в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2010-03-10
Наместо сдружението да брани авторските права на българските композитори, те всячески бранят него с надеждата един ден също да се доредят в ръководството му
Миналата седмица Филип Киркоров обяви пред руските медии, че цената на най-новата, написана от него песен "Бели нощи" започва от 100 000 евро и вече имал трима желаещи да наддават, за да си я купят. Единият от тях се оказа Дима Билан, който потвърди, че Киркоров му е поискал точно толкова. За разлика от Русия, където пазарът е огромен, а композиторите – милионери, у нас техните събратя могат само да мечтаят за подобни приходи. Разбира се, има и изключения като вървежния към днешна дата тандем "Ясен Козев – Крум Георгиев", автори на няколко хита, сред които и "Губя контрол, когато…", които са сред малцината, можещи да си позволят да продават скъпо песните си. За всички останали, ако не са се закачили навреме за някоя компания, издаваща поп-фолк и съответно плащаща добре, единствена надежда би трябвало да е "Музикаутор". Това сдружение се грижи за събиране на
отчисленията за авторски права от концерти,
излъчвания в ефира и музикално оформление в заведенията. Пари, които трябва да прибира от съответните организатори на публичните мероприятия, както и от собствениците на медии и заведения, а после би трябвало да разпредели между носителите на тези права: композитори, текстописци, аранжьори.
Въпреки самия факт на съществуване на подобна структура, въпреки че в ръководството й са куп знаменитости от гилдията, като Кирил Маричков, Васил Гюров от "Ревю", Александър Кипров, Митко Кърнев от "Д-2", Калин Вельов и споменатия по-горе Ясен Козев, около "Музикаутор" постоянно има нещо мътно. Мине се не мине време и някой композитор изреве, че не получава почти нищо от тези отчисления. Досега в този списък на недоволните са се наредили Тончо Русев, Митко Щерев, Стефан Диомов, Дани Милев, от края на януари там е Георги Костов, а от февруари компания им прави вече и Асен Гаргов. Общото между всички тях е, че са все автори, които не присъстват нито в изпълнителното ръководство на "Музикаутор", нито дори в общото му събрание. От което следва, че нямат пряк достъп до счетоводството на сдружението и не разполагат с информация какво точно се случва там.
Странно е обаче, че недоволните досега нито веднъж
не са изсипали гнева си срещу органа,
който е длъжен да им обгрижва правата. За сметка на това го отнасят изпълнителите, за които са писали песни. Но не всички, а само онези, които са в творческа активност. Тончо Русев, Митко Щерев и Асен Гаргов, например, забраниха на Лили Иванова да изпълнява парчетата им, понеже имала много концерти, при това добре платени, но те пари от тях не видели. Но и Лили Иванова също е прибягвала до забрани. В дните, когато бе премиерата на автобиографията за нея, написана от Мартин Карбовски, певицата се опита да спре разпространението на друга книга за себе си, подготвена от предишния й любимец Исак Гозес. Изобщо в целия скандал около песните й Лили Иванова, наместо да се възползва от позицията си на потърпевш, допълнително наля масло в огъня. Тя първо обясни на публиката, че тези, които я атакуват, не са никакви композитори, а после перфектно се възползва от поканите на различни медии, за да даде становище по скандала с песните, като се опита да рекламира скъпи марки в ефир. В предаването "Сеизмограф" на бТВ преди три седмици Иванова каза: "Тези песни станаха хитове, защото ги изпях аз, нека да ги бяха дали на друг да ги изпее, пък да видим дали щяха да станат известни… И няма какво да ме обвиняват, сякаш си дипля парите под новия си дюшек "Дормео". В предаването на Марта Вачкова по БНТ1 пък Иванова вметна, че наскоро си купила италиански обувки "Лориблу".
По подобен махленски начин се разигра и
драмата между Стефан Диомов и "Тоника"
Бургаският композитор, който през годините е работил основно с различните формации на тази група, нарочи съответно тях за пропуснатите си финансови ползи. В резултат на което около 80 златни хита на "Тоника" вече могат да се слушат само на запис – Диомов им забрани да ги изпълняват на живо. Пак в ефира на бТВ Диомов и Георги Найденов от "Тоника" едва не се сбиха, докато изясняваха позициите си. Малко по-незабелязано мина кавгата между Дани Милев и Мариана Попова. Той нито веднъж не е обявявал публично, че й забранява да пее песните му, сред които е и "Нека да плача", която ни представяше преди време на "Евровизия". Каза само, че повече не иска да има нищо общо с певицата, защото й бил жестоко обиден. Факт е, че от времето на това изявление тя вече не пее на живо нищо, композирано от Дани Милев.
Същото споходи и "Сигнал", които сега може и сами да си правят музика, но по социалистическо време правилата са налагали да работят и с композитори като Георги Костов. Наскоро той им забрани да пеят неговите парчета, най-известното сред които е "Да те жадувам". Любопитен момент тук е, че Костов използва в наказателната си акция срещу групата не друг, а точно виновника за липсата на авторски отчисления – "Музикаутор". Композиторът поиска тъкмо от
сдружението да наложи на "Сигнал" тази забрана
и то се справи перфектно. За няколко дни из цялата страна бяха разпратени нотариално заверени писма, с които на всички медии се оповестяваше, че вече нямат право да излъчват концертните изпълнения на съответните песни на "Сигнал". "Музикаутор" дотолкова се престара в изпълнението на тази задача, че писма получиха дори забравените и от бога и останали на доизживяване общински радиовъзли в страната – последните, които биха тръгнали да пълнят кратката си едночасова програма на ден с концерти. Ако с такава мащабност сдружението работеше и по събиране и изплащане на авторските отчисления, вероятно недоволни композитори у нас нямаше да има.
Много показателно за това как точно "Музикаутор" си върши работата е случилото се през 2006 г., покрай участието на България на "Евровизия". Регламентът на фестивала задължава всички участващи телевизии да излъчат по веднъж клиповете на песните, преди представянето им на живо. Това означава, че българското парче на Дани Милев се е завъртяло поне 32 пъти, колкото бяха държавите участнички в онази година. За тези 32 просвирвания из Европа Дани Милев се беше похвалил в едно интервю, че е получил почти 5000 лева за авторски права. Същевременно за двете години 2006-2007, когато "Нека да плача" се въртеше нонстоп навсякъде в България, "Музикаутор" бе превело на Милев всичко на всичко 700 лева.
По този начин сдружението работи и с останалите композитори. Но вероятно този подход не е валиден за всички. Защото характерна особеност за онази част от гилдията, която е в ръководството на "Музикаутор", е, че досега нито веднъж не се е оплаквала, че авторските им права са накърнени. Или поне не са го правили публично. Тоест разделителната линия в гилдията на композиторите у нас очевидно минава покрай ръководното тяло на "Музикаутор". В общото събрание на сдружението е и текстописецът Александър Петров. Негови са стиховете на песента "Близо до мен", която, изпята през 1992 г. от Вили Кавалджиев, взе голямата награда на вече несъществуващия фестивал "Златният Орфей". Години наред след това Петров проглушаваше ушите на цяла България, че не бил получил и стотинка от наградата като авторски права от покойния вече шеф на "Орфея" Генко Генов. Сега Петров е в управата на "Музикаутор" и отдавна вече не се е чуло да е недоволен. Въпреки че авторите на музика у нас прекрасно знаят къде е истинската причина да са ощетени, не се е забелязало някой досега да е подвел под отговорност сдружението "Музикаутор". Може би не го правят, за да не си затворят вратата към евентуално и свое участие един ден в ръководството му.
Стр. 12
