www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

www.united-partners.com I 18.11.2014г. 

Европейската комисия връчи своето отличие за специални дигитални постижения на българска кампания, чиято основна цел е да повиши грамотността сред младите момичета.

На 14-ти ноември (петък) в Истанбул (Турция) се състоя официалната церемония на Златните награди за отличие (Golden World Awards for Excellence), организирани от Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA). По време на събитието Европейската комисия връчи своето отличие за специални дигитални постижения на българска кампания, чиято основна цел е да повиши грамотността сред младите момичета.

“Специалната награда за PR комуникация с цел развитие на дигиталните комуникации в Европейския съюз” за 2014 г. беше връчена на българската агенция United Partners във връзка с кампания на Procter and Gamble за марката Always. Водещият бранд в грижата за жената направи дарения, с които оборудва 10 български училища. По този начин те се превърнаха в интересни места за интерактивни преживявания.

“Всички в агенцията сме изключително горди с тази специална награда! Аз, като жена, съм изключително щастлива, че имахме възможността да проведем тази кампания в България”, сподели Мария Гергова, управляващ директор на United Partners.

„Тази награда е много важно признание, както за Procter and Gamble, така и за нашите партньори. Дигиталните комуникации и корпоративната социална отговорност са сред нашите приоритети. Много се радвам, че имахме възможността да споделим тази емоция заедно”, сподели по време на церемонията г-жа Дилан Дюрак, Company & Brand Manager, Communication Leader, Procter & Gamble Турция.

Реализираната в България кампания е част от по-голяма инициатива, осъществена със съвместните усилия на Always и UNESCO. Тя има за цел да подкрепи образованието на младите момичета чрез цялостна маркетингова стратегия. Инициативата ще осигури на десетки хиляди момичета по цял свят класове за подобряване на езиковата и математическата грамотност.

Българско проучване от 2011 г. за представянето на 15-годишните ученици в страната показва, че близо 40% от тийнейджърите, взели участие в изследването, изпитват затруднения да разберат текста, който четат. Повече от 2000 момичета подкрепиха първоначално кампанията и споделиха информация за нея. От старта на Facebook страницата в България, до момента тя обединява общност от над 155 000 момичета. Повече информация за международната кампания можете да намерите тук.

Информация за IPRA
Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) е водещата световна мрежа на професионалистите, които се занимават с PR. Членството е индивидуално, а не корпоративно. Асоциацията има за цел да доразвие отворената комуникация и етичните практики в сферата на връзките с обществеността. IPRA осъществява тези цели чрез различни възможности за взаимодействие и комуникация, посветени на интелектуалното лидерство на професията. IPRA е и организатор на годишните Златни награди за отличие (Golden World Awards for Excellence) – кампания за връчване на световни PR награди. Със своите 60 години опит и подкрепата на Организацията на обединените нации, IPRA има представителство навсякъде по света, където се практикуват връзки с обществеността. Организацията приветства всички професионалисти, които споделят нейните цели и имат желание да са част от световното семейство на IPRA.

За повече информация, моля посетете: www.ipra.org

Информация за Златните награди за отличие 2014
Годишните награди на IPRA – Golden World Awards (GWA) е инициатива, създадена през 1990 г., която има за цел да отличи световни постижения в сферата на връзките с обществеността, разделени в различни сфери. Носителите на отличието получават допълнително удовлетворение от факта, че кандидатурата им отговаря на международни стандарти за професионализъм. Пълен списък или Гранд При на отличията (Grand Prix for Excellence) се представя всяка година и включва най-високите стандарти в сферата. Въпреки големия брой регионални и национални състезания, само едни остават световните такива – Златните награди за отличие на IPRA.

В конкурса през 2014 г. бяха връчени общо 64 награди по категории, като беше отчетена и рекордната бройка от 415 подадени кандидатури. Това демонстрира постоянен ръст на интереса към наградите. Гранд при за 2014 ще бъде обявено заедно със специалните награди и други отличия, на гала събитие в Истанбул през ноември. 

www.capital.bg I 14.11.2014г. 

В началото на 2013г. екипът, който изработи новия туристически бранд обясни, че МИЕТ е следил и одобрявал изпълнението на проекта на всяка стъпка.
© Цветелина Белутова

Неизползваното лого на България се завърна с глоба от 160 хил.лв. от Европейската комисия, а хаотичните усилия в маркетинга на държавата могат да ни струват общо 17 млн.лева

Желанието на България да бъде част от световните туристически дестинации не живя дълго. Идеята страната да има нови лого, туристическа марка и истинска стратегия зад тях имаше своите няколко часа PR слава, но бързо изгоря под кръстосания огън на възмутени граждани, художници и медии. Единственият спомен, който остави в масовото съзнание, е за "онова лого, дето е като яйца на очи".

Това се случи през февруари 2013 г. и оттогава почти никой не се е сещал за злощастното лого. През изминалата седмица обаче то се завърна в публичното пространство с надвиснала глоба от 160 хил. лв. от Европейската комисия. Санкцията е само капка в морето от недоразумения, за които Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) тепърва ще трябва да плати. Маркетингът на туризма е добра, но неприятна илюстрация на нехайното отношение на институциите към европроектите. От няколко години държавата обещава политики и конкретни резултати за рекламата и имиджа на България пред световните туристи. Зад логото – красиво или не, трябваше да има марка, стратегия и въвеждане на "интегриран бранд мениджмънт". Де факто обаче Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) работи за туристическата реклама на страната в режим "между другото". Няколко кампании за милиони левове се изтъркулиха без неслучилото се лого и без т.нар. бранд мениджмънт. Само че плановете на министерството са бетонирани в договори с ЕК, а ако не бъдат спазени, следват глоби.

Кой управлява вашия проект

Още през есента на 2012 г. МИЕТ започна амбициозно начинание, което трябваше да подреди и осмисли цялото усилие на държавата да рекламира туристическите си продукти пред света. Проектът трябваше да стъпи върху изследвания и консултации с бизнеса, за което министерството беше определило сума от 2.3 милиона лева.
"Обединение за бранд България" се пребори в обществената поръчка, като предложи най-ниска цена – 1.6 милиона лева. Пет месеца по-късно се отчете за свършената работа: проучвания сред 11 хил. души в 11 държави, система от 12 лога (така е по задание – България вече има, но не използва, отделно лого например за "вино и гурме" и "спорт и голф" туризъм), стратегия за бранда. Всеки момент трябва да тръгне и интернет платформа с инструкции какви са посланията на туристическата марка България и как туроператори, агенции и къщи за гости да използват бранда и неговите графични елементи.

Основното лого беше само върха на цялото усилие, но влуди интернет и медиите за седмица в началото на 2013 г., а с това блокира и целия проект. Според някои картинката приличаше на яйце, според други била открадната от логото на Киргизстан, а Съюзът на българските художници я сметна за грубо пренебрежение на техния авторитет. Министър Делян Добрев тогава реши да прекрати истерията, като замрази проекта временно. Въпреки че към този момент обществената поръчка беше завършена по всички изисквания и платена, той поиска логото да се доработи до форма, която се харесва на абсолютно всички, но без идея кой ще плати или ще управлява този процес. А и лого, което да се харесва на всички, едва ли съществува.

Какъв беше резултатът? "Помолиха ни да предложим нови варианти. Направихме една среща със Съюза на художниците веднага след това. Изпратихме няколко варианта на министерството", разказват пред "Капитал" от агенцията, която работи по проекта. След това не се случва абсолютно нищо. В официалния туристически уебсайт на страната все още стои жълтата роза на предишното лого. Новият проект не се използва на туристически изложения, а след това тръгват и няколко рекламни кампании, които също не се подчиняват на измислената концепция. "Не сме го използвали никога и по никакъв повод", разказва за логото и един от управителите на "Травъл партнър" (представител на TUI за България) Богдан Христов. Той казва и че не си спомня дали брандингът е присъствал на туристическото изложение в Лондон – достатъчна илюстрация за това колко ефективно е било неговото представяне. Междувременно се изтъркулиха и няколко правителства, а временното замразяване на европроекта за "Бранд България" стана постоянно.

Грешка за 17 милиона лева

Новото и никога неизползвано туристическо лого е част от Приоритетна ос 3 на ОПРР, която е насочена към устойчивото развитие на туризма. По нея вече са завършени 132 проекта за общо 163 млн. лв., сред тях е и въпросният "Разработване на стратегия за бранд България" за 1.6 млн. лв.

В началото на това лято Европейската комисия замрази ОПРР, защото програмата вероятно не се управлява и не функционира правилно. Последва спиране на всички евросредства и задълбочени проверки на проектите. ЕК си избра статистическа извадка от 33 обществени поръчки, сред които попадна и "Бранд България". Ос номер 3 обаче е финансирала и далеч по-смущаващи идеи. Пещерата Леденика например се сдоби с информационен център с глава и криле на прилеп и бутафорна двуметрова гипсова фигура на бръмбар срещу 5 млн. лв. по същата ос. От известно време България притежава и туристическия уебсайт bulgariatravel.org, който получи срещу космическата сума от 4.8 млн. лв. в комплект с рекламна кампания в интернет с не толкова космически резултати. Все още не е ясен пълният списък от проверени проекти. Управляващите и одитни органи на ОПРР вече са на приключване със своя анализ.

Проектът "Бранд България" ще дължи корекция от 11%, или 160 хил. лв., заради нарушения при процедурата по Закона за обществените поръчки. Всъщност проектите в статистическата извадка акумулират глоба средно от 11%, която ще бъде наложена на всички проекти по приоритетната ос за общата сума от около 17 млн. лв.

Сегашният одит се концентрира само върху административните процедури по европроектите – как са организирани търгове, избирани победители и контролирани поръчките. Държавата вече има опит с подобен одит по ОП "Околна среда", където се оказа, че конкурсите са имали неясни, ограничаващи или смесени условия. След края на програмния период през 2015 г. Европейската комисия ще проверява смисъла и съдържанието на проектите, които е финансирала. Тогава залогът ще е пълната стойност на проектите и ще се измерва в стотици милиони левове, които България може да се наложи да върне.

Няма такава реклама

Намирането на общ смисъл в усилията за реклама на туризма в последните няколко години е задача с повишена трудност. От 2007 г. до сега МИЕТ е усвоило 37 млн. лв. от Европа за маркетинг на регионите и цялата страна. Държавата два пъти е дала пари за маркетингови проучвания (до сега три милиона лева, ще бъдат дадени още два), две са и рекламните кампании по "паневропейски телевизионни канали" (за 12 млн. лв – 6 млн. са вече усвоените и предстоят още толкова), два пъти МИЕТ пуска и реклама на вътрешния туризъм (5.7 млн., от които 2.6 усвоени). Туристическият бранд трябваше да е фокусната точка на всичко свършено дотук и да обедини всички бъдещи начинания, но не заработи. Това обаче не пречи на държавата да изразходва бюджети. МИЕТ разполага с уебсайт за 4.8 млн. лв., който не се използва от туроператорите и не е особено популярен, както и с лого и бранд стратегия, които стоят заключени в някое чекмедже, защото никой не ги харесва. Министерството е тромаво и когато трябва да коригира плановете си заради промените в света. Така например в средата на 2013 г. обявява, че ще прави рекламна кампания за привличане на туристи от Украйна. Обществената поръчка се проточва от юли до март на следващата година. Междувременно в Киев вече е избухнала революция, но България все пак инвестира 500 хил. лева за украинска публика. Ефектът от тази реклама остава неясен.

Последната година не беше нито добра, нито лоша за туризма, казва Богдан Христов. През лятото туристите от руски говорещите пазари са намалели с двуцифрен процент, но круизният бизнес е в бум. "Нашите пристанища посрещнаха корабите, които иначе щяха да отидат в Ялта или Севастопол", обяснява Христов. През зимата ще има повече ски туристи от Великобритания. Всичко това обаче се случва в паралелна вселена на държавните маркетинг усилия. Виолета Иванова, която е издател и собственик на медиите "ИнфоБългария", казва, че "по борсите България се представя инцидентно и на парче".

"Разработване на стратегия за бранд България" е омагьосан кръг. От самото начало държавата поставя съвсем конкретни изисквания, победителят в обществената поръчка изпълнява стриктно всички условия. МИЕТ следи процеса на всяка стъпка, включително и одобрява крайния вариант за основното лого сред четири предложения. Когато на проекта му се случва обществен провал обаче, изведнъж никой няма общо с него. И двете агенции и министерството са си свършили работата, само че резултатът е купчина въздух. Няма видим, ясен и осезаем резултат от инвестициите на България в туристическа реклама. Директно отговорни за този омагьосан кръг са заместник-министрите на туризма Иво Маринов (ГЕРБ) и Бранимир Ботев (БСП).

Сега проблемът си има изцяло ново министерство. За оптимистите това е огромно ново поле от възможности. За реалистите обаче Министерството на туризма може да се окаже капан. Шансът му да не повтори безславния край на Министерството на инвестиционното проектиране е, ако смени изцяло подхода на администрацията към маркетинга на туризма и обезпечаването му с европейски средства. 

Оригинална публикация 

www.mkt360.eu I 12.11.2014г. 

Изцяло ново и разширено съдържание, възможността за по-широко участие от страна на агенции и клиенти и достъп до обучението чрез мобилни устройства са трите ключови характеристики на четвъртото издание на Европейския рекламен сертификат (EAC), чиято регистрацията стартира на 3 ноември 2014.

Съдържанието е обновено, за да е в крачка с бързо развиващата се комуникационна индустрия и за да подсили изучаването на стратегическото планиране и креативността. В допълнение към това, програмата за получаване на Сертификата е достъпна не само за членове на Европейската асоциация на комуникационните агенции (EACA) в и извън Европа, но и за всеки млад професионалист, работещ в сферата на комуникациите от страна на агенциите или рекламодателите. Участниците вече могат да се регистрират за онлайн обучението.

Целяща не само да обучава, но и да вдъхновява, онлайн програмата предлага на участниците задълбочено разбиране на процеса на комуникациите за търговските марки, което действа като допълнение към ежедневния опит, който те получават на работното си място. Eвропейският сертификат включва седем образователни курса или модула:
Реклама и комуникация в контекст;
Разбиране на бизнеса на клиентите;
Инструментариум на стратегическото планиране;
Клиентски, творчески и медиа брийф;
Разбиране на медиа каналите;
Творчески умения и креативно развитие;
Ефективност.
Чрез разнообразие от видео материали, лесни за четене текстове, онлайн уроци, задачи, тестове и дискусионни групи програмата използва комбинирана медиа, за да предостави качествено обучение, поддържайки интереса на учащия се. Съдържанието на курса за 2015 е с обновени видео- и образователни материали и създава интересна за участниците и лесна за ползване от тях среда.

Основавайки се на успеха на Сертификата на IPA (професионалната организация на работещите в сферата на рекламата във Великобритания), създаден през 2004, неговото съдържание е приспособено от Европейската асоциация на комуникационните агенции с подкрепата на програмата Леонардо на Европейската комисия. Европейският рекламен сертификат е пряко съпоставим със Сертификата на дружеството на IPA, но е адаптиран от гледна точка на език и съдържание за по-широка европейска публика.

Около 1200 млади професионалисти от Европа, Близкия Изток и Африка се явиха на изпита през 2014.

Регистрацията за участие в програмата стартира на 3 ноември 2014 и ще е отворена до 12 март 2015.
За повече информация и за да се регистрирате за курса, посетете: http://certificate.eaca.eu/
За повече информация за сертификатите Search and Commercial моля, свържете се с certificate@eaca.eu. 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 10.11.2014г.

От Брюксел налагат на страната ни 10% финансова корекция

България ще бъде санкционирана със 160 хил. лв – 10% от средствата, платени за проекта за туристическото лого и бранд на страната, които така и не бяха приети и вече почти две години не се ползват.

Това съобщиха  за “24 часа” отлично информирани източници.

Поръчката за изработване на туристически бранд България бе спечелена през януари 2013 г. от “Обединение за бранд България”. Цената бе 1,6 млн. лв. с ДДС. Финансирането е от Оперативна програма “Регионално развитие”.

Консорциумът създаде лого, в което има слънце, море, чадър, но то не бе харесано от обществеността и от Съюза на българските художници и така и не задейства. Други пък видяха в логото прилика с това на Киргизстан.

Експертите от Министерството на регионалното развитие са направили одит на проекта и са предложили първоначално 5% финансова корекция.

След одита на Европейската комисия обаче поисканата от техните специалисти финансова санкция е станала 10% от стойността на проекта, съобщиха източниците.

Сумата трябва да бъде платена от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което е организирало търга. Сега обаче, след разделянето на ведомството на три, вероятно санкцията ще бъде прехвърлена към Министерство на туризма.

Освен изработване на лого и слоган проектът на “Обединение за бранд България” включваше и анализ на туризма ни като цяло и определяне на конкурентните пазари. Тогава управляващите туризма заявиха, че сме спестили близо 1 млн. лв. при търга, тъй като финансирането от Брюксел за проекта бе 2,8 млн. лв. Освен основното бяха изработени и 10 продуктови лога за различните видове туризъм, но и те не се ползват.

След скандала с новото лого и досега на всички международни туристически борси, на брошурите на туроператорите и на билбордовете, с които участва България по света, е старото жълто- оранжево лого с розата.

Оригинална публикация

Център за творческо обучение I 14.11.2013 

Деца нa 5 години се учат интерактивно и в реално време, чрез най-нова техника и методика в 171 ОДЗ в София

В понеделник (18.11.2013г.) от 09:30ч. ще се проведе интерактивна ситуация, чрез свързване на две групи деца, посещаващи в детска градина 171 ОДЗ “Свобода”, София, като част от процеса на изпробване на най-новите обучителни методи по проект “Устойчиво развитие в ранно-училищното обучение – SUSTAIN”.
Водещи по време на свързването ще са старши учители Милена Митова и Теодора Йосифова, упражняващи професията си в ОДЗ 171 “Свобода”, гр. София, урокът е по образователно направление „Природен свят” на тема „Растенията в света около нас”

По време на урока, децата от двете групи ще се свържат с през интернет и чрез Интерактивна бяла дъска, като ще се учат и играят върху обща задача! Чрез този метод, е пилотно прилаган в България от екипът на Центъра за творческо обучение и четири години подготовка от педагогическият екип на 171 ОДЗ.

Проектът “Устойчиво развитие в ранно-училищното образование – SUSTAIN” (номер на проекта: 518321-LLP-2011-TR-COMENIUS-CMP) се осъществява с финансовата помощ на Европейската Комисия и целта му е да събере и разпространи добри практики от страните партньори (България, Италия, Турция и Румъния) за успешно преподаване на темите от устойчиво развитие в начален и предучилищен етап. Иновативната методология на проекта, основаваща се върху принципите на природно-базираното обучение, подкрепя развиването на ключови компетенции за учене през целия живот в ранна детска възраст.
В рамките на проекта са разработени над 100 урочни плана, 50 от които са избрани като добри практики и са достъпни на 5 езика (български, английски, турски, румънски и италиански) в базата данни на проекта.
Сайт на проекта и база данни: http://sustain-project.eu/
 

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 02.03.2011

Изборът на кандидатите улеснявал политически и икономически натиск над съвета.Правилата и критериите за избор на членове на СЕМ не осигуряват независимост на регулаторния орган.
Това пише в мониторинг, поръчан от Европейската комисия, с който "168 часа" разполага. Документът е от декември 2010 г.
От СЕМ са изпратили свои отговори на поставените въпроси и критики обясни пред "168 часа" председателят на медийния съвет Георги Лозанов.
"След като се запознаят с нашите аргументи, от Европейската комисия ще излязат със становище, но към момента никой не може да каже кога ще стане това", обясни Лозанов.
Поръчаният от ЕК мониторинг поставя СЕМ на прицел в почти всички основни моменти по формирането му. В доклада се критикуват критериите за номиниране на членове на съвета, избора им, начина на финансиране. Припомня се и че въпреки изискването медийните надзорници да не са били съпричастни към службите на бившата Държавна сигурност, то през 2008 г. е имало и такъв скандален случай. Основната критика е насочена към номинирането на членове на СЕМ. Според доклада тук се създават наймного предпоставки за липсата на независимост. "Независимостта на регулатора не е гарантирана с оглед обезпечаването на правото на отделни групи със значимо обществено значение да представят своите представители, които да бъдат избирани за членове на СЕМ. Няма правила относно предварителния подбор на хората, които биха могли да станат членове на СЕМ.
Липсата на прозрачна процедура по номинирането на кандидатите оставя избора на субективната преценка на президента и на членовете на парламента. Така се улеснява евентуалното налагане на политическо влияние и на икономически интереси върху регулаторния орган." – Това буквално е записано в документа
Поръчаният от Еврокомисията мониторинг е категоричен, че предписаните от закона критерии, на които трябва да отговарят евентуалните членове на СЕМ, са "общи и не могат да бъдат считани за гаранция за независимостта на членовете на СЕМ или 3а техния опит в сдЗерата на медиите". В чл. 25 от Закона за радио и телевизия е записано, че "членовете на съвета могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и продЗесионално признание".
Изискванията придобиха този вид през есента на 2005 г., с идването на власт на кабинета "Станишев". С поправката, внесена от БСП, отпадна изискването членовете на СЕМ да имат 5-годишен трудов стаж в областта на електронните медии. Президентът Георги Първанов не наложи вето на споменатата поправка. При следващите ротации в съвета Първанов се възползва от промяната и посочи за свои представители в СЕМ именно хора без стаж в електронните медии.
Днес липсата на изискването за такъв професионален стаж е една от критиките на мониторинга на Европейската комисия. Документът посочва, че тази поправка, направена по идея на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, е сериозна пречка пред независимостта на медийния съвет.
"Действащата процедура За избор на СЕМ не предоставя достатъчно гаранции За независимост от политическите сили или икономически интереси поради факта, че членовете на СЕМ се избират ди ректно от държавните институции, без специално Законово условие За номинирането им и без напълно достатъчни Законови гаранции за тяхната без пристрастност, професионализъм, както и уверение, че те представляват интересите на значими обществени групи", се казва в мониторинга, представен на Европейската комисия.

Стр. 10