сп. Мениджър | 11.07.2010

Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред

- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?

- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.

- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?

- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.

- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?

- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".

- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?

- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.

- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?

- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?

- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.

- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?

- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.

НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".

ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.

Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса

ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.

- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.

- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.

- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?

- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.

- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?

- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.

- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?

- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.

- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…

- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.

- Хазартен тип ли сте?

- По-скоро съм артист.

- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?

- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.

- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?

- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".

- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.

- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!

- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?

- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".

Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва

- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?

- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.

- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?

- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.

- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.

- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.

- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?

- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.

- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?

- Порно каналите.

РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".

Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-06-10

"Много се забавлявах в "България търси талант", въпреки че в началото ми беше доста трудно, защото за първи път не можех да следя работата на екипа, признава продуцентът и собственик на "Глобал Вижън". – Това, че бях пред камерата, не ме притесняваше, артист съм, завършил съм цирково майсторство в Москва (и режисура в НБУ, б.а.)". С Магърдич Халваджиян говорим откровено за шоуто и за пътя, извървял, за да е сред известните и успели личности в България.

Трудно ли правеше своя избор в шоуто?

- Имам точен критерий 3а това какво ми харесва и какво не. Но е трудно, когато трябва да кажеш "не" на деца, което по-скоро е проблем на родителите с болни фантазии и амбиции, които нямат реална преценка дали детето им наистина прави нещо уникално. Проблемът със самооценката по принцип е тежък 3а българина, а и не само 3а него. Но при нас като че ли е по-силно изразен по простата причина, че до 1989-а не можеше да си различен. Как българинът изведнъж да промени съзнанието си? Но има и такива, които искат на всяка цена да са различни, без да си дават сметка, че талантът е от Господ, а те трябва да го развият, ако са работливи, разбира се.

Направихте и много компромиси…

- Все пак е шоу. Но най-хубавото е, че в него няма нищо пошло и можеш да го гледаш и с децата си. Е, имаше по-ексцентрични участници, но те бяха единици. Но 3а да оцениш талантливото и да можеш да отсееш доброто, трябва да видиш и посредственото, и абсурдното.

Личеше личното ти отношение към цирковите изпълнения?

- Може и да не съм бил достатъчно обективен в преценката си понякога. Като се върна назад, се сещам каква световна сила бяхме в цирка и как държавата упражни геноцид върху него. Много други сфери, в които сме били добри, също бяха унищожени. Но това сме ние… На някои държави Господ не им е дал нищо и те станаха световна сила, а на нас ни е дал толкова много и ние се самоунищожаваме всеки ден.

Какви бяха първите ти момчешки амбиции – едва ли на 18 г. ти е било ясно, че ще се занимаваш с кино и телевизия?

- За твое разочарование ще ти кажа, че на 18 г. знаех много добре какво ще правя. И на сина си се опитвам да внуша, че колкото по-рано разбере какво иска да прави с живота си, толкова повече време ще има, 3а да го постигне. Ако се осъзнаеш на 30 г., когато си пропилял живота си в купони, веселби и жени, ще ти е трудно да се пренастроиш на вълна работа и да започнеш от нулата. И ще станеш на около 60 г., когато все пак успееш да постигнеш нещо, но ще е късно. Много по-добре е, когато цялата енергия кипи в един младеж, тя да се насочи в правилната посока. Майка ми, която е балерина, и баща ми, който е актьор, винаги са ме бутали в тяхната посока. Отраснал съм в Кукления театър и Операта. Опитах в балетното училище, но циркът беше no-добро попадение 3а мен. И когато ме приеха да уча в Москва през 1981-а, през 1982-а си купих 8-милиметрова камера и се научих сам да проявявам лентите. Снимах филмчета с момичетата и момчетата, с които учех. Впоследствие правех нещата така, както аз ги виждах – давах команди кой къде да застане, без 9а подозирам, че това е режисура! Бил съм 15-годишен. На 18 г. вече знаех, че ще снимам и завършвайки цирковото училище, кандидатствах в московския факултет 3а кино. Но понеже съм българин, ми казаха, че трябва да ме приемат във ВИТИЗ u след това да се прехвърля, ако евентуално ме предложат.

Малко хора отрано са наясно какво искат Това въпрос на възпитание ли е или на характер?

- Комбинация от много неща е… За 43 години се убедих, че няма случайност и късмет. За всяко нещо има причини. И като някой ми каже – "това е късмет или случайност" – умирам от смях.

Е, късмет понякога има?

- Късметът не спохожда случайни хора. Идва, когато го търсиш и работиш 3а него. Ако стоиш и гледаш тавана, и нямаш идея какво искаш да правиш с живота си, се превръщаш в хейтър, който мрази всичко. За съжаление голяма част от българските младежи са такива. Не обвинявам училището или правителството 3а това, а родителите. Те показват пътя и създават вкуса към живота. Без да са крайни, но да са леко манипулативни, те трябва да насочват детето си, така че то да смята, че само взима решенията.
Но трябва да виждат и потенциала му. Не може да искам да рисувам и да ми казват, че трябва да стана адвокат. Да, може и да стана посредствен, но никога няма да съм най-добрият. Така че 3а бъдещето на младите семейството е от значение 80 %, останалите 20 % са училище, среда, държава. Приятелите, с които съм расъл, преди да Замина 3а Москва, станаха или наркомани, или алкохолици, или влязоха в затворите. Aз не станах като тях, защото имаше хора, които разговаряха с мен вкъщи и ме обичаха. И аз съм правил грешни крачки, но се връщах в правия път. Когато не си приятел с родителите си и не си говорите, губиш представа кое е добро и кое лошо.

Винаги ли си искал да бодеш най-добър в това, което правиш?

- Когато бяхме много близки със Слави (Трифонов, б.а.), той ми казваше: "Хем си амбициозен, хем не си – не мога да разбера тази странна комбинация при теб!" Замислял съм се върху тези думи и той е прав. Не правя нещата от амбиция да съм най-добрият и някой да ми каже "евала", а 3а да ми харесват на мен, 3а мое удовлетворение. Не се интересувам от мнението на околните, защото знам кой съм.

Кой си?

- Един пич, на когото Господ му е дал 5 % талант и той е вложил още 95, 3а да може да работи и да се развива. Знам какво ми е коствало това и знам, че преценката ми е правилна. Тя може да е моята истина, но е факт, че това, което правя, се харесва на 50-60 % от хората, което означава, че съм прав. Първото нещо, което казвам на младите хора, с които работя и на които преподавам в НБУ, е да си повярват, от там нататък всичко останало става много лесно. Ако се влияеш от преценката на другите, губиш самоличността си, не знаеш това, което правиш добре ли е или не е. Не искам посредствени хора, които не са направили нищо в живота си, да ме критикуват, 3а да покажат на околните, че са направили нещо. Нека ме критикува някой, който се е доказал и когото уважавам. Тогава се вслушвам и замислям, защото той е авторитет.

И отново стигаме до това, че не е важно какво ти казват, а кой ти го казва?

- Точно така. А в България, както Знаеш, не уважават авторитетите. Затова няма и звезди. Няма и ценностна система и докато това не се промени, ще си тъпчем на едно място.
Дай Боже да няма още 20 такива години, които бяха като ходене по фитнес пътека.

Защото през това време хората, които не бяха върху нея, стигнаха далече. Успял човек ли си?

- Да си успял в България е трудна работа – имаме много кратка памет и 3а доброто, и 3а лошото. И се лутаме в безтегловно пространство, и повтаряме едни и същи грешки. Не уважаваме хората, които постигат нещо. Как да кажа, че съм успял в тази държава? Направил съм си собствен свят, в който живея, 3а да се изолирам от това, което Знам, че няма да променя. Имам моята кола, моята къща и моя офис. В момента, в който изляза от тях, попадам в свят, който не ми харесва. Това не е България, в която искам да живея.

Като че ли има лек снобарски момент в това, което казваш?

- Не, защо да има снобарски момент? Снобарията е друго, страшно мразя сноби. A3 не отивам в скъп ресторант, 3а да платя 200 лева или Защото е модерно да се ходи в него. Странно е, но в България, ако си успял, имаш пари и си добре, трябва да се чувстваш виновен. Българинът е беден и завистлив и когато не е добре, не признава успехите на другите. Всички революции в света са направени от лумпени и бедни хора – лоша работа, но това показва историята! В живота си не съм откраднал нито един лев, работил съм по 18 часа на ден през последните 15 години, но не защото някой ме е карал – така ми харесва. И Затова съм постигнал много неща. Как да обясня това на някого, който си бърка в носа, прави далавери и иска да живее добре. То така не става, става с работа. И да се оправдавам пред такива хора защо имам пари! Не искам да се оправдавам пред никого! Чувствам се ок, щастлив съм и си сбъдвал мечтите. Дали ми харесва начинът ми на живот в тази държава, е друг въпрос. Но така съм устроен, че по всяко време мога да си събера куфарите и да си тръгна. Нищо не ме задържа, освен че много хора разчитат на мен, 3а да получат Заплатите си и имам отговорност към тях. Заради това, което мога, имам самочувствие, че и в Италия, и в Америка ще постигна същото, което съм направил тук. Кадърният човек е кадърен навсякъде. Така че в момента, в който на Магърдич Халваджиян му падне пердето, взима жената и детето, заминава и не поглежда назад. Имам предложение от Джон Кюсак да снимам филми в Америка. Чакам да видя докъде ще издържи тази държава и дали лудницата тук ще приключи или не. По-скоро не, така че моментът с моето Заминаване предстои.

Освен че си отговорен шеф, какъв си oщe на тази позиция?

- По-добре хората да говорят 3а това…

Значи ще се хвалиш, смятах, че ще кажеш, че си строг например?

- Знам, че съм готин шеф и не 3а друго, а защото е въпрос на характер. Философията ми е, че хората не се променят. Когато са бедни, но са кофти, като забогатеят, стават още по-кофти.

Вярно ли е, че парите развалят всеки?

- Не. Парите не могат да променят един добър и нормален човек. Могат да помогнат някои неща да се случат по-добре. Генетично е заложено да си добър, макар и беден, или добър, дори и богат. Като пример ще дам Денис (Ризов, б.а.), който независимо дали има милиони или няма нищо си остава пич. Това че парите променят, важи 3а хора, които не са прозорливи.

Имал ли си толкова трудни моменти, че да се откажеш от това, с което се занимаваш?

- Определям отношението си към работата по събуждането си сутрин. В момента, в който тръгвам и поглеждам часовника, защото закъснявам, означава, че си обичам работата. Ако започна да се почесвам зад врата, значи моментално трябва да си сменя работата. И съм го правил два пъти, и съм започвал от нулата. Навремето имах голяма търговска компания, като целта ми беше да изкарам пари и да направя бизнес, който да ме кефи. Щом усетих, че не ми се занимава със складове и с "Илиянци", си изтеглих дяловете и приключих с търговията. Започнах да снимам клипове, но ми трябваше доста време, 3а да пробия манталитета на БНТ, където се снимаше без пари и клиповете нищо не струваха. Защото казвах – дайте, ще снимам, но ще си платите 3а това!
И когато пробиеш с глава една такава стена, си казваш, че няма стени, които не можеш да събориш. Всичко е борба, издържа този, на когото му е най-твърда главата. Така че трудни моменти, в смисъл да се откажа от нещо, не съм имал. По-скоро съм се разочаровал от конюнктурата. Например да отида на нагласен конкурс, 3а който месец преди това знам кой ще го спечели. Човек минава през всякакви неща, 3а да си създаде собствена философия. Мисля, че в 90 % от случаите съм взимал правилни решения 3а компанията, в която работя и затова сме на прилично ниво в България. А след като вече има желаещи и да ни купуват, означава, че сме интересна хапка 3а този пазар. Зад всичко това стои големият ми опит в търговията, където научих много 3а взаимоотношенията между хората. А другото вероятно е арменската ми кръв. Но нито едното, нито другото ме научиха да имам специално отношение към парите. Винаги мога да похарча повече, отколкото съм спечелил. Тук надделява режисьорът, който е готов да даде повече, 3а да стане едно предаване по-хубаво. Затова имам добра спирачка – Асен Чанков, който е икономист. С него сме от самото начало в компанията и комбинацията между нас свърши добра работа. А брат ми, който завърши продуцентство в Италия и малко по-късно се присъедини към нас, е по средата.

Стр. 32-33

Ловеч Прес | 2010-04-20 | 00:00:01

Продуцентът на нашумялото риалити шоу "Биг Брадър" Нико Тупарев има регистрирана продуцентска и рекламна компания на адреса на ловешката ХЕИ, наричана вече Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИ0К03). Това установи разследване на ЛП. Дружеството "Бългериан филм продъкшън сървисис" има седалище в Ловеч на улица "Д-р Съйко Съев" 25, където е адресът на инспекцията. В сградата ни не се помещава никаква фирма, заявиха от там. Най-вероятно фирмата на 38-годишния Никола Методиев Тупарев, както е истинското име на Нико, е регистрирана на този ловешки адрес от някоя си адвокатска кантора, предполагат вещи в правилата, фирменото дело е от 2006 г. и се води под номер 242 в Търговското отделение на Ловешкия окръжен съд. В регистрите е сбъркано дори името на улицата, като вместо Съйко Съев е изписано Пейко Съев, показват документи. Такъв доктор в Ловеч не е известен. Предмет на дейността на фирмата е продуцентство на филми и други аудиовизуални произведения, рекламно-издателска дейност, а така също даване под наем на "машинни техники без оператор". Първоначално Нико Тупарев е бил съдружник в "Бългериан филм продъкшън сървисис" с Росен Венелинов Цанков, но от май м.г. става едноличен собственик на капитала. Росен Цанков обаче е собственик на друга мощна фирма за производство на филми и телевизионни предавания, регистрирана също в Ловеч. За нейното съществуване се разбра, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) й наложи преди дни тлъста глоба за заблуждаваща реклама на алкохолни продукти. В съобщението на КЗК се казва, че "СИА" ЕАД – Ловеч, е наказана с 14 278 лв. като рекламна агенция, изготвила заблуждаващи рекламни клипове.
Справка показва, че едноличното акционерно дружество "СИА" има седалище и адрес на управление на ул. "Търговска" 4 в Ловеч. На посочения адрес също не знаят за съществуването на такава мощна компания, занимаваща се с продуцентство на телевизионни предавания и разпространение на аудио-визуални продукти. Интересен е обаче фактът, че за представител на "СИА" ЕАД търговският регистър посочва сина на бившия дългогодишен директор на завод "Балкан" и на бившата директорка на Езиковата гимназия – Ивайло Марков Милев.

Стр. 1

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 2010-04-14 

"Мисия Лондон" тръгва по кината от петък. Снощи бе премиерата на тази ексцентрична комедия. Вчера пред журналисти английският актьор Алън Форд ("Гепи"), каза, че сънародниците му много обичат да се шегуват с хората на върха и сатирата с английската кралица в "Мисия Лондон" е благонамерена. Той е звездата на филма наред с нашите Юлиан Вергов, Любо Нейков, Малин Кръстев, Орлин Горанов и др. Режисьор на комедията е Димитър Митовски.

***

- Г-н Митовски, защо избрахте да филмирате точно романа "Мисия Лондон"?

- Алек Попов е от малкото български автори, които пишат много драматургично. Когато прочетох романа, видях филма в него. А Алек, като пишеше сценария, реално погледнато, преосмисли книгата. Все пак сценарият, който направихме, е 10 г. по-късно. Тези, които са чели книгата, веднага ще открият огромната разлика между филма и романа. За вашите читатели мога да кажа, че посланикът в романа е отрицателен герой, а във филма е положителен.

- Какво друго да очакват зрителите? Повече комедия?

-"Мисия Лондон" е на 100% комедия. Европейска комедия. Самата история е много ексцентрична, тя граничи със сюр-реалистичното.

- Как се навиха толкова известни английски актьори за участие в българки филм?

- С Томас Арана ми беше много лесно. Бях го снимал в късометражния филм Rabbit Troubles, който правих заедно с Камен Калев и бе представен в Кан през 2007-а. Томас беше много наясно кой съм, какво и как правя. Прочете сценария и се изкефи на историята. С Алън Форд се свързахме чрез агента му, тъй като много държах той да играе ролята на Зиблинг, собственика на агенция за двойници. Бях супер впечатлен от образа му в "Гепи" на Гай Ричи. За Зиблинг имах трима англичани, и пак толкова известни, но няма сега да им кажа имената. Пратих сценария, Алън го прочете и хареса много историята. Пожела да се видим и направихме среща в Лондон. Няколко дена по-късно получих положителен
отговор.

- След филмите на Гай Ричи той е доста известен, на какъв хонорар се съгласи?

- За истинските актьори парите не са най-важното нещо, а филмът.

- Екзотични ли сме на англичаните като кино?

- Да. В Англия сме популярни с българския чадър за убийството на Георги Марков и покушението срещу папата. Но пък ето, този филм е мост, който може би по някакъв начин ще покаже други неща за нас. Алън Форд опозна България по различен начин и сега е своеобразен наш посланик в Лондон, който говори хубави неща за нас.

- Как бяха избрани българските актьори, сред тях има и непрофесионални?

- Ролята на Андреа като килър на мафията е доста малка, но тя много добре и. пасва. Павел Чернев също много добре се вписва в образа на руския уличен гангстер. Андреа съм я снимал в няколко реклами и бях убеден, че ще се справи, защото е родена много артистична. Павката го познавам отдавна и смея да твърдя, че той е доста различен от това, което хората виждат външно у него.

- Защо Любо Нейков бе избран за човека със сатъра?

-Той се представи много добре, бе в голяма конкуренция. Имах огромни колебания кого точно да избера, защото и другите се представиха отлично. Но Любо надделя с външността си, която много добре пасва на този образ. Другите, които пробвах, бяха не по-малко популярни от него.

- В рекламата на филма се акцентира върху момента, когато двама герои казват колко много мразят българите. Това не е ли много втрещяващо за националното самочувствие?

- Втрещяващо е, но е една от най-българските черти за съжаление. Не вярвам да има друго място на света, където съществува поговорката "Не искам на мен да ми е добре, а искам на съседа да му е зле". Тя е сентенцията на "Мразя българите". Смятам, че това е от основните неща, над които трябва да се замислим. Когато монтирах трейлъра, много се чудих дали да го вмъкна вътре. Точно тогава се случи това нещо с външната ни министърка Румяна Желева в Брюксел, което ме убеди, че трябва да го покажа и в трейлъра. Те го показаха пред цял свят – българин срещу българин.

- Казвате, че филмът ви ще е комедия, но тя няма ли да навежда на доста драматични размисли?

- Точно такъв филм се стремих да направя. За най-широка публика, но в същото време той да казва много важни неща. То и като прочетеш романа на Алек Попов, се чудиш какво да правиш – да се смееш ли, да плачеш ли. И във филма нещата са по този начин.

- Какъв е бюджетът на филма?

- Някъде около милион и половина евро, но това няма значение. Даже по-добре не го пишете като точна цифра. В крайна сметка зрителят не се интересува колко скъп или евтин е един филм. Има филми, които не струват почти нищо, но като ги гледаш, ти идва да си удариш главата в стената и настръхваш. "Мисия Лондон" е скъп, но за нашите стандарти. Ние така снимахме, че в крайна сметка нашите английски коп-родуценти, като видяха какво сме направили, не повярваха, че с тези пари може да се изкара такова нещо.

- По техните стандарти това е повече от нискобюджетен филм, нали?

- Да. За техните стандарти дори 5 млн. евро е с нисък бюджет. Но там цените са други. Ние не можем да се сравняваме. "Мисия Лондон" е скъп филм за България, но да не забравяме, че половината е заснет в Англия. И от тая гледна точка парите не стигат.

- Юлиан Вергов ли е от любимите ви актьори – играе в "Мисия Лондон" и в продуци-рания от вас сериал "Стъклен дом"?

- Така се случи. Това, което той показа в "Мисия Лондон", беше респектиращо за мен. Аз правих много проби и в крайна сметка се спрях на него. Филмът помогна за присъствието му в сериала. Но това, което направи, е с много труд и хъс.

- Ще режисирате ли лично някои от епизодите в сериала, след като Виктор Божинов отиде в Русия да снима друг филм?

- Има други режисьори, които работят сега за сериала. Смятам, че като продуцент там съм доста по-полезен.

- Сериалът направи пробив и в Турция. Ще има ли момент, в който ние само им продаваме?

- Ние винаги ще купуваме. Но трябва и да продаваме. Да правим такива продукти, които могат да бъдат продавани. Това означава, че сме на европейско и световно ниво. Не се сравнявам с това, което се случва в България. Какво значи да си първи на село, образно казано? Сравнявам се с това, което се случва по света.

- Преди време пишеше в медиите, че от "Сиа" сте купили остров в Гърция.

-Това са пълни глупости. Хората обичат да фантазират и мечтаят, щом така се чувстват по-добре. Всичко, което си купуваме в "Сиа", е свързано с нашия бизнес. Докато някои си купуват острови, ние си купуваме камери.

- Остава ли ви време за хоби?

- Аз рисувам. Като се прехвърлям от едното занимание на другото, се разтоварвам. Карам сноуборд, но то е за раздвижване. Тази година не успях заради "Мисия Лондон", защото трябваше да прекарам зимата в едни студия в Швеция. Но това има и добри страни – всяка година съм с някаква контузия, а тази се спасих.

- Каква музика слушате?

- Харесвам британската. Като тийнейджър отраснах с музиката на "Пинк Флойд". Тя ми е от любимите групи. Също "Куин", "Дженезис" с Питър Геибриъл. След това се прехвърлих върху ню уейв, брит поп и т.н. Винаги британската култура е допадала на моя светоглед и чувствителност. Не съм го търсил, но стана така, че трябваше да снимам този филм в Лондон. Което ми бе добре дошло. Ако искам да живея в различно място от България, това би бил точно Лондон.

- Е, искате ли да живеете на различно място?

- Не. Тук се чувствам добре. Ако исках, щях да се махна. Точно моето поколение е на най-многото емигранти. Вълната след 10 ноември. Когато нещата се смениха, бях на 25-26 години. Време за осъзнат живот зад граница. Аз направих своя избор и смятам, че постъпих правилно. Не съжалявам нито за миг. Боря се за това, в България нещата да стават по-добри.

***

Димитър Митовски е режисьор, художник и продуцент
Роден е в Пловдив на 1 август 1964 г. Бил е ученик на Доньо Донев
Снимал е филмите "ФСБ" за популярната група, "Върнете заека" и "Лошият заек"
Новият му филм е "Мисия Лондон", който от петък тръгва по кината
Основател е на продуцентските компании "СИА Адвъртайзинг" и "Камера"

Стр. 18 

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-04-06

В риалити форматите не трябва да има намеса или предрешеност

Новият сезон на риалити предаването "Такъв е животът – За хората" стартира навръх Великден по bTV. В още осем поредни съботи ще бъдат излъчени едночасови епизоди за делата на хора, които заради своята добродетелна същност заслужават адмирации и уважение. С Милена Будинова – продуцент на "Такъв е животът", разговаряме за смисъла и посланията на проекта.

Госпожо Будинова, покрай Возкресение Христово забравяме политическите скандали и интриги. За кои позабравени ценности ще разкажат епизодите през новия сезон на "Такъв е животът"?

За съжаление добрината и позитивизмът липсват от ефира. Поехме ангажимента в новия проект да разказваме за хората, които правят нещо добро един за друг, безвъзвратно, безвъзмездно, просто раздавайки се. Това са нашите разкази за милосърдието, за човещината, за всеотдайността. Снимах хора, които са си дали живота, за да се грижат за други.
Мисля, че трябва да се обърнем към човека до нас, за да направим нещо добро. Защото доброто към ближния компенсира всички малки проблеми, които ни се стоварват, и ни дава сила да ги превъзмогнем. Тази искра искаме да открием и да я покажем на зрителите през новия сезон на предаването.

Какво е посланието, което искате да стигне до зрителя?

Искаме да внушим на зрителите, че има ужасно много добрина в самите нас и между нас. Просто трябва да я видим и да я оценим.

Разкажете за селекцията на типажите, които искате да представите на публиката?

В центъра на вниманието са обикновените хора. От екрана показваме техни постъпки, каузи и ценности. Постъпки, които могат да заразят зрителя. Това не са представители на големи фирми, не са политици, звезди и т.н. Например Спас от град Априлци, който всеки божи ден – зиме и лете, с помощта на една стара "Лада", се качва до най-отдалечените балкански села, за да занесе топла храна на хората в десетки къщи, които са забравени от всички.

Кои са скритите капани за всеки риалити формат?

Изключително важен е принципът на ненамеса в реалността, която се показва. Телевизията само да регистрира случващото се, а зрителят да наблюдава през окото на камерата. Много са опасни опитите за манипулации, които наблюдавам в други формати. Още повече, когато това е съвсем натрапчиво и видно. Защото чрез намесата, ти предрешаваш развоя на събитията и това вече не е риалити, а нещо съвсем друго, което в крайна сметка може да разбие живота на цели семейства, да направи и децата нещастни. Аз чувам често оправданието: "Но това е западен формат!" Аз съм присъствала на реализирането на първия сезон на "Биг брадър" в Холандия през 1997 година, когато работех в Първи канал на Холандската телевизия. "Биг брадър" се излъчваше по Четвърти канал. Къщата беше по-скоро наблюдателница, каквато е самата идея. По никакъв начин не се намесваше никой вътре, не се сменяха персонажи, не се вкарваха хора, за да променят развоя на отношенията или да направят неща, които не биха се случили в обикновения живот. За мен тази форма вече не е риалити, за което претендира. Заради факта, че има предрешеност.

А добрата формула за едно риалити шоу?

В БГ ефира по принцип липсва доброто. Доброто не се продава в България. Аз обаче вярвам, че то може да стане продаваемо и у нас. Доказва го и рейтингът на "Денят е прекрасен" например. Доброто го разпознава всеки зрител, независимо на каква възраст е. То те зарежда да продължиш напред. В нашия формат ние преплитаме няколко истории на различни герои, които са част от различни благотворителни проекти. Заедно с "М-Тел" се фокусирахме върху общата идея да търсим героите на деня, да намерим малки достойни проекти, да ги покажем и да ги подпомогнем в каузата им. Но не големите европейски проекти, а онези, които често се правят от един човек. Кучета водачи е една от темите ни. Проблемът касае неколкостотин души в страната, които чакат реда си десетки години. Ние сме снимали Цветан, който чака 20 години и сам се е опитвал да обучи куче. Открихме и ще покажем една много малка фондация, която отглежда кученца, и след като ги обучи, ги дава, за да служат на слепите хора.

Проследявате ли конкретния резултат от вашите предавания?

Нашата поща е засипана от благодарности. Например форматът "Балът", в който говорехме за отношенията родители – деца. Ние предизвикахме у родителите да видят в перспектива пътя на децата си и да погледнат и от тяхна гледна точка на мечтите им и бъдещето им изобщо. Имаше и хора, които искат да се включат в проекти, които ние показваме. А това е знак, че сме стигнали директно до сърцата на хората, което ме прави щастлива.

Стр. 20

в. Show | 2010-03-31 

Стойчо Керев е журналист, консултант и анализатор. Специализирал е телевизионно продуцентство и оперативен – мениджмънт във Великобритания. Работил е като водещ на "Всяка неделя", в БНТ, под продуцентството на Кеворк Кеворкян. Именно Стойчо прави последното интервю" с Тодор Живков. И въпреки че е известно лице. хората не знаят почти нищо за Стойчо. До днес, когато Сесил го приклещи натясно.

- Направи последното интервю с Тодор Живков. С какво впечатление остана от него, за какво си говорихте, усети ли предизвестения му край още тогава?

- Шанс на кариерата можеше да е интервю, направено от друг колега. Има и един комичен момент от разговора ни с другаря Живков, описан в книгата на Кеворк. Един и същ въпрос му зададох два пъти. Голям майтап падна, като гледах записа. Пък и Кево не спира да ме подкача за този гаф.
Всъщност интервюто го уреди той. Според мен Живков е еманация на успяването в средата на развития социализъм. Модел за поведение на доста хора, които виждаме на екраните си и днес.
Какъв предизвестен край бе, мила моя?
Той вече беше разбрал истинското си положение, беше преброил хората около себе си. Живков не страдаше от комплекса на днешната политическа среда.

- Успя ли да предразположиш Тодор Живков да сподели нещо с теб, което на другите не беше разкривал до този момент, и с какво те изненада Тато лично теб?

- Да, има такъв момент и той е извън интервюто. В предварителния ни разговор, когато си тръгвах от вилата в "Бояна", останах насаме с него за около три-четири минути. През тези няколко кратки мига чух много неща. Голяма част от тях разбрах след време. Не мога да споделя всичко с теб въпреки симпатията ми. Но ще ти кажа едно изречение от него: "Момче, всеки след мен ще се опитва да стои възможно най-дълго".

- Защо толкова симпатичен и успял професионално мъж като теб все още не е женен?

- Хайде на пързалката! За брака ще ти споделя накратко. Бях женен и днес съм щастливо разведен мъж.
В чудесни отношения съм с екссъпругата, която виждам рядко. Може пък и това да е причината. Имам дъщеря, но тя не живее в България от доста време.

- Имаш ли сериозна връзка в момента, живееш ли с някого, влюбен ли си или разчиташ на случайни и спорадични авантюри?

- По-брутално зададен въпрос не съм срещал! След като упорстваш, ще ти отговоря. Не разчитам на авантюри, конфитюри, шамандури и старлетки. Влюбването е част от живота ни и не бива да му бягаме.

- Полигамен или моногамен е Стойчо Керев и защо?

- Моногамен, разбира се!

- По-млади или по-зрели жени предпочиташ за интимна връзка и защо?

- Що за въпрос? Ти съвсем си изврещяла! Няма възраст в любовта! Годините са за тези, които имат комплекси. Тъй като ще търсиш стряскащо заглавие, ще ти кажа така – не бих легнал с баба ти.

- Според мен ти си притежател на най-големия полов орган – мозъка! Все пак смяташ ли. че размерът има значение и ти лично имаш ли притеснения в това отношение?

- Този въпрос е продължение на една заигравка между нас в едно мое предаване… Не спираш да ме притискаш и сега. Истината е в главата. В мозъка се раждат всички фантазии. И страстни, и красиви. Най-големите мислители на цивилизацията са се изказвали по въпроса с уникални попадения. Сещам се за една фраза на Бърнард Шоу: "Още преди да легнеш с нея, ти вече си го направил в съзнанието си". Чувал съм от жени, че размерът наистина има значение. Склонен съм да им вярвам.
Не се притеснявам от размера, чийто собственик съм. Бъди уверена!

- Харесваш ли жени с пластични операции, най-разпространената от които е силиконов бюст, или предпочиташ да се наслаждаваш на натурални природни дадености?

- Защо да не харесвам жени със силикон?! Естествено е красотата да се поощрява…

- Би ли си направил пластична операция на пениса с цел увеличаване на размера, подобно на тази, с която се похвали на всеослушание Азис?

- На този въпрос ти отговорих преди малко. Ти въобще чуваш ли какво ти говоря, или само слушаш ромоленето на гласа ми… Ех, Сесил, ама и ти си една палавница! Само големи пениси ти се въртят в главата. Вземи се в ръце и следи разговора ни внимателно. Да не стане така, че едно ти казвам, друго разбираш, а трето ще напишеш. Сега да не вземеш да се впрегнеш и да ми зададеш някой провокативен въпрос. Каквато си оса, нищо чудно!…

- Преди време съм те виждала в компанията на актрисата Биляна Петринска. Имал ли си интимна връзка с нея и какво е мнението ти за популярните жени като твой личен избор за партньорки?

- Ето, бях сигурен. Веднага търсиш конфронтация! Биляна е страхотна актриса, невероятен професионалист и преподавател, но не сме имали интимна връзка.

- С кои други популярни дами си имал близки взаимоотношения или би искал да бъдеш с тях в леглото?

- Е, ти прекаляваш! Да ти напомня, че професията ми всекидневно ме среща с известни жени. Ако трябваше да хлътвам по всяка една… Това е ненормално, ти си извратена! С всеки мъж ли си лягаш, а, драга Сесил? Има един мъжки лаф, ще ти го кажа и така ще отговоря на въпроса ти, за да мирясаш: "И аз искам да обладая Клаудия Шифър, само дето тя не го знае".

- Смесвал ли си работата с личните си взаимоотношения и как ти се е отразило впоследствие?

- Не съм ги смесвал. Сексът си е секс. Работата си е работа.

- Обрисувай с подробности една твоя бурна, страстна и дори животинска любовна нощ?

- Абе, ти нормална ли си? Да ти споделя подобно нещо? Пред издание с такъв огромен тираж и влияние?  Трябва да съм изтрещял централно да ти се вържа на въпроса. Сесил, уважавам правото ти да питаш, но ще упражня правото си да не те просветля по този въпрос.

- Кога за последно прави секс, с кого и къде?

- Вчера, с жена, в България.

Стр. 12

Снимка: вестник "Стандарт"

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-29 

Г-н Вапцаров, последните години успешно се изявявате като продуцент, но все пак екранът не ви ли липсва?

Ако има нещо, което ми липсва, това е публиката. Хората. Екранът е средство да достигнеш до тях. Той сам по себе си не ми липсва. Не страдам от болестта “телевизионен нарцисизъм”.

А мислите ли, че шоу “Невада” днес липсва на зрителите и има ли, според вас, аналог сред настоящите предавания?

Не мисля, че “Невада” би липсвала на някого. Успехът й се криеше в това, че тогава беше нещо ново и оригинално. “Невада” беше интересна с емоцията от сцената и големите награди. Днес наградите са още по-големи, но емоции липсват. Всичко е дежурно и скучно, като на събрание. Телевизията се напълни с активисти, а не с професионалисти. В това отношение все повече започва да прилича на Ленински комсомол. Все едно кой го прави, важно е да е от “наште”.

Какво мислите за тв продукцията, която медиите бълват – кое ни е в повече и какво ни липсва?

На мен ми е в повече липсата на вкус. Липсва ми елегантност и тънък хумор. Всичко е брутално, пресилено, преиграно и агресивно. Нагледахме се на какви ли не опити, кой ли не се опита, в това число и Азис, а нямаме нито един смешен сериал, нито едно истински забавно предаване, нито едно истински интелигентно шоу, нито един хубав телевизионен филм, театър или детско филмче, направени през последните 20 години. Аз лично да си призная нямам нито един любим телевизионен водещ. От класата на тези, които сме гледали по руската телевизия да речем. Тук разполагаме с царе на кича, в оплюването, в простотиите, в клюките и интригите, в пошлотиите и най-вече в маймунджилъците и чалга хумора. В телевизията редовно задавам въпроса: “Кои са лицата ви? Кой е отборът на водещите, които се очаква да бъдат любими и обичани от публиката?” Отговор няма. Задавал съм години наред този въпрос и на хора по улицата: “Имаш ли любим водещ?” Почват да викат “Амиии…”, да вдигат рамене и да мънкат. Много сме далече от света. Телевизиите са се капсулирали и дори и не забелязват, че никой вече не ги гледа. Поколението на 15-17 годишните въобще не гледат телевизия. Синът ми е във втори клас. Там темата телевизия и предавания е напълно непозната. Просто тези, които превзеха ефира, отвратиха хората напълно от това.

И все пак имате ли планове за авторско предаване?

Имам идеи. Години наред съм предлагал какви ли не. Сериали, игри, с милиони, без милиони и какво ли не. И не, и не. Тук е така, за едни може, за други не. Честно казано, на този етап съм отписал телевизията. Не храня особено големи надежди. Смятам, че истинските неща са добри, когато човек засее една малка семка и с много поливане и любов тя израсне голямо и стройно дърво, което да радва с вкусните си плодове. Лошото е, че тук каквото и дърво да отгледаш, все ще дойде групичка активисти и ще го отрежат из корен. Според мен днес липсват личности. Такива като Теди Москов и Сашо Морфов. Те нямат място в България. Аз, например, се разбирам от половин дума с хора навън. Но така или иначе животът ми е ситуиран тук и се опитвам да оцелявам у нас.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-03-27 

"Биг Брадър" отвори дискусия за проблемите на децата – лошо ли е

С голям интерес прочетох публикуваното вчера във в. "24 часа" интервю с депутатите Даниела Миткова, Диан Червенкондев и Йоана Кирова. Като родител и гражданин на Република България адмирирам промени в законодателството, за да се подобри животът на децата и на възрастните, които живеят в тази държава.
Ще промени ли обаче Законът за радио и телевизия отношението на родителите към техните деца, тяхното възпитание и условия на живот? Дали този закон ще направи възрастните по-малко агресивни един към друг, или ще ги превърне в по-съвестни родители?
Според мен решението на този казус се крие в друг закон – за закрила на детето, и аз заставам твърдо зад промени в неговите текстове, защото искам да направя така, че децата на България да живеят по-добре.
Изключително съм впечатлен от предложенията за промени в Закона за радио и телевизия, но малко ми прилича на прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Питам се с какво промените на този закон ще помогнат на Сашко от Сандански? Дали Законът за радио и телевизия ще помогне на жените, пострадали от домашно насилие? Иначе той има нужда от промяна, но, както се казва, всеки с приоритетите си. За нас е много по-важно и по-смислено да се направи нещо за децата, които не само че нямат защитени права, а и възможност да отидат на по-добро място, защото държавата е с вързани ръце, когато родители насилват децата си.
Изморихме се да повтаряме, че в това предаване сме спазили всички предписания на Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето.
Участието на деца в предаването е решение на техните родители, те са подписали информирано съгласие и един куп други документи и смятат, че мястото на техните деца е до тях. Искам само да припомня, че в нашата държава има конституция. Според нея държавата има право да се намесва до определени граници в личния живот на хората. Чудя се дали забраната за участие на родителите заедно с децата си в риалити формати, не е нарушение на тяхното право на личен избор? Право на личен избор на Кристияна Леомани е да осигури чрез Big Brother Family възможността дъщерята
Вивиан да прекара известно време с баща си.
Това не само че не е укоримо от закона, а и на този етап е единствената възможност това да стане факт. В България има много деца, които живеят без родители, които живеят със своите родители при неподходящи условия и взаимоотношения.
Big Brother и Нова телевизия не обръщат за първи път погледа на обществото към този проблем. Всички помните последния сезон на VIP Brother. Каузите, които подпомогнахме, бяха много лични за всеки един от нас, бяха много важни за всеки един от съквартирантите. Big Brother Family е нашето семейство. Всеки от нас участва в съдбите на тези хора, ние живяхме в домовете им, чухме историите им и не искаме само да ги изложим на показ. Искаме да помогнем на семействата да видят себе си отстрани, да намерят своето решение, да променят живота си.
До този момент VIP Brother и Нова телевизия направиха това за децата на България:
- Закупихме и дарихме 10 кувьоза;
- Осигурихме средства за създаване на “Национален център по превенция изоставяне на новородени и бебета до 3 г.". Вследствие на работата си този център е осигурил подкрепа на 43 бебета до 3 години, а при 19 новородени е оказана помощ семействата да задържат децата си.
- Осигурихме средства за доизграждането на центъра за рехабилитация на фондацията “Деца с проблеми в развитието". Центърът работи дневно с 20-25 деца. На около 15 деца с двигателни проблеми са осигурени протези, а на 12 деца са осигурени безплатни процедури за период от 5 месеца.
- Работим съвместно с фондация “Фейс ту фейс" по проект за превенция трафика на хора. 10 групи от деца бяха обучени от психолози и експерти на фондацията, които разясняват какви са схемите за трафик, по какъв начин могат да ги измамят, как да се предпазват и т.н.. Тези групи от тийнейджъри от есента обикалят из цялата страна и предават знанията на свои връстници. До момента са проведени над 80 обучения в най-различни градове в страната – повече от 2000 деца са запознати с трафика на хора и знаят как да се предпазват. До края на кампанията над 4000 деца трябва да преминат през тези обучения.
- Дарихме средства за организиране на конференция на тема аутизъм, насочена към семействата с деца с такъв тип заболяване.
Радвам се, че на този етап Big Brother Family върши своята работа – провокира дискусия, в която ще се родят нови идеи и предложения за отношението към децата, за реда в семейството и за ролята на държавата в семейните взаимоотношения.

Стр. 9, 10

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-03-18 

След като реализира някои от най-популярните телевизионни предавания, Магърдич се захвана с адаптацията на любимото си шоу, българския вариант на известното риалити "Got Talent". "България търси талант" стартира в ефира на bTV от март и обещава да се превърне в истинска кауза по намирането на даровит българин, с който нацията ни да се гордее. Освен продуцент, режисьор и журиращ в новия те формат, Г-н Халваджиян е и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП), затова си поговорихме и по някои щекотливи въпроси, касаещи промените в медийното законодателство, и кога България ще се сдобие със своята "Перла" в ефира.

- Г-Н ХАЛВАДЖИЯН, ИМА ЛИ МНОГО ТАЛАНТЛИВИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ? ВПЕЧАТЛИ ЛИ ВИ ВИДЯНОТО НА КАСТИНГИТЕ ЗА "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ"?

Нагледахме се на добре подготвени хора, уверени в уменията си, други с високо самочувствие, но без покритие и такива, които просто желаят да се покажат по телевизията. Най-интересното в този тв формат е липсата на ограничения във възрастта и жанровете, а най-ценното за мен са взаимоотношенията между участници, жури и публика. Атмосферата е изключително приятелска и всички се забавляват. Като режисьор и продуцент, за мен е особено важно дали участниците владеят изкуството да забавляват публиката. Не малка част от таланта на един човек е умението да го представи по интригуващ начин.

- КАКЪВ ФОРМАТ ЩЕ ГЛЕДАТ ЗРИТЕЛИТЕ ОТ МЕСЕЦ МАРТ?

Иска ми се това да е шоуто на талантите, а да не се превърне в шоуто на неудачниците. От един момент нататък публиката решава кой да продължи към финала и се надявам това да бъдат достойни хора, които да се превърнат в национална гордост.

- ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА РЕАЛИЗИРАТЕ ТОЗИ ФОРМАТ? НАСИТИ ЛИ СЕ БЪЛГАРИНЪТ НА СКАНДАЛНИ И ПОШЛИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ, ПОКАЗВАЩИ ЧОВЕШКИТЕ СЛАБОСТИ И ПОРОЦИ. ЩЕ СЕ ВЪЗПРИЕМЕ ЛИ ДОБРЕ ЕДНО ПОЗИТИВНО ШОУ, АКЦЕНТИРАЩО НА ТАЛАНТА И ПОСТИЖЕНИЯТА?

Харесвам много този тв формат, гледал съм всички сезони на английската му версия. Финалът в Обединеното кралство протича в присъствието на кралицата, а талантът, достигнал до върха, има статут на национална знаменитост. Вторият сезон спечели непрофесионален оперен певец, който сега пее в Миланската скала и на други престижни оперни сцени. Другият ярък пример е Сюзан Бойл. Целият свят научи нейното име, а тази жена не беше излизала от селото си. Днес е звезда на музикалната сцена и продава супер успешни албуми. В Англия това е възможно да се случи, тук нещата стоят различно. Въпреки всичко, обаче, българинът се нуждае от самочувствие и сънародници, с които да се гордее. Нацията се научи да издига в култ лошите си герои, недостатъците си, за това са виновни и телевизиите. Не казвам, че пошлата страна на живота трябва Да остава скрита, проблемът е no-скоро, че не се дава като лош пример, а е част от забавлението. Време е на преден план да излязат положителните черти на българина, способността му да оцелява, да се бори.

- ПРЕДАВАНИЯТА, КОИТО РЕАЛИЗИРАТЕ НЕ НАБЛЯГАТ НА ЖЪЛТОТО И СКАНДАЛНО, ТЕНДЕНЦИОЗНО ЛИ Е ТОВА?

Никога скандалното не е било водещо в нашите предавания, напротив, винаги сме се старали да има повече положителна енергия, оптимизъм. Като предаването "Море от любов". Втори такъв успешен експеримент беше "Великолепната шесторка" – казвам експеримент, защото е доста рисковано да правиш позитивно шоу, когато се гледат преобладаващо негативни, жълти риалити формати. За съжаление, дълбоко в нашия манталитет се корени едно нечовешко разделение – склонни сме no-скоро да се радваме на неуспехите на другите, отколкото обратното. Тази национална черта ни обременява изключително много. Ето защо вече 20 години сме в преход.

- КАТО ПРОДУЦЕНТ И РЕЖИСЬОР С ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ КАК СЕ ОРИЕНТИРАТЕ КОИ ФОРМАТИ ЩЕ СА УСПЕШНИ У НАС – СПРЯМО ВКУСОВЕТЕ НА АУДИТОРИЯТА, ПАЗАРА И КОНКУРЕНЦИЯТА?

Това е тънкият момент в нашата работа. Добрите продуценти имат усет за две основни неща – да подберат шоуто, което би имало успех, и да съберат точния екип, който да го реализира. Може да вземеш подходящ формат, но екипът да е сбъркан или обратното – да стартираш не толкова успешно световно шоу и с добър екип да го превърнеш в хит на пазара. Понякога се допускат грешки в преценката дали и доколко аудиторията е готова да приеме даден формат. В повечето случаи се осланям на опита и инстинкта си. Ако имаш успеваемост над 50%, значи нещата ти се получават.

- ЩЕ ИМА ЛИ КОНКУРЕНЦИЯ МЕЖДУ "БИГ БРАДЪР" И "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТИ"?

Двете предавания имат доста различна концепция и са добра алтернатива за интересите на зрителите. От пряка конкуренция биха загубили всички, както зрителите, така и телевизиите.

- ОТ ПЪРВОТО ВИ ПРЕДАВАНЕ ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ" ПО МСАТ ПРЕЗ 1997-МА ДОСЕГА КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА ТВ ЕФИРА И ЗРИТЕЛСКИТЕ ВКУСОВЕ?

Научих доста и установих, че зрителят се пренасити, буквално преяде. За много кратък период – от 2000 г., когато стартира bTV и реално започнаха да се случват предаванията, българската аудитория прие големи дози тв съдържание. За сравнение, американският или европейският зрител е гледал всички тези предавания в рамките на 50 години. Приемал ги е в умерени дози, затова ги издържа по-дълго. В Щатите има предавания с над 30 годишен жив^от. Наскоро шоуто ветеран в Италия отбеляза 40 години, спряха го поради факта, че водещият му почина. Бързото пренасищане на аудиторията тук скъсява жизнения цикъл на предаванията. Това се случва, когато си държан на диета дълго време. Храниш се с корички и изведнъж ти се предлага изобилие от вкусна храна. В началото ти харесва, започваш да се тъпчеш, в един момент ти става безразлично. С всяко нещо в живота е така. Затова трябва да се намери умерена формула и постепенно да се намалят дозите на българския зрител, за да придобие отново вкус.

- НЕ ВЕДНЪЖ СТЕ КАЗВАЛ, ЧЕ НАС БЪЛГАРИТЕ НИ ВОДИ СТАДНОТО ЧУВСТВО. КАК ТОВА СЕ ЕКСПЛОАТИРА ОТ ПРОДУЦЕНТСКА ГЛЕДНА ТОЧКА?

Експлоатира се добре, въпросът е дали е правилно. Медиите у нас не признават авторитетите, не възпитават уважение към тях. Няма как да създаваш звезди с подобен маниер. Западната култура и медии като цяло са формирали разбирането, че всички печелят, когато има звезди, т.е. идеал, към който хората да се стремят. Ние, българите, не умеем да си създаваме идоли. Сами унищожаваме мечтите си и го правим задружно. Голям проблем, отново свързан със стадното чувство, защото повечето хора са всея дни, лакомо поглъщат всичко, което медиите им подхвърлят.
Знам едно, човек, направил усилие да мисли с главата си в тази държава, е направил положителна крачка напред.

- КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ ГЛАСУВАНИЯ ОТ ДЕПУТАТИТЕ ПРАГ ОТ 12% ЗА ТВ ПРОДУКЦИЯ ОТ ВЪНШНИ ПРОДУЦЕНТИ В ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗРТ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ПРОДУЦЕНТИТЕ НАСТОЯВАХТЕ ЗА 25%.

Най-ниският процент в Европа е 25% – в Чехия, средният е 35%, а в някои държави дори 50%. Подобно решение за пореден път показва, че в държавата ни всеки си прави каквото иска- Протестът на българските външни продуценти ще стигне до европейския парламент. Недопустимо е също така да има пожелателен текст в закона – визирам формулировката, че 50% от външната продукция трябва да бъде европейска, ако това практически е възможно. Телевизиите винаги могат да лавират с аргумента, че сега не им е възможно и няма да имат европейска продукция. Ще си пускат латино сериали от сутрин до вечер. Това е в тотален ущърб на зрителя. Реакция дойде и от Асоциацията на европейските продуценти, след като им изпратихме текста, който предстоеше да се гласува. Ще сезираме и европейската медийна комисия. Уж синхронизираме законодателството си с ЕС, а всъщност не го правим.

- ОТ ДРУГА СТРАНА, ЧАСТИЧНОТО ПРИЕМАНЕ НА PRODUCT PLACEMENT-А Е ДОБРА НОВИНА ЗА МЕДИЙНИЯ И РЕКЛАМЕН ПАЗАР?

Product placement-a ще раздвижи категорично рекламния пазар в тежки за него времена. Ще осигури на компании с малки бюджети алтернативен и достъпен начин за реклама. В това отношение АТП ще води още една битка с телевизиите, които ще се опитат да обхванат целия product placement. Като производители на тв съдържание ние също трябва да имаме роля в това. Но тук става въпрос за чисто търговски взаимоотношения и договаряне между телевизии и продуценти как да се случва.

- НАМАЛИХА ДРАСТИЧНО И НАЦИОНАЛНАТА СУБСИДИЯ ЗА КИНО (С 50%). ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ ИЗТЪКНА, ЧЕ СПОРЕД ИЗЧИСЛЕНИЯ, ЗА ДА СЕ ПРАВИ КИНО ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР, Е НЕОБХОДИМО НАСЕЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА ДА Е ПОНЕ 60 МЛН. ДУШИ, Т.Е. В МАЛКИ СТРАНИ КАТО БЪЛГАРИЯ КИНОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДПОМАГА.

Дори в големи страни като франция и Италия, държавата помага изключително много. Европейското кино никога не се е превръщало в индустрия. Определени филми стават печеливши, дори на големи пазари, за малките да не говорим. Най-касовият филм в света "Аватар" с печалба от 2 млрд. долара, в България реализира 4 млн. лв. (с 35 000 души публика в киносалоните). Производството на филм на прилично ниво у нас струва около 2 млн., а е невъзможно да изкараш печалба, постигната от филм като "Аватар". Икономическите условия, да се правят филми в България, са нерентабилни. Няма как да се произвежда кино и да се печели от това без сериозна държавна субсидия. АТП се опитва да подкрепя киното, но какво да правим, след като редовното оправдание е "няма пари". И мен никой не ме пита стигат ли ми парите, когато създавам нов продукт, понякога го правя с изключително малко средства, макар че ми се иска да изглежда като италианско или американско шоу. С трици маймуни не се ловят. Моите уважения към правителството, длъжни са да намерят пари, не само за кино, а за всички, които се нуждаят. Не може да се мисли само в цифри, нужна е и малко фантазия, за да се погрижим за културата си.

- ОТКЪДЕ ИДВАТ ПРОБЛЕМИТЕ С ЛИПСАТА НА БЪЛГАРСКА ПРОДУКЦИЯ?

Телевизиите доскоро не смееха да рискуват да инвестират в кино. Защо да отделят бюджет от 2 млн. лв. за производството на филм, ако могат да си купят "Титаник" за 20 хил. долара. Пазарът ни е малък и това обуславя всичко. В Италия 30 сек. рекламен клип в праймтайма струва 150 000 – 200 000 евро. Ако филмът е добър, само от реклами ще спечели 4 млн. евро. Донякъде успехът на турските сериали стимулира телевизиите да инвестират повече в българска продукция. Освен тв хит, тези филми са невероятна реклама на страната. Преди 10 години Турция не произвеждаше тв сериали, това се случи постепено, както и в Гърция. С времето се обучиха сценаристи, режисьори, актьори и индустрията заработи на високи обороти. Сега е моментът и в България да се завърти колелото. bTV подготвя няколко сериала, Нова ТВ, Про.БГ също. Едва ли първите филми ще ни харесват особено, но ако имаме търпение, след 5 години ще се появи сериалът, който ще прикове зрителите пред екрана, както "Перла". Нужно е време и опит.

- ВЕЧЕ Е ФАКТ ПРОДАЖБАТА НА BTV HA CENTRAL EUROPEAN MEDIA ENTERPRISES (СМЕ). КОМЕНТИРАХТЕ, ЧЕ ТОВА Е ВРЪЩАНЕ КЪМ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА У НАС.

Положителното в този факт е, че всеки собственик идва с нови идеи, а СМЕ са една от най-големите медийни групировки в света. Въпреки че не виждам какво биха могли да променят в bTV, която прави 40% пазарен дял и работи перфектно. Двуполюсният модел обикновено не води до сериозна конкуренция, макар че ако играчите са силни, както в случая – СМЕ и MTG (собственик на Нова ТВ), може да очакваме интересни неща в тв ефир.

- КАКВА Е СЛЕДВАЩАТА ВИ ЦЕЛ? ЩЕ РЕАЛИЗИРАТЕ ЛИ ПЛАНОВЕТЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ТВ АКАДЕМИЯ?

Ще се включим активно в производството на сериали. Искрено вярвам, че филмова индустрия може да има, ако не по кината, поради мащабите на пазара ни, то в телевизиите със сигурност. Не може да накараш 2 млн. души да отидат на кино, но предаване като "Господари на ефира" всяка вечер събира многомилионна публика. Ако в България годишно се снимат 15 сериала, това е цяла една индустрия. Работа за много хора и забавление за зрителите. Дано телевизиите останат постоянни в това начинание. Важно е да продължим да вярваме и след първите неуспехи, само така ще стигнем до добър резултат. Относно плановете за ТБ академия, замразих ги по времето, когато създадохме Асоциацията на продуцентите. Не съм егоист в това отношение и смятам, че всички заедно бихме се справили далеч no-добре в осъществяването на една истинска церемония, празник за телевизионерите.

Стр. 6-7, 8-9

в. 24 часа I Паола ХЮСЕИН I 2010-03-08

- Г-н Арнаудов, ще предизвикате предсрочни избори. Как се забъркахте?

- Споменати сме като трета страна в този скандал в стенограмата на разговора между Симеон Дянков и президента. Споменати в лош контекст от президента, че това е сценарий и че той знае как стават тези работи. Затова в отворено писмо написахме, че не участваме в атака срещу президента.

Да подготвиш нещо, без Дянков да си погледне въпросите, е, меко казано, смешно. Готови сме да дадем записи от наши предавания, където се вижда, че значително повече се шегуваме с Дянков, отколкото с президента Финансовият министър е много лесен за иронизиране заради специфичните си гласови качества.

Ние се шегуваме с политици от абсолютно всички партии. В цялото интервю зададохме на Дянков 25 въпроса. Свързаните с президента бяха 2-3 и в никакъв случай не са били основна тема. Знаете ли, че тъкмо щяхме да пускаме видеоматериал и в последния момент ни казаха дай още един въпрос. Ако Симеон Дянков беше говорил още една минута, даже нямаше да го зададем този въпрос. Беше почти накрая, не беше изобщо във важните въпроси.

Очаквах да изскочи скандал от позицията на Дянков, че е нужна сериозна присъда за Масларова. Той за президента се изказа уклончиво и по-скоро с чувство за хумор, като отрече този цитат да е негов. Вече няколко пъти подчертавахме, че цитатът е от октомври в интернет.

- Странно е, че уж цитирате нещо, а не знаете откъде сте го взели.

- Не му върви при нас на Симеон Дянков. Той щеше да е гост преди месец и половина и 2-3 часа преди да дойде, се случи инцидентът със сина му Марко. Още тогава през януари въпроса за президента го имаше, защото цитатът бе в много сайтове.

- От шоуто казват, че сте го видели в “168 часа”, но там го няма.

- Тук става развален телефон, защото цитирахме в. “Сега”, който беше цитирал “168 часа”. В интерес на истината “Сега” се отказа от това си твърдение. Наистина от средата на февруари беше в няколко сайта и се казваше, че датира от октомври. В момента не мога да се сетя в кои. Сигурен съм за “Пловдив днес” и за сайта на “Атака”. На следващия ден буквално след скандала цитатът изчезна от десетки места. Успях да разпечатам информацията от 3-4 сайта, като през цялото време това се цитира като точни думи на Дянков, не като преразказ.

- Не е ли безотговорно да използвате нещо, което не е проверено?

- Ние питаме Дянков дали го е казал, той отговаря отрицателно и дотам приключва темата. Важно е, защото това е вицепремиерът, който казва нещо сериозно за президента. Ако никой не е решил да го пита, ние сме решили. Ами ако го беше казал?

- Не ви ли смути фактът, че липсва сериозен източник? Вътре пише “според слухове”.

- В интерес на истината вече не можем да го докажем, затова няма да казвам какво мисли нашият екип за първоизточника. Това, че е спряно, е вече недоказуемо, защото там, откъдето е намерено през януари, вече е изтрито.

При положение че Дянков отрича да е казвал такова нещо, не виждам защо има такава истерия. И по-сериозното – защо важните политици са толкова чувствителни, когато става дума за собственото им его и чест, а не са чувствителни, когато става дума за неща, които засягат пряко хората. Това не мога да разбера.

- Виж, да наречеш президента на своята страна “млад милиардер”, е сериозно обвинение, нали?

- Категорично отричам всякакъв сценарий. За да съществува такъв, трябва двете страни по някакъв начин да са се договорили това да се случи. Аз се заклевам във всичко на този свят и има 10 души свидетели, че Дянков не е виждал въпросите си за това предаване. Ако ги беше видял, може би щеше да поиска този въпрос да го няма.

- Възможно ли е да участвате в сценарий, изготвен без знанието на Дянков?

- Ама на нас каква ни е играта, не мога да разбера. Изключвам варианта да симпатизираме на президента, защото той е потърпевшият от това. Ако симпатизираме на ГЕРБ, би трябвало те да са ни обидени, че сме създали конфликт. Не виждам каква работа им върши. Даже съм убеден, че в случая Борисов е търсил помирение между Дянков и президента. Вече как президентът се е държал и че е публикувал тази стенограма, ми се струва далеч от помирението. Аз съм привърженик на партия, която не е парламентарно представена.

- Вече се говори за импийчмънт на президента.

- Когато има някаква енергия, малък повод може да я освободи. В момента вече изобщо не става въпрос за нашето предаване, а за политика, която всяка една от двете страни в конфликта я разбира по свой начин.

Тези двама души, които са двете основни страни, са толкова различни като възприятие за това, което изисква публичното говорене. Също и разбирането им как трябва да се прави имидж и политика.

Начинът, по който се държи Дянков, е модерен и западен и аз, независимо от коя политическа сила е той, бих му симпатизирал, защото това е политик от нов вид. Той още не е професионален политик и затова е симпатичен.

Надявам се скандалът да приключи и политиците да се съсредоточат върху основната им задача – да се грижат за качеството на живот в България. Напоследък много се объркаха нещата. Щом футболистите вече пият повече от мен и Иван, не е на добре.

- Какъв рейтинг направихте с това шоу?

- Това са конфиденциални неща, но най-високият за този ден в телевизията.

- След като видяхте как се вдига рейтинг, ще продължите ли да правите политически скандали?

- Ще ви кажа нещо честно – за съжаление предаването ни със Сашка Васева ден по-късно беше по-гледано от това с Дянков. Ако някой си мисли, че политиците са най-големият джакпот за едно предаване, се лъже. Факт е, че това са фолкпевиците.

- За кого работихте на последните избори?

- В тази кампания пряко за никого не сме работили. Имаме близки приятели, които организират концертите за различни партии. В това отношение сме помагали на няколко партии, но не ми се иска да казвам имена.

- Защо не?

- Защото не е мой бизнес.

- Знае се, че помагахте и на ГЕРБ.

- То и за други партии сме споменавали, че сме помагали за предизборната кампания. Но без политика, само ентъртейнмънт.

- Първанов отказа да гостува, но Дянков дойде. Да не би всяка партия да си има свое вечерно токшоу?

- Намирам го за изключително абсурдно. Може би не е морално да го споменавам, защото звучи дебелашко като шега, но най- малко 20-30% от майтапите ни са за Фидосова. И аз чух за това разделение как едно друго шоу стои зад едната страна, а нашето – зад другата страна.

- Говорете конкретно.

- Чух премиера в “На кафе”, където той каза: “Мен ме обиждат в едно друго предаване и аз не се обиждам, а сега президентът се обиди.” Очевидно имаше предвид “Шоуто на Слави”. Излезе, че ние обиждаме президента, пък “Шоуто на Слави” обижда Бойко Борисов.

Това, заради което се появяват тези коментари, че ние сме шоу, което по-скоро симпатизира на управляващата партия, е фактът, че те идват в нашето предаване. Ние сме канили и Станишев, и президента, и Костов, и Янев, но са ни отказвали. Например за г-н Станишев знам със сигурност, че се обижда по някакъв начин от част от шегите с него в нашето предаване.

- Откъде го знаете?

- Не знам дали той лично се обижда, или екипът му, но знам от неговата пиарка.

- Румяна Желева също не ви отказа да танцува.

- Не ние я поканихме да танцува, а “Олд скул” (продуцентската компания на Нико Тупарев – б.а.),която направи VIP Dance. Но пък ние поканихме Румяна Желева да пее в “Мюзик Айдъл”. И тя се съгласи. Не всеки се съгласява. На Бойко Борисов примерно предложихме да свири на китара, но той не пожела.

Нашият основен бизнес и това, от което се храним, е телевизията. За нас важното нещо е да правим гледани предавания. На политиците основната им цел е да правят политика. Имаме различен фокус.

- Как Нова тв прие скандала?

- Доволна е, че нашето предаване са развива, почва да прави по-добри резултати и разчита да продължаваме да се развиваме.

CV

В това интервю трябваше да участва и Иван Христов, тъй като шоуто им е общо. Андрей обаче пристигна сам. В последния момент се наложило Иван да гледа дъщеря си.

Андрей е роден е през 1979 г. в София

Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”

Двамата с Иван работят заедно от 1998 г., когато са в тв “Демо” и “Ден”

През 2000 г. започват в Би Ти Ви, от миналата година са в Нова тв. Имат продуцентска компания – “Междинна станция”

Андрей е женен за сръбкинята Даниела, която е водеща в “Станция Нова”

Стр. 13