www.sitemedia.bg I 1.08.2012

Първата в региона асоциация за дигитални комуникации – Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), беше учредена в България. Браншовата организацията ще има за цел да установи етични норми при ползването на социални медии с маркетинг цели, да наложи професионални практики в областта на дигиталните комуникации, както и да повиши вниманието на потребителите срещу интернет измами.

„Нуждата за професионална организация, посветена изцяло на дигиталните комуникации, е безспорна. Социалните медии се развиват изключително бързо и дигиталните комуникации стават неизменна част от нашето ежедневие, а България е и сред страните с най-голям процент потребители в социални медии”, каза Любомир Аламанов, председател на БААДК. Асоциацията планира да се развива също толкова бързо и поставя като основен приоритет набирането на нови членове.

„В България има много агенции, които се занимават с интернет маркетинг, дигитални комуникации, създаване и поддържане на имидж в социалните медии. Това е един изключително бързо развиващ се сектор и се надяваме с тази организация да подобрим и повишим нивото на професионализъм”, добави Ален Попович, заместник-председател на БААДК. Асоциацията ще търси и международни партньори, които да се присъединят към мисията за честно и етично ползване на социалните медии.

БААДК беше учредена от седем агенции, специализирани в областта на дигиталните комуникации: All Channels Group, APRA Digital, Despark, InteractAge, Publicis MARC Group, SiteMedia и Social Me. За повече информация за асоциацията и учредителите – официалната интернет страница www.baadc.bg.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 01.08.2012

Конкурс за есе на тема „Какво могат медиите?” започва на 1 август по инициатива на PR агенция „Ла мезон” в Русе. Идеята е да се привлече вниманието на хора от различни възрасти върху разсъждения за това как действителността намира отражение в българските средства за масова информация днес, а също и да провокира обществения интерес към реалната им сила, отговорност и свобода.
В конкурса могат да се включат всички, които са изкушени от темата. Разработките ще се набират до 5 септември на имейл адреси pr_lamezon@abv.bg r pr-lamezon@dir.bg. Резултатите ще бъдат обявени до 10 септември. Наградата за класиралия се на първо място участник ще бъде безплатно експресно обучение по PR и общуване с медиите в агенция „Ла мезон”. Класиралите се на второ и трето място ще получат също такова обучение съответно с отстъпка от 50 и 25 процента.
В края на юли завърши работата си лятното училище по връзки с обществеността и връзки с медиите на агенция „Ла мезон”. В него се включиха общо 12 млади хора. Сред курсистите, които отделиха по няколко часа в юлските съботни дни, бяха както действащи хора за връзки с медиите в организации и фирми, така и студенти и ученици. Лятното съботно училище за връзки с обществеността и общуване с медиите бе поредното предложение на агенцията към хората, които смятат, че адекватното отношение към медиите е изключително важно и работата с тях може да допринесе за ефективността на всяко начинание.

Оригинална публикация

Тема: Психологическа помощ след атентата в Бургас
Гост: Максим Бехар, PR експерт, Христо Монов, психолог, Румен Леонидов, писател

Водещ: Добро утро отново! Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Много хубав и много спокоен ден Ви пожелавам! Днес също ще е топло. Лято е все пак, последният месец от юли, но все пак не е толкова топло, колкото беше във вчерашния ден. Сега какво ще правим в следващите минути от "Денят започва"? Ще поговорим за не толкова видимите и не толкова кървавите поражения от атентата на летището в Бургас. Ще поговорим за пораженията върху психиката. Добро утро казвам на психолога Христо Монов, на поета Румен Леонидов и на PR експерта, PR специалиста Максим Бехар.
Христо Монов: Добро утро!
Водещ: Здравейте и на трима Ви! Радвам се да видя трима умни мъже около мен! Г-н Бехар, към Вас е първият ми въпрос. Какви са настроенията в еврейската общност у нас? Може ли да доловите, как да кажа, емоциите десетина дни след този кървав атентат?
Максим Бехар: Аз мисля, че емоциите отминаха. Ние винаги сме знаели, че има риск или има възможност еврейски или израелски граждани и хора от еврейски произход да бъдат обект на атентат, така че не е кой знае колко голяма драма. Разбира се, имаше малко по-силна охрана, но аз бях цялата минала седмица в Прага и четирите синагоги в центъра на Прага имаха много повече охрана, отколкото Софийската синагога, просто поради факта, ч в Чехия има също огромно количество израелски туристи. Струва ми се, че от една страна не трябва да изпадаме в някаква психоза или да гледаме или да очакваме всеки момент да се случи нещо лошо, още по-лошо или да треперим, но в крайна сметка трябва да си даваме и тази ясна представа да имаме, че вече живеем в друга България – България, в която е възможно да има тероризъм, в която е възможно да бъдат атакувани чужди граждани или хора само заради това, че имат някакъв произход, без значение какъвто и да е той – и да бъдем малко по-внимателни и по-разумни, да не се поддаваме чак толкова много на емоции, да не се успиваме. Просто, да знаем, че светът е друг. Както се пазим, когато пресичаме улицата.
Водещ: Добре. Ще Ви прекъсна за минута, за да дам думата на г-н Монов, защото веднага взимам повод от първата реплика, с която започнахте. Може ли да живееш постоянно с едно на ум, че нещо лошо може да ти се случи, че може да бъдеш атакуван, че може да бъдеш наранен по някакъв начин? Как се живее така всъщност?
Христо Монов: Ами, по-реалистично се живее така и си много по-подготвен, ако това нещо се случи, да го преживееш. Психичната травма всъщност е едно културно и социално явление. Неслучайно учението за психичната травма започва от Зигмунд Фройд в края на по-миналия и началото на този век, когато много от нещата, които се случват в света, вече се възприемат като неща, които застрашават нашия психичен комфорт, нараняват ни. Ако преди примерно е било нормално мъжете да отиват на война и да умират, след Първата световна война човечеството преосмисля това нещо. В ценностната система на хората човешкият живот заема вече действително подобаващото му се най-високо място. Така че светът, в който живеем, е рисков свят. В света, в който живеем, тероризмът е също факт. И така, както трябва да свикнем с факта, че живеем в земетръсна зона, така трябва да свикнем и с факта, че живеем в един свят, в който терористичните актове са явления, които се случват. И по-добре да сме готови за тях, както каза и г-н Бехар. Неслучайно по един начин това, което наблюдавах, израелските граждани приеха, случилото се, по друг ние.. На нас ни се случва за пръв път и затова е травмиращо събитие, но от тук нататък трябва да знаем, че такива посегателства върху нормалния ритъм на живота ни е много възможно да има.
Водещ: Как може да си готов за едно такова нещо? Сега ще дам съвсем личен пример. Спомням си, че когато за първи път отидох в Израел, в едно приятно кафене седнах да изпия чаша кафе. Пълно с млади хора, прекрасни, усмихнати, които си пият сутрешното кафе, четат вестника и с “Uzi” на пояса. Как се живее така наистина?
Христо Монов: Ами, слава Богу, у нас ситуацията не е чак такава. Но пак казвам, по-добре е, и моят опит, пък и всички изследвания в тази област на… много хубаво сте написали – психологическа помощ след атентата. За съжаление, такава нямаше към хората.
Водещ: Защо смятате, че такава нямаше?
Христо Монов: Ами, нямаше, защото психологическата помощ е нещо, което трябва да започне максимум 48 часа след настъпване на критично събитие. Това, което сега се прави тук и там е всъщност вече последваща терапия на хора, които действително са дълбоко в травмата и които може би преживяват пост-травматично стресово разстройство, което е сериозна модулогична болест на единица…
Водещ: Учудвате ме с това, което казвате, защото чисто информационно, чисто новинарски помня часове след атентата, може би ден след атентата, съобщенията, че психолози, психиатри работят с хората, които са пострадали и които са били свидетели на случилото се.
Христо Монов: Ами, знаете ли, ако действително сме държава, която принадлежи към ценностното пространство на Европа, би трябвало да държим на добрите социални практики. В България единственото звено, което разполага със специалисти, които могат да оказват качествена психологическа помощ и подкрепа за хора, преживели критични събития, това е Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България. Нито един човек от тази секция не е работил. Кой е работил и какво е правил, пак някакво такова… лошо занаятчийство. Нещо българско. Може би някакви ведомствени, там, психолози, които са опитвали нещо да правят. Не знам.
Водещ: добре. Ще продължим разговора, само да не изолираме г-н Леонидов.
Румен Леонидов: Няма как.
Водещ: Здравейте и на Вас!
Румен Леонидов: Привет!
Водещ: Любопитно ми е погледа на поета, на публициста към това, което се случи в Бургас.
Румен Леонидов: Не знам колко е любопитно.
Водещ: Може ли да си подготвен наистина за нещо такова?
Румен Леонидов: Това е въпрос на психологическа настройка, на философия към живота. Може. Може. Този атентат ни приближи към света. От този атентат насетне ние не можем да бъдем само воайори. Там става нещо, някакви проблеми има, които въобще не ни пука. Но както човек смята така – мен не може да ме хване, българинът казва. Аз мога да карам пиян, обаче я ме хванат, я не ме хванат. Пуша, при това лоши контрабандни цигари – рак. Какъв рак за мен?
Водещ: Смятате ли, че случилото се в Бургас кърши тая наша … философия?
Румен Леонидов: Не. Това е прелом в психологията на човека. Манталитет не се променя, начин на мислене не се променя. Много трудно. И тук говорим за ценности, европейски. Да, ние принадлежим, но трябва още да драпаме дълго до тия ценности, а тия ценности минават през материално-битова култура. Аз започнах да се оглеждам, когато видя някой млад мъж с раница. Викам си на акъла – толкова ли се изплаши? Всъщност, ужасът, в който живеят хората на запад и особено в Израел, където на запад и в Израел всеки човек е важен, тук беше подчертано това, а не просто да спечели войната, да победи нашата партия. Разбира се, има и такива.
Водещ: Човешкият живот е важен.
Румен Леонидов: Човешкият живот. Това е новата философия на модерното време, която за съжаление също стана демодирано, но това е друга тема. Много ми се ще по-често да има такива земетресения, в които няма жертви, защото ние смятаме, че сме вечни и това ни позволява много големи компромиси. Ще излъжа сега, утре ще ми се размине, после ще има време да се оправя, ще открадна… Днеска съм на власт, правя всичко, каквото мога. Утре, няма ме – голяма работа. Бог няма, съд няма. Няма никакви причини да се притеснявам за това, че животът е кратък. И нещо повече. Щом животът е кратък, всичко трябва да изпускаме днес и сега. Това са непроменими, за съжаление, особено тук на Балканите, традиции, инерции. А когато говорим за цивилизованост, ние обикновено, и българите в това отношение, смятаме, че някой ни бърка в душата. Когато ни се посочват грешките, ние смятаме, че това е изключителна намеса в нашата автономия и тук ставаме изведнъж активни хипернационалисти или хиперчувствителни люде – те ще ни кажат. Нещо подобно в братска Румъния сега се случва – те ще ни кажат от Европа. След като си приел едни правила, трябва да ги спазваш. Но ние сме по правата предимно, а не по правилата. Жалко! Жалко! Този атентат за мен беше не толкова насочен към България. Той беше провокиран там в друг аспект. С две думи той трябваше да провокира война между Израел или Иран.
Водещ: Мислите ли, че това е целта?
Румен Леонидов: Това беше целта. И тъй като има проблем между Израел и вижданията, вижданията между Израел и Щатите, тъй като една такава война много неща ще реши, но много неща и ще… ще създаде нови проблеми. Аз съм против войната по принцип, но видях как в цял свят всички политици казаха – не е „Хисбула”. А защо да не е „Хисбула” или разклонение на „Хисбула”? Все пак трябва да вярваме и на специалистите.
Водещ: Г-н Бахар, мислите ли в посоката, в която разсъждава г-н Леонидов? Много се изписа и много се изговори в часовете и в дните след атентата за това, че наистина мъничка България би могла да се превърне в повода за война между големите, между Израел и Иран, между Съединените Американски Щати и Иран.
Максим Бехар: Аз лично не вярвам България да е в глобален аспект толкова важна, че от тук да започне война с Иран, защото ако Израел и Щатите искаха тя да бъде провокирана, вероятно биха могли да го направят по много по-атрактивен и много по-заслужаващ си начин. Всичко е възможно, разбира се. И съм далеч от мисълта да гадая какви да е тези. Важното е за нас да знаем, че това може да се случи в България, да ползваме опита от чужди страни. И така, както – без да правя елементарни сравнения, но така, както , когато вали дъжд, излизаме с чадър и се пазим от дъжда, по същия начин да се пазим от възможен терор и от хора, които биха могли да имат лоши мисли. В Израел това е ежедневие. Споменахте за това как младите хора носят автомати със себе си и как жените служат в армията три години или се пазят. Аз бях преди три години и половина по време на войната в Газа в един граничен град Ашкелон и докато вървяхме, изведнъж се включиха сирените и просто пред очите ми… това го описах в много вестници, когато се върнах – пред очите ми един етаж от къща с ракети излетя. Слава Богу децата бяха слезли от третия етаж в мазето, тъй като сирената беше задействана. И за секунди се появиха стотици хора, които бяха… просто, съвсем нормално си вършеха работата. Почнаха да чистят все едно нищо. Изведоха децата, родителите някъде с кола далеч. Случват се тези неща. Не трябва да внасяме паника. Не трябва да се притесняваме. В крайна сметка трябва да знаем, че България, както всяка една друга държава, може да бъде обект на терористична атака.
Водещ: Сега това исках да Ви попитам, г-н Монов, различна ли е психологичната травма, психическата травма от, да кажем, един терористичен акт и от, да кажем, след природно бедствие, каквото е наводнение, земетресение или нещо друго? Или напротив – еднакво си ранен, еднакво си наранен?
Христо Монов: Различна е поради това, че едното не зависи от теб. Природното бедствие не можеш да го предвидиш, да го контролираш, докато тук има нещо, причинено от зла човешка умисъл и ти имаш конкретен извършител, както в случая. Както видяхте, дори и най-засегнатите български граждани, семейството на загиналия шофьор, светла му памет, те казаха – ами, аз няма кого друг да виня, освен този, който направи това. И от тук нататък преработването на травмата е по друг начин. Когато можеш конкретен обект към него да насочиш своя гняв, своите емоции, това може от една страна да ти помогне по-бързо да преодолееш травмата, но може пък, ако не продължиш по-нататък в следващите етапи на скръбта, на преосмислянето, останеш само на един… на етапа на гнева, още повече да фокусира тази травма и тя да стане действително психично заболяване по-нататък.
Водещ: Това, което с Вас гледахме заедно в новините в 8 часа – Хаити само две години след унищожителното земетресение, карнавалът. Това ли е начинът да излезеш от травмата?
Христо Монов: Според културата на различните народи, и това е начинът.
Румен Леонидов: … нашето участие … щяхме да щракаме с пръсти.
Христо Монов: Примерно след цунамито, коледата на 2004 г., сред будистите и шинтуистите, които най-много жертви дадоха в това цунами, няма нито един случай на пост-травматично стресово разстройство, тъй като при тях смъртта не е загуба. Тя е…
Румен Леонидов: Другият живот.
Христо Монов: … продължение на живота.
Водещ: Г-н Леонидов, наистина вървим към финал, но как съпреживяхме това, като общество, тази трагедия? Знам, че отговорите могат да бъдат безкрайно различни, индивидуални, но според Вас?
Румен Леонидов: Имам едно, там, есе, в което казвам, че ние имаме нужда от събуждане, не от стряскане. Обаче, ето идва стряскането, т.ъй като ние дремем като общество. Аз съм голям максималист, може би прекалявам с тия изисквания, свръхизисквания към хора, които… нищо за тях – нито следва живот, нито настоящи ценности. Те гледат… много сме закопани в своята копанка, в своята чинийка. И когато се случи нещо такова, изведнъж виждаме, че има и друг вид страдание, че имаме вид, че… 5 секунди или 60 секунди солидарни. В същото време спасяваме у нас,пасяват деца мъже, удавят се, роднините на спасените деца бягат. Това също е част от манталитета ни.
Христо Монов: И … изказват съболезнования на спасителя.
Румен Леонидов: Това е атентат срещу нашата собствена българска човещина. Какво да говорим тогава за велики неща? Или че в Македония – тук е друга тема пак – българските, хората с българско самосъзнание се тероризират, вкарват ги в затворите. Нас не ни пука. Сякаш става дума за абсолютно някакви… Пак оттатък, атентат 2001 г.
Водещ: Дайте да питаме и г-н Бахар на финала. По-чувствителни или напротив, абсолютно безчувствени, останахме?
Максим Бехар: А, напротив. Цялото общество по много вълнуващ начин възприе трагедията. Но ние нямаме опит, ние няма откъде да го имаме този опит. Първо, че се случи за първи път в България.
Водещ: Е, може ли да имаш опит да бъдеш чувствителен? Очевидно не е въпрос на…
Максим Бехар: Нямаме опит в такива силни стресови ситуации. Примерно темата за шофьора е една от основните теми в цялата тази драма, която се случи. Шофьорът е единственият, който загина при изпълнение на служебните си задължения. Другите, разбира се, Бог да ги прости, нали, всички хора загинали, но те бяха дошли на курорт. Шофьорът загина при изпълнение на служебните си… но според мен, той трябваше да има държавно погребение, трябваше да има много хора на това погребение, трябваше да бъде почетена паметта на този човек.
Румен Леонидов: Точно така. Да получи нещо повече.
Максим Бехар: И по този начин обществото щеше да почувства първо грижата на държавата, второ щеше да бъде един голям урок. Но като нямаме опит. Нали, шофьорът беше погребан съвсем нормално, в неговото си село, така, между другото. В същото време загиналите туристи бяха погребани в присъствието на правителството, с държавни почести. Защо? Защото бяха жертви на един атентат. За голямо съжаление, учим се от тези неща и се учим по този начин. Аз се надявам, разбира се, да няма подобни инциденти никога повече в България, но когато те се случат, ние да знаем как да ги приемем…
Водещ: хубаво беше това, което казахте.
Максим Бехар: … максимална полза за държавата.
Водещ: Паралел между двете погребения. Наистина реплика само.
Христо Монов: Само една реплика. Неслучайно има този феномен на травматичното израстване. Винаги хората, преживели подобно нещо, по някакъв начин израстват личностно. От многото хора в Перник, с които говорих, те казаха следното: след земетресението вече гледам на света по друг начин. Това кола, това къща – толкова е временно. Има други неща. Нека да си мислим за тия други неща.
Водещ: Дано! Дано сте прав и дано сме израснали и след Перник и след атентата в Бургас! Безкрайно Ви благодаря за това, че бяхте тук!         

www.economynews.bg I 30.07.2012

Мира Гатева поема Ogilvy Public Relations, част от Ogilvy Bulgaria Group. Започва кариерата си в Publicis Consultants | MARK, където разработва и извършва корпоративната комуникация на водещи компании като E.ON Bulgaria, GLOBUL, Shell Bulgaria и др. По-късно се присъединява към VeritasPR, където управлява маркетинг комуникацията на NIVEA, Eucerin, Hansaplast, Chio, Чипи, Баба Яга и Торбалан, Pom Bar, както и корпоративния ПР на Интеруут България. Придобила е две бакалавърски степени от Американския университет в България – по Журналистика и масови комуникации и по Политология и международни отношения. Завършва магистратура по Международна комуникация в НБУ и Hanze University Groningen, Холандия, със специализация Public Affairs, Marketing Communication и Development Communication.
________________________________________
Ogilvy Public Relations
Ogilvy Public Relations (Ogilvy PR) е част от Ogilvy Bulgaria Group и Ogilvy Public Relations Worldwide – една от най-големите групи в света за комуникационните услуги. Агенцията предоставя богато порфолио от услуги в сферата на Public Relations и Public Affairs, като успешно интегрира и всички останали направления в групата (реклама, директен маркетинг, activation, промоции, дигитална комуникация, медия планиране и др.) чрез инструмента Ogilvy Fusion™. В резултат предоставя бизнес решения чрез създаване на съдържание, изграждане на общности и комуникиране с целевите публики. Ogilvy Public Relations е носител на две награди FARA 2008 и 2010, на BAPRA Bright Awards 2010, на PR Priz 2009 и на EFFIE 2009.

Блогът на Мира Гатева: mirraga.wordpress.com

Оригинална публикация

Рандал Бейкър е роден в Уелс, Великобритания, през 1944 г. От 1965 до 2011 г. работи в различни университети в Европа, Америка, Африка и Азия. От 1984 до 2008 г. живее в САЩ и работи в Университета в Индиана, гр. Блумингтън. С България е свързан от 1990 г. като един от основателите на Нов български университет, член на Настоятелството му и преподавател. Рандал Бейкър е заслужил професор на Университета на Индиана, САЩ, почетен доктор и заслужил професор на НБУ, София, и почетен професор на Западния университет в Азербайджан.
От 2008 г. живее в България. В момента е зам.-ректор на Азербайджанската дипломатическа академия в Баку. Автор е на научни и художествени издания, някои от които са преведени на български език: "До София и назад" (АИ на БАН "Марин Дринов" – 2003); "Странни места, интересни хора" (Издателство на НБУ- 2006); "Бъдещето не е това, което беше", (ИК "Парадигма" – 2007), "Българиана" (ИК "Сиела" -2009); "Защо Америка не е Европа" (ИК "Парадигма" – 2010), в съавторство с Джон Караагач.
Цитат
Българите са ненадминати творци

- Проф. Бейкър, защо не сте в България, а в Азербайджан сега?

- През 2008 г. напуснах САЩ и дойдох в София. А през 2010 г. няколко от бившите ми студенти и колеги ме поканиха в Азербайджанската дипломатическа академия, която по онова време се превръщаше в пълнокръвен университет. Станах декан на един от факултетите. След това ми предложиха да поема функциите на зам.-ректор по академичната част, какъвто съм оттогава досега, макар че възнамерявам да се завърна в София в края на тази година. Откриваме новата сграда на Академията в Баку на 3 септември, а заедно с нея и много нови факултети. Струва ми се, че съм малко остарял за промени от такъв мащаб. Ритъмът е прекалено забързан, а привличането на кадри е изтощително – да търсиш преподаватели с отлична квалификация за толкова много нови специалности, означава да пребродиш целия свят.

- Вие сте един от основателите на НБУ и негов почетен професор. Успяхте ли да пренесете в Баку нещо от опита на НБУ?

- Не толкова, колкото бих искал. Основната разлика между двете висши учебни заведения е, че НБУ от самото начало се издържа с постъпленията от студентските такси, с което се установява пряка връзка между студентите и университета. Ръководството разчита на постъпленията им и ако те не са доволни от качеството на обучението, напускат, а приходите спират. Издръжката на Академията в Баку постъпва направо от държавната хазна, което е нов подход към висшето образование. Това до голяма степен представлява алтернатива на обучението в чужбина (откъдето студентите често могат и да не се завърнат). Но обществената издръжка в страна, богата на нефт, може да се окаже твърде щедра и да не се възприемат важните уроци за финансова самостоятелност, ако правителството спре помощта си. Другото важно различие е, че езикът, използван за обучение в Азербайджанската дипломатическа академия, е единствено английският, докато в НБУ той е български. В някои други отношения обаче има забележителни сходства – като придържането към традицията на САЩ за либералните изкуства, според която към всички студенти през първите две години на обучението има сходни общообразователни изисквания. Така се подготвят, в съответствие с Платоновата традиция, отговорни граждани, които да образуват гръбнака на демокрацията. Мога да посоча и в двата вуза един и същи тип даровити студенти, а те са ключът за доброто бъдеще на обществата, които се намират в преход.

- Как присъства България в живота ви в Баку?

- Една от най-близките ми приятелки там е дама, за която писах в книгата си "Summer in the Balkans" през 1994 г. (наречена "До София и назад" на български; продава се в книжарницата на БАН). След 18 години двамата се срещнахме съвършено случайно в Баку, където тя работи като мениджър по финансите на една канадска хотелиерска фирма! И така, с нея вечеряме заедно почти всеки уикенд. Отбелязахме националния празник на България в българското посолство в Баку заедно с група българи, свързани преди всичко с азербайджанския спорт. Интересът към България е значителен заради проектирания газопровод (в това число и проекта "Набуко"), който ще доставя природен газ от Каспийско море до сърцето на Европа… ако този проект изобщо види бял свят. От Азербайджан България изглежда като портал към Европа, затова визитите на държавните глави и на високопоставени правителствени служители стават все по-чести и по-чести. В Университета за чужди езици в Баку вече се преподава български език в рамките на цялостна програма по балканистка. Не бих могъл да кажа, че България е много позната тук, във всеки случай не повече, отколкото Азербайджан е познат в София (като изключим конкурса за песен на Евровизия). Колегите ни научават много за България от мене, а няколко от учебниците ми са издадени във вашата страна и присъстват по рафтовете на книжарниците в Баку.

- Какъв сте за колегите и студентите си в Азербайджан – британец, американец или българин?
- За тях съвсем определено съм британец. Аз съм гражданин и на САЩ, и на Великобритания, обаче паспортът от ЕС е за предпочитане. Студентите ми със сигурност ме смятат за британец. Наричат ме англичанин, но аз се опитвам да им обясня, че "британски" не означава "английски", тъй като аз не съм англичанин, а гражданин на Уелс! Вечният конфликт между келтите и англосаксонците. Както и да е, за разлика от шотландците, за които съм сигурен, че един ден ще се отделят от Обединеното кралство (и как ли ще ги наричаме тогава?), уелсците със сигурност са против отделянето и вече два пъти са гласували срещу него.

- Неотдавна посетихте много университети в Турция. Какво ви направи най-силно впечатление там?

- В продължение на 20 дни обикалях, за да търся кандидат-докторанти за нашата програма, като обсъждах възможностите за сътрудничество с турските университети, а по-нататък програмата прерасна в спонсорирана от държавата визита, чрез която се запознахме с различни вузове и медийното отразяване на висшето образование. Постигнатият през последните 20 години напредък в Турция е удивителен; днес много от университетите им са международно признати и се ценят високо. В няколко се преподава изцяло на английски, а издръжката им се осигурява от различни фондации; ние приемаме докторските им степени като равностойни на получените в Западна Европа и САЩ. Първокласният университет Коч с научноизследователския му профил често го наричат "турският Станфорд", но навярно има още 7-8 вуза от този калибър. Бизнесът прави големи инвестиции във висшето образование, например в нанотехнологиите и инженерните науки, затова Турция се превръща във водеща сила, в последовател на промените в технологиите и внедряването им. Разбира се, Турция е огромна страна с много ресурси, на които може да се опре, макар все още да не е в ЕС. А тъй като България е преддверие на Европа, една стратегия, опряна на географското и икономическото сътрудничество, би била разумен избор.

- Какви промени забелязвате в София от предишното си завръщане преди няколко месеца?

- Тук срещам обичайния песимизъм, но това е характерно за България, макар че според мен условията непрекъснато се подобряват. Първо, благодарен съм за новия терминал на аерогарата. Предишният представляваше едно мрачно въвеждане в София, че и винаги ми се искаше да посрещам гостите си нощем. Вторият терминал е много по-представителен и по-красив.
Забелязвам, че у вас много производства се закриват, а това е тревожно, макар да се радвам, че България е една от малкото европейски страни, които са се отървали от бремето на националния дълг; не й се налага да повишава данъците, за да го изплати. Обикновените хора също не са затънали в дългове, а държавният бюджет е един от най-балансираните в целия Европейски съюз. Давам си сметка, че това до голяма степен се дължи на твърде ниския БВП и дохода на глава от населението, но така е много по-добре, отколкото обричането на бъдещето в името на алчността и стремежа към лукс, което сполетя една съседна държава. Винаги съм поставял много висока оценка на социалния живот в България, макар навярно малцина да се съгласят с това. Много български емигранти обаче пресичат, да кажем, Атлантическия океан и постигат "успех" с цената на нещастието си и липсата на приятели. Тогава те разбират колко силни са били социалните им връзки в родината.

- Работите ли над нова книга?

- Не, тъй като имам пет книги, които трябва да публикувам, преди да напиша друга. Тогава бих могъл да се насоча към нещо ново, но вече съм изразил толкова много от мислите си в писмен вид, че ми е нужно да ги видя отпечатани. Мисля си дали да не се съобразя с модната тенденция и да ги публикувам като електронни книги, тъй като половината от продажбите на Amazon.com вече обхващат мултимедийните издания, а те преди три години заемаха само 8 на сто.

- Ако трябва да представите България на международно туристическо изложение, как бихте направили това?

- Вижте, в България няма внушителна планина като Алпите, да речем. Тук има прекрасно спокойствие и възможност човек да се отпусне. Стара планина, Странджа и Родопите спират дъха. Човек може да седне на някой обветрен хълм сред множество планински цветя, да слуша звънците на стадата и напълно да забрави къде е. Не ми харесва онова, което се случи с Черноморското крайбрежие, макар че селищата като Созопол още пазят големия си чар. Когато отидох за първи път на Черноморието през 1990 г., там всичко беше зелено, просторно и "естествено". Най-важният повод човек да се запъти затам вече се обезсмисля от безразсъдното строителство, което превръща зеленината в бетон. Все още има няколко прекрасни места като Синеморец, но те се броят на пръсти. Пловдив е възхитителен град, въпреки сградата на пощата, и аз обичам да ходя там. Проблемът е, че чужденците възприемат България и Черноморското крайбрежие като едно и също нещо, а това не е така. Интересно е, че София е един от любимите ми градове – една от малкото столици на Европейския съюз, в която можеш да се разхождаш, без да чуеш и една дума на английски или на друг чужд език. Тя има собствен облик и чар. На всеки ъгъл можеш да се сблъскаш с изненада – центърът гъмжи от магазинчета, които са пример за българския усет и изобретателност. За съжаление не са много купувачите, но за мен българите са ненадминати творци.

- През декември 2011 г. станахте член на Международната фондация "Гео Милев". Готвите ли се за Гео-Милевите дни през септември 2013 г.?

- Със сигурност ще се върна в България през 2013 г. и ще продължа лекциите си в НБУ през пролетта. Надявам се, че ще мога да взема участие в Гео-Милевите дни в Стара Загора догодина и в научната конференция, ако, както обикновено, тя се проведе по време на дните. Иска ми се да направя повече за популяризиране по света на Гео Милев, този изключителен българин.

стр.11

 сп. Intro | Поля НИКОЛОВА | 25.07.2012

ЛЮБА СЕ ГРИЖИ ЗА PR И РЕКЛАМАТА НА AVON ЗА БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И МАКЕДОНИЯ. ОСВЕН РАБОТАТА Й ЗА КОЗМЕТИЧНИЯ БРАНД ТЯ ИМА МНОГО ДРУГИ ИНТЕРЕСИ И ЗАНИМАНИЯ, ЕТО ЗАЩО РЕШИХМЕ ДА СИ ПОГОВОРИМ С НЕЯ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ INTRO И ЛЮБА ИМАТ ОБЩО ДНК.

- Коя е Люба извън работния терен?Разкажи ни малко повече за себе си.

- Магистър по PR съм в Софийския университет и съм учила в Германия история на изкуството и социология. Бих се определила като авантюрист, човек, който взима от живота с пълни шепи, обича обратите и изненадите и не иска да порасне. Обичам големите, шумни компании, фестивали, концерти, харесвам добрата музика, съвременното европейско кино и най-доброто от американското. Обичам пътуванията – старата Европа ме вдъхновява, обожавам Андалусия, Тоскана. Харесва ми да разглеждам най-добрите галерии в Европа, Уфици, Прадо. Рисувам, когато намеря време – многоцветни платна с маслени бои, като тези на Кандински, любимия ми художник. Харесвам да ходя на къмпинг с приятели, в България обичам да ходя на Варвара, Синеморец.

- Какво е твоето лично определение за красотата?

- По-скоро ме вълнува вътрешната красота или тази,която струи от човек, когато е щастлив. Всъщност щастието и любовта ни правят красиви. Радвам се, че много жени в България съзряха за идеята, че красотата е въпрос на индивидуалност.

- А какви жени те вдъхновяват?

- Силните и категорични жени, тези с излъчване, с финес, не непременно външно красивите, но същевременно оставили отпечатък. Новаторките, жени като Жорж Санд – писателката, първата, започнала да носи панталони в Париж по онова време, Берта Моризо – единствената жена импресионист в Европа, Мерилин Монро, Коко Шанел. Обичам творческите натури, а и работя в компания за жени, ние сме компанията с най-много дами на високи мениджърски позиции в света. При нас силните и властни жени са много, защото работим в мултинационална среда и възможностите са безброй.

- Как поддържаш форма, как се грижиш за себе си?

- Обичам хармоничните спортове, които те карат да мислиш за позитивни неща, докато ги упражняваш. Фитнес залите са твърде неестествен тип спорт. Обичам да плувам, напоследък тичам на Витоша, харесвам звуците на гората, ароматите, така си почивам. Докато живеех в Германия, посещавах курс по хата йога, който ме научи да овладявам стреса и да балансирам енергиите си, да дишам пълноценно. Планините са моя страст, скоро отивам в Пирин, харесва ми да се движа по ръба на скалата, по билото на планината.

- Кои са твоите места в София, къде излизаш най-често?

- За сутрешно кафе любимо място ми е Starbucks, просто не мога да се разделя със сладкишите им и безкофеиновото кафе. Обичам да хапвам в При архитектите, Слънце и Луна, Spaghetti Kitchen. Ходя често в бара на един приятел Контраст, на Шишман, понякога в Билкова, Bar Bar. Butchers ми е любимо място също, а на морето Корабът на Синеморец.

- Би ли се определила като част от дадена субкултура?

- Преди недвусмислено бих казала new wave генерацията, израснала съм с музиката на Depeche Mode, Cure, но сега по-скоро бих казала, че попивам от различни субкултури – в музикално отношение интересите ми се разпростират през стилове като trip-hop, hip-hop, electronic, jazz, ninja tune, dub, reggae до grunge и дори punk. Иначе смятам, че съм от младите хора, имали възможност да останат на запад, но все пак предпочела да се върне в България, така че съм си чиста проба българче.

- Работиш за един от големите козметични брандове у нас. Какви са предимствата на това да пазаруваме от Avon?

-Основното предимство на големите компании като нашата е, че можем да си позволим да предложим наистина добро качество на разумни цени. Навсякъде по света поддържаме едно и също качество на продуктите ни и така вече 126 години. Всеки ни познава с кампанията срещу рака на гърдата От любов към живота, с която съм свързана толкова емоционално, миналогодишния концерт на Графа в НДК, дарените средства и хората, на които сме помогнали.

- Какво се купува най-много?

- Определено ароматите са категорията, към която жените в България проявяват най-силен интерес, и това е, защото имаме какво да им предложим. През годините се наложихме като лидер сред ароматите, а най-любимият аромат на българката се очерта класическият Little black dress – предполагам няма жена, която да не го познава. Друга сила на Avon е декоративната козметика, смело мога да кажа, че налагаме тенденции сред нашите потребители. Уверено стъпваме и в нови категории на пазара, като например боята за коса или пък продукти за грижа за бебета, с които ще се запознаете съвсем скоро.

- Ивет Лалова, която спечели за страната ни европейска титла, е ваше рекламно лице. Как се работи с нея, разкажи ни за други жени, които са участвали в кампаниите ви?

- Ивет е чудесен човек, много лъчезарен и естествен. През ноември пътувахме до Полша, за да заснемем фотосесията за Solutions – серията ни грижа за кожата, на която тя стана лице. Беше много емоционално изживяване, намерихме много общи теми и интереси, любовта към Италия, италианската кухня, сушито. Тя е и много дисциплинирана дори и в свободното си време, трябва да се грижи постоянно за формата си и да се пази. Този режим наистина е достоен за уважение. Имах възможност да взема и лично интервю от Рийз Уидърспун, тя е глобален посланик на Avon в кампанията ни срещу домашното насилие, но е и лице на продукти от декоративната козметика като червилото Shine attract. Мисля, че е много женствена и същевременно отдадена на каузата. С нейна помощ даренията само за домашното насилие достигнаха 30 млн. долара.

Стр. 70-71

APRA Porter Novelli I 24.07.2012

Агенция APRA Porter Novelli отваря свои представителства в Македония, Албания и Косово. Българската ПР компания ще предлага услугите си както на глобалните клиенти на веригата Porter Novelli в региона, така и на местни дружества и организации, които имат нужда от стратегически партньор в сферата на комуникациите.

„Офисите ни в Скопие, Тирана и Прищина са логично продължение на успехите ни на българския пазар. Клиентите на APRA Porter Novelli са предимно международни компании, които развиват бизнеса си на Балканите, и имат нужда от агенция, която да управлява кампаниите и проектите им навсякъде в региона. Разрастването на веригата ще ни даде възможност да разширим успешното си партньорство с нашите клиенти и да ги подкрепим и в техните планове извън страната”, заяви Ружа Загорска, изпълнителен директор на агенцията.

APRA Porter Novelli е сред водещите комуникационни агенции в България. Сред клиентите на компанията са Нестле България, Coca-Cola Hellenic Bulgaria, HP, Санома Блясък България, Майкрософт България, Сименс Здравеопазване, Ромпетрол България, Байерсдорф България, Fashion Days, Brown-Forman и много други.

През юли 2012 г. агенцията празнува 18 години от основаването си. През годините кампании на APRA Porter Novelli печелят редица престижни награди, сред които Bright Awards, SABRE Awards, Stevie Awards, PR Platinum Awards и много други.

Porter Novelli International е част от Omnicom group (www.omnicomgroup.com), която е най-голямата комуникационна група в света, предоставяща услуги в областта на рекламата, стратегическия маркетинг, медия планирането, връзките с обществеността на повече от 5 000 клиенти в над 100 страни.

Оригинална публикация 

в. Преса | Мария СВЕТЛИНОВА | 24.07.2012

Лидерът на БСП Сергей Станишев успя да си навлече гнева на десетки потребители във Фейсбук. Червените, които се борят да съберат 700 хиляди подписа за референдум за АЕЦ "Белене", организираха онлайн дискусия по темата вчера. Предвиденото време обаче се оказа изключително малко за огромния интерес към чата. Само за час Станишев трябваше да отговори на стотици питания, но не успя.
Общо 423-ма бяха потребителите на социалната мрежа, които очакваха да получат конкретика за атомната енергетика и необходимостта от централата. "Имах три въпроса към г-н Станишев и нито един отговор от него", ядосваше се Борислав Борисов. "Голяма излагация е този разговор!", допълни и потребител с името Иван Иванов. "Разговорът свърши, преди да е започнал", коментира и Таня Симеонова.
Организаторите на дискусията също оцениха минусите и обещаха да измислят нов начин за дебат в интернет, така че всеки да получи отговор. Дотогава всеки един, отправил питане до Станишев, ще получи реакция в рамките на няколко дни.
В малкото си постове соцлидерът допусна, че е възможен "гигантски натиск от правителството към хората, за да обявят подписката за невалидна".
ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви пред потребителите във Фейсбук, че колкото повече се отлага АЕЦ "Белене", толкова по-скъп ще става токът.

Стр. 6