БНТ, Денят започва | 29.05.2012
Тема: Стрес след бедствието и реакцията на медиите
Гости: Христо Монов, психолог, Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти
Водещ: За реакцията ни като общество, за реакцията ни също като медии, след силното земетресение миналата седмица ще поговорим в следващите минути. Добро утро казвам на Христо Монов, ръководител на екип от психолози, които активно работят с учители и ученици от Перник след земетресението. Добро утро, г-н Монов.
Христо Монов: Добро утро.
Водещ: И Иван Радев, който е член на УС на асоциацията на европейските журналисти. Добро утро и на вас, г-н Радев.
Иван Радев: Добро утро.
Водещ: Г-н Монов, с вас да започнем. Зная, че работите в момента с учениците и учителите от Пернишко, от Перник, който най-сериозно беше пострадал от земетресението. Все още ли е силен стреса в тях или?
Христо Монов: Естествено е, че след преживяването на подобно бедствие, хората не са се оттърсили от шока. Бих искал да уточня, че работим с учителите и с училищните психолози, педагогически съветници, не само от Перник, но от цялата област. Целта ни беше да са подготвени, тъй като за краткото време, което имахме, не може да се проведе едно ефективно обучение по кризисно-психологическа интервенция. Един инструктаж, бих го нарекъл. Затова се подготвят и квесторите, за да могат да отреагират на начините, по които децата се държат в тази ситуация, тъй като към стреса от преживяното земетресение се прибавя напрежението от изпитите.
Водещ: Щях да ви питам, удачно ли е времето за провеждане на матури? Можеха ли тези матури с още малко да бъдат отложени?
Христо Монов: Не. Вижте, първият принцип на кризисно-психологическата интервенция е възможно най-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Даже в някаква степен това, че се паднаха празници след земетресението, затрудни работата. Естественото място на децата е в училище и там те щяха да намерят много по-добра среда да отреагиерат на случилото се. Много по-лесно се говори с връстници за това, което си преживял, отколкото с родителите. Друг е въпросът, че такива важни житейски събития като изпити след 7 клас или матура, естествено е, че неудачно да се провеждат веднага след подобно бедствие, при това най-страшното бедствие, което въздейства комплексно върху психиката. Заради това ми е малко чудно, че трябваше да минат повече от 36 часа след земетресението, да се вземе решение да бъдат отменени матурите. Чудя се защо има психолози и цели отдели в това министерство, ако експертният им капацитет не е достатъчен да убедят министъра да вземе подобно решение. То трябва да го взема премиерът.
Водещ: Знаете ли обаче нещо друго ми направи впечатление вчера? В един от репортажите от Перник, гледах едно от момчетата, което се явяваше сутринта на матура, беше с такава жълта строителна каска. Шегуваше, че тя няма да му помогне да вземе по-добре матурата, но ако не дай си, Боже, ако се случи нещо, може да спаси главата му. Това добре ли е, че вече има някакъв хумор в децата, че вече отпускат напрежението и се присмиват по този начин на нещата?
Христо Монов: Естествено. Бих се позовал и на данните. 46 са неявилите се седмокласници. Днеска е матурата, а миналата година са били 60. Децата имат по-големи компесаторни възможности от нас възрастните и затова е нормално, когато попаднат в естествената среда, да реагират, но искам и да кажа нещо друго. Преди да се включим пряко, много е показателно това, което показахте от Чили. Там хората праят подготовка за подобни ситуации. Аз не си спомням, питах и моята дъщеря, която е втори клас днес, дали в нейното училище е имало нещо подобно, не. Вие да си спомняте тука в телевизия, в радио, да сте правили подобно нещо? Не си спомням и В университета от времето, когато учих организация на защитата на населението и народното стопанство в пети курс…
Водещ: Ние обичаме да лежим на лаврите,че сме си научени. Някога сме го тренирали и затова вероятно сме научени.
Христо Монов: Кои са тренирали? Тези, които не са ходили примерно в казармата, имат ли елементарни умения от мъжете да реагират в такава ситуация. Знаете ли примерно, че след земетресение се отделят електромагнитни импулси и е нормално цялата електроника, включително мобилните телефони, на които толкова разчитаме да излязат от строя? В тоя случай…
Водещ: Показвате, не сме подготвени за…
Христо Монов: Това е първото нещо, което трябва да направим. Неслучайно етапът на кризисната психологическа интервенция има предхождащ събитията етап. Когато човек е подготвен да действа при определени критични ситуации, в ежедневния живот, битов травматизъм и т.н., от психологическа гледна точка той е в друга ситуация. Не ситуацията владее него, а той владее ситуацията. Примери такива има много по света. Давал съм го винаги този с реакцията на японските деца по време на обгазяването на терористичните атаки в метрото в края на 90-те г., когато една секта атакува токийското метро с невропаралитичен газ. Тогава децата, тъй като са обучени да реагират на пожари и на други неща, знаят, че един от добрите начини за предпазване е да сложиш мокра маска на лицето си и тъй като те ходят с униформи, в които са включени хавлиени чорапи, някои от тях, които не са имали вода, просто са пишкали върху чорапчето и така са се спасили. Ето защо призовавам и МОМН и не знам сега кой точно отговаря, тъй като в една дирекция беше събрана и пожарната и „Гражданска защита” и телефон 112, стана един тюрлюгювеч, извинявам се за израза, от управленска гледна точка. Да вземат някакви мерки, за да помогнем поне децата, поне 2 пъти годишно да се провеждат такива учебни и ситуативни игри за най-различен тип бедствия, как да се реагира, за да имат елементарни навици. И другото, което бих искал да кажа, в присъствието и на колегите, има една адекватна реакция, от страна на медиите. Медиите действително са най-вече посредник между това, което се случва и аудиторията. В този случай проследих няколко пъти, че медиите създаваха информацията.
Водещ: Сега ще поговорим за това, защото ролята на медиите в такива случаи е много важна. Но само да довършим това, което вие казвате. Ще ви кажа, че ме учудвате, защото знаете ли, когато стана земетресението в Япония преди година и 4-5 месеца…
Христо Монов: И 2 месеца сега.
Водещ: … седмици наред, тук няма смисъл да споменавам, коментирахме с различни експерти. Тогава колко пъти? Всеки ден „Гражданска защита” са ни били на гости и включително тогава с тях говорихме и те говориха за това, че в училище провеждат такива, как да кажа,…
Христо Монов: По план сигурно са провеждани.
Водещ: Аз останах с впечатление, че по-скоро реално се провеждат такива часове по „Гражданска защита”, че се обучават децата как да реагират. Не знам. Би било жалко наистина, ако нищо не се прави на практика.
Христо Монов: На практика не се прави от хора-специалисти. Ние сме натоварили учителите с всичко, класния ръководител да е преподавател, приятел и експерт по безопасност на движението, по борба със СПИН, по борба с…
Водещ: Няма как да се получи?
Христо Монов: Всичко трябва да е професионализъм и да има, а всъщност е много просто. Да се разпишат едни точни правила да се спазват.
Водещ: Така е. Да не откриваме топлата вода. За медиите да поговорим, за да не скучае г-н Радев. Как се представихме, защото медиите в една такава ситуация имат огромна роля за сгъстяване на напрежението или за отпускане на напрежението и успокояване на хората? Как се представиха…
Иван Радев: Аз първо бих искал да разделя въпроса за медиите на две части. Едната част е реакцията на медиите веднага след подобно бедствие, в първите минути, когато те трябва по максимално бърз начин да доставят информация на хората. Това земетресение се случи в 3 часа през нощта и хвана неподготвени огромната част от българските медии, защото по това време почти никоя медия не поддържа ресурс за адекватна реакция. Единствено БНР е способно в такива ситуации да реагира и те го направиха добре, колегите. Аз съм уверен, че преди 89-а г., преди дигиталната епоха има добре разработени планове за реакция в такива случаи и как държавните институции да предоставят информация на медиите в условията, в които няма мобилни комуникации, няма интернет, няма дори стационарни телефони. Въпросът е дали тези планове се пазят и дали има готовност да се реагира по тях, защото сега видяхме, че по това земетресение остави незасегнати мобилните комуникации.
Водещ: Това беше хубава случайност.
Иван Радев: Хората се информираха. Може би беше случайност, но не можем да разчитаме, че при следващото земетресение ще стане точно така.
Водещ: Не можем да разчитаме на случайности. Така е.
Иван Радев: И се случи така, че властта, вместо да провери какви планове за комуникация има с медиите, тя излезе със съвсем екзотична идея: полицаи да заместят медиите в оповестяването на данни за земетресението, което просто е абсурдно. Полицаите могат да дават напътствия за евакуация, да насочват населението, но те не могат да обикалят и да съобщават какво…
Водещ: Аз тази идея по-скоро не я разбирам дотолкова в чист вид, както вие. По-скоро си представям, че ролята на медиите остава. Ще има обществена телевизия. Ще има други телевизии. Ще има БНР, което дай, Боже, в още такава кризисна ситуация да слушат, защото пък то пък е мобилно. Можеш да го слушаш, разбира се и в колата си, но в случай, че си навън, в случай, че нещо наистина не дай, Боже, е станало. Тогава полицията да дойде до теб и дати каже: Земетресението е еди къде си. Магнитудът му еди колко си. Медиите остават.
Иван Радев: Разбира се, но вчера обясниха, че земетресение над 4 полицаите ще тръгнат и ще съобщават…
Христо Монов: Какво над 4, след като примерно като бях в Перник, 2,5 се усеща и паника. Що пък точно 4? Вижте, има добри световни практики. Вие бяхте права. Да не измисляме топлата вода. По света, когато се случи нещо подобно, всички медии знаят, че има център, от който могат да почерпят информация. Това би трябвало да е оперативен, дежурен или нещо подобно по „Гражданска защита” и вместо да тичате в геофизичния институт на БАН медиите, просто да се знае, че винаги има място, при това място трябва да е добре обезопасено, защото не дай си, Боже, да е нещо по-голямо, не дай си, Боже, да е терористичен акт или нещо друго. Вместо да тичате на мястото на събитието, както беше примерно ужасната случка с погребите в Челопеч, когато една ваша колежка беше пробила кордона в захлас. Сега се прави на голяма разследваща журналистка, съобщаваше На аудиторията: Сега зад мен ще гръмнат 200 хиляди тона тротил. Ако поне малко е посветена, ще знае, че 200 хиляди тона тротил, това са 20 атомни бомби като тези при Хирошима. Ако гръмнат в оня край на София 20 такива атомни бомби, значи няма да остане нищо до Благоевград и действително трябва да има място, където…
Водещ: … лице на медиите!Не ме интересува за коя колега говорите и за коя телевизия!
Христо Монов: Не, не. Говоря за това, да има място, просто да има регламент. Никой не пристъпва натам, защото някъде могат и да ги набият вашите колеги журналисти, тъй като могат да ги помислят за мародери в такава ситуация. Има такива случаи в България. Затова да знаят, когато се случи нещо, ето там има една огромна сграда на бул. „Габровски”, която беше бившата на държавна агенция „Гражданска защита”. Нека да има един оборудван пресцентър. Той не струва скъпо, който да е на разположение и когато стане, дори и в 3 часа през нощта, в 3 и 10 вече да се знае, че оттам ще може да се черпи надежда информация, защото много е важно в такива случаи да не възниква паника, защото най-големият проблем сега в Перник е пускането на различни слухове.
Водещ: Ето, челото на в. „Труд”затова и днес с него започнахме прегледа на печата.”Перник в истерия, заради врачка”. Някаква врачка казала, че до дни пак ще удари земетресение със същия магнитуд и хората вчера са спукали телефоните на медиите да питат вярно ли е това и вярно ли е, че…
Иван Радев: Втората част от въпроса за медийното отразяване е какво правят медиите в следващите дни, седмици след подобно събитие? Дали те могат да допринесат за успокояване на напрежението или напротив, допълнително да нагнетяват напрежение. Асоциацията на европейските журналисти в България, която представлявам…
Водещ: Вие излязохте с кратко становище, да.
Иван Радев: Ние излязохме с кратко становище.
Водещ: Посочихте точно медиите, които са се изложили в случая.
Иван Радев: Във връзка с медии, които по най-груб начин се опитаха да се възползват от страховете на хората след това земетресение, тъй като много хора го преживяха тежко. Много хора все още изпитват страхове и тези медии разбраха, че могат да се възползват и да потърсят евтина популярност, когато пускат новини от типа „БАН предупреждава 7,5 по Рихтер удря Пловдив” или…
Христо Монов: Врачката на Берлускони…
Водещ: Това беше абсолютно възмутително. Това беше ден сряда. Няма да го забравя, когато част от вестниците и то сериозни вестници, не жълти вестници, преливаха от такива коментари.
Христо Монов: Още във вторник сутринта въпросната врачка на Берлускони се изказа по една национална телевизия, във вторник сутринта, 4-5 часа и това беше голямо журналистическо постижение.
Водещ: Попадение.
Христо Монов: Че някоя си. Чакай, бе!Коя си ти?Някой да е познавал досега тази жена?
Водещ: Не.
Иван Радев: Тези медии, въпросните, които вие цитирахте, дори не се позовават на врачки, както е въпросната врачка от Перник или врачката на Берлускони. Те слагат думи в устата на учени от БАН. Те казват: БАН предупреждава 7,5 по Рихтер, удря Пловдив, което после беше отречено, разбира се, от всички представители на БАН. Дори сериозни вестници…
Водещ: Добре. Какво да се прави, по отношение на такива … на такава ситуация?
Христо Монов: Имате етичен кодекс.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Много е трудно. Много е трудно, защото тези медии, една голяма част от тях не са подписали етичния кодекс. Те не подлежат на каквито и да е било санкции, освен по наказателния кодекс, където има член за, най-общо казано, за фалшива тревога.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Но е трудно да се търси отговорност…
Христо Монов: Така ще им направим само реклама.
Иван Радев: Да. …
Водещ: Емил Лещански, ако не се лъжа, преди години беше осъден, за дето беше предсказал едно изумително земетресение и тогава хората щяха да го линчуват в Хасково.
Христо Монов: Тогава… Хасково.
Водещ: Мисля, че той беше съден по един от тези членове в наказателния кодекс. Не знам каква, в крайна сметка, е била …
Иван Радев: Точно по този член му беше повдигнато обвинение. Ние се опитахме като асоциация, чрез една бърза реакция, да събудим съвестта, ако може да се говори за съвест в тези колеги и те да престанат с инсинуации, да призовем хората да не се поддават, да не четат тези медии, да ги бойкотират, защото всеки знае приказката за лъжливото овчарче. Лошото е, че постоянно излизат нови и нови сайтове, които…
Христо Монов: (…)
Водещ: Нали знаете, че на практика това е невъзможно. Ето и г-н Монов научно ще ни обясни защо е невъзможно да минеш покрай един куп вестници и да не грабнеш най-гадното, най-черното, най-грозното заглавие. Някак си това е изборът ни, за съжаление.
Христо Монов: За съжаление, в последните 20 г. това се наложи. Вярно, че там има един принцип, че новина е не куче, ухапало човек, а човек, куче, ама някак си взех,е да озверяваме. Последните 20 г. езикът на медиите стана отвратителен, по-лошо и от жаргона на улицата, но все пак аз съм научил и от личния си опит, че от всяка ситуация може да се извлече нещо положително. Мисля, че е добре вашата асоциация с нашата секция на дружеството на психолозите да покани, поне тези от журналистите, които са сериозни и сериозно се отнасят към професията си на едно обучение, защото много важно е какви думи се употребяват и как се описва едно събитие и кои думи пораждат тревога в българския език.Им такива изследвания и ако колегите са съгласни, журналисти, ние сме насреща.
Водещ: Аз съм абсолютно за. Така се работи в цял свят. Аз пак казвам, ние няма да открием топлата вода.
Христо Монов: Естествено.
Водещ: Колкото по-професионално се държим, толкова по-нормално, адекватно ще реагираме на всяка една ситуация и ще бъдем в полза на хората, които ни гледат. Спор няма за това.
Христо Монов: Естествено, защото винаги забравяме ние българите, това може би е част от народопсихологията ни, че ние можем да се окажем в ситуацията на жертва и тогава ще ми е много интересно подобни хора да се обърнат към въпросната врачка, тя да ги посъветва какво да правят и какво им предстои.
Водещ: Не дай си, Боже! Добре. Благодаря ви много за този разговор. Христо Монев и Иван Радев за това как реагираме като общество и като медия, разбира се, на критични ситуации, каквато беше тази от миналата седмица след земетресение 5,8 по Рихтер, което удари Перник и столицата ни.
