www.profit.bg | 15.10.2010

„Най-шокиращото за страничния наблюдател на медийния ландшафт в България е изобилието на булевардни издания" – казва Матиас Барнер, който ръководи медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер".
Според Барнер медийното многообразие в България е наистина впечатляващо – има много телевизии, радиа, множество печатни издания, а напоследък и много онлайн медии. Голямото разнообразие в случая обаче не означава непременно и високо качество, твърди германският експерт. Журналистите могат и трябва да имат собствено мнение за горещите събития на деня, но задачата им е преди всичко да информират и да дават гласност на всички останали мнения.
При поднасянето на информацията в България, както и в цяла Югоизточна Европа, обаче се наблюдава своеобразна „булевардизация", при която събитията се отразяват през призмата на личностните характеристики на главните действащи лица, а не от гледна точка на същността на явленията и тяхното политическо послание. Това, което шокира в България, е изобилието на булевардни медии за сметка на качествените печатни издания, радиостанции и телевизии.
Другите тревожни наблюдения на Барнер са свързани с проблема за образованието на журналистите, където има още какво да се желае и какво да се направи. Прозрачността също е сериозен въпрос, тъй като липсва надеждна информация за собствеността на медиите, за тиражите, за обема и оборота на рекламния пазар, както и за броя и за заплащането на журналистите – казва Матиас Барнер.

Оригинална публикация

сп. Твоят бизнес | Александър ДУРЧЕВ, CEO All Channels Group | 12.10.2010

Решаване на ребуса – да направим стратегически избор за среда на комуникация

Вероятно вече ви е втръснало да ви говорят за Кризата, но аз ще се върна към нея още веднъж, за да се опитам да разкажа как тя създаде нови комуникационни възможности за бизнеса и как бихме могли да се възползваме от тях. Сигурно сте прочели или чули десетки теории за това какво вероятно я предизвика и стотици за това какво евентуално ще се случи. Факт е, че Кризата започна с паника. Паниката, която по принцип ни обзема поради липса на информация, този път, по ирония, дойде с лавина апокалиптична такава. Многобройните анализи рисуваха разтърсващи картини, които задръстиха медиите, а оставиха твърде малко място за конструктивен диалог. Именно диалогът е този, който прави информацията ценна: адресатът изпраща – медията модифицира – рецепиентът декодира и я връща обратно – адресатът я анализира, модифицира и изпраща повторно… до момента, в който всички напаснат очакванията си. В маркетинга диалогът може да се осъществи с различни способи за комуникация – PR (връзки с обществеността), реклама, събитиен мениджмънт, директен мейлинг… Средствата за диалог на бизнеса с нейните публики са като мобилният телефон за младия човек – той го прави достъпен, атрактивен и създава безброй възможности. Можем ли ние да се лишим от средствата си за диалог?… Можем ли да разчитаме, че без да комуникираме активно ще имаме устойчив бизнес?… Можем ли да разчитаме, че на пазар без информация/в море от информация няма да царува паниката?…
Днес, когато всички ние "преяждаме" с информация, въпросът би бил не дали да инвестираме в диалог. Въпросът е как да комуникираме, така че да бъдем разбрани и да постигнем целите си. Отговорът се крие в една от думите, на които кризата придаде смисъл – ефикасност. Ефикасна комуникация означава, че бизнесът трябва да избере точното послание, за точния потребител, по точния канал. Дотук – нищо ново.
Новото е, че кризата промени комуникационните навици на потребителя. Тя катализира неговия стремеж към чистата, бързо достъпна информация, лишена от директивен натрапти-визъм – "Купи ме! Аз съм готин!" и постепенно обезсмисли традиционната медиа. Медиата, такава каквато я познаваме днес, губи своите функции на анализатор и коментатор. Нейните препоръки и гледна точка често будят недоверие. Ролята й на информационен супермаркет задръства потребителя. Там той се задъхва от явните и скрити рекламни послания, от огромния брой теми и новини, не привнасящи ценност в живота му. Неговият естествен стремеж е да търси тези субективни ценности на точното място. Специализираната медия би могло да бъде една от възможностите, но за съжаление тя не може да предостави възможността за диалог. Традиционната медиа е физически ограничена да чуе потребителя и да отговори на неговите променящи се нужди в реално време. И тук сега за пръв път ще въведа темата за интернет, с едно уточнение, че няма да го разглеждам като медиа, а като среда, като комуникационна платформа за диалог.

Интернет не е начин, а място, където се пренася нашият социален живот

Социалните медии, форумите, дори онлайн версиите на традиционните новинарски медии ни позволяват да изкажем мнение или препоръка, да потърсим или дадем съвет в реално време. Тук, подобно на всички, компаниите трябва да изслушват, да разбират, да обясняват. Тук е добре дошъл всеки, стига да намери своята точна комуникационна платформа без значение колко рекламни пари е инвестирал. Ето защо тук малките могат да бъдат големи. Посланията на бизнеса тук са деликатна работа. Те влизат в личното пространство на потребителя, който за пръв път разполага с непосредствената възможност да ви заговори, да ви попита и да издаде своята присъда. Потребителят тук отново е цар. Често мнението на единицата може да предизвика вълна от реакции, които да повлияят директно върху репутацията на дадена марка.
В интернет компанията може да постигне много, стига да комуникира умело с участниците в общата им платформа. Но тук бизнесът не трябва да вика, не трябва да проповядва, а да говори на ухо – откровено, лично и постоянно
И въпреки че интернет навлиза все по-дълбоко в живота ни, все още не можем да пренебрегнем влиянието на традиционните медии. Още дълго време една доста голяма част от населението -независимо че това в голямата си част са хора с ниски доходи – ще има ограничен достъп до онлайн пространството. Ето защо всяка една компания трябва да направи стратегически избор на среда за комуникация, на правилни медии и послания независимо от тенденции или моди. Изборът трябва да е базиран на дълбок анализ на корпоративната репутация сред целевите публики и безпристрастна оценка как комуникационните практики допринасят за нейното позитивно развитие.

Стр. 54 – 55

LSPR I 13.10.2010

Преподаватели в London School of PR са български и международни специалисти и практици в сферата на PR и интегрираните маркетингови комуникации, които са избрани от лондонската централа да водят отделните модули. Тази година, освен дългогодишните преподаватели, курсът ще има и нови преподаватели, сред които са Ирена Комитова, чиято кариера включва позиции като изпълнителен директор на Oriflame Bulgaria, изпълнителен вицепрезидент "Маркетинг и продажби" в Allianz Bulgaria Holding, изпълнителен директор на Kamor Auto; Людмил Каравасилев, Мениджър PR и спонсорство в ОББ; Дария Мaнева, Директор Комуникации на Е.ОН и др. Един от интересните нови модули е ‘Етикет и Протокол’ с водещ Мария Касимова, която е била главен редактор на Capital Light, сп. ELLE, сп. НЕЯ.

Apeiron Blog I 7.10.2010

CIPR, PRCA и IRS лансираха обща Харта за работа с медии – Media Spamming Charter

На 29 септември CIPR (Chartered Institute of Public Relations), PRCA (Public Relations Consultants Association) и IRS (Investor Relations Society) лансираха обща Харта за работа с медии, наречена Media Spamming Charter (PDF).

Хартата е в отговор на кампанията ‘Inconvenient PR Truth’ (Неудобната PR истина), за която преди време писахме в Apeiron Blog. Темата на кампанията е как неподходящото и недобре насоченото PR съдържания може да навреди на отделни хора, организации и PR професията като цяло. Също така Хартата е в следствие на проведена между трите професионални организации кръгла маса, с участието на NUJ (National Union of Jornalists), медии, блогъри и други, които работят в тази сфера.

Хартата предоставя упътване за членовете на трите професионални организации и в по-широк план за представителите на PR професията, за стандарти на работа с медии. Сред някои от насоките в ръководствoто са:

Практиците трябва да инвестират време в проучване на редакционна политика и интересите на журналистите/ блогърите преди да се обръщат към тях, за да бъдат сигурни че тяхната област на отговорности и интереси са уместни спрямо комуникационната програма.

Объркващите, подвеждащите, неточните и недобре насочени имейли могат да наранят репутацята на практика, работодателя и клиента. 

Практиците трябва да са сигурни, че журналистите/блогърите могат да блокират отделни хора или цели организации, ако смятат, че изпратените им имейли не са уместни и не са приложими към тяхната работа.

Всъщност Хартата още веднъж напомня на PR практиците кои са най-добрите практики за работа с журналисти и блогъри. Сред посочваните напътствия са изграждането на двупосочни взаимоотношения, проявяване на интерес към работата и личността на журналистите и блогърите, окуражаване на обратната връзка от тях за качеството на работа на PR специалиста, осигуряването на чист комуникационен поток, съобразяване с изискванията на журналистите и медиите. PR практиците са напътствани да формулират комуникационни цели, стратегии и тактики на база изследвания и проучвания, които в края завършват с измерване на резултатите, както и добре да определят аудиториите си, за да са сигурни че има съответствие между тях и посланията.

Оригинална публикация

Human Capital I 12.10.2010

Досега се е занимавала с PR, медиа планиране, банер администриране и маркетинг в "Икономедиа"

Калина Христова е новият координатор PR и реклама на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР). Основните и функции в асоциацията са свързани с организиране на събития, управление на вътрешни и външни комуникации.

Тя има 9 годишен опит в областа на Комуникациите и Маркетинга. Занимавала се е с PR, медиа планиране, банер администриране, принт и онлайн маркетинга на проектите в "Икономедиа".

Тя е завършила Масови комуникации в Нов Български Университет, специалност PR, като още тогава проявява интерес към възможностите, които предлага Интернет.

Оригинална публикация

PRoWay Communications Agency I 12.10.2010

На пресконференция днес част от лекторите на предстоящия форум MySuccess "Добрите практики от българския бизнес в областта на фармацията" представиха темите и проблемите, които ще бъдат обсъждани на 26 октомври в София.

12.10.2010 г., София. Успешният фармацевтичен бизнес се основава върху прозрачност на управлението, иновациите и отговорния мениджмънт. Около тези успешни практики се обединиха водещите лектори на предстоящия Форум MySuccess.bg в областта на фармацията, които представиха днес на среща с медиите най-важните и актуални за тях въпроси от фармацевтичния бизнес.

в. Монитор | 11.10.2010

Сега 95% от интернет трафика на музика е незаконен

Тази седмица най-после официално бе публикуван текстът на подготвяното при пълна секретност световно антипиратско споразумение ACTA, в създаването на което участват няколко десетки държави, сред които САЩ, ЕС (включително България) и други.
Търговското споразумение за борба с фалшификацията (ACTA) се подготвя от три години.
В началото то включваше формулировки, защитаващи режима на "трите удара", изисквания към интернет доставчиците да разработят планове за борба с пиратството, твърди мерки срещу заобикалянето на "цифровите права" (DRM), въвеждаше система за премахване на файлове и съдържание, както и "вторична отговорност" за производителите на различни устройства.
Европейците пък изискваха защита на географските им марки (като например на наименованието "шампанско"). Други страни се стремяха да включат патентите в споразумението.
Окончателният засега вариант на договора сочи сериозното отстъпление на американските преговарящи от първоначалната им позиция, коментират експерти в областта на авторското право. Така отпадна идеята да бъде наложен твърд вариант на антипиратски закон за авторското право в цифровото хилядолетие. Но дори "омекотеният" текст на ACTA, който най-после бе официално публикуван след края на тайните преговори, би могъл да се сблъска с проблеми. Веднага след публикуването му сенатът на Мексико одобри необвързваща резолюция, приканваща страната да се изтегли от ACTA, а основни членове на Европейския парламент също изразиха скептицизма си относно споразумението. Дори Public Knowledge, вашингтонска лобистка група, която отдавна се противопоставя на ACTA, обяви, че новият текст "може да се смята за победа за тези, които искат да защитят цифровите права на потребителите по света. Някои от най-абсурдните условия от по-ранните проекти на договора са премахнати – по теми, вариращи от мерки за цифрови защити до отговорността на посредници като интернет доставчиците и търсачките."
Интернет пиратство
В по-ранните версии на ACTA на интернет доставчиците бе вменено, че те трябва да имат политика за изключване на повторните нарушители на авторски права, за да не бъдат държани отговорни за нарушенията. Става дума за прекъсване на връзката на интернет потребители след три предупреждения, по-известно като "три удара". Сега под линия се казва, че страните могат да правят каквото пожелаят, за да ограничат отговорността на нтернет доставчиците.
Подписалите ACTA се съгласяват да "насърчават съвместните усилия в рамките на бизнес общността, чрез които ефективно да се преборят нарушенията на авторски или сродни права, като същевременно се спазва законната конкуренция и съобразно законите на всяка страна се защитават фундаментални принципи като свободата на изразяване, коректната употреба и сигурността на личната информация".
Тази формулировка буди опасения дали държавите няма да принудят интернет доставчиците да започнат да изключват потребителите без каквато и да е юридическа санкция? Тя е и забележително мъглява по отношение на това какво точно изисква, за разлика от подробните регулации за интернет доставчици в предишните чернови на ACTA.
Организацията RIAA вече заяви официално, че силно одобрява тази част от договора, тъй като "до 95 процента от глобалния интернет трафик на музика е незаконен".
Всяка страна трябва да осигури начин праводържателите да превърнат IP адресите в име на човек. Много страни вече са осигурили такива способи. В САЩ това е призовката, Norwich Pharmacal Order във Великобритания прави същото.
Европа вече показа, че няма да подкрепи ACTA, ако нейните ценни марки храни не са защитени по цял свят (нещо, което би наложило например произведеният в Уискънсин пармезан да промени названието си, тъй като "Пармиджано" и "Реджиано" са защитени географски марки). Новият текст не упоменава конкретно такива марки, но Шон Флин от Американския университет изразява опасения, че те биха могли да се промъкнат в текста чрез двузначната фраза в раздела за изземване на нарушаващи марките продукти по границите.
Що се отнася до проверка на iPod на границата, условието за малки количества (de minimis) остава в сила. Страните от ACTA могат да "изключват от приложението на този раздел малки количества стоки с нетърговски характер, намиращи се в личния багаж на пътниците".
Екологично унищожаване
Когато представители на митниците изземат например огромни количества фалшиви тениски, те не могат просто да махнат етикетите и да пуснат стоките да постъпят в търговската мрежа. Вместо това стоките трябва да бъдат унищожени. Когато това се случи, огънят, в който те ще изгорят, трябва да бъде "екологичен", тъй като "унищожението на стоки, нарушаващи правата върху интелектуална собственост, трябва да се извършва в съответствие със законите на всяка страна и регулациите по екологични въпроси".
Анализирайки споразумението, канадският професор по право Майкъл Гайст казва, че "една от най-големите новини в договарянето през последните три години на ACTA е готовността на САЩ да отстъпят по интернет регулациите… Разпространеният проект е далеч от първата версия, като предложението за отговорност на посредниците като цяло е премахнато, а защитата на цифровото блокиране е много по-близка до съществуващите интернет ограничения на WIPO (Световната организация за интелектуална собственост), отколкото законът за авторските права в цифровото хилядолетие (DMCA). Като цяло главата за интернет трябва да се приема като провал на САЩ, които очевидно се надяваха да употребят ACTA като средство за налагане на DMCA извън границите си".
Съществуват обаче много други възможности за подли трикове, особено когато става дума за технически подробности или за въпроси като законово признати щети и как те да бъдат изчислявани. Това е особено валидно, доколкото договарящите ACTA са демонстрирали обичайното предпочитание към трансграничен износ на защитите на интелектуалните права за сметка на ограниченията и формулировките за коректна употреба.
След като няма повече насрочени нови сесии за преговори, представеният тези дни текст на ACTA е близо до окончателна версия на договора и като такъв вероятно ще бъде възприет, освен ако отделни страни не започнат да се оттеглят изцяло от споразумението.
По материали на чуждестранния печат

Стр. 15

в. Пари | Владислав БОГОРОВ, адвокат | 11.10.2010

Най-накрая след 20 години медиите са длъжни да обявяват собствеността си

Най-после задължиха вестниците да заявят кой ги издава! Като чуе тая новина, човек възкликва: а нима досега те не са били длъжни да го правят? Здравият разум подсказва, че един производител на стока или продавач на услуга не може да бъде анонимен. Щом това се отнася за чифт батерии в магазин за един лев, как може да не се отнася за един вестник? Това е нужно не само за да се носи отговорност, ако от публикациите са настъпили някакви вреди. Изискват го почтеността и авторитетът. Иначе сериозни медии са в положението на драскачите по интернет форумите и по стените на обществените тоалетни. Ако искат, ще се представят, а ако не искат, могат да се кръстят "Мики Маус", "Капитан Америка" или изобщо да не ползват име. Ще повярваме ли, ако на такова място някой се самопровъзгласи за професор и ни обяснява как да се лекуваме от рак? Разбира се, че не!

Засукани казуси

През 90-те водех дело срещу един пернишки вестник. Той беше обнародвал поредица от истории, които не просто съдържаха лъжи, но бяха съчинени от начало до край. Даже бяха обнародвани статии от името на лица, които не са ги писали!
И без закон за печата имаше текстове, по които да се търси отговорност. Законът за задълженията и договорите в членове от 45 до 49 позволяваше да се води дело както срещу автора на конкретния материал, така и срещу собственика на изданието. Основният ми проблем обаче не беше да докажа, че са настъпили вреди, нито че е налице причинно-следствена връзка между тези вреди и обнародваното, а да реша срещу кого да заведа делото! Самият вестник не беше юридическо лице и не можеше да бъде намерен в Търговския регистър. Звучи невероятно, но никой нямаше представа кой издава периодично издание, което всеки ден се продава свободно по будките, чете се от хиляди хора и дава авторитетни мнения по важни въпроси!

Задънена улица

Проблемът беше нерешим от нашето гражданскопроцесуално законодателство. Гражданският процесуален кодекс дава възможност на ищеца да изиска чрез съда документи от трети лица, които съдържат сведения кой е издателят. Но това е възможно едва когато делото вече е висящо. А за да бъде такова, трябва първо да се напише в исковата молба срещу кого е насочена тя. Не може първо да предявиш иск, а след това да изясняваш срещу кого си го предявил по простата причина, че в този случай няма да има иск. Искът по определение е искане да се осъди някое лице. Ако не знаеш кое е това лице, как искаш то да бъде осъдено?

Късметът проработи

Единствената причина, поради която успях с делото, беше късметът. По една случайност ми попадна текстът на договор, който съдържаше данните на лицето, което плаща на печатницата за производството на въпросния вестник. Това води до извода, че досега печатните издания у нас са били практически недосегаеми, колкото и да нарушават закона, освен ако сами не пожелаят "да се предадат", като обнародват името на своя собственик. Що за законодателство е това, което разчита на случайността и късмета? Като адвокат смятам, че такова законодателство и пет пари не струва.

Цензурата

В Република България няма цензура. Това е правилно. Но това не означава, че всеки може да обнародва в големи тиражи каквото си иска. Това следва от границите на свободното слово, което е установила нашата конституция. Тя казва, че правото да се изказва мнение и да се разпространяват сведения не може да бъде използвано за накърняване на нечие добро име. Възниква основателният въпрос: след като държавата не ограничава вестниците с цензура, кое ще им попречи да лъжат както си искат без оглед на последиците, които тези лъжи имат за "омаскарените"? Както е и в целия западен свят, преграда срещу такова недобросъвестно поведение са съдебните дела, които пострадалите ще заведат. Следователно държавата трябва да им осигури възможността да го направят.

Против

Някои възразяват, че законът нямало да изкара на светло олигарсите, които издават вестници с подставени лица. Това е така.
Но за гражданите е важно да има кой да им плати обезщетението. А дали това лице действително е издателят, или просто се е съгласило да бъде вписано като такова, е без значение за пострадалите. Така или иначе подобни дела са една пречка пред обнародването на слухове и лъжи.
Ние, юристите, наричаме такива подставени лица "сламени". Даже ако не олигархът, а неговият "сламен човек" понесе наказанието, стопански загубата ще е все за действителния издател. Защото занапред ще му струва повече да си намери някой, който е съгласен "да се води" издател на подобно печатно издание.
Поздравявам вносителите на изменението! На Народното ни събрание му отне цели две десетилетия да си свърши работата, но по-добре късно, отколкото никога.
За съжаление глобите от 1000 лв. са смешни. Съществува опасност да обезсмислят това добро начинание. Който се е заел със скъпата задача да издава вестник, няма да бъде стреснат от такива наказания.
***
Иначе сериозни медии са в положението на драскачите по интернет форумите и по стените на обществените тоалетни
В Република България няма цензура. Това е правилно. Но това не означава, че всеки може да обнародва в големи тиражи каквото си иска. Това следва от границите на свободното слово, което е установила нашата конституция

Стр. 18

в. Класа | Соня ВЪЛЕВА | 11.10.2010

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Има специализация в областта на електронните медии, медийното право и интелектуалната собственост. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация, член на Експертния съвет на СЕМ и член на Консултативния съвет по информационни технологии и съобщения към МТИТС.

- Г-н Камбуров, АБРО започна кампания в подкрепа на измененията в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), каква е нейната цел?

- Преди 10 дни АБРО обяви своята позиция за подкрепа на измененията в ЗАПСП, като същевременно стартира и мащабна кампания, която има за цел да покаже нуждата от промяна в нормативната уредба в областта на интелектуалната собственост. Нашите членове приветстват политическата воля на правителството за провеждане на реформи и в този сектор. Проблемите са много, натрупани са с години и това е поредният опит за тяхното разрешаване чрез законодателна инициатива. По време на мандата на проф. Стефан Данаилов като министър на културата също бяха изготвени подобни изменения, но шепа хора, които имат пряк финансов интерес от запазване на хаоса и статуквото, успяха да ги спрат. Показателно е, че същите хора и в момента извиват най-силния глас против предложения от Министерския съвет законопроект, като опитват да повторят сценария преди три години.

- Една от тезите на т.нар. креативен сектор е, че този законопроект ще убие българската култура и ще доведе до нищета носителите на права. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- След всички проведени срещи и разговори, които имах, установявам, че към този законопроект се подхожда с прекомерна доза популизъм и ниска степен разбиране на специализираната материя, което е удобен инструмент за манипулация на общественото мнение. Категорично мога да заявя, като член на широката работна група, която работи по предложените текстове в рамките на Министерството на културата, че над 90% от предложенията бяха изготвени въз основата на консенсус в рамките на групата, където участваха представители на всички дружества за колективно управление на права. Редно е да отбележим, че още в началото на работата ни, Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, напусна групата, защото не бе съгласна с начина на работа и по-скоро в това, че мнозинството се обединявахме около идеи, които тя не споделяше. Това бе поредният опит за демонстрация и шиканиране на законодателния процес. Времето показа, че той е неуспешен и именно от нея в момента се организират всички активности срещу измененията в закона. Лишени от логика са изказванията, че ЗИД на ЗАПСП ще убие българската култура и ще доведе до нищета носителите на права. Напротив – този резултат ще бъде постигнат, ако хаосът, който е в момента, продължи. От него страдат и правоносители, и ползватели. Но пак казвам, той е удобен за малко хора, които толкова яростно го защитават.

- Компенсационните възнаграждания станаха една от ябълките на раздора. Бихте ли обяснили къде е проблемът в тези текстове и защо можем да очакваме санкция от ЕС за него?

- Съгласно чл.26 от действащия закон на правоносителите се дължат компенсационни възнаграждания, които се отчисляват при покупката на празни носители – компактдискове, харддискове, а също така и на копирни и репрографски апарати. Двадесет процента от всички събрани суми следва да се отделят за фонд "Култура“ към Министерството на културата. За съжаление през годините поради различни причини текстът не е заработил, като за 17 г. са събрани само около 14 000 евро, които все още не са и разпределени, и нито лев не е постъпил във фонд "Култура“. Министерският съвет предлага заличаването на чл.26. Според представители на правоносителите това ще доведе до противоречие с правото на Европейския съюз. На заседанието на комисията по правни въпроси към Народното събрание въпросът бе дебатиран задълбочено, като заключението на цялата комисия, която прие законопроекта с подкрепата на всички политически сили, бе, че отмяната на чл.26 няма да доведе до противоречие с правото на ЕС. Моето мнение е в същата посока, тъй като европейската разпоредба дава възможност на държавите членки да предвидят изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане срещу справедливо възнаграждение за носителя на авторското право. Посочената разпоредба не задължава държавите членки да въвеждат такива изключения или ограничения. Директивата не определя и правилата за начините, по които следва да се извърши такова заплащане, поради което няма опасност да влезем в противоречие с нея или на България да бъдат наложени санкции. Отмяната на компенсационните възнаграждения не е експертен въпрос или юридически казус, а има повече икономически и политически измерения, които всяка държава отделно преценява. Доста от страните – членки на ЕС, преразглеждат своята позиция и временно или за постоянно замразяват работата на подобни текстове.

- Заподозрени бяха лобистки интереси, които стоят зад отмяната на този текст?

- Напоследък стана практика да се привиждат призраците на лобизъм зад всички текстове. За какъв лобизъм можем да говорим тук, когато този текст никога не е работил – неговото оставане или отменяне очевидно няма да облагодетелства или ощети никого. Но това е въпрос, който всяка държава следва да уреди самостоятелно в рамките на предписанията на европейското законодателство.

- В мотивите на законопроекта четем, че неговата основна цел е да уреди работата на дружествата за колективно управление на права, бихте ли коментирали тази част от текстовете.

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, свързани с представителността на този вид организации, и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за реален преговорен процес, от една страна. А от друга, възпрепятства създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Именно за това се наложи и изработването на такъв изменителен закон. С предложения проект се дава възможност да бъдат успешно и ефективно преодолени редица недостатъци и непълноти в действащия текст на чл.40. На първо място, това е определяне на тарифите на организациите за колективно управление на права – един доста спорен въпрос, който винаги стои на дневен ред. Предвидената процедура за утвърждаване на тарифите ще даде възможност за равнопоставеност между правоносители и ползватели, като с аргументите на двете страни ще има възможност да бъде запозната специална комисия, назначена от министъра Вежди Рашидов, която ще изготви доклад до него и му предложи да вземе решение за утвърждаване или не на проекта на тарифи.
На второ място, разрешаването на спорове – също основен въпрос, който спъва ефективното прилагане на закона. В резултат на дългогодишни спорове на няколко пъти по различни поводи системата за колективно управление е била пред колапс заради липсата на диалог и медиатор между страните. През последните месеци стана ясно, че благодарение на медиацията могат да бъдат разрешени спорове и да се стигне до подписване на рамкови споразумения.
На трето място, разрешава се въпросът при наличието на повече от една такава организация за един и същи вид права, с която ползвателят ще трябва да има сключен договор. Практически въпрос, който води до двойно и тройно заплащане за едни и същи права. Случва се така, че няколко организации претендират за възнаграждения за правоносители, които представляват – абсурден факт, който е реалност.
Предвидени са специални текстове за надзор върху организациите за колективно управление на права в унисон с европейската практика. Министерството на културата ще има възможност да осъществява надзор върху дейността на този вид дружества, защото именно в тях се пресича общественият и частният интерес. От една страна, там постъпват и публични средства от държавния бюджет, а от друга, ефективното функциониране и спазване равнопоставеността между членове и не членове са от ключово значение за развитието на креативния сектор. Предвиден е ежегоден отчет към Министерството на културата от този вид организации, за да има в максимална степен публичност и прозрачност в тяхната дейност и се избягват съмненията за манипулиране на събраните суми и тяхното разпределение, които често стават оправдание за неплащане.

- В своята протестна декларация някои представители на творческия сектор се обявиха против това държавата да им се меси в колективното управление на права и определяне на тарифите. Защо?

- България е единствената страна, в която няма такъв механизъм на надзор. Във всички страни – членки на ЕС, съществуват текстове, които даже стигат много по-далеч в посока детайлност на регулацията. Предлаганите изменения са крачка в правилната посока и ще дадат стабилност на сектора. Не мога да се съглася, че ще се стигне до прекомерна намеса от страна на държавата, а напротив – тя ще се върне в ролята си на естествен арбитър и регулатор на този вид обществени отношения. Ясно е, че не може да се продължава по сега действащата схема, защото тя не работи. Прозрачността и отчетността са задължителни. Оказва се, че той е един от най-непрозрачните и никой няма механизъм да провери какво се случва там. Още повече, министърът на културата няма правомощие да определя цената на труда на правоносителите. А той ще има задължението само да утвърди предложената от тях тарифа, ако са спазени формалните изисквания и са приложени необходимите документи, които да обосноват предложената стойност, така че излаганите аргументи против са напълно несъстоятелни и според мен прикриват други частни интереси, различни от тези на творците.

- Какви са очакванията ви по отношение на законопроекта?

- Целият медиен сектор изразява пълната си подкрепа към тази законодателна инициатива. Пряко ще следим законодателния процес, както и опитите той да бъде повлиян в една или друга посока от представители на чужди държави. Активно ще участваме в дискусиите по приемане на текстовете, като същевременно ще продължим своята кампания. Факт е, че не само медиите, но и представителите на големите работодателски организации, на ИТ бранша и на туристическия сектор оказват подкрепата си за предлаганите изменения. Категорични сме, че няма да позволим да се повтори сценарият отпреди три години, когато подобни предложения бяха немотивирано спрени.

Стр. 20