Биляна Христова I 29.04.2011

Впечатляващи изображения, създадени чрез безобективна фотография ще бъдат представени в столичната галерия

Изложба на пинхол фотографии от тазгодишния уъркшоп “Образ-светлина-кутия”, организиран от “Фотобюлетин” и “Фотоработилница” ще бъде показана в Арт Галерия АНИМА от 29 април – 4 май 2011г.

Във време когато фотографията ползва сложна и скъпа техника все по-често ставаме свидетели на бягство към корените на фотографския процес, към камера обскура, към онази “великолепна точка”, в която, както пише Леонардо да Винчи, се събират всички “образи и цветове на Вселената”.

Безобективната фотография постоянно печели нови привърженици, които от 2001г. отбелязват световния ден на пинхол фотографията. Инициативата се провежда всяка последна неделя от месец април, когато любители и професионалисти от цял свят снимат със своите саморъчно изработени фотоапарати и представят резултатите на сайта на проекта www.pinholeday.org.

Тази година у нас събитието бе отбелязано с четиридневен уъркшоп “Образ-светлина-кутия” по време, на който всеки можеше да се удиви на чудесното фотографско изображение, на „неръкотворни” образи, които светът сам оставя върху светлoчувствителния материал – всеки път нови и различни.

Уъркшопът завършва с изложба, която ще бъде открита на 29 април 2011г. от 19:30 часа в Арт Галерия АНИМА на ул. Любен Каравелов, 58 в София.

—————-
Арт Галерия АНИМА:

Създадена през 2009, Арт Галерия АНИМА предоставя пространство, отворено за млади таланти и увърдени имена, чиито идеи отправят предизвикателство към личните и обществени представи. Галерията се фокусира върху проекти съвременното изкуство и обръща специално внимание на произведения от Югоизточна Европа.

БНР, Преди всички I 29.04.2011

Чуй аудио запис на интервюто

Водеща: Стигнахме в "Преди всички" до събитието на деня и на века, както го определиха вече. Кралската сватба в Лондон. Първият ми събеседник е г-н Стоян Стоянов, който е председател на Българското дружество за връзки с обществеността или с други думи човек специалист по публични комуникации. Здравейте, г-н Стоянов.
Стоян Стоянов: Здравейте.
Водеща: Между другото, заговори се, разбира се, и за този аспект, пиар аспектът на тази кралска сватба. Появиха се и съвсем конкретни проучвания, които показаха например, че сватбата е увеличила популярността на кралското семейство. И около колко, 63% от анкетираните смятат, че Великобритания би била по-зле без монархия. В този смисъл според вас тази кралска сватба е успешна от пиар гледна точка?
Стоян Стоянов: Със сигурност всички новини, които се появяват в последните седмици и шумотевицата покрай кралската сватба се отразяват добре от публична гледна точка. На монархията в Британия и на кралската институция. Пред кралската институция в Англия през последните години предизвикателството беше доста голямо, тъй като всички ние знаем за проблемите, които имаха, почвайки още от нелепата смърт на Даяна. След това с новата сватба и на престолонаследника. Така че със сигурност това се отразява добре. Ние не трябва да разглеждаме ситуацията толкова самоцелно. Дали това увеличава популярността. Дали туристите в Британия ще се увеличат и дали продажбите на магазините и на кралските сувенири ще бъдат повече. Със сигурност аз си мисля, че за тази сватба и принц Уилям и Кейт Мидълтън са нещо ново и носят едно ново звучене на цялата кралска институция в Британия. Тъй като са млади, усмихнати и все пак има и някакъв прецедент. Т.е. кралската институция винаги и е целяла да свързва хората със синя кръв. А в конкретния случай с Кейт Мидълтън не е точно така.
Водеща: Т.е.има едно обръщане на визията? Може да бъде видяна през други очи една част от кралската фамилия? Или може да бъде началото на един такъв процес на промяна?
Стоян Стоянов: Аз си мисля, че нещата трябва да ги разглеждаме комплексно. Със сигурност колегите и пиар специалистите, които работят за самото събитие и за кралската институция, имат сериозно предизвикателство, тъй като трябва да решават проблеми, натрупани в миналото. А и всъщност цялостната организация на работата с медиите е много, много трудна в конкретния момент.
Водеща: Да. Смятате ли, че работата ще бъде трудна, но да речем, че Кейт и Уилям биха понесли на плещите си? Ако трябва дори отново да се върнем назад към случилото се с майката на Уилям лейди Даяна. И така трудния период в общуването с медии и цялостно ситуацията. Би ли могла да се пренесе…?
Стоян Стоянов: Моите наблюдения показват, че има сериозно различие в както отношението на медиите към младата двойка и към самата институция в Британия. Все още, ако мога така да кажа, жълтите вестници или таблоидите не са се сериозно захванали с това да търсят компромати.
Водеща: Добронамерени са, така ли да кажем?
Стоян Стоянов: Просто не могат да намерят, да. Мисля, че са добронамерени. Със сигурност обаче трудното предстои след самата сватба и в началото на семейния м живот. Тъй като това да бъдеш кралска особа или бъдещ престолонаследник и неговата половинка е много трудно. Ти си под светлината на прожекторите постоянно.
Водеща: Не се ли мина някаква граница? Защото всеки път ми прави впечатление, аз не знам дали ви е направило впечатление, че бяха под някаква форма цензурирани по-критични коментари, оценки, анализи, свързани с предстоящата сватба. Включително една австралийска телевизия беше заплашена, че ще й бъде отнета акредитацията, ако не махне предвиден някакъв сатиричен елемент, момент като част от предаването на тази церемония и представянето на церемонията.
Стоян Стоянов: Аз съм сигурен, че това са по-скоро изключения в конкретния случай. Тъй като когато сравним една кралска сватба и шумотевицата покрай нея с едно голямо корпоративно събития или нещо, което е свързано с бизнес, ние ще видим, че правилата при бизнеса са доста по-жестоки в настоящите времена. Т.е. не мисля, че се ограничават медиите. Напротив. Ние виждаме тук и от България има участие на няколко телевизии и от цял свят. По-скоро си мисля, че те трябва да решават в момента и един проблем, който се появи в последствие. Т.е. ние имаме 1900 госта на сватбата, които са кралски особи, известни личности, но много политически, бизнес лидери проявиха нетърпение и възразиха за това, че те не са поканени. Т.е. тук има един малък кризисен момент, който виждам, че колегите се справят добре с него.
Водеща: А тук всъщност обяснението какво е? Че просто тези лидери не познават протокола и етикета на подобен род събития или просто надценяват така собствената си значимост?
Стоян Стоянов: Може би наистина надценяват собствената си значимост, но аз се запознах с изискванията за това да бъдеш гост на тази сватба. Те са доста стриктни и всъщност местата, както и в църквата, така и на мястото, където се провежда тържеството са ограничени. И те по-скоро са насочили към свои роднини и кралски особи, което е нормално.
Водеща: А как бихте тълкували този опит отново наш, български да станем част от това събитие. Ще има български тоалет там, поканен е еди кой си българин, пък защо не е поканен. Отново някак си търсим себе си и българското присъствие в това събитие.

Стоян Стоянов: За мен това е много интересно, тъй като традиционно отношението на българите към Британия и към британците е сравнително добро. Но те са далеч и ние нямаме по-близки отношения с тях. Може би целият този оптимизъм, който струи от това събитие и надеждата, че хубавите неща предстоят карат българите и съответно и българските медии или българските дизайнери на рокли и т.н. да се асоциират с това нещо и това ми харесва. И мисля, че това е един от добрите аспекти на публичността и на публичните комуникации около цялото това събитие.
Водеща: Т.е. малко хубави неща се случват тук, какво лошо има да станем част от нещо хубаво макар и другаде и по-далеч от нашите граници.
Стоян Стоянов: Точно това е. В публичните комуникации, ние се грижим за това да покажем добрите неща и да ги промотираме по хубав начин. Не винаги е хубаво да гледаме само проблемите, кризите. Хубаво е да имаме моменти като тази сватба.
Водеща: Да. А имаше ли някакъв гаф? Изкушавам се все пак да ви попитам като човек, който вероятно може би задълбочено, но няма как да сте останали настрани от всички детайли, които ти заливаха през последните месеци, свързани с кралската сватба. Някакъв гаф според вас от гледна точка на публичните комуникации?
Стоян Стоянов: Да, конкретен гаф не съм забелязал. По-скоро си мисля, че в един момент с помощта на всички медии, с помощта на големия интерес към това събитие се получи едно преекспониране. Много от хората може би вече почват да се дразнят. Защото конкретно за България ние виждаме, че едната телевизия ще предава пряко, другата специален филм прави, кореспонденти на вестници. Т.е. до някъде хората това ги кара да се чувстват залети с информация и казват техните проблеми не са наши проблеми. Т.е. ние си имаме проблеми тук, какво ще ги реши една сватба във Великобритания.
Водеща: Да, и са прави най-вероятно. Освен ако…
Стоян Стоянов: Да, прави са. Като специалисти по публични комуникации ние работим много с медиите. Виждаме как самите медии се конкурират да бъдат първи. Да изкарат някаква първа информация. Но особено за специалистите това изглежда и малко смешно. Защото в крайна сметка всичко зависи от протокола и от възможностите, които дава кралската институция за отразяване на сватбата.
Водеща: Ами да. Така е. С риск да подразним и нашите слушатели ние ще продължим по темата и след 9:30. Аз ви благодаря за този разговор, този коментар и оценка, който направихте в ефира на Хоризонт.
Стоян Стоянов: Ако ми позволите да добавя нещо. Видях в социалната мрежа Фейсбук статусът на един от известните британци – Беър Грилс, който е водещ на телевизионното предаване "Оцеляване на предела". Той беше споделил в своята страница, че е горд да бъде британец. Въпреки всички шумотевици и т.н., защото вижда нещо хубаво. Това мисля, че е важно. Хората, които се чувстват поданици на кралицата са част от тази държава, те, повечето от тях са горди. И ние трябва да се стремим да имаме неща в България, заради които да бъдем горди.
Водеща: Да си го пожелаем. Благодаря ви. Стоян Стоянов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността.

Нели Жекова I  28.04.2011

Примерена еротика с дръзко облекло избра този път зашеметяващата брюнетка
Дори с дрехи и почти без грим Ni Lo е по-изкусителна отвсякога

След петгодишно отсъствие неустоимата Николета Лозанова се завръща отново на страниците на Playboy с още повече стил и подчертана зрялост. От утре, 29 април, на пазара е новият брой на Playboy, от чиято корица примамливо се усмихва Ники. Сексапилната пловдивчанка, която преди 5 години се хвърли в шоубизнеса, завоювайки си титлата „Мис Плеймейт 2006”, е по-уверена и изискана отвсякога. С класа и елегантност в комбинация с невинна еротика се отличава новата корица на Ni Lo в майския брой на мъжкото издание. В компанията на фотографката Велислава Каймаканова-Ножарова и екип на Playboy красавицата засне дръзките визии на остров Тасос в началото на април. Лозанова замина за гръцкия остров ден след като заедно с международна фармацевтична компания представи хранителна добавка за отслабване със собствените си инициали. Зашеметяващата Ni Lo продължава да пие капсулите на собствения си продукт дори и след като се втали с 2 килограма.
Дори с дрехи и почти без грим Ники е неудържимо съблазнителна. Видимо новата по-изискана концепция на изданието и отсъствието на пошла разголеност е причината Николета да се съгласи да украси Playboy.

PRinBulgaria.com I 28.04.2011

M3 Communications Group, Inc. стана официален представител за България на престижните бизнес награди Stevie Awards, известни като „Оскарите на бизнеса“.

Stevie Awards са част от единствената глобална бизнес програма, която отличава най-добрите компании и бизнес практики в света.

M3 Communications Group, Inc. е водеща българска PR компания, която бе отличена за най-добра агенция на професионалните награди – BAPRA Bright Awards’11.

Майк Галахър основава Stevie Awards през 2002 г. Тогава се раздават първите American Business Awards. През 2003 г. стартират и International Business Awards, а през 2004 г. се учредяват отличията за жените в бизнеса.

Разнообразието от категории позволява да се включат компании с разнообразни дейности, което прави наградите атрактивни за различните видове бизнес.

Журито, в състав от 50 международни експерти, отличава най-добрите компании в над 40 категории в секторите: PR, HR, Уеб и социални медии, Информационни технологии, Мениджмънт, Реклама, Маркетинг.

„Щастлив съм, че M3 Communications поема представителството на Stevie Awards за България. Това е изключителна възможност за българския бизнес да докаже нивото си. Разнообразието от категории прави наградите атрактивни за компании с различен предмет на дейност“, коментира Максим Бехар. „Вярвам, че ще успеем да покажем на света, че българският бизнес се развива добре, и съм сигурен, че ще получи добра международна оценка“, допълни Бехар.

За M3 Communications Group, Inc.

M3 Communications Group, Inc., основана през 1994 г., e водеща компания за пълно комуникационно обслужване.
От август 2000 г. M3 Communications Group, Inc. е част от най-голямата в света PR верига Hill & Knowlton, която съществува от 1927 г. и има 75 офиса в 42 страни.
За последните 16 години M3 Communications Group, Inc. е реализирала повече от 2500 проекта за приблизително 185 клиента в различни бизнес сфери.
M3 Communications Group, Inc. бе обявена от The Holmes Report за най-добрата в Източна Европа за 2011 г. Признанието е в резултат на независимо проучване от страна на стотици експерти на компаниите в региона.

Оригинална публикация

Комуникационна агенция PRoWay I 28.04.2011

Спортната надпревара бе открита от кмета Божидар Йотов и събра над 140 деца от дунавския град

28.04.2011 г.

С подкрепата на ОББ

Четвъртият етап от Националната ученическа регата по гребен ергометър стартира днес в Русе. Спортното събитие се организира за трета поредна година от Българска федерация гребане и генералният й спонсор ОББ, съвместно с Българска спортна федерация за деца лишени от родителски грижи.

На входа на Парка на Младежта ентусиазирани ученици от 5 до 7 клас пребориха сили в състезанието по гребен ергометър. Младите любители на спорта бяха въодушевени от възможността да покажат своите умения на модерните гребни тренажори и много от тях изявиха желание да продължат да се занимават с този спорт. Участие взеха над 140 ученици от всички училища в града, както и възпитаници на домовете за деца лишени от родителски грижи „Райна Гатева” и „Св. Димитър Бесарбовски”.

Сред гостите, наградили победителите, бяха кмета на град Русе Божидар Йотов, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” в община Русе Мариела Личева, началникът на отдел „Здравеопазване, младежки и спортни дейности” към Община Русе Искра Иванова и общинският съветник Евгени Игнатов.

КЛАСИРАНЕ

5 КЛАС МОМИЧЕТА

1. Ивана Маринова, СОУ „Йордан Йовков” – 02,04,1
2. Михаела Атанасова, СОУ „Йордан Йовков”
3. София Теодорова, СОУ „Възраждане”

5 КЛАС МОМЧЕТА

1. Даниел Карачоров, ОУ „Братя Миладинови” – 02,04,8
2. Лазар Пенев, ОУ „Иван Вазов”
3. Недялко Иванов, ОУ „Братя Миладинови”

6 КЛАС МОМИЧЕТА

1. Персиана Маринова, МГ „Баба Тонка” – 02,06,4
2. Миринда Ибрямова, ДДЛРГ „Райна Гатева”
3. Кевдан Мехмедова, Спортно училище "Майор Атанас Узунов"

6 КЛАС МОМЧЕТА
1. Мартин Михайлов, МГ „Баба Тонка” – 01,51,6
2. Станимир Халджов, МГ „Баба Тонка”
3. Радослав Димитров, МГ „Баба Тонка”

7 КЛАС МОМИЧЕТА

1. Маргарита Иванова, ОУ "Тома Кърджиев" – 01,51,5
2. Рая Георгиева, Спортно училище "Майор Атанас Узунов"
3. Стиляна Първанова, ОУ „Братя Миладинови”

7 КЛАС МОМЧЕТА

1. Росен Лечев, СОУ „Възраждане” – 01,43,5 – победител за втора поредна година
2. Райчо Михайлов, ДДЛРГ „Св.Димитър Бесарбовски”
3. Петър Петков, СОУ „Възраждане”

Победителите от спортните клубове са Джилберт Осман при момчетата с време 01,41,2 и Мария Георгиева при момичетата с време 02,02,5.

Целта на спортния празник е чрез съвместното участие в състезанията да се създадат по близки контакти между децата в неравностойно положение и техните връстници, което ще помогне за интеграцията на възпитаниците на домовете за деца лишени от родителски грижи в обществото. Националната ученическа регата предизвиква интерес и приобщаване към занимания със спорт на тези деца от домовете, които до този момент не са имали отношение към него.

Стартът на тазгодишното издание бе даден в Пловдив на 9 април 2011 година и след това се проведе в Бургас, Варна и София. Регатата продължава утре (29 април) в Габрово, а на е в 20 май в Стара Загора.

Националната ученическа регата на гребен ергометър е включена в националната кампания на Министерството на физическото възпитание и спорта „Аз обичам спорта” по повод 17 май – Ден на българския спорт.

Людмил Каравасилев
Мениджър „PR и спонсорство”
ОББ

APRA Porter Novelli I 27.04.2011

The Holmes Report /http://www.holmesreport.com/ oбяви Porter Novelli за най-доброто работно място за комуникационни експерти в Европа, Африка и Близкия изток /ЕМЕА/. Корпоративната култура и различните вътрешни програми за развитие на потенциала на служителите в компанията са изиграли ключова роля при избора на престижното издание.
„Това е огромно признание за колегите ни в региона, за силата на добрата работна атмосфера, която те създават и поддържат, както и за програми като PN University, където преподават професори от Harvard Business School“, заяви изпълнителният директор на Porter Novelli Гари Стокман.
Porter Novelli International е сред четирите най-големи PR компании в света с 96 офиса в 57 държави. Веригата е част от Omnicom group, която обединява водещи комуникационни агенции, сред които DDB, BBDO, TBWA. В световен мащаб Porter Novelli работи с над 5000 компании, сред които BASF Corp., Nokia, Cisco, PricewaterhouseCoopers, Procter&Gamble, Wrigley, Gillette, Danone, McDonald’s.
В България ПР веригата е представена от APRA Porter Novelli. Агенцията е основана през 1994 г. и днес е сред водещите комуникационни компании в България. Сред клиентите на APRA Porter Novelli са Нестле България, Coca-Cola, HP, Microsoft, Санома Блясък България, Карлсберг България, Ромпетрол България и много други.

Оригинална публикация

в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13 

в. Десант, Бургас | Лъчезар ЛИСИЦОВ I 22.04.2011

Делата за клевета и обида трябва да минат на три инстанции, в провинцията районните и окръжни съдилища са едно и също нещо, казва журналистката

Г-жо Касабова, какво е значението на решението на Европейския съд в Страсбург по вашето дело?

- Това, което днес се случи в Европейския съд за правата на човека, за което ще узнаят всички европейски държави и цялата международна журналистическа общност, е, че това е победа на бургаската гилдия, победа на седящата стачка от 2002 г, която колегите сами, без да съм ги молила, проведоха пред Районния съд в Бургас след присъдата ми на първа инстанция. Тогава те дадоха възможност в България да се разбере, че има един несправедливо осъден журналист. В този смисъл решението на Европейския съд не е моя победа, а на всички медии.

- Какво ще направите с парите, които ще получите от осъдената държава?

- Ще ги върна по най-бързия начин във фонда за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти и на такива, срещу които се водят подобни дела. През 2003 г, когато окончателно се разбра, че съм осъдена, цялата медийна общност в България, всички неправителствени организации излязоха в моя защита и учредиха този фонд на мое име. Тогава, първи в този фонд средства внесе г-н Дими Паница – първо 1000 лева, след това и 500 лева, за да мога да платя първите 30% на тези, които ме осъдиха, а те настояваха да ги платя моментално. Г-н Дими Паница е основателят и на фондация "Свободна и демократична България". Сега е време да му благодаря и да обещая, че аз ще върна тази сума, както и останалата част – те ще постъпят в този фонд, тъй като ми е известно, че до този момент в него не са влезли абсолютно никакви други средства.

- Какво ще посъветвате всички колеги-журналисти, които в момента са в съдебната зала и се борят за правата си?

- През март 2000 г. прогресивномислещата част от медиите в България, както и неправителствените организации успяха да постигнат една чудесна победа. Тогава по законодателен път се прекратиха съдебните дела с участие на прокурор, които се водеха срещу журналисти за техни публикации. Оттогава делата за обида и клевета започнаха да се водят след частна тъжба – като частни наказателни дела и станаха двуинстанционни – само на ниво районен и окръжен съд.
По това време обаче, българският съд за съжаление вече беше превърнат в една мафиотска структура. А в провинцията окръжен и районен съд вече бяха станали едно и също нещо, а самата съдебна система се беше сдушила и с политическата върхушка, както и с всички останали управляващи от съответния провинциален град.
И така – между 2000 и 2006 г. тези бързи съдебни наказателни дела срещу журналисти просто главоломно растяха, като до този момент има стотици колеги, които са в съдебна зала, срещу които се водят съдебни дела. Много от тях са осъдени, но не смеят да го казват, защото те считат, че това е срамно.
Аз не мисля, че човек трябва да се срамува от това, че е рискувал и си е позволил лукса да каже истината в държава като България. Смятам, че той трябва да преследва докрай своята цел, с цената на абсолютно всичко, да не губи надежда и да знае, че рано или късно, ако той е бил справедлив, ако той не е обслужвал нечия чужда поръчка, а го е направил в името на професията, той рано или късно получава това, което наистина е очаквал, че ще стане чрез тази своя публикация. Съветвам ги да продължават в същия дух. Но много малко са колегите, които си позволяват вече да пишат сериозни коментари и разследвания. Знаете, че понастоящем в нашата държава просперира жълтата преса, жълтите издания, а всички сериозни издания отдавна се разделиха с острите си пера, тъй като в тях нямаше място за разследваща журналистика, по простата причина, че собствениците на националните и регионалните медии отдавна са се сраснали със съответните управляващи.

- Очаквате ли след решението в Страсбург българските съдии, които ви осъдиха несправедливо, да пострадат – да бъдат понижени или нещо друго?

- Аз очаквам сега правната общност в България и основно Висшият съдебен съвет да се вземат в ръце и да преразгледат работата на тези свои колеги в Бургас, да преразгледат този случай отново. Призовавам неправителствените правозащитни организации така, както те ми обещаваха през 2002 и 2003 г., понеже това беше голям шамар за цялата журналистика в България, да предприемат мерки. Те тогава обещаха, че ако в Страсбург това дело вземе обрат, ще настояват в подобни случаи разноските на осъдените журналисти да се поемат от съдиите, произнесли тези присъди. Тъй като те са го направили с ясното съзнание, че са потъпкани моето право на защита. Потъпкали са моя труд като журналист, оставили са ме без средства за препитание, което беше факт, и не са ми дали възможност да се защитя.

- Като че ли обаче в съдебната система нищо не се е променило оттогава и пример е присъдата на Христо Ковачки отпреди няколко дни – човекът буквално е откраднал от държавата 16 млн. лева, а е осъден условно на три години затвор. Вярвате ли, че нещо може да се промени след това решение в Страсбург по вашето дело?

- По неясни за мен причини преди около седем години един общински съветник в Бургас, който се казва Ел Масри, беше осъден и той изтърпя своето наказание в затвора, само защото не беше декларирал данъци в рамките на 25 хиляди лева. Виждате двойния аршин, но аз имам надежда, защото е налице известно раздвижване и стресиране в редиците на съдебната система. Не е чак толкова мракобесно състоянието на тази система, каквото беше само допреди три години. Но това не е благодарение на правителството на г-н Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов. Те просто бяха притиснати от Европейския съюз и на тях им беше поставен ребром въпроса -или се справяте с корупцията в съдебната система, или просто няма да помагаме на България по никакъв друг начин. Основните акценти, които бяха поставени пред това правителство, за да получи подкрепа от ЕС, беше справяне с корупцията по високите етажи, с което те се провалиха, както и със съдебната система и организираната престъпност. Аз мисля, че към този момент моите колеги в Районния и Окръжния съд могат да дишат по-спокойно, отколкото по времето, когато ме съдиха мен в Районния съд. Г-жа Яна Колева крещеше на колегите ми – понеже беше пълна залата – "веднъж завинаги ще има осъден един журналист, за да млъкнете всички вие", и това е протоколирано. Подобна ексцесия днес съдиите не си позволяват.

- Какво ви струваше тази съдебна сага, чухме, че сте стигнали до крайни намерения в един момент?

- Бях силно шокирана, когато чух присъдата на Районен съд, тъй като през цялото време на мен ми се даваха някакви обещания, че ако изобщо има присъда тя ще бъде минимална, няма да бъде толкова голяма. Аз изобщо не съм и предполагала, че могат да ме осъдят да платя 7500 лева. През 2001 г. за мен това беше непосилна сума, аз просто не можех да си я представя. Тогава бях на заплата от 200 лв. във в. "Компас" и взимах хонорар от в. "Новинар", за който работех като кореспондент.
Спаси ме съпругът ми Валентин Касабов, който стоеше до мен и това беше човекът, който незабавно реагира и събра подписите на всички политически партии и синдикални организации в Бургас в моя защита. Всъщност тогава – през 2000 г. -нямаше партия, която да не сложи подпис в това общо становище, включително БСП и СДС, които враждуваха помежду си. Това беше изпратено до президента, до правителството, до правосъдното министерство, до Народното събрание. Така че аз получих изцяло подкрепата на съпруга си, който организира междувременно заедно с колегите и подписка за отстраняването от длъжност на четиримата инспектори от инспектората, но напук те бяха вече консолидирани в тази система и бяха повишени точно в този период. А двете съдийки, които ме осъдиха, ги бранеше апелативният прокурор Йордан Иванов, както и шефката на Окръжния съд Сабина Христова. И двамата буквално колеха и бесеха в системата -назначаваха послушковци, които трябваше да им служат.

- Какво трябва да се промени в закона, за да се спре съдебната гавра с журналистите в провинцията?

- След като след 2003 г. заваляха тези присъди по най-бързия начин на първа и втора инстанция, особено в провинциалните съдилища, много неправителствени организации, сред които "Артикъл-19" и "Репортери без граници", отново се надигнаха да изследват този феномен в България. Защото уж се освободи от участие прокуратурата в тези процеси, и те бяха заменени с частно производство, а в един момент присъдите станаха страшно много. Оказа се, че тази промяна в България не е ефективна и трябва да се върви към заменяне изцяло на наказателното производство с гражданско на три инстанции, в столицата. Проблемите на националните и регионалните вестници продължават да се задълбочават – при толкова съдебни дела, като се стоварят на една редакция, тя фалира. Затова и има срастване на медиите с властите. Затова и започнаха да изплуват жълтите издания след 2004 г. – точно заради многото осъдени журналисти. Просто спряха да се правят разследвания.
***
Александър Кашъмов – адвокат на свободното слово
Адвокат на журналистите по фундаменталното дело в Страсбург беше Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до информация". Припомняме, че Кашъмов представляваше и журналиста от ДЕСАНТ Лъчезар Лисицов в друго ключово за свободата на словото дело – срещу Президента на РБ за укриване на обществена информация. На 11 ноември 2010 г. излезе решението на Софийския административен съд, с което Георги Първанов бе задължен да огласи стенограма и паметна записка от засекретените от него разговори с руския президент Владимир Путин.

Стр. 9

сп. Forbes | Джеф БЕРКОВИЧИ | 22.04.2011

Възможно ли е търсачката гигант да удовлетворява потребителите, да се конкурира с Facebook и да реши проблемите на вестниците едновременно?

През 2007 г., две години след пускането на новинарския сайт Huffignton Post, съоснователят Джона Перети измисли термин за онези сайтове, които умело прикриват липсата на качествено съдържание. Става дума за стратегията mullet, която носи името на осмиваната прическа, при която косата с силно подстригана и подредена отпред и дълга и неподдържана отзад. Привържениците на стратегията "мълет" поддържат елегантна и добре подредена начална страница с качествено съдържание, която да покажат на рекламодателите. Реално обаче основният трафик се генерира от безсмислени спорове във форумите на сайта, новини за сексуалния живот на известни личности, новини оттук-оттам и съдържание, генерирано или от потребителите, или от п реесъобщения.
Но нискокачествената информация може скоро да бъде орязана. Промяна в начина, по който Google подрежда по важност новините в своята вездесъща система за търсене, не само заплашва да обезцени тайното и доходоносно изкуство за повишаване на читателската аудитория в мрежата, но обещава също и разцвет на притиснатата до стената вестникарска индустрия, за чието западане Google имаше съществен принос.
Разбира се, гледната точка на Google е малко по-различна. Мат Кътс – специалистът, на който е възложено да преработи алгоритъма на търсене на Google – формулира мисията си по друг начин. "Потребителят по-доволен ли е, когато стигне до страницата от показаните от нас резултати от търсенето? – пита той. – Това приблизително е моделът на мислене, който прилагаме."
Може да се спори, но точно сега едва ли има по-Важно лице за новинарския бизнес от Кътс. Като ръководител на екипа на Google за борбата със спама в мрежата той пренаписва сложния набор от правила за подреждане по важност на интернет страниците въз основа на тяхната връзка с конкретно търсене. Тези правила са ДНК-то на фирмата, нейният най-важен продукт и търговска тайна, пазена по-ревниво от рецептата на "Кока-кола". През последните години фирми, използващи трикове, за да изкарат своите страници по-напред в резултатите от търсенето, се опитват да надхитрят алгоритъма. Понякога тези страници са чист спам – прикрити покани за порносайтове например. Много други са резултат от така наречените "ферми за съдържание" (content farms), набиращи армии от нископлатен персонал, който да съчинява статии срещу стотинки, а самите те да обират печалбите, продавайки също толкова евтини реклами. Резултатът е безпорядък.
Актуализацията на алгоритъма е отговорът на Google на проблема. И може да се окаже много, много повече. През последните години главният изпълнителен директор Ерик Шмид и други многократно подчертават нуждата от процъфтяваща преса, както като въпрос от обществен интерес, така и в интерес на самата Google.
Но същата миграция на читателите към интернет, която превърна Google в Голиат с пазарна капитализация от 185 млрд. долара, беше катастрофална за традиционните медии, особено за Вестниците, чиято репортерска дейност продължава да бъде основният двигател на отрасъла, от излъчващи в ефир телевизии до радиопрограми и блогове. Съвкупно американските вестници отбелязаха почти 50% спад в приходите си от реклама от 2005 г. насам, до 25.8 млрд. миналата година. Приходите на дигиталните медии, макар и да нарастват, не се справят толкова добре, че да компенсират загубите на печатните издания.
Има и печеливши дигитални медии, които не са обременени с проблемите на традиционните издателства. Те успяха да привлекат голяма публика, запазвайки редакционните разходи ниски, често използвайки и коментирайки чужди репортерски и журналистически материали, генерирани с големи разходи от Вестниците и другите традиционни медийни компании. Проучване от 2010 г. на Pew Research Center установи, че 80% от историите, които се публикуват или са отправени в блоговете, идват само от четири източника: ВВС, CNN, New York, Times u Washington Post. Huffington Post, който наскоро бе купен om AOL за 315 млн. долара, е най-известният играч, който залага на тази стратегия. Но има и много други, от Gawker до Boing Boing и Mashable.
С новото изменение Google на практика работи в полза на традиционните медии, макар че според думите на Кътс това не е било целенасочено. Кътс казва само, че новият алгоритъм насочва търсеиията към сайтове, които предлагат съобщения и репортажи, изследвания и задълбочен анализ; той противодейства на практики като "Включване на ключови думи извън контекста" (keyword stuffing), форма на писане, която прави статиите силно Видими за търсачките, но трудни за четене за средностатистическите англоговорящи.
Google News, на който се падат около 1 млн. от 4-те милиона кликвания, които Google насочва към новинарски сайтове Всеки месец, отива по-далече в прилагането на тази философия, като следи какво е доверието на потребителите към различните източници на новини, сравнени един с друг. "Дали те търсят конкретен източник, или се абстрахират от него?", казва Бхарат. Неговият екип експериментира също и това дали конкретна статия "представлява значително усилие" на автора, или е просто преписване. "Искаме да сме сигурни, че насочваме трафика към източници, които правят истинска журналистика – казва Бхарат. – Ние ценим оригиналността."
Ето защо Google променят правилата в полза на издателите, които инвестират много във всяка история, е добра новина за предприятие като New York Times, което харчи приблизително 200 млн. долара годишно за новинарство. "Приветстваме тази дейност, те се стараят да подобрят резултатите", казва Мартин Нисен-холц, отговарящ за цифровите дейности в Times. Той казва, че има първоначална, непотвърдена информация, че историите на Times са по-напред 6 подреждането след въвеждането на новия алгоритъм.
Налице е и заплахата от социалните мрежи, особено Facebook, който вече брои повече от 50% от населението на САЩ за свои членове и има нарастващ дял от пренасочването към новинарски сайтове. Google експериментира за намиране на начини за интегриране на социалния елемент в търсенията, в последно Време с опцията "+1", която позволява на търсещите да препоръчат съдържание на приятели, сходно с клавиша Like (харесвам) на Facebook. "Тях ужасно ги е страх от Facebook, а в известна степен и от Twitter", казва Перети.

Стр. 86, 87

сп. Forbes | Христо ПЕТРОВ | 22.04.2011

Три години след като излиза на пазара, бизнесът на Иван Николов вече диша във врата на лидерите в областта на интернет рекламата

На 21 години (които ще навърши на Великден) Иван Николов управлява бизнес с годишен оборот от над 1 млн. лв. И това само 3 години след като излиза на пазара буквално от нищото. За повечето младежи това вероятно звучи като сбъдната мечта. За Николов е само стъпка към следващата му цел – да затвърди лидерската си позиция на интернет пазара в България.
Николов е изпълнителен директор на НЕГ.БГ – дружеството, което е собственик на някои от най-големите специализирани портали в България като сайта за бременни жени bg-mamma.com или фитнес портала bb-team.org. Едва тригодишна, компанията вече диша във врата на най-големите играчи на българския интернет пазар. НЕГ.БГ генерира приходи, като предлага интернет реклама в нишови сайтове. За 2009 г. НЕГ.БГ има около 500 хил. лв. годишни приходи, а за 2010 г. оборотът е скочил до близо 1.3 млн. лв.
"Не сме имали година, в която приходите ни да са нараснали с по-малко от 100%", казва Николов. През настоящата година той очаква ново удвояване на оборота. Отчетите на компанията показват, че през дебютната си година на пазара НЕГ. БГ реализира чиста загуба от 10 хил. лв. А през 2009 г. вече е на печалба от над 40 хил. лв.
В края на миналата година дружеството купи мажоритарен дял в компанията за таргетирана реклама User Media, с което получи достъп и до нишови сайтове за студенти, автомобилни маниаци, IT специалисти и други. User Media не е собственик на тези сайтове, но притежава правата да публикува таргетирана реклама в тях.
Според изчисленията на изследователската компания Gemius НЕГ.БГ достига до около 1.7 млн. потребители, което й осигурява почти 50% от интернет аудиторията в България. Последните изкупени сайтове са bb-team.org и порталите testdrive. bg и tuning.bg, което разширява още повече пазарния обсег на НЕГ.БГ. Компанията Вече е собственик и на криейтив агенцията "Амекси", която осигурява корпоративната Визия на големи концерни като Nestle, Coca-Cola, Mazda и други.
За ИВан Николов навършването на пълнолетие е сбъдване на една от големите му мечти – защото му позволява формално да управлява бизнеса си, ръководен дотогава от името на майка му. "Нямате представа с какво удоволствие подписах дружествения договор, след като навърших пълнолетие. Дотогава всичко ставаше през майка ми. Просто това беше сбъдване на една голяма мечта", казва Николов.
Той основава НЕГ.БГ през 2008 г., като тогава името на компанията е Net Entertainment Group. Дружеството навлиза ударно на пазара, като купува портала bg-mamma.com. Сделката е изненадваща, защото порталът привлича вниманието на някои от най-големите интернет компании в България, но вместо това минава в ръцете на никому неизвестно дружество. И до днес Николов отказва да каже каква е цената на сделката, но твърди, че тя е под лансираните като слух 700 хил. лв. Той отрича и друг слух – че НЕГ.БГ е била създадена с цел именно да купи bg-mamma.com. "Компанията беше създадена с идеята да развива международно dtrailer. com (портал за кино, който Николов разработил като тийнейджър в свободното си време). Междувременно обаче имаше още един проект – телевизия за САЩ. Български телевизии, които се предават в България, да могат да бъдат излъчвани в други държави и конкретно САЩ.
Тогава имахме разговори със системния администратор на bg-mamma. com и от тях стана ясно, че собственичката на сайта не е доволна от сегашния си рекламен партньор "Нетинфо", казва Николов.
Първоначалното финансиране на компанията идва от роднини и от бизнес ангел, който вече не е акционер, защото Николов е изкупил дела му преди малко повече от половин година. В началото на 2011 г. НЕГ. БГ емитира нови акции, а купувач е "Иновейтив медиа", в която акционер е един от първите интернет предприемачи в България Любен Белов. Стойността на емитираните акции е 855 хил. лв., показва справка в Търговския регистър. За Николов Белов споделя, че е пример за успешна предприемаческа история и че "на 20 години това момче има познанията, които аз имах на 30".
Николов започва да се занимава с интернет и сайтове още в първите си години като тийнейджър. "Бях на 13-14, когато за пръв път направих някакво подобие на сайт – просто да видя как се случват нещата. Даже съм бягал от училище заради такива работи", казва той.
Първите му проекти са недовършени модели на сайтове. Първият сайт, който Николов счита за "прилично успешен", е кинопорталът dtrailer.com. "Представляваше библиотека от различни филми – трейлъри, кой участва, дали филмът си заслужава и т.н. За момента, когато го пуснах, беше доста успешен – реализираше 35-40 хил. души дневно. По онова време бяха излезли т.нар. СРС [cost-per-click] мрежи, в които даден сайт може да стане участник, да печели от кликовете на рекламите, които се публикуват в сайтовете. Тогава, а и досега е така, повече от 1500-2000 лв. беше невъзможен приход, това беше таванът", казва Николов.
На 15 години прави първата си фирма – това е хостинг компанията Site.bg. Тъй като по това Време няма навършени 18 години, фирмата формално се Води на името на майка му, Въпреки че управленските решения се вземат от него. Инвестицията Във фирмата е 5 хил. лв., като тези пари отиват предимно за сървър, компютър и разходи за персонал. В началото компанията се развива успешно и за около 8 месеца намира 1000 свои клиенти. "По това Време това е сериозна клиентска база, защото хостинг пазарът все още беше малък и нямаше голяма конкуренция", казва Николов.
След това обаче нещата се променят и компанията тръгва надолу. "Така се случи, че системният администратор, на когото разчитах за технологичното обезпечение, излезе в отпуск. Чисто мениджърска грешка на организация на екипа. Аз бях на 15 години, имайки пълна свобода на действие и нулев опит, не е чудно докъде е стигнало", казва Николов. Неговата компания не може да осигури технологичната поддръжка на клиентите си, те започват да недоволстват, а броят им – да намалява.
Николов не е учил нещо специално в областта на IT сектора, завършил е Френската гимназия в София. "Философията, която аз имам, е, че тези неща не се учат в училища и университети. Повечето успешни интернет хора не са се запалвали в училище, университетите или нещо от този род. Нещата в тази сфера или са ти в кръвта, или не", казва той.

Стр. 78, 79