Prime Media с официален старт

www.primely.net I 11.07.2016

Днес официално стартира Prime Media – медийна група, посветена на луксозния и хубав начин на живот.

Prime Media e медийна група, профилирана в издаването и реализирането на различни медии за луксозен начин на живот, както и предоставянето на пълен пакет от консиерж обслужване на свойте членове.

Групата разработва:
Prime TV – телевизионно съдържание
Prime Magazine – месечно луксозно списание
PrimeLY – онлайн издание
Prime Club – concierge услуга

PrimeLY и луксозното Prime Magazine ще отразяват всички нови тенденции в света на високия стандарт на живот, ще има разнообразни интервюта с представители на шоубизнеса, бизнеса и културата. Издържано в елегантно подредени страници и опаковано в стилни и луксозни корици списанието ще има сериозна колекционерска, развлекателна и информативна стойност.

Ще се засягат теми, свързани със шоубизнеса, културата, пътуванията, развлечението, новите продукти и нововъведенията във високия сегмент. На страниците ни ще откриете много информация за хотели, спа центрове, ресторанти и други заведения с безупречно обслужване и качество на предлаганата услуга. Ще бъдем вашия надежден съветник в избирането на атрактивна дестинация за пътувания и пътеводител в света на луксозните мероприятия.

Очаквайте първи брой на Prime Magazine в края на лятото.

Prime Media може да следите във Facebook и Instagram. До момента над 6000 човека вече ни следят.

Оригинална публикация

НАГРАДА НА НС НА БСП ЗА ПОЛИТИЧЕСКА ЖУРНАЛИСТИКА И ПУБЛИЦИСТИКА “ГЕОРГИ КИРКОВ-МАЙСТОРА”

в. Дума | 05.07.2016

Националният съвет на Българската социалистическа партия обявява, че започна набирането на предложения за определяне на носителя за 2016 г. на наградата за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков-Майстора".

Съгласно статута на наградата за нейни носители могат да бъдат предлагани журналисти и публицисти, които последователно отстояват левите идеи в политическия, икономическия, социалния и духовния живот на обществото; съществено са допринесли за популяризиране на политиката и за разширяване на влиянието на БСП и левицата в обществото; посветили са своите творчески изяви на значими обществени проблеми; с изявите си защитават националното достойнство и силата на левите политически и социални идеи. Номинираните ще бъдат оценявани по техния висок професионализъм, компетентност и задълбоченост, по защитаваните ясни политически, граждански и нравствени позиции, по завоюваното трайно и авторитетно присъствие в публичното пространство.
Право да бъдат предложени за участие в конкурса имат български журналисти, публицисти, писатели, учени и общественици, които през последните години имат редовни изяви в българските печатни и електронни медии и разработват значими за обществото, БСП и левицата проблеми.
Право да номинират кандидати за носители на наградата имат комисиите и съветите на НС на БСП, общинските и областните съвети на БСП, ръководства и творчески колективи на средства за масова информация, творчески организации и съюзи, изявени журналисти и публицисти.
За всеки номиниран за наградата до 22 юли 2016 г. в НС на БСП трябва да бъде изпратено мотивирано предложение, придружено с биографична и творческа справка за кандидата. Всички номинации ще бъдат разгледани от комисия на НС на БСП, в която са включени и всички досегашни носители на наградата. Предложението на комисията за определяне на носителя на наградата ще бъде внесено за утвърждаване в ИБ на НС на БСП до 30 юли 2015 г. Носителят на Националната награда за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков-Майстора" ще бъде обявен по време на Националния събор "Бузлуджа 2016" на 30 юли 2016 г.
За повече информация и справки за конкурса се обръщайте към отдел "Масовополитическа дейност" на НС на БСП, София 1000, ул. "Позитано" №20, тел. 02/8107 330, 02/8107 219, е-mail kulturaimedii@abv.bg .
Документите с предложенията за номинираните се внасят в отдел "Деловодство" на НС на БСП до 22 юли 2016 г. включително.
Национален съвет на БСП

Стр. 3

Вестник “Новинар” спря да излиза

Offnews.bg I 1.07.2016

Вестник "Новинар" спира да излиза.

Решението за това е било съобщено на екипа днес преди обед без никакво предизвестие.

Вече са изпратени уведомления, че утре брой няма да се печата и до рекламните партньори.

Интернет сайтът на вестника – novinar.net, засега продължава да излиза. Все още не е ясно колко хора от редакцията ще останат на работа в сайта.

В края на 90-те и началото на новия век "Новинар" беше третия по големина вестник в България. През 2004 г. управлението му пое Любен Дилов-син и веднага последва рязък срив на тиража и напускане на по-голямата част от екипа. По-късно вестникът влезе в групата медии, свързвани с Делян Пеевски. Спирането на "Новинар" е първото видимо потвърждение на витаещия от месеци слух, че Пеевски рязко е ограничил финансирането на губещите медийни проекти.

Оригинална публикация

ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

Поискаха оставките на продуцентите в БНР

в. Дума | 01.07.2016  

Новият директор на радиото настоя за оттеглянето на Силвия Великова и Петър Волгин, Мартин Минков става програмен шеф

Новият директор на програма "Хоризонт" Васил Велев е поискал оставките на продуцентите в програмата, за да състави свой екип. Продуцентите са Силвия Великова, Петър Волгин, Даниела Якова, Цветелина Стоянова, шеф на репортерите, и Цвети Радева, която отговаря за музикалните редактори. Оставките им са били поискани на обедното заседание на "Хоризонт".
"Помолих за оставките на ръководителите на всички екипи, за да мога да сформирам свой екип. Това не значи, че някои от тях няма да останат като ръководители, но за да е принципно решението, помолих всички да подадат оставки", каза Велев пред "24 часа". Той допълни, че съзнава, че е трудно това да се направи в кратки срокове и в началото на лятото.
Мартин Минков и Валери Ценков са новите лица в ръководството на БНР, обяви генералният директор Александър Велев. Минков става програмен шеф на радиото. Последният титуляр на поста бе Иво Тодоров, но той бе уволнен миналата година от предишния генерален директор Радослав Янкулов. После се смениха няколко журналисти, които обаче все временно изпълняваха длъжността.
Досега Минков беше директор на радио "Бургас". Преди три дни обаче Велев е бил на среща с колектива на регионалната радиостанция, където е обявил, че ще предложи на управителния съвет на БНР да избере инж. Кирил Костадинов за шеф в Бургас.
Валери Ценков е новият шеф на сайта на радиото, радио "Бинар" и радио "България". Всички те вече ще са под ръководството на Ценков. Досегашният им началник Антон Митов поема управлението на Златния фонд на БНР.
Точно преди месец Александър Велев поиска оставките и на членовете на досегашния управителен съвет, като отново се обоснова с желанието да състави собствен екип. Тогава Анюта Качева, Калин Катев и Кристиян Бояджиев отказаха да се оттеглят.

Стр. 2

Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа” ще се проведе на 23 и 24 юли

Народно читалище „Просвета 1914” I 30.06.2016

Инициативата ще представи уникални занаяти, традиции и други елементи от нематериалното културно наследство на Странджа.

Народно читалище „Просвета 1914” организира петия Фестивал „По Малкотърновски – от извора на Странджа” на 23 и 24 юли 2016 г. (събота и неделя) в гр. Малко Търново, обл. Бургас.

В програмата на фестивала са включени:

- Арт – работилници – грънчарство, кошничарство, дърворезба, килимарство, бижута, плетиво, плъстене на вълна, био тату;

- мелене на жито и варене на булгур;

- базар на странджанска и руска кухня;

- игрите на баба и дядо;

- обучение на Химна на Странджа „Ясен месец”;

- странджански фолклорни песни;

- атракция с полуготови плетива „Доплети ме!;

- разходка с двуколка;

- театър за деца

Фестивалът се организира от НЧ „Просвета 1914“ с подкрепата на Фондация ВМРО, Партия ГЕРБ, Община Малко Търново др.

Максим Бехар с дипломатическа награда за принос към Африка

PRESS.dir.bg I 1.07.2016

Максим Бехар, почетен генерален консул на Република Сейшели в България получи дипломатическа награда за принос към Африка. Н. Пр. Ванеса Калвърт, посланик на Южна Африка в България, изненада Максим Бехар с награда за приноса му към популяризиране на африканската култура и за работата му за развитие на икономиката и туризма на Република Сейшели на прием по случай 40-годишнината от обявяването на независимостта на островната държава.

„От името на Групата на африканските посланици, ръководители на мисии и почетни консули в България, за мен е огромна радост да поднеса тази награда на г-н Бехар, който ежедневно работи за представянето на нашата култура и подобряването на имиджа на африканските държави в България и по цял свят“, сподели Н. Пр. Ванеса Калверт.

„Благодаря на Групата на африканските посланици за това признание. Република Сейшели е изключителна държава – приятел на България и най-красивото място, което може да посетите. Щастлив съм, че общите ни усилия за популяризирането и развитието на Африка и в частност на Република Сейшели, са оценени и се надявам заедно да продължим да работим в тази посока“, каза Максим Бехар, почетен генерален консул на Сейшелите у нас.

Сред гостите, присъствали на събитието, бяха Славчо Атанасов – председател на Комисията по култура и медии, Н. Пр. г-жа Ирит Лилиан – посланик на Израел, Н. Пр. Димостенис Стоидис – посланик на Гърция, Н. Пр. Ана Мария Сампайо Фернандес – посланик на Бразилия, Н. Пр. Латифа Ахарбаш – посланик на Кралство Мароко, Н. Пр. Ставрос Августидис – посланик на Кипър, представители на други дипломатически мисии и бизнеса, както и популярни личности.

За Почетното генерално консулство на Република Сейшели

Почетното генерално консулство на Република Сейшели в България е създадено през юли 2004 г. с решение на Министерството на външните работи на Република България.

В края на 2015 г. президентът на Република Сейшели Джеймс Мишел реши да повиши длъжността на г-н Максим Бехар след 12 години изпълнение на функцията на почетен консул, избирайки го за генерален консул, като подписва консулски патент.

Седалището на Генералното консулството е разположено в София, а консулският му окръг обхваща територията на цяла България. Генералното консулство на Република Сейшели в България е член на Консулската асоциация и е сред основателите на Групата на африканските дипломати у нас.

Оригинална публикация

 

Роки 40 години по-късно в юлския “Биограф”

Списание БИОГРАФ I 30.06.2016

Поредната книга в комплект към списанието съдържа избрани творби на Стендал

Силвестър Сталоун, който на 6 юли празнува 70-годишен юбилей, е звездата от корицата на новия “Биограф”, който вече е на пазара. Списанието отделя 18 страници на актьора-сценарист, който преди четири десетилетия създаде един от най-обичаните герои в световното кино – боксьора Роки Балбоа. В богато илюстриран очерк изданието проследява целия житейски път и кариерата на Сталоун, без да премълчава и критичните моменти в тях.
Томче с избрани творби от френския писател Стендал е поредната литературна класика, която излиза в комплект с най-голямото българско списание. Общата цена на пакета заедно с книгата отново е на промоционалната цена от 8 лева.
Наред със Сталоун друг любимец от големия екран, който е подробно представен в новия “Биограф”, е англичанинът Хю Грант. Списанието предлага и ексклузивно интервю с естрадната легенда Нана Мускури, както и с българската царица на шлагерите Мая Нешкова.
Сред акцентите в броя е ексклузивният репортаж от атонския манастир Есфигмен – отлъчена от Вселенската патриаршия православна обител, чиито монаси вече 45 години живеят в пълна изолация от останалия свят. Материалът е илюстриран с уникални снимки на фотографа Любомир Асенов, които виждат за пръв път бял свят.
Голям биографичен очерк в юлския “Биограф” е посветен на Петър Димков, наричан от признателните си пациенти и последователи просто Лечителя. Списанието помества и изповедално интервю на новата лидерка на БСП Корнелия Нинова, разговор с музиканта Румен Бояджиев от ФСБ и с популярната радиоводеща от близкото минало Божана Димитрова. Специален футболен очерк пък разказва за героите и сензациите от предишните европейски първенства.

Умира ли телевизията?

www.topsport.bg | 30.06.2016

Мнозина предричаха края на телевизията преди пет години, но днес през 2016, тя продължава да бъде предпочитания начин за забавление на мнозина. Това не пречи подобни прогнози да бъдат отправяни и до днес.

В началото на годината, един от директорите на YouTube – Робърт Кинцл, предрече: "телевизията умира, но не и телевизионните мрежи". Според него, дигиталното видео ще доминира в избора на потребителите, но това не означава, че телевизиите ще спрат да съществуват. Прогнозата му е, че все по-голямо значение ще има не кой е произвел съдържанието, а как потребителят го достъпва. Очакванията на Кинцл са, че огромната част от телевизионното съдържание просто ще бъде гледано на компютър, телефон, таблет или друго устройство, което е различно от телевизор. Прогнозата му е, че това ще се случи до края на десетилетието, когато 75% от видео съдържанието ще се гледа на устройство различно от телевизор. Макар да не го споменава конкретно, прогнозата му вероятно се отнася за САЩ.

Според изследване на Hubspot (на пазара в САЩ), 86% от зрителите пропускат телевизионните реклами. Правят го като сменят канал или извършват дейности по време на рекламните блокове. Това означава, че дори дадено предаване да има огромна аудитория, то това не е гаранция, че рекламните послания изобщо достигат до зрителите. Рекламата е основният източник на приходи за повечето телевизии и това не е добра новина за тях.

Въпреки това, в доклад на EY става ясно, че хората гледат повече телевизия от всякога. Но не го правят по традиционния начин. Все повече хора гледат "на запис" или когато им е удобно. Това е технология известна като DRV (digital video recorder), а в България налагана на пазара като "върни назад".

Бизнеси като Netflix, Hulu, а в България Voyo, Nova Play и донякъде VBOX7 залагат на концепцията, че хората искат да гледат това, което им е интересно, във време, което им е удобно. Или така нареченият VOD (video on demand) модел. В Нова Зеландия 66% от 15-24 годишните гледат видео онлайн, докато едва 30% гледат телевизия. Предвид факта, че доклада от юни 2014, вероятно съотношението се е променило и едва ли е в полза на телевизията. Младите просто не гледат телевизия.

В своя доклад, EY обръщат внимание на шест ключови тенденции, които ще променят телевизионната индустрия.

Мултиплатформено изживяване

Представете си, че гледате любимият си сериал по телевизията. Там дават диалог между двама от героите, случващ се на определено място. Сега си представете, че можете да гледате какво се случва при други герои от същия сериал, които се намират на друго място. За целта обаче трябва да използвате второ устройство (напр. телефон).

Макар да звучи в известна степен шизофренично, предвиждането е, че подобно изживяване на съдържанието ще повиши ангажираността на зрителите, а от там и тяхното внимание към най-важното за телевизиите: рекламите.

Съдържание за всеки екран

Ако снимате филм или сериал, който е предназначен за телевизор, дали същия би имал успех на компютър, таблет или лаптоп? Може би, но EY посочват, че създателите на съдържание трябва да се фокусират върху това съдържанието им да бъде еднакво удобно за гледане на всяко едно устройство.

От бизнес гледна точка, това означава, че по същият начин следва да процедират и рекламодателите. Тоест или да създават реклами, които ангажират вниманието на всяко едно устройство или да създават различни реклами за всяко едно устройство.

И ако зрителите биха били склонни да изгледат 30 секунди рекламен клип преди 30 минутна емисия новини пред телевизора, дали биха били склонни да изгледат същия рекламен клип, преди репортаж с продължителност от 1 минута в интернет?

Събитията на живо стават все по-социални

Анализи на EY показват, че планирани събития на живо (напр. спортни прояви), все по-често се гледат организирано от групи хора. Тоест приятели се събират, за да гледат футболна среща или пък наградите Оскар. Подобно линейно съдържание на живо остава сред най-големите козове на телевизиите и обичайно събира най-висок рейтинг.

Някои телевизии експериментират в създаването на събития, които са свързани със съдържание, което не се излъчва на живо. По този начин те се опитват да ангажират аудиторията (и рекламодателите), да гледат конкретен епизод от сериал, в конкретно време. Телевизията Syfy излъчва шоуто Defiance. Defiance е едновременно телевизионно шоу и видео игра, но двете се развиват едновременно и между двете има връзка. Тоест ако играете играта, за да се справяте по-добре в нея, трябва да гледате и шоуто.

Телевизорът е само монитор

Ако всичко изброено дотук касаеше по-скоро създателите на съдържание, тоест телевизиите, то тази тенденция би трябвало сериозно да притеснява друг ключов играч в този бизнес – кабелните оператори.

Макар телевизорите да стават все по-умни, с все повече функционалности, има една негова част, която почти не търпи еволюция през последните 60 години. Става дума за дистанционното.

Да намериш търсеното съдържание на SmartTV е кошмарно заради липсата на еволюция в това устройство. За това и все повече телевизори биват използвани единствено като по-големи монитори. А сигналът се излъчва от компютър, таблет или телефон, където е много по-лесно да намериш желаното съдържание. Замислете се колко време би ви отнело да пуснете клип от YouTube на SmartTV и колко време на телефона ви. И когато вече никой няма нужда от дистанционното, вероятно никой няма да има нужда и от кабелна телевизия в класическия и вид.

Повече и по-реални данни

Телевизиите ще трябва да спрат да разчитат на класическия модел на измерване на рейтинга. С преминаването към дигитални платформи, те ще имат възможност да знаят много по точно колко се гледа всяко едно съдържание, от кого, кога и как. И това вероятно ще ги накара да преосмислят стратегията си за съдържание.

А това ще има много пряко отражение и върху рекламата. Телевизиите няма да могат да запазят тези данни само за себе си, а ще трябва да ги споделят и с рекламодателите. Което пък вероятно ще ги накара да преосмислят рекламните си стратегии.

Новите играчи на пазара ще променят правилата

Когато има нови играчи на пазара, те ще променят правилата, тъй като ще се опитват да вземат по-голям пазарен дял чрез иновации. Филмите например имат жизнен цикъл, който е наложен от големите студиа. Те първо трябва да минат през кината, после през видеотеките (в САЩ това все още е голям бизнес), после през платените канали като HBO, през другите телевизионни канали и едва след това могат да бъдат излъчени в интернет. Това накара компании като Netflix, вместо да чакат да мине целият жизнен цикъл, за да успеят да се сдобият с качествено съдържание, просто да създадат собствено. Сериали като House of Cards се излъчват приоритетно в интернет и това обръща с главата надолу целият телевизионен бизнес.

В България се появи 7 Talents, което е подразделение на Netinfo и Nova Broadcasting Group, които снимат съдържание, което е ексклузивно само за интернет.

Най-показателен е примерът със списанието Vice, което от медия излизаща на хартия се превръща в един от големите производители на видео съдържание и изцяло залага на разпространението в интернет. Но по-любопитното е, че Vice дори не се опитва да разработва технологично решение за това, а използва най-голямото налично – YouTube.

Навиците се променят

Промяната в навиците на хората, особено на по-младите, неминуемо ще накара телевизиите също да се адаптират. Като цяло те за сега са по-скоро бавни, мудни и не желаят да изпуснат контрола, който имат върху съдържанието. Което обаче ги прави и по-неатрактивни, отново особено за по-младите.

В САЩ едва около 3 милиона гледат емисиите с новини или около 1% от населението. Което в никакъв случай не означава, че хората не гледат новини, просто не го правят по традиционния начин, по който са свикнали да работят телевизиите. Защото когато настъпи централната емисия новини на която и да е телевизия, вероятно зрителите са изгледали всичко, което ги интересува по-рано през деня в интернет.

Любопитно е, че както в България, така и по света, по-адаптивни са по-малките играчи. Опитайте се да намерите предаване на БНТ от преди три месеца. Вероятно ще изпитате сериозни затруднения. Докато компании като Пайнер, осъзнаха достатъчно рано, че не са в състояние сами да се справят с тази промяна в навиците и предпочетоха да използват чужди платформи като YouTube и VBOX7, вместо да изграждат собствени.

Ще умре ли телевизията?

Телевизиите ще трябва да се адаптират. Както това се наложи на вестниците. Някои успяха, а други не. Тези, които успеят да се адаптират ще оцелеят и дори вероятно ще вземат лъвския пай от стремглаво растящият пазар на онлайн видео. Тези, които обаче не успеят, вероятно ще последват съдбата на вестниците, които не успяха да се адаптират.

Може би при телевизиите този процес ще бъде по-дълъг, но вероятно и по-болезнен. Защото кой има нужда да гледа телевизия, когато дори извънредните новини пристигат много по-бързо през социалните мрежи, сайтове за видео споделяне, приложения за размяна на съобщения (Viber, Messenger, WhatsApp, Skype).

Оригинална публикация

Генералният директор на БНР получи подкрепа за реформите в радиото от СБЖ

 БНР  | 30.06.2016

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев получи подкрепа за реформите в радиото от Съюза на българските журналисти. Двете страни се съгласиха, че промяната е неотложна, за да се възстанови авторитетът на институцията. Председателят на Съюза Снежана Тодорова посочи.
Снежана Тодорова: В разговора се запознах с намеренията, с желанието за промяна – реформа в БНР. Лично аз съм убедена, ще допринесе за още по-висок авторитет на БНР и за нормализиране на отношенията между журналисти и работодатели, което за нас е много важно.
Водещ: Реформата ще се провежда в диалог и с подкрепата на журналистите в радиото, увери генералният директор Александър Велев.
Александър Велев: Без синдикати никой нищо не може да направи. Синдикатите са представителите на хората, които работят в радиото. И започваме да работим с пълни обороти, най-вече правилници, които трябва да актуализираме, това е и по мениджърския договор, това иска от нас СЕМ, мисля, че и хората вътре в радиото го искат, а и то е нужно, за да имаме правила, по които да се ръководим.