Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.02.2016

Харесвам хората, които се експедитивни, дейни и реагират на момента. Мариана е от тях. Заработихме с нея без дори да се познаваме лично, но резултатите от съвместната ни работа са отлични. Тя е от хората, на чиято дума може да разчиташ и не те „мотае“ във времето. Въпреки, че Мариана е магистър по химия от СУ Климент Охридски и по икономика от УНСС се оказва, че ПР-ът е нейното аз. Завършила е London school of PR и редица специализирани обучения по корпоративна социална отговорност, мениджмънт на репутацията, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България.

Работи в сферата на комуникациите от 2013 г., когато попада в екипа на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ АД и заема позицията Мениджър Връзки с обществеността и стратегически проекти.

Мариана, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- На пръв поглед случайността ме изправи пред възможността да опозная професията, но след краткия си опит, мога да кажа, че е съдба. Динамиката, комуникацията, възможностите да срещаш и да работиш с най-различни хора е това, което открих, че ми харесва, вдъхновява и искам да бъда част от него. Възможността да работя за социална кауза за по-добър живот и среда, каквато е и основната мисия на организацията, в която работя, е много зареждащо и провокиращо. Тази професия е изключително динамична, интересна, разнообразна и никога не може да ти доскучае.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Когато виждам положителните резултати от усилията, които полагам.

- Когато един проект е успешен и продължи да се мултиплицира.

- Когато успявам да събера съмишленици и последователи на каузата, в която вярвам.

- Когато дам смисъл на една идея и й вдъхна живот.

- Моментите са много и най-различни и това ме вдъхновява.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Двете използват различни похвати, формати, канали и дори публики, имат различни функции. За да бъде успешна една стратегия или кампания обаче са нужни и двете. Често рекламата се свързва с продажбите и това я прави част от маркетинговата функция, но на практика не се ограничава с това. ПР работи за развитието на организационния имидж, който от своя страна разчиства пътя на рекламата и обратното, рекламата понякога играе ролята на „визитка“ към организационния имидж. Високият рейтинг пък на организацията в обществото повишава доверието в рекламата на нейните стоки и услуги и т.н.

Разликите между двете са съществени и мисля доста е писано по тази тема, но най-важното е, че най-добрите резултати идват само ако са приложени съвместно PR има дълготрайни и дългосрочни комуникативни цели, а рекламата – продажбени.

- PR има за цел да изградят престиж и имидж, а рекламата преследва продажбата, завладяване на пазари и др.

- PR представя фирмата като цяло, а рекламата има за предмет продуктите и тяхното качество

- – PR печели общественото мнение и убеждава общността, че фирмата е обществено значима и необходима, а рекламата цели да превърне марката в предпочитана.

- PR е функция на управлението, а рекламата е обект на маркетинговия отдел и на отдела по продажбите.

- PR предшества и съпътства рекламата в кампаниите.

- PR обхваща вътрешната и външната среда на фирмата, а рекламата е насочена само към външната аудитория и т.н. могат да се изброяват разлики, за които специалистите са изписали цели книги.

Има ли безплатен ПР?

- Най-важни са изградените отношения и доверие с колеги, партньори, медии, клиенти, институции. В изграждането и поддържането на тези връзки са вложени много време, енергия и средства – така че нищо не е безплатно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам некоректните и фалшиви хора. Негативистите, които като цяло застават срещу всичко и са готови по-скоро да хабят време и енергия да доказват липсата на смисъл.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Обичам много да пътувам, да излизам с приятели да ходя на кино и театър. Обичам движението като цяло. Понякога пък обичам да се затварям за 1-2 дни вкъщи и да оставам насаме със себе си и да си премислям идеи, случки и информация.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

– От усмивките на хората, които срещам по пътя си. От смисъла, който намирам в работата си.

Какво би учила още?

- През целия си професионален път съм учила постоянно и в различни сфери. Завършила съм химия и работих в сферата на околната среда 10 години, междувременно завърших икономика, за да разбирам по-добре бизнеса, в който работех. Както казах съдбата ме сблъска с ПР-а и завърших London school of PR . Убедих се, че за да си добър в това, което правиш не трябва да спираш да учиш, а и винаги има какво. ПР и комуникациите са изключително бързо развиваща се среда и ако не следиш новите тенденции, не би успял да си свършиш работата на ниво. Аз имам едно качество, което не харесвам особено – вглеждам се в детайлите и държа на перфекционизма, което ме кара винаги да търся и да се стремя към най- доброто.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 7.00 ч. обикновено докато пия кафе и се подготвям за работния ден прехвърлям сутрешните блокове. Напоследък не се съсредоточавам много в новините, действат ми потискащо и стресиращо. Докато си пия кафето си разписвам задачите за деня на лист хартия, помага ми, когато ги обмислям и по-ясно подреждам приоритетите. Стремя се да си спазвам планчето, не го ли направя обикновено ми излиза през носа.

Оригинална публикация

в. Банкер | Александър МАРИНОВ | 13.02.2016

По традиция през последните години всеки сериозен проблем на властта и на тези, които я упражняват, се обяснява главно (ако не изцяло) с "проблеми в комуникацията". Когато отстраняват някой провалил се или провален министър, дежурно се обосновават с това, че "не е успял да комуникира добрите идеи към обществото". Ако тези твърдения са поне отчасти верни, струва си да изясним защо куцат комуникациите (или връзките с обществеността, или просто институционално-политическият пиар) между власт и общество.
Преди всичко и в този случай, както в останалите сфери на управлението, възниква трагичният за България проблем на порочните връзки между политика и пари. Широката общественост едва ли е наясно с обстоятелството, че пиарът на властта е значителен бизнес – само по линия на обществените поръчки на органите на централната власт и техните администрации за комуникация и информация се разплащат около 50 млн. лева годишно
Ако прибавим съответните дейности на партиите (особено в години на избори) и многобройните начини да се заобикалят правилата и за имидж да се плаща под масата, сумата поне ще се удвои. За скромните мащаби на България (откъм медии, рекламен пазар, специализирани агенции, компетентни специалисти) това са много пари.
Вторият основен проблем засяга наложилото се у нас порочно разбиране и практическо осъществяване на пиара – като "лъскане на имидж" на всяка цена, включително и с неприемливи и неадекватни средства. Както ще стане дума и по-нататък, най-впечатляващите пиар провали в българската политика са дело на псевдокорифеи, които в желанието си да изпишат вежди са извадили око. А защо такива пиар "баш майстори" се допускат до ключовите позиции в институционалните комуникации, става ясно, като се направи диагноза на токсичното ниво на политически патронаж и други форми на личен протекционизъм, вихрещи се в звената за връзки с обществеността в българската администрация. От една страна, отразява се шизофреничната уредба на статута на ръководителя на това звено – едновременно член на политическия кабинет и държавен служител (явно вътрешно противоречие в Закона за държавния служител). От друга страна, тегне порочната инерция пиарите да се грижат изключително за "светлия образ" на началника, а не за репутацията на институцията. Неведнъж и без това разклатеното доверие към редица ключови министерства и правителствата като цяло е получавало болезнени удари в резултат на опитите да се прави нескопосана реклама на "силния на деня".

Изобилстват примерите на политически патронаж, стигащ до груби закононарушения

Като назначаването през пролетта на 2015-а на директор на дирекция "Връзки с обществеността" на Министерството на здравеопазването – без конкурс, в нарушение на изискванията за стаж и ранг и очевидно под влияние на явната политическа ангажираност на въпросния специалист. Циничното е, че в същото време депутати от политическата сила, контролираща министерството, шумно рекламираха внесения от тях законопроект за ограничаване на партийните назначения в държавната администрация. Ето още една илюстрация на това, как назначаването на пиар се превръща в антипиар. Не е трудно да се разпознае общата тенденция – партийните пиари да следват патроните си в държавните институции. За съжаление те отиват там с общия си багаж – добре познатия манталитет, смесица от невежество и чувство за недосегаемост. Така, в нарушение на аксиоматични правила и често на законови изисквания, начело на важни административни звена застават хора с нулев управленски опити недоказани (да не кажем несъществуващи) качества.
Невежеството на политиците е огромен проблем за нашата държава, въпреки че при някои от тях наивното невежество (по термините на културната антропология), гарнирано с природен инстинкт, дава известни резултати. Все пак дори да сме привърженици на призива "обратно към природата", разбираме, че едно е да говориш с прости думи като съзнателно избран комуникационен трик, а друго е – защото само така можеш.
Нещата се усложняват от липсата на правила кой за какво има право да говори от името на властта. Тъй като неотдавна обсъждахме пакостите на съветническата преторианска гвардия на управниците, трябва да признаем, че дори опитен пиар не е в състояние да се справи с изцепките на "съветниците", тъй като те се отчитат единствено на министъра. Един от типичните примери е Министерството на икономиката. Проблемите имат още по-дълбок корен смесването на политика и пиар на ролите на политици и комуникационни експерти, на лични и служебни отношения, наблюдаващо се във всички партии -традиция, положена от БСП и ДПС и успешно продължена от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Най-типичната ситуация, в която лъсват недъзите на очертаната негласна и противозаконна практика на институционалните комуникации у нас, е фрапиращата безпомощност и неадекватност на реакциите при криза. Дълбоко се съмнявам, че ръководителката на пресслужбата на правителството е чела цитираните от нея "учебници на КГБ" (по-вероятно е да е имала пропуски при четенето на учебници въобще), но поведението й във връзка със случилото се по време на срещата на Бойко Борисов с български емигранти в Лондон е наистина христоматийно. Такава неподражаема смесица от конспиративна параноя ("сценарий"), окопна психология, махленско клюкарство (кой защо е чакал пред кабинета на Борисов) и противопоказна агресивност ("Чакам ви в Израел", включвания в ефир с нападки срещу медиите) наистина трябва да намери място в учебниците по политическа комуникация – в раздела "Никога не правете така".
Същото важи за почти всички останали членове на правителството през последните няколко месеца. Пиарите на властта не са си изработили заплатите, щом очевидно не са успели да научат своите босове на най-важното – кога да говорят и кога да мълчат. Защото една голяма част от политическите кризи през последните години са по-скоро продукт на непремерени приказки, отколкото на погрешни действия. Или най-малкото – непремерените приказки създават една враждебна обществена среда, която подготвя унищожителна реакция при последващи неблагополучни политически действия. Ако министър Танев си беше спестил разсъжденията на глас за Ломоносов, Кюри, Асен Златаров, а по-късно – възторга относно стратегическия гений Давутоглу, най-вероятно нямаше да му се налага да се обяснява, че не е Киряк Стефчов.

Стр. 14

PREMIUM Lifestyle I 16.02.2016

Искате да летите с парашут, но ви е страх? Питате се как да се научите да овладявате кризисни ситуации? Или какъв е ключът към успешните комуникации? Как компании като Red Bull, Coca Cola и Apple успяват да изградят име, разпознаваемо по целия свят? Какви са лидерите, стоящи зад тези имена и какъв мениджмънт прилагат, за да са сред най-добрите, сред победителите? И най-вече каква роля играят имиджа и репутацията на марката в обществото?

За да ви отговори на тези и още много други въпроси, London School of PR стартира курс „PR & Мениджмънт на репутацията“, в партньорство с British Council. Той ще започне на 1 март тази година и ще е с продължителност от 4 месеца. През тях участниците ще добият ясен поглед върху основните концепции, свързани с мениджмънта и развитието на комуникациите на дадена организация. Защото заедно те са основни стълбове в градацията и просперитета на дадена компания.

Участниците ще преминат през 14 модула, които проследят еволюцията на PR в холистичен бизнес подход, като акцентът е поставен върху това как успешно разработените комуникационни стратегии са ключа към ценностите и разпознаваемостта на марката.

Специално внимание ще се обърне и на адаптацията към бързоразвиващата се технологична сфера. Защото владеенето на социалните мрежи и влиянието на мобилните приложения заемат все по-голяма тежест в успешното управление на съвременните марки. Като доказателство нека се замислим колко често научаваме за кампании чрез Facebook или извикваме таксито си през електронната платформа на компанията.

Курсът е подходящ за всички, желаещи да добият реална представа за маркетинговите подходи и бизнес комуникации, които да приложат успешно в практиката. Завършилите ще получат сертификат от Лондонското училище по PR, както и необходимите умения и познания да развиват, контролират и защитават една търговска марка.

Преподавателите са водещи лидери в областта на PR, изпълнителни и маркетинг директори на големи корпоративни компании, както и главни редактори на водещи медийни канали:

1. Джон Далтън – Директор на LSPR в световен мащаб и водещ обучител – признат авторитет в мениджмънта на репутацията, специалист по управление на проблеми и кризисни ситуации.
2. Гергана Василева – Директор на London School of PR Bulgaria – корпоративен консултант, експерт по мениджмънт на репутацията и бизнес коуч по лидерство с доказан дългогодишен опит в успешни кампании за P&G, Lufthansa, Western Union, Philips, BASF, Shell, OMV, ING, IBM и много други.
3. Дора Стрезова-Николова – Изпълнителен директор на Danone за България, Гърция и Кипър – тя е трансформационен лидер и има 16 години опит в областта на маркетинга и продажбите.
4. Ирена Комитова – Управляващ партньор в Creative Solutions – управленският й опит включва позиции като Изпълнителен директор на Орифлейм България, Изпълнителен вицепрезидент маркетинг и продажби на Алианц България Холдинг и още много други.
5. Виктория Блажева – Директор „Връзки с обществеността и комуникации“ в УниКредит Булбанк. 6. Илияна Захариева – Директор „Корпоративни комуникации” в Мтел.

Към програмата ще се включат още: Светлана Ставрева (Маркетинг директор, IBM Югоизточна Европа); Мария Тойчева (Маркетинг директор, Bakcell, Азербайджан); Велислава Попова (Главен редактор на в-к Дневник); Любов Костова (Директор на Британски съвет) и Ваня Бабанин (Регионален координатор на Европейската асоциация на комуникационните директори).

Желаещите да запишат курса, за да се учат от лидерите в областта, могат да го направят на www.lspr.bg.

Оригинална публикация

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Боян ПЕТРОВ | 13.02.2016

Институциите са инвестирали над 11 млн. лева в радио и телевизия по оперативни програми през 2015 г.

За единадесет месеца – 11.4 млн. лв. Толкова е платила държава за периода от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми (виж таблицата). Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).

Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Колко голям рекламодател е държавата

През годините "портфейлът" на обществените поръчки възлиза на десетки милиони левове и е използван от различни министри, агенции, консултанти и други за купуване на благоразположение, упражняване на влияние и "наказване" на прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио- и телевизионните компании. Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.
В последния доклад на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" за състоянието на медиите през 2015 г., представен тази седмица, медийният анализатор Гергана Куцева коментира, че разпределянето на средствата за публичност, предвидени в рамките на европейските проекти, остава сред основните финансови лостове за политическо влияние върху медиите. "Това на практика е предпоставка за корумпиране и упражняване на контрол върху информацията, предоставяна на гражданите", категорична е тя.
На фона на общата картина на пазара тези малко над 11 млн. лв. изглеждат нищожни. От март до декември 2015 г. само телевизионният пазар според мониторинговата агенция Be Media Consultant (която следи 36 от най-големите тв канали) е бил над 868 млн. лв. Тази сума е брутна и в нея не са включени договорените отстъпки, авторекламата, игри, лотарии и т.н. Реалната нетна сума е с поне 40% по-ниска по мнение на някои медиа директори в сектора. Най-големият рекламодател за цялата минала година е "Нестле" с брутни инвестиции от над 35 млн. лв. С близки по размер средства до тези на държавата в телевизия са компании като Actavis (над 10 млн. лв.) и Fererro (над 11 млн. лв.). Те влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизия по направени брутни инвестиции за 2015 г., където очевидно се нарежда и държавата.
Но докато големите национални телевизии са атрактивно място за рекламни инвестиции, някои от по-малките медии разчитат за съществуването си на държавните средства – от политически партии (по време на избори) и от европейски оперативни програми. Да вземем например двете най-гледани телевизии – bTV и Nova. Брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., което означава, че държавните инвестиции по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47% държавни инвестиции. Тоест парите от оперативните програми не представляват съществена част от общия приход на медиата. Въпреки това с бюджет от 2.06 млн. лв., каквато е сумата от оперативни програми за bTV през посочения период, може да се снима един сезон на сериал като "Стъклен дом".
За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение – в праймтайм ефира на bTV рекламният

30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.

Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като "БГ радио", NRJ, "Хоризонт" или "Веселина", за периода март – декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.
При радио "Фокус", за което също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че медиата е получила 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на "Фокус". Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите "Фокус" е привлякла още средства, това остава немалка стойност.
Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата. Това би трябвало да гарантира прозрачност, ако съществуваше презумпцията, че обществените поръчки в България са лишени от корупция. За съжаление трудно може да се твърди такова нещо. Достатъчно е да припомним печалния запис от Банкя на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и премиера Бойко Борисов, в който Найденов откровено признава, че поръчки се правят, за да се печелят от определени медии.
Това е подпомогнато от факта, че печатните медии участват в подобни конкурси през създаването на консорциуми и обединения, в които обикновено влизат медиа, рекламни и PR агенции. От това не става ясно как процентно се разпределят парите между тях, а какво точно включват спечелилите поръчки като публикации и цена потъва в тайните на договора.

Когато липсват правила

Облагодетелстването на телевизиите и радиата при разпределянето на евросредствата за медии идва от Закона за обществените поръчки. И при последните дебати за промени в него през януари тази година депутатите запазиха условието държавата и общините да могат да възлагат поръчки на електронни медии без търг и конкурс. Това означава, че всяка институция има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор. Вестниците, разбира се, се чувстват ощетени. След приемането на поправките в закона две от централните столични издания излязоха с коментари на първите си страници – не срещу отсъстващите правила в него, а защото не са включени в схемата. Това е само поредното доказателство, че голяма част медиите са загърбили основната си функция – да служат на публичния интерес, не на собствения си.
С липсата на промяна в тази част от закона не беше спазено едно от обещанията, което вторият кабинет на Бойко Борисов даде още в самото начало на мандата си. В програмата с основните си приоритети правителството записа "разделение на публичния ресурс за медии по ясни правила, ограничаване на възможностите за оказване на политическо влияние". Имаше намерения за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички нормативни изисквания за прозрачност на собствеността си, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп до актуални данни за действителния собственик. Единствената засега изпълнена точка от обещаното е публичен регистър на парите, разпределяни за медии, който позволява по-лесното проследяване на това какво се плаща и на кого – добра стъпка напред.

Подменената журналистика

Неприятното в този случай е, че често за малко финансиране медиите продават най-ценния си капитал – доверието на хората. Които остават с осезаемото усещане за любовната заигравка на властта с медиите и обратното – на медиите с властта, която е доброволна и еднакво приятна за двете страни.
Според директора за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик финансирането на медиите през държавни органи, особено със средства на Европейския съюз, представлява изключителен проблем. "Не само българите, но и чуждестранните наблюдатели отбелязват високата централизация и неясните отношения на собственост. Тази заплетена ситуация става още по-критична, когато правителството или си извоюва ползи чрез разпределение на пари от данъци, съответно средства от ЕС, или използва отказа да ги предостави като наказание за критично изказано мнение в съответна медиа", категоричен е Кадик пред "Капитал". По думите му това става възможно особено когато парите се разпределят без процедури за обществени поръчки. "При разговори с представители на медиите натискът, който се прилага чрез този инструмент, ясно се усеща. Това допълнително утежнява нещата, задълбочавайки общата влошена ситуация на медийна свобода, централизация на медийна собственост и произтичащата от това автоцензура", каза Кадик. Той допълва, че с това българската държава, а и ЕС индиректно, допринася допълнително за ерозията на доверието в медиите и нарастване на политическото вмешателство в средствата за масово осведомяване.
Подобна теза застъпва и репортаж отпреди няколко месеца на изданието ZAPP, част от групата на германската обществена медиа NRD, в който се обръща специално внимание на проблема с разпределението на парите по европейски програми в България. "Eвропейски средства се изливат през българското правителство само към определени медии", коментират германските журналисти и цитират говорителка на Европейската комисия, която обяснява, че не е запозната с използването на тези средства в България и дали с тях се случват злоупотреби. Но, категорична е тя, "тези пари не трябва да бъдат използвани за директно финансиране на местни медии". Не е ясно как точно Брюксел си представя да бъде спряно "директното финансиране". От една страна, директивите дават правото на договаряне за програмно време, от друга – обществените поръчки дори правят по-трудно проследяването на парите за медии. Отговорът е, че докато няма политическа воля това да бъде спряно, нищо друго няма да помогне.

Стр. 46, 47

eurocom.bg I 12.02.2016

Каналът ще бъде развлекателно-познавателен

Хоризонт Медия АД с радост представя на българските зрители новия телевизионен канал HMTV, който ще бъде пуснат точно на 1 март.
HMTV ще бъде първият в България денонощен развлекателно-познавателен филмов канал, който се излъчва на български и руски език във формат HD. Той е замислен и се създава от международен българско-руски екип от професионалисти в областта на телевизията.
HMTV ще представя нови филми и съвременна класика от игралното и неигралното кино, създадени от водещи руски и световни кинематографи. Каналът е насочен към най-широката аудитория: всеки телевизионен зрител, независимо от възрастта, пола и вкусовите си пристрастия, ще намери там любими програми.
Според авторската концепция, HMTV е телевизионен канал за семейно гледане.
Зрителите ще имат възможността да се наслаждават на много и различни филми и сериали от всички жанрове – мелодрами, комедии, исторически драми за доброто и лошото, любовта и омразата, предателството и интригите, заснети от известни режисьори. За любителите на загадките, тайните и сензационните разобличения са предвидени изключително вълнуващи криминални сериали и военни приключения.
Не са пропуснати и меломаните, които ще могат да се потопят в света на завладяващи музикални филми и филми-биографии, посветени на знаменитостите от света на музиката.
Телевизията има и официална регистрация в Съвета за електронни медии (СЕМ).
Много от това, което е планирал екипът на телевизионния канал за излъчване, българските зрители ще видят за първи път. Освен телевизионните премиери, ви очакват вълнуващи срещи с най-добрите произведения, истинската класика на игралното и неигралното кино от последните десетилетия, независимо от тяхната жанрова принадлежност, събрани в специална рубрика носеща името „Златна колекция“.
HMTV е кино от най-високо ниво с най-високо качествено ниво на телевизионна „картина“.
Заедно с внимателния избор на програми в жанрово-съдържателен план авторите са отделили специално внимание на техническото ниво при тяхното изпълнение – каналът включва програми в HD-формат, а в много случаи и във формат 3D.

Източник: cross.bg

Оригинална публикация

highviewart.com I Анна КОШНИЧАРОВА I 3.12.2015

Да си PR често изглежда отстрани като мистично занимание, за някои може би романтично, защото образът на PR-a е възприеман като този на важен човек, който се разхожда по червения килим със звездите. Понякога е сивият кардинал в сянка, който дърпа конците на важна житейска или корпоративна сцена.

Реалността е доста различна. За да бъдеш добър PR, се изисква не само талант за общуване, но и житейски опит, защото често ситуациите, които трябва да решаваш изискват нюх и познаване на хората, понякога игра на скрито и на сляпо.

Ако искаш да работиш в сферата на комуникациите, ето 10-те неща, за които да внимаваш:

1. Съдържанието на текстовете, които изпращаш – не е важно само да проверяваш текстовете си за грешки.

По-важно е да бъдат написани на ясен и достъпен език. Ако искаш да постигнеш реално отразяване в медиите, първото нещо за което, трябва да помислиш, е дали наистина има новина.

Това, което за много клиенти, е "информация, заслужаваща първи страници и време в централните новини", често е незначително за медиите. То се губи в общия поток от нюз рилийзи, които журналистите получават всекидневно и не получава внимание, защото не представлява интерес за значителна част от аудиторията им.

2. Общуването с журналистите – най-често срещана грешка, която много PR-и допускат, е да прозвъняват журналисти с въпроса "Ще отразите ли темата?"

Журналистите са част от комуникаицонната верига, а не изпълнители на поръчение. По редно е да попиташ дали информацията, която е изпратена, представялва интерес за тях.

Ако не, повече ползи ще постигнеш като обсъдиш с тях какво друго би могъл да им предоставиш като "гледна точка по темата" или "говорител", което би им помогнало да създадат ексклузивен материал, който да е наистина интересен за аудиторията им.

3. Облеклото на PR-a – не, няма проблем да ходиш по дънки и кецове, но когато очакваш важна среща, винаги трябва да имаш наличен реквизит.

В корпоративния свят облеклото е съществена част от преговорите. И, да, един чифт токчета и сако, макар и в комбинация с дънки и тениска, могат да ти дадат голяма преднина чисто психологически в твоето представяне и във впечатлението, което околните имат за теб.

4. Общуването с клиента – малко са случаите, в които клиентът е прав.

Да, той разбира своя бизнес, но ти си този, когото са наели като комуникационен експерт. Ако ти не отстояваш своята преценка за хода на кампанията и стратегията, резултатите не само, че ще бъдат посредствени, но могат да бъдат дори негативни.

Примерите за така зле известния "клиентски криейтив" са много и те са винаги с отрицателен знак, както в PR-a, така и в рекламата.

5. Популярността на PR-a – моя любима преподавателка в университета казваше нещо, което с времето се оказа много вярно: "Ако PR-ът ти е по-известен от теб, смени го."

Без значение с каква кампания е ангажиран, той де факто ще бъде малко или много фокусиран върху изграждането на собствения си имидж. Отделно неговата популярност често влияе върху репутацията на марките, за които работи.

Така, че работата на PR-a е не да бъде популярен, а да подготви обстоятелствата така, че марката/ бизнеса или кампанията, за която работи, да получи необходимото внимание.

6. Комуникацията по email – електронната поща е официален комуникационен инструмент.

За това следи внимателно какво минава в официалната мейл комуникация, до кого е адресирано, кой получава копие от мейла и какво всъщност се казва в него.

В същия този дух е добре да внимаваш какво пишеш, защото важи парвилото, че всичко, което напишеш, може и ще бъде изпозлвано срещу теб, когато обстоятелствата го налагат.

7. Публичният образ на PR-a – когато сте на събитие на клиент или в неформална обстановка с журналисти, разбира се, че трябва да разчупите атмосферата, но е редно да спазвате елементарни правила за добро поведение.

Не, не може да се напивате и не е редно да фамилиарничите с хората, с които ви свързват професионални взаимоотношения.

8. Не се паникьосвай – не се поддавай на всеобщата психоза във фирмата/ при клиента при всяка негативна публикация или дочуто мнение.

Запази самообладание и анализирай хладнокръвно и безпристрастно фактите. Това ще ти даде възможност да вземеш най-правилното решение.

Осланяй се на опита си, знанията, инстикта си и винаги търси неформално чужно мнение, което би ти помогнало да претеглиш правилно.

9. В PR кампанията е като на война и като в любовта – позволени си всякакви средства стига да спазвате общоприетия бон тон и да се разграничите от порочните практики.

Всякакви източници на информация и съюзници могат да бъдат от полза. Забрави конвенционалните и шаблонни решения.

Не се притеснявай да предлагаш на пръв поглед смели ходове. Всеизвестен е фактът, че съдбата и късметът са на страната на смелите.

10. Екипът – никой човек не е успял сам без помощ отвън.

Разпределяй задачите и отговорностите, и не се притеснявай да обсъждаш дори на пръв поглед елементарни дилеми с хората в екипа, които са с по-малко опит. Това ще ти даде подкрепа, още една гледна точка и ще съдздае усещане за съпричастност и споделена отговорност в екипа.

Най-важното от всичко, което научих по трудния начин, е за добри резултати трябва да планираш и изпълняваш PR стратегии, които ти доставят удоволствие. Само, когато харесваш това, което правиш, има видими и добри резултати.

Оригинална публикация

в. Форум Медикус | 10.02.2016

На тържественото честване присъстваха официални представители на институциите, свързани с медицината и здравеопазването, на висшите училища по медицина, на професионални, съсловни и синдикални организации, видни лекари от различни научни медицински дружества, ръководители на лечебни заведения от цялата страна, ветерани от Министерството на здравеопазването и Профсъюза на здравните работници, журналисти от вестника от различни поколения, партньори от фармацевтичния бизнес и от компании за медицинска техника и апаратура, здравни репортери. В обстановка на непринуденост и добронамереност си стиснаха ръце учители и ученици в медицинското майсторство, преподаватели прегърнаха свои студенти, приятели си спомниха славни времена, колеги споделиха съкровени преживявания. Така 70-годишният юбилей на професионалния медицински вестник стана своеобразен мост между минало и настояще, между днешния ден и бъдещето както на изданието, така и на българската традиция в медицината и здравеопазването.

Професионално признание

Специален гост на празника бе председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която лично приветства екипа на "Форум Медикус", като обобщи: "Професионалният опит, компетентността и постоянството, високите цели на журналистите, както и подкрепата на техните сътрудници и читатели са гаранция за значимата роля на вестника в българската журналистика и в българското здравеопазване. Ние се гордеем с вашето дело".
Г-жа Тодорова връчи на екипа на "Форум Медикус" специален плакет на Съюза на журналистите, присъден за "70-годишнината и за принос в обновителните процеси в българското здравеопазване".

Стр. 10,11

Karieri.bg I 8.02.2016

Светла Иванова е новият директор "Връзки с обществеността и протокол" на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). На тази позиция тя ще се занимава с планиране, координиране и реализиране информационната политика на бизнес организацията.

Тя има дългогодишен опит като журналист и PR. Работила е като репортер и водещ на различни предавания в Нова телевизия, МСат, Телевизия Европа. През 2003 г. започва работа като говорител на Висшия съдебен съвет, а впоследствие става и директор на дирекция "Публична комуникация и протокол". Била е и експерт "Комуникации" във фондация "За Нашите Деца".

Завършила е българска филология в Софийския университет и право в Югозападния университет. Преминала е квалификационни курсове в Националния център за щатски съдилища – Вашингтон, САЩ и Европейския институт за публична администрация – Люксембург.

Оригинална публикация

Investor.bg I Надежда БОЧЕВА I 9.02.2016 

Организацията е против разпоредбите, които разрешават да се купува програмно време без търгове

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) дава възможност на институциите да контролират медии като закупуват програмно време – това се казва в декларация, публикувана на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Организацията определя част от промените в закона като пореден удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.

В декларацията се посочва, че в ЗОП има изключения от общите правила и държавните институции са освободени от задължението да обявяват обществена поръчка при закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги.

Това „изключение“ според СБЖ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми.

Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси, се казва в декларацията.

Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар. Ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта, пише още СБЖ.

Там се казва още, че определеният като „лобистки“ текст се е появил изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала.

България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел ни критикуват. В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена, се казва още в декларацията.

СБЖ настоява журналистическата професия и българските журналисти да бъдат защитени от „произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив“.

Организацията се обявява за това атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд.
Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може да има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация, завършва декларацията.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Бойчо Попов

Оригинална публикация

"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016

Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента

На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.

Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.

Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.

Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.

„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.

Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?

Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.

Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.

За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.

Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.

Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?

И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!

Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.

Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".

Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?

Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?

Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .

Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.

От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.

Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.

И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?

Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.

Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.

Оригинална публикация