в. Пари | 21.09.2010 

Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2,5 млн. лв.

През последните години държавата стана голям клиент на PR агенциите, но не на всички. Причината за поява на този ключов клиент е усвояването на структурните фондове, при които има изискване за публичност на проектите. Затова всеки проект има и комуникационен бюджет. В последните години се засили организирането на комуникационни кампании на държавните институции. По мое мнение за такива проекти се отделят не по-малко от 10-12 млн. лв.
Парадоксално е, че изпълнението на големите комуникационни проекти, за които всички разбираме, не се печели от големите агенции. Същите големи компании, които печелят международни отличия и награди, но не успяват да спечелят търг за организирането на държавните комуникационни проекти. Водещите PR компании организират проекти от порядъка на 50-100 хил. лв. В България по-големите проекти са в диапазона 1-2.5 млн. лв. Една част от причините, поради които много от големите агенции не кандидатстват в държавните търгове, е неадекватността на техническите задания, които се пишат. Експертите, които изписват критериите за участие, не знаят какво е всъщност PR. Затова имат изисквания, които е невъзможно да бъдат покрити. Нерядко се покриват поръчки за PR услуги с рекламни поръчки. Всичко това кара агенциите да работят предимно с частни клиенти.
Основно поръчките на големите PR компании – около 75-80%, идват от частни компании, неправителствени организации и международни организации с нестопанска цел. Друго, което спира големите компании да участват, е изискването за най-ниска цена. Това е интелектуален труд, който не може да бъде оценен на най-ниска цена. Най-малкото трябва да бъде постигнато съотношение 50:50 между техническа работа и разумна цена.

Стр. 23

в. Пари | Александър ДУРЧЕВ, директор на комуникационна група All Channels Communication | 21.09.2010

В предишните години беше почти невъзможно да се работи с държавата – имаше определени агенции, които обслужваха нейните комуникационни проекти. Съвсем смело мога да заявя, че в момента около 90% от големите PR агенции имат спорадична работа с държавните институции. Държавата не е основният източник на приходи за големите компании в бранша. Частните клиенти са по-предпочитани, тъй като гледат крайния резултат, не толкова подготовката на документи за даден проект. При кандидатстването за проекти на държавните институции трябваше да разполагаш с изрядна документация. Това означаваше, че при най-малкия пропуск отпадаш от правото да участваш по-нататък. Този проблем беше много ясно изразен при предишното правителство. Това пречеше на голяма част от компаниите да участват в подобни кампании. Друг лош момент беше изискването за цена – много ниската финансова оферта невинаги е гарант за качествен продукт след края на кампанията. Сега има няколко големи поръчки, едната от които е за стимулиране на вътрешното потребление. Смятам, че държавата има възможност да влее доста пари в PR бранша в България. Когато става въпрос за работа с държавата, се говори за бюджети, които нито една голяма компания няма да даде. Затова такива проекти са много интересни за големите PR агенции. В момента се наблюдава промяна на ситуацията. С новите процедури се дава сигнал, че се случва нещо много по-прозрачно. Новият момент е, че при пропуски в документацията впоследствие можеш да изпратиш нужните документи. Това създава възможност за участието в тези търгове на повече агенции. Друг важен сигнал е, че вече има канцелирани спечелени търгове заради конфликт на интереси.

Стр. 23

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 21.09.2010

Държавните поръчки за PR компаниите все още са сериозна част от бизнеса, но остарелите изисквания и липсата на прозрачност пречат за нормалното развитие на пазара

Като най-голям клиент на PR услуги държавата до известна степен деформира този пазар. Търговете за един или друг комуникационен проект на държавни институции не се печелят от големите агенции, които получават награди от международни конкурси и са отличени за най-добри в дадена област. Колкото и парадоксално да звучи, най-големите поръчки получават определен кръг агенции. Около това мнение се обединяват представители на големи агенции, които се занимават от години с PR. "Около 90% от тези агенции имат съвсем спорадична работа с държавни институции", смята Александър Дурчев, директор на комуникационна група All Channels Communication. Една от причините се крие в прекалено строгите изисквания към документацията при кандидатстването за комуникационни проекти на държавата. При най-малкия пропуск в документацията агенцията е отстранявана от правото да участва в търга.
Липсва прозрачност как е бил избран изпълнителят на проекта, както и на какви критерии е отговарял, за да спечели поръчката. Тази тенденция продължава от много време. Въпреки че държавата остава най-големият клиент, който предлага изготвянето на проекти за огромни суми, сериозните и най-големите играчи на пазара рядко проявяват интерес към тях. Не защото не изглеждат атрактивни, а защото краят е предизвестен. Поради тази причина водещите PR компании са насочили внимание към частни клиенти, неправителствени организации или международни организации с нестопанска цел. Частните клиенти гледат повече крайния резултат и нямат толкова строги изисквания при подготовката на документите, което ги прави по-желан клиент от държавата. Над 75-80% от клиентите на повечето големи агенции са частни, каза за в. "Пари" управителят на IntelDay Solutions Деница Сачева. Специално в нейната агенция съотношението е 65% в полза на недържавните клиенти срещу 35% поръчки от обществени институции.

Що е тo PR

Друга сериозна пречка пред доказаните агенции са техническите задания, които са посочени в документите за търговете. Експертите не правят разлика между PR и реклама и каква е същността на тяхната дейност. И докато управляващите се сменят, а с тях и интересът към тези поръчки, експертите, които изписват изискванията за кандидатстване, остават незасегнати от смяната на властта. Липсата на диалог между представители на бранша и държавата ще продължи да влошава ситуацията, алармират PR специалисти. В повечето случаи институциите залагат абсурдни изисквания, които никой не може да изпълни. Това кара голяма част от сериозните и големи играчи на пазара просто да подминават дър-
жавните обяви.

Предпоставки за корупция

Предварително заложените условия за кандидатстване дават шанс на лобистки агенции да се появят на пазара и да изпълняват поръчки в порядъка на 6-7 млн. лв. Това дава повод за пораждането на скандали, подобни на онзи, при който президентът Георги Първанов обяви, че голяма част от парите, изпрани в политиката, минават именно през PR агенциите. Вследствие на него няколко професионални асоциации в бранша изказаха възмущение от обвиненията на държавния глава. Подобно на неговото мнение обаче може да се чуе и от представители на големите PR агенции у нас. Факт е, че всички са единодушни, че доскоро изпълнителите на държавни поръчки в тази сфера са били предварително известни на всички в бранша.
Държавните институции рядко търсят агенции за чисто PR услуги. Ако все пак се случи, то е под формата на консултации, единодушни са PR специалистите.

Държавата като лош клиент

Негативен момент при търговете за различни комуникационни проекти е търсенето на най-ниската цена при тяхното разработване. От PR бранша са категорични, че най-ниската финансова оферта не е гарант за качествен продукт след края на кампанията. "Когато става въпрос за комуникационен проект на държавна институция, рядко става въпрос за пари от бюджета", казва Александър Дурчев. Това са средства, които идват по европейски проекти, чиито управляващи органи в страната са министерствата. А за всички подобни проекти имат задължително заложен комуникационен бюджет. Същото мнение споделя и Деница Сачева – ниската цена според нея намалява сериозно качеството на тяхната работа. Според Сачева е необходимо постигането на подходящо съотношение между техническа работа и разумна цена.

По-прозрачни

Въпреки негативната картина от предишни години на пазара на държавни поръчки за комуникационни проекти има раздвижване. В процедурите за кандидатстване има промени, които позволяват участие на повече агенции. Ако имат пропуски в документациите, PR компаниите биват известявани, за да осигурят необходимите документи. Това според Александър Дурчев е сигнал, че нещата вече стават по-прозрачни. Друга положителна тенденция в последно време е отмяната на вече спечелени оферти. Това също е ясен сигнал, че държавата иска да извади на светло дейността си при избор на PR агенции.
В условията на пазарна икономика добрият производител успява да намери своето място сред конкуренцията. Големите PR агенции отдавна са утвърдили имената си сред известни компании. Не може и да се оплачат от липса на поръчки към тях. От агенциите са единодушни, че в кризата компаниите се лишават по-скоро от реклама, но не и от PR. Все пак един голям играч, какъвто е несъмнено държавата, може да раздвижи още повече пазара. Редно е държавата да създаде равни условия за всички на пазара на обществените поръчки за нейните комуникационни проекти. А не да предрешава кой да спечели чрез залагането на абсурдни изисквания. А после целият бранш да бъде набеден в изпирането на средства от държавни институции.

Стр. 22

сп. Rouge | 19.09.2010

ОТ ЖИВОТА НА КАМЕЛИЯ КРЪСТЕВА -ВОЧЕ БИ СЕ ПОЛУЧИЛ ЧУДЕСЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ФИЛМ. СЛЕДЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, АКО ИЗПУСНЕТЕ ДОРИ И ЕДИН ЕПИЗОД!

Отгледана е от баба си, след като майка й емигрира В САЩ. Израства като красива дама и талантлива певица. Първата й връзка е с млада футболна звезда. Омъжва се за следващата си любов и на 19 години ражда дъщеря. Тъкмо се докосва до славата, и среща следващия важен мъж в живота си, който я отвежда в Италия. Там създава щастливо семейство, пее на най-големите сцени и заслужено получава псевдонима Voce (от италиански – глас). После започва всичко отначало в България: любови, раздели, предизвикателства. Заинтригувани, помолихме главната героиня да ни "вмъкне" в сюжета и да сподели някои от най-интересните си преживявания с нас. Започнахме с последната серия на сагата – изявата й като водеща на предаването "7-мо авеню" no TV 7.

Как стигна до ролята на телевизионна водеща?

За мен това е нещо много хубаво, с което истински се забавлявам. Продуцентът Виолета Малинова ми се обади в края на февруари и подхвърли идеята. И цялата история се случи от само себе си. За мен беше изненада, че ролята на водещ никак не е лесна. Мислех, че е по-безгрижно, на шега. Но разбрах, че има доста тънкости и много какво да уча. Така че се вслушвам в екипа си, който е с дългогодишна практика. Гледам u чужда телевизия. Откривам, че за водещия най-важно е естественото излъчване. И се опитвам да разговарям с гостите по начина, по който го правя с моето семейство и приятелките си.

А гледаш ли конкурентните дамски предавания по други телевизии?

В Италия разбрах, че работата е голяма торта, с парченце за всеки. Трябва да знаеш кое е твоето, а не да искаш чуждото. Марта Вачкова и Гала са жени, които гледам с удоволствие. Не знам дали мога да си позволя да ги нарека конкурентки, защото съм далеч от тяхната практика и не си помислям да се съпоставям с тях. Животът ме е научил да знам мястото си и да чакам. Успехът трябва да е постепенен, не може да надхвърля нивото ти в момента. Няма как да вляза в нова професия и веднага да поискам "Гран При". Ако правя миши стъпки в правилната посока, е чудесно. В никакъв случай не съм си поставяла за цел да бутна висок стълб, какъвто е например Гала – една от най-добрите водещи. В предаването на Марта пък съм била гост толкова пъти… Тя е истински "бонбон"! Това са дами, от които само мога да се уча, а ако мога да им бъда близка, би било чудесно.

А как се сработихте с Мон Дьо?

Бях ужасена, когато ми съобщиха, че ще работя с него! Той пък си е помислил: "Аз и тая префърцунената!?". Оказа се обаче много чист човек. В никакъв случай не е този екстравагантен елемент, който виждаме. Две репетиции ни трябваха, за да намерим общ език. А вече всеки ден се чуваме по няколко пъти. Страхотна връзка изградихме – много над очакванията ми.

Различна ли е телевизията в Италия?

Разбира се. Независимо, че се учим от тях, което е нормално. Българинът, дори да знае добре езика, не може да се забавлява с италианско предаване така, както италианецът. Хуморът е друг, лошите думи са предадени и приети по различен начин.

А как избра Италия за свой дом за толкова дълго?

Отначало отидох по работа. В България се запознах с тогава бъдещия ми втори съпруг, който беше мениджър на агенция "Лойд Спектаколи" и ме покани за някои ангажименти през 1991 г. После работата ни сближи и накрая се оженихме. А Италия е страна, която лесно те кара да останеш. Там няма нещо, което да не обичам: хората, начина на живот, естетиката.

Майка ти по това време е живеела в САЩ. Не те ли влечеше Америка?

Не. В Италия останах по стечение на обстоятелствата, но чужбина по принцип не ме блазнеше. Бях обиколила доста страни, но не исках съдбата на емигрант, каквато бе избрала майка ми. А и много ми харесваше животът в България: спечелих "Златния Орфей", върнах се с 4 награди от фестивала в Сочи, в Дрезден взех специална награда, после – "Мелодия на годината". Около мен витаеше такъв въздух, който не ми позволяваше да мечтая за друго.

Този живот не ти ли липсваше в Италия?

В първите 5-6 години беше много трудно. Понякога гледах в една точка с дни и ми липсваха приятелите, местата, на които обичах да ходя, успехът пред българска публика. А мъжът ми се дразнеше: "Имаш целия свят, поднесен на тепсия -какво повече искаш!?".

Какво научи от италианците?

Дисциплина. Знаят кога е работното им време и през него се раздават пълноценно. Имам много приятели италианци, които са започвали бизнес в България и с изненада откриват, че четирима български работника свършват за същото време толкова работа, колкото един италиански. Освен това тук сме свикнали на стандарт, който не отговаря на нашите мащаби и икономика – по-големи прахосници сме от италианците. Нещо много различно в отношенията там е и колегиалността. 15 години работих с агенция Malfi Music, където имах десетки колеги певци и те винаги са били като част от мен. Ако на участие ми липсва нещо – апаратура, микрофон, веднага помагат. Един от близките ми приятели – Джиджи Делесио, е най-скъпо-платеният италиански певец в момента, който наскоро записа песен с Майкъл Болтън. Този народ е изключително топъл, никой не те подценява. Огромна е разликата с музикалните среди в България, където гледат да те препънат. И тук има страхотни музиканти, с качества на световно ниво, но за съжаление има и такива, които както комерсиално поднасят продукта си, така и общуват. Често се демонстрира поведение от типа: "Аз съм по-голям от теб!". Отношенията са безобразни. Има и изпълнители, които стоят на лаври от преди 30 години.
В Италия разбрах и какво е професионализъм. Още на първия си самостоятелен концерт пред 13 хиляди души се почувствах истински артист, звезда. Всичко е организирано: от оркестъра до гримьорите и мислиш само за песните си.

Вярно ли е, че си приятелка със сина на Муамар Кадафи?

Така е. Пяла съм на много napmuma на Мутасан u така се запознахме. За него съм чувала противоречиви коментари, но аз съм с прекрасни впечатления. Много щедър и елегантен млад човек. Италианките се надпреварваха да го впечатляват. Той се допитваше до мен за момичета: "Тази ли е по-хубава или другата?". Способен е на страхотни жестове като това заради приятелката си да покани гости на огромна яхта, а в небето 2-3 хеликоптера да летят с надпис: "Обичам те, Изабела". Бях u на 30-я му рожден ден в Маракеш – тридневно парти, за което частен самолет докара от Италия 850 манекенки, една от друга по-хубави. Първата вечер имаше неформална вечеря, за да се опознаят гостите. Втората бяха докарани 500 камили като символ на благоденствие и богатство. Имаше много танци, модерна музика, цветя, лукс. Третата вечер беше моята гордост. Тогава пях не само аз, а и Енрике Иглесиас. Той се оказа много по-чаровен, отколкото изглежда на екрана. Невероятно елегантен и възпитан, може би световната кариера помага за това.

А какъв е италианският мъж?

Прекрасен ухажор. Знае как да накара една жена да се чувства добре, невероятен кавалер u съпруг, изключително грижовен. Никога не съм чула мъж да нагруби дама, не видях пиян италианец. Иначе, въпреки че ги приемаме като еталон за красота, не са нищо особено: дребни, трътлести, даже леко русоляви. Но имат невероятно уважение към семейството. Дори и най-малка опасност да се появи, мъжът трепери над него.

А не са ли малко мамини синчета?

Даже много! До 28-30-годишна възраст италианецът седи до полите на майка си и не бърза да се жени. Но пък и това не е толкова лошо – така става много възпитан. Много се държи на образованието,
университетът е задължителен. Майката пък е на почит в обществото, съпругата в доста случаи се поставя и пред детето. Когато има тържество, тя стои на най-важното място. Уважението към семейството е нещо, което много липсва в България.

Ти си израснала без майка си. Опита ли се да компенсираш това с грижи към своите деца?

Още при първия си брак тук, в България, имах невероятния късмет да открия топлота в лицето на моите свекър и свекърва – семейството, което не бях имала. Да вечеряме заедно и майката на мъжа ми да трепери над мен бяха много силни усещания. Това беше и една от причините бракът ни да продължи толкова дълго – около 10 години. По-късно в Италия, с подкрепата на втория ми съпруг също се чувствах прекрасно. А по отношение на моите деца, сякаш се разделям на две половини. Дъщеря ми – Десислава, се появи, когато бях на 19. Събрах в нея всички възможни амбиции: да е най-добрата в училище, най-възпитаната, да има вкус, класа… Горкото дете! И тя наистина стана такава: винаги чиста, спретната, добра. След няколко години започнах да си мисля: "Как искам едно палаво дете, което да не слуша какво му казвам, да прави напук…". И Господ ми го изпрати. Синът ми Самуил е с 11 години по-малък от кака си и всички казват, че ми е слабост. Дъщеря ми ме обвинява: "Ти го обичаш повече!". Естествено, няма такова нещо, но с него повече се отдадох на това да гледам как се глези, как прави щуротии. И той стана добродушен и чувствителен, но мързеливичкък. Докато Десислава носеше медали за постижения в училище и завърши право в Рим, за Самуил всичко, свързано с училище, е трудно и ходи насила. И аз нося вина за това – не му предадох амбицията, която имах за сестра му.

Заедно с децата сега живееш в България. Защо се преместихте?

Не бих се върнала, ако животът не ме беше заставил. Но след 11 години перфектен брак, се случи нещо ужасно, което аз никога не коментирам, и то доведе до развод. Всичко дойде като гръм от ясно небе. Дори леко завиждах на жените, чийто проблем беше любовницата на съпруга им. На мен ми се искаше мъжът ми да е имал 30 любовници, за да се опитам да се боря с това, а не с другото, което се беше стоварило на раменете ми. Оказахме се едно от малкото изключения сред италианските семейства, в които се появи непреодолим проблем. Битката ми натежа и реших да започна отначало в България.

И тук преоткри стара любов?

A, me нещата с Божидар (Божидар Искренов-Гибона, футболист от близкото минало и юношеска любов на Камелия -бел.ред.) започнаха да се случват още преди да се върна. През 2004 г. бях за малко в България и случайно се засякохме на летището. Той живееше в Америка, но реши да не се връща там. След това дойде при мен в Италия, после започнахме по-често да идваме тук. В един момент се уморих от пътувания и се установихме в София.

Бяхте странна двойка ти – фина и елегантна, той – малко грубоват. Къде бяха допирните ви точки?

(Смее се.) Така е, странна двойка бяхме и всички приятели ме питаха, как така сме заедно като сме толкова различни. В началото никой в Италия не допускаше, че той е мъжът до мен. Един ден дъщеря ми каза: "Мамо, питаха ме защо новият градинар не си облича фланелка, когато изхвърля тревата". (Смее се.) Но нас ни свързваше една чиста любов от възрастта, в която младите хора преживяват първите романтични пориви. И когато бях в много тежка ситуация след развода си, не можех да погледна нито най-красивия мъж, нито най-богатия, най-интелигентния или най-добрия ухажор. В този момент отново се появи Божидар. Нямах доверие на никого и единственото нещо, което пожелах след три години самостоятелна битка – разводът започна през 2000 – 2001 година – беше неговата близост. Той е наистина едно добро и чисто момче, дори на моменти първично. Това да дам на такъв човек любовта си, ме накара да се чувствам добре и да повярвам отново в живота. Е, големият дисбаланс и разликата в разбиранията в един момент излязоха на повърхността и се сблъскаха. Никой не е виновен. Аз му желая всичко добро.

Сега обаче отново си влюбена!

Така е. В момента съм щастлива. На мъжа до мен не му е лесно – моят начин на живот не е много "удобен". Въпреки че се стремя да стоя доста вкъщи, никога не ми стига времето, което имам. Сутрин ставам в 6, идвам на снимки в телевизията, после често имам участия, пътувам… Неговата професия няма нищо общо със сценичния живот, но все пак намираме баланс. Той е достоен човек със страхотни качества.

Би ли се решила на трети брак?

Едва ли. Дори в Италия, ако не беше огромната бюрокрация, нямаше да искам подпис на хартия. Но бях чужденка с дете от предишен брак. Омъжих се, за да улесня нещата.

А какво ти предстои в музикално отношение?

Записвам албум с филхармоничен оркестър. Много интересно се оформя: 11 песни и силно присъствие на български и на италиански музиканти. Имам и различни участия. Докато съм жива, музиката ще е част от живота ми, независимо дали ще записвам, ще пея или ще преподавам.

Стр. 145, 28 – 29, 30 

сп. Rouge | Наталия ГЕОРГИЕВА | 19.09.2010 

ТРУДНО Е ДА СИ ПРЕДСТАВИШ ЛЮБО НЕЙКОВ ИЗВЪН РОЛЯ. ЗАТОВА, КОГАТО ПОДАВА РЪКА И МИ КАЗВА: "ПРИЯТНО МИ Е, ЛЮБОМИР", ОЧАКВАМ ПОРЕДНИЯ КОМИЧЕН ГЕРОЙ, КОЙТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ КАЖЕ ИЛИ НАПРАВИ НЕЩО НЕВЕРОЯТНО СМЕШНО. НО ДОРИ МНОГОТО ОБРАЗИ, КОИТО СЕ НАС

От театралната сцена, през "Шоуто на Слави" дo "Комиците" ROUGE реши да свали част от наслояваните през годините екранни пластове и да ви представи един от най-усмихнатите съвременни актьори. Забавлението е за ваша сметка.

Когато хората те срещнат извън сцената, очакват ли да си същият този смешен персонаж, когото виждат на екрана?

Да, защото на нас, артистите, това ни е работата – да забавляваме хората. И щом те приемат като артист, значи постоянно трябва да си в добро настроение. За съжаление, не винаги мога на 100 % да се справя с тази нелека задача.

Случвало ли се е да те бъркат с някой от героите, които играеш?

Да, но преди много години. В един период често играех скечове, в които бях Иван Костов или Александър Божков, лека му пръст. Тогава веднъж ме спря катаджия и каза: "О, Иван Божков!". Той даже "уши" двата образа в един.

Отдавна играеш и друг политически персонаж – Бойко Борисов. Този образ има ли градация във времето?

Определено има – той израства страшно много. Спомням си как първоначално съм го играл с черната тениска и коженото манто. После се промени с дънки, тениска и сако. След това първо с костюм без вратовръзка, а впоследствие с костюм и вратовръзка.

Освен в стила, в какво друго е промяната?

Надявам се зрителите да са открили това – намерете деветте разлики.

Кое е по-лесно – някой да те разсмее или да те ядоса?

Предпочитам да ме разсмиват. Ядосвам се на всякакви неправди, защото глупостта е такава болест, която ходи по хората, не по гората. Не се опитвам да се примирявам с несправедливостта, а се боря по свой си начин като обяснявам, че най-важни са дълготрайните отношения между хората и това, което ще оставиш след себе си.

Кое е последното, което те зарадва?

Отдавна не бях ходил в едни райони на София и като минах с колата много се изненадах. Видях подстригани тревички и засадени красиви цветенца, дори на места бяха оформени като герба на столицата. А не съм чувал Йорданка Фандъкова да бие камбаната и да се появява 200 пъти по телевизията, за да каже: "Аз тука направих една градинка и тука засадих пет цветя!" (влиза в роля и променя гласа си – бел. авт.). Много ми хареса, даже намалих и карах бавничко да се насладя на гледката. Това ме зареди за известно време и ако имам шанс да й го кажа на тази жена, ще го направя.

Има ли универсална шега, която може да разсмее всеки човек?

Има такива ситуации. Ето, например, в момента съм с тениска с Чарли Чаплин и веднага се сещам, че на едно пръцкане или спъване се смеят навсякъде и по цял свят. Често тези неща са закодирани във физиологията на човек – нисък и малък срещу висок и дълъг… (Тук Любо Нейков започва да импровизира сценарии за скеч – бел. авт.). Разликата между двамата – малкият спъва големия, който от своя страна замахва, малкият пък се скрива между краката му…

Има ли нови персонажи, които наложихте в турнето на "Комиците"?

Болшинството от образите са познати, любими герои, но около тях има и 2-3 нови. Това е своеобразен малък блок, едно мулти общество, в което живеят всички герои на "Комиците" и се появяват със своите проблеми. Те даже имаха и новодомци – в лицето на Елица и Стунджи, които постоянно блъскат на музикалните си инструменти и тормозят блока.

След един скеч с героя Кулек Иванов ви обвиниха, че започвате война срещу Слави. (В "Комиците" Любо изигра Кулек Иванов, чиято единствена разбираща се реплика беше "Както казва Слави" – бел авт.)

Глупости!

Този скеч оръжие за война ли е?

Не, просто това е трактовката ни на всичко, което се случва наоколо, погледнато през нашата призма. Никой не иска да воюва, особено в тези мирни и спокойни времена. Виждаме, че всичко е розово и прекрасно в държавата, всичко се оправя, даже излизаме от икономическата криза. Ние не сме тръгнали на война, ние сме тръгнали да се забавляваме. Това предаване се роди от сценаристите, които бяха много впечатлени от някаква редколегия, която била много намазвателна… И те бяха направили този скеч, а аз го изиграх. С огромно уважение към самия Иван Кулеков, разбира се, с когото сме и приятели.
А със Слави приятели ли сте? (Поема си дълбоко дъх – бел. авт. ) Бяхме… Работили сме заедно и аз никога няма да спра да го уважавам този човек, все пак там са минали девет години от живота ми.

В какво се превръща подобно приятелство след толкова години?

В забравено приятелство.

Останахте ли близки с Краси Радков и Виктор Калев?

Разбира се, с тях се чуваме и се виждаме.

Защо хората, които са работели при Слави и са си тръгнали сякаш не искат да се връщат към тази част от живота си?

Аз също няма да се върна към тази част, защото сега се занимавам с други неща, но това са девет години. С този човек сме се смели достатъчно много, разплаквали сме се със сълзи, играли сме чудесно, партнирали сме си. Лошо за него не очаквай да ти кажа. Там съм завъдил големи приятелства.

Сега се говори, че "Шоуто на Слави" слиза от ефир.

Не вярвам в това.

Според теб като продуцент кога идва краят на едно предаване?

Не продуцентът си дава сметка за това – той се ориентира по публиката. Ако зрителят иска да гледа – ще го има предаването, ако не иска – няма, независимо каква инерция е придобило през годините.
Андрей Слабаков твърди, че не може да се откаже от цигарите. Ти от какво не можеш да се откажеш?
Няма такова нещо, включително и за Андрей Слабаков. Според мен, при определени обстоятелства дори той би се отказал от пушенето, защото въпреки упоритостта си, е един много разумен и интелигентен човек. Аз лично много намалих цигарите – от една кутия на ден сега кутията понякога я мачкам на три четири дни, а има и такива, когато не паля изобщо.

В "Мисия Лондон" играеш готвач. Какво обичаш да приготвяш?

Разни смешни неща. Забърквам вкусни и забавни скечове. Иначе ролята във филма е много хубава. Това е първият сценарий в живота ми, за който не съм си учил репликите… Текстът само го погледнах и го затворих, защото е толкова лепкав и естествен. Достатъчно е да знаеш ситуацията – ти си готвач, хванали сте едни патки и сте ги заключили във фризера. И край!

Ако поканиш един чужденец на вечеря и трябва да му сервираш нещо типично българско, какво би избрал?

Бих му пуснал музиката на Елица и Стунджи, не защото с тях бяхме на турне, а защото те правят нещо, с което много бързо ще бъдем разбрани от чужденците. Музиката е един от най-преките пътища към сърцето на човек, а в тяхната те са запазили нещо, което си има аромата на миш маша, на бобеца, хубавата салатка и ракийката. Много вкусно, приятно и уютно – дъх на пръст, на копър и на мама.

Роден си в Червен бряг. Връщаш ли се там сега?

Да, u много обичам да общувам с родителите си. Скоро откраднах 3-4 часа, които прекарах с тях, и така се заредих, че не мога да ти опиша. Тръгнах си с хееей такава усмивка (показва Любо – бел. авт.).

Учил си в Техникум по електротехника. Можеш ли да поправиш телевизор?

Не, това ми е твърде сложно. Никога не съм могъл, а върха на сладоледа, който съм постигал в тази област, е да направя сам електрожен. Иначе мога да си сменя крушките и евентуално предпазител от по-старите, новите – не ги разбирам. Но поне знам какво е токът и не смея много да пипам.

Как от там се насочи към ВИТИЗ?

То е от преди това – като бях В четвърти клас за първи път стъпих на сцена. Имах невероятно разбиране в очите на моята класна ръководителка – Ася Стаменова, която никога няма да забравя. Тя страшно много харесваше театъра и ми прощаваше някои отсъствия, които бяха свързани с представления.

В миналия ни брой Зуека каза, че са го приели във ВИТИЗ от четвъртия път. Ти от кой път влезе?

От Втория, защото когато кандидатствах за първи път не знаех какво точно трябва да подготвя. По мое време за изпита се изискваха по два монолога, две песни, танци, басни, а аз бях научил само един монолог и една проза и бях решил, че това е достатъчно. Номерът ми мина до някой кръг, след което ми казаха: "Дай сега да видим песен, танц", а аз: "Ами нямам" и те ми казаха "Довиждане". На следващия път сам се подготвих и влязох.

Имал ли си други мечти освен театъра?

Звучи глупаво и тривиално, но не. Винаги това ме е вълнувало, въпреки че съм се занимавал с хиляди неща и то успешно. Още като ученик съм полагал труд срещу възнаграждение в "Булгарплод", правил съм бетонови блокчета, за да изкарам пари за лятото, бил съм спедитор, занимавал съм се с оформяне на фактури, имах две пишещи машини – на латиница и на кирилица…

Сега се занимаваш и с продуцентство. Каква е формулата на един успешен продукт, който да се хареса на зрителите?

Екипът – той е най-важното.

Как подбираш екипа си?

То се вижда на екран. Това са най-добрите актьори на България, събрани на едно място, прощаващи собствените си грешки, уважаващи личността си, обичащи се, усмихнати и работещи заедно.

Трябва ли участниците в един екип да са приятели, за да работят успешно?

Не знам дали трябва, но при нас е така. Ние сме приятели от много години, приемаме се такива, каквито сме, с плюсовете и минусите си и това приятелство ни позволява да си казваме в очите неща, които може би в друга ситуация не бихме си позволили да споделим. От уважение.

Работата явно отнема една много съществена част от ежедневието ти. Остава ли ти време за семейството и за съпругата ти Гинка?

Много малко. Тук се работи 10-12 go 16 часа на ден, няма събота и неделя, ние сме постоянно на линия. Понякога главата ме боли от телефонни разговори – стапям си батерията на мобилния за по-малко от ден. Занимавам се не само с творчески, но и с организационни въпроси – това е един сложен процес, който трябва да се управлява.

Съпругата ти как приема това да те няма по 16 часа?

Приема го. С разбиране и приятелско отношение.

Помниш ли какво беше първото ти впечатление от нея?

За един много мил и топъл човек, който е и нежен, внимателен. И досега е такова.

От колко години сте семейство?

О, от много. Заедно сме от 1993-а година.

Как се съхранява една връзка вече 17 години?

С уважение и любов.

Има ли я любовта след толкова години?

Разбира се, как иначе. (Смее се.) Защо да не?

Казват, че тя присъства първите 2-3 години, после се превръща в обич, приятелство.

Добре, нека така да казват. (Усмихва се с погледа на един влюбен човек – бел. авт.)

Извън работата имаш ли хоби?

Ще mu кажа нещо, което може би ще те респектира. Рядко си почивам, но го правя най-успешно като готвя. Обичам да приготвям обаче засукани неща – папардели с трюфели, харесва ми бавно да си правя нещо вкусно. А аз готвя вкусно.

А спортуваш ли?

О, да. Най-любимият ми спорт е масажът. Практикувам го един-два пъти в седмицата. Имам тренирано тяло за този спорт.

С какво друго си почиваш?

С книжки. Чета всякакви, а в момента довършвам втората книга на Барак Обама, която ми е интересна. Първата ме респектира, но веднага установих, че думите му са цитати от други книжки, които очевидно са минали през него. Той явно е чел много. Съветвам те да прочетеш, за да видиш как интерпретира чуждите мисли, има такава харизма, че те кара да го слушаш и четеш. Събира вниманието.

Имал ли си някога политически амбиции?

Не, това никога не ми е било интересно, а нещо, ако не го правиш с любов и желание, по-добре не се захващай.

Какви дестинации харесваш извън България?

Харесвам си Европа – Лондон, Австрия, но много ми допада и Латинска Америка. Бил съм в Доминикана, Панама.

Би ли живял някъде извън България?

Навсякъде. Малко Азия ми идва в повече – твърде източният Изток не ми се отразява толкова добре.

Какво е отношението ти към пластичната хирургия и силикона?

Според мен това разваля нещата. Природата си е природа и аз я харесвам такава, каквато е. Подкрепям, ако има някакви дефекти и аномалии, те да се отстранят, но някое младо момиче ей така да си вдигне бюста или да го уголеми – това не го разбирам. Излез навън и се загледай в дърветата и тревичките и после си ги представи надути със силикон. И такива има – генно модифицирани, хубави, но стоят като нарисувани – нещо не им е като хората.

А ако един ден съпругата ти дойде и ти каже: "Искам да си сложа ботокс!", как би реагирал?

Ако ще, да си слага и тухла четворка в главата. (Смее се.) Но предпочитам природните неща.

Доколко е важно позитивното отношение към живота?

За мен това е най-важното. То може да обърне всичко и да промени една река, която тече отляво надясно като направи така, че тя да тече в обратната посока. Усмивката и позитивното отношение са най-силните оръжия във всяка битка.

Стр. 145, 6, 32 – 33, 34 – 35

Parliament.bg I 23.09.2010

Народното събрание прие на заседанието си на 23 септември 2010 г. промените на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те предвиждат периодичните печатни издания да публикуват информация за действителния собственик на изданието. Парламентът регламентира, че под "действителен собственик" се разбира физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическо лице, което притежава участие в издателя. Информацията за тях трябва да се публикува в първия брой на печатното издание за всяка календарна година. До пет дни до отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на издателя. Депутатите приеха министерството да помества на интернет страницата си информацията за собствениците в десетдневен срок от получаването на декларациите. Производителят и разпространителят на списанията и вестниците ще носят отговорност за наличието в изданията на информацията за собствениците в изданията. Контролът за изпълнение на задълженията на разпространителите и производителите се възлага на кметовете на общини. Предвижда се приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини. Според промените, глобите ще са в размер от 1000 до 2000 лева, а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лева. С промените правителството цели да се гарантира прозрачността на собствеността на печатните медии, за да се осигури защита на основни права на гражданите.

Оригинална публикация

Традициите оживяват на фестивал в Борисовата градина

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 23.09.2010

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е български експерт по медии и журналистика. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в Софийски университет. Работи в списание "Българско фото" между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист" (в последната година от съществуването му). Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Председател е на Съвета за електронни медии (СЕМ).
"За кое дело говорите. Не става дума за конфликт на интереси, това не е доказано. Просто има забавяне в една декларация". Това обясни пред РЕПУБЛИКА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд е образувал дело срещу Лозанов за това, че не е спазил законовите срокове за подаване на декларациите си за конфликт на интереси. По закон декларациите трябва да бъдат подадени до 7 дни от встъпването в длъжност, а за неспазване на това изискване се налага глоба от 1000 до 3000 лв..
Той обясни, че объркването идва от това, че въпросният документ е бил подаде в СЕМ. "Наложи се да я подам за втори път, но не е в срок. Това дело няма нищо общо с конфликт на интереси по същество, а има с това дали е трябвало да подам същата декларация в определения срок за втори път", продължи шефът на медийния регулатор.
За глобата той каза: "Няма да ми е приятно да ме глобят с 1000 – 2000 лева. Това обаче е техен проблем". В заключение на темата медийният експерт заяви, че се надява съдът да отсъди справедливо в негова полза.
Що се отнася до това, че на официални празници програмите на телевизиите са пълни с турски сериали, Лозанов бе категоричен. 

Не може да има само български продукции.

"Такъв тип чистота не може да се очаква, все пак светът е глобален.", заяви той. По думите му турските сериали се надценяват. 
Не мисля че това е политическа пропаганда в полза на Турция, това все пак е развлекателен продукт, който ни доближава до идеята за съвременния човек в Турция. Пък и не бива да се свързва Турция с поробителя, това не е в полза на България. Има една хи-перболизирана представа относно турските сериали".
Това е проблем на самото програмно мислене, все пак каза експертът.
За дискутираното напоследък негово предложение като председател на медийния регулатор, за сливането на БНТ и БНР, Лозанов потвърди, че това е на базата на добрите практики в целия Европейски съюз.
Сливането на БНТ и БНР е добро решение, остава на позицията си Лозанов, въпреки критиките, които се чуха по негов адрес.
Той допълни, че евентуално обединение на двете обществени медии е свързано и с промени в Закона за радио и телевизия.
"Това е тема евентуално на цялостната промяна на един Закон за радио и телевизия,
който още не е започнал да се пише, така че единственото, което смятам сме длъжни, е действително да й дадем максимална възможност публично да бъде обсъдена тази идея. Впрочем, тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин, да спомена ББС и "Дойче веле" например, така че това ще даде много привилегии, включително и това най-после да има един модел, който в някакъв смисъл да конструира тези обществени медии, защото досега те стоят под сянката на държавната медиа, слабо реформирана е сферата", коментира Лозанов.
Един от съвременните проблеми на частните електронни медии у нас е, че те все по-рядко изпълняват обществени функции.
Комерсиализацията, особено в телевизиите, е голяма, каза още Георги Лозанов.
"Трябва обаче да има консенсус около обединението на БНТ и БНР. Те трябва да направят всичко, за да отговарят на европейски`те практики. В момента двете национални медии, трябва да формулират мисия, която българското общество да разпознава. Изискването в директивите на ЕС е тя да е ясно формулирана, но достатъчно авторитетно от от нормативна гледна точка.
Мисията трябва да фигурира и в Закона за радио и телевизия. Идеята за сливането започва именно от там. Това не е формална идея, тя е напълно реална
Репликите срещу сливането са реплики срещу реформата в тези медии, това е една опасно висока цена", отговори на нападките доцентът.
За сливането на медийните регулатори, Лозанов бе категоричен – това няма да стане скоро.
"Това е тенденция, която има страшно малко практики и няма достатъчно привърженици в ЕС.
Все повече се държи на регулация на съдържанието, посочи той.
"По-скоро според мен регулаторите след време може да ги няма, но не и да се сливат. Според мен регулацията ще отстъпва място на саморегулацията и колрегулацията".
Един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган", убеден е той. Особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат, затвори темата за медийната конвергенция той. По повод на задействаната процедура от страна на Комисията за регулиране на съобщенията в Турция за оправяне на проблема със заглушаването на честотите на нашите радиа, за сметйка на техните, Лозанов коментира:
"Трябва да се направят нови конкурси и ново планиране.
Техните радиостанции ни заглушават, не защото водят война, а защото са по- добре от техническа гледна точка.
Това е резултат от това, че ние не сме достатъчно подготвени. СЕМ е взел решение в последните месеци, да започнат конкурси в съответните региони, където има ресурси. Трябва да се обявят конкурси…Трябва сами да финансираме радио предаването в тези региони. На никой не трябва да се сърдим сами трябва да гарантиране комуникацията си там", убеден е експертът.
***
Закъснение
Казва, че като малък е бил мълчалив.
Научил се е да чете чак на 11 години, като през следващите години чете непрекъснато.
Увлича се най-вече по философия.
В момента единственото нещо, което може да го откъсне от словото, е цигара и едно питие.

Стр. 9  

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 23.09.2010

Кеворкян окуражил ексводещата да нападне колегите си и шефовете на Нова телевизия

Бившата водеща на сутрешния блок на Нова телевизия Лора Крумова предизвика медиен скандал, като след 3-месечно мълчание нападна остро наследниците си в предаването – Витомир Саръиванов и Ели Гигова.
В интервю за "24 часа" на въпроса, дали е имало преговори да води "Здравей, България" заедно със Саръиванов, Лора отсича: "Не смятам, че Витомир е добър вариант за сутрешния блок. В България няма елементарна хигиена дори при водене на предавания. До вчера Витомир е питал в "Цената на истината" "Вярно ли е, че дядо ти е пикал в устата, когато беше малък…", а днес срещу него са Костов, Борисов и т.н.".
Помолена да оцени колегите си, блондинката заявява: "Най-учтивото, което мога да кажа (за Ели Гигова -бел. ред.) е, че не се получава. Гледах разговор, в който Витомир включва премиера по телефона и възкликва: "Премиерът ни гледа, слава Богу!"
Аз за такова изречение бих уволнила водещ".
Острият тон на изказванията на Крумова са доказателство, че тя е обидена, че е паднала от екрана. Същевременно обаче потвърждават версиите, че Лора е започнала да се взема изключително сериозно и е дълбоко убедена, че само тя може да направи рейтингов сутрешен блок, а досега все не й давали шанс, като тя постоянно оставала в нечия сянка.
"Нямам намерение да давам изявления по този въпрос", бе единственият лаконичен коментар
на сегашния продуцент на "Здравей, България" Асен Григоров, за когото експартньорката на Георги Коритаров и Милен Цветкав твърди, че имали различни позиции.
Нападнатият от Крумова Витомир Саръиванов беше малко по-разговорлив. Пред "Галерия" той сподели, че принципно също няма желание да отговоря на Лора
"Смятам, че това е ниско ниво и не искам да се смъквам до него. В журналистиката има някои основни правила и принципи между колеги, които смятам, че все още трябва да се
спазват, а не да се принизяваме до махленски разправии", заяви водещия.
Той е категоричен, че "повечето от нещата в интервюто дори не са истина, измислени са. Това е някаква смехория и не искам да се занимавам с нея, като я коментирам повече по какъвто и да е било начин. Ако имам да кажа нещо допълнително, разполагам с достатъчно висока трибуна от ефира на Нова телевизия, за да го направя".
От пиар отдела на медията също заявиха, че позицията на Лора Крумова е изцяло лична и всеки има право да изразява мнението си.
Самата журналистка, която е прекарала десет години в Нова телевизия, се покри след интервюто и замина за чужбина.
Пред приятели тя постоянно говорела, че имала достатъчно идеи как да се пребори с конкурентите и молела само да и се даде време, за да повиши рейтинга на"Здравей, България".
"Крумова се самозабрави, след като смени няколко партньори и реши, че ще е вечна. Оказа се поредната жертва на звездната екранна болест и не може да се примири с редакторското място, което й предложиха. Реши, че завинаги
ще остане на екрана , коментират нейни колеги в кулоарите на медията.
Единствените, които застанаха твърдо зад колежката си, са експартньорите й Георги Коритаров и Милен Цветков, които заявиха, че блондинката остава техен приятел. Милен дори й предложил веднага да се включи в неговия блок по И Би Еф, но повишилата самочувствието си Крумова отказала, заявявайки, че вече иска да се изявява сама. Според Коритаров Крумова е заминала в чужбина и ще се върне в страната след 2 седмици.
Врели и кипели в медийните среди твърдят, че журналистката, която е сред фаворитките на Кеворк Кеворкян, е направила фатална грешка с непремерените си изказвания и си е затворила завинаги вратите на Нова. Някои дори предполагат, че тя е била подтикната да нападне медията и нейните шефове тъкмо по съвет на арменеца, който води дела срещу телевизията и залива босовете й с всевъзможни компромати.

Стр. 12-13

На 23 септември 2010 г. (четвъртък) представители на Гражданско движение ДНЕС ще представят резултатите от извършен, през лятото на тази година, мониторинг върху дейността на местната власт в община Сливен. Резултатите ще бъдат представени на граждани и медии в 13.30 часа, в залата за пресконфернции на хотел "Парк Централ" (бул. „Цар Освободител” №6, гр. Сливен).