в. Тема спорт | 2010-03-15

След края на футболната си кариера Димитър Бербатов може да се пренасочи към журналистиката, обяви мениджърът му Емил Данчев в интервю за "Спорт Мания" по Канал 3. "Мнозина големи футболисти са избирали да тръгнат по този път, защо да не стане и с Митко", коментира агентът по повод интензивните коментари, които звездата на Юнайтед започна да пуска в личния си блог. Това още веднъж потвърди тезата, че Бербо сам пише материалите си, а не някой друг, както се спекулираше.

Стр. 20

в. Стандарт | Ирен ДЕЛЧЕВА | 2010-03-15

Шефът на "Имеди" Георгий Арвеладзе специално за "Стандарт"

- Г-н Арвеладзе, кой измисли този сюжет по вашата телевизия?

- Това беше в предаването "Специален репортаж" и в нея работят продуценти, които решават какво да има в него. Това беше сценарий на най-лошото, което може да стане в Грузия. Предаването започна с токшоу, в което имаше много гости – обществени дейци и експерти. Над сценария работиха не само журналисти, но и уважавани грузински политически анализатори.

- Каква беше целта?

- Целта не беше паниката. Имаше предупреждение в началото на предаването. А целта беше да се осмисли рискът, който съществува сега пред Грузия, като имаме предвид политическата ситуация вътре в страната – връзките на някои грузински политически лидери с Москва. Ние сме страна, която преживя 1921 г., когато Грузия беше превзета от съветската армия чрез война. Тогава се намериха политици, които открито приветстваха съветската армия и оглавиха нейната интервенция. Тогава го направиха така, че да изглежда като смяна на властта – все едно беше победила опозицията. Сега има също такива грузински политици и има голяма прилика между 1921 г. и сега. И ние знаем, че Русия продължава агресията и рисковата политика в региона. Така че решихме да предупредим обществото какво може да стане.

- Но настъпи паника, нали?

- Ние веднага се извинихме. Паниката настъпи не толкова от хората, които са гледали телевизия, а от тези чули-недочули, които са си звънели по телефона и пускали съобщения.

- Посланикът на Русия в НАТО намери връзка между срещата НАТО – Грузия и предаването, излъчено веднага след това. Каква е тя?

- Това е смешно. Предаването не е съгласувано с никого, за НАТО изобщо не може да става дума. Телевизията ни е независима и ние предварително не съобщаваме за предаванията си на политическите власти на страната или на някой друг. Истината е, че сме притеснени от това, което става сега – разбираме, че интересите на Русия в Грузия не са удовлетворени. Тя открито признава, че иска смяна на курса в Грузия. Така че искахме да попречим на клановете, работещи срещу страната ни.

Стр. 27

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-03-15

Юридичесият казус може да забави финализирането на продажбата на медията

"КейбълТел Евроком" обмисля да сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по казуса с bTV Cinema, научи в. "Пари" от запознати със случая източници. Телекомуникационната компания, която разпространява цифрова и кабелна телевизия, ще предостави случая на КЗК в началото на следващата седмица. Спорът между двете компании датира от няколко месеца, тъй като "КейбълТел Евроком" отказва да излъчва bTV Cinema в своите цифрови и кабелни пакети, без да вдига абонаментните такси.

Споровете

Исканията от страна на медията са двата тематични канала да бъдат разпространявани безплатно за потребителите, но от оператора контрират, че това не е възможно. Причината е високата цена, която bTV иска от оператора, за да разпространява програмите й. Според непотвърдена информация става дума за седемцифрена сума в евро за период от две години. От "КейбълТел Евроком" не потвърдиха, но и не отрекоха информацията за предоставянето на случая в ръцете на КЗК. Преговорите са в абсолютен застой и проблемът не е близо до решаване, коментира за в. "Пари" Димитър Радев, маркетинг директор на
"КейбълТел Евроком". От PR отдела на bTV също коментираха, че преговорите не са довели до някакъв резултат. Според "КейбълТел Евроком", ако програмите на bTV бъдат включени в услугите на оператора, вдигането на потребителските такси е наложително.

Последствията

Не е ясно, ако се стигне до сезиране на КЗК, дали това ще се отрази на срока, в който трябва да бъде приключена сделката между bTV и новия й собственик Central European Media Enterprices. В средата на февруари СМЕ купи bTV, двата й тематични канала и 74% от дела на News Corporation в радиокомпания "СиДжей" за сумата от 400 млн. USD. От СМЕ очакват да приключат с изкупуването до края на второто тримесечие на годината.
***
Текст под снимка
Преговорите между медията и оператора за излъчването на bTV Cinema са в задънена улица

Стр. 9

в. Монитор | 2010-03-15 

Facebook е доказано успешен за привличане на нови клиенти за фирмите

Заради самата дефиниция на термина "социални мрежи" се предполага, че те осигуряват социални контакти. В тях хората си създават профил и се свързват с други потребители – за предпочитане приятели, без значение дали нови или стари. Следва избор на снимка за профила, например от последната екскурзия до Гърция, така че другите да могат да я видят и коментират.
Изпълнението на тези стъпки почти винаги е последвано от разглеждането на приятелските профили и информацията, която са качили. Паралелно с това някой от въпросните приятели се появява на линия и започва чат.
Разбира се, това отнеме време и затова някои работодатели забраняват ползването на социални мрежи на работа, както и други сайтове, които отнемат от времето.
Единственият проблем е, че социалните мрежи не са просто мода. Вярно е, че определени сайтове са идвали и са си отивали през последните пет години, но актуалността на интерактивните общества продължава, а компаниите са активни участници.
На практика притежаването на социални медийни умения
в автобиографията е предимство в момента, при положение че много от днешните работодатели нямат акаунт във Facebook или Twitter.
Малко работодатели биха спорили, че порокът на социалните мрежи е наследствен, но това, което прави сайтовете страхотни (свободата да се публикува всичко, което е в главата, да се обсъждат горещите теми на деня, да се качват глупави снимки) е и това, което прави тези места опасни за една компания.
Според изследване на Proofpoint Inc през миналата година за политиките и рисковете от загуба на информация 17% от компаниите признават, че са проследявали публикуването на конфиденциална, любопитна или лична информация в социална мрежа, каквато е Facebook или LinkedIn. 10% от тях пък са предприели дисциплинарни мерки срещу служители, които са нарушили политиките на социалните мрежи през последните 12 месеца. 8% са уволнили служител за нарушаване на политиките на социалните мрежи, а 45% са силно загрижени за фирмена информация, която е публикувана в социалните мрежи.
Дона Хал работи в търговска компания за недвижими имоти, където Facebook и MySpace са забранени за всички компютри с достъп до интернет.
Достъпът до сайтове за пазаруване и гледане на спортове
също е ограничен. Все пак служителите имат възможност да използват смартфон за връзка с който и да е ограничените сайтове и компанията не може да ги спре, отбелязва Хал. Този начин според нея не е подходящ за справяне с проблема.
"Като мениджър фокусът трябва да бъде насочен към постигане на резултати и продуктивност, не просто да се надявате, че като скриете играчките и те няма да открият нещо, с което да играят", казва Хал.
Нан Йорк работи за корпорация, която е блокирала няколко уеб сайта, включително Facebook, в резултат на което работата се влошава.
"Този метод не повишава продуктивността ми. Преди забраната работех пълноценно за работодателя си и оценявах малкото минути, които имам за почивка, казва Йорк. Аз съм възрастен човек и поемам отговорностите на възрастен много сериозно – от плащането на сметките до изпълнението на работата ми. Нямам нужда от порицанието на по-висшестоящите."
За Йорк ситуацията е въпрос на доверие към служителите от страна на директорите.
"Те не се доверяват на работниците си за разграничаване между подходяща и неподходяща медия на работното място или да вършат работата си", допълва тя.
Компанията BookMasters Distribution е открила едно от решенията, счита маркетинг координаторът Ким Суонсторм. Компанията е блокирала всички сайтове за социални мрежи, както и други потенциално опасни страници.
"Разбирам важността, но е изключително неприятно, когато търся някои неща и непрекъснато достъпът до тях ми е блокиран", обяснява Суонсторм. "Опитваме се да сме в крачка с изказаното за книгите и компанията ни в сайтовете със социални мрежи.
Нашето решение е да отделим едно компютърно общество
на обикновено място, за което да няма ограничения."
Други организации, като правните офиси на Патрик Хувър, използват социалните медии за собствения им бизнес. Служителите и вътрешните хора са насърчавани да имат достъп и да оползотворяват социалните медии както намерят за добре, за да помогнат на работата. Facebook е доказано успешен да привлича нови клиенти и да повишава публичността на фирмата. Освен това организацията може да рекламира шумно технологично-спестовния си подход към бизнеса, да не говорим за ефекта, който достъпът до социална медия има върху морала на служителите.
Очевидно компаниите не застават на единна позиция за социалните медии и базирайки се на различните опити, единични действия може би няма да са най-добрият подход за справянето. Ако Facebook може да бъде от полза на компанията, защо тогава да бъде забранен? Ако служителите си губят времето с него, има ли смисъл да бъде разрешен?

Стр. 11, 14

в. Новините днес | Марина КИРОВА | 2010-03-15 

Вече две седмици тонове мастило се излива по повод трагикомедията Първанов-Дянков. Но някак тихомълком се подминава един тревожен аспект от стенограмата на президента. Първанов определи медиите и като достоверен източник на информация, но и като посредник в политически сценарии и инсинуации. А второто не прозвуча никак добре.
Разбира се, някой може да каже, че в стенограмата няма директно обвинение към медиите. Но пък има внушение.
Точно както на въпроса на водещия "Млад милиардер ли е?" и в отговора на Дянков "Не е млад, определено".
Първият ни политик намекна, че медиите участват в " подготвени атаки" и "сценарии", без да си направи труда да приведе някакви аргументи и факти. Подобно обвинение, изказано от президента на страната, задава доста неудобни въпроси. Както за това каква е ролята и авторитетът на медиите, така и за това как политиците използват властта си.
Друг е въпросът защо медиите не се почувстваха засегнати от репликите на Първанов? Президентът се обиди от думите на Дянков личностно и институционално и си потърси извинение. Медиите обаче не. Наистина, водещите на шоуто Иван и Андрей персонално излязоха с разграничителна позиция и се защитиха, че не участват в сценарии. Вярно е, че на пресконференцията на Първанов в петък Сашо Диков поиска доводи за президентското твърдение. И добре че попита, та Първанов да разясни, че имал предвид не медиите, а екипът на Дянков. Но това не променя факта, че медиите като професионална общност и обществена институция цяла седмица си мълчаха. Позицията да не се набутваш между шамарите със сигурност е безболезнена, но също така сигурно е, че не те прави уважаван фактор. Дори и ако срещу теб стои държавният глава.
Защото практиката показва, че когато политиците употребяват медиите както им се харесва, бумерангът на обществената и медийна неприязън почти сигурно се връща към политиците. А когато медиите позволяват на политиците да ги употребяват както им харесва, бумерангът на общественото недоверие се връща при медиите.

Стр. 16

в. Струма, Благоевград I Георги БУЗОВ I 2010-03-13

72-г. Елена Михайлова

- Как стана професионален продавач на вестници?

- Случайно. Започнах на 18 март 1992 г., веднага след като се пенсионирах. Преди това работех в Завода за съобщителна техника в Благоевград като бобиньорка. Казах си: Елено, на тия години бобиньорка вече никой няма да те вземе. Или трябва да станеш чистачка, или се хвани да продаваш вестници. Избрах втората възможност и така се изтърколиха цели 17 години, откакто съм в този “бизнес”.

- Павилионът ти е на кьоше, минават много хора, имаш добра клиентела, със сигурност и добри пари изкарваш.

- За тебе 300-350 лева за 12-часов работен ден и цели 30 дена в месеца добри пари ли са? Но няма къде да ида на тия години. Както виждаш, млад човек, продавач на вестници, в нашия град няма – всичките са пенсионери, които се опитват да прибавят по нещо върху пенсийката си, защото иначе са вътре с бюджета.

- Как минава денят ти?

- Сутрин отварям към 6 без нещо. Първо си подреждам вестниците. Някъде към 6.30 “цъфват” и най-ранобудните ми клиенти. Докъм обяда е добре. Следобеда продажбите са слаби. Това е времето, когато се купуват повече списанията,а след четири-пет часа почти нищо не върви.

- А когато завали дъжд?

- Тогава е направо кошмар. Покривам вестниците с парчета найлон, за да не се намокрят, но не си е работа, защото хората обичат да поспрат, да разгледат и тогава да купят. Дъждовно ли е времето – оборотът ми е нула. Аз затова не обичам есента и зимата – хем е студено, хем и клиентите са по-малко.

- Как си обясняваш факта, че един ден продаваш повече, а на другия – по-малко вестници?

- В много случаи алъш-веришът ми зависи от сутрешния преглед на печата, който правят по телевизията и радиото. Като чуят за нещо интересно – хоп, идват веднага при баба Ленче.

- Когато ти е по-спокойно, към кой вестник посягаш най-напред?

- Различно. По-често прелиствам местния ежедневник, не пропускам обаче “жълта преса”, хвърлям задължително и по едно около на “наборите ми”, като например вестник “Трета възраст”, “Над 55 години” и т.н. Ама всичко е, колкото да минава по-бързо времето.

- След 12 часа работа не ти ли идва нанагорно?

- Иде ми, разбира се. Вечер се прибирам като скапана круша, но нямам друг изход – трябва да изкарам някой лев, защото с една пенсия не се кара. Имам внуци, искам и на тях нещо да подам. Пък да ти кажа, свиква се – тоя мине, друг ти каже здравей или здрасти, трети се спре на приказка, четвърти си е наумил, че аз съм му нещо като изповедалнята за грижите му вкъщи, и така често пъти не усещам кога е минал денят.

- Колко заглавия на вестници и списания предлагаш в павилиончето?

- Не са повече от 60-70.

- Успяваш ли да ги продадеш всички?

- Много рядко. Има вестници, като “Струма” например, и сто броя да ми дадат, ще ги продам. Има обаче и такива, от които и едната бройка, която са ми оставали, зорлем я пласирам. И със списанията е същото.

- Сега ми кажи – кои са ти най-лесните за продаване вестници?

- От ежедневниците – “Струма”, “24 часа”, “Телеграф”, “Стандарт” и “Труд”. От седмичниците – “Уикенд”, “Галерия”, “Шоу”, “Вестник за дома”, “Лична драма”. Пенсионерските, като “Трета възраст”, “Над 55 години”, и още един-два “от тая нива” се купуват, защото са много евтини и бая страници имат, та човек може да си ги чете чак до следващата седмица. От останалите продавам колкото за “цвят в косите”, както казва една моя приятелка.

- Ако зависеше от тебе, какво би сложила във вестниците като информация?

- Повече човешки истории, интервюта с интересни хора, т.е. това, което хората не са имали възможност да чуят или да видят по радиото и телевизията вчера. На народа му е омръзнало от политика и затова търси нещо “за душата”, та дори и да е измишльотина некоя.

- Средно на ден какъв процент от доставените ти бройки успяваш да продадеш?

- Различно. От вестниците, които се търсят, продавам между 85-90 на сто. От “Монитор”, “Дневник”, “Новинар”, “Пари”, “Атака” и др. продавам не повече от 25-30 %. Останалото връщам. От седмичника “Капитал” например, нищо че струва 2.50 лева, продавам доста, и то все на едни и същи клиенти.

- Има ли вестници или списания, от които не си могла да продадеш дори и една бройка?

- Такива еднодневки имаше бая преди години, когато всеки с повечко пари започваше да издава я вестник, я списание. И сега има издания, които никой не чете, ама са по-малко. Пък и види ли, че не се търсят, шефът спира да ги доставя.

- Виждам, че имаш клиенти, които въобще не разгръщат вестника, който си купуват.

- Повечето са такива. Идват, взимат каквото са си наумили от сергията, плащат и си заминават. Тях ги обичам най-много. Имам обаче и от другите – които ще прелистят всичките вестници, дето съм ги изкарала отпред, и накрая пак нищо няма да купят.

- Лесно ли разпознаваш кой от застаналите пред сергията ти ще купи я вестник, я списание и кой няма да купи?

- Да не се хваля, ама мога да се цаня някъде за “психолог”. Тези, които са решили да си купят вестник или списание, си държат парите в ръката. Другите – в джоба. И в повечето случаи искат само да разгледат.

- Редовни клиенти имаш ли?

- Разбира се. И то много. На тях разчитам винаги. Най-възрастният от тях е бай Асен Нитов, който живее в съседния блок отдолу. Скоро научих, че той е бил най-старият филателист в България. През всичките тези 17 години не е пропуснал и ден дори да не купи любимия си вестник “Струма”.

- Тази зима имаше доста студени дни. В такъв студ как издържаш?

- Навличам се с повечко дрехи, завивам си краката с едно по-дебело одеяло и така. От време на време си пускам и електрическата печка, ама много дебело ми излиза на масрафа. Зимата не е най-приятното време за човек с моя занаят, но и през лятото не се издържа от горещина. Важно е обаче на душата да е добре.

- Как й угаждаш на душата ти?

- Скромно, сутрин си взимам задължително по едно кафенце от кафенето отсреща, и толкова.

- Ако сега шефът ти рече да те премести в друг павилион, какво ще направиш?

- Ще се пазаря да си остана на това място, защото едно че ми е близо до дома, второ, защото тук съм от 17 години и всички ме познават. И трето – да не се хваля, но повечето от хората в квартала си купуват вестници от този павилион единствено заради уважението, което им засвидетелствам. Шефът знае това и засега се въздържа да ме мести.

- Жените или мъжете са по-добри клиенти?

- Мъжете. Те купуват 90 на сто от вестниците. Списанията са територия на младите хора, които се интересуват от мода, от обзавеждане и от автомобили, а детските издания се купуват предимно от майките и бабите, които са излезли на разходка с децата или внуците си.

- Спомням си, че преди години една твоя колежка продаваше вестници на Централна гара – София с думите: “Няма стандарт, няма демокрация, няма пари… останаха само труд и капитал!” Ти използваш ли такава реклама, за да си продадеш вестниците?

- Стара съм за такива работи. Който иска – да купува, а който не иска – прав му път. Данчо, който продава вестници по улиците, той е по “рекламата”. Аз не мога така.

- Продаваш ли на вересия?

- Ако не го познавам, няма да му се хвана на приказката. Но на тези, които ги познавам, правя такива услуги, но рядко, защото съм имала случаи, когато са забравяли да ми платят, та е трябвало да ги подсещам.

- Къде държиш вестниците от рода на “Чук-чук”, “Аз и Ти”, “Супер шанс” и т.н.?

- Под масата.

- Търсят ли се?

- Както казват хората, за всеки влак си има пътници. Купуват ги главно по-младите мъже. Продавам седмично по 4-5 броя от тях. Едно време мераклиите бяха повече и съм продавала на седмица по 20-30 броя, ама от една-две години почти нямам клиенти за тях. Мисля, че интернет сайтовете и телевизионните порноканали им изядоха “хлебчето”.

- В Благоевград не се продават чуждестранни вестници. Как смяташ, ще вървят ли немски, гръцки или френски вестници и списания в нашия студентски град?

- Не мога да ти кажа. Иначе минават всеки ден млади хора, повечето явно са студенти, и ме питат за различни заглавия на немски, френски и италиански вестници и списания, но нашата фирма не предлага от тях, защото ако останат непродадени, всичко ще е чиста загуба. А и при сегашната ситуация, когато българските вестници и списания едва-едва вървят днес, не ми се вярва чуждестранните да станат по-търсени.

- Защо павилионите за вестници в Благоевград са с размери на коптори, вместо да бъдат малко по-широки и по-красиви?

- Не знам кой акъллия от общината ги е проектирал и одобрил и как е преценил, че трябва да са толкова малки, та човек да не може да се обърне. Виж как съм натрупала вестниците един върху друг в тази теснотия. И то за какво – защото някой си е решил, че вестникарите ще “забогатеят”, ако будките станат поне с един метър по-широки.

- Докога смяташ да продаваш вестници?

- Докато мога. Видя ли, че започва да не ме бива за тази работа, минавам на резервния вариант – пенсийката ми, и започвам да си гледам живота. Но засега оставам. На 18 март ще започна 18-а година като продавачка на вестници само в този павилион.

Стр. 8

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-03-15 

Мариана Брашнарова е директор на Асоциацията на рекламните агенции (АРА)-България. Завършила е математика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има специализации по маркетинг и мениджмънт в САЩ, Япония, Англия, Белгия, Австрия и др. Преди да започне работа в АРА, е била мениджър "Международни проекти" към Евроинфоцентър. 

- Госпожо Брашнарова, на 16 март Асоциацията на рекламните агенции (АРА) ще събере в НДК рекламни, медийни и маркетингови специалисти на форум, за да формулират рационалните стъпки от обикновената реклама до „лъвската”. Какво още ще се случи в рамките на събитието?
- Освен изключителната среща с Йонатан Доминиц – човекът, „дресирал” само за три години над 15 рекламни лъва от Кан, ще анализираме и ще отчетем в цифри каква е била 2009 година за рекламния бранш. Както и какви са прогнозите и тенденциите за 2010-а. Гледната точка на рекламодателите по отношение на правилата за избор на рекламни агенции ще представи председателят на Българската асоциация на рекламодателите Антонис Кандзелис. Отговорът на въпроса как да бъде задържано доверието на потребителя в дигиталната ера ще представи Малте Лохан от Световната федерация на рекламодателите. В дискусиите в рамките на форума ще се дебатира и за теми като действителността в онлайн рекламата; промените в потребителския модел по време на криза, саморегулацията и корегулацията на търговските съобщения в България. Включени са презентации на ПРО.БГ, Нова българска медийна група, „Инвестор“.

- Има ли официална статистика в кои категории е насочена най-голяма част от финансовите средства за реклама – интернет, външна реклама, радио, списания, вестници ?
- В България около 50% от рекламните инвестиции са в телевизионна реклама.
За 2008 г. последната година с ръст на рекламните бюджети от 9% спрямо 2007 г. – около 21% са вложени в преса и 15% във външна реклама. 

- Какви са стратегиите и подходът на рекламните агенции сега в новите условия – на свити бюджети и пазари?
-От рекламните агенции се изисква да бъдат по-креативни, интересни и различни, за да компенсират намалените рекламни бюджети.

- АРА в партньорство с Българската асоциация на рекламодателите (БАР) иска да въведе ясни правила при организирането на конкурси за рекламни агенции. Какви са до момента рисковете в процеса на работата ?
- Ние се обединихме около официален документ с описани конкретни правила и добри бизнес практики в отношенията клиент – рекламна агенция при организиране на конкурс за избор на рекламна агенция. Предложените от нас норми са одобрени и се основат на принципите и опита на Световната федерация на рекламодателите и Европейската асоциация на комуникационните агенции. Те са изключително ефективни и рационални, защото предоставят практически насоки за двете страни – агенция и клиент, за това как да бъде организиран, проведен и завършен един конкурсен процес успешно, като в същото време той да доведе до нови партньорски взаимоотношения. Правилата представят работещи формули и полезни съвети както по отношение на общите принципи, така и за конкретните детайли. 

- Смятате ли, че с прилагането на тези правила ще има гаранция за равноправна конкуренция и честна игра на рекламния пазар, както и за създаването на по-качествена реклама? 
- Причините за провеждането на един конкурсен процес могат да бъдат много и е важно всички страни да разберат защо конкурсът е бил обявен. Понякога отношенията между клиент и агенция се прекратяват. Клиентите също така могат да се изправят пред нуждата от нова агенция, допълнителна агенция или различен тип агенция. Важно е и двете страни клиент – агенция да полагат максимално усилия, за да поддържат отлични отношения, да ги преразглеждат редовно и да се стараят да решават проблемите, без да се налага да се разделят. 
Конкурсът за избор на нова агенция може да бъде част от процеса, който гарантира, че маркетинг бюджетите осигуряват максимална полза за дадената марка. Целта е те да предоставят по-ефективни творчески и/или медийни комуникационни решения, по-хармонични или конструктивни работни отношения, или да създадат по-висока ефективност на инвестициите. Въпреки това се случва огромни количества време и пари да се инвестират и често да не се прилагат правилно от клиентите и от агенциите. Причината може да се корени в неефективността на конкурсния процес, а това може да доведе до вземането на непродуктивни решения, които трябва да бъдат поправени срещу допълнителни разходи и време и в ущърб на марката. В документа се разглеждат основните принципи, по които би трябвало да се организира и провежда един конкурс за избор на нова агенция. Защото успешният резултат от конкурса има своите двустранни измерения: да позволи на агенциите да участват при справедливи и прозрачни условия в конкурси, от една страна, и да позволи на рекламодателите да откриват агенциите, които най-добре отговарят на техните нужди, от друга. 

- Може ли да конкретизирате правилата, по които трябва да се проведе конкретно един конкурс за избор на нова рекламна агенция? 
- Те са описани подробно и се основават на европейските стандарти и принципи. Това са: ясното дефиниране на причините за стартирането на отделния конкурс; изясняване на целта и профила на агенцията, която се търси според функциите и задачите; агенция за пълно рекламно обслужване или специализирана (творческа, медийна, дигитална, агенция за директен маркетинг или др.). Важно е да се установят критериите за избор, както и наборът от изисквания, въз основа на които ще се извърши назначаването (географски принцип, марки и предоставяни услуги).
Широко разпространено е разбирането, че добрият конкурс е добър заради добрия бриф. Препоръчва се съставянето на така наречените предварителен, дълъг и кратък списък, разписване на етапите, спазването на авторските права в духа на спазването на конкурсната етика. 

- АРА организира през 2010 година третото издание на наградите за ефективност на рекламата EFFIE България. Практиката познава различни показатели за оценка на рекламно послание или цялостна рекламна кампания. Кога една агенция е достатъчно ефективна в кампанията си, за да бъде наградена? 
- Най-общо може да се каже, че една кампания е ефективна, ако е постигнала поставените цели. Това се отчита и на фестивалите за ефективност. АРА има лиценз от Американската маркетингова асоциация за организиране на конкурса EFFIE България. Всяка кампания се оценява по пет показателя: цели на кампанията; творческа стратегия; медийна стратегия; постигнати резултати; творческа реализация – където се оценява съвместимостта между стратегия и творчество, както и в контекста на използваните медии. Само 20% от оценката на втория етап е за творчество, а останалите 80% са за останалите четири показателя. В журито има представители на рекламни агенции, рекламодатели, медии, рисърч агенции и независими експерти. Във фестивала за ефективност няма презентации пред жури и публика. Публичната част се свежда до церемонията по награждаване на победителите. Тази година церемонията ще се проведе на 27 май.

Оригинална публикация

в. Класа | 2010-03-15

И социалните мрежи Facebook и Twitter пренасочват трафика си към тях

Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, установи проучване на Columbia Journalism Review . Ръстът на рекламата като най-голям източник на приходи за интернет сайтовете е 83%, което е безспорно доказателство за успеха им. За седмичните издания данните показват два пъти повече приходи от останалите.
Почти две трети от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно. Изследването, обхванало общо 665 списания както и техните уебсайтове, е проведено от Abt SRBI за Columbia Journalism Review.
Данните показват, че повече от една трета от наблюдаваните списания в Обединеното кралство не знаят дали сайтът им реализира печалба или не са отговорили, че "не са сигурни" , а 110 въобще не измерват постъпленията си от приходи. 212 обаче потвърждават категорично, че следят баланса на приходи и разходи. 67% от печелившите сайтове имат независим мениджмънт и самостоятелен бюджет за дейността си. За това експертите са на мнение, че ако отделен и самостоятелен уебредактор отговаря изцяло за управлението на онлайн бюджета, на практика са реални високотехнологичните инвестиции, както и печалбите. Продуктът е повече от авангарден – създава се и се поддържа версия на сайтовете, адаптирани с мултиплатформи, предназначени за удобно сърфиране с мобилни телефони и смартфони.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Както и при вестниците, интеграцията с уебсайтовете и печатното тяло се превърна в немаловажен проблем за списанията. 62% от изданията отчитат, че техните екипи работят както за интернет варианта, така и за печатния, като 24% са ангажирани твърдо с печатното тяло и едва 5% работят само в уебпространството. 87% разполагат с рекламен екип, който работи за двата варианта на списанието, като едва 13% разполагат с отделни екипи.
89% от анкетираните списания редактират нарочно онлайн съдържанието; за 41% процесът е идентичен с печатното издание.

Стр. 20

razkritia.com I Александър АЛИЕВ I2010-03-14

Забравете за dir.bg! Няма го вече или поне за дълго време достъпът до сайта, клубовете, лафчето, пощата и десетките лични страници, качени на сървърите на дир-а ще бъдат недостъпни. Около 12 часа в събота пожарникари изляха десетки литри студена вода и врътнаха кранчето на един от най-старите и посещавани сайтове у нас. Без техническа мисъл те са успели да унищожат няколко от главните сървъри, на които се качва цялата информация, както и архивът, базирани в сградата на Телефонната палата. Сигналът за огъня е получен около 11 часа и 45 минути в събота. Според официалната информация пожарникарите са пристигнали на място за седем минути. Първоначално те разполагали с данни, че искра от съседно на сървърите помещение е подпалила кабел и огънят се е разрастнал към стая, в която били няколко от главните сървъри на дир-а. Огнеборците разбили вратата и се опитали да потушат пожара, заливайки техниката с вода. Дисковете дали на късо и угаснали безвъзвратно. Тепърва ще се установява дали са спазени всички изисквания за безопасност. Единственото, което обясниха от МВР до момента е, че огнеборците са действали професионално и са се опитвали да ограничат разпространението на щетите.

От събота десетки форуми и блогове в интернет се напълниха с коментари за спирането на dir.bg. Повечето от потребителите се чудят защо над подобна сериозна авария цари пълно информационно затъмнение – кратък материал за пожара беше пуснат единствено в столичен всекидневник.

Справка на „Разкрития” показа, че авария са дали двата от най-големите сървъра на dir.bg.

На единия от тях – ns2.dir.bg (194.145.63.13) се качва текущата информация. На на другия – ns.dir.bg (194.145.63.2) се базират архивите от блогове, постинги в клубове и лични сайтове. Практиката в подобни случаи е за всяка информация да се прави и копие в случай на авария. Все още не е ясно обаче доколко това е спазено и дали съдържанието на сървърите не е затрито завинаги. Няма данни и кога dir.bg ще заработи отново. В момента на главната страница излиза съобщението: „Уважаеми потребители, поради технически причини, страницата не е достъпна. Моля, да ни извините за причиненото неудобство.”

Източници на „Разкрития” разкриха, че десетките служители на dir.bg били в паника, защото никой не им казал кога отново ще могат да дойдат на работните си места. За момента те получавали неясното съобщение: „има техническа повреда, чакайте, ще ви се обадим!”

Причината за пожара е неумишлена, гласи официалното съобщение на МВР. В интернет обаче вече се появиха и съмнения, че има прекалено много случайности при пожара в Телефонната палата. Странен според тях е и фактът, че огънят е възникнал точно от мястото, където се съхранява информацията на dir.bg. Клубовете на дир-а от години са едно от местата, където различни „заинтересовани” пускаха анонимни разработки срещу хора от властта. Пак от там тръгна и сигнал, уличаващ премиера Бойко Борисов (по онова време главен секретар на МВР) във връзки с организираната престъпност. От dir.bg е стартирал и първоначалният линк, водещ към порно-клипчето на адреналинката Яна.

КОЙ РАБОТИ В НЕДЕЛЯ И КОЙ СПИ?

Втори ден най-големият портал Dir.bg не работи. Причината е пожар, избухнал вчера в Телефонната палата около 11:45. Тогава е подаден сигналът, който докарал 6 пожарни коли наоколо. Те са полели сървърите с вода и благодарение на това техниката е „изпушила“. Огнеборците не са съобразили, че по този начин блокират сайт с дневна посещаемост към 250 000. Водата е била лята обилно и без замисляне. „Сега ще им се скъса гьона на дир.бг да възстановят всичко и дано го имат на архив, което отчитайки обема на сайта, историята и милионите постове си е сизифов труд.“ – коментира читател във форумите на Бг-Мамма, единствената медиа, работила в неделя и отразила събитието до този момент.

Впрочем, Бареков също работи. Според сайта му www.bnews.bg, „пожарът е изпепелил техниката. Хората на Никито смятат, че причината е дефектен кабел. „24 часа“ споменават за пожара в Телефонната палата, но не правят връзката с Дир.Бг.

***

След полунощ някои медии се посъбудиха! Все пак е понеделник, време за „новини“!

Ето какво написа БГНЕС, цитирана от Стандарт:

Заради пожар в централата на телекома изгоряха сървъри, които поддържат няколко големи информационни компании. Това съобщиха шефовете на дружествата пред БГНЕС вчера.

Инцидентът станал в събота в дейта центъра на телекома (Център за съхранение на данни).

Пораженията са огромни. Подобно нещо не се е случвало в нито една страна в света – да изгори дейта центърът на най-голямата телекомуникационна компания, коментираха от засегнатите компании.

Като основна причина за тежкия инцидент се сочи липсата на адекватна противопожарна система.

Сред пострадалите е и най-големият български интернет портал Дир.бг. Вчера той бе недостъпен заради инцидента.

В същото време от гафове на БТК се оплакаха и други клиенти. Телекомът не пуска абонати да сменят оператора си, оплакаха се потърпевшите. До края на март ръководството е разпоредило да не се пренасят абонати към други мобилни мрежи. Причината обаче не е ясна. От това се оплакаха абонати на БТК (вече „Виваком“).

„Стандарт“ разполага с два констативни протокола, подписани от нотариуси. Те удостоверяват, че БТК не пуска клиентите си, избрали да запазят номерата си и да ги прехвърлят към друг мобилен оператор. Първият протокол е от 12 март. С него е удостоверено, че в търговски обект на БТК в Разград клиентът е получил отказ да бъде прието заявлението му за издаване на сертификат за преносимост. Мотивът е, че съществуват проблеми със системата и поради това сертификати няма да бъдат издавани за неопределено време. Така с неясни технически затруднения БТК „връзва“ абонатите, които искат да напуснат компанията.

Вторият протокол е от 8 март и касае същия проблем. С него нотариус удостоверява, че е посетил обект на БТК заедно с клиент на телекома. Там също обяснили, че отказват да приемат заявление за издаване на сертификат за преносимост на мобилни номера с мотива, че по указание на ръководството до края на март 2010 г. сертификати няма да бъдат издавани.

По десетки такива проблеми преди седмици беше сезирана и Комисията за регулиране на съобщенията от родна потребителска организация. Засега реакция от телеком регулатора липсва въпреки заявленията на скандалния председател Веселин Божков, че процедурата ще бъде опростена и ще се въведе принципът на „едно гише“. Т.е. потребителите ще отиват директно при приемащия оператор и той ще набавя необходимите документи за пренасяне на номерата.“

Оригинална публикация

Владизнайко I 2010-03-14

Днес в 11:45 (на 13.03.2010 г. – бел. ред.) пожарникарите от ГДПБС затриха dir.bg … от къде, ще попитате? Според мен от лицето на Земята (изключение както винаги прави Google cache). Защо се е стигнало до там? Възможно ли е да няма бекъп? Как така може да пламне огън в колокационно помещение? И то в сърцето на телекомуникациите в БГ т.е. Телефонна палата? Толкова ли е нямало газогасене или пожарогасители или човек и/или система, която да реагира по-рано за да се предотврати влизането на хората с брадвите и маркучите?

Ами на тези въпроси отговор на този етап аз не търся. Като вече врял и кипял в дълбоките води на темата “изграждане на дейта център”, пък било то и в ролята на гледащ по-скоро отстрани, от колкото движещ техническия процес мога да кажа следното:

•Много е скъпо да направиш нещо надеждно
•Много е скъпо независимо къде се намираш по света
•Много е скъпо по отношение на знания, опит и преценка на адекватността на ситуацията и средата
•Много е скъпо, когато отделяш от времето за близките си и влагаш душа и сърце в това което създаваш като съоръжение
•А най-скъпо и трудно е да оперираш и поддържаш едно такова място.
Дали БТК им е дремело за колокацията, поради факта, че продадоха сградите и трябва да мислят за изнасяне, а не поддръжка и реновация. Дали на Дир.бг всичко им е било тип-топ, цепи-лепи-вулканизира, кърти-вози и изчиства и не са имали какъвто и да било или поне частичен архив и бекъп … времето ще покаже.

За мен обаче е интересно нещо друго, и то от позицията ми на потребител. Дир.бг е най-стария (оцелял) портал и разпознаваем еденичен сайт в България. Вероятно е home page за десетки, ако не и стотици хиляди редови потребители. Дир.бг обединяваше от майки с проблеми и болки до вицове, блогове, новини и клюки, речници и всякакви загуби-време интернет ресурси.

От 12 часа няма дир.бг т.е. не работи . Новини за това няма никъде!?!? Дори в конкурентните сайтове и портали, които просто получават наготово една брутална по обем аудитория и съответните рекламни договори, но пък трябва да си вземат бележка, че и на тях може някога да им се случи. Да факт е, че има няколко теми в случайни форуми, но дотам само магьосниците се докопват.
Какво е тъжното ли? Че заради небрежност и мислене от вида “на мен никога няма да ми се случи” вероятно на много и различни нива в различни фирми и доставчици, стотици хиляди страници, постове, мнения, истории, новини и т.н. които са част от българската история на интернет вече може би не съществуват. Т.е. нещо написано и удобно за потребителя е вече само в спомените не кеша на Гугъл. И ще трябва да се пише отново. Ще си кажете “този пък тъпак какво се е затъжил за някъв си сайт?” … ами не е “некъф” си сайт – а е един от основните сайтове, който що годе свободно даваха възможност на хората да споделят проблеми и да коментират, като с тези си действия на практика създават това което наричаме Интернет. Защото Интернет не е само връзката на вашия компютър с мрежата или торентите, както София не е България и както няма да се оправим за 800 дни като си седим на трите букви и блеем в телевизора. Истинската стойност на Интернет е в съдържанието и възможността то да бъде достъпно от всички и навсякъде (в демократичния свят поне това трябва да е нормално и лесно) и променяно и допълвано от всеки малък, жълт или просто в неравностойно положение човек. Това ми е тъжно и следствието, че може би на 90% е загубено знание и “матриал”.

Стискам им палци на Дир-аджиите и дано не съм лош пророк и маркучите на пожарникарите са били пълни повече с пяна и балончета с въздух (каквито са ни и политиците), а не с разрушителна като корупцията вода.

п.с. вече има съобщение, че сайта е недостъпен поради технически причини … явно се работи.

Оригинална публикация