в. Торнадо | 15.01.2011

…

Екипът на PRnew.info премахна публикацията по молба на QM Media.  

От Издателството заявиха: 

"Статията във в. "Торнадо" не почива на реални факти и разпространява откровено невярна информация."

PRnew.info I PR&Медиа Новини прави мониторинг на публикациите, свързани с PR и Медиа в България, посочвайки източника на всяка новина.

Ние не толерираме публикации, съдържащи личностни нападки, непроверени факти и инсинуации.

Капитал, Light | Даниел НЕНЧЕВ | 13.11.2010 

Той е идеолог на "Ку-Ку" и повечето му производни тв проекти, автор на няколко книги и доскорошен участник в най-неприятното телевизионно риалити за всички времена – "Парламентарен контрол". Днес противоречивият Дилов пише книга за прехода, издател и председател на редакционния съвет на вестникк "Новинар" и главен редактор на авторитетното двумесечно списание L’Europeo. Преди всичко Дилов-син е завършил История на журналистиката. И без съмнение има любопитно мнение за процесите, които протичат в българския й вариант.

Защо станахте толкова масов?

Давам си сметка и даже с лек уплах сам си отварям хладилника, защото може да изпадна от него. Това дойде от Facebook. Там имам 20 000 абонати на страницата и 56 000 уникални прочитания на ден. Тоест доста самостоятелна медия. Нарочно го правя там, където не е комерсиално. Първо, аз посегнах към Facebook, когато отпадна хипотезата, че го правя, за да получа избиратели. Бях сигурен, че няма да се кандидатирам, отказах да влизам в парламента и тогава направих страницата си, профила. А за "България търси талант" ме излъгаха арменци – те са царе да те изпържат.

Какво е списание L’Europeo?

L’Europeo е нещо различно, ново, знак е. Все повече го виждам да стърчи от чантите на дами, на които нищо от външния вид не предполага, че четат такива текстове. Явно го носят, за да е ясно, че го имат. L’Europeo хич не се сърди на ония, които го купуват, само защото снобеят. Напротив. Ние сме щастливи, че освен че ще го купят, ще научат и че Гогол не е интернет търсачка. L’Europeo е знак за другост. И се припознава и от разни хора, на които не им се ще много да са българи. Списанието е различно като теми, а и от начина, по който се говори в повечето медии в момента. А и тази негова извънвременност, извън злобата на дните, го прави много привлекателно. Доближава се до един формат, който в България никога не е бил известен – Quarterly, в който големите събития са представени винаги през лична история. Истории до крайност хуманизирани, независимо за какво става дума – за желязото в спанака или за гриповете, които се предават по медиен път – птичи, свински и т.н.

А какво искате да промените?

Както в италианския вариант, ще има доста повече национални теми, които са експонирани на фона на някакви световни процеси. Винаги имаме българска история – в рамките на контекст, който е най-малкото европейски. Примерно кражбата на тялото на Чарли Чаплин, където е лъжа с лъжа в лъжата – изключително интересно. Или сравнявахме Атомното "Ку-Ку" с румънците, грузинците, Орсън Уелс. Освен това повече ще са текстовете, специално възложени да бъдат написани от хора, които имат специално знание по темата, а не ги ровят да ги търсят и събират. Ще се появят много неочаквани автори – хора, които не са забелязани от българските медии, а и те не са имали кураж да пишат, но са примерно страхотни специалисти по далекоизточна модерна история – каквото се случва в момента в Китай, Япония. Хора, които пишат и добре, там живеят, там са социализирани и могат да разкажат истории, които тук не ги знаем и наистина ще бъдем като Марко Поло.

Какво предстои на медийния пазар?

Медийният пазар ще бъде огледален на политическия в предстоящия сезон.

Какво означава това?

Означава секс без хигиена. Ужасно ще бъде. Ще има много бурни събития със сигурност – задава се очевидно титаническа политическа битка. И това ще се отрази на медиите със сигурност, поради малкия пазар. Ако пазарът беше достатъчно могъщ да подкрепи едно издание, включително и рекламния – то нямаше да бъде толкова зависимо от политически субекти или икономически, които пък са зависими от политическите. И това е една затворена верига. Затова много възлагам на интернет изданията, защото там свободата е много по-голяма. Хората, които наблюдават медийния пазар, мислят по това явление и съм почти сигурен, че ще бъде подкрепено предложението ми от догодина да има "Черноризец Храбър" и за блогъри.

Вие сте член и на съюза на издателите, които дават наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Какво е новото в него тази година?

За пръв път не издателствата предлагат текстове, а всеки журналист може сам да си предлага. Второ – награда за журналистическа книга. Третото, което смятам, че е редно да кажем – беше много хубав жест наградата за цялостно творчество. Тя се знае предварително, но не се обявява. Радостина Константинова, посмъртно, създателката на 168 часа. Още повече че тя ще отиде в една фондация за млади журналисти.

Каква е вашата дефиниция за добър журналист?

Има нещо много важно на ценностно ниво. Моето поколение е изпердашено и няма да роди повече добри журналисти. Защото на нас, особено във Факултета, а и в редакциите, ни преподаваха мита за така наречената обективна журналистика. Обективната журналистика за мен е крайно субективна журналистика, пожелала да остане анонимна. На нас ни се преподаваше това – че трябва да бъде разделен коментарът от новината и всички тия неща. И всъщност човекът, който казва "аз" в журналистиката, първо трябва да си извоюва правото да го казва. Обаче, като добие това право, той трябва да го казва. Не да се крие зад титула на вестника или да се крие зад твърдението, че е добър обективен журналист. И този модел на личността на журналиста тепърва ще излезе и сила ще му дадат електронните медии и интернет.
Правят впечатление тия, които пишат от първо лице, единствено число, защото те се ангажират с позиция и пишат по-скандално. Това не е оная журналистика, която е занаят – шиенето на потници, правенето на интервюта, писането на дописки. Голяма част от журналистиката в България е и продължава да е паркетна. Някакви хора ходят на пресконференции и след това ги преписват. И тук пак се надявам, че агенциите и интернет ще убият това.

Най-важното, което се случи, и най-важното, което не се случи с медиите у нас?

Езикът се разкрепости страхотно, обогати се, освободи се. Трябва да си даваме сметка за това. Може би единственото нещо, което не се случи, а трябваше да се случи, е разследващата журналистика. Заради девалвацията на професията – много издания, ниски тиражи, малко заплащане… Много трудно е да отгледаш и да успееш да поддържаш истински разследващ журналист. Защото той трябва да може с едно разследване да живее 2-3 месеца, докато направи следващото. И това е ужасно трудно да се направи. Няма как да го пращаш по пресконференции. Има един порок, който се случва в България – добрите журналисти ги правят началници. Не можеш в България да си суперрепортер на 56 години. Просто системата не те оставя. Тя не ти плаща достатъчно. Ти, ако си добър журналист, на 56 години трябва да си вече главен редактор. И не говоря за собственост. В една от най-големите български фирми, със стотици милиони оборот годишно, държателката на 7% от капитала продължава да е секретарка на шефа. Защото просто е много добра секретарка и не иска да бъде друга – не иска да бъде шеф на отдел, не иска да бъде представител в Лондон, не. Тя е секретарка на шефа, ходи сутрин половин час преди него, прави кафета, вдига телефоните и е акционер. И то е акционер от самото създаване, тя е учредител. Та тук не можеш да отгледаш суперрепортер, който, независимо на каква възраст, първо, да е много ОК с парите, които изкарва, и второ, да е горд с това, че е репортер. Аз не бих бил собственик на "Новинар", бих бил репортер на "Новинар", ако взимах същите пари, които взимам като собственик. Но просто няма как да си храня ужасно многото деца, а да не говоря за другото.

Стр. 24 – 25

в. Делник, Ямбол | 06.11.2010

Визитка

Любен Дилов – син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008 г). Завършва 32-ра гимназия в столицата и факултета по журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски", специалност"Печатни медии". Работи като редактор в няколко издания, като във в. "Поглед", сп. "Литературна академия" и др.
От 1990 г. Дилов – син се занимава със създаването на TV предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Любен Дилов -син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение "Гергьовден", а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на в. "Новинар".
Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание "L’Europeo".
Автор е на книгите "Седнал във въздуха", "Хуйко", "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи", през октомври т. г. излезе най-новата му книга "Фейсбуки", която авторът представи в Ямбол. В нея Дилов – син като истински колекционер и провокатор на настроения събира постинги и реплики от глобалната социална мрежа. Така от една обикновена стена за съобщения, Л. Дилов – син се превръща в любимо място за над 15 000 абоната с 40 000 уникални съобщения дневно, което го провокира да издаде книга.
Разведен, с три деца.

- Г-н Дилов, къде е днес българската литература, къде се намира тя, например сред европейските върхове? Идват ли нови литературни поколения и какво "носят" те?

- Не мисля, че се намира на по-лошо място, където беше вчера. Напротив, аз съм много обнадежден, има цяла плеяда млади автори, които имат своите книги. Издават ги бързо, много издателства работят за това. Те имат фенове, ние в София и Пловдив правим един клуб, който се казва "Спиртен спирит" – едно малко смешно име… Да, той е клуб за твърда литература и твърд алкохол. Мисля, че на ямболлии много ще им хареса (смее се) и той събира по 250-300 души на представление.
А имайте предвид, че представления се правят всяка седмица. Аз например утре (26 октомври, Димитровден – б.р) пътувам в Пловдив за такова представление… Има голямо поколение нови писатели и най-радващото е, че читателите са верни: в смисъл стават все повече и повече и купуват техните книги.

- Социално понятие ли е литературата днес? В живота или "извън" живота е тя? Можем ли да кажем, че тя е мислима без живота в обществото? Какво Ви е мнението по тези въпроси…

- Литературата винаги е била социално понятие, защото тя е немислима без живота в обществото и без последиците, които тя предизвиква именно в обществения живот. Най-големите световни писатели са били изключително социални: и Толстой, и Достоевски… Даже те са попадали в политически битки – до такава степен са социални техните книги. А днес отказът от социалното пак е социална позиция. Така че дори тези, които пишат уж най-неразбираемо, най-противящи се на действителността, всъщност това е някаква оценка на действителността тяхна.

- Вие как живяхте в къщата на известен баща-писател? Можете ли да разкажете най-ярките си спомени?

- Ами като не се задържах много в къщата. Аз бях доста голям хулиган като малък. Баща ми беше много толерантен човек, в никакъв случай нямаше сянка на голям родител над мен И съм много благодарен за това детство, което имах, защото то беше много свободно. Аз можех едновременно да се социализирам и в компанията на литератори – хора на изкуството, и на разбойниците на улицата. Мога да кажа, че миксът не е много лош, поне ме направи подготвен за оцеляване за това време, което дойде после.

- Не смятате ли, че много хора зарязаха литературата днес, просто защото от писането на книги у нас не се живее? През всички времена това е убивало най-силните таланти, аз мога да посоча много примери…

- Ами аз не зная дали е имало време, когато се е живяло^от книги. Знаете, че Йовков е бил принуден да стане дипломатически служител, Елин Пелин е работил в пощата… България е малък пазар и хората, които пишат, няма как да живеят от продажбата на своите книги. Англоезичните пазари, френско-езичните са друго нещо… И това е една орисия. Но знаеш ли колко забавно наблюдавам, че това не отказва графоманите да пишат, напротив, дори те стават повече (смее се…).

- За съжаление или не, точно така е… Считате ли, че днес хората наистина четат? Да повярваме ли в това?

- Аз мисля, че процентно днес четат толкова хора, колкото и преди. Днес обаче няма толкова много свободно време за четене. Но мисля, че големият избор, който днес има вече в книжарниците, а интернет е сериозна конкуренция, дава възможност да усещаме сякаш че са по-малко, но те всъщност не са по-малко.

- Като какъв да определим за българската литература този период от 20 години? Имам предвид разбира се последните 20 години… след 90-та година.

- Той първо започна с един срамен момент. Наричам го нарочно "срамен", в който единици бяха онези, които извадиха ръкопис от чекмедже. Т.е. оказа се, че единици са били българските писатели, които по време на режима са писали неща, които няма да бъдат публикувани. Тоест, писали са наистина от любов към литературата, към истината, към верността… За мое щастие баща ми беше един от тях, който имаше един голям ръкопис, което го издигна още повече в моите очи. Така че така започна този период – срамно. След това премина бедно и в момента постепенно си идва на местата с няколко поколения литератори, които се съревновават за сърцата на хората. И сред тях може би най-добрият и най успешният млад български писател, който за ваша чест е ямболлия – е Георги Господинов.

- Освен талант, какво още е необходимо, за да се нарече писател един пишещ човек? Можете ли да обясните?

- Необходимо е да се опита да живее от това. След като разбере, че не може, че не се получава, да намери някакъв достоен начин, в който да продължи да бъде и писател, и жив. Защото е много трудно и да си писател в България, и да бъдеш жив, чисто професионално.

- Май че "вървим" към края… Бедни ли са писателите в България, много ли са бедни? Или те са бедни толкова, колкото са бедни и останалите… Ако е така, да ги съжаляваме ли?

- Ами да, бедни са и са различно бедни. Защо! Защото, пак казвам, пазарът е малък и той не ги подкрепя. Но има нещо много интересно. Тази книга, която аз ще представям в момента (Любен Дилов – син бе участник в Ямболските литературни дни "Ямбол чете", организирани съвместно от община Ямбол и читалище "Съгласие" с подкрепата на издателство "Захарий Стоянов"от 25 до 29 октомври; писателят бе представен в Синия салон на читалище "Съгласие", където се провеждаха литературните вечери, на 25 октомври с новата си книга "Фейсбуки" – едно огромно "място", през което минават всекидневно по 250-270 млн. потребители; интервюто бе проведено няколко минути преди да започне представянето – б. ред.), показва, че има една цяла нова среда, в която можеш да твориш много свободно, без да влагаш големи разходи, като печатане. А дори ако я направиш комерсиален проект, блок, можеш да печелиш и пари от реклама. Това е интернет, това е новото поколение на литературата. Това е новото битие на литературата, според мен. И полека-лека става. Не случайно най-големите производители направиха специални устройства, които зареждат книги през интернет с много по-малко трептене, за да можеш да ги четеш спокойно. Те стават все по-популярни. Няма да има вече огромна англоезична библиотека, която да може така да се нарежда, има и огромна руско-езична библиотека. Знам няколко български издателства, които правят вече и български книги.

- Вие се представяте с най-новата си книга "Фейсбуки", каква книга е тя?

- Тази книга, която ще представя тази вечер, е част от експеримент. Фейсбук както знаете е едно огромно място, социална мрежа, през която преминават стотици милиони потребители. Това е първата книга, която е издавана след като е била издадена… Сега съм станал по-внимателен. Трябва да кажа, че "Фейсбуки" е книга, която има къси мисли. Новата ми книга не е никакво литературно явление, събитие. Това е забавление. Много агенти се намесиха, които работят в мрежата. Аз избрах за книгата си некомерсиален вариант. А можеше да се избере и комерсиален вариант. Накратко казано, това е градски фолклор. Искам и още нещо да добавя тук: покрай мен много хора научиха, че Гогол не е гугъл търсач ката в интернет. Книгата е четена от приятелите ми във Фейсбук. Каквото и да правим, за жалост в България пазарът е тесен и не може да промени живота ти – талантът ти за съжаление не може да те направи западна звезда.

- С какво се занимавате сега? Ще изненадате ли своите фенове с нови неща?

- Занимавам се с журналистика. Опитвам се да оцелея. Сега правя два сценария, които са много важни за мен. Както и още един проект, който догодина ще излезе.

- Как се чувствате в Ямбол, харесвате ли ямболската есен?

- Аз не спирам да се обяснявам в любов на Ямбол. Това е град, в който имам вероятно най-много приятели на глава от населението спрямо другите градове. Това е град, който е дал толкова много ярки фигури на България във всяка една област: стопанска, особено литературната, политика и пр. Независимо как ги оценяме, дали ни харесват или не, едно не можем да отречем: че са сред най-шарените хора в България. Есента е такава, много шарена!

- Г-н Дилов, много Ви благодаря за този разговор, който се съгласихте да проведем само 5 минути преди началото на премиерата!

Стр. 5

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7

МЕНИДЖЪР.NEWS I 11.08.2010

Журналистът Любен Дилов-син е новият главен редактор на българското издание на италианско списание L’Europeo. Досегашната главна редакторка Калина Андролова е подала оставка, защото е получила покана да работи по друг медиен проект.

Дилов е един от създателите на легендарното тв предаване „Kу-ку”, на „Каналето”, „Хъшове” и „Шоуто на Слави”. Впоследствие смени журналистиката с политическа кариера като основа политическото движение „Гергьовден”. Бивш депутат и автор на няколко книги, Дилов е и съиздател на в. „Новинар”.

Оригинална публикация