bgreklama.bg I digitex.bg I 29.08.2011

Василена Вълчановa се занимава с PR и маркетинг над 4 години. Работи в PR агенции, където обслужва клиенти от енергийния, автомобилния, фармацевтичния и технологичния сектор, сред които BMW, PharmaSwiss, LG Electronics. Преди година започва работа като координатор в маркетинг отдела на IT дистрибутора АСБИС България, където отговаря за управлението на няколко технологични марки.

Бихте ли ни разказали нещо интересно за Вас и Вашата работа? Какво Ви предстои през следващите месеци?

Работя за IT-дистрибутора Асбис България, където като маркетинг координатор водя няколко от марките в портфолиото на компанията. Основният въпрос, с който се сблъсквам ежедневно, е как да обясня на „човешки език“ сухи технически характеристики и как да отлича продукт на фона на конкуренцията. Тъй като средата е много динамична и технологиите се развиват все по-бързо, да изтъкнеш конкурентно предимство всъщност не винаги е работа с начало и край, а изисква постоянно следене на средата. Дори ако продуктът е сходен с други на пазара, като комуникатор трябва да намериш достатъчно интересен ъгъл, под който да го представиш, за да спечелиш вниманието на аудиторията – това е и основното предизвикателство в работата ми.

Онлайн комуникацията става все по-важна на масово ниво, но тя е и естествената среда, в която можем да достигнем до потребителите, интересуващи се от технологии. Затова развитието на дигиталните маркетингови канали ми помагат изключително много и те са нещото, върху което и аз, и колегите от бранша ще се фокусират все по-сериозно през следващите месеци, вероятно и години. Социалните медии не са просто мода и това вече е ясно на повечето компании.

Какво е най-ценното, което Ви дава работата в областта на PR-а и маркетинга?

На първо място, удовлетворение: това е сферата, която винаги ми е била интересна. В този смисъл работата не винаги се усеща като работа, а до голяма степен е и забавление. Най-ценното нещо, което намирам на сегашната си позиция, е това, че мога да планирам цялостната стратегия за локално развитие на марката и да тествам идеи, които от доста време се въртят в главата ми. Постоянните комуникационни експерименти (разбира се, с внимателно премерен риск) са начинът, по който разбираш какво търси аудиторията и какво привлича повече ангажираност от нейна страна.

Бихте ли споделили за какво ще говорите на Digitex 2011?

Темата ми на Digitex 2011 е насочена към комуникацията с онлайн лидери на мнение. Подходът към силните имена в даден сектор е особено важен, за да може марката да спечели вниманието на аудиторията. Хората вярват все по-малко на традиционната реклама и мнението на трети лица е много важно, особено ако те са припознати като експерти и са известни сред вашата целева група. Лидерите на мнение виреят много добре в онлайн средата, където всеки може да притежава собствена медия. Ще се фокусирам върху това как да идентифицираме тези неформални експерти и как да общуваме с тях. Противно на очакванията, комуникацията с тях е доста по-различна от връзките с медии и маркетинг специалистите трябва да се приспособят към това.

Защо онлайн лидерите на мнение са важни?

Онлайн лидерите на мнение понякога имат по-голяма и по-лоялна аудитория от традиционните медии, а и се ползват с много по-голямо доверие. Те не пишат, за да привлекат рекламни пари или спонсори, а са провокирани от собствения си интерес и ентусиазъм. Това понякога ги прави много по-интересни за заинтересованата аудитория. Ето защо маркетинг специалистите трябва да осъзнаят колко ефективно може да бъде поддържането на постоянна връзка с онлайн лидерите на мнение. В крайна сметка, потребителят предпочита да получи информация от лице, което възприема като близко, като най-добрия си приятел – никой вече не слуша платените експерти или звездите, чийто интерес към дадена марка явно е продиктуван от материален интерес.

Каква стратегия бихте препоръчали на непрофесионалисти, които сега навлизат в работата със социални медии?

Силно препоръчвам да се запознаят с комуникационните принципи, които са заложени в социалната психология и теориите на комуникациите още от средата на миналия век. Преди да се фокусирате върху социалните медии, научете как работят социалните процеси и комуникационните схеми. След това се насочете към адаптирането на това знание за новите комуникационни канали с присъщата им силна динамика и кратко време за реакция. Всяко знание или практика се гради по-добре върху стабилна база.

И за финал…

За финал – огледайте се за силните лица във вашата сфера, а заедно ще говорим как те ще ви бъдат полезни в бъдеще.

Още по темата можете да научите на конференция в рамките на Digitex 2011 – изложение за уеб и дигитални технологии, която ще се проведе на 6 – 7 октомври в Интер Експо Център, София. Тя е изцяло насочена към възможности за увеличаване на продажби, приходи и конверсии (conversions), оптимизиране, както и популяризиране в социалните медии. Лектори на събитието ще са доказани практици в областта на продажбите и социалните медии, а организатор на конференцията е фирма Web and Events.

Повече информация за конференцията и условията за регистрация можете да намерите на: www.digitex.bg

Оригинална публикация

Нова телевизия, Здравей България | 10.08.2011

Водещ: Вчера хакери предупредиха ЮТюб, че скоро ще убият социалната мрежа Фейсбук – една нов вид терористична заплаха за убийство, че вече няма да има социална мрежа Фейсбук. Събрали сме се тук с Арман Бабикян, PR експерт, с Иво Христов, журналист и…
Иво Христов: Потенциални жертви.
Водещ: Потенциални жертви, точно така. И създател на (…) солидарна България. Както и с Венци Мицов, който е музикант… за да си говорим възможно ли е това да се случи действително, какво ще замести Фейсбук, ако вземе, че умре и можем ли изобщо да живеем без Фейсбук според вас? Г-н Бабикян.
Арман Бабикян: А, със сигурност можем да живеем без Фейсбук. Това е доказан факт, защото имаше време, в което нямаше Фейсбук.
Водещ: Е да де, ама сега…
Арман Бабикян: Животът не стартира с него. Нищо, това е все едно да те пребият в градинката на „Кристал” по време на едни събития преди 22 години и да счете човек, че няма градинка, в която да се събират хората. След като имат нужда да споделят някакви неща от живота си…
Водещ: Хората.
Арман Бабикян: …хората, със сигурност ще намерят друга форма да го направят.
Водещ: Значи то се заговори, че примерно Гугъл+ са го организирали това, борба между конкуренти, как мислите?
Венци Мицов: Аз ще се върна малко по-назад. Всъщност още много преди да има Фейсбук, имаше едни такива лексикони в училище, които горе-долу бяха също… и там се пишеха статуси, нали, „Любовта е като копейка, дрънне, звънне и офейка”. Така че това винаги си го има под някаква форма. Дори да предположим, че тези пичове от „Анонимус” хакнат и стане много тежко положението. Може би пичове не трябваше да казвам толкова рано, извинявайте, уважаеми зрители!
Водещ: Не, мисля, че не е много обидна тази…
Венци Мицов: Може би господинът от „Солидарна България”…
Водещ: Та може ли без Фейсбук според теб?
Иво Христов: Без съмнение може, но има сума конкуренти, Туитър…
Водещ: Които ще заемат тази ниша.
Иво Христов: Всъщност проблемът е другаде, че активните ползватели на Фейсбук, те са вече над 600 млн., ако не се лъжа, преформатират съзнанието си. Това го забелязваме всички ние, които сме…
Венци Мицов: Говорим в статуси.
Иво Христов: Говорим от статуси още от ранни зори, свикнал си никога да не си сам…
Водещ: Какво си казахте в статусите сутринта?
Иво Христов: Ами аз, да речем, пуснах статус, че ще съобщя имената на онези, които по моему не могат без Фейсбук, тъй като ги наблюдавам във Фейсбук и да си направят списък. И те се записаха не малко хора там…
Водещ: А що примерно човек не може без Фейсбук? Защо не могат тези хора?
Иво Христов: Стараех се да го обясня. Защото ние се преформатираме, свикваме да мислим в кратки фрази, наречени статуси, свикнали сме на всяко наше почесване да има някаква ответна реакция, което прогонва самотата. В този смисъл такъв човек има нова психология и нова матрица на мислене.
Водещ: И това лошо ли е?
Иво Христов: Аз не твърдя, че е лошо…
Водещ: Не, аз питам, не казвам, че…
Венци Мицов: Това са новите жанрове между другото, което е страхотно, защото така или иначе, ако щеш дори глобално да започнем, в изкуството има една страхотна умора, в смисъл всичко вече е предъвкано, и това ни дава на практика някакъв нов поглед, някакъв нов жанр…
Водещ: Винаги можеш да запишеш парче и да го пуснеш там.
Венци Мицов: Всичко можеш да направиш, включително да си пуснеш голи снимки и да станеш много популярен и какво ли не.
Иво Христов: Т.е. без Фейсбук може, но човекът, който е преминал през Фейсбук е като наркоман, който в някаква степен е зависим и ще ме трябва малко време, за да се дезинтоксикира и да се върнем към друг живот или пък да намери, да смени дрогата.
Водещ: Ето примерно за политиците как ще се отрази това нещо?
Арман Бабикян: По същия начин като при всички останали, просто ще започнат да работят в Туитър или в Гугъл+ или господ знае къде. Аз например нямам Фейсбук, и съвсем целенасочено нямам Фейсбук…
Водещ: Защо?
Арман Бабикян: Вкъщи само аз и котките нямаме Фейсбук…
Водещ: И примерно сядате на вечеря, ти си вечеряш, а останалите хора цъкат.
Арман Бабикян: Често се случва това.
Иво Христов: Малко анатомичен атлас. Ако нямате Фейсбук, изглеждате така, ако имате Фейсбук, изглеждате така…
Арман Бабикян: Не, не съм умрял, защото нямам Фейсбук, а при политиците нещата, особено сега ще станат леко драматични, защото всички са се подготвили да изглеждат като човек от народа, а пък народът според част от тях се намира във Фейсбук…
Водещ: Абе то народът… защото 600 млн., колко са в България потребителите..?
Иво Христов: Над 2 млн.
Водещ: 2 млн. потребители.
Иво Христов: Над 2 млн., и те прогресират дневно с хиляди…
Венци Мицов: Между другото странното е, че според последното преброяване са повече хората с компютри и телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни в апартаментите. Аз такова чувство имам.
Водещ: Да, точно така, над 90% от хората имат телевизори, а всеки 5-и, както пишеше във вестниците се изхожда отвън.
Арман Бабикян: Ето има значи нужда да изхождат повече неща от себе си като мисли хората, отколкото…
Водещ: Добре, защо ти не използваш социалната мрежа за PR кампании в такъв случай, или я използваш?
Арман Бабикян: Аз не съм казал, че не я използвам. Просто аз нямам.
Водещ: За лична употреба.
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Значи само професионално.
Венци Мицов: Той е подмолен човек, не знам дали усещаш.
Арман Бабикян: Нищо подмолно нямам, казвам ти го съвсем открито. Не използвам, просто нямам време за това. Дал съм си сметка колко време на ден ще ми отнема.
Иво Христов: И това ли е най-сериозното оправдание, което имаш, или?
Водещ: Добре, ето какво казват тези Анонимните. Че всъщност във Фейсбук, когато влезе човек, си предоставя данните на най-различни фирми, лични данни за неговия живот, за неговите приятели, за това от какво се интересува, къде пазарува, какво иска да си купи, на най-различни фирми, и те го ползват безплатно това. Това лошо ли е?
Венци Мицов: Аз не мисля, че е лошо по никой начин. Така или иначе спам ще има винаги.
Иво Христов: Мога ли една минутка само, защото темата е сериозна наистина. Във Фейсбук матрицата залага на нарцисизма на всеки един от нас, т.е. ти изграждаш свой профил чрез снимките, които харесваш и селекционираш, чрез вкусовете, които търсиш да афишираш, ти градиш идеален образ на себе си, alter ego, точно така…
Водещ: Обаче се появява някой друг, дето те тагва.
Иво Христов: …сам пишеш доброволно досието си и без съмнение, и фирми, и тайни служби се интересуват от Фейсбук, тъй като Фейсбук стана и революционен инструмент за хоризонтална организация на общности в Северна Африка по време на революцията, сега в Лондон също. В този смисъл има нездрав интерес към Фейсбук. Аз не мисля, че той е създаден с цел да изпомпа тези данни. Не с тази цел е замислен, но неизбежно се появяват като интерес, нездрав интерес към мрежата.
Водещ: А защо да не е здрав? Аз това си мислех, ако аз се интересувам от автомобили и от дрехи, и всеки път ми пускат рекламни послания във Фейсбук за автомобили и за дрехи…
Иво Христов: …политически убеждения и затова си заведен в някое досие, за това, че си писал статус…
Водещ: Е, това вече е по-различно, а за това използва ли се?
Арман Бабикян: Надявам се, че не се използва за това, но със сигурност, Иво е прав, няма как такава база данни да не представлява интерес за тези, на които им се заплаща, за да събират данни, да правят анализи на тяхна база и да си вършат работа, да речем на тема сигурност. Сега, абсурдно е да си говорим, че това не се случва…
Водещ: От какво печели Фейсбук според вас?
Арман Бабикян: Вижте, то я има и обратната логика. Правиш бомбардировач по технологията стелт, след което произвеждаш тефлонови тигани. Така че има и обратна посока.
Венци Мицов: Според мене Фейсбук печелят както печелят и всички уеб сайтове.
Водещ: От какво?
Венци Мицов: От реклама. Влизаш, виждаш еди-какво си, еди-какъв си продукт… Аз примерно, има прозорци с реклами, които постоянно излизат.
Водещ: Ема тях си ги… Примерно ти можеш да си пуснеш да рекламираш нещо. И от това, което си пуснал да рекламираш не печели Фейсбук…
Венци Мицов: И друго, което аз съм чувал, не знам доколко е вярно, че има хора, които купуват цели групи. В смисъл някоя група, която наброява 100 000 души и плаща кеш, след което на цялата тази група, неговият келепир от цялата работа е, че той изпраща покани на всички тези хора да се присъединят към нещо, към някакъв уеб сайт или нещо подобно. Било установено математически, аз не знам, това е малко като вашите пийпълметрични изследвания или като таргет групите, че примерно еди-колко си процента винаги… кълве на подобни, да речем ако купиш 10 000 човека, 10 000 категорично ще клъвнат на това, че им изпращаш покани да се джойнът към нещо… И става като някакъв бизнес.
Иво Христов: Пакетираш някаква общност около някаква кауза или някакъв интерес. И след това ти имаш готовата таргет група, до която разпращаш механично чрез този инструмент информация. Не е необходимо да я издирваш…
Венци Мицов: В крайна сметка какво лошо има, ако искаш да поканиш някакви хора на концерт и търсиш хората, които се интересуват, да речем от рок музика, защото ти правиш рок концерт, намираш сред твоите приятели такива и им пращаш поканите. Ти няма да пратиш на някой, който се интересува от Ивана, защото той няма да отиде.
Водещ: Не, ти пак може да си му пратиш…
Арман Бабикян: По някакъв начин създава илюзията за равенство. Защото всеки е комуникатор. Там няма един водещ пирамидално, който всички са длъжни да гледат, както сме ние в момента в телевизията, а всички останали са длъжни да бъдат само зрители.
Водещ: Не, това го променяме и в телевизията. Зрители се обаждат, тук четем какво мислят във Фейсбук за Фейсбук…
Венци Мицов: Това е едното нещо, което Фейсбук промени, че всички казват, че бъдещето е на крос медията, и това е абсолютно така. Постоянната обратна връзка, свързан и с интернет…
Арман Бабикян: Това е илюзорното чувство за равенство…
Водещ: Защо илюзорно?
Арман Бабикян: …се в връща чрез Фейсбук по някакъв начин, защото всички смятат, че има някаква кауза, да речем, харесвате ли водка, да харесваме, ами дайте да тръгнем сега към зимния дворец. В смисъл, че това абсолютно може да се случи във Фейсбук и в момента. Тръгваме ли за Слънчев бряг, ами да, тръгваме.
Водещ: И всъщност си мерим броя на приятелите много често.
Иво Христов: А има и това, да, разбира се. И авторитетът на приятелите.
Водещ: Авторитетът защо?
Иво Христов: …случая с Бегбеде, на когото съм преводач на български, след като…
Венци Мицов: Ти ли си виновен за..?
Иво Христов: Да, аз съм виновен. След това мнозина други тръгнаха да го издирват, да речем, получи заявки от много българи. И това се случва… Също така ми се е случвало да се поинтересувам от чужди приятели. Но Фейсбук е лаборатория за естествени авторитети. В този смисъл онзи, който владее кратките послания, хумора, закачката постепенно се утвърждава като авторитет. И това е друг тип авторитет, не академичният, не военният с пагони, не е политическият, не е бизнес, ами този, комуникативният.
Водещ: Ти колко време изкарваш във Фейсбук през деня?
Иво Христов: Много, но аз работя паралелно. В смисъл, аз поглеждам какво става във Фейсбук и паралелно с това работя. Тъй като стоя пред компютъра си, ако броим всички часове, които работя, са 5-6 часа.
Водещ: …ще видиш статусите, снимчици..?
Иво Христов: Да. Снимки, не, нямам специален интерес.
Водещ: Ами в такъв случай защо не предпочиташ другата мрежа, Туитър, която е само..?
Иво Христов: Тя ми е напълно безинтересна, практично ориентирана бизнес мрежа.
Венци Мицов: Тя е ориентирана към българския ентъртейнмънт, хора, които работят като сценаристи, да могат някакво кратко такова да го използват…
Водещ: Ето едно друго нещо, което казват тези Анонимните, които ще убиват Фейсбук, е, че изкарваш повече време във Фейсбук и споделяш повече на приятелите си във Фейсбук, отколкото на семейството си.
Иво Христов: Това е дори констатирана психологическа закономерност вече, изследва се.
Водещ: Какви разводи, защо се развеждат хората?
Иво Христов: Поради това, че вместо да общуват, единият от тях е във Фейсбук.
Водещ: Да, даже го имаше…
Арман Бабикян: …А има и друг вариант, Фейсбук просто да са решили да извадят нова версия, нов модерен вариант. И това да е една прекрасна рекламна кампания.
Водещ: Не, всъщност аз това си го свързах с друго, което излезе като послание от създателя на Фейсбук Марк със сложното второ име, Зукърбърк, той казва така, да се намери хакер, който да ни хакне нас, и ще му платим.
Венци Мицов: Ама то винаги така става. Майкрософт, доколкото знам, казах фирма, пардон, извинявайте…
Арман Бабикян: Ние досега все за фирми говорим…
Венци Мицов: …които работят там и са най-яките, са били някакви хакери, които са им хаквали системите там.
Иво Христов: Според закона, внесен от "Атака", трябва да се казва вече малък и мек, защото не може да се използва чуждица. Това казва блогърът Иван Стамбулов.
Водещ: Това нещо беше в блок постнато, така ли, или във Фейсбук?
Иво Христов: Да, да, от блогъра Иван Стамбулов, да му дадем дължимото, той винаги проявява добро чувство за хумор. Има закон на "Атака", който предвижда глоби за чуждици. Но разбира се езикът не се контролира чрез глоби…
Водещ: И българският вариант на Фейсбук, ако се случи, трябва да е книга за лица…
Венци Мицов: Като работихме за телевизията, дойде една мацка и каза, тази вечер имаме един ивент, чиито контент е ентъртейнмънт. И на мене ми дойде малко в повече. Така де, трябва да има някакъв баланс.
Водещ: Добре, идва 5 ноември, след като уточнихме каква е значимостта на Фейсбук за всички хора над 2 млн., аз не знаех, че са чак толкова много потребителите в България, идва 5 ноември, хакерите успяват, закриват го. Опитваш да се логнеш, обаче не става. Какво правим на 6 ноември.
Арман Бабикян: На 6 ноември според мене…
Иво Христов: Ние знаем какво правим на 7 ноември.
Водещ: Будим се в един прекрасен 7 ноември, ОК, и какво правим…
Венци Мицов: Освен това то остават няколко месеца до края на света, така че то все тая.
Водещ: Така или иначе изборите ще са минали вече.
Арман Бабикян: Изборите ще са минали вече и направо ще започне подготовката на следващите, които в зависимост от тези, може да се окажат и много близко. Ще видим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор!

ROI BLOG I Иво ЙОТОВ I 28.04.2011

Преди малко повече от два месеца публикувахме в блога анкета, която имаше за цел да проследи какви са тенденциите, условията и вниманието, което българските компании отделят на маркетинговите стратегии в социалните мрежи. Благодарение на отговорите ви изследването протече успешно, а ето и резултатите.

Изследването е направено от ROI Communication

——————-

Резултатите: 

в. Монитор | 23.03.2011

Бивш холандски военен прехваща радиосъобщенията на военните самолети, участващи в международната операция в Либия, и публикува данните за местоположението на самолетите в "Туитър". Радиолюбителят представя себе си с прякора Хуб и от миналата седмица прехваща некодираните разговори между пилотите и диспечерите в базите на НАТО.
Прехващането не е толкова трудно, защото, за да бъдат избегнати сблъсъци със самолети на гражданската авиация, пилотите на самолетите трябва все пак открито да оповестяват открито своето местоположение, а така радиолюбителите подслушват разговорите им с приемници, струващи по 500 долара. Самият Хуб обяснява, че не цели нито пропаганда, нито саботаж. Той казва за себе си, че е гуру в радио комуникациите. В акаунта си в "Туитър" Хуб досега е качил информация за координатите на самолет за презареждане КС-10 на американските сили, прибиращ се към базата си в Морон, Испания, и на два американски самолета Ф-16, летящи към базата Сигонела на остров Сицилия. Освен това той е публикувал данни за местоположението и на британски самолет за презареждане, напуснал френското въздушно пространство, след като е заредил във въздуха пет изтребителя "Тайфун".
Хуб не е единственият, който се опитва да прехваща сега данни за операцията в Либия. Друг аматьор, пишещ в блога mt-milcom.blogspot.com., се опитва да прехване информации за трите американски бомбардировача "Б-2 стелт", които атакуваха военновъздушни обекти и системи на противовъздушната отбрана в Либия. Неназованият аматьор смята, че ще събере данните за местоположението на тези "невидими" самолети, като проследи маршрутите на самолетите, които ги зареждат с гориво.

Стр. 30

МЕНИДЖЪР.NEWS I 20.03.2011

Социалните медии безспорно са страхотен PR инструмент. Но подходът към тях има своите специфики. Ако се занимавате с PR и вашата компания има присъствие в тях, моля отделете няколко минути, за да се уверите, че не допускате някоя от следните пет грешки:

     1. Преработвате малко прессъобщенията си и ги пускате във Facebook и Twitter.

Дано да не ви е хрумвало нещо подобно. PR професионалистите не бива дори да си помислят да вземат едно “скучно” прессъобщение и в този му вид да го предлагат на аудиторията в социалните мрежи. Не е хубаво просто да пуснете заглавието като туит или обновен статус във Facebook. Ако случайно правите това, моля спрете. Това е сигурен начин да накарате вашите приятели и последователи да избягат от вас.

Това, което е добре да направите, е да привлечете вниманието на целевата си група към съобщението като им зададете въпрос, обвързан с темата. Може да акцентирате върху някоя ключова дума и да оформите дискусия около нея. Един от вариантите е да прикачите линк към съобщението си. Важно е максимално да се възползвате oт възможността да общувате директно с хората по един по-различен, по-приятелски и близък до тях начин.  

     2. Поддържате формален стил на общуване (сякаш сте на заседание на борда на директорите).

Поставете се на мястото на целевата група в профила ви в Twitter, Facebook или в някой известен блог. Сега се опитайте да чуете строгия си, далечен, формален корпоративен тон, който обяснява за социалната политика на компанията. Нещо не е наред, нали? Нормално, просто не става така. В социалните мрежи стилът е друг. Разбира се, вие искате да поддържате определен имидж, но инструментите за това са различни. Трябва да въвлечете приятелите си във Facebook в диалог. Попитайте ги какво ги вълнува. Няма нищо лошо, ако нещата са по-лични. Ако само се опитвате да продадете на хората нещо, това само ще ги отблъсне.

3. Използвате социалните медии само, за да излъчвате някакво послание, но не и да получавате обратна връзка.

Всъщност красотата на социалните мрежи е да усетите пулса на потребителите си. Да имате по-истиснки и жив контакт с хората, да получите техните безценни мнения и коментари. Те ще ви помогнат да набележите най-правилните стъпки за успешното развитие на бизнеса ви. Във Facebook всяка компания може на седмична база да се допитва да потребителите си, да проучва мнението им за нови продукти, които разработва, за начини, по които може да подобри услугите си. Забравете позицията: “Аз съм PR и моята роля е да изпращам съобщения.” Хубаво е "да се изцапате малко", да поразпитате хората в дълбочина, да сте готови да понесете и някоя друга критика. В противен случай просто нямате място във Facebook. Важно е да разберете какво наистина кара хората да избират вас и да знаете кое отблъсква тези, които не са ви предпочели. Бъдете отворени за отговорите.

4. Третирате социалните медии като свободна позиция за работа за специалист по PR и маркетинг.

Ако все още си мислите, че социалните медии са много подходящи за най-новото попълнение в екипа ви, който си пада и без това по модерни технолгии, съжаляваме, че трябва да ви го кажем, но така напълно ще пропуснете възможностите, които ви предлагат сайтовете. От PR и маркетинг специалистите вече се очаква да имат базови познания и разбиране за това как функционират социалните медии. Това разбира се, не означава, че ще трябва да прекарват целия си работен ден във Facebook и Twitter. Но адекватното онлайн присъствие е важно. Не може само един човек да се занимава със социалните медии, като същевременно кампанията инвестира големи бюджети в телевизионна реклама например. Това може да означава само едно – вие подценявате влиянието на мрежите.

5. Присъединили сте се към социалните медии без ясна стратегия.

Инвестирахте ли достатъчно време и ресурси, за да проучите трите най-значими инструмента на социалните медии: Facebook, Twitter и YouTube? Има ли резултат от вашето присъствие там, успявате ли да ангажирате хората с коментари, споделяне, харесвания и т.н.? Като начало трябва да се върнете назад във времето и да си отговорите на въпроса защо сте онлайн? Преди да започнете да избирате коя от всички безброй апликации е най-подходяща за вашата марка си помислете внимателно дали присъствието ви в социалните медии отговаря на корпоративните цели, ценности, мисия, на характера на вашата марка. Колко често и как ще ангажирате потребителите си посредством социалните мрежи, доколко те са смислени и подходящи за вашия бизнес – отговорите си на тези въпроси и те ще ви помогнат да решите коя медия е най-подходяща за бизнеса ви. Преди всичко, дори преди да направите своята първа крачка в посока на развитие на присъствието си в социалните медии, трябва да имате ясни цели и стратегия.

Източник: MarketingAbout

Оригинална публикация

в. Класа | 14.03.2011

Икономистите съветват читателите да участват в дискусии и предупреждават за наближаващи кризи

Финансовата криза се оказа катастрофална за икономиката, но тя беше и двигателят, който доведе до успехи финансовите блогове, пише списание "Тайм“. През последните 3 години десетки от тях се появиха, за да дискутират въпросите, свързани с възстановяването, икономическата политика и кои са виновниците за краха на пазарите. Потребителските финансови блогове са препълнени със съвети как да живееш по-евтино.
Прегледаните от специалисти на "Тайм“ финансови блогове с всякаква информация, от макроикономическите нива, до тези посочващи купони за деня, са подредени в ранглиста. Те са разглеждани според броя читатели и линковете от други блогове, които препращат към тях. След внимателно проучване списанието определя кои са най-полезните от тях и кои предлагат най-добрите финансови съвети, информация за състоянието на икономиката или са създадени просто за забавление. След като експертите са съставили списък, те са поканили самите автори да прегледат блоговете на своите колеги. На базата на всички това "Тайм“ определи най-добрите 25 блога за финанси и икономика.
На първо място е избран блогът на известния икономист Пол Кругман – The Conscience of a Liberal. Освен че авторът е Нобелов лауреат, професор по икономика и международни отношения в университета "Принстън“, той има и колонка в "Ню Йорк таймс“. Известен е във финансовите среди и с икономическите си модели. Дори и критикуван заради своите възгледи той е един от авторите, от които може да се научи много за икономика и финанси. Следващият блог в класацията е на Феликс Салмон. Той е популярен журналист и редактор, разглежда икономическите и бизнес въпроси от много гледни точки. В добавка работи и за световноизвестния Нуриел Рубини. Славата му е на опитен и прагматичен професионалист и практик.
В следващия блог, Marginal Revolution, работят интелектуалци, които освен начетени, са настроени и за дълги дискусии, посочва "Тайм“. Тайлър Коуен и Алекс Табарок са икономисти в университета "Джордж Мейсън“. Те са с либерални възгледи и за тях е по-важно да обсъждат въпросите. Те дават поле на изява и изслушват автори от целия политически спектър.
Бил Макбрайд е автор на икономическия блог Calculated Risk. Сайтът предлага достъпна информация за всички основни факти и разработки в сферата на стопанството. През 2005 г. той започва с начинанието си, за да предупреди хората за наближаващата катастрофа в жилищния сектор.
Има място и за забавление
Стивън Дъбнар, Стивън Левит и техният екип от професионалисти се грижат за доброто настроение на своите (по)читатели с блога Freakonomics. Те информират не само за търговията с наркотици и бизнеса с проституция, но също така и за вещиците в Румъния. Целта на авторите е да покажат "скритата страна на нещата“ в човешките истории и проучвания.
Читателите на The Consumerist обичат да се оплакват. Те пишат десетки коментари по някои дискутирани събития и проблеми на интернет страницата. Авторите на блога обаче провокират дори повече техните емоции срещу различни гиганти. Организират се и класации, разпалващи допълнително страстите, като например: "Най-лошата компания в Америка“.
Езра Клайн също има свой блог, освен известната си работа по колонки във "Вашингтон поуст“ и "Нюзуик“. Винаги добре информиран по политическите и икономическите въпроси, той не се притеснява да задава и неудобни въпроси. Блогът Planet Money се опитва да обясни всичко на читателите си с прост и ясен език, така че отговорите да бъдат разбрани, а не да породят още повече въпроси. Дори и да изразите несъгласие с мнението на авторите в него, все пак ще напуснете страницата по-добре осведомени, отколкото сте били преди това, смятат експерти.
Zero Hedge залага на конспирацията, Street Sweep – на обикновения читател
Zero Hedge е сайт, който набляга на конспиративната страна на нещата, според някои, а за други е истинско забавление. Прекалено песимистичните или странни теории обаче също си имат свой кръг от почитатели.
Бари Ритхолц е финансовият мениджър, който стои зад сайта The Big Picture. Определян като по-голям от живота, той ръководи блог, който включва широк диапазон от мнения на други специалисти за финансовите пазари, осигурява бърз анализ на свежите икономически издания и водещите новини. Освен всичко останало той споделя и лични неща за страстта си към джаз, технологични джаджи и луксозни лимузини. Economix е блогът, който според някои експерти трябва да се чете ежедневно. Сайтът предлага на читателите актуална информация в различни сфери на икономическия живот, но също така и за здравеопазване, образование и др. Free Exchange поднася в по-четивна форма информацията, която няколко водещи икономически репортери от "Икономист“ представят в самото издание. Без изписани имена, но с поставени инициали, авторите са известни на своите фенове. Коментарите на читателите също показват, че аудиторията на блога е добре образована и високоинтелигентна. Сайтът е критикуван единствено заради досадните изненадващо изскачащи реклами, които дразнят с появата си. Street Sweep е сайтът, който осигурява хумор и цвят в света на големия бизнес. Все пак блогът не е насочен към обикновения читател, а към тези с известни познания към финансовите факти и дела.
Никой не се събужда преди екипа на DealBook, коментират специалистите от "Тайм“ за тях. Преди всички останали, те поднасят информацията си на своите фенове. Журналистите, които пишат в този блог, са известни имена в бранша, с необходимия опит.
Мегън Макардъл е журналистката, която чрез своя личен блог информира света за всякакви икономически и бизнес събития по по-различен от обичайния начин. Тя поднася новините заедно със своя коментар за политическите действия и решения. Real Time Economics е блог на "Уолстрийт джърнъл“, насочен към икономическия свят. Темите в него прескачат от цените на газта до управителите на Федералния резерв.
Банките и останалите богати
Naked Capitalism е друг сайт, който обяснява за влиянието на банките върху общото състояние на икономиката, като критикува и финансовата система при проява на всяка грешка от тяхна страна. WalletPop се е превърнал в един от най-популярните блогове заради множеството съвети на потребителите едни към други. На страницата се дискутират въпроси, свързани с всякакви аспекти на разходи и стоки. На блога на "Уолстрийт джърнъл“ – The Wealth Report, Робърт Франк пише за една съвсем малобройна, но привличаща неимоверен интерес прослойка. Това са неприлично богатите хора. От друга страна, Пол Кедроски филтрира потоците на финансовата и технологичната информация с нестихваща енергия. В резултат на това блогът му е един от най-четените.
Dealbreaker е сайтът, уловил духа на Уолстрийт. Хуморът, егоцентризмът и езикът от света на на финансистите са представени по забавен начин от Бес Левин. Въпреки забавната страна, по която новините са поднесени на читателите, те все пак са по-близо до реалността, отколкото тези, представени от по-сериозни репортери. Rortybomb е друг блог, който представя информацията енергично, с много математически модели и статистически данни. Авторите в Econbrowser също са едни от най-добрите икономисти по света. Джеймс Хамилтън е известен преподавател от университета в Сан Диего, Калифорния. Мензи Чин също е професор по икономика в Университета в Уисконсин. В блога се набляга на бизнес циклите, финансовата политика, икономиката на горивата и др. Grasping Reality with a Sharp Beak разглежда сложни финансови или икономически теми. Оригинален и винаги интересен, блогът на Брадфорд Делонг е и силно препоръчван от експертите. Business Insider завършва 25-те най-добри електронни дневника според "Тайм“ – това е блог с много новини и слухове от света на бизнеса. За съжаление много от съдържанието на сайта е взаимствано от други места, без да се влагат оригинални анализи или доклади.

Стр. 17

Оригинална публикация

в. Пари | Иван БЕДРОВ | 14.03.2011

През изминалите почивни дни преживях една неочаквано безболезнена раздяла. Дългогодишните ни отношения със CNN, BBC, Yahoo news, напоследък и AlJazzeera… си останаха някъде в петъка. Всичко за Япония научавах от @bembeni в Twitter и забравих за старите източници на информация. Позволявам си да споделям личен опит, защото подозирам, че не само с мен се е случило същото.
@bembeni всъщност е профилът на Албена Тодорова, стипендиантка в Токийския университет, в Twitter. Съвсем нова е в тази социална мрежа – първият й туит е от края на януари. Тогава използва Twitter за каквото и милиони други по света – споделя кратки остроумни реплики, контактува с приятели. "Първи пробен туит от телефона", пише на 21 януари. Предизвикана от посещението на българския министър-председател в Япония, няколко часа по-късно Албена казва: "Край Босфора шум се вдига, Бойко в Токио пристига". Реплики към приятели, музика, филми, пазаруване… Един от милионите акаунти в мрежата. И така до петък, 11 март.
В ранния следобед Албена съобщава "друсна много здраво в централно Токио и още тресе, сградата е нова и не се усеща толкова, но беше доста страшно. още люлее лекичко." По това време нито един информационен сайт, радио или телевизия не са съобщили новината. Секунди по-късно: "пак се засили". Минути след това: "спря. отивам да видя има ли поражения. стана ми лошо, беше като люлка в атракционен парк". След още няколко съобщения "тръгва и спира, изобщо не ми харесва. излизам, страх ме е".
От този момент в петъчния следобед съобщенията на Албена Тодорова са повече от хиляда – новини от различни части на Япония, чуто от колеги, изявления на властите, лични впечатления от метрото, магазините, улиците… Ако наистина ви интересува какво се случва в Япония, за момента няма по-богат източник на информация на български език от @bembeni.
А какво е различното ли? На пръв поглед логичен въпрос. Всички големи световни новинарски сайтове поддържат секция "На живо" по горещите теми, където информацията също идва през секунди, а външно тези секции приличат на личен акаунт в Twitter. И разбира се, че там информацията е много по-богата. Разликата е в доверието – когато знаеш, че един човек на другия край на света го прави за теб и още неколкостотин като теб, и когато получиш личен отговор на въпроса, който си задал, тогава това е твоят източник. Световните информационни лидери не предлагат такова "обслужване".
След като денонощно е информирала своята публика за последиците от авариите в ядрената централа "Фукушима", Албена съобщава и за нещо невиждано в Япония: "първо планирано спиране на тока в новата история на Япония след подобно бедствие". Няколко минути по-късно е ред на друго "егати, забравила съм да купя лук". Доброволното дежурство продължава вече трето денонощие.

Стр. 2

Svejo.net I 7.03.2011

Според последно обявените данни на Гемиус за януари 2011 година, Svejo.net затвърждава позицията си на водеща онлайн медия в страната

С почти 20% обхват на интернет потребителите в България, Svejo достига до 678 451 души месечно и запазва позицията си на водеща онлайн медия. Преди социалната медия svejo.net (Xenium), се нареждат само утвърдените медии btv.bg (bTV Media Group) и vesti.bg (Нетинфо), от които потребителите се информират ежедневно.

Постоянният растеж на svejo.net показва, че за над 3 години и половина сайтът промени начина на информиране на българите, като им даде възможността те да определят кое е интересното, полезно и забавно съдържание в мрежата. Основното съдържание в медията се формира както от утвърдени информационни източници, така и от блогове, специализирани сайтове и други. За разлика от традиционните дигитални медии, дневният ред на новините в Svejo се определя не от редактор, а именно от хората, които публикуват, коментират и гласуват, определяйки важните теми за деня.

Икономически и социално активните хора променят начина си на информиране, като все повече разчитат на социалния елемент при търсенето и намирането на информация. За всички нас стана важно да получаваме релевантна и качествена информация от огромния информационен поток на медиите. С над 1500 нови публикации на ден, 15 000 гласа, които ги сортират и отсяват и над 3000 коментара, съвременния потребител получава най-широк обхват по темите, които го интересуват.

Водещите рекламодатели в страната също разчитат на социалната медия, защото тя бе един от първите интернет сайтове в страната, които започнаха да предлагат най-актуалните рекламни формати спрямо тенденциите по света за социален маркетинг.

Какво ново предстои? Предстои от бета версията си да излезе „Моето Svejo”, което е продукт на желанията на потребителите и стремежа за улесняване на достъпа им до по-релевантна за тях информация. Вече всеки регистриран потребител ще може с един клик на мишката да следи публикациите на негов приятел, познат или друг свежар, който публикува интересни, полезни или забавни неща в медията. От екипа обаче заявяват, че това е само една от многото планувани иновации за тази година.

в. Монитор | 28.02.2011

Нова енциклопедия се появи в Мрежата. Тя се нарича Qwiki и се намира на адрес www.qwiki.com. Въпреки че името й прилича много на популярната Wikipedia, страницата няма нищо общо с нея. В момента Qwiki се намира в алфа стадии, но от сега предоставя на потребителите информация по милиони теми по един доста интересен и завладяващ начин. Макар и не чак толкова богата, новата енциклопедия е доста по-интерактивна от Wikipedia. Страниците в нея са изключително цветни и грабващи, представени са не с текст, а под формата на видеоматериал. Посетете адреса, напишете на английски език това, което търсите, и порталът буквално ще ви разкаже всичко най-важно по темата.
В края на представянето на енциклопедичната статия ви се дава възможност да я споделите в социалните мрежи, да получите кратък адрес за споделяне или да се запознаете със съдържанието на други свързани с темата статии.

Стр. 20

в. Стандарт | 16.02.2011

Социалната мрежа фейсбук е на път да запали и Либия. От няколко седмици в мрежата се разпространяват призиви за демонстрации срещу корупцията и шуробаджанащината в страната, предаде АФП. До вчера над 4400 души бяха подкрепили групата, която призовава за бунт срещу режима на Муамар Кадафи под лозунга "Бунт на 17 февруари 2011 г.: ден на гнева в Либия". Друга група с над 2600 членове призовава либийския народ да излезе по улиците в деня на гнева и по случай отбелязването на смъртта на най-малко четиринайсет демонстранти на 17 февруари 2006 г. в Бенгази. Междувременно над 200 представители на образованата прослойка в Либия призоваха Муамар Кадафи да се откаже от властта и да гарантира мирен преходен период в страната.

Стр. 27