Деница Сачева, пиар експерт: При това отвращение от политиката негативните кампании ще започнат да се приемат положително

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

 

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

 

Оригинална публикация 

ГЕРБ и Патриотичният фронт искат промяна в правилата за избор на членове на СЕМ

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

 

Оригинална публикация 

 

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Залезът на платените тролове

www.pressadaily.bg I 24.09.2014г. 

Партиите вече не искат да хвърлят пари за недоказано ефективни кампании в интернет

Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса“ от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата“ им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано“ атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!“ Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?“ е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса“ ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят. 

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция“, приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци“ как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки“ бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние“ в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда – откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги“.

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите“, почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат…

 

 

Оригинална публикация