Ружа ЗАГОРСКА I 23.07.2012
Анна Кошничарова–Иванова – новият PR & Citizenship мениджър на Майкрософт България. Анна има 10 години опит в областта на връзките с обществеността. Работила е за редица международни компании, сред които Actavis, Shell България, Audi, Wrigley, ITT, Astra Zeneka и VIVACOM. Завършила e магистърската програма по връзки с обществеността и масови комуникации в Нов български университет и има бакалавърска степен по икономика.
в. Преса | Павлина ЖИВКОВА | 19.07.2012
Лъскането на имидж във властта не е като почистването на сребърни прибори. За вилиците и лъжиците винаги можеш да намериш подходящ препарат – последен вик на химията. При избора на пиар също има химия, но по-различна и по-сложна. Затова могат много да разказват хората, които са във властта, а и тези, които вече са дерайлирали от коловозите й.
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябва да е едновременно имиджмейкър, спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам." Въпросният кадър не е традиционният чиновник. Той не бива да бъде такъв, защото и онези, които са вътре (в съответното ведомство), и онези, които са отвън, биха имали еднакво силното желание час по-скоро да го изхвърлят.
В "епохата на ГЕРБ" се оказа, че има няколко начина за това да се превърнеш в глас на властта или полировчик на имидж. Първият е най-традиционният – да те поканят, вторият е да те препоръчат от най-високо място, а третият – да те назначат за служебен защитник. Ако
президентът си има Хигс бозон
(т.е. божествена частица), това е Мария Иванова. Тя е тази, която го кара да се изживява като истински сътворител на прозрачност и новини. Програмата за всяка изява е нажежена до "червено", до точка на топене. А там вече влияят и други фактори – примеси, които изкарват процеса "президентски пиар" извън контрол.
Принципът е – на неговата виталност отговарям с още по-голяма. Резултатът е тревожни журналисти, които молят за четвърт час време, за да предадат информация от събитието на президента. Мария Иванова е бивш кадър на БНТ, а след това пресаташе на Меглена Плугчиева. В БСП твърдят, че горещо са я препоръчали на Плевнелиев, още когато той беше министър на регионалното развитие. Иванова е изключително лоялна и никога не се оплаква. Винаги е готова за нови подвизи. Има и още едно качество – представителна е. Има стройността на манекен и също толкова призрачно и деликатно присъствие. Тя не се натрапва. Ако проблемът стигне до нея, се опитва да го реши, доколкото й стигат силите в крехката фигура – Иванова е доста по-различна от предишните шефове на президентската пресслужба.
Бойка Башлиева, която бе назначена да обгрижва пиарски бившия държавен глава Георги Първанов, бе възприемана от някои журналисти като строгия човек на "Дондуков" 2. Защото бе приела като основна своя мисия да пази държавния глава от онези, които е нарочила за "лоши". За "добрите" според нейните критерии нямаше проблем. Преди нея се състоя истинското чудо в президентския пиар. Човекът на Петър Стоянов от родния му Пловдив – Нери Терзиева, репортерите наричаха "Майка Кураж". След загубата на изборите за втори мандат съпругата му Антонина просъска: "Дадох ти го президент, ти ми го връщаш обикновен гражданин." Тази реакция говори много: дори и жената на президента вярваше, че Нери е способна да укроти братоубийствените воини в дясното, жертва на които падна Стоянов.
За говорителя на Желю Желев почти никой нищо не си спомня. Той живя в полулегал-ност – като в оня виц, дето никой не го търсел, а той се криел за всеки случай. Валентин Стоянов беше прескочил на "Дондуков" 2 от нюзрума на БНТ.
Бойко Борисов сам си е говорител благодарение на силната си интуиция. Той е прецедентът на
"Дондуков" 1. Неговият усет за събитията и новините е най-добрият му съветник.
От столичното кметство той взе със себе си Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община.
Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цялата кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. За по-сигурно дори не си вдига и телефона, когато знае, че го търсят журналисти с горещи въпроси, функциите му са сведени до това да свиква пресконференции. Цветан Цветанов и Мирослав Найденов се оказаха най-добрите ученици на премиера. Подобно на него те не могат да бъдат възпрени от волни програми пред медиите и никой не може да ги посъветва: "За бога, не прави това!" Иначе глас на МВР шефа е бившата общинска репортерка на БНР Ваня Вълкова, а земеделският министър взе своя съименник от "Дневник", който отговаряше
за ресора му – Мирослав Иванов.
И в двете ведомства – вътрешното и земеделското, непрекъснато има нужда от гасене на пожари, но министрите най-добре знаят с какво най-
добре се прави това.
Сбъднати молитви но не по Труман Капоти, се случиха на няколко ведомства – на строителното, икономическото и здравното. Трябваше обаче да мине известно време. Преди това говорителите на трите места воюваха с медиите – по принципа
"На война като на война". Бившият министър Трайчо Трайков си бе избрал Димитрина Христева, която агресивно бранеше незнайно какво и от кого.
Сега служебно назначената от ГЕРБ Ася Таскова е точно толкова деликатна и информирана, колкото шефът й Делян Добрев, чийто имидж трябва да гради. В строителното министерство е Таня Митова, която добре познава правилата на журналистиката, пиара и имиджмейкърството. В здравното ведомство разчитат на единия от говорителите на ГЕРБ – Никола Николов, който винаги е отворен за въпроси на репортери. На пиар случи и финансовият министър Симеон Дянков. Бетина Жотева се оказа не просто в ролята на надзорник, но и на майстор, който добре може да продава калпава стока. Образователният министър Сергей Игнатов има две медийни съветнички. Доведе ги от предишното си работно място -Нов български университет. До 2009 г. пресаташето му Мария Петкова се грижеше за връзките с обществеността на частния ВУЗ. Игнатов доведе и доктор Евелина Христова, която съчетава ангажиментите в министерството с преподавателска дейност в катедра "Масови комуникации". Във външно министерство все още разчитат на "емпатията" на несбъднатата заместник-министърка Весела Чернева, чиято професионална кариера започва като репортер на хонорар във в. "Демокрация". По това време тя следва политология в Софийския университет. Чернева е от първите български стипендиантки на фондация "Конрад Аденауер" и нищо чудно да завърши кариерата си именно там…
Колкото до министрите – крайно време е да прочетат поета Стефан Цанев, който написа: "Няма по-големи врагове на Христа от бездарните попове!"
***
Като глас на президента (1997-2001) Петър Стоянов журналистката Нери Терзиева си спечели трайна репутация на вълшебничка в професията "връзки с обществеността". Никой не е съумявал като нея да съчетае "непримиримото" – грижа за имиджа на шефа и максимално улесняване на репортерите.
***
Зад един от най-нехаресваните министри на ГЕРБ -вицепремиера Дянков стои Бетина Жотева, Чаровна, съобразителна, твърда – и силна с богатия си опит в журналистиката и в европейските институции.
***
Намирането на точния говорител е изключително трудна работа, защото при нашата географска ширина той трябВа да е едновременно спец по протокола, душеприказчик и не на последно място – човек, на когото с поглед да казваш: "Аз ти вярвам."
Стр. 18
Интелдей Солушънс I 18.07.2012
18 юли 2012 г. Кампанията „Свобода за Сирия“ на Сирийската опозиция в България и българската ПР агенция „Интелдей Солушънс“ спечели първото място в категорията „Обществени комуникации“ на Световните златни награди за ПР, организирани от Международната ПР асоциация (IPRA).
Кампанията е номинирана и за специалната награда на ООН, която организацията връчва традиционно, за да поощри професионалните комуникации при решаването на проблеми от голям обществен интерес.
Кампанията „Свобода за Сирия“ имаше за цел да провокира вниманието на медиите и обществения интерес в Бългия за събитията в Сирия, по време на които към днешна дата по данни на ООН загинаха повече от 15 000 души. Според УНИЦЕФ повече от 500 от тях са деца. Кампанията беше организирана в три основни направления – медийни спектакли, връзки с неправителствени организации и защитници на граждански права и политически комуникации.
„Тази кампания трябваше да покаже на хората в България, че в Сирия се нарушават човешки права. Никой човек не може да остане безразличен, когато научи, че някъде по света загиват деца. В България живеят около 3 000 сирийци и всеки един от тях изстрадва по своему това, което става в родината му. Тези хора всеки ден научват трагични новини за свои познати и близки, преживяват всяко разрушение и клане. Като граждани те можеха да направят само това – да говорят, да спорят, да протестират, да убеждават. Кампанията ни имаше за цел да обясни на хората в България какво става в Сирия, защо усилията на всеки, който иска свобода и демокрация, където и да е по света, трябва да бъдат уважавани и подкрепяни. Екипът ни работеше и в тясно сътрудничество с министъра на външните работи Николай Младенов, благодарение на когото България зае активна позиция на световната сцена по сирийски въпрос и започна бавно да изгражда образа си на страна-миротворец.", коментира Деница Сачева, основател и изпълнителен директор на „Интелдей Солушънс".
За „Интелдей Солушънс“ това е втора Световна златна награда за ПР, след като през 2007 година спечели отличието за кампания за превенция от
птичи грип и здравна промоция сред турски и ромски общности в България, организирана за УНИЦЕФ.
„Интелдей Солушънс“ е първата българска ПР агенция с номинация за награда от ООН.
Наградите, които се организират ежегодно от 1991 г. насам, са най-престижните в областта и са световно признание за високи постижения в сферата на връзки с обществеността.
В 21-вите Световни златни награди за ПР са участвали кампании от 48 страни. В журито с председател Зехра Гюнгор (Турция) са били представени 60 професионалисти от 24 страни. Общият брой на присъдените отличия е 30, три от тях за България. Наред с двете признания за Интелдей Солушънс, в категория „Технологии“ първата награда е за българската консултатска компания Ardency Consulting.
Наградите ще бъдат връчени на специална гала церемония в Истанбул на 9 ноември 2012 г..
Пълен списък на всички наградени:
http://ipra.org/gwa/index.php?sec=4&subsec=38
Повече за IPRA – www.ipra.org
Повече за събитията в Сирия и Сирийската опозиция в България
Повече за Интелдей Солушънс – www.intelday.com
За повече информация:
Деница Сачева,
Интелдей Солушънс
0878 315 974
PRESS.dir.bg I 17.07.2012
София, България – 17 юли 2012 г. – Ardency Consulting, водеща българска консултантска компания в сферата на корпоративни комуникации и връзки с медиите, обяви, че е победител на наградите Golden World Awards 2012 на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) в категорията “Технологии”. Ardency Consulting е единствената българска компания в историята на наградите с отличие в тази категория.
В Хелзинки, Финландия жури от 60 международни професионалисти в областта на корпоративните комуникации от над 40 страни, отличи Ardency Consulting за работата на компанията по проекта за управление на комуникациите при сливането на Atos Origin и Siemens IT Solutions and Services в България. За този проект Ardency Consulting беше номинарана за финалист в две категории – „Технологии” и „Корпоративни комуникации”.
Проектът за сливането на Atos и Siemens се отличава със сложността и кратките срокове на изпълнение, както и с разнообразието от използвани комуникационни тактики. Веднага след деня на обявяване на сливането, който бе проведен едновременно в около 40 страни, регионалното ръководство на Atos определи кампанията в България за най-успешния проект по управление на комуникациите.
За Ardency Consulting
Ardency Consulting е консултантска компания за пълно обслужване в областта на маркетинг и PR комуникациите, която предлага на публични и бизнес организации развитие и реализиране на комуникационни стратегии.
Ardency Consulting е водеща българска PR агенция, която предоставя връзки с медии, корпоративни комуникации и маркетинг консултиране на международни и български лидери като Oracle, Българска Фондова Борса, Atos, Quintiles и много други бизнес организации.
За Golden World Awards
Създадени през 1990 г. и раздавани всяка година, GWA са едни от най-престижните награди в областта на PR комуникациите. Съдийският панел се състои от над 60 професионалисти от 40 страни. Конкурса, провеждан от IPRA (Международната асоциация за връзки с обществеността) е отворен за регионални, национални или международни PR програми, проведени или завършени в изминалите 12 месеца.
M3 College I 13.07.2012
Първото издание извън София на събитието PR Thursday – дискусии с отворени врати, се проведе на 12 юли 2012 г. в Регионалния исторически музей в Пловдив. Над 120 пловдивчани от 3 поколения напълниха залата и показаха своята активна позиция и любовта си към своя град.
Темата на дискусията беше „Пловдив – столица на културния туризъм в България и как бизнесът да спечели от това?“.
Участници в дискусията бяха:
- Радина Ралчева, управител на Go Green Communications – агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR;
- Виделина Гандева, директор на Общинско предприятие „Туризъм“;
- Кирил Тюлев, експерт „Професионално обучение и квалификация“ от Търговско-промишлената камара, Пловдив;
- Проф. д-р арх. Тодор Кръстев, президент на Асоциацията за културен туризъм, България.
Разгорещените обсъждания и особено многото въпроси към представителя на Община Пловдив –Виделина Гандева, доказаха, че темата без съмнение е много важна за пловдивчани и че диалогът между гражданите, бизнеса, комуникационните специалисти и институциите е изключително необходим.
Виделина Гандева разказа за стратегията на Община Пловдив за предстоящите 5 години, включваща развитие на културния туризъм, за проучване, инициирано с цел допитване до пловдивчани и гостите на града отново по тази тема, както и за други инициативи, по които се работи активно. Г-жа Гандева разкри за първи път на PR Thursday, че през октомври в Пловдив предстои да се проведе голям форум на туроператори със сериозно международно участие.
Кирил Тюлев изрази мнение, че всички в Пловдив трябва да мислят какво могат заедно да направят за своя град. Според него бизнесът е много чувствителен и веднага ще се напасне, тъй като има желание активно да участва в развиването на културния туризъм в Пловдив.
Проф. Тодор Кръстев наблегна на важността на запазване на автентичността на културното наследство и устойчивото развитие. Той посъветва бизнеса да не прави грешката да променя автентичността, за да направят обектите още по-интересни.
Радина Ралчева сподели за предизвикателството пред комуникационните специалисти културата да стане освен достъпна, но и интересна и привлекателна. Тя отбеляза добри практики на доказани дестинации за културен туризъм като Париж, от които можем да вземем пример за развитието на културния туризъм в Пловдив и в България като цяло.
Изводът от дискусията на 12 юли е, че тази тема трябва да се обсъжда по-често и с участието на всички заинтересовани страни. Необходима е цялостна, дългосрочна, базирана на добро проучване стратегия, с която да бъдат запознати и ангажирани всички пловдивчани.
Пловдивчани обичат своя град, гордеят се с него и вчера го показаха. Но трябва ясно и категорично да го заявят по начин, който да достигне и извън границите на България, за да бъдат привлечени и спечелени в дългосрочен план туристи, които да се радват на културното богатство на Пловдив.
Разговорите и размяната на контакти на по чаша вино продължиха до късно след дискусията.
На PR Thursday на 12 юли се постави само началото на идеята да има много последващи срещи и нови възможности за обсъждане с още представители на местните власти и бизнеса.
PR Thursday се организира от M3 College, професионален учебен център по PR, маркетинг и бизнес комуникации.
Събитието се проведе с подкрепата на Община Пловдив и под егидата на Областния управител на Област Пловдив.
Партньори на PR Thursday в Пловдив са Регионалният исторически музей – Пловдив, ресторанти „Рубаят“, „Винекс Преслав“ и Тримонциум Принцес Хотел.
www.kreativen.com I 10.07.2012
PR индустрията е в състояние на непрекъсната промяна, като значението на съдържанието и социалния уеб бизнес нараства постоянно. Клиентите прекарват все повече време в дигитални и цифрови медии. Парите за реклама ги следват. Това означава по-малък бюджет за персонал в нюзрума и репортери, журналисти и редактори.
За PR агенциите е изключително важно да разбират нуждите на „клиентите на техния клиент”, както и експертите по комуникация да останат продуктивни. „Избутващият PR” все повече се допълва от “издърпваща” тактика – оптимизация за откритие. Най-важното е да се предостави стойност и тук ще предложим три начина за по-добро разбиране как оптимизацията на търсачки (SEO) може да направи това.
1. Ловете риба на местата, където има риба.
Има над 14 милиарда основни търсения през декември (comSore) срещу 285 милиона, които гледат телевизия в даден месец (Nielsen). Клиентите разчитат на ежедневно търсене, за да се запознаят с новините и последната информация. PR и комуникационните специалисти трябва да разберат поведението на търсене и предпочитанията (ключовите думи) на потребителите, както и от какви публикации искат да бъдат покривани техните клиенти.
2. Журналистите различат на търсачките.
Според проучването на TopRank „Как журналистите използват търсачките”, 91% от журналистите, редакторите и репортерите използват стандартни търсачки, като Google, Yahoo или Bing, за да свършат работата си. Тези предпочитания отразяват данните от наскоро публикуваното „Проучване за използването на социални медии и интернет„ на университета Джордж Вашингтон и Cision, където 100% от участниците в проучването използват Google за търсене.
3. Оптимизацията е нещо повече от SEO.
Оптимизация на търсачки, оптимизация на дигитални активи, оптимизация на социални медии и дори оптимизация на микромедии (т.е. оптимизация на търсачки в реално време) са често употребявани думи, които представляват възможности за експертите по медийни връзки и комуникация за влияят на откритията, като улесняват различните видове търсачки при търсенето, индексирането и поставянето на рейтинг на тяхното съдържание.
Важното е специалистите по комуникация да разберат различните варианти за търсене, използван от потребителите и медиите, за да разпространяват и получават новини. Ако дадено съдържание може да бъде търсено, то може да бъде оптимизирано. Това включва всичко от прес съобщения до видео и публикации в Twitter.
Оптимизация за търсачки, или SEO е общ термин, който обикновено се отнася за всякакъв вид работа, оказващата влияние върху търсачки да вършат работата си възможно най-добре и в полза на рекламираното съдържание. Използвайки SEO методи, повечето хора искат да оптимизират съдържание за по-добра видимост в Google, Yahoo или Bing
Важно е да се отбележи, че много медии вече използва SEO, за да направят новините си по-подходящи за откриване и класиране в търсачките. Резултатът от тези усилия са значително увеличение на трафика към онлайн новинарски сайтове и подобряване на атрактивността на рекламата.
Оптимизация на дигитални активи, или DAO, е термин, който TopRank използва от 2007 г. за различни начини, които търсачките, като например Google, използват за показване на резултати от търсенето (смени или универсални резултати). Резултатите от търсенето вече не са ограничени до уеб страници и могат да включват изображения, видео, новини, блогове, книги и местна информация. Оптимизацията им включва разбирането на създаването на дигитални активи, оптимизиране на ключови думи и публикуването им онлайн за търсене.
Оптимизация на социалните медии, или SMO, е термин, първоначално популяризиран от Рохит Бхаргава и впоследствие използван и от други в SEO индустрията, включително и TopRank. Докато много от социалните мрежи, като Facebook и LinkedIn пазят съдържанието си от мрежите на търсачките с акаунти и пароли, много социалните взаимоотношения създават съдържание, което може да бъде индексирано и включено в резултатите от търсене. Журналисти и потребители все повече участват в различни социални канали, за да гледат и споделят информация. Ако PR специалистите разберат как да повлияят на използването на ключови думи в социалното съдържание, техните новите ще се откриват по-лесно от анализатори, репортери и журналисти.
Ето една история, свързана с лице, от редактор в проучването на TopRank за използването на търсачки от журналисти, която илюстрира пресичането на търсачките и социалните медии:
„Пишех статия за планираното партньорство между Google и Yahoo. Намерих възможни източници чрез Google и LinkedIn, а след това попаднах на доклад, изготвен от служител в Американския антитръст институт. Не можех да намеря неговия и-мейл, но успях да го открия във Facebook и да му изпратя съобщение. Той ми отговори и направихме телефонно интервю.”
Оптимизация на микромедии е нов термин, който най-общо се използва за оптимизация в реално време на актуализации на статуси и източници на съдържание, които са индексирани и включени като съдържание в реално време в търсачки като Google, Yahoo и Bing. Същото микромедийно съдържание може да бъде споделено и открито в търсачки със специални платформи, като search.twitter.com, и в социални мрежи, които предлагат възможност за публикуване на подобно съдържание. В тази категория влизат Google Buzz, актуализациите на статуси във Facebook и ъпдейтите в LinkedIn.
Най-важното за експертите по комуникации е да разбера същността на търсенето и как да съчетаят методите за оптимизация с каналите за откриване. Ключът е използването на проучване на ключови думи, както за оптимизация стандартно търсене, така и за оптимизация на социално търсене на новинарско съдържание, заедно с непрекъснат анализ и наблюдение на социалните медии.
в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 07.07.2012
След два провалени търга хората на Лиляна Павлова правят трети опит за избор на медийна агенция, която да популяризира програмата "Регионално развитие"
Чиновниците в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се опитаха на два пъти от началото на годината да изберат фирма, която да рекламира оперативната програма "Регионално развитие" срещу 540 хил. лева. Но заради абсурдните грешки и купищата неясноти в работата им това така и не можа да се случи. Дали поради поредицата от гафове или по други съображения от ведомството спряха да изпращат информация до медиите за тази обществена поръчка, докато при първоначалното й обявяване през януари шумно тръбяха насам-натам колко са ефективни и как усвояват европейските пари. Все пак в. "БАНКЕРЪ" научи, че преди дни подчинените на Лиляна Павлова са обявили нов търг и сега въпросът е дали ще сполучат от третия опит, или отново ще станат за смях?
Първия резил процедурата претърпя само седмица след обявяването й в последните работни дни на 2011-а. Тогава конкурсът бе спрян с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реално продължителността му трябвало да е 34 месеца. Къде са гледали обаче експертите от ведомството и защо отговорните лица са се подписали под сбърканите документи, не стана ясно. Макар и да не бе посочено като грешка, чиновниците се изложиха и с примерния списък на медиите, които да бъдат обхванати от анализа на изпълнителя. Сред тях се срещаха заглавия като "Кеш", "Експрес", "Гласове" и др., които отдавна вече не се издават.
През февруари, с повторното обявяване на процедурата, тези нелепи "пропуски" бяха поправени. Така с уж изрядната документация в средата на март търгът стигна до етап отваряне на техническите оферти на кандидатите (виж карето), но месец по-късно се оказа, че има нови издънки. Официалната причина за прекратяването на процедурата бе, че са установени нарушения при откриването на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени. Всъщност зад поредния провал стояха неуредици, които "БАНКЕРЪ" подробно описа още в статията "Регионалното министерство се оплете в ПР и реклама" от 16 март, но държавните служители не им обърнаха внимание. Казано накратко, имаше изискване към участниците в надпреварата рекламните материали да бъдат публикувани на 3-а, 5-а или вътрешни страници на печатните издания, с отправка от първа страница. В задължително посочените чуждестранни медии The Economist и Financial Times такава не може да бъде договорена, само че "специалистите" в администрацията на регионалното министерство са го установили доста по-късно. А и как да е иначе, след като не бе направено никакво предварително проучване?
Сега от техническата спецификация за новата поръчка се вижда, че поредицата "проба-грешка" е дала някакъв положителен резултат и условието за отправка от първа страница вече ще важи само за българските медии. Коригиран е и срокът, в който медийната агенция победител е длъжна да подготви и публикува в конкретно печатно издание поръчаната от възложителя статия. В предишните две процедури се искаше това да стане до 48 часа от подаване на заявката, а в сегашната периодът е увеличен до пет дни. Освен това изрично е записано, че срокът няма да се отнася за чуждестранните вестници и списания. Конкретно за сп. The Economist е необходимо материалите да се подават най-малко две седмици преди датата на публикуване на определения брой. Но как ще се процедира с месечните издания в примерния списък с медии отново не е ясно. След като се издават на определена дата, няма как изпратената към тях публикация да е на пазара пет дни след заявката. Разбира се, това са бели кахъри на фона на предишните неуредици, а и щеше да е странно администрацията да не допусне поне една грешка.
Хората на Лиляна Павлова са махнали и задължителното в предишните търгове условие рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Изглежда, и те са разбрали, че дефиниция и законова формулировка за това понятие няма. Отворен обаче остава въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии, които именно ще получат парите? Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и планиране лесно могат да се промъкнат и нетолкова подходящи, но близки до определени хора издания. От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните издания изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница заложените 540 хил. лв. изглеждат твърде недостатъчни. Още повече че с тях ще трябва да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим пък, че срокът на поръчката е до 31 март 2015-а и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължителна кампания само в "подбрани" издания.
Какъв ще е ефектът от тази процедура е рано да се каже отсега. Администрацията се надява чрез нея "да бъде коригирано съществуващото все още в общественото и медийното пространство изкривяване на информацията и неточното представяне на факти, свързани с изпълнението на оперативна програма "Регионално развитие". Кое е изкривено и неточно не се казва, но явно на чиновниците не им харесва това, което се пише по медиите за работата им с европейските пари, и искат да зададат правилния тон на журналистите.
В чии ръце ще е изборът на вестниците, в които да се публикуват пиар материалите, ще разберем най-рано на 8 август, когато ще бъдат отворени техническите оферти на претендентите. Иначе изискванията за участие в търга не са никак високи. Необходимо е да се докаже поне 450 хил. лв. оборот за последните три години, изпълнен поне един договор за сходни услуги на стойност над 60 хил. лв., както и списък с необходимия квалифициран персонал – ръководител и двама ключови експерти
***
Мераклиите
Документи в предишната процедура за популяризиране на програма "Регионално развитие" бяха подали три фирми – "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс", "Грейн адвъртайзинг" и консорциумът "Арген – Апра".
Мажоритарен собственик на "Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс" е Добромир Дочев, а негов съдружник във фирмата е Красимир Кандев. Освен това Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с ПР и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са "Зак Аутдор", "Чап медия", "Монодизайн", "Агропро" и "Дрейв".
Интересното е, че Добромир Дочев се оказва в доста близки отношения с другия кандидат в търга – консорциума "Аргент – Апра", в който влизат медийните агенции "Аргент 2002" и "Апра". Според фирмения регистър "Дакси" партньор на Дочев в "Дрейв" ООД е бил Владимир Денев, който пък е съсобственик (с Йоана Даракова) и управител на "Аргент 2002".
Едноличен собственик на третия кандидат – "Грейн Адвертайзинг", е Мартин Батков, брат на известния адвокат, собственик на футболен клуб "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения. В едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова, което пък е в близки отношения със споменатото вече "Аргент 2020" – двете дружества са регистрирани в консорциум, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Стр. 28
в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 07.07.2012
Отдавна не е тайна, че управляващите пръскат милиони за реклами, които уж трябва да излъскат имиджа на страната и да популяризират европейските програми. А как бюджетите на някои медии набъбват с тези средства. "БАНКЕРЪ" писа още в своя бр. 15 от 2011 година. Тогава в статията "Да си купиш медиен комфорт с европари" подробно описахме разноските на държавните институции и извадихме наяве облажилите се пиар и рекламни агенции, вестници, радия и телевизии. През изминалата седмица обаче и самите министерства си признаха (б.а. – в изпратени до Народното събрание документи) , че са се превърнали в своеобразни спонсори на определени медии.
Разбира се, в докладите до парламента всички ведомства коректно заявяват, че не са сключвали договори с рекламни и пиар агенции за популяризиране на тяхната работа. Вярно е и твърдението им, че не са давали пари от бюджетите си за подобни начинания. Най-често харчовете им са минавали по схемата за популяризиране на определена дейност от еврофондовете. Така нареченият комуникационен план за информация и публичност всъщност е задължителен за всяка оперативна програма. До края на миналата година само за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони са похарчени над 15 млн. лв., а до края на 2013-а в комуникационните планове са заложени още 150 млн. лева.
Конкретно, за "осигуряване на достъпност, публичност и прозрачност на оперативната програма "Регионално развитие", чрез електронните медии" от декември 2010-а до февруари 2011а министерството на Лиляна Павлова сключва договори с три радия и една национална телевизия. Отношенията им са за период от една година. Така близо 100 хил. лв. получава БНР. Радио "Фокус" на Красимир Узунов взима 97 344 лв., като с него по-късно е сключен и друг договор за 120 хил. лева. Съответно "Дарик радио" е "възнаградено" от регионалното ведомство с близо 100 хил. лв., а от телевизиите честта да популяризира програмата за 120 хил. лв. се пада на TV7.
За медийно отразяване и пиар обслужване на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от август 2009-а до февруари тази година са похарчени само 13 899 бюджетни лева. Повечето пари са дадени за информационна кампания за безопасност на пътя, а 3500 лв. са отишли за анализ на обществените нагласи към дейността на институцията. За популяризиране на оперативната програма "Транспорт" обаче, "чрез сътрудничество с електронни медии", са дадени 1 719 338 лева. Проектът, по който са сключвани и изпълнявани контрактите, е с продължителност 35 месеца. Започнал е през август 2010-а и приключва през юни 2013-а. Националното радио отново е сред печелившите, като в случая ще прибере малко над 216 хил. лева. По два договора за информационна рубрика от 15 минути и кратки спотове на "Дарик радио" са дадени 583 200 лева. С 300 192 лв. е зарадвана и БНТ, а други 200 хил. лв. отново отиват при TV7. За шест документални филма от по 20 минути, които трябва да се излъчат до края на тази година, транспортното ведомство е подписало договор с "Нова броудкастинг груп" АД за близо 420 хил. лева. В тази група влизат "Нова телевизия", "Диема ", "КиноНова ", "Диема Фемили ", "Нова Спорт", Nova Premier League (HD), както и списание "Ева".
Безспорен рекордьор в изразходването на европейски пари за реклама обаче е Министерството на земеделието и храните. От юли 2009-а до февруари 2012-а то е пръснало за медийни и пиар инициативи по мярката "Техническа помощ" цели 10 250 375 лева. Още средства идват по Програмата за развитие на селските райони – комуникационният й план е 15% от целия бюджет, или 18 477 193 евро за целия периода от 2007-а до 2013-а. След юли 2009-а земеделското министерство е сключило три договора с радиа и телевизии и е похарчило по тях 446 800 лева. Година по-късно договорите вече са осем на стойност около 757 хил. лева. Двойно повече са споразуменията през 2011-а – 16, катостойността им е близо 2 млн. лева. Темпото не спада и през тази година.
С пари по оперативната програма "Околна среда" екоминистерството е направило две кампании. През 2010-а са дадени 300 594 лв. за направата на телевизионен клип, който да се излъчи по БНТ, bTV и "Нова телевизия". А през 2011-а са броени 1.66 млн. лв. за снимането на три клипа и за тяхното излъчване по шест радиа – БНР, "Дарик ", БГ радио, ФМ+, "Фреш " и bTV радио и по телевизиите БНТ, bTV и "Нова".
Министерството на труда и социалната политика също скромно посочва, че тази година не е заделило пари за пиар акция, но по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" са сключени контракти с осем радиа и телевизии. По този начин на БНТ са изплатени 182 300 лв., на bTV – 207 648.20 лв., на "Нова броудкастинг Груп" АД – 217 000 лв., на телевизия "Европа" – 80 990 лв., а на TV7 – 110 080 лева. От договор с ведомството на Тотю Младенов националното радио е прибрало близо 60 хил. лв., "Дарик радио" – 214 450 лв., и Агенция "Фокус" – 99 795 лева. "Отношенията" с последните две медии са подновени към 20 февруари.
Списъкът продължава с подопечното на Симеон Дянков Министерство на финансите, което е дало малко над 400 хил. лв., и здравното ведомство – с 6.5 млн. лева. Несъмнено обаче до края на 2013-а всички тези суми ще нарастнат значително. И за да не се получи недоразумение, ще обясним, че въпросните пари идват от еврофондовете и по правилата на Брюксел могат да бъдат похарчени само и единствено за популяризиране на оперативните програми. Използването им за други цели е почти невъзможно и ако не се усвояват, просто ще ги загубим. Друг е въпросът доколко прозрачно се разпределя цялата тази благодат и дали срещу нея не се иска "по-специално" отношение? Но това читатели, зрители и слушатели вече сами трябва да преценят.
Стр. 29
Manager.bg I Цветелина ПЕТРОВА I 8.04.2012
Не преследваме творчество заради самото творчество, заради фестивали и награди, а търсим работещото решение, което ще доведе до пазарни резултати, казва в интервю за "Мениджър" Катя Димитрова, управляващ съдружник в агенцията
"Интерпартнерс Комюникейшънс" е създадена през 1992 г. и е сред първите три рекламни агенции за цялостно обслужване на българския пазар. Агенцията е пълноправен член в едноименна верига от независими агенции партньори в 23 европейски страни – "Интерпартнерс Глобал". Отскоро веригата има партньори и в Австралия и Сингапур, предстои включването на агенция от Китай. В "Интерпартнерс България" работят 14 ентусиазирани професионалисти. През годините агенцията е обслужвала и продължава да обслужва компании като SUZUKI България, YTONG България, сладкарници "Неделя", Банка ДСК, СИБанк, PERNOD RICARD България, Националната агенция за приходите, Министерството на финансите и др. Агенцията има профилирани звена за реклама, връзки с обществеността и дигитални комуникации. Мотото на екипа е "20 години вдъхновение!".- Кои са ефективните комуникационни решения за компаниите днес, когато новото и традиционното са в постоянна борба за надмощие?
- Няма готова рецепта за ефективна кампания. Работещите решения се подбират спрямо конкретен проблем, конкретни целеви публики и профила на самата корпорация – и съвсем не е задължително да са нестандартни. Понякога дори нестандартните подходи са неудачни – защото публиките, на които говорим, са традиционалисти или невъзприемчиви към новото. Ефективното решение е индивидуалното решение, но зад това кратко и ясно твърдение стои детайлно проучване на пазара и публиките на клиента, сектора, конкурентите му, дефиниране на неговите собствени цели.
- Колко лесно или може би колко трудно се прокарва една нестандартна идея? Разкажете подобен любопитен случай от вашата практика.
- Изкушавам се да кажа, че нестандартните идеи са като изказването на известен наш футболист: "Който рискува – печели, който не рискува – не печели". Особено творческият ни екип винаги е изкушен от нестандартното. Реализирането на една нестандартна идея предполага огромно доверие между клиента и неговата агенция. Щастлива съм, че тук имаме предимство – повечето клиенти на "Интерпартнерс" са с нас повече от 5 години, за такъв период отношенията се градят на доверие към експертната препоръка на партньора. Имали сме случаи да препоръчваме на клиента да даде автомобил с рекламна цел на много противоречива публична личност с цел привличане на вниманието към марката, да предложим провеждане на събитие на пръв поглед на абсурдно място, да превърнем бетон в ювелирно произведение на изкуството и да го изложим под охрана и още много такива.
- А сега накъде? Кои са предизвикателствата пред "Интерпартнерс"?
- Важно е да гледаме напред, да не спираме на едно място, да търсим новаторски решения и да зареждаме клиентите си с позитивизъм. И не на последно място – решенията са "творение" на екипа на агенцията – начинът, по който един екип работи заедно, мисли, допълвайки се, има вътрешен коректив и градивна критика, допринася за развитието на компанията. Много съм щастлива, че екипът на "Интерпартнерс" работи като група приятели, които си прекарват чудесно заедно! Ключовият фактор за развитие на агенцията са хората, които работят в нея.
Предизвикателствата… и за нас, както за всички! Да не загубим градивния си дух въпреки трудностите на пазара. И така – надявам се през следващите поне 20 години.
Powered by WordPress. Изработка от DevriX.
