ТВ7, Бодилник | 27.06.2011

Водещ: Добро утро във втората част на Гореща точка днес. С журналиста Огнян Стефанов ще разговаряме за медийната действителност в България. напоследък като че ли медиите започнаха да продуцират все по-ярки скандали, включително и такива скандали, които стават полемика на политически дебат, а не обратното – политици, които да продуцират скандали в медиите. Добро утро, Оги.
Огнян Стефанов: Добро утро.
Водещ: Защо всъщност стана така? Защо медиите в България като че ли напоследък станаха някак си по-интересни, по-скандални, от колкото хората и явленията, които трябва да отразяват. От къде се случи тази невероятна метаморфоза?
Огнян Стефанов: Ами според мен има две причини за това, може и да са повече, аз се сещам поне за две, едната е наближаващите избори, които всеки път активират подобни процеси, катализират скандали, журналистите стават по-бдителни, по-подозрителни, по-любопитни зад всеки жест, зад всяка дума. Ето преди малко беше Мони Паси тука, сега ще бъдат тълкувани и неговите думи по всевъзможни начини, може да изскочи скандал.
Водещ: факта, че той отказа да се разграничи от номинация, от участие в президентските избори за разлика от останалите..
Огнян Стефанов: Да. Така че скандала в (?) преди избори е много желан и много търсен. Освен това всички издатели и всички, които се занимават с медии по един или друг начин вече са разбрали, че пазара у нас все още изпитва някакъв глад за скандали. Хората вероятно може би, не знам, не мога да го твърдя със сигурност, но може би всекидневието, което .. личното всекидневие на всеки един от нас, което не предоставя кой знае какви екстремни преживявания, приятни или емоционални и т.н., търси някаква утеха в скандалите с известни имена и за това и може би точно тези скандали са в центъра на вниманието на почти всички медии.
Водещ: Дори според мен донякъде се преекспонира по този начин влиянието на медиите в България и едва ли не ние самите се представяме като по-влиятелни от колкото е реално нашето място в обществената скала.
Огнян Стефанов: Значи това, че медиите са четвъртата власт от парламента френския след (?) революция, когато са определени тези 4 власти е минало доста време. И не знам дали тя продължава, медиите продължават да са четвъртата власт. Но така или иначе стремежа към влияние, стремежа към запазване или извоюване на нови позиции в сферата на политиката, в сферата на бизнеса, в сферата на обществения живот, на културата ако щете и т.н., това неистово желание на медиите да се намесват в тези различни области на живота са очевадни.
Водещ: Което всъщност по принцип нямаше да е чак такъв голям проблем, ако не трябваше сега да коментираме опита за срастване и за вливане на криминалните структури в медиите. И вече картината става доста по-различна. Включително и факта, че медиите се опитват да продуцират цели политически проекти. Такова нещо, такова чудо имаме пред очите си сега с опита за легитимиране през медиите на т.нар. група от МВР Октопод.
Огнян Стефанов: Ами да, така е. Аз категорично заставам зад подобна теза, тъй като смятам, че и до сега са правени опити от различни структури да влияят в дадени медии, да имат влияние в дадени медии, но те са го правели като че ли повече за личната си безопасност, в кавички, тоест за личния си медиен комфорт.
Водещ: Имаше два типа опити до момента на такова влияние. Или директно пазаруване на журналисти и главни редактори или създаването на такава медия, собствена медия, от лицето на въпросната структура. Но за първи път…
Огнян Стефанов: Има още един начин – чрез политици.
Водещ: Чрез политици, точно така, тя вече става по-посредствена връзка. Но за първи път имаме директен опит на вливането на такава криминална структура в утвърдена българска медийна група. За първи път, това е по-любопитното вече.
Огнян Стефанов: Разбира се това ще бъде отричано до последно ..
Водещ: То е ясно, то вече е отричано.
Огнян Стефанов: Да. И няма как да се очаква някой да излезе и да каже – да, ние правим нещо, което е проект, свързан с еди кой си. Такова изречение или такова признание е абсурдно да се очаква, че ще последва или въобще ще съществува. Обаче присъствието на, ако говорим конкретно за лицето Алексей Петров, нашумяло през последната година и половина още и като Трактора, е очевидно дори само от рекламата на тази нова медия, която …
Водещ: Спокойно я назовавай, ще платим глобата, която се рекламира..
Огнян Стефанов: … както и да се казва.
Водещ: И аз не си спомням в момента.
Огнян Стефанов: Аз тука не искам да коментирам професионалната част, защото не е моя работа. Професионалната част е въпрос на умения на екипа, на създателите, на тези, които ще го правят. Това си е отделна тема. Агресивността, с която се тръгва, която се демонстрира, в рекламата този юмрук, аз мисля, че малцината, които имат основание, мотив и право да говорят по този въпрос..
Водещ: Ти познаваш юмруците в журналистиката, защото беше смазан буквално…
Огнян Стефанов: … спокойно можеха да сложат чук…
Водещ: Да, юмрук с чук.
Огнян Стефанов: Юмрук с чук, просто щеше да е прекрасно, щеше да е като портрет на лицето, което наднича зад този проект, според мен. Тук не ангажирам никой, това си е мое лично мнение. И защо смятам аз така. Налагаш нещо, което трябва да разбие останалите, което трябва да умори останалите, което трябва да разбие пазара, ти не налагаш нещо, което читателите да преценят, да оценят, да приемат – ок. Всичко би било нормално. Не, ти идваш да разбиваш, да унищожаваш. Да унищожаваш другите. И веднага се сещам за една случка от има-няма 7-8 месеца, може би, 9 да са станали, не е толкова важно. Когато ми се най-неочаквано по телефона ме потърси първо Кристина Патрашкова, главен редактор на "Галерия", с която не бях се чувал от много време и нямах основания да се чувам, за да ми каже, че Недялко Недялков много държи, също ме търси, да ме чуе. Това беше в навечерието, когато трябваше да излезе първия брой на вестника, който …
Водещ: На тоя вестник, чиито издател ..
Огнян Стефанов: Да. И в този недълъг разговор по телефона г-н Недялков ми каза, започна с това, че иска да ми помогне. И аз изразих искрено учудване и изумление от това, че точно те искат да помогнат, след като чрез вестник "Галерия" срещу мен и срещу моето семейство и срещу хора, с които работя бяха изсипани толкова (?) помии, че просто Ниагарския водопад ряпа да яде. И казах, че съм много изумен точно те да искат да ми помогнат. Той ми каза – ако работиш с еди кой си, там назова едно лице, ако започнеш работа с него, ще те унищожа, ще ти унищожим бизнеса, ще те съсипа и т.н.
Водещ: Което не е голяма изненада, защото г-н Недялков това си го позволява и в публична среда, пишейки задочни писма.
Огнян Стефанов: Питам – заплашваш ли ме, той казва – не. Казвам – толкова помия се изля срещу мене. И тогава той ми казва – това е бизнес, не го приемай лично, това е бизнес. И аз разбрах, че обливането с помия в България е вид бизнес.
Водещ: Това е много цинично, но за съжаление то беше институционализирано точно от медиите, към които за съжаление към които техен родоначалник се води самия г-н Недялков. Това е. Наистина е бизнес. Той е прав човека.
Огнян Стефанов: Аз няма да коментирам нито качествата неговите, нямам такова основание, аз не го познавам, ако той е направил тези продукти, ако е участвал в създаването на Уикенд – ок, моите поздравления и т.н. Но едното няма нищо общо с другото.
Водещ: Въпроса е, че той е бил наистина прав с това, което ти е казал – това е бизнес, нищо лично. Нали така беше по филмите?
Огнян Стефанов: Да. И това сега, когато започва по този начин, нека Ники Пенчев и екипа да си имат едно наум за какво става въпрос.
Водещ: Потвърждавам това, което казваш, защото когато срещу мен беше проведена една мащабна кампания точно от г-н Недялков преди години, мойто проучване, което смея да гарантирам, че беше на 100% абсолютно вярно, подкрепено с железни доказателства просто подсказа, че никакви морални подбуди не са водили този човек или групата около него в опита да ме разобличат. Напротив, просто са получили една доста точна и ясна поръчка от хора вътре в структурите на държавата и на службите за сигурност и на най-високите етажи и са я изпълнили. За това става въпрос. Наистина нищо лично. И аз за това запазих чисто в човешки план добри отношения с тези хора и навремето им дадох дума по скандалния случай "Галерия", надявайки се, че най-накрая ще лъсне истината и ще бъдат разобличени хората, които създадоха т.нар. операция "Галерия", но това разбира се не се случи.
Огнян Стефанов: Аз искам и още нещо да отбележа. Това, че г-н Недялков, аз гледах едно негово интервю тук от последните дни, което Сашо Диков върти непрекъснато и повтаря, преповтаря, препотретя и т.н. Той казва, че е добър приятел с Алексей Петров. Аз задавам следния въпрос – Алексей Петров също се афишираше, че той е в приятелски отношения с "Галерия", там той е защитаван, там всички, които са срещу Алексей Петров биват съсичани и т.н. Подобно ли ще е поведението и на новия вестник, който означава, че примерно добрия приятел ще съветва, ще дава информация в новия вестник. И освен това да задам още един въпрос – до сега медиите в България, тука вече не говоря само за кръга около или близък до Алексей Петров, а медиите в България до сега почти не обръщат внимание или не са обръщали внимание на жертвите на октопода. До сега никой не е писал кои са тези хора, какво те са преживели, какво се е случило с тях, за сега имаме само едно категорично даже трескаво говорене – ама това още не е доказано, нищо че има 100 тома обвинения, че еди какво си, еди що си, че се говори така, така, така. Да, но някой потърси ли тези жертви, да разберем те как живеят в момента, тези хора, част от свидетелите, има ли опити за убийства срещу сегашните свидетели. И то опити за убийства след като г-н Петров е излязъл от ареста, има ли опити за сплашване, за договорки с тях, за купуване, за да се неутрализират техните показания и т.н. тоест това като че ли остава в страни. Като че ли това никого не интересува. Единствено нацията трябва да се интересува дали някакъв човек, излязъл от милиционерското училище в Пазарджик щял да се кандидатира за президент или не? Абе стига сте обиждали нацията, стига сте обиждали българите. Дайте, покажете, какво се случва. Какво се е случвало около него. И веднага ще ви дам един пример, който също като че ли остана незабележим от българските медии. Преди няколко дена в САЩ е извършен арест на един човек, който е бил на прикритие в мафията, който се е възползвал от името на ФБР и е извършил маса престъпления и който е издирван от години. Тези обаче двама или трима служители на ФБР, които са работили с него и които в определени ситуации са го прикривали, заради това, че ползват от него информация за други, те са арестувани много преди него. Те ще си получат сега заслуженото и ще лежат в затвора не знам колко години, там съда ще определи, но този човек го очаква доживотна присъда за това нещо. Тука някой прави ли тези сравнения? Някой тука казва ли, че миналото лято през август месец една адвокатка, една много известна адвокатка в САЩ е осъдена на 14 години ефективно да лежи в затвора за това, че е препредавала неща от своя клиент, който е в затвора, на негови близки и хора от неговия кръг и т.н. И когато се доказва, че … тя отрича, че това е така, и когато се доказва, че е така, само за това, че тя е излъгала в съда се счита и първоначалната присъда от 3 години, тя е казала – на ръце ще ги излежа. За тази обида тя получава 14 години ефективно.
Водещ: В България знаеш, че адвокатите дори е срамно да ги попиташ дали сътрудничат на мафията освен, че я защитават. Дори е срамно да ги попиташ.
Огнян Стефанов: Искам да кажа, че тези примери някак си остават встрани.
Водещ: .. обаче службите за сигурност в България спокойно през годините работиха в полза на организираната престъпност, разпределяха пазара, но никой не задава тези въпроси.
Огнян Стефанов: Ами службите за сигурност у нас сигурно имат много грехове, сигурно много грехове, както имат и медиите и журналистите, в това число не изключвам и себе си в това число..
Водещ: Нито пък ние, всички.
Огнян Стефанов: .. и съдебната власт и т.н. и прокуратурата, но това може да се … това е поправимо. Винаги имаш шанс съдебната власт, разследващите органи да поправят поне част от греховете, които са сторили, поне част от тях да ги направят, за да може обществото наистина в един момент да изпита поне известно удовлетворение, че някаква справедливост съществува.
Водещ: Добре. Понеже ти спомена преди малко, как е възможно медиите в България да се вълнуват изключително много от кандидатурите на Меглена Кунева и Алексей Петров за президенти при положение, че според всяко едно социологическо проучване, което съм видял до момента публикувано в българската преса, те двамата общо имат около 2% общо. Единия има 0.5, другия 1.4. Това е. Меглена Кунева и Алексей Петров. А те са може би най-коментираните, заедно с хипотетичния химерен кандидат на ГЕРБ.
Огнян Стефанов: Аз не бих поставил тези двама души един до друг, защото те са несъпоставими. Независимо какви са процентите на одобрение, те са несъпоставими по простата причина, че Меглена Кунева е с класи над човека, за който е, над Петров, и аз даже си спомням нееднократно Татяна Дончева беше казала – абе оставете човека, той е един милиционер, той е завършил едно милиционерско училище. Аз също считам, че самото обсъждане на неговите амбиции, на амбициите на кръга около него е доста обидно.
Водещ: Но със сериозна медийна подкрепа..
Огнян Стефанов: И за вашите зрители и за обществото и всички.
Водещ: Но със сериозна медийна подкрепа сме длъжни да кажем, че тези амбиции стават поне сериозни що се отнася до нови политически проекти, политическо инженерство. Ето сега изведнъж се създаде някакво второ дясно пространство в лицето на г-н Софиянски и г-н Бакърджиев. Те искат да възродят синята идея, искат да бъдат фактор на тези избори. Защо не, ако имат една по-сериозна медийна подкрепа…
Огнян Стефанов: И тези, които …
Водещ: Ще позабравим част от модела Софиянски и крадливия модел на дясното и ще гласуваме пак за тях, какво толкова.
Огнян Стефанов: Това е просто възползване от ситуация, според мен. Никой от тях не взема нито този човек, нито кръга около него на сериозно, обаче биха се възползвали от ситуация, тоест от някаква полза.
Водещ: Не, те го дават, тоест те са там…
Огнян Стефанов: Това са допустими някакви игри в политическото пространство, но и самите те, както и най-близките до него, аз съм дълбоко убеден, познавайки някои от тях нелошо, аз съм дълбоко убеден, че те просто вечер, когато си лягат го презират тежко. Защото те знаят, че той е такъв, какъвто е, той знае, че е такъв, какъвто е. Разбира се, комплексите му го карат да иска още, още и още. Как да се постигне – ако не може по друг начин – чрез агресия.
Водещ: Добре. Завършваме така анализа на Огнян Стефанов. Колега журналист, издател и автор във вестник Торнадо, както и в много други български медии. За съжаление неговия анализ не е просто анализ на журналист, а е анализ на човек, който е бил и жертва на нещата, за които говори. Нещо, което е много тъжно за българската действителност, защото ако наистина с нещо се различаваме от ЕС и приличаме на страните от третия свят, включително и на Русия е насилието и опитите за насилие, морално и физическо, върху български журналисти и медии. За съжаление обаче тези опити продължават и в наши дни, а ще продължат и занапред във времето. 

в. Дневник, Компании & Финанси | 27.06.2011

Най-голямата група за бизнес медии в България и издател на "Дневник" и "Капитал" – "Икономедиа", спечели 7 награди за уеб. Компанията беше отличена във всички категории на раздаваните от Българската уебасоциация отличия и взе и най-големия приз – за автор на годината. "Дневник" беше определен от журито за най-добър новинарски сайт в България, а секцията му "Голямата снимка" беше отличена в категорията "Графично съдържание". "Капитал" взе призовете в категориите "Общество и политика" и "Текстово съдържание", а "Кариери" беше отличена за най-добра онлайн консултантска услуга. Последният, седми приз, беше за приложението за Android и iOS "Винопедия", което беше избрано от журито за най-добро мобилно решение. Общо 108 проекта се състезаваха за 37-те награди, разпределени в 3 категории – "Браншови награди", "Медийни награди" и "Професионални награди". За 4 от наградите имаше само по един претендент – това са "Държавно управление" и "Транспорт и логистика" в браншовата категория, и "Култура и изкуство" и "Наука, образование и технологии" в медийната. Те получиха само почетни грамоти за участие в конкурса.
"Икономедиа" е и компанията, отличена с най-много награди в рамките на "Български награди за уеб". "eDesign", "Би Ес Ейч" и "Калипърс" си поделиха по 3 приза в различните категории, а "БГ Лийдс", "ДДБ София", "Екзисто" и "Маг студио" взеха по 2 награди. Пълният списък с победителите може да бъде видян на webawards.bg/bg/winners. В конкурса, който се провежда за трета поредна година, наградите се разпределят от жури, избрано от асоциацията. В него влизат представители на бизнеса, на медиите и на фирмите, членки в Българската уебасоциация.

Стр. 2

www.pari.bg | Ивана Петрова | 27.06.2011

Имената на Цветан Василев и Ирена Кръстева изплуваха и от последната медийна сделка – продажбата на сайтовете еcon.bg и stat.bg

Гари Линекер каза отдавна, че футболът е проста игра – два отбора от по 11 играчи, 1 топка, 1 съдия, 90 минути… и накрая германците печелят. Ситуацията на пазара на медии в България започва все повече да изглежда така – понякога има сделки, почти никога няма печалба, никой обаче не фалира и… накрая идват Ирена Кръстева и Цветан Василев. Имената им се появиха и при продажбата на сайтовете econ.bg и stat.bg. И както в повечето случаи досега, де юре купувачите са само свързани с тях, но новите им служители много добре знаят за кого работят вече.

Поредната случка

Центърът за икономическо развитие продаде икономическия сайт econ.bg и статистическия портал stat.bg. Купувачът е "3Бей.БГ" АД, които притежават шумно рекламирания iNews.bg. и по-слабо популярните Sporta.bg, Jenite.bg, FitWell.bg, Sever.bg и Izlizam.bg. Всичко изглежда като обикновена сделка в интернет бизнеса. Нищо особено, просто поредната медийна група, която обогатява портфолиото си от продукти. Но както в повечето случаи от последните три години, продажбата стана повод имената на едноличния собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева и на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев отново да станат актуални.

Защо продадоха сайтовете

Двата портала принадлежаха на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Георги Прохаски, председател на ЦИР, коментира сделката като чисто финансова заради нуждата от средства за центъра. "Като неправителствена организация имаме нужда от пари", обясни той пред в. "Пари". Интересното тук е, че двата портала не са били обявени за продажба, в която да има наддаване или конкуриране. От iNews.bg, който е собственост на дружеството "3Бей.БГ" АД, сами са им предложили да ги вземат в групата си. "Тъй като еcon.bg и stat.bg бяха самотни, те имаха нужда да станат част от медийна група. Така ще се развиват и професионално ще се занимават с тях. На нас ни е трудно да подходим пазарно и да ги развием", обясни Георги Прохаски. Според него екипът на econ.bg отива на работа в "3Бей.БГ", а центърът продължи да поддържа stat.bg. Цената на сделката остава неясна и Прохаски заяви, че няма да бъде обявена публично.

Кои са тримата бейове в "3Бей"

Притежател на iNews.bg е дружеството "3Бей.БГ" АД. Справката в Търговския регистър показва равна собственост в "3Бей.БГ" между Спорта.БГ и "Никкомерс 01". Присъствието на "Никкомерс 01" в собствеността на "3Бей.БГ" е интересен детайл. През януари тази година се реализираха няколко борсови сделки с акции на фонда за земя "Агро финанс". "Никкомерс 01" ЕООД е собственост на Николай Георгиев Николов, който участва в управлението на "3Бей.БГ". Корпоративна търговска банка на Цветан Василев има 7.84% от капитала на "Агро финанс", но в средите на посредниците се приема, че чрез "Никкомерс 01" тя контролира и неговите 30.35%.
По този начин дружеството, което притежава iNews.bg, се оказва свързано с Цветан Василев. КТБ е не само финансовата институция, в която "3Бей.БГ" държи учредителния си капитал, но е финансирало изкупуването на вестници от Ирена Кръстева.
Официално Василев е бил само и единствено консултант при сформирането на австрийския фонд, който купи ТВ7. Работещи в телевизията твърдят, че той контролира медията и одобрява бюджета й.
Капиталът на "3Бей.БГ" е 1 млн. лв. На 8 юли обаче ще се проведе общо събрание на акционерите, където ще се гласува точка от дневния ред, която ще увеличи капитала му до 5.86 млн. лв. За целта ще се емитират 4 860 000 акции с номинал 1 лев. В поканата за общото събрание прави впечатление, че новите акции ще бъдат записани в офшорната компания Matterhorn Fund LTD, която е регистрирана на Британските Вирджински острови.

И пак Ирена Кръстева

Изключително трудно е да се говори за медии и тяхната собственост, без в един момент да се стигне до Ирена Кръстева и нейната "Нова българска медийна група". В петък, часове след обявяването на продажбата на двата сайта, econ.bg публикува новината, че вече е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор. "Един от най-старите икономически сайтове в България – еcon.bg, вече е собственост на свързваната с бившата шефка на спортния тотализатор Ирен Кръстева и нейния син и бивш депутат от ДПС Делян Пеевски фирма "3Бей.БГ" АД. В момента компанията е собственик на група от сайтове, сред които iNews.bg., "се казва в статията на сайта. Няколко часа по-късно статията беше свалена и на нейно място стоеше официалното изявление, което обявява сделката. Самото премахване на материала говори, че е засегнало нечий интерес и някой не е бил доволен от написаното – а именно, че "3Бей.БГ" е близо до Ирена Кръстева. Лили Бончева, главен редактор на econ.bg, коментира, че не знае за каква статия става въпрос и не е запозната нито с качването й, нито със свалянето й.
В петък следобед редакцията на Investor.bg получи опровержение от икономическия портал: "еcon.bg не е правил внушения за собствеността на iNews или за връзки на сайта с различни политически партии или физически лица. Информацията, която циркулира в интернет пространството, е цитирана погрешно като излязла от еcon.bg.", се казва в писмото. Кой тогава е качил статията и защо е цитирал именно Ирена Кръстева като купувач на медиите? Направеният от в. "Пари" скриншот ясно показва, че новината е била на сайта им заедно с датата и часа на публикуването й.

Необходимите въпроси

При всяка медийна сделка в последните години собствеността и влиянието стават все по-мътни. При внимателно проследяване на фирмите около участниците в сделките все излизат и преки връзки помежду им. В официалната информация за сделката се казва, че придобиването на двата сайта е част "от стратегията на "3Бей.БГ" за разрастване на българския пазар, чрез закупуване на водещи информационни сайтове". Въпросът е кой е истинският собственик на голяма част от медиите, защо използва никому неизвестни фирми за това и какво става със свободата на словото. За съжаление само последният въпрос има отговор и той не е приятен.

Оригинална публикация

www.economynews.bg I 27.06.2011

Специалната награда за Централна и Югоизточна Европа на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) получи агенция PR Point за едногодишната работа по информационната кампания „В ЕС вие имате потребителски права. Отстоявайте ги!”. Кампанията беше отличена между 18 други кандидатури от региона и е сред конкурентите за първото място на Златните световни награди на ИПРА за 2011-та година. „Радваме се, че усилията ни бяха уважени. Тази награда доказва, че професионализмът на българските комуникационни кампании и агенции е на световно ниво”, споделя управителят на PR Point, Галин Бородинов. Информационната кампания спечели гласовете на журито с широк спектър от дейности към различни целеви групи и с творчески подход при избора на инструменти. Тя включваше специални събития за бизнеса и семействата с малки деца, роуд шоу из всички областни градове, множество печатни и уеб материали, тв филм, поредица видео клипове и дейности в онлайн социалните мрежи. Наскоро кампанията спечели и награда от БАПРА в категорията „Комуникационна кампания на годината”.
Наградите на ИПРА се раздават вече двадесет години, а журито е от изтъкнати професионалисти от 29 страни. Тази година категориите бяха 27, номинациите за тях бяха общо от 50 държави, като награда за Централна и Югоизточна Европа беше определена за първи път.
„Броят и качеството на номинациите доказа, че дори и в тези тежки за икономиката времена, връзките с обществеността отговарят на двойното предизвикателство – да осигурят добавена стойност и творчество в рамките на ограничен бюджет”, смята председателят на международното жури, д-р Зехра Гюнгьор, член на борда на ИПРА от Турция. Наградите на победителите в различните категории ще бъдат връчени по време на специална церемония в Истанбул на 21 октомври 2011 г. Тогава ще бъде обявено и кой от тях печели голямата награда на ИПРА за 2011-та година. Повече за наградите на ИПРА и пълния списък на победителите по категории можете да видите тук.

Оригинална публикация

в. Пари | Ивана ПЕТРОВА | 28.06.2011

Сайтът за недвижими имоти e част от стратегията на медийната компания за диверсификация на портфолиото

Медийната компания "Инвестор.БГ" АД е придобила портала за недвижими имоти Imoti.net. Собствеността ще бъде разпределена в съотношение съответно 80 на 20% между "Инвестор.БГ" и досегашния собственик на сайта Маргарита Лазова. Стойността на сделката ще остане в тайна засега, но се очаква на бъдещ етап да бъде обявена в отчетите на дружеството, обясни председателят на борда на директорите на "Инвестор.БГ" Любомир Леков.

Без промени в управлението

"Инвестор.БГ" придобива марката, базата данни и софтуера на портала. Маргарита Лазова ще остане начело на сайта, а екипът й няма да претърпи промени. Новите собственици ще се намесват основно чрез контрол на финансите. Според Леков сайтът е бил избран за присъединяване към медийната група главно заради сходния бизнес модел и корпоративна политика. "Сайтът е пазарен лидер в сегмента си и очакваме повишаване на приходите от него благодарение на очакваното раздвижване на пазара на недвижима собственост у нас", допълни Леков. През миналата година Imoti.net е реализирал 264 хил. лв. приходи, като прогнозата на Любомир Леков е за следващите две години да нараснат с 40%.

Разрастване на медийната група

В официалната информация се споменава, че купуването на Imoti.net е част от стратегията на медийната група за разнообразяване на портфолиото и засилване на позициите в classified рекламния сегмент (приходи от реклама от обяви). Леков коментира, че е рано да се каже какви са бъдещите планове на групата за засилване на тези позиции и какъв тип сайтове може да се очаква да бъдат купени. Ясно е единствено, че няма да се ограничат с Imoti.net.
Маргарита Лазова обясни, че сайтът за имоти ще се възползва от технологичното и маркетинговото ноу-хау на голямата компания. "Сериозно ще се увеличат ресурсите за разработка на нови услуги и като цяло Imoti.net ще стане много по-ефективен за хората, които търсят и предлагат имот, както и за агенциите за имоти", коментира Лазова в официалното съобщение за сделката.

Профил на "Инвестор.БГ"

►"Инвестор.БГ" управлява 14 сайта, като достига до 54% от интернет потребителите в страната (по последни данни на "Гемиус").
► Част от сайтовете в групата са Investor. bg, Dnes.bg, Tialoto.bg, Start.bg и др.
► Едноименният бизнес портал реализира над 4 млн. импресии месечно и се посещава средно от 170 161 уникални потребители.

Профил на Imoti.net

► Imoti.net започва работа през април 2000 г.
►Той е и първият подобен портал в българското интернет пространство.
► По данни на "Гемиус" за май 2011 г. Imoti.net е имал 80 202 уникални посетители, които са направили 619 638 импресии.
► Средното време за престой на един потребител е 9 минути, като се разглеждат средно по 7.73 страници.
► Порталът достига до 2.37% от интернет потребителите у нас.

Стр. 13

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.06.2011

Няма да разкриваме данните на жалбоподателите именно за да стимулираме и тяхната активност

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО. Избран е за председател на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация на първото заседание на комисията, проведено на 29 септември 2009 година, и ръководи нейната дейност до момента.

- Г-н Камбуров, от колко време съществува саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България?

- За разлика от останалите европейски държави, България няма традиции в саморегулацията. По света тя има 100-годишна история, а у нас Националният съвет за саморегулация действа едва от две години. Все пак съвместните ни усилия доведоха до приемането на етични стандарти, които целят рекламата в България да бъде не само законна, но и да бъде изготвена с чувство на отговорност към потребителя и обществото и с уважение на принципите на лоялната конкуренция.

- Как се осъществява саморегулацията в рекламата и търговската комуникация в останалите европейски държави?

- В някои страни държавата е делегирала дори приложението на закона на органите за саморегулация, а в други – държавни органи прилагат Етичния кодекс, приет от рекламната индустрия. Във Великобритания например почти всички правила за реклама и търговска комуникация се решават със средствата на саморегулацията. Макар и да не сме толкова напреднали в тази област, смята, че в България можем да се възползваме от най-добрите практики, вече доказали своята ефективност в по-развитите в саморегулацията страни.

- Гражданите или бизнесът (професионалистите от рекламната индустрия) са по-активни при известяването за подобни нарушения?

- Определено гражданите са по-активни, предполагам, защото имат доверие, че от жалбите им ще произтече полза за цялото общество. Нашата работа е осмислена и възнаградена именно от тези активни потребители и граждани с отговорната позиция, които реагират срещу некоректно представени продукти. Но все пак както потребителите, така и бизнесът би трябвало доброволно да прилагат високи етични норми в рекламата и търговската комуникация.

- Имало ли е случаи, когато рекламодателите или професионалистите от рекламната индустрия са търсили съвет в процеса на подготовка на рекламната кампания?

- Да, за щастие това е засилваща се тенденция. От март тази година Националният съвет за саморегулация предоставя услуга, която дава възможност за предварителна консултация за съответствие на бъдеща реклама с етичните норми за търговска комуникация. Услугата се казва Copy Advise и е предназначена за всички маркетинг специалисти, ангажирани в създаването на търговска комуникация – рекламодатели, рекламни агенции. Тази услуга би осигурила на рекламодателите и агенциите една по-голяма степен на сигурност, че търговската комуникация ще отговаря на най-високите етични стандарти в практиката.

- Кои етични правила се нарушават най-често в рекламата и търговската комуникация в България?

- Според статистиката на Националния съвет за саморегулация (НСС) за 2010 година най-много жалби са отправени за реклами, които подвеждат и заблуждават (28%), следвани от жалбите за сексуални стереотипи (24 %) и за реклами, неподходящи за деца (17%).

- Кой установява наличието на нарушение на етичните норми и как се приемат решенията?

- Съгласно най-добрите практики Етичната комисия е основен функционален орган на Националния съвет за саморегулация, като нейната задача е да анализира търговските комуникации за съответствие с разпоредбите на Етичния кодекс. Членовете на Етичната комисия изпълняват своите задължения по собствена съвест и убеждения при спазване на принципите за законосъобразност, безпристрастност, прозрачност, справедливост, предвидимост, конфиденциалност, етичност и липса на конфликт на интереси. Съставът на Етичната комисия в момента е изключително професионален и добре работещ. Благодаря на колегите за всеотдайнността им към каузата – саморегулация.

- За две години работа се предполага, че сте срещнали и известни проблеми, бихте ли споделили?

- Като всеки нов орган и на Националния съвет за саморегулация е необходимо време, в което да се утвърди. За съжаление у нас потребителите не умеят или нямат желанието в най-пълна степен да реализират защитата на своите права.
Още със започване на нашата работа приехме процедурни правила, които за момента имат своя ефект. Едно от решенията ни бе насочено в това да не разкриваме самоличността на жалбоподателите в нито една фаза от преписката. Това действие не е особено добре прието от ответните страни – редица големи компании – рекламодатели, които настояват да получат достъп до данните на жалбоподателите, и защо – забележете – “за да им търсят отговорност, включително и наказателна", което показва неразбиране на процесите по саморегулация. Нашата работа е да установим има ли нарушение на етичните норми, а не да търсим отговорност на някой, който се е почувствал засегнат или подведен от определена търговска комуникация. До момента не сме разкрили и няма да разкриваме информацията за жалбоподателите именно за да стимулираме и тяхната активност.

- Едни от емблематичните решения на ЕК бяха свързани с коледната реклама на мобилен оператор и външната реклама на пластичен хирург, как се стигна до тях?

- По отношение на коледната кампания – за нас това бе поредната търговска комуникация на "М-Тел“, която отчитахме, че е в нарушение на Етичния кодекс, дори и да нямаше изрично произнасяне на комисията. Взехме решение да се самосезираме, като междувременно получихме и няколко жалби, които обединихме в общо производство. В знак на уважение към "М-Тел“ поканихме техни представители на среща с нас, за да изразим безспокойството си от линията на търговските им комуникации. За съжаление, въпреки че са сред най-големите рекламодатели, не срещнахме разбиране от тяхна страна, а напротив. Изчакахме с нашето произнасяне, за да наблюдаваме дали ще има промяна в рекламата – не забелязахме такава. Почти единодушно установихме нарушенията, описани в нашето решение. Същото не бе обжалвано от "М-Тел“ и влезе в сила. Външната реклама на д-р Енчев има подобна предистория. Общественото мнение бе доста остро спрямо последните версии на рекламата. Етичната комисия установи нарушение само по отношение на две от рекламите и постанови да бъдат приведени в съответствие с нормите на кодекса. Д-р Енчев обяви, че ще се съобрази с нашето решение, и помоли за триседмичен срок за демонтираме на билбордовете. Седмица по-късно на част от паната започнаха да се появяват лепенки “цензура", евентуално имайки някаква връзка с нашето решение. Търсенето на посредствен ПР чрез скандали и провокации може и да работи в определени сфери, но категорично считаме, че това не е начинът да се рекламира в медицината.

- Какви са приоритетите в работата на Етичната комисия в следващите месеци?

- Наскоро приехме препоръки по отношение на отразяването на сексуалните стереотипи, а така също и текстовете под линия. В следващите месеци наред с основната ни работа ние ще направим фокусиран мониторинг за спазване на тези две препоръки. В момента наблюдаваме, че търговските комуникации на един мобилен оператор и няколко банки са в нарушение на препоръките и за това сме възложили усилено наблюдение по отношене на тях. Предполагам, че до седмица ще се самосезираме и в установения срок ще се произнесем с мотивирано решение, което както винаги ще обявим на нашия сайт.

Стр. 15

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!

в. Стандарт | Константин СЪБЧЕВ | 26.06.2011

България не е само Рилският манастир, Казанлъшката гробница или Мадарския конник. В това ще се убеди всеки, който посети изложбата на Експедиция "Преоткрий България". Тя ще бъде открита на 30 юни на "Моста на въздишките" зад НДК. Над 60 фотоса показват малко известни исторически забележителности, обиколени за една година от екипа на експедицията. Проектът се осъществява с подкрепата на Обединена българска банка, "София Ауто", "Аутогруп 5", "Шевролет" и Агенция Булфото, а главен медиен партньор е вестник "Стандарт". Всеки, който иска да подкрепи "Преоткрий България", може да закупи хартиено копие на изложените снимки в размер 50 на 70 см на цена от 80 лева чрез shop.bulphoto.com/expedition. Събраните средства ще бъдат използвани за популяризирането на нови исторически открития и обекти. Изложбата ще бъде открита за посещения до 14 юли.

Стр. 5

Христо Кафтанджиев I 23.06.2011

Професор Арне Вестерман, Университетът Квадрига в Берлин (Quadriga University of Applied Sciences)

Професор Вестерман – бихте ли ни разказали за Вас какво сте завършил, професионалната Ви кариера и дисциплините, които преподавате в момента?
От началото на 2010 съм професор по комуникационен мениджмънт и ръководя Факултета по корпоративни комуникации на Университета за приложни науки Квадрига – Quadriga University of Applied Sciences. (http://en.quadriga.eu/quadriga)
Започнах академичната си кариера в Университета на Бохум, където защитих докторска дисертация и работих във факултета по комуникации. След години минах в консултантския бизнес и накрая основах собствена фирма за консултантски услуги. Продължавам и с академичния живот – водя изследователски проекти и чета лекции в различни немски университети.

Дигиталните награди в комуникациите 2011 (The Digital Communication Awards 2011) са организирани от университета Квадрига. Как бихте описали Вашия университет и какво го прави различен от другите университети?
Университетът за приложни науки Квадрига преподава съвременен и холистичен комуникационен мениджмънт. Предлагаме MBA и магистърски програми само за мениджъри с най-малко три години трудов стаж.
Студентите ни учат на непълно време – в почивните дни, по време на ваканциите и т.н. Затова сме организирали занятията в пакети от три до пет дни, на всеки пет или шест седмици. Студентите трябва да се справят с тази програма за 18 месеца.

Защо избрахте дигиталната комуникация за тези награди, а не други общувания?
Всички знаем колко важни са цифровите комуникации в наши дни. Убедени сме, че онлайн комуникациите са неизчерпаем извор на отлични идеи, иновации и кампании. Наградите ни са добра платформа да споделяме, анализираме и да се учим от най-новаторските подходи.
Не на последно място – стратегическата мисия на Квадрига е да насърчава диалога между практици и теоретици. Онлайн общуванията са чудесни за този диалог. Затова в конкурса награждаваме проекти и от практиката, и от университетите.

Колко категории участват в състезанието и колко заявки очаквате?
Смятаме, че ще има стотици заявки – от агенции, неправителствени организации, институции, фирми, и т. н. Заявките са добре дошли в 33 категории – от иновации или онлайн кампании за бюлетини и инструменти за социални медии, до YouTube кампании и т.н.
Повече за категориите можете да видите в сайта на състезанието – http://www.digital-awards.eu/

Бихте ли ни казали как ще се оценяват заявките?
Журито ще оцени всички заявки и ще определи шортлист от три до пет проекта за всяка категория. На 30 септември в Берлин одобрените участници от шорт листите ще представят своите проекти в рамките на 10 минути.
Презентацията е важна част от процеса на кандидатстване и е предпоставка, за да се спечелят наградите. В случай, че проектът не е представен лично, журито избира следващия проект с най-висок рейтинг.
Церемонията по награждаването ще се проведе същата вечер на гала церемония в Берлин.

Конкурсът е за два вида проекти – академични и корпоративни. Какви са критериите за оценка за всеки вид?
Журираме и двата вида по предварителна схема, но на основата на различни критерии.
За заявките от практиката – журито преценява стратегическия подход на всеки проект, както и дали избраната стратегия съответства с практическото изпълнение на проекта.
Освен това, ще под внимание се взимат новаторските и творческите качества на проектите и как те се отнасят към съотвентите потребителски групи.
Академичните заявки пък ще бъдат оценявани главно по отношение на изследователския процес. Така изследователските въпроси, методите и привеждането в действие, както и ясно, и защитимо описание на резултатите са най-важните точки за спечелване на наградите.
Освен това, основната идея и теоретичното значение на проекта, както и тълкуването на резултатите, са важни за журито.

Планирате ли да публикувате някои от спечелилите проекти?
Да. Избрани проекти ще бъдат отпечатани в сборник. За да засилим връзките между практиката и академията, книгата ще съдържа не само проекти от практиката. Ще присъстват` и теоретични материали, написани от членовете на журито.
Също така победителите ще имат възможност да допринесат за тази публикация. Радваме се, че инициирахме книгата, която е истински европейски проект.

Кои са основните причини да се участва в този конкурс?
На първо място, тези награди са единствените европейски отличия в областта на дигиталните маркетингови общувания. Победителите се определят от компетентно и престижно жури. Това означава истинска чест и висок потенциал в професионалната кариера.
Участниците имат уникалната възможност да се конкурират с други професионалисти и с водещите играчи в тази индустрия.
Така състезаващите ще открият потенциала си, като представят работата си пред престижното жури и голяма аудитория в един от центровете на европейските комуникации. Опитът ни показва, че дори номинация за дигиталните награди се превръща в тема на разговор в онлайн общуванията на съответната общност.
И накрая, някои от спечелилите проекти ще бъдат публикувани в книга под редакцията на университета ни.
За много от студентите това ще бъде първата статия в сборник, в който участват изтъкнати учени от цяла Европа. Това е истински плюс за сивито на всеки студент.

Кога е крайният срок за подаване на проекти?
7-ми юли – така времето почти изтича.