КФН: “Смразяващият ефект” на цензурата

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

 

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

 

Старата власт си връща и пиарите

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

 

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

 

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

 

Оригинална публикация

 

Бетина Жотева ще е PR на служебния вицепремиер Захариева

www.economic.bg I 06.08.2014г. 

Бившата ТВ водеща и медиен съветник на министрите Симеон Дянков и Асен Василев обещава нищо "да не остава на тъмно" 

 

 

Бившата водеща на БНТ, а също така ексговорител на представителството на България в Европейския съюз (ЕС) Бетина Жотева става медиен съветник на вицепремиера по икономическите въпроси Екатерина Захариева, съобщи тя в социалната мрежа Facebook (FB) и потвърди за агенция „Икономика“ (Economic.bg).

„Уважаеми приятели, от утре се включвам с пълна сила в екипа на служебния вицепремиер Екатерина Захариева. Ще бъда пиар и неин медиен съветник“, написа тя. Тъй като Захариева ще управлява и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), то очевидно длъжността на Жотева във ведомството ще е Директор дирекция „Връзки с обществеността и протокол“. Захариева като зам.-министър в МРРБ по време на ГЕРБ и като вицепремиер в кабинета "Райков" се показа като изключително затворена за контакти с медиите, като назначаването на Жотева очевидно се приспада към т.нар. "кризисен пиар". 

Пиарката обеща от себе си да има максимална откритост в работата на вицепремиера по икономика, каквато липсваше изобщо при кабинета "Орешарски". „Икономическият ресор е огромен и тежък, и ще бъде доста напрегнато, но никога не ме е било страх от работа. Повярвайте ми, както винаги съм казвала собственото си мнение, така ще се опитам и в тази си функция, да не оставям нищо покрито, на тъмно или заметено под килима“, увери още тя в „поста“ си във FB.

Както е известно, след връщането си от Брюксел Бетина Жотева бе шеф на пресслужбите и на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, така и на служебния министър по икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев. 

По време на работата на Жотева като директор на пресслужбата на МФ тя даваше и брифинги, с които спасяваше Дянков в трудни моменти. Един от такива беше и в края на кабинета, когато в медиите се появи информация, че министерството „унищожава и изхвърля важни документи“. Вестник „БАНКЕРЪ“ пък писа през 2012 г. с позоваване на неназовани източници, че смятаната за "близка до сърцето на финансовия министър" началник на кабинета му Ирина Велкова е изместила Жотева и като пиар на Дянков": „Тя все по-често отказва да говори с журналистите, защото няма достъп до министъра и не знае какво да им каже“. 

Не изглеждаше така по време на миналогодишното служебно правителство, когато комуникациите с обществото и медиите в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) бяха доста по-активни. Водените от Асен Василев и Жотева седмични срещи с бранша (т. нар. Обществен съвет по енергетика към министъра) обаче секнаха след напускането им. Министър Стойнев проведе само първото заседание, в което участваха Василев и Жотева – около 20 минути отговори на въпросите на работодателите, синдикатите, производителите и др. участници, както и „на крак“ – на ресорните журналисти. След това де факто такива съвети не се провеждаха. 

Бетина Жотева се очакваше да остане на директорския пост при наследилия шефското кресло в МИЕДрагомир Стойнев. Но после тя съобщи, че той я уволни след около месец и принудителна отпуска, катонай-вероятната причина за оставката й бе, че според новия ресорен министър е била видяна на протестите срещу кабинета „Орешарски“ под наслов #ДАНСWithMe, започнали скоро след началото на работата му. В интерес на истината, факта, че участва в протестите, в това число и с бившия си шеф в МИЕТ Асен Василев, самата Жотева не криеше поради гражданската си позиция.

Оригинална публикация

 

 

Когато медиите са в леглото на властта

www.bgonair.bg I 18.03.2012

Във Франция вестниците са средство милиардерите да получават държавни контракти – и се управляват най-често от жените на министрите.
Много лесно е да направите грешката да сметнете Франция за лява държава, пише Саймън Купър, парижкият кореспондент на The Financial Times.  Френската столица е арена за непрекъснати митинги и манифестации; в събота сутрин по радиото хората се поздравяват не сbonne matin - добро утро, а с bonne manif - приятна манифестация. А социалистът Франсоа Оланд, най-вероятният победител в предстоящите президентски избори, директно обявява: "Моят противник са финансите", и призовава да се въведе 75% данък за всички, които печелят повече от милион евро годишно.
НО ТОЗИ СОЦИАЛИЗЪМ Е САМО НА ПОВЪРХНОСТТА, отбелязва Купър. Под нея се крият милиардерите, които упражняват завидно силен контрол върху делата на страната. Купър цитира обяснението на известния политолог Патрик Вайл: "Имаме една страна, в която идеологията е революционна и егалитарна. Затова притежателите на големи състояния се защитават с всевъзможни средства". Един по-внимателен поглед върху френските медии е достатъчен да разсее напълно съмненията, че Франция може да е социалистическа република.
Докато във Великобритания и САЩ, да речем, журналистите пишат, за да продават вестниците си (и понякога, за да принудят властта да се придържа към почтеното поведение), във Франция традицията е друга, смята Саймън Купър. В исторически план френските медии винаги са били в едно легло с властта, както твърди Жан Катреме в новата си и светкавично нашумяла книга Sexe, mensonges et mеdias (Секс, лъжи и медии). В края на краищата още през ХVІІ век кардинал Ришельо пишел статии за себе си в единствения тогавашен вестник – под псевдоним, разбира се. По-късно Наполеон правел същото.
ВЪВ ФРАНЦИЯ ЖУРНАЛИСТИКАТА Е ПРЕСТИЖНА и добре платена професия, представителите й се причисляват към горната средна класа. Днешните министри и днешните журналисти обикновено се оказват бивши съученици и състуденти, живеят в едни и същи квартали на Париж, вечерят заедно и в някои случаи дори спят заедно, пише Катреме. Много съпруги на министри са били водещи на новините; дори приятелката на споменатия Оланд е журналистка. Тук изразът "медиите са в едно легло с властта" не е само метафора.
Както отбелязва Купър, любимият метод на парижани да се самоизтъкват е да разказват клюки за политиците, не за звездите от шоубизнеса. Просто защото тази информация обикновено не се публикува и ако я знаеш, значи си влиятелен и с добри връзки.  Френските журналисти най-честно казват истината за властта, докато са в леглото. В работата си те са далеч по-предпазливи. Катреме твърди, че сексуалните навици на Доминик Строс-Кан например са били старателно прикривани, преди да гръмне скандалът с него в САЩ. Френските медии уважават правото на личен живот – но само когато става дума за могъщи политици.
Тази особеност ги прави много привлекателни за милиардерите.
НАВРЕМЕТО ДЖОРДЖ БУШ ПРЕДИЗВИКА ДОСТА СМЯХ, като обяви, че французите нямали дума за еntrepreneur – предприемач (самата английска дума entrepreneur e пряка заемка от френски). Но в известен смисъл Буш бе напипал истината – френските милиардери много рядко са самосъздали се. В мнозинството случаи те са наследили богатствата си. Според Купър възможното обяснение е свързано с недотам развития финансов сектор в страната – вместо да получават капитали от банките, капиталистите ги получават от своите семейства. Наследниците на легендарни състояния Серж Дасо и Арно Лагардер помежду си притежават две трети от френските печатни медии. Наследникът на милиарди Мартен Буиг е главен акционер в основния телевизионен канал – TF1. Контролът им върху сектора е дотолкова всеобхватен, че богаташите Буиг и Лагардер без колебания помогнаха да бъде спасен комунистическият вестник L’Humanitе.
Франция, подчертава писателят Кристоф Делоар, няма своя Рупърт Мърдок – тоест магнат, който притежава медии, за да печели от тях. Френските милиардери обикновено се сдобиват с медии, за да подпомогнат чрез тях другия си, наистина печеливш бизнес. Бащата на Арно Лагардер навремето казвал, че "пресгрупата е отличен актив, когато се бориш да получиш някой договор". А във Франция изгодните договори обикновено идват от държавата (сами преценете дали има известни прилики и с положението в България, б. ред.). Впрочем това състояние на нещата напълно устройва парижките медии, които имат навика да гледат на остатъка от страната като на селяндури, гласуващи твърде дясно или твърде ляво. Както обобщава Купър, докато британските медии са твърде популистки, френските са недостатъчно.
ПРЕГРЪДКАТА МЕЖДУ МЕДИИТЕ И ВЛАСТТА достигна кулминацията си при сегашния президент Никола Саркози. Той сам си даде правото да назначава директорите на държавните телевизии и радиостанции. А връзките му с частните медийни магнати са, според Купър, "комични" и "сякаш взети от бразилска сапунка". Буиг например е кръстник на един от синовете на Саркози. Президентът нарича Лагардер "повече от приятел, мой брат". Венсан Болоре, друг от медийните магнати, наскоро зае на Саркози личната си яхта. Дасо, чието състояние идва от производството на бойни самолети, а не от вестниците, е сенатор от партията на Саркози (макар вече да не е кмет на Корбей, след като съдът установи, че си е купувал гласове). Всички тези хора бяха поканени през 2007 на партито за съвсем тесен кръг, на което Саркози отпразнува избирането си. "За онези, живеещи извън най-престижните квартали на Париж, всичко това доста напомня за Русия на Путин. Не е чудно, че Оланд изгради цялата си предизборна кампания върху недоверието към богатството и капитализма", пише Саймън Купър.
НЕ Е ЧУДНО И ДРУГО - че обикновено по-малко от 2 процента от французите си правят труда да си купуват някой от националните ежедневници. Жан Катреме прави оптимистичния извод, че сънародниците му предпочитат да се осведомяват от независими сайтове в интернет. Но далеч не всички сайтове са независими, отбелязва Купър. Наскоро нашумялата Ариана Хъфингтън пусна френска версия на своя Huffington Post и, противно на традицията, тя не назначи за главен редактор съпругата на някой министър. Вместо това избра съпругата на бивш министър – Ан Сенклер, госпожа Строс-Кан. Толкова за независимостта.