Атина – последната спирка от лайфстайл поредицата Global City Events

Домакинът на събитието, според положената вече традиция, Бар Галерия в хотел Вентура, ще посрещне любителите на гръцката култура на 25 ноември от 21 часа с желанието да сподели за пореден път със своите гости кратки мигове на културни очарования.

Атина – последната спирка от лайфстайл поредицата Global City Events

Домакинът на събитието, според положената вече традиция, Бар Галерия в хотел Вентура, ще посрещне любителите на гръцката култура на 25 ноември от 21 часа с желанието да сподели за пореден път със своите гости кратки мигове на културни очарования.

Бизнес нетуъркинг и урок на тема: “Говори за да продаваш, вдъхновяваш и ръководиш”

Начало: Вторник, 30 Ноември 2010 г. – 18:30 часа
Край: Вторник, 30 Ноември 2010 г. – 22:00 часа
Място: София, Илиев център за образование и култура, Американски университет – България, ул. "Университетски парк" №1, Студентски град
Достъп: Платено събитие със закупуване на билет на: http://slon.bg/sofia/31-
Организатор: БПП Профешънъл Едюкейшън и Софийска Бизнес Общност
Отворено за медии: Да

Софийска Бизнес Общност и БПП Профешънал Едюкейшън ви канят на специално нетуъркинг събитие и урок по презентационни умения: "The Art of Public Speaking – Speaking to Sell, Inspire and Lead".

Събитието ще се състои на 30 ноември 2010 г. от 18.30 ч. като ще започне с едночасов урок по презентационни умения на английски воден от Ричард Беркелей.

След урока всички участници ще могат да се насладят на приятен коктейл с чаша вино и вкусни хапки като ще имат възможност да обменят мисли и визитки с участниците.

Място на провеждане: Американски университет София, Илиев Център, ул. "Университетски парк" №1, Студентски град.

Повече за Ричард Беркелей и заявка за участие на: http://slon.bg/sofia/31-

 

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1090

Доц. Десислава Бошнакова е избрана за заместник-ректор на Нов български университет, отговарящ за ПР и международна дейност

PRnew.info БЛОГ I 2010-11-20

Доц. Десислава Бошнакова е избрана за заместник-ректор, отговарящ за ПР и международна дейност, на Нов български университет (НБУ) от 15 ноември 2010 година.

Досега Бошнакова бе директор и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация" в НБУ. Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на PR агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ.

Повече за Десислава Бошнакова

Допълнителна информация и коментари от FB страницата на Десислава Бошнакова

 

 

Опасни ли са телевизионните новини?

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36

Георги Лозанов: Съвсем нормално е Бареков отново да е на екран

www.news4000.bg | 20.11.2010

Политиката продължава да прави рейтинга по телевизиите, посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов. Зе него е съвсем нормално известният журналист Николай Бареков да поеме нов път след бТВ. Лозанов очаква, че конкурецията на медийния пазар ще се засили, както и, че интернет ще завладява нови позиции в сектора.

Господин Лозанов, както стана ясно, процесът на цифровизация ще се забави. Как ще се отрази това на електронните медии?

Аз се надявам да не се забави. Отлага се крайният срок – денят, в който трябва да дръпнем шалтера на аналоговия телевизионен ефир. Много ми се иска това да не е повод да изпаднем в балканска меланхолия, да чакаме последния момент и всичко да ни се случи в много забързани темпове. По начало ние сме се забавили с цифровизацицята в сравнение с други европейски държави. Вече започна един процес, включително и като инвестиционна програма, вложени са милиони евро, изгражда се и мрежата за пренос. Има конкурси, които са дали своя резултат. Направени са стъпки и всичко това трябва да продължи в ускорен темп. А това, че отлагаме срока, е свързано преди всичко и е в полза преди всичко на малките общности в малките градове, където по- трудно може с тези темпове да стигне цифровата телевизия. Това ще даде възможност достатъчно да се развият комуникациите, да не останат изолирани общности.

Подготвя се нов медиен закон. Какво трябва да залегне в него според Вас?


Върви дискусия по този въпрос. Има група, която е създадена към Министерския съвет, аз съм неин председател. Опитваме се да работим по пътя на бавните консенсуси. Това е експертна група, там няма някаква воля, която диктува. Има сближаване на позиции, което не е лесна работа. Няколко са основните теми, по които са дебатите. Основен въпрос е реформата в обществените медии . Няма съмнение, че такава реформа е необходима, че моделът на сега действащите медии не носи характеристики на съвременния модел на обществена медиа. Има много кусури, които трябва да бъдат отстранени. Дебатът обаче беше до голяма степен фалшифициран, защото въпросът за обединението на БНТ и БНР като че ли измести цялата проблематика.

Тук става въпрос преди всичко за формулиране на мисия на обществените медии. Да стане ясно какво се очаква от тези медии и това да се разпише конкретно и ясно. Да има финансиране обвързано пряко с изпълнение на мисията. Съответно онези предавания, които не съответстват на мисията, да могат да сами да се издържат, тъй като финансирането на БНТ и БНР е двойно. Те играят и на рекламния пазар, ползват се от спонсорството. Най-после да се структурира реално картината на тези две медии, включително и по отношение на финансирането, включително и по отношение на техните ангажименти към обществото. Тогава може да възникне въпросът дали трябва наново структурираните медии да създават една институция и да изпълнят обща административна услуга. Ако се тръгне към това, трябва да се мине през анализ, финансов, анализ на възможните последствия,така че това да залегне вероятно ще залегне в по-далечна перспектива.

Има и други важни дебати. По начало телевизията и радиото все по-малко, включително и като понятия, функционират в медийното право. Все повече говорим за аудиовизиални услуги. Това не е просто промяна на думите, а средата ще става все по-хомогенна и праговете между различните медии все повече ще губят своята отчетливост, особено във връзка с интернет. Този закон трябва да погледне натам, така че ние искаме да преформулираме пазара, не отделни пазари, а един пазар на аудиовизиулни услуги. Тук става много важен въпросът за концентрацията, дали трябва да има разпоредби за това, доколко можеш да притежаваш дялове на този пазар. В това отношение има различни европейски практики.

Ще ни кажете, когато вземете решение…


Това няма да е лесно. Ще има един доклад, вариант на закона като предложение. Той ще бъде подложен на публично обсъждане. Тогава се надявам, че и вашата медиа ще присъства.

Искам да Ви попитам как оценявате нивото на сутрешните блокове по телевизиите?

Вижте, със сутрешните блокове създадохме една особена своя специфика. В смисъл изнесохме политическия праймтайм там. Това общо взето не е характерно за европейските държави. Там сутрешните блокове са много повече сервизно развлекателни. Пикът на този тип правене на сутрешна телевизия като че ли премина. Така че хем сме сега в нещо, което е ясно, че в някаква степен е отминало, хем няма нищо друго ново насреща. И фигурите, имената, темите продължават да бъдат в границите в един политически разговор. Политиката продължава да прави сутрин рейтинга. Това е странно и аз не знам колко време ще продължи.

В момента печелят тези, които успяват да направят най-актуалните политически интервюта, в някакъв смисъл най-провокативните. Въобще сутрешните блокове продължават да бъдат точката на важно политическо говорене, колкото и странно да ми се струва това от гледна точка на това, че аз познавам историята на медиите в европейски мащаб.

Гледахте ли новият сутрешен блок на ТВ7 – „Бодилник"?

Гледах.

Какво е мнението Ви?

Завръщането на Бареков. Имаше такова очакване. Аз мисля, че Бареков имаше един свой път в бТВ. Там той се превърна в медийна звезда, казано в хубавия смисъл на думата. От друга страна, влезе в сложни отношения и това е неизбежно. Аз не знам журналист, който да не е минал през крива на разнообразни движения и промени, стига до един пик, и след това до един залез. Бареков стигна до залеза там, след това имаше една задължителна карантина на живот извън телевизията. Съвсем нормално е сега да има нов път и аз му го пожелавам от сърце.

Очаквате ли сериозни трусове в медийното пространство?

 Очаквам, разбира се. Аз казах, че се чувства тътенът на новата медиа. Интернет само след пет години ще има много по-решаваща роля въобще в сферата на комуникациите, в сферата на създаването на обществено мнение. Сега интернет е на границата на домашната комуникация. С такова чувство нямаш усещането за авторитетна медиа, каквито са телевизиите например. Все повече тази значимост ще придобива новата медиа, особено по отношение на активните млади. Не бива забравяме, че това е таргетът, към който се целят тези, които искат да правят активна гражданска медиа. Нека видим социалните мрежи. Много голяма част от комуникацията излиза от традиционните медии. Аз имам приятели, които имат 4-5 хиляди приятели в Фейсбук и всичко, което има да научат, да си кажат, си го казват там. И аз, ако спомена какво се давали по телевизията, какво съм прочел във вестника, това им звучи като нещо екзотично и странно.

А какво мислите за рокадите в медиите? Например, беше сменен програмният директор на Нова телевизия.

Да, сестра ми.

Нов главен изпълнителен директор отива там.


По начало в медиите… професионалният мениджмънт хората го правят. Те не са много, но непрестанно сменят местата си, тъй като никога резултатите не са достатъчно удовлетворителни. Този пазар е труден, с много остри и конкурентни сблъсъци, особено във връзка с кризата те станаха драстични. Всичко това се предизвиква от хората, които трябва да правят медиа, особено търговска медиа, и трябва да печелят пари. От друга страна, те трябва да го понесат като отговорност. Има непрестанно въртене и това е въртене в един кръг от професионалисти. Очаквам, че конкуренцията ще става все по-остра, форматите все по-изненадващи. Танцувалните формати малко миришат на минало, даже още преди да се случат вече са приключили в съзнанието на аудиторията. Моето очакване е, че има едно затишие преди остри силни креативни ходове. През последната година и половина медиата загуби креативност. Не съм видял някакъв впечатляващ ход. Това няма как да не се случи, защото самият пазар го изисква. Така че мисля, че ще има изненадващи гледки.
 

Би Ти Ви си избраха най-добрите за 10 години

в. Труд | 20.11.2010

Екипът на Би Ти Ви избра най-добрите, които се грижат хората да научават най-важното от света и България в техния ефир. Призовете бяха раздадени на парти в четвъртък вечер по случай десетата годишнина на новините.
"Репортер на десетилетието" стана Миролюба Бенатова, а "оператор на десетилетието" – Валентин Николов, който не за първи път е отличаван от колегите си. Петър Бакърджиев получи признанието за спортен репортер, а Виктория Бехар, която отскоро е и шефка на новините, заслужи отличието за продуцент.
Извън сценария репортерите връчиха приз на Люба Ризова, която пък е началничка на новините в цялата "Би Ти Ви Медиа Груп". Тя беше определена за "Лидер на десетилетието", а признанието видимо дълбоко я развълнува.
Повече от 200 гости пяха многая лета за рождения ден за новините на Би Ти Ви. Лора Крумова, която до седмици ще се появи в ефира на телевизията, също уважи партито на новите си колеги.

Стр. 18

Почват голямата чистка в Нова тв

в. Марица, Пловдив | 19.11.2010

Като доста сложна и объркана определят служители на Нова ситуацията в медията след неочаквано напускане на програмния директор Олга Лозанова. Версиите за това, как тя си е тръгнала от телевизията, са няколко и основната е, че е била освободена от собствениците – международната компания MTG, след кратък разговор на четири очи. Според други пък новата главна изпълнителна директорка на медийната група Светлана Василева лично е помолила програмната директорка да си тръгне, защото имала намерение да доведе свой екип, с който да управлява Нова. В крайна сметка, снощи медията разпространи официално съобщение, от което става ясно, че Лозанова напуска по свое желание, но без ясни мотиви за това. Каквато и да е причината, по-важното в случая е какво става оттук нататък и това е въпросът, от който се вълнуват служителите там. "Всеки ден" научи, че те в момента са разделени на два лагера – "за" и "против" Олга Лозанова.
Естествено, към първите се причисляват онези, на които бившата вече шефка подаде ръка. Не е тайна, че сред тях е продуцентът Нико Тупарев. "Всеки ден" го потърси, за да коментира слуха, че скоро предстои свалянето на шоуто "Байландо" като част от започналите промени в медията. "Не мисля, че "Байландо" е застрашено с нещо, няма за какво", заяви той, като все пак оставя последната дума на ръководството на Нова. То пък и днес не си вдига телефоните, за да обясни какво точно се случва там и каква ще бъде съдбата на другия голям проект – "Шоуто на Иван и Андрей". Из коридорите на Нова се говори, че предаването ще остане, но ще смени часовия си пояс. От екипа обаче не го потвърдиха.
Много въпросителни има и около сутрешния блок. Твърде възможно е той да не продължава да се излъчва в същия си вид и със същите водещи, научи "Всеки ден". Продуцентът му Асен Григоров обаче отказа коментар на този етап. Никой все още не знае и кой ще заеме поста програмен директор. Най-вероятно на първо време с тази функция ще бъде натоварена самата Светлана Василева. "Всеки ден" научи, че скоро ще бъдат овакантени и позициите в отдел "Маркетинг" и за там също ще бъдат търсени нови хора

Стр. 9

Халваджиян ще прави “Мюзик айдъл 4″

в. Марица, Пловдив | 19.11.2010

"Водили сме принципни разговори с bTV, че аз ще поема четвъртия сезон на шоуто, но нищо повече не мога да кажа", обясни продуцентът на "Господари на ефира", "Великолепната шесторка", "Море от любов" и "Пълна лудница". Неговите прогнози са, че може и да няма такова шоу, и то не толкова по финансови причини, колкото заради пренасищане на публиката откъм музикални формати. "В момента върви "Шесторката", по Нова пък "Байландо" и всяко от тях е по три месеца, което не е малко време. Другият фактор са субсидиите. Заради тях най-вероятно няма да има и кампания "Българската Коледа" или поне аз още не съм чул да се прави от някого", допълни Халваджиян, който има готовност, ако му дадат картбланш, да започне работа по "Мюзик айдъл" 4 веднага.

Стр. 9

Станишев: Журналистите жертва на правителството

в. Нов живот, Кърджали | 19.11.2010

В България се случва пълзящ преврат за овладяване на всички власти – политическата, икономическата и медийната. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев по време на конференцията "Свободата на медиите и демокрацията под заплаха". Той изтъкна, че по данни на "Репортери без граници" България е на последно място в Европа от гледна точка на свобода на медиите. Страната ни продължава да слиза надолу и в световната класация за свобода на медиите – през 2008 г. сме били на 58 място, а през 2010 г. сме паднали на 70 място.
Станишев днес, в условията на икономическа криза, при този тип власт и заради свиването на рекламния пазар много медии стават потенциално зависими заради самото си оцеляване. Лидерът на БСП предупреди, че свободата на избор също е изложена на риск. Пример в тази посока е предложеният от управляващите Избирателен кодекс. Той ограничава правата на гражданите да избират районни кметове и кметове на малки населени места.

Стр. 3