в. Застраховател прес | Славимир ГЕНЧЕВ | 30.09.2010

И професионалистът, и "обикновеният" читател дори само да прелистят течението на вестника през този дълъг период(който всъщност обхваща края на 20-и и началото на 21-ви век!), ще могат по заглавията на хилядите поместени в него материали – интервюта, репортажи, статии, дискусии, становища – да почувстват дъха и духа на времето. И на застраховането.
Няма събитие – от промени в законодателството (предприемани много пъти под влияние на пазарните реалности и на европейските норми или под натиска на застрахователите, които се бореха достойно със законодатели и надзорници за по-благоприятна бизнес среда, за да могат да бъдат и по-полезни на нарастващата армия от клиенти) през събития като конференции, семинари, "кръгли маси" и други дискусионни форуми (организирани в Свищов, София, Пловдив и другаде, често пъти с медийната подкрепа на вестника) до стотици празнични репортажи от годишнини, професионални празници и други радостни поводи, – на което да не е отделено подобаващо място.
Но редакционният екип никога не се е самозалъгвал, че направеното от нас е най-доброто и единствено възможното. Затова още в първия брой от петата година на изданието сме се обърнали към читателите си с въпроса какъв искат да бъде "техният вестник". Ето какво пише там: "Защото целта на екипа му е вестникът да достигне високите цели, които вие си поставяте, да е максимално полезен във всекидневието ви, да е хубав и търсен от вас и вашите клиенти. В постигането на тази цел пак ще очакваме горещата ви подкрепа. "
И сега впрочем бихме попитали същото…
Сега, в навечерието на поредната -девета по ред, национална конференция с международно участие по актуални проблеми на застраховането и осигуряването, която ще се състои (след двегодишно прекъсване, когато тя се провеждаше във Висшето училище по застраховане и финанси в София) отново в СА "Д. А. Ценов" – Свищов, е хубаво да си припомним, че на страниците на в. "Застраховател прес" са помествани през годините стотици статии, доклади и разработки на изтъкнати български и чуждестранни академични преподаватели, написани специално за вестника или изнесени по време на научни и научно-практически форуми.
Място във вестника са намирали и авторски материали на практици в застраховането и осигуряването, които са споделяли своите виждания за състоянието и развитието на съответните пазари.
Свои материали са публикували и съвсем млади специалисти, студенти и докторанти. Тази практика вестникът следва и днес, защото целта му е не само да бъде биограф на застрахователните дружества и историограф на новото българско застраховане, но и трибуна за всички, които са се посветили на тази професия.
Натрупаният нов опит в областта на застрахователната теория и практика, съчетан с традициите,завещани от основателите на застрахователното и осигурителното дело у нас, провокира съвсем естествено издаването на много нови трудове от отделни автори или колективи, посветени на тази тематика. Това бе не само необходимо, но и належащо с оглед на прогресивно увеличаващия се брой хора, посвещаващи учебната си подготовка и трудовата си реализация в тази перспективна сфера на икономиката и финансите. Така логично се стигна и до излизането неотдавна на първата застрахователна енциклопедия, дело на проф. Христо Драганов и директора на в. "Застраховател прес" Петър Андасаров.
Развитието на застрахователния пазар съвсем спокойно може да се нарече бурно. Мнозина сигурно вече са забравили, че преди 9 години – на 2 юли 2001 г., се състоя Учредителното събрание на новосъздаденото Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", с което се постави край на цяла епоха в застраховането-на дълто на България в ЕС и поемането, образно казано, от задължителната застраховка "Гоажданска отговорност", на застраховката "Зелена карта", в Националното бюро "Зелена карта" се записаха всички компании, които предлагат задължителните автомобилни застраховки.
Също през юли 2001 г. -девет месеца след създаването си – Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ) проведе своето второ Общо събрание, на което с нескрита гордост брокерите споделяха убеждението си, че " брокерът не е обикгогодишния монопол на "Булстрад" върху застраховката "Зелена карта". Още при учредяването в НББАЗ се включиха повечето от застрахователните дружества, а след влизаненовен посредник, както някои си представяха преди броени месеци. Той не е нито пето колело в застрахователния бизнес, нито чужд играч на пазара". Колко пророчески звучат сега тези думи, особено в светлината на факта, че днес на пазара работят повече от 300 брокерски фирми, които реализират близо 47 на сто от премийния приход в застраховането и доброволното здравно осигуряване!
След началото на пенсионната реформа (и дори преди това) в. "Застраховател прес" отблизо и подробно представя на своите страници състоянието и развитието на пенсионното осигуряване и дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, така както с приемането на Закона за здравното осигуряване и създаването на първите лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване – тяхното развитие и дейност.
Понеже настоящият ни брой излиза точно в навечерието на 1 октомври – професионалния празник на българските застрахователи, позволяваме си да им го честитим предварително с пожелание за живот, здраве и успехи в бизнеса въпреки проточилата се икономическа и финансова криза. А на празника ще бъдем заедно и ще отразим на неговите страници по достойнство събитието, както винаги досега.

(Следва)

Стр. 20

в. Галерия | Владимир НИКОЛОВ | 30.09.2010

Атанас Панайотов е шеф на издателство "Черноризец Храбър" и притежател на марката със същото име. Той е категоричен, че Съюзът на издателите всяка година връчва традиционните призове за журналистика със същото име в противоречие със закона.
Спорът му със Съюза на издателите е още от 2002 година. Тогава с него се свързва Радомир Чолаков, адвокат на групировката ВАЦ, която е собственик на всекидневниците "Труд" и "24 часа". Чолаков се опитва да го убеди да преотстъпи марката "Черноризец Храбър", която в бъдеще да бъде използвана само за цепите на организацията. Панайотов притежава марката от 1995 година когато прави своето издателство и започва да публикува книги на Евтим Евтимов, Надежда Захариева и Дамян Дамянов. Тъкмо Дамян Дамянов измисля името на издателството – "Черноризец Храбър".
Преди време Тошо Тошев кани Панайотов в кабинета си, където заедно със своя адвокат и много близък приятел Тодор Ненов му предлагат споразумение от 10 000 лева за преотстъпване на правата върху името. Издателят се съгласява, като в деня на подписването сумата изведнъж се намалява наполовина. Той отхвърля офертата.
След което завежда дело. Отговорът на Съюза на издателите е контрадело, което губи на най-висша инстанция – във Върховния административен съд.
Изведнъж обаче се оказва, че Панайотов вече не е собственик на марката. "Адвокат Ненов отиде при Костадин Манев, шефа на Патентното ведомство и двамата се разбраха по топла линия да отменят притежаваната от мен марка. Интересното е, че отменят собствеността само в единия от класовете, в които съм я регистрирал и който пречи за провеждането на церемонията за наградите"^ разказва Атанас Панайотов.
Когато установява, че вече не е собственик на марката, издателят търси отговорност от Патентното ведомство. Оттам му заявяват, че не го били открили и затова не е уведомен. По съвет на адвоката си Наталия Бошна-кова Панайотов обжалва решението.
В този момент Тошо Тошев, Венелина Гочева и Радомир Чолаков започват да твърдят, че за първи път се сблъскват с казуса на Панайотов и никога не са знаели за негови претенции. На масата за преговори главният редактор на "24 часа" споделя колко бедна организация е Съюзът на издателите и едва ли не със собствени средства финансират церемонията. Тошо Тошев отново му предлага 5000 лева с думите: "Ето, Наско, от джоба си ще ги извадя". Ядосаният Панайотов отговаря, че е запознат с финансовото състояние на съюза и няма да се подложи на подобно унижение. Отново се стига до дело в Софийския градски съд което съдия Ивайло Младенов гледа цели шест години. Накрая постановява, че раздаването на награди в никакъв случай не противоречи на търговския закон, а Съюзът на издателите не печелел от церемонията. "Това ми изглежда абсурдно, защото всяка година това мероприятие има поне двадесет спонсори, които редовно наливат в касичката. Публикува реклами във вестниците в замяна на своята щедрост. Всеки може да пресметне каква част от парите отиват за провеждане на събитието в Народния театър и каква – в джобовете на онези, които нямат 10 000 лева да ми дадат за да им отстъпя името", споделя Панайотов.
Той твърди, че и скулпторът Васил Маргаритов, изработил първоначалния вариант на статуетката, също е в тежък конфликт със съюза. "Те отказаха да му платят за труда, а ставаше въпрос за някакви 600-700 лева. На втората година престанаха да раздават неговата скулптура, но именно тя е регистрираната в съда.
Пак питам – как така Съюзът на издателите е дружество с идеална цел, като печели толкова много от спонсорство?"
Въпреки дългата съдебна одисея Атанас Панайотов не се отказва да търси правата си. Сега предстои да обжалва отново решението на Софийския градски съд.

Стр. 18-19

PRESS.dir.bg I 29.09.2010

Известният български журналист Николай Бареков ще бъде новият Директор на „Новините, актуалните предавания” и Дирекция "Продукция" на ТВ7. Телевизията има удоволствието да съобщи, че освен своите задължения като ръководител, г-н Бареков ще се завърне на национален екран с публицистичната рубрика "Барекадата" в рамките на сутрешния блок на телевизията. Договорът на Бареков с ТВ7 влиза в сила от петък, първи октомври.

Телевизията разчита с опита и амбициите си Николай Бареков да утвърди новините като наша запазена марка и да ги превърне в едни от най-гледаните от българските зрители. Предстои създаването на нови публицистични предавания под неговото ръководство, включително и превръщането на сутрешния ни блок във влиятелна трибуна за политически и обществени дискусии.

За ТВ7: ТВ7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари, 2010 г. ТВ7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит, телевизията има ефирно покритие в 58 български града. Програмата, която телевизията разпространява, е с изключително високо техническо качество, произведена, обработена и излъчвана изцяло в цифрова среда.
ТВ7 има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. ТВ7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1.

За допълнителна информация:

Ася Георгиева
PR Координатор
Тел.: +359 2 861 27 81; +359 2 816 27 40
Моб: +359 885 208 849
e-mail: asya_georgieva@tv7.bg
Web: www.tv7.bg 

в. Show | 29.09.2010

Журналистът Иван Гарелов беше поканен за водещ на "Байландо", но отказа на продуцентите на предаването. След първия съдебен сблъсък между Мистър "Панорама" и Нова телевизия, когато беше отстранен от шефския пост на Новини и актуални предавания, той отново съди медията заради обида от предаването "Господари на ефира".
Днес Гарелов прави безпощадна дисекция на политиците и медиите пред "ШОУ.

- Новият сезон по телевизиите започна с програми, посветени на хора и деца с физически проблеми – "Байландо" и "Великолепната шесторка". Смятате ли. че тази тематика може да е обект на шоу?

- Точно когато започнаха тези програми, се получи потресаващото съобщение, че 283 деца са починали в домове. На фона на бодряшкото отчитане какво сме направили, жестоката истината е съвсем друга. Затова възприемам тези предавания като много позьорски. Ако в България едно дете е умряло от недоглеждане, ние сме за убиване. Затова мисля, че грижата за децата не трябва да е обект на конкуренция, на рейтинги, на търсене на публики. Не може да се търси с това рейтинг. Цинично е. Не може с това да се състезават. Има фалш в цялата тази работа.

- Изтече информация, че вие също сте бил канен за водещ на "Байландо". Вярно ли е?

- От продуцентската къща, която прави предаването, ме поканиха за водещ. Аз им отказах Веднага.

- Защо?

- По три причини. Едната бе, че ми предложиха заплащане, с което щеше да е по-добре да водя без пари. Падаше се по 200-250 лв. на вечер, при положение че за 3 месеца трябва да се откъснеш от всичко. Просто нямам това свободно време. И понеже те са хора, които разбират само езика на парите, аз им посочих тази причина. Но има още две. Едната е, че имам други идеи и планове и това щеше да ми попречи. И третата е, че нямам доверие на екипа на "Биг брадър", че ще успее да направи нещо позитивно, без да завъртят интриги и конфликти. Лошото беше, че след като им отказах, те пуснаха по медиите, че Гарелов се натискал, имал мерак да води и т.н. Напълно ме възмути това, че си правят реклама на мой гръб. И не бих споменал пред никого, че сме имали разговори, защото това е конфиденциално, ако те не го бяха разгласили.

- Имате стар конфликт с Нова телевизия. Съдихте се с нея. Изгладиха ли се вече отношенията ви?

- Този стар конфликт не пречи на нашите отношения. Ако всичко друго беше наред, щях да приема предложението. Аз подадох жалба в Комисията по етика в СЕМ, която се произнесе, че аз съм несправедливо засегнат. Става дума за предаването "Господари на ефира", което искаше да ми връчи "Златен скункс" заради това, че са спрели предаването "Вот на доверие" по bTV. Те се държаха много грубо – удряха по колата ми, не ми позволяваха да тръгна, бяха агресивни, просто се чувствах като човек, нападнат на улицата. Само че ние с Нова телевизия имаме споразумение от предишния път, в който ги съдих. Когато видяха, че ще ги осъдя, те поискаха да запишем в споразумението, че ако някой засегне, или обиди честта на другия, му дължи 50 000 долара. И аз заявих, че те са ме обидили и ги дадох на съд заради това, че нарушават нашето споразумение. Първата инстанция потвърди моето искане, втората го отмени и сега делото е на трета инстанция. Първия път бях подал иск само за 15 000 долара, тъй като нямах достатъчно пари да внеса по иска, но докато чаках, събрах парите и сега подавам за 50-те хиляди.

- А като сравнявате старта на двете благотворителни шоупрограми по BTV и по Нова телевизия, каква е оценката ви в чисто телевизионен план?

- Чисто телевизионно всичко изглежда много по-вяло от предишен път. Бях поразен от това, че много хора просто не могат да пеят. Маргарита Михнева например винаги е претендирала, че е певица. Като станеше дума за това, винаги изпяваше една македонска песен, и то перфектно, но се оказа, че тя просто не може да пее. Иво Инджев изобщо не може да пее, както и Тони Радичев. Във "Великолепната шесторка" имаме едно прерутинирано водене на Ани Салич, много е над нещата. Рутинно е и воденето на Жоро Мамалев в "Байландо" – той не си знае текстовете, отиграва ги просто ей така. Затова не съм удовлетворен професионално и започва да ми става досадно, че се въртят едни и същи неща по едно и също време с един и с ъщ фалшив патос, с една и съща мелодрама, която вече минава границите на добрия вкус.

- След като БНТ се сдоби с ново ръководство, се чу. че може да се върнете там. Водите ли такива разговори?

- В БНТ са много заети хора. Там заседават от сутрин до вечер. С предишното ръководство се води някакъв разговор. Сега има такъв разговор и с новото.

- Вие продължавате ли да гледате телевизия?

- Избирателно. Гледам новини, едно-две политически предавания, защото повечето ме дразнят, хващам по нещо от сутрешните блокове, гледам международни спортни състезания и хубав филм, ако има. Риалити шоу не гледам, не ме интересува. От цялото съществуване на "Биг брадър" съм гледал общо 7 минути – първото влизане на участниците и малко от "ВИП брадър", когато участваше Емо Кошлуков, Аня Пенчева и една от сестрите в Либия, но те страшно се изложиха.

- А как ще коментирате това, че в началото политиците се дърпаха да участват в такива предавания, а сега с удоволствие пеят, танцуват и изобщо се държат като шоу мен и?

- Такъв е животът. Те си имат някакви "интелигентни" съветници, които им казват, че това са гледаните предавания и е хубаво да се появяват там. Така Сергей Станишев се появяваше в "Комиците", Елена Йончева пък танцува и тогава мe разиграха фарс, защото Вече не бяха заедно.
Аз много уважавам Елена, тя е мой кадър, но да мамиш хората, за да правиш пиар на един партиен лидер, беше много нечестно. Видях и Иван Костов да лази в едно предаване – този авторитетен човек се мъчеше да бъде артистичен и се проснал на пода в студиото и правеше лицеви опори. Комична гледка!

- А изпитвате ли вътрешно удовлетворение, че след 37 години съществуване "Панорама" тъй и не се промени от времето, когато вие бяхте неин автор и лице?

- Схемата на "Панорама" е схемата на прехода, която вече е изчерпана. И не е важно кой води такова предаване. Лично аз не бих водил вече тази "Панорама".

- След толкова години в медиите как според вас свършва медийният комфорт за властта?

- Това обикновено става на втората година от управлението – надеждите на хората се изчерпват и те стават по-критични, премиерите се затварят в себе си, заобикалят се със съветници, които започват да ги зомбират. При сегашното правителство обаче всичко се развива по-бързо, защото сме в криза и решенията трябва да се вземат много бързо и бързо се вижда кой какво може. За една година всичко е ясно. Но положителното е, че Борисов има животински инстинкт за нещата, които са в негова вреда, и успява много навреме да реагира. Затова ако сега направи голям ремонт на кабинета, ще постигне големи плюсове, отстранявайки хората, които му носят негативи. Защото не е възможно този министър с перчемчето – Трайков, да отговаря и за икономика, и за енергетика, и за туризъм, а сега се е заел и с "формула Г. Минусът на премиера обаче е, че той се нагърбва да решава всичко, а министрите нямат самостоятелност да провеждат собствена политика, гледат да му се харесат, а когато сбъркат, стоят като насрано дете, а Бойко пристига като Батман и оправя нещата. Но това, че се е превърнал в многоръкото божество Шива, видимо го уморява и това вече се забелязва -проявява изнервеност, видимо остаря, попрегърби се. Напрежението започва да му личи.

Стр. 26

сп. Мениджър | Иван ХАДЖИВЕЛИКОВ | 05.09.2010

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО-СЛОЖЕН МОМЕНТ от организирането на произволно избран фестивал е неговото комуникиране. Представете си колко усилия "похарч-ват" организаторите по привличането на звездни имена, стиковането на всяка една програма, та дори и внимателното селектиране на кетъринга за уж скромните кафепаузи. Много, много усилия. Дотук добре, но как да съобщят на най-съществената фестивална част – тълпата – да дойде до мястото на събитието, заделяйки минимум два-три дни от ценното си парипечелещо време? Афиш – къде? Радио -кога? Послание – какво? Въпроси, които не обезкуражават ентусиастите. А фестивалните хора са хора ентусиасти, обединени от идеи. Е, няма как в такъв случай да липсват идейни кампании, нали? По света, та дори и у нас добрата новина е, че ентусиазмът някак си там успява да се рекламира. Нека сега бръкнем в торбата с хрумките и да видим кой фестивал как се показва на хората.
***
Не плачи за мен, Аржентина! Ама някой друг път. "Плач" е заглавието на рекламата, пожънала овации в Кан по-рано това лято. Conill Saatchi & Saatchi, Torrance, California, захапа именно този израз на емоции. Мъж оставя телефонната слушалка и избухва в сълзи – естествено, на фона на декор, докато режисьорът го вдъхновява, че годината е лоша за аржентинския футбол. "Лоша година за футбола ни. Добра година за киното ни. Фестивал на новото аржентинско кино 2009." Нали не сте забравили, че именно аржентинската драма "Тайните на нейните очи" взе последния чуждоезичен "Оскар".
***
Labase, Mexico, търпи не една и две критики за преекспонираната тема с "очовечените" животни за фестивала за храна с морски произход на веригата ресторанти "Ла Вела". Факт е обаче, че този похват работи. Най-малкото е леко изненадващ. Текстът, съвсем в реда на нещата, е също не много оригинален: "Знаеш, че я обичаш". Морската храна, не женския пеликан.
***
Закъде сме без бирен фестивал, а? И за да избягаме далеч от европейската познатост, попадаме в Нова Зеландия. Тамошният бирен фестивал е в деня преди Св. Валентин. Местният офис на DDB съвсем невинно обединява двете неща с перфектно изпълнение и заглавие "Влюби се отново".
***
Международен кулинарен фестивал в Сидни – звучи много добре, нали? Е, тамошните рекламисти от Whybin/TBWA са се постарали нещата не само да звучат, а и да изглеждат добре – страните са представени от флаговете си, "овкусени" от традиционните им храни. Текстът е излишен.
***
Една от основните цели на всеки фестивал е поощряването на туризма. През ноември сред неземните красоти в Рамтек, Индия, се провежда музикално-танцовотеатралното джамбуре, кръстено на мистичния санскритски поет Калидас. От Mudra съвсем буквално са хванали спатиите на клиента си и са решили нещата, събирайки всичко, казано дотук, в едно цяло.
***
На рок фестивалите първо е шумно, после са всички други хубости. Немците ги знаят тези работи, а от BBDO решават визията на "Рок в гората" в град Нордхайм по смешен начин, показвайки ни раздразнените от шума (и боклуците) горски обитатели. Погледите им са достатъчно красноречиви и без умна фраза.
***
Барселонското метро трупа имидж сред ъндърграунд публиката е организирането на фестивал за късометражно кино. Там, на място, под земята. Годзила, акулата от "Челюсти" и Кинг Конг (като едни истински чудовища) се пробват да се вмъкнат, но от Ogilvy & Mather ги срязват с хедлайна: "Големите филми не стават за тук".

Стр. 107, 108, 109

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.09.2010 

Мястото на събитието се променя. Но то пак трябва да има връзка с това, което компанията иска да каже на гостите си

НЯМА ДА ВИ ИЗНЕНАДАМ, като кажа, че мястото е изключително важно за всяко специално събитие. Всеки, бил на коктейл в хамбар или на парти на покрива, дълго си спомня за него.
Но за да се избере и подготви едно нетрадиционно пространство, е нужно време, наистина много време, което клиентите обикновено не предоставят на тези, на които възлагат организацията. Но ако сте истински професионалисти, трябва да имате поне два-три скрити коза, за да не бъдете никога изненадани и да не разочаровате дори и най-претенциозните клиенти. И още нещо – провеждането на специално събитие на нетрадиционно място изисква и смелост. Ще кажете, това пък защо? Защото трябва да ти стиска да поемеш риска да поканиш хората някъде, където не са свикнали да ходят. Ако пък гостите са по-консервативни, рискът става още по-голям.
Традиционните места се знаят, затова и няма да се спирам на тях. Преди да се върна на идеите, които можем да реализираме у нас, ще разкажа две случки – една европейска и една американска.
Преди няколко години бях гост за 50-годишнината на една холандска компания. Представители на фирмата от цял свят бяха поканени с половинките си в Холандия за тържеството. Всички знаехме, че трябва да сме официално облечени и да слезем във фоайето на хотела точно в 18,00 часа. Това беше предварителната информация. И в уречения час една група хора от всякакви националности и религии се събрахме и зачакахме. Ужас в очите на мнозина се изписа, когато ни казаха да се качим в автобусите, които бяха спрели пред хотела. Пътувахме, без да знаем накъде, около час. Изведнъж спряхме
в средата на нищото, ама буквално на нищото, пред един огромен хамбар. Щом започнахме да слизаме, наизскачаха социално слаби възрастни хора, които започнаха да просят. След миг, прекрачвайки прага на хамбара, се озовахме на едно суперлуксозно място, където започна самото тържеството. Изискано корпоративно парти, което никой от присъстващите няма да забрави именно заради мястото. Един хамбар насред полето.
Пак преди няколко години, месец след пожара в дискотека в Провиданс, САЩ, се оказах сред тези, които ще присъстват на специално събитие с цел набиране на средства за семействата на пострадалите младежи. Отново изискване за официално облекло (чудесен повод да си купя нов тоалет от Америка) и загадъчно намекнато място. Театърът в Провиданс. Да, казах си аз, логично е на театър да отидеш официално облечен. Но какво установих, когато стигнах там – театърът бе затворен, а ние, гостите, бяхме пренасочени към мазето. Да, мазето. Там, където се пазят декорите, костюмите и какви ли още не интересни антикварни вещи. Всички те бяха използвани за декор на пространството, но най-впечатляващото бе, че в центъра на това мазе имаше малка ледена пързалка, на която всеки можеше да покара кънки. Никога няма да забравя това събитие. Както и първото, за което ви разказах.
Но нека се върнем у нас и на различните идеи за провеждане на събития. Едно интересно място са подземните гаражи, тъй като самите те са новост за нашия начин на живот. Особено са подходящи за провеждане на ревюта, музикални партита, литературни четения или на събития с акцент върху различни модни тенденции и ъндърграунд културата. Допреди няколко години може би и шатрите бяха различно място за събития, но прекалено много фирми ги използват и вече сякаш привикнахме с тях.
Но пък има места, на които почти никой не е рискувал да проведе своето тържество. Например на покрива на някоя от новите високи сгради – първо, гостите ще имат уникална възможност да се качат и да видят града от птичи поглед, и второ – малцина с авантюристичен дух биха пропуснали да си покачат адреналина. Като говорим за височини, се сетих и за Водната кула в София, която напоследък е място за различни форуми. Прекрасен повод да разгледаш самата кула отвътре, която иначе е затворена за посещение.
Друга малко по-нестандартна идея са превозните средства – влак, самолет, яхта. Те могат да се наемат и да се превърнат в уютно и приятно място за вашето събитие. Ако успеете да убедите клиентите си, предложете им разходка с дирижабъл. Не е евтино, но си заслужава, ако наистина искате да впечатлите гостите си. А и медиите ще отразят събитието с удоволствие.
Разбира се, идеите, свързани с места извън града, са блазнещи, но при тях е добре изключително внимателно да прецените доколко поканените са склонни да пътуват. Не е рядкост да се наемат извънградски красиви вили и къщи за специални събития. И като казах къща, се сетих за една от най-известните -къщата на Big Brother. Това е друг интересен похват – официално тържество в студио на нашумяло телевизионно предаване. Всеки човек изпитва определена доза любопитство да види откъде се излъчва любимата му игра или риалити шоу. Може
да затворите улица. Малко по-сложно е като организация, защото ще ви се наложи да изискате не едно и две разрешителни, но в името на добрите идеи никога не трябва да се отказвате.
И все пак каквото и да решите, помислете предварително добре. Мястото трябва да е свързано преди всичко с това, което искате да кажете на гостите си – ако застъпвате идеята за опазване на околната среда, изберете едно наистина зелено място. Може да се огледате за красива поляна, планина, езеро и т.н. Сега е модерно да се казва за тези места не "на зелено", а "на синьо". Просто защото се организират направо под голямото синьо небе. Ако искате да направите среща за размяна на визитни картички, може да помислите за печатница. Ако показвате новия си сервиз за коли, организирайте събитието именно в него, както това направи Toyota наскоро. Събития са се провеждали и в помещения в заводи и фабрики, в недостроени офис сгради и на още какви ли не места. Най-хубаво и оригинално е да създадете сами своето пространство. Поканете някой визуалист с нестандартно виждане и той може да превърне и най-обикновено хале с четири стени във вашето място на мечтите. Съобразявайте се обаче преди всичко с мечтите на клиентите си, защото именно те осигуряват бюджета.
Но оригиналността не може да бъде самоцел. Мястото трябва да е подходящо, уютно и да има връзка с онова, което искате да кажете. То може да промени изцяло самото събитие, да го направи уникално или да го провали.
И все пак има традиционни публични места, които българските компании все още не са използвали достатъчно за своите специални събития. Това са библиотеките, книжарниците, по-малките музеи, обсерваториите, зоологическите градини, голф клубовете, конните бази, колодрумите… изреждането може да продължи още, но ще спра дотук. И преди да ви оставя да довършите сами списъка с интересни места, само ще кажа, че мястото е важно, но най-важни си остават гостите. Те ще са тези, които ще разказват и ще споделят впечатленията си от вашето събитие.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.09.2010

В едни случаи ще ви свърши страхотна работа, но в други може да ви изиграе лош номер

ПОНЯКОГА ПО СРЕЩИ и семинари човек придобива натрапчивото чувство, че търговците или маркетинговите и пиар специалисти говорят като вентрилози*. Уж артикулират правилно, уж се стараят да казват смислени или убедителни неща, а от устата им излизат едни и същи банални и предъвквани изрази, все едно са на запис.
Този своеобразен корпоративен вентрилоквизъм най-често показва практическата употреба на един доста популярен жанр в комуникациите, в тези случаи използван по безобразен начин. Този жанр условно може да бъде наречен "корпоративна презентация" и се родее с няколко други, с които едновременно са отглеждани и захранвани в просторните климатизирани офиси, чиито прозорци не се отварят – в прекия и преносния смисъл. Истината е, че в редица ситуации той върши страхотна работа на убеждаващия агент, друг път успява да му изиграе доста неприятни номера. Дали ще се случи първото или второто, зависи най-вече от преценката на ситуацията – подходящи ли са мястото и публиката за подобен тип взаимодействие, а също и от правилната употреба на езика, стилистиката и терминологията.
Повечето от нас, живеещите и ловуващите в климатизираните офиси, имат доста добре развити сензори за разпознаване на жанра на корпоративната презентация. Няколко са основните признаци. Първо, по своята структура той много прилича на жанра на вълшебната приказка – животът и подвизите на героя са близки до живота и дейността на компанията. Само където функциите завръзкатрудности-вълшебство-борба-победа най-често при корпоративната презентация са заместени със създаване-развитие-предимства-продукти-постижения. Второ, налице са краен брой елементи, без които почти никоя корпоративна презентация не минава. Това са кога е създадена компанията (и от кого), мисия или нещо подобно, някакъв международен ракурс (я диплома, я афилиацийка), колко са уникални продуктите, неизчерпателен списък на клиентите. Има и елементи, които блестят с това, че почти винаги отсъстват. Например цената, особено когато става въпрос за предлагането на нестандартизирани услуги – консултантски, финансови, а също и такива в областта на рекламата и пиара. Или съвсем конкретните ползи от всичко изброено за евентуалните бъдещи клиенти. И трето, най-важното: в стилистиката на корпоративната презентация диалогът с публиката се води от първо лице, множествено число и става въпрос най-вече за компанията, а не толкова как това изглежда през очите на потребителя. Иначе казано, прожекторът е насочен към говорещия, акцентът е поставен върху това коя е компанията и какви постижения има, а не какви са нуждите на слушателите и как може тя да им реши проблемите. Независимо от това колко пъти са използвани изразите "клиенти", "полезно", "нужди" и други, в жанра корпоративното "ние" брутално е изтикало в ъгъла далеч по-скромното и емпатично "за вас". Разбира се, това само по себе си не е трагедия.
По-лошото е, че този жанр не се среща само в преговорите или в презентациите за пред клиенти и контрагенти, прилежно подвързани в PowerPoint. Елементи от него може да бъдат разпознати в много други нетипични ситуации – по време на пресконференции, на партита, в супермаркетите, във форумите в интернет и т.н. Когато в едно интервю на въпроса "Защо нарекохте продукта си по този начин?" мениджърът отговаря "В нашата работа ние винаги сме се ръководили от принципа за максимално удовлетворяване на нуждите на клиентите…", това не е интервю, а корпоративна презентация. Ако на един конкурс за пиар постижения презентаторът говори не за реализираната кампания, а кога е създадена агенцията – това е корпоративна презентация. Ако в един блог или форум се появи коментар със съдържание, подобно на следното: тези са пълни нещастници, има много други фирми на пазара, които могат да свършат добра работа, такава е и нашата (следва линк към сайта), това е корпоративна презентация. А сега се опитайте да пренесете едни такива отношения към хипотетично запознанство в бар например и ще видите как момчето говори за това в кой квартал е израснало, какъв е размерът на бицепса му или какво е съотношението руси/черни гаджета, които е имал преди това. За онагледяване показва таблица или графика.
Както при всяко нещо, добрата употреба на този жанр има своето време и място. Навсякъде, където има пленена публика, готова да приеме нещо ново и знае, че ще чуе "няколко думи от нашия спонсор", презентацията може да бъде разгърната в пълния й стилистичен блясък и всичките му там таблици и графики. Колкото по-интересно и диалогично, толкова по-добре. Когато компанията е спонсор на дадено събитие и в пакета може да бъде включена презентация на дейността, предложението си заслужава. Особено много работа вършат случаите, когато се разисква съвсем конкретен казус и как дадена компания или организация го е разрешила. Това позволява тя да бъде представена в най-добрата й светлина, без и дума да се отваря за предлаганите услуги, брой клиенти или година на създаване. На големите международни форуми (най-вече в областта на корпоративните комуникации) това е стандартна практика, но за съжаление у нас този подход все още не е получил достатъчно широко разпространение. Другият вариант е презентацията да съдържа информация по темата и тенденции и като илюстрация на това да се дават примери от практиката на компанията. Да, в тези случаи презентаторът трябва да положи допълнителни усилия – вместо готовите създаване, развитие, услуги и таблици той трябва да разнищи казуса в детайли и умело да изтъкне капацитета на компанията. Което изисква аналитични умения, мислене в перспектива и най-вече време – може би заради недостатъчността на последното повечето презентации следват обичайния капсулиран модел.
Проблем обаче има, когато жанрът на корпоративната презентация започва да се вмъква измежду други презентации, преследващи по-различни цели. Например на семинар, посветен на етиката в консултантските услуги, за лектор е поканен мениджър от водеща компания в бранша. Той започва да говори колко е важна етиката в бизнеса, анализира тенденции и малко по малко, сякаш по терлици, започва да разказва как неговата фирма спазва етичните принципи, как клиентите печелят от това и ако публиката се заплесне, мимоходом споменава и за нродуктовото портфолио. Или на въпрос кога според него браншът ще приеме свой етичен кодекс, той отговаря, че в неговата компания отдавна са възприети етичните принципи, формулирани от еди-кое си отвъдморско светило. Всичко това е далеч и от темата, и от етиката въобще. Защото обикновено в такива случаи лекторът е поканен в качеството си на експерт в областта, а не на представител на компанията, за което той е длъжен да държи сметка. Вярно, всеки човек има няколко неразчленими социални роли, но ако аз съм пиар специалист, шофьор, баща, гмуркач и най-добрият барман за 2002 г., трябва ли на един форум за комуникации да говоря за коли, деца, шнорхели и коктейли?
Още нещо: ако някой ще говори за компанията си и услугите, той би трябвало да си плати на организаторите. И накрая публиката обикновено посреща с ледено безразличие тези полупрозрачни продажбени напъни. Което ги обезсмисля.
Особено непрепоръчително е корпоративната презентация да прозира по време на формални и неформални браншови събирания и на академични форуми. в първия случай съществува реална опасност реакциите да бъдат прекалено близо до онази реплика за краставичаря и краставиците, а и за зла беда нечие бдително око ще съзре в нашия асортимент някоя добре спаружена краставица и доволно ще я размаха пред всички. Във втория случай упражнението освен грозно е и безсмислено, защото, общо взето, сред аудиторията рядко се срещат потенциални клиенти. А да мрънкаме как университетите пускат неподготвени за практиката специалисти и в същото време да занимаваме студентите с неща, които могат да прочетат на сайта ни, най-малкото не е джентълменско.
Казано накратко, употребата на жанра на корпоративната презентация е добра, когато е на място и е дозирана в подходящи количества. Както и при всеки друг жанр -на мач псуваме, но пред клиентите едва ли бихме го направили. Преди време имаше един редакционен коментар за вулгарността на вестникарския език, който започваше с изречението "Езикът се изплези". Съпоставката е повече от очевидна.
* Вентрилок (фр.) – артист, който говори, без да използва устата си, извличайки звуци от корема си, като че ли се произнасят от кукла, която той държи.

Стр. 96 – 97

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 05.09.2010

Или какви са резултатите от синергията в големите компании на българския телевизионен пазар – "Би Ти Ви медия груп" и групата "Нова телевизия", които обединяват по 5 канала

ТЕЛЕВИЗИИТЕ СИ ПРИЛИЧАТ със зърнопроизводството по това, че засяват наесен. Тази есен в България е особено интересна, защото през зимата пазарният лидер Би Ти Ви смени собствеността си – "Болкан нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок продаде канала на СМЕ (Central Europian Media Group) на Роналд Лаудер. Така най-гледаните български телевизии се концентрираха в две по пет – две много големи групи с по пет канала. Първата е СМЕ и притежава Би Ти Ви, bTV Comedy, bTV Cinema и купените през лятото на 2008 г. Pro.bg и Ring tv. Втората е шведската MTG (Modern Times Group), която през юли 2008 г. направи сделка с гръцката "Антена" за "Нова тв", прибавяйки я към купените преди "Диема", "Диема 2" и Diema Family, а през тази пролет пусна "Нова спорт" на мястото на музикалния ММ. През изминалите месеци СМЕ преструктурира телевизиите така, че да постигне синергия, оформяйки "Би Ти Ви медия груп", а през септември-октомври се очакват новите програмни схеми и предавания, които трябва да вдигнат рейтинга и рекламните приходи. Това естествено изправя пред предизвикателство групата "Нова телевизия", която имаше две години за реорганизация. Подробности през август не са известни – дебненето е до последния момент, защото по традиция двете големи телевизии имат навика да се конкурират с един и същ тип предавания. Има обаче достатъчно данни, за да се проследи какво се случи на пазара след оформянето на "2 по 5" и спечели ли българският зрител от това. Наблюдението на аудиторията, което прави социологическата агенция GARB, показва, че през първата седмица на август съотношението е повече от две към едно. "Би Ти Ви медия груп" държи 42,7% от телевизионните зрители, а групата "Нова телевизия" -19,4%. в челната тройка на класацията по канали – Би Ти Ви, "Нова", БНТ, няма съществени размествания през последните години, като изключим юни-юли, когато заради Световното първенство по футбол БНТ се качи на второ място за няколко седмици. Има обаче съществен спад в аудиторията на "Нова телевизия" – за една година пазарният й дял е намалял с повече от 10%, т.е. вече е наполовина по-нисък. Според седмичните статистики на GARB през първата година след като стана собственост на MTG, "Нова" увеличава зрителите си, а през втората – от есента на 2009 г. насам, ги губи и дори пада под резултата си от края на юли 2008 г. Същата е тенденцията при каналите "Диема" и Diema Family, малко нагоре е "Диема 2". Това означава, че на практика шведската компания не успява да използва мащаба, за да повиши ефективността на каналите си и да привлече аудитория.
Обратната е тенденцията при американската група -Би Ти Ви не само увеличава собствения си пазарен дял, но и умножава зрителите на присъединените през зимата два канала. в сравнение с миналата година съществен ръст има при Pro.bg, с по-малко, но все пак нагоре са Ring tv и bTV Comedy, заела през есента на 2009 г. мястото на GTV. Успехът при Pro.bg до голяма степен се дължи на интеграцията с репортерите на Би Ти Ви и на общия редакционен мениджмънт. Още е рано обаче да се правят генерални изводи, че българските зрители са спечелили от обединяването на 5 канала в СМЕ. Първо, защото пазарните дялове на 4-те телевизии извън лидера са малки (3-1%) и може бързо да настъпи обрат при недобре преценена програмна схема или даже след края на един сериал. И второ, има теоретична опасност "Би Ти Ви медия груп" да повтори лошия опит на групата "Нова телевизия" – първата година възход, после падение. Този риск силно зависи от конкуренцията, защото данните ясно показват, че преливането на зрители е главно между каналите на американската и шведската компания. Много важно е също къде е границата на интеграцията между 5-те програми, защото прекрачването й може да отблъсне зрителите от повторението на едни и същи лица, творчески идеи и стилове. Фундаментална истина за медиите е, че интересът на аудиторията трудно може да се предизвика и задържи с маркетингови трикове, ако няма качествено съдържание. Месечните класации на най-гледаните предавания, които прави TNS/TV Plan, обясняват какво се случва с пазарните дялове на големите телевизии. Топ 50 продължава да е окупиран от Би Ти Ви, само отделни рубрики на "Нова" пробиват в дъното на ранглистата. "Нова" не е успяла да привлече достатъчно силен зрителски интерес със скандалните си риалити формати. Въпреки конфликтите около Big Brother Family най-добрият резултат на шоуто е 17. място и 11,4% рейтинг (процент от всички българи над 4-годишна възраст). През април то се изкачва до 12. място, но с повече от двойно по-висок рейтинг са турският сериал "Листопад" и състезанието "България търси талант" по Би Ти Ви. През май мястото пак е 17., през юни вместо да се увеличава, краят на предаването привлича едва 7,8% от зрителите.
Ако има някой печеливш от скандал, в "Нова телевизия" това е само "Шоуто на Иван и Андрей". След прословутото интервю там с финансовия министър, предизвикало едва ли не политическа криза заради въпроса на водещите за някакви милиарди на президента Георги Първанов, за които Симеон Дянков не отрече категорично, предаването успя да пробие в топ 50, макар и в дъното на класацията. То обаче си остава далеч зад конкурентното "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви, което от години е около 10.-11. място. Между 45. и 50. място понякога влизат "Горещо", по-рядко коментарните "На четири очи" и "Темата на Нова", понякога филми. Твърдо не само след аналогичните предавания по Би Ти Ви, но и след БНТ са новинарските емисии и сутрешният блок на "Нова". Колкото до програмата на Би Ти Ви, няма съмнение, че там огромна заслуга за повишения пазарен дял на телевизията имат сериалите – турските "Листопад" (57% пазарен дял през юни, като тук пазарен дял означава частта от зрителите, които са гледали телевизия в този час) и "Двама завинаги" (48%) и българският "Стъклен дом", който стартира през април с 41% и през юни стига 43%. Въпреки че телевизията премести "Цената на живота" от праймтайма в 11 ч. преди обед, слуховете за отмирането на турските сериали са преждевременни – преди рокадата пазарният дял на този сериал е 40%. Все пак няма да е лошо, ако американският собственик на Би Ти Ви инвестира през новия сезон и в някакви други филми. Меко казано, досадно е от сутрин до вечер по телевизията да се търкалят само турски сериали. Ако пък го направи "Нова", вероятно ще успее да вдигне пазарния си дял.
За зрителите е от значение как ще се развият двете големи телевизионни групи на българския пазар в следващите сезони. в края на 2012 г. по план трябва да настъпи цифровизацията. По закон е ясно, че на мултиплексите ще бъдат качени (освен БНТ) телевизиите, които сега имат национално ефирно покритие. От "Би Ти Ви медия груп" достъпни за всички ще станат Би Ти Ви, която има право на още 3 канала, т.е. bTV Comedy, bTV Cinema и Ring tv, които сега са кабелни, и Pro.bg, която си има собствен национален ефирен лиценз.
Групата "Нова телевизия" ще има право да качи самата "Нова" плюс трите "Диеми", но като голям клиент няма да е проблем да се договори и за "Нова спорт", още повече че Съветът за електронни медии ще трябва да предпише на собствениците на мултиплекси какви тематични канали са длъжни да пуснат – музикални, спортни, новинарски и т.н. Накратко – обречени сме да гледаме тези телевизии сред 20-ината, които ще бъдат качени на мултиплекс. Заради всичко това е изключително важно как американските и шведските собственици ще успеят да развият телевизиите си през следващите две години. Ще бъде голяма загуба за зрителите, ако съдържанието им остане близко по качество на това, което върви сега. Тогава обаче няма да е валидно оправданието, че пазарният им дял е нисък, защото по кабелите са достъпни само за част от аудиторията. Целият досегашен опит показва, че добра програма не се прави бързо. Справка – Тв7, която повече от година има ефирно покритие в почти цялата страна, призната е за национална (и има автоматично право да се качи на мултиплекс), но въпреки усилията на професионалисти почти не успява да вдигне пазарния си дял.
Ако не започнат да инвестират навреме в програмите, каква ни е ползата от това, че две от най-големите световни телевизионни компании са на българския пазар?

Стр. 114 – 115

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 08.08.2010

Днес продуктът ни е това, което световната търсачка казва и показва за него. Малките срещу големите в мрежата

СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ДУМИТЕ на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"? Искам да ги използвам, за да кажа, че колкото повече новите технологии се развиват, толкова повече нови начини за комуникация се появяват.
Можем да кажем и че колкото повече светът се глобализира, толкова повече компаниите разширяват своите пазари. Но също така, че колкото повече светът се променя, толкова повече се затрудняваме в неговото разбиране и толкова повече е невъзможно да работим, както сме работили досега.
Неслучайно книги със заглавия, които съдържат думи като "край", се издават все по-често. Само ще припомня емблематични заглавия като "Краят на историята" на Фукуяма и "Краят на рекламата, каквато я познаваме" на Серджо Зийман. Няма да продължавам. Но списъкът е дълъг.
Наистина правилата на играта вече не са същите. И трябва да ги знаем, за да имаме шанс да спечелим тази игра.
Какви са промените и как малките и големите компании се адаптират към новата комуникационна среда? Разбира се, няма да мога да спомена всичко, а и не знам дали някой изобщо може да го направи. Но ще се спра на онези, които предоставят реална възможност за конкуренция.
Без съмнение едно от основните предизвикателства пред бизнеса е скоростта на разпространение на информацията и нейният глобален обхват. Само няколко секунди са необходими, за да напишеш нещо, да го публикуваш от мобилния си телефон и тази информация да стане буквално достъпна за всеки с връзка към интернет, без значение в коя точка на света се намира. Това, което компанията прави в Северното полукълбо, мигновено може да предизвика реакция в Южното и обратно. И тази скорост заставя всички, свързани с изтеклата информация, да реагират възможно най-бързо.
Работното време буквално става 365 дни в годината, а на всеки 4 години – по 366. Скоростта всъщност не пречи на никого, когато става въпрос за добри новини, но изобщо не ни харесва, когато те са лоши. И тук идва съществената разлика между големите и малките.
От опита досега можем да кажем, че големите компании реагират по-бавно, отколкото малките. Пирамидалните структури в корпорациите нерядко пречат за светкавична реакция, а тя понякога е от изключително значение. За пример можем да посочим закъснелите изявления на представителите на BP при разлива в Мексиканския залив и гневните и лавинообразни реакции на засегнатото местно население в социалните мрежи. Като добавим и последвалото високомерие на британската компания и веселите разходки с яхта на нейния изпълнителен директор – ето типичен пример за тежка криза на репутацията, тръгнала от онлайн средата.
Втората голяма разлика е в наличието на реални участници в комуникацията. Какво правеха досега големите – реклама в традиционните медии, промоции, директен маркетинг и т.н.
Мнението на потребителя се превръщаше основно в обратна връзка, с която невинаги се съобразяваха. Днес обаче мнението на потребителя е навсякъде и той сякаш иска да си навакса за всички тези години мълчание. И говори всичко, което си мисли – и добро, и лошо.
Е, да, но свикналите на медиен комфорт световни гиганти не обичат да чуват тези неща и много често се опитват да заглушат гласа на потребителя. В новата социална среда това най-често се обръща срещу тях. И тук примери колкото щеш. Светата троица на американската автомобилна индустрия – General Motors, Chrysler и Ford, бяха сред първите, които усетиха негативите на новите комуникации. Но и едни от първите, които успяха да се пренастроят и да възвърнат разклатеното клиентско доверие. И сега "шумовете" от всякакъв вид серийни повреди тръгват все повече от комуникационните отдели на автомобилните централи.
Малките бизнеси пък никога не са имали възможност да заглушават и затова не се и опитват. Те на практика дори са облагодетелствани от новата ситуация, защото имат голям шанс да се чуят добрите думи за тях, които иначе не добиваха публичност.
Но това, което според повечето специалисти е най-голямата разлика в променената среда и поставя малките в по-изгодна позиция, е, че сега не са необходими само високи бюджети, а се изисква отдаденост. Неслучайно думата, която най-често се среща в книгите, посветени на социалните мрежи, е "обвързаност". В малките компании нещата доста често са по-скоро лични, отколкото по-скоро бизнес, и всеки е силно емоционално обвързан с това, което прави.
И на тази група сплотени колеги, които нерядко са и близки приятели, им е по-лесно да бъдат искрени, да бъдат активни и да отделят от времето си, за да се обвържат с потенциалните потребители.
В разговорите, които се случват във всички социални мрежи, хората градят доверие, а доверието много по-лесно се гради между хора, отколкото между човек и фирма. В малките компании много по-лесно се дава свобода на общуване посредством социалните медии с потенциалните потребители. Големите компании тепърва започват да се отварят и да създават условия за своите служители да участват в разговорите, които така или иначе се случват онлайн.
Това не е лесна ситуация. Тя е нова и в нея потребителите и малките компании се справят по-добре от големите бизнеси. Най-ясно това се вижда при медиите. Много сайтове и блогове имат по-голяма аудитория от авторитетни традиционни медии.
Разбира се, това правило си има изключения, но за първи път световните медийни корпорации не са водещите в промяната, а тези, които я следват.
Другата сфера, в която малките показаха на големите, че в новата среда има значение само размерът на социалната ти мрежа, е музикалният бизнес. Неизвестни групи и изпълнители качват парчета онлайн и намират своята публика. Стига, разбира се, да предлагат качествена музика.
Със сигурност всеки може да даде примери от своята практика. И всички трябва да се замислим върху това как правим своя бизнес. В целия този ред на мисли не искам да кажа, че няма големи компании, които се справят чудесно в новата социална среда.
Все пак за никого не е тайна, че днес продуктът ви не е това, което вие си мислите за него, а това, което Google казва и показва. Много промени може още да се изредят. Но според редица анализатори тези промени на практика са връщане към основите, когато хората са вземали решения само чрез общуването си с други хора, без намесата на медиите. С тази разлика, че днес можем да общуваме без мястото да ни ограничава. Склонна съм да се съглася и съм от онези, които виждат оптимистичната страна на промените. Просто големите ще трябва да се върнат при потребителите и отново да се включат в разговора, докато малките никога не са спирали да го правят. Кой ще се окаже по-добър събеседник, ще разберем след време.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 08.08.2010

Замисляли ли сте се как ще се промени маркетингът, когато бизнесът се върне към растеж

ЛЕСНО Е БИЛО някога да си Жул Верн. Пишеш романи, пълни с чудеса на техниката и полет на човешката воля и фантазия, нещата се сбъдват след около век и те обявяват за гений, фантастиката е благодатно поле за творчество. Не така стоят нещата днес и с по-късите срокове, в които се опитваш да предвидиш какво ще се случи. Всички приемат абсолютно насериозно какво си казал и злопаметно запомнят твоето предвиждане. Ако стане: "Е, ясно си беше за всички, че така ще стане…"; ако не стане: "Хайде, и тоя анализатор много отворен го раздаваше, а нищо не позна…". И все пак реших да напиша този текст с огромния риск много от нещата по-долу да не се сбъднат – в рекламата, медиите и пазара на потребителски стоки. Тъй като за цели бизнеси и бизнес модели съм много скептичен, че могат да се възстановят, дори е по-добре да не "позная". Ползата от подобен полуизследователски, полуесеис-тичен опит е като от романите на Жул Верн – добре е човек да се замисли, че това, което ще се случи в по-слабо обозримото утре, е само логичното последствие от добре известното вчера и силно зависи от това, което сме решили да направим днес. Затова да опитаме – къде конкретно, къде малко по-мъгляво – да си нарисуваме българското потребителско общество към момента, когато кризата е отминала и се връщаме на коловоза на растежа -може би с пътнически, а не с експресен влак, но все пак без голямо закъснение и в правилната посока. Ще го направя през собствения си поглед на един овластен потребител – "овластен", защото имам възможността едновременно да потребявам и да създавам продукти за потребление.

Потъващият кораб на рекламата

Да си го кажем направо – рекламата никога няма да бъде такава, каквато беше… Сами разбирате, че с това имам предвид – в близко (следкризисно) бъдеще нещата няма да станат по-добри за рекламните агенции.
Дискаунт моделът, който превзе търговията на дребно, се готви да помете приятно изолираните в свой собствен свят рекламисти -натискът за цени, обвързани с резултати, и обратното тепърва започва. И с възстановяването на икономиката можем да очакваме само да ескалира – въпросът е с какви темпове. Увеличаването на продажбите до нивата отпреди кризата или над тях изобщо не значи, че рекламните агенции ще могат да коригират цените си към предкризисните нива. Дори напротив – подобряването на бизнеса на рекламодателите ще ги накара още по-стръвно да търсят икономии – а най-лесният начин за това определено е насочването на маркетинговите усилия към подходи, които водят към непосредствено увеличаване на продажбите. А "спонсорираните остроумия" определено не са сред тези подходи…
Искате данни и доказателства?! От началото на 90-те години на 20. век всеки проспериращ бизнес търси начин да намали непосредствените си разходи, да съкрати персонала и неговите социални придобивки – работата с по-гъвкави ценово и като ефективност рекламни агенции е отличен начин това да стане сравнително безболезнено за самата структура на производството и маркетирането. Налице е дори обратната на традиционната логика тенденция – колкото по-добре вървят нещата с продажбите и печалбата, толкова "по-наведени" са доставчиците, подизпълнителите и консултантите… Апропо, последните може и да излязат като печеливши от този процес на "живително окастряне", давайки идеи за това как да бъдат направени себеподобните им излишни!
Песимистична прогноза: сливания и фалити на агенции, огромен брой съкратени служители, трайно преструктуриране на маркетинг бюджети към директно стимулиране на продажбите, натиск върху цените на рекламното обслужване, спадане на качеството на обслужването.
Оптимистична прогноза: шанс за нови независими играчи на пазара, предлагане на нов тип рекламно обслужване (ориентирано към резултатите), децентрализация на медия купуването, профилиране на агенциите, оптимизиране на рекламните разходи на фирмите.

Четвъртата власт в подчинение на пазара

Да си го кажем още по-направо – и медиите вече никога няма да бъдат такива, каквито бяха… Отливът на аудитория поставя под съмнение оцеляването на някои от тях. В крайна сметка дебелите учебници по маркетинг разглеждат първостепенната роля на медиите като "търговци на аудитории". Гадно, нали?! Но нека не разглеждаме медиите като жертва. Много от тях удобно и приятно търгуваха с влияние, щедро финансирани от своите рекламодатели. Проблемът е, че тази търговия остана в миналото и влиянието вече има нови центрове -новинарски и анализаторски сайтове в интернет, бизнес издания и жълта преса. Конвергенцията към интернет платформите и търсенето на нишови аудитории дори в масова медия като телевизията е вече на дневен ред. Дори държавната БНТ стъпи върху глобалната мрежа в борба за по-млада и активна аудитория. За съжаление престижът и заплащането на професиите, свързани непосредствено с медийната продукция, и особено на журналистиката са сериозно разклатени. Обединяването на медии ще предизвика съкращения и ще централизира и без това не особено конкурентния пазар.
Все пак можем да кажем, че българската медийна среда следва световните тенденции, и то с темпове, които не се харесват на собствениците на медии. Бягството на аудиториите към онлайн медиите се случва с много по-бързи темпове, отколкото би се харесало на "офлайн медиите". Медийното съдържание в последните отдавна е с качество на дискаунтър (да не кажем – битпазар), а цените за рекламните форми все така си стоят в категорията на лукса.
Все пак очакванията са, че преразпределението на медийния пазар ще следва именно промените в търсенето на аудиториите. Трябва обаче и маркетолозите, и специалистите в областта на медия планирането да се откажат от опитите да прилагат стереотипни модели в анализа на аудиториите. Така например особено желаното "пленяване" на "млади-образовани-активни-жители-на-големи-градове-25-49" вече не става с механично наливане на пари в прайтайма на националните телевизии. Хора, които прекарват голяма част от деня си пред компютъра, комбинирайки работата и забавленията, едва ли търсят още 3-4 часа пред телевизионния екран като почивка и развлечение… За сметка на това все още намират някои фейсбук апликации за забавни.
Песимистична прогноза: продължително "поевтиняване" на медийното съдържание, излизане от пазара на големи играчи (особено при всекидневниците), девалвация на журналистическия труд, грубо вмешателство на корпоративни интереси в медиите, натиск на държавния цензурен апарат.
Оптимистична прогноза: намаляване на цените за реклама (привличане на по-голям брой средни и дребни рекламодатели), увеличаване на безплатното за аудиторията съдържание в интернет, обвързване на цените за реклама с пазарните резултати от кампанията, нови форми на журналистическа изява в рамките на променената медийна среда (книги, блогове и др.).

Конституиране на влиятелния потребител

Дискаунтърите вече дадоха стартовия сигнал на промяната -евтино, отвъд границата на това, което останалите търговци считат за възможно. Питате се дали скоро в моловете ще се появят
Магазин за 1 лев/долар/евро?! Залагам на "ДА" – особено в провинциалните, и изобщо не се шегувам! Този добре познат на Европа модел набира скорост и в България. Веригите тепърва ще проведат гладиаторска битка на търговски модели и тактическо планиране, но като цяло потребителите ще са облагодетелствани от техните агресивни методи за набиране на приблизително лоялни клиенти. "Приблизително" е важна дума – българинът като цяло обича да си губи времето и да си прави дребни сметки – има достатъчен брой хора, които са готови да обиколят три хипермаркета за разлика в цената на някоя стока до левче – при това с 20-годишната си кола, която е изхарчила гориво за 3 лева… Ловците на промоции вече са налице – в широк възрастов и подоходен диапазон. Не всички претенденти за вниманието на такива потребители ще оцелеят, но е голяма вероятността за повечето от тях – българинът обича да се чувства победител "на дребно" и дискаунтърите идват точно за да удовлетворят подобно очакване. Молът и дискаунтърът са двете страни на една и съща монета – добър вариант за хора с малко пари и големи желания.
Баби седят на кафе и хамбургер в "Макдоналдс"?! Разбира се, още повече че пенсиите им стигат именно за точно толкова "глобално меню". А и внуците им вече отдавна са ги превърнали в редовни посетители…
Затова е време за всички, които искаме да пофлиртуваме с нашенския патологичен консуматорски модел, да направим усилие и да дадем нещо честно като сделка – ако очакваме от хората да пазаруват кисело мляко за 9 ст. и банани за 80 ст., в потребителската кошница ще се появят ни повече, ни по-малко само тези неща. Честна сделка е да дадеш повече качество в малко по-голямо количество, запазвайки цената; честна сделка е да възнаградиш повторната или рутинната покупка с нещо, което хората още не са опитвали в ежедневието си или дори не подозират, че съществува. Повярвайте – никой не се чувства добре от сделка, в която двете страни по условие губят -всички знаем, че в киселото мляко за 9 ст. няма мляко, но и също така сме убедени, че неговото съществуване като пазарен феномен е ограничено във времето. Остава само да започнат да го произвеждат и в Китай.

Светът търси своята

нова резервна валута. Тя е стара като същия този свят, неподвластна на мръсните трикове на централните банки и се нарича "доверие". Добрата новина за всеки бизнес е, че повечето държави са се отказали да натрупват доверие като регулатори на честната търговия и просперитета. Емитентите на доверие са всъщност фирмите и обществените организации, които са готови да заемат освободените от държавата позиции. И за да не теоретизираме твърде много – седемте листовки на супер- и хипермаркети в пощенската ви кутия са много по-добра потребителска защита, отколкото която и да е федерация, комисия, задруга и т.н.
А бъдещето?! За него не се безпокойте – то винаги е било и ще бъде все така несигурно, сравнено със спомените ни за миналото.

Стр. 96 – 97, 98