Водещ: Сега в студиото е г-н Александър Христов. Той е председател на Българското дружество по връзки с обществеността. Добро утро, г-н Христов! Поканили сме ви, тъй като днес ще се проведе поредното издание на конкурса “ПР приз”. Кого отличавате в този конкурс и за какво?
Александър Христов: Най-добрите комуникационни кампании, реализирани през изминалата година. Това са кандидатите и най-добрите от най-добрите тази вечер ще получат своите награди. Всъщност тази вечер е церемонията по награждаването. Самият конкурс със събирането на документите, с оценката на журито и т.н. започна преди около един месец. Дълъг процес, дълго журиране и наистина най-добрите комуникационни проекти, реализирани през изминалата година днес, тази вечер ще видим кои са.
Водещ: Като ви помоля да не споменавате имена на фирми, открихте ли нещо, което да изненада иновативно, в чисто професионален план в ПР-кампаниите, които правят българските компании?
Александър Христов: Това, което ме изненада, е голямото количество проекти тази година, изключително добри проекти, свързани с кампании за корпоративно-социална отговорност, което е една много важна симптоматика, тъй като показва, че все повече компаниите са ангажирани с общественозначими каузи и правят добри кампании в тази област, които в крайна сметка са полезни не само за техните инициатори, а за обществото като цяло. Всъщност категориите, които събират най-много заявки тази година, са именно тези, свързаните със социално-значими проекти.
Водещ: Това не е ли малко странно и лицемерно в условия на криза, когато малките едвам оцеляват, а големите имат проблеми със съществуването си, компаниите да насочват финансов ресурс именно към такъв сорт проекти, който не им носи никаква реална, директна печалба, директна полза?
Александър Христов: Вероятно точно заради това, вероятно точно заради кризата и заради последиците от нея, компаниите все повече осъзнават необходимостта от подкрепа на тези, които имат нужда от средства, имат нужда от подкрепа. Така че, бих казал, точно обратното.
Водещ: Добре. Да ни дадете още малко подробности. Какво е настоящото състояние на вашия бранш в България? Вече споменахме, че има много сериозна, осезаема икономическа и финансова криза и в света. Много голяма част от фирмите във вашия бранш са клонове на големи чуждестранни компании.
Александър Христов: Да, това е така. Част от ПР-агенциите, които работят на пазара, са клонове на големи чуждестранни агенции. Има много добри български агенции, които действат на пазара. Има професионални компании, които са с български капитали, които реализират наистина много качествени проекти. Има и такива, които са представителства на чужди компании. Не се наемам да твърдя, че едните са по-добри в ПР-дейностите от другите. Основно това зависи от професионализма на хората, които работят тази работа вътре в самата компания.
Водещ: Виждам, че една от дискусиите, която ще се проведе по време на събитието, което организирате, е „ПР в медийния пейзаж”. От личен опит аз мога да ви кажа, че много често пиарите и журналистите се намират в директен сблъсък и се възприемат едва ли не като конкуренти. Вие се опитвате да ни продадете определена новина или определена информация, която ние не желаем да излъчим и същевременно, когато ние имаме нужда от пиарите, обикновено се скриват. Вдига ли се усещането в българските пиари, честно казано, ще ви споделя, че впечатленията в ситуация, в кризисна ситуация, в някаква много тежко положение, пиарът обикновено не си вдига телефона. Променя ли се това отношение към журналистите във вашия бранш?
Александър Христов: Ако в кризисна ситуация един пиарът не си вдига телефона, това е лош пиар, и повярвайте ми, ние в бранша имаме достатъчно механизми да изведем това на преден план, да посочим хората, които не действат достатъчно професионално във всяка една ситуация, както по отношение на медиите, така и по отношение на компаниите, клиентите, за които работят. Да, разбира се, се променя. Аз лично съм в процесите на професионализация на ПР-дейността в България от сравнително доста време, да кажем, 7-8 г. и определено мога да твърдя, че това се променя. И ако използваме вашия конкретен пример, ако преди 7-8 г. е имало много случаи на неадекватна реакция на ПР-специалисти, по отношение на искане на медиите, сега определено мога да твърдя, че те са по-малко. Но да, казвам ви, ние наистина имаме механизми вътре в бранша, с които подобни прояви на непрофесионализъм, това, което споменахте вие е частен случай. Има много по-различни, има по-големи, има по-малки и т.н. Има механизми, които да посочим, че това нещо е непрофесионално и че не бива да бъде така.
Водещ: Добре. За финал на нашия разговор, ако може кратко да обясните за нашите зрители, необходимо ли е изобщо да се дават пари за ПР? Да кажем, ето сегашното правителство не залага на някакви особени контакти с ПР-компании, с ПР-фирми. Въпреки това постига доста добри резултати в образа си пред обществото. Защо е необходимо да се влагат пари за публичния образ на една компания?
Александър Христов: Точно,заради това, което казахте. Ако ПР е нещо, ПР-ът е начин да управляваш комуникацията с публиките професионално. Дали това ще е свързано с наемане на ПР-агенция или със собствени усилия, в крайна сметка няма значение. Ако едно правителство, ако една компания, ако една организация се справя прекрасно с управлението си на образа самостоятелно, не е необходимо, както се казва, да търси външен ресурс. Ако има нужда от външен ресурс, ПР-специалистите и ПР-агенциите могат да помогнат с професионални съвети. Могат да реализират кампании толкова добри кампании, каквито ще видим днес на церемонията по награждаването „ПР-приз”.
Водещ: Ще проследим кого ще наградите. Пожелавам ви успех днес на състезанието и на церемонията.
