СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014

Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.

Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?

Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.

Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?

Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.

В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.

Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?

Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.

Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?

Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.

Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.

Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.

Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.

А другите колеги от печатните и онлайн медии?

Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.

Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?

Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.

Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.

Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.

Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?

Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.

С какво се промени медия светът?

С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.

Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.

Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.

Кое е вашето любимо слово за 2014г?

Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.

Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.

Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?

Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.

И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?

Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.

——————————————————————————————————————————————————————————————————–

Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.

Оригинална публикация

Мениджър News I 17.12.2013

Мария Гергова е основател и собственик на Юнайтед Партнърс – една от водещите специализирани агенции за стратегически комуникации, регионален партньор на няколко водещи международни вериги като MSLGROUP, GlobalCom, BondPR, FD и др. Мария и Юнайтед Партнърс са носители на много национални и международни награди.
През последните години Мария Гергова е участвала в създаването и реализацията на много различни комуникационни кампании за компании и организации като Procter and Gamble, IBM, Western Union, ING Bank, European commission, Nestle, Unicef.

В днешния свят на постоянни промени и нестабилна икономическа обстановка в цял свят новините се промениха много както като съдържание, така и като похвати за представяне. Комуникационните канали, които интернет предлага, създадоха не само нови формати, но и нови потребности у аудиториите. Преди пет години видео репортажите от по няколко минути бяха един от най-популярните новинарски формати. Днес огромна част от световната аудитория се информира от текст в рамките на 140 символа в социалните мрежи и медии.
Тези промени повлияха върху начина на поднасяне на новините и от комуникационните специалисти, и от на журналистите. От гледна точка на връзките с обществеността, интернет предоставя добри възможности за „разказване на истории“ или т.нар storytelling и това съвсем не е ново явление. Още древните хора са разбирали силата на автентичните преживявания, тъй като чрез тях светът е по-лесен за обяснение. Най-добрите разказвачи винаги са привличали най-голямата публика и са добивали по-голямо влияние в обществото. Днес ситуацията не е по-различна – как иначе бихме си обяснили влиянието, с което разполага Facebook – най-голямата съкровищница на лични истории, които потребителите разказват за себе си всеки ден?

Защо е толкова важно да разказваме истории?

Научните изследвания показват, че въпреки еволюцията, човешкият мозък все още възприема най-добре различните късове информация, ако те се свързани в цялостен разказ. Запомняме по-лесно идеи, ако те са разказани под формата на истории, особено ако са предадени с подходящия визуален материал. Историите са универсални и не зависят от културни, езикови или други ограничения. Те се разказват и преразказват и помагат на хората да запазят усещането си за принадлежност към дадена общност.

Защо имаме нужда от истории и днес?

Тенденцията за представяне на новини като истории, подплатени с визуални материал, които в 90% от случаите впечатляват и се запомнят повече от текстовите формати, дава неограничени възможности за подаване на интересни и позитивни новини. Това е особено важно като се има предвид, че живеем във време, в което четем милиарди туитове на седмица, поне 10 МБ материал на ден и гледаме по 1 МБ информация всяка секунда, а за вниманието ни се борят в пъти повече източници.

Как да разкажем нашата история?

Това , което е необходимо, за да се „оформи“ една новина, така че да е интересна на публиката, е познаване на самата публика и нейните интереси и креативност. Отново благодарение на необятния интернет, възможностите за проучване на нагласите и интересите на аудиторията днес са много по-достъпни и бързи от класическите статистически и маркетинг проучвания. Много инструменти за т.нар. „слушане“ (listening) на разговорите на потребителите в различните социални мрежи, форуми и блогове, дават възможност в реално време да се прави проучване на интереси и нагласи. На база на тези проучвания (т.нар consumer insights) с помощта на креативност и бърза реакция, всяка новина може дa бъде предадена по правилния начин, на правилната аудитория, в правилния момент.

Как медиите разказват истории?

Ролята на медиите и медиаторите е да предадат новината по-най интересния начин на публиката. Независимо от типа медия (телевизия, радио, печатна), в ръцете на журналистите и редакторите е силата да добавят към една новина това, което да я направи наистина интересна за тяхната аудитория. За тази цел хората, работещи в медията, трябва да познават добре аудиторията. Така те могат да отсеят наистина значимите новини и да ги предадат по правилния начин. Това, разбира се, е перфектен сценарий, който предвид икономическите условия и силно конкурентния пазар, за съжаление е почти утопичен. Конкуренцията и трудните финансови условия и при потребителите, и при рекламодателите, налагат посока по отношение на съдържание, която не винаги е търсената от аудиторията. Но предвид влиянието на „четвъртата власт“, съдържанието което се предлага, се оказва търсеното от масовата публика. Тази е логиката, по която жълтите и негативни новини намират по-лесно мястото си в медиите, отколкото позитивните и специализираните, дори представени по интересен и атрактивен начин. В тези случаи вариант, в който една медия може да представя и популистките (рейтингови новини), и тези, които интересуват определени групи от общата публика, са допълнителните канали като социалните мрежи, онлайн изданията, нишовите канали, блоговете, специализираните издания.

Предизвикателство: Позитивно за България.

Не бива да си мислим, че това явление е валидно само за българското медийно пространство. Преди време направих малък експеримент – проверих баланса на позитивни срещу негативни новини и информации за България в чуждестранните медии. Резултатът далеч не беше в полза на новините по добри поводи. Независимо от причината, тогава се замислих, че можем да повлияем на тази тенденция. Представете си, че направим един позитивен новинарски център, организиран и ръководен от опитен пиар екип, където организации и личности от цялата страна ще могат да изпращат позитивни новини. Този център ще има за задача да разпространява целенасочено избрани позитивни новини чрез всички комуникационни канали /включително и социалните мрежи/. Като имаме предвид, че всеки човек в социалните мрежи е медия сам по себе си и винаги реагираме остро, когато се говори негативно за България, мисля че ефектът на разпространение на позитивни новини лесно може да се мултиплицира. Един от начините да регулираме баланса негативни-позитивни новини е силно увеличаване на дозата позитивни новини. Защо да не започнем?
И така отново стигаме до възможностите, които предлага богатата на формати и канали интернет среда, в която всеки може да избира между хиляди медии, както и сам да стане медия. В тази изключително динамична среда, която ражда нови възможности всеки ден, комуникационните специалисти и журналистите трябва да работят в хармония и да си помагат, за да предават повече позитивни послания и повече интересни новини към потребителите. Независимо от всички промени, основната функция на медиите – да информират и образоват обществеността, остава непроменена.

Как марките могат да открият и разкажат своя история?

Показателни в това отношение са комуникационните стратегии на марките по време на Олимпийските игри. Спортно събитие от такъв мащаб безспорно е следено от милиони зрители, а международните компании инвестират огромен ресурс в спонсорство и рекламно пространство. И все пак – според проучване на една от най-големите медии за реклама, потребителите не знаят кои марки са основни спонсори на събитието – 37% от участвалите в изследването неправилно предположили, че сред спонсорите е Nike, докато само 24% знаели верния отговор – Adidas. Естествено е да предположим, че не е достатъчно само да инвестираме огромни ресурси, за да си „купим“ вниманието на аудиторията. Трябва да го спечелим, като разкажем подходящата завладяваща история. През 2010 г. Procter&Gamble, една от водещите компании в сферата на бързооборотните стоки, подписа глобално партньорство с Межународния Олимпийски Комитет (МОК). Продуктите и сферата на дейност на P&G не е свързана пряко със спортистите. Затова кампанията се фокусира не върху превръщането им в герои, а в отдаването на почит на техните майки – зад всеки талантлив и отдаден спортист, стои една талантлива и отдадена майка. Кампанията включи и майките на българските спортисти, които представиха страната на Олимпийските игри в Лондон през 2012. Веселина Йорданова – майката на Станка Златева и Стефка Стойчева – майката на Петър Стойчев, бяха избрани от P&G и се превърнаха в ключов символ на кампанията „Благодаря ти, мамо” у нас и във вдъхновяващ модел за родителите и децата в България.
Останалото е история – тази, в която една компания се заема с това да подобри живота на повече потребители, подкрепяйки всяка майка, която прави всичко, за да осигури възможно най-добър живот на детето си, навсякъде по света.

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 16.12.2013

Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е комуникационен партньор на юбилейната двудневната конференция

На 11 и 12 март 2014 година комуникационни професионалсти ще се събрет отново на годишния Световен комуникационен форум в Давос, за да обсъдят ключови тенденции в съвременния ПР и комуникации. Юбилейното издание предлага интерактивно и завладяващо съдържание: Триизмерна визия на бъдещето: Кой създава нашия дневен ред и оформя бъдещето – медии, политuка, бизнес, ПР или наука?; Краят на ПР срещу Да живее мултифункционалният ПР; Глобални събития и тяхното влияние върху развитието на света; Глобални ценности срещу Местно доверие в политическите комуникации; Международен брандинг и как да ангажираме глобалната общност, и други.

Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е една от професионалните ПР общности официални комуникационни партньори на събитието.

За първи път от 5 години, в програмата на Форума е предвиден панел, в който ще се включат тримата ключови играча на пазара – лидери от големи консултантски агенции, членове от борда на професионалните асоциации и вътрешни комуникационни директори, за да оформят бъдещите “области и правила”.

Иновативният подход в комуникациите ще бъде представен от Исаак Мао (Isaak Mao), съосновател и директор на фондация Social Brain и основател на CNBlogs.org. Той ще направи изказване за философията Sharism, основана на идеята за споделянето и нейното въздействие върху новия комуникационен свят.

Пълна информация за интересните теми от програмата на Световния комуникационен форум Давос 2014 са достъпни на официалния уебсайт на Форума: www.forumdavos.com/program.

Янина Дюбейковская, Съпредседател на Комитета и Програмен директор на Световния комуникационен форум Давос, сподели: “Нашето основно постижение за последните пет години е обединяването на глобалната професионална общност, която споделя разбирането, че комуникациите са ключовата сила зад бъдещия прогрес на човечеството. По-силното придържане на новия комуникационен свят към принципите на sharism и естествената прозрачност води до по-висока степен на етичност в политиката, бизнеса и обществото. Комуникациите дават възможност на всеки човек да изрази себе си, позволяват ни да станем лидери на мнение, правят ни свободни и повече отговорни за бъдещето на следващите поколения.”

За последните пет години, Световният комуникационен форум Давос успешно установи солидна пратформа, акцентирайки на бъдещото развитие на комуникациите и обединявайки ключови лидери и създатели на тенденции в индустрията. Събирайки комуникационни професионалисти от 40 страни на 5 континента и повече от 120 водещи лектори споделящи възгледи през годините, Световният комуникационен форум стана истинско глобално събитие, което улавя най-актуалните нововъведения в бързо променящата ПР индустрия. Политиката на Форума, определена от координационния комитет, подкрепя принципите на прозрачност, достоверност, творчество и социална ангажираност. Членовете на Комитета на Форума можете да намерите тук: www.forumdavos.com/committee.

Допълнителна информация за Световния комуникационен форум Давос:

Световният комуникационен форум Давос е иницииран през 2010 година от международния координационен комитет. Той печели подкрепата на огромен брой международни партньорски асоциации и организации от 40 страни на 5 континента: IAB Europe, The Holmes Report, Световната ПР организация (ICCO), Асоциацията на ПР агенциите във Великобритания (PRCA), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Асоциация на ПР агенциите в Швейцария (BPRA), Транс-Арабски Творчески Комуникации (TRACCS), Мексиканска ПР асоциация, Руската ПР асоциация, Арменската ПР асоциация (APRA), Асоциация на бизнес комуникаторите в Индия (ABCI), Бразилската асоциация на комуникационните агенции – ABRACOM, и други.
Facebook: http://www.facebook.com/WorldCommForumDavos
Twitter: http://www.twitter.com/WorldCommForum
YouTube: http://www.youtube.com/forumdavoscom

Повече подробности за регистрация можете да намерите тук: http://www.forumdavos.com/registration

Допълнителна информация за БАПРА:
Българска асоциация на ПР агенциите е основана през 2001 година и сега обединява 18 компании от ПР бизнеса в България. Асоциацията е единственият авторитетен представител на тази индустрия в България и е автор на десетки инициативи, водещи към повишаване на професионализма, както и към създаването на още по-етичен и професионален бизнес в България. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния й кодекс, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. БАПРА членува в ICCO и в Българския форум на бизнес лидерите.
Уебсайт: www.bapra.bg
Facebook: www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria

Оригинална публикация

БДВО I 12.12.2013

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) има удоволствието да ви покани на коледно PR парти „Кадри по Коледа“. Заповядайте на 17 декември, вторник, от 19:30 ч. в Club CUBO (ул. „Съборна“ 3).
Ще бъде организиран търг с фотографии на едни от най-емблематичните моменти в България за изминалата година в партньорство с агенция "Булфото".
Куверт 15 лв, за членове на БДВО – 10 лв

www.yep.bg I 10.12.2013

Церемонията по бляскавото откриване на изцяло реновирания хотел „Интернационал” безспорно бе светско събитие номер едно на Варна през тази година. То донесе на Анета Недялкова и нейната агенция Anett & Co приз за „Най-добър PR”. Модните награди този път бяха определени от представители на варненските медии. В анкетата със свои номинации са участвали журналисти от електронни агенции, телевизии и вестници, обяви Красимир Недялков от МА „Пауър Подиум”, организатор за четвърта година на проявата.

Най-добър гримьор за 2013 г. е Евелина Дойчинова, а най-добър моден фотограф – Иван Тонов. Фатме Чиракова – Папи бе наградена за високите си професионални успехи като коафьор и множеството реализирани модни проекти с нейно участие. Ардо Ованезов от Reaction получи наградата за „Най-добър бутик за бижута и часовници”. Диди Янкова отнесе грамоти в категориите „Интериорен дизайн” и „Най-добър хореограф”. Мира Матеева за пореден път доказа, че няма конкуренция в организирането на модни събития. Нейните „Мис Варна” и „Фестивал на модата” също бяха отличени от медиите. „Най-добър водещ на модни събития” е Иван Чешмеджиев от „Тутурутка”. Дизайнер на годината е Красимир Недялков. Жана Пенева от агенция „Мойра” бе призирана за „Принос към модния живот на Варна”. За „Най-добър перманентен грим” отличието бе за Десислава Ламбева – Кънева. Най-добрите физьорски салони са „Нуши”. Жаклина Братанова, Диан Христов, Марина Димитрова и др. бяха отличени при моделите. Награда имаше и за основателката на дамски клуб „Ейнджълс” Анна Стоянова. Сибел Азиз взе грамота за „Най-добър дизайнерски дебют”. Бар „Stars” получи отличието за „Най-добър нощен лайв клуб”. „Най-добро лайф стайл издание, отразяващо модните събития на Варна” е YEP.bg. Това е и трети приз за сайта само през тази година.

Оригинална публикация

в. Труд | 10.12.2013 

Като дете на никого от нас не му е хрумвало, че може един ден да се озове в професия без бъдеще, но в един момент се сблъскваме с живота, а той може да ни отведе в нежелана кариерна посока. За щастие, ако това се случи, има алтернативи, които могат да ни осигурят по-светло бъдеще.
Обмислете тези 5 алтернативи на вашето залязващо професионално поприще, които ще отбележат ръст от над 10 процента между 2010 и 2020 г.
Кариера без изход №1: Специалист по предпечат
Те преживяха своя връх, когато бе разцветът на вестниците, но според Министерството на труда на САЩ техните дни са преброени поради възхода на дигиталните медии и трансформацията на традиционните издания. Очаква се спадът на интерес към професиите като тази да бъде с поне 15 процента между 2010 и 2020 г. В България също търсенето на дизайнери на печатни медии намалява.
Алтернатива: Графичен дизайнер
Логично е, че нуждата от дигитален дизайн нараства, след като всичко в наши дни се цифровизира. Графичните дизайнери са отговорни за вида на всяка визуална концепция, без значение дали е създадена ръчно или с помощта на компютърен софтуер. Очакванията са тази професия да отбележи ръст от 13 процента до 2020 г. не само заради ръста на онлайн медиите, но и заради все повече растящият рекламен пазар в нета.
Кариера без изход №2: Телефонен оператор
В миналото единственият начин да получиш информация, без да напускаш дома си, беше да се обърнеш към телефонен оператор.
Занятията, които изискват концентрация върху една конкретна задача обаче, вече са почти изчезнали. Сега човекът, който отговаря на телефона, същевременно работи върху презентацията на шефа си, поздравява клиенти и прави изчисления на Excel.
Алтернатива: ПР експерт
Задача на пиарите е да представят компанията, за която работят, във възможно най-добра светлина – нещо, което е от полза на всяка организация. Поради тази причина очакваният ръст на тази професия е с цели 23 процента.
Кариера без изход №3: Компютърен техник
Може да си мислите, че всяка професия, която започва с думата "компютър", жъне огромен успех, но нещата не стоят точно така. Очакваният ръст на професията компютърен техник до 2020 г. е само 7 процента, което е под средното.
Освен ако не сте с изключително богати познания, по-добре не се захващайте с тази професия, тъй като може да се сблъскате с доста предизвикателства по пътя. Освен това често излиза скъпо да се поправи развалено устройство. Именно затова клиентите предпочитат да купят нов продукт.
Алтернатива: Програмист
За разлика от компютърните техници, които имат само едно умение, програмистите могат да отстраняват възникнали грешки, както и да обновяват и разширяват програми. Вероятно заради възможността за приспособяване очакваният ръст от тази професия е от 12 процента.
Кариера без изход №4: Туристически агент
Представителите на тази професия имаха своя славен миг, но им предстои ръст от едва 10 процента до 2020 г. Възможността хората да си избират пътуване по интернет ще продължи да ограничава броя клиенти на туристическите агенции.
Алтернатива: Адвокатски помощник
На тях се пада отговорността да проучват закони, да разследват факти и да пишат доклади в помощ на адвокатите по време на процес. 18 процента – такъв ще е ръстът на тази професия до 2020 г. в САЩ. У нас големите адвокатски кантори също се нуждаят от помощен персонал.
Кариера без изход №5: Библиотекар
Надяваме се, че библиотекарите играят важна роля в спомените ви от детството, но с очакван ръст от едва 7 процента до 2020 г. най-вероятно споменът ще е единственото, което остава от представителите на тази професия.
Информацията в наши дни е изключително лесно достъпна благодарение на технологиите. По този начин необходимоста от библиотеки намалява с всеки изминал ден. А и книжните фондове се автоматизират и дигитализират – нуждата от жива сила непрекъснато намалява.
Алтернатива: Диетолог
Може би се чудите какво общо има тази професия с библиотекарството. Приликата идва от организационните умения на библиотекарите, могат да бъдат пренесени с голям успех в работата като диетолог. Растежът на тази сравнително нова професия ще достигне 20 процента до 2020 г., а вие можете да гледате на нея като на професия, която със сигурност не е попаднала в задънена улица. Шансовете за реализация са по-големи в САЩ и Западна Европа, но скоро и у нас ще нарасне нуждата от специалисти по здравословно или диетично хранене.

Стр. 19

 сп. Твоят бизнес | 07.12.2013 

В началото на ноември София бе домакин на регионалната конференция на Международната асоциация за Връзки с обществеността (IPRA) по PR, маркетинг и стратегически комуникации "Силата на интелигентните комуникации"’. Над 200 експерти успяха да чуят презентациите на глобални лидери като Алистър Кембъл, директор комуникации на кабинета на британския премиер Тони Блеър в годините 1997-2007, Кристоф Жинисти, водещ международен PR експерт и Президент на IPRA за 2013 г. и други. Сред тях бе и Екатерина Сафарика, Асоцииран директор комуникации на P&G за Балканите, Турция, Израел, Кавказ и Централноазиатските републики, която даде специално интервю за списанието.

Г-жо Сафарика, как социалните мрежи промениха днес комуникациите и как конкретно влияят на бизнеса?

- Ако трябва да си припомня каква беше комуникацията, когато се присъединих към P&G, ще трябва да се върна в една различна епоха. Дори ако само си припомня комуникацията преди 5 години и я сравня с днешната, пак говорим за различни епохи. Еволюцията на социалните медии се случи много бързо – някои биха казали "за една нощ". Ако си извън социалните медии, все едно не съществуваш. Наистина същуствуват успешни компании, които имат малко присъствие или дори не присъстват в социалните медии, което доказва че това е въпрос на избор.
Нашият избор е да комуникираме там, където са потребителите ни. Ако преди 5 години Facebook имаше 100 милиона потребители, днес те са 1,1 милиард. Развитие на социалните медии с тази скорост ни направи свидетели на това, как потребителите се "преместиха" от традиционните медии към социалните. Затова плановете и комуникацията вече трябва да се адаптират към тези канали. И Все пак, социалните медии са комуникационен канал, а същността на комуникацията остава в една или друга степен еднаква през годините.

Дали културните специфики на дадена страна могат да бъдат пречка за успешна кампания или обратното? Можете ли да дадете пример?

- Културните специфики са изключително важни за дефинирането на комуникационна кампания, но има някои общозначими теми, които се отнасят до Всеки – това е голямата идея зад една кампания. Независимо от къде сте, Вие имате отношение към майчинството и това не е единствената такава тема. Моят подход по Въпроса е първо да се идентифицира голяма идея, след това да се внесе локален подход за реализирането й. Най-добрият пример, който мога да дам и който е най-близо до сърцето ми, е партньорството между Pampers и УНИЦЕф. Тази инициатива стартира през 2006 г. и е създадена на база проблема с неонаталния тетанус в Африка, от който на всеки 9 минути умира едно бебе. А това е болест, която се лекува напълно. За седемте години на партньорството, което продължава и днес, Pampers се обедини с УНИЦЕф за осигуряване на ваксините, от които се нуждаят тези уязвими жени и деца. При покупка на една опаковка памперси, компанията дарява една ваксина. От 2006 г. насам финансирането на Pampers помогна за предпазването от неонатален тетанус на 100 млн. Жени и техните бебета. Вече в осем държави заболяването е елиминирано напълно -Буркина фасо, Гана, Гвинея Бисау, Либерия, Мианмар, Сенегал, Източен Тимор и Уганда. Pampers подкрепя УНИЦЕф в усилията за премахването на неонаталния тетанус в цял свят. Тази инициатива се провежда и в България и, разбира се, българските потребители биха се запитали – "Защо Африка, когато ние имаме свои проблеми?". Именно затова добавихме локална част към глобалната инициатива. Освен целта ни да се помогне за премахването на тази болест, ние подпомогнахме и местната общественост, като дарихме неонатологично оборудване в български родилни отделения. Казано обобщено
- идеята не е да се елиминират културните различния, а да се използват в подкрепа на големи, глобални идеи по такъв начин, че те да могат успешно да се реализират във Всяка една страна по света, фактът, че тази кампания продължава да се реализира след толкова години, означава, че рецептата е успешна.

Хората днес са буквално "залети" от информация, предлагане, реклама. Можете ли да дадете три важни правила, за да бъде успешна една комуникация?

- Наистина, 6 днешно време сме претрупани от информация. Истинско предизвикателство е да намерим информацията, от която се нуждаем, да направим разлика между полезно и не толкова полезно. На моменти това е много трудно и за мен. Да се дадат три правила е ограничаващо, защото в тази среда правилото е, че няма правила. Не може да се каже, че прилагането на този или друг процес би осигурило магическа формула за перфектна комуникация. Не е реалистично, защото всичко се променя, както и потребителските навици. Единствената ми препоръка, която отправям и към моя екип, е да се комуникира с потребителите там, където са те в определения момент. Да комуникираш голяма идея, в която потребителите могат да се припознаят, и най-важното да вярваш в това, което правиш! Без респект и честност няма добра комуникация!

Къде е връзката между ПР и реклама? И кое днес е по-силно?

- ПР-ът и рекламата комуникират една и съща инициатива/кампания. В идеалния свят те би трябвало да вървят ръка за ръка от първия момент и не би следвало да има конкуренция между двете, тъй като са двете страни на една монета и имат обща цел.

Има ли безплатен ПР или по-точно – каква е цената на ПР?

- PR-ът е безплатен доколкото, че не заплащате медийно пространство, но всичко има цена. В случая хонорари, разходи по продукция и организация трябва да се имат предвид.
Смятате ли, че балканските народи, които са по-емоционални, са по-подвластни на внушенията на комуникациите?

- Добрата комуникация трябва да е емоционална. Предизвикателството е да се идентифицират правилна тема, история, ъгъл, който да е интересен на аудиторията и да отговаря на марката.

Възможна ли е днес комуникация без Фейсбук, Twitter и други социални мрежи?

- Комуникиране в свят без социални медии… възможно е, тъй като го е имало преди. Въпросът е, какво би било отношението на младото поколение към свят без социални медии? Дали би било по-добре и по-лесно? Най-вероятно – не!

Стр. 44 – 45

Водеща: Здравейте, г-н Бехар! Аз предлагам направо да започнем с една новина. В Париж на среща, PR среща на много високо равнище бяхте избран за вицепрезидент на световната PR асоциация. Така че честито от нас! Наистина много високо ниво.
Максим Бехар: Благодаря! Това е признание за България. Наистина за първи път източноевропеец става вицепрезидент на ICCO, което е международната, световната PR асоциация, и това също е и голямо признания за българската асоциация на PR агенциите БАПРА, чиито представител съм в борда на ICCO. Това означава, че този бизнес, за който сега ще си говорим, public relations, в България вече е достатъчно силно развит и конкурентен, за да можем да бъдем наистина играчи на световна сцена.
Водеща: Там ли се създават истинските трикове, там ли е лабораторията, в която се раждат и зараждат?
Максим Бехар: Всяка държава си има своя лаборатория. Тъй като нашият бизнес е доста локализиран, колкото и да е англо-американ, колкото и английският да е доминиращ език и това, което се случва в САЩ, във Великобритания да е пример за всички нас, които изработваме стратегии, концепции, консултираме нашите клиенти, било то политически или комерсиални, всяка държава си има своята особеност. България има твърде много особености и различия с други държави, дори и със съседните, но в крайна сметка, знаете, че ще говорим и за социални медии, това, което видяхме на тази черна дъска…
Водеща: Да, смарт класната стая.
Максим Бехар: Да, тази черна дъска е бъдещето и това също е свързано с комуникация.
Водеща: На мен ми се искаше да си поговорим за тези трикове, които може би, в смисъл, ние с просто око не можем да забележим като обикновени, просто потребители и зрители, но за един човек като вас те са напълно ясни. В едни политически кампании се вкарват много трикове, много оръжия има там. Какви са най-често използваните? Някой казваше, че, да речем, рекламата на семейство Обама, реклама, разбира се, в грубия смисъл на думата, на семейство Обама е част от трика да бъде създадена тази PR стратегия на самия Обама. Така ли е наистина, или?
Максим Бехар: Преди десетина години доминираше мнението, че нашият бизнес всъщност е в опаковката. Че ние трябва да вземем един продукт, да го опаковаме добре, да му сложим панделка, да знаем на кого да го продадем, как да го продадем. С навлизането на социалните медии в нашия живот, в нашия бизнес, във всичко това, което правим, опаковката започва да има все по-малко значение и същността, самият продукт, качествата на самия продукт…
Водеща: Т.е. да покажем човека Обама като съпруг, като…
Максим Бехар: Ами това, което се случва с Обама и това, което видяхме и с Меркел, смятам, че част от тях може да са наистина PR подходи, или не бих ги нарекъл дори трикове, да кажем решение на техните PR отдели и PR съветници, но в крайна сметка, ако наводнение в Германия, естествено, че Меркел ще отиде там и с PR, и без PR, ще се поинтересува какво се случва с това наводнение. Ако се случи нещо драматично в Щатите, естествено, че Обама ще отиде. Там по-скоро това е силата на новите медии, които могат да го предадат това нещо онлайн. Това се е случвало и при президента Кенеди, и вероятно при президента Рейгън, обаче са го предавали телевизиите, не са го предавали социалните медии онлайн…
Водеща: Как, да речем, пък един PR избира какво да покаже от личността? Дали да покаже, как да кажа, да проникне под черупката на тази личност, или да се фокусира върху нещо друго?
Максим Бехар: Знаете ли, има много дефиниции на PR през всички тези години и последната, която аз най-много съм си харесал, е, че всъщност това е да правиш, да казваш истината, но да казваш истината по начин, по който хората да я харесат. Истината е ключова дума.
Водещ: Има един влиятелен бизнесмен, който наскоро сложи обява: Търся проповедник, PR проповедник. До каква степен вярата в продукта, който, или в личността, която трябва да се промотира, е важна за работата,или може и без нея, а само, как да кажа, с технически средства?
Максим Бехар: Не знам дали е необходимо да има вяра и не знам доколко тази дума е уместна в нашия бизнес. Ако бизнесът е честен, почтен, морален, точен, това е едно професионално предизвикателство. Не е нужно чак толкова много да си привърженик на една лява партия, за да работиш за ляв кандидат или да имаш някакви партийни пристрастия. Това е бизнес, в който наистина морал и истина са основа и оттам нататък вече има техники, които в днешно време са свързани главно със социалните медии и с начин да се влияе. Аз към категорично против всякакви такива хора, които ходят хо форуми, пишат анонимно. И това са обикновено някакви, вероятно платени, и то си личи веднага, че са такива. И смятам, че в никакъв случай това не допринася за по-добрия имидж или за по-добрия брандинг на един човек. Твърдо вярвам в сентенцията, че един персонален брандинг е това, което хората говорят за тебе, когато не си в стаята. И в крайна сметка не можеш с 10 души, или 20, или 30, или 50, платени в някакви форуми да си направиш по-добър имидж или по-добър образ.
Водещ: Какви други трикове има за черен PR, това всъщност е т.нар. черен PR, нали?
Максим Бехар: Аз смятам, че няма черен PR. Има законни и незаконни действия. Ако ти оклеветиш човек, това е, което се смята, че е черен PR, ако ти кажеш, че един човек е лош човек, че е престъпник, ако го обидиш, ако излъжеш, смятам, че тогава това е престъпление или е казване на неистина.
Водеща: Искам само да направим аналог и с това, което виждаме тук на монитора. Вярно ли е, че всичко е контролирано? Особено в една такава..?
Максим Бехар: О, разбира се, в голямата политика, абсолютно, разбира се.
Водеща: И това, което се случи с роклята на Моника, наистина ли е контролирано, за да..?
Максим Бехар: Е, чак дотам, едва ли.
Водеща: Т.е. не може пък съвсем всичко да се контролира?
Максим Бехар: Обаче смятам, че специално в правителствата има екипи, при големите правителства, на големите държави, има екипи от супер професионалисти, които… Аз имах възможността да правя преди десетина години първото посещение на Хилъри Клинтън в България и да работя с т.нар. продуценти от Белия дом и много добре помня как нощта преди да се появи тогавашната първа дама, ние репетирахме в народния театър „Иван Вазов”, и те бяха довели за тази цел една жена, която беше толкова руса, колкото и Хилъри Клинтън, толкова висока, колкото и тя…
Водещ: Дубльор.
Максим Бехар: Ми да, да кажем дубльор. Която стоеше, сменяше нонстоп, това беше 2 часа през нощта, и сменяше нонстоп дрехи и те сменяха завесата отзад на театъра, на нашия театър „Иван Вазов” имаше не повече от три-четири възможности за бекграунд, за фон, завеси. И някъде, това нещо се снимаше, след това ние пихме бира с продуцентите, гледахме го това на екран и след това тя сменяше дрехите. Това са професионалисти, които си изпипват нещата от първия до последния детайл многократно и си знаят много добре работата. Но аз пак не бих казал, че това е PR, защото може да си облечен в най-добрата рокля, може да имаш прекрасния фон, но ако нямаш харизмата, ако не знаеш как да кажеш нещо, и отново се връщам на това определение, което толкова много ми харесва, и аз съм си го написал, в смисъл, не съм го прочел никъде, че наистина трябва да казваш истината по начин, по който тя да се хареса.
Водеща:Да бъдеш максимално откровен, да.
Максим Бехар: Начин, който да те харесат. Важно е това и за нашите политици в България.
Водеща: Хубаво, че се спряхме на тях. Някъде бях прочела, извинявайте, че ви прекъсвам, но някъде бях прочела, че нашите политици всъщност се обръщат към PR експерт само когато го закъсат много. Те да оправят, да ги измъкнат от блатото и като ги измъкнат.
Водещ: След това пак…
Водеща: След това пак отварят вратата. Така ли е?
Максим Бехар: Може би не само в България, може би и в чужбина е така, но ми се струва, че в България политиците разбират PR бизнеса по начин доста различен отколкото развитите пазари. Т.е. има, все още битува това схващане или тази визия, че ти идваш при един PR експерт и му плащаш едни пари и той се обажда на някой и урежда една статия някъде да излезе. Това обаче първо, че не е възможно. Второ, че убива нашия бизнес и трето дори и да излезе въпросната статия с нищо няма да помогне на никой политик.
Водеща: Можете ли да ни кажете голям PR-ски гаф, може и да не е в границите на България. Нещо, което наистина във вашите среди се води като PR-ски граф и нещо, което не трябва да се прави никога.
Максим Бехар: Аз сега не мога да се сетя. Гафове има хиляди, разбира се, но сещам се когато преди много години тук президентът Първанов спечели изборите и преди това имаше един диспут, в който той не се появи. Бяха кандидат, тогавашния президент Петър Стоянов и кандидат за президент Богомил Бонев, си спомням как тогава беше, така, президентът Стоянов се опита да удари своя опонент с някакви доказателства, че той лобирал за една частна фирма в България и знам, че този негативен подход му изигра изключително…
Водеща: И той тогава изгуби всъщност.
Максим Бехар: Лоша услуга.
Водещ: Това не е ли политически гаф, а не PR-ски?
Максим Бехар: Това е комуникационен гаф по-скоро, защото това беше казано по време на телевизионен дебат, в телевизионно студио пред милионна публика.
Водеща: Да, но сега пък като че ли повечето диспути се водят точно на тази основа. Да си изваждат и оттук и оттам, от чекмедженца различни…
Максим Бехар: Ами да, това са грешки, грешки след грешки, след грешки. Примерно сещам се за пресконференцията, която премиерът Бойко Борисов даде, когато започнаха протестите и тя беше в предаване директно и той имаше пред себе си един списък от няколко неща, които… А Борисов е човек, който умее да комуникира и всички го знаят това, дето се казва и котките по улицата са наясно, че той е човек, който като отиде в една компания може да комуникира, разбира, говори техния език, разбира техните проблеми, дава им решения. В един момент той се появи на пресконференция с едни написани неща, които трябваше да каже.
Водеща: И никой не прие добре това.
Максим Бехар: И това изигра много лоша услуга на тогавашната ситуация. Струва ми се, че той беше посъветван и това бяха грешни съвети.
Водеща: Но въпреки всичко аз имам чувството, че тук като че ли посоката на PR е повече към черния PR. Не знам дали…
Водещ: Към оклеветяването на границите на закона.
Максим Бехар: Отново аз не смятам, че има такова понятие черен PR главно поради факта.
Водеща: Така популярно го наричаме тези, които не сме…
Максим Бехар: Че това са, това оклеветяване или изричане на лъжи или на неверни неща, които или трябва да бъдат оборвани колкото се може веднага, веднага, веднага, веднага от една страна. От друга страна, ако те нанасят някакви щети трябва вече хората да си търсят правата в съда, но вижте, върнете се преди 10 години. Това е основната разлика в нашия бизнес в момента всъщност. Преди 10 години кои бяха публични личности? Вие, телевизионните журналисти, спортистите, актьорите, политиците. Това е, хората от шоу бизнеса, спортът и политиката. Това бяха публичните личности, ами сега всеки е публична. Сега всеки, който иска да се занимава с политика има възможност и достъп неограничена до медии.
Водеща: (..) сега всеки създава новина във фейсбук.
Максим Бехар: Сега един автомонтьор в един стар гараж с един лаптоп втора ръка може да бъде много по-популярен, отколкото един представител на шоу бизнеса или на политиката
Водеща:. Ние много ви благодарим за това гостуване, тъй като времето малко ни напредва едно предложение от нас, от екипа искате ли да направим поредици за PR, защото съм сигурна, че можем да помогнем не само на хората, които са на сцената, така популярните лица, а и въобще на хората, които стоят вкъщи и ни гледат.
Максим Бехар: Има огромно неразбиране в нашето общество за това какво е PR. Такава поредица може да бъде много полезна, защото за голямо съжаление все още битува това, че когато правиш PR или казваш еди кой си си прави PR. Което означава, че нещо като че ли не е. Т.е. това е той, ама не е той.
Водеща:Добре, считам , че сте съгласен. Добре. Благодарим.
Максим Бехар: Той си прави PR, т.е. показва се. Нека да направим тази поредица.
Водеща:Хайде да направим.  

 в. Капитал Daily | 26.11.2013 

Проектите са по програмите "Регионално развитие" и "Човешки ресурси"

В последните три месеца компанията на бившия PR на агенцията по храните Кристина Спасова, която стана популярна с поръчка за създаване на профили на европейската програма за развитие на селските райони във Facebook и Twitter за 50 хил. лв., е спечелила нови обществени поръчки за над 540 хил. лв. без ДДС за различни рекламни дейности по европрограми. Това съобщи съобщи сайтът Mediapool вчера, позовавайки се на своя проверка. Преди седмица стана ясно, че Европейската комисия изисква от България информация за договорите с фирма на Спасова, след като се е самосезирала от публикации в медиите, че европейски средства "вероятно не са използвани" правилно.

Поръчка след поръчка

Според информацията на Mediapool фирма на Кристина Спасова е спечелила четири обществени поръчки по европейската програма "Регионално развитие", като те са били организирани от общини, управлявани от кметове на ГЕРБ. Това е станало чрез фирмата БММС с управител Спасова. Компанията е избрана за изработване на бранд на туристически региони, дизайн и печат на рекламни материали за над 116 хил. лв. без ДДС по европроект на община Поморие. По същия проект Спасова е спечелила и поръчка от над 57 хил. лв. без ДДС за реклама в интернет, създаване на профил в социалната мрежа и 10 публикации. Отново по туристически проект, финансиран от програма "Регионално развитие", дружеството БММС е спечелило и конкурс за реклама на община Трън за 54 хил. лв. Той е за организиране на събития – туроператорски и журналистически турове, конференции, работни срещи и др. Резултатите се потвърждават от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.
По туристически проект на община Етрополе пък фирмата на Кристина Спасова е спечелила проект за организиране на събития с двойно по-ниска от прогнозната цена от 18 хил. лв. без ДДС. Последният проект по "Регионално развитие" е на община Сопот, където БММС е спечелила поръчка за 6400 лв. за публичност на проекта "Сградите на ЦЦГ "Роза", съобщава Mediapool.
БММС е имала успех и при поръчките за реклама от програма "Човешки ресурси". Дружеството е сключило договор с главната инспекция по труда за организиране на конференции и семинари по проект "Превенция за безопасност и здраве при работа".
По него трябва да бъдат организирани 13 еднодневни семинара с общ брой 500 участници, 13 двудневни семинара с общ брой от 800 участници и 30 двудневни семинара с общ брой от 1000 участници. Подписаният договор е за 290 хил. лв. без ДДС. Пред Mediapool Спасова обяснява, че е спечелила поръчките заради добрите си технически предложения и предложените ниски цени.

Новото име

БММС е новото име на компанията "Кей Ем Ком", която спечели в началото на годината поръчка за 50 хил. лв. за създаване на профил на програмата за развитие на селските райони в безплатните Facebook и Twitter. След като случаят беше разказван в медиите, а прокуратурата започна проверка, еврокомисията изиска информация от България за сключения за европари проект. През миналата седмица стана ясно, че е изпратено писмо до страната, като от Главна дирекция "Земеделие" в Брюксел са поискали подробна информация за проекта, както и дали има досъдебни производства и разследвания по него. От земеделското министерство съобщиха, че в момента се очаква официална информация от прокуратурата, която ще бъде препратена в Брюксел.

Оригинална публикация

 в. Капитал Daily | 19.11.2013 

Комуникацията на технологичния парк за две години ще струва половин милион лева

Сдружението "Ол Ченълс-Беневент" ще се грижи за рекламната комуникация на все още непостроения "София тех парк." Това става ясно от проверка на "Капитал" в европейския регистър за обществени поръчки. Консорциумът, който спечели проекта за почти 490 хил.лв., включва All Channels Communication Group и "Беневент" ООД. Бюджетът на проекта е осигурен от Оперативна програма "Конкурентоспособност".
Конкурсът за рекламна агенция на специално създадената държавна проектна компания "София тех парк" тръгна през юни 2013г. В поръчката участваха общо седем агенции. Техническото предложение на участниците трябваше да вземе превес над предложената цена (в съотношение 60 към 40). В крайна сметка обединението "Ол Ченълс-Беневент" печели с цена с 86 хил. лв. по-малко от прогнозната стойност.
"Нашият партньор има специфична експертиза и релевантен опит," обясни пред "Капитал" управляващият директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев. Неговата рекламна агенция предоставя пълно рекламно и PR обслужване, но в случая е избрала да кандидатства за проекта в консорциум.
Останалите шест участника в рекламния конкурс са компании, които често се конкурират помежду си за бизнес с държавата: "МАГ Адвъртайзинг" (на Красен Кралев), "РА Крес" (на Красимир Гергов), "Бранд ню айдиъс" (собственост на "Химимпорт"), ДЗЗД "Тема нюз – Медиа продукт", Publicis. Впечатление в списъка прави агенцията "Рекламен маркет", която не е активно споменавано име на пазара на реклама с корпоративни клиенти. Агенцията е собственост на Румяна Георгиева Пенева-Чамова и е участвала в няколко обществени поръчки за реклама, като например "Подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса в МТИТС чрез развитие на електронното управление в областта на пространствените данни и услуги" и "Интегриран план за градско възстановяванеи развитие – гр. Бургас," показва Информационната система за управление на структурните инструменти на ЕС.
Задачи за две години
Първоначално научно-технологичният парк се нуждае от "креативна платформа за комуникация" и рекламна стратегия, се вижда от описанието на поръчката. За целта агенцията ще трябва да анализира целевите групи на Парка и международния опит на подобни организации. В първият списък от дейности влизат и PR публикации, както и разработка на визуален бранд.
Втората част от двугодишния проект включва традиционните за такъв тип поръчки свръхконкретни задания. "София тех парк" ще има нужда от луксозен каталог, DVD филм за парка, рекламни брошури и офис материали, тениски, бейзболни шапки и текстилни чанти.
"Миналата седмица подписахме договора, а другата седмица ще представим екипа си за проекта," коментира още Александър Дурчев. По думите му проектът за комуникация на технологичния парк закъснява малко спрямо първоначалния график, но рекламната агенция започва работа веднага.

Оригинална публикация