www.mediapool.bg | 06.11.2011

ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС

"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма….." "Бъдете активни" – оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.
Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.
Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".

Източник: МС и програмите

Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.
Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.
Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.
Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.

На различни скорости

Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.
Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство – изостава с една година.
Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.
Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.
За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.
"Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата.

В момента се провежда нова обществена поръчка.

Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.
Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.
Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.

ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми

Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски – ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.
Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.
Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.
БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.
Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.
Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.
"Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.
Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.
До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.
По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.
Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях – предимно за селските райони и "Човешки ресурси" – пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.

Разпределянето на поръчките

Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.
Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.
Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.
Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.
"Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:
"- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява.
- Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града.
- А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление.
- Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките.
- Че кой ще ни даде пари?
- Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".

Ако този диалог ви се струва тъповат или абсурден, си спомнете друг, който се въртеше за пропагандиране на програма "Околна среда":

- Много ти е хубаво това зелено костюмче.

- Е-е-е, нали спечелихме проект по оперативна програма "Околна среда“. Сега работим общината да стане по-зелена”.

Оригинална публикация 

Тема: Влиянието на социалните мрежи?
Гости: проф. Михаил Константинов, математик, доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, Димитър Ганчев от Интернет общество

Водещ: Добре дошли в студиото отново, дами и господа. Аз съм Емил Кошлуков, вие гледате ТВ7. Благодаря ви, че сме заедно. Тук при мен са Иванка Мавродиева, доцент в Софийския университет по реторика.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Проф. Мишо Константинов. Няма нужда да ви представям, добре познат сте. Димитър Ганчев, който също е добре познат, от Интернет общество. Темата е за влиянието на социалните мрежи. Всички ги знаем, всички влизаме. Трябва да помислим обаче какво става – има ли нещо, което не долавяме все още, макар че ни е толкова приятно да седим и да ги ползваме. Трудно е понякога да си представим как се е променил животът ни през последните десетилетия, и дори през последните десет години. През това време тези мрежи, а и вероятно повече от всичко останало повлияха на огромната част от ежедневието ни. Предвиждането на размерите на глобалния разговор почти беше невъзможно. Разработките през последните няколко години станаха невероятни. Задачата на повечето хора през това десетилетие е да се справя с тези мрежи. Вижте какво са подготвили нашите редактори.
Социалните мрежи, с право наричани социални медии като средство за комуникации коренно промениха живота ни и взаимодействията ни един с друг и със света около нас. Нещо съвсем естествено е сутрин преди да отворим електронната си поща или новинарските сайтове, първо да погледнем историите, споделени от нашите приятели в социалните мрежи. Контактите ни във Фейсбук или Туитър все по-често стават доверени източници на информация, дори по-често и от търсачките. Блогъри споделят, че читателите им достигат до тях по-често чрез споделяне в социалните мрежи, отколкото чрез търсене в Гугъл. Благодарение на тях все по-лесно е и да започнем бизнес. Чрез социалните мрежи хора, които имат малко пари за реклама, имат шанс да привлекат внимание и да насърчат бизнеса си. Много онлайн магазини без рекламен бюджет вече използват Фейсбук и Туитър като единствен маркетинг инструмент. Хората със сигурност ще продължават да се срещат в клубове и на партита, но все по-лесно е да открием хора, които споделят интересите ни в социалните мрежи. Проучвания сочат, че само за миналата година времето, което прекарваме в тях се е утроило. Сайтовете за социални контакти все по-често се използват за намираме и поддържане на стари и потенциално нови приятелства и в това отношение са без конкуренция. И въпреки че в тях имаме възможност да решим кога, как и до къде да се разкрием, стараейки се да изглеждаме перфектни, те ни дават възможност за по-голяма лична прозрачност, като демонстрираме чисто човешките си емоции. Дори и да имаме само няколко последователи в Туитър или приятели във Фейсбук влиянието ни се увеличава неимоверно заради все по-отворените канали за комуникация. Мрежите за споделяне несъмнено засилват влиянието на обикновените потребители върху общественото мнение и политиката – нещо, което не му предоставя и най-масовите електронни медии. В резултат ние се чувстваме много по-малко като пасивни минувачи и много повече като участници, които имат право на глас в събитията в нашия свят.
Водещ: Обратно в студиото. Скоро четох една ваша статия, в която вие не сте голям фен на социалните мрежи.
проф. Михаил Константинов: Преди няколко години аз излязох от всички социални и професионални мрежи.
Водещ: Нямате профил във Фейсбук, другите.
проф. Михаил Константинов: Имах във всичко, но ги затрих и напуснах. Всеки ден по около пет – шест покани да се включа някъде. Направо като видях покана я дел-вам.
Водещ: Не ми казвайте, че някой ви следи в социалната мрежа и затова сте напуснали.
проф. Михаил Константинов: Не за това. Просто прецених, че трябва да се напусне, по много причини.
Водещ: Дайте важната – защо? Всички са вътре.
проф. Михаил Константинов: Е, аз не съм.
Водещ: Защо? Вие сте един от малкото.
проф. Михаил Константинов: Да. Аз между другото използвам непрекъснато в работата си виртуалния свят. Така че единственото, което не давам да ми се бърка, е личният живот, нито пък желая да бъркам в личния живот на някой друг. Този начин на комуникация на мен не ми харесва. Освен това смятам, че така създадохме един глобално-уязвим свят. Толкова неуязвим, че катастрофата, която ще ни се случи по съвсем естествени причини, ще бъде с невъобразими последствия.
Водещ: Каква катастрофа, проф. Константинов?
проф. Михаил Константинов: Ами, хайде за момент си представете, че изчезнат всички компютри. Не само глобалните комуникации, а и компютрите като такива.
Водещ: И?
проф. Михаил Константинов: И, колко часа след това ще съществува тази цивилизация? Ето пример.
Водещ: Интересен въпрос.
проф. Михаил Константинов: Колко часа след това? Около не повече от 10.
Димитър Ганчев: Аз мога да отговоря по друг начин – какво ще стане, ако спре токът. Кога ще изчезне цивилизацията? Ами, още по-бързо. Ако спре топлата вода. Пак ще спре цивилизацията. Ако спре петролът, ако спрат автомобилите, ако спрат хладилниците.
Водещ: Но професорът каза, че сме много зависими от компютрите.
Димитър Ганчев: Зависими сме от абсолютно всяка една придобивка на цивилизацията, включително и от компютрите. И от тока сме зависими, и от топлата вода, и от автомобилите.
проф. Михаил Константинов: Има една много принципна разлика. Нека да я видим. Преди 50 години това, което сега ни заплашва не представляваше никаква заплаха. Мощен протоберанс, опашка на комета и т.н. преди 50 години щеше да доведе до неприятности. Сега ще доведе до крах за часове. Не, защото…
Димитър Ганчев: И за електричеството, да.
проф. Михаил Константинов: Не, момент само. Първо ще изгорят 500 реактора. 500 реактора в действие ще изгърмят.
доц. Иванка Мавродиева: Проф. Константинов има право да бъде или да не бъде във виртуалното пространство. Други като мен избират умерено да присъстват в тази интернет.
Водещ: А защо умерено?
доц. Иванка Мавродиева: Първо, защото като преподавател, учен се опитвам да изследвам и добрите, и лошите страни. Това го има като факт.
Водещ: Добре, кажете…
доц. Иванка Мавродиева: Тогава, когато се опитах на мои колеги студенти да кажа нещо, те питат много, много. Предпочетох да си направя академичен блог. Те първо четат, концентрират се, след това питат. Постепенно започнаха да пишат в тези блогове.
Водещ: Ама професорът не спори с това. Той не каза, че може да ползва интернет, а социалните мрежи.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи, ако приемем, че блогът е социална мрежа или социална медия, все още спори по това понятие. Но също студентите и не само студентите се обединяват във Фейсбук групи, Туитър, макар да няма това присъства каквото има извън България, то засилва присъствието си. Защо да не се обединяваме и да не споделяме. Това е УЕБ2.0. Ние споделяме информация с останалите, носим и отговорност за тази информация, която постваме.
Водещ: Ама това не променя ли света и как го променя по-скоро?
Димитър Ганчев: Разбира се, че го променя – прави го малък, от друга страна нашият собствен личен свят пък го прави голям, разширява го.
Водещ: Не е ли измамно това чувство – комуникираме с виртуални хора, създаваме си фалшиви представи, виждаме нещо в профила, което не харесваме, а човекът не е такъв на живо? Липсва личното общуване.
Димитър Ганчев: Какъв е човекът? Ти знаеш ли какъв е човекът? Ами, в личното общуване той е такъв, какъвто ти се представя на теб. Може би всъщност в интернет е истинският.
Водещ: В интернет…
Димитър Ганчев: Ако са му паднали задръжките там, ако не се съобразява с факти…
Водещ: Интересна тема.
доц. Иванка Мавродиева: Има едно изследване на Гюнтер Кресп, който проучва преминаването в четенето от хартия към получаване на комуникация в мрежата на екрана. Много от хората са по-освободени, дори по-спонтанни, колкото и парадоксално и странно да звучи.
Водещ: Професоре, разбиха ви всички. Казват, че е много по-добре да общуваме в интернет.
проф. Михаил Константинов:…
доц. Иванка Мавродиева: Не, не по-добре. Някои общуват в интернет…
Водещ: По-освободено отколкото…
доц. Иванка Мавродиева: … релевантния в реална среда, защо не.
Димитър Ганчев: По друг начин. Аз не давам характеристика дали е по-добре или по-зле.
проф. Михаил Константинов: На мен ми е много забавно това да го гледам. И действително и това е вярно, което те казват. Аз само ще се върна отново на това…
Водещ: Къде е минусът?
проф. Михаил Константинов: Минусът е, че създаваме такива умения, чисто виртуални, които няма да ни вършат работа, ако нещо ни се случи. На моите студенти, аз съм математик, както знаете, като започвам лекциите си по математика, им обяснявам минимума от знания, който трябва да отнесат от своето образование.
Водещ: Кой е той?
проф. Михаил Константинов: Той е следният – таблицата за умножение. Този, който знае таблицата за умножение, ще бъде шаман на племето, като падне кометата. А който знае и действието деление, ще бъде жрец и ще остави поколения жреци след себе си.
Водещ: Интересна гледна точка.
Димитър Ганчев: Аз не бих спорил с г-н професора, защото и аз съм математик, аз съм завършил националната математическа гимназия и Факултета по математика и информация. Така че аз съм минал по този път. Разбира се, не споделям чак дотолкова опасенията, че цивилизацията в един миг ще загине. Да, ако ни удари опашка на комета сигурно няма да ни е много приятно, ама не, защото ще ни спрат компютрите, вярвай.
Водещ: А по други причини. Добре. Не променят ли, да говорим, да забравим общуването, вижте как се промениха някои големи индустрии – мрежата, итнернет като цяло, но не само социалните мрежи. Например приходите от реклама в САЩ през 2010 година, мога да ви ги покажа, те са: за вестници – 22.8 млрд., близо 23, 22.8 млрд. долара. Намалява с 46% за четири години. Интернет – 25 млрд. долара. Увеличение с 13% за четири години. Вече интернет рекламите бият вестниците и медиите, просто защото читателите са там и рекламата върви след читателите.
доц. Иванка Мавродиева: Интерактивната реклама, импресиите, достиганията, модерното правене на реклама…
Водещ: Проблемът е друг, че умира една цяла индустрия – печатарската. Вижте читателите на печатни издания, искам още нещо да ви покажа. Печатни издания – 2.3 млрд. души, нали, това за 2010. Интернет – 1,9 млрд. души. В момента. И вижте книжарниците „Бордърс”, които фалираха през октомври 2011 година, приходите за 2009, година преди да фалират, 3 млрд. долара. Работници – 20 хил. души. Дял от пазара на книги – 10%. Огромна верига. В Америка, но и по света. Днес я няма, изчезна. Интернет разбива цели индустрии. Тези социални мрежи убиват журналистиката, такава каквато я познаваме.
доц. Иванка Мавродиева: Но и дава шанс да се усвоят нови умения за професионално уеб-писане. Онлайн журналистика – това е вече термин, така както имаше Амазон и се купува… Защо не се трансформират в посока – стъпваме на професионализма, базовите знания журналисти и усъвършенстване в тази посока.
Водещ: Знаете ли защо? Нека ви отговоря. Защото, според мен, в огромното море на информацията в интернет няма редакция.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Аз мога да пусна в мрежата и да прочета какво е станало в Конго, в Тунис, навсякъде. Мога да видя всичко. Но тази информация не ми е подредена. Вестникът право това за мен или това предаване. Казва – ей това е важно, ей това е главното, ей това е значимо. Само тази страничка ти стига днес за света.
доц. Иванка Мавродиева: Така е, г-н Кошлуков.
Водещ: Е, как да се ориентираме в това море от информация?
доц. Иванка Мавродиева: Вие имате екип от редактори и продуценти.
Водещ: Не в интернет. В него всеки пише каквото си иска.
Димитър Ганчев: Ключовият елемент, ключовата дума е доверие. Това, което отличава вестника от морето от информация в момента в интернет, говоря за момента, това е доверието. Това, което ти казваш е, че спрямо информацията, публикувана във вестника ние имаме доверие, а спрямо тази в интернет – нямаме. Това обаче е детска болест. Рано или късно ще се намери решение на този проблем.
проф. Михаил Константинов: Всички сме чели 1984 година. А за които не са я чели и ни гледат в момента, това е един свят, в който можеш да променяш миналот, така че да владееш бъдещето, настоящето и бъдещето. В момена, за съжаление, има един факт, който изобщо тук не коментирахме, но е важен – свободният достъп до интернет, свободният достъп до информация, те моделира миналото по недопустим начин. По един и същи предмет вече на места в Уикипедия има шест или седем все по-нови статии, няма архив към старите, тоест последният, който е писал в Уикипедия, той е истината от последна инстанция. Много често тази истина не е такава.
Водещ: Ето един проблем.
проф. Михаил Константинов: Енциклопедия Британика не си позволява това нещо. А великата Уикипедия, с която аз ежедневно работя, ежечасно, тя си позволява да пуска шест варианта на една тема, другите ги няма на опашката.
Водещ: Какво казвате на това?
проф. Михаил Константинов: … и за него това е миналото.
Водещ: Какво казвате на това?
доц. Иванка Мавродиева: Уикитата дават възможност всеки да се опита да създава съдържание, но идват морално-етичните проблеми, които професорът поставя – дали да има един път професионално отношение, проверка на тези научни данни и да има окончателен вариант, който да казва – това е засега доказаното.
Водещ: … в интернет да го има. Всеки пише каквото си иска и поства каквото си иска.
доц. Иванка Мавродиева: Ето моралният… носи отговорност.
проф. Михаил Константинов: Няма я опашката.
Димитър Ганчев: Опашката я има, не е кой знае какъв проблем. А това, че има опашка не ни помага кой знае колко, защото ние нямаме доверие и на опашката, както казах и преди малко. Честно казано не знам как източниците на информацията трябва да се преборят за доверието на потребителите. Това в крайна сметка е техен проблем, не е проблем на технологията или на цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Ами, аз като искам да съм сигурен в нещо, отварям енциклопедия Британика. Това е. Малко по-скъпо е.
доц. Иванка Мавродиева: Тя също има онлайн версия. Енциклопедии, справочници, речници – всички ние като…
проф. Михаил Константинов: Ама ето, има разлика огромна. … в Уикипедия аз сядам и написвам статия.
доц. Иванка Мавродиева: Може да ползва информацията.
Водещ: Тук е само инструмент онлайн изданието. Но говорим за идеологията интернет, говорим за новите механизми. Вижте, това например не ви ли притеснява, че в цялата мрежа моментално се свързваш със стотици хиляди хора, тоест старото общуване трябва да отидеш в заведение, на гости при приятели, на село и ще срещнеш 20 човека. Тук са 2 000 в момента. Второ, има обратната връзка. Ако преди ти искаш да говориш нещо на старите, те ти говорят и на теб. Ако преди само ще си читател и четеш, сега и пишеш. Тези промени, не казвам, не давам оценъчна – хубаво или лошо, ама така променят общуването, че вече то е коренно различно. Не ви ли притеснява, че влизаме в нов свят, който не познаваме и не владеем.
проф. Михаил Константинов: Биологичен проблем в случая – дали скоростта на биологичната еволюция на нашите мозъци ще може да издържи на скоростта на комуникациите. Това е друг въпрос, който е също …
Димитър Ганчев: Добре, в някаква степен е вярно това. Аз не мисля, че е чак толкова страшно. Ще поживеем – ще видим. Също така не е много страшно, че се отварят и нови възможности. Човек никога не знае какво ще се случи. Аз в такива случаи…
Водещ: Г-н Ганчев, но рушат и стари. Ще ви кажа, че звукозаписната индустрия умря заради интернет, ще ви кажа, че холивудската индустрия също закъсва и телевизии заради интернет, ще ви кажа…
доц. Иванка Мавродиева: Това е въпрос на авторски права.
Водещ: Ще ви кажа, че цели бизнеси загинаха. Къде са видеотеките в София? Преди десет години помните ли, че имаше видеотека във всеки гараж – отиваш да вземеш диск да гледаш филм. Няма.
Димитър Ганчев: Заминават си определени бизнес модели, факт. Обаче се появяват и нови.
Водещ: Кои?
доц. Иванка Мавродиева: Погледнете на тези промени като на възможности за бизнес и нов тип общуване.
Димитър Ганчев: Да, всъщност в момента …
проф. Михаил Константинов: Извинявай. Не бих плакал толкова за тези бизнеси. Хубаво – идват нови, умират стари.
Водещ: Идете говорете с певците. Не могат да продадат един диск.
доц. Иванка Мавродиева: Ама ние продължаваме да твърдим, че имаме приятели колкото на пръстите на едната ръка, един поет беше казал и знаем, че тези наши приятели във Фейсбук не са ни онези същински, истински приятели.
Водещ: Чудесна тема. Променя се представата за приятелство. Кой е приятел – този, който ти е харесал във Фейсбук или този, с който …
Димитър Ганчев: Има още няколко думи за приятел.
Водещ: Ок.
доц. Иванка Мавродиева: … намерим синоними да ги назовем.
Водещ: Как си виждаме дружбата, приятелството?
Димитър Ганчев: Дава ни още възможности обаче, не ни отнема нищо.
доц. Иванка Мавродиева: Имаме по-близки, по-далечни приятели.
проф. Михаил Константинов: Емо, когато заставаш пред студенти и за да преподаваш, ти имаш лична отговорност към тези хора – за всяко нещо, което ще кажеш. Когато аз говоря с някого, дори и непознат, аз съм с лицето си и с личността си. В момента във виртуалното пространство се е набъкало с изратеняци, извинявай, които са замърсили пространството и е просто…
Димитър Ганчев: Затова казвам, че няма нищо лошо в избора. Аз примерно съм в мрежата от 20 години, но не съм написал една дума, която да не е подписана с моето име.
Водещ: Извън мрежата заставате с лицето си…
доц. Иванка Мавродиева: Нека г-н Ганчев да каже, то се проследява кой е с лицето си, кога си влязъл, какво си писал.
Димитър Ганчев: Разбира се. Въпрос на личен избор – както от моя страна дали ще се подпиша с името си… Въпрос на личен избор. Да, вярно, по-трудно е, когато трябва да правиш избор, отколкото когато не трябва да го правиш.
проф. Михаил Константинов: Дете родено върху клавиатурата няма, то е родено в този свят. И вие го заливате с…
доц. Иванка Мавродиева: … те се учат от малки на таблици и се ориентират много по-бързо отколкото ние.
Димитър Ганчев: … ние да монтираме бойлер в къщи, защото тя не можеше да приеме цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Моля ви, никой не поставя под въпрос цивилизацията. Значи, ако така примитивно ще разсъждаваме…
Димитър Ганчев: Не, не е примитивно. Единственото, което аз се опитвам да кажа, че това е развитие. Да, може би не винаги сме готови за…
проф. Михаил Константинов: Да сравнявам интернет с бойлер ли. С това не съм съгласен.
доц. Иванка Мавродиева: … поставим въпроса за лидерите на мнение във виртуалното пространство.
Водещ: Добре, да го поставим.
доц. Иванка Мавродиева: Има такива и журналисти, които имат собсвтени блогове и политици, и академични, представители на академичната общност. Ако позволите, блогът на проф. Нели Огнянова. Той се чете.
Водещ: Чудесно.
доц. Иванка Мавродиева: Това е една солидна медия, бих си позволила да кажа, социална онлайн медия. Нека да погледнем от тази гледна точка. Като професионалист, експерт там могат да бъдат намерени…
Водещ: Ние не спорим за това. Значи, това, че ще го напише …
проф. Михаил Константинов: То носи отговорност.
Водещ: Вижте, ако ще го напишете в интернет или на хартия, това е едно. Това е нейният блог, знае се, че публикува там. Говорим за социалните мрежи, за тази бърза комуникация, интерактивна – и вие към мен пишете, и аз към вас, където няма достоверност на информацията, няма система, сито, подредба на информацията. Има снимка от площада Тахир в Египет, ама има и снимка на някакъв умрял, не го знам дали е там, всичко това ме пали, излизам на революция, така станаха арабските. Ще ви кажа само, че в Китай, в Иран и до ден-днешен тоталитарните държави изолират това. Ние се сърдим, но може да се окаже, че не е чак толкова…
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са механизъм за политическа мобилизация.
проф. Михаил Константинов: Между другото арабите си докараха шериата. Нали знаете сега в момента голямата работа в Либия, че щяло да има хареми. Това е радостта, затова подкрепят новото управление, защото ще има харем.
Водещ: Уж Фейсбук поде революция, а върна назадничавите средновековни закони. Как така стана, че Фейсбук….
Димитър Ганчев: Това е друга тема.
доц. Иванка Мавродиева: Това е друга тема.
Димитър Ганчев: Нямам против да я дискутираме.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са средство за политическа мобилизация, те са инструмент.
Димитър Ганчев: Това, което постигна социалната мрежа там е да предизвика промяна. А промяната към какво, вече не е отговорност на социалната мрежа, това е отговорност на онова общество там, което се опитва да се промени. Ако няма друга алтернатива, да, ще отиде към шериата, ще отиде към ислямизма. Но това не е проблем на социалната мрежа, това си е проблем на обществото.
Водещ: Е, как направиха революция, имат компютри, имат достъп, имат Фейсбук…
проф. Михаил Константинов: Обществата не са готови.
доц. Иванка Мавродиева: Това също е много сериозен проблем – колко са готови за тази промяна.
проф. Михаил Константинов: Знаете до какво доведе така наречения октомврийски преврат – всички си скубят косите в момента.
Водещ: Добре де, те може да не са готови, ама в ползите от социалните мрежи – аз да си намеря стари приятели, които не съм виждал от 20 години. Всички сме намирали такива.
Димитър Ганчев: Да. Приятели, роднини.
Водещ: Да се свържа по цял свят да пиша, иначе ми отнема една седмица с писмо. Извинявайте, може да не сме готови като общество, ама ми дава много привилегии.
доц. Иванка Мавродиева: В личен план.
Водещ: Да.
проф. Михаил Константинов: Виж какво, проблемът не е да отречем или да приемем тотално това.
доц. Иванка Мавродиева: А да изследваме…
проф. Михаил Константинов: Както никой не казва да спрем автомобилите, въпреки че се избиваме с тях. И то най-много убити има в България от автомобили. Просто го правим все по-безопасно.
Водещ: Как правим безопасна мрежата?
доц. Иванка Мавродиева: Ето едно рационално предложение.
проф. Михаил Константинов: Нали затова сме се събрали да говорим. Ето, по много начини. Единият начин го видяхме – тоталитарен контрол. Щом се види ключова дума за нещо такова, изключва всичко. И засега Китай са държи. Макар че като
Водещ: Иран.
проф. Михаил Константинов: Иран също държи.
Водещ: Сирия и така.
проф. Михаил Константинов: Ето виждаме. Макар че това как държат, е друг въпрос. Така, значи трябва да се търси разумният компромис и да знаем нещо друго, което в момента изпускаме. Всички на тази маса сме прекрасно защитени от тези опасности, за които говорим. Децата родени върху клавиатурата, те са родени там, те от първата си година са там. Те са беззащитни. Ето за тях трябва да мислим. Защото може да отгледаме нещо, което просто да се окаже последното поколение, не дай Боже.
Водещ: Г-н Ганчев.
Димитър Ганчев: Аз споделям този риск и в интерес на истината нямам отговор на него. Това е нашата отговорност, на нашето поколение – да се погрижим за децата си. Факт.
Водещ: Добре, ама как се грижим с този свободен достъп.
доц. Иванка Мавродиева: Да се създадат етични кодекси.
Водещ: Ама как ще се спазва този кодекс в интернет.
доц. Иванка Мавродиева: … медиен дебат – дали блоговете да бъдат обявени за медия. Ако се обявят като медия, те попадат под едни регулативни механизми и трябва да се промени законодателството. Този дебат беше доста активен в една от известните медии – в онлайн среда се проведе.
проф. Михаил Константинов: Така е. Обаче това е леко формално.
доц. Иванка Мавродиева: … дали той рефлектира, дали … Ако няма закони, професоре.
проф. Михаил Константинов: За България проблемът не е в законите, а в тяхното спазване.
доц. Иванка Мавродиева: Ако проучим как рефлектира промяната в поведението на младите хора постоянното присъствие във Фейсбук, колко време геймърите, помните ли какви споровете се водеха …
Водещ: Те продължават да са геймъри, те не са изчезнали.
доц. Иванка Мавродиева: .. от изключително лошо влияние върху младото поколение, не могат да пишат правилно.
Водещ: Ама те и сега не пишат правилно. Те не могат да пишат.
доц. Иванка Мавродиева: Студентите не могат да пишат елементарни думи, които нашето поколение и вашето …
проф. Михаил Константинов: Между другото моите студенти са инженери и 5% пишат 100 на 100 правилно. По-малко, три процента.
Водещ: Ако Хитлер имаше Фейсбук през 40-та година, питаме г-н …
Димитър Ганчев: Не мога да отговоря на този въпрос. Това, което трябва да отбележим е, че Хитлер е дошъл на власт, спечелвайки свободни и честни избори.
Водещ: Това е така.
проф. Михаил Константинов: И то на два пъти.
Водещ: Безспорен факт.
доц. Иванка Мавродиева: Говори се, че от ….
проф. Михаил Константинов: Хитлер е един от първите, които използва тогавашните супер медии. Той прави супер медии.
Водещ: И по кината.
проф. Михаил Константинов: И телевизии.
Водещ: Огромната пропагандна машина…
доц. Иванка Мавродиева: Реториката му е повлияна и от отчитане и на медиите, и на киното. Той говори не като ораторите от древен Рим, а като оратор модерно по онова време… Клипове на много политици, предизборни мрежи са в социалните мрежи – в youtube, във vbox. Ние ги търсим, гледаме ги. Ето ви една вторична виртуална аудитория. Ти не отиваш на митинга, не желаеш да го гледаш по телевизията, имаш време и го гледаш, когато пожелаеш.
Водещ: Трябва да свършваме.
Димитър Ганчев: Отиваш на митинга, сядайки пред компютъра. Това е, което се случва …
Водещ: Ама казвате две различни неща – вие казвате, че не отивате, а той казва, че отива, въпреки че е пред компютъра.
доц. Иванка Мавродиева: Това е вторичната виртуална аудитория.
Водещ: С по едно изречение да приключим този разговор. Естествено, че не може да кажем еднозначно – за или против, да или не.
Димитър Ганчев: Ние не се и опитваме.
Водещ: Но все пак, една препоръка. Какво, какво е най-доброто, което може да се случи, едно изречение, една дума. Какво да чакаме?
доц. Иванка Мавродиева: Да споделяме създаденото от нас съдържание, което е проверено и да носим отговорност.
проф. Михаил Константинов: Просто трябва да имаме предвид нещо, което звучи банално, но за първи път е вярно – това, което става е без прецедент. С такава скорост нараства обемът на информацията, не само, че никога не е имало, то просто се … стотици пъти от това, което познаваме. И ние сме точно на критичния момент и трябва да решим нещо.
Димитър Ганчев: Фарадей казва, че никой не знае каква е ползата от едно новородено. Това е едно новородено, ние не знаем каква ще е ползата. Ще поживеем и ще видим.
Водещ: Оставаме сравнително така. Оптимистично.

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 29.10.2011

!no frame media стартират новото си предаване на 3 ноември по TV7 След като създадоха и утвърдиха едно различно публицистично предаване като "Факторът Кошлуков", !no frame media са готови с поредния си "нетрадиционен" проект. Шоуто, което стартира на 3 ноември по TV7, ще се казва "Комисията Павлов" и както самото му име подсказва, негов водещ ще е един от любимците на зрителите с остър език и безупречен хумор Митко Павлов. Може би вече сте забелязали авторекламата на предаването, а ето и подробностите – шоуто ще е 30 минути и ще се излъчва всеки вторник и четвъртък от 22,15 часа, непосредствено след късната емисия "Новини". Целта на предаването е да погледне на новините от седмицата от различен ъгъл и с хумор да коментира наболели теми. Митко Павлов с помощта на продуцента Емил Кошлуков ще изправи на нокти гостите на живо с провокативни интервюта и революционно различни репортажи по актуални горещи теми. Това, което никога няма да липсва във вечерния ред на "Комисията", са собствена позиция и мнение по важни въпроси за цялото общество, поднесени с вкус и обилно залети с неподправения хумор на водещия, обещават създателите на предаването. С "Комисията Павлов" TV7 продължава успешната си съвместна работа с продуцентската къща !no frame media, която реализира в ефира на телевизията качествени и рейтингови предавания като "Факторът Кошлуков", "Баркод", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео" и предстоящото риалити "Милионер търси съпруга", в което главен герой ще е Христо Сираков. Митко Павлов пък е един от най-опитните млади водещи у нас. Името му вдигна рейтинга на различни формати като "Форт Бояр", "Това го знае всяко хлапе" и дори сутрешния блок на bTV. Ето както разкри водещият пред "Стандарт".

Водещият: Бих попитал Бойко Борисов “Как е?"

- Здравей, Митко. Какво ще кажеш за новото си начинание?

- Предаването ще се казва "Комисията Павлов". Разбира се, ще бъде нещо много весело. Ще правим сатиричен обзор на новините, като ще имам и по един гост – обществено значима личност или политик. Но към него ще се подхожда нестандартно. Ще му задавам провокативни въпроси.

- Ще оставиш ли интернет радиото, което водиш всяка сутрин?

- Няма, поне на този етап, да спра да се занимавам с това. То ми е голямата краста в момента, защото там човек може да си подбира аудиторията. Няма слушател, попаднал случайно.

- Водил си риалитита, състезания, сериозна публицистика. Сега пак се връщаш към телевизията. Защо?

- Нормално е да съм водил и да правя различни неща, защото съм професионален водещ. Преди няколко месеца Вили Сечкова и Емил Кошлуков от !no frame media ми се обадиха и ми предложиха да работим заедно. Искаха да направим нещо, което да ми пасва на мен, и заедно седнахме и измислихме предаването.

- Ти си веселяк. Ще ти е удобно ли в обувките на водещ, който трябва да интервюира Бойко Борисов например?

- Разбира се, че ще ми е удобно и пред Бойко Борисов, и пред Симеон Дянков, защото няма да ги питам какви проекти развиват, а нещо от сорта на "Как е?".

- Ще видим ли Митко Павлов, който познавахме досега?

- Зрителите могат да са сигурни, че ще ме видят такъв, какъвто са свикнали да ме гледат. Няма да има промяна в поведението и в характера ми на водещ.

Стр. 22 

в. Телеграф | Екатерина ТОМОВА | 29.10.2011 

Националната TV 7 стартира две нови предавания в ефира си следващата седмица.

"Комисията Павлов" с водещ Димитър Павлов ще се завърти за първи път на 3 ноември в 22,15 ч, а "Новите досиета" с автор и водещ София Тзавелла ще се излъчи за сефте на 4 ноември, отново в 22,15 ч.

Ирония

Любимецът на зрителите Митко Павлов ще се превъплъти в нова роля и наложи нов вечерен ред в тв ефира. В рамките на половин час "Комисията Павлов" ще раздава със замах хапливи оценки и предложения и ще коментира с ирония новините от седмицата – иронично и саркастично. С помощта на продуцента Емил Кошлуков Павлов ще изправи на нокти гостите на живо с провокативни интервюта и революционно различни репортажи по актуални горещи теми. Това, което никога няма да липсва във вечерния ред на "Комисията", са собствена позиция и мнение по важни въпроси за цялото общество, поднесени с много хумор.

Загадки

Освен че ще се нищят злободневни теми, в ефира на TV 7 ще се търси и истината за живота. За първи път в България се ражда формат, вдъхновен от мистериите и загадките на заобикалящия ни свят. "Предаването "Новите досиета" ще повдига завесата на големите тайни на миналото, настоящето и бъдещето и света на паранормалното и непонятното за нормалните човешки възприятия. Автор и водещ е многократно награждавания журналист и автор с признание в цял свят София Тзавелла. В първото издание на предаването тя ще разговаря с Крис Холтън – топизследовател по паранормални явления и бивш полицай, който използва в своята работа медиумните си способности. Крие Холтън създава интернет телевизия, чрез която демонстрира с множество видеоматериали резултатите от изследванията си. Посещенията в интернет към неговата продукция със записи на духове и т.нар. "електронен гласов феномен" (EVP) са 27 млн. Големи филмови компании често го търсят за консултант на "хоръри" с духове.

Стр. 55

сп. Мода | 30.10.2011

Тя е от онази особена порода хора, които стават убийствено рано и въпреки това винаги са усмихнати. Всяка сутрин я виждаме в домовете сиис нея започва денят ни. На живо само потвърдихме онова, което вече знаехме от екрана: тя е стилна, спокойна и уверена, но под повърхността емоциите й вилнеят като буря в чаша вода. Калена с дисциплината на сериозния спорт (тренирала е художествена гимнастика, а напоследък се занимава с езда и ски), тя не пести енергия, когато става дума за професията й, а в детайлите и малките моменти е изключително фина. С нея се общува с огромна лекота. Вижте отблизо новото лице на сутрешната журналистика.

>> След четири години в телевизията като политически репортер и водещ Новини, вече си част от сутрешния блок на TV7 Бодилник. Това ли е твоето място?

Чувствам се в свои води. С екипа на Бодилник съм работила и преди това и много лесно се приобщих. А дали това е моето място, не мога да кажа все още. Това е стъпка напред, но не и финалът. Още съм в началото на професионалния си път и смятам, че като водещ на сутрешния блок ще развия журналистическите си качества най-бързо. В Бодилник имам възможност за повече творчески подход и идеи, както и да виждам реакцията на зрителите. Необходими са познания по различни теми, а не само по политически. За мен е важно да бъда максимално близка до хората, да ги зареждам с положителна информация в началото на деня. Работата ми досега в Новините много ми помага, защото имам рефлекса да разбирам кое е важно, значимо и интересно. Новото е, че трябва да го поднасям много внимателно рано сутрин.

>> Грижиш се за това зрителите да посрещат деня си информирани. А как изглежда един твой ден?

Денят ми започва много рано. Събуждам се всеки ден в 4.30 сутринта. След това отивам в телевизията и преглеждам вестниците. Това може би е най-неприятната част за всички сутрешни водещи – ранното ставане, но пък си има и своите преимущества. Първото е, че си тръгвам от работа на обяд, а второто е, че денят ми е по-дълъг. Вечерите обикновено се подготвям за следващия работен ден. Опитвам се да си лягам по-рано, за да компенсирам сутрешните часове.

>> Успяваш ли да намираш време само за себе си, или си изцяло посветена на професията си?

Напълно съм отдадена на работата си. Професията ми заема 90% от времето, но мисля, че сега е моментът за това. Дори и когато не съм в телевизията, с колегите обсъждаме по телефона гостите и темите. През седмицата трудно намирам време за себе си. Личното ми време е през уикенда. Само тогава успявам да си почина и да се посветя на себе си. Обикновено пътувам извън София, така най-добре релаксирам. Това са дните за семейството и близките ми.

>> Спомняш ли си първия репортаж, който направи?

Беше сесия на Общинския съвет в София. Много наболял проблем беше софийският боклук. За първи път се сблъсках с многото журналисти и суматохата, която създават при приближаването на някой политик. Още от първия си работен ден паднах в дълбокото, без никакъв опит, и се радвах, че успях да изплувам бързо. На следващия ден трябваше да отразя три събития, като едното беше огромен пожар в горите край Самоков. Успяхме да влезем в сърцето на пожара, но в един момент се оказа, че бяхме буквално обградени от огъня. Успяхме да излезем от ситуацията благополучно и това може би беше един от най-емоционалните ми репортажи досега.

>> Събитието, с което ще запомним 2011 г.?

В световен план, със сигурност земетресението в Япония. Малко преди това бях там и видях силата на тази държава, за която си мислех, че никой и нищо не може да разклати. Природата обаче за пореден път опроверга всичко.

» Кога един журналист може да се нарече талантлив? Когато успее да развълнува хората. Когато изпълнява журналистическия си дълг да работи обективно в полза на обществото. Когато запомнят името му.

>> На какво би се доверила по-скоро в работата си – на инстинкта или на авторитетното мнение?

На първо място, разчитам на себе си, но не толкова на инстинкта, колкото на упоритостта си да стигна сама до истината. Разбира се, не пренебрегвам авторитетното мнение, защото в никакъв случай не смятам, че разбирам от всичко и че винаги съм права. Важно е обаче да можеш да преценяваш правилно хората, на които се доверяваш. Инстинктът е необходим, за да овладееш ситуацията и да прецениш какъв човек стои срещу теб и как точно да го предразположиш.

» Кой е най-важният човек, с когото те срещна журналистиката до момента?

Много са и от всички съм взела по нещо.

>> Изкушена ли си от модните тенденции? Има ли дизайнер, на когото се доверяваш безпрекословно?

Напоследък се доверявам на Karen Millen и Patrizia Рере. Освен това обичам сама да творя дрехите си. Вдъхновявам се от новите модни тенденции, но акцентите от там съчетавам по мой вкус. Не мога да рисувам, но пък имам добра шивачка, която ме разбира от една дума.

>> Следиш ли българската мода?

Ако трябва да избирам между българското и чуждото, ще заложа на нашето и не само в модата. За съжаление не ми остава много време, за да следя всички колекции. >> Какво си купи последно за новия сезон? Какво има в гардероба ти за специални случаи? Купих си две рокли. За мен това е най-удобната женска дреха, защото не мислиш с какво трябва да я комбинираш, просто я слагаш и излизаш. Това е и дрехата, която най-добре ми стои, и гардеробът ми е пълен с всевъзможни рокли. За специален случай бих акцентирала върху обувките и чантата. За тези аксесоари съм склонна да давам много повече пари, отколкото за скъпи дрехи. Според мен една жена трябва да има в гардероба си задължително няколко неща – черна рокля, обувки на високи токчета и дънки, за да може да реагира адекватно във всеки момент.

>> Как се справяш със светския блясък? Как пазиш баланса между лично пространство и това, че си публична личност?

Не съм имала проблеми до този момент. Аз съм доста интровертна и личният ми живот е много ценен. Трудно споделям дори с най-близките си и затова запазването на личното пространство е от изключителна важност за мен.

>> Кога си романтична и кога не успяваш да намериш компромиса с най-близките?

Много съм романтична, сантиментална, дори понякога прекалено емоционална. Но това си го знам само аз, много трудно мога да го покажа и когато го правя, е истинско. С близките си съм най-трудна. Доста често ми се случва да съжалявам за казаното, опитвам се да се науча да броя до три, когато усещам, че моментът е наситен с отрицателни емоции. Мисля, че постепенно се научих да казвам "извинявай" и ми е по-лесно да го изрека, отколкото "обичам те".

>> Каква е Инна Пелева само в три думи?

Упорита, емоционална и справедлива.

Стр. 174, 175

www.trud.bg | 28.10.2011

Тримата най-добри разследващи журналисти на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева, Васил Иванов и Марин Николов се готвят да напуснат медията, но до понеделник продължават да преговарят с работодателя си, научи “Труд”.
“Няма да коментирам нищо”, нито потвърди, нито отрече Васил Иванов. Телефоните на другите двама не отговарят.
Тримата журналисти са имали среща с директорката на телевизията Светлана Василева и Дидие Щьосел, зам.-председател на борда на директорите. На нея репортерите поставили условие разследванията, за които сами са намерили финансиране по донорски програми, да бъдат излъчвани в ефира на Нова тв, тъй като в момента редакторите бавели техните репортажи.
За да стигнат до ултиматум за напускане, тримата са получили изгодни оферти от конкурентна телевизия. Техни колеги от нюзрума твърдят, че не става въпрос за обичайния заподозрян – Би Ти Ви, където развиват приоритетно криминалния ресор в нишовия си канал “Би Ти Ви екшън”. В БНТ пък заплащането не било достатъчно добро, за да изкуши Диляна, Васко и Марин. Най-вероятно, ако ръководството на Нова тв не изпълни исканията им, те ще се присъединят към екипа на нискорейтинговата, но добре плащаща Тв 7.
“Нямам такава информация. Тримата остават в Нова телевизия”, лаконична бе по телефона шефката на медията Светлана Василева. Думите й могат да се тълкуват като решение в полза на разследващите журналисти.
Звездата на Диляна Гайтанджиева изгря, след като вече бившият шеф на здравната комисия и зам.-председател на парламента Лъчезар Иванов се опита да й окаже натиск да спре свой материал за негов приятел митничар. След личната намеса на премиера Бойко Борисов ГЕРБ-ерът се прости с постовете си.
Васил Иванов нашумя, след като през 2005 г. най-официално “продаде” чрез нотариус служебния мерцедес на главния прокурор Никола Филчев и бронираната кола на президента Георги Първанов за 50 лева. Година по-късно бе взривен апартаментът на журналиста, който залови Христо Стоичков да шофира неправомерно със син буркан и как депутатите гуляят в работно време.
Марин Николов също има десетки скандални разследвания в Нова телевизия. Той показа как срещу 30 лева можеш да си купиш смъртен акт, как се купуват гласове в Перник, как в Стария Несебър собствениците получавали разрешения за незаконни надстройки.

Оригинална публикация

в. Дума | 22.10.2011

Цялата вестникарска група "България" фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и "Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и "Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на Варна Веселин Марешки.
От данните на Единния регистър по изборния кодекс, публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. Дарик радио ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за тъмносините. Даже СКАТ ще излъчва рекламни репортажи за БСП.
Според ЕРИК Нова тв ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио "Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки. "Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи".
Плащанията "на парче" за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от повечето изброени медии, историята мълчи.

Стр. 3

www.slava.bg | 01.10.2011

Инна Пелева е новият водещ на сутрешния блок на TV7 „Бодилник”. Журналистката, която ще застане до Николай Бареков, е добре позната на зрителите като водещ на новините и един от топ репортерите на TV7. Ива Стоянова, досегашен водещ на предаването, е новият директор на новините на BBT.
„Ива Стоянова, със своя професионализъм показа, че заслужава правото да се реализира като мениджър. Когато получи тази покана, аз нямаше как да я спра”, коментира Николай Бареков, директор Новини и актуални предавания в TV7 и аргументира решението на медиата: „Съвсем естествено, изборът на телевизията падна върху Инна Пелева, защото е изключително компетентен, политически грамотен журналист, макар и млад, с много силно телевизионно присъствие. Мисля, че хората, които разчитат на позитивната страна на новините ще бъдат нейните верни, ранобудни фенове”. Според неговата компетентна преценка до една година TV7 ще бъде лидер в сутрешния пояс.
Зам. Директорът на новините на TV7, Жени Павлова оценява положително настъпващите промени, които ще допринесат за развитието на канала: „Благодаря на Ива Стоянова, която даде страхотен старт на сутрешния блок на TV7 за изключителната й отдаденост. Пожелавам й успех в това ново предизвикателство, което е естествен етап след добрите разултати, които е показала до този момент. С присъствието на Инна Пелева сутрешният блок ще продължи да се развива професионално.
Тя ще бъде достоен партньор на Николай Бареков. Инна е доказан репортер и водещ на новини, по-малко е позната като водещ на „Бодилник”, но опитът, който има ще направи TV7 предпочитания избор за събуждане на зрителите.”
Новият водещ на „Бодилник” Инна Пелева е свързана с TV7 повече от 4 години. Започва кариерата си в медиата като политически репортер и водещ на новините, което е естествено продължение на развитието и след като завършва „Персонифицирана аудиовизуална журналистика”. Освен с политиката и актуалните теми на деня, Инна е силно свързана и със спорта.

Оригинална публикация

TVBulgaria I 1.10.2011