www.etimes.bg | 21.08.2012 

Facebook изпревари Yahoo като се превърна в най-популярният сайт в Интернет за гледане на видео през изминалия месец, според доклад на ComScore.
Според ComScore, Facebook е генерирал малко повече от 53 милиона уникални посетители през юли, в сравнение с Yahoo с малко под 49 милиона. Google, благодарение най-вече на YouTube, все още се радва на преднина в надпреварата с общо около 157 милиона уникални посетители.
Като цяло потребителите на Yahoo са гледали повече клипове (625 млн.), в сравнение с Facebook (327 млн.). Facebook потребителите са гледали средно 21.7 минути видео през юли, докато Yahoo потребителите са консумирали 70,4 часа видео съдържание. Статистиката на ComScore включва само това, което е т. нар. “content video", а не реклами. Други статистически данни от доклада на ComScore включват: Огромна част от Интернет потребителите (85,5 %) са гледали видео клипове през юли, докато рекламите заемат 20,7% от всички видеа гледани онлайн.

в. Струма, Благоевград | 14.08.2012

Новият генерален директор на "Yahoo!" Мариса Майьр се зае с преразглеждане на стратегическото развитие на компанията, включително на плановете за съкращаване на щата и разпределението на капитала сред акционерите. Това показват документите, подадени от "Yahoo!" в Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC).
"Мариса Майър участва в преразглеждането на бизнес стратегията на компанията за осигуряване на дългосрочна изгода за акционерите", се казва в документа. В рамките на този одит Майър заедно с останалите членове на борда на директорите ще проверят стратегията за растеж и придобивания на "Yahoo!", плановете за преструктуриране на компания, а също така стратегията за разпореждане с наличните средства, предаде РИА "Новости", цитирана от БГНЕС. В резултат на одита могат да бъдат внесени промени в обявените по-рано планове за преструктуриране на бизнеса. Те предвиждаха съкращения на около 2000 служители, или 14% от общия щат. Инициатор на съкращенията беше предшественикът на Майър – Скот Томпсън.
Освен това промени могат да настъпят и в програмата за обратно изкупуване на акции от инвеститорите и обявените по-рано планове да се върне на акционерите печалбата от обратната продажба на дела в китайската компания "Alibaba" за 7,1 милиарда долара.

Стр. 17

AMI Communications I 6.08.2012

Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация за компаниите

София 06.08.12 г. – Компаниите от сектора на информационните технологии се ползват с най-голямо доверие в България като надеждни и отговорни в своите практики. Това сочат резултатите от проучване за нивото на доверие, проведено в България от PR агенция AMI Communications, агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. Изследването показва още, че онлайн търсачките са най-често използваният първи източник за намиране на информация за компаниите.

Проучването е проведено сред журналисти, блогъри, потребители в работоспособна възраст и представители на бизнеса в страната. То има за цел да измери динамиката на доверието сред четирите групи, да анализира компонентите му и да идентифицира достоверните източници на информация в днешната наситена информационна среда.

Резултатите показват, че секторът на информационните технологии се ползва с доверието на повече от половината анкетирани във всички групи – 58% от потребителите, 70% от бизнеса и журналистите и 52% от блогърите. Високо е доверието и в производителите на софтуер и хардуер – 77% от бизнеса, 59% от потребителите и около 46% от блогърите и журналистите смятат, че тези компании са надеждни и отговорни в своите практики. На следващо място по отношение на спечеленото доверие се нарежда автомобилната индустрия, на която се доверяват 63% от представителите на бизнеса, 46% от потребителите и 44% от журналистите. Едва 8% от блогърите обаче считат, че на представителите на тази индустрия може да се вярва.

Хората търсят информация за компаниите първо онлайн

Развитието на информационните технологии и все по-широкият достъп до Интернет влияят върху начина, по който хората търсят информация за организациите. Според изследването всички анкетирани групи научават новини за компаниите първо чрез Интернет. Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация както за журналистите (49%) и бизнеса (64%), така и за блогърите (81%) и потребителите (50%). Интересен е фактът, че всяка група има различни предпочитания за втори източник на информация. За блогърите това са социалните мрежи (34%), за потребителите – приятели и роднини (26%). Бизнесът (31%) и журналистите (27%) избират корпоративните уебсайтове.

Независимите анализатори печелят доверието на бизнеса, блогърите, журналистите и потребителите

Говорителят или лицето, което представя дадена новина, също може да допринесе за по-голямото доверие в нея. Според данните от проучването независимите анализатори и експерти заемат водещи позиции сред всички изследвани групи. Именно те се ползват с най-голямо доверие от страна на бизнеса (67%) и блогърите (60%), и са поставени на второ място от журналистите и потребителите (60%). Изследването показва, че потребителите вярват най-много (62%) на „човека като мен“, когато става дума за информация за компания или продукт. За анкетираните блогъри „човекът като мен“ е вторият най-достоверен източник (55%) и отстъпва само на независимите анализатори. От своя страна бизнесът го поставя на четвърто място (44%), а журналистите – на пета позиция (47%). Изпълнителният директор на една компания в ролята си на неин говорител също се ползва с различна степен на доверие сред представителите на всяка група. Журналистите го издигат на първо място с 68%, а самият бизнес на второ с 67%. Блогърите и потребителите го поставят съответно на четвърто и шесто място с по 41%.

Хората се доверяват по-лесно на нова информация от компании, на които по принцип имат доверие

По-голямата част от анкетираните – над 49% от бизнеса, над 56% от журналистите, 40% от потребителите и 25% от блогърите, заявяват, че трябва да чуят/ прочетат новина за компания, към която нямат изградено мнение, от 2 до 3 пъти, за да й повярват. За 7% от потребителите, 14% от представителите на бизнеса, 11% от журналистите и 22% от блогърите е достатъчно да я чуят само веднъж. В същото време, когато става дума за организация, на която по принцип имат доверие, 52% от потребителите, 65% от бизнеса и журналистите и 45% от блогърите споделят, че ще повярват на чутата/ прочетената информация от първия или втория път. В другия случай, когато анкетираните нямат доверие на организацията, те биха повярвали на информация за нея едва когато я чуят или прочетат 4-5 пъти. Според изследването трите най-важни фактора за изграждането и утвърждаването на корпоративната репутация са: – Предлагането на висококачествени продукти и услуги – според 98% от журналистите и блогърите и над 81% от потребителите и бизнеса; – Честната комуникация – за 97% от журналистите, 86% от блогърите и 82% от потребителите и бизнеса; – Доброто отношение към служителите – за 97% от журналистите, над 82% от потребителите и бизнеса и 80% от блогърите. След тях се нареждат въвеждането на иновации, активната комуникация с потребителите, прозрачните и честни бизнес практики, справедливите цени на предлаганите продукти и услуги и възможността за директно общуване с представители на компанията. Делът на анкетираните, за които тези фактори са важни, варира от 70% до 90% за различните групи.

Допълнителна информация за проучването

Проучването „Ниво на доверие“ е реализирано по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред четири различни групи: – журналисти – 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – блогъри (хора, които поддържат собствен блог) – 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.; – жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години – 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г. Можете да намерите допълнителни резултати от проучването на този линк: http://www.youtube.com/watch?v=m6EDfl5ZTOo&feature=youtu.be

За Арбитраж

Arbitrage Research е независима агенция за проучвания на пазара и нагласите на потребителите, oснована през 2002 година. Прилага иновативни методологии за разбиране на двигателите на потребителското поведение с комбинация от качествени и количествени техники, онлайн и офлайн. Разполага с онлайн комюнити панела bganketa.com – социална мрежа от ангажирани и активни потребители, създадена и поддържана за провеждане на качествени и количествени проучвания.

За AMI Communications

AMI Communications България (www.amic.bg) е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. Тя е партньор на водещата независима глобална PR мрежа Edelman за България. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, LG Electronics България, мебелни магазини Aiko, Hobas България, Shell България и други.

Следвайте AMI Communications във Facebook – http://www.facebook.com/pages/AMI-Communications-Bulgaria/143155765736846

За Контакти: Мартин Маев, AMI Communications, Т: 02 989 51 15, М: 0885 769 556 и @: martin.maev (at) amic.bg

в. Капитал Daily | 20.07.2012

Социалните мрежи са сред най-предпочитаните за българските потребители, показва проучване

Българските интернет потребители, изглежда, са обсебени от социалните мрежи и най-вече Facebook. Почти всички от тях посещават ежедневно сайта, а за много от тях той се е превърнал в начин на живот – освен споделяне на лична и намиране на информация за приятелите си от него те четат новини, намират данни за компании, услуги и други. Това поне показва проучването DigiTribe Report на маркетинговата група "Публисис МАРК груп", направено от "Прагматика". Всичко това се отнася в най-силна степен за младите потребители, но и много от по-възрастните не правят изключение. Положителна тенденция е ръстът на пазаруването онлайн. Освен това мобилните устройства набират все по-голяма популярност за ползване на интернет, а настолните компютри се използват повече за работа, показва проучването. То се базира на представителна извадка сред градското население на България, ползващо веднъж месечно интернет, и е проведено в началото на месец юли.

Кой ползва интернет

Според DigiTribe Report 75.5% от градското население в България на възраст между 18 и 65 години ползва интернет, като една четвърт от тях прекарват над 5 часа на ден онлайн. Основните устройства, чрез които се осъществява достъп до мрежата, са настолните компютри и лаптопите. Малко над 20% от потребителите използват смартфони, а 5.4% – таблети, посочват от компанията. Според Христо Ласков, който е част от екипа на "Публисис", мобилните устройства ще бъдат все по-използвани ежедневно за забавление, онлайн търсене и достъп до социални мрежи. "Това не вещае смърт за настолните компютри и лаптопи, но те по-скоро ще бъдат използвани предимно за работа", заяви той в съобщение за компанията.

Всички във Facebook

За много от потребителите социалните мрежи са начин на живот. Според DigiTribe Report те са изключително популярни и са посещавани от над 85% от интернет потребителите. Без изненада най-използвана е Facebook – 73.8% от потребителите я посещават всеки ден, следвана от Google+ с 32.8%. LinkedIn, Pinterest, Foursquare обаче се оказва, че са малко популярни. Интересно е как се разпределят обаче посещенията във Facebook по възраст. Почти всички младежи (88.9%) между 19 и 25 години, които ползват интернет, влизат почти всеки ден в профила си в социалната мрежа. Подобен е процентът и при по-малките – между 14 и 18 години. Логично най-малък е процентът при потребителите над 45 г. – малко над 62% от тях влизат почти всеки ден във Facebook. Прави впечатление, че като процент много повече българи ползват социални мрежи спрямо Европа и света. "Над 70% от хората по света, или около 1 млрд. души, имат акаунт в социална мрежа. В Европа процентът е малко по-висок -73%, показват данните на анализаторите от InSites Consulting към края на 2011 г. В България проникването е по-високо – над 85%", коментира за "Капитал Daily" Христо Ласков. Facebook потребителите (81.8%) масово смятат, че компании, които имат и поддържат свои канали в социалните мрежи, са в крак с новите технологии и се интересуват от своите клиенти. Присъствието на компаниите във Facebook изгражда доверие у 67% от потребителите, а 77.6% заявяват, че марките трябва да имат свой канал в мрежата, се посочва в проучването. От своя страна хората с профил във Facebook са склонни да коментират марка или продукт в социалните мрежи – това потвърждават 51.8% от тях, а 59% участват в онлайн конкурси и игри, инициирани от корпоративни фен страници.

Интернет пазаруването набира скорост

Пазаруването онлайн набира популярност и в България. Според DigiTribe Report 70.9% от интернет потребителите са купили стоки или услуги през интернет през последните няколко месеца. Най-купувани са дрехите (41,2%), книгите (33,3%) и билетите за концерти, кино или театър (28,7%). По-висока остава възрастовата граница на потребителите, които по-често извършват различни плащания чрез интернет – 88% от аудиторията между 26- и 45-годишните ползва такъв тип онлайн услуги. "Интернет пазаруването става все по-видима тенденция в България. Това се потвърждава от данните ни – всеки втори активен интернет потребител пазарува онлайн", коментира Юлиян Добрев, директор изследвания, "Прагматика". Противно на мрачните прогнози блоговете не се маргинализират покрай инвазията на социалните мрежи. Проучването показва, че 70.3% от активните потребители посещават блогове. 9.3% от хората го правят по веднъж на ден, 15% – 3-4 пъти седмично, 17.5% – 1-2 пъти седмично, а 21.6% – по-рядко от веднъж месечно.

Стр. 15

в. Капитал Daily | Филип БУРОВ | 13.02.2012

Приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. 

Акциите на най-голямата професионална социална мрежа LinkedIn отбелязаха сериозен ръст, след като компанията отчете двойно увеличение на продажбите и прогнозира по-високи приходи за 2012 г. По време на последната сесия в Ню Йорк книжата на компанията се оскъпиха със 17% до 89.69 долара, а от ноември насам са скочили с 35%. Стойността им обаче все още е под 121.97-те долара, достигнати при първичното публично предлагане (IPO) през май. Все пак резултатите на LinkedIn са далеч по-добри от тези на други технологични компании като Zynga и Groupon, които също осъществиха IPO през миналата година.
Повече абонати и повече рекламодатели
В края на миналата седмица LinkedIn обяви, че приходите от платени абонаменти са скочили с 87% до 33.3 млн. долара през последното тримесечие на 2011 г. Членовете на социалната мрежа са надминали 150 млн. в сравнение със 131 млн. през третото тримесечие. Освен увеличения брой потребители LinkedIn са привлекли и повече рекламодатели. "Четвъртото тримесечие надхвърли очакванията ни за както за членската маса, така и бизнес растежа", заяви главният изпълнителен директор Джеф Уайнър.
Приходите през четвъртото тримесечие на миналата година са достигнали 167.7 млн. долара, което надвишава средните прогнози за около 160 млн. долара. Нетната печалба за същия период се е повишила до 6.92 млн. долара, или 6 цента на акция. Година по-рано печалбата е била 1.58 млн. долара. LinkedIn прогнозира, че продажбите ще достигнат 840-860 млн. долара в сравнение с предишната прогноза за 834.1 млн. За първото тримесечие на 2012 г. LinkedIn прогнозира приходи от 170-175 млн. долара.
С повишено внимание
Представянето и перспективите на LinkedIn се следят внимателно от инвеститорите като индикация за това доколко е стабилен бизнес модела на интернет компаниите – особено в светлината на предстоящото IPO на Facebook. Двете социални мрежи в скоро време ще изострят конкуренцията си, тъй като компанията BranchOut започна изграждане на професионална мрежа в рамките на Facebook, която за последните два месеца вече е набрала 50 млн. потребители.

Стр. 18

www.digital.bg | 02.01.2012

2011 беше поредната успешна година за социалната мрежа. Особено за Facebook. Някъде през последните дванайсет месеца, регистрираните потребители в сайта достигнаха 800 милиона. Почти един милиард. Наистина стряскащо голям брой хора, когато го сравним с броя на световното население, например.
Освен че Facebook продължи да върви нагоре, обаче, се случиха и други интересни неща. През лятото стартира Google+ – социална мрежа, която тепърва ще се радва на все повече и повече потребители. Самите Google смятат, че до края на 2012 година потребителите на мрежата ще станат поне 400 милиона. Възможно ли е това и какво друго ще се случи в света на социалните мрежи? Нека видим какво мислят по този въпрос Cnet.com.
1. Мобилните социални мрежи ще отворят вратите за нови компании
Все повече и повече хора ще се сдобиват със смартфони, през които ще влизат в акаунтите си в социалните мрежи. Facebook отдавна влагат много усилия, за да направят мобилната си версия точно толкова удобна за ползване, колкото и настолната. Освен тях, обаче, усилия ще вложат и десетки нови малки компании, които може би ще използват Facebook като медиатор между себе си и мобилните потребители, предлагайки уникални услуги или развлекателно съдържание.
2. Twitter ще стане още по-силен инструмент за маркетинг
Бизнес опциите, които сайтът въведе наскоро със сигурност ще се отразят на начина, по който фирмите ползват Twitter. Очаквайте големите компании или търговски марки, които следвате в сайта, да стартират масови маркетингови кампании през 2012 година. Сайтът може и да не изпревари Facebook в това отношение, но със сигурност простотата му и ефективността му няма да останат незабелязани от рекламодателите.
3. Google+ няма да се наложи сред потребителите
Cnet явно не са съгласни с Google, че операционната им система ще има 400 милиона потребители до края на 2012 година. Напротив, от сайта предричат противоположния сценарий. Според тях, социалната мрежа ще се окаже провал сред потребителите, но, въпреки това, от Google няма да я преустановят, тъй като те вече направиха това с по-малките услуги, които бяха интегрирани в нея, като Buzz и Wave, например.
4. Ще видим успешни примери за първично публично предлагане
Поне две големи социални мрежи ще направят първично публично предлагане през 2012 година – Facebook и Yelp. Специалистите смятат, че двете компании няма да повторят неуспеха на Zynga и, всъщност, интересът към акциите им ще се повиши с наближаването на датата на така нареченото IPO.

Оригинална публикация

www.chambersz.com I 2.11.2011

Провеждането на успешна маркетингова кампания, от която дадена фирма може да се възползва, при това без да инвестира пари, е възможно. Инструментът да се прави маркетинг с нулев бюджет са социалните мрежи в интернет, казва Лиляна Загорчева, ръководител на фирма MB Communications, която има добър опит при решаване на конкретни фирмени казуси.
Дори и да не се похарчат пари, за да има успех едно начинание, например при използването на социалните мрежи, винаги трябва да се отдели време и човешки ресурс – на хора със знания и опит. За добрия резултат са необходими и желание и прецизност при изпълнение на детайлите в работата, казва Лиляна Загорчева. А това са и най-ценните ресурси, които определена фирма може да инвестира в доброто си представяне чрез интернет и социалните медии.
Все пак от MB Communications казват: Да, възможно е да се прави добър маркетинг с нулев бюджет. Твърдението се базира и на сравнение с огромните бюджети, които определени компании отделят за класическа реклама в традиционните медии – телевизия, радио, вестници и списания. В сравнение с тях маркетингът и рекламата чрез интернет и най-вече с помощта на социалните мрежи може да гарантира много по-голяма ефективност. Това се прави и в България и има много добри примери, казва Лиляна Загорчева.
Погрешно е впечатлението, че социалните медии – форумите, блоговете, Фейсбук (Facebook), Туитър (Twitter), Ютюб (Youtube) и десетките други мрежи, се ползват само от младите хора, които имат специфични интереси. Около 30% от българите, които са потребителите на Фейсбук, са над 46 години. Бизнес аудиторията също е там и при това е много активна.
И все пак, с какво трябва да се започне, ако сега една фирма е решила да наложи присъствието си в интернет. Първо трябва да слуша и да гледа, казва Лиляна Загорчева. След това трябва да намери собствен начин, как да стане участник в диалога с другата страна, с клиентите си. Смисълът да се инвестира време и усилия от една компания в интернет и в социалните мрежи идва от това присъствието ѝ там да бъде 1. полезно, 2. полезно, 3. полезно, но също така и забавно. Ако ти си полезен на своята аудитория, даваш ценни съвети и нов, професионален поглед върху нещата, с които се занимаваш, това е много добро начало, казва Загорчева.
Правилното използване на социалните мрежи за реклама може да бъде много добър и ефективен инструмент, но заедно с това то е и нож с две остриета.
Тази възможност е нова, тя е безценна най-вече за малкия и за средния бизнес. Много често обаче ръководителите на фирми се притесняват от директния контакт с човека от другата страна. Има компании, които създават свои профили във Фейсбук и след това забраняват на хората да пишат коментари и да споделят мнението си. Това е абсурд. Не така е логиката на общуването чрез социалните медии. Не се прави така, заявява Лиляна Загорчева. В социалните медии трябва да бъдеш готов да посрещнеш директно и неприятните коментари. Трябва да имаш ясен отговор на всяка критика и увереността да заявиш позиция, съветват специалистите от MB Communications. Хората, които имат опит при общуването в социалните мрежи знаят, че ако някой те критикува е дори плюс, а не проблем.
Тези съвети и много конкретни примери от практиката чуха и участниците в еднодневното обучение, което хората от MB Communications проведоха в залата на Търговско-промишлена палата – Стара Загора. Участници в обучението бяха представители на водещи в своите области фирми от Стара Загора. Всички те дадоха много висока оценка на лекторите. Получиха знания и практически съвети, които могат да приложат веднага, за да развият комуникацията със своите партньори и клиенти чрез най-голямата и най-достъпната медия – интернет.

Оригинална публикация

Тема: Влиянието на социалните мрежи?
Гости: проф. Михаил Константинов, математик, доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, Димитър Ганчев от Интернет общество

Водещ: Добре дошли в студиото отново, дами и господа. Аз съм Емил Кошлуков, вие гледате ТВ7. Благодаря ви, че сме заедно. Тук при мен са Иванка Мавродиева, доцент в Софийския университет по реторика.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Проф. Мишо Константинов. Няма нужда да ви представям, добре познат сте. Димитър Ганчев, който също е добре познат, от Интернет общество. Темата е за влиянието на социалните мрежи. Всички ги знаем, всички влизаме. Трябва да помислим обаче какво става – има ли нещо, което не долавяме все още, макар че ни е толкова приятно да седим и да ги ползваме. Трудно е понякога да си представим как се е променил животът ни през последните десетилетия, и дори през последните десет години. През това време тези мрежи, а и вероятно повече от всичко останало повлияха на огромната част от ежедневието ни. Предвиждането на размерите на глобалния разговор почти беше невъзможно. Разработките през последните няколко години станаха невероятни. Задачата на повечето хора през това десетилетие е да се справя с тези мрежи. Вижте какво са подготвили нашите редактори.
Социалните мрежи, с право наричани социални медии като средство за комуникации коренно промениха живота ни и взаимодействията ни един с друг и със света около нас. Нещо съвсем естествено е сутрин преди да отворим електронната си поща или новинарските сайтове, първо да погледнем историите, споделени от нашите приятели в социалните мрежи. Контактите ни във Фейсбук или Туитър все по-често стават доверени източници на информация, дори по-често и от търсачките. Блогъри споделят, че читателите им достигат до тях по-често чрез споделяне в социалните мрежи, отколкото чрез търсене в Гугъл. Благодарение на тях все по-лесно е и да започнем бизнес. Чрез социалните мрежи хора, които имат малко пари за реклама, имат шанс да привлекат внимание и да насърчат бизнеса си. Много онлайн магазини без рекламен бюджет вече използват Фейсбук и Туитър като единствен маркетинг инструмент. Хората със сигурност ще продължават да се срещат в клубове и на партита, но все по-лесно е да открием хора, които споделят интересите ни в социалните мрежи. Проучвания сочат, че само за миналата година времето, което прекарваме в тях се е утроило. Сайтовете за социални контакти все по-често се използват за намираме и поддържане на стари и потенциално нови приятелства и в това отношение са без конкуренция. И въпреки че в тях имаме възможност да решим кога, как и до къде да се разкрием, стараейки се да изглеждаме перфектни, те ни дават възможност за по-голяма лична прозрачност, като демонстрираме чисто човешките си емоции. Дори и да имаме само няколко последователи в Туитър или приятели във Фейсбук влиянието ни се увеличава неимоверно заради все по-отворените канали за комуникация. Мрежите за споделяне несъмнено засилват влиянието на обикновените потребители върху общественото мнение и политиката – нещо, което не му предоставя и най-масовите електронни медии. В резултат ние се чувстваме много по-малко като пасивни минувачи и много повече като участници, които имат право на глас в събитията в нашия свят.
Водещ: Обратно в студиото. Скоро четох една ваша статия, в която вие не сте голям фен на социалните мрежи.
проф. Михаил Константинов: Преди няколко години аз излязох от всички социални и професионални мрежи.
Водещ: Нямате профил във Фейсбук, другите.
проф. Михаил Константинов: Имах във всичко, но ги затрих и напуснах. Всеки ден по около пет – шест покани да се включа някъде. Направо като видях покана я дел-вам.
Водещ: Не ми казвайте, че някой ви следи в социалната мрежа и затова сте напуснали.
проф. Михаил Константинов: Не за това. Просто прецених, че трябва да се напусне, по много причини.
Водещ: Дайте важната – защо? Всички са вътре.
проф. Михаил Константинов: Е, аз не съм.
Водещ: Защо? Вие сте един от малкото.
проф. Михаил Константинов: Да. Аз между другото използвам непрекъснато в работата си виртуалния свят. Така че единственото, което не давам да ми се бърка, е личният живот, нито пък желая да бъркам в личния живот на някой друг. Този начин на комуникация на мен не ми харесва. Освен това смятам, че така създадохме един глобално-уязвим свят. Толкова неуязвим, че катастрофата, която ще ни се случи по съвсем естествени причини, ще бъде с невъобразими последствия.
Водещ: Каква катастрофа, проф. Константинов?
проф. Михаил Константинов: Ами, хайде за момент си представете, че изчезнат всички компютри. Не само глобалните комуникации, а и компютрите като такива.
Водещ: И?
проф. Михаил Константинов: И, колко часа след това ще съществува тази цивилизация? Ето пример.
Водещ: Интересен въпрос.
проф. Михаил Константинов: Колко часа след това? Около не повече от 10.
Димитър Ганчев: Аз мога да отговоря по друг начин – какво ще стане, ако спре токът. Кога ще изчезне цивилизацията? Ами, още по-бързо. Ако спре топлата вода. Пак ще спре цивилизацията. Ако спре петролът, ако спрат автомобилите, ако спрат хладилниците.
Водещ: Но професорът каза, че сме много зависими от компютрите.
Димитър Ганчев: Зависими сме от абсолютно всяка една придобивка на цивилизацията, включително и от компютрите. И от тока сме зависими, и от топлата вода, и от автомобилите.
проф. Михаил Константинов: Има една много принципна разлика. Нека да я видим. Преди 50 години това, което сега ни заплашва не представляваше никаква заплаха. Мощен протоберанс, опашка на комета и т.н. преди 50 години щеше да доведе до неприятности. Сега ще доведе до крах за часове. Не, защото…
Димитър Ганчев: И за електричеството, да.
проф. Михаил Константинов: Не, момент само. Първо ще изгорят 500 реактора. 500 реактора в действие ще изгърмят.
доц. Иванка Мавродиева: Проф. Константинов има право да бъде или да не бъде във виртуалното пространство. Други като мен избират умерено да присъстват в тази интернет.
Водещ: А защо умерено?
доц. Иванка Мавродиева: Първо, защото като преподавател, учен се опитвам да изследвам и добрите, и лошите страни. Това го има като факт.
Водещ: Добре, кажете…
доц. Иванка Мавродиева: Тогава, когато се опитах на мои колеги студенти да кажа нещо, те питат много, много. Предпочетох да си направя академичен блог. Те първо четат, концентрират се, след това питат. Постепенно започнаха да пишат в тези блогове.
Водещ: Ама професорът не спори с това. Той не каза, че може да ползва интернет, а социалните мрежи.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи, ако приемем, че блогът е социална мрежа или социална медия, все още спори по това понятие. Но също студентите и не само студентите се обединяват във Фейсбук групи, Туитър, макар да няма това присъства каквото има извън България, то засилва присъствието си. Защо да не се обединяваме и да не споделяме. Това е УЕБ2.0. Ние споделяме информация с останалите, носим и отговорност за тази информация, която постваме.
Водещ: Ама това не променя ли света и как го променя по-скоро?
Димитър Ганчев: Разбира се, че го променя – прави го малък, от друга страна нашият собствен личен свят пък го прави голям, разширява го.
Водещ: Не е ли измамно това чувство – комуникираме с виртуални хора, създаваме си фалшиви представи, виждаме нещо в профила, което не харесваме, а човекът не е такъв на живо? Липсва личното общуване.
Димитър Ганчев: Какъв е човекът? Ти знаеш ли какъв е човекът? Ами, в личното общуване той е такъв, какъвто ти се представя на теб. Може би всъщност в интернет е истинският.
Водещ: В интернет…
Димитър Ганчев: Ако са му паднали задръжките там, ако не се съобразява с факти…
Водещ: Интересна тема.
доц. Иванка Мавродиева: Има едно изследване на Гюнтер Кресп, който проучва преминаването в четенето от хартия към получаване на комуникация в мрежата на екрана. Много от хората са по-освободени, дори по-спонтанни, колкото и парадоксално и странно да звучи.
Водещ: Професоре, разбиха ви всички. Казват, че е много по-добре да общуваме в интернет.
проф. Михаил Константинов:…
доц. Иванка Мавродиева: Не, не по-добре. Някои общуват в интернет…
Водещ: По-освободено отколкото…
доц. Иванка Мавродиева: … релевантния в реална среда, защо не.
Димитър Ганчев: По друг начин. Аз не давам характеристика дали е по-добре или по-зле.
проф. Михаил Константинов: На мен ми е много забавно това да го гледам. И действително и това е вярно, което те казват. Аз само ще се върна отново на това…
Водещ: Къде е минусът?
проф. Михаил Константинов: Минусът е, че създаваме такива умения, чисто виртуални, които няма да ни вършат работа, ако нещо ни се случи. На моите студенти, аз съм математик, както знаете, като започвам лекциите си по математика, им обяснявам минимума от знания, който трябва да отнесат от своето образование.
Водещ: Кой е той?
проф. Михаил Константинов: Той е следният – таблицата за умножение. Този, който знае таблицата за умножение, ще бъде шаман на племето, като падне кометата. А който знае и действието деление, ще бъде жрец и ще остави поколения жреци след себе си.
Водещ: Интересна гледна точка.
Димитър Ганчев: Аз не бих спорил с г-н професора, защото и аз съм математик, аз съм завършил националната математическа гимназия и Факултета по математика и информация. Така че аз съм минал по този път. Разбира се, не споделям чак дотолкова опасенията, че цивилизацията в един миг ще загине. Да, ако ни удари опашка на комета сигурно няма да ни е много приятно, ама не, защото ще ни спрат компютрите, вярвай.
Водещ: А по други причини. Добре. Не променят ли, да говорим, да забравим общуването, вижте как се промениха някои големи индустрии – мрежата, итнернет като цяло, но не само социалните мрежи. Например приходите от реклама в САЩ през 2010 година, мога да ви ги покажа, те са: за вестници – 22.8 млрд., близо 23, 22.8 млрд. долара. Намалява с 46% за четири години. Интернет – 25 млрд. долара. Увеличение с 13% за четири години. Вече интернет рекламите бият вестниците и медиите, просто защото читателите са там и рекламата върви след читателите.
доц. Иванка Мавродиева: Интерактивната реклама, импресиите, достиганията, модерното правене на реклама…
Водещ: Проблемът е друг, че умира една цяла индустрия – печатарската. Вижте читателите на печатни издания, искам още нещо да ви покажа. Печатни издания – 2.3 млрд. души, нали, това за 2010. Интернет – 1,9 млрд. души. В момента. И вижте книжарниците „Бордърс”, които фалираха през октомври 2011 година, приходите за 2009, година преди да фалират, 3 млрд. долара. Работници – 20 хил. души. Дял от пазара на книги – 10%. Огромна верига. В Америка, но и по света. Днес я няма, изчезна. Интернет разбива цели индустрии. Тези социални мрежи убиват журналистиката, такава каквато я познаваме.
доц. Иванка Мавродиева: Но и дава шанс да се усвоят нови умения за професионално уеб-писане. Онлайн журналистика – това е вече термин, така както имаше Амазон и се купува… Защо не се трансформират в посока – стъпваме на професионализма, базовите знания журналисти и усъвършенстване в тази посока.
Водещ: Знаете ли защо? Нека ви отговоря. Защото, според мен, в огромното море на информацията в интернет няма редакция.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Аз мога да пусна в мрежата и да прочета какво е станало в Конго, в Тунис, навсякъде. Мога да видя всичко. Но тази информация не ми е подредена. Вестникът право това за мен или това предаване. Казва – ей това е важно, ей това е главното, ей това е значимо. Само тази страничка ти стига днес за света.
доц. Иванка Мавродиева: Така е, г-н Кошлуков.
Водещ: Е, как да се ориентираме в това море от информация?
доц. Иванка Мавродиева: Вие имате екип от редактори и продуценти.
Водещ: Не в интернет. В него всеки пише каквото си иска.
Димитър Ганчев: Ключовият елемент, ключовата дума е доверие. Това, което отличава вестника от морето от информация в момента в интернет, говоря за момента, това е доверието. Това, което ти казваш е, че спрямо информацията, публикувана във вестника ние имаме доверие, а спрямо тази в интернет – нямаме. Това обаче е детска болест. Рано или късно ще се намери решение на този проблем.
проф. Михаил Константинов: Всички сме чели 1984 година. А за които не са я чели и ни гледат в момента, това е един свят, в който можеш да променяш миналот, така че да владееш бъдещето, настоящето и бъдещето. В момена, за съжаление, има един факт, който изобщо тук не коментирахме, но е важен – свободният достъп до интернет, свободният достъп до информация, те моделира миналото по недопустим начин. По един и същи предмет вече на места в Уикипедия има шест или седем все по-нови статии, няма архив към старите, тоест последният, който е писал в Уикипедия, той е истината от последна инстанция. Много често тази истина не е такава.
Водещ: Ето един проблем.
проф. Михаил Константинов: Енциклопедия Британика не си позволява това нещо. А великата Уикипедия, с която аз ежедневно работя, ежечасно, тя си позволява да пуска шест варианта на една тема, другите ги няма на опашката.
Водещ: Какво казвате на това?
проф. Михаил Константинов: … и за него това е миналото.
Водещ: Какво казвате на това?
доц. Иванка Мавродиева: Уикитата дават възможност всеки да се опита да създава съдържание, но идват морално-етичните проблеми, които професорът поставя – дали да има един път професионално отношение, проверка на тези научни данни и да има окончателен вариант, който да казва – това е засега доказаното.
Водещ: … в интернет да го има. Всеки пише каквото си иска и поства каквото си иска.
доц. Иванка Мавродиева: Ето моралният… носи отговорност.
проф. Михаил Константинов: Няма я опашката.
Димитър Ганчев: Опашката я има, не е кой знае какъв проблем. А това, че има опашка не ни помага кой знае колко, защото ние нямаме доверие и на опашката, както казах и преди малко. Честно казано не знам как източниците на информацията трябва да се преборят за доверието на потребителите. Това в крайна сметка е техен проблем, не е проблем на технологията или на цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Ами, аз като искам да съм сигурен в нещо, отварям енциклопедия Британика. Това е. Малко по-скъпо е.
доц. Иванка Мавродиева: Тя също има онлайн версия. Енциклопедии, справочници, речници – всички ние като…
проф. Михаил Константинов: Ама ето, има разлика огромна. … в Уикипедия аз сядам и написвам статия.
доц. Иванка Мавродиева: Може да ползва информацията.
Водещ: Тук е само инструмент онлайн изданието. Но говорим за идеологията интернет, говорим за новите механизми. Вижте, това например не ви ли притеснява, че в цялата мрежа моментално се свързваш със стотици хиляди хора, тоест старото общуване трябва да отидеш в заведение, на гости при приятели, на село и ще срещнеш 20 човека. Тук са 2 000 в момента. Второ, има обратната връзка. Ако преди ти искаш да говориш нещо на старите, те ти говорят и на теб. Ако преди само ще си читател и четеш, сега и пишеш. Тези промени, не казвам, не давам оценъчна – хубаво или лошо, ама така променят общуването, че вече то е коренно различно. Не ви ли притеснява, че влизаме в нов свят, който не познаваме и не владеем.
проф. Михаил Константинов: Биологичен проблем в случая – дали скоростта на биологичната еволюция на нашите мозъци ще може да издържи на скоростта на комуникациите. Това е друг въпрос, който е също …
Димитър Ганчев: Добре, в някаква степен е вярно това. Аз не мисля, че е чак толкова страшно. Ще поживеем – ще видим. Също така не е много страшно, че се отварят и нови възможности. Човек никога не знае какво ще се случи. Аз в такива случаи…
Водещ: Г-н Ганчев, но рушат и стари. Ще ви кажа, че звукозаписната индустрия умря заради интернет, ще ви кажа, че холивудската индустрия също закъсва и телевизии заради интернет, ще ви кажа…
доц. Иванка Мавродиева: Това е въпрос на авторски права.
Водещ: Ще ви кажа, че цели бизнеси загинаха. Къде са видеотеките в София? Преди десет години помните ли, че имаше видеотека във всеки гараж – отиваш да вземеш диск да гледаш филм. Няма.
Димитър Ганчев: Заминават си определени бизнес модели, факт. Обаче се появяват и нови.
Водещ: Кои?
доц. Иванка Мавродиева: Погледнете на тези промени като на възможности за бизнес и нов тип общуване.
Димитър Ганчев: Да, всъщност в момента …
проф. Михаил Константинов: Извинявай. Не бих плакал толкова за тези бизнеси. Хубаво – идват нови, умират стари.
Водещ: Идете говорете с певците. Не могат да продадат един диск.
доц. Иванка Мавродиева: Ама ние продължаваме да твърдим, че имаме приятели колкото на пръстите на едната ръка, един поет беше казал и знаем, че тези наши приятели във Фейсбук не са ни онези същински, истински приятели.
Водещ: Чудесна тема. Променя се представата за приятелство. Кой е приятел – този, който ти е харесал във Фейсбук или този, с който …
Димитър Ганчев: Има още няколко думи за приятел.
Водещ: Ок.
доц. Иванка Мавродиева: … намерим синоними да ги назовем.
Водещ: Как си виждаме дружбата, приятелството?
Димитър Ганчев: Дава ни още възможности обаче, не ни отнема нищо.
доц. Иванка Мавродиева: Имаме по-близки, по-далечни приятели.
проф. Михаил Константинов: Емо, когато заставаш пред студенти и за да преподаваш, ти имаш лична отговорност към тези хора – за всяко нещо, което ще кажеш. Когато аз говоря с някого, дори и непознат, аз съм с лицето си и с личността си. В момента във виртуалното пространство се е набъкало с изратеняци, извинявай, които са замърсили пространството и е просто…
Димитър Ганчев: Затова казвам, че няма нищо лошо в избора. Аз примерно съм в мрежата от 20 години, но не съм написал една дума, която да не е подписана с моето име.
Водещ: Извън мрежата заставате с лицето си…
доц. Иванка Мавродиева: Нека г-н Ганчев да каже, то се проследява кой е с лицето си, кога си влязъл, какво си писал.
Димитър Ганчев: Разбира се. Въпрос на личен избор – както от моя страна дали ще се подпиша с името си… Въпрос на личен избор. Да, вярно, по-трудно е, когато трябва да правиш избор, отколкото когато не трябва да го правиш.
проф. Михаил Константинов: Дете родено върху клавиатурата няма, то е родено в този свят. И вие го заливате с…
доц. Иванка Мавродиева: … те се учат от малки на таблици и се ориентират много по-бързо отколкото ние.
Димитър Ганчев: … ние да монтираме бойлер в къщи, защото тя не можеше да приеме цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Моля ви, никой не поставя под въпрос цивилизацията. Значи, ако така примитивно ще разсъждаваме…
Димитър Ганчев: Не, не е примитивно. Единственото, което аз се опитвам да кажа, че това е развитие. Да, може би не винаги сме готови за…
проф. Михаил Константинов: Да сравнявам интернет с бойлер ли. С това не съм съгласен.
доц. Иванка Мавродиева: … поставим въпроса за лидерите на мнение във виртуалното пространство.
Водещ: Добре, да го поставим.
доц. Иванка Мавродиева: Има такива и журналисти, които имат собсвтени блогове и политици, и академични, представители на академичната общност. Ако позволите, блогът на проф. Нели Огнянова. Той се чете.
Водещ: Чудесно.
доц. Иванка Мавродиева: Това е една солидна медия, бих си позволила да кажа, социална онлайн медия. Нека да погледнем от тази гледна точка. Като професионалист, експерт там могат да бъдат намерени…
Водещ: Ние не спорим за това. Значи, това, че ще го напише …
проф. Михаил Константинов: То носи отговорност.
Водещ: Вижте, ако ще го напишете в интернет или на хартия, това е едно. Това е нейният блог, знае се, че публикува там. Говорим за социалните мрежи, за тази бърза комуникация, интерактивна – и вие към мен пишете, и аз към вас, където няма достоверност на информацията, няма система, сито, подредба на информацията. Има снимка от площада Тахир в Египет, ама има и снимка на някакъв умрял, не го знам дали е там, всичко това ме пали, излизам на революция, така станаха арабските. Ще ви кажа само, че в Китай, в Иран и до ден-днешен тоталитарните държави изолират това. Ние се сърдим, но може да се окаже, че не е чак толкова…
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са механизъм за политическа мобилизация.
проф. Михаил Константинов: Между другото арабите си докараха шериата. Нали знаете сега в момента голямата работа в Либия, че щяло да има хареми. Това е радостта, затова подкрепят новото управление, защото ще има харем.
Водещ: Уж Фейсбук поде революция, а върна назадничавите средновековни закони. Как така стана, че Фейсбук….
Димитър Ганчев: Това е друга тема.
доц. Иванка Мавродиева: Това е друга тема.
Димитър Ганчев: Нямам против да я дискутираме.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са средство за политическа мобилизация, те са инструмент.
Димитър Ганчев: Това, което постигна социалната мрежа там е да предизвика промяна. А промяната към какво, вече не е отговорност на социалната мрежа, това е отговорност на онова общество там, което се опитва да се промени. Ако няма друга алтернатива, да, ще отиде към шериата, ще отиде към ислямизма. Но това не е проблем на социалната мрежа, това си е проблем на обществото.
Водещ: Е, как направиха революция, имат компютри, имат достъп, имат Фейсбук…
проф. Михаил Константинов: Обществата не са готови.
доц. Иванка Мавродиева: Това също е много сериозен проблем – колко са готови за тази промяна.
проф. Михаил Константинов: Знаете до какво доведе така наречения октомврийски преврат – всички си скубят косите в момента.
Водещ: Добре де, те може да не са готови, ама в ползите от социалните мрежи – аз да си намеря стари приятели, които не съм виждал от 20 години. Всички сме намирали такива.
Димитър Ганчев: Да. Приятели, роднини.
Водещ: Да се свържа по цял свят да пиша, иначе ми отнема една седмица с писмо. Извинявайте, може да не сме готови като общество, ама ми дава много привилегии.
доц. Иванка Мавродиева: В личен план.
Водещ: Да.
проф. Михаил Константинов: Виж какво, проблемът не е да отречем или да приемем тотално това.
доц. Иванка Мавродиева: А да изследваме…
проф. Михаил Константинов: Както никой не казва да спрем автомобилите, въпреки че се избиваме с тях. И то най-много убити има в България от автомобили. Просто го правим все по-безопасно.
Водещ: Как правим безопасна мрежата?
доц. Иванка Мавродиева: Ето едно рационално предложение.
проф. Михаил Константинов: Нали затова сме се събрали да говорим. Ето, по много начини. Единият начин го видяхме – тоталитарен контрол. Щом се види ключова дума за нещо такова, изключва всичко. И засега Китай са държи. Макар че като
Водещ: Иран.
проф. Михаил Константинов: Иран също държи.
Водещ: Сирия и така.
проф. Михаил Константинов: Ето виждаме. Макар че това как държат, е друг въпрос. Така, значи трябва да се търси разумният компромис и да знаем нещо друго, което в момента изпускаме. Всички на тази маса сме прекрасно защитени от тези опасности, за които говорим. Децата родени върху клавиатурата, те са родени там, те от първата си година са там. Те са беззащитни. Ето за тях трябва да мислим. Защото може да отгледаме нещо, което просто да се окаже последното поколение, не дай Боже.
Водещ: Г-н Ганчев.
Димитър Ганчев: Аз споделям този риск и в интерес на истината нямам отговор на него. Това е нашата отговорност, на нашето поколение – да се погрижим за децата си. Факт.
Водещ: Добре, ама как се грижим с този свободен достъп.
доц. Иванка Мавродиева: Да се създадат етични кодекси.
Водещ: Ама как ще се спазва този кодекс в интернет.
доц. Иванка Мавродиева: … медиен дебат – дали блоговете да бъдат обявени за медия. Ако се обявят като медия, те попадат под едни регулативни механизми и трябва да се промени законодателството. Този дебат беше доста активен в една от известните медии – в онлайн среда се проведе.
проф. Михаил Константинов: Така е. Обаче това е леко формално.
доц. Иванка Мавродиева: … дали той рефлектира, дали … Ако няма закони, професоре.
проф. Михаил Константинов: За България проблемът не е в законите, а в тяхното спазване.
доц. Иванка Мавродиева: Ако проучим как рефлектира промяната в поведението на младите хора постоянното присъствие във Фейсбук, колко време геймърите, помните ли какви споровете се водеха …
Водещ: Те продължават да са геймъри, те не са изчезнали.
доц. Иванка Мавродиева: .. от изключително лошо влияние върху младото поколение, не могат да пишат правилно.
Водещ: Ама те и сега не пишат правилно. Те не могат да пишат.
доц. Иванка Мавродиева: Студентите не могат да пишат елементарни думи, които нашето поколение и вашето …
проф. Михаил Константинов: Между другото моите студенти са инженери и 5% пишат 100 на 100 правилно. По-малко, три процента.
Водещ: Ако Хитлер имаше Фейсбук през 40-та година, питаме г-н …
Димитър Ганчев: Не мога да отговоря на този въпрос. Това, което трябва да отбележим е, че Хитлер е дошъл на власт, спечелвайки свободни и честни избори.
Водещ: Това е така.
проф. Михаил Константинов: И то на два пъти.
Водещ: Безспорен факт.
доц. Иванка Мавродиева: Говори се, че от ….
проф. Михаил Константинов: Хитлер е един от първите, които използва тогавашните супер медии. Той прави супер медии.
Водещ: И по кината.
проф. Михаил Константинов: И телевизии.
Водещ: Огромната пропагандна машина…
доц. Иванка Мавродиева: Реториката му е повлияна и от отчитане и на медиите, и на киното. Той говори не като ораторите от древен Рим, а като оратор модерно по онова време… Клипове на много политици, предизборни мрежи са в социалните мрежи – в youtube, във vbox. Ние ги търсим, гледаме ги. Ето ви една вторична виртуална аудитория. Ти не отиваш на митинга, не желаеш да го гледаш по телевизията, имаш време и го гледаш, когато пожелаеш.
Водещ: Трябва да свършваме.
Димитър Ганчев: Отиваш на митинга, сядайки пред компютъра. Това е, което се случва …
Водещ: Ама казвате две различни неща – вие казвате, че не отивате, а той казва, че отива, въпреки че е пред компютъра.
доц. Иванка Мавродиева: Това е вторичната виртуална аудитория.
Водещ: С по едно изречение да приключим този разговор. Естествено, че не може да кажем еднозначно – за или против, да или не.
Димитър Ганчев: Ние не се и опитваме.
Водещ: Но все пак, една препоръка. Какво, какво е най-доброто, което може да се случи, едно изречение, една дума. Какво да чакаме?
доц. Иванка Мавродиева: Да споделяме създаденото от нас съдържание, което е проверено и да носим отговорност.
проф. Михаил Константинов: Просто трябва да имаме предвид нещо, което звучи банално, но за първи път е вярно – това, което става е без прецедент. С такава скорост нараства обемът на информацията, не само, че никога не е имало, то просто се … стотици пъти от това, което познаваме. И ние сме точно на критичния момент и трябва да решим нещо.
Димитър Ганчев: Фарадей казва, че никой не знае каква е ползата от едно новородено. Това е едно новородено, ние не знаем каква ще е ползата. Ще поживеем и ще видим.
Водещ: Оставаме сравнително така. Оптимистично.

в. Дума | 02.08.2011

Известна британска професорка твърди, че прекаленото седене пред компютъра води до криза на идентичността

Увлечението по социалните мрежи може да понижи нивото на концентрацията на вниманието и е признак за "криза на идентичността" – с този термин в психологията се обозначава загубата от човек или социална група на представата за мястото си в обществото и за своята самоценност.
Това смята известният британски учен, професор от Оксфордския университет баронеса Сюзън Гринфилд. Баналността на информацията, която обменят ползвателите на туитър, може да стане проблем за комуникацията, цитира Нюзру "Дейли мейл".
"За какво му е на някой да знае какво е ял някой друг на закуска?", подчертава проф. Гринфилд. "Изглежда такъв човек има някаква криза на идентичността", добавя баронесата. По думите й всичко това може да доведе до намаляване на концентрацията, увеличаването на потребността в незабавна оценка и загубата на много невербални навици – такива, като способността да се гледа в очите по време на разговор.
Изследователката, посветила живота си на изследването на физиологията на човешкия мозък, разкритикува и социалната мрежа фейсбук, отбелязвайки в частност: "Това е почти като да живееш в нереален свят, но в свят, в който е важно какво мислят хората за вас… Помислете за последствията за обществото, ако хората започнат повече да се тревожат какво другите мислят за тях, отколкото какво мислят те самите за себе си".
Междувременно, по думите й, докато ние умуваме над този проблем, виртуалното "приятелство" и компютърните игри постепенно преустройват мозъка на човека.
Баронеса Сюзън Гринфилд, която е авторитетен специалист в областта на психологията, невробиологията и фармакологията, както и известна писателка и член на Камарата на лордовете, преди няколко години вече критикува пред медиите социалните мрежи и увлечението от компютри като цяло. В серия интервюта за водещи британски издания баронесата вече каза, че има пряка връзка между проблемите с концентрацията на вниманието при младото поколение и нарастващата роля на компютрите в живота на човека. През 2008-2009 г. баронесата отбеляза, че през последните 10 г. лекарите са започнали три пъти по-често да изписват на пациентите си лекарство, давано при разстройства на вниманието. Според проф. Гринфилд това може би е свързано с дългите часове, прекарани пред монитора. Баронесата смята, че в резултат на общуването с техниката мозъкът на детето свиква с незабавната реакция на действията му, което оказва негативно въздействие върху способността му да концентрира вниманието си по-продължително време.
Човешкият мозък, твърди професорката, е способен постоянно да се променя и да се приспособява, но той е доста чувствителен към средата, в която се намира. Затова продължителното непрекъснато взаимодействие с компютъра може силно да повлияе върху функциите му.
Терминът криза на идентичността се появи в науката относително неотдавна – през втората половина на миналия век. Кризата на идентичността се проявява като противоречие, несъответствие на съществуващия социален статус на човек или социална група към изискванията на променената ситуация. Основен показател за това е неспособността да се приеме новата роля, която налагат външните обстоятелства, или, като се приеме, да се адаптира към нея.
Психолозите дават и симптомите, най-характерни за това състояние:
- неадекватност на самооценката
- загуба на перспектива
- увеличава се песимизмът
- променя се социалната активност
- появяват се безкомпромисни съждения и социално-агресивно поведение
- повишен интерес към метафизични и ирационални проблеми.

Стр. 9

Оригинална публикация

в. Труд | 26.07.2011

Социалните мрежи фейсбук и туитър, както и световната търсачка "Гугъл" водят до пристрастяване. Те могат да предизвикат зависимост също като тази, която човек изпитва към алкохола, цигарите и наркотиците, пише "Ню Йорк пост", цитиран от БТА. Изданието се позовава на резултатите от няколко изследвания. Според тях хората реагират като лишени от дрога зависими, когато по някаква причина нямат възможност да влязат в интернет.
Така, както алкохоликът използва питието като "социален балсам", пристрастените към интернет смятат, че тези, които не оценяват достойнствата му, са големи досадници, пише изданието. Проучването е направено сред 1000 потребители. Данните от анкетите показват, че 53% от тях се чувстват "разстроени", когато нямат достъп до световната мрежа. Около 40% се чувстват самотни, когато не влязат в мрежата.

Стр. 33