сп. Sign Cafe | Ралица СТАНЕВА, AMI Communications | 2010-03-18 

В блогосферата е като в бар. Не може да влезеш вътре и да привлечеш вниманието като се провикнеш: "Аз съм най-добрия". Важен е личният подход към всеки – да се представиш и да го заговориш открито, да прецениш дали си пасвате, да не се натрапваш. И чак тогава да се опиташ да му споделиш (продадеш) идеите си.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В ТОЗИ ВИРТУАЛЕН БАР?

Как една шепа хора започна да влияе върху мнението на интернет обитателите чрез своите онлайн дневници и защо погледите на всички PR-и са втренчени в новите лидери на мнение в мрежата?
Българската класация на блогове TopBlogLog класира над 2100 блога по различни критерии като входящи връзки (FeedBurner, authority), посещаемост (посещения, коментари и гласове). В класацията има специализирани блогове за технологии, политика, туризъм, готварски рецепти, фитнес, книги, екология, както и много лични блогове от типа "Днес разходих кучето". Блоговете и пишещите ги са толкова различни, колкото и хората в нашия бар. Общото между тях е, че всеки има постоянна аудитория от сходномислещи последователи с достъп до съдържанието 24/7.

БЛОГЪРИТЕ СА НОВАТА НЕЗАВИСИМА ТРЕТА СТРАНА

(third party endorsement), така необходима, за да убедим целевите си публики в ценността на нашите идеи, продукти и услуги. Читателите им вярват, идентифицират се с тях, тъй като имат сходен опит, преживявания или интереси. Потребителите все повече се доверяват на мнения и препоръки от "хора като мен", а блоговете се превръщат в един от най-популярните източници на информация в мрежата за продукти, услуги, марки и компании. Във време на информационно пренасищане, блогърите се приемат за достъпен и достоверен източник на информация за формиране на лично мнение. Те са алтернатива на традиционните медии, където новините минават през цедката на редактора и медийната политика. Много от тях са заели определена информационна ниша и са станали експерти в нея.

Това ги издига в ранг "авторитети" и лидери на мнение.

Вероятно сте забелязали "ефекта на вълната" в блогосферата – някой блогър пуска тема, приятелите му от blogroll-a я подемат и доразвиват, появява се в социалните медии и мрежи, докато стигне до традиционните медии. Помните ли кой дръпна спусъка на протестите пред НС срещу управлението на тройната коалиция на 14 януари 2009 г.? Историята тръгна от блогосферата. Блогърите дори се идентифицираха с протеста като поставяха банери "14.01 е ден за протест". За разлика от традиционните медии, блогърите са част от аудиторията, имат лице, търсят диалог с читателите си и лесно можем да се свържем с тях. Блогърите са важни за PR комуникациите не само като канал за предаване на информация и като източници на влияние, те са и клиенти, и потребители на продукти.
Понякога в един от любимите ми блогове се появяват съобщения от PR специалисти, тотално несъвместими със съдържанието на блога, директно промотиращи я звезда, я някой продукт. Появяват се на нещо като "стената на срама". Извод: някои PR специалисти осъзнават влиянието на блоговете, но не знаят как да ги използват. Според първото у нас проучване "БГ блогъри за PR практиките", 60% от анкетираните са получавали информация, която не е свързана с темата на блога им.
За нас, PR практиците, е важно да знаем как и защо да се обърнем към блогъри при изпълнение на корпоративните или маркетинговите PR стратегии.
Сега ще оставя теорията в библиотеката и ще споделя някои чисто практически правила от новата дисциплина Blogger relations.

БЛОГЪР # ЖУРНАЛИСТ

Вярно, че някои журналисти поддържат собствени блогове, но повечето блогъри не са журналисти и затова не ги добавяме към листата с медии и не ги заливаме с поток от прессъобщения. Те нямат нужда от поредния спам.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ БЛОГБРИТЕ?

Според проучването "БГ блогъри за PR практиките":

• 87% от блогърите искат да получават информация от PR специалисти, но само ако темите ги интересуват и предварително са дали съгласие;
• 94% от блогърите биха публикували своето мнение за продукт или услуга, стига да се чувстват свободни да напишат каквото мислят;
• 80% биха тествали продукт или услуга и биха споделили впечатленията си;
• Блогърите предпочитат да получават проучвания, кратки представяния на продукти и услуги и интересни факти. По отношение на формата, предпочитат текст, снимки и линкове;

ВИЖ КОЙ ГОВОРИ

Преди да се впуснем в разпращане на информация в мрежата, е добре да чуем какво се говори там – настроенията към нашия бранд, кои хора инициират разговори за него, кои думи се "прикачват" най-често, т.е. да си направим мониторинга. За целта можем да използваме Google Alert, RSS, Facebook и други инструменти. След анализ на съдържанието идва ред на т.нар. blogger mapping – изготвяне на лист с ключови блогъри, измерване степента им на влияние (influence measurement) и оценка на отношението им към бранда. Тази синтезирана иформация ще ни помогне да създадем PR стратегия на бранда в мрежата (блогосфера, социални мрежи, форуми). Блогърът не е самоцел за PR специалиста. Не всеки блогър е подходящ за запознанства с бранда – някои обновяват блога си рядко и губят влияние, други са т. нар. "хейтъри" и комуникацията с тях априори е обречена на "затръшване на вратата под носа", а трети пък са откровено комерсиални (предлагам да ги избягвате, ще разберете защо в края на текста : ))

ДА "НАХРАНИМ" БЛОГЪРИТЕ

Не в буквалния смисъл, който Надежда Михайлова вложи в репликата "да нахраним журналистите". Тук става въпрос за основната храна на блога – полезна и интересна за читателите информация. Миналата година в AMI Communications направихме онлайн кампания за нов модел принтери на HP. Избрахме майки-блогъри за канал на посланията. Целта ни беше да ги накараме да погледнат на домашния принтер като нов начин за забавление с децата. Подсказахме им някои креативни идеи за принтиране – как да си направят семеен албум, стикери за чаши и как да украсят домашните на децата си с цветни шаблони. Получихме много позитивни коментари и още добри идеи. И двете страни останаха удовлетворени от споделената информация.

ПРИЯТНО МИ Е, PR-ЪТ НА КОМПАНИЯТА X

Важно е комуникацията с блогъри да започне с открито и лично представяне чрез имейл, а не в коментарите под материал за нашия бранд например. Те оценяват директната комуникация от типа: "Здравей, казвам се Ралица и работя за компанията X. Следя блога ти и т.н." Чиста работа. Никакви прессъобщения.
Прилагаме правилото за откритост и на други места в мрежата – социални мрежи като Facebook и Linkedln, когато коментираме във форуми или под постингите на блогъри.
Миналата година блогърът Oggin поде инициатива срещу некоректно отношение на Транскарт към картодържателите й. Под материала, с който призоваваше клиентите на компанията да подадат колективен иск, се заформи дълга дискусия, a Oggin разобличи служител на фирмата да изказва положително мнение за продуктите на компанията от името на служител на ПИБ. Топ пример колко е трудно да скриеш самоличността си в мрежата.

БЛОГООБВЪРЗВАНЕ

Целта на PR специалиста е запознанството с блогъра да прерасне в разговор, взаимопомощ и дългосрочно сътрудничество, което да поощри развитието на нови идеи за бранда и да окуражи блогъра в разпространяването на добри новини за нашите продукти. Затова е важно да му предложим оригинални продукти и идеи и по този начин да задействаме механизма "от-уста-на-уста" сред неговите последователи. Комуникацията с блогъра не е едностранно и еднократно изпращане на информация, а обвързване.
Ако теглим чертата на казаното дотук, можем да обобщим комуникацията с блогърите с четири основни стъпки: планиране, слушане, анализ и обвързване (изграждане на взаимоотношения).

И сега да се върнем на въпроса защо не е полезно да плащаме на блогъри.

No Blogola, No Payola** Съвсем наскоро medibistro.com писа за CEO-то на KMR Communications, която изпратила писмо до блогъри с предложение да й намерят клиенти срещу заплащане. Блогърите веднага я изобличили. Плащането под масата както на журналисти, така и на блогъри може да даде бърз и ефективен резултат на момента, но завинаги спъва създаването на дълготрайни win-win взаимоотношения. Разменната монета в работата с блогъри и журналисти е информацията. Колкото по-нова и близка до интересите на техните читатели, толкова по-ценни и търсени ще бъдем като източник на информация.
Някои блогъри оценяват и добавената стойност към информацията – да задържат продукта, който са тествали, да им осигурим пътуване или друг тип преживяване с продукта или услугата.
При плащането на блогъри в замяна на публикация има и друг риск – блогърът да разкаже за опита да го подкупите. Това петно ще стои върху репутацията ви, докато интернет светува.
Като заговорихме за ограниченията в общуването с новите онлайн инфлуенсъри, не мога да не спомена натиска на някои компании върху блогъри за сваляне на негативен постинг. Това поведение в стил "внимавай какво говориш" ми напомня за едно друго време, когато свободното слово беше табу. Ако някой блогър се разочарова от компанията или продуктите й, най-добре да се обърнем лично към него, да се опитаме да разберем какъв е негативният му опит и дали можем да му помогнем, а не да заемаме отбранителна позиция в коментарите под постинга или да настояваме да свали материала. Въпреки това, 19% от анкетираните блогъри в "БГ блогъри за PR практиките" са получавали молба за сваляне на публикувана от тях информация.

* БГ блогъри за PR практиките" – първото в България проучване сред блогъри, инициирано от AMI Communications.
** Blogola – плащане за положителни статии в интернет, аналогично на практиката да се плаща на традиционните медии за публикуване на положителни материали, т.нар. Payola (б.р. – термините са на Business Week).

Стр. 100-101, 102

в. Монитор | 2010-03-15 

Facebook е доказано успешен за привличане на нови клиенти за фирмите

Заради самата дефиниция на термина "социални мрежи" се предполага, че те осигуряват социални контакти. В тях хората си създават профил и се свързват с други потребители – за предпочитане приятели, без значение дали нови или стари. Следва избор на снимка за профила, например от последната екскурзия до Гърция, така че другите да могат да я видят и коментират.
Изпълнението на тези стъпки почти винаги е последвано от разглеждането на приятелските профили и информацията, която са качили. Паралелно с това някой от въпросните приятели се появява на линия и започва чат.
Разбира се, това отнеме време и затова някои работодатели забраняват ползването на социални мрежи на работа, както и други сайтове, които отнемат от времето.
Единственият проблем е, че социалните мрежи не са просто мода. Вярно е, че определени сайтове са идвали и са си отивали през последните пет години, но актуалността на интерактивните общества продължава, а компаниите са активни участници.
На практика притежаването на социални медийни умения
в автобиографията е предимство в момента, при положение че много от днешните работодатели нямат акаунт във Facebook или Twitter.
Малко работодатели биха спорили, че порокът на социалните мрежи е наследствен, но това, което прави сайтовете страхотни (свободата да се публикува всичко, което е в главата, да се обсъждат горещите теми на деня, да се качват глупави снимки) е и това, което прави тези места опасни за една компания.
Според изследване на Proofpoint Inc през миналата година за политиките и рисковете от загуба на информация 17% от компаниите признават, че са проследявали публикуването на конфиденциална, любопитна или лична информация в социална мрежа, каквато е Facebook или LinkedIn. 10% от тях пък са предприели дисциплинарни мерки срещу служители, които са нарушили политиките на социалните мрежи през последните 12 месеца. 8% са уволнили служител за нарушаване на политиките на социалните мрежи, а 45% са силно загрижени за фирмена информация, която е публикувана в социалните мрежи.
Дона Хал работи в търговска компания за недвижими имоти, където Facebook и MySpace са забранени за всички компютри с достъп до интернет.
Достъпът до сайтове за пазаруване и гледане на спортове
също е ограничен. Все пак служителите имат възможност да използват смартфон за връзка с който и да е ограничените сайтове и компанията не може да ги спре, отбелязва Хал. Този начин според нея не е подходящ за справяне с проблема.
"Като мениджър фокусът трябва да бъде насочен към постигане на резултати и продуктивност, не просто да се надявате, че като скриете играчките и те няма да открият нещо, с което да играят", казва Хал.
Нан Йорк работи за корпорация, която е блокирала няколко уеб сайта, включително Facebook, в резултат на което работата се влошава.
"Този метод не повишава продуктивността ми. Преди забраната работех пълноценно за работодателя си и оценявах малкото минути, които имам за почивка, казва Йорк. Аз съм възрастен човек и поемам отговорностите на възрастен много сериозно – от плащането на сметките до изпълнението на работата ми. Нямам нужда от порицанието на по-висшестоящите."
За Йорк ситуацията е въпрос на доверие към служителите от страна на директорите.
"Те не се доверяват на работниците си за разграничаване между подходяща и неподходяща медия на работното място или да вършат работата си", допълва тя.
Компанията BookMasters Distribution е открила едно от решенията, счита маркетинг координаторът Ким Суонсторм. Компанията е блокирала всички сайтове за социални мрежи, както и други потенциално опасни страници.
"Разбирам важността, но е изключително неприятно, когато търся някои неща и непрекъснато достъпът до тях ми е блокиран", обяснява Суонсторм. "Опитваме се да сме в крачка с изказаното за книгите и компанията ни в сайтовете със социални мрежи.
Нашето решение е да отделим едно компютърно общество
на обикновено място, за което да няма ограничения."
Други организации, като правните офиси на Патрик Хувър, използват социалните медии за собствения им бизнес. Служителите и вътрешните хора са насърчавани да имат достъп и да оползотворяват социалните медии както намерят за добре, за да помогнат на работата. Facebook е доказано успешен да привлича нови клиенти и да повишава публичността на фирмата. Освен това организацията може да рекламира шумно технологично-спестовния си подход към бизнеса, да не говорим за ефекта, който достъпът до социална медия има върху морала на служителите.
Очевидно компаниите не застават на единна позиция за социалните медии и базирайки се на различните опити, единични действия може би няма да са най-добрият подход за справянето. Ако Facebook може да бъде от полза на компанията, защо тогава да бъде забранен? Ако служителите си губят времето с него, има ли смисъл да бъде разрешен?

Стр. 11, 14

в. Класа | 2010-03-04

Започна битка за надмощие между социалните мрежи

Google представи новата си социално медийна услуга, наречена Buzz, съобщи PR Kernel. Широко обсъжданата нова система обхваща вашия G-mail акаунт, адресната книга и мигновените ви съобщения и им дава социални функции като тези, които са налични в Twitter. В блог пост, анонсиращ пускането на Google Buzz, новото приложение беше описано като "начин да започнете дискусии за нещата, които намирате за интересни, и да споделяте ъп-дейти, изображения, видео и др."
Реакциите на публиката бяха различни. Някои казват, че Google Buzz ще се превърне в убиец на Twitter, Facebook, Foursquare u Fri-endfeed. Други смятат, че Google играят в полето на реорганизирането на сферата на и-мейл услугата.
Трети споделят, че това ще е запълване на празнината go Google Wave.
Според Дрю Бенви – мениджър директор на лондонската PR агенция 33 Digital, има някои първоначални оценки и ключови детайли, които могат да са полезни за PR и маркетинговите практици. Бенви предлага на вниманието на потребителите първите пет впечатления, които е добил от ползването на услугата.
1. Google Buzz ще се интегрира много добре в мобилни телефони и карти. Услугата ще окаже влияние върху социалните мрежи и онлайн общностите за в бъдеще. Определено ще бъдат засегнати и PR и маркетинг сферите.
2. Ще бъде лесна за използване. Google Buzz вече беше описана като нещо толкова просто, че и "вашите родители" ще могат да го ползват.
3. Интернет търсачките ще откриват съдържание много по-лесно, отколкото съдържанието в Twitter. За марките това е сериозен въпрос за управлението на репутацията.
4. За хората от PR бизнеса адресната книга винаги е била ценна. Каквато и да е сегашната ви и-мейл адресна книга, експортва-нето й в Gmail ще създаде социална мрежа.
5. Скоро ще има и "корпоративна" версия на Google Buzz. Това ще промени начина, по който работят вътрешните комуника-тори. Освен това може да доведе до изпадането на Yammer (www.yammer.com).
ДОСИЕ
Google Buzz е новата уеб 2.0 придобивка на Gmail потребителите. Комбинация между мейл, Twitter u Face-book, която скоростно набира популярност. На пръв поглед Google Buzz изглежда като имитация на Twitter. Ho след внимателен преглед на възможностите на приложението, стигате до извода, че комбинира най-добрите качества на сегашните две най-популярни социални мрежи. В наличност са настройки за сигурността на ъпдейтите ви, интеграция с няколко социални мрежи, включително Flickr, споделяне на снимки, на видео, на RSS емисии.
Google Buzz вече привлече вниманието на световни бло-гове като Mashable.com, които направиха споделянето в новата социална мрежа като част от основния им потребителски интерфейс. В същото време от световния гигант на търсенето приканват разработчиците в хранилището им, за да разгледат тяхното API, добивайки представа за разработване на допълнителни приложения, свързани с новата социална мрежа. Вече имаме и социални имейл адреси.

Стр. 15

в. Класа | 2010-03-02 

Рекламата е двигателят на всеки бизнес, но твърде често не е по възможностите на малките фирми. Затова е полезно да се знаят безплатните вратички към нея, съобщава abcnews.com. Ето какво предлага Тори Джонсън, среден бизнесмен, който успява да привлече нови клиенти в предизвикателния икономически климат с почти нулев бюджет.

Създайте фен страница

Крис Майер от CM Photographics споделя, че 60% от бизнеса му с фотография в момента върви благодарение на безплатната му фен страница във Фейсбук. Там той качва снимки от сватбите, които е фотографирал, и така всички заснети гости имат стимул да станат фенове на неговата страница. Веднъж станат ли фенове, те автоматично се абонират да получават неговите новини и специални оферти.
Например той предлага безплатна фотосесия на годеж, в случай че решите да го запазите за сватбеното тържество. Така много от феновете му го ангажирали за фотограф на големия им ден. Магазини за дрехи също могат да публикуват снимки на нови колекции. Салоните за маникюри могат да помолят клиентите си да им станат фенове и след това да публикуват анкета за най-популярните цветове за маникюр през седмицата. Фейсбук предлага безплатни уроци как да започнете, когато вече сте си направили регистрация. Пускайте оферти или съвети чрез Twitter. Sprinkles Cupcakes е само един от представителите на бизнеса, които стимулират клиенти да посещават магазините им чрез подканване в техния уебсайт да станат последователи в Туитър. На всеки няколко дни компанията изпраща съобщения от рода на "Празнувайте националния ден на шоколадовия сладкиш! Първите 50 получават безплатен сладкиш." Това кара хората да отидат до магазина, а повечето от тях си купуват по още нещо. Помолете настоящите си клиенти да станат последователи на бизнеса ви в Туитър и започнете оттам. Собственик на магазин може да обяви разпродажби или да туитва специални "туитър" намаления.

Обявете бизнеса си в Google и Yahoo

Когато искаме да открием нещо, най-често прибягваме до лидерите в онлайн търсенето – Google или Yahoo. Google разполага с местна бизнес директория, където можете да регистрирате бизнеса си абсолютно безплатно. Гигантът за търсене дори дава възможност на ресторантите да публикуват менютата си или снимки на предястията и така желаещите могат да направят поръчка. А най-интересното е, че дори няма нужда да имате силно онлайн присъствие. Отворен е за всички видове малък бизнес – със стотици хиляди публикации. Нямате причина да не публикувате бизнеса си на тези две места. Единственото, което се иска от вас, е да видите как става с уроците, които Google предлага.

Рекламирайте се сами

Уебсайтът Help A Reporter е безплатен ежедневник, който разпространява медийни запитвания три пъти дневно до входящата ви поща от 70 000 блогъри, автори, телевизионни репортери и радиопродуценти. Често има интересни материали за собственици на малък бизнес – скорошни списъци набират малки бизнесмени за обсъждане на креативно финансиране в икономиката; други запитвания са за градинарски експерти, златари. Това е възможност за вас сами да работите за популярността си, без да правите разходи за реклама, твърдят от abcnews.com.

Стр. 15

в. Дневник | Драгомир ИВАНОВ | 2010-03-02

Представете си, че случайно откриете в интернет не особено красива ваша снимка, която приятел, без да ви пита, е качил в една от социалните мрежи. Вероятно ще му се обадите и ще го помолите да я свали. Със сигурност се е случвало на мнозина, както се е случвало и да се подразните от безсмислени и понякога твърде демонстративно интимни съобщения в същите онлайн платформи. "Мисли", "спи", "прави секс" или други юношески трепети всекидневно се появяват в милионен тираж.
В социалните мрежи, станали неотменима част от всекидневието на милиони хора, се приема за желателно, дори в някаква степен задължително да споделяш и разкриваш пред другите всякакви неща. Колко лековерно и глупаво може да е показват трима холандци, създатели на сайта PleaseRobMe (в превод – моля, ограби ме). Те наслагват два информационни потока – он-лайн играта Foursquare и портала за кратки текстови съобщения Twitter. Играчите във Foursquare са реални жители на реални населени места, които виртуално развиват и доразработват града си. А немалко от тях използват и Twitter, за да съобщят къде се намират в момента. Постинги като "Очаквам да се кача на самолета", "Купонясвам с приятели, връщам се утре" или "Горката ми котка, дано не умре от глад" могат да окажат безценна услуга за потенциални обирджии.
Създателите на PleaseRobMe, разбира се, не си поставят за цел да ги подпомагат, а да бият тревога. Един от тях – Бой ван Амстел, обясни пред Би Би Си: "Доскоро будеше подозрение, ако някой посочи в интернет пълното си име. Днес хилядократно сме прекрачили този момент." В ерата на глобалните комуникации събирането на лична информация в интернет не е трудно, нито е задача за висши програмисти. Всички потребители на Facebook, които надминават 350 милиона и всекидневно пускат по над 55 млн. съобщения, волно или неволно издават детайли от личен характер – рождена дата, семеен статус, професия, къде живее и т.н. Мнозина качват снимки на автомобила си, къщата, градината, задния вход, дори телевизора, което също би било от полза за престъпниците. С помощта на Google Maps пък те ще са в състояние да опознаят вашия жилищен район и да проучат пътищата за бягство. А гордият потребител на Twitter, разтръбил на всеослушание, че ще лети надалеч, може дори да е активирал автоматичен отговор на своята електронна поща, която да съобщава всекиму, че го няма, да речем, до 15 март. Малко вероятно е обаче предупреждението на холандските ентусиасти да бъде чуто. Ексхибиционизмът в мрежата отдавна се е превърнал в стандарт и не го ли практикуваш, губиш от социалния си статус. Спести ли истинската си идентичност във Facebook&Co, човек често може да получи упрека, че едва ли не затруднява работата на мрежата, а поведението му е неадекватно. "Ако има нещо, за което не е желателно светът да узнава, значи не трябва да се прави", беше казал преди време шефът на Google Ерик Шмид и тази му сентенция точно изразява арогантните принципи на дигиталното общуване Ако до средата на 90-те години социалните мрежи бяха преди всичко затворени общности, в които индивидите се криеха зад псевдоними, сега са необятни публични пространства, в които милиони хора се чувстват удобно да общуват с истинската си самоличност. "Най-голямото постижение на социалните мрежи е, че вкара човешкия елемент в място, което някога беше студено и технологично", отбелязва пред сп. "Икономист" Чарлин Ли от консултантската компания Altimeter Group. Но срещу подобен оптимизъм се изправят опасенията на критиците, според които онлайн платформите повече способстват за обезличаване и симулация на обществен живот, отколкото за очовечаване.
Натоварени с огромни очаквания, Facebook&Co не са отговорили на няколко въпроса, най-същественият от които е как ще опазят личните данни на милионите си ползватели. Акумулираните огромни информационни пакети без съмнение будят апетита на търговски и маркетингови компании, а залозите ще се вдигат все по-нагоре. В последните месеци привърженици на социалните мрежи предупреждават, че се разработват корпоративни версии на Twitter и другите мрежи, които биха донесли огромни печалби за инвеститорите. От друга страна, заради "висенето" в мрежите все по-напред излиза и проблемът с ефективността на работното място. Не всички мениджъри гледат с добро око на поредния нов сайт, в който служителят може да прекара часове от деня. "Икономист" цитира например проведено миналата година проучване сред 1400 директори за информационните технологии, според което само една трета от тях са предоставили на служителите си пълен достъп до Facebook и Twitter. Мениджърите говорят за опасността от преход към social notworking (игра на думи с networking), породена от почти наркотичната он-лайн зависимост. Освен всичко друго мрежите засилват и риска от изтичане на чувствителна вътрешна информация. Висящ остава и въпросът за етиката в интернет
Възрожденските опити на първите онлайн общности сами да регулират етичните норми (netiquette) се провалиха с гръм и трясък, а днес дори и споменаването на думите "контрол" и "норми" вдигат накрак хор от крайни либерали и правозащитници. Последните години родиха един от най-драматичните феномени на саморегулацията – кибермобинг, или тормоза над съученици в интернет. И макар че в България все още не е осъзнат напълно, проблемът вече е налице – с примери като снимано в междучасието порно и после качено в интернет.
В други държави дискусията върви с пълна пара. Миналата година обществото в САЩ се раздели на две заради случая с 13-годишната Мегън, която се самоуби след продължителен тормоз от съучениците й в мрежата. През декември казусът се задълбочи още повече, след като съд в Лос Анджелис отсъди в полза на девойка, която подаде жалба срещу решението на нейното училище да я накаже, защото е обиждала своя съученичка в YouTubе. И отговорът на въпроса право на колко лошо поведение можем да имаме онлайн става все по-труден.
Парадоксът във всичко това е, че се случва на фона на все по-остра гражданска чувствителност към различни посегателства от "държавата". Масово по света, включително и в България, се протестира срещу опитите на правоохранителни органи и служби да следят електронната комуникация. И също толкова масово е "само-разголването" в интернет, причините за което със сигурност са в учебниците по психология.
Без съмнение всеки има право да избира да се включва или не в дадена социална мрежа. Но това не отменя въпроса дали всъщност те сближават хората и доколко. А на аналоговия въпрос – колко са хората, с които можеш да споделиш тайните си, едва ли някой човек със здрав разум би отговорил с четирицифрено число.

Стр. 6

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-02 

Електронното правителство на България е един от най-протаканите и най-спорни проекти на държавната администрация. Може би единствено строежите на магистрали изпреварват по мудност, сложност и съмнения за корупция. Дигитализирането на администрацията трябва да направи достъпна държавната администрация за всеки. Всеки с достъп до интернет. Проектът за това обаче е скъп – според различни източници между 200 и 250 млн. лв. Срещу които реален резултат на практика няма. Всъщност в момента има един портал egov.bg, в който има само 14 действащи (при това в тестов вариант) услуги. До края на март те трябва да станат около 30, а до края на годината -100. Всичко това за 10 години. Прилича на магистрала Тракия, нали?

Дали обаче е необходимо

да се изливат купища пари в проекти с дълги наименования, а средствата да се управляват от агенции и министерства със сложни и дълги абревиатури? Може би. Всичките усилия на тези чиновници обаче бяха направени на пух и прах от един сайт – Twitter – и един министър – външния Николай Младенов. Примерът е пресен – земетресението в Чили, където живеят над 120 българи. А Младенов не спря да ъпдейтва профила си в Twitter цял уикенд, публикувайки актуалната обстановка около сънародниците ни в
латиноамериканската държава. А те бяха ретуитвани и ретуитвани, и дори използвани от медиите като официален източник на информация. При това безплатно! Е, може би Младенов е платил някой и друг лев за интернет трафик през мобилния си телефон в зависимост от тарифния план, който използва.
Важното е друго – манталитетът на задклавиатурното устройство, в случая министър. Той намери как да уведоми възможно най-много граждани за дадена ситуация, при това през интернет и през безплатна платформа. А тоновете хардуер за електронното правителство на практика събират прах някъде, без да се използват по предназначение. Дали пък правителството да не си направи един свой собствен Twitter, и без това платформата на сайта може да се модифицира свободно и да се използва за подобни цели?

Например govtwit.bg?

Може би така ще събудим интереса на държавния чиновник към използването на интернет за полезни цели. А може да се катализира и изграждането на електронното правителство, прощавайте, управление на България, което засега пак е само на хартия. Пак прощавайте – на PDF файл. Поне това е стъпка напред – използва се електронен формат, на който се разписва концепцията за развитието на електронното управление.
Създаването на подобен "проект" ще има една положителна страна – така органите на реда лесно ще следят кой, какво и как в интернет, без да им се налага да си правят пасивни интерфейси при интернет доставчиците.
Уви, това май са само смели мечти, които няма да видят бял свят. За нас, гражданите, които не обичат и не искат да губят време в редене по опашки, остава да чакаме и да се надяваме този път egov. bg да заработи, макар и лека-полека, и да видим реален ефект от парите, изхарчени за електронно управление досега.

@ е символ за отговор към потребител в Twitter.

Стр. 3

в. Пари | 2010-03-02 

Да си част от правителството в XXI век означава да използваш съвременни методи в комуникацията с избирателите си

Да си министър не е лесно. Особено когато от теб и министерството ти се очаква да имаш навременна информация за малко над 120 българи, които живеят в Чили. А след земетресенията в събота там нямаше много работещи телефони, през които сънародниците ни да уведомят близките си, че са живи и здрави, въпреки 8.8 по Рихтер, което разлюля страната. Имаше обаче министър на външните работи с будно съзнание, който през целия уикенд не спря да ъпдейтва профила си в микроблогинг услугата Twitter. Със скромните 140 знака, които предоставя сайтът, Николай Младенов успя да покрие случващото се със сънародниците ни в Чили и посолството в страната, което на практика превърна пресцентъра му в излишен, спести доста средства и не на последно място – държеше хората информирани.

Технологии

Действията на министъра са просто един простичък пример за това как може да
се използват интелигентно новите технологии. И да, Twitter има много минуси, но и един голям плюс – достъпен е за целокупния български народ. И въпреки че не се радва на толкова огромна популярност у нас като Facebook, в мрежата има около 100 хил. българи (според статистика на Google AdPlanner за септември 2009 п). Те, както и още над 60 млн. други потребители на услугата, не спряха да бълват информация за случващото се в Чили през уикенда. Подобна беше ситуацията след земетресението в Хаити и протестите в Иран преди година. И още много други, далеч по-приятни събития.

Конкуренция

Българският външен министър обаче не е пионер политик в Twitter. Защото микроблогинг услугата отдавна се ползва в САЩ и Западна Европа от политиците като средство за разпространяване на вижданията им по различни теми. Безспорно най-известната фигура от политическия елит, която
разполага със собствена страница в Twitter, е американският президент Барак Обама. По време на предизборната му кампания в края на 2008 г. профилът му бълваше най-различни съобщения. След избирането му за държавен глава Twitter.com/barackobama беше позанемарен, а вчера в профила на американския президент се четяха поздравления за американските олимпийци, участвали на игрите във Ванкувър. Послание, което е било видяно от над 3.3 млн. последователи на Обама в социалната мрежа. Междувременно на twitter.com/politicians може да бъдат следени всички американски политици, които използват услугата, за да споделят свои мисли. А те не са малко.

Против

Както всяка монета, така и използването на Twitter има своята тъмна страна. Така например през уикенда група британски политици бяха използвани за разпространяването на спам съобщения, без естествено да имат и грам идея, че това се случва. Сред тях беше дори енергийният министър на страната Ед Милбранд, който впоследствие се извини на последователите си.
Друг недостатък на подобни социални мрежи за политиците е фактът, че Twitter е инструмент и за обратна връзка. Тоест очаква се, че потребителите могат да получават отговори на въпроси, които задават директно на министри, политици и дори на приятелите си. Въпроси, на които не е лошо да се отговаря.
Според социолога от Алфа Рисърч Боряна Димитрова използването на подобни платформи за разпространение на съдържание е хубаво, защото дава възможност да стигне до по-широка мрежа от хора. Това обаче не бива да компенсира официалните канали за разпространение на информация, коментира тя. И все пак, ако се търси публичност на определена тема, блоговете и Twitter са повече от подходящи, смята Димитрова.

Забавяне

Българите изостават

 - Българските политици не са сред най-активните блогъри или ползватели на Twitter.
 - От правителството например само финансовият министър Симеон Дянков (simeondjankov.com) и колегата му от външното ведомство Николай Младенов (mladenov.org) притежават блогове.
 - Дянков обаче разчита предимно на пресцентъра си и поства в блога си съобщения, които пиарите на министерството му са качили и на minfin.bg.
 - От министрите единствено Николай Младенов притежава официален профил в Twitter (twitter.com/ nmladenov).
 - Колегите му Бойко Борисов, Симеон Дянков и външния ексминистър имат фалшиви профили в мрежата.
 - Понятието блог навлезе широко в българската политика при кметските избори през 2007г., когато кандидатът на СДС и ДСБ Мартин Заимов използва интернет като активна платформа за комуникация с избирателите си.
 - Впоследствие немалка част от предходното правителство обяви, че разполага със собствен онлайн дневник. Един от тях, на Ивайло Калфин, беше "осветен" от едно от култовите имена в интернет – създателя на Flickr Джоичи Ито, който тогава беше в България.
 - Последният пост на kalfin.eu е от 7 юли 2009 г. – малко преди парламентарните избори.

Стр. 24

БНР, До обед | 2010-03-01

Водещ: За „Фейсбук” като начин на употреба, а може би и злоупотреба ще говорим във времето до 11 ч в „Хоризонт до обед”. Първият ни събеседник е Максим Бехар, здравейте, Максим! Търсим вас тъкмо като автор на книгата „111 правила във „Фейсбук”.
Максим Бехар: Ами знаете ли, този случай, който аз познавам от „Фейсбук” е доказателство, че светът става по-хубав, става по-добър, именно със социалните мрежи. Тъй като социалните мрежи са едно място, на което полека-лека се настанява гражданското общество. Досега, само до преди 4-5 години, не забравяйте, че „Фейсбук” е на 5 години, и ако беше държава, щеше да е третата по големина държава в света след Китай и Индия с 400 млн. регистрирани потребители в момента. И само до преди 5 години, дори да не кажа до преди 2 или 3 години, системата беше много по-трудна, много по-тегава, много по-непробиваема, ако щете, тъй като единствените медии, които биха могли да покрият такъв случай, който може да е несправедлив или справедлив, това без никакво значение, бяха печатните вестници, които имат определено лимитирано пространство. Те не могат до безкрайност всеки ден да пишат на тази тема или да търсят развитие. Също и телевизиите, те са ограничени във времето – 24 часа. „Фейсбук” или която и да е друга социална мрежа, или която ще последва след него, всъщност е неограничена откъм пространство, неограничено откъм влияние. Защото ако напишеш нещо в един вестник, могат да го прочетат 10, 20, 100 000, 200 000 души, 1 млн. в най-смелите очаквания. Във „Фейсбук” потенциално могат да те подкрепят, потенциално, 200, 300 или 400 млн. души. И затова социалните мрежи в момента са изключително голяма сила. Те могат да предават послания, всеки един може да бъде журналист в тях. На практика жената, която пледира за свобода или за справедливост към своя приятел всъщност е журналист, тя е журналист, тя е човек, представител на обществото, който има медия в ръцете си. Оттук нататък това ще бъде нашият живот.
Водещ: Казвате, могат да те подкрепят 200 или 300 млн. „Фейсбук” подкрепата обаче не означава задължително реалната подкрепа?
Максим Бехар: Естествено.
Водещ: Как вие тълкувате този феномен на подкрепата в социалната мрежа, която се разминава с подкрепата в реалността?
Максим Бехар: Не е задължително да се разминава. Тя може да се покрива, въпросът е, че в социална мрежа, отново която и да е тя, сега е „Фейсбук”, след 3-4 години съвсем други разбира се с много по-силно влияние, всъщност това означава гласа на много различни хора, това означава гласа на обществото, на обществата дори ако щете. Защото в този тип общуване в интернет, социално общуване, границите между държавите изчезват. Това вече са различни хора, с различни култури, религии, отношения помежду си, манталитети, които могат да застанат зад една кауза, ако те решат, че е справедлива, или евентуално да я оборят, ако те решат, че тази кауза не си струва да бъде подкрепяна.
Водещ: Как обаче се случва това решаване? Как социалната мрежа търси подкрепа и привърженици, след като от едно съобщение и от търсенето на една подкрепа ти трябва да кажеш, да, подкрепям, или не, не подкрепям? Ти не познаваш в дълбочина случаая.
Максим Бехар: Може да имаш дълбочина. Ако искаш да получиш повече информация, винаги може да получиш повече информация, ако те интересува разбира се. Това, че си станал член на една група, в случая свобода за някой или някаква друга кауза, която и да е, екологична, правозащитна, това, че си станал член на една група въобще не означава, че подкрепяш тази кауза. Ти може да си станал член на тази група единствено и само, за да разбереш в детайли казуса, който те интересува. Сега този казус е твърде частен разбира се, въпреки че той касае много хора и се отнасям с голямо уважение към тази жена, която непрестанно защитава своята кауза или своя приятел и може би по този начин иска да даде по-голяма гласност. Да, това за съда е ценно. Съдът трябва да знае и мнението на обществото, разбира се съд или прокуратура, или разследващи органи. Тоест това е един елемент към гражданското общество, с който все повече и повече ще се съобразяваме.
Водещ: Аз сега ще ви помоля за ни разкажете повече за един ваш „Фейсбук” експеримент – „Думата на деня”. Коя е думата на деня днес, „легенда”, ако съм разбрала правилно?
Максим Бехар: Легенда, да.
Водещ: Защо?
Максим Бехар: Знаете ли, реших, че е много ценно да направя 365 думи и в тях, те ще излязат в книга, издадена от „Сиела” може би през август. В тях искам да покажа колко много се е променил светът и възприятието към определени думи в нашия живот, които ни се струва, че са константни. В книгата искам да сложа думата, да сложа определението на думата според „Оксфорд” речника примерно или според Енциклопедия Британика,, може Уикипедия да бъде, не съм избрал кой ще е най-авторитетният източник, и под това определение, което ние смятаме за константно и непроменяно не от векове, но от десетки години, да сложа мнението на „Фейсбук” потребителите, които коментират доста усилено всяка сутрин по тази дума. Искам да покажа, че това, което ние знаем за думите, вече не важи, то е съвсем друго. Има обществено мнение, което се различава от това, което примерно ни казват енциклопедиите или речниците. Това е хубав експеримент. Още веднъж показва колко силен е „Фейсбук” като начин за изразяване на мнения на различни хора. И смятам, че като е добре облечено маркетингово, 365 думи, всеки ден имаш по една дума, надявам се да направим добър маркетинг на самата книга, много хора ще осъзнаят разликата между писаното слово на печат и между писменото слово онлайн.
Водещ: Как избирате думите, които ще бележат деня?
Максим Бехар: Няма никаква система, обикновено сутрин под душа. Съжалявам, че го казвам толкова директно! Нямам система, просто думата, която ми хрумне. Понякога мисля малко повече от предишната вечер, но просто решавам, че една дума е интересна, тя е актуална и я написвам.
Водещ: Днешната „легенда” заради днешния 1 март ли е? Има ли връзка?
Максим Бехар: Да, има връзка, опитвам се да правя връзка с празниците, когато има такива разбира се. Смятам, че 1 март е една добра легенда. Вярно, малко езическа, след това облечена малко в християнски дрехи, но една прекрасна легенда, която я няма в нито една държава в света, а всъщност толкова красива и толкова позитивна, толкова заредена с хубави емоции, че си струва да бъде тълкувана от тези 5-6 хил. приятели, които имам във „Фейсбук”.
Водещ: Аз ще ви припомня нещо, което стана ясно преди време, този индекс, който въведе социалната мрежа „Фейсбук”, наречен „вътрешен продукт на щастието”, който по броя на думите с положително или отрицателно значение, които използват потребителите, за да актуализират статута си, за да общуват с приятели или за да описват душевното си състояние, мереше индекса на щастието във „Фейсбук”, и съответно обобщаването на думите, които описват състоянието на духа показва, че той е най-висок, казваха тогава изследователите и наблюдателите, най-висок е когато хората са във ваканция. Когато вие анализирате коментарите на вашите приятели относно думата на деня, можете ли да измерите индекса на щастието на своите приятели?
Максим Бехар: Трудно обаче усещам, от две години много активно работя в социалната мрежа, и преди това писах правилата и анализирах всички мнения под тях, смятам, че тя започва да става все по-позитивна и тази агресия и тази арогантност, и този негативизъм, които отначало в самите първи месеци на социалната мрежа, тотално пренесени от форумите, пълни с анонимни комплексари, които просто влизат там, за да наплюят някой, и в същото време това нещо беше пренесено много бързо в социалните мрежи, имам чувството, че все повече хора, и все повече хора 1 100 000 българи вече са във „Фейсбук”, разбират, че това е място, което, първо, е публично и много легално, и там си със своето име и своята снимка, история, приятели и всичко останало, и второ, това е място, в което дори и да споделяш негативна енергия, няма нищо да се получи от това. Единстевно и само ще заразиш други хора, които в един момент ще си кажат: аха, след като този човек се държи арогантно и агресивно към мене, я да го разкарам. И тогава идва думата на 2009 г. според университета „Фоксфорд”, това е unfriend, която на български няма. То и на английски нямаше такава, до скоро дума, unfriend.
Водещ: Да я наречем „разприятелявам”, примерно!
Максим Бехар: Разприятелявам или деприятелявам или нещо от сорта. Да и тогава хората си казват „Не, този от сутрин до вечер ми говори само глупости и само негативно е настроен, аут, прекъсвам връзката си с него”. Все повече и повече мрежата става позитивна и допринася до това, за да можем ние да разберем нашето си място в обществото.
Водещ: Дали това, че в мрежата е толкова лесно да кажеш край на някого ни учи как да правим същото нещо и в живота?
Максим Бехар: Не е много лесно, на мене да ви кажа в мрежат ами е по-трудно от колкото в живото. Защото в живота нещата са лице срещу лице, и те са много ясни. Някой те обиди или те нагруби, или ти каже някоя простотия, и това е ясно, че ти му казваш „Съжалявам много обаче повече не искам да виждам с тебе и не искам да съм приятел”. Аз нямам такива случаи, не помня дори може би в живота не помня, да не кажа от години. Обаче в социалната мрежа или онлайн, когато се разприятелиш с някого, обикновено това е поради недоразумение, поради това, че ние говорим различни езици. По един начин говорим когато сме на живо, офлайн, по друг начин говорим онлайн. По един начин говорим във „Фейсбук”, по съвсем друг начин говорим в „Скайп”, по трети начин говорим със СМС, по четвърти начин говорим с имейли и повярвайте ми, това всичко са различни езици. И когато не си лице в лице с някой, с приятел или познат, вероятността да недоразумение е огромна. И за това лично на мене ми е трудно когато се разприятеля с някой във „Фейсбук”, защото обикновено последва някаква дълга кореспонденция „Ама ти не ме разбра, ама аз не исках да кажа точно това”, ама то беше така и в крайна сметка отново ставаме приятели. Което е хубаво, обаче отнема много време.
Водещ: Съветвате ли по-малко време да бъде във „Фейсбук”, защото пък според друго изследване, хората които стоят по-малко във „Фейсбук” се чувстват по-щастливи?!
Максим Бехар: Точно обратното, те може да се чувстват по-щастливи преди два века и хората, които са ходили пеша са се чувствали по-щастливи от тези, които ходят с коли. Обаче са се движили по-бавно, може би са се чувствали по-щастливи, но просто са се движили по-бавно. Смятам, че онлайн е пространството, което разширява границите на България, изважда ни извън тях, прави ни по-международни, прави ни по-добри, по-честни, по-откровени. И аз мисля, че един ден всички ще бъдем онлайн. То и сега сме.
Водещ: Имате ли нови правила?
Максим Бехар: Не, защото тези правила, които публикувах миналата година и на които предстои тази, за другата седмица втори тираж, тъй като всички са се изчерпани, книгата се изчерпа. Всъщност са правила за живота или прави както аз виждам живота. И уникалното в тях, че те бяха публикувани във „Фейсбук”, защото никой до сега не беше се сетил да използва социалната мрежа. При мене стана случайно, както всички неща стават. Може би един ден ще публикувам още 111.
Водещ: Да припомним правило Номер 1! Най-лошото решение е по-добро!
Максим Бехар: Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение, естествено. Това е правилото което по време на криза всички трябва да спазваме, да сме смели, да рискуваме, да взимаме решение и ако загубим не е голяма драма, ние така или иначе ще загубим, ако не го вземем това решение.
Водещ: Благодаря ви, Максим Бехар.
Максим Бехар: Приятен ден. 

в. Поглед | Сорън ГОРДХАМЪР | 2010-02-12 

Пет нива на ефективно общуване в ерата на социалните медии

В ерата на социалните медии, нашите мрежи са много по-големи откогато и да било и ние разполагаме с повече начини да комуникираме с хората в тези мрежи. Дори и да не сте много активен във Facebook или Twitter, моето предположение е, че вашата сфера на комуникация значително се е разширила през последните години. С кого комуникирате и как комуникирате са неща, които са се променили радикално. Тази нова ера на обвързване предоставя едновременно и възможности и предизвикателства.
В миналото ние разполагахме с няколко начина за контакт – телефон, и-мейл или обикновена поща. Днес, в голяма степен благодарение на социалните медии ние имаме много различни нива на комуникация, като всяко от тях има специфична цел и етикет. Когато ние не разбираме ролята на тези нива, те се превръщат в огромна загуба на време. Когато ние ги разбираме, те могат да ни помогнат по-ефективно да се обвързваме и навигираме в тези нови сфери.

Ниво 1; Общественият отговор
Почти всеки от нас, включително и Бил Гейтс (наскоро се присъедини към Twitter), е научил важността да има едновременно причина да комуникира с хората, както н канал където те да могат да отговорят. Макар да можете да правите това във Facebook чрез коментари на фен страници и в групи, то изглежда по-приложимо в Twitter, където хората изпращат и получават кратки и видими от другите съобщения.
Публичният отговор предоставя отворен и прозрачен канал за хора, които могат да взаимодействат с обществени фигури, марки, както и помежду си, без напрежението на отговор, който пристига по и-мейл например. Публичните дискусии са добра стартова точка за обвързване, която никога не е съществувала преди появата на социалните медии и ако това бъде правено правилно, то често може да води до по-плодотворна директна комуникация.
Ниво 2:
Директното послание
Веднъж след като дадено взаимоотношение е създадено чрез публична комуникация, следващата стъпка често е директно послание чрез социална мрежа. Директното послание създава частна връзка, без да бъде ползван и-мейл. Всъщност, директното послание може да бъде предпочитано пред директния мейл в дългосрочен период.
Защо? Особено при Twitter, директното послание има лимит на символите и
може да дойде единствено от хора, които следвате. Ако имате десет и-мейл адреса и десет директни съобщения от Twitter, кои бихте желали да отворите първи? За голям брой от хора, това са директните послания.
Веднъж след като сте осъществили връзка чрез директно послание и получите позволение да следвате даден потребител чрез и-мейл, и-мейлът често е по-добре приеман. Facebook, където повечето хора позволяват лични съобщения, също може да бъде причина за отвеждането на комуникацията на следващо ниво.
Ниво 3: И-мейл
И-мейлът все още има своето място в тази нова ера. Той позволява по-задълбочена комуникация, лесно може да бъде препратен и да бъде пратен на много хора наведнъж. Когато и-мейлът е използван сръчно, той позволява по-дълбока комуникация. Когато не се използва ефективно, може да се превърне в голяма загуба на време, след като хората пишат дълги писма без много смисъл за времето и вниманието, което те искат от получателите.
Тази линия прави и-мейла близък до най-високото ниво в ерата на социалните медии. Ако искате да преминете към следващото комуникационно ниво с някой, уважавайте този директен и личен канал и поддържайте вашите и-мейли сбити и смислени.
Ниво 4: Телефон
Чуването на нечий глас, позволява на хората да имат по-добро чувство един за друг. Докато при комуникацията чрез текст или SMS, потребителя има време внимателно да прецени думите си, това носи представа, която може да не е истинска или да е трудна за вярване. Телефонно обаждане позволява по-директен контакт и може да бъде особено полезно ако въпросът е деликатен.
НИВО 5:Лично
(или чрез видео чат)
Срещал съм се с множество хора лично, като преди това съм комуникирал с тях чрез социални мрежи. Всички от тези срещи са били една естествена натурална прогресия на нашата първа дигитална комуникация. Докато преди време общуването лице в лице е било стартова точка, днес, личните срещи често се случват на по-късни етапи.
Личната среща предоставя по-дълбока връзка, особено когато хора обмислят да работят заедно по даден проект. За някои хора Skype или друг видео чат може и да е достатъчен за това.
Много често, хората мислят, че комуникацията се извършва само чрез думи, но нашите тела също участват в този процес. Те комуникират колко комфортно или некомфортно ние разискваме даден проблем, нашето ниво на заинтересованост по въпроса и нашите надежди и страхове. Личните срещи с някой ви позволяват да осъществите комуникация на няколко нива и хората често си тръгват от срещата с много по-ясни чувства един за друг.
Заключение
В тази ера на социални медии, когато ние достигаме и се обвързваме с все повече и повече хора, въпросът е не само "Трябва ли да комуникирам с някой?", но "Как трябва да комуникирам с някой? Как мога да изградя обвързване през времето?". Колкото повече следваме и разбираме важността на всички различни нива но комуникация, толкова повече ще можем да използваме сръчно и ефективно всяко от тях.
Материалът е преведен от Maskable и се публикува под редакцията на PR Kernel

Стр. 4

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-02-13

Социалните мрежи напредват бързо през последните години и все по-категорично превземат рекламния пазар, вещаейки нова ера в услугите за клиента и разбирането за т.нар. "разговорен маркетинг". Проучванията показват, че Facebook и Twitter са с най-високо ниво на усвояване социални медии, използвани за маркетинг. По данни на eMarketer, инвестициите в платени реклами е социалните медии в САЩ ще достигнат 1.3 млрд. долара. В глобален мащаб платените реклами в социалните медии за 2009 г. са около 2.2 млрд., а за 2010 г. ще нарастнат до 2.5 млрд. долара. Очаква се през тази година Facebook да привлече една четвърт от всички реклами в социалните медии, което е повече от 20% спрямо 2009 г.
Какво е отношението към този рекламен канал, дошло ли е време за масирани инвестиции в социални мрежи и по-широкото им интегриране в маркетингови кампании и на българския пазар? Доколко дигиталният маркетинг ще се обвързва със социалните мрежи през настоящата година?

ДОНЧО ДУДЕВ, МАРКЕТИНГ МЕНИДЖЪР "ТАНДЕМ"
В "Тандем" бързо осъзнахме предимствата на интернет като комуникационен канал. През последните три години сме инвестирали 5% от комуникационния бюджет на фирмата в интернет. Социалните мрежи предоставят още по-близък контакт с клиентите, там потребителят сам прави реклама на марката, която от своя страна трябва да бъде безупречна, коректна и умело да ръководи комуникацията. Обратната връзка с клиентите е приоритет за "Тандем", следователно тенденцията за все по-голяма активност и насочване на бюджети към интернет и новите онлайн канали ще се запази.

ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВ, DEPUTY CEO ПОК "ДОВЕРИЕ"
Специфичната култура на пазара и на целевата група ще задават тежестта на социалните мрежи в комуникационния микс. В нашите реалности по-младите и по-активните хора в по-голяма степен са участници в мрежите. Същевременно маркетингът в социалните мрежи по-малко се поддава на контрол и тази негова особеност продължава да е предизвикателство дори за компании, които са сред първите в неговото използване. Делът на дигиталния маркетинг в общите рекламни бюджети в България все още е малък и значително по-нисък от средния за Европа. Дори големи български инвеститори в дигитален маркетинг засега насочват по-малко от 10% от бюджетите си към социалните мрежи. Малко вероятно е в близките години да бъдем свидетели на масирани инвестиции като абсолютна сума, но ниската изходна база създава условия за многоцифрен темп на растеж.

НЕВЕНА ЦЕКОВА, МАРКЕТИНГ ДИРЕКТОР TOYOTA BALKANS LTD.
Осъзнаваме силата на интерактивната комуникация и като рекламодатели се стремим да навлизаме все по-активно в интернет пространството. Досегашният ни опит е свързан с традиционните форми на онлайн реклама като банери, но вече имаме група и фен страница във Facebook. Социалните мрежи са добър инструмент за ПР и комуникация "от уста на уста". Придвидили сме перо за реклама в социални мрежи през 2010-та година, но бюджетите ще се определят на кампаниен принцип.

Стр. 76