Предателството на медиите

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 15.10.2011

Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания

Заиграването на медиите с политиците и обратното, на политиците с медиите, е една от най-опасните игри.
Резултатът от нея обикновено е режисирана публичност, в която събитията се представят така, както на някого му е удобно, а не такива, каквито са всъщност. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат по време на избори.
Политическите послания и изборната реклама имат важна роля за информирания избор на хората при вземане на решения. Тези послания в една голяма част от европейските държави и България в това число, достигат до избирателите, след като политиците са си платили на медиите. Темата трябва или не да се плаща за политическа реклама е дискусионна в Европа. За нея не се плаща само във Великобритания, Германия, Дания и още пет държави, докато в другите европейски страни рекламните кампании на партиите се излъчват срещу пари.
Да гледаш клип или рекламни карета във вестниците на някой политик е напълно в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва в тази предизборна кампания. Учудващо голяма част от медиите продават редакционното си съдържание и практически лъжат своите читатели/зрители, че отразяват тези "събития", защото са интересни и важни. Всъщност те са рекламен пълнеж. В предишния брой на "Капитал" разказахме за няколко такива случаи и за това как медиите имат дори официални тарифи за нещо, което е грубо нарушение на елементарни етични и професионални правила. Тази седмица продължаваме темата, защото вярваме, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно.

Етика на ръба

Мръсната тайна в тези избори, която я знаят и щабове, и медии, е, че дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, изобщо не са маркирани. "Нашата идея е простичка. Отбелязвайте всяко едно платено съдържание с маркер "това съдържание е платено". Нека това да стане във вестниците и електронните медии. Тогава това е честно към тези, които потребяват това съдържание", коментира пред "Капитал" Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда. Организацията е една от най-активната в борбата за прозрачно финансиране и отразяване на предизборните кампании. В допълнение Цонева каза: "Всички, които се занимават с маркетинг, обаче знаят, че платените съобщения се ползват с много ниска степен на доверие от потребителите, що се отнася до корпоративната реклама. Предполагам, че подобно е и положението с политическата реклама. Затова партиите нямат интерес от маркера "платено съобщение". Неофициално дори от няколко политически централи признават, че е така, но публично отказват да го коментират.
В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която обяснява, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервю или представяне на кандидата са включени." Тя обясни, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне". Че това е основна тенденция го доказва и фактът, че издателство "Санома-Блясък" (издателите на Cosmopolitan, Elle, Story, "Блясък", "Журнал за жената" и др.), която е в бизнеса с лайфстайл издания, също има "Тарифа – "Избори 2011". Търговският директор на издателството Богдана Черногорова обясни, че до подготовка на тарифата се стигнало след като няколко политици проявили интерес да се появят с PR-публикации във светските им издания "Блясък" и Story. "До подписване на договори не се стигна, защото ние държахме задължително текстовете да са обозначени като платено съобщение. Това обаче не устрои политиците. така, че ние не сме използвали тарифата си", обясни Черногорова.
На въпроса дали е редно да се публикува съдържание, без да се обозначава, че е платено, Антон Кутев, секретар по медийната политика на БСП, отговори: "Това не е проблем на партиите. А питам защо в България предизборните кампании са платени? Етично ли е медиите да получават изобщо пари? Например във Великобритания предизборните кампании не са платени." От пресофиса на Меглена Кунева коментираха, че медиите не трябва да загубват обективността си по време на кампания. "Съдържанието им не трябва да се променя на принципа който плати повече, той определя облика на изданието. Това важи изключително много за печатните и онлайн медии, където журналистическите материали директно се заменят с PR публикации, без това да е ясно обозначено. От това страдат и журналистиката, и гласоподавателите, тъй като журналистите губят своя облик, а на хората е отнето правото да направят своя информиран избор."
От ГЕРБ категорично не пожелаха да коментират

Просто факти…

Главният редактор на в. "Новинар" Десислава Апостолова обясни, че медията има тарифи за политическа реклама и PR, които не се различават от останалата реклама. "Тарифите и за хартиеното издание, и за сайта на в. "Новинар" са публични и могат да бъдат намерени на www.novinar.bg", поясни тя. Според Апостолова платените публикации трябва да се обозначават, но "според мен въпросът е по-кардинален и е свързан не само с политическата реклама, към която сме толкова чувствителни по време на избори, а въобще с PR материалите, било то платени или не, в печатните издания. На този етап – с това законодателство и при тази конфигурация на медийния пазар, пълното разграничаване на тези съдържания ми се струва по-скоро пожелателно и е въпрос на избор и позиция на отделната медия", категорична е Десислава Апостолова.
Категорично "за" обозначаването на платените публикации е и медийният юрист Радомир Чолаков, който е и заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии. "След като политическата реклама е платена, за нея важат изискванията за обозначаване, както за обичайната реклама. Винаги ми е било странно практикуваното у нас "остойностяване и ценообразуване" на политически дебат", коментира Чолаков. Задача на медиите действително е да помагат на обществения дебат чрез създаване на информирано мнение, което предполага балансирано представяне на разнообразни гледни точки по значими въпроси, включително и в хода на предизборния политически дебат. "Участието в политическия дебат е благо, което не може да се остойностява в пари. Не знам "Шпигел" или "Гардиън" да имат "предизборна рекламна тарифа", допълни още той и продължи: "Ние, понеже си нямаме доверие, че можем да сме добросъвестни, въвеждаме равнопоставеност чрез пари. Което е друга форма на неравнопоставеност."
Все пак главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова е убедена, че медиите спазват Етичния кодекс. "Те не вземат страна на определен кандидат или партия. Дават всички гледни точки. Опитваме се изборните дописки винаги да са обозначени с банер "Избори 2011", категорична е тя. В заключение допълва: "Разбира се, че платеното съдържание трябва да се разграничава от редакционното. Смятам, че аудиторията не трябва да се подценява, защото тя винаги усеща, когато медията се опитва да й влияе."

Здравословна промяна

Антоанета Цонева смята, че изискването платените публикации по време на избори да са ясно обозначени трябва да се въведе чрез законодателна промяна. "Очевидно Етичният кодекс не се спазва и не може да накара медиите да го спазват, въпреки, че са го подписали."
А дотогава няма да се изморим да напомняме, че в краткосрочен план от платените публикации медиите печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща от аудиторията. Все пак дори и описани от професионални журналисти, измислените събития и (често) кухите глупости, които се говорят по предизборните прояви, пак изглеждат скучни. Медиите печелят малко пари, но с това продават и без това не особено голямото доверие в себе си…

Стр. 34

“Труд” рухна

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10

PRnew.info HR Бюлетин №2, 7.09 – 13.09.2011 г.

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-13

Информация за нови назначения, повишения или смяна на работните места и позиции в PR, Медиа и Неправителствения сектор

Константин Недев е вече Senior Specialist Sponsorship & Digital Advertising в Globul (от септември 2011 г.). Преди това той е работил като Account Manager в Saatchi & Saatchi (ноември 2010 – септември 2011 г.) и Account Director в GRAFFITI BBDO Sofia (март 2010 – ноември 2010 г.).

http://www.linkedin.com/in/knedev

Невена Мирчева е главен редактор на списание "Новата икономика", част от групата издания на вестник "Стандарт" (от август 2011 г.). Преди това тя е работила последните десет години като журналист във вестник "Стандарт" (ноември 2001 – август 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/nevena-mircheva/31/5b2/6a6

Александра Димитрова е PR експерт в Studio 5 music club и PR на Хилда Казасян (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила като PR Assistant във Viveka Consulting (октомври 2009 – септември 2011 г.).

http://www.linkedin.com/pub/alexandra-dimitrova/4/a82/488

Дарина Кичкова е PR & New Media в Laboratoire BIODERMA (от септември 2011 г.). Преди това тя е работила в Икономедиа като Business Development Manager Economedia (май 2010 – септември 2011 г.), Junior Brand Manager (декември 2009 – май 2010 г.) и Advertising Manager на Gentleman & HER Magazines (януари 2007 – декември 2009 г.), както и като Account Executive в M3 Communications Group (март 2005 – декември 2006 г.).

http://www.linkedin.com/pub/darina-kichkova/8/82a/a60

PR&Медиа HR Бюлетин не носи отговорност при невярна и неточна информация в дадените източници.

Повече информация за PRnew.info HR Бюлетинhttp://prnew.info/startirame-prnew-info-hr-biuletin/  

Стъкмени рейтинги не променят пазара на вестници

Супер 19 минути | 01.07.2011

Истината: 19′ пласира на ден само в София повече бройки, отколкото 24 часа в цяла България; на сергия преброихме 80 продадени Телеграфа срещу 4 от часовете

 

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш! Този лаф е на великия Хайтов и неслучайно е станал култова фраза. Същата максима важи и за зачестилите напоследък стъкмени рейтинги на вестниците. Вчера в часовите вестници излезе статистика, направена от неизвестната досега Би медиа консултант, която силно се разминава с действителността.
Проблемът не е само браншови, защото по подобен начин се пресмятат и политическите проценти преди избори. И после всички са изненадани от истинския вот на хората!!!
Първото, което прави впечатление е, че за разлика от признатите за официални статистици ТНС/ТВ план и ГАРБ, при публикацията на Би Медия липсват данни за редовна и за цялостна аудитория.
Първата бележи процента от хора, които са чели вестника поне 3 пъти за седмица, а втората – познаваемостта на марката. В тази графа важна е продължителността на живота на заглавието, което при Труд е повече от 70 години, при 24 часа -20, а при нас – няма и 3 години.
Статистиката е неточна и по друга причина. Някои от всекидневниците излизат 7 дни в седмицата и са привилигировани в сравнение с излизащите 6 дай, както и с 19′, който има само 5 броя, също като Пари и Дневник.
Също така, единственият безплатен всекидневник стига до 4 големи града и няма как да бъде познат като марка на жителите на другите населени места За да избегнат неточности, социолозите би трябвало да отчитат данни вестник по вестник и после да ги обединяват.
Преди месеци масовиците бяха много недоволни от публикувано в Стандарт изследване по поръчка на вестника на друга недотам популярна агенция, според което бие 24 и Труд, където ги хване.
Сега обаче новоизпечените издатели прибягват до същото оръжие. Странно е как при 2,3 измерена от Тв План редовна аудитория на 19 минути и познаваемост 3,0 %, при 2,2% постоянна и 3,2% обща аудитория от другите официални изследователи – ГАРБ, в категорията Месечна аудитория на националните всекидневници на Би медия – това ще да е нещо като "цялостната аудитория" от официалните изследвания, резултатът за по-високия ни процент е 0,9%…
Разликата в местата е 5-о по ТВ План и 12-о при Би Медия. Дали пък наказателната акция не е свързана с разкритията ни как едни софийски пари, минали през едни офшорки са стигнали до сделки около поръчителите на изследването?
Дори не смеем да си го помислим.
Ние пък разполагаме с поръчано от нас изследване, според ‘което нашата средноседмична аудитория е 19,3%.
Защо се получава така?
Разликата в данните зависи от начина на задаване на въпроса. Ако той е съвсем конкретен: Четете ли Труд и 24 часа, много вероятно е доста хора да отговорят утвърдително.
Ако следващият въпрос е открит – кой друг вестник четете, с един възможен отговор, човек може да впише първото, което му хрумне.
Така данните се получават доста криви, но звучат идеално за поръчителя.
Немаловажни факти са и представителността на извадката (брой анкетирани и географско съвпадение с разпределението на населението). В публикацията на 24 и Труд липсват такива съществени данни.
А всичко, даже мястото на анкетата е важно. Ако я направите примерно в софийското метро, 19* ще заема първо място със 100%, защото това е негов основен канал и всеки, пътувал с подземната железница знае какво е 19′.
Истинските данни се виждат от пласираните бройки. 19′ има практически 100% реализация и само в София пласира повече от 24 часа в цялата страна. Това е ясно за всички, които имат представа какво е безплатният вестник по света и у нас.
При платените вестници е още по-лесно. Избрахме произволна сергия в среднобедния софийски квартал Сухата река, чиято аудитория е абсолютно съпоставима по доходи и потребление както с други такива столични квартали, така и с тази в градове като Стара Загора, Плевен или Шумен. За вчерашния ден на сергията се продадоха 80 бройки Телеграф, 5 от Труд и 4 от 24 часа. Това е истинската статистика!

Стр. 2

Оригинална публикация

Фотоизложбата на Експедиция „Преоткрий България” показва 60 забележителни фотографски картини на малко известни исторически места в България

Сдружение "Културни проекти" I 1.07.2011

Любителите на българската история и природа могат да се запознаят с Изложбата от днес до 14 юли на Пешеходния мост на НДК в София

1.07.2011 г., София. Вчера бе открита Фотоизложбата на Експедиция "Преоткрий България", която представя 60 фотоса от историческите места, обиколени от екипа, по време на първия сезон пътешествия. Снимките показват малко известни средновековни крепости, църкви, римски град, тракийски светилища, теке и праисторически пещери. Изненадващ е обемът от запазени исторически паметници, за които малко българи знаят и са посещавани единствено от иманярите. Фотографиите ще бъдат изложени на Пешеходния мост на НДК до 14 юли.

Фотоизложбата бе открита от проф. Валерия Фол, проф. Христо Матанов, Евгени Димитров, председател на „Сдружение „Културни проекти“, и от Людмил Каравасилев, мениджър „PR и спонсорство“ на Обединена българска банка.

По време на откриването на Изложбата, солисти и музикални изпълнители от Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ представиха чрез автентичната българска народна музика красивите, но непознати места от снимките на изложбата.

Част от най-забележителните места, които екипът на Експедицията посети и чиято чудна красота успя да улови, са:  

Крепостта Лютица  

Крепостта Лютица се намира близо до Ивайловград и е построена през IV век сл. н. е.. В крепостта са открити стотици монети от различни периоди. Намерени са и множество исторически артефакти, които разказват за отминалите векове.   

Тракийско светилище „Глухите камъни”  

„Глухите камъни” се намират до връх Света Марина, Ивайловградско. Светилището е на невероятно панорамно място, със стотици трапецовидни скални ниши. Според археолози, които са проучвали мястото, от връх Света Марина към река Арда преди векове е имало огромен град с улици и къщи, а най-високото възвишение е служело за отдаване на почит към Бога Слънце. В светилището се извършвали мистични ритуали, за чиито сценарии можем само да гадаем.  

Средновековен град Хоталич  

В Хоталич се намират останки от сгради, църкви и крепостни стени, и той се намира близо до съвременния град Севлиево. Той е най-големият по площ средновековен град в България извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Крепостната стена на града се издига по склона, стига се до отбранителните кули, болярското жилище, главната порта и до болярската църква. От нея се открива чудесен изглед към град Севлиево.  

Крепостта Вукелон, с. Маточина  

Крепостта Вукелон е разположена до с. Маточина, на 40 км. от Свиленград. Крепостта е построена през III век сл. н. е. с цел да защитава северните подстъпи към град Адрианопол. Добре запазената кула се издига на 18 метра и представлява уникална гледка насред пустото възвишение. Над входа на крепостта ясно личи изграденият от тухли монограм на цар Михаил Шишман, който е владеел крепостта за кратко, докато е преговарял с ромеите през XIV век сл. н. е.  

Мегалитите край Стрелча  

Мегалитите край град Стрелча представляват незабравима гледка за човешкото око. С колосалните си размери и причудливи форми те образуват един интересен скален феномен. Любителите могат да познаят оформени скални арки, трон, скални площадки и много други уникално скални изображения.

За безопасността на фотоизложбата по време на нейното провеждане ще се грижат гардове на италианската компания ESG Security.  

За Експедиция „Преоткрий България”

Експедицията включва мобилен екип фотографи и журналисти, качен на високопроходим автомобил Chevrolet Captiva, който обикаля интересни и труднодостъпни места в България. Най-добрите фотографски и журналистически попадения са публикувани в български и чуждестранни медии. Инициативата има за цел да представи на общественото внимание малко известни исторически обекти, които имат своята стойност и се нуждаят от популяризиране.

Експедиция "Преоткрий България" се осъществява с подкрепата на Обединена българска банка, „София Ауто”, „Аутогруп 5”, Шевролет” и Агенция Булфото, и с медийното партньорство на вестник „Стандарт“, БНР, Списание 8, iNews.bg.

Всеки, който иска да подкрепи Експедиция „Преоткрий България“, може да закупи хартиено копие от всяка от изложените снимки в размер 50 на 70 см. на цена от 80 лева чрез shop.bulphoto.com/expedition, като събраните средства ще бъдат използвани за популяризирането на нови исторически открития и обекти. 

За допълнителна информация:

Стоян А. Стоянов

ПР Консултант

Сдружение „Културни проекти“

Моб. тел.: 0879 646 648

088 888 98 11

E-mail: info@culturalprojects.org

Web: www.culturalprojects.org  

“Труд” – най-четен с най-голямо доверие сред всекидневниците

в. Труд | Ваня ЕМИЛОВА | 29.06.2011

 

Това е най-сериозният и най-професионално направен вестник, казват българите в национално представително изследване
"Труд" е най-четеният български вестник. Той е на първо място и по доверие сред всекидневниците – 63,2% от аудиторията вярва на написаното в него.
Това са данни от национално представително изследване сред 955 българи над 18-годишна възраст. То е направено от агенция "Би медиа консултант" в периода 1-10 юни 2011 г.
Новите данни потвърждават резултатите от януари т. г., когато изследването бе направено от МБМД, както и от мартенското изследване на Тв план/ТНС.
Социолозите и анализаторите на "Би медиа консултант" имат дългогодишен опит с измервания на аудиторията и в продължение на десет години ръководят първата пийпъл метрична система в България – Тв план ТНС.
Юнското проучване на аудиториите на всекидневници бе финансирано от "Медийна група България" и Съюза на издателите в България.
Една пета от българите -20%, четат редовно в. "Труд". 17,9% се информират за случващото се в страната и по света от "24 часа". Следват "Телеграф" с аудитория 15,7% и "Стандарт’ със 7,9%.
"Труд" води и в класацията на най-сериозните, аналитични и професионално направени вестници. Над 60% от хората, които четат всекидневника, го оценяват като най-големия и най-четен вестник.
"24 часа" също се радва на висока оценка. Той следва "Труд" с няколко процента разлика. "Телеграф" изпреварва всички в категорията "Вестник с подходяща за мен цена", защото струва само 40 стотинки. Цената на"Труд" и "24 часа" е 90 стотинки.
"Уикенд" е най-четен сред седмичниците 13,9% от аудиторията. Анкетираните го посочват като забавно издание.
"Седмичен Труд" се радва на стабилна аудитория и е на шесто място.
Проучването показва, че към вестниците за хора над 55-годишна възраст също има интерес – "Трета възраст" (9,2%), "Ретро" (3,5%), "Над 55" (4,1%) и "Втора младост" (2,5%).
Сред седмичниците "168 часа" заема трето място – с 5,2% аудитория. 40,7 на сто го смятат за сериозен седмичник, 57,1 % – за професионален и обективен.
Българите твърдят, че рекламата във вестниците им въздейства по същия начин, както и тази, излъчвана по телевизията.
Голям процент от запитаните – 61 на сто, обаче намират, че рекламите във вестниците са по-полезни и информативни от тези на малкия екран.

Стр. 4

Официално откриване на Фотоизложбата на Експедиция “Преоткрий България”

Сдружение "Културни проекти" I 28.06.2011

Официалното откриване на фотоизложбата на Експедиция "Преоткрий България" ще се състои на 30 юни 2011 г. (четвъртък), от 19.00 часа на Пешеходния мост на НДК в София. Изложбата включва 60 фотоса от историческите места, обиколени от екипа по време на първия сезон пътешествия. Снимките показват малко известни средновековни крепости, църкви, римски град, тракийски светилища, теке и праисторически пещери. Изненадващ е обемът от запазени историчеки паметници, за които малко българи знаят и са посещавани единствено от иманярите.

Откриването ще се проведе на 30 юни 2011 г. (четвъртък), от 19.00 часа на Пешеходния мост на НДК в София. Изложбата ще бъде открита за посещения до 14 юли.

На събитието ще присъстват:

проф. Валерия Фол
проф. Христо Матанов
Евгени Димитров, председател „Сдружение „Културни проекти“
Людмил Каравасилев, мениджър „PR и спонсорство“, Обединена българска банка

Солисти и музикални изпълнители от Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ ще представят чрез автентичната българска народна музика красивите, но непознати места от снимките на изложбата.

Експедиция „Преоткрий България” включва мобилен екип фотографи и журналисти, качен на високопроходим автомобил Chevrolet Captiva, който обикалят интересни и труднодостъпни места в България. Най-добрите фотографски и журналистически попадения са публикувани в български и чуждестранни медии. Инициативата има за цел да представи на общественото внимание малко известни исторически обекти, които имат своята стойност и се нуждаят от популяризиране.

Експедиция "Преоткрий България" се осъществява с подкрепата на Обединена българска банка, „София Ауто”, „Аутогруп 5” и „Шевролет”, Агенция Булфото и с медийното партньорство на вестник „Стандарт“, БНР, Списание 8, iNews.bg.

Всеки, който иска да подкрепи Експедиция „Преоткрий България“, може да закупи хартиено копие от всяка от изложените снимки в размер 50 на 70 см. на цена от 80 лева чрез shop.bulphoto.com/expedition, като събраните средства ще бъдат използвани за популяризирането на нови исторически открития и обекти.

За допълнителна информация:

Стоян А. Стоянов
ПР Консултант

Сдружение „Културни проекти“
Моб. тел.: 0879 646 648
088 888 98 11
E-mail: info@culturalprojects.org
Web: www.culturalprojects.org 

“Преоткрий България” за забравени светини

в. Стандарт | Константин СЪБЧЕВ | 26.06.2011

България не е само Рилският манастир, Казанлъшката гробница или Мадарския конник. В това ще се убеди всеки, който посети изложбата на Експедиция "Преоткрий България". Тя ще бъде открита на 30 юни на "Моста на въздишките" зад НДК. Над 60 фотоса показват малко известни исторически забележителности, обиколени за една година от екипа на експедицията. Проектът се осъществява с подкрепата на Обединена българска банка, "София Ауто", "Аутогруп 5", "Шевролет" и Агенция Булфото, а главен медиен партньор е вестник "Стандарт". Всеки, който иска да подкрепи "Преоткрий България", може да закупи хартиено копие на изложените снимки в размер 50 на 70 см на цена от 80 лева чрез shop.bulphoto.com/expedition. Събраните средства ще бъдат използвани за популяризирането на нови исторически открития и обекти. Изложбата ще бъде открита за посещения до 14 юли.

Стр. 5

Тодор Батков продаде 34% от вестник “Стандарт”

в. Република | Мариян СТОЯНОВ | 09.06.2011

 

Тодор Батков е продал 34% от акциите си на шефа на волейболния ЦСКА Георги Георгиев. Останалите акции продължават да са собственост на адвоката. Мартин Батков, друг от акционерите, потвърди новината за сделката. По негови думи интерес към изданието е имало отдавна. Единственото условие било мажоритарният собственик да запази контрола си върху редакционната политика на медията. Смяна в редакционния екип също не е предвидена. Желание да купят "Стандарт" е имало и от страна на Централна кооперативна банка, но страните не са успели да постигнат споразумение. РЕПУБЛИКА научи, че Георгиев възнамерява след покупката да промени името на фирмата, която управлява от GM Capital на MG, което е съкращение на "медийна група".

Стр. 6

“Стандарт” раздава награди

в. Стандарт | 02.06.2011

 

За поредна година медиите ще се съберат в Албена, където от 2 до 4 юни ще се проведе традиционният фестивал MEDIAMIXXТ’11. Организаторите съобщават, че сред основните теми, които тази година ще бъдат дискутирани в рамките на форума, са "Медии и избори", "Политическата реклама", "Продуктово позициониране", "Годишна среща на БАККО", "Дигиталното мастило", "Изследване на медийната аудитория", "Бъдещето на ТВ форматите". В програмата на първия ден на феста ще се обсъжда "Медии и избори", където участие ще вземат председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов и директори на медии. В. "Стандарт" ще приветства с добре дошли гостите и ще връчи една от специалните награди на тазгодишното издание MEDIAMIXX’11.

Стр. 8