БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 31.03.2012
Журналистика или лобистика
Водещ:Журналистика или лобистика – чии е този избор? Честни и открити отношения, това според премиера е цената на отстъпката от 11% в цената на газа. За поредна седмица водещите новини са на ръба на скандала. Пролича ли си в медиите кой за какво лобира? Обвиняват ли хората в лобизъм медиите, и ако да, имат ли основание? Къде е границата между личната позиция на журналистите и елементите на лобизъм. Стана ли ясна цената на енергийните проекти или поне отказа от някои енергийни проекти? Според вестникарските заглавия днес картината е такава. „Стандарт”: „Москва преглътна АЕЦ "Белене", плащаме само 180 млн. Газът поевтинява с 11%”. В. „Монитор”: „Преговорите в Москва – приятелски и конструктивни. Руският газ по-евтин с 11% от април.” Неутрално заглавия избира „Новинар”: "Газпром" сваля цената на газа за България с 11%”. В. „Труд”: „По-евтин руски газ с 11% от април. Корекцията ще важи за 9 месеца” – уточнява в. „Труд”. "Газпром" склони да намали цената на газа с 11%. Русия ще се включи в трансформацията на проекта „Белене” – допълва днес в. „Сега”. Москва обещала да свали с малко над 11% цената на газа, прогнозира „24 часа”. Русия ни намалява с над 11% цената на газа, отчита в. „Дума. Още в изданието днес, интервюто на Велислава Дърева с проф. Калин Янакиев по повод конфликта на енориаши от руското преддверие в София, съпредстоятеля игумен Филип, е било свалено от страницата на електронната медия аргументи след външна намеса (?). В двете части на материала проф. Калин Янакиев разказва за проблемите в енорията на руския храм „Св. Николай” и за връзките на предстоятеля с олигарси и организация с бизнес интереси. Лобизъм, дребнотемие или има ли шанс журналистиката пред лобистиката – в студиото вече са Велислава Дърева и Емил Кошлуков. Какво е бъдещето на вестниците в цифровата ера и защо Фейсбук заговори за новата книга на Иван Михалев също ще научим днес. Чуйте в началото и заглавията на медийните новини, за да разберете защо Марк Томсън след 8 години напуска поста на генерален директор на Би Би Си, защо евродепутатите призовават за по-добро отношение към журналистите в Турция. Потенциални заплахи за свободата на словото или нов модел за развитие на медиите идва от промените в новия медиен закон за обществените медии в Киргизстан и новия закон за медиите в Казахстан.
Заедно с Велислава Дърева и Емил Кошлуков прочетохме вестникарските акценти за енергийните новини, които са водещи и днес. Имате ли усещането за лобизъм и чий е той? Добър ден на Велислава Дърева първо!
Велислава Дърева:Най-напред искам да направя една малка корекция към анонса. Не преддверие, а подворие.
Водещ:Да.
Велислава Дърева:И не съветска, а светска организация. Дали има лобизъм от страна на вестниците? Най-напред трябва да говорим за това дали изобщо имаме право напоследък да говорим за медии, тъй като ние говорим напоследък единствено и само за корпоративни интереси и за корпорации. В България, за наше съжаление, вече няма медии. Има феодии, има корпорации, има империи медийни, но трудно говорим за медии, което е най-трагично. Някога, примерно, хайде, така, имаше едни израз, който за мен е много важен, казваше се, че всеки вестник прилича на своя главен редактор и всички главни редактори се знаеха. Ако сега попитаме нашите слушатели кои са главните редактори на пет български вестника, те няма да могат да ви кажат, но те ще кажат кои са собствениците на тези вестници. Затова и на този изблик, а този сблъсък на корпоративни интереси го видяхме съвсем наскоро, цялата тази история с лекарствата, със „Софарма” и прочие. Тук аз мога много дълго да говоря на тази тема. Но ще кажа само, за да не се увличам, ако едната група медии беше собственост на Огнян Донев, а не на Дилян Пеевски, говоря за вашата телевизия, ако ТВ7 беше собственост на Огнян Донев, тази телевизия щеше да защитава с пълна сила „Софарма”, а вестникът, който щеше да пише срещу „Софарма” щеше да се казва в. „Труд”. И сега обратното, и после обратното щеше да стане. И в единия, и в другия случай няма никакво значение какво мислят журналистите, защото аз съм убедена, че почтените журналисти и от едната, и от другата медийна империя са възмутени едните от поведението на Бареков, а другите от бруталното мародерство на Огнян Донев.
Водещ:Да обърнем сега монетата с Емил Кошлуков. Г-н Кошлуков, защо толкова много западни вестници, и зад Океана и в Западна Европа фалираха? Защото кризата по един и същи начин се отразява и на двете места, тя не е различна.
Емил Кошлуков:…рекламния пазар предполагам, вестникът е скъпо удоволствие, печатният. Но наблюдаваме сблъсъка между интернет медиите и старите печатни медии. Този сблъсък ще се развива. Само да ви припомня, че в Америка още преди години рекламата в интернет задмина по обем рекламата в списанията. Това беше още 2005-2006 г., като обороти, преди 7-8 години. И тенденцията се развива, нараства. Говорим за списания, които, знаете, гледали сте, лъскави, огромни страници, най-скъпи, най-престижни стоки, скъпа реклама не можаха да направят оборот. Тези вестници, които успяха да направят смесените платформи, крос медиите, да излязат и в електронен вариант, запазиха позициите и присъствието си. Мога да дам международни примери много. Тези вестници, които не разбраха, за съжаление, в България това е валидно почти за всички, че там е бъдещето, че ще се наложи да работят с интернет, и не успяха да се впишат в новата среда, закъсват. Тиражите падат и читателите им намаляват. Това е естествено развитие. Човек, компютърът вече стана мястото на социален живот, то не е устройство, както си го представяме, че вместо писалка имаш компютър, вместо пишеща машина клавиатура, вместо екран монитор. Не, вече не е уред, то е идеология. Това, което не разбират според мене медиите в България и партиите, въобще като говорим за каналите за комуникация, това е, че интернет се превръща от способ в идеология. Те искат да седят там по-младите хора, те държат така да общуват, развиват, като гледате тези емот икони, развиват други речеви способи, друга графика, това (…), което се чува, то не е просто съкращение, то е начин на изразяване, то е друга емоция. Развива се една нова среда на общуване, появи се едно голям о кафене световно, в което другите викат, абе какво да ходим там, много са прости, дай да си идем в нашето на журналистите и на писателите.
Водещ:Как беше, третата държава в света.
Емил Кошлуков:Фейсбук и т.н. И ако медиите започнат да правят крос платформите, ако започнат да интегрират интернет, не просто да излизат в интернет, а да го интегрират в себе си, ако започнат да ползват всичките възможности за интернет маркетинг на своите издания, те ще преодолеят това. Книгите умират, само да припомня, че като излезе касетата, умираха виниловите плочи и грамофоните. Е, крепат още, но ги има.”Video will kill the radio”, да ви припомня тази песен, знаете я добре. Оказа се, че радиото не е умряло, видеото не го уби.
Водещ:Не, телевизията киното щеше да убие.
Емил Кошлуков:Да, мисля, че и слуховете за тази смърт са преувеличени малко, на печатните издания, но…
Водещ:Преувеличени ли са обаче слуховете за лобизъм в журналистиката?
Емил Кошлуков:Е, лобизъм има със сигурност. Собствениците, големите корпорации естествено, че защитават корпоративните си интереси. Мога да ви дам пример, световен, най-близък до нас, когато Мърдок го хванаха в Англия, че е подслушвал от принцове и кралици до хора с убити деца, стана мега скандал с таблоида му, разследва се, парламентарни комисии, той продължава този скандал, още не е приключил, тежка империя върху „Нюз корп.”, върху неговата фирма, тежък удар. „Фокс”, която е една от много влиятелните телевизии в Америка, „Фокс нюз”, собственост на Мърдок, дясна, категорично прорепубликанска, антидемократична, псува Обама от сутрин до вечер, телевизия с позиция, тя е в определена сфера, тя доставя, грижи се за нуждите на определена публика. Информационна е, те имат и други канали „Фокс”, информационна е, новинарска е, но си казва, имаме страна по темите. Да, десни сме, да, не харесваме тези промени на Обама, не харесваме тази здравна реформа, искаме си по този начин Америка.
Водещ:И като допълнение Мърдок беше първият, който говореше за платен достъп до медиите, за платено съдържание.
Емил Кошлуков:И когато стана скандалът с Мърдок, „Фокс” бяха в много тежка ситуация как да отразят скандала. Излязоха лафове, защото следя американската преса, (…) като журналистите във „Фокс”, когато коментира Мърдок, нали, няма какво да кажеш. Опитаха се да го избегнат, почти го пренебрегнаха, защото няма какво да кажеш по този скандал, парламентарна комисия в Англия, която го разследва директно, пред затвора е. Така че дори и по големия свят корпорациите имат позиции. Същите са битките и между големите американски вестници. Според мене лобизмът присъства навсякъде, той си е демократична практика, когато е в парламента, когато се вижда, а когато е в медиите, понеже те носят друг тип отговорност пред обществото, не е само стока, не е да продадеш вестника, а трябва да продадеш информация, мисля, че ако се превърнат, виждам я тази тенденция в България, случва се, ако се превърнат изцяло в лобистки издания, необективни, субективни, пристрастни, пренебрегващи очевидна информация, те ще загубят позициите си на пазара, защото са в тежка конкуренция в интернет. Аз мога да отворя компютъра и ще видя това, което е казал някой, а ти не ми го пускаш. Не може в съвременната света да изолираш информация. Може да я интерпретираш. И мисля, че това е голямата грешка, както каза и Дърева, на българския подход, опитваме се да показваме едностранчиво информацията или да я пренебрегваме, да се правим, че не съществува. Напротив, коментирай я, дай позиция, вземи страна, ама не ми казвай, че това го няма. И това е грешката на нашите редактори, хубав е примерът, че няма редактор.
Велислава Дърева:Не, хората не знаят имената вече на главните редактори, защото те нямат абсолютно никакво значение. Аз искам да допълня Емил. Например когато говорим за интернет. Да речем в. Le Monde, той си има хартиено издание, отделно си има интернет вариант, но това са две отделни редакции, две различни редакции. Могат да препечатват най-значителни неща едното от другото, но това са самостоятелни издания, което е страшно важно, защото примерно една част от аудиторията предпочита да си купи вестника, другата част от аудиторията предпочита да си чете вестника вкъщи на компютъра. Затова аз мисля, че няма да умре печатът. Спомняте си тази тема, дето бяха дали на кандидат-студентите по журналистика „Ще изяде ли мишката книжката, няма мишката да изяде книжката, нали, мишката компютърната, това го казваме за нашите слушатели, няма как да стане. Но има друг такъв въпрос, когато говорим за лобизма. В България закон за лобизма няма. До момента той не е приет. Защото ако има закон, значи има някакви правила, по които, с които трябва… Но пък в същото време има откровени лобисти, откровени. И аз мога да кажа веднага няколко имена.
Иван Михалев:Всеки (…) трябва да се разглежда в детайл, за да може човек да направи трезва преценка и наистина да извлече някакъв смисъл. Тъй като в нашето (…) общество, както вие казахте, прекалено много скандали се случват и прекалено много съмнения за лобизъм има почти за всеки по-голям проект, хората като цяло са с настройката, че медиите манипулират и че не дават точна представа, и донякъде с основание, даже не донякъде, а бих казал, че в болшинството от случаите медиите наистина имат по-скоро вредна роля, тъй като не изпълняват своето основно качество да дават информация и да представят различните гледни точки, а обикновено представят нещата едностранчиво. Не е хубаво да се обобщава, има медии и медии, т.е. има добри и лоши медии, има добри и лоши журналисти, както има добри и лоши професионалисти във всяка сфера.
Репортер:Безспорно обаче съдът е този, който би трябвало да погледне подробностите много съзнателно и да отсъди, на колко години стана разкритието за Батко и какво се случи след това?
Иван Михалев:Това за мене е вече доста една потънала тема, не смятам, че има, т.е. има развитие доколкото беше повдигнато второ обвинение, но това, на главния герой, да кажем за вашите слушатели, бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, преди около седмица прокуратурата заяви, че е повдигнала второ обвинение. За мен лично като автор на материалите и като човек, който следи отблизо темата, така и не стана ясно с какво това второ обвинение е по-различно от първото, тъй като като основание за повдигане на това обвинения бяха посочени обществените поръчки, сключвани в периода 2006 – 2007 г., ако не ме лъже паметта, а това е точно същият период и същите обществени поръчки, въз основа на които беше повдигнато и първото обвинение. И както и при първия случай, така и във втория се говори за длъжностно престъпление, злоупотреба със служебно положение, което според мене е някакъв вид застраховка на прокуратурата, че ако първото обвинение не приключи с присъда, ще има и второ, т.е. те ще могат да се поправят. Аз не знам за кой това би било интересно, но само искам да маркирам, че това дело, първото дело, по първото обвинение срещу Веселин Георгиев продължава да боксува вече трета година. На два пъти беше връщано на изходно положение. Първия път заради това, че съдията по делото Георги Колев беше издигнат кариерно, той стана, знаете, председател на ВАС и по този начин се наложи да бъде назначен нов съдия и всичко започна отначало. И именно назначеният втори съдия откри съществени пропуски по изготвянето на обвинителния акт и делото беше върнато в прокуратурата. И сега може да се каже, че пак е на изходно положение, т.е. предстои разпитване на свидетели, тепърва изграждане на защитни пледоарии и т.н.
Репортер:Ако един ден съдът се произнесе, без значение как, дали някой ще си спомня кой е Батко?
Иван Михалев:Ами да, това вече е такъв, съществен въпрос…
Репортер:Макар че звучи много екзистенциално.
Иван Михалев:Да, има ли смисъл въобще от това правораздаване, когато са минали толкова много години, както се казва, вече дори и ресорните журналисти не си спомнят за какво точно е обвинението и хората по улицата надали 1 на всеки 10 ще се сеща въобще кой е той и за какво става дума. Така че наистина големият проблем на нашето общество са неработещите институции, част от което е и проблемът с медиите, защото медиите са също институция, не случайно са наричани четвърта власт. Но в България, и въобще като цяло по света според мен медиите са в сериозна морална и финансова криза и това подкопава въобще устоите на гражданското общество. Защото знаете, че медиите са тези, които служат като коректив, те са гарант за това, че политиците и чиновниците не са корумпирани, че се спазват гражданските права на хората. Когато медиите са в криза, някак си обществото губи своята имунна защита и някак си става много по-крехко и много по-чупливо и също така много по-податливо на диктатури и на всякакъв вид авторитарни режими. Влизаме в някаква неизследвана територия, защото кучето пазач, медиите, които трябва да пазят обществото, този именно коректив липсва.
Водещ:И така, кучето пазач, към този интересен акцент се върнахме с Иван Михалев.
Разговорът, който водихме тук с Велислава Дърева и Емил Кошлуков (по време на паузата), на него може да се постави заглавието „Политическият лобизъм умря, да живее икономическият”.
Велислава Дърева:Стигнахме до кучето пазач между другото.
Водещ:Да се върнем на Батко, Батко е добре.
Велислава Дърева:Така. Кучето пазач, журналистиката, медиите, въобще не са кучето пазач на интересите на обществото, тъй като собствениците на медиите въобще не се интересуват от интересите на обществото. Медиите, на тях им е възложена друга роля, да бъдат куче пазач на интересите на техния собственик, на техния феодал, на техния император, на този, дето се разпорежда с техния живот. Например ако отворите етичния кодекс, който преди няколко години беше приет много тържествено, етичният кодекс на българските медии, написан от собствениците на медиите, а не от журналистите, от собствениците на вестника, вътре вие няма да намерите въобще словосъчетанието „свобода на словото”. Със свещ да търсите, няма да намерите тези три думички, няма ги.
Водещ:Формално обаче етичният кодекс не беше написан от собствениците, а от българската медийна коалиция, там беше приет.
Велислава Дърева:Но в крайна сметка те го направиха и оползотвориха едни пари, както разбираме сега пак се оползотворяват един пари, пак свързано с медии. Т.е. интересът на обществото няма абсолютно никакво значение. И например, за да върна малко лентата, Емил каза нещо много важно за това, че не можеш да скриеш една новина, едно събитие, един факт, няма как да го скриеш…
Водещ:Това е прагматичният поглед.
Велислава Дърева:Пусни го, нека… И другото, което е, когато аз говоря за… най-важното нещо е позицията, от какво се страхуват. Защото имаш не само съревнование кой пръв ще докопа една новина, трябва да има съревнование върху интерпретациите. Това е да имаш позиция. От едната страна седи едната позиция, от другата стои другата позиция. Ако имаш свобода, значи ти нямаш свобода, първо, на информация, второ, нямаш свобода на интерпретацията и свобода на позицията. Това е големият проблем в момента в медиите. Защото…
Водещ:И само в момента ли?
Велислава Дърева:Не само, говоря по принцип. Ако я няма медията, ако я няма тази свобода да информира и да интерпретира, ние за какво говорим?
Емил Кошлуков:Това са два големи въпроса, ако мога да се намеся. Единият, ти си собственик на вестник, или на радио или на телевизия, все тая. Искаш да прокараш в една политика твоите интереси. В един момент, ако твоите интереси не отговарят на интересите на потребителя, чисто икономически говоря, аз като купувач на този вестник искам да знам каква ще е прогнозата за времето, какви ще са мачовете, искам да чуя и какви са новините и горе-долу да видя така ли е баш това, дето си го мисля за парламента и за онези там гадове. Ако ми отсъства постоянно, за какво да давам лев от моята заплата, за да получа нещо, услугата, която купувам не отговаря на цената. Говоря икономически. Това струва Х, очаквам да получа срещу него Х услуга. От ваксаджия да ми лъсне обувките, от вестникаря да ми напише това. Ако не я получавам, ще си я купя от другаде, свободен пазар. Интересите на собственика, ако влязат в конфликт, ако качеството на услугата заради неговите интереси падне, то цената, ще загуби бизнесът. И тогава, да приемем, че (…) си защитавам интересите, да де, ама той ще умре вестникът, ще падне на 1000 бройки тираж. Няма да можеш да защитаваш. Като 1000 човека го четат или 10 хил., каквито са тиражите на доста от тези, уж, надути вестници, се оказва, че няма какво да правиш с това нещо. Това е единият проблем, който, и аз се надявам не морално, не етично, пазарно да се проумее тази логика, тя е много здрава и да разберат, че като отидеш да купуваш кашкавал, нали си купувам кашкавал, ако ми дадеш извара, третия път ще купя и няма да ти купя, ще се развали и ще умреш и ще фалираш с изварената фабрика. Другият проблем, който Велислава поставя е за редакцията. В момента в интернет има всичко. Ако има едно земетресение в Сливен, ти след една минута имаш снимка с джиесем от Сливен. Или запис на хора, които пищят пак от джиесема от Сливен. Няма нужда от телевизия. В момента интернет може да ти достави всичко от всяка точка на света на секундата. Той уби телевизията. Що съществува телевизията и вестникът, защото ти подрежда света, не защото те информира. Информацията вече е готова. Значи ти отваряш, някой ще го качи във Фейсбук, друг в Туитър, трети ще публикува клипче в Ютюб. И си го видял. Аз ще видя Ейми Уайнхаус как умира преди да я пуснат другите. Не е информацията, а интерпретацията, редакцията, подреждането на дневния ред, а дискриминацията, отделянето на доброто, това е глаголът, ние го ползваме в кофтия смисъл, но всъщност цялата работа на един вестник е да дискриминира, да каже това е хубаво, това е лошо. Цялата работа на телевизията е такава, това е важно, това не е. Тя дава оценка. Защото светът в интернет не ми е подреден. Има безкрайно много информация, аз не мога да се ориентирам, нямам време, имам 20 мин. да вляза и да седя, и от тях 19 във Фейсбук да се лигавя, за 1 мин. пускам сайтовете, искам да ми подредиш света, да ми кажеш, най-важното е, че ще падне този газ, след това ще умре едно куче в Перник, така мисля, че е важно, ако го виждаш така, и циганин изнасилва внучка. Ако го виждаш икономически, някой трябва да ми сдъвче света и да ми го поднесе за 5 мин., защото отивам на работа. Това е работа на редактора, това е работата на главния редактор, това е работа на шефа на сайта, не собственика. Ако интернет оправи този проблем, защото още не го е оправил, още не може да го подреди…
Водещ:Това разбира се е неизследвана територия.
Емил Кошлуков:Тогава приключва с тези вестници и драми. Аз ще си получавам информацията, която вече ми я дава интернет по-бързо от всеки вестник, много по-бързо. И пак казвам, тези крос платформи, ако този вестник му започват да излизат новините в електронен вариант, както каза Велислава, ако той е по-различен от печатния, мога да седя и там. Ако информацията ми я сдъвчеш, лобистката политика на чорбаджиите ще изчезне, няма никой да го купи този вестник.
Водещ:Това не е ли обаче оптимистична теория?
Емил Кошлуков:Ами не, защото… Опитаха се, пак ви казвам, аз гледам американския пазар, говоря на английски, ако знам немски, щях да гледам немски или френски, но не знам, аз виждам как напреднаха кабелни програми, не ефирни телевизии, как напреднаха интернет сайтове в Америка и как станаха много по-значими вестниците, които си пуснаха платформите в интернет преди другите, по различен начин, по коренно различен начин представят информацията и как останаха на пазара и задоволяват пазара. В България това, щем не щем, ще го преживеем, същото ще стане и тук. Така че не се притеснявам в по-дълга перспектива от това сега кой купил кой вестник. Да, ама утре вестникът ще ти умре, ако прекалено го мачкаш. Ако всеки ден ми сменяш статиите, ако всеки ден ми сменяш, редакторския коментар, антрефилето, ако всеки ден ръчкаш… накрая няма да му вярва никой, ама като не му вярва, няма да си го купи. Защо да давам 1 лв. за лъжа? Аз мога да се лъжа и сам, не трябва да плащам за това.
Водещ:Как ще обясните обаче феномена жълти издания.
Емил Кошлуков:Отговарят на коренно друга потребност. Там плащаш за лъжа, която удовлетворява ниски страсти, не информационни. Там искаш да знаеш кой с кого спал, кой кого изнасилил. Този пазар в Америка е същият. Ти ако излезеш, там те се продават на гишето в бакалията, те са такива. Значи, пише, че Джей Ло я отвлекли извънземни. Явно, че не е, но хората си купуват, защото си викат, хубав ли е извънземният, голям ли е, едър ли е. Този пазар отговаря на други ниски, хайде да използваме стара терминология, на друг тим страсти, на друг тип нужди и потребности. Все едно ще ми кажеш, ами как ще обясним продажбите на педофилия, ами на педофили. Сега, тези са малко по-други яче жълтата преса, но горе-долу е това.
Велислава Дърева:Човекът обича да бъде лъган, обича да чете в жълтата преса как тези хора, които вижда на телевизора, тези уважавани хора или хора,които имат някакво положение в обществото, независимо дали, или просто са известни, независимо дали за добро или лошо са известни, читателят обича да види тези хора унизени. Това е много съществен момент.
Емил Кошлуков:Това е между Илиянци и банката. Банката, ако отидеш да си взимаш пари, не щеш да ти говорят глупости. На Илиянци знаеш, че ще ти дадат и менте, китайско менте, ама ти за това си отишъл. Ето такава е разликата.
Водещ:Коментарът за медийния бизнес модел сега продължаваме с Иван Михалев.
Иван Михалев:Бизнес моделът на вестниците, и въобще като цяло на традиционните медии в криза, това е въпрос за 1 млн. както се казва, няма отговор на този въпрос какъв ще бъде печелившият нов бизнес модел на вестниците и въобще на традиционните медии. Защото искам да обърна внимание откъде идва проблемът. Проблемът идва от това, че в епохата на интернет цялото съдържание е свободно и безплатно. Т.е. хората са свикнали да получават новини през интернет, за които да не плащат. Оттук нататък централният въпрос на всички медии е как да си продават съдържанието, което те произвеждат. Това съдържание е много скъпо, тъй като те влагат голям ресурс в неговото производство. Това са заплати на журналисти, това са всякакви видове разходи по отпечатване на тези издания. Това са всякакви видове абонаменти за агенции, за регистри и каквото още се сетите. И тъй като вие сте дали много пари, за да го произведете това съдържание, а няма на кого да го продадете, тъй като, като казах новините в епохата на интернет са безплатни, поне така хората са свикнали, вие имате сериозен проблем. И повечето вестници като цяло някъде от средата на миналия век са започнали да деформират своя бизнес модел, разчитайки все повече и повече на приходи от реклама. И това в края на века, т.е. преди да се появи въобще интернет, в края на миналия век се превръща в сериозен дисбаланс, така да го кажем, на бизнес модела. Т.е. вестниците са разчитали повече на реклама, отколкото на продажба на съдържание. А когато вие не продавате това, което произвеждате, новините, разчитате на приходи от нещо друго, тогава вие имате дългосрочен проблем. И затова според мен бизнес моделът на вестниците е бил доста сериозно деформиран още преди да се появи интернет и настоящата финансова криза, да кажем и за нея, тъй като тя пък допълнително сви приходите от реклама и това доведе до всъщност сегашната криза на вестниците, знаете, десетки издания в САЩ, в Европа, а и в България бяха закрити. Други едвам оцеляват, на ръба на фалита са и всъщност невъзможността на вестниците да печелят от това, което произвеждат, съдържанието, ги прави превръща в някакъв вид инструмент за търговия с влияние. Това е също част от проблема, за който споменах, т.е. обществото няма своя имунна система, защото медиите са се превърнали в инструменти за търговия с влияние и това води до всякакви видове изкривявания. И пак се връщаме на това, от което почнахме за лобизма. Тъй като медиите нямат възможността да печелят от самия пазар на новини или на съдържание, те търсят начини по друг начин да избият своите разходи. И възможните варианти не са чак толкова много. Единият вариант е чрез продажби на реклама пак или някакъв вид други услуги, тъй като в интернет има такива възможности да продаваш услуги покрай съдържанието, другият вариант е да търгуваш директно с влияние, което се превръща все повече в масово явление в България.
Репортер:Има ли тогава печеливш модел по отношение на доверието?
Иван Михалев:Вижте, доверието е дефицитна стока и поради тази причина то има склонността да се превръща в монопол. Хората с години купуват един вестник и вярват на него по същата причина, поради която ходят на един и същи фризьор или да кажем на един и същи зъболекар. Когато монополистът, така да го кажем, било то вестник или зъболекар или който и да е държачът на този монопол, злоупотреби с него, тогава много трудно може да се възстанови именно това доверие. Ако вие знаете, че са ви излъгали веднъж, вие няма да продължите да купувате този вестник, нали? В този смисъл доверието според мене в медиите вече като цяло е доста сериозно подкопано заради всичките тези жълти издания, които бълват всеки ден псевдоразследвания и в общи линии замърсяват медийната и публичната среда и хората като цяло гледат с недоверие на медиите. Вече думата журналист е някак си мръсна дума. Когато човек отвори един интернет форум и погледне която и да е статия, ще видите какви упреци, какви нецензурни неща се изписват по адрес на журналисти.
Водещ:Журналистите да се издържат по един легитимен начин от работата си. Не спираме да го коментираме. Велислава, вие давате примера Le Monde?
Велислава Дърева:Да, аз точно това исках да кажа, преди малко го говорих, че в хартиения вариант на Le Monde, тежките големите анализи и политически, каква литературна критика имат, какви анализи за театрални спектакли…
Емил Кошлуков:Няма пазар тука.
Велислава Дърева:Нещо изключително, прекрасно, невероятно, много хубаво. Интернет вариантът – много информация, кратки интервюта, и това дава възможност на читателя, той иска обаче да види и двете, защото читателят е любопитен. Той има анонс, той знае, че в хартиения вариант има много сериозен политически анализ, за еди-какво си събитие, и той като види в интернет и си казва, а, аз искам да видя и другото. И по този начин едновременно любознателният читател чете и едното, и другото. И това стимулира, това създава любознателност от самата аудитория, възпитава я.
Емил Кошлуков:Не е проблемът и в хартията. Значи, ако направиш платен сайта за големите неща примерно, (…) стига да ми е удобен, и да ми го направиш така абонамента, че да става с есемеси или с карта, да не са някакви сложни регистрации. И аз ще се абонирам, защото ще ползвам архив, ще искам да върна лентата, ще искам да видя сега Валентин Захариев точно… Сега, въпросът, опираме тук и до пазара. Нали, аз наскоро написах една статия, че (…) за разлика от лешоядите, различават се по това, че лешоядите само ядат умрели хора, в сутрешния блок и живи вече изяждат.
Водещ:Това откогато телевизиите започнаха да се правят на радио, или?
Емил Кошлуков:Горе-долу тогава, където вече всяка първа новина е линейка или патрулка, горе-долу това е основното средство за транспорт в България, ако гледаш сутрешен блок. Ние се движим или с патрулна кола, или с линейка. Има много негативизъм, много отрицателна енергия в обществото и вестниците доставят необходимата храна за тази нагласа, за тази публика. Вестниците носят дневната доза хероин, значи аз искам омразата сабалям, искам да седна, да се ядосам, да мога като вляза в колата да си псувам вече спокойно като възпитан човек, в колата псуваме, а не навънка, и само в колата псуваме, ние сме любезни хора. Това е наркомания, това е зависимост. Значи аз искам да видя…
Водещ:Как се променя тази зависимост?
Емил Кошлуков:Променя се със средна класа. Няма потребност, няма тук една общност от милион-два, да речем, ние сме малка държава 6-7 млн. 2 млн. ако има читави, които имат някаква потребност, културна включително, забелязахте ли, че изчезна изобщо жанрът литературна критика, той го няма.
Велислава Дърева:И театрална критика и кино критика.
Емил Кошлуков:Хайде за тези да говорим, да речем по-малко изкуство, литература на всеки ъгъл, книгата, дето се вика, е най-масовата. Хайде, пиеси има, днеска са този сезон 30 нови постановки, да де, ама книги излизат 30 на месец, нали така? Няма вече дискриминацията, коя е хубав, коя е лоша.
Водещ:Между другото направихме два експеримента на Фейсбук страницата на „Клубът на журналистите”, единият експеримент беше свързан със София Маринова и нейното споменаване предизвикваше в интернет мрежата доста, как да кажа, нелицеприятни реакции. Само че с един текст, моля ви употребявайте в квалификациите само думи, от които не бихте се срамували пред децата и пред майка си, нямаше такива реакции, поне на нашата страница разбира се. Може би това е изключение или просто защото страницата е млада. После направихме още един друг експеримент с един репортаж за една премиера „Скъпа Елена Сергеевна”. Там се оказа, ние проследихме в кои медии излезе информация и нещо, което се доближава до понятието критика, ами почти само в сайтовете.
Емил Кошлуков: Аз мога да кажа, че в предаването пусках в началото култура. Опитвах се да правя някакво такова 30-40 минути. Падат рейтингите. Може (…), може и слотът да не е хубав, може от 11 часа тези хора да не седят пред телевизора. Да си излизат на разходка, не знам, но намалява рейтингът. Не се гледа. Политика чиста, хубава се гледа. Скандали, разправии, ако ги има тези два милиона средна класа, които са криво-ляво образовани и заможни, криво-ляво, т.е. човекът да има 5 лева отгоре, не само за сирене, ами и за билет за театър. Този човек да има някаква друга потребност. На него можеш да доставиш тази… Няма търсене за сериозна стока. Ако отидеш на книжния пазар „Славейков”, ще видиш какво се продава, окултна литература, езотерични щуротии. Ако видиш другите публикации, говоря за литература, хайде, театърът е малко по-различен, защото имаме малко по-голяма традиция тука в София и въобще в България, няма пазарното търсене на сериозен анализ. Отиваш в първото село. Той не може да пише, обаче вече знае за АЕЦ „Козлодуй”. Какъв анализ ще говорим? Всички станаха специалисти по ядрена енергетика. Нали е несериозно? Няма как публикацията да е смислена, при положение че дядото знае за АЕЦ „Белене” най-добре дали да я строи или не. Няма как, когато е сведено на това равнище разговорът, когато публиката иска това равнище. Дето има един лаф: Не чалгата опростачава народа, а народът прост, затова си иска чалга! Да си говорим честно. Как така изведнъж се появи чалгата, и тя е объркала хората. Абе, тия хора слушаха сръбско и преди! Да не би да е било друго?
Водещ: Добре. И на този фон, понеже тръгнахме от АЕЦ „Белене”, защото това е горещият новинарски картоф на седмицата. Какво научихме за АЕЦ „Белене”?
Велислава Дърева: Аз мога ли да кажа нещо?
Водещ: Може, да! Повече неща кажи?
Велислава Дърева: Тъй като аз специално се занимавам с ядрената енергетика от много години, мога да кажа, че тази година се навършват 20 години от началото на войната срещу българската ядрена енергетика. Тази война започна в Мюнхен 1992 г., на срещата на върха на Г-7. Тогава ядрените централи бяха разделени на 2 части: западни – прекрасни, добри и великолепни и източноевропейски, съветски – лоши и неподлежащи въобще на никаква промяна. От тогава започна, аз това го наричам времето на измамниците, манипулаторите, рекетьорите и всичко, което ви дойде наум, защото тогава беше сложен етикетът върху АЕЦ „Козлодуй”, за „Козлодуй” искам най-напред да кажа, че това са чернобилски реактори, че те са много стари, че са страшно опасни. Първо, България никога не е имала чернобилски реактори. Мога само да ви кажа като справка, че в света работят 437 ядрени реактора и повече от 330 от тях са като тези 3 и 4 блок, които ние затворихме и никой по света не ги затваря, а им удължава живота и даже преди 3-4 дни видях, че в Щатите удължават с още 10 години живота на 2 централи, които са строени 60-те години. След което дойде безумният натиск, точно изнудваческия, от страна на ЕК или АЕЦ или ЕС. Тогава започна този много силен натиск. Продължаваше лъжата, че това са чернобилски реактори и тука вече безобразното поведение на българските политици, безобразното,като ще спомена 4 имена, защото те са най-важните в случая, главни действащи лица. Това са Костов, Иван Надежда Михайлова-Неински, Соломон Паси, Меглена Кунева. Поведението на вестниците също беше доста лобистко, по-скоро контралобистко, на българските интереси. Външният министър Соломон Паси плати на голяма рекламна агенция „Крес” 300 хиляди, за да прави антиреклама на АЕЦ „Козлодуй” и сега сме вече в ситуацията, когато има нова легенда, нов мит, това е митът за диверсификацията. Виждаме как този мит се осъществява. Аз само мога да ви кажа, че със закриването на първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, България изгуби 38 милиарда.
Емил Кошлуков: Тия сметки не ги знам дали са така.
Велислава Дърева: Евро, евро, защото аз съм ги смятала. Аз лично съм ги смятала, защото наистина се занимавам с този въпрос. Не съм бай Петьо от еди-кое си село. С това, че няма да имаме „Белене”, вече онзи, вчера, когато се гласува това решение, в тази секунда България загуби 30 милиарда евро, и това не е шега. Това са истински факти. Това, което гледаме в момента е абсолютно смешно, ако не беше тъжно, защото от една страна, естествено, имаме натиска на външни интереси и когато одеве споменах, че в България няма закон за лобизъм, има откровени лобисти. Има един такъв, дето ходи от телевизор на телевизор и се казва Стефан Гамизов, който от екрана на БНТ си каза, че е човек на „Уестинг хаус”. Те, „Уестинг хаус”, са собственик на двата теца, двете „Марици”, които произвеждат много скъп ток и в мига, в който тръгне, би тръгнала АЕЦ „Белене”, двете „Марици” на „Уестинг хаус” ги пиши умрели, защото никой няма да купува техния ток.
Водещ: Разбрахме тезата.Г-н Кошлуков, как трябва да постъпва кучето-пазач на обществото, медията в такива случаи, така описани?
Емил Кошлуков: Аз съм малко противник на тая възрожденска теза, че събрали сме в Браила да направим един вестник с Ботьов и да поведем народа на битка за правда и за свобода”.
Водещ: Да, с народна революция.
Емил Кошлуков: Мисля, че ако това е била задачата на българските вестници в началото, по време на Възраждането, малко преди Освобождението и в началото на новата българска държава, сега не е такава. Не е нашата задача да сме педагози или ментори на обществото. Не се изживявам като такъв. Мисля, че българската журналистика, един добър, добросъвестен журналист трябва да спазва своя вътрешен морал, своите принципи, трябва да има, разбира се, свободата, условията да работи, съгласен съм. Ако той те смачка чорбаджията и ти каже, това няма да го правиш, това ще го правиш, няма къде да ходиш. Ти си на заплата. Сега да не се лъжем.
Велислава Дърева: Напускаш.
Емил Кошлуков: Или напускаш. И тогава не си журналист, защото като си напуснал и не работиш, какво си?
Велислава Дърева: Можеш някъде другаде да си журналист.
Емил Кошлуков: Ще седиш вкъщи, да.
Водещ: И на този малък пазар.
Емил Кошлуков: Затова аз не смятам, че медиите трябва, както има такива призиви, дайте тука да образоваме, да кажем. Ако има нужда в обществото от интересни дебати по теми, ще се появят и дебатите. Ако българският народ иска да договори или смята нещо за „Белене” или по каквато и да е тема, ще говори. Никой няма да го спре. Медиите могат да отразят този разговор. Могат да го насочат, да го подбутнат в една или друга посока. Могат да вземат страна по него, ама те не могат да го създадат. Опитите чрез медии да се създават са много временни, много кратки, да се създават теми или да се изкарват тези. Става, случва се, но то е фалшиво.
Велислава Дърева: Не, не. Виж какво…
Водещ: И влиза под общия знаменател, всяко чудо за три дни.
Емил Кошлуков: Ама аз мисля, че е фалшиво. Коя тема е създадена изкуствено от медиите и седи дълго на пазара?
Велислава Дърева: А за изкуствено създадена, да.
Емил Кошлуков: Да, няма такава тема.
Велислава Дърева: Изкуствено създадена тема, тя наистина стои само три дни. Проблемът е, че принципът всяко чудо за 3 дни важи и за супер сериозните теми и аз затова съм седнала да пиша едно есе, което се нарича „Елегия за четвъртия ден”. Защото на четвъртия ден всичко загива.
Емил Кошлуков: От както „Туитър” въведе 140 знака мегдан, съвременната литература се счита публикация във „Фейсбук”. Най-тегавото във „Фейсбук” вече се брои за литература. Такъв е животът. Иска сдъвкано, малко и кратко. Никой не ще много.
Велислава Дърева: Сега, чуй ме! Ти спомена Христо Ботев. Той казва нещо изключително важно. Между другото, двамата най-големи български публицисти в своето време, много различно, историческо, Христо Ботев и Йосиф Хербст, казват едно и също нещо: че журналистиката е постоянно действащият парламент на едно общество. Т.е. истинският парламент, този…
Водещ: Колко члена е този парламент в България в момента?
Велислава Дърева: Не знам колко членове има този парламент. В България има един друг парламент, който не е истински. Т.е. тогава, когато сме нямали държава все още, Ботев прави това прозрение, че журналистиката е истинският, постоянно действащият парламент и ние сме хората, които нас не ни избират на 4 години. Нас ни избират всеки ден. Нашата отговорност е чудовищна, чудовищна.
Емил Кошлуков: Тази отговорност е безспорно е такава. Този човек, който подава информацията и реализира информацията, носи други отговорности, освен пазара. Безспорно.Сега ще кажа, че учителите са просто хора, които са наети за час, за да ни гледат децата. Не, не ги гледат. Създават ги, образоват ги, възпитават ги. Не е едно и също да вземеш детегледачка и даскал. Две различни, затова са различни професии. Съгласен съм с това. Това не е съвсем едно и също, но пред журналистите тази отговорност, която признавам, че я има, не бива да се изпада и в другата крайност. За да имат това, което казва Велислава, журналистиката да бъде постоянен парламент за обществото, трябва да има общество. Пак ви казвам, трябва да има тая потребност. Трябва да има общество, което да е изградено, да е осъзнато, да е осмислено, да е гражданско. Ако аз искам, пак казвам, да си взема дневната доза помия с цигани, кучета и всичко, ами това ще ми даде вестника. Ако аз искам днес да чета само жълта преса, ами ще има жълта преса.
Велислава Дърева: Журналистиката е тази, един от компонентите…
Емил Кошлуков: Аз не смятам, че тя създава пазара.
Велислава Дърева: Един от компонентите, които създават това общество.
Емил Кошлуков: Да ви дам ли примера?
Велислава Дърева: Разбираш ли? Пак се връщаме на Ботев. Какво е било онова общество тогава, някой знае ли го какво е било?
Емил Кошлуков: Нямало е общество и нямаме нация. Тепърва я създаваме.
Велислава Дърева: То тогава няма и изведнъж…
Емил Кошлуков: Сега има.
Велислава Дърева: … изведнъж ти се говори, ти се изважда тази абсолютно желязна мисъл.
Водещ: Това, разбира се, обаче е народопсихология. Аз…
Велислава Дърева: Това е народопсихология, не само, не само…
Емил Кошлуков: Да ви кажа ли аз, кое ми е любимото списание в България? Това е едно списание, което излиза от сума ти време и според мен е най-доброто. Това е „Лик”, стария, на БТА, държавен, всякакъв…
Водещ: Който беше застрашен, между другото, от закриване по икономически причини.
Емил Кошлуков: Дано да не го закрият, че е много хубаво списание! Дано не го закрият. Това списание излиза 100 години. Четат го сигурно 50 човека. Не знам колко го четат.
Велислава Дърева: И аз го чета.
Емил Кошлуков: Аз си го чета. Това ме интересува. Няма такова в Европа, толкова добре подредено и смислено. Европейско друго не знам като аналог на „Лик”, браво! Ама като излезе на сергията ”Лик” няма да намериш, не за друго. Ако се продаде, човекът ще го сложи на сергията, защото никой не ще да го чете. Когато си водя предаването, аз не цитирам „Лик”. За моя лична потребност си е, така че тоя висок морал в тези малки групи, в тези джобове от хора в страната, в които има смислен, където може да стане дума за литература, за интелект, да си го държим. Широката публика аз ще седна да и обясня за Старецът Зусимов от Достоевски. Ами тя не ще да го чуе. Той не е чел Достоевски.
Водещ: Всъщност това, с което искам да завършим, е може повече подробности да се намери във „Фейсбук”-стената на „Клубър на журналистите”. Това е феноменът „Ненгак”.Това един комикс, който може да рекламира чрез клиширан хумор. Там политиците не виреят заради…
На извънредно общо събрание членовете на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) промениха устава на организацията с цел по-голяма ефективност и бъдещо развитие. Бе учреден пост „изпълнителен директор“, който ще бъде поет от Росен Мисов. Изпълнителният директор ще извършва текущо оперативно управление на дейността на БАР и ще отчита резултатите от своята работа пред Управителния съвет и Общото събрание на Асоциацията. Изпълнителният директор ще бъде независим и няма да има пряка връзка с никой от членовете на Асоциацията. 
