Сп. Human Capital, издание на Jobs.bg I 20.12.2011

Вижте мненията на мениджърите на някои от водещите рекламни агенции в България

И през 2011 година телевизията остава медията, в която са съсредоточени най-големите рекламни бюджети. На това мнение са повечето мениджъри на влиятелни рекламни агенции в България. Според тях няма съществена промяна в медия микса през тази година. Интернет демонстрира най-голям ръст от около 18%, но все пак си остава медията с най-нисък пазарен дял (4%) в сравнение с останалите медийни канали – телевизия (дял 65% от общите инвестиции), преса (15%), радио (9%), външна реклама (8%), по данни на ГАРБ и от експертни оценки. Пресата като че ли търпи най-големи загуби, смятат експертите. Това се дължи най-вече на спада на интереса от страна на потребителите към нея. Те вече се преориентират към информационните сайтове в интернет, казват още мениджърите на големите рекламни агенции у нас.    Фармацевтичната индустрия бе сред най-активните рекламодатели през 2011 година, смятат специалистите. Тя демонстрира ръст на рекламния си бюджет през 2011 г. спрямо предходната от 40%. По данни на експертите и през тази година веригите магазини, козметичните компании, автомобилните концерни, телекомите също са отделили значителен бюджет за реклама. За сметка на това банките и финансовите институции отстъпват от челните места в класацията на големите рекламодатели. Според специалистите това се дължи на несигурната обстановка в банковия сектор и загубата на доверие от страна на хората във финансовите инструменти. Какво още споделиха мениджърите на големите рекламни агенции у нас за развитието на пазара ще прочетете в техните позиции по-долу. Банките тази година бяха чувствително по-пестеливи в рекламите си Александър Дурчев,  управител на Аll Channels Communication Моите наблюдения са, че инвестициите в телевизионна реклама сякаш преживяха свой нов ренесанс. Станахме свидетели на агресивна ценова борба между основните телевизии, която „препълни“ ефира с рекламни спотове, поставяйки много въпроси за ефективността им. Това според мен се отрази сериозно на останалите комуникационни канали. От една страна, не се случи бумът на интернет рекламата, макар че много от компаниите се престрашиха с предпазливи малки бюджети. От друга, инвестициите в преса и особено в радио пострадаха сериозно. Бързооборотните стоки и особено храните бяха едни от двигателите на рекламния пазар през изминаващата година. Една от причините е, че този сектор сякаш най-малко пострада от намаляването на потреблението в страната. Банките и луксозните стоки тази година бяха чувствително по-пестеливи в рекламните си инвестиции.  „Икеа” провокира мебелните фирми да се рекламират активно в телевизията Женя Гуцова,  медия директор на „Оптимум медиа” Голяма промяна нямаше. Tелевизията продължи да бъде основната медия за повечето рекламодатели. Наблюдава се малък ръст на инвестициите в тази медия по брутни цифри, но трябва да отчетем факта, че отстъпките тази година бяха по-благоприятни за рекламодателите. Затова не може да се каже точно, че има ръст, а по-скоро че телевизионните бюджети запазват нивата от миналата година. Има прехвърляне на бюджети от радиото и пресата към телевизията, но говорим по-скоро за малки дялове. Важно е да се отбележи, че инвестициите в Интернет нарастват стабилно през последните години, макар да няма официален независим мониторинг на тази медия. Ако имаше такъв може би инвестициите щяха да нарастват с още по-бързи темпове. Според данните от ГАРБ фармацевтичният сектор е с най-голям ръст. Но това са рекламодатели, които рекламират от години на този пазар и увеличават бюджета си спрямо предходната година. Тази година на пазара навлязоха нови компании, които пораздвижиха някои не толкова активни в миналото сектори. Подходящ пример е нашият клиент „Икеа”, който провокира много фирми от мебелния бранш да започнат активна комуникация във всички медии и най-вече в телевизия.  Отново телевизията събра най-голям дял от рекламните бюджети  Лили Георгиева,  управител на медия агенция MindShare, част от Ogilvy & Mather Не мисля, че имаше значителна промяна в медия микса през тази година. Отново телевизията събра най-голям дял от рекламните бюджети, както беше и през изминалите две години. За някои от клиентите имаше още по-голяма концентрация в посока телевизия, но за други не беше така. Затова, ако трябва да обобщя, не мисля, че е имало допълнително стесняване на миксовете. Определено имаше ръст в интернет рекламата на нашите клиенти тази година – може би за сметка на преса и радио най-вече. Веригите магазини и фармацевтичните компании отбелязват най-голям ръст през настоящата година. Lidl започнаха с много голяма инвестиция и страшно агресивно навлизане на пазара, което събуди и останалите играчи на пазара. Затова рекламното пространство се изпълни с промоционални оферти на всякакви вериги магазини. Тази категория може да се каже, че почти не съществуваше доскоро, а сега е една от най-активните. Колкото до фармацията, тя си следва тенденцията от последователен ръст през последните няколко години.   Фармацията отбеляза ръст от 40% на рекламия си бюджет Десислава Стоянова,  управляващ директор на „Зенит Оптимедия” За 2011 спрямо 2010 има ръст на брутните инвестиции с около 10% (информацията за телевизията и пресата е базирана на мониторинг на ГАРБ, а за външната реклама, радио и Интернет – на експертна оценка). В медиа микса няма драстична разлика. Телевизията запазва водещите си позиции (дял 65% от общите инвестиции) следвана от пресата (15%), радио (9%), външна реклама (8%) и Интернет (4%). Ако разгледаме промяната на инвестициите в абсолютни стойности, се наблюдава голямо намаление в пресата (6%) и увеличение на инвестициите в телевизията (9%) и Интернет (18%). Намалението на инвестицията в пресата се дължи, от една страна, на намаляване на доверието към пресата поради липса на качествени данни за аудитория и действителен тираж и от друга, на промяната на поведението на аудиторията, която се прехвърля от преса към Интернет. Традиционно на лидерска позиция са секторите: козметика, храни и телекоми. Значителен ръст има в определени сектор като фармация (40%), вериги магазини (66%), автомобили (15%). При фармацията увеличението на инвестициите се дължи основно на увеличените бюджети на основните играчи ("Актавис", "Валмарк", "Байер", "Рекит Бенкисер" и "ЕУ Фармация"). При веригите магазини увеличението до голяма степен се дължи на LIDL, които с навлизането си на пазара в края на миналата година предизвикаха раздвижване в категорията и предизвикаха активизирането на основните си конкуренти през 2011 ("Била", "Рода", "Кауфланд", "Пени", "Метро"). При автомобилите имаме навлизане на местен играч – "Грейт Уол", но основната част от увеличените инвестиции се дължи на вече установените марки на пазара ("Тойота", "Рено", "Форд"), които комуникират както нови модели, така и много промоционални предложения през 2011.   2011 беше година, в която прогнозите се променяха няколко пъти Мартин Дановски, изпълнителен директор на EURO RSCG 2011 беше година, в която прогнозите се променяха няколко пъти. Умереният оптимизъм за ръст на медийния пазар от началото на годината нарасна през второто тримесечие. Дори се появиха и признаци на реален ръст преди лятото, когато отново тези крехки нагласи се сблъскаха с намаляващия темп на потребление на населението и окончателно поеха същия курс. Обобщената представа за промените в медия микса през 2011 показва засилване на тенденциите от 2010, а именно – по-стабилно представяне на телевизията и Интернет като медии и по-слабо и неуверено от страна на принт, ООН, радио. Измерваните обеми инвестирани средства са толкова относителни, че за предпочитане е да се анализира и сравнява полученото влияние върху потребителите (рейтинг точки, време, площ, показвания и др.) отколкото тези бруто обеми. Сред топ 5 от най-активните индустрии не се забелязва нещо необичайно – козметика, храни, телекомуникации, фармация. Има разместване единствено в позициите. Забележимо е спадането на инвестициите, които банките и финансовите институции правят, но пък е обяснимо от гледна точка на (не)предвидимостта на средата и променливото отношение на бизнеса и гражданите към финансовите инструменти. Имаме покачване на рекламните инвестиции в ритейл сегмента и туризма.  Как ще изглежда медийният пазар през 2012 година? Очаквайте мнения на водещи рекламни агенции в Human Capital

Оригинална публикация

Web and Events I 21.12.2011

Всяко събитие има задължителни елементи, за да бъде наистина специално. Добрата храна е сред едно от най-важните неща. Няма значение дали говорим за рожден ден, конференция, семинар, откриване, представяне, годишнина или друг повод. Всеки е бил на поне едно мероприятие и знае, че дори всичко да протече гладко, ако от кетъринг фирмата не се справи на ниво, това оставя някакъв лош вкус, но не само върху небцето ни, а върху цялото събитие. Днес все повече и повече се връщаме към натуралните и пресни продукти, защото те са по-здравословни. А ние сме това, което ядем. От храната получаваме енергия и пак тя влияе на добрата ни визия – тук не говорим само за килограмите, но и вида на нашата кожа, коса и т.н. Това прави все по-трудна и важна ролята на кетъринг фирмата. Тя трябва подготви красиво, вкусно и здравословно меню, което да е съобразено с бюджета на събитието. Ако това не е изкуство, какво е тогава? Ето и няколко думи на Александър Ковачев – жури на Eventex Awards и изпълнителен директор и съдружник в „Ред Девил Кетеринг“АД.

Бихте ли ни разказали за Вас и Вашата работа?

Работата ми се състои в генериране на послания, които трябва да бъдат представени чрез каналите на събитийността. С екипа се опитваме да създаваме ясни асоциативни връзки в подкрепа на основната идея на клиента.

Как решихте да създадете „Ред Девъл Кетеринг“ АД?

Без колебание и с подкрепата на още двама човека.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да организират своето първо специално събитие?

Да не правят компромиси и да имат ясна концепция.

Какво Ви подтикна да станете част от журито на Eventex Awards?

Чаровната покана.

Кой ще е водещият критерий, по който ще оценявате?

Иновативност, технократство, многопластовост, цел.

И за финал…

Добрият продукт, макар и видоизменен, живее дълго.

За повече информация и за Eventex Awards можете да намерите на сайта на събитието - http://www.eventex.bg/awards/  

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Списание БИОГРАФ I 21.12.2011

Излезе брой 05 на най-голямото българско списание

Уникално интервю на журналиста Горан Благоев с непубликувани досега снимки на Патриарх Максим е темата от корицата в петия брой на най-голямото българско списание – BIOGRAPH. Януарското издание излиза на пазара в цялата страна малко преди Коледа – на 21 декември, сряда. Освен задълбочения разговор-изповед с главата на православната църква, броят предлага и други гледни точки към коледно-религиозната тематика.

Интервюта с кинозвездата Йоана Буковска, режисьорката Иванка Гръбчева и “голямата актриса на малките роли” Надя Тодорова, както и очерци за други две незабравими жени – Вера Мутафчиева и Леда Тасева, също са сред хитовите публикации в 276-страничното издание.

Живата история на софийския театър и бохема – Никола Антикаджиев, разказва любопитни случки в голямо интервю на Мариела Балева. Режисьорът Стилиян Иванов гостува с пътепис за Анатолия, земята на Богинята-майка, а журналистът Иван Бакалов – с репортаж за мегаполиса Ню Йорк.

Големи интервюта с италианския писател Умберто Еко и с юбиляра Вежди Рашидов, който тези дни навърши 60 години, плюс биографични очерци за братята Прошек като строители на съвременна България и за краля на комедията Луи дьо Фюнес допълват тематичното разнообразие в новия брой на нашумялото списание. В постоянната рубрика “22 въпроса и отговора” гостува писателят Богдан Русев.

И този месец в съдържанието присъстват и богато илюстрираните секции PERSONAE, LIFESTYLE, MEMORIES и REVIEW.

Първите четири броя броя на BIOGRAPH, съответно с Марлон Брандо, Владимир Висоцки, Слави Трифонов и Мариус Куркински на корицата, се превърнаха в сензацията на пазара за 2011-а година, продавайки се в рекордни за българските мащаби тиражи.

M3 Communications College I 21.12.2011

M3 College подкрепя инициативата „Намали с 10“ на сп. „Мениджър“, като намалявас 10% цените на всички курсове, провеждащи се или дори само започващи през януари.

Можете да се възползвате и да започнете 2012 г. с нови знания, умения и успехи в своята професионална сфера (PR, маркетинг, продажби, брандинг, реклама).

6 – 27 януари (вторник и петък)

18:30 ч. – 20:30 ч.

Маркетинг и продажби. Как да продаваме повече?

Лектор: Добринка Бързачка

9 – 30 януари (понеделник и сряда)

18:30 ч. – 20:30 ч.

Бизнес етикет и протокол. Презентационни умения

Лектор: доц. Янка Тоцева

31 януари – 21 февруари (вторник и петък)

18:30 ч. – 20:30 ч.

Бранд мениджмънт в интегрираните маркетингови комуникации

Лектор: Стефан Серезлиев

Запишете се още сега:

02/951 67 75

или

college@m3bg.com

M3 College e лицензиран професионален учебен център по PR, маркетинг и бизнес комуникации. Вече 7 години е лидер в PR образованието в България. Обученията са съобразени с програмите на Manhattan Institute of Management, чийто пълен лиценз за България M3 College притежава ексклузивно. 

QM Media I 20.12.2011

Last Christmas, I gave you my heart…

Last Christmas! Ако вярваме на маите, точно това ни чака. Новият брой на L`Europeo е пълен с препоръки за това как да посрещнем последната Коледа, както и за това как да постъпим, ако случайно се събудим на следващия ден.

Кои са маите и защо сме така изплашени от техния календар, след като досега е имало няколко хиляди несбъднати пророчества за края на света? Дали краят на капитализма, изкуството, модата и сексуалността предстои, или вече се е състоял? Авторите на L`Еuropeo са се раздали като за последно в новия брой на списанието, озаглавен „Последната Коледа”. Освен редакторският тандем Любен Дилов-син – Димитър Стоянович, сред тях е Иван Гарелов, който размишлява за (не)възможния край на Гърция. Валери Найденов изпраща Третия капитализъм, а Бойко Василев посреща Четвъртия завършек на света от собственото му летоброене. Виргиния Захариева търси новите формули на живота, докато в разказа си за Кубинската криза Иво Христов ни подсеща, че понякога само късметът ни спасява от всеобщо унищожение.

И още: уникални истории за Шоко Асахара и гибелната му секта, Алистър Кроули, за първи път – снимки на потвърдения от самопризнание убиец на Кенеди, грипните епидемии и екологичния Армагедон. Утехата е оставена в ръцете – или по-скоро в словото на проф. Калин Янакиев. Краят е дългоочаквана развръзка, след която ще се срещнем под ново небе и на нова земя.

Авторите на L’Europeo вярват, че както найлоновият плик на главата понякога придава на секса усещането „като за последно”, така и щипката Апокалипсис в коледното настроение е необходимата, приятна провокация за това Рождество. Независимо дали е последното по майското летобрене, или първото по нашенското.

Последният брой на L’Europeo (за тази година) вече е на пазара.

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 19.12.2011 

За първи път правителство има кураж да започне най-непопулярните реформи

- От колко години си пенсионер, бате Петко?

- От 28. Работил съм само в БТА: започнах през 1952 г., пенсионираха ме през 1983 г. Бях на 64 години, имах 31 години трудов стаж. И много сили и желание да работя още.

- Защо тогава се пенсионира, не можеше ли да си останеш на работа в БТА?

- Тогава Асен Агов ми каза, че шефът на агенцията Боян Трайков и заместникът му Ненчо Хранов решили да ме пенсионират. Нямаше къде да мърдам. Но продължих да работя във "Всяка неделя". Когато Агов стана шеф на БНТ, създаде коментарното предаване "Телевизионно око", беше веднага след централната новинарска емисия. И в това предаване аз имах 4-минутен коментар. В него изрекох станалата прословута после фраза "Да, ама не!".

- И каква пенсия вземаш сега?

- 320 лв. Но през всичките тия години нито веднъж не съм получил парите на ръка. Вкарвам ги в разплащателен влог. Винаги изкарвам поне още толкова, колкото да поддържам стандарта си на живот.

- Известно е, че ти си доайенът на пишещите журналисти в Европа, а сигурно и в света? Продължаваш ли още да сътрудничиш във вестници и списания?

- В последните месеци написах още една книга, но още не съм я дал в издателството.

- Пак ли е мемоарна като предишните ти две?

- Няма нищо общо с тях. Стига с мемоарите. Опитал съм се да обясня странната народопсихология на българите. И трябва да кажа, че когато се заврях в темата, научих потресаващи неща.

- Кое е най-потресаващото?

- България пада под турско робство през 1396 г. От тази дата три и половина века българската нация я няма. Нищо няма за нея. Търсил съм да намеря нещо написано, някакъв документ, хроника… Нищо няма! Пълна тъмнина. Абсолютна празнина в българската история. Българите са живеели на Балканския полуостров – от Охрид до Черно море и от Солун до устието на Дунав. Живеели са там, но за тях няма нищо. Чак в средата на XVIII век се чува гласът на атонския монах Паисий.

- Как се казва книгата?

-Кръстил съм я "Нашата Виа долороса".

- Пътят на болката.

- Да. Пътят на Христос с кръстния му товар до мястото, където е разпнат -Голгота. През вековете България почти постоянно е вървяла по своя път на болката. Четири национални катастрофи. Нито едно българско знаме не е пленявано във войните, но пък България винаги е била на страната на губещите.

- По своеобразна Виа Долороса България върви и през последните 20 години. Дали няма пак да сме на страната на губещите? Европейският съюз се раздира от проблеми. Ще има ли смисъл да продължим членството си в него?

- Чакай сега! България е в НАТО, където членуват още 25 държави, три от които са ядрени. Никога страната ни не е имала такава сигурност зад гърба си, каквато има в момента. В Европейския съюз са 27 държави с огромен вътрешен продукт. 500 милиона население е това! Никога досега България не е била в сърцето на такава формация. Оня ден тук някакъв руски политик ни обяснява, че България може да влезе в Евразия. На Путин измишльотините. Как си го представяш това?

- Да, обаче рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" предупреди наскоро, че може да понижи рейтинга на 17-те членки на еврозоната.

- Като нищо! Ама тук става въпрос за валути, за финансова криза и за неблагополучия в шенгенската уредба… Гледах как тук протестират и искат оставките на земеделския министър Найденов и на финансовия Дянков. Абе те трябва да си хвърлят шапките от радост, че имаме такъв министър. Той е момче чудо. И ако България сега е финансово стабилна, това се дължи главно на него. Че не пуска пари, ако насреща няма резултат. Това е. А пък зърнопроизводителите са най-облагодетелстваните откъм субсидии от Европа за земеделието. Ами къде са животновъдите, зеленчукопроизводителите? С огромно удивление научих, че в България има човек, който обработва 2 милиона декара Това е латифундия от мащабите на Южна Америка. Европейските субсидии идват според площта, която се обработва. Тоя човек какви субсидии получава? Тия супермодерни трактори с какви пари са купени, само от кредити ли?

- Трябва ли да бъде увеличена пенсионната възраст?

- Абсолютно. Това неизбежно ще стане. Не може да продължаваме, както е било преди 20 години. Досега не съм видял човек, който да се израдва: "Ураа, утре се пенсионирам!" Обратното. "Ще ме пенсионират, ама какво ще правя после…" Ако се намали броят на пенсионерите, ще изчезне дефицитът и пенсиите могат да станат по-човешки. И като гледам какви възражения, каква съпротива се явява на нещо, което е напълно закономерно и нормално за 21-и век, си давам сметка, че, за съжаление, българската нация е още много назад в своето развитие.

- А защо е тази голяма съпротива?

- Не мога да разбера, след като всеки иска да работи и след пенсионирането. Пак казвам: досега не съм видял човек, който да се зарадва, когато искат да го пенсионират. А сега се сърдят, че ще ги пенсионират година по-късно. Да кажеш, че една балерина трябва да се пенсионира на 42 г., съм съгласен. Няма начин да танцува повече, с изключение на Мая Плисецкая и коя беше там…

- Алисия Алонсо.

- Да. Но всички служители на МВР да се пенсионират на 40 години, това на какво прилича?! Този дефицит, който го има в осигурителния институт, е пълно безобразие! И трябва бързо да се преодолее.

- След 10 ноември се разбра, че парите за пенсии ги няма, изхарчени са…

- И аз съм чел това. Което си е живо престъпление на комунистите.

- Защо обаче нито едни управляващи за тези 22 години не поискаха да решат генерално този проблем?

- Защото тази червено-синя мъгла – благодаря на Жорж Ганчев за находчивостта – не направи нищо. Омерзен съм, когато мисля назад във времето, когато всичко живо крадеше от тази нещастна държава. Затова така ревностно поддържам това управление. Защото то е първото и единственото, което след 1989 г. не краде. Може би иска да го направи, но условията са такива, че не може да краде Освен това работи истински и оставя след себе си резултати. Мен не ме интересува, че еди-кой си работи. БАН работела! Ама дай да видим какво е направила. Заслужава ли тези държавни субсидии, които всъщност ги плащаме ти и аз. БАН продължава да е с тоталитарна структура по модела на Съветския съюз и до ден-днешен.

- Ще издържи ли правителството в тази битка за пенсионната възраст?

- Започвам да се съмнявам, като гледам колко съсредоточена е атаката. Всъщност тя започна още преди последните избори. Обаче те показаха, че гласоподавателите не са се повлияли от воя на "битите карти", както ги наричам. Това правителство има кураж да започне най-непопулярните реформи, които са задължителни. Към които нито едно управление досега не посмя да посегне, защото знаеше, че ще предизвика отрицателните реакции на хората. Вижте БДЖ – една страхотна клоака, от която се е крало като за световно. Вагони са крадени и какво ли още не. Да не говорим за "Кремиковци" по-преди. И когато правителството реши да оправи тези най-забатачени неща, виж какво нещо се надигна?! И като гледам как тези с тракторите правеха това, което показваше телевизията в Гърция, си казвам: боже, колко е глупав този зърнопроизводител, който блокира столицата и иска да стане това, което се случи в Гърция. Там днешният срив дойде след манифестациите с тракторите. Страх ме е това да не се случи и в България…

***
CV
* Роден на 19 февруари 1919 г. в София
* Завършил е Американския колеж и право в СУ "Св. Климент Охридски"
* През 1952 г. постъпва чрез конкурс в БТА, където работи в един и същи отдел – "Международна информация", чак до пенсионирането си през 1983 г.
* На 20 януари 1962 г. прави на живо първия политически коментар по БНТ пряко от студиото на телевизионната кула
* От 1981 г. е редовен участник в легендарната "Всяка неделя"
* През 1992 г. прави неделен коментар след "По света и у нас", където се ражда прословутата реплика "Да, ама не"

Стр. 13

PRnew.info БЛОГ I 2011-12-19

В новия 41-ви брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 41 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/12/PRaktiki_Newsletter_19_12_2011.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Мила Миленова, m.milenova@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев

Симона Стефанова
Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org    

Списание 8 I 7.12.2011

Преди Големия взрив

Фондация "Медийна Демокрация" I 13.12.2011

На 5 декември 2011 г. лондонския Висш съд позволи на основателя на WikiLeaks, Джулиан Асандж, да се обърне към Върховния съд на Великобритания, за да обжалва решението за екстрадирането му в Швеция. Австралиецът е издирван за разпит от средата на 2010 г. по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз на две от бившите сътруднички на организацията му. Издадена е европейска заповед за задържането му и Асандж е арестуван във Великобритания през декември миналата година. Оттогава създателят на WikiLeaks е под домашен арест в имението на Вон Смит, основателят на Frontline Club и защитник на независимата журналистика, в Елингъм Хол, Норфолк.

Няколко са основните причини, заради които Джулиан Асандж оспорва заповедта за своята екстрадиция. На първо място това е двустранната спогодба, сключена между САЩ и Швеция. Тя улеснява процеса и съкращава процедурата при екстрадирането на граждани между двете държави. Защитата на Асандж не веднъж изрази опасенията си, че връщането на интернет активиста в скандинавската страна директно ще го изправи пред американския съд по обвинения в шпионаж и конспирация. На второ място Европейският съюз е изградил механизми (като системата за законово сътрудничество), които позволяват на Асандж да отговори на всички въпроси на Шведските власти без да се налага да напуска Великобритания. Третата причина, изтъкната от Джулиан Асандж е фактът, че Европейската заповед за неговия арест е издадена от прокурор, а не от съдия. С тези мотиви австралиецът се опитва да оспори екстрадирането си в скандинавската държава. Решението на британския съд на практика дава възможност на Асандж да остане във Великобритания и през 2012 г., когато Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа молбата му или не.

Юридическите и финансови затруднения, произтичащи от този процес, блокадата на кредитните гиганти Visa Europe и Mastercard върху дарителските потоци към WikiLeaks доведоха до временното преустановяване дейността на организацията. В периода от 24 октомври до 1 декември спряха публикациите на секретни данни и нови разкрития на интернет адреса wikileks.org. По време на тази „пауза” Джулиан Асандж търси начин за стабилизиране на финансовото състояние на своя проект. И изглежда е успял да го открие, защото организацията възобнови своята работа в началото на декември 2011 г., когато на сайта й бяха публикувани т. нар. „Шпионски документи”. Това са 287 секретни файла, които описват как правителства шпионират собственото си население с помощта на новите технологии. На световната карта са отбелязани най-разпространените методи (интернет, телефонно и GPS проследяване, гласово разпознаване и троянски кон), както и страните, които ги прилагат. Джулиан Асандж се закани, че това е само малка част от документите, с които разполага и които документират дейността на 160 компании от 25 държави, специализирани в наблюдението и прихващането на телекомуникации. Тепърва предстоят нови шокиращи разкрития.

Дни преди последните публикации на WikiLeaks стана ясно, че организацията ще възобнови системата си за електронно подаване на информация. Тя бе спряна преди повече от година и това силно възпрепятства дейността на WikiLeaks. В системата са заложени допълнителни предохранителни мерки, чрез които се гарантира сигурността на информаторите. Междувременно Брадли Манинг, смятан за основният източник на информация за организацията, ще се изправи пред военен съд на 16 декември по обвинения в придобиване и разпространение на държавни тайни на неоторизирани страни, както и в „подпомагане на врага”. Това дело е от голямо значение за съдбата на Асандж и неговата организация, тъй като САЩ се опитва да докаже, че действията на младият военен аналитик Манинг са насърчени от австралийския активист. Ако подобна теза бъде доказана, това би довело до повдигане на обвинения срещу Асандж в заговор за изтичане на поверителна информация и дори шпионаж.

„Рестартът” на WikiLeaks обори твърденията, че проектът е временно явление, което ще загине толкова бързо, колкото и се роди. Организацията на Джулиан Асандж, макар и да се прочу сравнително скоро успя да окаже влияние върху редица сфери от обществения живот. Само за няколко години WikiLeaks успя да се превърне в символ за прозрачност. Джулиан Асандж разкри подробностите около редица глобални и национални процеси, с което предизвика у някои гняв, а у други – уважение. Много са споровете около това, дали публикуваната от WikiLeaks информация наистина ни казва нещо ново или съобщава очевидни факти. Кой например не подозира, че макар Дмитрий Медведев да е президент на Русия, цялата власт е съсредоточена в ръцете на Владимир Путин? Нима има хора, които не са наясно, че броят на загиналите при военни действия обикновено е по-голям от обявения в официалната статистика? Документите, разпространени от WikiLeaks, обогатиха познанието ни за света с малки крачки. За онези, които се интересуват от външна политика тези грами внасят допълнителни нюанси и драматизъм в събитията от света. Освен това не трябва да се подценява фактът, че ако по-голямата част от населението на западните демокрации е наясно с основните глобални процеси, то съществуват страни, където достъпът до подобен тип информация е силно ограничен. Там е налице истински глад за подобни сведения и това е повече от достатъчна причина за съществуването и дейността на организация като WikiLeaks.

Разкритията на Джулиан Асандж и хората около него предизвикаха редица промени. Организацията безспорно взриви сферата на дипломатическите отношения, като публикува на сайта си хиляди класифицирани документи. Последиците от дейността на WikiLeaks не закъсняха. Месец след публикуването на грамите от „Кейбългейт”, Тунис бе завладян от т. нар. „WikiLeaks революция”. Редица посланици бяха преместени, а други – отзовани. Противно на всички обвинения в антиамерикански действия проектът на Джулиан Асандж всъщност подобри имиджа на САЩ в Близкия Изток. Местните жители са впечатлени от критиките, които американските посланици отправят към ширещата се корупция сред управляващия елит. Организацията на Джулиан Асандж въведе обикновените хора в света на дипломацията. Реформата в тази посока е наложителна, тъй като гражданите искат да имат по-активна роля в управлението на страната си.

Дейността на WikiLeaks оказа най-голямо влияние върху работата на медиите и развитието на журналистиката. Макар все още да се водят спорове за същността на проекта, организацията доказа, че с пълно право се нарича медия. Целта на WikiLeaks е оповестяването на значима за обществото информация. Джулиан Асандж и екипът около него внимателно проучват всички сведения преди да ги публикуват. Полагат се огромни усилия, за да се запази анонимността и сигурността на източниците. Всеки документ задължително преминава редакторска проверка, където се отстраняват всички уличаващи лични данни. WikiLeaks изпълнява основните функции на медиите и се придържа към фундаменталните етични норми на журналистиката. Проектът на Джулиан Асандж дори получи редица награди за своята дейност – например от „Амнести интернешънъл” и от фондация „Уолкли”.

И все пак проектът на Джулиан Асандж е уникален по рода си и притежава характеристики, които го разграничават от традиционните средства за масова комуникация. Сред тях са автономността, начина на финансиране и липсата на периодичност. WikiLeaks функционира на базата на дарения, а не на приходи от реклама. Така организацията гарантира своята независимост от рейтинг или рекламодатели и позволява на участниците в проекта да се фокусират изцяло върху информацията. От друга страна именно този метод на финансиране изправи Асандж и неговия екип на ръба на фалита, след като основните потоци на приходи към организацията бяха блокирани от гигантите PayPal, MasterCard и Visa.

При WikiLeaks не е ясно какъв е интервалът между отделните „течове”, защото няма установена периодичност. Асандж и неговите сътрудници публикуват получените данни без продиктувана от събитията необходимост. Не са известни нито характерът, нито моментът на следващото „изтичане”. Липсата на методичност и конкретни събития, които да провокират публикациите на организацията са причините много популярни лица, особено в САЩ, да съзрат терористични намерения в дейността на WikiLeaks. Всички опити да се оспори медийният характер на организацията са продиктувани от едно единствено желание – Джулиан Асандж да бъде подведен под отговорност за разкритието на класифицирана информация. Ако WikiLeaks бъде официално призната за медия, то тогава организацията и нейният създател ще се ползват със всички юридически протекции, които този статут им отрежда. А това ще означава, че действията на австралийския активист не само ще бъдат оправдани, но и поощрени.

Както WikiLeaks, така и медиите се промениха в резултат на съвместното си съществуване. Джулиан Асандж прибягна до услугите именно на онези, които преди това критикуваше с огромна ярост. Освен това той бе принуден да се откаже от първоначалният „уики” модел на сайта на организацията и да редактира съдържанието на документите, с които разполага. Медиите от своя страна се научиха да работят съвместно с Асандж в името на своята аудитория. Сътрудничеството между WikiLeaks и традиционните медии доведе до създаването на петстранен международен медиен консорциум, в който взеха участие Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд. Подобен съюз осигури юридическа защита на всеки един от участниците в него. Подвеждането под съдебна отговорност за публикуването на класифицирана информация е изключително трудно, тъй като във всяка от страните действа различно законодателство. При евентуални обвиненията срещу една от медиите трябва да се вземе предвид дейността и на останалите. Практиката показва, че е много трудно да осъдиш журналист за това, че си е свършил работата, а вероятността за подобен развой на събитията клони към минус безкрайност, когато на подсъдимата скамейка застанат редакторите на най-авторитетните печатни издания в света.

Друг плюс на медийния консорциум е загърбването на съперничеството между отделните издания в името на правото на информираност на гражданите. Това е рядко срещана практика, но положителните ѝ страни веднага бяха оценени. Гардиън и Ал Джазира вече имат зад гърба си един съвместен проект – „Палестинските документи”. Със сигурност и други медии ще последват примера на WikiLeaks, защото подобно сътрудничество е дългосрочна инвестиция в повишаване доверието на аудиторията към журналистическата гилдия.

Отношенията между Джулиан Асандж и неговите медийни партньори не са гладки. Липсата на координация и последователност при публикуването на секретните документи изигра лоша шега на WikiLeaks. През септември 2011 г. изтекоха секретни документи, съдържащи данни за информаторите на организацията. Това е най-големият пробив в сигурността на WikiLeaks, която до този момент успешно се справя с голям брой хакерски атаки. Джулиан Асандж и сътрудниците му от Гардиън взаимно се обвиняват за този провал. Австралиецът смята, че журналистът Дейвид Лий неправомерно е публикувал в новата си книга паролата за достъп до един от файловете с нередактирано съдържание. Лий от своя страна приписва вината на Асандж, тъй като данните трябвало да бъдат изтрити веднага след тяхното декриптиране, а не оставени в интернет пространството. Разривът между партньорите е окончателен, след като WikiLeaks публикува нередактираните материали на своят интернет адрес под претекст, че така или иначе те вече са достъпни. Джулиан Асандж не може да се откаже от сътрудничеството си с традиционните медии, тъй като именно на тях до голяма степен дължи своя успех. Затова при последния си проект – „Шпионските файлове” той заменя старите си партньори с нови. Сред тях са печатните издания Вашингтон поуст, Еспресо, Хинду, немската телевизия ARD, френският информационен сайт www.owni.fr и др. Ползите и за двете страни са твърде големи, така че за момента WikiLeaks няма да остане без подкрепата на едни или други традиционни медии.

Успехът на Джулиан Асандж се дължи на това, че той откри най-слабите места на традиционните средства за масово осведомяване и се възползва от тях. Организацията му спечели доверието и симпатиите на аудиторията. Той използва дефицита на устойчиви идеологии и медийни авторитети, за да създаде идеалния продукт. Начинанието WikiLeaks показа посоката, в която средствата за масова комуникация трябва да се развиват. Сред основните моменти са понижаване на финансовата обвързаност на медиите и дистанцирането от политическите кръгове. Медиите днес не отговарят на нуждите на своята аудитория. Те отразяват само актуалните събития и процеси, но най-новото не винаги е най-важното. Според Асандж бъдещето на журналистиката се крие в анализа на фактите. Австралиецът настоява журналистиката да се основава на научни принципи. Медиите трябва да публикуват повече „суров материал” и по-малко журналистически текстове, по този начин ще се даде по-голяма свобода на интерпретация от страна на аудиторията. По-малката редакторска намеса в оригиналните материали ще намали подозренията в тенденциозно отразяване на събитията и манипулиране на общественото мнение.

Най-голямата заслуга на WikiLeaks е в утвърждаването на една позабравена практика, наречена от медийните експерти „журналистика на данните”. Основното при нея е, че журналистите се фокусират не върху непрестанния поток от новини, а върху архивни документи, статистически данни и друг вид специализирана документация, и се опитват да ги трансформират в разбираеми сюжети. В информационната ера, в която живеем днес, това би трябвало да е основна функция на медиите, тъй като аудиторията трудно се ориентира в огромния поток от данни. Сглобяването на отделните новинарски парчета в цялостната картина на съвременната реалност е почти невъзможно. Улавянето на тенденции и закономерности, както и прогнозирането са фундаменталните характеристики на журналистиката на бъдещето и WikiLeaks е първата, която „тласна” медиите в тази посока.

Начинанието на Джулиан Асандж е съчетание от традиционни журналистически практики и революционни методи за реализация. WikiLeaks е първият представител на медии от ново поколение. След появата на организацията се раждат множество нейни подражатели, което доказва, че идеята на Асандж бързо набира популярност. След появата на WikiLeaks се появиха редица организации със сходни имена. Най-известните от тях са OpenLeaks и GreenLeaks. Подражателите на WikiLeaks обявяват, че няма да допуснат грешките на Асандж и неговата непоследователност. За момента обаче първообразът има две сериозни преимущества пред своите конкуренти – разпознаваемо в цял свят име и широка мрежа от контакти с медиите. Това е гаранция, че WikiLeaks няма да бъде изместена толкова лесно.

Традиционните медии вече се възползват от наученото от WikiLeaks. Много редакции организират екипи, чиято основна цел е изследването и анализът на бази данни. Медиите полагат повече усилия за защита на своите източници. Стартират учебни програми, които да подготвят кадри, квалифицирани за новите изисквания към медийните служители. С други думи WikiLeaks може да е вододелът между две епохи в развитието на медийната комуникация.

Редица изследователи смятат, че не WikiLeaks, а световната мрежа доведе до всички тези промени в средствата за масова комуникация. Противно на подобни твърдения, обаче, Асандж всъщност се обявява именно срещу трансформациите в традиционните медии, предизвикани от появата на интернет. Асандж използва всички възможности, които World Wide Web му предоставя, но това не означава, че WikiLeaks e просто поредната уеб базирана медия. Проектът на австралийския хакер е много повече от това.

Съдбата на WikiLeaks е неясна. Организацията е наистина млада, а Асандж е твърде непоследователен, за да може да се направи прогноза за бъдещето. Тепърва ще следим развитието на WikiLeaks и нейния създател. Само времето ще покаже истинските измерения на този феномен и следите, които той ще остави след себе си. При всички положения едно е ясно: WikiLeaks ще остане в световната история като дръзко начинание, смутило представителите на най-високите етажи на властта. Името на организацията и репутацията на Асандж предизвикват различни асоциации, но не могат да бъдат отминати с безразличие.

Оригинална публикация

M3 College I Марина КОЛЕВА I 15.12.2011