сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ | 17.02.2013

Имената на политици, бизнесмени, клиенти на прокуратурата и офшорки изскачат зад създателите на сайта за разследваща журналистика

След серията разкрития на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" мнозина вероятно се питат кой стои зад сензационните му публикации. Част от отговора на този въпрос, оформен като компромат, от известно време усърдно се разпространява от някого по интернет форумите. По темата обаче има предостатъчно информация и в официалните източници.
Зад сайта "Биволъ" стои "Бивол" ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и "покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги", както и "търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол".
Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Алкалай. Според запознати двамата живеят на семейни начала от няколко години. "Бивол" ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай.
В bivol.bg почти няма реклами а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на "Бивол" ООД през 2009 г. фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. Отчетът за 2012 г. още не е публикуван. Според актуалните данни дружеството плаща осигуровки само на един служител.
"Бивол" ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност "Сани" ООД. После Лолов ще се превърне герой на "Биволъ", вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че пребивавал в "Сани" ООД само два месеца, а Светлозар Лолов е неговият най-добър приятел от детинство: "Баща му почина, когато беше на 10 години, и моето семейство му помагаше. После Зарко ми стана кум на сватбата през 1987 г. През 1994 година решихме да започнем да работим заедно." Според журналиста жената, за която се оженил неговият приятел, го е вкарала "в ъндърграунда и в сенчестия бизнес". "След като се запозна с нея, Зарко се промени много бързо. Започна голям бизнес – внос на ориз, захар. Скоро разбрах, че около него нещата не са наред", разказа Асен Йорданов. Той обясни, че е правил разследвания за бизнеса на Лолов, заради които му е била пратена наказателна бригада: "Заради случая се срещнах лично с главния прокурор Борис Велчев. Лолов прати хора да заплашват и главния редактор на списание "Правен свят" Гергина Банкова, и журналиста Иван Рачев, с когото сме правили съвместни разследвания."
В следващите години Асен Йорданов управлява други две фирми за търговия, а през 1998 г. се регистрира като едноличен търговец. В следващото десетилетие той вече се включва само в неправителствени организации, най-любопитно от които е сдружението .Движение за защита на дюните и плажната ивица". Интересното е това, че в него освен журналиста са все бизнесмени собственици на хотели в Слънчев бряг. Самото сдружение е регистрирано през септември 2007 г. в един от въпросните хотели, който в туристическите сайтове се рекламира така: "тихо, китно и приятно място, непосредствено след обширните пясъчни дюни на плажната ивица"… Лицето на "гражданското движение" е собственикът на хотела Михаил Инджов. Друга любопитна фигура в това сдружение е Румен Кулев, който междувременно кандидатства за кмет на Несебър с бюлетината на РЗС и е избран за общински съветник. На вота през 2011 г. Кулев пак се включва в надпреварата за градоначалник и отново влиза в местния парламент, този път от името на коалиция "Либерален съюз Несебър".
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че в сдружението е бил поканен от собственици на хотели, запознати с негово журналистическо разследване за подготвен план за бетониране на дюни: "Бяха прочели текста и ме поканиха да се включа. Целта на създаването на сдружението бе да се запазят последните 500-600 декара дюни в южната част на Слънчев бряг, които все още не бяха застроени." Според Асен Йорданов бившето ръководство на комплекса с шефове Младен Мутафчийски и Малина Бакалова са разработили проекта за строителство върху пясъка. ,Други собственици на хотели обаче си дадоха сметка, че ако това се случи, туристическият бизнес в Слънчев бряг приключва и районът става жилищен. Благодарение на нашата намеса планът на Мутафчийски се осуети. И сега дюните в района около "фрегата" и около хотел "Оазис" са сравнително запазени", смята Йорданов.
Вторият съдружник в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също има интересна бизнес биография. Тя участва в управата на две сдружения и няма друг бизнес на свое име. Управител е на пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг" ЕООД, която се води собственост на "Айдиъс фор янг имидж" ООД, САЩ. Преди това Алкалай работи в "Промет стийл" първоначално като специалист по човешки ресурси, после като завеждащ връзките с обществеността. "Опитът й дава увереност да излезе на свободния пазар, а това съвпада с намеренията на американската "Айдиъс фор янг имидж" ООД, специализирана в консултации, PR и реклама, да стъпи на българския пазар. Не е трудно собствениците на дружеството да бъдат убедени, че точното място е Бургас", пише във визитка към нейно интервю във в. "Пари" от 2009 г. Въпросът е, че за американската компания няма никакви данни в интернет освен във фирмения регистър Bizapedia. com, където фигурира от май 2006 г. – няколко месеца преди да направи "българската си инвестиция". "Айдиъс фор янг имидж" е регистрирано в офшорната юрисдикция окръг Колумбия. При вписване на фирма там данни за собствениците, разбира се, не се изискват. Първоначалните разходи са около 2000 долара, а след това поддръжката на компанията излиза под 1000 долара годишно, в това число държавните данъци и такси в размер на 90 долара…
Пълномощник на компанията в България първоначално е бизнесменът Асен Янчев Кузмов. Същият е управлявал и друга американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. Става въпрос за "Трансатлантик фрейтърс, инк", регистрирана в Делауеър. През 2005 г. компанията получава без конкурс концесия за добив на пясък от находище в местността Инджейско блато край Несебър за срок от 35 години. Решението на Министерския съвет е странно, тъй като в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце – да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Освен това инвеститорът е обявил намерение след изчерпване на пясъка да превръща терените в "зона за отдих и туризъм"…
В края на 2007 г. концесията се прехвърля на "Трансатлантик фрейтърс България" ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на "Арбо-Арнаудов и cue" СД на Тодор Георгиев Арнаудов – член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура. На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място
в листата за общински съветниии на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец…
Асен Кузмов има и друг интересен бизнес партньор – бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър – "Геосенд комерс" ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов…
От думите на Асен Йорданов пред "ТЕМА" стана ясно, че вече не Кузмов е пълномощник на американската офшорка, която притежава пиар агенцията на неговата приятелка. Пълномощник е… самият Асен Йорданов. Тази ситуация е истинска новост за журналистическата професия в България. Съчетаването на ангажименти едновременно в пиара и в журналистика за жалост не е рядко срещано явление. Но разследващ журналист да е представител на офшорка, определено не е нещо, което се среща често вероятно не само у нас, а и по света.
Самата агенция на съдружничката в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също заслужава внимание. Сред клиентите на "Имидж едвъртайзинг", изброени в нейния сайт, изпъкват общините Несебър, Поморие, Приморско и кметство Обзор плюс РДНСК и природен парк "Странджа". Агенцията е обслужвала и предизборната кампания на несебърския кмет Николай Димитров, обвинен за длъжностно престъпление по скандала "Дюнигейт". Забележително е прессъобщението, с което "Имидж едвъртайзинг" съобщава победата му на вота през 2011 г., достатъчно е да се цитира заглавието – "Несебър се противопостави на частно-корпоративните интереси". На агенцията са се доверили още ЛИДЕР-Бургас u движение "Напред", БСП-Поморие, СДС-Царево и клуб Предприемачи-ГЕРБ. Сред корпоративните клиенти са "Слънчев бряг" АД и други собственици на хотели по Южното Черноморие, топлофикациите в Бургас и Сливен и мини "Черно море" на Христо Ковачки, купени преди две години от свързани офшорки. Сред постиженията на "Имидж едвъртайзинг" заслужава да се отбележи секцията в сайта на агенцията, озаглавена "новина на часа". Там са поместени прессъобщения, защитаващи интересите на даден клиент, но
оформени като "сензационни" новини
Например: "Приморско фалира заради договори на червената кметица", "Протестът на дистрибуторите на хляб в Приморско прилича на рекет" и т.н. Можем само да си представим какви съобщения щяха да напишат в "Имидж едвъртайзинг", ако клиент им беше не настоящият градоначалник, а бившата кметица. Много от бургарските медии обаче публикуват тези текстове, без да цитират източника и едно към едно, включително с правописните грешки, започващи понякога още от заглавието…

Стр. 32 – 33, 34 – 35 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 17.02.2013

Г-н Йорданов, как е финансиран и как се издържа сайтът "Биволъ"?

- Сайта го стартирахме със собствени средства. За домейн и хостинг разходите са около 200 евро годишно. През 2010 г. получих в Германия голяма европейска награда за разследваща журналистика. Тя имаше не само морална стойност, а и паричен еквивалент. С тези пари създадох "Биволъ". Нямаме нито един рекламодател, никой не смее да рекламира при нас. Обявили сме доброволна дарителска кампания. Който смята дейността ни за общественополезна, може да ни подкрепи. Идват някакви суми от дарения, но те, общо взето, са символични. Ние обявяваме всички получени средства. С тях не можем да поддържаме екип и да назначаваме служители. Основната работа я вършим аз, колегата Атанас Чобанов и още няколко колеги. Никой в "Биволъ" в момента не получава хонорари. Всичко е на доброволни начала. Може би някога нещата ще се променят – да имаме и рекламодатели, и повече сътрудници.

Получава ли "Биволъ" пари от пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг", в която вашата приятелка и съдружничка в "Биволъ" Алберта Алкалай е управител?

- Алберта е част от екипа на "Биволъ" и даже е публикувала в него, има публикации в сайта, под които стои нейният подпис. Основната работа обаче там я вършим аз и Чобанов. Това е написано в анонса към сайта. Алберта не се намесва в редакционната политика, тя помага, когато се налага. Тя се занимава преди всичко с агенцията, в която е управител, дори не е собственик.

Кой е собственикът?

- Собственик е американска компания от град Вашингтон. Алберта управлява клона й в България. Тя е учила извън България, има контакти в чужбина, включително и в Щатите.

Регистрацията е в офшорна зона – окръг Колумбия…

- Да, в окръг Колумбия е. Много американски компании са регистрирани там. В офшорната зона може всеки да регистрира фирма, не е задължително да е американец.

Познавате ли представителя й за България Асен Кузмов?

- Да, познавам го. Той е от Поморие. Това е човек, който работи с американски контрагенти. От две години обаче той не е представител на "Айдиъс фор янг имидж" в България.

А кой е представителят й?

- Аз съм представителят. След като останах без никаква друга работа, вече нямаше пречки да стана представител на тази американска фирма. Това е една чисто фиктивна дейност на практика. Съгласих се по молба на Алберта, за да се чувства тя по-спокойна в работата си.

Значи вие знаете имената на американските собственици на "Айдиъс фор янг имидж"…

- Да, знам ги.

Как се казват те?

- Мисля, че това няма нищо общо със сайта "Биволъ". Тези въпроси са малко тенденциозни. Не виждам основание за тях.

Има ли тази американска фирма бизнес и в други страни освен в България?

- Не съм упълномощен да говоря за тези неща.

Възможно ли е интересите на "Биволъ" и на "Имидж едвъртайзинг" някъде да се пресичат?

- То се вижда, че "Биволъ" по никакъв начин не защитава интересите на клиентите на агенцията на Алберта. Дори напротив, понякога сайтът се занимава с тях в негативен аспект и това се доказва от публикациите. Ние първи описахме "Дюнигейт", за който сега всички говорят. Ние измислихме самия термин, който всички използват. Въпреки че общината е клиент на "Имидж едвъртайзинг". Дейността на сайта няма нищо общо с дейността на агенцията. Това е очевадно. "Биволъ" е журналистически сайт, който се занимава с разследваща журналистика. Нещо, което напоследък липсва на българското общество. В него няма никаква цензура, абсолютно никаква. А пък "Имидж едвъртайзинг" е просто пиар агенция, която обслужва клиентите си.

Но е странно, че разследващ журналист е представител на офшорна компания, името на чийто собственик е тайна. Странно е също, че съдружник на разследващия журналист в сайта му за разследваща журналистика е пиар.

- Аз съм юридически представител на "Айдиъс фор янг имидж", не управлявам бизнеса й. Виждате ли някакво престъпление в това, нещо нередно? Нещата са абсолютно прозрачни. Няма защо да се притеснявам, че съм представител на американска компания 8 областта на медийните комуникации. Пак повтарям, журналистическата дейност на сайта "Биволъ" няма нищо общо с бизнеса на "Имидж едвъртайзинг". Имам силата и волята да отстоявам неговата независимост.

Стр. 36

в. Банкер | Слава АНАЧКОВА | 02.03.2013

Г-жо Сачева, успя ли някой да си направи пиар от оставката на правителството?

- Доколкото пиарът означава управление на информацията и комуникациите, никой не успя да извлече дивидент, тъй като никой не управляваше ситуацията. Но ако говорим за пиара като публичност – да, страшно много хора, които от години не бяхме виждали и дори бяхме забравили, изпълзяха на повърхността и изведнъж се представиха за гражданско общество. България в момента е истински Вавилон – има недоволни не само от сметките за ток, но и от застрояването на Банско и Пирин, има хора, които искат екологично чиста храна и по-добро здравеопазване, други се бунтуват срещу банките, на протест излезе дори един фалирал строител, защото бизнесът му е съсипан. Според мен една част от тези протести са напълно спонтанни, други са организирани, но те никога нямаше да станат толкова масови, ако в дъното на нещата наистина нямаше недоволство. Получава се лавина, което означава, че тотално е скъсана връзката между това, което се случва в живота на обикновения човек, и това, което се рисува като политическа реалност в страната.

Къде се крият причините за това разминаване?

- Оказа се, че твърде дълго време политиците и медиите си бяха самодостатъчни. Политиците си мислеха, че техните избиратели са медиите, а медиите смятаха, че техните читатели и зрители са политиците. И се създаваше впечатлението, че всичко е наред и няма никакъв проблем, докато очевидно в държавата е вряло и кипяло. Случващото се днес е резултат на активна глупост и пасивен ум. Някак си глупостта се издигна в култ, а простотията се превърна в институция. Колкото по-глупаво се изразяваха политиците, толкова повече ни се обясняваше, че това е нормално говорене и автентична политика. И това започна лека полека да разлага институциите, медиите и цялото общество.

Предсрочните избори ще ни извадят ли от тази криза?

- Нека говорим прагматично – какво ще се случи при служебен кабинет! Десетки проблеми реално няма да могат да се решат. Говори се, че дори след изборите няма да е никак лесно да се сформира кабинет – партиите ще дискутират, ще се коалират, ще се изнудват… Което означава, че през следващите пет-шест месеца България ще е забранена територия за инвестиции – и чуждестранни, и местни. Междувременно през периода на служебното правителство уличните протести и крясъци за възмездие така ще блокират държавната администрация от страх, че тя няма да изпълнява задълженията си. Почти съм сигурна, че голяма част от българските компании, които очакват пари по различни европейски програми, ще имат сериозни проблеми с получаването им. Просто цялата държава ще буксува.

Значи не одобрявате оставката на правителството?

- Смятам, че това е абсолютна абдикация от отговорност. Бойко Борисов подаде оставка, защото отново мислеше за своя пиар, а не за това, което трябва да направи като премиер. И който го е излъгал, че като докара камион с прасета в своя подкрепа и напише "Бойко Борисов кръстник на свиневъдите", ще му направи страхотна услуга, много е сбъркал. Това може би е логичен завършек на сегашното правителство, но в никакъв случай не създава добър имидж. Борисов вероятно си е мислел, че като се оттегли, ще спечели огромна червена точка, а хората ще започнат да се вайкат и да го молят да се върне, защото е единствен. Но реално погледнато се случи точно обратното. Той влезе в ролята на пожарникаря, който заряза държавата точно когато имаше пожар. И за пореден път Борисов показа, че не е смел. Сега толкова много проблеми ще излязат на повърхността, че всички политици ще стоварят вината върху него и хората накрая пак него ще мразят. Собствените му депутати също ще започнат да го изоставят, защото на много от тях вече им мирише на провал. Едно от доказателствата за това са проблемите в здравеопазването, които в по-голямата си част се коренят в Закона за бюджета на Националната здравна каса и благодарение на ГЕРБ нейният управител е изцяло подчинен на Народното събрание. А утре като нямаме парламент, кой ще регулира проблемите в сектора? Хората, които не познават технологията, по която работи държавата, смятат, че оставката действително е била единственият изход, но изобщо не е така.

А какъв е изходът?

- Отговорното поведение беше друго – Бойко Борисов трябваше незабавно да представи план за излизане от кризата с няколко мерки и да изкара мандата докрай. Най-лошото в тази ситуация е, че основни фундаменти на демокрацията, благодарение на които България се появи на картата на европейските държави и стана част от Европейския съюз, бяха сериозно компрометирани. Затова ролята на всеки интелигентен човек в момента, независимо дали е граждански активен или не, е да обяснява какво представлява държавата, какво означава демокрацията и общо живеенето. Необходимо е всеки мислещ да ограмоти поне трима немислещи, за да си спасим държавата. Разбирам всеки един, който е беден и гладен, съчувствам му, но той трябва да знае, че неговият гняв и неговият глад могат да направят нещата много по-лоши. Агресията нерядко е майка на глупостта и апелът ми към протестиращите е да не са толкова безпардонни, а вместо това да проверяват добре компроматите, която им размахват пред носа. В този ред на мисли всички опити да се прави пиар от ситуацията ще бъдат пометени, защото сега изобщо не става въпрос за опаковката – съдържанието е нарушено много дълбоко.

Но политическите лидери дадоха и дават всичко от себе си да извлекат дивиденти от случващото се и ако съдим по речите им, предизборната кампания определено вече е в ход…

- Не откривам особен смисъл в говоренето на Бойко Борисов, а поведението му на консултативния съвет при президента Росен Плевнелиев и начинът, по който три пъти го прекъсна, смятам за абсолютно скандално. С говоренето си Цветан Цветанов пък винаги се е опитвал да надскочи собствения си интелектуален потенциал, в резултат на което думите летят над мислите му без всякаква връзка между тях. Що се отнася до Сергей Станишев, той направи толкова рязък завой към популизма, че неговият вербален комунизъм ме плаши много повече от реалния вандализъм на улицата. Иван Костов също доста промени своето говорене, напоследък звучи изключително прагматично и се опитва да насочва към конкретни неща. Но създаденият му образ на човек, който не е правил добри неща за България, пречи на хората да възприемат думите му. Изключително добър оратор, може би един от най-добрите в парламента, е Лютви Местан. Лично аз имам своите задръжки по отношение на партия ДПС, но речта на лидера й при дебатите за оставката определено беше доста съдържателна. В момента Росен Плевнелиев също се опитва да промени поведението си, защото той пък се бори с голяма доза обществено неодобрение. Да, много хора гласуваха за него, но компромисно. Малцина са тези, които убедено вярват, че той е президентът на България. И в тази кризисна ситуация много си личи липсата на обществен опит при него. Той беше успешен бизнесмен и като такъв беше успешен регионален министър. Но определено не беше подготвен за ролята на обществен балансьор, който да осигурява най-висшата хармония в обществото. Много е важно какво ще направи Плевнелиев през следващите седмици. Ако не съумее да се справи със ситуацията, ако си изиграе глупаво козовете и действително си позволи да предложи съветниците си за правителство, както се говори, може да се окаже първият президент, на когото ще му бъде поискана оставката.

Основните протести повлякоха други след себе си, но в деня, в който Борисов подаде оставка, пред парламента имаше 2-3 хил. души. Кога толкова малко хора са сваляли правителство?

- Борисов според мен си подаде оставката, защото спря да има международна подкрепа. Той самият призна за телефонен разговор с Путин, а градските легенди разказват, че непосредствено преди оттеглянето си е бил в американското посолство. Какво наистина се е случило вероятно ще разберем след време, но при всички положения нито протестите, нито окървавената глава свалиха кабинета. Личното ми мнение е, че след като успя да пренесе принципа "тука има-тука нема" от Министерството на вътрешните работи през местната власт до Министерския съвет, той се опита да го приложи и в международен план, но абсолютно сбърка. Борисов се озова в менгемето между САЩ и Русия, без да е полезен нито на едните, нито на другите. Опита се да скрие този факт, но не успя, защото след оставката му последваха редица неадекватни прессъобщения от Министерския съвет. Първото известие, според което Бан Ки Мун му пожелава успех на изборите, бе опровергано от говорителя на генералния секретар на ООН. Следващото съобщение беше, че израелският премиер Бенямин Нетаняху също му пожелава успех и понеже не всеки у нас владее иврит, не успяхме да разберем дали информацията е автентична. Но когато поздравлението на британския министър-председател Дейвид Камерън за позицията на българското правителство за "Хизбула" беше представено като лична подкрепа за Борисов на предстоящите избори, стана абсолютно ясно, че премиерът в оставка се опитва всячески да внуши, че продължава да има международната подкрепа, която на практика е загубил.

Каква личност е способна да спечели доверието на избирателите на предстоящите предсрочни избори?

- Всяка политическа сила, която поддържа разумно, спокойно говорене, но се отвори и за гражданска квота, ще има успех. Хората имат остра нужда да чуят нещо по-разумно, защото твърде дълго слушаха пълни глупости. Лично аз бих вярвала на човек, който е добронамерен към света, но може да бъде решителен и когато е необходимо, да вземе и по-твърди мерки. Хората искат решенията да се взимат сега, веднага. Не е коректно непрекъснато някой да ги лъже, че нещо се прави за тях. Затова съм против идеята за нови лица в политиката. Тя се нуждае от светли умове, а не от нови лица – сменихме достатъчно до момента. И Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов бяха нови лица. Политиката е арена за хора, които са напълно себереализирани и са в онзи етап от живота си, когато искат да дават и да правят нещо за другите. Лица, които тепърва ще учат, ще ходят на специализации, ще структурират бизнеси или ще си купуват апартаменти, няма как да са полезни за обществото. Най-голяма нужда от това политиците в България да са умни има бизнесът. Защото умните политици създават условия за качествен бизнес, а той от своя страна – условия за качествен живот на хората. И това е нормалната логика, която трябва да се следва.

Стр. 12

www.cross-bg.net | 01.03.2013

Лондонското училище по PR /London School of PR/ (www.upr-consultancy.com) стартира нов курс по Управление на репутацията на 20-ти март 2013 година.

Програмата включва 14 модула, които са разпределени в период от 3 месеца. Обучението е концентрирано изцяло върху разработването на реално приложими стратегии и техники за управление на репутацията на даден бранд или организация.

Акцент в програмата е интегрирането и адекватното използване на новите „комуникационни екосистеми” от дигитални технологии и социални мрежи.
Ментори и преподаватели ще бъдат специалисти и практици, висши мениджъри от бранша, които са доказали своя талант на комуникатори в редица международни топ компании, сред които:

@ Джон Далтън – Директор на LSPR и LSPR Worldwide, специалист по кризисни комуникации;
@ Гергана Василева – Директор на LSPR – България;
@ Магдалена Николова – Oрганизационен психолог, НЛП треньор и бизнес коуч в МЛС Интернешънал и НЛП Тренинг Център
@ Даниела Димитрова – Маркетинг мениджър на BMW Group България;
@ Дора Стрезова – Маркетинг директор на Danone Russia;
@ Любов Костова – Директор на British Council България;
@ Светлана Ставрева – член на PR екипа на IBM Growth Markets Unit във Виена;
@ Мария Тойчева – Управляващ партньор в И-Вижън, специалист по маркетинг и бизнес стратегии;
@ Велислава Попова – Главен редактор на информационния сайт dnevnik.bg;
@ Ирена Комитова – Член на борда на Оргахим АД и The Black Sea Property Fund;
@ Виктория Блажева – Директор „Връзки с обществеността и комуникации“ на УниКредит Булбанк

Учебните курсове ще се провеждат в централата на училището – бул. Витоша 180, а модулите от програмата обединяват основните насоки в съвременния PR и управление на репутацията чрез холистичен подход към професията. Подробна информация за всеки елемент от курса, може да бъде намерена на официалната страница на LSPR за България – www.upr-consultancy.com.

Начало на обучението: 20-ти март 2013 година

Тема: Коментар на Николай Бареков за работата му в ТВ7

Водещ: Отиваме пък към централното студио, където е Николай Бареков. Добро утро, Ники.
Николай Бареков: Добро утро, колеги. Аз не искам да ставам адвокат на никого, още по-малко пък на Марешки. Но забележете, по време на тези протести, които вече продължават 22 дни колцина бяха политиците, които се осмелиха да отидат при народа. Единият, който е в момента сред народа е при мен в студиото тази сутрин. Но за него е разбираемо, защото не е участвал в изпълнителната власт. А Марешки все пак се размина с много малки поражения – едно побутване, едно поплюване и едно избутване от хората там. Мисля, че все пак е добър резултат за г-н Марешки. На езика на футбола, тъй да се каже Марешки загуби само за 0:1.
Водещ: И то беше гол от дузпа.
Николай Бареков: Да. Да видим тези, които управляваха изминалите 10-12 години и последните четири, последните осем те с какви очи биха могли да излязат на тези протести. Както виждате, и не излизат. Сега, искам да кажа, че ще има нещо много интересно в началото на Гореща точка тази сутрин. Осъзнавам, че това, което правя сега, освен че е някаква прозрачност, е при всички положения нещо, което не е обичайно да се прави и не би трябвало да се прави. Но по повод, така, медийните атаки срещу мен от години на кръга Недялко Недялков и Алексей Петров тази сутрин съм принуден да извадя на светло договорите си за заплащане от страна на ТВ7. Това го правя като изпълнителен директор и като член на Борда на директорите. Не съм искал разрешение от абсолютно никого. Правя го по собствена воля и на собствена отговорност. Съзнавам, че може би няма да е добре и за служителите на тази телевизия, които аз управлявам това да се случи. Но при положение, че в интернет бях уволнен в петък от лицето Недялко Недялков и тогава беше пуснат компроматът, който циркулира и до днес, че взимам 60 хил. лв. заплата – с 10 хил. повече от Кристалинка Георгиева, кандидат за премиер, аз съм принуден и да стигна до тук. Същите лица, само ще ви напомня, миналото лято пуснаха абсолютния фалшификат на сметка от Френската ривиера в размер на 100 хил. евро, която най-безсрамно твърдяха, че аз съм платил. Длъжен съм да го направя, защото осъзнавам, че очевиодно съм заплаха за някой в тази държава. Не случайно беше това уволнение в петък, не случайно са компроматите, които циркулират през сайтовете на Недялко Недялков, направени медиите му незнайно с какви пари. Така че в началото на Гореща точка ще си извадя договорите на светло, ще кажа на българския народ какви пари получавам аз през последните три години, две или три години в телевизията. Тези договори днес ще бъдат публикувани на сайта на ТВ7. Стигнах до тази идея, за да накарам поне хората да разберат, че определени медии в тази държава, освен с тиражирането на лъжи и разчистването на сметки между опоненти, с друго не се занимават. Така че в 8 часа заплатата на Бареков на светло. Йес. Какво густо.
Водеща: Най-накрая. Ще ни олекне. А защо си мислиш, че някой вярва?
Водещ: Защо ти трябва да се занимаваш и да отговаряш на някакви смешни сайтчета, които …
Николай Бареков: Защото, Вито, осъзнавам, че съм неудобен за доста хора в тази държава. Така че ще играя ва банк, пък каквото стане. В 8 часа парите ми на светло.
Водеща: То удобни няма бе, Ники. Ок, гледаме сега.      

Николай Бареков: Добро утро. В четвъртък и в петък агенция ПИК на лъжеца Недялко Недялков публикува две неверни информации, свързани с моето име. Това е сайт и агенция, за която нямам никакво съмнение, че се финансира от престъпника Алексей Петров. Тази агенция публикува две лъжи за мен – първата беше, че взимам 60 хил. лв. заплата като изпълнителен директор на ТВ7. Втората лъжа, в петък, беше, че съм уволнен от телевизията. Очевидно високите рейтинги на таиз телевизия плашат една част от мафията в България. Очевидно в мътна вода най-лесно е да се лови риба в тези гадни времена за българския народ. Искам да извадя на светло договорите си с ТВ7, за да стане ясно един път завинаги какъв лъжец е Недялко Недялков, за какъв манипулатор в българското медийно пространство става въпрос. Същото лице, не мога да го нарека човек публикува миналата година информация лъжлива, абсолютно лъжлива с фалшива сметка, платена някъде, на Френската ривиера, която ми беше приписана на мен. От 28 септември 2010 г., това е след 18-годишен трудов стаж, аз съм започнал работа през 90-а година. В момента съм на 40 години. Почти 18 години от трудовия ми стаж са минали в българските медии, работил съм дълги години като репортер, като водещ, като продуцент, като директор и като изпълнителен директор сега, тоест минал съм цялата стълбичка на медиите. От 28 септември 2010 г. аз имам два договора с ТВ7. Моля колегите само да ги покажат. Закрил съм си личните данни. Тези договори ще бъдат публикувани днес на сайта на телевизията. Сега, ще ви ги покажа договор по договор. Единият договор е нещо като граждански. Той е граждански договор. И в него аз получавам възнаграждение като водещ и автор на предаването Добро утро, България, сутрешен информационен блок и Гореща точка. Възнаграждението ми по този договор е 1 000 лв. на месец като водещ и 3 000 лв. като преотстъпил авторските си права. Ето, моля тук колеги веднага сумата да бъде показана. Хайде по-живичко, ако обичате. Това е сумата, която би трябвало да взимам, без да си плаща данъците и осигуровките. Аз понеже си ги плащам, сумата, която взимам по този договор е около 3 000 лв. на месец. Моят работен ден, аз управлявам около 500 човека, до скоро управлявах около 200, моят работен ден започва сутринта около 6.30 и приключва около 12. Аз работя близо 18, 17 часа на ден. Не почивам в събота и неделя, не съм ползвал трудов отпуск от години. Разбих си семейството и личния живот и нанесох много вреди на най-близките си хора заради моя, така, прословут работохолизъм. Ето, вижте сега, това ми е трудовият договор с ТВ7 като директор на новините. Я по-надолу сега да видят заплатата хората. Около 5 600 лв., сега ще ви, 5 670 лв. на месец без данъците и осигуровките. Като си ги платя, сумата пада с около хиляда и нещо надолу. Общо на месец по тези два договора до скоро, по тези два договора казвам получавах около 8 000 лв. за труда, който аз извършвам в телевизията. Като изпълнителен директор аз прекратих тези два договора, понеже няма как да си изпълнителен директор и да управляващ телевизията без договор за управление, такъв договор още не съм подписал с телевизията. Но има решение на Борда на директорите, с които ми се запазва трудовото възнаграждение. Правя това, за да докажа все пак някаква базисна почтеност пред българското общество и за да ви покажа, че лицето Недялко Недялков е безспорен, доказан и абсолютен лъжец в българските медии. Този човек се страхува от мен, заедно с неговите, така, закрилници и хората, които са зад гърба му. Аз ще играя ва банк срещу тези хора. Мога да го направя. И за разлика от повечето нещастници, които наистина нямат смелост да излязат на улицата и не си го и помислят, аз бях на улицата и ще изляза срещу хора като Недялко Недялков, каквото и да ми струва това. Толкова по тази тема.             

Тема: Стъпките на цифровизацията в България
Гост: Веселин Божков, председател на КРС

Водещ: Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията – Веселин Божков. Добро утро, господин Божков.
Веселин Божков: Добро утро.
Водещ: Последните седмици сме залети с реклами за цифровизацията на българските телевизии. Дайте да обясним на хората защо е важно това. Примерно сега те са на протести на улицата и трудно могат да смелят защо е толкова съществено това да има цифрова телевизия в България?
Веселин Божков: Благодаря ви за въпроса. Ние, както винаги, сме малко закъснели, защото цифровизацията в Западна Европа започна още 1998 година. Но в края на краищата, след усилията на две правителства вече сме на финалната права и, както знаете, от 1 март стартира т. нар. „симулкаст” период, който едновременно ще има излъчване на аналогова и цифрова телевизия. Преди всичко цифровизацията е икономия. Икономия на ефир, икономия на средства и прочие, освен е и по-високо качество, разбира се.
Водещ: Икономия на средства за кого?
Веселин Божков: Икономия за обществото, преди всичко. Защото, ако досега на един аналогов канал можеше да се предава една телевизионна програма, то сега на същия канал могат да се качат до 10, даже вашия професор малко греши, той казва 8. Теоретично 10-11-12 програми могат да се качат. Разбира се, когато е High Definition (HD) тогава това намалява и обикновено 5-6 програми се качват. Това е първото. Второто, което за мен е изключително важно е, че се изменя мястото на човека в този процес. От една страна, досега, ние сме едни пасивни потребители на информация, докато с цифровизацията това дава възможност да се въведат т. нар. интерактивни услуги. Преди всичко информационни услуги, във всякакъв вид, като започнете от телетекст, времето до натовареността на пътищата и прочие, електронно правителство, електронно здравеопазване, електронна търговия и прочие. Т.е. човекът става вече активен, става една дискусия между него и екрана. И може от място дори да се стигне до електронно гласуване, както вече в някои държави се пробва. Така че икономии на ресурс, изменя се мястото на човека в самия процес. И третия момент, за мен, който също не е маловажен, че в края на краищата България трябва да следва добрите европейски традиции и световните традиции и се подобрява качеството на самата картина.
Водещ: Споменахте, че ние сме закъснели във времето, обаче, е поставена цел на 1 септември, в България, всички телевизии да излъчват цифрово. Ще успеете ли да се справите с този срок? И се спомена, че в преходния период може да има проблеми. От какъв характер може да бъдат проблемите за потребителите на телевизии в България?
Веселин Божков: Благодаря ви също за въпроса. Значи аз искам да разделя нещата на две. От една страна задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията в целия процес на цифровизация и финализирането на целия процес на цифровизация. Така че аз отговарям само за това, което съгласно Закона за електронните съобщения и съгласно плана за преход от аналогов на цифрова отговаря Комисия за регулиране на съобщенията. В този ред на мисли комисията положи неимоверни усилия, тя проведе конкурсите за мултиплекс. Има вече 6 мултиплекса. Сега, живот и здраве, до 15 март ще трябва да стартираме и финализираме и 7 мултиплекс, който го взехме по отношение реакцията на българското правителство на забележките, които имаше Европейската комисия (ЕК). Това е едното. Второ – ние направихме едно синхронизиране на технически характеристики и т.н. Само на последните две заседания сме одобрили 630 такива назначения. Така че смея да твърдя, с определено задоволство, че комисията ще се справи с тези задачи, които й е поставил закона. По отношение на цялостния процес на цифровизация имам определени опасения и аз съм ги споделил както в Народното събрание, така и пред изпълнителната власт. Но ако се поинтересувате, аз ще ви кажа допълнително. Към днешна дата смятам, че ние успешно стартирахме, успешно финализирахме и всички действия са предприети. Разбира се, ще възникнат някои трудности. В какъв аспект? Разбира се, това са изключително сложни теоретични изчисления. Това са 13 алотман зони.Не мога да ви кажа колко стотици предаватели – има сила на звука, има определени покрития. Значи може да възникне така – между отделните цифрови предаватели може да възникне някъде пропадане на звука или на картината. Към днешна дата, от петък, ние нямаме такива сигнали. Така че слава Богу, поне няма някакви драстични пропадания. Това е едното. Второто, тъй като имаме доста проблеми с ресурса, когато имаме едновременно излъчване и на аналогов, и на цифров също може да се възникне тук-там някои такива проблеми. Да се надяваме, че и те ще бъдат решени бързо и експедитивно. Третия момент, който може да възникне, но който не зависи от нас, е някои от потребителите, които имат изключително стари телевизионни апарати и приемници, преди 90-те години, може да се получи, тъй като има огледален образ, да има проблеми с качеството на картината. Но се надявам, че своевременно или ще се закупят нови, нормални телевизори, или пък това няма да е чак толкова голям проблем. И последния проблем е с приемниците,с антените. Даже искам да ви дам един любопитен факт – в Италия цифровизацията се забави с 6 месеца, защото нямаше кой произвежда антени и да се набавят своевременно антените. Аз искам да кажа – отидете в магазините и да видите, че много малко ще намерите външни антени. Там, където са големите градове, разбира се, ще има някакъв… Повечето ще приемат със стайни антени. Аз препоръчвам още отсега стайните антени да бъдат с усилвател. Но лично аз пробвах тук, но и в провинцията, няма никакъв проблем за стайно приемане на сигнала. Разбира се, в по-малките градове и по-отдалечените градове и населени места, моята препоръка е да бъде външна антената, защото с вътрешна антена трудно би станало, тъй като сигнала е малко по-слаб. И, разбира се, тези, които са приемали досега аналоговия сигнал с антена, аз гарантирам, че и цифровия сигнал ще бъде приеман по този начин. Сега може би от хоризонтално ще се направи на вертикална поляризация на антената, но това са елементарни действия, които всеки средностатистически българин може да ги оперира.
Водещ: Споменахте, че имате някакви притеснения по отношение на процеса на цифровизация. Къде се корени вашето притеснение?
Веселин Божков: Моето притеснение, аз многократно и при предния парламент, и сега ги споделих, това е защото в България се забавя процеса за освобождаването на ресурс. Все още, за съжаление, Министерство на отбраната държи голям ресурс и ние не може да стартираме втората фаза на прехода от аналогова към цифрова телевизия, защото нямаме освободен ресурс. И е крайно време, нали намираме пари за другите сфери на обществото, които са належащи, крайно време е да се намерят средства в държавата. Разбира се, не толкова, колкото иска Министерство на отбраната. Според моята експертна оценка, те са два пъти по-малко. Но трябва да се намерят тези средства, за да се освободи този ресурс от Министерство на отбраната. Защото иначе де факто втора фаза от цифровизацията, т.е. за останалите три мрежи ние все още нямаме освободен ресурс. И може да се каже, че се действа под условие. Включително и новия конкурс за мултиплекс също няма освободен ресурс и ние също го провеждаме под условие. Това може би в един момент да доведе проблеми с ЕК, която да сметне, че нямаме достатъчно воля, за да завършим този процес. Аз съм написал писмо и до господин Борисов, и до парламента, и до Министерство на транспорта и информационните технологии, което ресорно провежда политиката в областта на информационните технологии. Надявам се, че ще бъде обърнато внимание и ще излезем с достойнство от този процес.
Водещ: Съвсем лаконично да ви помоля, има много масирана рекламна кампания за цифровизацията на телевизията, обаче за радиото нищо не се говори. Там няма ли да се цифровизира ефира?
Веселин Божков: Да, това също би било интересно, също ще имаме икономии на ресурс и ефективно използване на ресурса. Но към днешна дата и в Европа не стои толкова належащ този проблем. Очаква се 2020-2023 година този проблем да бъде финализиран в Европа. Така че поне в този аспект имаме още време.
Водещ: При предишното ви гостуване обещахте галещи ухото на потребителите на мобилни услуги, мобилни телефони, за намаляване на цените на терминиране от 1 юли. Остава ли тази ваша прогноза, това ваше очакване?
Веселин Божков: Разбира се. Аз съм казал, че каквото комисията поеме като ангажимент, тя си го свършва, поне за последните 6 години. Както знаете, няма друг сектор, където така последователно да се намаляват цените. Разбира се, че това не е своеволно, това е в резултат на провеждани пазарни анализи, когато ние установяваме, че има конкурентни проблеми, ние налагаме едно от специфичните задължения – поетапно намаляване на цените. Както знаете, от 1 януари тази година ние също ги намалихме цените и те станаха 4.3 ст. От 1 юли 2013 година два пъти ще намалим цените и ще станат 2.3 ст. Така че първо в този аспект ние сме под средноевропейските цени и смея да твърдя, че сме достатъчно предвидими и прогнозируеми и засега това са добри новини за българския потребител на фона на това, което се случва в държавата.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.           

www.focus-news.net | Златина ДИМИТРОВА I 4.03.2013

Доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), в интервю за Агенция „Фокус” за това как медиите отразяват протестите и политическата ситуация в България.

Фокус: Г-н Лозанов, в последните седмици много събития се случват в България – протести, правителството подаде оставка, вероятно ще има предсрочни избори. Как се справят българските медии в тази ситуация?

Георги Лозанов: Вече имах повод да кажа, че общо взето в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата да мине през екрана. В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика,така е от самото начало на Прехода, политическата легитимност е медийна легитимност в политиката и те трябва да намират тези лица, да се разпознаят фалшивите идентификации на този протест и това да се вкара в едни граници, така че да се запази демократичният ред в страната. Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцесии, така че мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят. Не напълно нов, разбира се, защото няма измислени свръхмодели на демокрацията. Демокрацията има своите граници и норми. В тези граници и норми обаче е възможна промяна и мисля, че българското общество е изправено пред този шанс и медиите си вършат работата в този смисъл.

Фокус: Да разбирам, че оценката е позитивна.

Георги Лозанов: Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медията дава много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медията беше протест.

Фокус: В тази връзка мислите ми, че екопротетсите са повлияли на медиите, за да започнат да отдават такова внимание на протестите?

Георги Лозанов: Мисля. Тогава се появи една „война на аудиториите” – на аудиториите на новата медия спрямо традиционната. Традиционната медия усети, че ако няма отношение към това, което новата медия произвежда като граждански процес, тя самата много по-бързо ще се маргинализира. Каква е логиката: не да се противопоставя, новата медия да отразява едно, а традиционната – друго, а обратно – това, което тръгва от новата медия, да минава през традиционната, защото те имат различни качества. Новата медия има друг режим на свобода, а традиционната медия има способността да създава авторитет и да дава легитимност. Сега сме в един период, в който двата типа медии могат да работят във взаимодействие. Разбира се, това е временна ситуация. Развитието на технологиите, предполагам, ще я промени.

Фокус: През миналата седмица човек съобщи, че ще се самозапали пред сградата на президентството и много представители на медиите се оказаха на мястото. За какво говори интересът към такива случаи?

Георги Лозанов: Няма съмнение, че се очаква една нова улична героика, която да пренареди живота ни и в този смисъл тези актове, които в дъното си са повече акт на отчаяние, отколкото на търсене на някакъв конкретен социален, граждански и политически ефект, но при всички случаи те дават много силни стимули, макар и през болката и през трагедията на хората за това да се протестира. В този смисъл това е най-болезненото лице на протеста.

Фокус: Как трябва да реагират медиите в такива ситуации?

Георги Лозанов: От една страна трябва да информират за това, от друга страна трябва да бъде изключително щадящо, без да търсят и д акцентират върху болката и да умножават болката на близките и хората около тези, които са попаднали в тази трагедия. Освен това е много важен анализът. Традиционната медия има тази дистанция и във времето даже, особено пресата, за да може да осмисля това, което става и единият жест да не остава просто крясък на ужас, на недоволство и непоносимост, а да води към нещо, което би дало и допълнителен смисъл на саможертвата на тези хора. Медиите трябва да предадат допълнително съдържание на това, което се случва.

Фокус: Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в контекста на политическата ситуация?

Георги Лозанов: След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция. Като цяло медията предпочита да информира и да набавя гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществената медия, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.

Фокус: В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?

Георги Лозанов: Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на Прехода. Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално с това, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.

Фокус: Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?

Георги Лозанов: Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат от другата страна. Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години, кои сме. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това е нашият собствен отговор.

Фокус: Медиите не са способни да дават този отговор?

Георги Лозанов: Те не могат да го дадат. Дори нямат и право да го дадат. Те трябва да извлекат от самото общество, от неговите важни гласове този отговор. На протестите имаше много искания, най-разнопосочни, някои – нереалистични, някои – твърде конкретни. Протестите са важни с това, че обществото има енергия да търси преподреждане на властовите модели, което е смисълът и което тепърва предстои. Има и нещо, което и аз самият подкрепям в исканията, в границите на собствените ми професионални ангажименти и практики – то е избирателният кодекс и промяна свързана именно с поведението на медиите в предизборна ситуация. Аз самият съм заявявал няколко пъти това като собствена позиция, очаквал съм го от законодателя и ако парламентът продължи да работи, смятам, че ще е много полезно да се информираме чрез медиите свободно за своя вот – да се направи в това отношение промяна. Чух, че има гласове от протестиращите, които настояват парламентът да продължи да работи, докато не направи такава промяна. Аз се присъединявам към тези гласове – да има такава промяна и тя да включи медийната част. Навремето с предишните избори заедно с ОСС стигнахме до същия извод – че има голяма нужда от коренно различен възглед за това какво медиите правят в предизборна ситуация. Сега общо взето са важни парите и минутките – говоря преди всичко за обществените медии, пък и в частните медии става така. Затова ми се струва, че абсолютно задължително трябват поне две промени – първо да е ясно обозначена както в търговската реклама всяка платена форма по време на предизборна кампания. Да пише „платена информация”, да е ясно къде участваш с парите си, къде – това е свободно медийно съдържание. И второ – да се даде шанс на свободното медийно съдържание извън платените медийни форми, то да се защити и именно там да влязат и гласове извън традиционната политическа система, граждански гласове, те да влязат в диалог с политиците и така да стане възможният избор на бъдещ парламент. В това отношение е необходима също пререгламентация, като тя ще се отнася преди всичко за обществените медии, а пък за частните медии – СЕМ вече има една крачка в това отношение – когато беше референдумът. Имаме шанс заедно с тях да договорим това в границите на саморегулацията и те сами да поемат ангажимента да отразяват свободно, важните гледни точки, които не могат да си платят.

Оригинална публикация 

www.dnes.dir.bg | 04.03.2013

В последните си дни, прекарани в Народното събрание, депутатите са приели законови промени, които заплашват да ликвидират индустрията на кабелните оператори. За това алармира Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори, цитирана от Дарик.

На 1 март, петък, парламентаристите са гласували на първо четене промени в Закона за защита на потребителите. В него е заложена възможност "компетентен орган" да разваля двустранни договори, подписани между търговска компания и техните клиенти. Това е пряка намеса на трета страна, различна от съда, в двустранен договор и означава директна „национализация” на кабелните мрежи.
"Въвеждат комунистически принципи в индустриален бизнес-модел", пише в позицията на асоциацията на кабелните оператори. Възражението им е породено от това, че те ще бъдат поставени в ситуация да инвестират в мрежа, с която на практика не могат да се разпореждат пряко, тъй като бизнес-резултатите им ще зависят от „компетентен” орган, който не е вложил и стотинка в инфраструктура. "Предвидените промени са ярко доказателство за капацитета на българската политическа мисъл, който стига единствено за производство на популистки закони със съмнителен ефект", пишат от асоциацията.
"Скрити зад паравана на „потребителския интерес”, предложените текстове не само, че не го защитават, но в действителност товарят както потребителя, така и бизнеса с допълнителни разходи", се казва в становище на асоциацията.
Кабелните оператори намират прилика между предложените промени със северно-корейския модел на регулиране на бизнеса. Те обръщат внимание и върху друга интересна подробност, която се въвежда с поправките в закона. Занапред предлагането на нови канали от страна на кабелните оператори ще става практически невъзможно, тъй като кабелните оператори ще бъдат задължени да искат писмени разрешения от всеки абонат, за всяка промяна. Най-засегнати от тази бумащина ще са абонатите на големите оператори, където за прибавяне или отпадане на един канал, ще се налага да се събират над 300 000 декларации, посочват от асоциацията.
Отделно, промените ще задължат операторите да се отчитат пред Съвета за електронни медии не на шест, а на всеки три месеца, което допълнително ще увеличи бумащината в комуникацията между институциите. Ето защо кабелните оператори настояват за ясна позиция от страна на Съвета за електронни медии и Комисията за защита на потребителите по промените, които минаха на първо четене в парламента и могат сериозно да увредят интересите на индустрията.

Оригинална публикация

www.lifestyle.bg | 04.03.2013

Тв водещият отрече да получава 60 000 лв. заплата

Николай Бареков, който е изпълнителен директор на ТV7, обяви в ефир, че получава около 8000 лева на месец, а не както се тиражира в края на миналата седмица от агенция "ПИК" – 60 000 лева."Агенцията е на лъжеца Недялко Недялков, а се финансира от Алексей Петров. Те написаха, че получавам 60 000 лева. Аз имам два договора – като водещ и като директор. По тях взимам около 8000 лева. Това е. Всичко друго са лъжи", обяви Бареков.
"Същият лъжец ми приписа преди време, че съм похарчил 100 000 евро на френската ривиера. Пак не им мина номерът. Аз съм започнал да работя през 90 година. Минал съм цялата стълба в телевизията. Сега от 28 септември 2010 година имам два договора. Първият е като водещ и автор на "Гореща точка". Получавам 1000 лева като водещ и 3000 лева, защото съм преотстъпил авторските си права 3000 лева. Като се приспаднат данъците, остават около 3000 лева. Аз работя от около 6 до 24 часа вечерта. Вече имаме 500 души в телевизията. Работя по 18 часа. Не съм ползвал отпуска. По другия договор, като изпълнителен директор, получавам 5670. И там има около 1000 данъци. Общо получавам малко под 8 000 лева. Сега предстои тези два договора да се обединят в един, вече в качеството ми на изпълнителен директор. В него е прието да получавам същата заплата. Така стоят нещата. За пореден път ще кажа, че Недялко Недялков е абсолютен лъжец", завърши Бареков.

Оригинални публикация

Economy.bg I 4.03.2013

За рекламата в социалната мрежа, поддържането на интереса на аудиторията и съдържанието, което компаниите споделят, коментира пред Economy.bg международният маркетингов експерт Майкъл Леандер

Майкъл Леандер е експерт по директен и интерактивен маркетинг с над 20-годишен опит в сферата. Неговата кариера преминава през директни продажби, издателски бизнес, компания за CRM софтуер. Основава консултантска фирма за директен маркетинг със собствена система за изпращане на масов имейл, която впоследствие продава, за да се фокусира върху консултантски услуги и обучения по цял свят.

Потърсихме Майкъл Леандер по повод на организирания от „Медияпост Хит Мейл” семинар по дигитален маркетинг, за да ни разкаже повече за това как да използваме ефективно Facebook като канал за маркетингова комуникация.

Г-н Леандер, много хора прекарват своето свободно време във Facebook, значи ли това, че този комуникационен канал е подходящ и обръщат ли внимание потребителите на социалната мрежа на рекламите в нея?

Да, обръщат внимание. И са по-склонни да обръщат внимание на бранд, при който чувстват, че съществува връзка – било то при закупуването на дизайнерски дрехи или друг тип артикули. Онези потребители, които не са си купували нищо от съответния бранд, също обръщат внимание на рекламите, но качеството на това взаимодействие зависи най-вече от неговата продължителност. 
За съжаление, това, което често се случва във Facebook, е, че хора, които не са клиенти, са увлечени от различни кампании. Те взаимодействат с дадената кампания за 2 секунди, за 20 секунди, 2 минути. Но след това изчезват, вече са заети да взаимодействат с друга кампания. Оставя ли това следа в съзнанието им? По някакъв начин подобно взаимодействие води ли до запечатване на бранда в ума на човек? Аз съм скептичен, съмнявам се. Съмнявам се, че има ефект, защото се случва по толкова много пъти на ден. Ако се случваше веднъж седмично, може би щяхте да си спомняте по-дълго. Но в рамките на една седмица си взаимодействаме с толкова много кампании, че съм почти сигурен, че забравяме повечето от тях.
Трудната част тук е да използвате канали като Facebook по такъв начин, че ефективно да инициирате връзка. Защото това е, което хората искат. Сексът на първата среща вече не е толкова популярен, не знам как е в България, аз съм от Дания и там хората са доста либерални. В наши дни хората държат на периода на ухажване и на тази връзка, преди да вземат решение дали да купят нещо.

Какъв тип съдържание е подходящо, за да поддържаме интереса на аудиторията си във Facebook?

Представете си преживяването на клиента като пътешествие. Клиентът има някаква нужда. От момента на възникване на нуждата до момента на вземане на решение има определен тип информация, която клиентът ще иска. Нашата работа като маркетолози е всъщност да открием каква информация да предоставим на всеки един етап, така че тя да бъде релевантна. Ако вземем за пример ресторант – някой търси в Google „Чудесен азиатски ресторант в София”. Значи трябва да направим така, че нашето име да се появява при търсене, да бъдем лесно откриваеми. След това, когато клиентът дойде на уебсайта на нашия ресторант, ние трябва да разберем какво би искал клиентът да узнае на този етап. Може да иска да научи повече за менюто, за обстановката, какви хора посещават мястото, кога отварят и т.н. Ние трябва да предоставим тази информация. Скициране на пътешествието на клиента и след това предоставянето на съдържание – това е трудната част. Другото предизвикателство е да го направим да звучи забавно, интересно, увличащо.

Голяма част компаниите изграждат своята аудитория във Facebook, като споделят забавно съдържание. Това добър ход ли е?

Моето лично мнение е, че, когато използвате чуждо съдържание или просто забавно съдържание – без значение дали са снимки, видео или каквото и да е – трябва да го правите рядко. Използвайте това съдържание, особено когато не е релевантно към бранда или ситуацията, или към нуждите на клиента, единствено за да увеличите нивото на ангажираност. Степента на ангажираност на потребителите при платформи като Facebook е изключително важна, защото определя процента хора, които всъщност ще видят съобщението ви. Ниското ниво на ангажираност означава, че малка част – 4-8 процента от вашата аудитория, ще види съобщенията ви. Високата ангажираност може да вдигне този процент до 30. Моето мнение е, че докато сме в социалната мрежа, трябва да останем верни на причините нашата аудитория да е там. Това обикновено означава, че трябва да говорим за неща, които по някакъв начин се отнасят до бранда – като услугите, които се предлагат. Краткият отговор на този въпрос е „не”. Използвайте съдържание на други хора и забавно и несвързано съдържание само в редки случаи. А когато го правите, избирайте победителите. Избирайте съдържание, което е работило на други места, защото най-вероятно ще работи и за вас. Използвайте го, за да увеличите своя процент на ангажираност, и когато го постигнете, започнете да публикувате по-релевантно съдържание

Вижте какво сподели Майкъл Леандер за използването на Facebook като канал за маркетингова комуникация

Оригинална публикация