EVENTS.dir.bg I 2010-01-21

Любомир Бенковски – Бенджи е роден през 1961 г. в Плевен. Зад гърба си има над 25 години стаж. Работил е като фотограф в Историческия музей в града. Бил е фоторепортер в едни от големите български регионални и национални медии. Работил е като кореспондент на БТА, оператор в Българската национална телевизия, както и в гръцка телевизия в Серес. В момента е регионален мениджър за Североизточна България на агенция „Булфото”. Повод за посещението му в Плевен беше воденият от него тридневен интензивен курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от пресфото агенция “Булфото” и вестник “Посредник”.

- Бенджи, как възникна идеята да организираш такъв фотокурс?

- Идеята възникна преди около две години, когато организирахме първия такъв курс във Варна. Поводът беше това, което аз и много други мои колеги отбелязват в последно време – улесняването и дигитализирането на процеса на снимане и това, че фактът, че вече всеки носи фотоапарат в джоба си за съжаление не води до повишаване качеството на фотосите в българските издания. Много хора снимат, но са малко тези, които правят качествени репортажни снимки.

Оказва се, че гладът към качествени и обучени кадри в тази област е страшно голям – много често в изданията се взимат на работа като фоторепортери някакви хора, просто защото те не могат да вършат нещо друго. Някои им е дал фотоапарат и ги е излъгал, че са фоторепортери. Тези хора не са виновни, че не са научени и че няма кой да ги научи. Просто в България хора с такова образование няма. Доколкото аз знам, фотожурналистика се изучава само в Софийския университет – към факултета по журналистика и в Нов български университет. Но какво точно им преподават нямам никаква идея, още повече хората, които преподават там, не разбират от тази материя, защото за да преподаваш, трябва да си действащ фоторепортер, а не теоретик. Мисля, че дори Георги Лозанов преподава фотожурналистика в СУ. Нямам нищо против него – той е перфектен философ, изключително ерудиран и начетен, но вероятно не знае как се слага филм във фотоапарата. Общо взето това са мотивите за организирането на курса. Още повече че дори в нашата агенция започва да се усеща глад за кадри.

Аз лично имам необходимост от качествени фоторепортери във Варна, защото като регионален мениджър на "Булфото" нямам възможност да покрия всички случващи се събития, а съм длъжен да намеря хора, които да вършат тази работа. Така че идеята е тази – да имаме хора, на които да можем да разчитаме.

- Какви са ти наблюденията за реализацията на хората, преминали през този курс.

- Много обнадеждаващи – още от първия курс четирима човека се реализираха перфектно като фоторепортери. Участваха общо осем човека, което означава 50% реализация. Това за мен е много добре.

- Не се ли притесняваш от по-голяма конкуренция?

- Не, в никакъв случай. Аз искам в този бранш да има конкуренция, защото на този етап такава няма. Няма дори най-елементарни критерии. А ако има конкуренция, несъмнено ще се повиши и качеството на фотографията. Дори бих се радвал, ако някой от моите ученици ме надмине това ще бъде и най-голямото ми признание.

- А при добро обучение и нужното за целта желание от всеки човек ли може да стане добър фоторепортер?

- По-скоро на първо място е желанието, макар че има и много хора с вроден усет за композиция. Според мен, нещата могат да се научат. Никога не съм бил привърженик на идеята, че фотографията е някакво изкуство и трябва да имаш талант.

Фотографията преди всичко е занаят и трябва да си добър занаятчия за да вършиш тази работа, а както всички знаем занаятът се учи. Оттам следва практика и желание. Но само с талант определено не става.

Фотографията е област, която се развива със страшно бързи темпове и е нужно да си в час с новите тенденции. Аз съм на 48 години и се дразня на мои колеги, които са закостеняли някъде около седемдесетте години на миналия век, за тях фотофилмът е върхът и от него по-хубаво няма. Ако един съвременен фоторепортер не умее да използва новите технологии, просто той няма място на пазара.

- Като говорим за модерни технологии, не мога да не попитам според теб до каква степен един съвременен фотоапарат от висок клас е отговорен за качеството на снимката?

- фотоапаратът е едно средство – колкото е по-модерен и има по-големи възможности, толкова по-голяма творческа свобода ти дава. Но ако ти не знаеш какво търсиш и как искаш да изглежда, колкото и модерен апарат да имаш, той няма сам да ти направи снимките. В нашите среди е много разпространен изразът, че задапаратното устройство, т.е. човекът, е далеч по-важно от който и да е фотоапарат.

Ще дам един прост пример ако дадеш цигулка "Страдивариус" в ръцете на някой, който не може да свири, не може да очакваш той да стане Паганини.

- Разкажи как тръгна тази страст по фотографията при теб.

- Стана случайно. Още когато бях в четвърти клас, на една ученическа екскурзия бях взел стария фотоапарат на баща ми, "Смена" 4. Когато се върнах и лентата беше проявена, се оказа че повечето от кадрите са се получили сполучливи и на фокус. След това се записах в кръжок по фотография към Младежкия дом. Причината е доста смешна – един приятел ми каза. че като се запишеш на някакъв кръжок, получаваш безплатен пропуск за вход в дискотека. След като започнах да посещавам курсовете, се оказа, че тази работа ми харесва. После се записах и в Плевенския киноклуб и така нещата, мога да кажа, просто се случиха.

Конкретно за фоторепортажа – това е една моя дългогодишна изстрадана любов, а не просто хрумване. Преминал съм през всички жанрове на фотографията – експонирал съм изложби в различни жанрове, занимавал съм се с абстрактна фотография, снимал съм фотомодели, работил съм в музей, където се снимаше всичко – от монети и паници до репортажни снимки. Но винаги интересът ми е бил насочен към репортажната фотография. Единствено тя може да запечата някой момент във времето и да го пренесе в бъдещето.

Докато другите изобразителни изкуства по-скоро предават настроенията на даден автор.

- Малко хора знаят, че си учил богословие. Има ли някаква допирна точка между богословието и фотографията?

- Всъщност към богословието ме привлече философската страна
на християнството, а не ритуално-показната част. В тази връзка смятам, че фотографията има доста общи черти с философията, защото когато снимаш, ти изразяваш отношение. Всеки един обект в кадъра има своето място и значение и мисля, че хората трябва да бъдат научени да гледат тези неща.

Защото за да видиш нещо, ти трябва да си научен да го виждаш.

Има един такъв експеримент – преди години група от изследователи откриват едно африканско племе, което никога не е имало досег със съвременния свят. Тези изследователи били изумени, когато установили, че хората от племето не възприемат изображение, прожектирано на телевизионен екран. Те не го виждат, защото никога не са виждали двуизмерно изображение и не могат да го възприемат.

Причината е, че не са научени на това.

- Доходен бизнес ли е фотографията, за този, който я практикува?

- В България – категорично не! Не съм забогатял от това и живея на квартира, фотографията е такъв занаят, от който няма да спечелиш, но няма и да умреш от глад. Ако говорим като цяло за фотографията, различните жанрове са различно платени – тези, които се занимават с реклама и снимане на модели, са добре платени. И това не е само в България, но и по света – най-много се печели от такава фотография, а най-малко – от репортажната.

—————————————————————————

В дебрите на фотожурналистиката

От 15 до 17 януари Плевен беше домакин на курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от фотографска агенция "Булфото" и сдружение "Културни проекти", с медийното партньорство на вестник "Посредник". Лектор на курса беше известният фотограф Любомир Бенковски – Бенджи.

в. Телеграф | Радослав КИРОВ | 2010-01-21 

Задължителната квота за българска продукция в националните телевизии бе отменена вчера от депутатите в медийната комисия в парламента.

В поправка, която бе окачествена като лобистка, се казваше, че минимум 50% от годишната програма на националните телевизии трябва да е произведена в ЕС, а 25% от тях трябва да са българска продукция.
Медийната комисия вчера прие 50-те процента европейска продукция. Вместо предложените 25% обаче външната продукция трябва да е минимум 12%, като задължително е единствено тя да е от "независими продуценти". Според депутатите ако се запише конкретно български продуценти, това ще е дискриминация. Така продуцентите получават едва 2% повече от досегашния минимум по закон.
"Това не означава, че загърбваме българската продукция, тя просто влиза наравно с квотата за европейска", обясни съпредседателката на ГЕРБ Искра Фидосова.
Депутатите отмениха и друга поправка, която даваше възможност на БНТ да създава съвместни канали и продукции с частни лица и да ги излъчва чрез държавния мултиплекс след цифровизацията на телевизията.

Стр. 2

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-21

С Валерий Тодоров, генерален директор на националното радио, разговаря ПАОЛА ХЮСЕИН:

- Г-н Тодоров, ще се случи ли нещо по-различно за БНР с промяната в медийния закон, която се очаква скоро?

- Държавата допусна грешка навремето, когато премахна таксите за радиото и телевизията. После не намери воля да ги върне, защото никой не би искал да е в кожата на това правителство, което ще съобщи на нещастния народ, че ще се появи още един данък. Виждате колко бързо се сменя собствеността и политиката на търговските медии. Вече не е проблем да напазарувате медия, друг е въпросът как и за какво ще я използвате.
Според европейските практики обаче трябва да има медии, които да дават гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен при пълна прозрачност, при ненамеса на институциите. Като генерален директор на БНР нямам случай някой да се е намесил в моите работи или да ми е търсил сметка за нещо.
Опити от отделни депутати е имало, но това са хора, които се обучават на политическа култура. Когато я придобият, разбират какви рискове носи това.
Затова енергичната защита на обществения интерес е наше задължение. По закон държавата трябва да гарантира равен, безплатен и максимален достъп до информация. По границата има села, където живеят по 2-ма-3-ма души. Една частна търговска медия няма интерес да пренесе информацията си дотам, защото тези хора едва ли са аудиторията, търсена от рекламите.

- Предвиждате ли съкращения на програми и състави във времето на криза?

- Симфоничният оркестър на радиото, детският радиохор, смесеният – как да ги съкратим? Те са сред най-големите културни институции в страната и ако сега бъдат съкратени, едва ли после ще бъдат възстановени.
Навремето радиото имаше програмите “Знание" и “Орфей". Всичко това беше съкратено и изсипано в програма “Христо Ботев". Сега имаме нужда от една музикална програма, която да покаже най-добрите образци, онова, което съхраняваме в нашите фондове. Има концерти със световно значение, които са реализирани в нашите студиа и са с изключителен принос за световната култура. Няма къде да бъдат чути.

- Кога ще тръгне новата музикална програма и как ще се казва?

- Живот и здраве, когато стартира цифровизацията и разберем какво се случва с мултиплексите. Може пак да е “Орфей".

- Радиото заедно с телевизията ли ще се цифровизира през 2012 г.?

- Добре е процесите на цифровизиране на телевизията и радиото да вървят паралелно. Повечето европейски експерти смятат, че до 2020 г. FM честотите и излъчванията ще запазят актуалността си.
Но за да се подготвим, радиото първо в страната стартира цифрово излъчване още през май 2008 г. То е насочено към Северна Америка, Западна Европа, Русия и Прибалтика – там, където се използват цифрови зони и има приемници. Целта ни беше да покажем, че цифровата технология пести средства и дава по-добро качество.
В същото време има разногласия за цифровизирането на радиото. Експертите в областта на музиката например смятат, че цифровият сигнал не пресъздава всички характеристики, които носи аналоговото излъчване на класическата музика. Апаратурата, която безпристрастно трябва да отчете всичко, не улавя разлика, но ухото я хваща.
А във връзка с бюджета, който непрекъснато се обсъжда, трябва да ви кажа, че националното радио решава няколко задачи едновременно. Едната е за покритието на страната. През последната година вкарахме в експлоатация 66 наши собствени предавателя, след като държавата безпрецедентно предостави цялата мрежа на обществените медии на частен оператор.
Това не се случи в нито една от европейските държави. Представете си, че не се договорим с него. Ще спре да ни излъчва, а БНР и държавата ще нарушим закона, защото сме длъжни да гарантираме на гражданите максимален достъп. Затова излъчваме на всички видове вълни.

- За 75-годишнината на БНР издавате нещо като наръчник по радиожурналистика. Каква е тази книжка?

- Написана е от говорителя Петър Витанов през 1940 г. Той влиза в европейска класация на най-добрите говорители и е доста преди Левитан. Пише как трябва да се готвиш за предаване. Ще направим фототипно издание на томчето, което е като христоматия в радиото. Може да се менят събитията, хората, но как се прави радиопредаване, как водещият трябва да се подготвя за него – това е азбуката. Като я четеш, виждаш как професията се развива във времето.
Подобно сравнение направихме и когато издадохме дисковете с речите на министър-председателите. Политическата лексика, темите, проблемите толкова си приличат, че като слушаш, може да не познаеш кой говори и в кои години се случва това.

- По тембъра не си ли личи?

- Забелязва се, че повечето от премиерите са били с дефектно “р". Напоследък пък са с изправно “р", което явно е друга историческа тенденция.

- Вие като радиожурналист как сте се подготвял за предаване?

- Имаше един термин навремето – хигиена на гласа. Преди да застанеш пред микрофона, трябва да отчетеш всички обстоятелства – нито да си болен, нито да си препил предната вечер.
Пресипналият глас е мъчителен за слушателя, който има усещането, че водещият ще падне пред микрофона.
Друго важно условие е предварителната подготовка. Имал съм случай, когато в слушалките си съм получавал звук от 7-8 обекта едновременно, заобиколен от тълпа хора, и трябва да предавам пряко. От реакцията на журналиста в радиото зависи много. Когато е в реално време, всяка грешка се отчита.
За разлика от писменото слово говорното има много правила. Ако натрупате примерно възходяща интонация в началото и края на изречението, все едно задавате само въпроси в ефира. Ако няма отговори, създавате напрежение в аудиторията, която чака нещо да се случи.
Ако изречението завършва на гласна и следващото започва пак с гласна, думите се сливат. Така че трябва да има пауза между двете.
Радиото е най-персонифицираната медия. В телевизията картинката леко ще разсее ефекта от недобре намерените думички. Но в радиото гласът моделира друг тип усещания. Не бива да се прекалява, защото микрофонът улавя кога водещият е тъжен или весел.
Необработеният глас звучи различно от обработения, дори когато тези гласове са със сходни характеристики. Знаете, че имам брат близнак и веднага си личи кой от двама ни работи в радио.
Чуете ли ни да говорим, бързо ще уловите разликата между човек, който работи с гласа, и човек, който има естествените интонации.
За работата в живия ефир някога имаше стандарти, които и сега съществуват в “Хоризонт". Вярно е, че преди бяха по-строги и се поддържаха административно. Те са направени по изследвания, които доказват предела на вниманието на всеки слушател. Например колко минути човек може да слуша внимателно.

- Колко?

- Около 3 минути е съсредоточеното слушане, след което почва леко да се разсейва. Но дори и при скандални теми не бива да се прекалява. Сега се наложиха формати от интервю, което може да продължи 20 минути. Лично аз и сега смятам, че ако в рамките на 3 до 7 минути не успеете да извлечете новина от събеседника или най-интересното, след това шансовете ви намаляват.

- Кои са най-забележителните промени в радиото през последните години?

- Преломен етап в радиожурналистиката беше, когато говорителите като категория и професия излязоха извън ефира.
Сега се търсят много рядко. Примерно ползваме опита им като начин на говорене, артикулация, смислови паузи. Но на преден план излезе живото отношение на водещия. Говорителят е като актьор, който в 3 минути прочита текста, но не го съпреживява, не си изгражда отношение към него. Вие вярвате, че се е подготвил, но не вярвате на това, което казва. Докато живата журналистика е човекът, който е свидетел на едно събитие и го предава на слушателите с отношението си и езика, дори с грешките, които прави.
Персонифицираната журналистика от 90-те години нататък е ярко изразена тенденция в радиото.
Езикът в радиото е обемен носител на информация. Чрез думите изпълнявате много повече функции – описва се картината, посочват се фактите, предава се емоцията. Но пък ако прекалите с определенията, сте на ръба на внушението, което не бива да се прави. Така че отговорността е много голяма и затова в последните години се направи диференциация в радиото – има водещи на новини и водещи на блокови предавания.
В радиото вече е позволена и по-голяма краткост на информацията, тъй като тя вече е много като количество и твърде динамична.

Стр. 24

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-20 | 20:41:18

Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия в промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали.

Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране.

То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време. Другите промени, гласувани днес от комисията, са: увеличаване на квотата за продукцията на независимите продуценти от 10 на 12 %, без този праг да включва повторенията. При първото четене на законопроекта беше заложено 25 % дял на външните продукции.

Освен това европейската продукция в програмното време на медиите трябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията – когато това е практически възможно. Комисията ще заседава и утре, поради големия дял на текстовете, които трябва да бъдат приети.

www.vesti.bg | 2010-01-20

Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си.

Това каза в специално интервю за агенция БГНЕС собственикът на Дарик радио Радосвет Радев по повод 17 годишният рожден ден на популярната медия, който се навършва утре.

БГНЕС: Г-н Радев, защо "Дарик" успя, а други медии, които стартираха заедно с Вас-не, или поне не в тези мащаби?

Радосвет Радев: За мен отговорът е лесен, защо Дарик успя на фона на останалата конкуренция. Медиите тогава стартираха при една палеативна, дори неподредена правна регламентация и като всичко в началото на капитализма изглеждаше привлекателно и лесно достъпно. Дарик радио от първия ден беше съвсем друг тип медия- с ясна цел, че се прави не за да се препродаде със спекулативна цена за собственика, а като медия, която иска да съществува според принципите на медийните компании, които работят в Европа и света.

БГНЕС: Кой е най-драматичният и най-върховният момент в исторически план за "Дарик" ?

Радосвет Радев: Тези два момента съвпадат. Те са януарските събития през 1997 г. тогава, когато българският лев беше станал 3000 лв. за един долар, когато "Кока Кола" разглеждаше дори оттеглявено си от България… Най-накрая заради активната си гражданска, национална, медийна позиция "Дарик радио" беше станало национално известно, дори бих казал, че беше напуснало територията на България по популярност. Това е шегата на времето "две в едно". Най-тежкият ни като икономическа структура момент беше върховият момент на нашето публично одобрение.

БГНЕС: Каква е формулата за задържане на талантливи хора в "Дарик", в новото време сте от малкото медии, които създадоха имена в журналистиката?

Радосвет Радев: Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си. Имам разговори с бивши наши служители, които казват- това, което е било в Дарик не ми се случва вече никъде. От друга страна ние създадохме наистина и име на школа, защото много хора с изречението "работил съм в Дарик радио" в CV-то си намират прекрасна реализация във всякакви медии. Отношенията ми с хората са в една равнина, а не във вертикална посока.

БГНЕС: Пред стартиране сте на собствена телевизия, един доскорошен собственик на ТВ канал каза наскоро, че има огромни бариери пред нови участници на този пазар…

Радосвет Радев: Проектът ни е на дневен ред. Бяхме планирали стартът да е в първото тримесечие на тази година, няма да спазим този срок и причината, разбира се, е кризата, както и случващото се на медийния пазар. От друга страна инветицията в тази медия, когато говорим за технологията, е много по-примамлива от времето, когато получихме разрешението. Смятам също, че не е важна технологията, не са важни камерите, пултовете, ПТС-та, важна е същността, съдържанието. И най-добре екипираната телевизия е едно пълно нищо, ако в нея няма какво да гледаш. В средносрочен план продажбата на един такъв реализиран медиен продукт не стои пред мен.

БГНЕС: Има ли криза в медиите?

Радосвет Радев: Има и преди всичко тя е криза на ценностите, на прозорливостта, на интелигентността. Виждате какъв драматичен конфликт стана с новините на турски, а едновременно с това никой не каза и една лоша дума за турските сериали. Извинявайте, но новините на турски не правят нищо лошо за България, а турските сериали призвеждат една розова и прекрасна представа за турския бит и са откровена пропаганда на турската империя. Много хора на село, които ги гледат си казват – боже господи защо ни беше това освобождение преди 150 години…И няма кой да го каже, като публична теза не съм го видял?!

БГНЕС: Един тв водещ заяви снощи, че Борисов тероризирал медиите, така ли е?

Радосвет Радев: Познавам се с Борисов преди да бъде във властта, не сме си замразили познанството след това и смятам , че никакво внушение, никаква сугестия, никаква инфилтрация няма от страна на сегашното правителство в работата на Дарик радио. Впрочем всяко българско правителство знае, че това би му коствало много/евентуална намеса/. В случая /със Слави Трифонов/ става дума за личен конфликт, независимо как се опакова заради публичността. Насилственото налагане на модели и внушения към българските медии са неща, които са много опасни и не съветвам никого да го прави. /БГНЕС

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-01-20

Започна второто издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ", която е проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW". За втора поредна година българските потребители ще гласуват онлайн за марките, които обичат.

За разлика от други класации, “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” не разчита на жури при номинациите – те са свободни, основани единствено на потребителските предпочитания и не включват специални пазарни критерии. По този начин “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” представя не експертното, а потребителското мнение за марките.

Подбрани са 21 категории като всеки участник има възможност да определи коя е неговата любима марка в съответната категория. Критерият, по който ще се излъчат марките в отделните категории, е броят на подадените гласове.

Във второто издание на класацията са включени 3 нови категории – „БГ сайт”, „Телекомуникации” и „Застрахователи”. По този начин организаторите се стремят да предоставят възможност на потребителите да изразят предпочитанията си в категории, които са неотменна част от живота на съвременния човек. Категориите в класацията за 2009 г. са:

1. Високоалкохолни напитки
2. Нискоалкохолни напитки
3. Безалкохолни напитки
4. Захарни и шоколадови изделия
5. Хранителни продукти
6. Парфюмерия и козметика
7. БГ Сайт
8. Черна техника
9. Бяла техника
10. Облекла и обувки
11. Спортни стоки
12. Мобилни телефони
13. Автомобили
14. IT продукти
15. Заведения за обществено хранене
16. Финансови институции
17. Електронни медии
18. Печатни медии
19. Интериор и обзавеждане
20. Телекомуникации
21. Застрахователи

Класацията преминава през 3 етапа:

- Първи етап (18 януари – 25 януари 2010 г.) – номиниране. В предварително селектирани 21 категории всеки потребител след регистрация номинира (изписва) любимите си марки в поне 10 категории. След като номинирането приключи, във всяка категория остават по 6 марки с най-много на брой номинации.

- Втори етап (15 февруари – 23 февруари 2009 г.) – гласуване. Във всяка категория се гласува за поне 3 от шестте марки. В мартенския брой на сп. "BGBusiness REVIEW" се публикуват петнадесетте топ категории, събрали най-голям брой гласове, съответно с по 3 „ЛЮБИМИ МАРКИ” във всяка категория. Тези общо 45 марки отиват на трети етап в борбата за първо, второ и трето място в категорията си.

- Трети етап – (9 март – 23 март 2010 г.) – Финално гласуване. В последния етап от класацията се гласува за 1 от 3-те марки в 15-те финални категории, като гласуването ще завърши със специална церемония на 23 март 2010 г. Ще бъдат обявени и наградени марките във всяка една от 15-те категории според класирането им. Голямата награда – Grand Prix и титлата „Любимата марка за 2009 г.” – ще бъде връчена на марката, получила най-много гласове. Всички марки, класирани на първо място в категорията си, получават правото да се наричат „Любима марка в България”, като се уточнява и категорията.

Потребителите номинират или гласуват, като потвърждават избора си през линк, изпратен автоматично на електронната им поща, посочена за контакт. Непотвърдените гласове не се отчитат.

В първото издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" потребителите избраха Nokia за Любима марка в България за 2008 г.. Победителите в останалите категории:

Хранителни продукти – Milka
Черна техника – Sony
Хигиенни продукти и козметика – Nivea
Безалкохолни напитки – Coca-Cola

Автомобили – BMW
Медии – bTV
Спортни облекла – Adidas
Високоалкохолни напитки – Jack Daniel’s
Нискоалкохолни напитки – Загорка

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

За Контакти:

Иво Йотов
РОЙ Комюникейшън
тел: +359 2/961 59 71
мобилен: +359 884 24 04 36
e-mail: iyotov@roibg.com

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-01-20 

Драматично окастрени рекламни бюджети, гигантско продуцентско преселение, страх от неизвестнотостта и неконтролируемостта на пазара, НЕпровалени сделки, сбогуване с тв лица и канали, писане и брисане на медийни закони, "Цената на истината" и още по-скандални предавания, "Перла"-а-а-а. Така накратко изглеждаше телевизионната 2009-а година у нас.

Предсказанията на АРА

Разходите за реклама в медиите през 2009 г. ще се редуцират между 20 и 25 процента. За телевизионния сектор "предсказанието" дори предвеща спад от 30%. Прогнозата направи в края на миналата зима Асоциацията на рекламните агенции (АРА) на годишния си форум. С колко точно са се стопили инвестициите, изчислени за 2008-а година в размер на 518 805 млн. лева, скоро ще разберем.
Средствата, изхарчени за телевизия през изминалите 12 месеца, са рекордно по-големи от тези в предходните години, категорични са продуценти. Според тях финансовата криза е само в приходната част. Така, . напук на всички европейски прогнози, телевизията в БГ ще остане водещият комуникационен канал по привличане на аудиторията.

Продуцентското судоку

През 2009 г. у нас се реализира най-мащабното в телевизионната ни история продуцентско разместване. То накара тв каналите като луди да подреждат судоку, в някои случаи за начинаещи. Тон за песен дадоха Иван Христов и Андрей Арнаудов. Т. нар. опосуми преместиха продуцентската си къща "Междинна станция" от bTV в Нова телевизия. Двамата "сблъсковци" се отказаха от първата частна национална телевизия след дълги години сътрудничество, приходи и висок рейтинг. Ябълката на раздора изигра късното им токшоу, за което преговаряха с bTV повече от година. По първоначални данни предаването трябваше да се излъчва всяка делнична вечер, веднага след "Шоуто на Слави". През пролетта Иван и Андрей направиха още един успешен сезон на "Мюзик Айдъл", но заради слабия интерес от програмната схема на медията изпадна друга тяхна продукция – "Това го знае всяко хлапе". След провалената комуникация за късното им шоу двамата отидоха при досегашните си конкуренти от Нова тв. Според публикации в пресата трансферът бил най-скъпия до момента и се изчислявал на няколко милиона лева. Загърбвайки bTV, Арнаудов и Христов отново заиграха в един отбор – този път в Нова тв, с ментора си Нико Тупарев. След кратко отсъствие той пък се върна в тв канала и направи поредното издание на "ВИП брадър", а сега подготвя семеен Брадър. В медията на MTG "опосумите" всяка делнична вечер разиграват мечтаното късно шоу, а в съботните дни продуцират осемчасово магазинно предаване. В него като водещи се изявяват и съпругите им. Докато "Междинна станция" се преселваше, публично достояние стана и друго велико продуцентско разместване -"Господари на ефира" изпадна от програмата на Нова тв. Така продуцентската компания "Глобал вижън" на Джуди Халваджиян и Асен Чанков, вече е част от bTV. Магърдич Халваджиян, който стои зад "Глобал филмс", преведе в същия канал друго емблематично за Нова тв предаване – "Пълна лудница". В резултат може би на хигиеничните продуцентски размествания, в навиците на аудиторията настана тотална каша.

Колкото-толкова

През 2008 г. български медии се изкупуваха на килограм от западни компании – Нова телевизия стана част от шведския гигант MTG срещу рекордните 620 млн. евро, а ТВ2-сега PRO.bg и РИНГ, бяха придобити от СМЕ срещу $172 млн. През миналата година обаче финансовата криза почти замрази този вид активности. Заради нея дълго бе забавена сделката с купуването, също от СМЕ, на bTV. Очаква се нейното обявяване да стане факт в началото на март. В края на 2009-а година пък медията пусна още един свой бранд – bTV Cinema, месеци преди това GTV се прероди в bTV Comedy, а Албърт Парсънс бе сменен от Гари Дейви. Парсъсн бе начело на тв канала на News Corp. от неговото създаване у нас.
Други инвеститори пък предпочетоха открито да завземат нови пазари при това точно в момент на рецесия. "Стевия Комюникейшън", част от европейската медийна група Atlelys, например купи половината от акциите на тв "Европа". Австрийската компания се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург – Лотринген, а негов основен партньор у нас е Христо Грозев. Новинарският тв канал вече има двама директори – Любомир Попов и Мартин Минчев. Преди сделката медията се управляваше от брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил Стоянов. Той все пак остана акционер в тв канала, а от няколко месеца е евродепутат в Брюксел.
С нова програмна схема, аналогови ефирни честоти и ръководство се «събуди» ефирната вече TV7. От септември неин шеф е Светлана Василева. И тази телевизия вече е собственост на австрийски фонд -"България медия холдинг GMBH", който бе специално създаден. Негов финансов консултант е Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна-търговска банка.
През 2009-а година БНТ почерпи послучай 50-ия си юбилей. Малко преди това шефката на държавната телевизия Уляна Пръмова предупреди депутатите, че ако не отпуснат повече средства за медията през 2010 г, тя е заплашена от фалит. Народните представители не взеха думите й насериозно и не коригираха цифрите. Така издръжката остана в размер на 60 млн. лева.

Кръции, срежи

2009-а година обаче се оказа последната в кратката история на друга новинарска телевизия – RETV. Фондация "Граждански медии", представлявана от Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, оповести в края на ноември, че са инвестирали 9 млн. лева, но заради стагнацията на рекламния пазар няма как да продължат. И хлопнаха спряха медията.
Шведският фонд EOT V пък прибави в портфолиото си всички акции на "Евроком" и 70% от тези на "Кейбълтел". Сделката включи и "Кейбълтел Македония" и бе за 200 млн. евро. Двете дружества у нас всеки момент ще бъдат обединени, а като резултат от това вече са съкратени над 200 човека. В края на миналат година от ефира на bTV бе изрязан Николай Бареков. Скандалът няколко дни бе основна тема на вестниците, тъй като се появиха версии, че разводът е продиктуван по финансови причини. Бареков пък разказа как имал няколко оферти за големи медийни проекти. Един от тях бил да оглави TV7, но оттам бързо отрекоха. Засега бившият тв водещ ще се изявява в собствения си сайт -bnews и неговите производни. Голямата ножица използва и PRO.bg – от ефира й изпадна Светльо Витков. Бившият вокалист на "Хиподил" водеше предавене в късния следобед, но не успя да генерира достатъчно гледаемост. От програмата на медията изпада и нетолкова скандалния вече Азис. Нова телевизия пък отряза наполовина изявите на откритието си през 2009-а – Диана Найденова. Журналистаката от "Дарик" замести през лятото Лора Крумова като пренесе в тв ефира и радио рубриката си "Челюсти". Предаването обаче бе спряно от началото на 2010 г. и в момента се умува дали може да му се намери по- подходящо място. Дотогава Найденова ще продължи да се изявява не само в радиоефира, но и в съботната "Станция нова" на Иван и Андрей. С голямата ножица се разшета и новото правителство – в края на миналата година отмени Закона за публичното радиоразпръскване. Документът бе приет почти апокрифно в самия край на мандата на предишния кабинет. Текстът предвиждаше изграждането на две държавни дружества, които да гарантират цифровото разпространение на БНТ и БНР. Новата власт обаче ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници, като обяви конкурс.

НЕ Всички обичат турски сериали

Хитът на 2009-а безспорно бяха турските сериали, категорични са експертите. Така "1001 нощ" и "Перла" се превърнаха в голямото тв чудо на годината, а големите телевизии превантивно презаредиха програмните си схеми с подобни поредици за месеци напред. Сапунките от южната ни съседка биха по гледаемост дори и най-скъпите риалити формати като "Сървайвър", например. Големите ни медийни тигри- bTV и Нова тв по едно и също време полудяха и по танцувалните предавания. В края на годината и двете затанцуваха с аналогични формати – VIP Dance по Нова тв срещу Dancing Stars 2 по bTV. Може би, предусетили безмислието на подобни начинания, за март двете медии ще се изправят една срещу друга с различни проекти. От bTV ще заложат на новия за нашия ефир формат "България търси талнт", а от Нова тв – на Биг Брадър, само че в непознат, фемили вариант. Освен новите риалити формати, медийната и рекламната гилдии са в притаено очакване на 2010-а г. и по-специално на поправките в Закона за радиото и телевизията. С тях ще се вкара product placement-ът, който най-вероятно ще промени цената на телевизията през 2010 г.

Стр. 9, 10 – 11

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Още през 2000 година един от най-авторитетните английски всекидневници The Guardian започна масирани инвестиции в интернет и това постави изданието в отлична позиция на медийния и рекламен пазар. Със своя либерален поглед към новинарския поток, традиционното представяне на различни гледни точки и търсенето на обратна връзка от читателите, онлайн изданието guardian.co.uk генерира голям трафик както на острова, така и сред многомилионна международна аудитория. Дигиталният опит на британската медийна група сподели пред българска аудитория Лиз Бътлър на конференцията за дигитален маркетинг – Weblt. C нея поговорихме за предимствата на уеб базираните медии и как иновациите променят традиционните медии завинаги.
За SIGNCAFE Г-жа Бътлър сподели, че е заинтересована от големи български рекламодатели, които се опитват да достигнат до пазара в Обединеното Кралство, както и от всеки, който би желал да използва международната рекламна мрежа на The Guardian, за да рекламира в България.

- Доколко иновациите променят традиционните медии?

- За изминалите 160 години вестникарският бизнес не се е видоизменил кой знае колко. Но сега промените са много динамични. В сегашната действителност сме длъжни да имаме уеб-сайт с достъп чрез мобилни технологии, постоянно да диверсифицираме начините за предаване на съдържание. Наскоро например пускаме iPhone приложението си. Като организация преминахме през големи промени в последните няколко години – наложителен, макар и не много гладък процес. За медийната група работят вероятно над 500 журналисти. Традиционно те са разделени на The Guardian, The Observer и guardian.co.uk журналисти. Тенденцията обаче е всеки журналист сам да качва своите материали на уеб-сайта, да прави podcast-и и видео. Разработихме сериозна програма за обучение. Разбира се, някои прегърнаха идеята, други – не. Изградихме единна инфраструктура за цялата организация. Всяка сутрин в 11 часа се прави събрание на журналистическия екип, което се излъчва в цялата сграда. Нямаме фиксирани бюра, всеки ден си на различно място.

- Какво е съотношението между уебтрафика и печатното издание?

- Ако се погледнат цифрите на нашия трафик и се сравнят с циркулацията на печатните издания, те показват 346 000 за The Guardian, 430 000 за The Observer. Чрез уебсайта имаме несравнимо по-голям обсег, 33 млн. души на месец. Затова трябва да сме сигурни, че всяка история е качена там, дори и да я няма във вестника.

- Големият въпрос, който си задават всички е какво е бъдещето на печатните издания?

- Много зависи от пазара. Вестникът е важна част от британската култура, част от семейната традиция. В други страни може би вестниците ще изчезнат, но не и във Великобритания.

- The Guardian е една от най-влиятелните онлайн медии във Великобритания. Кои са правилата в онлайн комуникацията? Основна тема във вашата презентация беше "ангажираността".

- Досега печатните издания предимно ни казваха как да мислим, какво да обличаме и как да се държим – еднопосочна комуникация, почти като проповед. В дигиталната ера акцентът е върху ангажираността – да се създаде основата на дискусия, така че потребителят да иска се "върне" с коментар. На вестникарските страници може да си позволиш да разкажеш историята за по-дълго време, в уебформат трябва да достигнеш до същността много бързо, за да не загубиш интереса на потребителя. Съдържанието трябва да е много по-визуализирано – със снимки, видео, аудио-файлове, които потребителят да си свали на iPod-a и т.н. Практиката ни показва много интересен факт – дори да разкажеш една впечатляваща история, ако е поднесена без снимки и видео, генерира много по-слаб трафик.

- Променя ли интернет традиционния бизнес модел на вестниците?

- Дълги години е било достатъчно хората да си купуват вестници с търговска реклама, но сега медийните организации трябва да мислят за източници на допълнителни доходи, нови рекламни формати. Разработихме диверсифицираната мрежа The Guardian Green Ad Network, чрез която определени рекламодатели могат да достигнат например до студентите или до хора с определен етнически произход.

- Смятате ли, че глобалната криза увеличи използването на Интернет?

- С настъпването на кризата, въпреки всичко, което се случваше с икономиката, всъщност ние продадохме повече вестници. Вероятно защото покривахме теми за финансови институции и случващото се по света. Все пак, кризата повлия на медийния сектор – приходите ни от рекламна дейност паднаха драматично. Онлайн изданията вървяха стремглаво нагоре през последните 8г. и когато кризата удари, за първи път се получи спад. Но сега изглежда се възстановяват по-бързо от печатните издания. Дигиталният ни вариант се качи над миналогодишните нива, докато печатния все още е под, поне не продължава да пада. Въпреки всичко, все още правим много повече пари от печатна реклама, отколкото от дигитална. Съотношението е 70% на 30% в полза на печатното издание.

- Великобритания беше първият пазар, където делът на дигиталната медия надмина телевизията.

- Забелязахме, че всеки път, когато някой си сваля видео файл от сайта ни – независимо дали е новина, видео за мода или за пътуване, и в началото му има 16-секунден Pre-Roll Video Advertising, това води до вдигане на продажбите и започнахме да отнемаме от дела на телевизията, защото хората предпочитат да похарчат парите си по интернет. Така че съветвам издателите да имат качествено аудио и видео съдържание на сайтовете си.

- Кои са най-съвременните и ефективни рекламни и маркетингови инструменти, които предлагате на рекламодателите онлайн? Споменахте колко са важни видео стрийминга, мобилните приложения…

- Стартът на нашето iPhone приложение е най-вълнуващото, което предстои и вероятно ще търсим спонсорство по това направление. Най-добри резултати сме постигали при цялостни решения за съдържание. Работим съвместно с рекламодателя, създаваме микросайт, качваме го на нашия сайт. Пример за това е работата ни с Audi през последните 4 години. Преди около 2г. създадохме "Бъдещето на храната", видеоклипове с много известни готвачи, които трябваше да приготвят храната си с помощта на инструменти от автомобилите Audi. Създадохме и филм, продуциран от Audi, след което цялото съдържание беше качено на уебсайта. Залагаме не толкова на традиционна реклама, колкото на цялостни решения за съдържание.

- Интернет дава добра възможност за демографско ориентиране. Какво е нивото на този тип таргетиране във Великобритания?

- Всеки един от каналите на уебсайта дава демографска разбивка на публиката по възрастови групи, полов признак, приходът на семейството, колко коли притежават…огромно количество данни. Освен това ползваме поведенческо таргетиране. Ако посетите нашия сайт, научаваме IP адреса ви и чрез него следим кои сайт,ове посещавате. Ако например посетите 2-3 сайта за мода и един голям сайт за дамски чанти, ние разбираме, че се интересувате от дамски чанти. Съответно можем да предложим на бранд като Dolce&Gabana таргетирана група потребители, склонни да купят дамска чанта. По този начин можем да създаваме сегменти. Ако вземем една хотелска верига или който и да е рекламодател, който иска да таргетира на голямо европейско ниво, разглеждаме регистрираните наши потребители на позиция мениджър и нагоре; след това тези, които са прочели поне по пет сайта с бизнес информация за последните няколко седмици, пускаме тази информация през Audience Science – софтуера, който ползваме, и получаваме точно колко хора можем да таргетираме за 2, 3 или 4 седмици.

Стр. 7, 8

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Христина МАШКОВА | 2010-01-20

Сделки, социални мрежи, нови технологии, мобилна реклама, нови рекламни платформи – изминалата година определено не беше скучна за сектора

Честита Нова Година -здраве, щастие, любов и повече… импресии! Независимо дали сте блогър, издател на онлайн съдържание, маркетолог, рекламна агенция или IT специалист, със сигурност това е пожелание, което се отнася до вас. За всички в интернет е ясно, че повечето посещения за проекта/клиента водят до по-голяма популярност, оттам до по-голям пазарен дял онлайн, а ако изиграете добре картите си – и до по-големи приходи (от реклама, продажби на стоки и услуги и т.н.).
А какво се случи на родната интернет сцена през изминалата 2009 година? Кои бяха най-посещаваните сайтове, какво се случи с традиционните играчи, имаше ли големи печеливши или губещи в период, когато думичката "криза" беше толкова често употребявана?

Най-посещаваните сайтове за 2009

Традиционно най-посещаваните сайтове в България и през 2009 г. бяха Google, уеб базираните пощи, ентъртеймънт и торент сайтовете. Това твърдение статистически може да се потвърди единствено от данните на Alexa и Ad Planner на Google, тъй като двете официални онлайн пийпълметрични системи в България Гемус и Нилъсн не измерват посещенията на големи чуждестранни сайтове у нас, нито тези на торент сайтовете.
Разбира се, имаме и големия печеливш – без много усилия, никакъв маркетинг и реклама на местна почва, Facebook навлезе стабилно, настани се и си извоюва голям пазарен дял в България. Според Alexa Facebook е вторият най-посещаван сайт у нас, а Google Ad Planner го поставя на трето място с 1,3 млн. уникални посетители месечно (по последни данни за ноември).
Неусетно социалната мрежа, приложенията й и различните апликации, промениха навиците на масовия интернет потребител. Яйчният живот продължи да става все по-малко личен, а сегментът на публикуването на снимки онлайн се разви значително именно благодарение на Facebook. Статусите там пък вече изместват традиционния sms и пожелания от типа на "ЧРД", "ЧНГ" или "Честита рожба" често се пускат първо и/ или единствено онлайн. Съвсем логично, според данните на трите мобилни оператори, на Нова година са изпратени около 2 милиона SMS-a по-малко в сравнение с посрещането на 2009, т.е. понижението е с 20%.
Социалният гигант промени и доста бизнес модели като цяло, появи се работна позиция "маркетинг специалист за Facebook и социалните мрежи" – в големите компании има отделни хора, които създават фенстраници, разработват апликации, създават групи. Целта е една – мрежата да се използва като източник за повишаване на посещаемостта, изграждане на лоялност към марките и генериране на трафик.
Миналата година беше успешна и за друг голям социален сайт. През 2009 все по-малко бяха хората у нас, които питаха "Ама какво е Twitter?". Вече може да се каже, че в България има Туитър – общност и тя става все по-голяма и стабилна (120 хил. уникални потребители по последни данни на Ad Planer), a примерите за важна информация, научавана/изтичаща първо в сайта за микроблогинг са многобройни – напускането на Бареков, идването на AC/DC, най-различни технологични новини и тенденции и дори новооткрити работни места. Twitter успя да влезе и в топ 50 на най-посещаваните сайтове в България (45-то място).

Традиционни (и нетолкова) играчи

Въпреки че през 2009 не се наблюдаваха големи сливания, цялостни придобивания или появи на нови и значими играчи в българското интернет пространство, изминалите 12 месеца не бяха от скучните.
Годината започна с придобиването на 16,77% от капитала на Инвестор. БГ АД от 3TS Cisco Growth Fund през февруари и завърши със закупуването на още 1,17% от Инвестор от 3TS Cisco Growth Fund и слухове за тежко финансово състояние и впоследствие подготвяно закупуване на една от големите медийни групи.
Относно сайтовете, през март "Мейл БГ ЕАД" придоби от Икономедиа Radar.bg. През юли MSKey Group (собственик на Sportal. bg) закупи Data.bg, а през август Нет Ентертейнмънт Груп ООД (собственик на bg-mamma) придоби 76% от Winner.bg.
През 2009 г. се състоя и премина много успешно юбилейното 10-то издание на БГ сайт, организирано от Жюстин Томс и фондация БГ Сайт, а през ноември 10-годишнина празнува и Мейл БГ.
Тук не можем да не отбележим и няколко медийни събития, засягащи пряко или косвено случващото се в интернет, а именно преименуването на ТВ2 и създаването на новата марка – Pro.bg, която заявява сериозни амбиции и за интернет присъствие и отделя значителни рекламни бюджети и за онлайн реклама.
Не може да пропуснем и нелепата смърт на бутиковото радио RFI, както и прекратеното излъчване на гражданската телевизия RE:TV. Двете събития се случиха почти по едно и също време и множество наблюдатели и потребители ги изтълкуваха като нещо знаково за качеството на медиите и медийното търсене у нас.

Интернет рекламата

Едно от най-важните неща за интернет бранша през 2009 г. бяха първите стъпки към създаването на IAB България – орган, който да регламентира и стандартизира интернет рекламата в България – стъпка, много необходима на всички играчи, която да стандартизира и даде силен тласък на интернет рекламата чрез редица семинари, обучения и добри практики. В края на септември бе създадено сдружението "Интерактив Асошиейшън България" , обединяващо водещите интернет медии, които покриват над 90% от интернет аудиторията в България и събират над 80% от пазара на онлайн рекламата в страната: Инвестор, Нет Инфо, Икономедиа, Дарик Нюз, Дир.БГ
Сдружението е отворено за членство на интернет медиите, технологичните компании, рекламните агенции и рекламодатели, които активно създават и развиват пазара на интерактивната реклама в България. Председател на асоциацията е Жанет Найденова. По все още непотвърдени данни се очаква именно "Интерактив Асошиейшън България" да е ядрото и двигателят на Interactive Advertising Bureau (IAB) в страната, но очакваме повече по темата през 2010.
Миналата година у нас за първи път се състоя и Webit – първият по рода си форум в Югоизточна Европа за бизнес и дигитална реклама. Организатор на Webit е Пламен Русев, основател на design.bg и председател на е-Акаделлия. На изложението присъстваха специалисти от България, както и чуждестранни лектори и гости.
По време на Webit се случи още нещо интересно за бранша, а именно – стана ясно, че рекламната мрежа EasyTrader вече няма да работи със Zamunda. Стъпката се обяснява с желанието да се работи със сайтове с легално съдържание и като цяло повдига въпроса за рекламата в сайтове с голям посещаемост, но неизяснено авторско съдържание.
Миналата година много усилено започна да се говори и за SEO (Search engine optimization), а първата SEO конференция, организирана от експерти в областта; Огнян Младенов (SEOM), Мартин Христов (WebmasterBG), Георги Георгиев (Изгодно БГ) и Пламен Томов (БГ Кулинар), показа, че в България, освен че има голям интерес по въпроса, има и много добри специалисти.
Също така 2009 бе годината, в която не минаваше събитие или конференция, в чиито рамки да не се споменава за мобилната реклама и нейният потенциал. Експериментиращите и смелите в тази област през 2009 бяха: Мтел с възможност за реклама във Водафон,- Икономедиа с кампанията си за абонамент през мобилния телефон използвайки click-to-call; и Инвестор с кампания "Nokia N97 Mini c Vivacom Злато" в мобилната версия на Dnes.bg.
В рекламен аспект много се говореше и за СРС рекламата (Cost Per Click). Рекламодатели решиха да разпределят част от бюджета си за този инструмент, отделяйки му между 10 и 20% от общия бюджет за интернет. СРС доказа, че при правилно използване и умело комбиниране с други видове реклама, дава отличен помощен резултат на кампаниите. През 2009 обаче все още имаше компании, които използват един и същи дизайн както в СРС мрежите, така и в имиджовата си кампания.
Относно целия интернет рекламен пазар официални данни за момента липсват, като според едни наблюдатели и пазарни участници пазарът е надолу спрямо 2008, а според други – отбелязва повишение от 10-15%.
Конкретно приходите на Инвестор. БГ АД, базирани изцяло на интернет реклама, са нараснали през 2009 с 12%, а очакванията на компанията за следващата година са за покачване на целия пазар с между 10 и 20%. Прогнозите конкретно за Инвестор за 2010 са за ръст от 30%.

Предизвикателства за 2010

Предизвикателствата са много и отново са свързани със социалните мрежи, новите технологии, мобилната реклама. Относно интернет рекламата редица чуждестранни изследвания показаха и доказаха, че тя е с най-големи перспективи в общия рекламен микс. Както знаем във Великобритания вече е факт лидерската позиция на интернет в света на рекламата, изпреварвайки досегашният първенец -телевизията. У нас интернет рекламата също има изпреварващ ръст спрямо останалите рекламни сегменти, въпреки че позициите й в общата класация все още не са чак толкова високи. Що се отнася до нагласите за 2010 г., според запитаните от Investor.bg експерти от бранша, те са по-скоро оптимистични и положителни.

Стр. 17, 18 – 19, 20