www.avtora.com | 2010-02-13

Вече е ясен част от актьорския състав на новия български сериал "Стъклен дом", който ще се завърти в ефира на bTV тази пролет.

Една от емблемите на българското кино и театър Стефан Данаилов ще бъде гостуваща звезда в телевизионната сага.
Зрителите ще имат възможност да гледат и други популярни български актьори като Юлиян Вергов, Калин Врачански, Елена Петрова, Яна Маринова, Стефка Янорова, Красимир Ранков, Георги Кадурин.
Младото поколение в сериала ще бъде представено от Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Радина Кърджилова и др.
"От опита ми във филма ‘Мисия Лондон’, където работих с актьори, снимали се във филми на Гай Ричи и Ригли Скот, мога да заявя, че нашите актьори не отстъпват по нищо нито като визия или пък актьорски талант и възможности", коментира изпълнителният продуцент на "Стъклен дом", Димитър Митовски.
Заснемането на сериала започва на 15 февруари, като част от снимките ще се осъществят в столичен мол, тъй като съдбите на героите са свързани с него.
Зрителите ще следят историите в живота на няколко поколения, които ще преминават през драматични обрати, любов, интриги и ще стигат до комични и забавни моменти, но изцяло лишени от "сапунен" привкус.

Научи още за сериала "Стъклен дом">>

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-02-13

Евгени Димитров е фотожурналист с 20 год. професионален стаж, собственик на фотографска агенция. "БУЛФОТО". Завършил е журналистика и преди основаването на агенцията е работил като фоторепортер и журналист в първите свободни български вестници. През 2000г. стартира "БУЛФОТО", чиито снимки публикуват почти всички БГ медии. Сред клиентите на агенцията за корпоративно снимане са гиганти като Глобул, Каменица, Майкрософт, Сиско, ОББ. Евгени Димитров е в журито на много от престижните български фотоконкурси и иницира обучения, свързани със събитийната фотография.

Представете си идеалното събитие – престижно място, много гости, десетки медии, камери, клиент, който сипе комплименти за организацията… Въпреки многото светкавици, на другия ден в пресата и Интернет няма много снимки, представителните личности са излезли с гръб на репортерските кадри, от събитието липсват основни моменти. Как е възможно, се питате, при наличието на толкова много професионални снимащи?
Организирането на събития е най-динамичната област на връзки с обществеността. Семинари, бизнес закуски, пресконференции, представяне на нови продукти, коктейли, фирмени партита … всичко това е ежедневие за ПР специалистта. Съобразителните професионалисти изпипват всеки детайл в подготовката с много творчески усет, но…. често подценяват въздействието на визуалния имидж -снимката. "Клиентите са склонни да похарчат "неприлична" сума пари за кашонче уиски, но с мъка отделят от бюджета си за фотографско обезпечаване на събитието и съобразяването на сценарий, осветление и декорации с камерите. Нерядко в ролята на фоторепортер влиза представител на ПР агенцията или фирмен служител", разказва Евгени Димитров, управител на "Булфото" и лектор на първия курс "Как да направим събитието подходящо за снимка", организиран от консултанта Стоян Стоянов в МЗ College миналата година. Снимката е най-бързия и точен носител на информация за вашето събитие, затова не оставяйте този елемент на случайността. Отсичането на художествения образ чрез фотокадър, изборът на гледна точка, зрителния и смислов център са фотографски техники, подвластни на опитното око. Дори да разполагате с висок клас техника за заснемане, по-добре се доверете на специалист. Умението да се формулират точни изисквания към наетия фотограф и създаването на подходящи условия за фотоотразяване, е още един лост в ръката на организаторите за постигане на контрол върху ситацията и изпълнението.

Фотографското документиране на събития

От особена важност при повечето събития е медийният шум, който търсим. Добрият снимков материал би осигурил по-широко медийно отразяване и подходящ ПР ефект. Ако добре композирани и брандирани кадри намерят място в медиите, успехът и признанието от страна на клиента ще е още по-голямо. Вътрешнофирменият протокол също изисква прецизно заснети кадри за леснодостъпна визуална хронология. Техническото документиране на определени параметри е полезен изобразителен материал за отчетност и коректив.
"Фотокадър от презентация за наш клиент впоследствие стана рекламен принт", коментира успеха на една събитийна снимка Евгени Димитров.
Съветите на фотограф може да са ви от полза и при предварителната подготовка на терена и съобразяването му с камерите.
Все още няма изградени стандарти за работа с фотооператори при отразяване на събития, независимо дали става дума за наемане на вътрешен фотограф, или по отношение на фоторепортерите, поканени да го отразят. Големи чуждестранни фирми по-често отчитат важността на този елемент от пъзела и поставят категорични изисквания към изпълнението на визуалното отразяване. Наличието на фирмен бриф, относно изискванията за заснемане, изключително улеснява фотографската работа, особено при снимането на по-динамични събития, но е "рядкост в практиката, дори на големи компании", категоричен е специалистът. ПР агенциите, които разбират необходимостта от професионално визуално отразяване, настояват клиентите им да предвидят наемането на фотограф в бюджета на събитието.

Ангажирането на фотограф

Наемането на професионален фотограф ще даде още по-добри резултати, ако го въведете в предварителната подготовка. Ако има сценарий, дайте му копие. Обозначете "героите" на събитието, лицата, от които са необходими портретни кадри, по колко различни кадъра от сюжета се изискват.
Не забравяйте да уточните крайния час, преди който фотографът не бива да си тръгва, както и изисквания към облеклото. Ако сте предвидили засилена охрана, задължително представете фотографа, за да избегнете недоразумения. Запознайте го и с основните действащи лица, за да не се смущават от неговото присъствие.
Уточнете техническите параметри на заснемането. JPEG форматът е удобен за транспортиране на файлове, със същата резолюция, но в пъти по-малък от TIF или Bitmap.
"Стандартът, който с времето успяхме да наложим, за подаване на снимки към пресата е 2000 пиксела по дългата страна на кадъра ( 3000 пиксела за списания ) и компресия 8 на Photoshop", уточнява Евгени Димитров.
Съветът на специалиста е в прескита да подберем 10-те най-добри кадъра – с портрети на участниците и ключови моменти от събитието. Настоявайте фотографът да ви ги предостави непосредствено по време или след края на събитието, за да сте подготвени за своевременното им разпространение. Пълната версия на снимковия материал следва да получите на завършен брандиран носител.

Фотогеничното събитие

В музей или стандартна конферентна зала, заведение или друг специфичен интериор – не забравяйте да съобразите мястото с изискванията за неговото сполучливо фотоотразяване.

Погрижете се за хореографията

Маркирайте сюжетно важните моменти, които си струва да бъдат заснети – връчване на награда, подписване на договор. Ако корпоративните цели го изискват -брандирайте тези зони.

Психологическа подготовка

Имайте предвид, че заставането "лице в лице" с камерите е стресиращо за повечето хора. Отделете време за имиджова психологическа подготовка и инструкции според сценария. В някои телевизии т.нар. stage manager разяснява на участниците как да се движат пред камерите. Обучението по медийно поведение* би било ценен актив. "Снимал съм протоколно управляващи директори на големи корпорации, преминали школи за медийна подготовка. Много непринудено и без елемент на преднамереност, с поведението си те улесняват фотосесията", разказва Евгени Димитров.

Осветлението – най-голям препъни камък

Насрещното осветление обърква техниката, води до винетиране, обмазва кадъра, предупреждава фотографът. Друго важно условие е в задния план на обекта да не попадат огледала или стъкла, които връщат светкавицата. Наличието на допълнителни източници на осветление биха придали интригуваща светлина, обем в разработката на фона.

Разполагане на рекламните материали и лога

Уточнете с фотографа към кого са фокусирани логата. Ако е по-важно да се гледат от хората в залата, разполагайте ги no-нависоко, ако е нужно да влизат в кадър – на нивото на очите. Мястото им е там, където се развива действието като спазите дистанцията на материалите от обекта на снимката. Покритието на винилите задължително трябва да е матово, за да не дава рефлекс – основна грешка, която се допуска от повечето организатори. Добавете предмети в кадър -едно сравнително скучно и абстрактно събитие може да стане интересно от фотографска гл.т., ако се онагледи.

Осигурете "въздух"

"Резервирайте" предварително позицията на камерите и фотоапаратите, за да осигурите достатъчно пространство за фоторепортерите, които ще присъстват. Това е шанс за тях да направят своите добри кадри, а за вас да постигнете сполучливо фотоотразяване и добър ПР ефект. Опитайте се да избегнете предмети между камерите и обекта на снимане. Затварянето на масите в П-образна форма също създава неудобство при заснемането. "Разбира се , тези аспекти по-лесно се контролират на пресконференция, отколкото на
терен", обобщава управителят на "Булфото".

Съобразете физическите особености на главните действащи лица

Организирането на събития е задача с много условности. Ето още едно – не поставяйте много ниски до много високи хора на подиума за снимка. Ако "звездата" на събитието е висок 150 см., по-добре намерете фотограф със сходен ръст.

Пресконференция

В отразяването на най-разпространеното корпоративно събитие има няколко ключови момента. Задължително е да имате кадър от откриването – хората са още на крак и влизат в залата. Снимките са много по-раздвижени и най-често намират място в пресата. Конферентният панел е неизменния втори план. Снимка – леко отстрани – би осигурила максимално пълен кадър. Част от фоторепортажа на конферентно събитие е бизнес чата – хората говорят, разменят визитки и т..н.
Интересни кадри биха се получили, ако преди да заемат места на конферентната маса, участниците застанат прави за минута, разменяйки си реплики. ‘Тази игра на непринудено поведение също помага за фотогеничността на събитието, от вас зависи да я предвидите", казва Евгени Димитров.
Във всяко събитие се търси определена гледна точка – ако организирате изложба са ви необходими кадри на хора, които гледат даден експонат; местата с повече завои ще осигурят атрактивност при отразяването на test drive, а при карането на писта се търси динамика в снимката. Автомобилна презентация не може да мине без привлекателни промоутърки и ако това ви кара да се усмихвате, замислете се дали това не е кадърът, който ще даде приоритет на вашите снимки при медийното отразяване на темата.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за неудачно позициониране на логото на клиента спрямо мястото на камерите по време на събитието. Долу в дясно се вижда фоторепортер, който снима основния герой -Ицо Хазарта. Зелената стрелка сочи линията на насочване на фотоапарата, а зеленият правоъгълник – приблизителния му кадър. За съжаление, в него няма и следа от бранд. Логото е високо горе и встрани, което е "нефотогенично". Вдясно се вижда кадър от събитието, изрязан, както би се появил във вестника.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Преместване на банера минути преди събитието точно зад гърба на спортния министър осигури на клиента визуално включване в много медии, включително и при ползване на снимката като архив.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Неправилно построяване на осветлението – фонът е по-осветен от основния обект. Манекенката е осветена неравномерно – в средата има светло петно, краката и долната част на роклята остават в сянка. Такава снимка влиза само с много тежко "лобиране".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за удачно позициониране на логото на клиента – и при силно изрязан кадър, то остава вътре. Неправилен е обаче материалът, от който е печатан фона – лъщи и се набръчква, което оставя усещане за нещо временно и евтино.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Подходящо избраният момент и място, където красавиците да опипват главния редактор на Плейбой, както и самата идея за подобно нещо в сценария дадоха сигурно включване на събитието в медийния "адженда сетинг".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Пример за сполучливо включване на предмети в медийния мизансцен.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Артистично раздвиженото осветление придава обем на събитието и прави кадъра ефектен и бляскав.

Стр. 95, 96, 97, 98

сп. Sign Cafe | Кристиян ПОСТАДЖИЯН, преподавател в НБУ | 2010-02-13

Този път поводът за статията дойде буквално от една чаша кафе Lavazza, поднесена с традиционните за компанията късметчета*. На моето късметче пишеше следното: "Не се крийте от проблемите – разрешавайте ги със замах".

Хората са казали много правилно, че рекламистите нямат работно време и място и сигурно са прави, защото когато прочетох какво пише на късметчето ми, веднага се замислих отново за рекламата и проблемите в нея. И си зададох въпроса: възможно ли е нещата да са толкова лесни, както е обяснено на този моден придатък към чашата кафе. Може ли да убедим рекламодателите да не се крият от проблемите си, а да ги разрешават със замах? И тогава всъщност осъзнах, че това сигурно би могло да се случи, но за целта рекламодателите трябва преди всичко да разбират проблемите си. Защото е трудно да разрешиш един проблем, ако дори не го осъзнаваш.
Рекламодателите в България често виждат най-вече оперативните си и ежедневни проблеми, а не стратегическите, които са много по-важни.
Вече съм убеден в това. Почти всеки рекламодател се вълнува много повече как да реализира предстоящата си продуктова промоция, тв спот или дори производството на 1000 листовки, а не доколко въпросната промоция, тв спот или листовки изобщо са правилната форма на комуникация с неговите потребители.
Всъщност много често рекламодателите не познават дори достатъчно добре своите потребители. Изборът на целеви аудитории често се прави на база на субективни фактори и лични виждания, които не винаги се припокриват с реалната пазарна ситуация.
Основната препоръка тук е, рекламодателите да не пропускат важните стратегически въпроси в маркетинга като позициониране, сегментиране и избор на целева аудитория, защото тяхната съвкупност определя ефективността на всяка последваща стъпка в сферата на комуникациите. А тогава, когато го правят, да не смятат този процес за скучна теоретична част, предшестваща готиния творчески процес.
Защото всяка грешка при позиционирането и избора на целева аудитория впоследствие се мултиплицира многократно чрез реализирането на рекламната дейност.
Друг неосъзнат проблем на рекламодателите е разпокъсаността на комуникацията.
Живеем във времена, когато интегрираната комуникация е повече от необходима. Потребителите се сблъскват със стотици, дори хиляди послания всеки ден и ако една марка няма последователен и единен образ във всички комуникационни форми, то потребителите трудно могат да я отличат в общия фон, камо ли да изградят един асоциативен образ.
Какво обаче пречи на рекламодателите да реализират подобна единна комуникация? Отново концентрирането в ежедневните проблеми, за сметка на по-генералното мислене. Когато един рекламодател мисли за отделните си рекламни активности "на парче", то е много трудно да ги обвърже в една последователна политика и реализация.
Правилна преценка за това, което се случва с рекламните активности и резултатите от тях.
Тук рекламодателите срещат най-големи затруднения – как да преценят какво всъщност се случва с марката им, как да оценят начина, по който потребителите възприемат отделните форми на комуникации, и изобщо има ли някъде проблем в целия този процес. Рекламодателите често се сблъскват с данни и твърдения, как всичко, което се прави с тяхната марка е повече от гениално (поне на теория), но въпреки всичко очевидно някъде проблем има. Най-често това проличава от продажбите. От съществено значение тук е рекламодателите да идентифицират точния проблем, за да потърсят и начина на разрешаването му.
Какво всъщност е нужно, за да може един рекламодател да напипа точните си проблеми?
На първо място, провеждането на маркетингови изследвания определено подпомага значително този въпрос. Всяко проучване може да очертае основните проблеми пред една компания, нейните марки и продукти. Необяснимо е, когато
рекламодателите инвестират стотици хиляди лева в реализирането на една медийна кампания, но "спестяват" незначителни на този фон средства за проучвания, които могат да отговорят на въпроса има ли някакъв проблем в начина, по който потребителите възприемат и реагират на въпросните реклами. И дали изобщо кампанията е насочена към правилните хора в правилното време.
Превъплъщаването в ролята на клиент също може да подпомогне правилното разбиране на реалните проблеми.
На трето място, често проблемите са много по-забележими за хора, които не са част от компанията. На пазара съществуват достатъчно маркетингови агенции, които могат да бъдат ангажирани с търсенето на реалните проблеми на компанията и нейните комуникационни активности, за да се потърси впоследствие и адекватното им решение.
И вместо заключение, този път ще завърша с една мисъл, която говори достатъчно сама по себе си – "осъзнаването на проблема е първата стъпка в неговото разрешаване". Дано тази мисъл се превърне в начин на мислене и поведение на повече рекламодатели.
*В декемврийския брой на сп. SIGNCAFE отделихме внимание на т.нар. product placement. И тъй като тогава пропуснахме да отбележим статиите, като още една форма за реализацията на този похват, го правим сега….чрез product placement на марката Lavazza – без тяхното предварително съгласие, но с най-добри чувства от наша страна – все пак техните късметчета родиха идеята за тази статия.

Стр. 78, 79, 80

сп. Sign Cafe | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13 

Така наречените "scam ads" не са ново явление в рекламата. Имат си и други имена – в Испания ги наричат "truchos", в Бразилия – "fantasmas". С тях може да се направи, но и да се загуби кариера. Има различни дефиниции за "scam ads". Роб РеЙЛИ, партньор и изпълнителен директор в Crispin, Porter a Bogusky и председател на Art Directors Club, ги определя като реклами, които са създадени специално за да бъдат подадени като ентри за фестивал. Според The One Show това са реклами, пуснати само веднъж по телевизията, и то в късните часове, а излъчването им е платено от агенцията, която ги е произвела. Организаторите на Cannes Lions причисляват към "scam ads" и реклами, които са със спорно съдържание и могат да навредят на бранда, въпреки че са достатъчно интересни като идеи, за да спечелят награда. Всички обаче се обединяват около становището, че "scam ad"e реклама, която не е била одобрена от клиента
или такава, която е била излъчена /публикувана/ само веднъж с единствената цел да отговори на условията за подаване на ентрита на фестивалите.
Според някои, няма нищо лошо в създаването на такива реклами, защото фестивалите награждават креативността, а не повода за проявата й. Според други явлението символизира обсебеността на рекламния свят от наградите, признанието и светлината на прожекторите на церемониите на "рекламните Оскари". Това поражда и въпроса интересуват ли се криейтивите дали рекламата, създадена от тях, продава, или не. Според Мат Милър, президент и главен изпълнителен директор на Association of Independent Commercial Producers (aicp), която наскоро включи в своето aicp Show специална категория наречена "спек" (рискова), такива работи могат да бъдат подавани като ентрита, стига да бъде указвана тяхната специфичност. "Спек" категорията включва ентрита, които изглеждат различно от рекламите, които са били одобрени и излъчвани. Фестивалите са приели строги правила срещу “scam ads".
Безкомпромисната позиция на The One Show налага петгодишна забрана за подаване на ентрита за агенции, подали неодобрена от клиента или излъчена само веднъж реклама. Политиката на Art Directors Club не включва забрана за подаване на ентрита, но измамата бива оповестена. Това е сериозно наказание, като се има предвид ранната дата на фестивала -рекламата губи шансовете си да участва на всички други фестивали, включително на Cannes Lions, Clio Awards, DbAD, TheOne Show и др. Изпълнителният директор на Art Directors
Club Ейми Брофи изтъква, че те споделят политиката "name and shame" на D&AD – британският фестивал оповестява всяко скам ентри, но не налага забрани. От Cannes Lions заявявиха, че ролята им не е да застават между клиента и агенцията, нито да оказват отрицателен натиск върху работата на рекламните агенции. Основните правила в това отношение са прости – ентритата не могат да бъдат изготвяни без предварителното разрешение на рекламодателя или собственика на правата върху рекламата. Всички материали трябва да са направени в рамките на договора с клиента. Клиентът трябва да е платил всички, или поне по-голямата част, от медийните разходи. Критериите за ентрита включват предоставяне на пълна информация за клиента; изпълнителният директор или криейтив директорът от кандидатстващата агенция трябва да разреши подаването на ентрито. Проверките, които предприемат организаторите, са дали клиентът е легитимен и дали продуктът е в портфолиото му; на журито се дава възможност за запитвания към организаторите и информацията се събира през цялото време на оценяване на ентритата (вкл. за разписания на медии, разрешения от клиента и т.н.). Политиката, която организаторите са предприели, е да бъде забранено влизането на лица, чиито имена са в списъка с кредитите в случай, че е открито скам ентри. Решението за продължителността и съдържанието на забраната се взима въз основа на тежестта на съответния случай. Казано с няколко думи, това за което ще се следи е одобрена ли е работата и платено ли е за нея от клиента, използвана ли е в медийно пространство, заплатено от клиента;
ако ентрито не отговаря на един от критериите, ще му бъде отнета наградата; ако организаторите считат за необходимо, ще забранят подаването на ентрита от определени лица за определен период от време, който ще бъде своевременно уточнен. Политиката на Кан е много no-мека от тази на The One Show, но не бива да забравяме, че The One Show и British awards show D&AD са нестопански организации, a Cannes Lions не е. Ларс Бастолм, главен диджитъл служител в Ogilvy и председател на Cyber -журито на Cannes, смята, че наказанията на The One Show са твърде строги. Според него една петгодишна забрана би могла да означава край на кариерата за един криейтив директор. Никоя агенция не би го наела след това.
Проблемът със скаментритата стана очевиден след като рекламата на JC Penney (водеща американска компания за онлайн търговия с облекло, бижута и стоки за дома) спечели бронзов Lion в Кан, след което беше дисквалифицирана заради твърдението на клиента, че не са одобрявали, нито излъчвали подобна реклама. Компанията Epoch Films подава спот, наречен "Speed Dressing" с твърдението, че е направен за JC Penney. Спотът показва момиче и момче, тийнейджъри, които се упражняват в бързо обличане, за да не бъдат хванати от родителите на момичето. След като спотът е подаден като ентри, печели бронз и е качен в УоиТиЬе. От JC Penney направиха контестация с твърдението, че не са одобрили съдържанието му и са настояли за извинение от страна на агенцията, Saatchi Et Saatchi, Ню Йорк. От своя страна агенцията хвърля вината върху продуцентската компания Epoch. Различни специалисти се изказват благосклонно за ентрито – то е "свежо", "забавно" и "добре филмирано", но съдържанието му не е подходящо за бранда и JC Penney не би трябвало да го одобряват.
***
Dubai Lynx също пострада от скам-скандал през миналата година, когато FP7 Doha, обявена за агенцията на годината, трябваше да върне наградите си, след като блогъри разкрили, че повечето от тях са спечелени със скам адс.
***
Случаят (пример 1), който като че ли доби най-голяма публичност и предизвика най-много спорове напоследък, е принт рекламата "Tsunami" на DDB Brasil за World Wildlife Fund, която предизвика международен скандал. Принтът показва десетина самолета, летящи над Манхатън, слоган: "Цунамите убиват 100 пъти повече хора от 9/11. Планетата е брутално мощна. Уважавайте я! Пазете я!" и логото с малката черно-бяла панда. Освен че е смущаващ и агресивен, принтът "използва трагедията като несъстоятелен аргумент" според Барбара Липърт, рекламният критик на Ad-Week. Рекламата, пусната в малък вестник в Бразилия, спечели награда на The One Show и беше подадена като ентри на Cannes Lions International Advertising Festival през юни м.г.
Агенцията твърди, че клиентът WFF е одобрил рекламата, от своя страна WFF отричат. От офиса им в Бразилия признават, че агенцията е представила пред тях тази идея, но те са я отхвърлили като несериозна. В крайна сметка на сайта на DDB Brazil се появява общо извинение, като агенцията и клиентът си поделят вината по равно.
***
Най-точно и кратко проблемът със скам адс се обобщава от British awards show D&AD:
- Скам адс са неетични, точно както и използването на стероиди в баскетбола, фалшифицирането на източник в журналистиката или преписването на изпит.
- Скам адс вредят на брандовете. в дигиталната ера неодобрените комуникации могат да превземат интернет, предизвиквайки ПР кошмар.
- Скам адс създават погрешно мнение за таланта.
Креативността е едно нещо, а използването й за реален бранд – съвсем друго. Тъжното е, че агенции с много награди, които обаче не могат да се похвалят с много реални кампании за клиенти, привличат големите таланти и големите клиенти. И едните, и другите накрая са разочаровани.
Скамът не повдига летвата на креативността, напротив – снижава я. И, което е по-важното, снижава доверието в рекламистите, агенциите и фестивалите.

Стр. 56, 57, 58

сп. Sign Cafe | Мартин ДИМИТРОВ | 2010-02-13

7 стъпки към успешната телевизионна реклама. Този път, нещо по-лекичко, нещо по-така

01. Базирана на "култова" сцена от "култов" български филм.

Която безкомпромисно напомня за славните времена на социализма, в които тъпите и умните вземаха еднакви заплати. Предпоставка, предизвикваща драматично-позитивно-носталгични емоции, а, както знаем, когато си провокирал емоцията, все едно си направил половин продажба.

02. С музика от "култов" български филм или ако не – да се използва "култова" естрадна песен. Така или иначе населението представа си няма, че вероятно около 80% от естрадните песни всъщност са крадени (окей, пресвирени) чуждестранни изпълнения. С подобна музика публиката вече не е жегната само визуално, тя стабилно е атакувана от рекламодателя и на аудио-ниво, което подсилва по невероятен начин рекламния ефект.

03. Обикновена социалистическа шега. "Култова" фраза от времето на соца, интегрирана майсторски в сценария. Може да бъде също от филм, но е подходящо да се използват и лозунги. Именно тази фраза и нейното правилно подбиране държи ключа към космическите продажби. Ако потребителят се асоциира с нея и започне да я използва в ежедневието, примерно като си сипва газ в газовата уредба, това означава, че рекламата е успешна.

04. Ценова социалистическа шега. Това вече е само за големите майстори в телевизионната реклама. Примерно израз от сорта на "помниш ли, когато бозата беше 6 стотинки", или нещо подобно. Това показва на уважаемия, върнат в тежкия соц зрител, че рекламираният продукт е не само по социалистически качествен, но и по социалистически евтин.

05. Сексуална шега. Сексуалната шега задължително, ама задължително трябва да е на нивото на еротиката от късния соц. Иначе ще се провали рекламата. Хубаво е да бъде на тема "роднини до втора съребрена линия" и да бъде сочна, за да може зрителят, така, да се асоциира с продукта. Защото, гледайки реклами, очевидно почти няма зрител, който да не е искал да спи със сватята си, един вид.

06. Актьор от "близкото минало", важно е в кастинга да учавстват само подпухнали актьори, за които приятелството с алкохола видимо не е краткотрайно. Този тънък момент създава усещане за близост между "героя" и реципиента, което може да се окаже решаващ за обема на продажбите. Плюс това публиката направо си мре за актьори от соца.

07. "Дженк". Някаква неочаквана шега. Или защо не неочакван поглед, който завинаги да се запечата в потребителското съзнание.

Спазвайки тези правила, човек просто няма как да сбърка. 2010-та е, а телевизионната реклама все още е толкова лесна.

Стр. 35

сп. Sign Cafe | 2010-02-13

Festival of Media Awards присъжда награди в областта на медийната индустрия – за креативно и ефективно използване на медиите, както и за медийни иновации от собствениците на медии. В съревнованието са включени 13 категории. Журито е председателствано от Бърнард Глок, бивш глобален медиен директор на Procter на Gamble и президент на Световната рекламна федерация, и се състои от над 30 членове. Победителите ще бъдат обявени на гала вечер, която ще се състои на 20 април във Валенсия. Програмата на конференцията предвижда обсъждане на важни теми, например: Стока ли е медната? Кога ще кажем "сбогом" на печатните медии? Сред лекторите са Саймън Клифт, маркетингов директор на Uniliever; Антонио Лучио, маркетингов директор на Visa; Дейвид Уелдън, глобален бранд директор на Vodafone и др.

За повече информация, подаване на ентрита и подробности за категориите: www.festivalofmediaawards.com

Стр. 4

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 2010-02-13

Гергана Кънчева от PRO.BG получи годежен пръстен за рождения си ден

За една седмица една млада жена получи годежен пръстен от любимия и покана да води още една новинарска емисия! Супер, нали! Гергана Кънчева ще запомни този февруари на 2010-а. От понеделник поема и обедната емисия в 13 ч на PRO.BG.
Въпреки че е само на 26, Гери вече има доста опит пред камера. Постъпва в медията преди две години след кастинг за водещи на прогнозата за времето, на която малко по-късно става и продуцент. Добрата й работа е увенчана с покана за водеща на новините в 17. "Не знам как стана, че се насочих към телевизията. Работех в списание, когато разбрах, че има кастинг в bTV. Явих се и ме одобриха за водеща на прогнозата за времето. Влече ме да съм пред камера, въпреки че не съм суетна повече от нормалното за една жена. Знаех, че екипът в PRO.BG е много готин, и реших да се преместя там. Явих се на кастинг, където ме одобриха и започнах да водя времето, след което дойде предложението и за новините", разказва накратко пред чаша капучино Гергана. В последно време графикът й е още по-интензивен заради новото амплоа. Но колегите й помагат с практични съвети за дикция, интонация и как да произнася някои думи. Опитва се да помага на екипа, но признава, че все още се учи. В редакцията най обича да седне и да монтира – заниманието, което не се слави като любимо на новинарите. При нея трудността е двойна, защото е в последната изпитна сесия. Предстои й да завърши маркетинг в УНСС. Всяка свободна минута заляга над учебниците. Става рано, учи, после на работа, а когато се прибере, пак взема лекциите. Така, докато заспи. Целта е ясна – до няколко месеца трябва да държи в ръцете си дипломата за висше образование.
Гергана е усмихната и изключително позитивна жена с блестящо чувство за хумор. Мечтае да не й се случва да чете лоши новини, особено свързани с човешки драми. "Когато стана трагедията с кораба "Илинден" в Охридското езеро, си помислих "Господи, как водят Лили и Валя!" И си казах: "Ужас. Ако аз трябва да го кажа това, няма да мога. Ще се разплача", признава младата водеща, като се надява такива новини просто да не се случват. Признава също, че честичко й се иска да направи коментар, след като прочете забавна любопитка, но това няма как да се случи. В началото доста се е притеснявала, но сега е позитивно настроена. Вече знае, че е съвсем нормално, когато правиш предаване на живо, да се случи нещо да сбъркаш.
Явно 2010-а е годината на Гери. Хубавите новини не спират да изпъстрят живота й. След като получава престижната длъжност в Новините, дългогодишният й приятел й връчи годежен пръстен. Предложението идва навръх рождения й ден 9 февруари. "С годеника ми сме заедно от 7 години. Предложението беше много романтично. Веднага казах "Да" и дори се разплаках, като героините в сапунките. Въпреки че винаги съм мислела, че няма да бъда като тях", надига леко завесата на личния си живот Кънчева, въпреки че не обича да разкрива подробности. Вероятно покрай годежа, Гери признава, че е станала голяма къщовница. Само готвенето поверява на любимия мъж, защото той се справя много по-добре. Признава, че напоследък се превръща във вегетарианка и все по-рядко месни ястия са й вкусни. Докато в менюто на приятеля й задължително трябва да присъства мръвка. Гери обича да готви зеленчуци и много салати. В свободното си време излиза с приятели по ретро и хаус клубове, като поддържа клубна форма поне веднъж седмично. Страстта й е спортът, отскоро е запалена по спининга, а винаги когато има време, излиза сред природата. "Обичам да разтоварвам навън, сред природата, не по магазините. Заедно с майка ми и двете ми кучета ходим по планините. Имам немска овчарка
Ирк и кокершпаньол Дара. Ходим наблизо – по пътеките над Драгалевци, защото нямаме много време, но съм се зарекла, че тази година ще отида до Седемте рилски езера. Понякога с нас идва и приятелят ми, но винаги отделям време на майка си. С нея сме страшно близки", признава Гергана. След тежък ден разтоварва и с филми. Последният, който я е впечатлил, е "Книгата на Илай". Четенето на книги също й носи хармония, въпреки че в момента има само учебници на нощното шкафче. Точно преди сесията успяла да прочете "Изгубеният символ" на Дан Браун и е фен на автора.
На 26 години Гергана Кънчева има добра работа, любящ мъж и "готино темпераментно семейство". "Като голяма италианска фамилия сме и много се смеем, като сме заедно". Гери е доведена дъщеря на министъра на културата Вежди Рашидов. Сред хобитата й е да пътува. Обиколила е цяла Европа и мечтае да иде в Индия и Тайланд. Любимият й град е Рим, където е ходила 4 пъти. В България обича Еленския Балкан. Щастлива е, че все още хората не я разпознават по улиците, защото държи на личното си пространство. В обикновения си живот се облича спортно и носи очила с диоптър. Изключително скромна и чаровна, Гери сигурно е от малкото млади жени, които са запазили способността да се изчервяват. Това, разбира се, изчезва в мига, в който застава пред камерата.

Стр. 6

Снимка: Svetsko.com

в. 24 часа | Димитър СТАЙКОВ | 2010-02-13

Преди 20 г. излезе първият брой на вестника. Главните му редактори станаха жертва на политиката
Когато през 1992 г. постъпих на работа във в. "Демокрация", главен редактор беше Волен Сидеров. Идвах от едно списание, страхотно измислено от Димитър Езекиев, голям журналист и по това време депутат. Имаше дизайн и съдържание като Newsweek. Казваше се "Български дневник" (известна прилика има с днешното списание "Тема") и беше наследило редакцията, активите и пасивите на прочутото списание "Отечество" на Серафим Северняк. То беше изпреварило времето си, защото не нападаше никого, а коментираше и анализираше. Ясно, че без реклама беше обречено. Така и стана. След половин година "Български дневник" изчезна и Невен Копанданова, с която бяхме работили във в. "Свободен народ", уговори среща с Волен.
Голям оборот на журналисти течеше през тези години. В новите вестници, които се рояха по това време, навлизаха млади журналисти, както и по-опитни колеги от вече известните издания. Например във в. "Свободен народ" на социалдемократа Петър Дертлиев дойдоха направо от университета Юри Велев и Косьо Ранев, които по-късно постъпиха в " 24 часа". А в стаята на редакторите на "Демокрация", в която работеха около 16 души, винаги весела и отзивчива беше Светлана Джамджиева, днес един от зам. главните на "Труд".
"Демокрация" нямаше отдел "Култура" и Волен поиска да го създадем. Не беше лесно, защото политическите статии и новини изтласкваха културните, доколкото ги имаше. А и културните имаха вид на сводки от фронта – разцепи се театър " София", роди се след кървави обвинения и декларации МГТ "Зад канала", изгониха Бойко Богданов от театър "София" и пр.
Щом се появи малка културна територия във вестника, незабавно около нея закръжиха хора, които пишеха с краката си, обаче бяха свързани с функционери на СДС. Трудно беше да ги пренебрегнеш, защото се оплакваха. Например станалият години по-късно културен министър при Симеон Сакскобургготски композитор Божидар Абрашев (мир на праха му, вече е покойник) не спираше да пише нещо като доклади по своята част и напираше да ги публикуваме. Никой не се интересуваше от стила, важна беше политическата "острота", което означаваше пренебрежение към мотивировката и използване на цветист език. През тези години май нямаше осъдени за обида. С Волен Сидеров се работеше много леко. Беше сговорчив, когато виждаше, че не е прав, и разведряваше напрежението с находчивия си хумор. А напрежението се сгъстяваше, когато наближаваше да се носи броя до Полиграфиче-/ ския комбинат, ‘ където се печаташе на висок печат. Нямаше компютри, тракахме на пишещи машини и правехме корекциите на шпалтите. Това ставаше към полунощ. Чиста романтика. Точно когато дежурният екип се готвеше да тръгне към печатницата с абсолютно готовия брой, пристигаха депутати или политици и носеха поредната декларация за първа страница. Много често идваха Евгений Михайлов, Едвин Сугарев и Косьо Мишев, спряган за сивия кардинал на Филип Димитров. Понякога – Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вестникът се разбишкваше с такъв жар и велика неотложност, като че ли току-що е избухнала Френската революция.
Липсата на опит не притесняваше никого
Сградата на "Раковски", която обитаваше СДС и беше редакцията, някак си преобразяваше хората. Навън и в компании те бяха естествени, ерудирани, иронични, талантливи. Влязат ли в партийната централа, ставаха свадливи, еднолинейни, тиранични, съобразяващи се. Панчо Денев, чийто интелект и чувство за хумор с килограми да ги мериш, когато дойде като главен редактор след Енчо Мутафов, веднага прие длъжния формат. Може би единствен успя да се съхрани Иво Инджев, който вечер свирил из стаите на китара. Но това стана години след напускането ми на вестника.
След година-две всеки главен редактор на "Демокрация" беше принуден да напусне. Никой от хората на това място не успя да се хареса на политиците от десетките партии и течения в СДС, на провинциалните им лидери, на депутатите. Те непрекъснато обикаляха стаите извън "насоките" в събранията на координационния съвет или на издателския синдикат на последния етаж. Нямаше как да не запомниш д-р Васил Михайлов, спечелил си по-късно прякора Нубиеца заради номера на "Ку-ку", който всеки ден надничаше тук-там заедно с приятеля си Иван Ценов. Познавах последния като свестен човечец, преди да стане политик, но после се промени и започна да обижда и обвинява всички. Волен Сидеров беше принуден да напусне
през същата 1992 г. На негово място дойде Енчо Мутафов. Заместници му бяха Людмил Пауновски и Самуел Леви. Паунов-ски подчертаваше с червено пасажи в "Дума" и други вестници и после пишеше коментари. Да речем – сатирични. Леви дойде от "Век 21", десния вариант на "Литфронт". Беше мрачна личност и правеше това, което широко скроеният Мутафов не искаше да прави – да слухти за всичко в редакцията и да цензурира. Скоро всички пропищяха от него и веднъж колежка се оплака, че я задирял. Скандалът се разви и Мутафов беше принуден да го освободи. Поне доскоро Леви беше шеф на Института за изследване на интеграцията на Ахмед Доган.
Не знам за кого са натискали Енчо Мутафов, но той поиска аз да стана зам. главен редактор. Трябваше да присъствам с него на заседания на издателския синдикат, но там беше ужасяващо и повече не стъпих. Виждах как и Енчо се гънеше и остаряваше пред очите ни. Той пишеше страхотно добра литературна критика и я поднасяше много вкусно. Интересите му бяха при нелеките за анализ писатели и художници. Днес дори няма такъв критик като него. Но той беше длъжен да" воюва" (негови думи на купона за 10-годишната на "Демокрация" ) с Доган, с Димитър Луджев, с" Дума", с БСП, с Богомил Бонев, с Константин Тренчев и пр. Той измисли термина" семкаджии" за вестник "24 часа".
А всъщност новинарският вестник беше "24 часа". И понеже беше по-зрелищен и по-динамичен от всички останали, тайно му завиждахме. На планьорките в "Демокрация" отчитахме, че сме изпуснали важни новини, но затова пък имаме такива, които другите нямат. Само че никой не се интересуваше от тях.
С извинение, вестникът си остана такъв до края. Аз научих занаята при Стефан Продев през седемте години в "Народна култура". Беше прекрасно време! Постъпих при друг голям професионалист – Георги Найденов, бащата на Валери, който не цепеше басма на никого в Политбюро. Веднъж станах свидетел как крещеше на Милко Балев и му тресна слушалката. Но в края на краищата тази конфронтация му струва стола. Дойде Продев и ако в края на 1989 г. не беше напуснал, за да стане главен редактор на "Дума", щях да остана във вестника. Но постъпката му приехме като предателство особено след нощта на буквално и душевно пиянство, когато го избраха за шеф на Съюза на журналистите. В онова време това беше важна организация.
През последните години преди ноември 1989-а в "Народна култура" пишеха всички, които станаха по-късно лидери на СДС или оглавиха разумните течения в БСП. Там на подлистник в един брой Валери Найденов екипира идеите си за модерен вестник, различен от всички останали.
В "Демокрация" този професионализъм липсваше. Обаче, противно на някои мнения, нямаше цензура. В смисъл – ясно е, че е партиен вестник и защитава СДС. Оттам нататък никой не се месеше в отразяването на културните процеси, скандали и личности.
Порокът на вестника беше противоречието между желанието да бъде четен от всички българи, тоест да е национален всекидневник, и невъзможността да е такъв. Много сили действаха в различни посоки на синьото движение и те се интересуваха единствено от декларациите, заявленията и събитията в собствените им партии. Когато напусна поста си на главен редактор, Невен Копанданова нарече това състояние хермафродитно.
Енчо Мутафов беше принуден да се махне и с него трябваше да се махне цялото ръководство. Дойде Панайот Денев със зам. главните Мария Велковска (сега е в "Дневник"), Микаела Въжарова и Владимир Каракашов (по-късно работи в BG редакцията на Би Би Си, а след закриването й е в Брюксел). После и те бяха махнати.
Главните редактори
Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1990 г. Първият главен редактор е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). След него са Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.), Недко Петров (18 април 2002 г. до юни 2002 г.).

Стр. 26

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-13

Тийзърът на "Мисия Лондон" стартира преди "Аватар" и вече са го гледали над 400 хил. зрители

Мина модата на риалити форматите и на адаптираните сериали

Да, пари за кино няма, но за какво ли има

Димитър Митовски е режисьор, художник, сценарист и продуцент. Роден е през 1964 г. в Пловдив. Завършва художественото училище за сценични кадри в Пловдив, а след това ВИТИЗ – филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев.
Заедно с Камен Калев е автор на късометражните филми “Върнете заека" и “Лошият заек", номинирани в “Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г.
В ролята си на художник създава групата “Ръб" в края на 1989 г. заедно със свои съмишленици. Групата е феномен в пловдивския художнически живот. През 1995 г. заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създават групата “Диско 95" – също сред интересните художествени формации.

- Г-н Митовски, какво трябва да има в един филм, за да е хубав?

- Блондинки, коли, секс, Бонд, тупалки, извънземни, пари, сълзи, катаклизми, мексиканци, коне, Чарли Чаплин, наркотици, понички, ченгета, гангстери, смотаняци, брюнетки, карате, кръв, любов, омраза, Брад Пит, Джони Деп, супер герой, куче, прасе, гонитби, стрелба, пуканки, бира, звезди, Ален Делон. Струва ми се, че изпускам нещо, а може би и кралица?

- Кралица ще има и във вашия филм “Мисия Лондон". Вече се чуха предварителни хвалби за него. Става ли за гледане?

- Премиерата предстои на 16 април и когато зрителите го видят, само те могат да преценят става ли за гледане, или не. За мен добрите филми са тези, които се гледат лесно и казват много. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика, а в същото време да носят послание с важните за мене неща. По същия начин се опитах да заснема “Мисия Лондон". Романът на Алек Попов е един от най-четените и любими в България, ще се радвам ако и с филма е така. Имаме много добри отзиви от тийзъра (кратък рекламен клип, чиято цел е да разпали любопитството на зрителя, без да казва почти нищо за съдържанието – б.а.) на филма, който стартира преди “Аватар" на Джеймс Камерън и вече са го гледали над 400 хиляди зрители. Хората го харесват и това е много добра индикация. Основният трейлър (рекламен клип, който показва накратко за какво става дума във филма – б.а.) стартира след броени дни в кината и по Би Ти Ви, както и външната рекламна кампания. Остава само да чакаме и ще видим.

- Защо няма хубави български филми? Държавата ли е виновна, че няма пари, или има и други причини?

- Държавата не маже да бъде отговорна нито за лошите, нито за хубавите филми. Тя може да бъде виновна само за това как се грижи за културата си, като киното е част от нея. Не съм съгласен, че няма хубави български филми. Те може да са малко, но ги има. Нека не забравяме, че България е малка страна и филмите, които се произвеждат, също са малко. Никъде по света няма място, където всички филми, които се правят, да са хубави. Когато произведените филми са малко, шансът за добър филм е по-малък. Да, пари за кино няма, но то за какво има? Не винаги парите са определящи, особено когато става въпрос за изкуство. Всъщност, сега като се замисля, не се сещам и за добър швейцарски филм, само за часовници и банки.

- Как се намират пари за филми? Вие как финансирахте вашия?

-На първо място трябва да имаш добър сценарий, тогава е много по-лесно да се намерят пари за филма. В Европа киното се подпомага най-вече от фондове за кино и повечето са държавни. Както споменах, киното е култура и национална идентичност, така че всяка държава е отговорна пред народа си какво прави в тази посока. В Европа най-разпространеният принцип за финансиране са копродукциите. Няколко държави се обединяват и финансират един филм. В “Мисия Лондон" освен пари от България има и от Англия, Унгария, Швеция и Македония Трудното при нас беше, че искаме пари от държавата, за да кажем, че тя не функционира както трябва. Трябва воля за такова нещо.

-Съюзът на филмовите дейци е недоволен от проекта за закона за киното, тъй като там се предвиждат данъчни облекчения за чужди филмови продукции. Това ще навреди ли на българските продуценти?

- Много странна реакция. Това може само да помогне на българския продуцент и не виждам начин да му навреди. В много държави по света тази практика е приета от много години и тя е доказала ефективността си. Таксовите облекчения биват няколко типа и са насочени в няколко посоки. Едни са пряко към продуцентите, а другите към инвеститори с високи доходи, които срещу инвестцията си получават съответни данъчни облекчения.И при двете системи обаче облагодетелстваните са лицата, създаващи и занимаващи се с кино. В конкретния случай идеята е, ако у нас дойде да се снима чужд филм, държавата да върне на продукцията процент от изразходваните на територията на България средства. Добрите страни са, че първо влизат пари отвън в държавата и се харчат у нас, голяма част от филмовия екип е нает оттук и българите, които работят в тези продукции, имат осигурена работа срещу добро заплащане, развиват се кадри в определена индустрия и още куп неща, свързани с кинопроизводството. Образно казано, не виждам нищо лошо Холивуд да харчи по няколкостотин милиона на година в България, а ние да им връщаме малък процент. Българските филми също си връщат пари, ако се снимат в държава с таксов кредит. И както винаги става при нас, докато се джафкаме помежду си, румънците вече са готови със закона си и ще го приемат всеки момент, а после ние ще цъкаме с език и ще се чудим защо американците не снимат в България.

- “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" беше сред първите 9 чуждоезични филма, от които трябваше да се направят номинации за “Оскар". Това показва ли, че идва поколението на добрите кинаджии?

- За съжаление “Светът е голям…" не можа да се класира в номинациите за чуждоезичен филм, но беше съвсем близо. Ако това се беше случило, несъмнено щеше да окаже влияние и да помогне за развитието на българското кино. А че новото поколение идва, това за мен е безспорен факт.

- Защо изчезват киносалоните в страната?

- Превръщат ги в молове, но добрата новина е, че в някои от моловете има кино.

- Започвате да снимате сериал за Би Ти Ви. За какво ще се разказва в него?

- Сериалът ще е съвременна семейна драма и ще разказва за живота на българите, какъвто е в момента. Такъв сериал наистина липсва и това е видно от интереса към турските сериали. Би Ти Ви, както винаги, се оказаха крачка напред и решиха да инвестират в продукт, който е по българска идея и ще бъде създаден в България. Ние си имаме национална идентичност и ни вълнуват нашите проблеми. Крайно време беше да се разбере, че адаптациите не са това, което може да отговори адекватно на зрителския интерес. Ние, българите, си имаме наша култура, наши мечти и желания.

- Как ви поканиха и чия е идеята за сюжета?

- Вече е ясно, че риалити форматите са на изживяване и телевизиите търсят алтернативи. Явно риалитито беше временна мода и като всичко временно омръзна на зрителите. Те искат да гледат истории, които ги карат да мечтаят, на които да бъдат съпричастни. Идеята за “Стъклен дом" е на Димитър Гочев. След края на снимките на “Мисия Лондон" се включих и аз, а по-късно и екипите на продуцентските ни компании СИА и “Камера".

- Колко серии ще бъдат излъчени, докъде ще ви стигнат силите?

- Актрисата Елена Петрова, която ще е в една от главните роли, каза в едно интервю: “Ние не искаме да остареем в този сериал, но ще е прекрасно, ако стане любим на зрителите!"

- Вие се пробвахте и в друг популярен жанр – риалити. Лесно ли се прави то?

- СИА е първата продуцентска компания, която инвестира в големите телевизионни формати. Беше доста отдавна. Аз като един от съдружниците в компанията винаги съм вярвал в успеха им, дори на моменти повече от другите ми съдружници. Сега времената са други и трябва да се мисли за нещо ново. Но ако някой ви каже, че нещо се прави лесно, не му вярвайте.

- Не ви поканиха за друг сезон на “Биг Брадър", защо, нисък рейтинг ли имаше шоуто ви?

- Рейтингът на “Биг Брадър 4" никога не е бил по-нисък от рейтинга на телевизията в момента.

- Ще се върнете ли отново към тв предавания?

- Никога не съм ги напускал. Разработваме няколко доста интересни и големи тв проекта, за които тепърва ще се чуе “Стъклен дом" също е телевизионен проект, един от най-мащабните и иновативни за България.

- Защо се разделихте с Нико Тупарев?

- Кой се интересува от това? Ние сме много различни и много еднакви. Това винаги ни е събирало и разделяло.

- Говореше се, че той изкарвал парите с тв риалита, а вие сте ги харчели за правенето на филми, така ли е?

- Винаги съм го казвал в Кан.

- Кои са вашите съдружници сега? Какви са задълженията на всеки във фирмата?

- Всичко е същото без един.

- СИА прави едни от малкото запомнящи се български реклами. На какво се дължи това?

- Желанието да правим нещата така, както се правят навсякъде по света, малко талант и перфектен екип.

- Правите ли политически реклами? Когато гледате такива, влияете ли се от тях?

- Изкуството и политиката нямат нищо общо и може би най- слабата картина на Пикасо е социалистическата.

- Иска ли ви се да влезете в политиката?

- Режисьор политик?

- Богати ли са продуцентите у нас? Вие богат човек ли сте?

- Никога не съм работил само заради пари.

- Какво образование имате?

- Майка ми ми казваше: “Димитре, учи, за да не работиш!" Завършил съм режисура във ВИТИЗ при Доньо Донев – един от най-великите български режисьори.

- Как се събрахте навремето в СИА? Каква идея имахте да правите бизнес у нас?

- Не се събрахме в СИА, събрахме се във ВИТИЗ. Разбира се, Никола (Тупарев – бел. ред.)се присъедини по-късно.

- Какви хора са родителите ви, някой от тях занимава ли се с кино?

- Съвсем обикновени и никой не се занимава с кино.

- Защо сте в Берлин в момента?

- Представяме филма “Мисия Лондон". Това не е премиера, а закрита прожекция, която е само за продавачи и разпространители. Филмът все още не е довършен, те го гледат без звук и надписи. Така се прави винаги. Това е важно за нас, защото ще ни покаже до някаква степен какъв е интересът навън. На практика сега показваме филма за първи път.

Стр. 14 – 15

в. 24 часа | 2010-02-13 

- Г-н Карбовски, и в нашата редакция звънят, за да търсят учения, за когото направихте филм. Какво се случва с него?

- Имаме над 2000 обаждания, писма, мейли, непреброимо е. Разбрах, че той не желае да продава амбулантно препарата си и спира. Учуди ме, защото можеше да използва огромния интерес. Но той иска здравното министерство да му отговори.

- А министерството интересува ли се?

- През 2004 г. са подадени документите за регистрация, след което са загубени. Така твърди проф. Власковска, казва: “изчезнала е базата данни". Сега нещата тръгват отначало, документите са подадени пак през декември. Има 3 варианта. Първият е, че не може да бъде регистрирано тук, трябва да мине през Европейската комисия, защото България не произвежда и не регистрира лекарства. Всичко, което ползваме, влиза отвън. Вторият вариант е да се чакат 10 години, през които да получи регистрация у нас. Времето е много, защото клиничните изпитания са тежки. Има и трети бърз вариант – да се регистрира като хранителна добавка, след като за година се направят изпитания само за токсичността му. Но самият изобретател не иска, тъй като препаратът не е извлек. Ситуацията е патова, защото всеки ден се обаждат хора и казват: "Умирам".

- Какво ви казва на вас Продан Христов?

- Престана да продава и не се свързва с никого, не отговаря и на моите обаждания, общува само с адвоката си. Всички, които биха искали препаратът да стигне до тях, трябва да поощрят здравното министерство да направи невъзможното и да го регистрира. Сега ме търсят мен, все едно аз го продавам.

- Вие вярвате ли му?

- Нямам лично мнение, защото всичко е в ръцете на министерството. Той лекува, като иска по факса да му бъде изпратена епикризата. Сега обаче не приема нищо и никого, няма откъде да се купи лекарството. Ще направя още едно тв предаване, в което ще покажа позицията на здравното министерство, която е много мъглява. Вече има групи във фейсбука – хората не искат да бъдат лъгани, а някой отговорно да каже поне за токсичността. Но, както се случва у нас, карат ни да действаме нелегално.

Стр. 3