сп. Sign Cafe | 29.12.2011

PR специалистите са доволни от перспективите пред агенциите си, макар и да са по-скептично настроени спрямо бъдещето на цялата индустрия, съобщава prweek.com. Според доклад на PRCA за третото четиримесечие, 37% от PR агенциите са по-оптимистични, в сравнение с второто, а 40% от тях имат същите очаквания. 14% вярват в по-обещаващо бъдеще за индустрията, 53% не са променили мнението си от преди, а 33 % пък са станали по-големи песимисти. Повечето от респондентите вярват, че няма да има промяна в броя на служителите (63%), в набирането на нови кадри (73%) и работата с фрийлансъри (53%). 63% от PR консултантите са заети с някакъв нов бизнес, а все повече от тях очакват no-скоро да бъдат наемани нови хора, отколкото работните екипи да бъдат съкращавани. Специалистите обаче се опасяват, че навлизаме във втори етап на рецесия.

Стр. 170

сп. Sign Cafe | 29.12.2011 

Интервю на SIGNCAFE с Мартин Дановски. CEO. Balkan Expert Holding (group of companies Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D)

Мартин Дановски е СЕО на Balkan Expert Holding, част от компаниите от френската група HAVAS – Euro RSCG Sofia, MPG Bulgaria, Euro RSCG 4D Om 2000 z. go 2006 г. той е изпълнителен директор на Euro RSCG Sofia, a no-късно u на Media Planning Group България От 2007 г развива бизнеса на агенциите от групата за Сърбия, Македония, Албания и Косово Основава и организира първия професионален конкурс за най-добри маркетингови практики – Бранд мениджър на Годината в периода 2003-2007 г. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Задълбочените изследвания на категорията prosumers, извършвани от Euro RSCG през последните 10 години, хвърлят светлина върху начините за ангажиране на тази група с брандовете, а методологията за проучвания на агениията дава точен поглед върху отделните видове prosumers и помага за по-доброто "прииелване" на брандовото послание. По темата за необходимостта от дългосрочни проучвания и начините за комуникаиия с prosumers, както и за по-резултатната работа на рекламната агенция с клиента във връзка с тази нова категория потребители, SIGNCAFE се обърна към Мартин Дановски, CEO, Euro RSCG София

Бихте ли дефинирали понятието "prosumer"? Съществува ли вече и българска дума за назоваване на тази категория хора?

Все още понятието няма българския аналог, най-близкият превод би бил "проактивен потребител". Той е просто особен тип съвременен потребител, не само на продукти, но и на идеи, тези, социални каузи – на всичко.

По какво prosumers се различават от останалите потребители?

Основната разлика е в активната им позиция по отношение на търсенето на новости и развитие, както и споделянето на тази позиция с околните. Те не са хора, които биха приели за даденост начина, по който се случват нещата. Prosumers са тези, които са склонни да питат "Защо?", споделят с другите брандовите си преживявания, и то с определена цел: например да споделят дадена нова инфорамция първи, защото това би било "правилно", или с цел забавление… Въпреки различните си цели, те правят едно и също: споделят даден факт, който най-често води до положителна промяна в начина, по който дадена индустрия се развива. Друга разлика е, че те средно с 20-30% по-често използват технологиите, защото с тях правят живота си по-лесен, използват ги главно за комуникационен канал. Но, като изключим това, те са нормални потребители.

Как prosumers могат да бъдат идентифицирани в процеса на проучванията на потребителското поведение?

Идентификацията става чрез разработена от Euro RSCG методология на персонално тестване на личностния профил на хората. По този начин хората, които открием, че притежават критичен брой качества, биват разпознати като prosumers. След това те влизат в представителни разширени извадки, проверява се дали отговарят на дадените характеристики и едва тогава влизат в постоянния панел. Euro RSCG поддържа комуникация с този панел, стремим се да изградим общност, да ги подтикнем да продължават да търсят и споделят съдържание.
Тази методология е патент на Euro RSCG, но на практика тя стъпва на познати още от Тофлър неща. Euro RSCG използва идеята и понятието и създава метод за определяне на значението, което имат тези хора за марките и бизнеса, освен това уточнява за кои марки и кой бизнес.
В България все още официално не са провеждани такива изследвания.

Какъв е процентът на prosumers спрямо останалите потребители?

В страните, 6 които са извършвани проучвания, общият процент е около 5 до 7%. В някои групи делът им може да е по-висок, но само сред определена демографска група, например делът на "Търсещите забавление" в групата на 15-25 годишните. Като цяло, те са малка част от общия брой потребители, но по-интересното за бранда е не броят им, а влиянието, които те могат да имат върху
останалата част от потребителите.

В условията на икономическа криза и свити бюджети, лесно ли брандовете се решават да предприемат активности, насочени към толкова малък брой потребители?

Определено не е лесно да убедиш рекламодателите да предприемат подобни дейности. Особено при тези икономически условия, те се насочват най-често към проучвания и дейности с близкосрочен (краткосрочен) ефект.
От друга страна, тъкмо в тези времена визионерството, насочването към бъдещето добива една особена важност. Смятам, че не малка част от българските бизнесмени използват кризата като възможност и намират нови, различни решения. Точно тези инструменти помагат за развиването на мисленето в дадена категория в посока на това какво ново би могло да се направи, за да се излезе пред конкуренцията. И мисля, че това е т.нар. оздравителен ефект от кризата.

Всеки бранд ли може да се обърне към prosumers и да използва тези проучвания, или те са подходящи само за определени браншове?

Много широк кръг марки, инициативи, дори каузи могат да използват концепцията за prosumers. Ho, поради сложността на тези проучвания, те се правят не за нуждите на конкретен бранд, а за по-широки "територии". Например, на много пазари се следи темата за свързаността в различните й форми: доколко сме свързани с мрежата, по какъв начин, с какви устройства, какъв тип съдържание споделяме и т.н. Резултатите от подобни широки проучвания се използват от много брандове: мобилни оператори, производители на мобилни апарати и др. Също така се проучват области от живота, които влияят косвено на пазара, например любовта и интимните връзки, отношенията мъж – жена и мястото на себедоказването и кариерата в тези отношения. След като получи тези данни, брандът си прави собствени изводи и, въз основа на тях, гради своята стратегия: да лансира ли нови продукти за еманципирани жени, или да насочи усилията си към типа "леля Мария".

Проучванията, свързани с поведението на prosumers, се стремят да прогнозират бъдещето, докато повечето проучвания на потребителското поведение установяват факти от миналото. Явно двата подхода са фундаментално различни. Могат ли те да бъдат съчетани, да се използват съвместно за по-всеобхватен поглед към пазара?

Много ефективна е комбинацията от т.нар. prosumer research и класическите методи на проучване на потребителските нагласи: чрез потребителски панели, индикатори за възприемането на бранда и др. Brand tracking-ът няма да изчезне, той е важен. Най-малкото, той следи резултатността от маркетинговите и брандинг усилията и показва тенденции. Но изпозлването му съвместно с prosumer research събира в едно бъдещите очаквания и постигнатото в миналото. Така се получават по-силни и по-достоверни изводи за пазара и нагласите на потребителите.

Как познаването на начина на мислене и мотивационните механизми на различните типове prosumers променя процеса на създаването и осъществяването на брандовата комуникация към тези хора? С други думи, как използването на данни от подобни стратегически изследвания помага на рекламодателя да създаде поточен бриф, а на агенцията – да таргетира по-добре посланието си?

Когато рекламодателят познава в детайли характеристиките на отделните типове prosumers, той може да прецени кой тип е най-подходящ за неговия бранд. Тогава той може да прецизира в голяма степен задачата в брифа. Агенцията, от своя страна, използва тази насока, за да създаде креативна идея, точно прицелена в определена група prosumers.
Например, ако даден автомобилен бранд планира да комуникира иновация, подобряваща еко-характеристиките на даден модел автомобил, той може да се насочи към типа "Застъпник за кауза". Тогава брифът към агенцията ще има строго определена насоченост: рационалност, информативност, призив за разпространение на каузата и т.н.
Ако брандът се е насочил към твърде широк таргет, или пропуска prosumers в своя бриф, агенцията, притежавайки тази информация, може да го насочи към по-ефективно решение. Процесът на брифиране е взаимен, тъй като рекламодателят познава най-добре своя бранд и тенденциите в своята продуктова категория, а агенцията, от своя страна, има инструменти, специално разработени за създаването на ефективна комуникация. Но от гледна точка на връзката с потребителя, агенцията е в ролята на консултант, който носи ползите от "другия поглед върху нещата".
Клиентът не е длъжен да напише "съвършения бриф". Ролята на агенцията тук е да му помогне с въпроси и уточнения, с целия процес на дебрифинга, за да си отговори на въпроси като: на кого и колко е нужен този продукт, какви са неговите предимства, към кого се прицелва посланието, защо той трябва да повярва на това послание и т.н. Ролята на клиента е да познава своите потребители чрез добре изградена система за обратна връзка с тях, а ролята на агенцията – да не се примирява с посредствен бриф, а да задава въпроси, да търси уточнения, да бъде проактивна.
Колкото по-ясна картина и фокус на задачата получава рекламната агенция, толкова по-работеща е нейната идея. Стратегически изследвания от този тип помагат да се определи посоката, в която да се мисли във връзка със създаването на брандовата комуникация. Този тип изследвания помагат да се отхвърлят доста варианти, които видимо не са подходящи за бранда, да се верифицират хипотези – коя идея да остане, коя е потенциално силна и коя – не толкова силна. Това е една от основните функции на този тип информация. С наличието на тази информация, агенцията се фокусира, измисля силни идеи в дадената посока.

Снимка: Jobs.bg

Стр. 146,147,148

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 4.01.2012

Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това, какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност според критериите неотложност и важност, оповестяваните теми.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на он онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия като професионалисти осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически и политически интереси с определени групи в обществото, способността им да селектират и тематизират те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността която имат като средства за масова комуникация- под новата им форма на онлайн медии.

Изборът на технологията при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия със своите особености се превръща в част от посланията, които излъчва като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това, кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията за от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин подобен на телевизията, като наред с знаците и образите които използват в процеса на комуникация хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки, че възможностите на онлайн медиите с високи те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутемберг в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост , патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналиста да изпусне информация за дадено събитие, което отразява в своя материал и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към аудиторията на медията за която работи.

Възможността която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните медии са в състояние да създват доминиращ климат на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството (Ноел-Нойман. 1992 ).

Журналистиката етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребитилите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена медиите макар и само метафорично се наричат “’четвърта власт”(по аналгия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория.(Стоицова,2004).

В статията са използвани изброените източници:

Александър Ангелов. – 2. прераб. изд. – София : Камея, 2005.

Маклуън, М., Е. Маклуън. 1995. Закони на медиите. София: УИ “св. Климент Охридски”

Ноел-Нойман, Е. Въздействието на масмедиите./ Психотехника на убеждаващото въздействие. София., 1992.

Стоицова, Толя, Лице в лице с медиите, София, Просвета, 2004

Терзиев, Светлозар,.Агенционна журналистика. София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски” . 2006.

Павлов 2004: Павлов, К. Виртуалното огледало. Сайтове на медии в българското интернет пространство. // Медиа свят, юли 2004.

Оригинална публикация 

в. Всичко за семейството | 05.01.2012 

В съботното си авторско предаване по БНТ журналистическото семейство Григорови пречупва през своето всекидневие теми, които вълнуват всички, от зрителския интерес опазва само най-скъпото си – дъщеричката Лора 

Той е журналист по професия и изследовател по душа. Живее с новините, тениса, музиката на "Пинк Флойд" и "Лед цепелин", автомобилите… и със съпругата си, която се интересува от политика, реклама, възпитание на деца, екологичен начин на живот. Той е приятно сдържан, тя -заразително енергична. Може би вече сте ги разпознали – Сибина и Асен Григорови, водещите на предаването по БНТ "Животът и други неща", което се излъчва на живо всяка събота от 9 до 10.30 часа. Екипът на "Всичко за семейството" е поканен на техния семейно-служебен обяд. Границите между професионалния и личния им живот толкова са се размили, че е трудно да се открият. Дори стартът на " Животът и други неща" на 24 септември изпревари само с един ден сватбеното тържество на двамата водещи. Меденият им месец сякаш още не е свършил, любовта изпълва всеки поглед, разменен между тях, всеки жест, реплика. Но темите, които бистрят, са свързани със следващото им предаване, обсъждат също и нови рубрики, които да направят токшоуто им още по-интересно. "Част от рубриките дойде от нашето всекидневие и разговори -казва Сибина, чийто досегашен журналистически опит минава през електронното издание "Медиапул" и вестниците "Капитал" и "Пари". – Вечер обикновено всеки от нас си взима лаптопа и четем утрешната преса. Коментираме и обсъждаме някои смешни заглавия или екзотични новини. Това, което зрителите виждат в рубриката "Трепет на печата", е едно към едно с нашия реален живот, при това дълго "тренирано" в домашни условия." Асен смята, че предаването им е семейно в пълния смисъл на думата -не само защото със Сибина са го съчинили сами от първата до последната минута и защото се простира върху много и различни теми – политика, мода, кулинария, технологии, бизнес, журналистика… "То представя неща, обичайни за всеки – казва опитният журналист и тв продуцент, специализирал в Би Би Си, "Скай нюз " Ройтерс", " Файненшъл таймс". – Примерно отиваш да си купиш телевизор, обикаляш магазини, търсиш някой да те консултира, научаваш интересни факти около новите модели на пазара. Или пък извеждаш детето си на разходка с количката – истинско изпитание е да се качиш и слезеш от тротоара, осеян с коли, налага се да проявиш висш пилотаж по трасето с изпочупени плочки. Все неща, които се случват на всеки от нас. Затова се надяваме зрителите да видят сами себе си в нашето предаване, но и да научат нещо полезно и интересно."
Идеите си семейният тандем черпи от живия живот. Не измислят рубрика, която после да пълнят със съдържание, а обратно. Например и двамата харесват кулинарния блог на Гладната акула Магдалина Генова, затова й дали ефирно пространство в предаването. "Много си обичаме "Животът и други неща" и продължаваме да работим яко над него, опипваме почвата и търсим начини да го обновяваме, споделя нежната половинка в журналистическия екип, която е авторка на класациите "100-те най-влиятелни жени в България", "100-те най-богати българи", "100+ мениджърите на най-големите компании в България". – Има обаче теми и гости, които зрителят никога няма да види при нас. Например силиконови жени, фигури от подземния свят. И не защото се опитваме да ограбваме някаква част от реалността, като се правим, че я няма, а защото не споделяме тези ценности." Двамата имат позиция за всеки детайл от предаването. Те допускат камерите в личния им свят, но затварят вратите там, където пространството става съкровено и интимно. Дълго са премисляли дали дъщеричката им Лора да стане част от шапката на предаването. Позицията "за" има силен аргумент -още със ставането започват грижите за детето. Накрая обаче родителите решават да не забъркват малката в професионалните им проекти. "Дъщеря ни и нейното отглеждане запазихме като наша лична територия – заявява майката. – Не може всичко да е на показ. Споделяме само това, което според нас има публично, обществено значение."
Сибина и Асен се запознават преди повече от 10 години при тяхна обща позната във Варна. По това време той е вече утвърден журналист, познато лице от екрана на БНТ като водещ на икономическото предаване "Плюс-минус", а тя – студентка трети курс по политология. Още на първата им среща той я подложил на обстоен "разпит" по целия политически спектър. И въпреки че ситуацията не изглежда особено романтична, Сибина твърди: "Усетихме любовта от пръв поглед. Но съдбата отново пресече пътищата ни чак година по-късно". Сякаш за тях пеят Сузи Куатро и Крие Норман в хита си "Stumblin’in" (Залитане): " …ти беше толкова млада, а аз – толкова свободен…" Двата развода зад гърба на Асен ни най-малко не притесняват Сибина. "Аз си имам принцип, отсича тя. -Мъжът трябва да е по-висок от жената, по-силен и по-умен. Житейския му опит го причислявам към ума. Асен ми е дал много готови решения, с които ми е спестил ценно време. Адски добре е да имаш до себе си интелектуално предизвикателство. Благодарение на него съм взела няколко години за една в собственото ми развитие." А защо толкова дълго двамата отлагат брака си и на тях им е трудно да отговорят. Признават, че неведнъж са мислили по въпроса в различни периоди на 10-годишната им връзка. Най-накрая решили да потвърдят и с подписите си своята любов пред самите себе си. "А и дъщеря ни вече стана почти на 3 години", вмята таткото.
Изглежда съпрузите се погаждат добре и пред камерата, и в живота. Обичат да играят тенис, да шофират, да пътешестват, да гледат любимите си тв сериали
-" Д-р Хаус"," Двама мъже и половина" и др. Затова ги питам в какво се разминават. Асен поглежда въпросително към половинката си и след като получава нейното съгласие, казва: "Не можем да намерим пресечна точка по въпроса как човек да се лекува. Тя е пълен привърженик на хомеопатията, даже чете задълбочено по темата. Аз обаче смятам, че човечеството е открило чрез науката достатъчно медикаменти. Другото ни разминаване е по отношение на здравословното хранене и изобщо на начина на живот. Тя е склонна да залита в крайности, докато аз съм по-умерен. Вече седма година неуспешно се опитвам да откажа тютюнопушенето." С дебютния си филм "Тя, майка ми", посветен на сестрите тенисистки – Мануела, Катя и Магдалена Малееви, и тяхната майка и треньор Юлия Берберян, Асен Григоров наскоро навлезе и в територията на тв документалистиката. Замислил е цяла поредица от филми, но засега пази идеите си в тайна. "Ако можех да ти споделя само две от тях, щеше да разбереш, че засягат теми, които всеки премисля по свой начин – казва той. – Репортажите са дребни парчета реалност, които предлагат фрагментарен и повърхностен поглед, а филмът позволява да се задълбочиш над даден проблем, да го видиш в цялост." Докато се намерят спонсори за филмовата поредица на Асен, семейство Григорови живее в ритъм от събота до събота. "Още като свърши "Животът и други неща", започваме да мислим за следващия брой – споделя Сибина. – Когато правиш политическо предаване, следиш новините в твоя ресор. При нас работата е постоянна, а посоките на интереси – всестранни, защото животът е неизчеопаем."

Стр. 7 

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 28.12.2011

След години в радиоефира, от няколко месеца Елена Розберг е вече не само познатият гърлен, секси глас от "Голият обяд" на Z-Rock Радио, а и очарователно лице – в телевизионния ефир на bTV, където е водеща на новото делнично предаване "Преди обед". Казва, че видяла в тази възможност още една отворена за себе си врата, а проектът я спечелил с идеята да се направи интересно, но и умно предаване, без сервилен компромис към масовия вкус и чалга културата. Нейни слушатели й признават, че е "една от малкото жени, които разбират от музика", но сега, може би изненадващо и за тях самите, са вече и редовни зрители на предаване, в което нито музиката, нито рокът са акценти.
Може би защото акцент е самата Елена, в чиято личност много от тях припознават доверено лице.

- Много години си в радио, но може би телевизионният ефир е бил предизвикателство за теб?

- Според мен добрият радиоводещ е перфектният човек и за стола на добрия телевизионен водещ. Той е виртуозен импровизатор, владее таланта да усвои своята мисъл и да я облече във фраза, владее добре и българския език, знае много думи. Другото – поведението пред камерата, мизансценът и как да усвои цялото студио – това се учи.

- Е, телевизионният водещ трябва и да има добра визия.

- Защо? Защо трябва да е задължително красив? Харизма, чар – да, това е друго. Защото чар има онзи, който е личност. В големите телевизии по света има хора, които се пенсионират на екран. Такъв беше водещият на американското издание на "Стани богат" – Who Wants to be a Millionaire, който се пенсионира на 76 години. Воденето е професионализъм, бекграунд и личност – трябва да си направил нещо до момента, за да те качат на екран – тогава можеш да бъдеш достоверен и да имаш някаква аудитория, която да слуша какво говориш и да те уважава.

- Вероятно много продуценти не мислят като теб, ако съдя по това, че у нас често виждаме "качени" на екран хора, които не само нямат какво да кажат на зрителя, а и не могат да го прочетат дори.

- Затова и много-много не гледам телевизия. Може да звучи рязко и остро, обаче предаване, което не ме забавлява и информира – за какво да ми губи времето? За да те припознае някой като собствения компаньон и събеседник в конкретния часови пояс, трябва да сте хора на една вълна, с подобен манталитет и интереси. Въпросът е в каква аудитория се целиш. Ако стремежът на продуцента е зрителите повече да гледат, отколкото да слушат, разбирам защо той иска водещата да е 20-годишна и с разголени цици и бедра. Колкото до мен, никога не съм умирала да се показвам на екран, нямам нужда от това. В момента съм галеничка на перфектна ситуация: кефя се в радиото, защото си пускам любима музика и правя неща, в които, смея да кажа, съм добра; в телевизията пък се уча, напредвам, има динамика и това е много тонизиращо.

- Дали хората, които са ти слушатели в радиото, са станали и зрители на "Преди обед"?

- Да, имам много уверения от самите тях за това. Но ние в радиото сме си изградили вече приятелска среда с аудиторията, хората ни обичат. И това не е комфорт, който те успива, а напротив, стимулира те да доказваш и ти твоето приятелство.

- Доста от гостите ти в тв студиото са ти били събеседници и в радиото – успяваш ли пред камерите да извадиш от тях нещо различно, нещо повече?

- В радиото е по-интимно, по-истинско е, според мен. Самата медия предполага една лека мистерия , което дава свобода в изявата на човека, поощрява неговата искреност. А като светнат камерите, всеки неминуемо си слага маска.

- Поднесе ли някакви изненади за теб екипният стил на работа в телевизията?

- Екипът ни е страхотен! Продуцентът Мартин Захариев, с когото се познаваме от 11 години, има таланта да събира ценни, цветни, умни хора – неслучайно всички медийни марки, които е управлявал, са били много успешни. При него компромис с ерудицията и интелекта няма. Пет години работихме заедно с в Ретро Радио, бяхме сплотени като пръстите на ръката.

- Да се чуят толкова хубави думи от подчинен по адрес на шефа е рядкост … Затова ли тръгна клюката из жълтите издания, че сте си по-близки?

- Намекваш за повърнята, че съм му любовница, в която няма и грам истина. Хората, които ме познават, паднаха от смях, като прочетоха тази измислица.

- А жената на Мартин Захариев падна ли от смях? Или съпругът ти?

- Когато бях бременна със сина ми, точно жената на Мартин, която беше родила съвсем скоро, ме покани у тях и ми даде много неща за бебето ми – тръгнах си оттам със стерилизатор, с помпа за кърма… Колкото до мъжа ми, бащата на 7-годишния ми син, се венчахме тази година. Би се получил сюжет за доста перверзна история, ако завъдя и любовник по същото време…

- Защо точно сега жълтата преса се захвана с теб?

- Толкова години съм на микрофон, никой досега не се е интересувал от мен и до този момент съм имала чиста репутация, никакви поводи не съм им давала. И продължавам да не давам, но се появих на екрана на най-гледаната телевизия и станах обект на техните фантасмагории. Според мен, искат да си продават с измислени сензации вестника, но такива статии умишлено профанизират читателя, което е най-малкото неморално. Може обаче да има и друга причина – направихме едно предаване за жълтите медии и им казахме много истини в лицето, които може да са ги засегнали: че пускат измислени и неподписани сюжети, че често изпълняват поръчки, за да съсипят нечия репутация, че преследват икономически интереси. Но – те не са моят свят, не са моята България.

- Тиражираха и друг слух, че bTV спира предаването ви догодина.

- Глупости на търкалета! Ние сме в схемата на медията за 2012-а, рейтингът ни е по-висок от този на Гала, с която се конкурираме в същия часови пояс.

- По-висок ли е слушателският, или зрителският рейтинг на водените от теб предавания?

- Никога не съм работила за рейтинга и намирам, че това е много тъп лост за мотивация. Не можеш да се оглеждаш постоянно в някакви цифри, за които даже има съмнение дали са обективни, нали? Защото методиката е разнообразна, а изводите могат да се правят само от професионалисти. Ако екипът е удовлетворен, ако се е получил интересен разговор, дошъл е интересен гост – това е много по-вдъхновяващо, отколкото да се проектиран върху рейтинг. Не ги разбирам тези ударнически соцстремежи да си Номер Едно, първенец в съревнованието – когато Гала предложи готина тема, нея ще гледат, когато нашата е по-интересна – нас. Това е много по-интригуващо, мисля, и за зрителите. Друг е въпросът, че съм канила гениални музиканти, които са правели нисък рейтинг. Като Пат Матини, съвременен гений, ултратурбо тежка звезда, бог на китарата, скромен и лъчезарен човек, а беше гледан от по-малко зрители, отколкото Кали, например. Но какво от това -за нас беше въпрос на чест и престиж да поканим в студиото такава изумителна личност.

- Налага ли се да правиш някакви лични компромиси по отношение на гостите – да каниш в тв студиото хора, които не би канила в радиото?

- Аз съм напълно боса в областта на попфолк културата и имах известни опасения при гостуването на певци като Ивана, Азис, Рени… Но ние ги каним да говорим не за музиката им, от която не разбирам,а по съвсем различни, общочовешки теми. Аз мога да ги усетя като хора, като майки, като жени, работещи като мен. И се получиха интересни разговори – ама аз не им бъркам под пол ите и под чаршафа – за това си има десетки други предавания.

- Каза, че работата ти в телевизията ти действа тонизиращо, но не е ли и много натоварващо да работиш паралелно и в радиото?

- Така е, още повече че аз съм си и стопроцентова майка. Синът ми е в първи клас и добре че е на целодневна занималия, защото в момента мъжът ми работи на смени и аз водя Едуард, аз го взимам, а вечер четем, пишем… Но докато мога и имам сили, ще продължавам така. За мен светът е рокендрол. Ако обаче медийната ми изява повлияе на личния ми живот, ако някой ме накара да се чувствам нещастна от екранната си популярност – бия шута на това. Не съм умряла да бъда телевизионна водеща.

- Какво си пожелаваш за идната година?

- Да съм здрава и силна, за да продължа. Искам да направя и едно страхотно лятно пътешествие, за което още след празниците ще започна да спестявам.

- Кой ще те придружи?

- Любимият, а не "любовникът", ако правиш такъв намек. Ха-ха! Той, "любовникът", си е достатъчно заможен, няма и за него да спестявам, я!

Стр. 18

сп. Sign Cafe | 29.12.2011

Всяка година през месец май журито на най-големия световен PR форум – THE SABRE AWARDS обявява своите номинации. Месеци преди този голям финал обаче подготовката за него е изключително трескава. Всичко започва, разбира се, с избора на членове на журито. Този октомври до българската PR общност достигна новината, че председателят на Българската асоциация на PR агенциите – Александър Дурчев, е получил покана за участие в журито. Изключителен успех, невероятен шанс или очаквано продължение на успехите на създадената и управлявана от него компания – All Channels Communication Group, e за него поканата, изпратена му от Пол Холмс и неговия екип? Преди да разберете как самият Дурчев коментира случилото се, бихме искали да ви напомним, че крайният срок за изпращане на кампании за участие в SABRE AWARDS’2012 е 30 януари, а адресът, на който можете да намерите повече информация за самия конкурс, е: holmesreport.com.

Вие сте първият българин, член на журито на SABRE AWARDS. Може ли да ни разкажете повече за принципа, по който се избират членовете на журито?

Конкурсът SABRE AWARDS привлича годишно повече от 2000 ентрита от Европа, Близкия Изток и Африка. Не бих могъл да коментирам от името на организаторите какъв е принципът за покана към членовете на журито, но е факт, че в него участват едни от най-изявените PR специалисти от тези регион като Stuart Smith, CEO на Ogilvy Public Relations, Mark Cahalane, CEO на Edelman, Andrea Cornelli, CEO на Ketchum, Ingo Heijnen, Managing Director на Hill & Knowlton, Heather Knox, Regional Director of Communications в Microsoft, Josep Catla, Director of Corporate Relations в Sanofi-Aventus.

На какво, според Вас, се дължи това, че са поканили именно Вас?

Ние участваме в SABRE AWARDS като един от най-престижните PR конкурси от 2007 г. Горди сме, че сме една от малкото източноевропейски независими агенции с 4 златни и 1 бронзово отличие, 4 кампании-финалисти и 1 Certificate of Excellence за единственото в България проучване на потребителското поведение в дигитална среда – Е-consumers Report.
През тази година една от кампаниите ни достигна финала на Global SABRE Awards, който имаше за цел да определи най-добрите от най-добрите от Америка, ЕМЕА и Азия и тихоокеанския регион. Лично на мен изборът на Пол Холмс ми се струва логичен. За мен беше чест да приема това предизвикателство от името на целия бранш, защото ще мога да споделя с колегите си от БАПРА ценния опит.

Запознат ли сте вече в какво ще се състоят Вашите ангажименти?

Журирането ще започне през февруари, когато ще дойдат първите ентрита. През март журито ще се събере в Лондон, където ще обсъдим финалистите и победителите на конкурса.

Смятате ли, че присъствието на българин в журито ще повиши интереса на родните агенции към наградите и тази година ще има повече български кандидатури?

Не вярвам това да е основният мотиватор за участие на българските агенции в конкурса. Според мен участието в международни конкурси е особено важно, защото това легитимира PR професията не само в чужбина, но и у нас. Международните признания пови-
шават имиджа на професията, помагат на PR професионалистите да сверят часовниците си със световните тенденции и, не на последно място, са страхотен мотиватор за екипите ни.

Какви са критериите за оценка на SABRE AWARDS?

Все още нямам точна информация за критериите, но всяка година те задължително включват измерими резултати от кампаниите. SABRE AWARDS, за разлика от много други PR и рекламни конкурси, е свързан с ефективността на кампаниите и инвестициите на компаниите и чак на втори план – с креативността на решенията.

Какви са Вашите лични очаквания, свързани с предстоящите награди – SABRE AWARDS’2012? Можете ли да прогнозирате тенденции?

Трудно ми е да прогнозирам тенденции, преди да Видя ентритата. Сигурен съм, че това което ще Видя обаче В работата на агенциите от ЕМЕА, няма да се различава драматично от нашите кампании и тези на колегите ни, членове на БАПРА.

Стр. 190 

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

TV Bulgaria I 5.01.2012

Стокхолм. Шведската медийна групировка Modern Times Group (MTG), която притежава тв каналите Nova, Kino Nova, Nova Sport, Diema и Diema Family, излезе със специално съобщение към медиите вчера. От компанията заявиха намерение за прегрупиране на своите интереси в Централна и Източна Европа, което ще им струва около 357,8 милиона евро. MTG планират да закрият своя канал TV3 в Словения през следващите няколко месеца поради загубите, които носи на компанията. Останалите лоши новини са свързани изцяло с България. Част от средствата, с които от фирмата придобиха Nova през 2008 година за 620 милиона евро, са безналични. Спадът се дължи основно на увреждане на репутацията, свързани с българските активи на Групата. Преведено на по-достъпен език, това означава, че бизнесът им се е обезценил заради пазарните резултати на Nova.

Hans-Holger Albrecht, президент и главен изпълнителен директор на MTG​​, коментира: „Тези отчисления са предимно безкасови и преди всичко отразяват оперативната среда в България, където пазарът на телевизионна реклама все още не се е върнал към растежа от преди години, а кризата в Еврозоната има по-силно и продължително влияние, отколкото в останалите държави. Това доведе до забавяне на очаквания растеж на нашия бизнес в България и следователно имаме консервативен подход на пълно коригиране на стойността на тези активи на счетоводния ни баланс. Това не засяга нашия ангажимент към пазара, или вярата ни в по-дългосрочен план в потенциала на нашите български операции.“

От групировката не анонсират планове за промяна на ръководството на Nova Broadcasting Group, нито преструктурирането й, или промяна на екипа на медията. Твърде солената цена за бизнеса им на българския медиен пазар обаче едва ли ще остане без последствия. Ето защо развитието на тази новина предстои.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ина ИГНАТОВА | 31.12.2011

"Журналистика – това е, когато се съобщава "Сър Джон почина" от хора, които не са и подозирали, че лорд Джон е живял."
Гилбърт Честъртън

Британската Комисия по жалби срещу пресата (Press Complaints Commission, PCC) удовлетвори на 9 декември 2011-а оплакванията срещу вестник The Daily Mail. През октомври изданието случайно публикува на сайта си статия, в която оправдателната присъда на Аманда Нокс беше заменена с обвинителна. От вестника обясниха, че редакторът е публикувал по погрешка "неправилната" от двете статии, които били подготвени за всеки случай.
В продължение на няколко години западните медии следяха внимателно историята на Нокс. През декември 2009-а италиански съд призна американската студентка за виновна в убийството на 21-годишната британка Меридит Кърчър и я осъди на 26 години затвор. Мередит беше умъртвена още през 2007-а в италиански град Перуджа, където двете с Нокс отиват на обменни начала, за да продължат образованието си. Заедно с Нокс бе осъден и тогавашният й приятел Рафаел Солечито. По-късно младежите обжалваха присъдата и през октомври 2011-а магистратите ги оправдаха поради липса на достатъчно доказателства.
Интересът към случая се подгряваше от факта, че убийството и изнасилването на 21-годишната британка бяха извършени с особена жестокост, а мотивите за престъплението така и останаха неразкрити. Не е за чудене, че някои медии толкова бързаха да разкажат какво ще се случи с Аманда Нокс, че публикуваха информации за съдебното решение още преди окончателното му огласяване. Съобщения, че американката все пак е призната за виновна, се появиха на 3 октомври на сайтовете на The Daily Mail, The Sun, както и в онлайн блога на The Guardian. Впоследствие и трите издания публикуваха опровержения и поднесоха извинения на читателите. Те обаче се възмутиха единствено от статията в The Daily Mail заради измислените детайли, с които е украсена. Следвайки фантазията си, авторът й смело описва реакциите на Аманда след изслушването на присъдата: "Нокс се свлече в креслото, без да има сили да сподави риданията си, докато роднините й се прегръщаха помежду си, облени в сълзи." Статията съдържа и измислени цитати от изявления на прокурорите, които уж заявили, че "се радват, че правосъдието е възтържествувало", но от човешка гледна точка "съжаляват, че двама млади хора ще отидат в затвора". Тъкмо заради тези детайли Комисията за жалби срещу медиите удовлетвори оплакванията срещу този вестник и остави без внимание лъжливите съобщения, появили се в другите британски издания.
Бързината на реакцията винаги е била един от ключовите принципи на добрата журналистика. Така че подготовката на две противоположни информации по определен повод, е обичайна практика във всички големи медии. Но и те не са застраховани от грешки, а за най-уязвим се смята жанрът на некролозите. Много издания и агенции подготвят предварително текста на тъжното съобщение, за да го публикуват веднага след смъртта на една или друга прочута личност. Агенция Associated Press е тиражирала около хиляда подобни заглавия, а Los Angeles Times – над четиристотин. Един от христоматийните случаи с преждевременно обявяване на смърт е свързан с американския писател Марк Твен, който реагирал на публикуването на некролога му в New York Journal с известната фраза: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени." В списъка на прочутите хора погребани живи от медиите в различно време са Ръдиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, Ясер Арафат, Мадона, Кърт Кобейн, Джордж Буш-младши и други.
Медийната практиката да се подготвят предварително некролози стана достояние на широката публика след инцидента със сайта на телевизионния канал CNN. През април 2003-а част от некролозите, които би трябвало да виждат само редакторите на страницата, се появиха в открит достъп. Сред "погребаните" от CNN се оказаха Фидел Кастро, Нелсън Мандела, Роналд Рейгън, кралица Елизабет Втора и папа Йоан Павел Втори. На всичко отгоре текстовете на някои от некролозите съвпадаха – съобщението за Елизабет Втора бе изградено по шаблона на некролога за кралицата-майка, а Фидел Кастро бе характеризиран с думи от некролога на Роналд Рейгън като "спасител, спортист и кинозвезда". Вицепрезидентът на САЩ, Ричард Чейни, пък бе наречен "Любимата баба на Великобритания", по образец на некролога за кралицата-майка.

Стр. 35

Тема: Новата „Преса”
Гост: Валери Запрянов, главен редактор на вестник „Преса”

Водещ: Добро утро още веднъж. Малко по-късно в предаването интересен разговор с нумеролога Кристина Сунгарска и с астролога Марияна Добра нова. Ще зададем въпросите: Какво ни очаква през следващата година? Какво показват хороскопите за Борисов, Плевнелиев, Станишев и Сидеров, според нумеролога Кристина и дали ще дойде края на света, както разчитат някои календара на маите или напротив, има пренареждане на звездите? Много интересни събития, чисто от астрономическа гледна точка, ни чакат през тази година. Разбрах, че ще имаме на три пъти, да речем, петък 13-и, но затова по-късно. Ще отидем на живо, чрез Антон Хекимян и при каубоя Яни от „Овча купел”, една история с продължение, която ви развълнува. Историята на един човек, на когото откраднаха кобилата му Тенеси Дарк скай. Оказа се, че новогодишен подарък е някаква утеха, но затова след малко. Анонсирах ви сутринта в началото на прегледа на печата, че от днес е на сергиите е новия вестник „Преса”. Имам си го с автографи от Тошо Тошев и от Валери Запрянов, който е в студиото. За много години, Валери! Коректният вестник „Преса”! Кой ще е под пресата на вестника?
Валери Запрянов: Под пресата ще бъдат, както управляващите, така и опозицията. Всеки един, който върви срещу интересите на хората.
Водещ: Мислиш ли, че има пространство и ниша за ново издание в период, труден, период на криза период, при който, като че ли, териториите са си преразпределени? Инерцията на хората много трудно се променя?
Валери Запрянов: Години наред вече четем за смъртта на хартиения вестник, за навлизането на интернет, за жълтата вълна, която помита всичко пред себе си.Според мен, за сериозен вестник винаги има място, а България има нужда от сериозен вестник.
Водещ: Това за жълтата вълна не е ли вярно обаче, че помита всичко?
Валери Запрянов: Погледнете! Навремето е имало такава вълна в Щатите, някъде между 65-68 г. Тогава пазарът се променя, заради увеличаването цената на хартията. Тъй като жълтите издания са привличали единствено читателския интерес, но не и интереса на рекламодателите, те увисват в тази битка. Остават сериозните вестници, а жълтите си отиват. Все пак има голяма разлика между жълтите издания на запад от Драгоман и българските жълти издания. Не трябва да ги сравняваме. Просто едва ли има аналози на нашата жълта преса, отвъд границата.
Водещ:Собствеността? Наблягам на това, чия е собствеността, кой финансира изданието, защото напоследък сме свидетели на един, меко казано, канибализъм? Една част от вестниците, бившите ВАЦ-ове, пишат срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, „Корпоративна банка”. Другите вестници пък пишат срещу „Общинска банка”, Любомир Павлов, Огнян Донев и читателят вижда някаква война и то много често през в титулните заглавия на първа страница и това нещо продължава и продължава. Вие, къде се ситуирате на фона на тези удари, които два вестника си…
Валери Запрянов: Трябва ли да бъдем ситуирани?
Водещ: Все някъде сте.
Валери Запрянов: Ние не сме ситуирани в тази битка. Няма да влизаме в такива братоубийствени войни. Това означава да влезем в битка с нашите колеги, с които сме работили рамо до рамо толкова години. Става въпрос за журналистите, а работата на издателите не е да воюват чрез вестниците си, а да подпомагат словото. Когато словото и свободата са кръвни братя, тогава може да стане наистина честен вестник. Това го е казал Любомир Левчев. Пожеланието пред вестника ни, по случай излизането на първия брой, но питате ме кой стои отзад? На десети януари е премиерата на новата книга на Тошо Тошев, „За лъжата”. Ако имате възможност да я прочетете, ще разберете кой стои зад нас.
Водещ: Издайте малко все пак, преди десети?
Валери Запрянов: Зад нас, зад идеята да създаде този вестник, стои Любомир Павлов и Огнян Донев. Ако не бяха изгонили един опитен вестникар от мястото, което той достойно заемаше години наред, нямаше да бъде създаден вестник „Преса”.
Водещ: Компромис с какво трябва обаче неизбежно един издател в днешно време да прави? Имаше не особено приятни за нас, хората от медиите, класации къде сме по свобода на медиите, къде сме по яснота точно на финансите. Не беше на най…
Валери Запрянов: Напротив, напротив. Съюзът на издателите, който до скоро ръководихме с Тошо Тошев, има ясна позиция по собствеността на изданията. Има регистър, в който всяко едно издание посочва кои са реалните му физически издатели. Колкото до свободата, хайде, да не вярваме до край на тези класации! Не мога да си представя, че в България няма свобода. Вижте! Притеснен съм повече от свободията, която царува, от тази помия, която залива сергиите, от колкото липсата на свобода.
Водещ: Основните теми, по които ще пуснете вашите журналисти да душат: корупция в кухнята на властта?
Валери Запрянов: Вижте, това са най-апетитните теми за всяка една медия, включително телевизия, радио, вестници. Стига да можем да се доберем до истината за някой скандал, разбира се, това ще бъде на първа страница. И сега, ако погледнете, ние имаме само наши, достатъчно много новини. Още от първа страница като прочете за оръжието, което изнасяме в Сирия, за бунтовниците в Сирия, но го изнасяме под егидата на НАТО. Ако не го изнасяхме под егидата на НАТО, щяха да ни нарекат „контрабандисти”, „терористи” и какви ли не, но под егидата на НАТО, разбира се, ние сме носители на демокрацията.
Водещ: Други теми от днешния брой. Твърдите, че националната разузнавателна служба ще премине към правителството. Досега беше към президентството?
Валери Запрянов: Точно така. Има уговорка между министър-председателя и бъдещия…
Водещ: Избраният.
Валери Запрянов: … хайде, току-що избрания президент г-н Плевнелиев. Има такава уговорка и наистина разузнаването ще мине към министър-председателя, както и в много други държави.
Водещ: Махат от столичния общински съвет Андрей Иванов, след оплакване от бизнесмен?
Валери Запрянов: Да. Също наша потвърдена информация, както може да прочетете, той беше над главата на вестника…
Водещ: (…)
Валери Запрянов: Да. Разбира се, да. До последния момент е имало компромис да бъде избран. Явно вече нещата, пръчката се е превила и преди да се счупи, той ще бъде махнат от този пост.
Водещ: И още нещо интересно е, което виждаме: „Дипломат №1 се уреди с резиденция. Ще обядва с гостите си в супер лукс.” Не става дума за личен имот, нали така?
Валери Запрянов: Да, разбира се, но досега външният министър е водил гостите си по ресторанти и неговите счетоводители явно са пресметнали, че е по-добре да има резиденция, където да канят гостите, вместо да обикалят по различни адреси в София. Не съм сигурен, че резиденцията ще помогне външно министерство да икономисат пари. Напротив! Смятам, че поддържането на един такъв имот доста ще утежни бюджетната сметка.
Водещ: Коректният вестник, както сте написали над главата на вестник „Преса”, 40 страници всеки ден. Събота и неделя?
Валери Запрянов: Също.
Водещ: Също?
Валери Запрянов: В събота ще има едно приложение, което е 16 страници, за нещата от живота. Освен вестника, плюс едно голямо списание за телевизия.
Водещ: Успешна нова година ви пожелавам, от името и на нашия екип. Валери Запрянов ни беше на гости.
Валери Запрянов: Благодаря ви!
Водещ: Като казахте тема от живота, сега към една такава.