СБЖ I 23.04.2012

Почина големият телевизионен режисьор академик Хачо Бояджиев, съобщиха от БНТ. Това се случва само няколко месеца след като той навърши 80 години. Над 40 години от живота на Бояджиев са свързани с работата му за БНТ.

В негова памет телевизията ще излъчи от 20.50 ч. тази вечер мюзикъла "Криворазбраната цивилизация", на който Бояджиев е режисьор. Акад. Хачо Бояджиев е роден на 20 януари 1932 година. Рожденото му име е Хачадур Крикор Бояджиев.

Завършва френския колеж в Пловдив, след това математика през 1952 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и театрална режисура през 1958 г. във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" /дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"/.

През 1962 г. специализира във Франция при френския режисьор Рене Клер и е негов асистент от 1961 до 1963 г. През 1969 г. защитава докторат по специалността "Телевизия и кино" във Великобритания. Работи като режисьор в Драматичен театър – Кюстендил /1958-1959 г./, директор и главен режисьор в драматичния театър във Видин /1959-1961 г./.

В БНТ започва работа през 1963 г. като режисьор. От 1964 г. е заместник-директор и главен режисьор на "Концертна дирекция" в телевизията, от 1967 г. до 1970 г. е режисьор в SBS, Канада. От 1971 г. до 1979 г. е главен режисьор в БНТ и неин генерален директор от 11 март 1993 г. до 23 юни 1995 г.

В периода от 1979 г. до 1982 г. е заместник-директор на НДК и преподавател в НАТФИЗ по "Естрадна и телевизионна режисура". Създател е на българския мюзикхол. Под негова режисура са поставени телевизионните постановки "Криворазбраната цивилизация", "Вражалец", "Мисия във Виена", "Зех тъ, Радке, зех тъ", "Рогоносец без рога" и др., телевизионните шоупрограми – "ТВ мюзикхол 72", "Аз съм Лили", "Добър ден, довиждане", "Ретробуфофест", "Съзвездия – ´83", "Ах, този театър!", "ТВ карнавал", "Телеразада" и др.

Режисьор и автор е на много от новогодишните програми на телевизията. В областта на телевизионния театър създава ярки постановки, сред които са "Автобиография" по Бранислав Нушич, "Макбет", "Харолд и Мод" и др. През годините, когато е генерален директор на БНТ, се раждат предаванията "Наблюдател", "Частен случай", "Минаха години", "Открито", "Как ще ги стигнем американците с Тодор Колев", "Улицата", "Кино в чекмедже". В последните години е режисьор на предаването на БНТ "Полет над нощта".

Носител е на орден "Кирил и Методий" – трета степен, през 1972 г., и орден "Кирил и Методий" – първа степен, през 1982 г., награда на американската и английската критика за постановката "Макбет" на фестивал в Монте Карло /1978 г./, наградата на Министерството на културата "Златен век" /2012 г./ и др.

Оригинална публикация

www.inews.bg | 21.03.2012

Жалбата е внесена в КЗК

bTV Media Group внесе жалба срещу "Нова Броудкастинг Груп" за нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, установена в Закона за защита на конкуренцията. Искът е внесен в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), съобщиха от bTV.
Според bTV рекламната политика на нейния конкурент е в противоречие с добросъвестната търговска практика. За подбрани клиенти рекламното време на "Нова Броудкастинг Груп" е предлагано на дъмпингови цени за продължителен период от време – от 2009 до 2012 година, оплакват се от bTV.
Избирателното предлагане поставя рекламодателите в условия на неравнопоставеност и същевременно застрашава успешното развитие на телевизионния пазар у нас, смятат от медията.
"Нова Броудкастинг Груп" влезе на българския пазар през 2008 година. Компанията е собственик на телевизионните канали "Нова Телевизия", "Диема", "Кино Нова", "Диема Фемили" и "Нова спорт".
bTV Media Group, част от Central European Media Enterprises (CME), управляват телевизионните канали bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, както и новия канал bTV Lady.

Оригинална публикация

в. Банкер | 24.03.2012

Изобретателността в българските телевизии от години е премазана от комерсиалните стремежи на медийните съдържатели, вътрешните задръжки на журналистите, а също така и от случайните медийни играчи пред камерата, които стават все повече. Резултатът от това е липсата на разпознаваемост, която тв водещите се опитват да омилостивят с опитите си да копират успешни формати. Но от това става още по-лошо – не само защото копието по дефиниция е по-нискокачествено от първообраза си. Да се копира например емблемата на няколко десетилетия телевизионна журналистика у нас "Всяка неделя" никак не е лека задача, макар и разчитана като призвание за някои телевизионни труженици. Защо обаче все повече медии се опитват да дадат нов прочит на легендарното предаване на Кеворк Кеворкян, при това без да се притесняват, че и конкурентите им правят същото в неделя следобед?
Ако се разцъкате с дистанционното в този часови отрязък, няма начин да не попаднете на поне две подражания на "Всяка неделя". Един от основните копипейстове в телевизионното неделно меню е "Нека говорят с Росен Петров" по "Би Ти Ви". Да се спрем на няколко "съвпадения" с предаването на Кеворкян. Бившият главен сценарист на "Шоуто на Слави" дава поле за изява на свободното слово – трима известни герои на обществения живот коментират тема от седмицата в импровизиран СЕМ. Самият Петров е отявлен привърженик на историята и не пропуска неделя, в която да не напомни за славното ни минало. Изявите му винаги завършват с рубрика, наподобяваща "Събеседник по желание", въпреки че тя живее под името "Пожелахте да говори". Част от въпросите са на зрителите, както беше и при Кеворкян. Също, както някога във "Всяка неделя", на изпроводяк събеседниците си тръгват с подарък – шарж. Едно време ги правеше Борис Димовски, а сега – са колажи. Те се правеха в ефир, както и абсолютно всички интервюта и материали. Нещо, с което съвременната телевизия, напук на напредването на техниката, не само че не може да се похвали, но не може и да си позволи заради човешкия фактор. Ако някога гостите на Кеворк Кеворкян бяха все от каймака на българската, пък и на световната култура и политика, то днес отново са от каймака – само че предимно на поп фолка. Някога интервютата бяха не само любопитни, но и образователни, а сега "обогатяват общата култура" с незначителното и неважното нищоговорене. Какъвто всъщност е и редът на комуникацията в обществото.
Преди много години – единайсет, бащата на най-гледаното тв предаване в българската журналистика – Кеворкян, бе първият гост в шоуто на Слави. И даде благословията си в книгата за гости, каквато той имаше във "Всяка неделя" и в която събираше мъдростта на своите събеседници по желание. Славината книга обаче се запиля някъде, а и какво да напишат неговите гости?
В по-наши дни жълтите медии разнесоха, че Кеворк Кеворкян ще съди Росен Петров заради очевидната кражба на формата, чиято единствена разлика е в името. Напук на тези твърдения Петров определя сравнението на предаването му с "Всяка неделя" като комплимент, предизвикателство и висока топка, а пред сайта "Всеки ден" Кеворкян казва за него: "Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се естествено и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам."
Формата на "Всяка неделя" отскоро прилагат и в ТВ7. Оттам се заканиха, че неделните следобеди вече няма да са същите след старта на "Винаги в неделя". Тричасовото предаване претърпя дебюта си миналия уикенд и има няколко водещи. Със своя рубрика ще очакваме и Елена Йончева. Но бившата приятелка на бившия премиер Сергей Станишев няма да се изявява всяка неделя. Засега е тайна накъде се е запътила журналистката, но със сигурност ще е в обичайното й амплоа – като репортер в някоя гореща точка на света.
"Винаги в неделя" ще дава шанс пред камерата още на Ина Пелева и на Люба Кулезич със светската рубрика "Виенско колело", както и на Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО ще разнищва скандалните убийства на миналия век, може би защото по традиция политическата му формация се ориентира в тази тематика. Думата ще бъде дадена и на Петьо Блъсков, който също ще има запазено място в неделята на ТВ7. Основният водещ обаче е Николай Бареков. Според него рубриката "Вашият събеседник" щяла да му даде шанс да прави друг тип журналистика. "Прави ми се публицистика, която да бъде по-спокойна. Иска ми се да дам възможност на зрителя да стане съпричастен с героя в студиото", заяви Бареков. Той поясни, че събеседниците му ще са интересни на обществото, защото досега са говорили малко пред камера. Обясни и присъствието на първия си гост Христо Стоичков, който, разбира се, никак не е чужд на камерата, но е един от най-коментираните ни сънародници. А иначе и в ТВ7 ще обръщат в неделя специално внимание на зрителските въпроси, защото "от зрителите по-голям публицист няма".
Бившият кадър на Би Ти Ви не отрича, че иска да вземе най-доброто от легендарната "Всяка неделя", като според него това е формат, който не бил измислен в България. (Е, поне в Пловдив със сигурност.) "Винаги в неделя" е опит да се покаже една по-различна, спокойна, фамилна неделя, правена от много хора, а стремежът на екипа ще е да остане верен на принципите си на правене на публицистика. Освен това в този почивен ден нямало изявен лидер на телевизионния пазар. Досегашните опити да се възобнови нещо като "Всяка неделя" не били добри, тъй като нямало журналисти, които да го направят качествено. Но, от друга страна, било нормално всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, защото тогава цялото семейство е пред екрана. Интересно дали хората, които срещам през уикендите по улици, заведения, в парка или планината, са ненормални, от непълноценни семейства или има някаква друга причина?
Нова телевизия също се вписва в копирането, само че го прави в съботния ден с Мартин Карбовски. Формулата и на неговите изяви е подобна, при все че той, за разлика от колегите си, вкарва повече живи връзки от различни места в страната.
Истината е, че наистина няма телевизионни журналисти като Кеворкян, за да радват зрителите с уникалните си интервюта, независимо дали във "Всяка неделя" или "Винаги в неделя". Дали пък "грешката" не е и в днешните събеседници и в очакванията на аудиторията – да се забавлява на ръба на скандалното. Новите неделни издания копират "Всяка неделя", като взимат най-оборотното от нея – това, което най-бързо и безболезнено може да се приложи, без да се правят каквито и да било експерименти, като например излъчването директно от няколко града в света, без да се реализират някогашните телевизионни мостове, без да се дава шанс на истински свободното слово, без да събират десетки левове за възстановяването на войнишките паметници или някаква друга хуманна кауза… Както казва бащата на модерната журналистика у нас Кеворкян – медиите са клонинги, всичко се прави под индиго. Ясно е, че топлата вода е открита, но като толкова напористо се копипейства, защо никой не се пробва и в някои от гореизброените дисциплини? Защо телевизионната неделя не е толкова пъстра и полезна? Защо не е магнетична? Само така има някакъв шанс телевизиите да направят предаванията си толкова чакани, както някога беше "Всяка неделя". Или смислените неща действително съвсем изчезват от екрана?

Стр. 35

www.vsekiden.com | 17.03.2012

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа“. 7 години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2010 г. стана директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок на медията. В неделя от 15,30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков ще има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник”. Журналистът сподели пред „Всеки ден” с какво ще изненада зрителите и защо е избрал за свой първи гост Христо Стоичков.

Г-н Бареков, в неделя ТV7 стартира ново грандиозно предаване, с което ще бори блоковете по другите телевизии. Кои са вашите силни страни в сравнение с останалите?

Предаването се прави от доста голям екип продуценти и журналисти. В екипа участват освен аз като водещ, и репортери от новините – Диана Радева, Диляна Гайтанджиева, Асен Иванов, както и бащата на посттоталитарния модерен вестник Петьо Блъсков. Той ще има своя рубрика. Ще има и доста атрактивни и любими български публицисти. Първото издание стартира с 20-минутна лекция на проф. Вучков на тема „Какво е качеството на българските политици”. Красимир Каракачанов ще има много интересна рубрика, която прави с външен продуцент. В нея разглежда най-скандалните части от българската история. Според мен предаването е добре композирано.

Има ли някакви изненади, които трябва да очакват зрителите?

Да, но предпочитам засега да ги запазя в тайна, иначе няма как да бъдат изненада, нали така? Не всички ще станат известни първата седмица. Една голяма част от приятните изненади ще бъдат представени във второто издание на неделното ни предаване. Въобще неочаквани моменти ще има в първите четири предавания. Във всяко едно от тях ще има нови неща. Между другото, особено интересна е рубриката на Инна Пелева. Тя ще стартира по много силен начин точно преди горещото интервю с Христо Стоичков. Предаването винаги ще завършва с гост, наречен „Вашият събеседник”, който ще бъде избиран от зрителите на ТV7. Те ще му задават и въпросите. Всъщност тази рубрика ще бъде моето коронно изпълнение в магазинното предаване. Силата му е в огромния екип и разностранните таланти, които ТV7 е успяла да събере.

Кажете в аванс поне някои от изненадите за тази неделя.

Голяма част е вече разкрита. Зрителите знаят какво да очакват. Доста изненадващо ще преминат и самите рубрики. Ексклузивният гост е Христо Стоичков, а в светската рубрика „Виенско колело” ще гостува не кой да е, а Люба Кулезич. Вярвам, че тя ще направи едно доста интересно интервю.

Какво смятате да попитате Стоичков?

Хората са задали много въпроси. Има за футбола, има за политика, има за личния му живот, има въпроси за много неща в България. Много са интересни. Сам по себе си Христо Стоичков е най-успешната, най-коментираната фигура в обществения живот. Самото му интервю ще е голямо предизвикателство както за него, така и за мен като водещ.

Как успяхте да „навиете” Елена Йончева да участва като водещ в неделния блок? От доста време тя отсъстваше от телевизионния екран.

С Елена отдавна сме в преговори. Мисля, че тя избра нашата телевизия, защото вижда, че ТV7 е телевизията с най-голяма и качествена публицистика в българския ефир. Образно казано, докато останалите телевизии унищожаваха своята публицистика и своите сериозни журналисти, ние ги създавахме. Мисля, че Елена вижда естественото си място в ТV7. Тя ще има възможност да пътува из горещите точки на света, а ние ще й дадем платформа, възможност да показва своите уникални репортажи.
Тоест ние пак ще видим Елена във вече познатото й амплоа – на авантюрист, на човек, от когото можем да очакваме приключения?
Да, разбира се, това е областта, в която наистина е добра. Там е силата й. Несериозно е тя да прави светски репортажи, нали?

Къде ще пътува сега? Можете ли да вдигнете завесата?

Тя подготвя пътуването сега и когато дойде времето, ще разберете.

С Петьо Блъсков как се сработихте? Той май като че ли не е толкова лесен за общуване?

Много лесно се сработихме. Той е много интелигентен, много разбран човек. Сега ще се пробва на ново поприще, в телевизията. Ако запази своето скептично отношение към живота и политиката, както го е проявявал като вестникар, мисля, че ще има голям успех като телевизионер. Той ще си има собствена рубрика, ще коментира актуални събития. Малко са медиите, които могат да се похвалят с добри коментатори. А ние вече добавихме и Петьо Блъсков към нашия екип.

Някои зевзеци се питат дали ще дойде трезвен в студиото?

Винаги е бил трезвен, когато е общувал с мен.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията по това време, в неделя? Защото точно тогава има няколко подобни предавания. Как ще измъкнете зрителите им?

Аз внимателно наблюдавах пазара, преди да стартираме този проект. На пазара в момента няма изявен лидер в неделя. Пазарът е много сегментиран. Би Ти Ви и Нова се конкурират, но никоя от тях не е изявен лидер. Това означава, че зрителят не е убеден в качествата на програмите, които текат по двете телевизии. Ние ще предложим нещо трето, което нищо чудно да стане лидер на телевизионния пазар.

Стремите ли се да създадете предаване, подобно на „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, или приликите са случайни?

Аз видях отговора и на г-н Кеворкян, той много добре е усетил нещата. Не просто се стремим, ние взимаме това, което е най-добре за зрителите. „Всяка неделя” не е измислено в България, не е измислено от г-н Кеворкян. Това е формат, измислен в чужбина. Просто досега опитите да се възобнови нещо като „Всяка неделя” не бяха добри, защото нямаше журналисти, които да го направят качествено. Кеворкян има силен журналистически стил, който досега в неделно предаване не сме го виждали. А и думата „неделя” не е измислена от него. Нормално е всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, тогава цялото семейство е пред екрана. Ние ще се опитаме с един букет от силни личности да направим качествена журналистика. От моя гледна точка нещата са много прости и ясни. Няма да правим пиар нито на политици, нито на други личности. Ще правим истински неща, истинска публицистика, на ръба на забавното, на ръба на веселото, на интересното от българския живот. Искам хората, които ни гледат, да се развличат и да научават нещо важно и в същото време да им бъде интересно.

Кога ще почивате? Излиза, че всеки ден ще бъдете на работа, водите и сутрешния блок.

Да ви кажа честно, не ми е приятно да нямам почивен ден в седмицата. Събота става работен ден. Но засега ще е така. Аз съм човек, който си има режим, спортувам. Спазвам известен режим и се надявам, че ще мога да изкарам така още известно време.

Това отразява ли се на вашия личен живот, на отношенията ви с близките ви? Сърдят ли ви се?

Аз много отдавна съм на професионалната сцена, така че близките ми хора отдавна са ме възприели с всичките ми позитиви и негативи.
Не се ли страхувате, че в един момент зрителите могат да се пренаситят от вас? Всеки ден ще ви гледат по телевизията.
Имам ги тези страхове. Аз затова и една година си почивах, не се показвах по телевизията. Сега работя, когато трябва пак – ще почивам. Знам кога да сляза от екран, кога да си взема въздух. В момента съм в стихията си, нещата, които правя, се възприемат страхотно от публиката и не е момент да почивам.

Оригинална публикация

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31 

в. 168 часа | Елена ЧОПАКОВА, Красимир БОЕВ | 09.03.2012

- Г-н Василев, как започнахте да се занимавате с телевизия?

- Навремето бях в "Ку-Ку" – абсолютно оригинален български телевизионен формат. Нито беше прекопиран, нито купен отнякъде.

- Автор сте на нубийския репортаж.

- Да. Всички си мислят, че сме го направили, за да покажем колко са глупави политиците. Но той показва нещо съвсем друго – нашият страх да не се изложим. Стремежът да говорим за всичко, да сме специалисти по всичко. За невъзможността да си признаваме грешките.
Аз не се срамувам, че не знам нещо,
но някак си в България това е срамно.

- Дали някой сегашен политик ще се върже на номера с Нубия?

- Шансът е 50 на 50. Политиците станаха доста предпазливи, има вече пресцентрове, пиари. Тогава от двама двама се хванаха. Показахме, че говорят автоматично.

- С кого от колегите ви в "Ку-Ку" сте близък и до днес?

- Доста сме заети вече. Но със Зуека се виждахме наскоро. С Курумбашев, като дойде в студиото, нали е политик. Покрай някой юбилей се засичаме с Любо Дилов. То кой ли не е бил в "Ку-Ку" вече, че да не се засичаме – Евгения Атанасова, Милен Цветков.

- Кой е най-големият ви гаф?

- Той дори не беше в мое предаване. Веднъж Зуека ме помоли да му бъда жокер в "Стани богат". Обаче часът, за който се бяхме уговорили, мина, не се обадиха и ние със семейството ми излязохме навън да пазаруваме. Мислех си, че вече са заснели и не са допрели до мене. Обаче те звънят! Аз съм на една много шумна улица и не чувам въпроса добре. А той беше колко крака има заекът, който барон Мюнхаузен гони из Русия. Обаче е толкова шумно, че едвам чувам опциите. Ако човек мисли реално, ще каже – осем. Пет крака са деформация, осем са барок! Номерът е, че заекът тича с четири крака, после се обръща и тича с другите четири. Распе, като го е писал, си го е измислил. А в студиото са се колебали между пет и осем. Публиката казва, че е пет, моето мнение натежава и то за пет. И Зуека приключва играта. Отгоре на всичко един бивш премиер го гледал и казал: "Абе, аз мисля, че са осем, ама на Бойко Василев му вярвам!". Пълен провал! Иначе доста често си патя от усмивката си. С течение на времето разбрах, че българският зрител е доста подозрителен към усмихнатите хора. Както е подозрителен към всичко.

- Гледате ли телевизия? Следите ли конкуренцията?

- Да, гледам. Смятам, че хубава публицистика има и по частните телевизии. Те като цяло се правят добре. Но забелязвам нещо друго – напоследък взе да изчезва качествената публицистика. Притеснен съм, че на екрана ги няма хората, които бяха тук, когато аз започнах – Светла Петрова, Иво Инджев.

- Те обявиха, че са станали жертви на натиск. Вие как бихте реагирали, ако изпаднете в подобна ситуация?

- Не зная за какъв натиск става дума и не бих искал да коментирам. Натискът сега е по-различен от този през 90-те години, тогава той беше много лесен за париране. Сега има нов вид – икономическият. Виждам пряката връзка между собственика на медията и подопечните му журналисти, те са негова функция, виждам икономическите интереси, които са на преден план. Това е и въпрос на съвест, защото въпросът не е в това да намериш най-близкия до тебе собственик на медия.
Обективността е като абсолютната нула – никога не може да бъде постигната
Важна е посоката.

- Ако на вас се случи да ви се обадят и да кажат – покани този, питай го това, как ще реагирате, готов ли сте да напуснете?

- Имал съм такъв случай преди доста години. Тогава поставих условие, което не беше напускане, но опитът беше спрян. Но аз съм и малко привилегирован. Водя "Панорама" от 2000 г., работя тук от 1993 г. -малко от малко все съм се научил да стопирам опитите. Не съм човек, който лесно ще натиснат. Но имайте предвид, че и политиците се промениха. Рафинираха се. Няма го вече директния натиск – и тук отговорността спира до нас, медиите.

- Властимащите често се опират и на понятието политическа коректност.

- Много съм против преувеличенията на политическата коректност. Те спират дебата и го заместват с езикови финтифлюшки. У нас роми и" цигани" е най-големият спор. Категорично не мисля, че думата цигани е обидна. Решили сме, че това е най-важното и сме се вкопчили в него, а пренебрегваме куп други проблеми с тази общност. Ректорът на Харвард, който е съветник на Обама, трябваше да се извини, защото казал, че в еди си коя област нямало жени. Не бива да стигаме до крайности. Типичен пример е борбата на някаква неправителствена организация да се махне разделението на момичета и момчета за прием в езиковите гимназии. Не разбират ли, че така ще се получат няколко чисто девически гимназии. Ще полудеят тия момичета там! Като всички имат равни права, защо жените не ходеха едно време в казарма или защо мъжете не раждат!

- Гледахте ли българския финал на Евровизия?

- Не, но знам защо ме питате. Песента на Софи е окей, много е мелодична.

- Обвиняват ви, че не сте достатъчно остър със събеседниците си. Задавате им удобни въпроси, не питате политиците дали са корумпирани?

- Това е, като да питаш една дама девствена ли е. Какво да ти отговори – да, малко.
Или пък бях, ама вече не съм. Много по-важно е да се запитаме как живее журналист от регионално издание. Той е подложен на много по-голям риск. Там всички знаят къде живее, къде учат децата му, къде жена му е на работа. Как можеш да бъдеш обективен на такова място? На тях им е трудно, нас ни пази голямата аудитория, големият град.

- Наследихте стола в "Панорама" от Иван Гарелов заедно с името господин Панорама. Ласкаете ли се?

- Нито съм искал да сядам на нечий стол, нито се лаская. Така се случи. Воденето на предаването беше цената, а не целта на оставането ми тук.

- Какво променихте вие в "Панорама"?

- Това ще кажат зрителите. Но "Панорама" не е това, което беше през 90-те. Гостите идваха, говореха и си отиваха. Според мета-qbopaTa на Гого Лозанов – доста сполучлива – бръснарница. Тогава беше важно всички хора да кажат думата си. Днес всички казват думата си, но едновременно влизат в лек спор, никой няма последната дума.

- Какво правите, ако усетите, че гостът ви е глупав?

- Аз не смятам никой гост за по-долу от мен. Всеки човек ми е интересен. Независимо дали са политици или не са. Но никога не съм задавал въпрос, чийто отговор знам "Панорама" все още ми е интересна, защото не е предаването на уникалния човек – те колко са интересните – двеста, триста? Това е предаването на уникалния контекст, разговор, новина. Тя не ми тежи. Аз дори съм, като изключим двама-трима, най-старият тук.

- Днес обявиха, че двете Златки ви стават колеги – ще водят политическа рубрика. Какво мислите за тях?

- Желая им успех! Инфотеймънтът – съчетание между забавление и информация, има навсякъде. Не съм против никаква форма на журналистиката. Никога не съм се оплаквал от конкуренцията – напротив. Сбъдва се обаче нещо, за което много хора, между които и приятели, ме предупреждаваха. Когато отидох в Босна, за да отразявам войната, бях на 24 години и се запознах с един възрастен немски журналист. Много изявен колега, който скоро щеше да се пенсионира. Сближихме се. Той работеше за CAT 1 – много голяма немска
частна телевизия. Бяхме откъм сръбската страна, на едно място, което много приличаше на бар "Наздраве" – събираха се винаги едни и същи хора, едни и същи журналисти, с едни и същи лафове. Та той беше там. Срещнахме се отново през 2000 г. в Белград, когато тъкмо започнаха да се появяват частните телевизии. Тогава той ми каза нещо много интересно. " Бойко, ако ти отидеш в частна телевизия, ще дойда от Мюнхен до София специално, за да те ритна!" Попитах защо, нали това в крайна сметка беше и неговият избор. Той ми обясни, че 3-4 години всичко върви наред, но след това финансовите аргументи в публицистиката в частните телевизии надделяват. Тогава тъкмо бяха въвели в немските новини вътрешния рейтинг – мереха не резултатите на новините като цяло, а на всяка една новина поотделно. Ако тя не привличаше зрители, падаше, независимо колко е важна. Той беше много против това. Например бяха го изпратили да отразява наводнение в Унгария, а от централата му бяха казали, че ако не намери унгарски селянин, който плаче на немски, няма да излъчат репортажа му.

- Да разбираме ли, че не бихте сменили националната телевизия?

- Не бих искал да се правя на много прозорлив, но виждам, че нещата, които се случват там, рано или късно се случват тук. Затова взех своето решение да остана в БНТ.

- Имали ли сте други предложения?

- Да, разбира се, това не е тайна. Но продължавам силно да вярвам в обществената телевизия и съм го казвал много пъти. Обществената телевизия е вярна съпруга, а частната е красива любовница. Въпросът е в това какво е обществото, защото то е женихът, не аз.

- Следите ли българските сериали?

- Разбира се. Следя "Под прикритие".

- Достоверен ли е?

- О, аз го гледам за развлечение. Но там е Слави Ангелов. Няма съмнение, че всичко е изпипано. Даже днес разбрах, че е продаден в Китай. Така едно време сърбите казваха, че "Валтер брани Сараево" е най-гледаният сериал в света, защото го давали в Китай. А представете си какъв екшън би станал от превземането на Константинопол!
Или от Талевата сага. Лошото е, че няма да има публика, а и пари, за да се направи. Защо киното и сериалите да не са нашият експорт?

- Кой е любимият ви герой от "Под прикритие"?

- Джаро. Типажът му ми е най-интересен. Не знам защо сме толкова добри с лошите. Навремето Велински беше образът, по който Марков е работил лично. Но и в двата сериала и добрите са добри. Джаро е любопитен като подтекст, като биография, като внушение. Направи ми много голямо впечатление как тънко режеше една шунка! Тънко, тънко! Билалов е страхотен. Талант не липсва в България.

- Следите ли рейтингите, въпреки че сте в държавната телевизия?

- Да, следя ги, интересувам се живо. Праймтаймът е борба до последна капка кръв. Но мисля, че нямам от какво да се оплача.

- Въобще политиката има ли място в петък вечер?

- Зрителят трябва да има избор. Големият проблем в българската телевизия е, че се копират много бързо успешни формати – единият направи нещо, веднага и другият същото.
Ние смятаме, че средният зрител е идиот и щом е казал, че иска понички, всички му дават понички. Ама той обича и банички, и мекички.

- Хората явно предпочитат "Комиците" пред политическите интриги?

- Нека тези, които искат политика в петък вечер, да я имат. Пет, десет процента – да си ги имат. Не си представям праймтайма като смешно срещу смешно.

- Известен сте с военните си репортажи от Балканите. Кое е най-страшното нещо, което сте видели за толкова години?

- Не е толкова свистенето на куршумите, колкото да видиш как един живот се разрушава. Винаги, където и да отидеш, трябва да съпреживееш болката на хората. През 1995 г. снимахме в едно училище в Босна. Там войната беше започнала преди 3 години. Снимахме първокласници. Те не знаеха какво е мир. Аз ги питах и те не можеха да опишат какво е мир. В Сараево снимахме деца, които не знаят какво е шоколад, но различаваха танк от гаубица. За тях мирът беше нещо, което ще им позволи да излязат навън и да играят. Има ли по-страшно от това? Как едно дете няма да знае какво е шоколад, да чува снайперистки огън, пред него да умират. Виждахме как крият дупките от куршуми в стените с гирляндчета, все едно е нарочно направено.

- Поддържате ли връзка с героите на репортажите си?

- Да. С тях сме приятели за цял живот. С тях сме плакали заедно, пили сме заедно – всичко, което прави едни хора приятели. Извън репортажа с Поли и Хриси (редакторът и операторът на "Панорама") ходим да ги видим.
Имаме приятели и в Босна, и в Сърбия, Косово

- Как запазихте баланса – да имате приятели кръвни врагове -и сърби, и бошняци?

- Войната и политиката ги е сблъскала, но аз не мога да взема страна. Аз съм на страната на хората. В един от филмите си показвам как плаче сръбска майка на гроба и как плаче албанска. Уверявам ви, майките плачат на гроба на децата си по един и същи начин. Д-р Церич е един от най-близките ми приятели, той е лекар в психиатричната клиника в Сараево. Радован Караджич му е бил колега, той беше психиатър и поет.

- Сега какъв филм правите?

- Правим филм за карнавал. В Германия и Белгия. Искам да покажа как се организира едно общество не през мъката, а през купона, забавлението. Ще питаме българина защо цяла година може да пестиш, за да изкараш един ден хубаво.

- Водехте "Големият избор". Вярвате ли в младите?

- Да. Категорично. Въпрос е на сравнение. Може да са по-разлигавени от децата в Косово, които се будят от куршуми, но в сравнение с едно западно дете, израсло в абсолютна глезотия и политическа коректност, младите българи са по-конкурентоспособни. Пътуват и знаят. За първи път има поколение читатели, което е по-информирано от пишещите. Отвореността е лекарство към апатията и песимизма в България. Мисля, че сега е апогеят му и ще започне да спада съвсем скоро.

- Младите не искат да се връщат.

- Да ги видим след десет години! Нали ги виждам – следват навън и идват на практика тука!

- Модерно ли е да си патриот?

- Израснал съм така. С една плоча български възрожденски песни. Даже се учудих, че не познах всички песни в "Аз обичам България". Но патриотизмът е интимно нещо, не се крещи на площада. Особено е важен за малките държави. Винаги ще има кой да хареса големите нации, но ако ние сами не се харесаме, няма кой да ни хареса. Ако не си четем ние нашите автори, няма кой.

- Как се възпитава патриот?

- Без насилие. По интересен начин. С разказване на приказки. Синът ми, Васил, е на десет. Възпитавам го с разговори, с примери, с пътувания. Той много знае и се интересува от Васил Левски например. Водил съм го на Калемегдан в Белград и съм му показал къде Левски е скочил и е получил името си. И той помни, знае.

- Имате ли фейсбук?

- Не. Нямам време, а комуникацията е нещо отговорно. Но отговарям на имейли, старая се и на писмата на хората да отговарям. Мисля, че след десетина, двайсет години ще трябва да си трием профилите във фейсбук. Ако мен ме снимат запотен във фитнеса, човек не е много красив в това положение, не позира. После ъплоуднат снимката и това става част от дигиталната биография на човек.

Стр. 52, 53, 56 

slusham.com I 2.03.2012

Д-р Михайлов, Андрей Райчев и Харалан Александров – в последното издание на „Отпечатъци” по bTV тази неделя

Д-р Николай Михайлов, Харалан Александров и Андрей Райчев ще гостуват на Мира Баджева в разговор за свободата като ценност и като цена – от 8.00 часа по bTV в неделя, 4 март – ден след празника на освобождението на България 3-ти март. Това ще е последното издание на предаването „Отпечатъци” в ефира на bTV.
„Решението е мое и е основано на лични мотиви. Имам нужда от по-дълга творческа пауза, за да се подготвя за нови проекти – затова ще се оттегля и от другите професионални ангажименти, които съвместявах през последните 9 години”, коментира Мира Баджева.
“Дължа благодарност на Люба Ризова, която точно преди 4 години ме покани като външен продуцент, автор и водещ да правя дискусионно предаване по bTV: за шанса да се уча на телевизия в движение и за доверието, което ми гласува – именно то ми даде възможност да бъда творчески и политически автономна. Оставям прекрасни колеги и приятели в bTV, благодаря специално на режисьора Кирил Пъхлев, на хората от „Продукция” и на другите си партньори – тяхна е заслугата, че „Отпечатъци” имаше една от най-естетските визии в българския ефир. Благодаря най-вече на зрителите, защото останаха с мен и след промяната на часа на предаването.”

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 29.02.2012

Разговаряме с Габриела Наплатанова ден след като световните медии съобщиха за гибелта на известната френска журналистка Мари Колвин и нейния млад колега Реми Ошлик при бомбардировка в сирийския град Хомс. Самата тя скоро се завърна от друга гореща точка на планетата – Афганистан. Зрителите на bTV видяха в двата филма шокиращи сцени от живота там и от драматичното ежедневие в болниците, в които работят наши медици. Габи и операторът Иван Филчев са се оказали в непосредствена близост и с трагедията, разиграла се в Каписа, където бяха застреляни легионери – сред тях и българинът Свилен Симеонов.
Макар изброеното дотук да е малък откъс от работата на Габриела като военен репортер, достатъчно е човек да се запита защо една млада жена, при това майка на две малки деца – 4-годишната Вики и Митко, на годинка и 4 месеца, е избрала за свое професионално поприще тематика, по-прилягаща на мъжете в гилдията.

- Свикнали сме да мислим, че военните теми са по-подходящи за мъжете, но ти, изглежда, не споделяш това мнение.

- Наистина, не робувам на този стереотип. Не мисля, че тематиката в нашата професия трябва да се определя според пола или по друг принцип, а единствено според моженето и знаенето. Военните теми, националната сигурност, външната политика са ресор, който отдавна следя. Имам две специализации за въоръжените сили и политиките в Центъра на Джордж Маршал в САЩ -през 2000 и 2002 година, а през 2009-а се обучавах по лидерска програма за журналисти и дипломати. Имам стабилен бекграунд – добри познания и широк поглед върху това, което работя, макар че по образование съм магистър по PR. Това пък ми помага да знам с какви клопки могат да ме посрещнат различни фирми, институции или хора, които искат да скрият интересуващата ме информация.

- А как попадна в bTV?

- Бях избрана на кастинг и се почувствах много щастлива, че станах част от екипа на bTV-Новините още със създаването на медията.

- Чувствала ли си снизхождение от страна на военни или на колеги, защото си жена?

- Да, макар че се случи само веднъж – през 2004-а, след трагедията в Кербала. Тогава поискахме да отидем в Ирак и да покажем как се справят българските военни. Беше ни обяснено, че тази задача била много тежка, разбирате ли, за жена и тя нямало да може да се справи дори с бронежилетката.

- Защо избра сега да заминеш в Афганистан?

- Бях изкушена от темата Ирак дълги години. Но доколкото българският национален интерес е свързан с изпращането на войски в Афганистан, ние, военните репортери, трябва да сме там, където са нашите контингенти – да следим ситуацията, да разбираме какво се случва, какви са заплахите. А мотивът да замина беше да направя филм за нашите военни медици, които са всъщност най-добрите посланици на българската държава в кризисните точки на планетата. Много ми е тревожно сега за всички наши хора в Кабул. Те са изложени на голям риск – в момента там има безредици, стават демонстрации заради изгорени корани. В тези държави често съвсем незначителен за западняците повод, жест или постъпка може да отключи невероятна агресия.

- Сигурно си забелязала обаче, че има хора, за които подобни командировки са си пътешествия с екзотичен вкус.

- Аз тежа 50 кг, а с имуществото, което нося на гърба си – за да съм готова за всякакви изненади, включително и битови, – ставам 83. Та нека тези хора си дадат сметка как се движи човек с такъв товар и как си изпълнява задълженията. Не, на такива места не отиваш да се поразходиш, нито да си доукрасиш професионалната биография. Човек трябва да е изключително физически и най-вече психически подготвен и да има желязна мотивация, бил той мъж или жена. Там всеки ден нещо се случва, има ситуации застрашаващи, рисковани и ако не реагираш по правилния начин, ако не си адекватен и мотивиран да изпълниш онова, за което си отишъл, можеш да се пречупиш.

- Каква е твоята мотивация?

- Не живеем в спокойно време и много неща, които се случват в света, пряко засягат и нас, българите. Не сме застраховани срещу чуждите трагедии и трябват хора, които да имат куража да отидат на място и да ги покажат.

- Като жена имаш ли различна чувствителност към военните теми и конфликти?

- Да, представям ги по-емоционално. Хуманитарните елементи надделяват врепортажите ми, по-често се спирам на последиците от войната в живота на хората, на съдбата и страданията на децата. Докато мъжете се съсредоточават повече върху военно-техническата част – например какви са новите машини за защита от импровизирани взривни устройства, как се обезвреждат мини. Със сигурност този поглед е интересен на мъжката аудитория, но аз търся no-различната гледна точка.

- Кои са най-горещите държави, които си посетила?

- Ирак, Афганистан, Кувейт. Била съм в Македония по време на бежанската криза, в Косово – четири пъти, в Босна.

- Все места, където русата ти глава би направила голямо впечатление.

- Кой казва, че съм си показвала русата глава?! Съобразявам се с дрескода, с религията и нравите на държавата, в която отивам. Обратното би било неуважително, провокативно и лекомислено. Например бях със значилено по-тъмна коса в Афганистан, имах и кърпа, с каквато по-светски настроените жени прикриват главата си. Имам и бурка, но би било противоестествено да се забуля,защото веднага се разбира, че не съм местна. Но хората виждат, че уважавам тяхната религия, закривам косите си и спазвам нравите им, така че да не ги дразня.

- При твоите пътувания имало ли е ситуации, когато си се почувствала наистина застрашена?

- Да, всякакви ситуации са възможни при такива командировки. Сега например, в Афганистан, влязохме с оператора Иван филчев да снимаме в един импровизиран бежански лагер от афганистанци, завърнали се от Пакистан. Около 35 000 от тях живеят там при изключителна мизерия, в някакви картонени постройки, на минус 20 градуса студ. Искахме да покажем тези окаяни жертви на войната. Като видях дечица, които ходеха счехлички на босите си крачета по заледената земя, поисках да дам парична помощ на имама, който по някакъв начин ги управлява. Но жената, която ни съпровождаше, ме спря: "Нищо не давайте, защото няма да излезете оттук живи. Ще се струпат върху вас, няма да ви оставят. А милостинята няма как да стигне за всички". В много опасна ситуация попаднахме с колегата оператор в Ирак, през 2007:а. Тогава се налагаше да се придвижваме само с хеликоптер, а тъкмо хеликоптерите бяха най-често атакувани. Но много по-застрашени се оказахме на летището, когато трябваше да се качим на самолета и ни поискаха пари , каквито нямахме – по това време в Ирак беше голям хаос. Наложи се да останем сами на аерогарата, без идея какво да правим и без никаква възможност да се защитим. Тогава от Багдад дойдоха нашите военни и буквално ни спасиха.

- Но, Габи, оправдано ли е жена, и то майка на две малки деца, да поема такива рискове?

- От моя гледна точка – да. Човек никога не може да изчисли риска, на който се е подложил, не може да знае какво ще му се случи. Аз мисля така: животът е кратък и трябва да използваме всяка възможност, за да се развиваме, за да правим това, което харесваме и смятаме, че правим добре.

- Родителите ти как гледат натвоите занимания?

- Знаят, че съм много посветена на професията си и не са се съмнявали, че ще продължа с тези командировки и след второто си майчинство. Баща ми е бивш военен, вече е от резерва, но може би има и доза наследственост при моя избор.

- А съпругът ти разбира ли те?

- Той много ме подкрепя, защото е пилот на самолет изтребител и добре разбира адреналина на усещането, че си призван за някаква професия. И макар да се тревожи при тези мои пътувания, не би ме спрял.

- Как се запознахте с него?

- Всъщност тъкмо моята работа ни срещна. Запознахме се през 2000 г., на летището в Доброславци, когато правех разследване.

- Как те посрещат децата, като се върнеш у дома?

- Като всички деца, които очакват мама от чужбина питат какви подаръци им нося.

Стр. 24

www.novini.bg | Виолета ИВАНОВА | 26.02.2012 | 12:15

Устатата блондинка държи да се концентрира върху сериозна адвокатска практика

Албена Вулева няма да е повече водеща на предаването "Панаир на суетата", но продължава да работи в TV7 зад кадър. Тя ще е редактор в "Насреща" с Люба Кулезич.
Бившата мадам "Сигнално жълто" също потвърди, че слиза от екран по собствено желание. Устатата блондинка държи да се концентрира върху сериозна адвокатска практика в момента, в който вземе и държавните си изпити в Софийския университет.
"Албена завърши право и иска да работи като адвокат. Преценихме, че при това положение не може да продължи да се държи като "светска лъвица". Не подхожда на адвокат да прави интервю с манекенки и фолк певици (нищо лошо не казвам за тях) – просто е различен статутът", разказа самата Люба Кулезич за "ШОУ".
Тя изключително много се възмути от писанията в интернет сайтове и всекидневници, че е вдигнала мерника на Вулева и затова русата фурия била изритана от телевизията. "Никакъв скандал няма между нас. Напротив, аз съм възхитена от Албена. Тя е изключителен редактор, много сериозен и задълбочен човек и двете сме в прекрасни отношения", реагира Кулезич, която в момента е тръшната на легло от тежък грип.
Въпреки болестта си продуцентката продължава да работи и по светското си предаване "Панаир на суетата".
"В новата програмна схема шоуто ще върви най-вероятно в неделя следобед. За водещи съм предложила изключително приятна млада двойка – момче и момиче. Все още обаче чакаме одобрението на шефовете на телевизията и едва когато го получа, ще мога да кажа кои са. Целта е да разбием клишето на "изповедницата", наложено от Венета Райкова, и да вкараме екшън и свежест в телевизията", обясни Кулезич.

Оригинална публикация