Семинар: “Ангажиране на служителите и вътрешни комуникации”, част от London School of PR, с лектор Дария Манева, ще се проведе на 5 януари

Лектор:

Дария Манева, Директор Комуникации Е.ОН България

Теми, включени в семинара:

• Какво е ангажираност на служителите; 
• Връзки с вътрешните ключови групи и вътрешен маркетинг; 
• Какво прави кампаниите за вътрешна комуникация толкова трудни; 
• Кой е отговорен за вътрешните комуникации: връзка с управлението на репутацията; 
• Понятието за служителите като посланици на компанията; 
• Видове и методи за вътрешна комуникация; 
• Кога вътрешната комуникация е крайно необходима: преструктуриране, промяна на идентичността на компанията, съкращения, кризисен мениджмънт; 
• Ролята на интранет, форумите, корпоративния блог; 
• Важността на управлението и лидерството във с вътрешните комуникации; 
• Важността на психологическия договор.

За LSPR: London School of Public е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Дария Манева е Директор Комуникации на енергийната компания Е.ОН България от 2006 година. Преди това е Директор Корпоративни връзки в Нестле България. Професионалната й визитка включва и 4 години работа като Програмен директор в частна електронна медия. 
Тя е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща, и магистър по Приложна лингвистика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирала е Бизнес администрация, Търговско и европейско право. 
През последните години Дария Манева е активен лектор по въпросите на корпоративните комуникации, вътрешните комуникации и кризисния PR. Заедно с екипа си е носител на награда за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards 2009. Вярва, че в основата на всеки успех е добрата комуникация и че тя е въпрос не само на добри познания, но и на правилна нагласа и отношение.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com, 
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com 
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Начало: Сряда, 05 Януари 2011 г. – 18:30 часа
Край: Сряда, 05 Януари 2011 г. – 21:30 часа
Място: София, офис на Юнайтед Партнърс, ул. "Кирил и Методий" №120
Достъп: Такса участие
Организатор: London School of PR (LSPR)

Лектор:

Дария Манева, Директор Комуникации Е.ОН България

Теми, включени в семинара:

• Какво е ангажираност на служителите;
• Връзки с вътрешните ключови групи и вътрешен маркетинг;
• Какво прави кампаниите за вътрешна комуникация толкова трудни;
• Кой е отговорен за вътрешните комуникации: връзка с управлението на репутацията;
• Понятието за служителите като посланици на компанията;
• Видове и методи за вътрешна комуникация;
• Кога вътрешната комуникация е крайно необходима: преструктуриране, промяна на идентичността на компанията, съкращения, кризисен мениджмънт;
• Ролята на интранет, форумите, корпоративния блог;
• Важността на управлението и лидерството във с вътрешните комуникации;
• Важността на психологическия договор.

За LSPR: London School of Public е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Дария Манева е Директор Комуникации на енергийната компания Е.ОН България от 2006 година. Преди това е Директор Корпоративни връзки в Нестле България. Професионалната й визитка включва и 4 години работа като Програмен директор в частна електронна медия.
Тя е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща, и магистър по Приложна лингвистика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирала е Бизнес администрация, Търговско и европейско право.
През последните години Дария Манева е активен лектор по въпросите на корпоративните комуникации, вътрешните комуникации и кризисния PR. Заедно с екипа си е носител на награда за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards 2009. Вярва, че в основата на всеки успех е добрата комуникация и че тя е въпрос не само на добри познания, но и на правилна нагласа и отношение.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com,
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1226

На 4 януари 2011 година списание „Европа 2001" ще представи брой 6/2010 г., посветен на Украйна.

В страниците на списанието читателите ще намерят интервюта и коментари с министъра на външните работи на Украйна Константин Гришченко, посланика на Украйна в България Н. Пр. Виктор Калник.

В списанието ще има информация за инвестиционният климат в Украйна, за град Лвов, дестинацията Крим, Българите в Украйна, Михайло Драгоманов и България и Хармонията на петриковската живопис.

Представянето ще се състои от 18.00 часа в зала „Средец" на Министерството на културата (бул. „Ал. Стамболийски" №17).

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1212 

Медияпул I Никола ЛАЛОВ I 27.12.2010

Издръжката на военните медии струва 580 хиляди лева

Издръжката на военните медии – Военния телевизионен канал и вестник "Българска армия" – през 2010 година е излязла около 580 хиляди лева. Бюджетът на ведомствената телевизия, която тръгна в началото на 2003 година, за 2010 година е близо 503 хиляди лева, съобщиха от МО в отговор на запитване на Мediapool.

Средствата за издръжката на телевизията са намалели в сравнение с 2009 година, когато са били около 916 хиляди лева. В момента в телевизията реално работят 20 служители, щатните бройки са с три повече. Средната заплата е 722 лева.

С идването на военния министър в телевизията бяха съкратени много от репортерите на медията, а впоследствие на тяхно място бяха назначени нови.

В момента шеф на дирекция "Информационен център на МО", към която са телевизията и вестникът, е бившият радиоводещ Асен Сираков. Директор на телевизията пък е бившият водещ от БНТ Григорий Недялков. По програмен лиценз Военният телевизионен канал е “обществен оператор” със специализиран програмен профил – “военен”.

"Предаванията на ВТК са насочени към военнослужещите и цивилните от Министерството на отбраната, членовете на военно-патриотичните съюзи и на неправителствени организации, които работят в сферата на сигурността и отбраната", съобщиха от МО. Програмата се излъчва от над 90 кабелни оператора (регионални) в цялата страна.

В отговор на въпрос дали МО разполага с данни за гледаемостта и, ако разполага, какво показват те, от министерството съобщиха, че през последните години не са извършвани пипълметрични и социологически проучвания за гледаемост на ВТК.

Така дефакто не се знае дали, колко и какви хора гледат телевизията.

На въпрос пък какви са приходите на телевизията от реклами във ВТК и "Българска армия" до края на септември тази година от МО отговориха:

"В процес на подготовка са документите, които регламентират рекламната дейност. До края на годината трябва да бъдат утвърдени правилникът за условията и реда за извършване на рекламна дейност, както и ценовата тарифа".

От отговора не става ясно дали досега е имало тарифа, правилник, а и въобще рекламна дейност.

От военното министерство съобщиха за Меdiapool още, че бюджетът на вестник "Българска армия" oт 25 май 2010 г., когато e преминал към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело”, част от която е дирекция "Информационен център на МО", до края на годината е 77 000 лева.

До 25 май 2010 година вестникът се е разпространявал в тираж 1117 броя, при цена 2.50 лева – по абонамент. След това тиражът е достигнал 2000 броя.

За времето от 25 май до 30 септември 2010 година приходите от продажба са над 37000 лева. До края на година ще бъдат реализирани още 25 412 лева приходи от продажба, смятат от МО.

От януари 2011 г. вестникът ще излиза с цена 1 лев при прогнозируем тираж 4500-5000 броя, от които 1000-1200 ще бъдат предоставени на свободния пазар.

Интернет страницата на изданието от началото на август бе занемарена. От МО го обясниха с това, че вестникът все още е в процес на уреждане на взаимоотношения с "Военно издателство” (където вестникът е бил до 25 май т. г.), включително и на правата и условията за хостване на електронното издание. През декември сайтът тръгна отново.

Средната заплата на служителите във вестника е 739 лева. И там като във ВТК имаше кадрово разместване. В момента началник на отдел "Печатни издания и реклама" е журналистът Тодор Токин.

Преди години по времето на военния министър Веселин Близнаков се появи и идея за създаването на ведомствено радио, но тя не бе осъществена.

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Странно нещо е СПАМ-ът. Особено в контекста на българския PR 2.0. Защо ли? Ами защото, оборете ме, ако греша, но когато става въпрос за доста български PR кампании, това явление се разглежда изключително противоречиво. Ако ние сме обект на нежелани съобщения, то със сигурност констатираме, че сме жертви на СПАМ. Ако обаче нещата са наобратно и ние сме тези, които генерират подобни съобщения, криво-разбирайки ги като част от "PR в интернет", разпращаме ги до бази данни (събирани по един или друг начин), това вече се нарича "важно съобщение" или "покана". Но да оставим настрана имейла като средство за "облъчване" на потенциални клиенти. Какво се случва във Facebook или Skype? Какво по-удобно място от най-голямата социална мрежа, да набираш клиенти или съмишленици – предварително подредени по категории, интереси, та дори и … цвят на сутиена. За какво става дума? Веднага обяснявам. В края на 2009 г., повечето дами, потребители на двете най-големи социални мрежи, получиха светкавично разпространяващо се съобщение:
"Да направим нещо забавно… Напиши цвета на сутиена си като статус. Само цвета, нищо друго. После изпрати това съобщение САМО на момичета, никакви мъже. Освен смешната част, това ще ознавава и, че си съпричастна към кампанията за борба с рака на гърдата. /It will be neat to see if this will spread the wings of cancer awareness./
А и ще бъде забавно да видим колко време ще отнеме на мъжете, за да започнат да се чудят защо всички момичета са написали цвят в статуса си.
PS: После обясни на всеки, който те попита, че превенцията е онова, което ще ни помогне в борбата с рака на гърдата. Не бъди безотговорна към себе си и другите."
На пръв поглед: много женско и емоционално. Закачливо и приятелско. Как да не опиташ! И започнаха дамите една по една в рамките на седмица, без да се замислят много-много, да слагат различни цветове за статус на своите профили. Червено-черно-розови багри заляха Newsfeed-a, а мъжете се чудиха ли чудиха какъв е този очевиден заговор. Както винаги, обаче, и този път не отстъпи на правилото с чудото и трите дни. Последва нова вълна на интерес към горното анонимно съобщение, която започна да залива Facebook и Skype. Този път, обаче тя беше негативна. Мощна, гневна и мърмореща, вълната стана толкова голяма, че се разплиска далеч извън рамките на тези две мрежи. Година по-късно в Google е останало само и единствено ехото от хорското недоволство. И така до… този октомври! Когато, ни в клин, ни в ръкав, отново получих (аз и със сигурност още хиляди дами) доста познато съобщение:
"Помните ли играта миналата година за цвета на вашия сутиен, който носите в момента? Целта беше да насочим вниманието към октомври – месеца за внимание към Рака на гърдата! Тази игра имаше невероятен успех и ние направихме така, че мъжете да се чудят с дни какво означават тези цветове и го превърнахме в голяма новина!
Тази година играта продължава с вашата чанта, къде обичате да я слагате в момента, в който се приберете вкъщи! Например: "Обичам на канапето" или "Обичам на масата в кухнята". Е, схванахте идеята!
Просто сложете вашия отговор в статуса си и нищо повече! Изпратете това съобщение на всичките си познати жени!
Играта със сутиените стана водеща новина, нека видим какво ще стане и с тази! ЗАПОМНЕТЕ!!!! Не казвайте на никой мъж какво означава!"
Вече изминаха 3 седмици, а никоя от моите приятелки не си е променила статуса. Защо ли? Какво се промени за тази една година, през която бяхме мишени на какви ли не съобщения? Дали сме станали по СПАМ-имунизирани или вече не ни пука толкова? Дали след всеобщата мания по Farm Ville вече никой не иска да бъде въвлечен в нищо подобно? Дали пък най-после сме осъзнали, че членуването в групи като "Помогнете на Гого от "Тоника" да оздравее" няма да го накарат да оздравее? Дали сме започнали да си задаваме въпроси за това какъв е реалният смисъл от групи като "Нека помогнем на…", ако помощта остане единствено и само виртуална? Въпросите са безброй. Отговорите – също. факт, обаче, е, че обществото ни става все по-итернет интелигентно и трябва да бъде комуникирано с все по-интелигентни съобщения. А това вече определено е едно истинско предизвикателство към специалистите no PR 2.0.

Стр. 85

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Радина Ралчева е собственик и управител на PR агенция "GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR

Здравейте, читатели на SIGNCAFE. Сега отварям вратата на нашата нова зелена рубрика. В нея ще си говорим за зелени неща. Но не какви да е, а за зелени неща в публичните комуникации и свързаните с тях политики.
И понеже не е редно да влизаме в тъмна стая, първо ще запалим осветлението. Енергоспестяващо е, разбира се.

Да започнем оттам – що е то "зелен" PR? Най-общо казано и без да изпадаме в определения – зеленият PR е специфично подразделение на връзките с обществеността, чиято цел е да комуникира към заинтересованите страни и широката аудитория "зелени" корпоративни практики и "зелени" политики на компаниите. Зеленият PR е част основно от корпоративната социална отговорност на компаниите, специално насочена към отговорното корпоративно поведение към природата и природните ресурси. Термините "зелен PR" и "зелена корпоративна социална отговорност" (ЗКСО), се появяват сравнително скоро, след като темата за климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, започна да придобива все по-широка публичност и стана критично важно да бъде генерирана промяна. Те са резултат от "зеленото движение" и са отражение на идеологията, която се стреми към намаляване на ефектите от човешката дейност върху околната среда, природните ресурси и биосферата като цяло.
И, за да поставя темата в контекст, ще спомена, че зеленият PR е новата вълна в КСО. Терминът "корпоративна социална отговорност" се налага публично в началото на 70-те години на миналия век, когато кристализират процесите на създаване на мултинационални корпорации. КСО означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели по време на своите ежедневни бизнес дейности, затова тя е винаги свързана с това, което една компания или организация може и иска да направи отвъд изискванията на закона към нея. КСО не е еднократен акт, а дългосрочен процес от дейности, свързан с трите стълба на устойчивото развитие -икономически растеж, развитие на обществото и защитата на околната среда, така че, когато говорим за отговорни политики, независимо зелени или други, не бива да забравяме, че те са дългосрочни. Иначе казано, еднократното засаждане на 100 дървета, особено ако това се прави без мисъл за поддържането им, консултация с експерт, който да препоръча какъв вид да са те, кога и къде да се засядят, как да бъдат запазени и т.н., не е КСО. За да говорим за КСО, зад нея трябва да стоят осъзнати, целенасочени, ясно формулирани, последователни, приети и изпълнявани от всички в дадена компания дългосрочно ориентирани политики, които допринасят за общото икономическото, социално и екологично добруване. Следователно, ако искате да изграждате КСО, най-добре е да си помислите за теми и дейности, които са свързани с основната ви дейност, но значително надхвърлят очакванията на публиките и закона към вас. Ако сте производител на хартия, например, спасяването на гори е някак подразбиращо се. Сред новите "отличници" в КСО стоят компаниите, които отделят сериозно внимание на проблемите на околната среда или чрез редуциране на замърсяващите емисии и отпадъци от своето производство, или чрез намаляване на въглеродния отпечатък на офисите си, или чрез различни други дългосрочни еко инициативи. Накратко – в идеалния случай КСО, зелена или не, представлява win-win сценарий, защото благодарение на нея компаниите увеличават своята конкурентноспособност и доходност в резултат на по-добрата си репутация, а обществото извлича други ползи.
Е, може би вече сте забелязали, че зеленото е новооткритият цвят на публичността. Големият въпрос е дали това е новата "дъвка" на гилдията, или е корпоративен капитал, който води компаниите в бъдещето’ Ако се съди по начина, по който се развиват нещата, изглежда че има посока, в която къде no-смело, къде по-бавно вървим. Пример за това е и фактът, че вече се появяват множество нови специалности и МВА програми – Sustainability Officer, Green Officer, Ecology Manager и т.н. А сега е ред да си призная, че не всичко на зеления фронт е розово. Защо ли? Защото някои компании и "PR-и", разбира се, са измислили хитринки, за да правят от нищо нещо. И сега ще ги разкрием, за да не им вярвате:

• Green washing – корпоративна практика продукти/ политики/ услуги да бъдат опасно и невярно представяни като екологични, без реално да бъдат такива.

• Green sheen – терминът се използва за обозначаване на организации, които правят опити да се представят за "зелени", или такива, които въвеждат екологично отговорни практики, без да го правят наистина.

• Token green – терминът обозначава компании, която прават само минималното възможно и необходимо усилие, което им позволява да се определят като "зелени".

И накрая ще ви кажа нещо очевидно, но все пак важно -работата на зеления PR е като работата на всеки друг дял от PR – изграждане на доверие, добронамереност, прозрачност, показване на добрите страни на бизнеса, изграждането на добра воля между компаниите и общностите, активен диалог, изграждане и подобряване на корпоративната репутация и т.н. Е, стига толкова за днес. И ако случайно четете SIGNCAFE в края на деня в офиса си, не забравяйте преди да затворите вратата, да изключите компютъра, принтера, климатика и всички други електрически уреди, да загасите осветлението и да се усмихнете за добре свършената работа. До следващия брой!

Стр. 78 – 79

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

С много изтънчена педантичност Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. "Всяка криза рано или късно преминава", мъдро заключава Кембъл, директор "Комуникации" на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за списание SIGNCAFE

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.
Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?
Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението "PR криза", но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото – какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо.
Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някои ще спечелят, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид "нормалност" рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска "криза", медиите няма да спрат да я разнищват 24/7. Именно заради това човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справяне с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче, и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек – в лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите занапред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е "The Blair years", създаден по собствените му дневници.

Стр. 74 – 75

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

На 29 октомври няколко летища в САЩ и Великобритания обявяват тревога. Властите намират два съмнителни колета на борда на полет от Дубай за Ню Йорк и един на борда на самолет на UPS, пътуващ от Йемен за Чикаго. Всички пратки, в които по-късно откриват експлозиви, са превозвани от американските куриерски фирми UPS и FedEx. Седмица no-късно Ал-Кайда признава авторство на терористичния акт. Въпреки че имената и на двете компании са неизменна част от случващото се, мениджърите им като че ли умишлено се дистанцират от проблема, запазвайки мълчание. Всичко, което може да бъде намерено като "официално изказване" от името и на двете компании, са по едно забавено във времето, лаконично и нищо-не-казващо прессъобщение. Защо пресцентровете на компаниите, въвлечени насила в поредния опит за терористичен атентат замълчаха и как всичко това се отрази на техния корпоративен имидж, решихме да разберем с помощта на специалиста по кризисен PR д-р Валерия Пачева.
"Подход като "реакция според правилата, описани в дебелите книги" в ситуация на криза – няма. Има правила, разбира се, но всяка ситуация е специфична и налага правилно разчитане на всички параметри, фактори и интереси, които са преплетени в нея. Основното и златно правило е: "Кажете истината и я кажете бързо", което в случаите с колетите-бомби не беше изцяло спазено от компаниите. Реакция, и то открита, по признаване на случилото се от страна на двете големи компании UPS и FedEx имаше, но тя като че ли се забави. Публикуването на пресинформация за медиите два дни по-късно е едно сериозно забавяне и при други обстоятелства подобна липса на корпоративен отговор би се отразила пагубно върху имиджа на засегнатите организации. Причините за липсата на активни комуникационни усилия могат да бъдат няколко: от една страна, компаниите като че ли останаха в периферията на медийния интерес, който беше насочен, съвсем логично – върху терористите, потенциалните жертви, мерките на европейско ниво и т.н. и от друга, в публичния дебат засегнатите фирми бяха в ролята на потърпевши, а не на виновни. От тази гледна точка не очаквам особени негативни последици от цялата критична ситуация върху корпоративния имидж на компаниите.
В първите дни от кризата компаниите останаха в периферията на медийната вълна и встрани от сензацията. Те предпочетоха да "заложат на сигурно". Не разчитаха на стратегията на щрауса, тъй като при поредица от инциденти от такъв мащаб това не би било възможно. Напротив, признаха станалото, заявиха своята готовност да съдействат по всякакъв начин на разследващите институции и се ангажираха да приложат мерките по сигурността, предложени от съответните международни инстанции. И това на пръв поглед би трябвало да свърши работа. В подобни ситуации съвсем естествено се налагат паралелите със стратегическите игри – шах и японската – го. Също ценен е и принципът, известен още от Римското право: "Първият по време е по-силен по право" Компаниите изпуснаха шанса си – и, ако не загубиха от гледна точна на корпоративния си имидж, то пропуснаха възможността да спечелят от гледна точка на корпоративната си репутация. Иначе основните принципи за комуникация при криза са: проактивност, социална отговорност, прозрачност, изпреварващо корпоративно съобщение, което да "окупира" медийното пространство, както и ефективно публично говорене и стил. Една от възможните работещи комуникационни стратегии при създалите се критични обстоятелства е признаването на пълната отговорност за случилото се без да се поема вината за станалото. Анализът на случаи от практиката показва, че между демонстрираната отговорност и съхраняването на корпоративния имидж съществува правопропорционална зависимост. В този смисъл социалната отговорност на компаниите не се изчерпва само с програми, свързани с подкрепата на определени обществено-значими каузи, благотворителност и зелен PR. Напротив, измерението на отговорността като водещ принцип на кризисната комуникация налага на компаниите определени морални и етични задължения, свързани с възстановяване на социалния консенсус. И именно от тази гледна точка има още какво да направят компаниите, за да отговорят адекватно на повишените обществени очаквания към тях. Друг е въпросът, може ли от кризата да се излезе с положителен резултат -т.е. корпоративният имидж, поставен на изпитание, да метаморфозира в позитивен аспект7 Струва ми се, че е възможно в конкретните случаи именно чрез демонстриране на предприетите от компаниите усилия за подобряване на практиките и засилване на контрола върху пратките. Има такива прецеденти в историята на кризисните корпоративни комуникации и се надявам и сега да станем свидетели на подобни действия."
***
Официално изказване по повод международното разследване на опита за терористичен атентат Атланта, 1 ноември 2010-11-11
UPS изцяло съдейства и ще продължава да съдейства на властите по целия свят, ангажирани с разследването на опити за терористични покушения чрез компании за превоз на обществени колетни пратки.
Тъй като сигурността за нас е най-важна, UPS преустановява доставката на услугите си на територията на Йемен до второ нареждане. UPS има изградени механизми за поддържане нивата на контрол и качество при изпълнение на предлаганите от компанията услуги. Имаме високи стандарти, чрез които поддържаме процедури за защита на сигурността, здравето и живота на собствените си работници, целостта на самолетите си и отличното състояние на пратките на клиентите ни. Наред с всичко, ние работим ефективно в съдействие със световните охранителни агенции, помагайки им да поддържат сигурността във всяка една точка на планетата. Предвид ефективното реализиране на общите ни усилия, встрани от необходимостта е да изброяваме конкретните действия, които предприемаме в тази насока. UPS ще продължи и занапред да партнира на властите, колегите, партньорите и клиентите си и ще съдейства с всичко необходимо за установяване на ред и спокойствие.
***
Нови правила във FedEx 5 ноември 2010
Във връзка с рутинните процедури, в сила влизат следните ограничения при реализиране пренос на пратките:
За Йемен: Прекратява се преноса на пратки от и към Йемен. Ограничението влезе в сила на 30 октомври. То ще бъде отменено при второ нареждане.
ЗаГьрция: Сваля се ограничението за транспортиране на пратки (писма и карго) от Гърция.
За Великобритания; Във вризка с регулаторните директиви, FedEx Express няма да приема за пренос пълнители за тонер с големина над 500 гр., от, към или през Великобритания. Това би било възможно единствено при случаи на ясно обозначен подател, който има необходимите сертификати, издадени от Министерството на транспорта.
На този етап, ние не можем да се ангажираме с дата, към която тези ограничения ще бъдат премахнати.
Ние бихме искали да ви уверим, че за FedEx основен приоритет е поддържането на сигурността. Ние сме отдадени на това да защитаваме сигурността на среда, в която да работят хората от нашия екип, в която се трансферират пратките на нашите клиенти, както и офисите ни по целия свят. Съобразяваме се изцяло с местните и специфични за всяка страна законодателни мерки, свързани с превенцията от терористични атентати.
Нямаме право да разпространяваме публично мерките, които нашата компания взема по отношение на поддържането на сигурността, но можем да ви уверим, че за нас работи екип от професионалисти, които поддържат постоянен контакт с международните правни организации.
FedEx непрестанно подновява и доразвива защитните си системи. При нарушение или заплаха за която и да е от тях, ние гарантираме, че ще действаме бързо, проактивно и отговорно в кооперация с местните власти.
***
Валерия Пачева има защитен докторат в сферата на кризисните комуникации. Университетски преподавател и автор на книгите "Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация" и "Връзки с обществеността и бизнескомуникация" (в съавторство). Работи върху два нови проекта, свързани с измерване на ефективността на PR и корпоративната социална отговорност.

Стр. 72 – 73

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Към края на годината, едни правят тихи равносметки за миналото, а други кроят смели планове за бъдещето. Ние, като екип от непоправими оптимисти, решихме единодушно, че ще гледаме смело напред. Неслучайно именно бъдещето на PR беше темата на нашия разговор, с Лу Капоци един от специалните гости на заседанието на 1ССО (International Communications Consultancy Organization), организирано в началото на ноември в София, по покана на БАПРА.
Лу Капоци е бившият председател на ICCO. Неговата кариера се свръзва с PR компаниите ‘Publicis’ и ‘Manning, Selvage t Lee’. Към момента той е професор в New Уогк University и преподавател no PR.
"Какво е бъдещето на PR? Голямо. Това е категоричното ми мнение. След кризата, която остави отпечатък върху всички форми на съвременен бизнес, оттук нататък пътят е само един и той е "светло бъдеще за специалистите по PR". Разбира се, всеки един от нас ще трябва да направи своята професионална крачка "напред" сам. В този случай бих казал, че вие тук в България имате известни предимства, защото специалистите на запад имат минало, имат и предразсъдъци, които понякога се оказват повече пречка, отколкото помощ. Вие тук развивате PR сравнително отскоро и затова бихте могли по-лесно и гъвкаво да се адаптирате към новите форми на PR и техните изисквания."
"Това, което трябва задължително да научат големите бъдещи PR специалисти, е да имат по-високо самочувствие и професионална самооценка. Докато PR бизнесът оценява себе си в пъти по-ниско от рекламния, няма как да получим уважението на всички публики, такова, каквото го имат рекламистите например. За сравнение, в САЩ един рекламист получава средна заплата от 350-400 000 $, докато специалист по PR получава средно 60 000 $. Сами преценете, кой от двамата би бил лидер на мнение и чия дума ще се чува повече. Ето това е нещо, с което бъдещите PR специалисти трябва да се преборят."
"Най-голямото предизвикателство пред PR агенциите в бъдеще ще бъдат две неща. Едното е излизането от сянката на известността на големите марки. Те., когато кажеш, че работиш за IBM, например, всички знаят за какво говориш. Кажеш ли, че работиш в някоя PR компания, вероятността хора, които не се занимават с нашия бизнес, да разберат къде работиш, е много малка. Второто е: да се преборим за големи бюджети и да започнем да ги харчим качествено, без да опитваме да спестяваме на клиентите си суми за PR. Крайно време е всички да разберат, че качественият PR струва скъпо -толкова, колкото и качествената реклама."

Стр. 70

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010

След всичко, което направиха властите на Чили, за да поддържат добрия имидж на държавата си, както пред собствените се граждани, така и пред света, един български репортаж ми направи особено впечатление. Българската национална телевизия, излъчи в централната си информационна емисия "По света и у нас" на 14 ноември 2010 г. подробен материал, в който разказа историята на младата дама X, която по думите на водещата е студентка, "която се върна, за да остане тук, но в крайна сметка се оказа по-лесно да си купи билет и да се върне обратно за Америка". Нареден веднага след друг, посветен на данни на Световната банка за броя на имигрантите в Европа, в анонса на който водещата обяви, че 16% от тях са висококвалифицирани българи, мисълта за него продължава да ме владее пореден ден. Няма как да се съглася, че изводът, направен на финала на репортажа, който гласи нещо подобно на това, "отидете и се развивайте в Щатите (или някъде другаде, но не и в България – б.а.), защото там нещата се случват бързо и лесно, за разлика от тук, където нищо не се случва", е меко казано обиден. Обиден към всички нас, които искаме, развиваме се и ще останем да живеем тук, в малката и обезкървена страна, която в резултат на подобни материали, насърчаващи младите да напускат страната, след някоя и друга година, може изобщо да не съществува на картата. Материалът е обиден и защото това е вторият подобен такъв, който аз самата засичам по същия канал, в рамките на един месец. Първият беше посветен на историята на младежите У и Z, които, следвайки "Американската мечта", отиват зад океана, учат в университет, реализират се в голяма световна банка и "само за 9 години се издигат до мениджърски позиции там". Не ме разбирайте погрешно, това само по себе си е страхотна новина. Но аз като млад българин се питам, не е ли по-добре новините за тези успехи да вървят "от уста на уста", а не в ефира на Националната телевизия? Защото, да, страхотно е, че те са успели на друго място и със сигурност е голяма гордост за тях и за родителите им, че се справят сами от другата страна на планетата. Не се съмнявам, че е гордост и за Националната телевизия да пълни ефира си с антибългарски материали, но когато се раждат внуците на тези успели българи, дали те ще бъдат горди и ще бъдем ли горди всички ние, ако на финала няма страна, с която да се гордеем? Така посланието оставя неприятен вкус не заради това, че някой някъде е успял, а заради скритата агитация (случайна или не) за реализиране в чужбина. Защото дори и идеята на материала да е свързана с това да покаже примери как млади хора все пак се връщат в страната, то тя може да бъде разбрана погрешно, насърчавайки младежите да заминават, меко казано – абдикирайки от отговорността към станата си. А това вече изобщо не е добра новина. Въпреки, че дни наред мисля какви биха могли да са реалните мотиви на редакторите и телевизията изобщо да излъчват материали, които показват колко добре и лесно е там и колко трудно е тук, тези репортажи ме оставят почти безмълвна. Безмълвни обаче очевидно са останали и хората, които в тази ситуация би трябвало да вземат своевременни мерки за това подобни материали да не бъдат излъчвани най-малкото по медия, която е национална и би трябвало да защитава интересите на обществото ни. И тук вече изобщо не говорим за характера на телевизията, данъците на данъкоплатците и нейното финансиране…

Стр. 69