БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.10.2012

Водещ: Данъчни игри – така може да се опише отиващата си седмица. Само че медийните следи не са оставени някак по патриотично му от Харисън Форд, а от самоуприличаващият се в кабинета като Брат Пит, което пък води кино спомена ни другаде. Към странния случай на Бенджамин Бътън. Сигурно си спомняте обаче, че през 2009 година той загуби титлата големият победител в надпреварата за статуетките оскар от бедняка милионер. Подобни прогнози направиха и социолозите през седмицата за спадащото доверие към кабинета. Ако сте позабравили тези два филма, може да си ги припомните на кратко от трейлърите им на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Работят ли сапъори на не новини? На новини, за които се говори, но често след това не се случва. Редно ли е да създадем термин, описващ това, след като имаме вестникарска патица, дали не е редно да имаме и да кажем политическа патица? Защото морето се използва в предизборно време за други цели. Референдум, ще пита народът, какъв ще е въпросът за истинския референдум или когато не новините звучат по-реално от истинските новини. Прилича на заглавие от някое комедия, само дето не става дума за комедия. С такива диалози в мрежата става възможно да се обясни рейтингите, за които вече стана дума. Важно е въпросът да не бъде подвеждащ. Ние искаме нещо от типа на „да строим ли АЕЦ или да умрем от студ в спрял асансъор?” Най-добре е да се проведат 14 референдума относно питането за питането на това какъв да бъде въпросът за въпроса за начина на поставяне на запитването. Така ще има шанс да поправим грешките в първите референдуми и да свикнем с демокрацията, обявиха от ЦИК визията си за това какво би било най-добре. Същевременно някакъв човек хвана и дострои АЕЦ „Белене”, тъй като имал излишна вар в мазето. Такива са не новините. Новините знаем всички какви са. А иначе това е задочният диалог, който се получи между обещаното от властта пред медиите и мрежата през седмицата. Това обаче ще бъде сюжет от бъдещето, когато депутатите ще се споразумяват какво точно да ни питат, докато ние се съмняваме има ли смисъл да се харчат пари за да ни питат нещо, за което нямаме пари. До края на годината може да обложат и печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, заяви днес финансовият министър Симеон Дянков. В момента се работи по тези текстове, като най-вероятно те ще бъдат предложени между двете четения на бюджета в Народното събрание. Симеон Дянков смята, че трябва да се облагат и парите от земеделската аренда, но това е тема за следващ мандат. Трябва да има равнопоставеност, в противен случай към изключенията се насочват спекулативни капитали. Което пък ни облекчава точно днес да не изчисляваме колко олио ще трябва да отмерим, за да сме чисти в бъдеще. Упражнения в лихварство очевидно ще продължат и тук без да търсим идва образът на един друг филм „Игрите на глада”. Резултатът може би ще бъде обобщен в повечето предстоящи коментари. „Игрите на рейтинга”. На този филм, на този фон ми се ще да цитирам написаното днес от финансиста Димитър Ашиков. „Като европейци имаме нобел за мир, а не за икономика”. Иначе в изданието днес седмицата на бюджетните страсти ще коментираме с Асен Григоров, Таня Петрова и Виктория Стойчева. В Европа облагат лихвите по депозитите, но какви възможности дават за други вложения на хората и какво ще се случва с доходите от Бюджет 2013? Какво послание е преизбирането на шефа на федерацията по волейбол Данчо Лазаров, ще коментира Веселина Матакиева. Ще започнем обаче с една друга, не по-малко важна медийна тема, наистина ли имаме право да знаем, ако журналистите дори когато цитират източниците си, са преследвани или заплашвани за разкритията си? Какъв е шансът защитеното от Конституцията право на информираност, да го има? Липсата на достоверна информация в крайна сметка ражда слуховете, а те са известни в качеството си да не се подават на управление. И с това, че техен родител е манипулацията. Когато се приемат правила, ограничаващи права, това носи риск и така наречените защитени. Има ли текстове в закона за кредитните институции, които застрашават свободата на словото? И дали БНБ ще повика, както повика колегите от бивол и колегите от френския вестник „MONDE”, защото са писали, позовавайки се на грамите, изтекли в „Уикилийкс”? Ще създаде ли прецедент този текст, чуйте какво мислят двамата юристи Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията” и Георги Кирелов, който работи във Франция, но следи българския прецедент. Добре дошли Ви казваме Валя Момчилова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се продължавайте да коментирате на страницата ни във Фейсбук „ Клубът на журналистите – БНР”, както вече правите. Днес с Цвети Бахариева решихме и музикалният избор да е подвластен на парите. Кой ще спечели най-много тази година, още е рано да се каже, но фаворитите вече са на лице. Сега даваме думата на Адел, защото албумът и „21” е на път да се превърне в най-продаваният. Тази седмица БНБ покани на среща журналисти, публикували данни на български банки, позовавайки се на грамите на „Уикилийкс”. Срещата не се състоя поради късното пристигане на официалната покана от бивол, но пък стана повод да открием едни текстове в Закона за кредитните институции. Става дума за член 152, алинея 2 и 3. Алинея 2 гласи „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деанието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000, а при повторно нарушение – от 3000 до 10000. Алинея 3 „ако нарушението по алинея 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата от 5000 до 10000, а при повторно нарушение – от 8000 до 20000 лева.” Добър ден на зам.председателя на етичната комисия на медиите Александър Кашъмов и адвокат разбира се от Програма „Достъп до информацията”.Здравейте господин Кашъмов. 
Александър Кашъмов:Здравейте.
Водещ:Малко късничко, като че ли открихме този текст. 
Александър Кашъмов: Не, не знам до колко е късно, само искам с точност да отбележа, че в сегашната редакция това е член 152 а, но така или иначе е факт, че той съществува. Ясно е какъв е смисълът от съществуването на подобжен текст, за да не се извършва нелоялна конкуренция, за да не се създава паника по отношение на банка, която не е основана на никакви действителни факти. Много е странен обаче казусът по повод, на който се говори за този текст, защото сега аз нямам представа така и от Вас научавам за тази акция на БНБ, но няма никакво съмнение, че публикуването на информация, тъй като вероятно става дума за информацията, разпространена в електронното издание бивол, е свързана с доклад на американския посланик. 
Водещ:Това са изтеклите грами, по-известни като изтеклите грами. 
Александър Кашъмов:Изтеклите грами. То става въпрос за четири търговски банки, които са коментирани в този доклад. Значи на първо място трябва да кажем, защото в тази страна това за съжаление понякога се забравя, а през последно време започвам да се чудя дали не се забравя все повече, че говорим тук за свобода на изразяване, за свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация. Това е една свобода, която може да бъде ограничавана само по изключение. В случая става въпрос за официални документи, които са дадени в рамките на дейността на американското правителство, на американската дипломатическа служба и категорично не може да се говори въобще за невярна информация. Единственият въпрос, който се поставя във връзка с „Уикилийкс”, защото това е част от известната поредица „Уикилийкс”, която така от няколко години вече постави въпроси на международните медии, единственият въпрос, който там стои е дали това не е класифицирана информация по смисъла на американското законодателство, но за България това не създава никакви …
Водещ:Мен ме притеснява, че един друг текст, пак ще цитирам „ако деянието не съставлява престъпление”, т.е. няма значение дали е престъпление или не. Първо не се знае кой го доказва, кой показва дали е престъпление или не, пак се дължи глоба. 
Александър Кашъмов:Значи…
Водещ:Това да не е имуществен ценз за свобода на словото?
Александър Кашъмов:Не, смисълът е в това, че ако е престъпление естествено, това ще бъде гледано по наказателния кодекс, което в случая не виждам как би могло да стане. Но въпросът е, че всъщност тези случаи, в които се разпространява невярна информация според текст от Закона за кредитните институции, всъщност се налага глоба, която е с доста високи размери. Между другото това не е изолиран случай. През последните години аз констатирам и „Достъп до информация” една тенденция към едни нови и търсене на нови и нетрадиционни методи за ограничаване на свободата на словото. То не беше дело пред комисията за Защита на конкуренцията от преди 1-2 години срещу медиите на „Иконо медия” заради това, че са коментирали връзката на властта с определена медийна групировка. То не беше това, че Комисията за защита на личните данни налага глоби на малки местни медии заради това, че било написано ЕГН на някого в нотариален акт. То в нотариалните актове всички знаем, че има ЕГН и просто един журналистически материал прави разследване и така полага нотариалния акт. Няма как това да не е там. То не бяха в последно време има и опити да се реализира…
Водещ:Колкото по-сложно, толкова по-лесно и толкова по-малко свободно. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да попитам нещо? 
Водещ:Добър ден и сега на гостите в студиото. Пак казвам – Виктория Стойчева, Асен Григоров и Таня Петрова. Виктория иска да Ви попита нещо.
Виктория Стойчева:Да аз искам, здравен Сашо, да попитам, ние се познаваме, съученици сме даже. 
Водещ:Ама не е това връзката.
Виктория Стойчева:Не, не. Сашо, теб не те ли притеснява, че БНБ вика медия? Значи според мен законът и този член специално предвижда, ако има невярна информация, съответните банки да пратят опровержение в съответната медия, в случая бивол. Ако тя откаже да го публикува, тогава да сезират Вас, т.е. от Етичната комисия и Вие да ги извикате. Значи за мен от юридическа гледна точка без да съм юрист това е абсолютно нелепо. БНБ вика медия, за да иска обяснение или да налага глоба. 
Александър Кашъмов: Сега, естествено според мен най-нормалният начин и това би трябвало все повече да се случва, е подобни случаи въобще да бъдат отнасяни до Етичната комисия. Истината обаче е, че законът не е много ясен в това отношение. Нищо не пречи чисто формално юридически БНБ да си провежда процедури, освен това нека да кажем съвсем ясно, че поканата на журналисти за разговора, който се случи, изобщо не е някакво неформално действие. Това може да бъде считано за етап от една процедура, която е открита от този текст и която може да приключи със санкция. В този смисъл аз намирам, че изобщо не са безобидни действията, които са предприети. 
Водещ:Мислите ли, че БНБ ще покани представители на вестник „Monde” защото там е излязла същата информация, цитирана от същия източник?
Александър Кашъмов:Ами много ми е трудно да се сетя как това би могло изобщо да стане, но…
Водещ:Ами става лесно по отношение на българска медия, както виждаме.
Александър Кашъмов:Ами очевидно е. Това трябва да ни показва за това каква е чувствителността на държавните институции към ценността на свободата на изразяване, както казах. За мен това е просто един абсурден случай, който не му е мястото на този континент, на който ние се намираме. Такива казуси могат да бъдат срещани на по-други континенти, но за съжаление пак казвам, не е изолиран очевидно случай. Смятам,че просто властта в лицето на различните институции, които я олицетворяват, трябва да се замисли все пак как се упражнява власт, каква е ролята на медиите, тъй като ролята на медиите е те да говорят за това, което се случва, което институциите и длъжностните лица говорят, коментират, обсъждат. В това число длъжностни лица на други държави, които са коментирали и наши реалности.
Водещ:Добър ден сега да кажа и на Асен Григоров. Спомняш ли си как се убиват муха и банка?
Асен Григоров:С вестник. 
Водещ:С какво се убиват?
Асен Григоров:Аз сега влизам и малко не съм в час какво…
Водещ:Ние разсъждаваме върху един текст в закона за кредитните институции, който няма невинен, дължиш глоба, ако оронваш доброто име на банка.
Асен Григоров:Ами би трябвало да има една дума – „необоснован”. Ако оронваш необосновано…
Виктория Стойчева:Ами там е разковничето. Този член казва „разпространяваш невярна информация”. В случая става дума за информация от изтекли грами. Значи ние всъщност не знаем дали е вярна или невярна и този, който твърди, че е невярна, би трябвало да докаже, че е невярна, нали така?
Асен Григоров:Да, те грамите са особен случай в журналистическата практика, нали прецедент са. Така наречените кейбъли, които „Уикилийкс” изсипва. И са предизвикателство и за журналисти и политици. Преди две седмици в предаването мисля, че беше Богомил Манчев, покрай цялата истерия около подновяването на проекта „Белене” и аз му цитирах в началото неща, които са писани в тези грами за него. Той се вбеси, нарече тези хора драскачи, нали аз му казах, че това е подписано от посланик Джон…Но е факт, че е прецедент, защото това е информация, която се твърди, че е изтекла от някъде. Има вид на достоверна, но никой не я е потвърдил. 
Виктория Стойчева:Обаче тя се цитира.
Асен Григоров:Каквото и ние да си мислим за нея, това е информация…
Виктория Стойчева:Въпросът е обаче, че в случая се цитира източник. Т.е. и усилията на БНБ не са насочени към грамата, а към медията, която я е публикувала. 
Водещ:Господин Кашъмов, как да постъпят колегите от бивол? Те предполагам също ще направят своите консултации, но вашата позиция каква е?
Александър Кашъмов:Ами за мен е категорично ясно, да публикуването на грамите по линията „Уикилийкс” може да поражда някакви въпроси, но това категорично не са въпроси свързани с разпространяване на невярна информация. Нека да сме пределно ясни по този въпрос. 
Асен Григоров:Не, Сашо, извинявай, ако информацията е вярна, отговорността не е пряко в медията в случай, когато я разпространява.
Александър Кашъмов: Именно. Освен това, когато ние говорим за официални доклади, ние коментираме вече информацията от социалните доклади. Т.е. вярно е, че в официалният доклад пише такова нещо. В този смисъл това, което бивол публикува, е вярна информация, а именно информацията, че в докладите на американския посланик пише това нещо. От тук нататък вече естествено отговорността дали пък това, което е отразено в тези доклади, какво е и т.н. се премества безспорно. Да не говорим, че след като има ясно цитиране, тъй като става въпрос за това, че е мнение на някакво длъжностно лице, от тук нататък никак всъщност не стои въпросът, че това ли не е е някакъв опит на сайта бивол да представи четири банки в някакво трагично положение. Напротив. Цитира се източник, цитира се, че това са някакви данни. Това дава възможност на един образован издател да си състави мнение без непременно това да означава създаване на невярна представа за състояние на банките. 
Водещ: И всъщност те да не ходят на тази среща, може би?Защото тя не се е състояла на датата, на която са били…
Александър Кашъмов:Мога да посъветвам абсолютно всички, които попаднат в подобни положения, е задължително трябва да бъде потърсена връзка с адвокат, защото това не са прости неща и значи журналистите трябва да са наясно, че е хубаво, когато виждат, че се задават подобни особено неясни процедури, по които не е имало и прецедент до момента у нас, задължително трябва чрез юристка консултация да се действа, защото както казах вече – подобни покани, разговори и т.н. не са с неформално значение. Напротив, те могат да доведат до налагане на санкции. За един сайт е голяма тежест. 
Водещ:Между другото доста адвокати са се намесили. На страницата на предаването Мария /…/ е писала, че при всички случаи подобна среща би била грешка от страна на биволите. Петър…
Александър Кашъмов:Най-малкото, че подобен вид кореспонденция, която е открита в рамките на едно, как да го нарека, на езика на правото административно-наказателно производство, кореспонденцията би следвало да бъде в писмен вид, защото такива разни разговори, в които не е много ясно какво ще бъде отразено, какво ще бъде записано. След това могат да бъдат използвани срещу този, които участва в такъв разговор. Това вече, още един път казвам, значи хубаво е да се знае – журналистиката е една много благородна професия и заедно с това тя е свързана със сериозни отговорности в някои моменти, сериозни рискове. Тези рискове трябва добре да се познават. 
Асен Григоров:И отговорностите, тук да кажа, също трябва да се познават добре. 
Водещ:Хубаво е добре да се познават и отговорностите. Но и рисковете не са за подценяване, защото това обяснява 80-то ни място по степен на свобода на словото. Благодаря на Александър Кашъмов. Има ли пряка връзка, Асен, 80-то място с непознаването на рисковете?
Асен Григоров: Ами по отношение на „Уикилийкс”, грамите…
Водещ:Ние сме царе винаги да си намираме оправдание. 
Асен Григоров:И нали сайтовете, които ги разпространяват, аз все пак имам едно на ум. Работата в медия, тя предполага наистина права, предполага и отговорности, които знаеш ти, в радиото има нива на редакционна…
Водещ:Нито веднъж не споменахме кои са четирите банки. 
Асен Григоров:Не, мисълта ми е, когато в една голяма медия се стига до публикуване на определени неща, то минава през няколко нива на отговорност, обсъждане, може да се стигне до едно решение, може да се стигне до друго решение. Може да се стигне до решение да се публикува или не. Докато изтекли и непотвърдени грами или публикувани в сайт, който мога да предполагам, че пишат 2 или 3 души, все пак едно на ум около недостоверността на информация, защото предполагам, че те добросъвестно там копират, публикуват и превеждат нещата, но точно въпросът с отговорността е важен. Пак казвам, без да влизам в конкретния случай, това, доколкото виждам тук от екрана ти БНБ са ги викнали на разговор, което ми се струва доста глупаво от страна на БНБ. 
Виктория Стойчева:То си е вид някакво сплашващо според мен. Това е вече друга тема обаче.
Асен Григоров:Това е като случая с Мишо Шамара в… И нали, така че тук няма как да се изкажа в полза на това, което БНБ са направили, но все пак оставям с известни резерви. 
:Може ли аз да кажа също и за „Уикилийкс”. Значи това е нещо много особено. Тя самата „Уикилийкс” общо взето знаете, че човекът, който изнесе грамите е преследван, съден от няколко държави, търсят го, опитват се да го арестуват. 
Водещ:За последно го видяхме като Жулиета на един балкон.
Да. Така че аз даже не бих казала, че това има връзка със свободата на медиите. Това за мен е нещо изолирано. Значи „Уикилийкс” е нещо изолирано. Разбира се това има общо с..
Асен Григоров:Не е медия.
Виктория Стойчева:И не е медия. Да. Това има връзка със свободата на словото, но това изнасяне все пак на секретна информация, на секретни документи, които между другото по цял свят се преследват. Ето, американците си го преследват Асандж. Бивол препечатва някакви неща, които се отнасят до България. Аз също тук не мисля, че случаят е типичен за нашите медии. Би бил типичен, ако всичките ни медии в един момент, бяха хванали тази информация за въпросните банки, бяха я интерпретирали по собствен начин, бяха разследвали и така. 
Асен Григоров:Ако бяха дали различни гледни точки, тогава е ок, защото информация изобщо, обществено мнение може да се манипулира не само с достоверност или недостоверност, а например с подбора на момента, в който публикуваш нещо.
Виктория Стойчева:Или когато не го публикуваш, да.
Водещ:Така обаче стана много сложно. 
Асен Григоров:Ако примерно качат всички грами. Защо не качат всички грами? Наведнъж или в рамките на седмица, на месец да кажат „ние започваме”.
Водещ:Факт е обаче от друга страна, че доста западни медии бяха се изключили съвсем официално споразумение с „Уикилийкс” и това…
Асен Григоров:И какво стана?
Водещ:Ами нищо не стана. Искам да кажа, че…
Асен Григоров:Публикуват ли западните медии, да. Ако не се лъжа…
Водещ:Публикуваха и спряха, да. 
Асен Григоров:Ами спряха.
Водещ:Това е друга гледна точка, за това казвам.
Асен Григоров:Големите медии със силна редакционна политика спряха там публикуването, излъчването. 
Виктория Стойчева: Което пак казвам, не пречи поведението на БНБ да е абсурдно в случая. 
Водещ:Не пречи. 
Виктория Стойчева:Защото в случая освен това, понеже някой спомена за държавата, в случая БНБ защитава интереса на четири търговски банки, които са частни. Да, вярно, те са част от банковата система, като общо взето ги обвинява в невярна информация, публикувана в „Уикилийкс”. Това е просто толкова абсурдно.
Водещ:Не, БНБ се набутва в казус, който не е неин. 
Асен Григоров:Влиза в ролята на един СЕМ за…
Виктория Стойчева:Не е нейна работа. Това нещо не е нейна работа. 
Водещ:Таня Петрова от в.”Сега”. Какви са начините напоследък за сплашване на журналисти?
Таня Петрова:Ами то даже не е нужно да се плашат. То такава е медийната среда в момента по линия на собственост, че няма никакво плашене.
Водещ:Всички го знаем. 
Таня Петрова:Да, то е доста грозна история. Публична тайна е. Не знам на кого му е нужно да плаши. Аз не виждам да се правят чак толкова сериозни неща, включително и от опозиционни медии не сме тръгнали да правим чак толкова сериозни разследвания, че да се стига до плашене. За съжаление се случват в провинцията мисля, че е доста по-грозно положението. Там се случват и плашене и може би и по-груби навлизания в частното пространство на журналистите. Но средата е ужасна. Няма нужда толкова да се плаши. 
Водещ:Игра на лихви. Ще продължим след малко. Останете с нас. Какво си казват вестникарските заглавия и хората в мрежата? Това решихме да проверим със стажант –репортера Ивайло Пеев под особен надзор. Поставихме заглавията и коментарите. Питахме и хората около вестникарските павилъони, но ще ги цитираме само заради спецификата и емоционалният заряд на стилистиката в отговора им. Чуйте резултата.
Ивайло Пеев:Говорейки за пресата се чуват толкова мнения, че те са еднакви и че пишат едно и също. Решихме да проследим в 5 дни заглавията от българските ежедневници. И верни на това да показваме гледната точка на обикновените хора, този път ще обърнем поглед към online потребителите. Много ги наричат хейтъри, защото те не биха написали коментар, ако той не е негативен. Нека видим дали е така. В първият ден от седмицата българските ежедневници са доста разнопосочни в челните си заглавия. Не намираме нито една обща тема. „Труд” съобщава, че общини връщат 17 милиона лева. Парите горят заради нередности с евро проекти. Вестник „Сега” ни информира, че българите боледуват по-малко, но по-често. Гарантирано от ГЕРБ, се шегува някой в коментарите. А друг допълва „животът ще е черен, но кратък”. Висшето изветрява за 5 години и след този срок знанията не били адекватни на пазара. Това ни информира вестник „Монитор”. За колко ли време изветрява марковият алкохол от телата на студентите, питат се хаджии и на алкохолна вълна вестник „Новинар” и „Телеграф” ни информират, че д-р лекува с шише ракия. А вестник „Репортер”, че половин София е за затвора. Оказва се, че всички са престъпници. Консултирайте се с адвокат, съветва един читател и добавя автора на статията с псевдоним „психиатър”. Вторник вестник „19 минути” изненадва със заглавието „Дянков реже зърнарите”. „Новинар” излиза с челното си заглавие, че англичани искат да строят Бургас-ленд. Вестник „Репортер” твърди, че българите са брутални убийци. Това ставало ясно след конференция на Българския хелзинкски комитет. Вестник „Стандарт” настоява, че 228 милиона горят с цигарите. „Телеграф” пък информира, че червен депутат лъже КАТ, след като са го спрели за превишена скорост. Сряда „Труд” излиза със заглавие „Фалшив Борисов във Фейсбук”. От министерски съвет информират, че премиерът говори само от официални сайтове. Явно датата 10.10 не е късметлийска за него, защото вестник „Земя” твърди, че народът е разлютил премиера. „Дума” уточнява, че рейтингът на кабинета се е сринал с 18%. Вестник „Телеграф” излиза със заглавие на първа страница – „Личните карти стават 3 в 1”.Ще съдържат 3 компонента – електронна здравна карта, електронно ЕГН и електронен документ за самоличност. Дали тогава следенето ще става и по-лесно? Два дни преди вестник „Сега” да изчисли, че през следващата година ще похарчим 18 милиона за разузнаване, и 34 милиона лева за охрана на властта. Зевзеци коментират, че все пак трябва да се пази богатството на нацията. Интересно е как всеки вестник поглежда от различен ъгъл коя е водещата новина за деня. За сега нямаме попадение на единомислие. Дали това е така, защото я няма голямата новина, заради която всички ще гръмнат. Четвъртък тази новина се появи. Дянков предлага 10% данък върхуѝ лихвите от влогове. Резултатът е на лице. „Труд”, „24 часа”, Капитал Дейли”, „Класа”, „Преса”, Сега”, „Стандарт” и дори „Земя”. Ето, че можело българските медии да са единни или поне в избора си на челно заглавие. В тази връзка един потребител съветва „купувайте инвестиционно злато и диаманти, както казва Бонд – диамантите са вечни”. „Монитор” пък залага на друго ударно заглавие – проститутки налазиха ученици в междучасието. Пресата в петък също има своя лайт мотив. Ето една снимка ни гледа от всички български ежедневници Борисов рамо до рамо с Робърт де Ниро и Джон Траволта. „Труд” даде свобода на читателите си да напишат най-оригиналното заглавие. Зоро е написал, че ясно се вижда, че премиерът прави предложение на Де Ниро, на което не може да откаже. Друг потребител пита „филмът с happy end ли е?” И му отговарят „не, с Бойко Борисов и Вежди Рашидов”. Какво доказва нашето ровене из първите страници на българския печат? Колкото и да казват, че всички пишат едно и също, се оказва, че не е точно така. И все пак, когато рибата е голяма, всички я захапват и не я пускат. Зрителите на националната телевизия открояват с 54% вестта за новия данък като новина на седмицата. А кои бяха за Вас темите от отминалата седмица, които откроявате за значими?
Водещ:И така. „Игри на лихви”. Странният случай на облагането на лихвите по депозитите или друго да е заглавието? Асене, ти какво заглавие постави днес сутринта?Аз си го записах, забравих го. 
Асен Григоров:Няма да е политически коректно да кажа. Не, аз поставих заглавия в кавички „лошият Дянков и кой кара влака”. Тук е известна заблуда. 
Водещ:Да не стигнем до класиката влакът беглец?
Асен Григоров:Смятам, че при изобщо тълкуването на цялото поведение на Дянков от началото на мандата дори, те го изкарват лошият човек. Не казвам, че е добър, нали, в случая не давам оценка за него,а за това как медиите гледат към неговата личност. Дянков направил това, онова, предложил, приел. Той може да предложи, не може да приеме. Приема министър, приема Министерски съвет определени решения, които са в правомощията на Министерски съвет. И Народното събрание, както в случая Закона за бюджета. Т.е. Дянков може да е лош, може и да е добър, но не е той, който носи крайната отговорност за това решение. Крайната отговорност е на управляващото мнозинство. Това трябва да е ясно и на всички колеги от медиите. Би трябвало да са наясно. И за това ми е много странно, че него го дъвчат и търкалят в цялата работа. 
Виктория Стойчева:Ами Асене, извинявай, че те прекъсвам, но аз в момента съм от другата страна, на ПР, това си е много хитър ПР ход. Абсолютно всички…На правителството. 
Асен Григоров:Така. 
Виктория Стойчева:Лошото ченге Дянков ще обере абсолютно всички негативи. Аз имам една прогноза, че на края ще се появи доброто ченге Борисов примерно. Че ще отмени данъка, както се е случвало многократно. Значи винаги се изтиква някой министър. 
Водещ:Таня, а твоята версия за този сценарий?
Таня Петрова: И двамата са прави, само че обществото в тази игра на лоши ченгета и на добри ченгета и на не знам как да я наричаме, абсолютно се побърква и всъщност прегледът на печата на мен ми звучи като някакъв… Ние подлагаме на това… Даже имаше едно заглавие, не ние, посредници – те подлагат обществото на някакъв… Все едно живеем в някакъв театър на абсурда. Стрес. Всеки ден. Това е просто безумие. Иначе Асен е прав, че има, даже то се вижда, че не решава Дянков, защото ако Дянков решаваше това нещо щеше да си се пусне по нормалния начин, да се обсъди на предварително обсъждане и няма да го крият до последния момент. То се разбра след заседание на кабинета, когато той – министър председателят Бойко Борисов е казал „да”. Т.е. дори това криене и опити на игри не знам за кой го правят, но в крайна сметка резултатът е едно общество, което всеки ден се чуди какво ще му сервира властта. 
Виктория Стойчева:Значи, ако трябва да бъдем честни по въпроса с лихвите…
Асен Григоров:Проблемът е…
Виктория Стойчева:Се дъвче отдавна от Борисов. 
Асен Григоров:Говоря го от гл.т… Това е проблем за медиите. Медиите трябва да имат достатъчната компетентност и достатъчната съвест, за да обяснят на своите читатели, зрители, слушатели и потребители изобщо, да приемем, че Конституцията не им е любимото четиво, законите също не са им любимото четиво, трябва да е ясно кой какво извършва и каква отговорност носи. И защо го извършва.
Водещ:И какъв ефект очаква да получи.
Асен Григоров:Точно така. Иначе, както ти казваш от ПР-ка гл.т.е прекрасно. /…/
Виктория Стойчева:Значи това, което е притеснително извън темата за бюджета, е поведението на медиите, които от моя гл.т.повечето от тях много лесно се поддават на правителствен ПР. Значи те чакат само да им се пусне едно прессъобщение и никога не четат между редовете, това не е сериозно за една медия и говори зле за нивото на журналиста вътре, на не всички разбира се. Значи ето сега Дянков, та Дянков. Никой не ги кара вестниците и сайтовете да слагат заглавия „Дянков еди какво си”. Ами сложи „правителството”. Ако искаш да си коректен. Така че медиите са не по-малко виновни. 
Водещ: Има ли обаче проблеми с крайния резултат на това уравнение, защото за да сме справедливи ще облагаме лихвите по депозитите? Но в крайна сметка май ще платим повече, за да ги облагаме, отколкото ще се получи. Има ли смисъл от това упражнение или това ниво на доходите, на които сме, при тази прогноза, която чертая за доходите ни Бюджет 2013, Асене?
Асен Григоров: Не бих се наел да кажа правилно или не е правилно.
Водещ: Хубаво е да се опитваме да намерим този отговор. 
Асен Григоров: Значи заемането на мнение по този въпрос е сложен процес. Аз не съм чул достатъчно аргументи нито от страна на правителството, нито от страна на организатори. Тук новината е на два дни, грубо казано. В тези два дни нещо съм чул. Чух какво каза Георги Ангелов от „Отворено общество”. Чух горе долу какво казва Симеон Дянков. Но е много сложна материята за бюджет, за въвеждане на нов данък, за да можем ей така да кажем „сега, тези са лоши и не са прави”. На пръв поглед изглежда, че ще отнесат дървото, грубо казано. 
Водещ: По отношение на рейтинга. 
Асен Григоров: По отношение на рейтинга. Значи, ако разсъждаваме по тази плоскост, след като те много добре знаят какво ще им се случи с рейтинга, ако те приемат това да им се случи, очевидно че нуждата от тези 120 милиона е много голяма. Няма друго обяснение. Но това пак ще е някакво бедилетанско обяснение на четене. Не знаем истината. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да кажа моята версия за това?
Водещ: Може да. 
Виктория Стойчева:Значи, както Асен каза, аз също доста четох. Ефектът ще е около 120-150 милиона, които са абсолютно нищожни на фона на, примерно милиард и 700 за МВР. Не се знае дали ще съберат толкова, защото тези, които са с по-големите влогове нали, те ще ги трансформират в нещо друго. Те даже и в интернет се появиха някакви начини как да се избегне това, къде да си преместиш сметката. 
Асен Григоров: Банкови инструменти, инвестиционни. Ще се избегне от богатите. 
Виктория Стойчева:Има също една друга подробност, която общо взето не се забелязва от медиите. Значи забелязаха я само няколко икономисти и така си потънаха. Това е нов вид данък. Тази сутрин Дянков също взе да говори за данък върху хазарта, данък върху не знам си какво, върху печалбите от борсата. 
Водещ: И за следващия мандат на арендата. 
Виктория Стойчева:Тези данъци трябва да бъдат гласувани от парламента. Значи те не могат просто да бъдат заложени в бюджета. За такова нещо не се говори. Няма в програмата Народно събрание „ние утре ще гласуваме новия данък върху данък лихви”. Или утре ще гласуваме. Това са само предложения. Т.е. аз почвам да се питам наистина ли имат сериозно намерение да въвеждат този данък или това пак е някаква ПР игра. Т.е. Дянков сега ще стане лошият, накрая ще се появи Бойко Борисов. Той ще каже „няма, аз слушам гласа на хората, няма да има такъв данък”. И после какво ще последва. Тя Ненда Стоянова си го каза „преразглеждане на бюджета”. Няма да увеличаваме пенсиите, ще намалим бюджета за здравеопазване, ще намалим бюджета за образование, защото ето те не ни позволиха да сложим данък върху лихвите. Значи и на мен нещо такова ми се върти, че ще се случи.
Водещ:Няма как. 120 милиона все пак. Около 120 милиона става дума.
Таня Петрова: Не, аз не мисля, че ще има сериозно преработването на проекто-бюджета. Това въобще не са много пари на фона на разходите на държавата. По-скоро може да се използва евентуалният отказ от този данък, може да се използва като лот за поемане на натиск за допълнителни разходи между 1 и 2 четене. Да кажат „не можем нищо да приемем като предложение, защото тук Вие не искате да въведем новия данък”. Мен това, което ми се струва безумно в цялата тази работа е, че начинът, по който ти всъщност, слепотата, с която въвеждаш едно ново данъчно бреме и по /…/ начин, по който се опитваш да аргументираш това решение и да си измисляш вече нови данъци, които трябва да въведеш, за да е справедливо. Това е абсолютно несериозно. Данъците са фундаментална част от обществения договор, въобще какво правят те не мога да разбера.
Асен Григоров: Данъците са едни от най-силните…
Виктория Стойчева:Да де, ама не виждате ли колеги какво се случва? Значи ние всички говорим и всички медии говорят за този данък, никой обаче не пита защо бюджетът на МВР е увеличен толкова? Той е увеличен с 30%. Защо бюджетът за здравеопазване е намален… Ами не се пита. Всички пишат „данъка, данъка, данъка”. Значи тук общо взето това пак е хитро. Всички говорим за данъка и никой не се сеща да пише, да пита защо образованието е в такова състояние, защо бюджетът на МВР… Какво налага да е толкова?
Водещ:Ето, в.”Сега”, цитирам Ви прегледът на печата, който заедно направихме с Ивайло Пеев. 18 милиона са разходите, увеличението на разходите в МВР, бюджетът на МВР и 34 милиона отиват за опазване на властта. Ето пита се. 
Виктория Стойчева:Да, и в същото време всички важни сектори…
Водещ:Таня какво Ви се отговаря като питате?
Таня Петрова: Това всъщност не се пита. 
Виктория Стойчева:Ето, не се пита.
Таня Петрова: Няма кой да питаш. Виждат се някакви неща.
Водещ:Не, няма кой да се пита. Има разлика…
Таня Петрова: Да, наистина е така. Потресаващо е това правителство като медийна политика и като ПР. Ние там, когато има заседание на Министерски съвет, то е някакво едва ли не им се молим да ги попитаме нещо, за да може да кажем, че те работят. Това е някакъв пълен no sense. А това е най-приказващото правителство иначе, а то приказва по друг начин. То не обяснява политики. И всъщност Дянков си го отнася, защото един от малкото хора в кабинета, който все пак е в състояние да аргументира политически решения. И той е един от малкото хора, който се опитва да се аргументира и ние постоянно го разнасяме по медиите, че Дянков това, Дянков онова. Другите не говорят.
Водещ:Асене, да направим разлика между – ето, журналистите имат достъп до политиците, питат обаче няма кой да им отговори. Каква е разликата с едни други времена, в които пък журналистите седяха в мазето и чинно чакаха някое благоволение да слезе някой да им отговори? 
…
Следва продължение! 

Заедно в час I 12.10.2012

Проект на “Заедно в час” цели да срещне бъдещите млади лидери с успели бивши ученици

Звезди и представители на българския бизнес ще преподават на ученици от различни училища в страната свои ценни уроци в продължение на седмица. Инициативата, наречена „Седмица на „Заедно в час”, се реализира от едноименната фондация с цел да срещне бъдещите млади лидери с лица, които са примери за успели и реализирали потенциала си хора и да даде на децата вяра в собствените им способности, независимо от произхода и социално-икономическата среда, в която живеят.

Заедно с учителите на „Заедно в час“, в клас ще влязат телевизионният продуцент Магърдич Халваджиян, ТВ водещият Ники Кънчев, шесткратния рали шампион Митко Илиев, водещите на “Здравей, България” Христо Калоферов и Калина Крумова, актьорът Калин Сърменов и много други известни лица от екрана и бизнеса. Те ще споделят с учениците свой ценен урок, знание или умение, ще разкажат интересни истории от времето на своето обучение в училище, мотивиращи примери за значението на доброто образование, за реализацията в професионален план и за нуждата от високообразовани млади хора, за развитието на обществото ни. Мисията на фондация „Заедно в час“ е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество.

Кампанията „Седмица на „Заедно в час” стартира от 15 октомври в над 15 училища в столицата, София – област и Пловдив. В тях работят млади специалисти, селектирани и подготвени за учители по програмата „Заедно в час”.

По време на Седмицата ще се състои и благотворителен „Търг на звездите,“ в партньорство с Български форум на бизнес лидерите. Участниците в него ще наддават за 2 часа от времето на известни личности – Левон Хампарцумян, Христо Гърбов, Мария Илиева, Поли Генова, Йордан Йовчев и др. Подобен формат се организира за първи път у нас и цели да привлече средства в подкрепа на дейността на учители по програма «Заедно в час», които преподават на ученици от затруднени общности и с ниски учебни постижения.

Инициативата се организира с подкрепата на Vivacom и на фондация „Помощ за благотворителността в България” /ФПББ/ по програма „Да постигнем повече!”, финансирана от фондация „Америка за България”.

Повече информация за Седмицата и Благотворителния “Търг на Звездите” можете да намерите тук: http://zaednovchas.bg/week/

Оригинална публикация 

Комуникационна агенция PRoWay I 13.10.2012

Магнетична снимка на дърворезба спечели журито на фотографския конкурс „Тайната на занаятите". С „Ръцете на твореца" Тодор Русинов заслужи първото място в надпреварата и 1000 лв. Негови подгласници са Николай Василев и Стоян Илиев, които получиха съответно 800 и 500 лв. за второ и трето място.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012

Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!          

ROI Communication I 12.10.2012

Започна гласуването на публиката и журито в престижния конкурс БГ Сайт 2012

На 12 октомври 2012 г. (петък), в 10:00 ч. стартира гласуването на публиката и журито в престижния конкурс БГ Сайт 2012. То ще се състои изцяло онлайн на bgsite.org. Регистрираните сайтове са над 250, което подчертава силния интерес към тринадесетото издание на БГ Сайт спрямо последните три години. Гласуването ще продължи до 18:00 ч. на 6 ноември 2012 г. и всеки интернет потребител ще има възможност да даде гласа си за тези проекти, които са го впечатлили най-много.

"Изключително трудно ще бъде на журито в БГ Сайт 2012-та. Кандидатурите от една страна са много, а от друга – с високо качество. Конкуренцията е голяма! Но залагам на професионализма на експертите, които ще оценяват всеки проект и очаквам с любопитство финалния резултат, който ще научим точно след месец.", сподели Жюстин Томс – създател на конкурса БГ Сайт.

Тази година условието за участие е сайтовете да са изработени или изцяло обновени през 2011 г. Това означава, че журито и публиката ще оценяват преобладаващо нови дигитални решения. Ето и къде става гласуването: www.bgsite.org/vote

Тринадесетото издание на конкурса ще премине под мотото "В пиксели" и се отличава с нови 5 категории в областта на мобилните решения и социалните мрежи, с оглед развитието на българското дигитално пространство.

Журито се състои от 63-ма души, които ще оценяват над 250 сайта, разпределени в 18 категории. В журито присъстват специалисти от областта на дизайна, маркетинга, ръководството на проекти, SEO (оптимизация на търсачки), ПР и журналистика, програмиране, мобилните приложения и блогъри.

Във всяка категория ще има по две първи награди, едната ще бъде на журито, а другата на всички гласували онлайн. Отличените сайтове ще бъдат обявени и наградени на церемония, която ще се състои на 12 ноември 2012 г. (понеделник) в зала VIVACOM Art Hall.

Инициатор на идеята и организатор на конкурса "БГ Сайт" и Уебсеминара през 1999 г. е уеб агецията ABC Design & Communication. От 2009 година организатор на конкурса е Фондация БГ Сайт. 

Facebook страница на Max Communications I 11.10.2012

София, 11 Октомври 2012 г. Max Communications, една от водещите PR агенции в областта на здравеопазването в България, официално се присъедини към глобалната мрежа Chandler Chicco Companies (CCC). Партньорството предвижда директен достъп на специалистите и клиентите на Max Communications до богатия опит на повече от 600 експерти по здравни комуникации в световен мащаб.

Chandler Chicco Companies (CCC), част на inVentiv Health, Inc, е световен PR лидер, чиито експерти предоставят професионални съвети по отношение на стратегическите комуникации в здравеопазването. С възможностите на едни от най-добрите специалисти на глобално ниво, CCC обхваща услуги като връзки с обществеността, дигитални и социални медии, медицинско образование, връзки с институции и инвеститори, корпоративна идентичност, проучвания, брандинг и дизайн.

Наскоро обявена за най-добра агенция в областта на здравеопазването от The Holmes Report, ССС е отличена за способността си бързо да идентифирцира предизвикателствата на своите клиенти и да предлага най-добрите комуникационни решения за съответния пазар.

Max Communications е основана през 2003 година. Агенцията се отличава с дългогодишния си опит в областта на здравеопазването и фармацията, както и в сферите на земеделието, инфраструктурата, енергетиката, европейската интеграция и др.

„Партньорството ни със световния лидер в сферата на здравния PR е много висока оценка за нашата работа. Вярвам, че това партньорство ще отвори много нови врати и ще ни даде възможност да разширим портфолиото си. Стремежът ни е да предоставяме максимално високо качество на услугите за нашите клиенти”, каза мениджърът на Max Communications Камелия Димитрова.

През годините екипът на Max Communications осъществи десетки комуникационни проекти с реален ефект върху качеството на живот на хората и за някои от тях получи PR отличия.

Информация за Max Communications

Max Communications е пълноправен член на Българската асоциация на PR агенциите в България. През годините PR агенцията се превърна в гарант за достоверност на информацията. Екипът й винаги е доказвал своята отговорност към медиите и обществото, оценявайки истината. Затова поведението на Max Communications към клиентите, медиите и публиките винаги е било коректно и обективно.

PR агенцията има богато портфолио от клиенти, сред които GlaxoSmithKline, Merck, Roche, Amgen, Sanofi Pasteur, Abbott, MSD, Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българско сдружение по иновативна медицина, Парламентарна комисия по здравеопазване, Български червен кръст, Министерство на околната среда и водите, Летище София, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, Българска агенция за инвестиции, Министерство на транспорта, Министерство на финансите, АЕЦ Козлодуй и др.

За повече информация, посетете www.maxcom-bg.eu.

Информация за Chandler Chicco Companies

Chandler Chicco Companies (CCC) е световна комуникационна група в областта на здравеопазването, която предлага нови перспективи и творческо ноу-хау на своите клиенти. С възможностите на едни от най-добрите специалисти на глобално ниво, CCC обхваща услуги като връзки с обществеността, дигитални и социални медии, медицинско образование, връзки с институции и инвеститори, корпоративна идентичност, проучвания, брандинг и дизайн. Компаниите, под шапката на Chandler Chicco, са: Allidura Consumer, Brandtectonics, Biosector 2, Chamberlain Healthcare Public Relations, Chandler Chicco Agency, Chandler Chicco Digital, Chandler Chicco Productions, Determinus, Haas & Health Partner Public Relations, Ingenda Communications, Litmus Medical Marketing & Education, ‘nition Design, SanCom Creative Communication Solutions (CCS), and SharedVoice PR.

CCC е част на inVentiv Health, Inc, обединяваща компании, базирани в Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон, Лондон, Париж, Шанхай и Елтвил (Франкфурт), както и глобална мрежа, покриваща 70 пазара.

За повече информация, посетете www.chandlerchiccocompanies.com.

Информация за inVentiv Health

inVentiv Health, Inc. е световен лидер в предоставянето на най-висок клас клинични, търговски и консултантски услуги на компании, които се стремят да подобрят работата си. Списъкът на клиентите на inVentiv включва повече от 550 компании в областта на фармацията, биотехнологиите и естествените науки. С 13,000 служители в 40 страни, inVentiv бързо превръща обещаващите идеи в търговска реалност. inVentiv Health е собственост на inVentiv Group Holdings, Inc – организация, спонсорирана от филиали на Thomas H. Lee Partners, LP, Liberty Lane Partners и членовете на мениджърския екип на inVentiv Health.

За повече информация, посетете www.inventivhealth.com.

Източник: https://m.facebook.com/note.php?note_id=495655213787487&refid=17&_ft_=fbid.354793161281368 

Anett&Co. I 8.10.2012

Преди броени дни в Лондон бе открита изложбата „Сила и страст”.

Преди броени дни в Лондон бе открита изложбата „Сила и страст”. Ценителите на изкуството имат възможността да се насладят на забележителното творчество на скулптора Иван Минеков и да се докоснат до незабравимите картините на дъщеря му, художничката Паола Минекова, живееща и работеща в Лондон.

Откриването на изложбата “Сила и страст” се състоя в галерия „София” към Културния институт в посолството на Република България, което е и организатор на проявата. Вернисажът се състоя в присъствието на хора на изкуството, финансисти и много представители на медиите. Изложбата ще продължи до 16-ти октомври, като в нея са представени повече от дузина малки пластики и над 45 картини и графики.
Сред творбите на Иван Минеков са включени добре познатите пластики като ‘’Балерина’’, ‘’Тезей и минотавъра’’, ‘’Европа’’ и ‘’Дон Кихот’’, а сред творбите на Паола, включени в изложбата са великолепният цикъл ‘’Танцьори’’, както и завладяващият цикъл ‘’Течения и динамичните Градски Пейзажи’’.

По повод изложбата ,Иван Минеков споделя: “Интересното при тази изложба е, че ясно показва развитието на художествената традиция от моето поколение в това на дъщеря ми. Всяка генерация от художници живее в своето време и отразява собствената си естетика и идеи. Цикълът от картини “Течения” на Паола, изследва въпроси, които са уникални за жените, които живеят в днешното общество.”

Паола добавя: “Мисля, че успявам да продължавам и пресъздавам в картини, скулпторната традиция на баща ми, който ме вдъхновява стилистично с удължените си форми, чувство за баланс и пространство. Някои хора дори определят цикъла “Течения” като монументален. В изкуството си съм използвала много от това, което знам от него. Именно чрез наученото от баща ми, успявам да изразя собствения си женствен свят.”

„Сила и страст” е първата съвместна изложба на двамата даровити творци Минеков във Великобритания. Със сигурност обаче няма да остане последна, тъй като вече е отправена покана от Културния институт в посолството на Република България за нова изложба догодина.

______________________________________________________________
Иван Минеков – Биография

Иван Минеков е определен като "съвременен майстор на модернизма в многоизмерността на стиловете си.” (Клаудия Московиц)

Завършил Художествената академия „Николае Григуреску” в Букурещ, Румъния под ръководството на проф. Паул Василеску, със забележителния си талант, Минеков бързо привлича вниманието на българското артистично общество. Портретът на Дентън Кули (1990 г.), хирургът имплантирал първото изкуствено сърце в света и основател на Тексаския Сърдечен Институт, отваря вратите му към една плодовита интернационална артистична кариера. Създател е и на портрета на Димитър Пешев за Консула на Европа, а творбата му “Шипка” е летяла в космоса. През 2010 става директор на Националната гимназия за изящни изкуства "Илия Петров", а през април тази година излага творбите си в Парламента на Европа в Брюксел.

Паола Минекова – Биография

Талантливата художничка Паола Минекова е известна с няколко цикъла, сред които бликащите от енергия Танцьори и Цирк и динамичните Градски пейзажи. Цикълът Течения, който също е включен в изложбата, изучава психологията на човешките взаимоотношения.

Сред новите картини на художничката е Ballet Repose, необичаен портрет на седнала балерина, който е базиран на скици на танцьорка от Кралския Балет. Паола описва картината като докосване до силата на балерината, на жената зад ролята, която почивайки може да остане самата себе си.

Тази пролет Паола взе участие в най-големия публичен арт проект в Лондон, когато беше поканена да нарисува едно от 200те яйца за Голямото търсене на яйца Фаберже. Нейното яйце Пъстър Свят предизвика интереса както на възрастните така и на децата, и събра на £4000 за благотворителност. 

Списание 8 I 10.10.2012

Занаятите от вчера, днес и утре показват уникални снимки на Моста на влюбените до НДК. Фотографската изложба „Тайната на занаятите" събира най-добрите кадри от едноименния конкурс на Списание 8, ОББ и Булфото.

Очакваме ви на изложбата на Моста на влюбените! Тя ще бъде открита официално на 12 октомври 2012 г. (петък) от 18,30 ч в „Радиокафе" (което се намира точно под моста) и ще продължи до 26-и. На откриването ще бъдат обявени и тримата победители, които ще получат наградите си!

58 снимки на професионални фотографи и любители, включили се в конкурса, представят по живописен и колоритен начин древните български занаяти, съвременния поглед към тях и изцяло нови занаяти, които си пробиват път. Кундурджийството, коларството, бродирането се нареждат редом до правенето на татуировки и обличането на чисто нов автомобил в плетка.

Фотографиите са „гарнирани" с увлекателните текстове на етноложката доц. Вихра Баева от БАН, която на достъпен език привлича вниманието към традиционните ни занаяти, разказва непознати истории и легенди, свързани с тях.

Най-добрите снимки ще бъдат представени също в ноемврийския брой на Списание 8 и на www.spisanie8.bg 

S Media Team I 8.10.2012

С бляскаво парти водещото модно издание отпразнува своята обновена визия и представи своите нови лица. Прекрасната обстановка на Главния корпус на „Военна академия” София се превърна в сцена на впечатляващ спектакъл, в който най-емблематичните модни епохи и най-впечатляващите автомобили създадоха неповторима атмосфера. Повече от 500 гости имаха възможността да станат част от приказния декор на бляскавата церемония.

Списание MODA, което отскоро се присъедини към портфолиото на S Media Team, покани своите партньори, приятели и куп знаменитости от модния и културен елит, за да обяви официално своя стремеж към създаване на тенденции и отразяване на красивата страна на живота от всичките й аспекти.

Издателят на списание MODA, архитект Любомир Станиславов благодари на партньорите и представи главния редактор на MODA – известната в журналистическите среди Краси Генова. Бляскавата церемония продължи с „ревю” на знакови за модата и културата десетилетия от XX, съпроводено от култови за десетилетията песни.

Известният български модел и актриса Станимира Колева се превърна в най-красивото лице на MODA-та и дефилира специално, за да представи съвременната версия на списанието. DJ Диян от DeepZone наелектризира атмосферата със своя музикален сет, а летящи фенери направиха обстановката още по-магична. Евгения Калканджиева, Рут Колева, Елена Ангелова, Ивета Григорова, Людмила Филипова и представители на водещите брандове у нас споделиха невероятните емоции на тази приказна нощ.

Събитието се проведе със специалното партньорство на: Karelia България, Zagorka и парфюми Nina Ricci. За страхотната обстановка допринесоха и: BMW, M.A.C, шампанско MOET, както и нашите партньори: Рай Кетъринг, Ресторант Сидония, Авенди, Макс и Ко, H&M, Reserve.

Снимка: Фен страница на S Media Team във Facebook

MyPR.bg I 10.10.2012

„Тръпката от шофирането” е мотото на британската автомобилна библия

10 октомври 2012 г. От тази седмица на българския пазар е evo – британското топ списание за най-добрите автомобили и места за шофиране. Феновете на марката ще имат възможност да се насладят на уникални репортажи, фотографии и видео материали, отразени в десет книжки годишно.
Ексклузивните представяния на най-интересните, бързи и мощни автомобили, които са запазена марка на британското издание, ще бъдат на разположение на българските ценители, които досега имаха достъп до тях само онлайн или в чуждите издания на списанието. Българските материали включват ревюта на интересни модели, достъпни на нашия пазар, атрактивни пътища, съвети за спортно шофиране и представяне на гаража на известни личности.
Върху 116 страници автори като Хари Меткалф и Хенри Кетчпол ще осигуряват на българския читател атрактивно и технично издание, без празни приказки. Най-важните думи в evo са технология, качество, изключителност, обективност и емоция, обединени в мотото „Тръпката от шофирането”. С британска разчупеност на текста, но и с фокус върху техническия детайл, изданието постига мисията си – да информира, да образова, но и да забавлява. Увлекателните статии са гарнирани с изключителни снимки и видео, достъпни и на уебстраницата на списанието и в социалните мрежи.
Основни теми в изданието са новите коли и технологии, тестове и любопитни видео ревюта, интересни пътища за шофиране у нас и в чужбина, съвети за покупка на спортни автомобили втора ръка, тунинг, интересни личности и техните гаражи, съвети за спортно шофиране.
Първият брой тръгва с 31 страници, посветени на McLaren MP4-12C, с тест из Африка и пряко сравнение с легендата Ferrari F40. Материалът ще разясни и защо един от най-интересните пътища в света се намира в Мароко.
Читателят на evo у нас ще се запознае с някои изключителни модели – като Volvo S60 Polestar и Dodge Challenger SRT8. Българският екип пък се забавлява много при заснемането на видео ревютата на новата Toyota GT86 и на BMW Z4 sDrive35is.

Ключови местни материали са още гостуването на пистовия шампион Румен Дунев в рубриката „Аз и моят автомобил”, както и полезни съвети за покупка на спортен автомобил втора ръка от наличните на нашия пазар.
Списание evo излиза на български език месечно, на цена от 5 лв. Главен редактор на изданието е автомобилният журналист Георги Иванов.

Фото: Камелия Атанасова

Повече за evo:
evo съществува от 1998 г. и е издание на Dennis Publishing, Великобритания. Компанията е позната по цял свят със своите лайфстайл и автомобилни списания – Octane, Auto Express, The Week, Men’s Fitness, Health and Fitness, а доскоро и Maxim. С излизането на evo на българския пазар, страната ни се присъединява към семейство от 12 държави – Великобритания, Италия, Малайзия, ОАЕ, Франция, Хърватска, Словения, Сингапур, Тайланд, Турция, Украйна и Чехия. По оригинален начин, списанието представя най-желаните автомобили – от суперспортни модели до най-достъпните предложения на пазара. Уебстраницата за България е www.evobg.bg

Оригинална публикация