Роси ДИМОВА I 3.01.2012

Seolet.net

SEO не е пределът, бъдещето се казва Seolet.net. Всички вече са чували за Search Engine Optimization – оптимизация за търсещи машини, но това вече не е достатъчно. Все по-търсени са услугите предназначени за оптимизация на сайтове и за хора освен търсачки. Да, светът се променя със страшна скорост. Това важи с още по-голяма сила за алгоритмите на търсещите машини. Вече не е достатъчно да бъдеш просто SEO специалист, а трябва да си SEO стратег. Всички предлагани услуги трябва да работят в симбиоза:

-#Подбор на ключови думи
-#Анализ на конкуренцията
-#структурата на сайта
-#оптимизиране на съдържанието
-#изграждане на линкове
-#социални медии
-#PPC
-#статистически анализ
-#преобразуване оптимизация

Повече за SEO стратегията може да намерите на Seolet.net – полети в Интернет.

в. Новинар | 03.01.2012 

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Той бе избран за адвокат на 2008 година. Кашъмов е бил защитник на журналистката от Бургас Катя Касабова, срещу която са скочили инспектори, уличени от нея в това, че са престъпили закона, след като са позволили на десетки здрави деца да влязат без изпит в елитни гимназии от квотата на ученици с увреждания. Докладчик по делото е Деница Петкова, която осъдила в Бургаския окръжен съд Касабова за клевета. По-късно Съдът за защита правата на човека в Страсбург осъжда България заради тази присъда. Сега Петкова е предложена за зам.-министър на правосъдието.

- Адвокат Кашъмов, изненадан ли сте от избора на съдия Деница Петкова за заместник-министър на правосъдието?

- Нямам представа коя е тази жена. Аз не я познавам много. Един-единствен път съм я виждал по повод делото на журналистката Катя Касабова пред Бургаския окръжен съд. В този смисъл защо се е стигнало точно до този избор нямам представа.

- Какъв беше казусът с Катя Касабова?

- През 2001 година се появи скандал в Бургас, който включваше една наредба, според която деца с увреждания могат да бъдат приети без конкурс в елитни езикови гимназии. Комисията, която е извършила този прием, бе сътворила множество нарушения. Така деца на местни големци са били приети по този начин. Имаше и вътрешна проверка на Министерството на образованието. Публичност на всичко това даде всъщност първа журналистката Катя Касабова със статия в тогавашния местен вестник "Компас". Статията излезе буквално дни преди 15 септември с ясния зов към обществото, към засегнатите деца, които не са били приети, да бъде преразгледан целият прием на децата и да бъде възстановена справедливостта.

- Това, струва ми се, е един от първите големи корупционни скандали. Така ли е всъщност?

- Може би е един от първите. Той със сигурност е корупционен, поне в смисъла, в който става въпрос за множество нарушения, установени от проверка на Министерството на образованието, която обаче не е била оповестена. Четирима души от засегнатите от Инспектората на министерството завеждат дела, за изненада на обществото и на здравомислещите, и журналистката бива осъдена на първа инстанция, след което съдия Петкова от Окръжния съд в Бургас потвърди присъдата на втора инстанция.

- Бихте ли казали на какво се е позовала съдия Петкова, за да издаде тази присъда?

- Всъщност по това време в съдийския състав фигурира името Деница Вълкова, която е и докладчик по делото. Основните й мотиви са, че журналистката не е провела надлежно разследване и съдът е приел, че действително публикацията е в защита на обществения интерес, но това не премахва наказателната отговорност. Поради това санкцията срещу журналистката бе потвърдена. Другото, което приема съдът и което също е недопустимо и е коментирано от съда в Страсбург, е изискването към журналистката да е в състояние да докаже твърденията си в степен, в която би издържала една осъдителна присъда.

- Това какво ще рече?

- Това означава, че ако се приеме подобна теза, журналистите няма да могат да изразяват никакви съмнения за нередности и престъпления, защото трябва да чакат първо прокуратурата евентуално да благоволи да започне наказателно преследване, а след това ще трябва да чакат години наред, за да може да влезе в сила една осъдителна присъда. Подобна теза е абсурдна и тя точно така е възприета от Европейския съд по правата на човека. Този съд коментира, че това решение пряко противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, на широтата и на смисъла на свободата на словото.

- Кога взехте решението да обжалвате в Страсбург?

- Трябва да се каже, че на първо място Окръжният съд в Бургас бе много добре запознат с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От една страна, защото аз специално бях подготвил заедно с моя колега адвокат Терзийски изложение на практиката на Европейския съд по правата на човека и освен това ние носехме и едно специално изготвено становище на Международната организация за защита на свободата на словото, която се намира в Лондон. Това становище бе специално подготвено и преведено на български за улеснение на съда, той обаче го отхвърли. Не пожела дори да се запознае с него. Беше заявено, че няма процесуален ред за представяне на такова становище.

- Колко години ви отне, докато обжалвахте решението на българския съд?

- Решението на Окръжния съд в Бургас, което бе всъщност и окончателно, бе взето на 17 януари 2003 година, а решението на Европейския съд по правата на човека бе взето на 21 април миналата година. Става дума за 8 години. Това наистина е голям период, но за съжаление Европейският съд по правата на човека е претоварен с дела и тогава, когато националните съдилища нямат възможност да гледат достатъчно задълбочено своите казуси, за съжаление се достига до такова пренатоварване на Европейския съд.

- Вие лично как реагирахте, когато разбрахте, че Катя е оправдана?

- Разбира се, с удовлетворение. Това беше една голяма битка, бих казал, че беше една битка България да стане по-европейска страна. Защото демокрация, в която липсва свобода на словото, в която критичното слово се потиска, властва цензурата и забраната да се говорят неудобни за държавните служители и властта истини, такова общество не може да бъде наречено демократично. В България продължават да се водят дела за клевета и обида, в това число от политици, от държавни служители срещу различни публикации спрямо тях – нещо, което само по себе си не е свидетелство за много висока култура на политиците, или пък търпимост към критика. Това при западните политици стои по различен начин. Затова това беше битка не само на Катя и на нейния колега Божидар Божков, който беше осъден по същия казус, на нас, адвокатите, които водехме тези дела, но и на неправителствените организации, които се занимават със свободата на словото и изпратиха становища пред Европейския съд в Страсбург. Той, за разлика от нашия съд, прие тези становища.

- Какво точно постанови Европейският съд, бихте ли припомнили?

- Разбира се! Това е едно огромно по обем решение. Най-важното е, че се намира категорично нарушение в свободата на изразяване на Катя Касабова. Подобни решения на съдилищата могат да доведат до така наречения Смразяващ ефект. Тоест да попречат на журналистите да пишат свободно нещата, които откриват в своите проучвания. Специално Европейският съд по правата на човека приема, че проблемът в дадения случай не е в българския закон. Имаше аргументи по делото, че и той не е достатъчно добър, но Европейският съд по правата на човека отхвърли тези аргументи и прие, че изцяло проблемът с посегателството над свободата на словото на журналистката Касабова се състои в действията на националните съдилища.

- Имаше ли значение средата, в която е работила Катя Касабова, все пак Бургас е по-малък в сравнение със София. Ако тя беше в столицата, щеше ли да има дело?

- Това не мога преценя, защото за съжаление дела срещу журналисти има навсякъде и в това число в София. Но смятам, че гаранциите в едно по-голямо място, каквото е София, плурализмът, множеството медии и тяхната сила, множеството политически субекти и тяхното влияние, голямото количество съдии, които са с най-различни възгледи, в столицата пречат на подобно капсулиране, това, което се получава на много места в страната и може би тогава се бе получило именно в Бургас – едно свързване на местния елит, едно чувство на симпатия и солидарност между политици, бизнесмени, държавни служители и магистрати. Журналистите в такива места се смятат за неудобни досадници, освен ако не са ласкатели на властниците. Това е много неудобно за самите журналисти, но и за гражданите по тези места, защото дава възможност чрез връзките между хората да се изкривява справедливостта.

Стр. 6 – 7

в. Преса | Тошо ТОШЕВ | 03.01.2012

Да, така е, няма да има програмна платформа. Тя се съдържа в самата думичка "свобода". Смисълът, заложен от цивилизацията в явлението "преса".

Едно творение на чобека, излетяло от тъмната дупка на XV век, дари Йоханес Гутенберг с безсмъртие. Чрез магията на своята преса германският златар завеща на човечеството машината за превръщане на думите в реална сила. Така даде и името на всички вестници едновременно – преса. А ние му сложихме една главна буква и го превърнахме в име на нашия вестник – "Преса".
Така че, каква ти програмна платформа почти шест века по-късно!
В по-модерните времена отлично я е изрекъл третият американски президент Томас Джеферсън (1801-1809): "Аю се налага да избирам дали да има правителство без вестници, или вестници без правителство, без да мисля, ще избера второто." (Да му се чуди човек на акъла – как може тогавашният Бойко Борисов на Щатите да напише това!?)
А може би затова – защото пресата носи на своите хартиени криле свободата, нещо повече – добрата преса всъщност е самата свобода. И предпоставка държавата да става могъща.

Стр. 1

в. Национална Бизнес Поща, Стара Загора | Мадлен ПЕЕВА | 26.12.2011 

Проектът ви "Бъди полезен!" е една прекрасна идея

- Г-н Бехар, НБП стартира проект "Бъди полезен!", чиято цел е да открие най-полезните за Стара Загора личности през последните 21 години. Как оценявате тази идея?

- Полезността е доста относително понятие, особено в наши дни. Трябва да имаме точна формулировка
КАК ОЦЕНЯВАМЕ ДАЛИ ЕДИН ЧОВЕК Е БИЛ НАИСТИНА ПОЛЕЗЕН, ИЛИ САМО СЕ Е ПРАВИЛ НА ТАКЪВ
Има примери десетки, а вече и стотици на политици, вероятно и от Стара Загора, които, докато са на власт, се правят на много полезни, а след това се оказва, че са оставили такива "бакии", че трудно могат да се оправят. Естествено, че има общоприети категории и в този смисъл това е една прекрасна идея, защото последните двайсетина години със сигурност са едни от най-интересните в новата история на България, но и най-драматичните. През тях стотици старозагорци са дали страшно много от себе си, за да направят прехода по-хуманен и региона ви по-красив.
МОЖЕ В ТАЗИ КЛАСАЦИЯ ДА ВЛЯЗАТ И ОРГАНИЗАЦИИ ИЛИ ОБЩНОСТИ ОТ ХОРА
които заедно са направили нещо значимо за града. Ще предам вашия опит в родния ми Шумен и със сигурност там ще го харесат. Още повече, че вие с този проект ще можете да покажете още по-отчетливо какво е полезно в наше време и кое е фалшивото. И това ще е най-полезното в целия ви полезен проект.

- Вашата агенция преди повече от месец получи престижната награда за най-добра PR агенция в Европа. По-значимо ли е подобно признание Във време на криза?

- Отличието да бъдеш най-добрият в Европа винаги е престижно и дори невероятно. В Европа има хиляди PR компании, които
ОПЕРИРАТ НА МНОГО ПО-ГОЛЕМИ ПАЗАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ
с много по-големи бюджети и възможности. По време на криза обаче отличието е още по-ценно. В началото на годината суперпрестижният The Holmes Report ни обяви за "Най-добрата консултантска компания в Източна Европа". Особеното на тази награда е, че за нея не се кандидатства. Пол Хол мс, най-авторитетният анализатор на пазарите на PR, маркетинг и реклама в света, подбира по няколко компании от всяка страна, проучва ги, анализира техните проекти, клиенти, екипи и
НЕГОВОТО ЕКСПЕРТНО ЖУРИ РЕШАВА
Затова и тази награда ценя най-много. Само два месеца по-късно изцяло международното жури на българските BAPRA Bright Awards ни удостои с отличието "Агенция на годината" в страната, а още два-три месеца след това и журито от над 50 души от целия свят на Stevie Awards присъди на МЗ Communications Group, Inc. наградата "Най-добра PR агенция в Европа". В същия конкурс аз получих наградата "Мениджър на годината в областта на PR, рекламата и маркетинга". Каква година, нали?
По-важното е, че освен за компанията,
ТАЗИ ЛУКСОЗНА КОЛЕКЦИЯ ОТ НАГРАДИ Е И ГОЛЯМО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
за равнището на бизнеса у нас и това ме прави неимоверно щастлив.

- Многократно сте казвали, че PR-ът е бизнес като всички останали, само че с повече "елементи" на изкуство и творчество. Как световните икономически сътресения рефлектират върху този бизнес днес?

- Нашият бизнес е на "вторичния пазар" – трябва да има индустрия, инвестиции, търговия и едва тогава се появява нуждата от услуги под формата на маркетинг или друг вид публични комуникации.
СТАГНАЦИЯТА В БИЗНЕСА НА "ПЪРВИЧНИЯ ПАЗАР" БЕЗ СЪМНЕНИЕ СЕ ОТРАЗЯВА
и върху клиентите и проектите, които правим с тях. Има обаче едно голямо "Но". Появата на социалните медии, обединението на много интернет услуги на едно място, дали Facebook или Linkedln, или някоя друга мрежа, дадоха огромно поле и много нови ниши за развитието на нашия бизнес. За мен това е огромен шанс да преструктурирам бизнеса си, да намеря нови предизвикателства в него.

- Добрият PR в класическия случай е успешно свързване на подсъзнателни желания, настроения и инстинкти на един потребител с даден продукт, без значение дали той е материален, политически или друг. Днес участието на психологията във Вашата сфера no-голямо ли е или по-малко отпреди 10 години например?

- Бих казал, че психологията има много по-малка роля в PR бизнеса, отколкото преди няколко години. Сега вече информацията, точно чрез социалните медии, е много, ама неизмеримо много по-голяма, експертите правят добри анализи много по-лесно, контактите между нашите клиенти и техните клиенти вече все по-рядко минават през PR посредниците.

- Има ли вече достатъчно добри и подготвени PR специалисти у нас?

- Има добре теоретично подготвени кадри, които – нека бъда докрай честен и безпощаден – често не знаят откъде изгрява слънцето. Според мен,
АКО ЕДИН СТУДЕНТ ПО PR ИЛИ МАРКЕТИНГ НЕ РАБОТИ НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН ОЩЕ ОТ ПЪРВИ КУРС
то неговото време е безвъзвратно загубено. Убеден съм, че сега нашият бизнес има три ключови думи, които трябва да се знаят: практика, практика, практика. Нашият колеж по PR е прекрасно място за курсове, за практически занятия, за дискусии и професионални спорове, но дори и той не може да бъде толкова пълноценен, колкото работата в компанията ни.

- В Дубай се обърнахте към представители на световния финансов елит с призив да инвестират в европейския бизнес рай България. Като че ли страната ни все още е твърде назад с PR представянето си пред света…

- Ето тема за многочасов разговор, и то с много участници. PR стратегията на България изостава с години и това
РЯЗКО СЕ ОТРАЗЯВА НА ИНТЕРЕСА НА ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИТОРИ
към страната, отразява се негативно, ако щете, и на самочувствието на бизнеса тук. Нямам представа дали държавата инвестира в промоцията си, по-скоро не, но на практика няма никакви резултати. И ниските данъци в България, прекрасно подготвените млади хора, добрите инвестиционни условия продължават да бъдат…
ЕДНА ОТ НАЙ-ДОБРЕ ПАЗЕНИТЕ ТАЙНИ В СВЕТА
Това е много тревожно, контрапродуктивно и ненужно, особено в тези трудни години, в които борбата за всеки инвеститор трябва да е абсолютен приоритет.

- Съществува ли продукт, който много бихте искали да промотирате, но досега не ви се е удала възможност за това?

- Не, няма такъв. Въпреки че всеки нов проект, продукт или клиент ми е безкрайно интересен.
ЗА 17 ГОДИНИ В БИЗНЕСА СМЕ РЕАЛИЗИРАЛИ БЛИЗО 5000 ПРОЕКТА
имаме огромен опит, но и този факт ми носи предизвикателството да опитвам нови и нови неща, нестандартни подходи и да се боря всеки лев, инвестиран от клиента, да бъде максимално ефективен и да му се върне поне двойно… Докато творческото предизвикателство и позитивизмът са двигатели на бизнеса, той винаги ще бъде успешен, добре оценен и добре възнаграден.

Стр. 2

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Красимира КАРАМФИЛОВА | 17.12.2011 

Най-важните процеси на пазара, които ще продължат и догодина 

Ако направите бърз преглед на случващото се в медийното поле през годината, картината сигурно няма да ви вдъхнови. Там се открояват няколко съществени момента, повечето от които с отрицателен знак. Кризата преобърна ценностната система на медийния бизнес и това не остана незабелязано. Доверието в електронните и хартиените издания падна толкова стремглаво надолу, колкото и бюджетите им. От медиите или чувахме полуистини, или избирахме да бягаме от действителност през сериалите. Избрахме няколко отчетливи тенденции в медиите, които си заслужава да следим и през следващата година.
НАЧАЛОТО НА КРАЯ
Диагнозата за свободната и независима журналистика в България не е особено благоприятна. Особено в контекста на преминалите местни и президентски избори. Вместо продавачи на новини някои булевардни издания се превърнаха по-скоро в търговци на влияние. Манипулативната журналистика получи своята хранителна среда по време кризата и така достигна кулминацията си на последните избори, установявайки властта си над пазара. Много медии фалшифицираха информацията, така както политиците оставиха съмнението, че изборите са изфабрикувани. Сериозните медии, които произвеждат качествена разследващата журналистика, бяха по-скоро изтикани в ъгъла.
"На медийния терен се появи явление, което е аналогично на търговията с гласове. Това е прякото купуване на влияние по време на избори. Говорим за сива медийна икономика, която търгува с послания", коментира след изборите медийният специалист и преподавател Орлин Спасов. Той се позова на резултатите от анализите, базирани върху данни на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация" (ФМД), и обясни това явление със задълбочаващата се икономическа зависимост на медиите, породена от кризата и свиването на рекламните приходи.
"Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас." Цитатът е от доклад, изпратен през 2009 г. от бившия посланик на САЩ в България Нанси Макълдауни и публикуван в Wikileaks. Този коментар е напълно релевантен и за тази година. Това най-вероятно ще е тенденция и за в бъдеще.
Острият дефицит на свобода в българската журналистика е ясен знак, че редакциите са силно зависими от икономически и политически лостове. Така се положиха основите за развитие на т.нар. нови медии, от типа на Wikileaks. Дали медии е точната дума за тях е спорен въпрос, но е факт, че този алтернативен канал за информация засегна и България, като предостави нецензурирани и нефилтрирани документи. Разкритията им обрисуваха една различна картина за познанието на другите за нас. Българската журналистика и тази година беше категоризирана от Freedom House като частично свободна. Уви, тази негативна тенденция, която със сигурност ще се запази през 2012 г., надали ще се обърне в полза на гражданското общество в България в близкото бъдеще. Освен ако преди следващите избори в медийния закон не бъдат направени промени, чиято цел ще бъде защитаването на независимата журналистика по време на политически кампании.
РАДИОКРИЗА
Най-засегнат през отиващата си година е радиопазарът. Ако през 2010 той регистрира едва 10.6% спад на нетните приходи от реклама, през тази година се очаква процентът да е двойно по-голям. "Ако съдя по микса на нашата рекламна агенция (а ние работим с компании от сектора на бързооборотните стоки), рекламните инвестиции в радио най-много намаляват. Ако предишните години те са били поне 10%, сега са паднали до 2%, обяснява директорът на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева. Мениджърите обаче геройски се защитават и считат, че бизнесът съвсем не е стигнал дъното. "2011 г. започна с неочакван и продължителен спад в инвестициите в радиореклама, но последващият период (който още не е приключил) компенсира донякъде изоставането през първите месеци от годината. Очакванията ни, че рекламните инвестиции през 2011 г. ще повтарят резултатите от 2010, до момента се потвърждават. Някои от оптимистичните прогнози за нарастване не се сбъднаха, но все пак финансовата година не е приключила", обяснява Eлена Кискинова, изпълнителен Директор на Emmis Bulgaria.
Радиомениджърите обясняват, че е трудно да се прави прогноза за 2012 г., тъй като пазарът зависи много от рекламната политика на всички медии. От изключителна важност са телевизиите, които диктуват отношението на рекламодателите към пазара като цяло. Много е важно от тяхна страна да се запази и задържи баланс на ценообразуване, който да не позволи сриване на пазара. За съжаление кризата продължава да се отразява отрицателно на него, като подобна тенденция ще се запази и в средносрочен план.
По неофициални данни нетният пазар на радиореклама (без БНР) възлиза на 25 млн. лв. Тези пари се разпределят между частните медии. Срещу скромните пари на целия частен радиопазар стои сериозната държавна субсидия от близо 42 млн. лв. на държавното радио, което изкривява пазара.
Най-сериозният проблем на радиобизнеса продължи да е липсата на данни за аудиторията. Почти всички сериозни играчи в сектора са на мнение, че няма крачка напред при преодоляване на проблема с измерването на радиорейтингите, което допълнително затруднява работата с рекламодателите. Оптимистичните очаквания за промяна отново се отлагат за 2012.
ОТИВАТ ЛИ СИ ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИТОРИ
Изтеглянето от пазара на чуждестранни инвеститори започна още в края на 2010 г., когато германската медийна компания ВАЦ продаде вестниците "Труд" и "24 часа". Купувач е "Медийна група България холдинг" на бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. От страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" АД (собственик на вестниците с марка "Капитал").
В края на тази година от бизнеса си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч – ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България. Още в края на миналата година германската компания обяви, че обмисля продажбата на част от европейския си бизнес, включително и този в България. От ProSieben твърдят, че решението им няма нищо общо с финансовата криза. Но е факт, че засега се оттеглят единствено от българския пазар, където обемите на радиореклама на практика са замрели и са много далече от силните 2005 – 2007, когато бе големият интерес към радиопазара в България.
С днешна дата няма ясни знаци, че други чуждестранни инвеститори ще напускат медийния бизнес в България, но това е възможно да е просто затишие. И ако кризата на пазара за традиционни медии прави под въпрос присъствието на чужди компании, то не стои така въпросът в сектора на онлайн медиите. Жанет Найденова, председател на "Интерактив асосиейшън България" (IAB, асоцииран член на Interactive Advertising Bureau Europe), обясни, че "с организацията водят разговори чужди инвеститори от Европа и региона, които проявяват интерес към нашия пазар, следят активно развитието му. Очакваме навлизане на чужди инвеститори не само с интерес към сливания и закупувания на онлайн медии, но и за продажба само на дигитална реклама и дигитални агенции".
ONLINE НАДЕЖДА
Докато пресата, радиото и телевизията са в сериозна схватка с финансовата криза, след като компаниите свиха маркетинговите си бюджети, един медиен сектор не просто се позиционира добре на българския рекламен пазар, но и расте с всяка следваща година. Пренасочването на голям брой компании към онлайн комуникация дори трансформира бизнес моделите на много от традиционните медии. Те свикнаха да публикуват съдържанието си в мрежата, където то е свободно достояние на повече от 47.9% от населението на страната по данни на InternetWorldStats.com.
По прогнози данни на "IAB България" за 2011 г. дигиталният пазар в България отбелязва ръст между 16 и 20% в сравнение с 2010, когато пък ръстът е бил 18%. Според Иван Иванов, управляващ директор на Zed Digital Cybermark, ръстът тази година е по-малък от предвидения, но той, както и останалите специалисти в бранша, до които се допитахме, са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи и през следващата година. Като двигател за него ще се яви мобилната реклама. "В момента тя е по-скоро в зародиш, но нарастващата пенетрация на смартфони ще диктува и ръст на рекламите в този канал на онлайн рекламата", твърди Христо Стефанов, управляващ съдружник в дигиталната агенция "Е-маркетинг".
Въпреки високия ръст обаче трябва да се има предвид ниската база, която той надгражда. Интернет рекламата все още е малка част от общия рекламен микс на компаниите, като по прогноза на "IAB България" тази година той вероятно ще достигне 10%. Жанет Найденова, председател на интернет асоциацията, очаква това да се промени. Според нея през 2012 г. 15% от маркетинговите бюджети ще са отредени за дигитална комуникация. Това естествено са средни стойности, защото изборът на медиен микс зависи от конкретния рекламодател. Иван Иванов казва, че при техните клиенти процентът винаги е бил над 15. Понякога това е за сметка на други комуникационни канали, като принта например. "Разбира се, не можем да отдадем ръста в онлайн медиите само на спада в други канали", коментира обаче Христо Стефанов. Той казва, че появата на нови бизнес модели, изцяло интернет базирани, допринася за общия ръст в онлайн рекламата. Това се потвърждава и от рекламодателите. "Nestle България" например планират повишение на инвестициите си за следващата година, които за момента се движат около 4-6% от медия микса. Подобна е ситуацията и при телекомите. "Със сигурност ще се стараем да запазим поне нивата от последните две години. Което едва ли ще се случи с инвестиции в други комуникационни канали", коментираха от Globul за "Капитал".
От другия голям телеком, Mtel, също няма да ограничават онлайн комуникацията си. Не така стои въпросът с Vivacom, които са на мнение, че няма достатъчно надеждни методи за отчитане ефективността на онлайн рекламата. От Nestle обаче коментираха, че нарастването на сигурността в инвестициите в дигитална реклама е свързано с начина на измерване на резултатите и възможността за прецизно проследяване и анализиране на онлайн диалога.
СЕЗОНЪТ НА СЕРИАЛИТЕ
"Стъклен дом", "Седем часа разлика", "Столичани в повече", "Под прикритие". Няма да е пресилено, ако кажем, че 2011 бе годината на българските телевизионни сериали. Основните инвестиции на големите ефирни телевизии бяха фокусирани именно в тези формати.
Създаването им отскоро се превърна в ново поле за конкуренция между телевизиите. С тях те отговориха на очакванията на зрителите за разнообразие и повече българско съдържание, в което хората да се разпознават. Преди това излъчването на турски сериали показа значителния зрителски интерес към тези формати. Местното производство даде възможност чисто маркетингово да се разработи проект, от който да спечелиш повече. Масовото снимане на сериали, освен че създаде повече работа за продуцентските къщи, допълнително ги разви.
През отминалия тв сезон в програмните схеми на националните телевизии bTV, "Нова тв" и БНТ се завъртяха общо шест български сериала. БНТ засне два сезона на "Под прикритие", а от медията дават ясни сигнали, че след успеха на филма ще инвестират и в нов. bTV затвърди опита си със "Стъклен дом" и не се забави да използва успеха, като инвестира в нови проекти като "Седем часа разлика", "Столичани в повече" и "Домашен арест". "Нова тв" изостави "Забранена любов" и на негово място се появи "Етажна собственост". Създаването на сериали е новата модна вълна медийни продукти, която трайно измести риалити програмите.
Желанието на телевизионния бизнес да ги произвежда се подхрани и от промените в медийното законодателство. От януари 2010 г. то изравни продуцентския и телевизионния пазар с европейския и световния, като позволи т.нар. продуктово позициониране. Това е вид тв реклама, при която марките стават част от действието на програмата. Новият комуникационен канал даде възможност на медийния бизнес да привлича свежи инвестиции за реализация на проектите си.
Тенденцията да се снимат сериали ще продължи и през 2012, но също така е сигурно, че в данните на агенциите, които следят тв пазара, делът на нишовите специализирани канали продължава да расте. Ясен знак, че зрителят иска повече разнообразие и смислени послания.

Стр. 33, 34

www.digital.bg | 02.01.2012

2011 беше поредната успешна година за социалната мрежа. Особено за Facebook. Някъде през последните дванайсет месеца, регистрираните потребители в сайта достигнаха 800 милиона. Почти един милиард. Наистина стряскащо голям брой хора, когато го сравним с броя на световното население, например.
Освен че Facebook продължи да върви нагоре, обаче, се случиха и други интересни неща. През лятото стартира Google+ – социална мрежа, която тепърва ще се радва на все повече и повече потребители. Самите Google смятат, че до края на 2012 година потребителите на мрежата ще станат поне 400 милиона. Възможно ли е това и какво друго ще се случи в света на социалните мрежи? Нека видим какво мислят по този въпрос Cnet.com.
1. Мобилните социални мрежи ще отворят вратите за нови компании
Все повече и повече хора ще се сдобиват със смартфони, през които ще влизат в акаунтите си в социалните мрежи. Facebook отдавна влагат много усилия, за да направят мобилната си версия точно толкова удобна за ползване, колкото и настолната. Освен тях, обаче, усилия ще вложат и десетки нови малки компании, които може би ще използват Facebook като медиатор между себе си и мобилните потребители, предлагайки уникални услуги или развлекателно съдържание.
2. Twitter ще стане още по-силен инструмент за маркетинг
Бизнес опциите, които сайтът въведе наскоро със сигурност ще се отразят на начина, по който фирмите ползват Twitter. Очаквайте големите компании или търговски марки, които следвате в сайта, да стартират масови маркетингови кампании през 2012 година. Сайтът може и да не изпревари Facebook в това отношение, но със сигурност простотата му и ефективността му няма да останат незабелязани от рекламодателите.
3. Google+ няма да се наложи сред потребителите
Cnet явно не са съгласни с Google, че операционната им система ще има 400 милиона потребители до края на 2012 година. Напротив, от сайта предричат противоположния сценарий. Според тях, социалната мрежа ще се окаже провал сред потребителите, но, въпреки това, от Google няма да я преустановят, тъй като те вече направиха това с по-малките услуги, които бяха интегрирани в нея, като Buzz и Wave, например.
4. Ще видим успешни примери за първично публично предлагане
Поне две големи социални мрежи ще направят първично публично предлагане през 2012 година – Facebook и Yelp. Специалистите смятат, че двете компании няма да повторят неуспеха на Zynga и, всъщност, интересът към акциите им ще се повиши с наближаването на датата на така нареченото IPO.

Оригинална публикация

в. Янтра Днес, Велико Търново | Златина ДИМИТРОВА | 28.12.2011 

Журналистът Георги Коритаров е част от екипа на проекта “Информационни и комуникационни технологии – движеща сила за промяна в образованието", по който работи и СОУ “Ем. Станев" във В. Търново. Той участва в първата работна среща по инициативата в старата столица. Проектът обхваща трансграничния регион на България и Румъния, а СОУ “Ем. Станев" е сред трите български училища, избрани да участват във въвеждането на електронно обучение по математика и биология. Разработката е на стойност 1,4 млн. евро, като още през февруари в СОУ-то ще бъдат оборудвани два специализирани кабинета.
Предвидено е класните стаи да бъдат обзаведени с нови мебели, бели мултимедийни дъски, проектори с лаптопи за педагозите и персонални компютри за децата. Новата техника ще бъде свързана с интернет и ще бъде на разположение на ученици в 9 клас. По проекта е заложено създаването и на дигитални учебници, които ще заместят скъпите учебни материали по биология и математика.
Георги Коритаров е завършил СУ “Св. Кл. Охридски", специалност “Славянска филология". Владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски език, ползва и албански език. Журналистическата му кариера започва след промените във в. “Демокрация". По-късно работи закратко в “Демокрация 91" и във вестник “Континент". От 1992 г. е в радио “Свободна Европа". През 2003 г. поставя началото на предаването “Блиц" в бТВ в рамките на сутрешния блок, което е съвместно с радио “Свободна Европа". От началото на 2005 г. е в Нова телевизия, където води половинчасово токшоу, наречено “Коритаров Live". Напуска Нова телевизия през 2008 г. В момента води предаването “Свободна зона" по ТВ+, като през последната година негови гости бяха редица политици, общественици, културни дейци. През м.г. телевизията и предаването на Коритаров направиха конкурс за млади журналисти “Свободна зона за журналистика".

- Г-н Коритаров, защо българската журналистика се нуждае от свободна зона?

- Българската журналистика преди всичко се нуждае от качествено образовани хора. В момента образователното ниво на журналистиката е отчайващо ниско, каквото впрочем е нивото в много други сфери на дейност. Като казвам образователно ниско равнище, тук може би следва да се подчертае и една особена форма на демотивация на хората да се стремят към натрупване на повече познания и професионализъм. Изправени сме пред комплексен проблем, който във видимата си част може да бъде обозначен с краткото определение “чалга култура", т.е. безсмисленост на действията, хаос. Има скъсване на връзката между перспективата и потенциала, който много млади хора носят в себе си и обречеността им да не бъдат реализирани адекватно в среда като българската. От там всъщност тръгва и идеята за образованието. Това е и причината да се включа в българо-румънския проект “Информационно-комуникационните технологии – движеща сила на образованието". Той се реализира в рамките на европейската програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г. Негова цел е чрез въвеждане на иновативни технологии като дигитализация на образованието по биология и математика да се дадат един вид стимули, да се отвори нов хоризонт към идеята за равенство и перспектива чрез образование.
Колкото до “Свободна зона", това е опит за символична алтернатива към всичко онова, което се случва в българските медии. “Свободна зона" е призвана да бъде алтернатива на журналистическия слугинаж, на журналистическото робство пред различни форми на мафия и олигархична зависимост, на журналистическото чуждопоклонничество. “Свободна зона" е опит да се покаже, че там, където има стремеж към образование, към култура и безкомпромисност при отстояване на определени възгледи и идеи, е пространство на свободата.

 - Загубихме ли свободата на словото?

- Свободата на словото като национална ценност на практика отдавна сме я загубили. И не само това – българското общество показа неспособност да разпознае какво реално представлява ценността свобода на словото и нито за миг не направи необходимото да я защити с граждански ресурси. Свободата на словото отдавна е загубена категория у нас, ако изобщо е съществувала в масовите представи на българските граждани. Сега сме на път да загубим и свободата на словото дори като индивидуална ценност у някои журналисти и отделни личности, защото на общия фон различните форми на защита не изглеждат дори донкихотовски по поведение, а нелепо, отчаяно и абсолютно лишено от адрес поведение на конвулсия.

- Кои са най-големите цензури днес?

- По-страшното е, че се появи автоцензурата и тя се появява там, където инстинктът за оцеляване доминира над професионалната съвест. В днешно време е много трудно или неточно да се говори за цензура, защото, ако на времето класическото определение за цензура е имало точно определен периметър – не може да се говори срещу власт, против тези и тези личности, против тази или онази партия, т.е. цензурата макар и форма на насилие над свободата на словото е имала ясно очертани координати. Днес такова нещо няма. Във всеки един момент субектът на насилие се променя, същевременно се изменя и територията, която е забранена за дискусии. Това става в зависимост от икономическите интереси на тези двигатели, на тези, които използват медиите като инструмент, като армия, за да защитават някаква форма на печалби.
За мен кулминацията на куриоза в съвременната автоцензура е състоянието, при което определени телевизии се чудят как да нападат конкурентни медии и противникови икономически субекти, като същевременно защитават управлението на страната, но пък част от обвиненията към конкуренцията е, че тя е доброжелателна към управлението. Значи трябва да се извърши толкова сложен журналистически пирует, при който да бъде засегнат само икономическият противник, но не и управлението. Това е много сложно и в известен смисъл, за да се прилага съвременна автоцензура днес, е висша форма на професионализъм. Да разбереш как да минеш при специален слалом в ските между всички жалони и колчета, така че да нацелиш само това, което е предмет на войната на твоя феодал, без да нанесеш други поражения. Това е наистина висш пилотаж на слугинажа.

- Каква оценка бихте дали на медиите в отразяването на отминалата предизборна кампания и изборните резултати?

- Ролята на медиите беше такава, каквато бяха си самоопределили самите те. Те са регистратори на процеси, без обаче да са в позиция да могат да провокират въпроси, нови тенденции, да предизвикват обществени дискусии или да преобръщат настроения, както беше преди години. Днес това не се случва. Те са констативни. Движат се дотолкова, доколкото им позволява пейзажът.

- Какво ви дава сили да продължите в тази професия?

- Ако ме питате дали съм се изморил – да, изморих се. Огромна част от тези битки за мен са имали много голям смисъл, но са завършвали безсмислено, защото не е била постигана онази разпознаваемост, която дава на битката красивата окраска, че тя наистина е имала обществен смисъл. Просто хората в България наблюдават всичко това отстрани, може би му се радват, когато видят активно поведение, изправена личност, нещо различно от това, което те правят. Много се радват на това, но го правят тихо. Толкова тихо се радват в кухничките си, колкото тихо в кухничките си преди време са роптаели срещу някакви деспотични режими.

- Обикновено оценката за работата на журналиста е много субективна. Вие как понасяте критиките?

- Мен критиките ме радват. Аз съм много рядко същество в разбирането си за допустимост на критика. Пуснал съм открит телефон, на който могат да се обаждат всякакви хора. Така съм правил и преди, в други електронни медии, където съм работил. Могат да ме критикуват, могат да ме ругаят, могат да ме наричат, както си пожелаят. Аз приемам всичко това, и то поради едно много съществено разбиране – че журналистът, когато застава пред микрофона, играе своеобразна актьорска роля. Не че в тази роля не са личната култура на журналиста, личният му рефлекс, личните му принципи и т.н., но заставайки пред камера или микрофон, ти играеш роля. Ако един актьор на сцената говори от името на текста, който е написан от драматурга, то един журналист пред микрофона говори и действа от името на обществения интерес. Той е този, който определя най-общо казано сценария за поведение. Така че журналистът е актьор, а един артист трябва да е способен да приема всякакви оценки за своята роля. Затова аз приемам всякакви оценки. Мен това не ме дразни. Напротив аз съм се чувствал най-признат, когато съм бил най-силно критикуван. Не за друго, а защото критиките към мен никога не са били свързани с професионалното ми поведение, а с отстоявани позиции. Отстояваните от мен позиции винаги са били свързани с принципи на толерантност, на разбирателство, на модерност, на реформация и на стремеж към образование. И когато ме критикуват масово заради тези принципи единственото, което мога да направя, е тъжната констатация колко ниско продължаваме да падаме като нация.

Стр. 5

в. Капитал Daily | 28.12.2011

България е осъдена в Страсбург заради новия зам.-министър Деница Вълкова 

Новият зам.-министър на правосъдието Деница Вълкова-Петкова, която беше назначена миналата седмица от премиера Бойко Борисов и ще заеме поста си на 3 януари, се оказа причина България да бъде осъдена в Страсбург.
Като съдия в окръжния съд в Бургас през 2003 г. Вълкова е била докладчик по делото срещу журналистите Катя Касабова и Божидар Божков, заведено от четирима инспектори от регионалния инспекторат по образованието. Причината са публикации, в които се разкрива, че 157 здрави деца със слаби резултати са приети в елитни гимназии с фалшиви медицински бележки за тежки заболявания.

Незасегнатият въпрос за корупцията

Две инстанции на бургаския съд признават журналистите за виновни за клевета,
като Касабова е осъдена да плати на инспекторите 7500 лв., а Божков – 6300 лв. В мотивите по делото, написани от Вълкова, напълно липсва същественият в случая въпрос – има ли корупция в инспектората. Съдът отказва да приеме становището на международната организация Article 19, бореща се за свобода на словото, в което е направен преглед на практиката на европейския съд по делата срещу журналисти.
Докладчикът Вълкова пренебрегва и факта, че е образувано досъдебно производство от прокуратурата по случая. Тя не приема за доказателство и проведената от министерството на образованието вътрешна проверка, която показва десетки нередности в бургаския инспекторат.
Страсбург: 39 000 лв. обезщетение
След тежките имуществени присъди двамата журналисти получиха награда "Паница" за доблестна журналистика. Те заведоха дела в Страсбург и през април тази година Европейският съд по правата на човека се произнесе в тяхна полза. В решението си европейските съдии подчертават, че непропорционално строгото отношение на българския съд към професионалното поведение на журналистите може да доведе до обезсмисляне на задължението им да информират обществото. Затова Страсбург препоръчва на българските магистрати всеки път, когато решават дело срещу журналист, да преценяват не само конкретния случай, но и въздействието му върху медиите като цяло. На Касабова е присъдено обезщетение от 11 800 лв., а на Божков – 27 000 лв.

Съветско vs. европейското право

"Категорична съм, че съдия Петкова ни осъди с умисъл. Тогава политици, магистрати и висша администрация в Бургас бяха едно цяло. Те се опитаха нас да ни изкарат престъпници, а прикриха престъпления заради деца с вродени заболявания, които ние разкрихме", заяви журналистката Катя Касабова по Би Ти Ви вчера . Тя коментира, че Петкова се е основавала на съветското право, докато адвокатите се
позовавали на Европейската конвенция за правата на човека. Касабова обясни, че след тяхното разследване са били извършени проверки от министерствата на здравеопазването и на образованието, които са довели до промяна на законодателството и смяна на системата на обучение на деца с вродени заболявания.

Шеметна кариера

Касабова и Божков посъветваха министър-председателя да поиска справка за кариерата на Деница Петкова, достигнала до най-високите етажи на властта. Новият зам.-министър е завършила право в Бургаския свободен университет, след което е назначена за съдия в Карлово, в Поморие и Бургас. През 2009 г. Висшият съдебен съвет й присъжда ранг на върховен съдия. Съпругът й д-р Костадин Петков е бивш общински съветник от ГЕРБ в Бургас и основател на местната организация на партията.
Говорителката на Бургаския окръжен съд Веселина Павлова заяви за "Капитал Daily", че съдия Вълкова отказва да коментира критиките с оглед на очаквано официално становище на Министерството на правосъдието в близките
дни.
***
Мнения

Александър Кашъмов,
адвокат, "Програма Достъп до информация":
Международна оценка за нарушаване на човешки права
Във всяка демократична страна се проучва миналото на човека, когато става дума за кариерното му израстване. Това е "А-Бе"-то на превенцията на корупцията и поддържането на интегритета в демократичния свят. Тук обаче не се интересуват какви кадри се вкарват в управлението. Учудвам се, че дела като това не се взимат предвид, особено когато е последвало осъдително решение в Страсбург. Все пак това е международна оценка за нарушаване на основни човешки права.

Йонко Грозев,
адвокат, Център за либерални стратегии
Неглижирането на корупцията е най-лошата атестация
За мен не е случайно, че съдия, който има такова отношение към корупцията, попада в селекцията на ГЕРБ. Основният проблем е, че не се разследва корупцията. Системният отговор на българската държава към едни сериозни сигнали за корупция е, че вместо тя да се разследва, се санкционират тези, които говорят за това. В анализа си по делото срещу журналистите тази съдийка не поставя въпроса какъв е общественият интерес и напълно го пренебрегва. Такова неглижиране е най-лошата атестация за нея.

Мирослава Тодорова,
Съюз на съдиите
Връзката между присъдите в Страсбург и кариерата на съдиите е важна
Дебатът за значението на осъдителните присъди в съда в Страсбург върху кариерата на съдиите дори не е започнал. Никъде в атестацията на кандидатите не се вземат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека. Добрата новина е, че сега се дава добър повод това да бъде променено.
Диана Ковачева,
министър
Петкова е с доказани професионални качества
Моята позиция във връзка с избора на Деница Петкова за заместник-министър е изцяло базирана на доказаните нейни професионални качества. Съдия Петкова е водила изключително сложни и тежки дела и е показала освен висок професионализъм, твърдост и последователност – качества, които са от голямо значение за всеки магистрат – те биха били от значение и за нейната практика като заместник-министър.

Бойко Борисов,
премиер
Не я познавам, избра си я Ковачева
Аз не я познавам между другото. А си я избра Диана Ковачева. Ако трябва да бъде ревизирана, трябва да ми предложи министър.

Стр. 4 – 5

Списание 8 I 28.12.2011

Гиганти

УниКредит Булбанк I 29.12.2011

• Чрез новия продукт клиентите ще могат да получат по-висок лихвен процент по депозитите;
• Според анализите на банката в последните месеци на годината българските домакинства предпочитат да спестяват и намаляват задлъжнялостта си

УниКредит Булбанк започва да предлага нов комбиниран продукт – депозит с инвестиция в Пайъниър Инвестмънтс (Pioneer Investments) от тип „Комбо“. Чрез този продукт клиентите ще могат да получат по-висок лихвен процент от този по стандартните едногодишни депозити, благодарение на инвестицията си във фондовете. Инвестицията в колективните схеми на Pioneer може да бъде 15%, 30% или 50% от средствата на клиента, а с остатъка ще бъде открит едногодишен срочен депозит.

Депозитът с инвестиция в Pioneer Investments е в евро, като минималната сума за откриване е 30 хил. евро. Клиентите, които се възползват от новия комбиниран продукт, ще получат 50% отстъпка от таксата за годишна поддръжка за нова или съществуваща кредитна карта Visa Classic или MasterCard Standard.

„Депозит „Комбо“ създава предпоставки за получаване на допълнителна доходност върху спестяванията на нашите клиенти. Продуктът ни позволява да предложим професионално разпределение на финансовите средства в различни класове активи, което да е напълно в унисон със склонността им към риска на финансовите пазари и техните очаквания“, коментира Иван Джонов, Директор Частно Банкиране в УниКредит Булбанк.

Анализът на УниКредит Булбанк за поведението на домакинствата през третото тримесечие на годината показва, че в отговор на несигурната среда българите предпочитат да спестяват в депозити и се стремят към намаляване на задлъжнялостта си. В периода юли–септември нетното финансово богатство на домакинствата е нараснало с близо 908 милиона лева, благодарение на банковите депозити, сочат цифрите.

В същото време домакинствата са продължили да намаляват задлъжнялостта си, като коефициентът на задлъжнялост (изчислена чрез съотношението между дълга и финансовите активи) е достигнал 54% – значително под рекордните нива от 71% отбелязани през първото тримесечие на 2009.

Очакванията на анализаторите на банката са домакинствата да продължат да бъдат предпазливи и да залагат на спестяванията поне до края на първото тримесечие на 2012.