в. Капитал | 19.06.2010

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) одобри сделката между БТК и Mancelord Limited за придобиването на 50% от националната мрежа от ефирни тв и радиопредаватели (НУРТС). Регулаторът е прехвърлил четири лиценза от досегашния собственик БТК на дружеството "НУРТС България" ЕАД. Към момента то е еднолична собственост на кипърската офшорна компания Mancelord Limited. Ако бъде одобрена сделката и от Комисията за защита на конкуренцията, БТК и офшорната компания ще трансформират "НУРТС България" в джойнт венчър, в който всеки ще има дял от 50%. Mancelord е представлявана в България от инвестиционния консултант "Бромак", контролиран от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка. НУРТС излъчва ефирните телевизии и радиа в страната. Тя ще има водеща роля в предстоящата цифровизация на електронните медии.

Стр. 4

сп. L’Europeo | Калина АНДРОЛОВА | 20.06.2010

L’Europeo поставя няколко въпроса пред известния журналист Сашо Диков. Кои са фаталните грешки на Бойко Борисов, защо задържаха Алексей Петров и наистина ли правителството се бори с престъпността

Какъв му е проблемът на българския футбол?

Най-големият проблем е, че футболът ни е български. Какво искам да кажа? Ние имаме проклятието всичко тук да придобива някаква българска окраска и деформация. В българския футбол има два проблема. Единият е липсата на пари, а другият, който е по-важен, е тотално некадърното управление на сегашната управа на футболния съюз. За съжаление тези момчета, които бяха страхотни футболисти, са абсолютно неподготвени и импотентни като управленци. Жалкото е, че го докарахме до тук и че нещата са плачевни във всяко отношение. Тези момчета, още когато дойдоха на власт и още когато Стоичков беше треньор, трябваше задължително да направят едно нещо: да си наемат юристи, които да подготвят всички необходими промени в законите и подзаконовите актове. Те трябваше с тези предварително подготвени промени да отидат и с цялото си величие да се изтъпанчат в парламента и при Сергей Станишев и да кажат: "Ние искаме ето това, за да се развива българският футбол." Трябваше да го направят дори с цената да се спира първенство или феновете да протестират. Вместо това нищо и половина. Започна едно неправене на нищо. И най-тъпото е, че те за пет години дори не направиха това, от което уж най-разбират – спортно-техническата част на футбола да се подобрява, намаляване на отборите в А група, намаляване на Б групата от две в една и пр.

Какво пречи това да се направи.

Те смятат, че ще им спретнат конгрес от недоволните клубове и ще им вземат властта. Второто, което трябва се промени, вместо есен и пролет, нали първенството започва през август и завършва през май с две огромни паузи, една зимата и една лятото, което от всяка гледна точка не е добре, спортно-техническа, календарна, бизнес и т.н. Зимата – ноември и декември, е студено, снегове. За да променят това, трябва едно първенство да го обявят за нулево, да няма класиране, а тях ги е страх, те изпитват панически страх от всякакви решения, които ще възбудят недоволство, оправдават се, все чакат да видят какво ще кажат клубовете, ами много ясно какво ще кажат клубовете – два-три клуба ще искат тези промени, другите 20 или 30 – не. Никой не е луд да иска да се намали А група на 12 или 10 от 16 клуба, защото някои отбори ще изпаднат, обаче тази промяна трябва да се направи.
Има и нещо, което аз не проумявам, особено на фона на тази хиперактивност на Цветан Цветанов, полиция, прокуратура в разни области и нула желание за разплитане на мафиотските игри във футбола. Не ми го побира акълът защо е това.

Защо далаверите във футбола са оставени на спокойствие?

Няма отговор. Питал съм го и Цветан Цветанов, той няма отговор. Мълчи, вдига рамене, нищо не казва. Правят се някакви малки отделни разследвания, един такъв случай бяха тотаджиите. Само че се оказа, скоро говорих с адвоката на главния заподозрян, който ми каза: "Глупости на търкалета, нищо няма по отношение на черно тото и т.н." Имало е две-три акции през последните години, претършуват офиси, арестуват за 24 часа хора, после ги пускат и никакъв резултат. А нашият футбол е очевадно пропит от корупция. Но никой не иска да го разследва.

Защо през 90-те години всички наши футболисти играеха в големи клубове, а като се съберат на едно място, нищо не се получава.

Не се получава, да. Ние трябва да си зададем логичния въпрос: защо една Англия взе италианец за треньор? Нормално е човек да се запита. Ситуацията във футбола е такава, че ключово значение има треньорът. Играчите стават функция на треньора. Ако треньорът е добър, ако знае как да ги подготвя, как да им изгради най-добрата тактика, тогава и отборът играе. Ти може да имаш най-добрите индивидуалисти, няма ли го човека, който да ги обедини в обща тактика, нищо не се получава. Това важи само до определена степен за националния отбор, защото треньорът на националите няма физическото време да ги готви. Само че от треньора на националния отбор се иска да бъде страхотен тактик и селекционер, да умее да подбира най-добрите за определените постове и може би най-важното умение: да изгражда най-добрата мотивация и атмосфера в националния отбор. Което при нас в последните години не става. Не ставаше при Стоичков, не става и при Стоилов. Винаги е имало съмнения за задкулисни игри, пробутване на наши хора и т.н. Обективно спадна и класата на играчите, двама или трима играят в големи отбори, другите са сред слабаците. Спасението за България е да се намери чужденец за треньор. Само че футболният съюз упорито не желае това.

Може би е много скъпо?

Те се оправдават, че е скъпо, само че те до този момент нито веднъж не са направили усилието докрай. Да кажат: "Намерихме треньора еди-kofl си и той иска толкова и толкова пари. Ние като футболен съюз може да дадем толкова, дайте да видим какво може да се направи." Няма такъв случай. Те не желаят чужденец треньор, това е тъжното. И оправданието с парите им е добре дошло. Защото, като дойде чужденецът, той приключва с игрите на наши и ваши и пр.

Защо Димитър Бербатов се отказа от националния отбор по футбол? Защо България Винаги успява да изгони своите най-добри таланти?

Ако почнем още от това за българския казан в ада и че ако България роди гений, това ще е геният на завистта, погледнато изначално, ние, българите, сме си такива. Но когато започваш такава публична кариера като Бербатов, трябва да си наясно какво те чака. Бербатов не си даваше сметка какво ще му се случи в публичното пространство, навремето обичаше да ходи по разни журита, на конкурси за мис и пр., викам му: "Абе човече, ти не си ли даваш сметка, че млад, красив, богат, и то българин, това трудно се преглъща навсякъде по света." Неслучайно след първата му еротична сесия, която направи с една фризьорка, на следващия ден му бяха залепили снимката с кабарче в съблекалнята на Байер Левъркузен (той играеше още в Германия). Препечата я най-тиражният вестник Бтд. Същата е историята с Англия. Вярно е, че няма българин, който да е отключил толкова много писане по пресата, и то положително. Обаче дойде един момент, когато медиите и феновете се настроиха срещу Бербатов. В Манчестър Юнайтед не му тръгна и се започна с това, че дори вестник Сън препечатва пълните тъпотии на нашите жълти вестници. И аз съм се обаждал в редакцията на Сън, за да разбера, аджеба, откъде идват тези неща. Последния път ми казаха, че са взели материала от независима агенция от Виена. Обаждам се във Виена, питам: "Откъде имате тази и тази информация?" Те отговарят: "Имаме кореспондент в София, който се казва примерно Иван Петров." Обаждам се на Иван Петров тук, питам го откъде е тази информация, той казва: "Имам си мои източници, няма да говоря с вас." Пълни глупости! Но човек трябва да свикне с тези неща. Ние на тези неща придаваме един допълнителен балкански и български привкус, у нас има между журналистите голямо разделение на сини и червени журналисти. И никога и Стоичков, и Бербатов, и който и да било няма да бъде еднакво добре приеман от всички журналисти. Винаги Стоичков е бил псуван на Герена каквото и да е правил, фанатизмът допълнително освирепява част от журналистите, да не говоря за феновете, и придава допълнителна гадория на писанията. Трябва да признаем, че Бербатов е длъжник на националния отбор, изиграл е малко мачове добре, решил е малко мачове със свои попадения. Всеки човек е в правото си да решава кога да се откаже. Но упрекът ми към Бербатов е това, че останаха недоизказани неща. Останаха ред причини, които всъщност може би са главните причини за неговото оттегляне. Защото той като основна причина каза: умора, стрес, иска повече внимание за семейството си. Само че остава другото неизказано – доколко националният отбор е разделен на групички, доколко трудно го понасят и му завиждат в националния отбор, доколко вече не издържа на простотиите, които се пишат и говорят по негов адрес, и какво иска да каже с това, когато ви омръзне да ви лъжат и манипулират, тогава ми се обадете да дойде някой да ви оправи футбола, за какви лъжи става дума? Бербатов е от години в отбори, където всичко е на най-високо професионално ниво, изведнъж идва тук и се сблъсква с махленски истории в чисто спортно-технически аспект, нормално е да му е писнало. Но ако му е писнало от безумията на футболния съюз, от безумния начин на подготовка, тактика и прочее на националните треньори, ако те са някакви маши за прокарване на нечии интереси, Бербатов трябваше да го каже открито. Да каже докрай това, което има да казва.

Извинете, но как се отнасяте към това безумие: "Антимафиоти щурмуваха дома на брата на Димитър Бербатов Асен. Акцията на качулките посред нощ заварила съпругата на Асен Бербатов Мими в банята. Със заповеди: Легни долу! Ръцете на врата! Маскираните ченгета изкарали акъла на младото семейство."

В това според мен, че управлението се занимава само с полицейски акции, няма нищо лошо, крайно време беше държавата да покаже, че има полиция, че тази полиция действа, и до тук много добре. Но лошото кое е? Има само две акции, за които човек може да каже браво на полицията. Едната е Наглите и никой нямаше нищо против натръшканите хора по земята, белезниците и пр. Другата е, когато полицията успя да хване, че има корупционна схема между министър, съдия и бивш главен секретар от Министерството на финансите и разследващ следовател. Всичко това е прекрасно. Оттук нататък обаче следват големите въпросителни. Във всички останали акции става дума за абсолютни анонимници. Задържаните са абсолютни анонимници. Оставям настрана това, че от 5 или 6 задържани само двама остават в ареста или един, или никой. От операция Октопод само Алексей Петров е разпознаваем. Кое е печалното според мен? Печалното е, че тези акции започват с много гръм и трясък и след десетина дни почти никой не остава в ареста, което говори за зле свършена работа. Стигна се дори до тоталния конфуз и огромния шамар за полицията, че разбиха вратата и нахлуха в къщата на Красимир Аврамов. В акцията Недосегаемите се предполага, че тези Недосегаеми, а така беше обявено и от министър Цветанов, са хора, които досега не са разкрити, и ние предполагаме, че са познати хора на сериозни постове, пък изведнъж се оказаха тотални анонимници. Нещо там се обърка. Но при тези Недосегаеми да сбъркаш вратата и да не знаеш кой къде живее, това говори наистина за някаква сериозна сбърканост. В цялата тази плеяда анонимници по тези акции има и още едно изключение, за което полицията заслужава поздравления. За първи път през последните 20 години се тръгва на акция срещу алкохолните босове. Трите най-големи производителя – Карнобат, Пещерска и Търговище, едновременно се проверяват, което не се е случвало досега. Имало е различни такива акции, които, както запознати казват, се случват, когато алкохолният бос престане да плаща на съответната партийна централа и тогава му се пращат хора за проверка, нещо като държавно-партиен рекет. Това е, за което сегашните управляващи заслужават поздравления и подкрепа.

На мен ми изглежда доста камуфлажна цялата тази история.

Аз придобих и личен опит в две от делата. Страшно притеснително е, че тази операция Октопод, така широко афиширана, всъщност за нея в съдебната зала няма доказателства. Няма доказателства тези хора да са извършвали общи престъпления. А за някои от тях дори няма никакви доказателства. Правих материали с бизнесмена Пламен Стоянов, който допреди това беше слабо известен, но нашумя сега покрай цялата тази работа. Човек, който се занимава с огромни бизнеси. Какво излиза, той праща още през 2008 година писмо до тогавашния министър на икономиката Петър Димитров, че иска да осигури със собствено финансиране да заработи пълноценно Кремиковци или поне част от него. Отказват му. На 26 януари 2010 ново писмо праща, този път до Бойко Борисов, Дянков и Трайчо Трайков със същата молба. Никакъв отговор. Или по-скоро отговорът е, че след две седмици го арестуват. И още. Алексей Петров малко след като Бойко дойде на власт, даде едно знаково интервю във вестник Труд, в което каза: Бойко, свали лихвите! На което последва, как да се изразя, инфантилната реакция и на Дянков, и на Бойко: "Банките са частни, ние не можем да им диктуваме какво да правят с лихвените си проценти, това е пазарна икономика", и т.н. Само че какво се оказа, така и никой не разбра май какво е искал да каже. Идеята е на Съюза за стопанска инициатива (това е организация на фирми от малкия и средния бизнес). И ако аз не бях отишъл на едно годишно Общо събрание на тази организация малко след ареста на Алексей Петров, и аз нямаше да съм наясно. А той какво иска. Да се изтеглят парите на държавните фирми от търговските банки, където са, и тези пари да се вкарат в единствената държавна банка, която е Насърчителна банка, и да започне тази държавна банка да дава кредити с ниска лихва.

Това не може да стане, Бойко нали трябва стане олигарх?!!

Ето ти го. Още тогава се поставя въпросът: Вярно ли е, че парите на държавата са главно в три банки? Корпоративна, Инвестбанк и ЦКБ. Този въпрос се праща през декември 2009 до Дянков. И на 10 януари Алексей го арестуват. При първото си появяване в залата Алексей Петров каза: Банковото лоби ти уреди ареста. Звучи абсурдно. Но аз казвам какви са фактите, писмото, неговите думи. И какво, сега изведнъж лъснаха нещата с парите на държавата в банките. Къде са? Корпоративна банка – 48%. И ако погледне човек как се навързват нещата, става кошмарна връзка. Значи Корпоративна банка купува частните медии на Ирена Кръстева с държавните пари, срещу което тези частни медии обръщат на 180 градуса политиката спрямо Бойко Борисов от деня на изборите, срещу което той пък не ги закача. Трябваше 13 главни редактори да пишат писмо до Дянков чрез Закона за достъп до обществената информация, за да им gage тази информация. Най-тъпото в цялата история е, че от 380 милиона през декември сега Корпоративна банка е станала 480 милиона държавни пари, а в СИБанк от 40 милиона през декември сега са вече 80 милиона и тя е вече на второ място. Този проблем трябва да се реши, защото това е страхотен минус за Бойко Борисов. Слуховете са, че има някаква сделка между Делян Пеевски и Бойко за медийна подкрепа срещу непипане на статуквото в Корпоративна банка. Става много страшно. Когато обявиха с гръм и трясък акция Октопод, арестувани са хора, членове на много добре организирана престъпна група, действали от 1997 година до сега, които имат строга йерархична структура, човек си казва: Ей, браво, страхотно нещо! Вярно, че по един унизителен начин го арестуваха Алексей. Защо трябва да унижаваш човека, който преди два месеца беше лоялен гражданин!!! Затова аз отидох в съдебната зала. И изведнъж в съдебната зала се оказва, че всичко това е невероятен балон. Невероятен балон! Никакъв Октопод няма и нямаше да го повярвам, ако не бях го чул с ушите си. И другият фрапантен пример за бизнесмена Пламен Стоянов, няма никакво доказателство срещу него, а само тормоз, арест, какво ли не. Това е, което е гадното в цялата тази полицейска история, нарочват те и те мятат вътре. Аз мисля, че не трябва полицията да се бори с престъпността с незаконни средства.

Трябват ли да има специални съдилища, както иска ГЕРБ.

Имам двояко отношение. От една страна, едва ли има човек в България, който да смята, че съдебната система работи, както трябва, и да не го е яд, че се точат процеси с години. Защото адски смешно и идиотско е да се отлага процесът например за три месеца, защото нямало зали. Как е възможно тази държава да не може да направи така, че делата да не се влачат по този начин. Очевидно е, че, от една страна, е добре нещо да се направи, въпросът е как да се направи и как да се избират хората, които да бъдат в тези съдилища. Защото явно е желанието на управляващите, на Бойко и на Цветанов, целият контрол да е в ръцете им. Абсолютна власт – това е голямата опасност.

Как ви изглежда Бойко Борисов като управник? Това, че си сменя мнението и решенията в зависимост от вятъра?

За съжаление, как да го кажа, изглежда ми доста далеч от това, което ми се ще да изглежда като управник. Първо, което не може да му се отрече, Бойко е първият в новата история, който се опълчи и наруши закона на мафията, който 20 години си върви без изключение: всички, които идват на власт, да се правят, че преди тях нищо нередно не е ставало. Никой не се е осмелявал да рови батаците на предишни управляващи. Той е първият, който го направи, затова и хората му повярваха. Само че какво става след това. Хората чакаха възмездие, такова очевидно няма. Големите риби ги няма като клиенти на съдебната система, всички са главно дребни риби. Девет месеца минаха. Нещо трябваше досега да се случи, някой да беше изгърмян за крупни суми и далавери. Другото, което е по-притеснително от полицията, полицейщината и оправданието с предишните, са проблемите на икономиката. Бойко имаше неблагоразумието да каже наскоро: "Ама то не може едновременно да запушваме дупките и да пълним казана." Само че Кристалина Георгиева му каза: "Трябва едновременно, иначе не става."

С митниците нищо не правят, само искат да направят.

А така. И лошото е, че се създава впечатлението, че всичко е хаос, неподготвеност, обърканост, защото наистина то вече стана пословично, че Бойко мисли едно сутрин, на обяд друго, вечер трето. И другото, което адски ме дразни. Ето последния случай с БАН. Бойко заби нож в гърба на Сергей Игнатов, който се мъчеше няколко месеца да се пребори с онези феодални старци, както ги нарече Дянков. Като се опитваш нещо да налагаш, го налагаш докрай. Или си взел едно решение и го налагаш, или не го вземаш изобщо. Но при всички случаи не го правиш по начина, по който стана. Защото вдигнаха се тук, изминаха половин километър от БАН до прозорците на Бойко Борисов и той, айде, зачерта всичко. И какво да прави Сергей Игнатов, ами подай си оставката! Подай си оставката, ако имаш три грама достойнство. Все пак някой трябва да покаже на Бойко, че по този начин не може да се действа.

Бойко има дефект на суетата. Идват хората, започват да протестират и той си сменя решението.

Той явно иска вечно да е в ролята на добрия. На тоя, който помирява, изглажда конфликтите, решава проблемите, само че това работи до едно време. Освен това по този начин той злепоставя министри, депутати, започват нещо да правят, идва той no-късно и сменя курса в съвсем друга посока. Това не е сериозно. Иван Костов сума ти сатрапски постъпки правеше, но понеже е СДС, понеже е за демокрацията, и някак се прощаваше. Само че народът накрая не му прости. Идва царят, ако се махне короната му, ти не можеш да разбереш какво казва, всеки мисли: Той е Величество и не можем да разберем какво никаква, а той всъщност нищо не ни казва. Години наред. И това някак се приемаше. И сега виждаме същото. Каквото и да направи Бойко, прощаваме му, абе той ще се бори, той ще спасява. Но това, пак казвам, е до един момент. Аз, тъй като съм голям фен на Бойко Борисов, чувствам тези неща, които се случват, и като лична обида. Не може по този начин да се управлява, не може такова поведение. Защото това ще доведе рано или късно до страшни негативни последици. Бойко има навика импулсивно да реагира.

Къде намерихте министърката на здравеопазването? На разклона до Велико Тьрново. Може ли това да е отговор.

Кадровата му политика е наистина кошмар. Христоматийният пример с Румяна Желева. Не може такъв слаб кандидат, такова недоразумение да стигне толкова високо. Беше много смешно Бойко да защитава докрай дискредитираната й кандидатура, когато лъсна пред целия свят това недоразумение. Но пак казвам, това е беда, вярно, да успее да се промуши такъв човек толкова високо. Но по-голямата беда е неговото поведение. Да не говорим за карикатурата Цецка Цачева да казва пред Брюксел, че това е блестяща защита. Има няколко такива очевадни провала, но Бойко не обича да си признава грешките.

Готин ли е Симеон Дянков?

Симеон Дянков, като дойде, се държеше така, все едно че се намира в поредния Бантустан, който посещава по линия на Световната банка. Държеше се по един уникално арогантен и нагъл начин в немалко ситуации. Изведнъж обаче какво лъсна от стенограмата с Георги Първанов? Изведнъж виждаш някакъв уплашен, притеснен, дребен човечец, който като някакво такова насрано детенце пред баща си не смее дума да обели. Защо? Защото Бойко го е пратил да се извинява за нещо, в което не го и намираме за чак толкова виновен. И кой е истинският Дянков? За мен явно този е истинският Дянков, който беше в президентството, когато си мислеше, че няма камери, няма публика. Що се държи по тоя наистина идиотски начин?!! А Първанов, ако не беше Яне Янев, щяха да го докарат до Конституционния съд импийчмънта, макар че там нямаше да мине. Първанов си заслужава цялата тази история, така както Бил Клинтън навремето го унижиха заради Моника Люински, въпреки че Клинтън беше най-успешният президент. Защо ли? Ами когато четири години си мълчал и сега да се правиш на интересен през ден… някак си не е особено достойно. Аз съм казал на Бойко, все едно че не съществува Първанов, от него нищо не зависи на практика, просто си управлявайте държавата, да пищи, да хвърля къчове, к’вото иска да прави.

Добре де, казват, в много лошо състояние оставили държавата, да не би другите правителства да наследяваха цветуща държава? Бойко наследи една България все пак в ЕС

Давам примера, който за мен е адски показателен – това е Румяна Желева и Кристалина Георгиева. Значи имаш Кристалина Георгиева, а предлагаш Румяна Желева. Аз не мога да си представя, че това, което е сега в парламента и е начело на управлението, е най-доброто от нацията. Тези мижитурки и безлични министри най-доброто ли са, което може да се избере на тези постове? Ето това е, което адски ме ядосва. Бойко трябва да смени сума ти хора в управлението, които очевидно не стават. Като се почне от Цецка Цачева и надолу, просто кухи хора, което е обидно за нацията. Опитвам се да видя фигури и личности в това управление и не мога. Другото, което прави впечатление, е, че примерно Маргарита Попова в началото започна с адски хъс и с пълно основание, защото там батаците са уникални, сега нещо какво стана и тя… Сергей Игнатов, страхотно нахъсан беше и той, Бойко го докара дотук да не смее да си подаде оставката, което е тъжно. Колкото до Дянков, Бойко трябваше досега сто пъти да го смени. Да го маха. Вижданията му тотално се разминават с действителността тук. Още на първата си пресконференция здравната министърка зачерта всичките усилия на ГЕРБ в областта на здравеопазването. Основната им цел беше да закрият болници, а тя казва: "Болници няма да закриваме." После взе нещо да извърта, че няма да ги закриват, ама ще ги преструктурират и ала бала и така. И друго, което започва да ме притеснява, е, че Цветан Цветанов, имам усещането, че страшно си е повярвал, което неминуемо ще доведе до някакъв конфликт с Бойко.
Самият факт, че в Труд Валерия Велева три пъти попита Цецо кой е по-добър кандидат за президент ти или Бойко?, а той три пъти не отговаря. Това не може да не прерасне в конфликт. Другото, което е, не знам докога ще се задържи цяла групата на ГЕРБ, защото Бойко ги прави за смях. Освен това Бойко още отсега възприе печалната тактика на Иван Костов, който, когато сменяше министри от кабинета си, не казваше за какво ги е сменил. Ето, сега зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов. Защо го сменяш? Моите причини съвпаднаха с неговите, точка. Ама така просто не става. Това правителство губи представа кое е добро, кое лошо, кое се възприема добре, кое зле. И ще бъдат наказани. И СДС се мислеха вечни, за четири години бяха стигнали тотална самозабрава. Иван Костов, въпреки че имаше .. пълната власт в ръцете си, хората го наказаха.

Искрен ли е Бойко в борбата с престъпността? Или гони някои хора, за да настани там свои?

Не ми се ще да е така. Аз продължавам да мисля за някои неща, че Бойко е подвеждан, неинформиран, не знае и т.н. Пак ще се върна на Октопода, Алексей Петров каза: Това, което става с мен, е лична война на Цветан Цветанов и Бойко е подведен. Аз съм му фен на Бойко, но мен все повече неща ме дразнят в начина на управление. Тази история с Корпоративна банка, медиите, нещо дъха на далавера там. фактът, че кадрите със зам. градския прокурор Роман Василев бяха допуснати за излъчване, да приемем, че Роман е бил в стрес, превъртял е, но след като има хора, на които не им е направило впечатление, че става дума за нещо нередно, хора, които са допуснали да се излъчи по медиите, мисля, че това е загубване на усещането кое е нормално. Тези непрекъснати гафове, правим 60 мерки, зачертаваме ги, правим нови 60 мерки, пак ги зачертаваме, това говори за импотентност. Така че това, което трябва да се направи, е в най-скоро време смяна на ключови фигури в кабинета. За мен Дянков е несполука. Освен това няма бивш негър и бивш полицай. Бойко заявява, че от това най-много разбира и това управление наистина се държи като полицейско – във всеки вижда първо престъпника…

Стр. 79, 80 – 81, 82, 85, 86 – 87

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-17

Сред новите продукции от есента ще бъдат сутрешните уикенд блокове и създаването на половинчасова оригинална ситуационна комедия 

Светлана Василева е изпълнителен директор на петата национална ефирна телевизия – ТВ7. Позната е сред медийната общественост със своята дългогодишна практика като телевизионен мениджър. До 2000 г. тя оглавявате "Триада" – представител на CNN за България. В периода 2000-2005 г. е управляващ директор на bTV, след което в продължение на четири години ръководи каналите Foxlife и Foxcrime. От месец октомври 2009 г. Василева поема управлението на ТВ7 и под нейно ръководство стартира обновяването и репозиционирането на медията.

стр. 15

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16

Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита

ВИЗИТКА:

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.

- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?

- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа. 
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях. 

- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?

- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.

- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?

- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.

- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите? 

- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури. 
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен. 

- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?

- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.

- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи? 

- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента. 

- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.

- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?

- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.

в. 24 часа | 2010-06-16 

Милена Филчева от вчера вече не е репортер в Би Ти Ви, а пое публичния образ на каналите на "Фокс Интернешънъл" в България. Те останаха част от семейството на "Нюз корпорейшън", след като Би Ти Ви смени собственика си. Милена бе и водеща на обедните и късните новини на телевизията. Желанието ми за развитие в нова посока ме накара да приема предложението, каза журналистката.

Стр. 40

в. 24 часа | 2010-06-12

всеки делник в ефира на радио "Тангра". Това е спортно светско рокендрол шоу, което водя от години всеки петък, но сега заради световното е всеки ден, каза партньорът на Лора Крумова в тв ефира. Той твърди, че в екипа на радио "Тангра" са някои от най-верните му и близки приятели, на които винаги може да разчита. До вчера Коко бе в сутрешния блок на Нова тв "Здравей, България", а от понеделник е в 3-месечен отпуск. Дали ще се върне на екран, не е ясно. Отказвам да коментирам отношенията си с Нова тв, лаконичен бе той.

Стр. 44

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-06-10

"Много се забавлявах в "България търси талант", въпреки че в началото ми беше доста трудно, защото за първи път не можех да следя работата на екипа, признава продуцентът и собственик на "Глобал Вижън". – Това, че бях пред камерата, не ме притесняваше, артист съм, завършил съм цирково майсторство в Москва (и режисура в НБУ, б.а.)". С Магърдич Халваджиян говорим откровено за шоуто и за пътя, извървял, за да е сред известните и успели личности в България.

Трудно ли правеше своя избор в шоуто?

- Имам точен критерий 3а това какво ми харесва и какво не. Но е трудно, когато трябва да кажеш "не" на деца, което по-скоро е проблем на родителите с болни фантазии и амбиции, които нямат реална преценка дали детето им наистина прави нещо уникално. Проблемът със самооценката по принцип е тежък 3а българина, а и не само 3а него. Но при нас като че ли е по-силно изразен по простата причина, че до 1989-а не можеше да си различен. Как българинът изведнъж да промени съзнанието си? Но има и такива, които искат на всяка цена да са различни, без да си дават сметка, че талантът е от Господ, а те трябва да го развият, ако са работливи, разбира се.

Направихте и много компромиси…

- Все пак е шоу. Но най-хубавото е, че в него няма нищо пошло и можеш да го гледаш и с децата си. Е, имаше по-ексцентрични участници, но те бяха единици. Но 3а да оцениш талантливото и да можеш да отсееш доброто, трябва да видиш и посредственото, и абсурдното.

Личеше личното ти отношение към цирковите изпълнения?

- Може и да не съм бил достатъчно обективен в преценката си понякога. Като се върна назад, се сещам каква световна сила бяхме в цирка и как държавата упражни геноцид върху него. Много други сфери, в които сме били добри, също бяха унищожени. Но това сме ние… На някои държави Господ не им е дал нищо и те станаха световна сила, а на нас ни е дал толкова много и ние се самоунищожаваме всеки ден.

Какви бяха първите ти момчешки амбиции – едва ли на 18 г. ти е било ясно, че ще се занимаваш с кино и телевизия?

- За твое разочарование ще ти кажа, че на 18 г. знаех много добре какво ще правя. И на сина си се опитвам да внуша, че колкото по-рано разбере какво иска да прави с живота си, толкова повече време ще има, 3а да го постигне. Ако се осъзнаеш на 30 г., когато си пропилял живота си в купони, веселби и жени, ще ти е трудно да се пренастроиш на вълна работа и да започнеш от нулата. И ще станеш на около 60 г., когато все пак успееш да постигнеш нещо, но ще е късно. Много по-добре е, когато цялата енергия кипи в един младеж, тя да се насочи в правилната посока. Майка ми, която е балерина, и баща ми, който е актьор, винаги са ме бутали в тяхната посока. Отраснал съм в Кукления театър и Операта. Опитах в балетното училище, но циркът беше no-добро попадение 3а мен. И когато ме приеха да уча в Москва през 1981-а, през 1982-а си купих 8-милиметрова камера и се научих сам да проявявам лентите. Снимах филмчета с момичетата и момчетата, с които учех. Впоследствие правех нещата така, както аз ги виждах – давах команди кой къде да застане, без 9а подозирам, че това е режисура! Бил съм 15-годишен. На 18 г. вече знаех, че ще снимам и завършвайки цирковото училище, кандидатствах в московския факултет 3а кино. Но понеже съм българин, ми казаха, че трябва да ме приемат във ВИТИЗ u след това да се прехвърля, ако евентуално ме предложат.

Малко хора отрано са наясно какво искат Това въпрос на възпитание ли е или на характер?

- Комбинация от много неща е… За 43 години се убедих, че няма случайност и късмет. За всяко нещо има причини. И като някой ми каже – "това е късмет или случайност" – умирам от смях.

Е, късмет понякога има?

- Късметът не спохожда случайни хора. Идва, когато го търсиш и работиш 3а него. Ако стоиш и гледаш тавана, и нямаш идея какво искаш да правиш с живота си, се превръщаш в хейтър, който мрази всичко. За съжаление голяма част от българските младежи са такива. Не обвинявам училището или правителството 3а това, а родителите. Те показват пътя и създават вкуса към живота. Без да са крайни, но да са леко манипулативни, те трябва да насочват детето си, така че то да смята, че само взима решенията.
Но трябва да виждат и потенциала му. Не може да искам да рисувам и да ми казват, че трябва да стана адвокат. Да, може и да стана посредствен, но никога няма да съм най-добрият. Така че 3а бъдещето на младите семейството е от значение 80 %, останалите 20 % са училище, среда, държава. Приятелите, с които съм расъл, преди да Замина 3а Москва, станаха или наркомани, или алкохолици, или влязоха в затворите. Aз не станах като тях, защото имаше хора, които разговаряха с мен вкъщи и ме обичаха. И аз съм правил грешни крачки, но се връщах в правия път. Когато не си приятел с родителите си и не си говорите, губиш представа кое е добро и кое лошо.

Винаги ли си искал да бодеш най-добър в това, което правиш?

- Когато бяхме много близки със Слави (Трифонов, б.а.), той ми казваше: "Хем си амбициозен, хем не си – не мога да разбера тази странна комбинация при теб!" Замислял съм се върху тези думи и той е прав. Не правя нещата от амбиция да съм най-добрият и някой да ми каже "евала", а 3а да ми харесват на мен, 3а мое удовлетворение. Не се интересувам от мнението на околните, защото знам кой съм.

Кой си?

- Един пич, на когото Господ му е дал 5 % талант и той е вложил още 95, 3а да може да работи и да се развива. Знам какво ми е коствало това и знам, че преценката ми е правилна. Тя може да е моята истина, но е факт, че това, което правя, се харесва на 50-60 % от хората, което означава, че съм прав. Първото нещо, което казвам на младите хора, с които работя и на които преподавам в НБУ, е да си повярват, от там нататък всичко останало става много лесно. Ако се влияеш от преценката на другите, губиш самоличността си, не знаеш това, което правиш добре ли е или не е. Не искам посредствени хора, които не са направили нищо в живота си, да ме критикуват, 3а да покажат на околните, че са направили нещо. Нека ме критикува някой, който се е доказал и когото уважавам. Тогава се вслушвам и замислям, защото той е авторитет.

И отново стигаме до това, че не е важно какво ти казват, а кой ти го казва?

- Точно така. А в България, както Знаеш, не уважават авторитетите. Затова няма и звезди. Няма и ценностна система и докато това не се промени, ще си тъпчем на едно място.
Дай Боже да няма още 20 такива години, които бяха като ходене по фитнес пътека.

Защото през това време хората, които не бяха върху нея, стигнаха далече. Успял човек ли си?

- Да си успял в България е трудна работа – имаме много кратка памет и 3а доброто, и 3а лошото. И се лутаме в безтегловно пространство, и повтаряме едни и същи грешки. Не уважаваме хората, които постигат нещо. Как да кажа, че съм успял в тази държава? Направил съм си собствен свят, в който живея, 3а да се изолирам от това, което Знам, че няма да променя. Имам моята кола, моята къща и моя офис. В момента, в който изляза от тях, попадам в свят, който не ми харесва. Това не е България, в която искам да живея.

Като че ли има лек снобарски момент в това, което казваш?

- Не, защо да има снобарски момент? Снобарията е друго, страшно мразя сноби. A3 не отивам в скъп ресторант, 3а да платя 200 лева или Защото е модерно да се ходи в него. Странно е, но в България, ако си успял, имаш пари и си добре, трябва да се чувстваш виновен. Българинът е беден и завистлив и когато не е добре, не признава успехите на другите. Всички революции в света са направени от лумпени и бедни хора – лоша работа, но това показва историята! В живота си не съм откраднал нито един лев, работил съм по 18 часа на ден през последните 15 години, но не защото някой ме е карал – така ми харесва. И Затова съм постигнал много неща. Как да обясня това на някого, който си бърка в носа, прави далавери и иска да живее добре. То така не става, става с работа. И да се оправдавам пред такива хора защо имам пари! Не искам да се оправдавам пред никого! Чувствам се ок, щастлив съм и си сбъдвал мечтите. Дали ми харесва начинът ми на живот в тази държава, е друг въпрос. Но така съм устроен, че по всяко време мога да си събера куфарите и да си тръгна. Нищо не ме задържа, освен че много хора разчитат на мен, 3а да получат Заплатите си и имам отговорност към тях. Заради това, което мога, имам самочувствие, че и в Италия, и в Америка ще постигна същото, което съм направил тук. Кадърният човек е кадърен навсякъде. Така че в момента, в който на Магърдич Халваджиян му падне пердето, взима жената и детето, заминава и не поглежда назад. Имам предложение от Джон Кюсак да снимам филми в Америка. Чакам да видя докъде ще издържи тази държава и дали лудницата тук ще приключи или не. По-скоро не, така че моментът с моето Заминаване предстои.

Освен че си отговорен шеф, какъв си oщe на тази позиция?

- По-добре хората да говорят 3а това…

Значи ще се хвалиш, смятах, че ще кажеш, че си строг например?

- Знам, че съм готин шеф и не 3а друго, а защото е въпрос на характер. Философията ми е, че хората не се променят. Когато са бедни, но са кофти, като забогатеят, стават още по-кофти.

Вярно ли е, че парите развалят всеки?

- Не. Парите не могат да променят един добър и нормален човек. Могат да помогнат някои неща да се случат по-добре. Генетично е заложено да си добър, макар и беден, или добър, дори и богат. Като пример ще дам Денис (Ризов, б.а.), който независимо дали има милиони или няма нищо си остава пич. Това че парите променят, важи 3а хора, които не са прозорливи.

Имал ли си толкова трудни моменти, че да се откажеш от това, с което се занимаваш?

- Определям отношението си към работата по събуждането си сутрин. В момента, в който тръгвам и поглеждам часовника, защото закъснявам, означава, че си обичам работата. Ако започна да се почесвам зад врата, значи моментално трябва да си сменя работата. И съм го правил два пъти, и съм започвал от нулата. Навремето имах голяма търговска компания, като целта ми беше да изкарам пари и да направя бизнес, който да ме кефи. Щом усетих, че не ми се занимава със складове и с "Илиянци", си изтеглих дяловете и приключих с търговията. Започнах да снимам клипове, но ми трябваше доста време, 3а да пробия манталитета на БНТ, където се снимаше без пари и клиповете нищо не струваха. Защото казвах – дайте, ще снимам, но ще си платите 3а това!
И когато пробиеш с глава една такава стена, си казваш, че няма стени, които не можеш да събориш. Всичко е борба, издържа този, на когото му е най-твърда главата. Така че трудни моменти, в смисъл да се откажа от нещо, не съм имал. По-скоро съм се разочаровал от конюнктурата. Например да отида на нагласен конкурс, 3а който месец преди това знам кой ще го спечели. Човек минава през всякакви неща, 3а да си създаде собствена философия. Мисля, че в 90 % от случаите съм взимал правилни решения 3а компанията, в която работя и затова сме на прилично ниво в България. А след като вече има желаещи и да ни купуват, означава, че сме интересна хапка 3а този пазар. Зад всичко това стои големият ми опит в търговията, където научих много 3а взаимоотношенията между хората. А другото вероятно е арменската ми кръв. Но нито едното, нито другото ме научиха да имам специално отношение към парите. Винаги мога да похарча повече, отколкото съм спечелил. Тук надделява режисьорът, който е готов да даде повече, 3а да стане едно предаване по-хубаво. Затова имам добра спирачка – Асен Чанков, който е икономист. С него сме от самото начало в компанията и комбинацията между нас свърши добра работа. А брат ми, който завърши продуцентство в Италия и малко по-късно се присъедини към нас, е по средата.

Стр. 32-33

www.blitz.bg | 2010-06-09

Любимец на зрителите сяда в стола на Лора Крумова през най-топлите месеци на годината. От 14 юни Витомир Саръиванов ще бъде лицето на „Здравей, България”, съобщиха от Нова тв във вторник.
Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1971 г. Едва 5-годишен влиза в света на телевизията като герой в детски сериал, следват роли в различни продукции, сред които „Константин Философ”, където Вито играе ролята на малкия Константин.
През 1994 г. започва работа като спортен коментатор и водещ в БНТ. Продуцирал е предаванията „Сделка или не” и „Стани богат” по „Нова телевизия”. Бил е главен редактор на „Хванати в изневяра” по „Диема”, „Животът на другите” по БНТ и на „Music Idol 3” по Би Ти Ви.
Кариерата му на водещ започва през 2007 г., когато за Ютакан, от където води реалити шоуто „Островът на изкушението”, а след това „Цената на истината” и „Сблъсък” в „Станция Нова”. 

Оригинална публикация

в. Седмичен Труд | 2010-06-09

Певицата ДесиСлава изненада всички със смел ход и си направи собствена телевизия – DS TV, кръстена на самата нея. "Както Драгана Миркович си има телевизия – DM Sat, така и аз реших да кръстя моята на себе си", обясни русата фурия. Тя разкри, че са й били необходими точно 8 месеца за осъществяването на проекта. DS TV се появи в отговор на бойкота на други музикални канали да излъчват клипове на Деси. "Да направя собствен телевизионен канал беше логично продължение на кариерата ми. За съжаление се оказа, че всяка компания си прави телевизия не за да радва зрителите, а за да върти само собствените си изпълнители. Аз съм една от потърпевшите. Има много изпълнители, които правят качествени неща, но тъй като нямат голям продуцент със собствен канал зад гърба си, те няма как да покажат продукцията си. Този канал ще е точно за тях. Тази телевизия ще е за тези, които се стараят, работят, правят хубава музика и клипове, както и за зрителите, които искат да гледат качествена музика. Няма ограничения в стила музика. Всяка песен, било то попфолк, поп, гръцка, сръбска, рап, R&B, хип-хоп – ако тя се харесва и се иска от зрителите, ще я даваме" – обясни концепцията си ДесиСлава. Музикалният канал стартира тестово на 6 юни, но официалното откриване и представяне ще е през месец септември.

Стр. 6

в. Монитор | 2010-06-09

- Г-жо Василева, защо стартирате новата програмна схема на ТВ7 през лятото, а не през по-активен сезон?

- Решихме, че е хубаво да имаме време да стиковаме нещата, да се сработят екипите. Летният период ни дава малко въздух. По това време можем в една по-чиста среда, когато не текат големи продукции по останалите телевизии, да направим нашата заявка и да дадем възможност на зрителя да загледа ТВ7.

- Какви промени ще има в новините например?

- Много сериозно сме подходили и към тях. Ще имаме двойка водещи в централна и късна емисия. Изместваме централната в 18,30 часа, така че да може зрителят да гледа нашите новини, които досега бяха в 19 часа, на гърба на другите две национални телевизии. Имаме нови водещи в сутрешния блок.

- Няколко утвърдени лица от сутрешните блокове в момента са на пазара. Бихте ли привлекли някои от тях?

- Хубаво е една телевизия да си изгражда собствени лица. Затова специално в новините и публицистиката не сме се старали да привличаме вече познати. Когато просто пренесеш едно лице от един ефир в друг, резултатът не винаги е толкова положителен.

- Очаквате ли пренареждане в топ 5 на най-гледаните телевизии?

- За топ 5, да. Бих искала да вярвам, че можем да качим ТВ7 в тази петица.

- А очаквате ли пренареждане на пазара заради цифровизацията?

- Може да има пренареждане във времето, но отнема години. Ако си помислим колко време Нова телевизия например се бореше за едно по-предно място. Същото може да се получи при едни по-силни или по-слаби играчи на пазара, да има по-близка конкуренция, да кажем, да не отстои първият толкова много пред останалите. Което смятам, че ще се случи във времето. Но като цяло не мога да си представя, че ще има прекалено много такива телевизии на пазара, тъй като просто рекламният пазар няма да стигне. Както знаем, ефирните телевизии със свободен достъп се издържат само от реклама. Рекламният пазар в България за съжаление е сравнително малък. Така че, за да има дългосрочно телевизии, които ще правят големи инвестиции, те все пак ще бъдат някакъв ограничен брой – дали ще са 3, 4, 5 или 6, даже мисля, че за 6 е доста оптимистично да мислим. Може би ще бъдат около 4-5.

- С какви външни продуценти ще работите?

- В момента имаме два външни продуцента. Едните се казват No Frame Media и правят доста голяма част от продукциите ни. Hidalgo са другият продуцент, с който работим. Сигурна съм, че в бъдеще ще има и други, но все пак в момента ние също имаме доста голям ресурс и възможности – над 100 души в продукция, имаме две големи студиа, едното 600 кв. м, другото – 300. Съответно нашият продуцент започна работа в Нови хан в голямо хале от 1200 квадрата. Т.е. в момента поне като помещения и ресурс от хора имаме възможност за още продукции, които само да реализираме. Вероятно по-нататък, когато изникват интересни предложения от други външни продуценти, програмата ще се доразвива.

Стр. 24