БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.02.2011
Водещ:Колкото повече наближават изборите, толкова по-често медиите ще бъдат център на внимание. Защото колкото е важно да има хляб и зрелища, точно толкова важно е да има медии. Инак никой няма да разбере има или няма хляб и зрелища, колко струват и кой носи тези дарове. Разбира се в онези времена са гледали да не убиват вестоносците, но май всичко тече и се променя. Казват, че всички пътища водят към един, а центърът е „Колизеумът”. От място за развлечения сега може да се нарече „Вавилонската кула”, събрала безкрайно много езици под остарелите от времето си стени. Строителството му е дълъг, изморителен и скъп процес. Построен е с цената на много жертви. На плещите му се събирали спокойно 50 хиляди души, във време, когато населението на Рим е наброявало 200 хиляди души. Истинското или по-скоро първоначалното му наименование „Амфитеатърът на Флавий”. Римският амфитеатър служи за арена за игра в продължение на четири века и половина. Сградата, претърпяла промените на времето, които едва ли би издържала, ако не беше перфектното разпределение на тежестта на камъка. През 217 година високите етажи пламват от гръмотевица, няколко земетресение също допринасят за разрушаването му. С течение на годините вкусовете на публиката се променят и вече гладиаторските битки съвсем не развличат римското общество, но основните причини са войната и финансовата криза. Нищо ново. Да оставим обаче Древния Рим настрана. Кой пуска гръмотевиците в медиите и защо се тресе земята под краката на някои медии? Защо политиците продължават настървено да кадруват в медиите? Трябва ли им етичен кодекс и на политиците по примера на медиите? Ето това ще коментираме днес с колегите от етичната комисия Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ, Таня Величкова от програма „Хоризонт” по една от горещите теми на седмицата – желанието на политици да бъдат уведомяване стриктно за всички участници в предавания. Медалът от другата страна пък ще ни помогнат да обърнем колегите Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия, които проследиха организацията за купуване на изборите на есен в източна България. В /…/ вчера за втори път се проведе дебат на тема „Новият PR срещу новия маркетинг”. Модератор на този дебат беше Максим Бехар, а в центъра на темата бяха медиите. И за това ще стане дума в „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Добре дошли Ви казваме сега Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Заговорих шеговито за гръмотевици в началото на предаването. Една порази нашия диск. Разбира се, шегата на страна, сега започваме сериозно по темата. Кой се опитва да кадрува в медиите или по-точно защо политиците не спират да се опитват да кадруват в медиите. Днес по темата ще дискутираме с колегите от етичната комисия – Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ и Таня Величкова от програма „Хоризонт”. Добър ден на Таня Величкова от програма „Хоризонт”.
Таня Величкова: Здравейте!
Водещ: Защо политиците искат да кадруват е медиите и напоследък не се ли случва по-често?
Таня Величкова: Да, забелязва се такъв стремеж по-често да се бъркат в работите на медиите. Защо искат да кадруват? Винаги са го искали. И винаги, когато управлението, което и да е то, усети някаква нестабилност, решава, че може да реши проблемите си като запуши този или онзи медиен глас. Слава Богу, поживяхме в демокрация, каквато и да беше тя в България и аз мисля, че поне по отношение на обществените медии това, което се случва напоследък, колкото и притеснително да е то, е по-скоро изпускане на нерви, отколкото някаква сериозна заплаха. По-тревожното е, че наистина в България се случва така, че медиите – говоря като цяло, не само за обществените, въобще в медийното пространство, медиите стават част от политическата битка. Вместо да бъдат отразяващите, огледалото, в което да се вижда обществения живот. Така че наистина това е по-притеснителното. Иначе останалото, както се казва – сме го виждали и друг път.
Водещ: Има ли достатъчно много оплаквания в Етичната комисия и кой се оплаква повече – политиците или самите медии? Има ли оплаквания за натиск от страна на медиите?
Таня Величкова: Не. Това, което през последните месеци разглеждаме, е свързано предимно с рутинни случаи на хора, които са се почувствали обидени или оклеветени от едно или друго предаване, или материал, но Етичните комисии не се разпознават и не би следвало да се разпознават като някакъв арбитър за решаването на казуси за политически натиск. Дори в този случай, който последно разгоря страстите, аз мисля, че има регламент, по който засегналите биха могли да си потърсят справедливостта и биха могли да поставят въпроса за разглеждане пред етичната комисия. Но пак казвам – само от гледна точка на нормите от етичния кодекс на българските медии, не и от гледна точка на това, което разбираме като политическа манипулация или политически внушения в медиите.
Водещ: И в крайна сметка, ако не обществените медии би трябвало като цяло да представят всички гледни точки.
Таня Величкова: Да, разбира се. И това, което аз виждам най-общо казано в събитията напоследък, че едни хора се опитват да кажат на други хора, че нямат право на мнение. Тоест забравяме основния принцип „аз не харесвам твоето мнение, но ще се боря докрай ти да го изразиш.” Така че това, че някакви хора се изкушават от слагането на цензури, не е ново, но наистина е жалко, когато в тази роля започнат да се припознават овластени хора и когато на тази вълна наистина се върти към някакво по-радикално говорене, свързано с промяна на статута или с кадрови промени.
Водещ: Таня Величкова, член на Етичната комисия за електронните медии и от програма „Хоризонт” на Българското национално радио пред „Клубът на журналистите”. Защо никога не свършва желанието на политиците да кадруват в медиите? Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите”. Ще продължим да коментираме. Нека да тръгнем обаче от там – защо беше написан етичният кодекс и трябва ли да бъде защитаван, свободата на медиите да дават глас на повече по възможност гледни точки? Добър ден на Александър Кашъмов, който е също член на Етичната комисия за електронни медии.
Александър Кашъмов: Добър ден! Ами естествено, че самият факт на приемането на етичния кодекс, така, беше в отговор на желанието на медиите да имат общи правила, които не само да се споделят, но и да бъдат артикулирани, формулирани по един общ начин и то по начин, който е съвместим със същите етични прави и в Европа, в демократичния свят. Разбира с вътре са записани различни неща. Все пак това е един документ, не много голям,но достатъчно изпълнен със съдържание. Естествено едно от задължение, особено тогава, когато става въпрос за дискусионни предавания например, респективни материали в пресата, е категорично задължението да бъдат потърсени и другите гледни точки. А не да бъде отразена една единствена гледна точка. Така да се каже – изключение от правилото за търсене на различни гледни точки има единствено в някакви такива жанрове, които не са от дискусионен характер. Както да речем новините. Там нали, когато нещо се случи, не можеш да искаш директно другата гледна точка да я покажеш, или чисто подобни типове, или коментар на нещо конкретно. Дори в един коментар, когато става въпрос за една статия, която дава анализ, едностранчивостта не е в унисон с етичния кодекс. Това са правилата ни в етичните кодекси, тъй като са две – едната работи по печатните, другата – по електронните медии. В нашата специално, която се занимава с електронните медии, ние имаме случаи, в които дори се поставя въпроса за така наречената трета гледна точка, защото много зависи от конкретния казус. Например имахме наскоро един интересен случай с една телевизия, която прави репортаж и в репортажа има две страни, някакви хора, които са се оплакали от действия, свързани с незаконен строеж и ДНСК, които са друга страна. Въпреки това обаче Комисията изрази становище, че трябва да ги има и онези, от които е оплакването, тоест има случаи, в които гледните точки не са и само две. Просто това зависи от конкретиката, въпросът е, че трябва да се знае и да се съзнава къде съществува такъв стандарт.
Водещ: До колко политиците са склонни да се оплакват от медиите на Етичната комисия?
Александър Кашъмов: Ами има такива случаи, между другото. Аз приветствам, надявам се и от името на Комисията като заместник председател, подобни оплаквания от политици, защото е по-добре да се оплакват при нас, отколкото в съда.
Водещ: Или в ефир, защото той ефирът си е за оплаквания, нали така? Напоследък се утвърди тази тенденция.
Александър Кашъмов: Безспорно, че е за оплаквания. Нали аз тук вече, ако трябва да се отделим от чисто етичната тема, на мен ми се вижда смешна тази позиция, някой политик да се оплаква в ефир. Това е все едно някой състезател в спортно състезание да реве и да се оплаква по време на играта. Но както и да е. Това е друг въпрос. Значи това, което е важното е, че някои политици, особено дори за съжаление, констатирам, че говорим за лидерите например на две парламентарно представени политически партии, имат обичая да водят съдебни дела срещу журналисти, което е особено тежък натиск върху журналистите, които са заплашени от големи глоби, санкции във формата на глоби, както и отделна сума за обезщетение за неща, които често пъти са просто част от политическия живот, които са коментарни или отразяват една или друга позиция, или пък поглед към работата на тези политици. Така че всъщност от тази гледна точка, по-добре е да бъдат съзирани Комисиите по етика. Ние в крайна сметка сме и в състояние да отговорим на терзанията на политиците и да кажем има ли в даден случай нарушение или не в етичния кодекс, защото това винаги е въпрос на конкретна случка.
Водещ: Още повече, че един от обективните критерии на организации, които правят класации за степен на свободата на словото в различните държави, един от тези критерии е именно броят на съдебните дела срещу журналисти, водени от политици.
Александър Кашъмов: Категорично. Това просто…
Водещ: Това е обективен критерий, признат, как да кажа, в света.
Александър Кашъмов: Абсолютно, освен това още нещо искам да кажа. Ако политиците искат да въздействат наистина на етичната страна на медиите, те трябва да търсят комисиите, защото от нас се извършва тълкуването и постигането на едно детайлно разбиране как да се чете едно етично правило. Тоест това е начинът и те да подобрят всъщност етичната среда на медиите.
Водещ: Нека сега да обърнем медала от другата му страна и да поразсъждаваме върху темата трябва ли и политиците да имат етичен кодекс. Колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. Миналата седмица в една поредица от репортажи в „По света и у нас” ни показаха как стройно върви организацията по закупуването на изборите на есен. Добър ден.
Надя Томова: Добър ден.
Росен Цветков: Добър ден.
Водещ: На кратко схемата е едни хора обикалят от страната и се регистрират на едни места.
Росен Цветков: На много места се оказа. Даже ние вчера се прибрахме, късно снощи от още едно място, което обиколихме. Сега, утре всъщност и в понеделник, ще Ви покажем по телевизията, отново в новините, за какво става въпрос. За сега няма да издавам кое е мястото, но е много интересно. Даже по-интересно като че ли поне за мен от морските общини, които обиколихме.
Надя Томова: Може би по-различно, не чак толкова интересно, но по-различно. Не знам зрителите дали са, така слушателите дали са успели да видят нашите материали и това, което показахме – как всъщност става тази регистрация и как тези хора са регистрирани между септември и декември в 2010 година точно толкова, колкото е необходимо за тази оседналост, която беше приета в новия изборен кодекс.
Росен Цветков: Подготовката е била доста стриктна и бързането за регистрирането – много сериозно. Но ние сме убедени, макар да нямаме преки доказателства, че политиците наблюдават този процес и го подпомагат.
Водещ: Да не кажем участват.
Росен Цветков: И участват, да. Така че, ако трябва да говорим за етичен кодекс, аз лично много трудно мога да си го представя как ще изглежда този етичен кодекс и може би, ако бъде приет с много стриктни разпоредби, няма да имаме кандидат депутати в един момент, и кандидат кметове, и така нататък.
Надя Томова: Примерът, който ще дам, ще онагледи тезата на Росен. Включително попаднахме на един кмет на малко населено място с по-малко от 350 жители, който с абсолютно така, чистосърдечно си призна, че събира такива хора, че регистрира такива хора на неговите адреси и каза „Ами да, аз знам, аз подкрепям кмета на еди коя си община” и питаме го „Ти знаеш ли кои са партиите, които са те издигнали за кмет, на миналите местни избори?” и той каза „Ами, не ги знам кои бяха. Не ги помня, обаче аз знам, че стоя зад кмета на общината.” Това е показателно, е човекът със сигурност седи и трупа активи за въпросния кмет.
Водещ: В колко града бяхте?
Росен Цветков: Ох, много ми е трудно да кажа. Даже вчера между другото, за един ден обиколихме 10 села. То всъщност основно по селата се случват интересните неща и битката там е доста гореща, защото знаем, че приеха в изборния кодекс праг от 350 души. Съответно в някои населени места целта е да се увеличи, тъй като са по-малко от 350 в момента и тези регистрации са точно в такава посока, да минат този праг и да имат собствен кмет, сами да си изберат хората или по-скоро човекът, който иска да бъде кмет да бъде избран. Естествено не е само това целта. Целта е и да се подпомогнат и кметовете на общините, за които ще гласуват тези хора по селата.
Надя Томова:Защото там, където хората не достигат, под 350 души са, те ще гласуват за кмет на община, който път ще назначи кмета в съответното малко населено място.
Росен Цветков:
Водещ: Останете с нас след малко. Ще продължим по темата защо кадруват политиците в медиите и трябва ли им на политиците етичен кодекс. Защо политиците не спират да искат да кадруват в медиите и свързано ли е това тяхно искрено желание с наближаващите избори? Продължаваме дискусията по темата с колегата от БТВ и член на Етичната комисия за електронните медии – Светла Петрова. Добър ден.
Светла Петрова: Здравей, Ирена.
Водещ: Защо политиците за толкова искрени в желанието си да кадруват в медиите?
Светла Петрова: Ами де да знам. Защото… Всъщност знам де. Защото те продължават да живеят, повечето от тях разбира се, не бива да обобщаваме за всички политици, но повечето от тях живеят със заблудата, че когато настанят удобни за тях хора в медиите и когато подчинят по някакъв начин медиите, това ще им осигури комфорт във властта.
Водещ: И когато сплашат медиите, медиите няма да задават неудобните им въпроси.
Светла Петрова: Това е огромна заблуда и се учудвам, че умни хора, защото има и умни хора в политиката или се предполага, че в политиката са предимно умни хора, си въобразяват, че е възможно, подчинявайки медиите, да управляват добре и да стоят дълго във властта, когато е тъкмо обратното. Дори практиката на тоталитаризма показва, че не е така, че когато се заглушават медиите, че когато се манипулира информацията, която те излъчват, че когато тази информация няма общо с реалния живот на хората, това неминуемо води към краха на съответния политически режим или на съответната политическа власт. Вярно, че в едно тоталитарно общество това става за по-дълъг период от време, примерно за няколко десетилетия, но в едно общество, което има претенциите да е демократично, да живее по правилата на демокрацията – страшно това скъсява живота на партията, която е във властта и за това чакам тази умна партия, която ще дойде да ни управлява и ще обсеби медиите свободно да работят, защото те са един съобразен социален отдушник. През тях преминава социалното напрежение, което се генерира по един или друг повод, по един или друг проблем и когато ти не го отпушваш в медиите това социално напрежение, тогава се получава ефектът на тенджерата под налягане. В един момент се стига до обществена експлозия. Освен това, в едно демократично общество някак не можеш да запушиш устата на всички медии, на всички предавания и на всички журналисти. Винаги има една такава критична маса от медии, предавания и журналисти, и издания, които ще продължат да бъдат журналисти и с цената на всичко ще си изпълняват мисията на професията. Мисията на професията е да бъде коректив на властта. Аз не мога да разбера защо критиките към една власт трябва да се възприемат много лично. Те не са лични – те да от гледна точка на обществения интерес.
Водещ: Всъщност започна ли предизборната кампания и така, нека си позволя тази шега – имате ли вече хора, които да разтървават политиците в студиото?
Светла Петрова: Ами тя тази предизборна кампания започна според мен още от преди Нова година, защото ще са важни изборите, които предстоят, освен това не е ясно дали ще бъдат само местни и президентски или няма да стигнем и до предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по тази серия от скандали, които ни разтърсват от началото на годината. Властта, ако не успее да овладее това свлачище, което е тръгнало, този процес, който се задълбочава и който разклаща много сериозно и отклонява от сериозните проблеми на обществото, нищо чудно през есента да се стигне и до предсрочни избори. А иначе за разтърваване на събеседници, вероятно ще го видим някъде по-нататък, по-близо до изборите. В момента предизборната битка върви в някакви други пластове. Те не са публични. Те не са пред очите на обществото. При нас достигат само фойерверките, нали това е битка, която тече там в подмолието, в задколисието на политиката, защото между другото аз нещо подобно ще кажа и в „Сеизмограф” – не знам българският избирател, българските граждани дали си дават сметка, че всъщност може би някъде около 2% или 10%, но не повече от българската политика се прави на светло. 90% или 98% от нея се прави някъде в задколисието, в едни мрачни политически подземия, където не е ясно дали тези, дето публично са врагове, всъщност не са си най-близки приятели. И мисля, че ние като журналисти и всички като граждани, трябва да работи за това по-голяма част от правенето на българската политика да излезе на светло и да сме наясно с мотивациите на политиците, на едно или друго политическо или управленско действие, защото много често не сме наясно с това.
Водещ: Всъщност често политиците са си позволявали да имат претенции към медиите : по посока на това обявете Вашите пристрастия. По никакъв начин не могат да приемат, че медиите нямат пристрастия. Или поне би трябвало да нямат пристрастия.
Светла Петрова: Абсолютно безпристрастни хора няма и никой от журналистите според мен не би могъл да каже това за себе си. Всеки човек си има някакви лични, те може да са чисто граждански, човешки пристрастия…
Водещ: Но това не е повод за манипулация от страна на политиците.
Светла Петрова: Да, въпросът е в целокупната медийна цялост, в медийната цялост да го има представителството на всички гледни точки и това може да се постигне в границите на една медия като цяло, в цикъла на едно предаване, ако говорим нали за някакво телевизионно предаване, каквото е „Сеизмограф”. Медията е длъжна, тя има свои правила и журналистиката има свои правила, принципи, които отстоява, защото не всичко, което се появява в медиите е журналистика. Това е много важно разграничение. Тук има една голяма опасност – съдържа се в това, че много често за журналистика се представя някакъв вид медийна търговия, просто става дума за едни договорни отношения между едни продуценти външни или между някакви политически партии, фигури, включително има такива договори между някакви предавания и държавни институции, министерства и така нататък. В това разбира се няма нищо лошо. Лошото е, когато то е скрито, не е ясно, че там на едни хора се дават едни пари, за да бъдат удобни на властта, а всичко това се представя като чиста монета и като журналистика. Не – това не е журналистика. Истинската журналистика – тя с цената на всичко наистина следва тези принципи, тези правила – те са много ясно разписани в етичния кодекс на журналистите, в неписаните правила на нашата професия и едно от фундаменталните правила е да се дава трибуна на всичките гледни точки, когато има някакъв конфликт, някаква конфронтация по отделна тема.
Водещ: Смятате ли в понеделник да обсъдите претенциите на някои политици по отношение на това, че трябва да бъдат стриктно информирани за всички участници в предаванията?
Светла Петрова: Имаш в предвид заседанието на Комисията за етика в електронните медии?
Водещ: Да. Точно това имам в предвид.
Светла Петрова: Да, в понеделник имаме заседание в 12 и 30. Това писмо на Николай Бареков, което беше изпратено до /…/ пристигна и в Комисията и ние най-вероятно ще се произнесем, дори допускам, че в момента там администрацията на Комисията му го е върнала писмото с предписание то да бъде направено по правилата, по стандартите на Комисията за жалба към нея, за да се съзира и за да може да се произнесем по случая, защото така, както ни беше изпратено, ние бихме могли, ако решим, че там се съдържа някакъв много важен за обществото и за професията казус – да се самосъзираме и да се произнесем, но иначе не би следвало да се занимаваме с него, тъй като не е посочено какви правила всъщност на Етичния кодекс са нарушени в този конкретния случай и от там насетне – кое е съдържанието на съответното предаване, което нарушава етичния кодекс.
Водещ: Но в замяна на това пък стана информационен повод да бъде написано, че има такъв протест.
Светла Петрова: Такива подробности там няма, но във всички случаи най-вероятно ще излезем с някакво становище. Тук говоря от мое име, не говоря от името на Комисията. В понеделник е заседанието. Но мен, ако ме питате, Лили Маринкова е спазила точно този принцип на журналистиката.
Водещ: За повечето гледни точки.
Светла Петрова: Да се дават повече гледни точки, нали – сега – друг е въпросът, че аз преди време пак имах някакъв проблем точно в Господин Волен Сидеров при едно участие на Димитър Стоянов, техния евро депутат. Друг е въпросът дали трябва да се казва абсолютно, нали на вски участник от предаването, дали трябва да се съобщава кои са всички други участници. Това е въпрос според мен, по-скоро на обичайна коректност, но в никакъв случай не е някакво абсолютно задължение. В края на краищата ти трябва да си отговорен към твоите зрители и слушатели най-вече и представяйки различните гледни точки ти поемаш точно тази отговорност, но от там насетне аз имам обеца на ухото от това предаване и винаги, когато има участие на АТАКА ги предупреждавам за всички участници в предаването от начало до край, дори да става дума за теми, които нямат нищо общо с тях.
Водещ: Хубаво е да няма искания и в публиката, че тогава ще стане по-сложно.
Светла Петрова: Ами, не са стигнали дотам да искат поименно имената на хората, които са вътре в студиото, но ако го поискат нали…
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светла Петрова от БТВ, която е и член на Етичната комисия за електронните медии пред „Клубът на журналистите”. Ние се връщаме обратно в студиото при събеседниците. Господин Кашъмов, ще разгледате ли или поне ще дискутирате ли тези протести, че Националното радио не обявява събеседниците предварително, стриктно за всички участници? И изобщо това формално погледнато – нарушение ли е на нещо, на някаква клауза в Етичния кодекс?
Александър Кашъмов: Естествено ние ще разгледаме всичко, което отговаря на изискванията за разглеждане. Защото действително, както каза и Светла Петрова, това, което е записано в правилника е, че трябва да бъде посочено нарушението на Етичния кодекс, разбира се ние не го прилагаме това формалистично. Даваме възможност на съответния човек, който се оплаква, да даде такова уточнение. По принцип въпросът разбира се е релевантен, тъй като трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с оплакване за… Тук аз няма да влизам в конкретния случай, защото няма да бъде редно, все пак при положение, че може да го разглеждаме в понеделник или на следващо заседание. Но тук според мен двете крайности, които са възможни – от една страна да няма плурализъм на гледните точки, а от друга страна това, което е възможно като оплакване е най-евентуална манипулация. Която може да бъде постигната и чрез привидно пресъздаване на различни гледни точки, което може да стане по различни начини. Според мен типичните механизми за това са наличие на повече хора от едната гледна точка срещу малцинство от другата гледна точка, включване по телефона срещу човек в студиото. Това са случаи, в които трябва да се внимава дали има основание ние изобщо да излезем с принципна препоръка в тези случаи. Това ще го прецени Комисията. Иначе искам да припомня, че това, което ние вече сме го взели като решение и което директно следва практиката на европейския съд по правата на човека е, че в случаите на политици и хора от управлението все пак тези хора трябва да знаят, че те са изложени на една по-голяма откритост, по-голяма степен на критика, от колкото обикновените хора и да не се чувстват така неприятно във всеки един момент, когато някой каже нещо критично за тях и видят или чуят някой свой критик в студио и така нататък. Ами това е напълно нормално. Тези хора не могат да разчитат, че медиите ще бъдат рупор на техните предизборни кампании. Точно обратното – те трябва да разчитат, че медиите са естественият коректив за техните грешки.
Водещ: Един по-прагматичен поглед върху този въпрос би показал, че едни скучни медии, които са, както казахте, рупор на техните тези, тезиси, няма да има публика в крайна сметка. Елементарният инстинкт за съхранение сочи.
Александър Кашъмов: Дано това да е естествената пазарна последица. Дано да е така,защото някои съмнения за сериозни бизнес връзки за някои от медиите с едрия бизнес вече могат да попречат и на пазарната логика. А между другото, аз исках да се закача за нещо, което С ветла Петрова спомена, че самите политици и управляващи особено пък в една предизборна кампания не са много на светло. Тъй като аз освен член на Етичната комисия съм и ръководител на ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, точно тази седмица имахме едно много интересно дело в Пазарджик срещу отказ на кмета и това между другото не е изолиран случай. Отказ на кмета да представи елементарната информация за броя на договорите, които е сключила общината в последните няколко години, кои са изпълнителите и каква е сумата на неизплатените суми.
Водещ: Да не е бил ангажиран с регистрация на избирателите?
Александър Кашъмов: Той е бил ангажиран с това да откаже тази информация, защото не било ясно какво се иска да се получи като информация. Тоест това е едно абсолютно свидетелство за това, че наистина управляващите се опитват да пребивават не на светло като атакуват и ограничават правото именно на медиите на достъп до информация, а по този начин медиите пък ще покажат на цялото общество как стоят нещата. В същия момент, в същия този вестник, който води това дело – това е вестник „Виделина” – малка местна медия, стана известна с едно изключително тежко осъдително решение от страна на Апелативен съд преди една-две години, в което те бяха осъдени да платят обезщетение от 20 хиляди лева. Делото знам, че още тече, защото в крайна сметка, ако се наложи те да платят тези пари, просто ще бъде закрит вестникът. Така че ето какво трябва да бъде много важно и да се следи по време на цялата кампания и изобщо, когато става дума за отношения между власт и медии – управлението у нас не иска да бъде прозрачно и иска да притиска медиите, а нещата трябва да бъдат по точно обратния начин.
Водещ: Пак да се върнем с колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. При онази стройна организация на разстановка на съответния брой избиратели, на съответния брой места. Намерихте ли поне един от тези новорегистрирани на адреса, на който се е регистрирал?
Росен Цветков: И аз не си спомням да сме се сблъсквали с такъв човек.
Надя Томова: Не. Нито един човек.
Росен Цветков: Определено, отивайки на въпросните адреси, хората казват , че не знаят, че се случва това нещо с тях или както вчера ни се случи примерно, да го кажем, всъщност онзи ден – вече ми се смесват дните.
Надя Томова: Няма значение. Последната командировка, която имахме.
Росен Цветков: Трудно е да се открият тези хора. Просто изчезват мистериозно. Има ги някъде в страната, но не са там, където са регистрирани.
Надя Томова: Най-честата практика е това да са хора, които по някакъв начин са свързани със съответното населено място, или имат някакъв имот там, или имат близки там, но тези хора реално не живеят там, по никакъв начин те не съществуват там. Нито плащат някакви данъци – нищо. Могат да отидат за, примерно, както всеки от нас има вила, на която ходи два пъти в годината, сигурно тези хора по същия начин ходят два пъти в годината и това е. Местните не ги знаят, не ги познават. Когато са виждали, примерно, защото местните казват, че това явление не е сега да се случва за първи път – случвало се е и на миналите местни избори. Не в такава степен, както до сега обаче.
Росен Цветков: Всъщност, за да открехна към нещата сега, които предстои да видим следващите дни в новините, един човек, който е регистрирал 45 роми, продължава да ги чака от октомври месец да дойдат да живеят в неговите имоти, които обаче не стават за живот.
Надя Томова: Само да вметна – това е човек, който е бил кандидат за кмет на въпросното населено място на предишните местни избори и то от голяма полтическа партия, национално представена. А този въпросен човек регистрира тези хора на своите имоти. Ние ги потърсихме тези хора – те не знаят изобщо, че са свързани по някакъв начин с това населено място.
Росен Цветков: А обяснението му е , че е добър човек. Само с това се заключва всичко.
Водещ: А Вие бяхте лоши хора сигурно.
Надя Томова: Ние бяхме лошите, които питат и тормозят горкия човек.
Росен Цветков: Беше съгласен дори и нас да покани да живеем в къщата му.
Надя Томова: Да, между другото няколко пъти ни се случи да ни канят буквално с изречението „Елате, ще Ви регистрираме и Вас!” Включително кмет на голяма община каза „Ела, ще те регистрирам и теб, и за кмет ще те избера, ако искаш.”
Росен Цветков: Доста добри и широко скроени хора се оказва, че са по местата, които обиколихме. Но те, честно да Ви кажа, наистина си признават, че го правят и са спокойни да го казват, защото всъщност по закон те не извършват на този етап никакво нарушение. То не е престъпление. Макар че виждаме резултатите, които ще последват след това.
Надя Томова: Фактът, че на места вече вървят прокурорски проверки, полицейски проверки също, интересно е и това, че след нашите излъчвания на нашите репортажи края на миналата седмица, началото на тази – парламентарната група на Коалиция за България внесоха във вторник предложение за промяна на изборния кодекс. От парламентарната група на ГЕРБ пък говорят вече за промяна в закона за гражданска регистрация.
Водещ: Тази възможност за гласуване на друго място вече е консумирана и всякакви промени в закона няма да предизвикат промяна.
Росен Цветков: С тази промяна в закона за гражданската регистрация се заговори, че можело да се отрегистрирали тези, които са в по-ранен етап регистрирали се. Говорим за миналото лято, септември и така нататък. Но дали ще се приемат тези промени, една голяма въпросителна стои, чакаме да видим.
Водещ: Господин Кашъмов, няма закон с обратна сила, нали така? Няма закон с обратна сила, така че тези хора, тази организация е изконсумирана.
Александър Кашъмов: По начало би могло да се придаде обратна сила на един закон с изрична разпоредба, стига той да не е наказателен закон. В случая няма да бъде така. Всичко в подобни ситуации зависи от това до колко има реална политическа воля, както и експертна способност да се направят закони, които трябва да постигнат действително целите. А целите в случая са честни избори.
Водещ: Малко утопично звучи. Но пък можем да поразсъждаваме и по този въпрос. Останете с нас, продължаваме след малко. Голяма част от политиката се прави на тъмно. Около тази теза се обединихме днес в „Клубът на журналистите”. А пък делата, направени на тъмно, работа е на журналистите да ги осветят. Хайде сега да поразсъждаваме с Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия възможно ли е нещо да се промени след откритието на тази добра организация по доставяне на съответния брой гласове подаватели на съответните места?
Росен Цветков:Аз лично малко съм скептичен, че нещо ще се промени. Сега се правят нали, както казах и преди малко, предложения за промени, но дори и нещо да се промени и тези хора, които са регистрирани през миналата година да бъдат отрегистрирани – ние разбрахме и нещо друго, много интересно и то е, че има така наречените спящи клетки, заспали клетки мисля, че по-точно. Които ще се събудят точно на изборите. Тоест хора, които са регистрирани доста преди 2010, примерно през 2009, тоест подготовката е текла доста назад във времето, не само през 2010 година за изборите. Тези хора са регистрирани и си чакат изборите, и в един момент ще излязат.
Водещ: Чакат някой да им се обади „Екскурзията Ви е на еди коя си дата.” В изборния ден сиреч.
Росен Цветков:Точно така.
Водещ: Господин Кашъмов, какво може да се направи, докато се стигне евентуално за една такава промяна?
Александър Кашъмов: Ами, темата е доста сложна и изключително важна разбира се, защото от едната страна стои едно основно право на всички хора в Европейския съюз, правото на свободно придвижване. От друга стана обаче стои и това право да не бъде упражнявано с единствената цел да се лъже.
Водещ: Прекалено е прозрачно, за да го наричаме по друг начин.
Александър Кашъмов:Така че това, което аз се чудя и си задавам този въпрос е, тъй като регистрацията по началото представлява някаква административна дейност, която завършва с издаването на съответния документ, че някой е регистриран някъде, дали това не представлява така нареченият индивидуален административен акт, по смисъла на Административно- процесуалния кодекс, ако това е така – то тогава една такава регистрация може да бъде оспорена. В съответния случай, адекватната институция, прокуратурата, която има право да подава протест срещу незаконосъобразни актове и това е една дейност, която трябва да започне да се извършва или поне прокуратурата да отговори, ако вижда пречки да извършва – къде ги вижда тези пречки. Аз не чувам от тази прекрасна разследваща работа на журналистите от БНТ, аз не чувам прокуратурата някъде да присъства във всичките тези случаи.
Надя Томова: Ами, факт е, че ние търсихме прокуратурата в Бургас. Повярвайте – много ги търсихме. Включително те казаха, че в момента вървят техните проверки, но не могат да се видят с нас и не могат да ни кажат нищо.
Росен Цветков: Имаше един отговор, аз да го спомена. Личен разговор беше.
Надя Томова: Помолихме за неофициална среща, поне да ни кажат как вървят нещата. Ние сами като журналисти да знаем на къде вървят нещата.
Росен Цветков: От Окръжната прокуратура в Бургас отговорът, който получих беше „Ами, вижте какво, ние още не сме свършили никаква работа. Много сме в началото и няма какво да Ви кажем.” Това да ни го кажат този отговор – беше преди няколко седмици. Представете си, знае се за тези неща доста отдавна.
Надя Томова: Преди две седмици беше този отговор, да. А в същото време ние знаем, че пак в област Бургас, в община Несебър, там ситуацията е много сложна. Вие знаете – там реално не управляват политически партии, а бизнес партии. Та там едната от двете големи бизнес партии, са съзирали прокуратурата още в началото на декември. Тоест от началото на декември до средата на февруари отговорът на прокуратурата е такъв „Ние сме още на първоначален етап.”
Росен Цветков: В полицията, ние имахме срещи със самата полиция, но не снимахме – беше ни даден отговор, че всеки ден се обхождат въпросните адреси, около 500 адреси на ден, мисля, че ни споменаха, но просто обхождат. Тоест водят се едни разговори с хората, проверява се кой живее на тях и така нататък. И до там свършват нещата всъщност.
Надя Томова: И това ще продължи много дълго време. Това ни го обясниха от ОДП Бургас. Че всеки ден ще правят проверки на адресите, с които разполагат, а те имат всички, разполагат с база данни с имената на всички хора, които са се регистрирали за тези няколко месеца, ще проверяват всички хора и в един момент, когато не могат да бъдат открити тези хора, ще съставят актове. Това ни обясниха от полицията. Доколкото ние знаем, няма точка в законодателството, която да казва какво се случва с тези хора.
Водещ: След всичко, което видяхте, как мислите – може ли политиците да имат етичен кодекс и да го спазват?
Росен Цветков: Те не го искат този етичен кодекс. Видимо е. Няма да имат нужда от него и за това може би все още го няма на бял свят.
Водещ: Помага ли на журналистите етичният кодекс или по-скоро им пречи?
Надя Томова: Помага, със сигурност. Ако не за друго – поне да търсят винаги всички гледни точки. Те дават една по-различна картина в един момент.
Водещ: Нека сега да обърнем някак си поглед малко по-далеч да погледнем към един по-далечен хоризонт. Как медиите стават център на внимание, когато става дума за големи пари. Отиваме в /…/ Добър ден на Максим Бехар.
Максим Бехар: Добър ден.
Водещ: Вчера бяхте модератор на едно много интересно събитие, чиито център бяха медиите. Нека от там да започнем. Какво се случи?
Максим Бехар: Това беше вторият голям форум за /…/ Много по-добър от миналата година. Беше открит с един невероятно горещ дебат между двама експерти, световният спец /…/, който е изключителен експерт на тема PR и Маршал /…/, американец, който изследва социалните медии и предстои публикуването на неговата книга, включително в България като говорих вчера с неговите издатели на тема как да оценяваме социалните медии и как да ги анализираме. Но това беше малко странен форум, тъй като аз обикалям много по света и посещавам подобни конференции, срещи, семинари и форуми. За първи път за тези два дни имаше над 40 говорителя, лектора на форума и над 30 души участници. Не чух да се споменават трите думи, които само за миналата година бяха ключови, когато говорехме за медии. Едната е „вестник”, другата е „телевизия”, третата е „радио”. С извинение, че го казвам това по радиото. Но през тези два дни общо пред мен около 30 часа дебат се говореше единствено и само за социални медии, единствено и само как да използваме интернет, така че да може нашите послания да стигат до публиката, до клиентите и това беше основната тема. Разбира се въпросът за етиката и за етичните норми и правила, и граници в социалните медии беше също един от основните.
Водещ: Казахте, че много често пътувате. Имате поглед върху медиите и че не сте чули тези три думи „радио”, „телевизия” и „вестник”, а чули ли сте, пътувайки, политици, които се сърдят и обвиняват медиите, че видите ли не ги предупреждават за всички събеседници, които ще включат?
Максим Бехар: Не, това пък не съм го чувал и според мен, да не се връщам много назад…
Водещ: Това е, защото пътувате много, за това не го чувате.
Максим Бехар: И преди 20 години не съм го чувал това да се случва. Разбира се, че е право на журналистите, на колегите от медиите да излъчват когото и както си искат, на какви теми да разговарят и това е тяхната работа всъщност, даже не е право. Те трябва да си вършат работата, трябва да избират теми, които да са интересни на обществото, в които да има сблъсъци, да са парливи темите и това е добре свършената работа на журналистите.
Водещ: А в тези дискусии, които бяха водени и чиито модератор бяхте, имаше ли малко скептицизъм по отношение на отговорността на социалните медии, защото там нещата са, как да кажа, твърде демократични?
Максим Бехар: Вижте, както каза Пол Холмс, новото на социалните медии през изминалата една година е, че те вече могат да свалят правителства. Това е истината и дори някои от лекторите разказа нещо като анекдот как Мубарак един ден се среща с неговия предшественик Судат в Рая или в Ада, или някъде в небето и Судат го пита „Застреляха ли те или те отровиха, или какво стана?” и той казва „Не бе, facebook.” След като социалните медии вече до такава степен се развиха, че могат да дирижират политически ситуации и да диктуват на политически лидери, това означава, че те са изключително силна медия и най-голямата сила на тази медия всъщност е,че тя се пише от своите потребители.
Водещ: Всъщност силата никой не я оспорва, но въпросът е дали медиите трябва да участват в политически битки, или просто да ги отразяват?
Максим Бехар: Вижте, зависи от политическата гледна точка в крайна сметка. Има пастелен цвят в развитите страни, развитите медийни пазари. Има медии, които отразяват част от гледни точки. Други имат по-либерални или по-консервативни, но според мен това разделение на политически възгледи ще отпадне с пълното завладяване от социалните медии, защото в крайна сметка социалните медии се правят от самите хора. От самите потребители, а те са тези, които споделят своите гледни точки и те не могат да бъдат само леви или само десни. Дори в България има феномени на вестници, които са…
Водещ: Но не могат да бъдат многопластови пък от друга страна.
Максим Бехар: Не, аз имам в предвид online представянето на вестници. Един вестник „Сега” например, който определено клони на ляво, според мен като позиция, като гледни точки, влезте във форумите и ще видите, че там пък във форумите са крайно десни хора и зрителите са на крайно десни позиции. Могат да бъдат многопластови, защото животът е многопластов, различен – там има различни гледни точки. Светът вече не е само ляв или само десен, не е черно – бял. Това е всъщност богатството на новите медии, че те се управляват от своите читатели.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светът е и пътуване. Аз Ви желая леко пътуване и Ви благодаря за отделеното време. Максим Бехар пред „Клубът на журналистите”. Ами, хайде да коментираме това, че бъдещето е на социалните медии и на гражданската журналистика или? Господин Кашъмов?
Александър Кашъмов: Това е напълно безспорно, защото хората вече го знаят и го виждат, и участват ежедневно в този процес. Въпросът е, че все пак колкото и да е важно и полезно това потребителите да участват в дебатите, няма начин и да няма професионалисти, които да моделират дебата, които да посочват важните теми, които да ги отразяват и това всъщност така да се каже, социалните медии не отнемат мястото на класическите медии. Макар че създават пазарна опасност, но няма начин социалните медии, доколкото могат наистина да се нарекат социални медии, защото те са по-скоро социални мрежи, отколкото социални медии – няма начин те изцяло да заместят тази класическа роля или може би аз съм малко човек с консервативни виждания. Не виждам как това може да стане чисто технически.
Водещ: И накрая да Ви попитам – мястото на гражданската журналистика, нека под това име да обединим всички предложения, които постъпиха за антинаградите на Големия брат. Между другото през седмицата и те бяха раздадени.
Александър Кашъмов:Да, така е. Искам да кажа, че програмата за достъп на информация, българското интернет общество за пореден път, 5 път връчиха тези награди, за накърняване на правото за защита на личната сфера, личните данни. В журито ни имаше трима журналисти. Голямата награда я получиха съвместно МВР и Народното събрание по случая СРС. За формулировките на този закон и за липсата на задръжки и на контрол при прилагането на СРС. Другата награда, тъй като решихме да дадем две награди – едната беше за държавно управление, другата за частна организация. Тази за частна организация беше получена от мобилните оператори.
Водещ: Кой взе най-дейно участие в номинирането на наградените, така наречените наградени?
Александър Кашъмов: Всъщност ние постъпихме така, както правим всяка година, когато връчваме награда. на 28 януари, който е международния ден, в който се чества защитата на личните данни, ние обявяваме номинации и получаваме по интернет такива номинации в програма достъп до информация. И там вече журито на свои заседания ги обсъжда и решаваме кои са ни фаворитите.
Водещ: Гражданската активност по-различна ли беше тази година?
Александър Кашъмов:Не бих казал, че беше по-различна. Номинациите не бяха прекалено много, но бяха изключително стойностни. Ние наистина отличихме тези, които най-много се бяха отличили, но имаше и много забавни дори бих казал номинации. Например кметът на община Божурище, който там има една особена симбиоза между общината и общинския вестник, където личните данни на хората, които са им наложени санкции административни, са публикувани във вестника и там дават имената и ЕГН, за да види всеки как тези хора са наказани.
Водещ: За това са вестниците, нали?
Александър Кашъмов:И друг много любопитен случай имаше. Едно задължение пчеларите не само да си построят ограда около пчелина, което е нормално, но и на оградата отвън да сложат табелка с трите си имена и ЕГН.
Водещ: С този шеговит тон да завършим, макар че темата е сериозна и все пак политиците би следвало да се ограничават в претенциите си към медиите. Най-малкото, защото медиите имат етичен кодекс и го спазват. Докато политиците не демонстрират никакво желание да приемат етичен кодекс – още по-малко да го спазват. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: PR, Александър Кашъмов, БНР, Клубът на журналистите, Маркетинг, Медии, Надя Томова, Радио програма "Христо Ботев", Росен Цветков, Светла Петрова, Таня Величкова
