в. Преса | Кристи МИХАЛКОВА, блогьрка, специално за "Преса" | 12.03.2012

Цяла България беше затрупана от сняв, а снегорините бяха съсредоточени само В София 

Ние, българите, си познаваме нашата си схема много добре. Пред чужденците обаче като че ли ослепяваме и започваме да работим като пиари. Правим го безплатно и безвъзмездно или срещу малко "връзки" тук-там. Пък и нали това е най-популярната и желана професия.
Когато България беше затрупана от сняг, върху какво се съсредоточиха снегорините в столицата? Върху маршрута на американския държавен секретар Хилари Клинтън.
В същото време имаше хора, които бедстваха, откъснати от света.
И в Перник постъпиха пиарски (ако Перник не е намесен, не е интересно). По време на "Сурва 2012" в миньорския град имаше доста чуждестранни гости. Тяхното пристигане предизвика проблясъци сред местната управа, че снегът трябва да се чисти… там, където ще минават чужденците.
Докато забавите и рекламата течеха с пълна сила, някои данъкоплатци нямаше как да си купят хляб. Но нали гостите имаха организирани официални обеди, вечери и коктейли. Според някои сигурно жертвата си е напълно оправдана. Нали трябва да се представим на ниво и после да ни споменават само с добро?!
По всяка вероятност има логика във всичко това. Ако не можем да се отървем от всичкия боклук – да го прикрием; няма как да се реши проблемът с бездомните животни – да ги преместим; не смогваме със снега – да замъглим нечии очи; хората са бедни – да почерпим с държавни пари.
Важен е пиарът. А ако сте безработни и това ви тежи – честита нова професия.

Стр. 15

БТВ, Отпечатъци | 08.01.2012

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. Двамата управляващи редактори на двете, струва ми се, най-авторитетни и независими електронни издания в момента – www.mediapool.bg и e- vestnik.bg са вече при мен. Стояна Георгиева и Иван Бакалов. Здравейте! Да си говорим…
Иван Бакалов:Този комплимент…
Водещ:Ами да, това е моето мнение. Ще си говорим за новата медийна обстановка, защото медийният пейзаж миналата година беше доста печален. Има ли някаква надежда сега да бъде по-различен или пък ще стане по-лошо като картина? Какво мислите Вие, защото в началото на 2012 година пресата осъмна с един чисто нов вестник, с два закрити вестника, та даже и три, ако смятаме и „Пари”. Другият беше партийният орган на Атака, който спира поради намаляване на партийната субсидия за Волен сидеровата партия. И „Дневник”, който престана да съществува в предишния си вид като хартиено тяло. Т.е. какво ще бъде като медийна година 2012, каква ще бъде?
Стояна Георгиева:Каква ще бъде като медийна година? Извън тези количествени промени, разбира се преструктуриране на пространството особено в полето на печатните медии, сега докато обявявахте темата се сетих за една статия на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю. Тя се казваше „За състоянието на демокрацията в България”. Една такава много лаконична, много ясна, в една страница като един манифест просто всяка дума беше куршум. Повод беше приключилите президентски и местни избори през октомври и посланик Пардю, който между другото това е един човек, който много добре познава Балканите – и България, и региона. Не трябва да си правим илюзии. Неговата оценка беше за драстично влошаване на демокрацията и свободата на медиите, защото тези две неща са разбира се взаимно свързани. В тази държава членка на ЕС и на НАТО. Разбира се там беше и диагнозата, че не само за изборна кампания, но и извън изборна кампания, че моделът, който следват българските медии „pay for play”, този израз на английски означава общо взето „който плаща, той поръчва музиката.”
Водещ: Да, основно се появи покрай изборите, но не само посланик Пардю забеляза тези неща. Всъщност това фигурираше и в класацията на „Репортери без граница”.
Стояна Георгиева:Да. Едни външни оценки. Ние някак си, потопени в този казан, не винаги можем да разграничим добре нещата, паралелно отстрани. Знаем някои детайли, вредни работи, които могат да размият картината и в края на краищата това, което се случи през 2011 година беше, че чуждите инвеститори се оттеглиха от вестникарския пазар, защото и вестник „Пари” беше издаван от една шведска компания „Буниер”.
Водещ:И ВАЦ.
Стояна Георгиева: Изтеглиха се ВАЦ. Вече собствеността е само българска, което не означава, че е много по-ясна. Като се имат в предвид ожесточените спорове и бруталните взаимни обвинения, които се отправят между съдружници например в медийна група „България” Холдинг. Така че това е всъщност разликата.
Водещ:Иване, ти какво можеш да добавиш в този доста изчерпателен преглед.
Иван Бакалов:Най-важното е, което хората виждат или не виждат – колко са свободни нашите медии да казват всичко, което се случва. Примерно, давам примерче. НЕК иска увеличение на цената на тока с 4,5% само защото някакъв ТЕЦ, който трябваше да бъде закрит, не е закрит. Освен това му плащат тока по много по-висока цена от преди – това е ТЕЦ „Брикел”, но хората научават ли за това нещо? Вестник „Сега” написа с някакъв незначителен тираж една хартия и така доста добре посещаван в интернет. Има хора, които не четат вестници, а гледат само телевизия. Има други, които не поглеждат в интернет.
Водещ: Които само в интернет.
Иван Бакалов:Да. Значи някаква по-млада аудитория следи интернет. Да речем и е много по-информирана. Там в интернет няма как да има ограничение. Много по-лесно се прави медия.
Водещ: Именно заради това съм Ви поканила, защото някак си се задава усещането напоследък, че onlineизданията, сайтовете, изобщо интернет е най-свободното място в момента за обмен на мнения.
Иван Бакалов:То не може всичко да се запуши и затвори. Имаше такъв израз. Централните медии са затворени. Така каза Надежда Михайлова преди години по друг случай, като я записаха тайно на една среща. Та централните медии са затворени. Аз го повтарям. Вече в класацията на „Репортери без граница” на Freedom House сме надолу като свобода на печата. Тук, ако сегашното мнозинство имаше в парламента достатъчно, сигурно и това щеше да приеме някакви законодателни решения за ограничение на медиите. Но те сега са ограничени по друг начин. И сега има нещо, което опира до самите журналисти. Каквито и да са, работили сме и при комунизма в някакви вестници или поне аз.
Стояна Георгиева:Аз не съм.
Водещ:И аз.
Иван Бакалов: Да не Ви намесвам. Значи ти работиш в една система и знаеш – не можеш да напишеш за Тодор Живков това, не можеш някакви неща да пишеш за БКП или… Но хората намираха начин да кажат нещо. Търсеха теми, работи, да подскажат. Хората четяха между редовете. Сега е нещо подобно – смисъл ти не можеш да пишеш. Вземете една камара неща, свързани с Бойко Борисов, са тема табу. Мълчат вестниците. Дали неудобни неща като това за „Брикел”, дето го споменах преди малко като пример. И сега – как може да съществува един журналист? Дребният журналист, който, ако иска нещо да прави, трябва да напусне, да си смени професията или да остане без работа, за да може… Но въпросът е да не се престараваш, както при Тодор Живков. Имаше хора, които пишеха неща, които се четяха между редовете. Имаше хора, които пишеха оди за Тодор Живков. Слагаха се на властта, натягаха се. В момента е същото. Има хора, които се натягат, слагат се на властта, хвърлят се на килимчето. Има хора, които се мъчат по някакъв начин да прокарат нещо, макар че вестникът им е… В крайна сметка ние сме страхливи.
Водещ: Ние не.
Иван Бакалов:Ние, журналистите. Имам в предвид. Масата от нас са страхливи. Гледат да не си усложняват живота. Гледат там, каквото каже началникът. Има страшни примери.
Водещ: Да разбирам ли, че казваш, че ние сме страхливи, защото така ни е по-удобно или ние сме страхливи, защото някой ни заплашва от съсловието?
Иван Бакалов:Ами и двете. Който дрънка е за вънка. Имаше такава /…/ за една такава елементарна епиграма и някои други. В една книжка на времето я взеха от книжарницата и я изгориха.
Водещ: Ти си номиниран за една такава подобна книга.
Стояна Георгиева:Да, няма да спомена. Да, извинете. Няма да споменавам въобще издание, но в колегията стана известен такъв случай. В едно от изданията на Делян Пеевски, след като той поема контрола, че е уволнен репортер за това, че преди няколко месеца е писал срещу Ахмед Доган. Не, че да речем вече някакви там вътрешни правила, забрани, които по нормален начин се наричат цензура или автоцензура. А тук колегите бяха силно изненадани, че вече се въвежда такава практика, че махат и някой, който…
Водещ:Добре, но ето например, такъв вестник като „Дневник” беше един от критичните вестници към правителството, към управляващите. Той в момента вече не съществува във варианта, в който бяхме свикнали да го виждаме.
Иван Бакалов:Според мен не е много голяма загуба. В смисъл, че той се четеше предимно в интернет. Той е най-четеният. Сега го настигат някои други вестници като посещаемост в интернет. Но на хартия беше незначителен тираж в сравнение с големите вестници.
Водещ: А Вие очаквате ли например появата на вестник „Преса”, който всъщност още на 3 януари с появата си обяви, че ще бъде коректният вестник. Направи такава заявка?
Иван Бакалов:Не, имаше в предвид декларация, че ще бъде опозиционен вестник.
Водещ:Че ще се промени малко картината, защото от това, което казвате в момента е, че има дефицит на критично говорене, на критично писане.
Иван Бакалов:Продължава да има и след появата на новия вестник.
Водещ:Той е все пак съвсем от скоро, така че не можем да кажем какво ще направи.
Иван Бакалов:Ами той щом започна в първия брой с интервю, така обширно, с Бойко Борисов, който поздравява и прочее.
Стояна Георгиева: Новият – нов в какъв смисъл? Тошо Тошев, който е бил колко години несменяем главен редактор на „Труд”, Валерия Велева, както той я нарича примата. Една журналистка, която отдавна е на терена, излизат от първия си брой с така, поне снимките на първа страница бяха на Кеворк Кеворкян, на Любомир Левчев, Тошо Тошев, Бойко Борисов – кое е новото?
Водещ: Т.е. искате да кажете, че…
Стояна Георгиева:Един вид – де мек старият екип на „Труд” прави нещо, което графично е по-различно.
Иван Бакалов:Повтарят „Труд”.
Водещ:А фактът, че „Атака” няма да съществува, например? Променя ли това?
Иван Бакалов:Партийните вестници много отдавна го закъсаха. Вече години. Това са атавизми някакви да има партиен вестник.
Водещ:Ще Ви кажа защо. Защото прочетох едно нещо на Иво Беров във facebook.com, което казва и аз се замислих от неговото изявление, че тъжно е, когато закриват вестници, защото дори и „Атака”, който е един с много ясна позиция вестник, все пак там може човек да научи някаква различна гледна точка или информация, или, както дума за някой можеш да прочетеш нещо за някого, което е различно и критично към сега управляващите. И както каза Иво Беров, защото например, ако не беше „Галерия”, никога нямаше да разберем за разни неща, които там бяха направени като разкрития с флашки и т.н. Т.е. дори и в някакви вестници, в които може да има компромисни неща или неща, с които ние като професионалисти не сме много съгласни, въпреки това има и полезна информация, или разследвания. Това е в полза на плурализма.
Стояна Георгиева: Да това е като цяло една по-друга тема за таблоидите, жълтите медии, скандалните, които от време на време изпълняват и една такава друга функция, която пък другите медии, които уж се пишат за сериозни и меродавни нито искат, нито могат, нито са в състояние да изпълнят. Този скандал, който иузбухна преди година с флашките, с тези записи – на практика това беше едно голямо изпитание за останалите медии, които не са таблоиди. Как да реагират на този случай, защото – да, вярно, изкарва го вестник „Галерия.” Да, вярно – този вестник се свързва много ясно с Алексей Петров, който вече е заловен, който е обявен като октопод и т.н. Но въпреки това, когато има факти – тогава това бяха тези записи, когато има факти, те не могат да бъдат пренебрегнати. Действително медийната среда в България е невероятна патология.
Водещ: По този повод ми прави впечатление, че напоследък пак като в началото на 90-те години разни фондации като „Отворено общество” или като например фондацията „Америка за България” подпомагат свободата на словото в България. Някак си наистина все едно сме се върнали като с машина на времето 20 години назад, а Иване? „Отворено общество” е един от твоите имуществователи.
Иван Бакалов:Да и това в България се приема като… Има много увлечени по теория на конспирацията и като… Като чета във вестник „Атака”, дето го закриха, има обаче в интернет форуми, мен ме финансират, понеже съм писал нещо в защита на цигани или на турци, нещо там и мен ме финансират онези 120 милиона, дето ги дават Турция за не знам си какво. Фантасмагории всякакви. Каквото и да напишеш, ще се намери някой да каже, че на теб ти плащат. Имало е пък в миналото време като кажат „кой Ви плати, колко Ви платиха.” Някой път ми е идвало да кажа – „колко”, защото хонорарите в един вестник са смешни. Колко е хонорарът. Та искам да кажа – значи това е част от тази оценка на Запад, която вижда, че свободата на печата в България го е закъсала много и за това е тази награда за журналистическа смелост, която се учредява сега. За това някакви фондации дават пари на някакви независими медии, които… То се вижда, че са зависими медиите в крайна сметка и те виждат, че някой, който по някакъв начин се стреми. Направили са едни програми. Кандидатстваш там и ако те одобрят ти дават някакви финансиране и то разбира се не стига. То не е нещо кой знае какво.
Водещ: Понеже си говорехме преди малко…
Иван Бакалов:И това нищо не обвързва. Аз за себе си го казвам категорично. Не мога да говоря от името на други. Никой с нищо не ме е обвързвал. Написал съм си програма, спечелил съм си там по някаква програма някакво финансово подпомагане, което не може изцяло да ми помогне, но нищо повече от това. Дори има там клауза в договора, че с нищо не се ангажират, който пише.
Стояна Георгиева: Аз не мисля, че… Няма смисъл какво толкова да се обясняваш. Аз между другото като човек, който… Работила съм дълго време в радио „Свободна Европа”. Смея да твърдя, че това беше действително територия някаква на свободно слово, защото съвършено никаква цензура, неща, този, онзи, тука сега това дайте, не дайте. Всички тези неща, които по един или друг начин ги е имало винаги през цялото време във всички останали медии. Сега в момента, като че ли положението се и влоши.
Водещ:Какво означава да си смел журналист, защото има вече такава награда вече учредена от центъра за изследване на медиите и от агенция „Sofia press”.
Стояна Георгиева:Според мен смели журналисти биха се намерили, но много е важно коя ще е тази медия, която ще даде трибуна, за да може тази смелост да бъде представена. Много добре и ти знаеш как стоят нещата. Един журналист може да открие нещо, може да си разработи тема, може да има голяма находка и в края на краищата решават редакторите.
Водещ:Знам как става. На запад става така точно, както Ива Бакалов е направил. Разследващата журналистика вече се прави на книги на запад и може би това е един от изходите.
Иван Бакалов: Това е тенденция. И всъщност аз тази книга за Бойко Борисов, дето я правих, каза всички онези неща, които… Това са всички онези неща, които по един или друг начин за заметени от медиите под килима. Нали, споменати са, няма заглавия, нещо там – от грами в Уикилийкс, от грами и други съобщения от Белград… И разбира се и някакви други проучвания. Но това всичко, ако имаше свободни медии, нямаше да има нужда от такава книга.
Водещ: Добре, това е наистина точката. Много Ви благодаря, че ми гостувахте. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще се видим отново следващата неделя.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.         

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

Тема: Новата „Преса”
Гост: Валери Запрянов, главен редактор на вестник „Преса”

Водещ: Добро утро още веднъж. Малко по-късно в предаването интересен разговор с нумеролога Кристина Сунгарска и с астролога Марияна Добра нова. Ще зададем въпросите: Какво ни очаква през следващата година? Какво показват хороскопите за Борисов, Плевнелиев, Станишев и Сидеров, според нумеролога Кристина и дали ще дойде края на света, както разчитат някои календара на маите или напротив, има пренареждане на звездите? Много интересни събития, чисто от астрономическа гледна точка, ни чакат през тази година. Разбрах, че ще имаме на три пъти, да речем, петък 13-и, но затова по-късно. Ще отидем на живо, чрез Антон Хекимян и при каубоя Яни от „Овча купел”, една история с продължение, която ви развълнува. Историята на един човек, на когото откраднаха кобилата му Тенеси Дарк скай. Оказа се, че новогодишен подарък е някаква утеха, но затова след малко. Анонсирах ви сутринта в началото на прегледа на печата, че от днес е на сергиите е новия вестник „Преса”. Имам си го с автографи от Тошо Тошев и от Валери Запрянов, който е в студиото. За много години, Валери! Коректният вестник „Преса”! Кой ще е под пресата на вестника?
Валери Запрянов: Под пресата ще бъдат, както управляващите, така и опозицията. Всеки един, който върви срещу интересите на хората.
Водещ: Мислиш ли, че има пространство и ниша за ново издание в период, труден, период на криза период, при който, като че ли, териториите са си преразпределени? Инерцията на хората много трудно се променя?
Валери Запрянов: Години наред вече четем за смъртта на хартиения вестник, за навлизането на интернет, за жълтата вълна, която помита всичко пред себе си.Според мен, за сериозен вестник винаги има място, а България има нужда от сериозен вестник.
Водещ: Това за жълтата вълна не е ли вярно обаче, че помита всичко?
Валери Запрянов: Погледнете! Навремето е имало такава вълна в Щатите, някъде между 65-68 г. Тогава пазарът се променя, заради увеличаването цената на хартията. Тъй като жълтите издания са привличали единствено читателския интерес, но не и интереса на рекламодателите, те увисват в тази битка. Остават сериозните вестници, а жълтите си отиват. Все пак има голяма разлика между жълтите издания на запад от Драгоман и българските жълти издания. Не трябва да ги сравняваме. Просто едва ли има аналози на нашата жълта преса, отвъд границата.
Водещ:Собствеността? Наблягам на това, чия е собствеността, кой финансира изданието, защото напоследък сме свидетели на един, меко казано, канибализъм? Една част от вестниците, бившите ВАЦ-ове, пишат срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, „Корпоративна банка”. Другите вестници пък пишат срещу „Общинска банка”, Любомир Павлов, Огнян Донев и читателят вижда някаква война и то много често през в титулните заглавия на първа страница и това нещо продължава и продължава. Вие, къде се ситуирате на фона на тези удари, които два вестника си…
Валери Запрянов: Трябва ли да бъдем ситуирани?
Водещ: Все някъде сте.
Валери Запрянов: Ние не сме ситуирани в тази битка. Няма да влизаме в такива братоубийствени войни. Това означава да влезем в битка с нашите колеги, с които сме работили рамо до рамо толкова години. Става въпрос за журналистите, а работата на издателите не е да воюват чрез вестниците си, а да подпомагат словото. Когато словото и свободата са кръвни братя, тогава може да стане наистина честен вестник. Това го е казал Любомир Левчев. Пожеланието пред вестника ни, по случай излизането на първия брой, но питате ме кой стои отзад? На десети януари е премиерата на новата книга на Тошо Тошев, „За лъжата”. Ако имате възможност да я прочетете, ще разберете кой стои зад нас.
Водещ: Издайте малко все пак, преди десети?
Валери Запрянов: Зад нас, зад идеята да създаде този вестник, стои Любомир Павлов и Огнян Донев. Ако не бяха изгонили един опитен вестникар от мястото, което той достойно заемаше години наред, нямаше да бъде създаден вестник „Преса”.
Водещ: Компромис с какво трябва обаче неизбежно един издател в днешно време да прави? Имаше не особено приятни за нас, хората от медиите, класации къде сме по свобода на медиите, къде сме по яснота точно на финансите. Не беше на най…
Валери Запрянов: Напротив, напротив. Съюзът на издателите, който до скоро ръководихме с Тошо Тошев, има ясна позиция по собствеността на изданията. Има регистър, в който всяко едно издание посочва кои са реалните му физически издатели. Колкото до свободата, хайде, да не вярваме до край на тези класации! Не мога да си представя, че в България няма свобода. Вижте! Притеснен съм повече от свободията, която царува, от тази помия, която залива сергиите, от колкото липсата на свобода.
Водещ: Основните теми, по които ще пуснете вашите журналисти да душат: корупция в кухнята на властта?
Валери Запрянов: Вижте, това са най-апетитните теми за всяка една медия, включително телевизия, радио, вестници. Стига да можем да се доберем до истината за някой скандал, разбира се, това ще бъде на първа страница. И сега, ако погледнете, ние имаме само наши, достатъчно много новини. Още от първа страница като прочете за оръжието, което изнасяме в Сирия, за бунтовниците в Сирия, но го изнасяме под егидата на НАТО. Ако не го изнасяхме под егидата на НАТО, щяха да ни нарекат „контрабандисти”, „терористи” и какви ли не, но под егидата на НАТО, разбира се, ние сме носители на демокрацията.
Водещ: Други теми от днешния брой. Твърдите, че националната разузнавателна служба ще премине към правителството. Досега беше към президентството?
Валери Запрянов: Точно така. Има уговорка между министър-председателя и бъдещия…
Водещ: Избраният.
Валери Запрянов: … хайде, току-що избрания президент г-н Плевнелиев. Има такава уговорка и наистина разузнаването ще мине към министър-председателя, както и в много други държави.
Водещ: Махат от столичния общински съвет Андрей Иванов, след оплакване от бизнесмен?
Валери Запрянов: Да. Също наша потвърдена информация, както може да прочетете, той беше над главата на вестника…
Водещ: (…)
Валери Запрянов: Да. Разбира се, да. До последния момент е имало компромис да бъде избран. Явно вече нещата, пръчката се е превила и преди да се счупи, той ще бъде махнат от този пост.
Водещ: И още нещо интересно е, което виждаме: „Дипломат №1 се уреди с резиденция. Ще обядва с гостите си в супер лукс.” Не става дума за личен имот, нали така?
Валери Запрянов: Да, разбира се, но досега външният министър е водил гостите си по ресторанти и неговите счетоводители явно са пресметнали, че е по-добре да има резиденция, където да канят гостите, вместо да обикалят по различни адреси в София. Не съм сигурен, че резиденцията ще помогне външно министерство да икономисат пари. Напротив! Смятам, че поддържането на един такъв имот доста ще утежни бюджетната сметка.
Водещ: Коректният вестник, както сте написали над главата на вестник „Преса”, 40 страници всеки ден. Събота и неделя?
Валери Запрянов: Също.
Водещ: Също?
Валери Запрянов: В събота ще има едно приложение, което е 16 страници, за нещата от живота. Освен вестника, плюс едно голямо списание за телевизия.
Водещ: Успешна нова година ви пожелавам, от името и на нашия екип. Валери Запрянов ни беше на гости.
Валери Запрянов: Благодаря ви!
Водещ: Като казахте тема от живота, сега към една такава.         

в. Преса | Тошо ТОШЕВ | 03.01.2012

Да, така е, няма да има програмна платформа. Тя се съдържа в самата думичка "свобода". Смисълът, заложен от цивилизацията в явлението "преса".

Едно творение на чобека, излетяло от тъмната дупка на XV век, дари Йоханес Гутенберг с безсмъртие. Чрез магията на своята преса германският златар завеща на човечеството машината за превръщане на думите в реална сила. Така даде и името на всички вестници едновременно – преса. А ние му сложихме една главна буква и го превърнахме в име на нашия вестник – "Преса".
Така че, каква ти програмна платформа почти шест века по-късно!
В по-модерните времена отлично я е изрекъл третият американски президент Томас Джеферсън (1801-1809): "Аю се налага да избирам дали да има правителство без вестници, или вестници без правителство, без да мисля, ще избера второто." (Да му се чуди човек на акъла – как може тогавашният Бойко Борисов на Щатите да напише това!?)
А може би затова – защото пресата носи на своите хартиени криле свободата, нещо повече – добрата преса всъщност е самата свобода. И предпоставка държавата да става могъща.

Стр. 1

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 15.12.2011

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор – Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Оригинална публикация

в. Капитал I 10.12.2011 

Новият вестник на ТОШО ТОШЕВ ще се казва "Преса", каза бившият главен редактор на в. "Труд" на тържеството за 69-ия си рожден ден. В новия вестник ще работят голяма част от бившите негови колеги от вестник "Труд", като заместник главни редактори ще бъдат Валерия Велева, Пламен Енчев и Николай Стоянов. Първият брой на новия вестник ще излезе на 3 януари. "Думата преса е с двойно значение – едно като вестници въобще, а едно като машина или устройство за натиск. Както искате, така го разбирайте", обясни избора на заглавие Тошев. На тържеството присъства голяма част от политическия елит: министър-председателят Бойко Борисов, президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, много депутати, главно от "Коалиция за България", между които Румен Овчаров, Румен Петков, Корнелия Нинова, председателят на ВКС Лазар Груев, представители на прокуратурата като Николай Кокинов, Божидар Джамбазов, омбудсманът Константин Пенчев, министри, Любен Гоцев, Красимир Райдовски, банкерите Левон Хампарцумян, Цветан Василев, Цветелина Бориславова и Петя Славова, директорът на ВМА ген. Стоян Тонев и др.

Стр. 39

в. Земя | 21.11.2011

Все още не е решено окончателното име на новата медия, но имената "Власт" и "Народ" , "Преса" и "Трибун" са сред вариантите на обсъжданите имена, пише в социалната мрежа фейсбук, където е публикуван документът на търговските марки, които бившият главен редактор на "Труд" е запазил за новото си издание в Патентното ведомство. Разликата между "Власт" и "Народ" е точно толкова голяма, колкото и между "Преса" и "Трибун". Първоначалният вариант, който е бил обсъждан, е "Трибуна", но той не е включен сред вариантите на регистрираните търговски марки. В началото на септември Тошев регистрира ново дружество, наречено "Обединени свободни медии" АД. Предметът на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Акционери в него с равен брой акции са Тошо Тошев и Валери Запрянов, главен редактор на списание "Тема". Дружеството е регистрирано на домашния адрес на Тошо Тошев. Медийният му проект ще включва едновременно списание, вестник и новинарска агенция, с който бившият главен редактор на "Труд" планира да се завърне след Нова година на медийния пазар.

Стр. 3