Пазарът търси не имиджови, а преки резултати

www.manifesto.bg I 17.03.2015г.

Катя Димитрова е Управляващ съдружник на Интерпартерс Комюнкейшънс – рекламна агенция за цялостно обслужване, създадена през 1992. През 2008 отделя ПР услугите на агенцията в самостоятелен бранд и създава ИнтерИмидж – агенция за ПР и менажиране на събития. Катя е Магистър по Международни Икономически Отношения,  специализирала е маркетинг и реклама в Белгия и Германия, занимава се с публични комуникации вече 22 години. Омъжена, с две големи деца, тя определя себе си като непоправим оптимист и вярва, че най-доброто винаги предстои!

В интегрираната структура на ИнтерПартнерс и ИнтерИмидж работят 20 човека, името на компаниите присъства традиционно сред Топ 20 на рекламните и Топ 3 на ПР агенциите на пазара. Сред основните клиенти на екипа са:  сладкарници НЕДЕЛЯ, магазини Intersport, пивоварна BRITOS, Еврофутбол, Ytong, Deichmann, Посолството на Кралство Белгия

Разкажете малко повече за Интеримидж. Наскоро компанията отбеляза и чества 20 години от създаването си. Какъв анализ си направихте за изминалите години?
    
Тази година компанията ни навърши 22 години. Това е почти „динозавърски“ опит за българския пазар – Всъщност, най-възрастна от нашата структура е рекламната ни агенция, Интерпартнерс, тя е създадена през 1992 година – бурно време, време на ентусиазъм повече, отколкото на зрял професионализъм в комуникациите. С времето развихме вътрешен ПР отдел, който естествено прерастна в бранд – и ето как ЍнтерИмидж ПР е вече на 7 години, а първите 7 са най-важни! Изводите, до които стигнахме с практиката са, че от изключителна важност за успеха на един бизнес е фокусът! Фокусът върху определена специализация, върху нещо различно от това, което предлагат твоите конкуренти, и не на последно място фокусът върху екип от „звезди“! Ако един бизнес няма фокус и „прави всичко“ по запитване на клиент, той е просто един от многото……няма причина да избереш точно него за партньор.

"Придвижвай се разумно в твоя град" е една изключително интересна и некомерсиална кампания. Разкажете малко повече и за резултатите от нея към момента. Проектът е високо оценен с множество награди. Една от които е и от националния конкурс “ Най – зелените компании в България”.

Радвам се, че и вие като представители на медия, не сте останали безразлични към тази кампания! Това е кампания с послание, кампания кауза – целяща да промени мисленето и нагласите към придвижването в градска среда. Кампанията апелира към разумно редуване на начини на придвижване: автомобил – с велосипед -  обществен транспорт и ходене пеша. Тази година дори направихме мобилно приложение за споделяне на автомобили с цел колите в градска среда да се ползват оптимизирано, трафикът да се облекчи. Съзнаваме, че стъпките чрез информационна кампания са малки, но са начало! А нали всяко голямо пътуване започва с първа стъпка. Екипът ни е много мотивиран от това, че кампанията получи множество признания – награда в конкурса „Най-зелените компании“, награда от Брюксел / Белгийско-Български бизнес клуб за социално отговорна кампапия, второ място в ПР конкурс за събитийна проява…

За да си винаги сред най–добрите, какво коства това и каква е рецептата за успех според вашия богат опит?

Фокус, ориентираност към измерими резултати за нашите клиенти, мотивиран и щастлив екип, който е наясно с целите на компанията и има интерес те да бъдат постигнати. Само така една компания може да разчита на движение напред и нагоре. Удовлетворението и позитивизмът на екипа са основен двигател на нашия успех!

Динамичен е браншът, в които работите. На къде според Вас ще се променя и развива. Какво търси и иска пазарът?

Масовите комуникации  се промениха драстично последните няколко години. Дигиталната среда промени начина на общуване с потребителя, дори B2B контактите. Все повече се търсят инструменти за директна интеракция с публиките – немасови, нишови канали. Скорост набира и директният маркетинг – както в офлайн, така и в онлайн среда. Както казваме в нашия екип – маркетинг на диалога – „разговор“ – провокация с потребителите на твоя продукт или услуга. Пазарът търси не просто имиджови кампании, а преки резултати. Шансове за успех имат тези агенции и тези медии, които развиват експертизата и умението да дадат това на своите клиенти.  

Какво планирате за настоящата 2015 г. в личен и професионален план.

В професионален план в края на миналата година разширихме значително творческия екип на компанията ни. Поставихме акцента на съдържанието пред формата. В този смисъл тази година планирам да постигнем един още по-силно мотивиран екип и сме си поставили по-амбициозни, даже много смели цели! В личен план планирам да стана по-добър скиор, да  преодолея страха си и да си поставя дръзки цели и по снежните писти, както и да стана пълноценен тенис партньор на моето семейство. Изобщо – СПОРТНА ГОДИНА и в личен, и в професионален план!

 

Оригинална публикация

Анна Кошничарова – Иванова е новият мениджър „Маркетинг и PR” на ScaleFocus

www.economy.bg I 03.11.2014г. 

През последните 2 години и половина беше мениджър „PR и корпоративно гражданство“ в екипа на „Майкрософт България“

От октомври месец Анна Кошничарова – Иванова вече е част от екипа на българската ИТ компания ScaleFocus, където заема позицията „Мениджър маркетинг и PR”. Тя има 15 години опит в областта на връзките с обществеността и маркетинга.

Завършила е магистърската програма „Масови комуникации“ на НБУ, София и бакалавърска степен по икономика от УНСС.

В своята кариера Анна е работила по проекти на „Актавис България“, Astra Zeneka, Shell България, vivatel & БТК, VIVACOM, ITT, Porsche BG, Wrigley България, Arco Real Estates, !no frame media, NULLA by Kesic Petrushevski и др. През последните 2 години и половина беше мениджър „PR и корпоративно гражданство“ в екипа на „Майкрософт България“. 

 

 

Оригинална публикация 

Кризисен ПР за ПР-а

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

 

 

Оригинална публикация  

Етика и пари в журналистиката и ПР-а

www.nbu.bg I 21.10.2014г. 

ЕСЕННА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
20 и 21 ноември 2014 г., 10 часа, НБУ, заседателна зала на библиотеката

Департамент “Масови комуникации”

Примерни (не задължителни) подтеми за обсъждане:
1. Етичните кодекси и практиката на етичните комисии в България
2. Платена информация и дезинформация
3. Свободата на Мрежата – свобода на троловете
4. Употребени ли са медиите в България?
5. Ясни собственици на медиите, ясни взаимоотношения с потребителите
6. Възможен ли е ПР журналист?
7. Етика срещу финансова зависимост
8. Кой да плаща за журналистиката, за да не бъде зависима?
9. Обслужваща ли е ПР професията?
10. Пари срещу морал – кой побеждава в България?
Заявки за участие – до 12 ноември 2014 г. на адрес: masscom@nbu.bg

Научен ръководител на конференцията: проф. Владимир Михайлов, д.н.
Координатор: гл. ас. д-р Тодор Панайотов; e-mail: tpanayotov@nbu.bg.