в. Национална Бизнес Поща | 2010-04-26

На 22 април работната група за избор на старши експерт "Връзки с обществеността" на полигон "Змейово" представи номинираната от нея за длъжността Станимира Данева. Ваня Бухчева, клиничен психолог и участник в работната група, обяви, че кандидатурата на г-жа Данева е била единодушно предпочетена сред 16-те кандидати за поста. Предложението Станимира Данева да стане PR на полигона ще бъде изпратено до неговия началник полк. Сергей Марков. Ако то бъде одобрено, тя ще бъде назначена на тази длъжност с договор за 1 година и 6 месеца изпитателен срок. Работната група е представила на полк. Марков искане PR-ьт да бъде лично на негово подчинение и поне веднъж месечно да представя пред неправителствените организации информация за своята дейност.
Русокосата "връзка" на полигона с обществеността е завършила "Аграрна икономика" в Тракийския университет в Стара Загора. След това е защитила магистратура по публични финанси в УНСС, София. В продължение на 7 години е работила в системата на въоръжените сили като кадрови войник. Владее английски език. Има компютърна грамотност. Преди да се кандидатира за PR, е работила като технически директор в старозагорска строително-монтажна фирма.
Станимира Данева е омъжена, има едно дете.
На първата си среща с представителите на медиите от града на липите тя обяви, че основен приоритет в нейната работа ще бъде да се разкрие има ли изобщо някаква тайна около полигона в Змейово и кой в крайна сметка е замърсителят на региона. Аз съм майка и на мен не ми е безразлично това, което става. Надявам се и на помощта на цялата общественост, каза г-жа Данева.

Стр. 2

в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 2010-04-26 

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2 

БНР, Преди всички | 2010-04-26

Водещ: 20-те години на в. „Дума” ще започнем с цитат от рубриката „Ние пак сме тук” на изданието тази сутрин. Автор е Велислава Дърева. „За 20 години българската журналистика пожълтя съвсем, изгуби своя инстинкт за самосъхранение, днес пише обратното на това, което е писала вчера, за да пише утре обратното на онова, което пише днес. Без памет и без свян. Има един вестник, който не извърши тази измяна към журналистиката, това предателство към читателя, това престъпление към обществото въпреки. Въпреки всички неистови усилия, въжделения, мераци, помисли, подлости на твърде много персони и персонажи. Този вестник се казва „Дума” – вестникът, който пречи, който е неудобен, който е трън в дебелото око на всяка власт и камъче в нейната божествена пета. Който е свободната територия на българския печат, защото свободата не е нито трън, нито камък, а талант.” Ивелин Николов, главен редактор на в. „Дума”, член на НС на БСП е наш събеседник на 20-ата годишнина на в. „Дума”. Добро утро и честит празник! Пречеше ли „Дума”, г-н Николов и тогава, когато БСП беше на власт?
Ивелин Николов: Мисля, че да. Пречеше разбира се на тези, които се опитваха да упражняват властта некадърно, доколкото ги е имало. И казваше истини, които бяха неудобни на всички. Но това е типично за в. „Дума”, защото един основен принцип е истината на информацията, във вестника да има различни мнения и да има хора с позиция.
Водещ: По-трудно ли се прави сега вестникът на фона на наистина пожълтяването на пресата, което е очевидно?
Ивелин Николов: По-трудно да се прави не бих казал, по-трудно върви неговото разпространение, тъй като вестникът освен борба за чистота на словото и професионална журналистика, води и борба с фирми на разрпостранителския пазар, които очевидно се влияят по някакъв начин от новата диктатура и трудно се намира вестникът, и въпреки че го даваме на пълна консигнация, него го няма по павилионите.
Водещ: Верни ли са ви читателите, какво сочи вашата собствена социологическа проверка?
Ивелин Николов: Нашите изследвания, преди около 3-4 месеца имахме представително изследване за читателската аудитория, това е вестникът с аудиторията, която има най-голямо доверие на вестника. Знаете, някога се разказваха анекдоти за това, но за нас това е важно, че имат доверие в позицията на журналистите и в информацията, която имаме. Оказва се, че и вестникът с най-голям процент хора с висше образование в аудиторията, с най-много хора,ползващи Интернет. Мисля си, че въпрос на кауза е вестникът да бъде такъв, какъвто е.
Водещ: Поехте го в много труден момент, когато беше дори въпрос на оцеляване дали ще се намери кой да подкрепя финансово вестника?
Ивелин Николов: Да, не искам да си спомням за тези времена. Тогава, когато се случи, че новият екип започна да работи в „Дума”, вестникът беше на минимума на възможния тираж за всекидневник. Десетина души правеха всекидневник, което всеки журналист знае, че е невъзможно. Мисля си, че този момент е преодолян и настроението в колектива е много различно.
Водещ: Аз поне доколкото ми се налага да чета вестника ви професионално, забелязвам, че давате възможност на изява и на представители на мнозинството. Кажете обаче как успявате да осигурите място на толкова многото течения и идейни различия, които самата партия продуцира?
Ивелин Николов: Не е лесно, но така или иначе за нас всяко мнение, в което няма интрига или лична нападка и обида е важно. Ние имаме специална страница, в която пискаме различни мнения с различни възгледи. Така че някой път може да се забави някоя публикация, но в никакъв случай не я отказваме.
Водещ: Как бихте определил моментът, в който се намира сега, този настоящия, БСП. Днес отново темата е актуална във всички вестници с твърденията, че събира подписка, която да инициира извънреден конгрес за смяната на Сергей Станишев. Между другото във в. „Стандарт” се твърди, че вие, Кирил Добрев, Корнелия Нинова и Антон Кутев стоите зад тази подписка?
Ивелин Николов: Звучи несериозно. Не ми се иска днес да говорим за измислици. Вие правилно цитирахте днешния коментар на Велислава от първата ни страница. Очевидно много хора подмениха словото с ласкателство, лакейство и какви ли не измислици. БСП е в трудна ситуация, но всичко, което се случва около нея означава, че БСП е жива партия и че в нея има много хора с идеи за нейното развитие. Убеден съм, че при такъв интерес и извън БСП към партията тя има много силни възможности да върви напред. Времето е покаже. Тъй като все пак в БСП се произвежда политика и не се правят снимки пред камера.
Водещ: Това е интересен подход към случващото се в партията. Виждате ли обаче и хора от средите от БСП, които предпочитат снимките пред камера и публичните събития вместо това да работят за партията?
Ивелин Николов: Сигурно ги има, има ги навсякъде, но аз си мисля, че през последната година тези хора не са сред тези, които вземат решенията и определят политиката. За мен е важно на днешния ден, когато ние събираме своите почитатели в 19 ч в Народния театър, отново да си кажем, че четенето на „Дума” е гражданска позиция. Особено във времена, когато тотално се нарушава свободата в България. Мисля си, че е време гражданска позиция да вземат колкото се може повече хора.
Водещ: Между другото като казахте за свободата и за нарушаването й, винаги е актуална темата за закон за печата. Напоследък отново покрай новия председател на СЕМ Георги Лозанов беше припомнено, че такива намерения има. Как гледате на това?
Ивелин Николов: Аз си мисля, че идеята за етичен кодекс на журналиста е достатъчна и той няма нужда да бъде правен от законодателите. Той има нужда да бъде правен от журналистическата колегия. Може би закон срещу пошлостта всеки трябва да има в своята глава, тъй като в момента пошлост се появява не само от електронните медии.
Водещ: Да, то всъщност пошлостта няма как да я насочим към една конкретна професия, пък и понякога ние журналистите просто отразяваме тази пошлост и тя стига в медиите…
Ивелин Николов: Стига да не я създаваме ние. Вижте, очевидно нищетата и озлоблението и омразата водят и до някакъв вид естетическа нищета. Напоследък става все по-модерно и чалга телевизията, и чалга културата и чалга политиката. Нормално е обаче да има стожер. Българското в българина не е изчезнало, както човешкото.
Водещ: Надявам се това да е така. Въпреки че вие предпочитате да не влизаме в тази тема, аз все пак не мога да не ви попитам и за това. Това, което се случва в БСП по някакъв начин е уникално, защото ако в другите партии има някакви разделения, течения, те, да кажем, се превръщат в други партии. При вас обаче всички, които критикуват настоящото ръководство на партията, не се отделят от нея, а стават нейни идейни течения. Това някакъв специален социалистически феномен ли е?
Ивелин Николов: Той не е феномен от вчера, той е феномен още от 91-а година. Когато споделяш едни и същи ценности и имаш само спор по начина на правене на политика, нормално е тогава хората да търсят свобода на своето мислене и защита на позиции. Това, да кажем, е един от принципите пред колегите във френската социалистическа партия. Там една година преди конгрес всички, които искат да участват в ръководството, изготвят свои идейни течения и там се борят с платформи на конгреса. Нормално е. Така беше и 90-а, и 91-а в БСП за тези, които не си спомнят. Важно е разбира се спорът да бъде на принципна основа, а да не бъде за някакви лични интереси.
Водещ: Така ли изглеждат нещата в момента с появата и на новото гражданско движение на Татяна Дончева и със заявките, които дават левите? Принципно ли е?
Ивелин Николов: Различно изглеждат нещата. Винаги е имало хора, които спорят на принципна основа и хора, които искат да запазят мястото си в политиката. Движението на г-жа Дончева е едно от многото граждански движения. Аз самият членувам поне в три граждански движения. Не всяко едно от тях иска да променя политиката. По презумция от политологията се знае, че когато едно гражданско движение влезе в политическия процес,то даже без да е регистрирано се превръща в партия. Колегите от т.нар. ляво крило са хора, което очевидно имат идеи как да се води по-лява политика, досега не са формулирали кое политическо действие е по-ляво. Аз с интерес моля колегите от вестника да разговарят с тях, да търсят тяхното мнение. Те винаги имат място на страниците на вестника.
Водещ: Последно, вашата прогноза, извънреден конгрес на БСП още преди лятото или тогава, за когато е насрочен? Какви са настроенията, които…
Ивелин Николов: Конгресът още не е насрочен. Съгласно устава той трябва да се провежда всяка година. Аз си мисля, че най-вероятно конгресът ще си има своето заседание в началото на есента. Това е нормално. Предишният конгрес беше октомври. Така или иначе БСП има постоянно действащ конгрес и аз не виждам идеи защо трябва нещо извънредно да се свиква.
Водещ: А смяна на лидерските елити?
Ивелин Николов: Това може да го направи всяко заседание на конгреса. Въпросът е дали делегатите преценяват, че е необходимо. За мене в момента ръководството от седмица на седмица работи все по-ефективно. Да, искам ми се още повече и още повече действия, но не винаги това, което ни се иска е възможно.

БНР, Преди всички | 2010-04-26 

Водещ: На два вестникарски юбилея ще посветим минутите до 9 ч. Днес в. „168 часа” става на 20 години. Точно на днешната дата излиза брой 1-и на седмичника „168 часа”. Неговият главен редактор Николай Пенчев е сега наш събеседник. Здравейте и честито!
Николай Пенчев: Благодаря ви много! Благодаря и на вашите слушатели, които вероятно много от тях са и наши читатели, защото благодарение на тях ние съществуваме 20 години.
Водещ: Днес по принцип, ако мога да прогнозирам какъв е графикът на вашия вестник, вероятно не е много работен ден, или не?
Николай Пенчев: Напротив, при нас всеки ден е работен ден. При нас почивка няма, защото новините не спират. Знаете, че дори събота и неделя непрекъснато се случва нещо, така че няма ден, който да не е работен за нас.
Водещ: Сега каква част от тези 20 години са вашите във „168 часа”?
Николай Пенчев: Аз съм в пресгрупата от 94-а година. От края на 95-а година съм във в. „168 часа”, така че може да се каже, че доста от отдавна съм в него и в общи линии съм видял всички периоди и всички неща, през които той е минал, и съм станал свидетел на повечето от по-важните събития. А преди това като всеки нормален български гражданин съм си го купувал и съм го чел с огромен интерес.
Водещ: например за какво си спомняте сега? Аз мисля, че си спомням за един скандален начин, по който Волен Сидеров нахлу във вашата редакция? Сигурно и друго е припомните.
Николай Пенчев: Това, което аз си спомням, откакто аз ръководя вестника в последните две години са основно разследванията, които прави в. „168 часа” и нещата, които сега Бойко Борисов прави, прокуратурата, знаете голяма част от акциите, обвиненията към бившето правителство и т.н., всичките те, или поне почти всичките от тях са излизали като разследвания на страниците на в. „168 часа”. Като се почне от АМ "Тракия", за която ние писахме още доста отдавна, мине се през апартаментите, не знам дали си спомняте, които някои министри си бяха взели без пари с компенсаторки и т.н. Мине се през министрите, които отидоха за чужда сметка на олимпиадата в Атина, мине се през Вальо Топлото и още кой ли, кой ли не и се стигне до ерепетата, за които ние отново писахме как държавата не си взима дивидента от тях, и от там тръгна цялата тази работа. Но това, с което всъщност за мен самия през тези години е емблематично, това беше гласуването с чужди карти…
Водещ: Да, какво стана всъщност с тази ваша инициатива? Ние също сме работили по нея. Колко хора подкрепиха инициативата ви да бъде сезиран съдът в Страсбург?
Николай Пенчев: Ами инициативата да бъде сезиран съдът в Страсбург беше подкрепена от над 20 хил. човека. За жалост, в Страсбург не разрешиха започването на такава процедура, защото решиха, че ние тук сами трябва да си оправим тези неща. Но на мен мисълта ми беше, че на нас ни бяха необходими 9 години, за да се преборим с това нещо, което все пак показва, че може би, когато човек защитава една правилна кауза, в крайна сметка има някакъв резултат. Но през тези години на нас ни се наложи да се борим, дори в случая само с чуждите карти, с доста политици и с примерно трима или четирима председатели на НС, които се опитваха да ограничат достъпа ни до парламента, за да не ги снимаме как гласуват, и да ни набутат в разни кошаки. Обвиняваха ни, че нарушаваме едва ли не националната сигурност като показваме как депутати гласуват с чужди карти, за да се стигне до решението на Конституционния съд, което никой не зачете и те продължиха да си правят нещата, които си правят. И най-накрая да стигнем до тези пръстови отпечатъци, които един вид бяха въведени в парламента заради „168 часа”.
Водещ: Както се казва, заслужават си го това да им се случи на депутатите. Въпросът е обаче кога вашите разследвания ще хващат вяра и ще отиват в прокуратурата на мига, а не когато тези, за които пишете вече са станали бивши?
Николай Пенчев: Това зависи единствено от тези, които са в съда, в прокуратурата и в съответните органи. Не зависи от нас. Ние нашата работа сме си я свършили.
Водещ: Но вие като журналист как си обяснявате, че винаги това се случва постфактум.
Николай Пенчев: Ами в момнета наблюдаваме как нещата вече почват да спират да се случват постфактум. Но досега просто всички бяха така оплетени и свързани един с друг, че просто няма как да подемеш едно разследване от нашия вестни,к защото то вероятно в крайна сметка ще рефлектира или върху твоята партия, или върху теб самия, или върху някой, който е в системата, в която ти работиш. Просто, знаете сами, в България тези, които са на власт са в някакви страни взаимоотношения помежду си и в общи линии гледат много-много да не се закачат един с друг, защото ако тръгнат да се разследват взаимно не е ясно кой докъде ще стигне и в крайна сметка самите те ще пострадат.
Водещ: Смятате ли обаче, че сега е различно и готови ли сте да изваждате такива разследвания и за сега управляващите?
Николай Пенчев: Абсолютно. Ние не сме спрели да го правим. Това, което правителството прави, може би малко прекалено показно и гръмко, но дава надежда да вярваме, че този път трудът, който влагаме и усилията във всичките тези разследвания, защото това наистина е много голям труд и усилия, особено когато няма никакъв резултат, че този път наистина си заслужава това, което правим.
Водещ: Какво вече поглеждате към следващия брой? Какво би било интересно за вас, ако можете да се ориентирате по случилото се в събота и неделя?
Николай Пенчев: Ами очакваме няколко интересни разкрития покрай акциите на МВР. Може и нещо да се случи с разследването за Ахмед Доган. Очакваме да видим новата здравна министърка ще обяви ли най-накрая някаква конкретна програма, някакви конкретни неща. Та текущите неща, от които ние винаги сме се опитвали да обясним защо се случват и какво ще произлезе от това.
Водещ: Ако трябва в едно изречение да кажете какво представлява „168 часа”, какво би било то?
Николай Пенчев: Това е вестник, който пише верни неща.
Водещ: Николай Пенчев, главен редактор а вестник „168 часа”. 

Французинът носи у нас CD-та с любимата си музика.

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието! 

Дарик радио, България следобед | 2010-04-26 

Водещ: Три без 15 наближава уважаеми слушатели. Сега ще си говорим за “BAPRA Bright Awards”, това звучи ободрително вносно, но всъщност е българско събитие, което не означава, че няма да има блясък, все едно световно. Става въпрос за първия национален конкурс за отлични постижения в областта на ПР-а с изцяло международно жури, организиран от Българската асоциация на ПР агенциите „БАПРА”. На гости в студиото ми е председателя на БАПРА, г-н Максим Бехар и зем.-председателя Александър Дурчев. Здравейте, господа, добре дошли..
Максим Бехар: Добър ден.
Александър Дурчев: Добър ден.
Водещ: Усещате как се носи прана във въздуха от участието на победителките в конкурса „Мис България”.
Максим Бехар: Ами престижен конкурс вчера към един престижен конкурс днеска.
Водещ: Точно така. Сега да си говорим за „Bright Awards”. Колко ПР агенции в България членуват в БАПРА?
Максим Бехар: В БАПРА сега членуват 12 агенции. Смятаме, че по груби изчисления има около 70% от пазара на ПР-бизнес.Очакваме да приемем веднага след този конкурс още четири компании, имаме техните заявления вече. Смятаме, че асоциацията трябва да бъде представена от наистина най-добрите компании с големи обороти и с най-голям професионализъм, с най-добри творчески постижения. И въпреки, че и аз, и Сашо, и другите ни колеги често се блазним от това да разширим асоциацията така, че да влязат всички, все пак сме поставили доста сериозни критерии за членство. Но това не е най-важното, броя на компаниите, дори пазарния дял не е важен. Стигнахме до извода, че след седем години БАПРА на пазара, би трябвало да има едно добре направени професионални награди, за да може не само да получаваме международни отличия, международни награди. А няма компания в БАПРА или с малки изключения, която да не е получила някакво отличие на международни награди. Решихме, че трябва да имаме едни добри награди български, които обаче да бъдат създадени и управлявани от международно жури. Това ние най-голямото постижение, иначе наградите…
Водещ: Международното жури!
Максим Бехар: Ами всеки може да направи награди каквито и да е. Може и друг да измисли „Bright Awards”, въпреки, че Bright е много хубава дума. На английски означава и бляскав, обаче означава и умен, и съобразителен. И стана добро съчетание, че „Bright Awards” го няма никъде в света. Докато го измислихме, го запазихме веднага. Но в… всеки може да ги направи тези награди. Но не всеки може да ангажира жури от седем души, председателя на журито по-основно, може би един от най-известните хора в света. Той има 20 години стаж като ПР-анализатор и наистина е най-добрия ПР-анализатор на пазара. В момента в света прави тези награди “Sever Words”, който са най-престижните. Т.е. това са седем изключително заети хора, които трябваше да оценят 59 проекта. Ти си представи, че ти и аз трябва да седнем да оценяваме 59 проекта, това е работа за няколко дни. Огромен труд. И тези наши колеги, седем души от седем различни държави, там и президента на ИКО, най-влиятелната международна асоциация на ПР асоциациите. Наседнаха и оцениха всички тези заявления, за това си мисля, че е голям успех.
Водещ: Преди да си поговорим за критериите в конкурса и изобщо, какво се оценява, какви са тези идеи? Не ви ли прави впечатление господа, че специално ПР е от сферите, в България която се развива най-добре, дори често пъти надскача останалите сфери! Как ви се струва това? Често пъти продукта, ПР-продукта надхвърля това което дори понякога рекламира. Как ви се струва?
Александър Дурчев: Ми да, може би има някакви, можем да ги съберем тия наблюдения. В по-голяма степен. Сега не искам да бъркаме продукта ПР с рекламиране, защото ПР реално е нещо, което би трябвало да пресъздава реалността, смисъл не да пресъздава, ами да представя и да помага две групи от хора да се разберат един друг. Т.е. това е един вид превод на нещата. Последната година ПР се разви много така, много добре особено в условията на криза, тъй като знаете в момента цялата икономика е в подобно състояние, което има нужда много интензивна комуникация. Още повече, че последните години с така навлизането на нови комуникационни канали, нова комуникационна среда, каквато е интернета, то не навлизане, а по-скоро така много бурно развитие. Вече … по-важно да ангажираш хората срещу себе си, а не да ги формираш, т.е. да ги накараш да приемат твоите кауза, което до някъде може би води точно до това, че продуктите, които излизат като ПР продукти са малко, смисъл те са една добре оформена реалност. Така, че може мина това нещо, реално.
Максим Бехар: Мисля, че има и друг елемент за който Сашо спомена. Всъщност това не е само интернет средата, това са социалните мрежи. Защото като се замислим, социална мрежа като фейсбук, която приемаме като за най-бързо развиващата се, може би още една-две години ще бъде така. Ами 400 млн. души, ако фейсбук беше държава, щеше да е трета по големина държава в света след Китай и Индия. В България има 1 млн. души във фейсбук, 1 млн. регистрирани. Това са 1 млн. ПР-експерти, това са 1 млн. души, които се занимават с ПР в България. Защото като си във фейсбук, ти си публичен, ти си там със своите снимки, своите приятели, с твоите познати, с твоите мнения, с твоите дискусии. Защо си във фейсбук, ами за да си правиш ПР, най-общо казано. Ти си там, за да се опиташ да покажеш, че си добър, че си умен, че си готин, че си интелигентен, че имаш. Това е една от причините, бизнеса да се развие супер бързо и да се появят много нови креативни моменти и елементи в този бизнес, които ние не сме и допускали. И това ще е бъдещето и след 3-4 години, когато фейсбук бъде заместен от друга социална мрежа, която ще бъде базирана изцяло и само на видео връзка в реално време, тогава вече пред нас ще има като ПР-експерти, управители на големи компании, ще има съвсем други изисквания. Но това пък му е хубавото на този бизнес, че бързо се развива и никога не ти е скучно.
Водещ: Не омръзва.
Максим Бехар: Никога не ти е скучно.
Водещ: Добре, сега да се върнем на „Bright Awards” 59 проекта, какви са тези проекти, класифицират ли се по някакъв начин, за кампании ли става въпрос предимно?
Александър Дурчев: Значи това е конкурс който оценява ПР постиженията на компании в България, т.е. има шест категории, пет от които са, от които могат да участват само компании, ПР компании и техните клиенти. Една категория е за вътрешни отдели на компании. Като те са разделени, двете най-престижни награди реално са „Агенция на годината” и „Комуникационна компания на годианта”. Имаме „Кампания за устойчиво развитие”, като категория, което включва всякакви /…/ кампании, зелени кампании, неща които помагат на бизнеса наистина да върви напред и да има устойчиво развитие в следващите години. Имаме „Специално събитие на годината” и мисля, че са това.
Максим Бехар: Това са.
Александър Дурчев: Това са категориите. Като тези 59 проекти, всъщност са разпределени във всяка една от тези категории. Критериите за оценка са много ясни, те са първо дефиниране на проблема, който има компанията, който има компанията, която е трябвало да го анализира във въпросната кампания. Креативното решение, т.е. какво точно тя е предприела, за да реши този проблем. Какви са резултатите, които са постигнали в края на кампанията, което е едно от най-важните всъщност неща в нашия конкурс и което ни отличава до голяма степен съществуващите на пазара подобни конкурси. Това са критерии, които до голяма степен ние сме заимствали от международни конкурси, т.е. не сме седнали и измисли ние. Взели сме, почерпали сме възможно най-доброто съществуващите в момента международни конкруси и естествено, това което и Максим каза. Много разчитахме на журито, наистина да даде така оценка на българския пазара, една малко по-странична оценка, която да му помогне да съизмерим нашите резултати, с тези които са постигали в Европа.
Водещ: Много ми е любопитно, какво е наблюдението ви, преди да се произнесе журито, как се развива ПР в България, да кажем сравнен с нашите съседи тук на полуострова, Централна Европа.
Максим Бехар: Знаеш, ПР е много локален бизнес, това е много местен бизнес. Неща, които работят с пълна сила в България, послания, кампании, събития които правим, могат да бъдат пълен провал в Чехия примерно или в Полша. Или неща, които работят във Франция или в Белгия супер успешни, пък могат да бъдат провал в България. Защото в крайна сметка трябва да се отчитат и междуличностните отношения, историята на пазара, развитието на пазара, начина по койот хората общуват по между си. И всички тези елементи. Много трудно може да се прави сравнение между ПР пазарите в отделните държави. Смятам, че по отношение на мениджмънта, където може да бъдем сравняеми, а не по отношение на креативните проекти. Българският пазар е изключително силно развит. Има 10-на компании, които са много големи, които имат да кажем към 70-80% от пазара, което означава голяма отговорност, тъй като имаш 50-60-100 души в компанията. Това означава, че трябва да развиваш много бурно, за да те да бъдат доволни, да формираш различните екипи. В Централна и Източна Европа, сме абсолютно съпоставими като пазари, по отношение на мениджмънта. Много е добре развит пазара, има разбира се нещо което през цялото време всички нас ни дразни, в България има една такава приказка „Остави го, той си прави ПР”. Това означава, че нещо ментиш, щом си прави ПР, нали казал нещо някой политик, те си казват „А, той си прави ПР”.
Водещ: Това е най-вече на гърба на нещо!
Максим Бехар: Да де, ама ако някой лъже, значи лъже, то не е да си прави ПР. Ако някой каже, че нещо което не е вярно или иска да си покаже за какъв… и черен ПР да кажем, ние смятаме в БАПРА няма ПР който се дели по цветове. Значи ако Черния ПР се смята, че някой лъже за нещо друго, той лъже, това не е черен ПР, той няма главната ПР-ка, значи или ментиш, или лъжеш, или правиш някаква провокация…
Водещ: Понятието е различно, да.
Максим Бехар: Много мислих през последните 16 години, това за какво е ПР всъщност и ще кажа една дефиниция, която създадох преди две седмици! Нямам спомен, не съм я казвал никъде до сега. Има към 10-на дефиниции, Сашо също има толкова за ПР, половината сме си ги измислили ние, а другата половина сме ги прочели. Но според мене, ПР е да казваш истината така, че да се хареса. Защото в крайна сметка много е важно да казваме истината. Това е без значение. Етиката в нашия бизнес е напълно важна. Ако отидеш и купиш кило картофи от пазара и тия картофи са скапани, и ти се скараш с продавача и му ги върнеш или пък ги хвърлиш някъде, това си остава конфликт между тебе и продавача на картофи. Ако ние не дай си Боже заблудим медиите, вас колегите от медиите, ги заблудим с нещо и вие може да заблудите милиони хора, потенциални. Особено в социалната мрежа! А ние сме първоизточници на информация, много често. И за това етиката, истината са страшно важни категории без които не можем, това са двата крака на които ходим от сутрин до вечер. И земята и плоскостта върху която ходим с тези два крака, се нарича свобода на словото! Тия три неща като си ги знаем, според мене БАПРА ще се развие много добре. И не само ние!
Водещ: Публична тайна е, че икономическата криза сви бюджетите за ПР на много компании. Казват хората, които разбират от това, че не би трябвало точно от към ПР да се свиват парите, напротив сега е момента отново да се инвестира и в реклама, и в ПР. Как стоят нещата в България? Знаят ли ги собствениците на компании, тези неща за които говорим г-н Бехар, за истината, добре поднесената!
Александър Дурчев: Ми все повече кампании я знаят тази истина. Все повече компании, които работят професионално на пазара и които искат да останат по-дълго, говоря за бизнеса, не за нашия бранш, разбира това нещо и много от компаниите напротив не свиха, ами увеличиха бюджетите си в България. Рекламата пострада адски много, това е факт. При рекламата имаше много сериозно свиване на бюджетите, което дори процентно води до големи цифри. Докато в ПР, няма как да престанеш да комуникираш с публиките си, особено в условия на криза, нещо което преди мъничко казах. Няма как да спреш да комуникираш с хората, които очакват от тебе информация, няма как да спреш да комуникираш когато бизнеса ти изпитва някакви затруднения. Защото знаете, че информационната, информационния вакуум се пълни с всякакви…
Водещ: Той не остава празен!
Александър Дурчев: Да, той не остава празен, пълни се с всякакви слухове, които наша работа е да премахнем и дадем точно тази истина, за която Максим говори преди мъчничко
Водещ: Добре господа, но съвсем на финала на нашия разговор, кога ще се произнесе уважаемото международно жури, кога ще научим кои са победителите?
Максим Бехар: Ще научим победители днес в 19 часа в Хотел „Шератон’. Предполагам, че към 18-18:30 часа ще знаем окончателните резултати, тъй като гласуването на журито приключи и ние сме помолили нашите сътрудници да обединят гласуването, данните и в крайна сметка в последния момент наистина ще се знае кои ще са печелившите. Точно както нашите предшественички от „Мис България” вероятно. Но искаме, искахме да създадем много добра прозрачност, много феаър към тези награди. Няма как тези 7 души примерно, от които аз познавам два, а Сашко другите двама сигурно. Но ние се познаваме, защото сме се виждали по разни форуми. Няма как те да бъдат пристрастни към който и да е и по какъвто и да проект. Оценявам го като голям успех това, че създадохме традиция, международно жури да казва, това което е най-добро за България, за да може да се мерим с другите страни в Европа, а не сами да се мерим ние.
Водещ: Добре, с нетърпение очакваме да разберем тогава победителите. Радвам се, че ни бяхте на гости, направихме анонс за това наистина чудесно събитие. „Bright Awards” на БАПРА, председателя на БАПРА Максим Бехар и Александър Дурчев,зам.-председател на БАПРА. Благодаря ви господа, че участвахте в следобедния блок.
Максим Бехар: Благодаря ти Драго, ние каним Дарик радио и на другите БАПРА „Bright Awards”, другата година, да участва със свой ПР-проект. Защото знам, че и вие имате страшно много добри проекти, които са социално отговорни, които карат хората да се чувстват част от една по-добра България.
Водещ: Благодарим за тази покана и още веднъж благодаря ви за участието.
Максим Бехар: Благодарим. 

София, 26 април 2010 г. - Visa Европа приветства постигнатото днес споразумение с Европейската комисия по отношение на междубанковите такси, касаещи разплащания с карти за директен дебит. Предложенията на компанията за междубанковите такси (Multilateral interchange fees - MIFs) при трансграничните транзакции с карти за директен дебит в Европейското икономическо пространство бяха приети след серия от публични консултации.

Същността на Лисабонския договор коментираха представители на неправителствени организации от България и Румъния, работещи в областта на младежките дейности. Работната среща е по проект на Сдружение „Информационни дейности и проекти”, с финансовата подкрепа на Националния център „Европейски младежки програми и инициативи” по програмата „Младежта в действие”.