сп. Тема | 07.05.2011 

- Освен с картина, ВВС помогна ли на БНТ и по някакъв друг начин при отразяване на сватбата?

- Много преди 29 април тя изпрати на всички членове на EBU информация за пакета, които можем да ползваме като нейни партньори. В него влизаше трасе, което излъчва от 10 сутринта наше време до 4 следобед картина и звук от събитието. Освен него предложи и втори канал, по който в различни отрязъци от време като voice over (глас зад кадър) вървеше различна информация свързана със сватбата, с церемонията и с интересни факти за Лондон и Великобритания. Именно този voice over нашият преводач превеждаше, докато младоженецът Уилям и брат му Хари пътуваха с бентлито от Бъкингам към абатството. По време на същинската церемония нямаше voice over, защото трябваше да се чува атмосферата. Отделно ВВС изпрати и подробен сценарий, който включваше всичко, което ще се говори и слуша. След интервю то с представителя на Кентърбърийския епископ на Балканите Патрик Ъруин аз го попитах кога е уместно гостите в студиото да говорят и кога е задължително да мълчат. Той каза, че може да говорят, докато в църквата се четат пасажи от Библията. След това направихме репетиция с участието на водещите и на преводача. Освен двата канала, ВВС ни предостави и най-новия си филм – "Уилям и Кейт – един кралски годеж", който излъчихме непосредствено преди началото на церемонията.
Държа да подчертая, че излъчването на тази сватба струва на БНТ по-малко, отколкото ако бяхме отразили сватба в ресторант в България. Картината на ВВС за нас беше абсолютно безплатна. Казвам го, защото знам, че за някои хора основната тема е как, докато работи, БНТ яде данъците на хората.

- Смятате ли, че се справихте по-добре от конкурентите си?

- Знам, че си свършихме работата добре. Не искам да коментирам другите. За мен беше важно БНТ да се справи. Ако една телевизия е наистина добра и претендира, че е политематична, каквито сме националните ефирни телевизии в България, тя трябва да може да се справи с всичко – и с войната в Либия, и с шапа в Странджа, и със сватбата на Уилям и Кейт. Мисля, че не е нормално да си силен само в забавленията или на избори.

- Появиха се коментари, че се е прекалило с истерията около сватбата. България май беше единствената страна, в която три национални канала я предаваха live.

- Трудно е да угодиш на всички, колкото и да опитваш. БНТ бе телевизията, която по статут бе длъжна да излъчи това събитие. Ние не изсипахме една торба пари, за да сме там. В същото време на никого не бе забравено да го направи. Мисля, че подобни разсъждения са напън на всяка цена да се говори против. Сватба от този род се случва веднъж. Тя продължава три-четири часа, не повече. Какъв е проблемът човек да прояви малко позитивизъм и да види нещо, което никога друг път няма да види? При това не е нещо парвенюшко, а е събитие, което със сигурност ще остане в историята.
CNN например беше там от първата до последната секунда, а всички добре знаем, че за нея обикновено важните теми са други.

- Имаше ли някой куриоз, който зрителите не видяха?

- Имаше такъв, който всички видяха и с който още се забавляваме. В първите минути на студиото водещият Андрей Захариев толкова много се бе настроил всичко да започне, че обяви първата жена, която видя в бяла рокля, за булката. А пък се оказа, че това е сестра й Пипа, която бе нейна шаферка. Явно Андрей добре бе запомнил информацията, че никой от гостите няма право да носи бяло, но бе пропуснал, че това Все пак не се отнася за шаферката. Наложи се всички да крещим в слушалката му, че това все още не е Кейт, а той пък се извини на зрителите.

Стр. 46, 47

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 07.05.2011

bTV спечели зрителското "преброяване 2011" по време на венчавката между Уилям и Кейт. БНТ обаче вложи повече старание

Три национални телевизии отразяват два часа едно и също събитие – ето това критиците наричат неочаквано добра комбинация. Миналия петък три от четирите ефирни канала насочиха цялото си внимание и капацитет към сватбата на първородния син на британския престолонаследник. Преди това bTV и БНТ убеждаваха аудиторията седмици наред, че точно те ще излъчат ексклузивно венчавката на Уилям и Кейт и точно те ще го направят по най-подробния и интересен начин. От държавната медия поясниха, че като част от европейската асоциация на обществените телевизии EBU ще получат напълно безплатно картината на гиганта ВВС. Частната bTV пък контрира, че също ще бъде жив свидетел на церемонията в Уестминстърското абатство благодарение на сигнала на "Асошиейтед прес" (АП), с която е в дългогодишни партньорски отношения. На финала в битката за зрители се включи и Нова телевизия, чийто сигнал също дойде от АП.
Резултатите: в 12.30 ч студиото на Мариана Векилска no bTV стартира пред 535 000 зрители, удълженото издание на "На кафе" с Гала по "Нова" започна пред 263 000 души, а блокът на държавния канал – пред 126 000 (виж карето на 47 стр.). Два часа по-късно bTV каза довиждане на Лондон и на знатните особи пред 536 000 души, БНТ1-пред 264 000, а "Нова" продължи да работи пред 164 000. Около 13.00 ч, когато започна същинската церемония, аудиторията се увеличи значително и достигна 750 000 в ефира на bTV, 290 хил. – на БНТ1, и 213 000 – на "Нова".
Така от двата милиарда зрители по света, които на 29 април гледаха сватбата на живо, около 1 250 000 се бяха скупчили пред екраните у нас. Въпреки това церемонията остана извън първите 20 най-гледани събития през април.
bTV и този път не изпусна жълтата фланелка при традиционната телевизионна обиколка из домовете на българите. БНТ обаче облече трикото за най-полезен състезател. Държавният канал покри събитието по начин, който повече се хареса на аудиторията. Това може лесно да се види от коментарите на онази част от зрителите, които прескачаха с дистанционното из програмите на трите канала.
Основната забележка към по-рейтинговата програма е, че в нейното студио се говореше дори тогава, когато трябваше да се мълчи. Водещата Мариана Векилска и гостите й не спряха да обсъждат гостите и облеклото им и докато духовният глава на Англиканската църква и кентърбърийски архиепископ Роуан Уилямс венчаваше двойката. За разлика от тях всички в студиото на БНТ1 млъкнаха и единствено преводачката казваше по някое изречение, когато на сцената се случваше нещо. Това позволи на зрителите да чуят с ушите си както изумителния тембър на духовника, така и песните на хоровете, които бяха поканени на церемонията.
Втората битка, която комерсиалната телевизия загуби, беше в селекцията на коментаторите bTV остави основната тежест да изнесат водещата на "Огледала" Радост Драганова, журналистът Георги Тошев и дъщерята на Сашо Диков Петя Дикрва. Нейното присъствие в студиото бе обяснено с това, че тя дълго е живяла и учила на Острова. Срещу тях БНТ1 "хвърли" историка Явор Сидеров, пожизнения почетен член на британската кралска фотографска асоциация Иво Хаджимишев и специалиста по етикет и протокол Кристина Крънчева. В хода на церемонията Хаджимишев разказа няколко истории за други емблематични събития, като особено грабна тази за папарака, прекарал преди погребението на Уинстън Чърчил 12 часа на тавана на църквата. В определени моменти прякото предаване на БНТ бе прекъсвано от разказа на главата на англиканската църква за Балканския полуостров Патрик Ъруин, обяснил разликата между наблюдаваната и останалите християнски сватбени церемонии. Като минус на отразяването по БНТ може да се отчете това, че микрофоните на гостите често оставаха отворени и извън ефира и зрителите чуваха как участниците се договарят за какво ще си говорят при следващото включване.
Третият сблъсък, който БНТ спечели, бяха съпътстващите сватбата видеа. Както личи и от таблицата с рейтингите, интересът към bTV намаляваше почти всеки път, когато тя изключваше картината от Лондон и се фокусираше върху родните пейзажи. Всички български телевизии в този ден искаха да са поканени на празненството в резиденцията на британския посланик в София. Затова там имаше репортер и на БНТ, и на bTV. "На терен" държавната медия прати Йоана Левиева-Соейр. Омъжената за южноафриканец дъщеря на Милчо Левиев се чувстваше по в свои води сред кралските поданици, което се отрази и на включванията й. В допълнение телевизията осигури разговор с дългогодишния иконом на лейди Даяна Пол Бърел и с бившия главен редактор на секцията на ВВС в София Ели Хауърд. "Прочетох книгата на Пол Бърел "Истинският живот на Даяна" и ми направи впечатление, че на една от последните страници авторът пише как винаги проверява мейла си и винаги отговаря на съобщенията – разказа редакторът в телевизията Татяна Тасева. – Когато денят на сватбата приближи, намерих този мейл, а колегата Цветелина Йорданова му писа. Оказа се, че той наистина отговаря. Помолихме го да ни даде интервю по време на церемонията, но той отговори, че е невъзможно, тъй като тогава е изцяло ангажиран от телевизия Fox, от CNN и от още няколко канала. Затова в крайна сметка се уговорихме да се срещне с кореспондента ни Мария Стоянова пред Бъкингам преди започването. Разговорът трябваше да трае 10 минути, но продължи около 15." В отговор bTV предложи интервю на Петя Дикова със сина на Камила Паркър – Том Паркър Боулс. Освен в британското посолство в София и из улиците на Лондон, репортери на частния канал присъстваха и на тържествата в Балчик и в родопско село, чиито жители се бяха приготвили с армаган за знатната двойка. Така на фона на позлатените каляски и на лъскавите униформи вълненията в двата края на България малко припомниха атмосферата от култовия репортаж, с който "Тази сутрин" разсмя зрителите на същия 29 април – за пловдивския ром Вълчо Иванов, който първо кръстил дъщеря си Даяна, защото принц Уилям дошъл лично на сватбата му преди 13 години, а после я прекръстил на Евгения, понеже "кръстникът" не му дал нито "Финанс" (цитат от писмото на Вълчо до Бъкингамския дворец), нито му подарил апартамент.
Нова телевизия влезе в битката за зрители като втора ефирна сила, а я завърши като трета. Както вече стана дума, в 12.30 ч втората частна национална телевизия бе предпочетена от 263 000 души. Час по-късно те вече бяха 126 000, за да приключи двучасовият пояс пред 164 000. След ефира по форумите се появиха коментари, че Евгени Минчев може и да става за мерудия на всяко светско гърне у нас, но че за коментатор на кралската сватба трябва да се търси човек, който няма да се прехласва толкова по униформите на гвардейците.

Стр. 45, 46, 47 

в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 07.05.2011

Събирал се с Тодор Чобанов и записвали емисии на стар касетофон

Осем часът вечерта. Започват централните новини по телевизията. Синеоко и русокосо момченце е вперило съсредоточен поглед в огромния цветен "Рубин 711" в хола, сякаш разбира всичко, за което водещата говори. Веднага щом свърши емисията, детето сяда до баба си и дядо си и започва само да си измисля новини. За по-голяма прилика с истинската телевизия дори върти тенджера, като имитира шапката на "По света и у нас". И така всяка вечер.
Историята е отпреди около 25 години, а палавникът е порасналият Христо Калоферов. Разликата е, че вече не му се налага сам да съчинява вестите от страната и света и публиката му не е от двама души. Днес всяка сутрин събужда стотици хиляди българи със сутрешната емисия на "Календар" по Нова тв.
"Правехме си и радиоемисии. С още един приятел, който сега е зам.-министър на културата – Тодор Чобанов, записвахме новини на касета, а после сами ги слушахме и се смеехме. Цялата компания се забавляваше така. Пораснахме, но на мен ми остана тръпката да се занимавам с това", спомня си Христо.
Затова още щом се уволнява от казармата, кандидатства в кабелната телевизия в родния Асеновград.
Отидох с костюма от бала да се пробвам – драматично черен с виненочервена вратовръзка и бяла риза. Взеха ме и започнах работа заедно с учениците – на 15 септември 1999 г, разказва той. Не след дълго го приемат да учи за тв и кинооператор в Благоевград. Там работи като кореспондент в РТВЦ на БНТ за "По света и у нас". "Това бяха първите и последни две места, за които ми се наложи да пиша автобиографии. След това просто ме харесваха и ме извикваха да работя другаде", обяснява Калоферов.
Един ден, малко преди да завърши висшето си образование, му се обажда шефката на новините Вяра Анкова. Пита го какво мисли да прави, като се дипломира. "Тръгнал съм към София", е отговорът му. А тя само казва: "Ами, добре дошъл." В държавната телевизия не изкарва много, защото го заливат с предложения от други медии. "Приех това в Нова тв и си дойдох на мястото", разказва той.
Христо дълго време води късната емисия на "Календар". Сега става трудно, за да започне заедно със "Здравей, България". "Имах навика да лягам в 2 ч, сега ставам в 4 ч. Лошото е, че пак заспивам в 2 ч", обяснява телевизионерът. Затова веднага щом стане и преди да се отправи за работа, пие поне по едно кафе. "Ако можеше да го приемам венозно, щеше да е най-добре, за да спестявам време." И понякога допуска леки лапсуси, но веднага се поправя, а после обръща всичко на шега. "В сряда изпратих футболния клуб "Пирин" на международни квалификации, но се случват такива неща. Има моменти, когато грешките са много комични и ми коства доста усилия да се сдържа да не се разсмея и да не проваля новината. Предпочитам да не ги помня и бързо ги забравям", казва Калоферов.
Но никога не забравя тежките събития, които трябва да прочете рано сутрин – за смъртни случаи или за хора, които се нуждаят от помощ. "Иска ми се да направя нещо, а няма как , съжалява той. Още си спомня как, докато чете късните новини, съобщава за болно дете, което се нуждае от лечение в чужбина. Зрители започват да се обаждат на редакционните телефони и екипът остава до 2 ч след полунощ да казва номера на банковата сметка.
Днес все повече хора по улицата го спират, за да му кажат за някоя нередност. Минаващ наблизо възрастен човек го стиснал здраво за ръката
миналата седмица и започнал да му показва колко дупки има по улицата.
Не липсват и зрителски писма. Но покрай проблемите си хората често пишат и за още нещо. "Наскоро една дама от Благоевград ми беше пратила прочувствено писмо. В него ми пожелаваше да продължавам все така добре да си върша работата и между другото беше вметнала, че дъщеря й е симпатично момиче, което сега учи журналистика", разказва Христо.
И макар че и собствената му баба вече не го посреща с добре дошъл, а с "ти няма ли да се жениш", новинарят не мисли, че е дошъл моментът за такава сериозна връзка. "Планирам всичко в работата и е пълен хаос вкъщи – така се чувствам щастлив. Моментът сам ще дойде", обяснява той.
***
Разпитва гаджетата на сестра си
Най-близките хора на Христо са две жени – майка му и по-малката му сестра. За съжаление ги вижда рядко, защото и двете не живеят в София.
"Майка ми живееше в Асеновград допреди 3-4 г. В драматичните години на приватизация обаче съсипаха предприятията там и тя се принуди да замине за Атина, където сега живее и работи. Виждаме се веднъж годишно, а през другото време се чуваме. Тя ме учи на гръцки, но с пълен неуспех", разказва той.
Сестра му все още е в родното градче. Учи туризъм в Пловдив и междувременно работи в голяма фирма в Асеновград. "Много оправно дете е, спокоен съм за нея", казва Христо. Но колкото и да е спокоен, винаги проверява в каква компания се движи. "Без контрол и надзор не я оставям. Познавам приятелите й от деца. А ако има гадже – излизам на кафе с него без сестра ми и започва разпит. Горките хора, като се замисля. Но е важно да знам дали ще се държи добре с нея", обяснява той.

Стр. 24

в. Труд, ТВ приложение | 07.05.2011

Мария Силвестър започва кариерата си преди години като модел. Първата й поява на малкия екран е като водеща в "Тройка по никое време". Екстравагантната и талантлива репортерка има собствена рубрика "Токшоуна токчета" във "Вечерното шоу на Азис", където впечатлява със свежи идеи, нестандартно поведение и тънко чувство за хумор. Снимала се е в клипове, реклами и филми, за кратко блесна и в "Станция Нова". Най-новият проект с участието на Мария Силвестър е предаването на БНТ "Красива наука". Водещата, чийто стил е свободният начин на общуване, идеално се допълва с ко-водещия – известния ядрен физик Леандър Литов. Репортерката Драгомира Иванова разговаря с Мария за театъра, телевизиите и новия й проект.

- Мария, ти мина през различни телевизионни образи, в кой от тях се чувстваше най-комфортно?

Във всяко поприще, в което съм се изявявала, съм попадала случайно и съм научавала много за кратко време. Това ми помага да не се възприемам като модел, журналист, актриса. Аз съм си аз. Преди се притеснявах от това, което съм, сега по-добре се контролирам и приемам нещата такива, каквито са.

- Има ли нещо, което те е разочаровало в работата ти в телевизията?

Не, винаги хората са разбирали, че това, което съм аз като образ може да еволюира и да има различни измерения. Обикновено свикват с един твой образ и започват да го използват, очаквайки от теб винаги да му подражаваш. Ти обаче започваш да се мразиш, че правиш едно и също. А публиката е интелигентна и би искала да вижда различното в този образ. Понякога телевизията подценява зрителя. Не съм съгласна, че той няма сетивата за това кое е добро и кое не. Разбирам, че става дума за маркетинг, за пари и реклами, но хората искат да виждат качествени неща. Застъпвам тезата, че ако ще ни манипулират в телевизията, то нека да ни накарат да се чувстваме добре.

- Защо медиите ни затрупват с информация за случайни хора и техните битовизми, а не за качествени и талантливи личности?

Точно това не ми харесва. Постоянното присъствие на екрана бързо омръзва на публиката. С какво ще е интересен някой, когото гледаме по всички канали? Знаем всичко за любовта му, за разделите му… Интересуват ме хора като Снежина Петрова например, какво прави и как стига до това, което прави, защото тя е блестяща актриса. За нея не се говори, а е гениална. Същото важи и за Вяра Коларова, Цветана Манева – защо тези хора не присъстват в публичното пространство? Защото са достатъчно деликатни и тактични, за да не населяват масовата публика със собствените си битовизми и глупости, които не са от значение. Хигиена на общуване трябва да се спазва. Човек трябва да внимава къде гостува, какво говори, колко често го прави и да е по-интуитивен.

- Ти защо прие да си водеща на новото предаване "Красива наука"?

Заради концепцията му и заради усещането, че е страхотно, че има послание. Предаването ще върви три месеца, а след това се надяваме да продължи и до септември, ако хората имат интерес да гледат младите учени и техните постижения. Този проект ме радва, защото се срещам с интересни млади хора, учени на по 20-22 години. Изумяват ме колко са напред с материала, колко са мислещи и обзети от идеята за наука. Аз на техните години се занимавах с моделство и мислех кога ще пътувам и кога да си събера багажа. А те са навътре в детайлите на това, с което се занимават. Самочувствието им е подплатено. Респектирана съм от тях и се радвам, че най-накрая намерих една среда, в която, общувайки, научавам много неща, които ме карат да се замислям. Отговарям си на въпросите не само четейки книги на духовна тематика, но и чисто научно и когато се преплетат двете неща, става "големият взрив".

- Как върви партньорството ти с доц. Леандър Литов?

Той е повече от 25 години в българския екип в ЦЕРН (най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици в Швейцария). В началото леко ми се обиди, защото си мислех, че е учен, който ще ме респектира със знанията си и общуването помежду ни ще е трудно. Оказа се супер готин, нормален човек. Но когато заговори за наука, се променя мигновено. Тогава трептенията и мозъчните му вълни са на много високо ниво (смее се). Иначе се забавляваме, разказва вицове, няма я тази граница, която очаквах да съществува между поколенията.

- А имаш ли свобода на действие, в предаването на Азис работеше без предварителен сценарий?

Мислех, че БНТ се притесняват от моя по-свободен начин на общуване. Оказа се, че те разчитат точно на това. Но при мен не е хаотично и това, че си позволявам да се шегувам със себе си и с някакви ситуации, не означава, че не съм добра водеща. Сигурно са видели в мен нещо, което не са открили в други колеги. Това е голям плюс и аз съм много щастлива от това партньорство.
Подробно интервю с Мария Силвестър ще намерите в сп. "Всичко за жената" на 12 май.

Стр. 16, 17

сп. Мери | 07.05.2011

Има един глас, който ще различите, дори да се преплита със стотици други. Ахо в началото се двоумите, аз ще ви помогна, Става дума за Спас Кьосев, екранния партньор на Радина Червенова, или казано по друг начин – двойката, която води централните емисии на БНТ.

Роден е в София, отраснал в Пазарджик. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". След това го приемат философия в CV, но завършва маркетинг в УНСС.
Сега учи кино- и телевизионна режисура в НБУ, На 27 години, все още е несемеен.

Спас, как попаднахте в телевизията?

Не съм учил специално за това, което работя, В моя случай поскоро професията ме привлече, отколкото аз да съм я гонил нея. Преди 6-7 години разбрах, че има кастинг в една нова телевизия – ВТК, явих се и ме харесаха, вероятно заради гласа. След като поработих там около година, се явих на конкурс за водещи в БНТ. Бях избран като един от петимата, спечелили сред 165 кандидати. От тези петима днес в БНТ работим само аз и Марин Маринов.
По пътя си дотук срещнах много хора, които са готови на всичко, за да станат водещи на централни новини, но не им се случва. Това показва, че или животът е несправедлив, или поне че трябва да си готов да приемеш, че не всичко в него се постига само с амбиция, на мускули. Това обаче не означава, че не трябва да работиш – през последните години работя като ненормален – от начина си на живот свалих около 10 килограма, които не успявам да възстановя. Просто дотук съдбата е отзивчива към труда ми и съм благодарен за това на небето и на възпитанието от моите родители.
Обичам работата си, не мога без нея – аз съм това, което правя.

Като малък какъв искахте да станете?

Първо исках да съм тираджия заради красивите камиони и заради стоките, които тогава имаше само в Кореком, после исках да съм художник-аниматор – обичах много да рисувам. После исках да стана автомобилен дизайнер.
Тренирал съм няколко години баскетбол, но май никога не съм мечтал да стана спортист. Тога ва си бях решил да спра да тренирам в момента, в който започна да забивам на стандартен кош – случи се, а това е рядкост дори когато говорим за професионални състезатели с моя ръст (187 см).

Какво е важно за човек, за да се задържи в БНТ- здрави нерви или непукизъм?

Здрави нерви – на първо място, за да издържиш на трудностите и напрегнатите ситуации. Непукизъм – единствено за да можеш да отсяваш маловажното от важното, да го прескачаш, без да може да те спре. Най-важното нещо, на което ме научи работата ми, е самоконтрол. Това обаче се съчетава трудно с едно друго безусловно изискване на екрана – винаги да бъдеш искрен, винаги да бъдеш себе си. Ако играеш роля, зрителят винаги те хваща. Не можеш да си позволиш непукизъм по отношение на работата си – защото там, отпред, е твоето лице и името ти, по-скоро ти се налага да проявяваш непукизъм по отношение на себе си, на здравето си, свободното време, личния живот.

Какво според Вас е важно за високия рейтинг на дадено предаване?

Вътре задължително трябва да има нещо за окото, нещо за ухото и нещо за сърцето. Всяко предаване трябва да търси начин да събира и обединява хората, а не да ги разделя.

Как протича един Ваш работен ден? В колко отивате на работа, до колко протича денят Ви?

Единственото хубаво по отношение на режима е, че можеш да си позволяваш да ставаш малко по-късно за работа. Трябва да си там около 11-12 часа, но пък всеки ден си тръгваш не по-рано от 9 вечерта и няма значение дали е събота и неделя, дали е национален празник, Коледа или Великден.

Какво цените най-много у една жена?

Да бъде естествена, не можеш да съдиш някого за това, как изглежда, защото това е природа, но можеш да го кориш за неговото собствено отношение към тази външност. Говорихме веднъж с един приятел за силиконовите красавици и той каза нещо много интересно – не харесвам силиконови гърди, но харесвам как жените се променят, след като си сложат. Прав е! Това, което мъжете усещат първо, е как жената оценява себе си и какво излъчва. Всяка жена трябва да знае, че е красива.

Какви жени харесвате?

Нямам определен тип. Както казах, красотата е усещане и когато е само външна, тя по – скоро дистанцира, отколкото да привлича, Иначе не обичам силен грим, вежди, изтънени до конец, силни парфюми, ефектни неудобни дрехи, Най-важното е да бъде чистоплътна – аз самият съм маниак на тази тема.

Срещнахте ли Вашия тип жена?

Слава Богу, да!

Къде Ви е по-приятно – в "Таксито" или когато водите централните новини на БНТ?

Новините са това, което ме привлече в телевизията. Там има високи стандарти, налагани с десетки години, и е чест и отговорност да бъдеш избран да ги достигаш, утвърждаваш и развиваш. А "Таксито" е нещо съвсем друго. Там няма писани правила, няма сценарии, аз определям стандарта. То е по-стихийно, по-непредсказуемо, позволява повече творчество. И двете обаче са част от едно цяло и по някакъв странен начин изграждат моя вътрешен баланс.

Стр. 26, 27

сп. Мери | 07.05.2011

Преди да се срещна за интервю с Радина, съм говорила с нея, срещала съм я по събития, гледала съм нейни интервюта. Не съм предполагала, че носи толкова положителна енергия в себе си и е един от найголемите оптимисти на БНТ. През цялото време на фотосесията не престана да се усмихва. Вярвам, че е такава и в живота, независимо че на екрана е различна. Ако беше кандидатствала за артистка, сигурно и там щеше да бъде най-добрата.

Родена съм в София, завърших икономика, въпреки че мечтата ми тогава беше да стана актриса, но пък това, което правя сега, е една много приятна комбинация от двете.
Израснах в най-прекрасното семейство, обградена с много любов.

Като малка каква искахте да станете?

Като дете имах много мечти, всъщност и сега не са по-малко, Исках да бъда виртуозна цигуларка, да спечеля олимпийски или поне световен медал по плуване, след това минах през фигурно пързаляне и гимнастика, по-късно актьорската професия ме изкушаваше, а всъщност много съжалявах, че не мога да рисувам добре, защото се възхищавах на художниците.

Как попаднахте в телевизията?

След гимназия събрах смелост и се явих на конкурс в БНТ за говорители, Мястото беше едно, а кандидатите 2000. Не възлагах никакви надежди, защото си мислех, че за да те изберат, трябва да имаш качества на извънземно, но – съдба!

Точно в новините ли искахте да работите?

Работата ми в новините се случи по-късно, вече бях работила като говорител и водещ на различни предавания, Новините са върхът на телевизионната пирамида. За тази работа освен много качества се изискват и железни нерви, то е "нещо като нищо на света", ако усетиш удоволствието от правенето на новини, трудно ще го заместиш с каквото и да е, остава за цял живот. 

Как протича един Ваш работен ден? В колко отивате на работа, до колко протича денят Ви?

Един ден в нюзрума е привидно еднакъв за страничния наблюдател – с летучки в определени часове, с емисиите във фиксирани часове, но за нас всеки ден е различен, с различни теми, които се превръщат в топновини, в правенето на които участват всички с професионализъм и с чувство. Всеки, който прави новини, знае, че в тази професия няма работно време, това да се интересуваш от случващото се около теб и да можеш да го тълкуваш, се превръща в начин на живот, независимо дали си в студиото, или някъде почиваш,

Вие участвате ли в подреждането на реда на събитията, или разчитате на редакторите?

Другото уникално изискване в тази професия е екипът, който работи за емисията, да е като едно цяло репортери, редактори, водещи, режисьори и оператори. От всеки зависи абсолютно равностойно това, което ще достигне до зрителя,
Водещите са хората, които освен че трябва да представят събитията от деня така, че зрителят да им повярва, участват и през целия ден в подготовката на емисията.

Намират ли място в новините на БНТ хубавите новини?

Разбира се, че имат място, стига да ги има!

Имате ли хоби? Ако да, какво е то?

Хоби имам – време нямам. Обичам да пътувам, често казваме, че светът е малък, но за да бъде обиколен и да посетиш всички интересни и любопитни места, не знам дали един живот ще стигне.

Спортувате ли?

Обичам да спортувам и винаги съм го правила, Сега се ограничавам с йога и фитнес в свободното си време, а то никак не е много.

Какви мъже харесвате?

Умни!

Как се запознахте с Вашия съпруг?

С Коко се запознахме в БНТ по времето на Ефир – 2.

Романтична натура ли сте?

Изключително романтична съм, обичам романтичните жестове, които изглеждат още по-красиво в днешното спорно време.

С Коко Каменаров имате общо 4 деца. Какви искате те да станат?

Всичките ни деца са различни като характери и предполагам, че ще се ориентират към различни професии. Аз си пожелавам да са умни, да вярват в себе си и да са честни и достойни в живота си.

Амбициите и мечтите на човек се променят. Какви са Вашите към днешна дата?

Както вече казах, цял живот живея с мечти – някои сбъднати, за сегашните ще се постарая. Пожелавам си късметът да не ме напуска и звездата, която ме пази.

Стр. 24, 25

БНР, Събота 150 | 07.05.2011

Водещ: Следващия разговор в „Събота 150” е посветен на Международния ден на радиото и телевизията. Той се отбелязва днес, 7-ми май. Избираме този ден да говорим за бъдещето на радиото като медия с Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. С нея ще коментираме и другите акценти от проведената в Рим асамблея на Съвета за радио и телевизия. Здравейте, г-жо Константинова!
Райна Константинова: Добър ден!
Водещ: Нека започнем нашия разговор тук с Вашата оценка за проведената последна асамблея в Рим?
Райна Константинова: Годишната асамблея, радио асамблея на ЕС за радио и телевизия, посветена на радиото, 17-та под ред, се проведе в Рим в края на миналата седмица при много голям интереси и, бих казала, огромно участие – 160 делегати от 56 страни членки на съюза. Много сериозна дискусия за бъдещето на радиото. Споменахме, разбира се, неговото минало, защото ние се гордеем с него, радиото е основоположник на модерните комуникации. Благодарение на радиото има телевизия, има интернет, радиото е огромен социален феномен, особено в дигиталния век. Но говорихме предимно за бъдещето и се състоя много сериозна дискусия. Също така стратегията на обществените радио оператори в Европа и новите предизвикателства, които стоят пред тях. Много интересна асамблея и с презентациите. Най-вече това, което се смята в момента, че е радиото на бъдещето – хибридното или DNS радиото, за културните предавания на радиото, за ролята на социалните медии, които както видяхме от априлските революции в Северна Африка, са в състояние да обърнат света. И разбира се, имахме избори.
Водещ: Споменахте обсъждането на бъдещето на радиото?
Райна Константинова:ю не само има бъдеще, то има много добро бъдеще, защото радиото е много гъвкаво, много достъпно и радиото е социален феномен, както казах. В момента то е на не по-малко от 9 платформи. Дигиталният век за радиото беше не изпитание, не проблем, а една голяма възможност, така че днес радиото може да се слуша и дори да се гледа на 9 различни платформи – по интернет, дори по дигиталната телевизия, на мобилните телефони, всякакви уики апликации. Абсолютно никой не поставя под съмнение доброто бъдеще на радиото, именно защото то технологически е много приспособимо към развитието на дигиталните технологии.
Водещ: Към днешна дата, как мислите, кои основни предизвикателства стоят пред този тип медии?
Райна Константинова: Това е и сърцевината на този доклад (…), който беше приет, между другото, много рядко събитие, с пълно мнозинство от ЕП – за бъдещето на медийния модел в Европа. Европа има дуалитичен медиен модел за разлика от Америка, за разлика от много места в Азия. Това са обществените и комерсиалните оператори. Предизвикателствата, особено сега, бих ги разделила в 4 основни посоки. Първите са политически, разбира се. Много голямо внимание се отделя в момента на независимостта на редакционната политика, на свободата на изказа, на плурализма на мненията. Между другото, всички ние смятаме, че наличието в Европа на двата модела – комерсиален и обществен, подпомага именно плурализма на мненията. На второ място бих казала, че предизвикателствата са икономически. Не просто някаква икономическа или финансова криза, въпросите за развитието на медиите, за инвестициите, за достъпността. Говорим страшно много и в момента в ЕК се създава специален комитет за наблюдение на спектъра, защото спектърът, както знаем, е едно обществено богатство, който обаче е доста изчерпаем, и е много важно как щ есе разпределя този спектър. Особено важно е в икономически аспект да осигури стабилното финансиране на медиите. Има най-различни модели. Нито един от тях не постоянен, не е траен, но в средносрочен план е важно да има стабилен модел за финансиране, защото доброто финансиране осигурява и независимостта на редакционната политика. И разбира се, технологически проблеми. Обществените медии, както и комерсиалните, трябва много бързо да реагират на всички новости в технологическия свят. Радиото става реалност благодарение на технологията, но само технологията не е достатъчна. И разбира се, въпросът за стандартизатите. В момента в Европа има само 16 стандарта, което прави медийния пейзаж много труден, но ние се надяваме, че в близките 10 години вече ще има един много по-разумен, контролируем стандарт, който, между другото, ще подпомогне и цялата индустрия. И разбира се, за обществените медии бих казала основно важен въпрос е програмният. Независимо каква технология имате, ако нямате добри програми, няма кой да Ви слуша. И затова високото качество на програмите са от особена важност. И тук вече можем да говорим и затова какви са предизвикателствата пред програмите във връзка със социалните медии, с блоговете. Някой може да си помисли, че всеки може да бъде журналист като отвори една интернет страница или един блог, и започне да разказва на света своите собствени мисли, чувства и наблюдения. Ние трябва да покажем, че журналистиката е много повече от това, че има отговорност, че има качество, че има отношение, че има равнопоставеност.
Водещ: Как определяте ролята и мястото на БНР в сравнение с останалите обществени радио оператори в Европа?
Райна Константинова: Много хубав въпрос и много съм горда да кажа, че БНР в сравнение с останалите обществени оператор в Европа е модерно, с много добро управление. То има характер, има качествени програми, т о е стабилно и разпознаваемо, бих казала, видимо. То има личности, има таланти, които съумя да опази, и таланти, които съумя да привлече и развие. БНР има свой собствен глас и е един пример за политиците как трябва да се работи, за целия народ, за всички, за националното обединение и националния напредък. Искам да пожелая на всички Ваши слушатели, на всички колеги от БНР – честит празник! Радиото има бъдеще и в дигиталния век радиото е красиво!
Водещ: нека така да завършим. Благодаря Ви. Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. 

www.dariknews.bg | 07.05.2011

Преди това: кланът Камерън чака ново попълнение. Карла Бруни на ултразвук. Светски хроникьор пуска слуха, че Мишел Обама е бременна с трето дете. Ангажираните лица отказват коментар.
След това: пресофисът на Даунинг стрийт разпространява първите фотографии на дъщерята на Дейвид Камерън. Според неофициални данни от Елисейския дворец детето на Саркози ще се роди малко преди президентските избори. Мишел Обама май не е бременна.
Бебешкият информационен водовъртеж има интересни цел и посока. Казват, че ако рекламата и пиарът не съществуват, те със сигурност щели да бъдат измислени преди първите политически избори, където и по света да са те. И за разлика от реклама на безалкохолна напитка или хамбургер, на политическата реклама често се гледа с подозрение. Тя има кратък срок на годност, идва бомбастично, с гръмки слова. Вместо да въдвори ред в представите на гласоподавателя, инсталира малка вакханалия. Някак по гаргантюански се простира удобно и започва да шляпа лакомо. Ефектът не е предсказуем, планове се правят трудно, а когато случаят даде възможност някакво естествено природнообстоятелство да бъде вплетено в политическата пропаганда, пиарите плясват дружно с ръце, качват се на магаретата, надуват мегафоните и разпространяват новината.
Раждането на дете е най-желаното естествено природно обстоятелство. Ако може да се случи преди изборите – добре е дошло. Изведнъж нивото на народното одобрение/неодобрение се променя. Усмивка грейва по лицата на всички, бебенцето проплаква, родителите се засмиват.
Разбира се, далеч от драматизма на гръцката и римската митология, където любимите герои имат по петдесетина дъщери и синове, без да броим всички мистериозни и влиятелни божества, които кроят пъклени планове един другиму, в днешни времена ситуацията е далеч по-проста. Дори махленски проста, защото понякога се свежда до първичното – ей, тоз мъжага как забремени таз дама, я какъв син/щерка му се роди, голяма работа ще да е.
Сценарият в повечето случаи е един и същ, независимо дали става дума за шоуто на Опра Уинфри, жълт британски вестник, обедно френско радиошоу или български уебсайт. Когато дете на политик се роди, след традиционните снимки и поздравления идва ред на задължителния хороскоп, разгадаване значението на името, предначертаване на звездна политическа кариера, съпоставка с рейтинга преди и след раждането на бащата, както и епизодични догадки тип "ама как пък изчислиха точно сега да се роди – преди изборите, навръх важна дата и т.н.".
Ето, да вземем 1 май. Зодия Телец, име – Дария, дата – 1 май.
Соцлидерът Станишев стана татко и медиите гръмнаха с честитки, коментари, фотографии. Таткото каза, че е щастлив за датата 1 май, червеното множество на площада аплодира.
Въпреки това политиците невинаги са виновни за пиар експлоатацията на скъпите им мънички същества. Най-лесно е свободното упражнение по темата "използване на бебе за пиар цели", но това е неуместно.
Ако извъртите едно хорце в центъра на вашето село, когато ви се роди дете, никой няма да коментира, нали? Ако направите шумно парти във вашия блок – също.
Ако вдигнете работното си място във въздуха и обявите деня за неработен, само защото съпругата ви е родила, пак така. Ако сте футболист и вкарате гол пред 70 000 души, бебешкото движение с ръце е повече от очаквано.
Така и с политиците – да, случва се по време на червен митинг, предизборен дебат, обиколка в страната. Случаят е способен на всичко.
Рекламните специалисти твърдят, че "задължителната семейна снимка" тръгва от американската президентска надпревара. Посланието е ясно – когато искаш да бъдеш силов играч във Вашингтон, да управляваш огромен брой подчинени, първо трябва да си свикнал с управление на семейство. Вълците единаци, тези без деца и брак, бързо влизат в черен медиен списък. Сенатор, който няма деца, дори не е женен? Бум – огромна статия за Линдзи Греъм. Сочни подробности за сенатор Мария Кентуел? Разбира се – тя няма нито съпруг, нито деца. Върховният съдия Соня Сотомайор е на 54 години, няма брак, няма деца. Какво следва – обвинение за странни сексуални предпочитания. И списъкът продължава.
За щастие, списъкът на политиците с деца е по-дълъг. А общественото внимание идва добре дошло за самите деца. Ако си Камерън, Станишев или Саркози с вперени камери към теб, не си представям, че ще викнеш, ще се скараш, ще пошляпаш детето си. Със сигурност грижите ще бъдат повече, а вечното оплакване на татковците, че нямат време, ще бъде забравено.
И малчуганите ще бъдат щастливи. Камерън стана баща за четвърти път миналата година, но за първи път като премиер. Предизвикателството да дундуркаш бебе на работно място, от което трябва да дундуркаш и цялата държава, хич не е малко. Да не говорим, че – в случая с Камерън – двамата му предшественици също имаха деца, което вдига летвата по-високо.
Особено заради Блеър, който описваше безсънните си нощи, пускаше фотографии как разхожда бебето в количка, как го храни и т.н. Част от сценарий или не, това беше добре за бебето. Докато ние, обикновените бащи, просто махаме с ръка и казваме "нямаме време". А истинските бащи, обикновени хора или президенти, трябва да имат време за децата си. Конкретно за червения лагер, има още една малка подробност, която – добавена към предизборния имидж на Станишев, може да качи процентите на червените. И това е куче. Ако Станишев си вземе куче, току-виж се харесал и на някои хора на средна възраст, че участниците на първомайския митинг доста притисниха демографите. За вярване или не, кучето – добавено към детенце, което си играе с него, решава сериозни предизборни дилеми на определен тип гласоподаватели.
Историите с кучета и политици изобилстват на родна почва, но една винаги е останала в главата ми, разказана преди години от чудесното американско списание на български език, забравих му името, май "Спектър" се казваше. В статия за предизборната надпревара там пишеше, че избирането на президент не е като избирането на четка за зъби и много други неща имат значение. После беше описан този случаи – преди повече от половин век, Ричърд Никсън, тогава все още сенатор, говори по телевизията за тревогите на хората, че присвоил 18 хиляди долара от пари за предизборната му вицепрезидентска кампания и ги използвал за лична облага. Никсън казва по телевизията, че не е купил нищо за къщата си, нито жена му е похарчила парите, а единственото, с което са се "облагодетелствали" е един кокершпаньол за шестгодишната им дъщеря. Нещо повече – Никсън казал, че няма да върнат кучето, защото малката им си играе с него. Сърцата на гласоподавателите били спечелени.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 07.05.2011

"Отечествен фронт" обаче има изключително лош късмет по всякакви стандарти, пишат британците

Прокълнато ли е българското телевизионно предаване "Отечествен фронт", пита се британският в. "Гардиън" в статия, посветена на шоуто на Мартин Карбовски. Преди да даде отговор, изданието припомня кино трилогията "Полтъргайст", в която четири от звездите на филма са починали преди премиерата му. Подобно нещо се твърди и за поредицата за "Супермен", която свързва нещастните съдби на Кристофър Рийв, Марго Кидър, Марлон Брандо и Ричард Прайър.
Българското телевизионно шоу "Отечествен фронт" обаче има изключително лош късмет по всякакви стандарти, пише "Гардиън". Форматът на предаването е прост: чрез серия от интервюта водещият Мартин Карбовски представя на зрителите обикновени хора с необикновена история, която обаче не винаги е весела. През последните две години обаче шестима души са починали, след като са взели участие в предаването.
Първият случай е с криминален рецидивист, познат като Розата. “Той е починал дни след интервюто на Карбовски, а внезапната му смърт е предизвикала слухове за черна магия”, припомня "Гардиън". Англичаните продължават напред: "85-годишна жена на име Гена, която разказва пред Карбовски как краката й са изядени от кучета, умира в съня си скоро след участието си в предаването".
"Гардиън" определя Иванка Арсова като "следващата жертва". 62-годишната жена е била собственичка на икона на Богородица. За иконата се твърдяло, че плаче с истински сълзи, което привличало много богомолци. Иванка е починала от недиагностициран рак.
Най-странният според "Гардиън" случай е този с билкаря Халил Баев, който загина при пожар в дома си. "Баев първоначално се спасил от огъня, но се върнал в горящата си къща, за да извади черната си котка. Това го погубило", коментира изданието.
Британските журналисти са се свързали с Нова телевизия, която излъчва предаването. Полученият отговор на въпроса "Има ли проклятие?" бил: "Знаем за предположенията. В момента проверяваме случая".

Оригинална публикация

www.focus-news.net | Красимира ГЕОРГИЕВА | 07.05.2011

По повод Деня на радиото и телевизията, Агенция „Фокус” разговаря с медийния експерт доц. Георги Лозанов.

Фокус: Доц. Лозанов, днес е Денят на радиото и телевизията в България. Отбелязва ли се той по някакъв начин?
Георги Лозанов: Самата дата 7 май е спорна. Тя е свързана със стария съветски стремеж да са първи във всичко, което водеше на моменти до малко комедийни ситуации и преиначаване на историята. Съвсем не е сигурно, че Александър С. Попов е открил пръв радиото, което се използва като основание за този празник, тоест в него има малко повече идеология, отколкото обективна история в избора на датата, но това не е толкова важно. Добре е да има професионален празник за радиото и телевизията. Това са медии, като всички останали, които живеят в много ускорено време. Всеки ден тече поток от новини и те имат малко време да се самооогледат и да се замислят за себе си. Според мен, хубавото на тези празници е да бъде изпълнена една равносметка за това как се движат процесите в медиите. Интересното е, че през предишните години на прехода имаше по-малко интерес, тази година, като че ли повече от обикновено се акцентира на този празник, което показва, че медиите имат нужда от това самооглеждане и от този разговор за тях самите. Медиите сами да се погледнат в собствените си екрани и очи. Празникът е повод за един разговор за медиите.
Фокус: Българските телевизии и радия адекватни ли са на съвременния свят?
Георги Лозанов: В българските медии през последните 20 години има едно изключително развитие и по посока на професионализация – изключително и по посока на въвеждането на основни стандарти. Неадекватността на радиото и телевизията в известен план, която не е толкова българска, идва от новите технологии, които поставят понятието за традиционни медии под въпрос, макар че ние се развиваме по-бавно от много други европейски държави и особено Америка. Традиционните медии са на прага, когато трябва да извършат нещо много радикално със себе си, да почнат да сменят своите подходи, включително и начините си на разпространяване и на комуникация. Ако това най-напред се отразява на вестниците, сега и останалите са поставени пред това изпитание да търсят нов модел, ако щете и ново име за себе си. Разбира се, това не става лесно и предполагам, че ще бъде въпрос на десетилетия, но трябва да се тръгне по този път. Нашите вестници макар и бавно и трудно се изправят пред този проблем и почват да търсят нови изходи. Все още има една носталгия към старата хартиена епоха, но това е неизбежно. В електронните медии този технологичен скок ще дойде от цифровизацията. Известно е, че у нас се забави доста този процес от обективни обстоятелства. Цифровизацията е въпрос на пари, а у нас по време на криза беше трудно този ресурс да се генерира. Забавянето дойде до голяма степен от това. Цифровизацията се отразява и на съдържанието на медиите.
Фокус: Независими ли са българските медии?
Георги Лозанов: Що се отнася до независимостта и свободата на медиите оценката от гледна точка на външните организации, за съжаление, има една крива, от която не можем да излезем още. Тя слага България в тези класации в по-ниските редове. Този процес започна по времето на Тройната коалиция, както се вижда и от самите класации, както се вижда и от излезлия в „Уикилийкс” доклад на американската посланичка от 2009 година. Той говори за това, че в България няма медийна свобода, че има икономическа зависимост. Има и други класации, като тези на „Репортери без граници”, които показаха това движение надолу. Този процес е започнал по времето на Тройната коалиция, преди това имаше относителна устойчивост на свободата на словото, като че ли. Това се свързва с това, че се променя въобще представата за начина, по който трябва да се защитава независимостта на медиите. В началото на прехода, през първите десетилетия, свързвахме свободата на словото и нейната защита преди всичко с граждански процес и предпазване от политически натиск и от държавата. Сега все повече, включително и в тези изследвания, които се правят от външна гледан точка от чуждестранни наблюдатели за България и за медиите, се вижда, че проблемът на свободата на словото е все повече икономически и все по-малко граждански и политически. Но не там е акцентът. Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите. В България това е трудно. Нужни са икономически гаранции за независимостта. При нас това е сложен въпрос, защото самата медийна среда е много разширена, което е хубаво, но тя много трудно може да се издържа от традиционните форми на собственото си възпроизводство – рекламата, разпространението и продажните цени. Влизат и много капитали, които влияят по един или друг начин на медиите. Затова икономическата защита на свободата на словото е свързана с две неща, които са известни. Едното е реална прозрачност на собствеността на медиите, а не само по документи. И второто е прагове на концентрация на тази собственост, за да не може да се влиза в монополни или някакви парамонополни позиции. Много пъти съм давал пример, как това се отразява на свободата на словото. Въпросът е, че когато един журналист, а добрият журналист е винаги пред уволнение, един добър журналист го уволнят от една медия, когато похлопа на съседната врата, на съседната медия да не отвори там пак същия собственик макар и с друго лице. За това тия прагове на концентрация са много важни. Аз виждам в тази посока защитата на медиите. Аз бях инициатор да започне да се работи нов закон за електронните медии, в който тези теми – прозрачността на собствеността и праговете на концентрация да бъдат водещи.
Фокус: Как са се променили българските телевизионери и радио водещи през годините?
Георги Лозанов: При водещите много цялостно се е сменил моделът. Умберто Еко прави едно разграничение, че в предишния период е имало телевизия на говорителите, а днес телевизия на водещите. Това най-малкото означава, че има много по-голямо право на индивидуална свобода, на импровизация в ефира и от това зависи мястото му в професионалната среда. Професията на водещия в някаква степен се е отдалечила от журналистиката и се доближила до артистичните професии, свързани с импровизация, с бърза мисъл, с остроумие. В това отношение даже има една носталгия към старите традиционни социалистически коментатори, които са по-скоро част от музея на историята на медиите. Има едно приближаване на водещия, включително и на публицистиката, и на информационните и журналистическите предавания към шоуто. Това до голяма степен започна да определя поведението на водещия.
Фокус: Не е ли пренаселен българският радио и телевизионен ефир?
Георги Лозанов: Не бива този въпрос да се решава административно на някакво бюро или в някакъв кабинет. Развитието на медиите е според възможностите и желанието на пазара и бизнеса, а и на хората да слушат. Всичко, което може да се появи, стига да отговаря на регламентите на закона никой не може и не бива да го спира. Единственото, което трябва да се направи е в закона, действително да има такива условия, които да гарантират, че медиите ще бъдат независими и ще изпълняват своите професионални ангажименти, а няма да са механизми за рекет, или форма на продажба на влияние.
Фокус:Как интернет влияе на радиото и телевизията? Заплаха ли е за тях, може ли да ги измести?
Фокус: Засега прякото отражение на интернет е върху вестниците, но и върху радиото и телевизията предстои. В един следващ етап ролята на зрителя и слушателя, именно благодарение на тази технология и комуникативен интелект ще стане съвсем различна. Зрителите и слушателите ще диктуват до голяма степен програмното съдържание. Идеята, която сега имаме за програма, която някой друг нарежда, а ти само си неин пасивен консуматор все повече ще изчезва и това ще е част от твоята собствена информационна вселена, която ти сам ще си подреждаш и радиото и телевизията ще участват в тази твоя персонална информационна система. Ще се загуби класическата идея за масмедия, която през 60-те години, когато този празник е започнал да се чества, е имало. Масмедията, като някаква мощна институция за влияние върху хората, а сега самите хора до голяма степен ще са централните фигури в комуникацията. Например, започна блогърската журналистика – журналистика, която се прави от читателите и слушателите, тя няма как по обратен ред да не започне да влияе и върху професионалната журналистика. По този път ще започне тази промяна на медийната среда. Аз съм сигурен, че интернет е механизъм, който силно демотивира процесите. Там има един режим на свобода, който е много по-голям, отколкото на журналистите в традиционната медия, но тъй като това е общо пространство и това са скачени съдове, постепенно ще се прелее свобода и към традиционните медия, за да може тя да оцелее, ще трябва да влезе в този нов режим на свобода и на близост в комуникацията до зрителите и слушателите. Традиционната медия и блогърите ще започнат взаимно да се съобразяват, а това ще се отрази на гражданската роля на журналистиката позитивно, защото и сега на територията на интернет се развиват граждански процеси. Много пъти там те са свързани с фалшиви каузи, с безотговорно говорене, но с развитието на годините ще се професионализира и тази сфера и ще се въведат стандарти. Интернет ще повлияе за много по-голяма освободеност на традиционната медия, така и традиционната медия по обратен ред ще внесе в интернет минавайки през него, както вече се случва, собствените си професионални стандарти и изисквания. 

Оригинална публикация