www.chronicle.bg I 13.02.2014

 Днес, 13 фувруари, се отбелязва Световният ден на радиото. Тази дата е учредена по инициатива на ЮНЕСКО. Главните тържества се провеждат в щаб-квартирата на организацията в Париж. За участие в тях са поканени представители на най-големите радиоорганизации.

Световният ден на радиото е млад празник, учреден от ЮНЕСКО през 2011 година. Датата за провеждането е избрана не случайно – именно на 13 февруари 1946 година за първи в ефир бяха излъчени предавания на „Радио ООН”.

В посланието по случай Световния ден на радиото, Генералния директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова даде специално интервю за Радио FM+, в което отбеляза, че радиото развлича, просвещава и информира почти 95% от жителите на Земята.

Радиото остава най-достъпната медия. То може да се слуша в най-отдалечените кътчета на планетата, с помощта на радиото дори хората, които не могат да четат и пишат, могат да получат достъп до информация. Радиото играе важна свързваща роля при извънредни ситуации: при предупреждения за природни катастрофи и по време на спасителни операции. За ЮНЕСКО Световният ден на радиото е свего рода признание на ползата, която радиото носи на човечеството повече от сто години.

В ЮНЕСКО вярват, че Световният ден на радиото ще обедини всички: и големите радиопредавателни компании, и местните радиостанции и просто любителите на радиото в целия свят.

Оригинална публикация

в. Труд | Соня СПАСОВА | 08.10.2013

"В последните си 3 месеца предишният шеф на БНР Валерий Тодоров е сключил 19 договора за услуги и стоки за над 5 млн. лв. Някои от тях са за повече от мандата ми."Това обяви вчера неговият радионачалник Радослав Янкулов при отчитането на първите 100 дни от управлението си. .Договорите са законни, но по отношение на целесъобразност и морал, може да се помисли", добави той и цитира думите на император Нерон, който казал: "След мен и потоп".
Янкулов обяви, че на 28 май, ден преди да започне мандатът му, били подписани 4 договора за над 2 млн. лв. Един от тях е за ползването на системата ДАЛ ЕТ, необходима за работата в радиото. Контрактът е трябвало да изтече на 3 октомври, но още в края на месец май е подновен до 2016 г. за над 1,3 млн. лв., добави началникът на БНР. Другите договори в последната минута са за канцеларски материали и за пултове. Изграждането на нов сайт на радиото струва 400 хил. лв., а поддръжката на интернет радиото "Бинар" месечно по 8400 лв., докато до април е била по 1800 лв., каза още Янкулов и обяви, че предстои шефката на програмата Пауляна Новакова да бъде пенсионирана. Освен нея ще освободи и всички, които навършат години за пенсия. Той разкритикува и радио "България", а радио "София" сравни по слушаемост с радиоточка в супермаркет.
"В момента се обжалва изборът на генерален директор на БНР в съда и това явно предизвиква нервност. Нека първо да видим какво може той, а след това да си позволи оценки за предишното управление", коментира Валерий Тодоров.

Стр. 5

www.trud.bg I 3.10.2013

Две от програмите на БНР вече имат нови директори, научи "Труд".

От няколко дни начело на регионалната станция "София" вече е назначен Митко Димитров, който беше един от съперниците на новия директор на БНР Радослав Янкулов в конкурса за шеф на радиото.
29-годишният Димитров доскоро беше пиар на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов. Той заема мястото на Юлия Гигова.
Нов началник имат и в радио "България".
Начело на програмата вече е Антон Митов. Доскоро той работеше в радио "Алма матер", но преди години е бил и шеф на програма "Христо Ботев". Митов заема мястото на Валентин Стоянов, който преди години беше говорител на президента (1990-1997 г.) Желю Желев.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.07.2012

Водещ: Жега –така в една дума можем да обобщим медийните събития на отиващата си седмица. Така беше и преди 7 дни. Днес продължава да бъде актуално. Как иначе започна медийната седмица?
:Ваши думи са размествани, монтирани и е вписано…
Бойко Борисов:Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го до ден днешен. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия.
:Аз… Това е въпросът. Дали променят смисъла, контекста.
Бойко Борисов:И с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг… Но помня една голяма ругатня по линия на президента, я нямаше в записа, защото това става ясно,ч е той ,ми се е обадил и всъщност аз този Мишо Бирата не го познавам. Никога не съм имал нищо общо с него, с неговото семейство, с неговия бизнес и каквото и да било. Точно обратното. Той дава на БСП масите, столовете по бирфестите, които правят. И всички го знаят. Той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков. И той вечерта като ми се обади и понеже ги няма тези работи, и след това вътре няма още няколко, не мога, нямам такава памет да си спомня, но кое е най-важният факт – няма нито едно последвало обстоятелство на извършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана, всичко. Няма никакво последствие, освен за мен шамара публичен, който получих заради това, че съм се намесил в нещо, което… Как да не реагирам като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно. Не е трябвало да го правя, но съм си такъв. Всеки човек има своите грешки и аз, разбира се, се обадих. Прекрасно знаейки, че натам телефонът е под контрол. В този момент аз не съм казвал абсолютно нищо, което считам,че е грешно, защото не съм повлиял по никакъв начин.
Водещ: Две минути, които може би ще разтърсят доклада за България. Усещането, че премиерът изпусна новина пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов, за които благодаря за това звуково доказателство, Константин Павлов Комитата. Вече имат свое потвърждение и в чужди издания. Нещо повече – има вече и коментари. У нас коментарите в началото бяха по-скоро разочарования, вероятно заради въс дългото интервю, което всички чухме – всички хвалби. Новината, не по правилата на журналистиката, дойде в самия край на интервюто. Разбира се блогърите си работят по свои собствени дела. До колко може да се говори за война между журналисти и блогъри? Въпросът остана да виси през седмицата. Вихреното начало на седмицата беше характерно за финалът и. Вчера станахме свидетели на първия протест на съдии в България, след като през седмицата ВСС уволни съдия. Поредният доклад от Европа ще определи за пореден път европейци ли сме? Дали това, че новините около този доклад не бива да вървят на фон, това Ви предизвикваме да коментирате на Фейсбук стената ни. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Щом и песните имат редакции в текста и продължения. И така, както чухте, 9 милиона /…/ се превърнаха в 9 милиона длъжници като редакция. Актуална редакция, а пък ако не си припяваш „Дим да ме няма”, някой може да реши „дим да те няма.” Ако Ви е станал интересен и този музикален колаж, можете да го чуете повторно на Фейсбук стената ни. А иначе не сегашното правителство, а вчерашният ден на съдебната реформа трябва да влезе в учебниците. Коментарът на следователя и блогър Христо Панев ще чуете след малко в „Клубът на журналистите”. Темите от седмицата ще коментираме с колегите Надежда Узунова от БНТ, Райна Маркова от в.”Култура”, за съжаление Елена Кодинова няма да може да дойде, но пък в замяна на това тук е социалният антрополог, който напоследък влезе в дрехите на фоторепортер Васил Гарнизов. Има ли война между журналисти и блогъри в Германия с коментар ще включим по телефона и Боян Юруков. „Клубът на журналистите” тази седмица започна една нова класация. Най-споделяните музикални цитати като коментари. Тази седмица формата е ТОП 2. Но разбира се Вие може да променяте това. Най-споделяните музикални сюжети на отиващата си седмица в социалните мрежи бяха два, но със сходно заглавие. Ера – „Не е лесно” и Соня Иванова – „Да бъдеш гербер не е лесно”. Клип с този ТОП 2 на най-споделяните реплики е качен на Фейсбук стената ни. Там очаквам да прочета и коментарите Ви. А през седмицата моля споделяйте какво споделяте. Както е казано там, където думите свършват, започва музиката. При нас напоследък музикалните цитати. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Любомир Пъшев, Дарина Арнаудова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбук всичко, което смятате за важно. Медийните събития на седмицата започваме да коментираме сега в „Клубът на журналистите” и тъй като взаимоотношенията между блогъри и журналисти бяха много актуални през седмицата, нека първо един блогър да подреди своите акценти. Христо Панев, който освен следовател, е и активен блогър.
Христо Панев: Основната тема е уволнението на /…/ и протестът. Протестите определено за по-важна тема. Имам в предвид протеста пред ВСС. Второто – поредна промяна в изборното законодателство ,което сякаш беше малко подминато. Харесва ми определено. Поне до момента историята на България, съвременната – в последните 20 години са показали, че който се опитва да променя закони в последния момент, страда само. Третата е включването на действащото правителство в учебниците по история. Леко иронично подминато с насмешка и за историческата наука като наука, мисля че е интересно събитие, защото поне според мен…
Водещ:Добър ден на гостите ми в студиото. Надежда Узунова от екипа на „Панорама” – БНТ. Добър ден.
Надежда Узунова:Добър ден.
Водещ:Твоите събития?
Надежда Узунова:Ами протестът на съдиите определено е на първо място и за моята класация. Аз не знам дали правителството ще влезе в историята по този начин, по който премиерът си пожела, но този ВСС определено ще влезе в историята с неща, които едва ли са си пожелавали тези хора, когато са отивали. Но те сами си го направиха. Лошото е, че го направиха и на цялата система.
Водещ:По-късно ще анализираме тази новина. Твоите други събития, актуални от седмицата?
Надежда Узунова:Ами другите събития продължаващите социални протести. Тази седмица видяхме поредният спонтанен протест срещу цените на тока. Бих включила, аз бих отвърнала на реверанса на колегата, събитието – блогъри се пробват като журналисти. Ние не сме ревниви – нека видят, нека опитат. Може иб така ще оценят по-добре нашите усилия. Какво ни е на нас.
Водещ:Добър ден и на Райна Маркова от в. „Култура”. Първа блогърска страница за вестник „Култура”.
Райна Маркова:Блогърска, малко силно казано. По-скоро аз отговарям мрежата, не какво става в блоговете и технологиите, и последствията на технологиите върху не само, и то не само върху…
Водещ: Върху медиите и върху тяхното мнение.
Райна Маркова:И върху обществения живот, и върху културата. И не е лесно.
Водещ:Иначе твоите най-важни мнения и събития на седмицата.
Райна Маркова:Ами аз бях доста щастлива за това, че предметът на моята колонка се оказа толкова интересен за цялото общество. И събитието според мен беше точно това, че…
Водещ:Вестник „Култура” винаги е бил критикуван за това, че малко хора го четат, но всъщност тази седмица, като че ли беше доста цитиран.
Райна Маркова:Не, мисля че това не може да е проблем на „Култура”, защото тя има някаква мета роля и четат я важните хора, които там прихващат, има мета роля „Култура” и оказва влияние по този начин на общественото мнение чрез масовите медии. Масовите медии четат. Така че, който е решил да критикува мен, за това, че колонката ми не е приспособена, не се приспособява към масовия вкус или култура като цяло, мисля че просто не схваща.
Водещ:Събитията ще подреди и Васил Гарнизов, който смени ролята си от социален антрополог, влизайки в обувките на репортер. Удобни ли са?
Васил Гарнизов :Ами не са много удобни. Аз, смисъл, има радостни, има недоволни. По-добре разбирам Вашия занаят, отколкото сега е лесно да ядосаш важни и влиятелни хора, обаче от друга страна пък си има чар, защото влизаш в пряк диалог или опосредстван камера или нещо друго с най-различни индивиди, групи, слоеве. Просто двойки, млади, средни, т.е. в един момент това някак ми помага. Хем ми помага на професията, хем ми помага да изляза от нея, т.е. едната ми обувка е професионална, другата от друга професия и там вече между куцането на двете може и голям сакатлък да стане.
Водещ:Между другото не стана сакатлък, стана цяла изложба.
Васил Гарнизов:Това с изложбата беше голяма изненада. Тя стана възможна благодарение на един изключително мотивиран и упорит човек – професор Любомир Христов, който ми каза „абе тия снимки”, защото аз ги качвам във Фейсбук, малко блогърска работа, всичко, което снимам го качвам. Хората се намират, означават, тагват се, коментират, продължава. Да, смисъл това, което е ставало на улицата, после продължава и върху снимките и едни доволни, други недоволни. Имаше много хора, недоволни, че не са влезли в изложбената зала като снимки. Тук да им кажа, че просто от 6000 снимки ме принудиха да избера 40, аз избрах 160 – най-накрая вместо мен кораторката на изложбата избра 35.
Водещ:Сега искам да Ви помоля да изберете 3 събития на седмицата.
Васил Гарнизов:а, ТОВА е много сложно. Значи протестът на съдиите захлупи всичко останало. Той може би нямаше да изглежда толкова важен, но първо се случи на края. Тамън правителството се прави с улични протести, после с пожара на Витоша. След това с няколко медийни гафа на няколко министъра, включително и на министър-председателя. И тамън всичко аха да кротне към петък, изведнъж тази меко казано неумела, непрактична, нетактична и неморална постъпка на ВСС припомни всъщност, че живеем в доста тревожно време. В доста, в ситуация на голям произвол, на неясни стандарти, на неясни морални ориентири. И защо? За да не го размиваме, няма да кажа другите две събития. Значи 100 съдии по моите сметки се равняват, казвам 100, смисъл трябва да дам единица мярка – 100 съдии се равняват в моите представи на 10 000 протестиращи на „Орлов мост”. Защото съдиите в България, поне когато за последен път им гледах бройката, миналата година по едно време на работа бяха 1679. Сега примерно могат да имат 1800 щатни бройки. Половината от тях поне, около 800 са абсолютно доброволно членове на този Съюз на съдиите. Това не е някогашния комунистически профсъюзен съюз на юристи и някакви други. Абсолютно доброволна организация. Тази абсолютно доброволна организация, която включва половината съдии, 200 човека са излезли – това означава ¼. Представете си какво представлява съдебната система. Тя е много стара, много бюрократична, много чиновническа, много урегулирана законово, с много тесни възможности за гражданска изява. 200 съдии на практика, ако другаде излязат, могат да съборят цяла държава. И тези ще я съборят. Уверявам Ви, че това, което стана вчера,м ще разтресе държавата много дълбоко и аз виждам тежката тревога на премиера. Виждам и ужасно в какво небрано лозе се набута Цветан Цветанов и Ви уверявам , че заради това, което той прави през последните седмици, много е вероятно есента вече да не е министър. Да вдигнеш ти срещу себе си съдийското съсловие, което преди това те е критикувало, че посягаш на системата. Предупреждавало те е един път, втори път, трети път, четвърти път. И накрая ти да се намесиш по тоя груб начин срещу съдия, който пряко е работил срещу теб. Вече нещата отиват отвъд всякакъв здрав смисъл. Уверявам Ви, това, ако го разглеждаме като край на активния сезон, уверявам Ви, че след лятната почивка, тая работа ще продължи и няма да продължи по добър начин за институционалната стабилност, политическата стабилност и политическото здраве на това правителство.
Водещ:Аз обаче смея да направя една малко по-различна прогноза, защото 18 е след четири дни. Наде, според теб, коя критика има повече шансове да влезе в доклада, който всички очакваме? Дали признанието пред премиера, защото вече в западни издания има информация за загрижеността на ЕК или това уволнение?
Надежда Узунова:Безспорно и двете ще бъдат част от доклада.
Водещ:Защото обществена тайна – докладът се пише до неделя.
Надежда Узунова:Така е. Безспорно този доклад няма да бъде това, на което цялата държава и се иска да прочете. Аз бих продължила думите на Васил. За мен лично големият проблем в случая не е Цветан Цветанов. Нормално е и до сега, по време на целия преход, всеки вътрешен министър се е опитвал по някакъв начин да влияе на съдебната система и някак си за мен е нормално дори вътрешният министър да изисква някакви неща от съда. Големият проблем е ВСС. Тези хора са длъжни, те за това са избрани, за да отстояват независимост. В момента те, бидейки на края на своя мандат, на един мандат изпълнен със скандали, те нямат никакви морални задръжки да поставят цялата система на колене пред другата власт, пред изпълнителната власт. Това е големият проблем. Този ВСС ще влезе в историята със своята безпринципност. Значи съгласна съм, че решението за съдия Мирослава Тодорова е принципно. Ок. Тя е просрочила три дела, сериозно е просрочила едното – 4 години. Трябва да бъде наказана.
Водещ:Но Бойко Борисов…
Надежда Узунова:Къде беше принципността при кадруването, при другите дисциплинарни производства. Когато си превърнал безпринципността за начин на съществуване и само веднъж проявиш принципност, това е скандално. И още повече, когато я провиш срещу един явен критик, на самия ВСС, на вътрешния министър.
Водещ:Нека да се върнем сега на тротоара пред ВСС вчера около 10 часа сутринта. Сега обещанието си е обещание. Връщаме се във вчерашните ден на тротоара пред ВСС, където потърсих мнение на няколко юристи. Госпожа Куткува и господин Грозев ще чуете сега.
Нели Куцкова:Въпросът е принципен как трябва да се наказват съдиите при несъздадени стандарти за натовареност и при недостатъчно обсъждане на условията, при които работят съдиите чувството за справедливост на колегите е накърнено и този протест днес е идея на млади съдии от софийските съдилища. Виждам и хора от други градове от страната, които си взеха отпуск, за да дойдат да подкрепят каузата. Въпросът не е личен, не е само за съдия Тодорова. Въпросът е, че това е вече капката, която преля чашата и колегите искат да изразят виждането си.
Водещ:Какво значи това уволнение, господин Грозев?
Йонко Грозев:Поредното безобразие в стъпка от много безобразия, които този ВСС направи. И ясна индикация, че той е напълно подчинен и изпълнява поръчки политически на управляващите. Много важно е да се разбере, че не става въпрос за оправдаване, омаловажаване на проблема със забавяне на писане на решения, изобщо със забавяне на делата. Това е изключително сериозен проблем. Това решение не само, че не решава проблемът, то го задълбочава. На практика крадецът вика „дръжте крадеца”. Създадени са условия на работа, в които един съдия работи 3-4 пъти повече от друг, а когато стане въпрос за оценяване на работата, това колко работа е свършил няма никакво значение. Единственото нещо, което има значение, е дали е направил в някакъв момент грешка. Другото нещо, което е изключително показателно, е че става въпрос за целенасочено търсене на грешки от съдия Тодорова и няма друго разумно обяснение за това целенасочено търсене на грешки от преди 6-7-8 години, освен това тя да бъде санкционирана за принципната и позиция на критика и към правителството, и към ВСС за това, че на практика не правят нищо, за да решат сериозните проблеми на системата. Именно това е много тревожно.
Водещ:Госпожо Илиева, какво значи това уволнение?
Маргарита Илиева:Уволнението значи политическа разправа с опонент на властта и много виден общественик. Без независим съд, ние нямаме права. А това, което властта се опитва да направи, е именно да подцени съдът. Той да не бъде повече независим и в цялата тази, вече една година, кампания тече по репресиране на Съюза на съдиите посредством лично атакуване на неговата лидерка е да се подчинят, да се сплашат, да престанат да говорят публично, да престанат да критикуват, да престанат да бъдат опоненти. Това е много плашещо и ние със сигурност вече не можем да си позволим да го оставим да продължи. Просто нещата опряха, минаха пределите, всички възможни по мое мнение и вече не остава място за гражданска пасивност.
Водещ:Как ще коментирате чутото от ВСС след уволнението?
Маргарита Илиева:Значи това е демагогия. Тази държава от 20 години има структурни проблеми с бавно правораздаване, за което има десетки решение на Европейския съд по правата на човека, включително и пилотни решения. Това означава една наказателна процедура за една държава, което не се справя със структурен проблем. Властите никога не направиха нищо, за да променят, за да поправят този проблем. Той се дължи преди всичко на обективни пречки, не на субективни дадености, че този съдия или онази съдия така или онака, а на структурни проблеми на самата система на разпределяне на делата, на организация на движението. Някои съдии са свръх натоварени. В най-натоварените съдилищата, каквито са тези в София. Т.е. властта ги превръща в нарушители, всички са нарушители и след това властта избира произволно според това как и е удобно да преследва, когото тя реши. Лесно е всички да бъдат държани в страх и подчинение, понеже може да се наложи репресията срещу всекиго.
Водещ: Коментарът на премиера беше, че това уволнение е провокация, насочена към доклада, който очакваме. Знаем, че до неделя той продължава да се пише.
Маргарита Илиева:Демагогията на премиера е поразителна понякога. Човек, който той лично и неговият вицепремиер Цветан Цветанов се стремят всячески да утвърдят тотален авторитарен контрол върху това, което става в държавата. Когато е очевидно, че ВСС действа като техен изпълнител, те да се оплакват от това, че някой им е направил нещо на тях… Без коментар.
Водещ:И така, на тротоара пред ВСС чухме коментарите на съдия Нели Куцкова, на Йонко Грозев, който на този протест се появи като юрист, извън политическите му изяви напоследък и Маргарита Илиева – представител на Българския хелзинкски комитет. Сега мнението на следователя и блогър Христо Панев.
Христо Панев:Аз не знам. Носят се легенди за самата зора на демокрацията, когато/…/ Аз лично тогава съм бил 10-12 годишен. И все още има хора, които разказват за такива случаи. Това е подобен случай, но всъщност самият случай не е изолиран, той е един процес, който започна още през 2001 година. Промените в конституцията доведоха до реално превръщането на /…/ в един неработещ… А съдебната система разполага за защита на независимостта си именно с тях. Реално, въпреки че преди 2 години аз примерно/…/
/…/ ЛОШО КАЧЕСТВО на записа от интервюто с Христо Панев. /…/
Водещ:От тук нататък никой няма да има смелостта да пуска. След като съдии, юристи, журналисти постояха на тротоара пред ВСС бяхме поканени от член на този съвет – Пламен Стоилов, вътре на разговор. Чуйте как започна всичко.
Пламен Стоилов:Уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите- аз съм Пламен Стоилов – член на ВСС. И един от петимата членове на ВСС, които внесоха предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу колежката Мирослава Тодорова. До настоящия момент прочетох много сайтове, гледах много телевизионни програми, слушах и радио. Исках да се ориентирам така в обстановката, във вашите настроения, нагласи, в това, което се говори. И прецених, че днес е моментът, в който моите задължения все пак да се срещна с Вас и да Ви отговоря на всички въпроси, които Ви интересуват във връзка с конкретния случай и ще Ви помоля да се придържаме към конкретиката, защото ако започнем дълги обсъждания на тема независимост, принципи в съдебната власт, справедливост, ефикасност и т.н. Не че темата ми е чужда и неприятна, но просто няма да имаме време. За това заповядайте.
Десислава Иванова: Десислава Иванова – Софийски градски съд. Ние не можем да коментираме делото. Ние сме съдии. Няма как да го коментираме в момента. Нито защото сме запознати с конкретиката на фактите, нито защото имаме пред себе си материалите по това дело. Отделно този случай очевидно е висящ. Има още по –голямо основание нито един от нас не би могъл да коментира делото. Имаме една забрана в Закона за съдебната власт, за това нещо, тъй като делото предстои да се разглежда в съда. Имаме забрана, етичен кодекс.
Пламен Стоилов:Бе отказвам да отговарям на никакви въпроси.
Борислав Белазелков : Аз съм Борислав Белазелков и съм изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България. Този протест не е ние да осъществим контрол върху Вашето решение, защото ние много добре знаем кой каква компетентност има. Целта на този протест е хората, които са взели решението, да видят каква е обществената реакция, да видят каква е реакцията на професионалната гилдия и ако могат да се…
Пламен Стоилов:Разбирам. Обществената реакция.
:Да си подадете оставката. Това е. Незабавно.
Пламен Стоилов:Незабавно. Да си подадем оставката, добре. Ако не се…
:Ако не се затваряте, не ги подавайте!
Пламен Стоилов:А Вие сте решили да предприемете ролята на обвинители…
Водещ: После имаше още доста въпроси. Но научихме от господин Пламен Стоилов, че някои неща не би искал да бъдат коментирани. Тези някои бяха много неща. Господин Гарнизов, тайно и полека ли гражданската инициативност бе заменена от гражданска активност?
Васил Гарнизов: Ами за мен има една известна изненада, защото примерно някакви малки граждански организации и зимата, и пролетта се опитваха да притискат изпълнителна власт или някакви други, или просто да поставят някакви въпроси. Не само екологични организации. Непрекъснато има едни малки групи, които поставят въпроса за цената или ниските доходи на възрастни хора. Това е просто, това е просто един калейдоскоп от малки групи, които протестират. Но сега изведнъж се получи така, че просто на „Орлов мост” се получи много широка коалиция на недоволни хора, на фрострирани хора по различни причини. Екологически мотивирани, морални мотивирани, просто обедняващи или млади хора, които усещат, че пътят им е запушен. И мисля, че това разтресе много здравно изпълнителната власт и парламента и всъщност премиерът Борисов много бързо и много гъвкаво, макар че нямаше правомощия, при гласуван закон, който трябва Цецка Цачева да изпрати и да подпише, и да изпрати на президента, той се намеси между парламент и президент. Спря го, обеща от името на президента на има вето. Имаше вето. В един момента гражданската активност стана нещо, което в никакъв случай не пише дневния ред, но влияе на взимането на едни или други решения. Струва ми се, че протестът на съдиите има, е почерпил някаква енергия от успеха на предходните протести. Примерно да кажем за горите.
Надежда Узунова:Големият проблем, прощавайте, големият проблем е, че тук премиерът не може да се намеси между първо и второ четене и да им каже „прегласувайте”.
Васил Гарнизов:Може.
Надежда Узунова:Просто я няма тази власт.
Васил Гарнизов:Гледам Борисов, който няма власт, но има влияние. Борисов в момента ще постъпи, уверявам Ви, гледайте какво ще стане до понеделник, а може да стане до тази вечер, ще постъпи като с волейбола. Той нямаше никакви компетенции във волейбола, но извика там федерация, уволнен тренъор, за да ги сдобри. Сдобри ги. После те обаче се разсдобриха, защото на практика той има само влияние, но не и власт. Все още Борисов има влияние. Големият проблем в България ще стане есента, когато той престане да има инструменти на влияние. Сега, ние започнахме с Вас един разговор предварително – ВСС е гнездото, което трябва да се разтури, а моята тема е, че имаме проблем с изпълнителната власт. Всъщност проблемът е двоен. От една страна е порочно заченат ВСС, да наистина е порочно заченат в една предишна фаза, но от друга страна трябва да признаем, че ВСС никога не е бил подложен на такъв тежък натиск от страна на изпълнителната власт, както става сега. На ВСС, на този, който се обясняваше, съжалявам, че не запомних…
Водещ:Пламен Стоилов.
Васил Гарнизов:Пламен Стоилов – въобще не им е в момента до това да се разправят със Съюза на съдиите и с нейния председател. Това става под тежък натиск на изпълнителната власт и по какво го разбираме? Бързата реакция на правосъдната министърка, която побърза веднага, като член на ВСС без право на глас, да заеме страната на ВСС. Първо, бързата реакция на Цветанов и последващата реакция на Цветанов, който снощи пак каза „да, да, може би те там да си се оправят. Ама вижте, знаете ли, има хора, не могат да дочакат правосъдие толкова години – изнасилвани и прочее.” Значи изпълнителната власт има две възможности – или си трае и казва „оправете се в името на общия ред и общото благо, ние ще подкрепяме с каквото можем, но няма да се бъркаме” или ако се бърка, става част от проблема. Вече е част от проблема. И сега и едните са проблем, и другите са проблем. И кога вместо…И за това само влиянието на Борисов може в момента да сложи край на пожара. Иначе този пожар ще се разгори много. Дали ще го сложи, предполагам че разбира, че това го засяга много пряко. Понеже всички аргументират обвинението със забавянето на делата, моят опит в съдебната система показва, че бавенето на делата е стандарт. Това е подсъзнанието на системата.
Надежда Узунова:Съдиите в софийските съдилища са пренатоварени. Те имат в пъти, десетки пъти повече дела от колегите им в страната. И е работа на ВСС да балансира това. Трябва да бъдат повече като брой съдиите в софийските съдилища, за да бъдат те разтоварени. Не можеш ти да държиш в подчинение тези хора, пренатоварвайки ги с работа и после да им държиш сметка защо те се бавят в работата си. Ами съдия Мира Тодорова е гледала по 30 дела
Васил Гарнизов:Не исках да персонализираме.
Надежда Узунова:Ок. Всички са така.
Васил Гарнизов:За да не се окаже нали председателката Мирослава Тодорова. Въпросът е, че аз го виждам. То за големите райони е стандарт да се влачат дела, по 4, по 5, по 6 години.
Надежда Узунова:Зад лицемерието „отказ от правосъдие” в момента ще се наложи нов отказ от правосъдие, защото уволнявайки този човек, този съдия е момента ще останат, ще трябва да започнат от начало и да се преразгледат всички тези десетки, стотици дела, които тя е водила. Ето там вече ще имаме отказ от правосъдие. А какво става с хората по тези дела, какво става с жертвите на тези престъпления? Нали всичко е една демагогия и едно лицемерие. Друго нещо – в проверката, която уличава тази съдия в тези професионални нарушения,са открити нарушения и на други съдии от Градския съд. Георги Ушев, на Владислава Янева, на Петя Крънчева.Къде са тези хора сега? Единият е шеф на Специализирания съд, другият – шеф на Градския съд, третият е зам.шеф на Градския съд. Ами ето ги двойните стандарти. Ето е безпринципността.
Водещ:Дали това ще бъде лятото на нашето недоволство, дали може би ще стане лятото на нашата солидарност? Останете с нас. Ще продължим след малко. Обещахме си да продължим да разсъждаваме за мрежата, журналистиката и изобщо за това какво се случва. Райна Маркова се опита по време на песента да го изговори. Какво се случва?
Райна Маркова:Да, чета тези дни някакви коментари във Фейсбук и изобщо по социалните мрежи, критически особено по повод случващото се във ВСС. Къде бяха до сега тези съдии? Питам се. Или изобщо по всички други поводи. Къде бяха до сега? Ами моят поглед на човек, който се опитва да обхване, който обхваща голяма част от свлучващото се, от пирок пейзаж, панорама благодарение на това, че отглежда новите медии, моето мнение е, че хората тепърва почнаха да комуникират и всъщност това е фектът на мрежата. Аз съм писала много за Ларсеновия ефект на тази комуникация, който е нещо негативно, т.е. нали прекалено директната комуникация между страните води до зацапване на сигнала и…
Водещ:До влизането в едни не добри отношения.
Райна Маркова:Да и правенето на тази комуникация невъзможна, но когато от двете страни на веригата стоят хора, които имат какво да кажат и имат отношение по някакъв проблем, защото всички видяхме, че на „Орлов мост” не се струпа тълпа, а се струпаха интелигентни, мислещи хора, които знаеха какво правтят там и какво искат. И всъщност мрежата би могла д абъде от помощ на всички, които… Аз съм писала за този пчелен вид комуникация, както пчелите комуникират помежду си в рояк, почти несъзнателно реагират на сигналите една на друга, това може да звучи и малко така…
Водещ:Като от учебника по биология. Без конец.
Райна Маркова:Или някак си така омаловажаващо спрямо отделната личност, но не е така. Ние можем да си останем личности и индивиди, и действащи в идеален синхрон и…
Водещ:Има ли конфликт според Вас между блогъри и журналисти?
Райна Маркова:Предполагам има. Аз не съм нито едното, нито другото. Просто нямам енергия да съм блогър. Понеже колонката ми и преподаването ми, и писането на други неща ми отнема прекалено много енергия. Но предполагам има някакъв конфликт, не съм и журналист, но от една страна блогърите са обвинявани от журналистите в липса на окурантност, поне аз съм останала с такова впечатление, липса за чувство на отговорност. И някакво такова…
Водещ:Ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да включим в нашия разговор и Боян Юруков от Германия, който е блогър, доста известен. Добър ден.
Боян Юруков:Добър ден.
Водещ:За съжаление Елена /…/ е възпрепятствана по много обективни и сериозни причини да бъде тук. Много ми се искаше да продължите един Ваш стар диалог на тема журналисти и блогъри. Но поради тази причина можем да говорим малко по-принципно. Вашето усещане – има ли конфликт журналисти – блогъри и през тази седмица не видяхме ли финалът на този конфликт?
Боян Юруков:Не мисля, че има конфликт. По-скоро има от доста време тече един процес, в който се разпознават блогърите под една или друга форма като фактор в медийната среда. И тъй като за сега журналистите, медиите, медийните компании са били или поне са се чувствали като централна фигура, като единствена фигура в тази медийна среда, излизането на блогърите малко по малко променя тази медийната обстановка и се получава точно моментът, че едните реагират на това. В последната седмица точно това видяхме – страшно много журналисти започнаха много силно да наблягат на това колко са некадърни, как това е вредно за медийната сфера, как едва ли не, не всички блогъри внасят единствено и само шум в цялата обстановка и това слага много силно качество на…
Водещ:Е, може би, ако трябва да сме обективни, трябва да кажем, че не бяха чак толкова много гласовете, че блогърите са… Аз лично си направих труда да говоря и с Константин Павлов – Комитата, и с Асен Генов. На пръстите на едната ръка успяха да отброят критиките към себе си за това, което направиха миналата неделя.
Боян Юруков:Може би имаше просто шумни гласове. Може би просто ние реагирахме доста силно, но казвам го, защото и преди е имало такива коментари. И преди е имало такива мнения и някак си сега просто катализираха тези неща. Моето мнение – много блогъри има, не само по материали, не само по качеството. Блогърите пишем това, което на нас лично ни харесва. Днес някой се бъзика, че сме писали…Но в същото време не можем да кажем, че блогърите като цяло качеството на материалите… Защото от мои лични наблюдения абсолютното съотношение на глупости, които се пишат от много от блогърите и качеството на материали е същото, както при журналистите. И това надали някой може да го отрече. Просто има ужасно много материали, включително на големи ежедневници и медии, които са просто под всякаква критика. И също можем да кажем за блогърите, за това не мисля, че може да…
Водещ:Въпросът – имате ли усещането, че вече взаимоотношенията ни са малко по –нормални – блогъри-журналисти? Макар че Вие специално сте гостувал в „Клубът на журналистите” и знаете, че има медии, в които блогърите винаги са се чувствали добре дошли.
Боян Юруков:Да, разбира се. На първо време има много вече все повече хора, които са и блогъри, и журналисти. Има много блогъри, които станаха журналисти и обратното. /…/ Мога да го твърдя като човек, който много успява със своя блог. Има много медии, които създадоха свои блогове.Самата комуникация между чистите блогъри и медии също се подобрява много, защото едните и другите оценяват вече плюсовете към някаква такава комуникация, било то възможност за съобщение или /…/ От страна на журналистите да получат /…/
Водещ:Благодаря Ви з атози коментар. Няма как социалният антрополог да не го попитам. Краят на войната ли е за тази между блогъри и журналисти, колкото и новината да е била силно преувеличена, като се позовах на мерните единици на Марк Твен?
Васил Гарнизов: Войната беше малка война, в смисъл не се разгърнаха армии.
Водещ:Една улична престрелка.
Васил Гарнизов:Но за сметка на това беше остра. Смисъл и принципна. В края на седмицата взе да възцарява примирителният тон, за сметка на абсолютно банализиране. Т.е. е, ние сме готини, Вие сте готини, има бивши журналисти станаха блогъри и то прекрасни, смисъл Иван Бедров, Иво Инджев и прочее. И бивши блогъри станаха журналисти. Има граница. Има заплаха в печатните медии откъм електронните медии. Има заплаха на професионално организираните журналисти в радия, телевизии и вестници, включително дори малки такива провинциални вестници. От тази лавина от информация, коментари и най-различни сведения, документи, които текат в мрежите, з акоито Вие говорихте. В този смисъл ние се намираме в такъв момент, аз го гледам в Западна Германия, в САЩ все повече мрънкат основателно, вероятно, професионалните журналисти, че заради полупрофесионални мрежови изяви губят влияние. Нали, този проблем вероятно ще предстои в следващите няколко години. Нито ще изчезне обаче професионалната журналистика, нито ще изчезнат и блогърите. Вероятно обаче много по-силно ще се поставя въпросът за професионалните стандарти, за индивидуалните проведените примерно да кажем журналистически разследвания, много по-силно ще се постави въпросът за смелостта в национални телевизии, радия, т.е.
Надежда Узунова:За ефективността според мен, защото според мен медиите…
Васил Гарнизов:Няма полза да банализираме, то не е война, напрежението. Това напрежение може да даде много сериозен и груб профил. Истински хубав импулс.
Водещ:Но е добре да не се превръща във война, защото тогава нещата вече…
Васил Гарнизов:Дали ще се превърне в новина, това е нали, както викаше Радичков, веднъж две филоксерии се биха с мотики. Ще стане новина в скандала. Иначе тази седмица това за нас беше, аз не предполагах, просто не предполагах, че има всъщност такова скрито напрежение между хората, които професионално, които живеят от това да събират информация, да подреждат, да интерпретират, да издирват…
Водещ:Всъщност те проблемите са два и са преплетени. Обикновените, конвенционалните медии – нека така да ги наречем, са разделени на две – тези, които са подписали Етичния кодекс и другите. А пък блогърите нямат етичен кодекс и може би това са поводите, формалните поводи.
Надежда Узунова:Бих искала да кажа. Има една много тънка граница и тя се нарича отговорност. Да си журналист е отговорност. В блога си всеки може да напише всичко. Но журналистиката е отговорност. Не мисля, че има война, повечето журналисти, които познавам, са и блогъри.
Райна Маркова:Според мен това наистина е някакъв измислен проблем, защото чисто технологически според мен медиите се хибредизират и скоро ще имаме… Всичко се излива в мрежата.
Водещ:Казахте, че ще правите едно журналистическо разследване.
Райна Маркова:Това беше споменато в „На 4 очи”, да. И да, разчитам точно на мрежите, а между другото споменах го по повод случващото се в, случилото се вчера пред ВСС. Аз се страхувам, че ако започна да разследвам нещо, ще се окажа в позицията на самоубиец, ако няма действащо правосъдие. В този смисъл го казах, но дай Боже да имам сили да го довършим. Но разчитам, да, точно на публикации в мрежата, а не в… Разчитам на публикации в bivol.org.
Водещ: Преди две седмици с колегата Силвия Великова си говорихме за една работна среща на съдиите, които обсъждаха вътрешни проблеми и стана дума с нея, коментирахме, че всъщност при липсата на правосъдия реално, е нелепо да говорим на хората за електронно правосъдие. Най-вече трябва ли да ги пеем новините за съда, за да стигнат те наистина до хората, защото едва ли по Националната телевизия или по Националното радио те са чули малко по въпроса. Защо няма чуваемост? Всъщност това е проблемът.
Надежда Узунова:Аз мисля, че… Големият проблем е, че съдебната система превърна скандала в свое постоянно съществуване. Съдебната система, забележете, че влиза в новините само и единствено със скандали. Което е много жалко, защото според мен те добива имунитет към този скандал. Вече на никой нищо не му прави впечатление.
Водещ:Всъщност там нищо не се случва – само скандали от време на време.
Надежда Узунова:За съжаление стигаме до там – всички са маскари и нека се оправят.
Водещ:Както каза социалният антрополог – това е едно банализиране, което е абсолютно излишно.
Надежда Узунова:Именно. Всеки един от нас в качеството си на гражданин има интерес съдебната ни система да функционира правилно. И аз преди време го казах в „Панорама” – за съжаление независимата съдебна власт е идеалът на прехода, но в момента тя не е нищо повече от дъвка идеал. Смисъл, това е едно нещо, което ние предъвкваме периодично от време на време то излиза,м обикновено покрай доклади и говорим си колко е важно, колко така… И какво? И нищо. И този ВСС пък успя да катализира абсолютно всички негативни процеси, които биха могли да се случат. Мисля, че образно казано „скъсаха синджира” с Красъо Черния. От там нататък беше ясно, че по-черно от това не може да стане. И се завихриха такива…
Водещ:Във вчерашния ден, да.
Васил Гарнизов:И все пак аз наистина също се тревожа, че много отдавна никакви новини за съдебната система не могат да стигнат до широки групи граждани, които пряко са заинтересовани от нея. Може би в тоя момент, но утре или вчера. По най-различни спорове, по които трябва да имаме ефикасен съд. В момента обаче се случва нещо много позитивно. Трябва да бъдат убедени, че реформа в съда извън съда няма как да стане. Това е обсъждано много, мислено, от началото на прехода, помня го още на кръглата маса най-голямата им грижа беше да имат независим съд, за да не бъдат разстрелвани. За да не бъде конфискувано имуществото на номенклатурата. Да кажем ясно на нашите слушатели за какво говорим. Иначе нямаше да допуснат безкръвен преход. Получиха си го този имунитет. Началото съдът трябваше да бъде независим, за да опази старата номенклатура, старата олигархия или както я наричаме.
Водещ:Чухте от Христо Панев – съдии бяха уволнявани по факса…
Васил Гарнизов:Ама така беше. В това отношение – значи ти като ги оставиш сами и им кажеш – виж сега, ние не Ви пипаме, Вие правете, каквото искате, Вие не пипайте никой от нашите – те така и се бяха подбрали. Цялата съдебна система е с произход от номенклатура.
Надежда Узунова:Така се роди и съдебната олигархия, съдебната…
Васил Гарнизов:Това няма никакво значение. Не ме дразни дори съдебната олигархия и съдебната аристокрация и независимостта. Дразни ме банализирането. Значи в самия съд има вече няколко поколения. Има едни съвсем млади и едно средно поколение съдии, много от тях са организирани в Съюза на съдиите. Не ги познавам – познава само бившата председателка и настоящата председателка. Не лично. Но проследих избирането на процедурата „човек на годината”, защото аз бях номинирал Дими Паница. Тогава вече беше починал и гледах конкуренцията. И казах „да, конкуренцията, която спечели, спечели достойно”. Значи виждам потенциал. Именно тази, даже не група, то е на практика половината, една втора от съдиите в България, организирани в една доброволна организация, от вътре сами бавно и революционно реформират съда, така че не за мен да има правосъдия, а да има правосъдие за нашите деца и внуци. Ние не можем да бъдем утопични в тази зала, идеалисти и дъвка идеал никого не помага. Най-малкото на слушателите. В този момент трябва да си абсолютно полудял, да си скъсал с всякакви корени на здравния разум. Не да си скъсал с контрола на изпълнителната власт или въобще с контрола на общественото мнение, да уволниш човека на годината. Такива работи на времето по комунизма ги правеха друго яче. Първо ще го омаскаряват една година. Нали „ай какви дела тази ги забатачи!Ах тук едно изнасилено момиче не е получило достъп до правосъдие”.
Водещ:Имаше такива позиции между другото.
Васил Гарнизов: Да, ама ако бяха останали със здравия си разум една година щяха да я заливат с кал и най-накрая общественото мнение подвластно на дъвката идеал щеше да каже „Боже, тази най-сетне няма ли да я махнат?” Тази арогантност „ние ще махнем шефа на Съюза на съдиите, който при това е човек на годината, който при това страда от същите дефекти, от които страдат всички софийски съдии, следователно това е структурен дефект” Ние знаем, че е структурен дефект, въпреки това бой по каската демонстративно, арогантно, за да се покаже, че те са тези, които определят правилата на играта. Да, обаче арогантност се получи и на Витоша. Спряха лифтовете арогантно. „Няма да има ски!”. Така ли? Излиза Цеко от Алеко. Три дена и се обръща всичко – закон, влияние, олигархия, лобиране. И тук ще стане така. Заразата, която тръгна – ние се намираме в световен цикъл. В края на този цикъл. И всичките тези ВСС, нашите олигарси и част от министрите просто не разбират, че живеем в друг свят. Те се правят… Аз бях в Тунис преди и след революцията. Никой в Тунис не допускаше, че самоубийството на един търговец от една периферия ще събори толкова мощна, въоръжена с пари, армия, полиция система. И че тя пък след това ще помете цяла Северна Африка. Тази зараза, смисъл наричана зараза на доброто настроение, зараза на идеята, че човек може да влияе на управляващите.
Водещ:И като бактерия…
Васил Гарнизов:Пряко свързана с това, за което ти говориш – с новите мрежи, със способността за бързо обменяне на информация и за бързо организиране.
Водещ:И за това блогърите да бъдат един вид добър на журналистите, но разбира се това ще се регулира.
Васил Гарнизов:Към блогърите, за да завърша. Блогърите, особено моите приятели като Косъо и Асен, да започнат като BBC. Преди да напишат един коментар, да си проверят три източника. Те се опитват. В този смисъл аз се радвам, когато те се опитват да вкарат професионален стандарт в непрофесионална среда, а пък да заразят със смелост журналистите, които си вадят хляба с това.
Водещ:Аз искам обаче накрая да се опиташ в три изречения да ни кажеш защо е толкова важно съдът да е независим. Ако искаш го изпей. Нали започнахме с този подход днес.
Надежда Узунова:Боя се, че ще изгоня аудиторията. Важно е съдът да бъде независим, за да бъде всеки един от нас свободен. Не знам дали се… И защитен. Защото съдебната независимост е гаранция за свободата на всеки един от нас, а хубавото в момента е, че самата система показа воля от вътре за промяна, защото преди време един правосъден министър беше казал, че да реформираш съдебната система, е като да преместиш гробище. Не може да очакваш помощ от вътре. Е, в момента помощта от вътре я има. Въпросът е дали това може да се катализира към нещо позитивно наистина да настъпи тази промяна.
Водещ:Може и да звучи не чак толкова интересно, но темата наистина е важна и си заслужава усилието да бъдем в час. Хубав и спокоен съботен следобед Ви пожелаваме Любомир Пъшев, Снежа Спасова, Дарина Арнаудова и аз Ирен Филева.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.07.2012

Водещ:Към медиите често се отнасят като към обществен пазител или власт в демократичните общества. Обществен пазител, защото помага на хората да следят действията на земните действащи позиции. Било то държава, правителство, парламент, партии, но също икономическите и социалните актъори, като осигуряват на гражданите информация, за да могат те да преценят и да взимат своите решения. Медиите са четвърта власт и защото играят важна роля за формирането на общественото мнение. Но винаги рискуват властта да опита да злоупотреби с тяхната власт заради интересите на определена група. Обикновено тези, които са на власт. Това противопоставяне илюстрира по същество и положителната, и отрицателната роля, в която медиите могат да изпаднат. Тоталитарните и диктаторските режими обичайно установяват контрол върху медиите, за да получават. И критичните гласове в крайна сметка се превръщат в мегафони на режима. Изкушението да се контролират медиите, за да се редактират действията на властимащите и да се остави пространството на критични гласове, добре познато също и в демократичните общества. Неправителствените организации и асоциации за наблюдение на медиите, Съветът на Европа, Организацията на сигурност и сътрудничество на Европа, както и проучвания и резолюции на ЕП подробно за докладвали за заплахите на медиите, предизвикани от правителствата на държави, включително и в ЕС. В това число пряк или косвен политически контрол, или влияние чрез назначаване от правителството или парламентарното мнозинство на ръководителите на медиите или контролните органи. Забрана или ограничени на достъпа на някои медии до пазара чрез лицензиране или издаване на разрешително за излъчване, неправилно прилагане или злоупотреба на правилата на държавата – националната, военната сигурност, обществения ред, морал. Тези нарушение на свободата на медиите се случват в страните членки на ЕС, както е отразено в публикуваните през миналата година, през тази година доклади на неправителствени организации. Тази картина показва, че свободата на медиите все още е застрашена в Европа и че трябва да бъдат развити общи стандарти и действия, за да се гарантира свободата на медиите. Не, не се повтарям. Всичките тези неща сме ги говорили много пъти в „Клубът на журналистите”. А това е част от работен документ, наречен от докладчика Рената Вебер „Харта на ЕС, стандартни условия за свободата на медиите в ЕС”. Евродепутатът Рената Вебер е изготвила два работни документа с цел да ангажира ЕС с проблемите на медийната свобода в Европа и си поставя за цел на конбсолидира експертния потенциал. Крайният вариант на тези два работни документа се очаква да излезе до края на годината. Днес излезе и един друг доклад на Организацията на медиите в Югоизточна Европа СЕМО, които остро критикуват медиите в България, които прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците. Защо камикадзетата носят каски? Може да прозвучи странно и нелепо въпросът, но дали не е странно, че за пореден път българските медии търсят информация отвън за нещото, случило се в България. В крайна сметка всеки съди за другите по себе си. Няма как да не очакват някой да се опитват да ги премахне преди да извършили пъкленото си дело камикадзетата. Защо обаче анализаторите ни нарекоха мека мишена? Стана ясно, че у нас камикадзетата идват с шапки. Едва ли не го правят и в други страни. Не съм сигурна обаче, че могат да влязат необезпокоявани с бомба в раницата на аерогарите. За сега не е ясно от къде е дошъл човекът, чиито видео запис МВР разпространи. Факт е обаче, че е влязъл на европейска територия, а една от целите на Шенген е това да не ни се случва. Разказите на пострадалите пък, излъчени в израелските медии, не казаха нищо добро за нас. Или поне го казаха много малко, защото най-нормалното нещо на света е да помогнеш на човек в беда. Защо обаче се налага пострадалите да си помагат сами? За България не е имало потвърждение за заплахата. В Кипър, Кения и Азербейджан обаче са били осуетени сходни атентати. Същото се отнася за един прост въпрос, който зададе снощи Поли Златарева в „Панорама”, който разгневи много вицепремиера Цветанов, който между впрочем в първото изречение отговори вярно. Въпросът беше на кого да вярват българите? На евро доклада за български ред и сигурност или на отчетите за многото успешни акции. И първото изречение беше „на европейските доклади”. Само че новините за евро доклада бяха захлупени от атентата. Разбира се опозицията се възползва макар оценките да се отнасят и за нея, тъй като докладът е за период от 5 години. А опозицията внесе вот за недоверие. Предстои ни ново политическо надговаряне и липса на време за анализи и коментари на доклада. Още по-малко време ще ни остане и за дискусия по внесени предложения за изборен кодекс, който е една също толкова травматична тема. Отговорите ще потърсим днес с колегите Ангелина Христова, новинар от програма „Хоризонт” на БНР и Росен Босев от вестник „Капитал”, Ася Пенчева, русенската ни колежка, за която всички най-вероятно се сещате, че съдът не допусна запис като доказателство и я осъди. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, която в неделя опита ролята и на водещ, и Стойчо Димитров, обичащ да представя себе си като политакнстващ блогър. Ще сравним гледните си точки и заради продължаващата сапунка – журналисти срещу блогъри, както и заради дежурните реакции в интернет срещу възпитанието на журналистите, които си позволяват лукса да прекъсват политиците, когато започват да се хвалят с успехите си. Има ли криза? Този кандидатстудентски бисер, който придоби популярност след кандидатстудентския изпит по журналистика в Университета по национално и световно стопанство, ще коментираме с преподавателя Стела Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Юлиян Бакалов, Стаматина Никова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което Ви се струва важно на страницата ни във Фейсбук. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” по традиция започваме с една класация на най-важните събития или медийни акценти. Добър ден първо на колегата новинар от програма „Хоризонт” Ангелина Христова.
Ангелина Христова: Добър ден и на нашите слушатели.
Водещ:Твоята класация.
Ангелина Христова:Ами предполагам не само моята, а при всичко положения топ събитието на седмицата, е атентатът в Бургас. Това едва ли някой от журналистите в България ще оспори, защото това е прецедент в историята на България въобще, така да го кажем. Като видим в интернет пространството се развиваше темата за атентата и в „Света Неделя” рез 25-та година, но според мен ситуациите са несравними. Второто по значимост събитие разбира се е европейският доклад и констатациите за състоянието на борбата срещу организираната престъпност и съдебната система. Значи от тук нататък струва ми се, че тези два акцента изместват всичко останало и аз лично се затруднявам да намеря някакво трето събитие, което мога да вкарам по значимост.
Водещ:Колегата Росен Босев от вестник „Капитал”.
Росен Босев: Аз абсолютно съм съгласен с двете събития, които бяха посочени.
Водещ:Няма трето.
Росен Босев:Няма трето, добре. Заедно с доклада нещо според мен е безпрецедентно, и получи много слабо медийно отразяване според мен. Изключително важно като събитие, 130 български съдии внесоха подписка в парламента и поискаха оставката на ВСС. Не знам защо тази новина така някак си се загуби, но според мен е…
Водещ:Може би, защото предишната седмица беше водеща.
Росен Босев:Но има факт, сега има такава подписка, която беше внесена в парламента.
Водещ:Изобщо от две седмици насам ни се случват все за първи път нещо. За първи път съдиите в България излязоха на протест. За съжаление за първи път ни се случи атентат. Събитията на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, добър ден.
Антоанета Цонева:Добър ден, здравейте. Няма как моите събития да следват друг ред. Разбира се атентатът и само атентата, който българското правителство си направи, така кръстих аз поста в моя блог. Без разбира се да подозирам, че ще има толкова зловещ и истински атентат. Само атентат да уволниш Мирослава Тодорова. Само атентат е да предизвикаш съдиите на протест, така че имаме два абсолютни безпрецедентни по своето значение събития. Пробивът в националната сигурност и пробивът в независимостта на съдебната власт, достигнал вече степен и дълбочина, в която докладът на ЕК всъщност категорично експлицитно извежда извода, че независимостта на българската съдебна система, фундаментална ценност, на практика е подложена под съмнение. Така че ние сме общество, което живее в състояние на терор истински и терор, който е предизвикан от липсата на разбиране в институциите за демократичен правов ред.
Водещ:Добър ден и на блогъра Стойчно Димитров.
Стойчо Димитров:Добър ден.
Водещ:Не знаех, че съществува /…/ или не. Защото Вие сте двама в бели байтове за черни дни с Комитата. Истински сте, да.
Стойчо Димитров:Има такава легенда в интернет, че не съществувам.
Водещ:Чува се. Вашите събития?
Стойчо Димитров: Безспорно е атентатът. Това е нещо, което първото, като най-важното събитие, безспорно е атентатът. Можем да поспорим дали докладът е по-важен или не. Според мен докладът по някакъв начин е в наша власт, докато атентатът е малко извън нашия контрол, така че можем да спорим за кое сме по-виновни и за кое сме по-малко, но атентатът със сигурност ще влезе в учебника по история някой ден. Докато докладът може би след 5 години ще отшуми.
Водещ:Добър ден и на колегата от Русе Ася Пенчева.
Ася Пенчева:Здравейте колеги в студиото и здравейте слушатели на „Христо Ботев”.
Водещ:Вашите, тук понеже има едно сътрудничество помежду ни и за това стават такива обърквания. Вашите събития?
Ася Пенчева:Няма как да са по някакъв друг начин разпределени. Нормално е за всеки здравомислещ и чувствителен към тези неща човек, че всъщност терористичният акт, който се случи в Бургас и жертвите, които Израел вчера погреба. Това са хора, млади хора, повечето от тях са на около 25-30 години, със семейства, с живот пред тях, който е свършил в Бургас на летището заради някой, който е бил просто хейтър или от онези хора, които незнайно защо просто жертват собствения си живот, за да унищожат някой друг. Какви са тези? Това е нечовешко за мен. Разбира се това е ясно. Второто събитие за мен е уволнението на съдия Мирослава Тодорова. И третото събитие, обаче аз имам и трето, това е арестуването на депутата Димитър Аврамов. Нещо бих искала само да Ви кажа в Клубът, че за мен и трите събития имат обща фигура и това е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. И ако като терористичен акт, той е отговорен за националната сигурност на страната, така да кажем, за Мирослава Тодорова знаем неговото отношение лично към съда и натискът, който той е оказал на съдебната система. То за депутата Димитър Аврамов нещата са още по-ясни, тъй като всъщност той, министър Цветанов преди да стане министър, редеше листите в цялата страна на партия ГЕРБ. Така че аз смятам, че това е лично негова отговорност. Кой е този човек, как го е подбрал, какво е свършил той и кой го е закривал до сега.
Водещ:Много интересна гледна точка. Ще се върнем на нея, за да я коментираме малко по-късно. Сега добър ден и на Стела Константинова. Преподавател в УНСС. Вашите събития?
Стела Константинова:Да, здравейте!
Водещ:За по-късно ще оставим тезите на кандидат студентите, които тази година се представиха пред Вас. Тезите, че няма криза. Криза има.
Стела Константинова:Да. Първо да Ви кажа моите събития. Те горе долу се препокриват с това, което чух до момента. Така че на първо място безспорно е терористичният акт в Бургас, защото има много въпросителни и мисля, че още дълго време тази новина ще ни занимава. На второ място бих поставила докладът на ЕК, за това,което се случва у нас, техните критики. И на трето място уволнението на съдия Тодорова, което обаче според мен е във връзка с втората новина, която поставих за доклада на ЕК.
Водещ:Да, още повече, че там има и текст, посветен на нея.
Стела Константинова:Да.
Водещ:Ще се върнем малко по-късно и на тази новина обаче сега да минем към първата. Ангелина, ти благодари във Фейсбук на хората, които са ти помогнали да информираш хората, защото ние май пак се оказахме в обичайната ситуация на търсещи отвън информация за нещо, което се е случило тук, у нас. Макар че повечето медийни анализи казаха, че властта е давала отговори. Дали обаче беше така в първите моменти? На нас винаги първите моменти ни се губят.
Ангелина Христова: Да. Бих искала да кажа, че в случая аз имах шанс, тъй като моя приятелка още от ученическите години живее в Тел Авив и с нея имахме връзка през Фейзбук и тя през цялото време правеше нещо като превод от Тел Авив на това, което излъчват израелските медии, а което пък аз предавах на слушателите на „Хоризонт” и което попадаше в ефир в новинарските емисии, но наистина тук става въпрос за късмет. Колкото до реакциите на нашите институции – съжалявам, но не мога да кажа, че те са… Аз не мога да се съглася с тезата за адекватна реакция. Ние сме в една колективна система за сигурност от доста време, т.е. знае се, че тази колективна система за сигурност, както ни осигурява някаква закрила и някаква защита, носи след себе си рискове и този момент за рисковете, като че ли, беше пренебрегван, беше гледан иронично твърде дълго време. Не само от официалните институции, може би и от един по-широк кръг българи. Мисля, че така имаше и някои публикации на колеги, които определено приеха с насмешка предупреждението на израелските служби през януари, когато съвсем открито ни казаха, че да, има такава реална опасност, може да се случи или може би ние се успокоихме, че след като зимният период не се случи нищо, то от тук нататък едва ли не това ще ни подмине съвсем. И съответно този атентат ни свари неподготвени за пореден път, защото официалната реакция на самия премиер закъсня. Наистина закъсня. Премиерът излетя след полунощ за Бургас, при положение, че първите информации за този атентат излязоха в нашия вечерен бюлетин в 18 часа. А информация за него имаше още преди това – 17 и 30. Т.е. ние нямаме изработени механизми в една такава ситуация. Значи тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията на премиера. Ако има някакви спешни неща, които трябва да се довършат в този момент, има екип, има хора,които трябва да бъдат може би извикани, но просто тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията. Защо бяха загубени 6 часа преди да има такава стъпка от страна на премиера? Другото нещо, което според мен предизвиква някакво недоумение, е реакцията спрямо загиналия български мюсюлманин. Защо ние вчера не видяхме на погребението на този човек никой като представител на властта? Защо ние с тази пасивност залагаме не дай си Боже едно разделение, което никога не е съществувало в България.
Водещ:Имахме възможност обаче да направим много ясно разликата, защото видяхме това как израелците се отнесоха със своите жертви.
Ангелина Христова: Да. Именно. Видяхме посрещането на летището на ковчезите, видяхме как и нашият човек се изпраща. А нашият човек в крайна сметка е жертва, както всички тези хора, дошли да почиват, които бяха мишена на този атентат.
Водещ:Да, и може даже да се каже, че той е най-абсурдната жертва, защото всъщност неговият произход е такъв.
Ангелина Христова: Именно.
Водещ:Стойчо, как, има ли бял байт изобщо във всичко това? Да се заиграят с името на блога Ви. Защото много са черни дните.
Стойчо Димитров:Да, тези дни бяха действителни бяха запомнящи се и точно това, което подсети Тони, може би даже, защото точно никой не отиде на това погребение от официалните лица вчера, с чиста съвест мога да кажа, че в България е най-важното събитие в момента. Факт е, че никой не отиде. Ами, аз просто признавам си, аз последните няколко месеца общо взето, цяла зима бях в Турция и признавам си, че отношението ми към мохамеданите ми се промени в тотална положителна посока имам в предвид. И когато на един български мохамеданин българската държава не отдава уважението, което му дължи.
Водещ:Съчувствие, най-малкото съчувствие.
Стойчо Димитров:Уважението, той е жертва на война. Това си беше нападение. Беше редно поне, хайде не министър председателя, да не е министър, поне един зам.министър можеше да отиде, който, който отговаря. Поне един. Не става даже дума за личното уважение към човека. И за това става дума, но въпросът е, че българската държава беше подложена на нападение.
Водещ:Росене, не е тайна, че ние журналистите все по-често сравняваме нашите реакции и със социалните мрежи, защото в крайна сметка там е един от най-истинските ориентири за дневния ред на хората. Имаше ли разлика в първите часове след атентата според теб? Реакциите нашите, като журналисти, и на блогърите като такива?
Росен Босев:Мен това, което ми направи впечатление и силно ме успокои като го видях и ще първите часове, че в някои блогове имаше анализи, които гледаха напред и предупреждаваха за опасностите от една свръх реакция на българските власти към мюсюлманското общество в България. Защото ако подобно нещо се случи, щетата ще е много по-голяма от атентата, който се случи в Бургас.
Водещ:Определено.
Росен Босев:Защото през последните години не само ние станахме свидетели на много опити за активности на българските служби, насочени към тези общества, в които сякаш репресията беше водеща. Говори се, има и дела на Европейския съд за правата на човека по повод на такива операции. Хора, които са представени за терористи, като за тях има информация, че са черпили с курбан чорба някое българско село. Мен това, което ме успокои, че в първите часове се появиха такива анализи в блоговете. Нека да не свършва демокрацията в България, нека да гледаме трезво на ситуацията и да не се стига до крайности.
Водещ:А ние журналистите?
Росен Босев:Ние по-скоро бяхме фиксирани върху, поне аз така си мисля, върху събитията, които дойдоха, това, което се случи. Но все пак не трябва и да се пускаме на една такава плоскост, след като поради една или друга причина се наложи държава да разбира от земетресения, след това от горски пожари, сега и от атентати. Няколко пъти се хванахме дори с колегите да коментираме дали може бомбата така като гръмне да се счупят прозорците. Все пак си има хора, които са специалисти в това. И мисля, че ще е леко наивно да очакваме за 24 часа или 48 часа да се знае кой е атентаторът, как е дошъл и т.н. Факт е обаче, че имаше много пропуски. Мен това, което ми направи впечатление е, че именно блогъри извадиха предупрежденията от януари месец, които представители на българските власти са казали, че…
Водещ:Това са смешни работи.
Росен Босев:Че е изключително чувствително място и възможност за атентат са автобусите, които превозват израелските туристи от летищата към хотелите. Значи това е януари месец, специалист по сигурността на израелското транспортно министерство, го е казал, визирайки България и Гърция. Аз не знам, виждал съм по клиповете на операциите на МВР едни тежко въоръжени хора,които казват „падни”, „стани” и т.н. Насочват автомати срещу майки с деца, и т.н. възрастни хора. В европейските държави този тип полицейски сили ги виждам точно на такива места, където се случи атентатът. Тук не видях такива полицаи. Имаше клипчета от първите минути след взрива от летището, любителски, от които се виждат едни много объркани полицаи, които сигурно имат причина да са объркани, но сякаш…
Водещ:Ангелина понеже каза, че почти на живо си слушала едното ухо. Всъщност кой беше акцентът, който в началото се извади в Израел?
Росен Босев:Първият, един от първите акценти беше ръката на Хисбула и на Иран. Сега, аз лично бих била предпазлива, много предпазлива, заставайки зад едни подобни твърдения, защото има едно наслагване на събития от последно време, на събитията в Сирия, на това, което се случва в Ал Непо, въпросът за Сирия. Не мога да кажа дали това е постановка или не е постановка, защото ако хвърля, каквото и да е било твърдение в публичното пространство без да имам солидната подкрепа с документи, някак няма да е отговорно пред слушателя. Да, действително е така, но това бяха първите реакции, които продължават и до сега. Нещата се въртят около действията на Иран на Хисбула, което се повтаря и до ден днешен от властите на Израел.
Водещ:Тони, едно сравнение, защото става традиция в „Клубът на журналистите” заради дежурната сапунка, която по някакъв начин се легализира в обществото за войната между блогъри и журналисти. Едно сравнение и от теб. Ти опита и ролята на водещ миналата неделя.
Антоанета Цонева: Трудно ми е да правя сравнения, защото не мога да кажа, че за това кратко време съм проследила много внимателно реакцията в блого сферата и в мейнстирйма, но това, което на мен и аз това, което писах и коментирах с хора в интернет беше следното. Аз например очаквам и защо това мое очакване е толкова самотно някак си. А го намирам за много релевантно. Очаквам следното – Комисията по вътрешен ред и национална сигурност веднага да извика в следващите седмици на изслушване шефовете на български служби и да ги запитат неща. Да предоставят документите със заповеди и инструкции, свързани със специалния режим, условно да го наречем, при който трябва да бъдат опазвани израелски граждани, когато идват на почивка. Ако българските власти твърдят, че се намират в такава координация с израелските служби, значи това трябва да бъде обективирано по някакъв начин. Аз като гражданин не искам да знам това как е обикновено, аз искам да знам, че е обективирано и по веригата на субординация в звената на системата за национална сигурност тази заповед, инструкция е протекла и тя се изпълнява или не се изпълнява.
Водещ:Защото се чуха най-малкото гласове, че подобни искания е имало от израелска страна.
Антоанета Цонева: Да, и за да може тези, както ги нарича вътрешния министър „спекулации” да бъдат разсеяни или да бъдат потвърдени и за да може да се намери към е пробивът – не може да твърдиш, че няма пробив в националната сигурност, след като има атентат. Значи това е no sense. Второто, което госпожа Пискова каза. Значи в България има процедура, в службите има и аз знам, това са протекли обучения в тази посока през годините за реакция при такова събитие, каквото произходи. Очевидно за мен това, което видяхме в първите часове след атентата е, че такава процедура на практика отсъства. Какво имам в предвид? Не може целия Министерски съвет да се струпа на мястото на атентата. Това означава, че няма процедура или ако има, абсолютно в този момент всеки я е игнорирал и всъщност… Това струпване на цялото управление на върха на държавата на едно място след като се е случил атентат, това е абсолютен абсурд от гледна точка на каквато и да било национална сигурност.
Водещ:И тук може би за по-изразително и за по-ясно обяснение ще кажем, че престолонаследниците в монархиите никога не пътуват в един самолет. Както и вицепремиерът и президентът, и вицепрезидентът – да кажем на слушателите. Те просто не могат да пътуват заедно.
Антоанета Цонева:Комисията по национална сигурност, понеже вчера в интервюто в БНТ, „панорама”, Господин Цветанов пак каза, че те са добре подготвени, знаят какво правят. Нека да провери как е протекла изпълнението на тази процедура, която трябва да се спазва, когато има такова събитие, защото той казва „ние имаме парламентарен контрол над службите”. Ок, нека другата седмица българското общество се обеди, че има парламентарен контрол, а няма някаква волна самодейност, която на практика протича в тази система. Аз като гражданин, това е най-прякото ми очакване. И очаквам някак си в публичното пространство да се насити с такова изискване към българския парламент, защото това е единственият начин ние да се убедим, че…
Водещ:В българския парламент обаче предстоят дискусии на тема вот за недоверие, която мисля, че много далеч ще бъде от твоите очаквания. Но какво предстои.
Антоанета Цонева: Адекватни в такъв случай. И следващия път, когато не дай си Боже нещо подобно се случи, още повече, че сме наречени „мека мишена”, това означава, че ние сме открита за подобни акции, терор територия, не може да продължаваме като общество да се лашкаме в някакви хипотези, спекулации.
Водещ:Истината е, че всъщност това се случва за съжаление и в други европейски страни.
Антоанета Цонева: Водещ:За който след малко ще продължим.
Антоанета Цонева: Водещ:До колко грешките, които сега се отчитат в анализите за атентата, съвпадат с тези, които са описани в препоръките на доклада на ЕП за вътрешния ред и сигурност? Останете с нас, ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме там, където спряхме, липсата на някакви правила и процедури, които да помагат в такива кризи. Стойчо, да започнем с теб.
Стойчо Димитров:За липсата на процедури при кризи?
Водещ: Да. Това ли е свързващото звено на атентата и на заметения малко под килима доклад. По-скоро коментарите за доклада.
Стойчо Димитров:Опасявам се, че има подобна връзка и връзката е в това, че в последно време,хайде да не казвам последните три години, но в последно време се забелязва липса или поне липса на спазването на писаните правила. Значи като не се спазват писаните правила, от там нататък и преставаме да пишем правила. От там нататък се вижда, че ако това, което си говорихме преди малко, че атентатът, първият, който си спомням, който беше дошъл, беше финансовият министър.
Водещ: Той е бил вероятно най-близо.
Стойчо Димитров:Той е бил вероятно на море, но във всеки случай е дошъл. Цветан Цветанов мисля, че дойде някъде, 10 часа ли беше, късно вечерта беше. И министър председателят дойде вече съвсем късно. Но се събраха министър председателя, двамата вицепремиери, плюс президента в един определен момент в една определена точка на страната.
Водещ: Където малко преди това беше станал атентат.
Стойчо Димитров:Плюс кметът на Бургас, плюс областният управител, плюс шефът на Военна болница, май че беше. Военна болница или Пирогов, не мога да си спомня.
Водещ: Военна болница.
Стойчо Димитров:Да, някой от важните управници беше. Ами, извинете хора, но аз ако съм истински сериозен терорист и ако, да не казвам по националното радио, но по-добра вторична цел, сега с извинение, нали. Винаги има теория на заговора, но…
Ангелина Христова:Това, което ни спасява е, че ние не сме цел.
Стойчо Димитров:Точно така.
Ангелина Христова:България не е цел.
Стойчо Димитров:Това, което ни спасява – ние не сме цел. Това, което ни спасява действително е, че ние не сме цел.
Ангелина Христова:Ние не бяхме може би цел в този конкретен случай, но сме част от една система, която ни прави уязвими в това отношение поне за в бъдеще.
Водещ: Да, ако някой се ядоса на външната политика на Европа, и то става.
Стойчо Димитров:Да, ако някой се ядоса на нашата външна политика…
Водещ: Защото ние все пак сме Европа.
Стойчо Димитров:Ако някой ни се ядоса на това, че имаме войски в Афганистан, между другото аз го одобрявам това, но въпросът е, че в една такава ситуация изведнъж получаваме цялото държавно ръководство на едно място и от там нататък…
Росен Босев:Аз само искам един приятел да цитирам, който каза, че ако Ал Кайда искат да направят атентат в България, ще изпратят стажант.
Стойчо Димитров:Ами те стажантите са за еднократна употреба.
Водещ: Ох, да. Какво не се каза за доклада? Госпожо Цонева?И то се вписва в тази логика на системните грешки?
Антоанета Цонева:Нашият блог Отворен парламент -= граждански гласове вчера пусна един блиц анализ на това какво се е случило между беловата и черновата за 12 часа.
Водещ: Направихте сравнение?
Антоанета Цонева:Направихме сравнение кои фрази за отпаднали и какви изречения са подмушнати, така да се каже, в текста. И между другото, ако погледнете, ще се обедите, че българските власти много са се борили за всяка една дума. Това е абсолютно показателно според мен.
Водещ: До колко са се огънали обаче евро чиновниците?
Антоанета Цонева:Ами значи според мен евро чиновниците не са се поддали особено. По-скоро, за да има премиера какво да каже, са сложили изречението за това, че в определени моменти е налице политическа воля. Сега, кои са тези определени моменти, ключови моменти – това е друг въпрос. Това е изречението, което всъщност трябва да въоръжи премиера с някакво послание за българската публика и това е направено заради това настояване. Какво всъщност се премълчава интерпретацията? Вярно е, че докладът беше потопен от терористичния акт. Това е разбираемо, но в понеделник ние ще имаме неправителствени организации и отново ще поставим въпроса какво пише в този доклад, в 9 и 30 в хотел „София” ще има представяне на нашето разбиране на организациите, които се застъпват за реформа в съдебната система. Така че ние ще се опитаме да насочим мнението на публиката към определени моменти. Но това, което този доклад прочетен в цялост, в неговата политическа част и техническата част, за мен основно води до един много тежък извод – образът на България на страна, в която има скрито управление, договорка между силите на деня и организираната престъпност, с тежко, много силно установено в разбирането на обществото – това е казано директно. Разбиране, че организираната престъпност има влияние върху живота на хората, върху икономическия живот и върху политическия живот. И ако говоря за премахнатите изречения – едно от тези изречения е именно това. Това е бавното действие на съдебната власт и договорки с организираната престъпност на местно ниво, това е официалната част на доклада, е на лице. И това, което е отпаднало, е това обществено разбиране всъщност за ролята, която организираната престъпност има и подчерта, което е отпаднало – особено ясно изразен е Черноморският регион на страната.
Водещ: И тук за яснота да кажем за ТИМ, Морската градина…
Антоанета Цонева:…е писано от хора, които са наясно със ситуацията и редактиран от други, които също са много наясно със ситуацията. Но този доклад на английски ще бъде четен на практика от целия свят. Това, което пише вътре за нас е потресаващо. Държава в ЕС, която е в клопката на организираната престъпност. С две думи е това. Няма независима съдебна система, няма честни избори. И третото, в което доклада не пише, но за което стана дума в твоето начално експозе, няма свободни медии. Това са три основни елемента на демократичното устройство. Ние сме ги разглобили.
Водещ: Ангелина, в националното радио разбира се, остана време и за доклада, но защо е важно тези неща наистина да се обясняват просто на хората?
Ангелина Христова:Обикновено когато нещата се завъртат сложно с един обтекаеми фрази или неразбираеми или с общи приказки, хората не би трябвало да разберат нещо, фактически зад всичко това стои една неяснота, или една информация, която не трябва да стигне до хората. От тази гл.т. наистина е много важно да се говори по същество и ясно, за да могат хората да се ориентират и сами да търсят правата си. А това нещо, аз смятам, че за това нещо им се пречи много отговорно и може би този механизъм да не стига истината до тях е сработен да върви така от началото на прехода. И може би вече сме стигнали до някаква финална, дай боже, наистина да е финална фаза, в която няма накъде повече.
Водещ: Всъщност прави ли ти впечатление, няма как да не ти прави впечатление, че все по-често критиките от Европа идват и към медиите. И това няма как да е различно, защото медиите наистина трябва да са кучето пазач на обществото.
Ангелина Христова:Да, точно това е работата на медиите, на четвъртата власт. Не да заиграват, не да бъдат партньори на първите три власти…
Водещ: …на натиск.
Ангелина Христова:На натиск, на ухажване, ако щете, защото често става един такъв момент, има политици, които много умело флиртуват с медиите, това, което също е опасно. Работата на медиите е да контролира тези хора.
Водещ: Не е въпрос на невъзпитание това да прекъснеш един политик, когато отказва да ти отговори на въпроса всъщност.
Ангелина Христова:Ни най-малко.
Водещ: Защото това пък да дежурните критики в…
Ангелина Христова:Не се изслушваме, да. Добре, но защо да изслушваме едни общи фрази, заучени, които са дошли до гуша на обществото, вместо аз да потърся реалния отговор, каквото биха искали да чуят и нашите слушатели. Ние знаем много добре…
Водещ: Те сигурно (…) по-често от чужбина, отколкото от нас.
Ангелина Христова:Именно, ето това е жалкото, че…
Водещ: И се върнахме там, откъдето започнахме.
Ангелина Христова:Аз съм го казвала и в блогосферата и в собствените си блогове, че хората не ни вярват отдавна и за съжаление, имат и право.
Антоанета Цонева:Мисля, че, извинявам се, ако прекъсвам някого, че след Орловия мост на съдиите идва Орловия мост на журналистите. Когато българските журналисти с ярка позиция излязат и кажат баста, тогава наистина вече точката на кипене очевидно е стигнала.
Водещ: Дали това не се е случило вече? Росене, преди да те накарам да направиш същото сравнение между доклада и всичко, което се изговори, изписа, изкоментира за атентата, трудно ли се оцелява в условия на натиск? Защото, да не се лъжем, навсякъде, във всички медии има натиск.
Росен Босев:Това, което аз мога да кажа от това, което виждам при нас е, че натискът предимно е насочен, може би манталитетът е такъв, към издателите. Защото никой явно не може да си помисли, че една статия излиза, защото гледната точка на журналиста е такава и тезата, която изнася значи, че той мисли така. Или се търси някакъв заден план на това нещо, интерес на издателя, който прави това нещо, отстоява независимостта на съдебната система, защото нещо става там. И според мен натискът е насочен към издателите предимно. Самите журналисти в България с изключение на провинцията според мен, където го отнасят директно, не е толкова изразен.
Стойчо Димитров:Натискът върху издателя е по-лесен…
Водещ: Стойчо, усещаш ли натиск върху блогърите?
Стойчо Димитров:На нищо не бих се учудил, но чак да го очаквам не. Не бих се учудил, но не их го очаквал. Въпреки че форми на натиск също би могло да има. Ласкателството си е парекселанс форма на натиск върху блогъри.
Ангелина Христова:Аз бих добавила друго, защото аз лично съм патила в блогосферата и когато реших да кажа някои неща за свободата в медиите, изведнъж се появиха хора, които бяха много добре информирани, включително и за потеклото ми. И казаха, директно имах заплашителни коментари с атаки: пусни го, защото ще те разгромя и ще ти извадя абсолютно цялото родословно дърво от до. Така че натиск в мрежата има.
Стойчо Димитров:Е възможно, да.
Антоанета Цонева:Аз разбрах, че има натиск, не ми е позволено да кажа нито името, нито на журналиста, но заплаха телефонна много груба. Журналист, който се ангажира с реформата в съдебната система. Много брутална при това.
Водещ: Изглежда, че личното мнение не е много добро нещо. Сега искам да чуем пак Ася Пенчева, колегата от Русе. Тук стигнахме до извод, че в София като че ли се атакуват издателите, докато в страната е по-лесно да се атакуват журналистите, една такава атака беше отношението на съда към теб,Ася. Как се издържа на такъв натиск?
Ася Пенчева:Той натискът продължава, искам да ви кажа.
Водещ: Как продължава?
Ася Пенчева:Ами винаги има някакъв натиск от страна на местната или държавната, пак представителство на държавната власт на местно ниво. Сега ще ви дам, тъй като чух много примери, но без конкретика, пазейки се от конкретика, но аз ще ви дам един много елементарен на пръв поглед пример от сряда в Русе. В сряда нашият вестник „УТро” излезе с голяма публикация относно лаймската болест. На пръв поглед действително е проблем, тъй като площите наистина са бедно обработвани, така да се каже, тази година от кърлежи и комари. Кой не е чувал за русенските комари?
Водещ: Кой не е гледал за тях?
Ася Пенчева:Вероятно да, големи са. Нашата проверка на вестника установи, че в инфекциозно отделение само за няколко месеца са преминали 53-ма случая,хора, болни от лаймска болест, отделно четирима с марсилска треска. Това са сериозни заболявания. Особено марсилската треска има пряка опасност за живота. Ние написахме това. Само няколко часа след като излезе вестникът от печат, вече имахме становище на общината.
Водещ: Становище в какъв смисъл, официално становище?
Ася Пенчева:Съвсем официално становище, разпратено до всички медии, в което се казва, изнасят се тука едни конкретни данни, че всъщност това било много малък процент от населението, от 170 хил.жители, какъвто е Русе, това е малък процент заболеваемост, изобщо нищо тревожно няма. Нещо повече, сега ви го цитирам дословно: „В този смисъл Община Русе апелира към всички медии да цитират и интерпретират коректно предоставената от компетентните институции информация. Необективното й поднасяне може да провокира неоснователна тревога у гражданите.” Т.е. общината размахва пръст към журналистите, внимавайте какво пишете. И тук колегите имахме, как да кажа, един разговор, ако ние бяхме написали, всичко е наред, няма никакъв проблем с кърлежите, какво щяха да си кажат читателите за нас? Тия са луди. Нещо повече, в това становище на общината към медиите се посочва, че едва пет случая, пет кърлежа са били извадени от… Това може да е за половин час, но общината твърди, че това е за целия период на лятото досега. Аз мога да ви посоча и поименно, тъй като петима мои приятели със сигурност са ходили там и са търсили лекарска помощ. Разбирате ли, това са манипулации. Този натиск и това размахване на пръст всъщност е знак, внимавайте, опичайте си акълите какво пишете…
Водещ: Защото пак ще ви осъдим във вашия случай.
Ася Пенчева:Да, в моя случай да, защото там също има един политически момент.п моята тъжителка е член на ГЕРБ, активист на ГЕРБ. Не исках досега да го намесвам изобщо като елемент, но е факт. Цялата система е ясна.
Водещ: Нека сега тук се върнем обратно в студиото и да поразсъждаваме, всъщност това, ако го вземем като пример, това ли е природата на натиска, Росене? Ние журналистите излизаме с дадена теза или коментар и отсреща от девет кладенеца ни се донася вода за това, че не сме прави.
Росен Босев:И тук ще направя един паралел с доклада на ЕК, колкото и странно да звучи, защото всяка една критика към властта се прави опит да се омаловажи по някакъв начин, че седи някакъв интерес друг, а вие критикувате това, защото…
Антоанета Цонева:Сте от мафията.
Росен Босев:Сте от мафията, както сам премиерът каза, докато докладът…
Водещ: Вицепремиерът.
Росен Босев:Докато докладът може би остана единственият документ, такъв, който не подлежи на съмнение. И критиките, които са в него, които съвпадат с критиките на голяма част от медиите и на неправителствения сектор, излиза, че един доклад, който е одобрен от колежа на комисарите казва същите неща.
Водещ: На практика разлика няма, да.
Росен Босев:Да, и си мисля, че това е новото оръжие на нашето правителство да се омаловажат нещата. Не се чува какво се казва, а кой го казва и защо, какъв е интересът му да го каже това.
Водещ: Ангелина, не е ли малко притеснително това, че непрекъснато някой говори лоши работи за журналистите, че ги поставя всички журналисти в крайна сметка в едно обществено говорене, излизат едни лоши хора, които имат едни задни мисли?
Ангелина Христова:Ами сега притеснително е, притеснително е, но за съжаление, трябва да отчета, че хората имат право в недоверието към информацията, която се излъчва от медиите. Не казвам конкретни журналисти, защото…
Водещ: Защо обаче охрата от Орлов мост имаха един много точен и верен поглед и не отсъдиха на едро, а властите някак не го забелязаха това? Това е пробив в отношението към журналистите.
Ангелина Христова:Защото е въпрос на преплитане на интереси, на различни интереси в случая. Но понеже стана дума за журналистите и за работата на журналистите, нека да си кажем, че методите на цензура съществуват и в момента. Може би не така преки, т.е. това ще кажеш или това няма да кажеш, както беше преди демократичните процеси, но са по друг начин. Или рязане на хонорари, или сваляне от ефир и слагане някъде в сянка. Или викане в кабинетите впоследствие, обяснение защо ти така говориш, или защо притискаш човека. Като на твое място пък слагат един доброжелателен… Има ги тези неща и тези неща се забелязват до голяма степен от хората.
Водещ: Ама те са описани в критиките към медиите в България, и то не критиките към медиите в България, а критиките към… Разбира се, това едва ли ще ни донесе много адмирации с теб, но това е друг случай. Нека сега да…
Антоанета Цонева:Искам само да вметна нещо. Докладът на Държавния департамент за човешките права в частта за свободата на словото и на свободата на изразяване беше написал много ясно, че следното нещо, че всъщност тази цензура минава, тя е някак си, така в скоби да кажем положителна. Има негласни списъци с хора, субекти, политически играчи и т.н., за които се говори добро. Там така е написано. И това е споделянето на самите журналисти, когато се е събирала информация за този доклад. Т.е. не очаквайте да има списъци на хора, за които се говори лошо, по-скоро има списъци на хора, партии и институции, за които трябва да се говори положително. Ето това е форма на цензура.
Водещ: И сега ще чуете прекия резултат от преподавателя по журналистика в УНСС Стела Константинова защо няма криза, така казаха кандидат-студентите по журналистика тази година. Отвъд бисера да идем?
Стела Константинова:На мен ми се иска първо да припомня едно златно правило на ВВС – никога не обобщавай. Така че сега на мен не ми се иска да обобщавам и да казвам, че всички кандидат-студенти са казали така. Факт е, че имаше доста, които наистина казаха, криза няма. Или поне в техните семейства, сред своите близки не я усещат. Но пък имаше други, които не само че казаха измеренията на кризата, но отидоха и по-далеч и говориха за криза на морала, който се наблюдава в нашето общество в последните години. За мене това беше много ценно. Да видя една такава гледна точка.
Водещ: Защото тя… за още едно друго доказателство за нещо положително, което се случва. Искам да кажа в няколко изречения. Трансформация на журналистическата професия. Това са, това е една книга, която е теория и практика в онлайн среда и разбира се, достъпът до нея е свободен онлайн. И завършили студенти са писали в нея как се отнасят към професията те. определено отвъд обобщението, че криза няма, и това е поредният бисер.
Стела Константинова:Нашите студенти са изключително критични към това, което се случва в журналистиката. И по време на час, когато говорим, и това, което написаха, техният поглед към тези промени, естествено, видяха добрите черти, видяха и негативните черти на тази трансформация…
Водещ: Те познават ли механизмите за оказване на натиск върху журналистите?
Стела Константинова:Това, което в лични разговори сме имали с тях, казаха, че… те все пак са млади, отскоро работят, две-три години да речем, но може би е от значение факта медиите, за които работят. Но казаха, че лично към тях не е имало натиск.
Водещ: Да, но към издателите им е имало.
Стела Константинова:Но пак казвам, че е от значение и медиите, в които работят. Сега да не ги цитирам.
Водещ: Благодаря! Аз се надявам наистина да предизвикаме една дискусия, ако искате, за тази книга и изобщо за тези изводи как се трансформира журналистическата професия, нещо, което да направим на Фейсбук страницата, мисля, че би било интересно. Нека да се върнем обаче обратно в студиото. Да поднесем ли тази новина, че голяма част от журналистите в България вече знаят как да реагират на натиск, Росене?
Росен Босев:Аз мога да говоря за себе си само. Но факт е, че…
Водещ: Да, но пък имаме много лични разговори с други колеги.
Росен Босев:Факт е, че интернет дава все пак някаква гаранция за това, че на човек, кога то му бъде забранено, ограничено правото да се изрази в медията, в която работи, може да го направи…
Водещ: Стига ли интернет само, Стойчо?
Стойчо Димитров:Интернет може да се ползва действително като…
Водещ: Информация, но едва ли са най-достоверни.
Стойчо Димитров:Не, в никакъв случай, това просто е страничен поглед.
Водещ: Липсващите коментари.
Стойчо Димитров:Това са, липсващите коментари са там. Те затова в последните години, говоря за последните 4,5,6 години, откакто горе-долу има блогове, нали, хората, които ги пишат са точно хората, които не виждат техните си коментари по вестниците. Т.е. този коментар, който аз искам да прочета някъде го няма и съответно ми идва да го напиша. Съответно и това което беше за натиска, в интернет е малко по-лесно, в смисъл не малко, а доста по-лесно да устоиш на натиск, защото примерно ако те заплашат по такъв начин, най-лесното е, просто прасни си го на първа страница в блога, то просто изчезва като натиск. В смисъл, заплахата, ако я сложиш и…
Водещ: Да.
Стойчо Димитров:Докато пределно ясно е, че за хора журналисти…
Водещ: Не знам дали това помага.
Стойчо Димитров:Помага, помага.
Водещ: Помага ли?
Стойчо Димитров:Помага.
Ангелина Христова:Пробвала съм, не помага.
Стойчо Димитров:Но пак е някакво нещо. Солженицин, една от любимите ми глави в „Архипелаг ГУЛАК” за доносниците, не знам дали сте го… но просто е фундаментално решение на въпроса има казано там. Нали, доносниците, които са вербувани в лагерите, са вербувани или защото човекът има деца и го заплашват с децата му, или му трябват допълнително цигари, или му трябва не знам си какво. В момента, в който вербуваният, или този, който е под натиск, каже на всички в бараката, или там както се казва: Момчета, така и така, тези ме натискат, край, натискът спира.
Водещ: Това обаче е действало там. Тони, действа ли това тук? Или това просто е класика, която няма нищо общо с нашите реалности.
Антоанета Цонева:Аз… с премиера и съм абсолютно убедена, че може би такава среща нямаше да има, ако в момента, в който се бяха обадили от пресцентъра на ГЕРБ и ми бяха казали, абе тук имаме едно питане, вие как ги мерите тези работи, и това не се беше появило веднага в интернет и цялата кореспонденция беше в интернет, цялата комуникация беше в интернет и т.н., това във всеки случай малко или много е променило формата, начина, по който протича срещата…
Водещ: Ангелина, едно по-масово издаване на натиска в блогосферата, в интернет би ли ви помогнало?
Ангелина Христова:Ами при всички случаи има отзвук и аз лично с две ръце подкрепям факта, че вече го има това пространство, тъй като наистина то дава някаква гаранция за по-голяма свобода на словото, което разбира се не означава, че управляващите или тези, които упражняват контрол върху медиите по един или друг начин няма да направят това, което са решили. Значи интернет е някакъв катализатор на обществени настроения, на обществени нагласи и за съжаление, това, което аз констатирам в по-голямата си част е една изключителна пасивност на българина срещу всичко, което не търпи толерантност, включително и собственото му положение.
Водещ: Това, което трябва да му кажем е да не замеря журналистите, те са негови и не те толкова могат, а толкова им позволяват.         

БНР, Новини в 20.00 часа | 19.07.2012

БНР стартира днес новия си проект интернет радио Бинар. Новият глас в модерната дигитална среда ще има ежедневно два пъти по 3 часа видеоблок на живо и 7 денонощни музикални канала. Първото българско интернет радио дава възможност на аудиторията си да излезе от матрицата на очакваното, като слушателят става и зрител, участник в социална мрежа. Той може сам да програмира своето участие и да изгражда своето радио чрез блок от възможности, които му предлага новият продукт. Репортерът Олга Иванова го представа в среща с директора на интернет и цифрови програми към БНР Паолина Новакова.
Паолина Новакова: Това, което дава възможност за нова форма на съществуване на радиото в интернет е възможността на базата на новите технологии да се поднася съдържание, обогатено с визия и с текст, т.е. да се надгражда съдържание, а съдържанието обаче си остава радио съдържание. На тази платформа, която е предназначена за младите хора и чиято цел е да върне младите хора към качественото съдържание на БНР, на обществената медия БНР, да върне младите като аудитория, е да им поднесе това съдържание на езика, на който те говорят. Това е цифровият език. Неслучайно ние се наричаме Бинар, това е една нова платформа, на която освен онлайн продукция, собствена, където младите ще говорят със своите връстници на езика на новите технологии, използвайки новите комуникации, новите социални мрежи, ще присъства и качественото съдържание на БНР, произведено от всички програми на БНР, където предавания от регионалните радиостанции ще стават достъпни навсякъде по света за всички българи, където музиката, българската музика също ще съществува и ще бъде избирана от българите по света.
Репортер: Казвате, че лицата на Бинар ще бъдат видими и в рамките на едни 6 часа видеопредавания?
Паолина Новакова: Да, защото имаме студио с камери. Видимостта ще бъде дотолкова, няма да наподобява телевизия, доколкото да покаже как се прави радио. Влизаме в кухнята на радиото, където виждаме едни млади хора, които говорят естествено, спокойно със своите връстници.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.06.2012

в. 24 часа | 13.04.2012

Само една седмица остава до десетата церемония по връчването на Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО за 2012 година. Най-голямото събитие за българската поп и рок музика за годината ще се проведе на 22 април 2012 г. в Зала 1 на НДК и ще отбележи старта на нов сезон в българската музикална история. В Световния Ден на Земята, избран за дата на церемонията, ще започне Нова мечта – свежо начало в съвременната българската поп и рок музика. Новото начало идва и с надеждата, че в този ден и със силата на българската музика, ще променим начина, по който се грижим за планетата Земя.
Новият музикален сезон ще стартира с десетите поред годишни награди на БГ РАДИО, а мотото на събитието е Нова мечта. Утвърдени имена от сцената на Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО ще представят новите лица и бъдещи гласове в специални съвместни изпълнения на някои от най-големите си хитове и новите песни на младите артистите. Част от тях са вече потвърдилите Миро и Дивна, Васил Найденов, Графа, Мария Илиева, БТР, които ще представят млади артисти, а скоро предстои и пълният списък с изпълнители.
Паралелно със старта на кампанията за Годишни Музикални Награди на БГ РАДИО 2012, радиото представя и новото си лого. Целта не е драстична промяна на добре познатото лого на БГ РАДИО, а нов – едновременно модерен и класически, изчистен и осъвременен дизайн. Новият корпоративен имидж на радиото отразява идеално развитието на най-българската медия. Елементите и обновеният цвят на новото лого затвърждават .отличителните белези на БГ РАДИО – качествена българска музика, класически формат, отлична разпознаваемост сред публиката и лесна приспособимост към новите технологии и изисквания на медийния свят в наши дни.
На 22 април л 2012 на сцената на НДК ще излязат най-заслужилите български изпълнители и : музиканти за едновременно 2010 1 и 2011, защото миналата година вместо церемония медията отбеляза юбилейния си рожден ден с голям концерт. На сцената ще стъпят тези, които слушателите на БГ РАДИО са избрали чрез гласуване на www.bgradio.net.
Водещи на музикално шоу ще бъдат Любо и Орлин Горанов.
Годишните Музикални Награди ha БГ РАДИО 2012 ще се проведат в зала 1 на НДК на 22 април и ще се излъчат по bTV и CITY TV. Билети за церемонията се продават на касата на Ticketpro в билетния център на НДК в мрежата на Tiketpro.
Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО 2012 се реализират с подкрепата на Vivacom, BMW България и Застрахователно АД "ВИКТОРИЯ" и с медийното партньорство на CITY TV, bTV и сп. Блясък и Story. Vivacom подкрепя наградите за четвърта поредна година благодарение на своята програма VIVACOM фонд, чиито основен приоритет е развитието и обогатяването на културния живот в страната.

Стр. 20 

BSS Media I 26.01.2012

Радиостанциите Веселина, Витоша, Меджик ФМ и The Voice вече са под управлението на 39-годишния медиен експерт

Програмните екипи на четирите радиостанции на BSS Media Веселина, Витоша, Меджик ФМ и The Voice вече са управлявани от журналиста Емил Кирилов.

Познат най-вече като актуалния „глас“ на Нова телевизия, Емил Кирилов има дългогодишен опит в медийния бизнес. Кирилов е бил радиоводещ в FM+ и Тангра и музикален директор в MAD TV.

Новият програмен директор на BSS Media има бакалавърска степен от Нов български университет по специалност „Масови комуникации и журналистика“. В сферата на професионалните му интереси са и телевизионната и музикалната видео продукция.

„Предизвикателство и отговорност е да работиш за наложени медийни брандове като Веселина и Витоша – дългогодишната преданост на слушателите задължава неимоверно. Брандът The Voice има верни и емоционални фенове, което е страхотен стимул. Потенциалът на Меджик ФМ предстои тепърва да се разработва.“, сподели новият програмен директор на BSS Media.

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14