m3college.com I 2009-12-18

Една от най-сладките дами в преподавателския екип в М3 College Радина Rалчева наскоро стартира със замах работата на консултантската си агенция Go Green Communications. Агенцията е създадена в края на 2008, но действа активно от близо месец. Радина е специалист по комуникациите, тъй като е с дългогодишен опит в тази сфера – работила е за Globul, веригата 2be, била е на мениджърска позиция в „Хохегер България“. Агенцията предлага разнообразни висококвалифицирани специализирани услуги, които включват: комуникации и стретегическо управление в сферата на екологията , връзки с обществеността, връзки с медиите и управление на информацията, медиен анализ, business-to-business комуникации, корпоративни комуникации, управление на корпоративната репутация и мн.др.

Както самото име подсказва, философията на компанията е свързана с подкрепата на т. нар. устойчиво развитие и свързаните с него практики.

Повече можете да научите на сайта: www.gogreencommunications.bg, a ако желаете да се поучите от професионализма и опита на чаровния мениджър на агенцията, заповядайте на курсовете, организирани от M3 College.

Снимка: Вестник "Капитал"

Оригинална публикация

www.prkernel.com | 2009-12-18

18 декември 2009 г., София. На пазара е българският превод на световния PR бестселър “PR 2.0” с автор Диърдри Брекенридж. Книгата е посветена на социалните мрежи и начинa, по който те ежедневно и категорично налагат новите правила в световния PR.
„PR 2.0 означава страхотен PR”, смело заявява Брекенридж. Този PR обаче далеч не е даденост. Пазарът вече има нови правила, които всеки професионалист по Public Relations трябва да усвои до върховна степен, за да може да продължи да съществува. „PR 2.0 ще накара хората от връзките с обществеността да практикуват страхотен PR”, убеден е авторът. Така естественият подбор ще остави в реалния бизнес само най-гъвкавите, креативните и можещите и „PR ще се върне към Златния си век”, категорична е тя на финала на книгата. Професионалистите ще могат да работят без усложнения, без формалности – само и единствено с ясен и концентриран фокус върху стратегията си.
Официалното представяне на българското издание на „PR 2.0” се състоя снощи на редовната среща на първия български PR клуб PR Thursday. Главният редактор на издателство Сиела Наталия Петрова, заедно с автора на превода на “PR 2.0” oт английски език Иван Диков, споделиха с гостите подробности около разждането на идеята и етапите по реализацията на проекта. Специалният гост на събитието – музикантът и редовен потребител на социалните мрежи Стоян Михалев внесе допълнителен колорит, разказвайки свои лични истории, свързани с живота в социалните мрежи.
Диърдри Брекенридж е президент и директор по комуникации в PFS Marketwyse, агенция за маркетингова комуникация в Ню Джърси. Тя е ръководител на творчески екип от PR и маркетингови мениджъри, изготвящ стратегии за повишаване на осведомеността за марките на техните клиенти чрез креативни и стратегически PR кампании. Съветник е на висши служители в компании, включително IncentOne, JVC, Michael C. Fina, Quality Technology Services и RCN Metro Optical Networks. Брекенридж е автор на две книги за бизнес на Financial Times/Prentice Hall: “Новият набор от инструменти за PR” и „Кибербрандиране: изграждането на марката в дигиталната икономика”.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-12-17

Премиерата на PR 2.0 e е събитие от поредицата PR Thursday.

М3 Communications College и Издателство Сиела организират специална премиера на съвместния им проект:

Bloody’s TechBlog I Антон БЕЛЕВ I 2009-12-11

Прави ми впечатление, че напоследък все повече компании и PR агенции започват да обръщат повече внимание и на новите “медии” онлайн, в това число разбира се и на “обществото на блогърите”, ако то може да бъде оприличено на такова. Съвсем пресен, но не единствен, пример за това напоследък е организираната вчера от Sony България неформална среща с български блогъри. В това разбира се няма абсолютно нищо лошо на пръв поглед, но за да има реална полза и смисъл е необходимо да е налице ясно разбиране и идея за цялото нещо и за двете страни. Тоест необходимо е организаторът на едно такова събиране да има ясна идея какво иска да покаже пред участниците, какво точно послание трябва да предаде и разбира се какво да получи в замяна (да се чете като например активна двупосочна комуникация в бъдеще, обмен на впечатления, полезна информация и т.н.). Разбира се рядко нещата се получават от първия път, тъй като за повечето хора подобен тип комуникация е нещо съвсем ново и непознато (за блогърите и за компаниите и агенциите). Без обаче някакви ясно поставени цели и формулирани идеи и очаквания, не само че може едно такова събитие да се превърне в моментен провал, но да се отрази доста негативно и за в бъдеще. Най-простият пример е например съответните блогъри да останат разочаровани и да приемат цялото нещо за пълна загуба на време, което в последствие да се отрази като формиране на негативно мнение за компанията, нейните продукти или дори служители. В резултат на това вместо да се достигне до положителния ефект под формата на по-честа двупосочна комуникация от полза и за съответния блогър и за компанията, до тотална липса на такава. В тази връзка мога да се върна отново на вчерашното събиране на блогъри, организирано от Sony България, което като цяло беше добре подготвено и изпълнено, но не е като да няма какво още да се иска. Разбира се като за първи път нещата се получиха добре, а при следващия опит вече може и още по-добре, ако разбира се нещата продължат да се развиват в движение при всяка следваща стъпка…

Защо обаче блогърите и като цяло по-активните онлайн потребители напоследък се превърнаха в интересна за компаниите и PR агенциите нова област и начин за комуникация? До неотдавна в България, а и не само, PR специалистите (консултанти, експерти и т.н.) и компаниите работеха предимно и основно с традиционните медии, в това число – телевизии, радио и печатна преса. Към настоящия момент обаче това вече не е достатъчно, тъй като интернет отдавна се е превърнал в много по-важен и удобен начин за информираност специално сред по-младите потребители. В момента дори не е никак странно да чуеш че някой въобще не гледа телевизия, слуша радио или чете печатни вестници/списания, но за сметка на това същия човек е много активен потребител на интернет. И за да може една компания или агенция да достигне до тези хора тя трябва да се научи да борави с новите средства за комуникация, които обаче изискват различен тип подход от този, които работи при традиционните медии…

Напълно възможно е един блогър да има достъп до много по-голяма потребителска база и авторитет сред своите читатели, отколкото едно специализирано месечно списание, дори то да не е посветено на някаква твърде ограничена като интерес тематика. Само че същият този блогър в обикновено няма нищо общо с един традиционен журналист, нито като начин на работа, нито като подход, нито, ако щете и ограничения. Блогърите често са много по-информирани, не търсят сензация извадена от контекста (или поне не винаги), готови са винаги да инициират двустранна комуникация, когато попаднат на нещо интересно, не подлежат на ограничения на база реклами или рекламодатели, не биват скастряни от главен редактор или издател, когато пишат на неудобна или не политически коректна тематика и т.н. Блогърът е свободен да пише за всичко, което го интересува, да изразява своето лично мнение по темата (ключовия момент е именно личното мнение, без да се съобразява с маркетинг или PR изисквания), без да се самоцензурира. Разбира се това може да доведе и до възникване на сериозни конфликти и спорове, защото не е задължително винаги изразената позиция да е правилна или достоверна и базирана на факти. Не е нужно личната позиция да бъде обосновавана и доказвана, обективността и безпристрастността не е задължение поради простата причина, че става дума именно за лична позиция по някаква тема и толкова. Често дори моментното физическо и/или душевно състояние на блогъра може да се отрази на появата на положителна или отрицателна нотка в генерираното от него в дадения момент съдържание. А тези неща не би трябвало да бъдат от значение и да влияят на един традиционен журналист, който трябва да бъде напълно обективен и безпристрастен по презумпция, макар за съжаление този идеален случай да е много рядко срещано явление…

Продължавайки с особеностите на блогърите, едно от нещата, което е крайно важно, но много често бива пропускано именно от хората, които трябва да имат предвид тези фактори, е времето. За разлика от традиционните журналисти, които са на работа под една или друга форма в една медия (телевизия, радио, печатно издание), то блогърите обикновено пишат за удоволствие – когато, както и каквото намерят за добре, интересно или им е направило впечатление. В същото време обаче те може да са ученици и да ходят на училище, да са студенти и да посещават лекции или да са на работа през деня, факт, който като че ли често убягва и води до неочаквано неприятни изненади. Да се опиташ да събереш на едно място блогъри например рано сутринта или по обедно време може да се окаже пълен провал, просто, защото те имат някакви нормални други по-важни ангажименти. В крайна сметка блогването е просто нещо, което те правят за удоволствие (в общия случай) и нито им се плаща за това, нито това ги задължава с нещо по какъвто и да е начин. Именно поради тази причина при планирането на час за събитие, на което се очаква да присъстват и блогъри, трябва да бъде по-внимателно обмислено, като вечерта след края на работния ден често е най-удачния и правилен избор. Това обаче не гарантира нищо, особено ако и поканата или информацията за съответното събитие е била изпратена в последния момент, тъй като и блогърите са хора и те си правят планове за свободното време…

Особеностите на блогърите обаче никак не са малко, и макар често да има и редица конкретни индивидуални странности при всеки от тях, то все пак и общите черти не са никак малко. Например не малко от блогърите си нямат и представа за неща като що е то NDA и дори не се замислят, че обикновено служителите в дадена компания имат вътрешна забрана да говорят за каквито и да е бъдещи продукти (дори да знаят подробности). Тук обаче не рядко се случва и точно обратното, а именно че един блогър може да знае много повече за продуктите/услугите на една компания и да има много по-сериозен опит с тях и с конкурентни предложения, отколкото съответния служител. Тук разбира се един добър PR, продуктов мениджър или друг служител в съответната компания би трябвало да се досети да почерпи тази информация и да я използва в своя полза, тъй като блогър а в общия случай е напълно склонен да я сподели. Тук разбира се опираме до ползата от тази двустранна комуникация и обмен на информация от двете страни, което именно е един от най-ценните моменти, отново за двете страни в общуването. За съжаление тук доста често има твърдоглави служители, които си мислят, че те всичко си знаят, следват си точно определена рамка на общуване и игнорират всичко и всички, които не са съгласни с тяхното мнение, а лошото е, че такива хора често се срещат. Никога не трябва да се изключва възможността съответния блогър да се окаже е много по-голям специалист в дадена област, просто защото по случайност тя се е оказала негово хоби или пък блогвайки за удоволствие, то той реално може да работи или учи именно това. А когато не познавате добре един блогър, за разлика от традиционния журналист, които все пак работи като журналист и рядко има свободно време и възможност да се задълбочава в нестандартни за него области под формата на хобита, е необходимо поне първоначално да имате едно на ум…

При общуване с блогъри е особено важно човекът отсреща да е подготвен и да знае какво може да очаква, а обикновено от един блогър може да се очаква абсолютно всичко. Задаване на неудобни въпроси, открита критика, четене между редовете (в положителна насока) и т.н. При комуникацията с блогъри е особено важна и бързата реакция, тъй като те обикновено не са обвързани със срокове и това, което ги интересува в момента и за което питат, след 2 дни например вече може да е неактуално за тях. Използването на традиционни похвати, като отговори с много приказки, които обаче нищо конкретно не казват, не само че няма да е ефективно, но по-скоро може да доведе до негативни последствия. Много по-добре е да се каже истината директно и ясно, отколкото да се използват заобикалки, намеци и в крайна сметка да не стане ясно нищо или пък направо да се изпрати някакъв абсолютно стандартен и безличен отговор. В тази връзка и кризисният PR, когато бъде реализиран адекватно и своевременно, може да доведе до много по-добър ефект за бъдещата комуникация с един блогър. Това, което ми е направило впечатление обаче за момента е, че много малко PR агенции в България се занимават с кризисен PR онлайн, а дори да го правят, често не се справят особено добре с това, като в общия случай колкото по-голяма е агенцията и нейния клиент – толкова по-незаинтересувани явно са те (не, че няма и изключения). PR експертите и компаниите, които искат да поддържат някаква взаимно полезна комуникация с блогъри трябва да обърнат достатъчно внимание и да са добре подготвени за особеностите, с които може да се сблъскат в тази непозната за тях все още територия. Трябва доста да се внимава и с тематиката, с която се занимава даден блог и с това, с което се опитва да бъде ангажиран неговия автор от страна на определена компания или агенция, за да няма неприятни и неочаквани обрати в общуването. Лош пример например е да тормозиш един блогър, който да кажем пише само на политическа тематика, а ти се опитваш да го заангажираш под някаква форма да кажем със специализиран бизнес-ориентиран софтуер. Още при първия сигнал за незаинтересованост от страна на блогъра е добре да се прекрати “тормоза”, а не да се прибягва до опити за по-голяма настоятелност – това дразни излишно, а може да се отрази и под формата на публикуване на нелицеприятна тема в блога (незадължително необоснована). Може да се каже, че на света няма нищо по-лошо от това да амибицираш един блогър с нещо негативно, така че той да те разнесе навсякъде… и тук “правилото” че няма лош PR по-скоро не върши работа…

Обзалагам се, че съм пропуснал много неща в текста по-горе, но все пак се надявам някои от засегнатите от мен моменти по-горе да са от полза за всеки, който е склонен да се учи в движение и смята че има нужда от това…

Оригинална публикация

Дарик радио, Ники Кънчев Шоу | 2009-12-10

Водещ: Днес рожден ден има нашия приятел Максим Бехар. Вече беше поздравен от сутрешния екип от колегата Иво Райчев, но и ние искаме на живо да поздравим Максо. Макс, честит рожден ден.

Максим Бехар: Ники, много ти благодаря на тебе, на слушателите на Дарик и на всички, които смятат, че са ВИП-ове. Това са вашите слушатели всъщност. Всички тези няколко милиона слушатели на Дарик са ВИП-овете, които слушат доброто радио.

Водещ: Тръгна си Стефан Димитров, който навърши 60. И ти ли ставаш на 60, така разбрах.

Максим Бехар: Не, на доста По-малко, на 54, но се чувствам прекрасно.

Водещ: Гониш, гониш.

Максим Бехар: Да, гоня ги, факт. Всъщност когато станах на 50, не знам дали си спомняш, ти беше на рождения ми ден в Радисън, тогава казах, че започва обратното броене и по тази логика би трябвало да съм на 46.

Водещ: Точно така. Бенждамин Батън, невероятната история написана от Франсис Скот Фицджералд. Питах Стефан и сега сериозен въпрос и към теб. Това, което знам от Колегите и виждам с очите си – че те обичат хората. Защо?

Максим Бехар: Това е защото аз ги обичам много и във всяка една минута, във всеки един час, във всеки един ден това, което правя го правя с огромна обич. Не винаги по най-добрия начин, разбира се, понякога греша, често греша. Но го правя с огромна обич към хората, към моите приятели, към моите колеги особено, клиенти. И просто обичам света, обичам да живея и хората край мене.

Водещ: Много често работиш за големи марки, най-големите примерно в България. Какво е това усещане, как го възприемаш ти?

Максим Бехар: Първо доста голяма отговорност и второ голямо предизвикателство, което за мен е много приятно, тъй като големите клиенти, големите марки, големите компании вдигат летвата пред тебе постоянно и ти имаш предизвикателство да скачаш постоянно по-високо или да тренираш или да се учиш. Представи си, че преди 10 години си скачал 2 метра и сега скачаш пак 2 метра. Това е безумна скука. Това означава страхотна сивота. Има и такива хора, разбира се, да са живи и здрави. Въпрос на възприятие, въпрос на цели. Но ако аз тази година скоча 3 метра, искам догодина да скоча 3.50.

Водещ: Добре. За последно се видяхме професионално на сцената на ВИП Брадър, където представи голямата марка Лили Иванова. Какво още не знаем за нея?

Максим Бехар: Ами това също беше едно от големите предизвикателства, тъй като когато се видяхме с тебе деня преди заключителното шоу на ВИП Брадър аз ти казах, че съм аматьор и даже тази година ми върви малко на аматьорщина, не съм писател – написах книга, даже сега пиша втора. Не съм водещ, обаче продуцирах, или не съм продуцент, но продуцирах и водих част от феномалното шоу на ВИП Брадър тази година. Това беше голямо предизвикателство наистина. Не съм чак толкова близък с ВИП марката Лили Иванова. Само това, което мога да ти кажа, е че тя изненадва постоянно и съм сигурен, че следващата година тя ще изненада всичките тези няколко милиона фенове, които има в България.

Водещ: тоест не си човека ти, който е пратил НАП там, така да се каже.

Максим Бехар: Не, но поддръжаме много добри отношения с нея и аз съм с огромно уважение пред таланта й и пред начина, по който тя се държи пред публиката. Уважавам много Лили Иванова и колкото повече българи се стараят на тази възраст и с тези възможности да постигнат нещо повече, толкова по-добре ще бъде за България. Толкова по-бързо България ще бъде наистина в Европа. Ние сме в ЕС и винаги сме били в Европа, но всички знаем, че по отношение на стандарта, по отношение на пазара, бизнес развитието ни трябват още едно-две поколения.

Водещ: Така е. весел ден днеска и хубав купон. Пуснахме Джо Майър специално за теб, разбрахме, че ще ти свири довечера в офиса. Какъв му е хонорара?

Максим Бехар: Хонорара на Джо е тайна, обаче много оценявам това, което пуснахте сега за мен. Искам да ти кажа, че обичам радио Дарик, защото обичам колегите в него и хората в него. Те са едни от най-добрите ми приятели и това означава, чеобичам и слушателите на радио Дарик.

Водещ: Да, ама всяка сутрин се събуждаш с Дюзев и Райчев, тройка правите.

Максим Бехар: Първо се събуждам с Дарик в 7:01. Това са новините. И тогава в следващата 1 минута ми се включва Дарик до леглото. След това към 8 часа влизам под душа, където имам много сложна hi-tech уредба, която се командва от спалнята ми обаче, но вътре има 4 колони в самата баня и там слушам Дарик, там слушам Мишо и Иво и изпитвам огромно удоволствие, от години. знам всичките ви гости, знам всичките лафове, знам кой какво е казал и много се кефя сутрин. Зарежда ме и ми прави деня различен.

Водещ: Благодаря ти, Максим Бехар, честит рожден ден Максо о т всички нас, от цялото Дарик.

www.dnevnik.bg | 2009-12-07 | 16:22:28

Каква е причината за сливането на трите PR компании? Защо точно сега, като се има предвид трудната икономическа ситуация?

- Причините за това решение са няколко. Сливането беше планирано преди време и следователно не е реакция към глобалната рецесия. Основната идея на обединението е да използва по най-добрия начин ефекта на синергията между трите компании на Huntsworth – Trimedia, Mmd и Grayling, за да се конкурираме успешно на глобално ниво срещу другите световни комуникационни групи. Ключовата ни цел е да подпомогнем експанзията на компанията ни и да повишим качеството на услугите, които предлагаме на настоящите ни и потенциалните клиенти, споделяйки най-добрите практики и експертизи от различните пазари и региони.

По какъв начин сливането ще се отрази на дейността на Mmd в България?

- Структурата на екипа остава същата, процесите остават непроменени и ние ще продължим да държим на високото качество на услугите, които предлагаме. От друга страна, сливането ще осигури редица ползи на клиентите ни, включително разширено портфолио от услуги, по-задълбочена експертиза и басейн от идеи от глобалната компания Grayling.

Как се справя PR индустрията в рецесията глобално и как в Централна и Източна Европа? Можете ли да направите прогноза за развитието на бизнеса през 2010?

- Глобално забелязваме голяма консолидация в PR индустрията, предимно в сегмента на стандартния тип агенции, които не предлагат услуги с добавена стойност. Мисля, че това е видимо и в Централна и Източна Европа, където компаниите режат бюджетите си за стандартни маркетингови дейности, включително за PR. От друга страна, все още има нужда от услуги с добавена стойност като стратегически консултации, управление на корпоративните комуникации, управление на кризи и конкретни проблеми, public affairs и т.н.

През 2010 г. очакваме пазарите да започнат да се възстановяват, но най-вероятно това няма да случи в първите месеци на следващата година, що се отнася до Централна и Източна Европа, а по-скоро във втората половина на 2010 г.

Оригинална публикация

Още по темата: 

PR агенция Mmd става филиал на комуникационната компания Huntsworth

www.dnevnik.bg | Зорница СТОИЛОВА I 2009-12-07

Мрежата от агенции за PR обслужване и корпоративни комуникации в Централна и Източна Европа Mmd обяви в края на миналата седмица, че става част от британската комуникационна компания Huntsworth.
Присъединяването й става факт след тристранно сливане между три PR групи – разполагащата с 20 офиса в 19 страни (включително и България) Mmd, специализираната в областта на Public Affairs агенция Grayling и западноевропейската PR мрежа Trimedia International, която присъства на 11 пазара. Обединението им ще се случи под шапката на бранда Grayling от януари 2010 г. Българският офис на агенция Mmd също ще претърпи тази трансформация от началото на следващата година.
Според официалното съобщение за обединението новообразуваната компания ще разполага с 44 офиса в целия свят и ще представлява 44% от общите приходи на Huntsworth на стойност 80 млн.евро. След сливането групата ще бъде третата по големина консултантска PR компания в света, която не е собственост на рекламна агенция. Главен изпълнителен директор на новосъздадената група ще бъде досегашният изпълнителен директор на Trimedia International Майкъл Мърфи.
"Дневник" се допита до изпълнителния директор на мрежата от агенции Mmd Крис Добсън за причините за обединението на трите PR мрежи, какво ще донесе тази промяна за българския офис на Mmd, както и за развитието на PR бизнеса в региона. 

Оригинална публикация

Още по темата: 

Изпълнителният директор на Mmd Крис Добсън: PR индустрията се консолидира глобално

www.dariknews.bg I 2009-12-04

Представяме ви Валентина Войкова и Лиляна Боянова – двете чаровни водещи на Новините на PRO.BG, които по време на церемонията Мъж на годината получиха наградата Мис ТВ чар. Екипът на Дарик създаде прецедент с това отличие, тъй като то за първи път отиде в ръцете не на една, а на две жени.

Валентина Войкова е от онези журналисти, работили единствено в телевизии – първо в BBT, а след това и в сутрешния блок на БНТ. Лиляна Боянова е трупала опит също в BBT, където две години е била политически репортер, в ТВ7, но се е пробвала и в Инфо радио. През 2008 година те бяха избрани за лица на Новините на тогавашната TV2, прекръстена по-късно на PRO.BG.

За Лили наградата Мис ТВ чар е първата, даваща оценка на работата й. За Валя отличието е доказателство за факта, че Новините на PRO.BG наистина са успешен продукт, зад които стои чудесен екип.

 

Чарът

Валентина: Чарът съдържа в себе си всичко, за което може да си мечтае един човек. Да притежаваш чар означава да имаш харизма, стил, присъствие и въздействие.

Лиляна: Чарът е едно намигване от Господ към определени хора. Има много красиви хора, които не са чаровни и обратно – такива не толкова привлекателни на пръв поглед, но със страхотно присъствие. За мен чарът е нещо, което или го имаш, или го нямаш. То не може да се придобие в зависимост от това с колко скъпи дрехи си или колко си направен.

Началото

Валентина: Ако ме питаш за това дали като малка съм си мечтала да работя в телевизия, казвам не. Единствената ми връзка с телевизията, като дете, е тази, че веднъж вкъщи дойде един телевизионен техник, който беше много сладък, много красив и интересен като мъж. Когато започна да ремонтира телевизора на мен ми се стори, че това е много любопитно и интересно.

А имаш ли спомен от първия си работен ден в телевизия, какво се случи по време на него?

Валентина: Имам спомен, да. Аз започнах да се занимавам с телевизия със самия старт на BBT. Първият ми работен ден е първият ден на телевизията. Водих първата емисия новини, с целия риск, който стоеше зад това. Нямах телевизионен опит, там ме избраха с кастинг. Започна ефира, беше абсолютно на живо, изчетох цялата емисия и след това три дни нямах глас. Не защото съм викала, а от напрежение.

Лили, а твоят първи работен ден?

Лиляна: Моят също беше в BBT. Тогава главният редактор на новините Жанет Пашалиева ми гласува доверие като стажант, за което съм й много благодарна.

А каква беше първата ти задача?

Лиляна: Да седна и да почета агенциите. Първият репортаж, често казано, не си го спомням.

 

За обикновения зрител според вас има ли някакво значение кой му представя новините? Дали жена, мъж или жена и мъж? В PRO.BG много се залага на женското присъствие.

Валентина: Прието е да се мисли, че когато са мъж и жена, това създава повече динамика на самата емисия. Но според мен тя идва от много други неща. От начина на монтаж, от начина на представяне, от темпото, с което върви цялата картинка. И мисля, че Новините на PRO.BG наистина постигат това темпо. Тук много се залага на картинката, на визията, на начина на представяне на всяка новина. Целият екип сме изключително прецизни към това и мога да кажа, че дадена емисия на PRO.BG наистина може да се изгледа на един дъх.

Всъщност на вас харесва ли ви този модел на правенe на репортаж в новините с музика за фон, модел, който беше наложен от PRO.BG?

Лиляна: Аз лично го одобрявам. Когато е премерено, мисля, че не бягаме от добрия тон. Музиката създава една динамика. Самият репортаж се възприема различно, когато е с музика и когато е без.

Валентина: Освен това музиката е още един начин за въздействие. Имаш картинката, съдържанието, гласа, музиката, въобще всичко, което може да провокира зрителя да те гледа още повече. На мен ми харесва.

За нещата извън телевизията. За любовта на Валя към конете и ездата.

Валентина: Това с конете се случи от самосебе си, като с телевизията. Един човек ме заведе и аз се влюбих на мига. Любов от пръв поглед – така винаги съм определяла страстта си към конете.

Продължаваш ли да яздиш?

Валентина: Продължавам. Имам си собствен кон, казва се Регент. Той е 7-годишен, жребец, уникално красив. Той е просто съкровище. Малко е буен, но мисля, че ще се справя.

Къде живее Регент?

Валентина: Живее си в конната база. Там има човек, който се грижи за него, чисто го, храни го, от време на време го язди, когато аз нямам възможност. Все пак ми е трудно да съчетавам мсичко, макар че искам. Винаги искам всичко.

И за страстта на Лили към обиците.

Лиляна: Много ги обичам. За мен те са много красив аксесоар. Вече не броя колко имам. Купувам си непрекъснато. Някои никога не съм ги носила и може би никога няма да ги нося.

А правиш ли си сама?

Лиляна: Да, правя си. Макар че сега малко съм го изоставила това хоби. Но понякога си купувам частички и започвам да ги сглобявам. Не винаги става, но когато се получи, се получава добре.

Оригинална публикация

в. Капитал, Кариери | 2009-12-05

Досега тя е работила в пресцентровете на министерствата на труда и социалната политика и на икономиката. През последните няколко години е била консултант "Информация и публичност" по проекти, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз. Завършила е "Връзки с обществеността" в Югозападен университет "Неофит Рилски" и "Социология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Стр. 5

www.bulgaria-news.bg | 2009-12-06

Цветелина Узунова: "Нямам намерение засега да се връща към предишната си професия на тв водеща. Ще помагам на Царя с каквото мога."

Пред Bulgaria News Цветелина Узунова сподели: "Много хора напоследък ми звънят с въпроса какво ще правя, ще се върна ли в телевизията. Всъщност, за мен промяна в ежедневието няма – ще продължа, както и досега, да работя в моя частен офис на ул. "Шипка", където е фирмата ми за PR VIPART. Създадох я още преди 3 години. С екипа работим основно върху корпоративни PR проекти, въпреки, че кризата се отрази доста и в нашия бранш. Но не изоставям нито политиката, нито журналистиката. Тъй като много харесвам обществената работа, сега ще имам време да се заема сериозно със Сдружението за модерна политика, на което съм председател. Създадохме го с колеги преди няколко години, но така и нямах възможност да го развия. Ще правим това, в което имаме най-голям опит – политически стратегии, PR консултации, анализи, дискусии – както в сферата на вътрешната, така и на външната политика.
Разбира се, и занапред ще помагам на Царя и семейството му в тяхната дейност. Това е без съмнение.
Цветелина Узунова завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира ТВ мениджмънт във Великобритания. Завършва курсове "Журналистика и политическа власт" и "Управление на евро-проекти" към ЕС. 11 години е водеща в БНТ, а 9 години е прессекретар на Симеон Сакскобургготски.
Професионалната си кариера започва като репортер и редактор в "12+3", "Нощен Хоризонт" и Предавания за чужбина в БНР. Работила е като водеща на предаването "Добро утро", на информационните емисии "По света и у нас" в Канал 1 и Ефир 2 в БНТ, главен редактор на вечерните новини на Канал 1 и на предаването "Екип 4". Автор е на документалните филми "Лас Вегас", "Отвъд Гранд каньон", "Страната на орлите" и "Пътят за Драма". Работила е и като водеща в първото частно радио "Експрес".
През април 2001 г. е поканена за говорител на Симеон ІІ, а през юли същата година заема поста директор на Правителствената информационна служба до 2005 г. След края на мандата остава съветник и прессекретар на Симеон ІІ.
От 2006 г. Цветелина Узунова управлява своя компания за публична и медийна комуникация, която работи предимно в сферата на корпоративния PR. Фирмата стана известна с инициативата "София — една дълга история", придружена с уникално DVD за столицата, за която получи поздравление лично от първата дама на САЩ Лора Буш.
От 2006 до 2008 г. е директор на Българска бизнес мрежа – сдружение на средния бизнес в България. Председател е на АМЕА — Асоциация на медийните експерти в администрацията. Член е на Съюза на българските журналисти и на Международната организация на журналистите.
Цветелина Узунова се различаваше от останалите водещи на новини в БНТ със спокойния си, уравновесен и компетентен маниер – различен от обичайната практика на "изразително" изчитане на текстове от аутокюто. Работата й като шеф на правителствения пресцентър не я изпълни с високомерие и началническа тираничност към колегите й журналисти. Цветелина е енергична, без да е агресивна. Отстоява си позициите, без да води пунически войни с медиите.
 

Оригинална публикация