На 4 юли 2011 г., понеделник, Пламен Юруков, председател на политическа партия ВОТ – консерватори, ще посети Габрово по покана на симпатизанти и съмишленици на партията.

На 4 юли 2011 г., понеделник, Пламен Юруков, председател на политическа партия ВОТ – консерватори, ще посети Габрово по покана на симпатизанти и съмишленици на партията.

www.frognews.bg I 3.07.2011

Медиите и журналистите в България отдавна не служат на истината и на обществото, а са зависими от интереси и финикийски знаци.

Около тази теза се обединиха в предаването “На среща с Люба Кулезич” бившият разузнавач и шеф на пресцентъра на кабинета Виденов Красимир Райдовски и журналистката Светослава Тадаръкова.

Благодарение на помощта на съпруга ми мога да съм независима и не ми се налага да се продавам за 1000 лева, призна Тадаръкова.

Според Райдовски обаче, не само олигарси и политици корумпирали журналистите. Той имал свидетелства, че и журналисти предлагали подкупи и рушвети на властимащи и бизнесмени.

Самият той призна, че многократно са се опитвали да го използват като посредник. Една известна личност, на която няма да кажа името, ме уговаряше преди години да уредя на строителен предприемач среща с Виденов, като срещу това бизнесменът щял да построи къща в Горна Баня на човека, който ме молеше за услугата.

Райдовски е убеден, че сред пишещите е пълно с продажници.

Съжалявам, че когато имах някаква власт бях много мек с такива хора. Такъв на пример е Иван Гарелов. Бях много мек с него на времето, а не знаех, че е обърнал политическата резба. Ако знаех, нямаше да го допусна нито в кабинета си, нито в Министерски съвет, категоричен бе бившият разузнавач.

Повод за разговора му с Тадаръкова бе ненадейната смърт на телевизионната критичка Васа Ганчева, която малко преди да почине, бе заловена от камера на Нова ТВ да се уговаря за написването на рецензия срещу пари.

Васа не можеше да си купи лекарства през последните години. Тя беше от онези по-възрастни колеги, които станаха жертва на прехода, заяви Тадаръкова.

Оригинална публикация 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 02.07.2011 

Два нови таблоида влизат в директна битка за читатели

Много хора мислят, че през последните години в България се четат по-малко вестници и пресата е в криза. Това твърдение е по-скоро невярно. Читателите наистина намаляват, но до 2002 г.
През следващите години техният брой стабилно се увеличава, а причината за това е появата на масовите жълти вестници. Всъщност, ако има криза, тя е по-скоро за приеманите като "сериозни" медии. Останалите, по-лековати като съдържание играчи на пазара доскоро имаха период на бурен възход и сега се стабилизираха на завоюваните позиции.
Тази тенденция вероятно може да послужи за обяснение на появата на двата нови всекидневника, които излизат на пазара през следващата седмица. Издателите им категорично ги позиционират в категорията "жълти" и се целят в тиражи от над 100 хил. броя. До момента възходът на масовите вестници беше единствено в нишата на седмичните издания. Те останаха практически незасегнати от кризата, която порази останалите печатни медии, защото бизнес моделът им не зависи толкова от реклама. Огромна част от приходите им идва от коричната цена на вестниците и при голям тираж печалбите им са гарантирани.
От следващата седмица булевардната преса ще стъпи и на пазара на всекидневници. В понеделник на сергиите ще присъстват двата нови таблоида: "България днес" и "Всеки ден". Те ще са на пазара от 4 юли, ще струват 40 стотинки и ще се конкурират в един сегмент. С това приликите почти се изчерпват, а издателите им убеждават, че използват различни похвати за лов на читатели.

Кой, какво, защо

Зад "България днес" стоят издателите на "Труд" и "24 часа" – "Медийна група България – холдинг", дружеството, в което съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. В проекта за новия вестник участва и издателят на "Ретро" Недялко Недялков. Зад конкурентното издание "Всеки ден" стои издателят на "Уикенд", "Ню медиа груп", който е неофициално свързан с "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Малко след като Любомир Павлов и Огнян Донев купиха "Мединйа група България" от германската вестникарска група ВАЦ, се разбра, че те ще се опитат да попречат на "Нова българска медийна група" да постигне хегемония на пазара на печатни издания. От тази гледна точка стартът на "България днес" може да се разглежда като директна атака срещу издавания от майката на Пеевски в. "Телеграф", който в момента е най-тиражният всекидневник. Това може да обясни и реакцията на "Уикенд"/НБМГ – за да отвърнат на удара, те спешно сглобиха свой проект само няколко дни след като "Медийна група България" обяви, че ще издава жълт всекидневник.
"При нас дойде Недялко Недялков с идеята за всекидневен таблоид, но може да се каже, че идеята за новия вестник "България днес" е взаимна. Още когато придобихме от ВАЦ "Труд" и "24 часа" наследихме и проекта за таблоид. ВАЦ бяха регистрирали търговската марка "България днес". Идеята им е била на пазара да излезе вестник по подобие на USA Today Когато Недялко Недялков дойде при нас, и ние имахме идея за подобно издание", обясни Любомир Павлов. Той аргументира решението да подкрепят Недялков, "защото той е доказал, че е развил успешни пазарни проекти като "Уикенд", "Галерия", "Ретро", каза Павлов. За нуждите на вестника е създадено ново дружество, "в което 67% държим аз и Огнян Донев, а останалата 1/3 е на Недялков", потвърди Павлов. Той обясни, че Недялко Недялков участва в проекта със свои средства.
"Аз винаги съм искал да развия такъв проект, но не ми е стигал кураж, екип и подкрепа. Сега открих подкрепа. Радвам се, че това са издателите на "Труд" и "24 часа", защото на тотално монополизирания медиен пазар те са един остров на професионалната журналистика, където човек може да бъде приютен. И те ми подадоха ръка", коментира пред "Капитал" Недялко Недялков. Той обясни, че с новото издание "ще търсим най-широка аудитория. Искаме това да е един масов, популярен семеен вестник, в който да има за всекиго по нещо.
Издателите на "България днес" се заканват да разбият пазара с новия си продукт. "Има ниша за забавни вестници. Сериозните са "24 часа" и "Труд". "България днес" ще бъде нещо различно, каквото липсва на пазара – евтин, пълноцветен, всекидневен таблоид. Той ще публикува кратка, интересна и вярна информация, ексклузивни снимки, скандални разкрития и сензации, но винаги истината", обясни управителят на "Медийна група България холдинг" Любомир Павлов. Главен редактор ще е Николай Пенчев, който доскоро управляваше седмичника "168 часа". Той е категоричен, че "България днес" идва, за да се превърне във "вестник за четене, с който да се забавляваме заедно с читателите и героите си". Според него новият вестник ще разказва какво става зад кулисите на властта, икономиката, престъпленията, шоуто и спорта, без да спестява нищо.

Конкуренцията

В понеделник на вестникарската сергия до "България днес" ще застане конкурентното таблоидното всекидневно издание "Всеки ден". То е проект на издателя на "Уикенд" – "Ню медиа груп". Въпреки че депутатът от ДПС Делян Пеевски винаги е отричал да е собственик на "Уикенд", през седмицата по "Нова тв" и по-късно на въпрос на "Капитал" създателят на жълтия седмичник Недялко Недялков потвърди, че е преговарял именно с Пеевски, когато му е продал своите 50% от "Уикенд". "Първоначалните ми впечатления са, че той определяше и контролираше редакционната политика на изданието. Сега не зная. Не съм следил", каза Недялков. За Делян Пеевски в медийните среди се знае, без официално да може да се потвърди, че стои и зад сайта www.vsekiden.com.
Мартин Радославов, който е един от съсобствениците в "Ню медиа груп" и член на съвета на директорите в дружеството, обясни, че "Всеки ден" представлява "синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид. Ще използваме само името и политическия екип на vsekiden.com, от който очакваме да вади новини". Радославов обясни, че таблоидът "Всеки ден" "ще е нещо между британския таблоид The Sun и американския USA Today" и ще се прави основно от екипа на "Уикенд".
Вестникът ще излиза от понеделник до петък, като цената му само в петък ще е 50 стотинки. "От есента ще излиза вече седем дни. "Всеки ден" ще е класически папарашки, но и политически ангажиран, вестник. Ще представлява микс между светско и политическо съдържание, като всичко ще е пречупено през човешки истории", обясни Радославов. Той се похвали, че само до четвъртък вечерта (когато е редакционното приключване на "Капитал") за "Всеки ден" са получили заявка от дистрибуторите за 115 хил. копия.
Като основни конкуренти на изданието Радославов посочи "Телеграф" и "България днес". "Смятам, че от появата на толкова всекидневни таблоидни издания ще пострадат някои от водещите всекидневници, защото те имат консервативно съдържание, което особено през лятото не е ексклузивно за читателите. Появата на таблоидите с ниска цена ще подмени нагласата на читателите да дават повече от 40 стотинки за всекидневник."
С появата на "България днес" и "Всеки ден" се очертава интересна битка на пазара, който бе потънал в ежедневните политически сплетни и изглеждаше претрупан с обичайни полемики.
Това може да се окаже своеобразна втора революция на сергията, след като преди години жълтите седмичници, които бяха считани за маргинални, започнаха да печелят аудитория като източници на алтернативни текстове за забавление. Сега вероятно ще има същата радикална промяна, само че на всекидневно ниво. Според изпълнителния директор на медия агенцията "Пиеро 97" Иво Цеков "големите формати са почти изчерпани и се търси нишата на масовия потребител. Читателите намаляват и вестниците се стремят към нова аудитория". Той смята, че е трудно да се прогнозира какъв ще е успехът на новите таблоиди, преди те да са излезли на пазара.

Стр. 33

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ, Юлиян АРНАУДОВ | 02.07.2011

За мобилен маркетинг в България тепърва ще се говори. Все пак дори сайтовете на българските мобилни оператори не са оптимизирани за визуализация на смартфони. В същото време над 90% от българите избират телефона си според това колко е удобна клавиатурата, показват данните на анализаторската компания IDC.
Въпреки това има знаци, че интересът на рекламодателите към мобилния маркетинг се увеличава. Причината е, че притежателите на смартфони достигат критична маса, а това може да отпуши пазара и да доведе до създаване на повече българско съдържание и софтуер за телефони.
Продажбите на смартфони в България отчитат годишен ръст от 68% през първото тримесечие на 2010 г., сочат данни на IDC. За сравнение – търсенето на "обикновените" мобилни апарати за същия период пада с 26%. Засега между 10 и 11% от телефоните в мрежите на "Виваком" и "Глобул" са смартфони ("Мобилтел" не обявява данни).
Ефектите от всичко това не закъсняват и вече ставаме свидетели на първите опити на дигиталните агенции да се възползват от възможностите на мобилния маркетинг. "От юни хората, закупили бутилка Beck’s, могат да ползват етикета от задната й страна, да го сканират с телефон с Android, поддържащ Flash, и така имат възможността да спечелят билет за фестивала Spirit of Burgas", дава пример Петар Шварц от компанията за разработка на мобилни приложения Melon.
За целта предварително трябва да изтеглите приложенията Becksperience и Adobe AIR от Android Market. "Появява се триизмерна анимация като augmented reality обект (софтуерът на телефон или компютър заснема физически обект и добавя на екрана дигитално съдържание към него – бел. авт.), който посочва дали резултатът от сканирането е успешен или не", обяснява Шварц.
От началото на юни "Карлсберг България" продава бутилки Tuborg с QR кодове на задния етикет (маркери, които заснети с телефон или компютър, водят като линк към уебсайт – бел. авт.). Така потребителите с iPhone и QR четец могат да сканират кода на бутилките. Заснетият от телефона код отвежда хората към профилите на Tuborg в социалните мрежи, отваря информация за предстоящи партита на марката или пуска музика.
За първите две седмици, откакто QR кодът е пуснат, от "Карлсберг България" отчитат общо 1000 сканирания – през официалния QR четец на марката Scan for fun, други QR четци и през сайта на Tuborg. Скоро ще бъде разработено приложение и за Android, информират от "Карлсберг Бъглария".
Ако оставим настрана въпросните две кампании, досега
мобилният маркетинг в България се базира основно на SMS-и
Очевидната причина е, че всички хора с телефони могат да получават и изпращат съобщения. В този тип кампании не става дума само за хазартни игри със съдействието на мобилните оператори, но и за промоции, в които хората сами избират да участват.
Сигурно се чудите какво може да накара хората да плащат за своето участие. "Най-честият отговор е лотария – възможност за спечелване на награди или пари. В кампания за маргарина "Калиакра" от 2009 г. заложихме на нещо по-различно – поискахме личното мнение на потребителите по някои въпроси, свързани с продукта, който обичат. Хиляди отговориха с охота и изпратиха по 4 SMS-а всеки. И си ги платиха. Защо? Защото го приеха така, както приемат телефоните си – като нещо лично", разказва Харитон Димитров от рекламната агенция Lowe Swing. Откликът, достигнат по време на sms кампанията, е 34.2%.
"Най-важното за SMS кампаниите е съобщенията да са поискани от потребителите. Бъдете креативни, за да накарате хората да полюбопитстват да получават SMS-и", съветва Харитон Димитров. Според него хората не са се наситили на SMS кампании, а по-скоро са се образовали.
"По-големият опит с мобилни промоции ги е направил по-взискателни и избирателни в кои да участват и в кои не. Още повече те си плащат за това участие. Наша скорошна кампания за "Пикадили" показа, че при добре премерена механика, награди, комуникация и прозрачност откликът на потребителите може да бъде в пъти по-голям от стандартните 3-5%", добавя Харитон Димитров.
Следващият сегмент от мобилния маркетинг, който се очаква да расте, са мобилните банери. "Смята се, че техният CTR* е по-висок, но много зависи както от банера, така и от сайта", обяснява Владимир Жеглов, изпълнителен директор на "Дир.БГ". Неговият съвет към рекламодателите е мобилният банер да е поне 10 пъти по-лек от страницата, където се показва.
В България има около 15 онлайн услуги, които са оптимизирали съдържанието си, така че да се показва на мобилни устройства. Сред тях са основно новинарски сайтове и електронни пощи. Показателят за ефективност CTR надхвърля 1% във Vodafone Live, порталът на "Мобилтел" с 300 хил. уникални потребители на месец по данни на оператора. "При креативно предложение от страна на рекламната агенция банерът надхвърля 5% CTR", твърдят от "Мобилтел".
Конкурентният портал MyGlobul, достъпен единствено през телефон, пък привлича 350 хил. уникални потребители месечно по данни на втория мобилен оператор. Средният CTR в MyGlobul е около 8%, допълват от телекома.
Под 20% от българите ползват интернет на телефона си през мрежата на мобилен оператор, показват данни на IDC. Повече от половината, отговорили, че не ползват услугата, твърдят, че нямат нужда от нещо такова. Това е пореден знак, че голяма част от българите тепърва ще се запознават със същността на термини като мобилна операционна система и мобилни приложения.
Един от катализаторите на този процес в момента е услугата Facebook Zero – безплатен достъп до текстовото съдържание на социалната мрежа за абонати на "Мобилтел" и "Глобул" ("Виваком" ще разчита на официалното Facebook приложение).
Подобно на яйцето и кокошката с увеличените продажби на смартфони може да се очаква и ръст в българското съдържание, оптимизирано за мобилния уеб. Вероятно едва тогава повече бизнеси ще се заинтересуват от мобилен маркетинг. "Още повече че прагът на инвестиция е по силите и на фризьорски салон", посочва Харитон Димитров.

Стр. 34

в. Дума I Ивайло ХРИСТОВ I 2.07.2011

Изправени сме лице срещу лице срещу една тотална експанзия на унификацията и духовното обезличаване

Вън от съмнение е, че преходът от индустриална към информационна епоха определи в обществото водещото място на електронните медии и най-вече на телевизията. Тя се превърна в чакания и необходим отдушник, призван да изпълнява и познавателна, но и морализаторска функция; да бъде преносител на различни културни ценности и посредник в общуването. Телевизията, споделят нейните почитатели, заразява със съвременност, поставя човека в талвега на времето, държи буден социалния му пулс, обогатява го емоционално и мисловно.

Успоредно с това тя наложи модели на поведение, които постепенно се превръщат в традиция и канон, понякога нямащи нищо общо с изконните общочовешки идеали и народопсихологията на българина. По тази причина са особено важни посланията, отправени от нея: дали те служат за разпалване на човешките нагони или за развитието на моралните добродетели.
Още повече, че електронните медии и особено телевизията, която има предимство пред другите, видимо спекулират с акцента върху развлекателните програми. Те пък от своя страна са продиктувани от хедонизма и нарасналите потребности на човека, увеличаващи се през последните 100 години в геометрична прогресия. Телевизията е именно онзи инструмент, който успя да превърне някогашния традиционен, "божи човек" в… "бройлер", изграждайки роботизирано съзнание с автоматизирани рефлекси, без собствена индивидуалност.
Предлагайки бягство от реалността, значителна част от телевизионните предавания предоставят на зрителя готов, "смлян" продукт, който може да се консумира направо, без да се налага напрягане на волята и въображението. Ето защо телевизията крие най-големия потенциален риск за манипулация, за несъзнателно от страна на публиката възприемане на клишета, модели, образци, водещи до унификация и масовизиране на мисленето.
Налице са няколко важни последици от нейното масирано навлизане в бита и душевността на българина. Настъпи подчертана алиенация и пренебрегване на основни български традиции и празници.
Телевизията лека-полека измести необходимостта от нормално човешко общуване, от споделяне на радости и болки, щастие и нещастие. Да вземем например развлекателните програми.
В повечето случаи забавлението, предлагано от развлекателните програми, е стандартно, шаблонно. Повтарят се едни и същи теми, докато зрителят привикне да се ограничава само с тях. Знаков пример е навлизането в някои български предавания на предварително записан смях, който се пуска, за да се покаже кое е смешно – трик, характерен за американската практика. За българина, който притежава силно развито чувство за хумор, ирония и самоирония, подобна практика звучи доста унизително, защото лишава зрителите от възможността да мислят и сами да откриват забавното и комичното в една ситуация. Телевизионни игри от типа на "Стани богат", "Бързи пари", "Треска за злато", "Сделка или не" буквално заливат родните телевизии и внушават, че всичко е възможно, парите са единствената цел в живота, а имаш ли ги – щастието ти е осигурено. Неадекватно, сухо и безинтересно, в българските телевизионни канали се отразяват и празниците. По този начин в крайна сметка се стига до ситуация, когато младите хора знаят много повече за Свети Валентин, за пуйката по случай Деня на благодарността в САЩ и маските на Вси Светии, отколкото за бъдника на Бъдни вечер, зарязването на лозето на Трифон Зарезан или за кукерските танци на Сирни Заговезни.
Най-голямата беда обаче е друга. Телевизията в значителна степен отдалечи децата от традиционните културни ценности – от театъра и от киното. Ако пък детето, преди да започне да чете, се встрасти в телевизията, напълно сигурно е, че от него читател няма да стане. Сума сумарум – на път ли е телевизията да ни отчужди да си говорим? Не случайно още през 80-те години на миналия век, когато имаше всичко на всичко една телевизия с две програми, Николай Хайтов постави въпроса: "Какво става с човека, когато се разделя с театъра и с книгите? Какви промени настъпват в неговата душевност, какви трепети му се отнемат и с какво го зарежда телевизията? Обогатява ли се, или осиромашава неговият дух и с какви последици е съпроводено това за човешката личност? Във всеки случай това е много важен въпрос, може би един от най-важните, свързани с духовното развитие и самобитността на българската нация.
Телевизията промени кардинално и бита на българина. Така в живота ни навлязоха дейности, тясно свързани с американския начин на живот, като например "шопингът" или трескавото пазаруване, понякога на съвсем ненужни вещи – черти, нямащи нищо общо с традиционната спестовност на нашия народ, научен да "цепи стотинката на две". В началото на ХХI век се открои и друга не по-малко тревожна тенденция: рязко изместване тежестта на българската ценностна система. Медийното ни пространство бе залято с култа към парите, скъпите коли и хора, от чийто живот може да се направи единственият извод, че човек може да успее само ако е "бабаит" и "тарикат". На показ са непрекъснато "знаковите фигури" на прехода – мутри, манекенки, фолкпевици, налагащи на аудиторията стандарти за външен вид и поведение.
Американизирането на почти всички сфери на културния живот у нас също бе процес, предизвикан главно от телевизията и направляван от нея. Крайният резултат е фактът, че голяма част от екранното време е заето от криминални, сапунени и еротични ерзаци, промиващи и обезличаващи идентичността на българина. Колкото и да е неприятно: обезбългаряването на националния ефир, отсъствието в него на българска литература, фолклор и традиции е неоспоримо явление.
Огледало на американизма са множеството тъпи комедии като "Скъпа, уголемих детето!", както и филмови поредици от рода на "Далас" и "Дързост и красота", отразяващи вкуса на средния американец. В тях не се говори за нищо друго освен за пари, изневери, заговори, надиграване, измамване, унищожаване, т.е. – все послания, имащи за цел да разпалят у хората ламтежа за богатство и насилничество. Изключено е да срещнем и дума за реалните проблеми на обществото: безработицата, наркоманията, да чуем за каквито и да е духовни потребности и интереси. Така се формира стандартизирано, оглупяло мислене, готово за всякакви фалшификации и лъжи. То е свързано с умело подбрани емоционално въздействащи образи: хубави жени, атлетични мъже, които владеят лъжата до съвършенство. Образно казано, всички тези километрични сериали и множеството "екшъни" и "трилъри" са добре подбрани и дозирани "опиати", пълни с омраза и насилие, разрушаващи бавно, но методично нашия традиционен вътрешен свят.
Налагането на тази масова "култура" в един момент притъпява сетивата и на зрителите, с първоначално по-високи естетически вкусове и стандарти. Непрекъснатото спекулиране с подобни "бози" в един момент "измества" рецепторите на хората и това, което по-рано се е смятало за глупаво и неприемливо, сега става търсено и желано.
Да припомним между другото, че във Франция действа закон, който не позволява на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска програма. Докато в България проучванията показват, че нашите телевизии предават около 80 процента американска продукция. А по стандартите на Европейския съюз БНТ и частните телевизии трябва да излъчват 25% американска продукция, 50% европейска и 25% собствена, т.е българска.
Американската телевизионна естетика влияе върху българската самобитност както с количеството филмови продукти, така и със специфичните "иконични фигури", които манифестира, нямащи нищо общо с българската художествена традиция. Такива са например идеята за "американската мечта" и архетипният образ на "американския герой", експонирани в стотици филми и сериали, предизвикващи ясно желание за идентификация. Крайният резултат на този процес е обезличаването на българското съзнание и чувство за национална принадлежност, смачкването на самочувствието на българина, разпалвайки скотски инстинкти и у млади, и у стари.
Същата или почти същата картина наблюдаваме напоследък с инвазията на турските сериали (сполучливо заместили латиноамериканските) по родните медии, които спокойно могат да доведат зрителя до пълно подлудяване и ошашавяне. Стигна се дотам, че екип от социолози и антрополози разви теория за дълбоките ни генетични корени с нашите комшии. Факт, обясняващ тоталната турска доминация в българския национален ефир.
Поразителна е безкритичността, с която допускаме у нас да се настаняват и да ни завладяват подобни чужди културни факти. Този процес е двустранен. От една страна, видимо е, че българските телевизии – национални и регионални, имат облага (било заради процента от сделката за техните шефове, било за да не харчат средства за оригинална продукция, която винаги е по-скъпа от внесената отвън) да отворят екраните си за чужди телевизионни и филмови продукции. Те пък от своя страна, следвайки своята стратегия, имат безусловен интерес да продават у нас своите програми. Става дума за "културен империализъм". Той, очевидно, се ражда върху основата на икономическата мощ на развитите държави, които могат да си позволят да се разпореждат и с културата.
Каквото и да кажем, въпросът за влиянието на телевизията и останалите електронни медии върху българската национална идентичност остава отворен. Едно е сигурно: въздействието им в новия икономически, обществен и културен контекст е основополагащо. И от журналистиката ни зависи дали медиите ще продължават по пътя на обезличаването и чуждопоклонството, или ще утвърждават българските духовни ценности.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Лилия ПОПГАНЧЕВА I 30.06.2011

Реклама, сърф и още нещо или историята на една обикновена жена с необичаен живот

Радостина Ганчева е мацка на около 40 години. Почти през целия си съзнателен живот е собственик на рекламна агенция BBM Advertising, която основава, когато е била на двайсетина, а от 6 години е може би единствената жена в България в бранша екстремни спортове, която си изкарва хляба от сърф училище. Освен това по нейните думи от малка има син (Александър, 23 години, който в момента е в Канада) и от малка е разведена с баща му, режисьорът Светослав Дойчинов. Когато я попитах дали може да й направя профил, реакцията беше: "verno li?? ne moga da poviarvam, v tur. sam sega shte te dobavia v skype i shte porovia za snimki… ami mnogo se radvam… napravo neveroitano, az sam dosta obiknoven chovek…" Давала е интервюта, но в един минал живот, когато е била в рекламния бизнес, и не е очаквала, че един ден в ролята си на представител и вносител на сърф оборудване NAISH и собственик на сърф училище Crazy Island на военния турски остров Гьокчеада, ще бъде още по-интересна… Срещнах Тина преди 4 години на острова и нейната история ме накара да се замисля къде и как искам да живея. Тя е интригуваща заради избора си, но най-вече заради спокойствието и липсата на претенция. Харесва ми, че освен очевидната импулсивност и емоционалност, е прагматична и уравновесена.

Новият живот на Тина започва от една изгубена новела, на ръба на леглото преди 6 години. Пише тази новела и после затрива компютъра, а в новелата главният герой отива на безлюден остров… По същото време в реалния живот сестра й Теодора решава да се учи на кайтсърф, а Тина на уиндсърф, и, изтискани от "слугинския рекламен бизнес", отиват за уикенда до къмпинг "Градина", за да се научат набързо. Пристигат след бясно каране – нали имат само два свободни дни – събличат се до колата, влизат във водата и започват да се учат. Любезни хора им обясняват, че условията не са подходящи за тях и че сами не могат, но Тина имала самомнение, напомпано от всичко, което днес вече не може да понася в рекламния бизнес. "Казах си – аз ей сега ще го направя, след малко. И така стигнах до другия край на залива, влачих си сърфа наобратно и седнах мирясала. Природата ми натри носа. Върнах се засрамена…" Прибират се при важния си бизнес в София, защото не си представят да дадат повече време просто ей така на вятъра и морето, но са запленени. Скоро след това Тина отива отново на "Градина" и вече за по-дълго, взима курс за начинаещи и споделя с ново гадже на плажа за главния си герой от изгубената новела. Той й казва, че знае точно такъв остров, и то наблизо.

Приказката продължава на острова Гьокчеада на Дарданелите в Турция. Тя е втрещена от липсата на инфраструктура, дивотия и неуредици, но и очарована от природата. В момента островът е неузнаваем – има вече два разработени спота, няколко училища и е все по-любима дестинация за българи, а отскоро за турци и румънци. Единственото нещо, което не се променя, е вятърът. Това е достатъчно да я убеди, че освен емоция в приключението, в което се впуска, има и хляб. Един начинаещ уиндсърфист решава да направи училище за сърф на див военен турски остров. През нощта измислят името и понеже тогава има интернет само на една точка на острова, вдига се дотам, за да го запази веднага. Така се ражда Crazy Island.

Фотограф: Дилян Марков

Много пъти се опитах да я върна към 15-годишната й история в рекламата. Отговаря, но с половин уста, без интерес и разсеяно, но все пак разбирам, че преди кризата е имала сравнително големи бюджети, клиенти, интересни креативни решения, била е част от журита и е имала интересен живот. Успехът на BBM й дава шанс да направи сериозна инвестиция в хубаво оборудване, да изгради училището, както и да устои финансово на факта, че близък й открадва част от първоначалното ново оборудване. Кризата отрезвява много хора и според нея има дългосрочно положителен ефект. В момента оборотите на агенцията са ниски, но за нея вече е по-важно да може да си позволи да избира с кого да работи. "Вече не е онази безумна гонитба и работим с много малко хора." Според Радостина Ганчева в България творческият труд все още не се оценява и заплаща подобаващо и дори директно се краде.

Сърф центърът в момента е най-успешният й бизнес. "Ще е логично и смислено от бизнес гледна точка да намеря друг спот за зимните месеци, но комуникацията е много сложна с подобни места, които са и много отдалечени от България."

Crazy Island

На въпроса кога е решила да направи сърф център на острова – дали на момента, спонтанно, тя отговаря, че не е било съвсем веднага: "Реших го категорично не от първи поглед, но в първите няколко дена и след като запазих името, почнах да разглеждам подобни училища по света и да търся марка, която да ми допада и я няма в България, на която да стана представител." Спретва "презентацийка" за пазара и пише писмо на NAISH – какво има на пазара, какво няма, какво се продава, възможности, конкуренти и в общи линии пише такава прогноза за годишна продажба на кайтове, сърфове, платна и дъски, каквато още не е продала за последните години. Естествено, целта не е била да ги заблуди, просто реалностите на пазара внезапно се променят.

"Вярвах, че да продаваш нова марка на толкова малък пазар е много по-лесно, отколкото се оказа". Концепцията на Тина била да не се бори с конкурентите да вземе от пазарния им дял, а просто да разшири пазара. "Това обаче се оказа брутална битка – нямам думи!" Хората са много малко, има непрекъснати проблеми с паралелен внос, а колегите й от други марки и центрове са клекнали напълно и продават почти без печалба. "Не е върхът, но това е обективната реалност. Самият Роби Неш много ми харесва, както и марката– не е напъната и ни подкрепят, колкото и нищожен пазар да сме за тях."

"…Например правим вече четвърта година Naish team rider, както и други състезания и събития, клиники с уникални професионалисти. Първите две години аз ги спонсорирах от другия ми бизнес, миналата година имахме спонсор, тази година ще видим. Засега сме обявили уиндсърф клиника с Рубен Петрис за фристайл, слалом и фрирайд, 14-16 юли. Много се гордея, че събитията, които правим, са без паралел в България и че успяваме вече да съберем хора не около марката, която внасяме, а около спорта", казва Тина.

 

От една страна, Тина бяга от града, надпреварата и амбицията, но, от друга страна, със замах и целенасочено, или направо амбициозно развива своя център и полага усилия да развие и самия спорт като цяло. Тази година е мислела за сноукайт състезание на Витоша, както и за СЪП (Stand Up Paddle) събитие в езерото Ариана. СЪП-ът е новата мания тази година – става не само за спорт, но и за превозно средство по канали, реки, езера и заливи. "Може спокойно да си събуеш обувките, навиеш крачолите на костюма и да се придвижиш. Много е готино." (Повече за СЪП в следващия брой – бел.ред.)

Питам я за големината на училището, защото ми се струва най-голямото на острова. Оказва се, че може и да е вярно, макар и на фона на световните стандарти това да не е голям център. По-важно за нея като дизайнер е да поддържа ниво и нова екипировка (най-старите неща са от 2009 и са малко, а основната част са 2011 и 2010 г.). Обяснява, че целта не е да има огромен център – такива с по 200 сърфа и кайта, в света има няколко, но тогава работата става конвейер и убива духа на самия спорт и на този начин на живот, превръща се в ширпотреба. "За да съм вярна на себе си – стандарти и ценности, трябва да отделя специално внимание на всеки човек. Всеки напредва различно, има нужда от различно обгрижване, за да се чувства добре в този все пак екстремен спорт. Има много неща за съобразяване и за да се получи, трябва подходът да е индивидуален", категорична е Тина.

Защо се маха от града… "Хората са създадени да живеят на големи пространства – животът сред простора ти дава възможност да усетиш, че си малък, но без това да те потиска, защото тук ти си част от нещо голямо." За Тина това е най-ценното в тези спортове и начин на живот. "Всеки ден карането е една малка победа. Всеки път минавам границата поне малко." В града често и лесно се живее със заблуда за значимост. Това се лекува с някакъв досег с природата – море, вятър, планина…

"Най-интересно ми е това, което хората, клиенти в центъра, разбират за себе си." По принцип съприкосновението с този тип спорт променя живота или поне начина на живот. Тези, които имат желание да продължат, чувстват наистина безкрайно удовлетворение. В определен смисъл резултатът е не само научаване на нов спорт, а промяна на живота или поне начина, по който изкарваш свободното си време, както се развива способността и да увеличаваш свободното си време. Другото най-освобождаващо е, че на плажа всички са равни. Някои от тях са много успешни в професиите си и могат да си позволят да инвестират време и пари в този спорт, а други не са особено амбициозни и пак могат да си го позволят. Разговори, свързани с бит, професии, работа, пари, изчезват като по неписано правило.

Питам за сина Александър. "Не съм сигурна че съм го учила на това, което той е искал, но съм се опитала да бъда добър пример, да му предам моите ценности." За Тина е изключително важно човек да е честен и почтен, лоялността за нея е най-важна, оттам нататък са смелостта и креативното отношение към нещата от живота, да се мисли извън рамките. Опитала се е да накара сина си да се интересува от спортове, но признава, че се е провалила. Той губи интерес към спортовете много бързо, но има интересна професия, от която тя нищо не разбира, но се радва, че се занимава с нови технологии и се чувства доволен. На този етап нещата, които за нея са интересни, на него не са му толкова важни, но Тина споделя, че синът и я приема, харесва това, което прави, и е чувала, че е най-яката майка…

Дали изборът й е продиктуван от страха, че остарява, или защото е останала сама, след като Александър пораства… "Остаряването ми изглежда далечно и загадъчно – това ще е последното ми приключение с еднопосочен билет до някое място с вятър, вълни и топло време."

Фотограф: Дилян Марков

crazy-island.com

Оригинална публикация 

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 02.07.2011

Васил Драганов е роден на 6.11.1975 г. в София. Завършва Актьорско майсторство в класа на Илия Добрев. Участва в театрални постановки на Младежки театър, Държавен Сатиричен Театър, Театър 199, Държавен Пътуващ Театър, Народен Театър "Иван Вазов". Има роли в кинопродукции като "Отвъд чертата", "Дело по съвест", "Мисия Лондон" .От 20Ю г. е част от актьорския състав "Комиците", участвал е във "Велика България". В сериала на bTV "Столичани в повече" играе ролята на Радко Чеканов. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, има дъщеря на 6 години, която се казва Любов.

- Васко, ти играеш Радко Чеканов в "Столичани в повече". Как те поканиха за ролята?

- Всъщност първо беше филмът "Мисия Лондон". Той беше поводът да се запозная с Любо Нейков. който заедно с Евтим Милошев е продуцент на "Комиците" и "Столичани в повече". Няма да забравя една много приятна Вечер, когато бяхме на снимки в Лондон и Юлиян Вергов имаше рожден ден. На купона се запознах с Любо и в един момент, докато пушехме с него пред хотела, аз дръпнах един монолог в продължение на един час. Горе-долу си минах през целия живот в забавен план. Любо много се смя и след този един час каза: "Взимам те в "Комиците". Та, общо взето, както става всичко в България, а може би и по света, хубавите работи, поне при мен, станаха на маса. Така започнах да играя в "Комиците" и след това получих предложение за "Столичани в повече", който аз наричам "килограми в повече". Нали по-голямата част от актьорите сме доста закръглени.

- Харесваш ли героя си?

- Както каза Сашо Косев. един от двамата режисьори, моят герой е леко бавен. Мисля, че го докарвам откъм бавност, много е тъпичък, милият. Все е закъсал, все го бият. Но мисля, че по този начин стада симпатичен на хората.

- Ти си на сцената отдавна, кога усети, че си станал популярен?

- Усетих че придобивам популярност именно с този образ. Преди това съм бил в много медии, в момента активно играя в театъра, но популярност се придобива чрез телевизията, това е ясно.

- Бил си дори ди джей на сватби.

- Да, В миналото си водех и сватби, но това е най-малкото, с което съм се занимавал. Когато бях на 16 години продавах чорапогащници на женския пазар, както и да звучи. След това разкарвах сладоледи, занимавах се с търговия със заведения, бях лична охрана на заведение, работил съм и като стюард. Седем години бях водещ в радио "Веселина", след това и в телевизия "Веселина".

- Как всичките ти занимания се съчетават с актьорската професия?

- Това много ми помага. Според мен колкото е по-голяма личната ти биография, толкова по-лесно можеш да пресъздадеш палитра от образи.

- Завършил си експериментален клас към НАТФИЗ.

- Да, така е. За съжаление бяхме единствена паралелка от тази програма. Експериментът се състоеше в това да сме непрекъснато в театъра още от първи курс. Имахме щастието две години да сме в Сатиричния и две години в Младежкия театър. Изиграхме абсолютно всички борчета. Това страхотно много ни помогна, защото от самото начало уловихме духа на театъра. Имах и щастието да завърша при Илия Добрев.

- От една година си на щат в Народния театър. Как се чувстваш?

- Много приятно, много готино. За един сезон успях да вляза в четири постановки. Започнахме с "Полет над кукувиче гнездо". Там играя единствения човек без текст, пресъздадох кататоник. След това влязох в постановката "Хъшове" на мястото на Димитър Рачков, който има много ангажименти. Играя и в "Почивен дом" на Камен Донев и в "Бащата", една гениална пиеса на Стринберг. А, сега последно Мариус Куркински ме покани да играя В "Ревизор", репетициите започват през септември.

- Кое от всички неща, с които се занимаваш, е най-голямата ти страст.

- Най-голямата ми любов е радиото – просто го обожавам. Киното пък е нещо, което ме прави щастлив. Просто, отивайки на работа, дори денят да е 14 часа и да е много трудно, изпитвам някакво безумно щастие. Стоя ухилен през цялото време и ми е много забавно. Театърът пък ми е най-труден за осъществяване. Постоянно преживявам някакви катарзиси, но пък там борбата ми е най-ясно изразена. Телевизията е също много трудна, колкото и да изглежда лековато.

- Хората са свикнали да те гледат в комедии.

- Да, и искам да избягам от амплоато на леко бавния човек на комедията. Иска ми се да изиграя нещо по-сериозно. Искам да изиграя много лош човек.

- Ще можеш ли?

- Да, аз нося в себе си доза агресия и някои неща от детство си. Мисля, че бих могъл да ги изкарам наяве.

- Какви са тези неща в детството ти?

- Така ми се случи, че живеех в доста бурен квартал Известно време прекарах на улицата, занимавах се с не толкова легални неща. След това, когато започнах да работя като охрана в дискотеки пак се оказа, че съм забъркан в тази каша. Така че реших да се махна и избягах от този живот и започнах другия. Но мога да го изиграя.

- Водил си борба със себе си?

- Да, искам да кажа, че Всеки трябва да вярва в себе си и да знае, че най-голямата борба е с нас самите. Трябва постоянно да се борим в името на доброто, но със себе си, не толкова да променяме околния свят.

Стр. 4-5

сп. Бела | Мариана ЯНЕВА I 2.07.2011

Изгледах поне четири пъти скритата камера на Васа Ганчева, която взима подкуп (извинете – хонорар!), за да напише похвално слово за някакво тв предаване. Васа Ганчева нито искам да я съдя, нито да я оправдавам. Тя е грешка в превода на разваления диалог между журналистика, пиар, реклама и аудитория (за читателската, а не за целевата говоря). И за жалост не е единствена грешка.
Дори аз като журналист не мога да определя къде днес минава тънката разделителна линия между една оценъчна статия – за събитие, продукт или личност – написана компетентно, от професионален журналист, който произвежда мнение по съвест (без значение дали е положително или отрицателно), и един пиар (без значение платен или не), който произвежда нарочно мнение.
Няма ли опасност активната журналистика да се превърне един ден в ленива пиаристика, ако не определим и не спрем да пресичаме тази деликатна граница?
Другият болен въпрос е "Колко?". Колко точно пари трябва да получава един незаменим професионалист (колумнист, разследващ журналист или коментатор) под формата на хонорар, та да не му мине и през ума да иска и да приема подкупи (хм, допълнителни "хонорари", де)? Но отговорът му не може да бъде намерен в условия на финансова криза.
То е ясно, че брачният съюз между пиар и журналистика не може да бъде прекратен току-така, тъй като икономическите ползи са общи за "семейството". Но и няма нужда от "развод".
Има нужда само от прочистване на каналите за протичане на информация между пиар специалистите и журналистите. Те според мен са запушени, а някои от тях въобще не работят. Използва се само един, че е по-лесно – да се пускат платени или неплатени пиар съобщения и статии в медиите. При това в повечето случаи по копи-пейст системата, което е порочна и дори безрезултатна практика.
Всеки уважаващ себе си пиар специалист ще ви каже, че ветрилото от възможности на взаимодействие между журналистиката и пиара може да бъде разпънато много по-широко. Така е на теория. Но на практика се изисква полагане на усилия и от двете страни и повече креативност и елегантност при създаването на пиар текстове.
Ще се превърне ли пиарът в журналистиката на бъдещето, един господ знае. Но всеки уважаващ себе си журналист е добре да не забравя, че неговият господ е читателската аудитория. Дори когато пише поръчани текстове, е необходимо да оставя отпечатъка на мнението си в тях, своята честна оценка (впрочем това го могат само най-добрите).
Журналистът трябва да си остава лидер на мнение във всяко написано от него изречение. И всяко написано от него изречение трябва да е в пъти по-качествено и от най-качествения пиар. Тогава няма опасност върху свободата на словото да останат петна. Журналистическата етика днес е в криза поради всеобщата финансова криза. Но журналистиката може само да спечели (в буквалния смисъл), ако промени тона на диалога с пиара, ако повиши цената на говорене и писане и продаде изгодно достойнството си (стига да й е останало). Защото позиция, разменена срещу дъвки, гребенчета и семки, е семкаджийска. И в крайна сметка никого не обслужва ефективно. Ех, Васа, не 1000 лева, а поне 3000 трябваше да поискаш, мисля.

Стр. 7

Дарик радио, България следобед | Светослава КУЗМАНОВА | 01.07.2011 

Водещ: SMS новините – това е накратко казано темата на днешната медийна рубрика, макар че в последно време се радват на популярност т.нар. приложения за мобилни телефони, през които абонатът достига до всякакъв вид информация. SMS новините също не губят своята актуалност. Напротив, у нас абонати им стават все повече, въпреки че по света те отдавна не са на мода. БТА от скоро предлага тази услуга, а ветеран в това отношение у нас е агенция БГНЕС. Кой е ползвателят на SMS новините, колко струва да си информиран по всяко време на денонощието, дори когато се разхождаш по улицата или си на място, където няма достъп до интернет, от какъв тип информация най-често се интересуват абонатите?
Репортер: SMS новините набират все по-голяма популярност в комуникацията с потребителите. Кратките текстови съобщения отдавна не са само форма на общуване с приятел, гласуване за любим персонаж в поредния риалити формат или известие за новите намаления в мола. Те са особено подходящи са за спортни резултати. Те са особено подходящи за напомняне, че трябва да си платиш тока или водата. Те са особено подходящи за всякакви новини. Даже и такива – каква оценка е получило детето ти днес в час по география да речем. Каквато практика има в Италия от 2009 година.
Във Великобритания да научаваш новините от мобилния си телефон чрез sms се случва от 10 години. Всички мобилни мрежи в Обединеното кралство предлагат тази услуга с новините на ВВС. Медията дава пълна гаранция, че от 23 ч. до 7 сутринта, ако има събитие от национално значение, това е сигурен начин, че то ще стигне до хората, без да са си включили телевизора или радиото, без да се налага да отварят лаптопа си, а просто така – докато си лежат в леглото. Най-малкият абонамент за новини на ВВС включва 12 текстови съобщения на месец. Филтрира се наистина най-важното. Може да получите и по-често или ежедневно обслужване. Цените варират според обема информация, който искате да получите. В интернет страницата на ВВС изрично е упоменато, че услугата „sms новини" е валидна само за Великобритания.
Главният секретар на БТА Евелина Андреева казва, че по цял свят информационните агенции предлагат на абонатите си и услугата „sms новини". Балканите не правят изключение:
Евелина Андреева: В балканския регион ние сме членовете на Асоциацията на балканските информационни агенции. Също има агенции, които пускат sms новини, такава е и гръцката агенция, Кипър също имат новини по sms, в Сърбия Танюк, ако не се лъжа, също пускат новини по sms. Разпространена е практиката.
Репортер: Абонаментът за „sms новините" на БТА е 2,40 лв. на месец. Те са разделени в 5 рубрики: „България", „Светът", „Балкани", „Спорт", „Забава и знание", а обещанието е за точна и бърза информация. Засега нашата телеграфна агенция има сключен договор само с единия от трите мобилни оператори:
Евелина Андреева: Предстои подписване на договор и с другите два оператора. Предлагаме на всички клиенти един пакет от информации, които включват вътрешна информация от страната, международна информация, информация от балканския регион, спортна информация и може би най-любопитното за слушателите ще бъде информация от областта на забавата, шоуто, науката, знанието и т.н. Обикновено хората, въпреки че имат възможността да се абонират по отделно за всяка от рубриките, правят абонамент за целия пакет и това, което сме установили от работата си с мобилния оператор е, че оптималната бройка на новините през деня не трябва да надвишава максимум 9, 10 новини. Тъй като човек понякога се дразни от непрекъснатото кликване на телефона му. Така че БТА подбира наистина водещи и важни новини, които имат потребителски характер и са важни за хората.
Репортер: Като казвате 9, 10 новини имате предвид 9,10 sms-а?
Евелина Андреева: Девет-десет sms-а в рамките на едно денонощие (24 часа). През нощта, въпреки че в света се случват много водещи събития и поради различното часово време, избягваме и наистина пускаме само новини, които са от изключителна важност. Поредица от такива новини имаше когато бяха земетресенията в Япония например.
Репортер: Абонаментът за тези новини е месечен?
Евелина Андреева: Абонаментът е месечен и е на, според мене съвсем ниската приемлива цена от 2 лв. без ДДС.
Репортер: Могат ли да се кажат колко са абонатите на sms новините или всеки месец варират – веднъж са повече, веднъж са по-малко, или има някакъв редовен контингент?
Евелина Андреева: Варират. Има известни промени в цифрата на абонатите месечно, но общата тенденция е, че който се е абонирал веднъж за новините на БТА не спира абонамента си само с един месец, а обикновено го подновява. Очаквах повечето от мъжката аудитория да имат абонамент само за спортната емисия, както пък повечето от младежката аудитория – млади момичета, очаквах да са абонират за шоу новини, които са в рубрика „Забава и знание", но 90% от абонатите ни ползват целия информационен пакет.
Репортер: Правили ли сте профил на читателите на тези sms новини? Какви хора са? Млади, стари, заможни, активно работещи?
Евелина Андреева: Профилът е общо взето такъв, какъвто е профилът на активно ползващите мобилни телефони, понякога и повече от един и активно ползващите лаптопи, бизнесмени в движение, забързани млади хора, журналисти, хора в активна възраст. Това е профилът, който ползва тези новини. Общо взето новините не винаги са необходимост само за работата, понякога са необходими и за да се чувства човек информиран и осведомен, дори когато е извън страната. Защото може да си на стотици хиляди километри извън България и получавайки тези sms-и ти си в крачка с това, което се случва в България.
Репортер: Ветеран в новините чрез sms у нас е агенция БГНЕС. Собственикът на медията Любчо Нешков припомня, че първите sms новини пускат през юни 2002 година, когато е световното по футбол в Корея и Япония. Любчо Нешков казва, че БГНЕС е втората агенция в Европа, която го прави след Великобритания :
Репортер: Радват ли се на популярност и до днес, кои новини най-често се четат, за кои новини най-често хората се абонират?
Любчо Нешков: Нормално и естествено, това е и световна практика, спортните новини са номер едно. Те заемат около 47% от всички тези рубрики, на второ място са т.нар. breaking news или извънредни новини, където влизат всякакви новини от политиката, от спорта, може да бъде известна новина, примерно Пиронкова печели Уимбълдън. Тя влиза като breaking news, нищо, че е спортна, но но значими новини за деня основно.
Репортер: Какви са пакетите, които предлагате на абонатите?
Любчо Нешков: Абонаментът може да бъде за един ден, за една новина, за една рубрика, за една категория, може да бъде и месечен. Рубриките са разделени на: извънредни, политически, хороскопи, време, примерно времето във Варна. Вие живеете във Варна и Ви интересува времето само там за днес и за утрешния ден прогнозата. Спортните категории са от българския футбол до Формула 1. Новините през деня не са по-малко от 7-8, като може да се стигне някога в някои от категориите или от рубриките да бъдат и по 20-30 на ден. Месечният абонамент е минимален, той е на цената на един всекидневник. Преди десет години, когато стартира тази услуга, месечният абонамент беше 6 лв., а в момента е 1,20 лв. без ДДС. Подходихме към това с (…) процентно намаление, заради огромния брой абонати, които ние набрахме, ние стигнахме до 340 000 на месечна база.
Репортер: Променя ли се цената, защото казахте, че варира бройката sms-и, които хората могат да получат като новина?
Любчо Нешков: Не, ние се стареем абонатите да получат абсолютно всичко от това, което се интересуват без ограничение на новините през деня. За това казах, че днес можете да получите 20 извънредни новини, но утре можете да получите и само 10 новини.
Репортер: По-скоро хората се абонират седмично, месечно или дневно? Как?
Любчо Нешков: По-скоро месечно. Защото това ги улеснява от чисто практическа и организационна гледна точка да препотвърждават абонамента си, те изпращат един sms за потвърждение през месеца и с това приключва.
Репортер: Правили ли сте профил на своите абонати? Това са по-скоро заможни хора или динамични, млади или на средна възраст?
Любчо Нешков: Зависи от категорията и новините. Тези, които се интересуват от спорт нямат възраст. Тези, които се интересуват от хороскоп са по-скоро 60% жени до 45 години като мъжете там са над 40 години, което е интересно. Политическите, икономическите, бизнес новините, борсовите новини са предимно абонати от София, Варна, Бургас и Пловдив и на възраст над 30 години.