БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-30 

 

Водещ: Станаха ли совите това което са, след като приключи ремонтът на Закона за радиото и телевизията? Ако съдим по цитатите, не! Този който преди години имаше – цитирам – икономически интереси, днес твърди, че в България всъщност е комфортно да нямаш собственост в медиите. Избрани цитати на Красимир Гербов. Иначе от промените на правилата се твърди, че интерес имат чуждите собственици у нас. Те планирали да създадат обща рекламна къща, която улеснява управлението на рекламните продажби в условията на икономическа стегнация. На повърхността, където нещата са по-забележими е пълно с догадки и цитати. На Ройтерес за купуването на бТВ от Роналд Лаудер. По-смелите в прогнозите, даже заявяват, че датата „Х” за обявяване на сделката за закупуването на бТВ за приключена, щяла да бъде 1-ви февруари понеделник. Консултантът Гербов обаче …, че преговорите не са на финал и че след два месеца, ще може да се каже същото. Какво би донесла на зрителите една такава продажба? Ами все повече прилики и все по-малко разлики. Обаче надаването кой ще седне в стола на Милен Цветков продължава с пълна сила на вестникарските страници. Единственото сигурно което може да се каже, че не се знае кой има ползва от подобни помпащи рейтинга занятия. Добре дошли в страната на енигмите в името на рейтинга. Промените в Закона за радиото и телевизията, ще коментираме днес с д-ц Георги Лозанов. Какво се случва в Афганистан и какво могат да кажат и да покажа журналистите? Гост в студиото на „Клубът на журналистите” ще бъде Венелин Петков от бТВ. България не е люлка на злото, казаха хората на ОЛАФ. И Гюнтер Ферхойген ни защити, че не сме най-корумпираните. Как да коментираме тези добри новини и какво казаха на журналистите представителите на европейската служба за борба с измамите, които са у нас. Това ще коментираме с Анелия Трошанова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” първите коментари за промените в Закона за радиото и телевизията, да наредим ли новината, че рекламните агенции ще имат право да притежават дялове в медиите у нас, до тези за чушкопека и градежа на Димитровград. Добър ден на д-ц Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Добър ден. Съдържаше ли се въпрос или това беше анонс?
Водещ: Съдържаше се въпрос, да. До чушкопека и Димитровград е факта, че рекламните агенции ще могат?
Георги Лозанов: Вижте, да. Това в някакъв смисъл може да… от гледна точка на разбирането на европейската медийна регулация, на която принадлежи и нашия закон, са ясно разделени за рекламата от правенето на медии, чрез собствеността на медии, зареди това, че най-общо се получава вече конфликт на интереси. От друга страна несъмнено тези поправки, които се внесоха в закона, отговарят на една обща тенденция в момента на либерализирането отношението към рекламата. И така беше, това става с рекламирането на продукти, т.е. либерализирането на рекламата по място в рекламата, вече ще може в някаква степен да се рекламира и извън рекламните блокове.
Водещ: Разбира се, това либерализиране се отнася до едни и до други не!
Георги Лозанов: Да, има такава и там възможност за дебат разбира се. Можем после трябва да кажем, защо тези дебати не се състояха в достатъчна степен и в някакъв смисъл се използва този дух на либерализация, за да се либерализира и възможността в собствеността и мястото на хора свързани с рекламата в тази собственост. Аз лично, винаги съм имал твърдото така разбиране, че трябва да има ясни разграничения между собствеността в рекламата и в медиите. Лошото е, че при нас тази норма, която съществуваше в закона 10 години, не даде най-добрия възможен резултат, защото беше заобикаляна много повече от колкото спазвана. А това заобикаляне допълнително фалшифицира картината и намали прозрачността на капиталите в медиите. Определени хора, които бяха свързани с рекламата се пишеха да кажем консултанти, така че юридическите отговаряха на закона, реално истинското има място беше на собственици на медиите в процеса. Така, че в някакъв смисъл поне отпадането на тази разпоредба, ще се сложат картите на масата.
Водещ: Да, но точно тези хора, за които говорите понеже направих една подборка на цитати, Красимир Гербов е казал, че в България е всъщност е комфортно да нямаш собственост в медиите?!
Георги Лозанов: Ами сега той смята, че тази норма е специално записана срещу него и така винаги е твърдял в интервюта разбира се, публични изяви. И че фактически той не вижда нищо в това осъдително, човек да си вади парите с реклама и да ги влага в медии. Пак казвам, това е принципен спор. Лошото е, че при нас той не даде необходимия резултат. Ето и за самия Гербов не беше проблем да бъде консултатор на различни медии и по този начин да участва в управлението им и заедно с това разбира се да е собственик на рекламни агенции.
Водещ: Всъщност миналата година много пъти коментирахме с вас, това че хубаво е да се знае кой говори и хубаво да се знае кой притежава медиите. Може би това е ахилесовата пета на медиите, сега ще стане ли по-прозрачна?
Георги Лозанов: Да, в този смисъл, да, в този смисъл аз смятам, че е по-добре да отпаднат всички тези препятствия пред възможността най-после да има някаква познатост на капиталите в България. Най-после да се види реално, кой в кои медии стои като собственост. Защото от това чисти капиталите, както знаете много лесно и така може да се види, да се правят чужди впечатление за това каква е политиката на медията.
Водещ: До колко духът на промените в Законът за радиото и телевизията, прилича на промените за които вие от години говорите?
Георги Лозанов: Вижте, аз точно това исках да кажа, че това стана, тези промени са много…
Водещ: Европейски!
Георги Лозанов: Те са първо много европейски, но второ са много козметични, нищо не се е променило особено. И бяха малко, какво да кажа, буря с чаша вода. Целия тоя проблем например за продуцентите, който започна за да се смени процента, да имат 25%, въобще да се наложи една друга гледна точка към ролята на продуцента в нашето производство и да се защити неговото място. Накрая от това не стана нищо и не отиде 10%, станаха 12,5%. Изискването за независими продуценти в …
Водещ: Това значи, че няма да има промяна реално за медиите с тези промени!
Георги Лозанов: Ами няма да има, още повече, че в момента това което произвеждат продуцентите, търсенето е по-голямо от произведеното. Така, че това е доста абстрактен в моменти по отношение към реалния процес спор. Няма, тази либерализация в рекламата, особено вътре в … съдържанието, тя също не идва от нас, не е свързана толкова с процесите които се развиват тук, колкото отговаряме на една както казвам, европейска директива. Това беше изискване отдавна, абсолютно смайващо е, че както винаги се наложи да се прави в последния един месец това нещо. За това и някакъв сериозен дебат публичен не можа да се състои. Странно е, че предишните правителства, предишното правителство е оставило това изискване да се хармонизира закона с директивата, което е интерактивно за последния момента, даже след като е изтекъл последния момента както винаги. Така, че аз смятам, че тези поправки просто не са важни. От тука татък просто трябва да започне работа върху същински нов Закон за радио и телевизия, който най-после да ни извади от аналоговата ера и да ни вкара в цифровата ера, какъвто, каквато е тенденцията и каквото се случва реално. А в момента нормативната база, … изостанала много драстично.
Водещ: Ще цитирам една ваша прогноза „Това е края на цяла ера в медиите по повод витаещите слухове, тук пак и работим само със слухове за продажбата на бТВ”?
Георги Лозанов: Да, да…
Водещ: Всъщност това е сюжетът открийте разликите ли между различни…
Георги Лозанов: Да, независимо въобще от кога точно ще се продаде бТВ, аз съм сигурен, че това, се сменят играчите. Преди бяха едни външни собственици, които създаваха медии от предишната, от аналоговата ера, така беше и с гръцката антена, така и с Мърдок. Самия Мърдок до колкото знам се отказва от телевизии, които се разпространяват свободно, започва вече само да се занимава с платена телевизия. Така, че бТВ въобще отпада от собствените му приоритети. Иначе ще върви към продажба. ….сменя една ера, идва едва една друга, има и плашещи черти, тя ще бъде много по-комерсиална, много по-малко телевизията като институция, със социална отговорност и гражданска, ще стои зад съдържанието. Все повече съдържанието ще превръща, от медии ще се превръща в информационни услуги и т.н. Промени, които са обсъждани многократно. Но тази промяна започва и в България, тя започва на нивото на собствеността, на нивото на конкуренцията, а пък за нормативно ниво все още не се е случило.
Водещ: До колко ефирните рокади са успешни за рейтинга и до колко за доверието на зрителя? Защото е добре да различаваме рейтинг от пазар, нали така!
Георги Лозанов: Еми не, ние знаем, че големите конкурентни битки, в крайна сметка противопоставят рейтинга на доверието. И плащаш високите си рейтинги с намаляващо доверие. Аз пак казвам, в старата ера, тази от която излизаме сега. Старата епоха, телевизиите се правиха по модела на БНТ, една телевизия, институция… сега ще се разпадат на специализирани канали.
Водещ: В новата ера, колко ще остане място за общественото звучене и ще може ли пак граждани и медии да постигат доста неща заедно?
Георги Лозанов: Ами най-после в тази нова ситуация, действително обществените медии, ще трябва да поемат ангажимента да бъдат резервата на обществената функция. Да забравяме освен това, че се създава едни нови, наричаме ги граждански медии, които ще се създадат в границите на интернет, новите медиите, които също ще поемат тази гражданска активна журналистика.
Водещ: Ако фалират преди това разбира се, защото и такъв пример имахме през миналата година.
Георги Лозанов: Имаше да, но то защото именно… какво да кажа, от по средата на люлката между два, между две тенденции и не можем да направим своя избор, включително и на нормативно ниво.
Водещ: Езикът на новата власт миналата година често коментирахте като сапунен сериал, сега след като материалното начало влезе в правилата, как ще се премени то или просто ще се чува по-малко?
Георги Лозанов: Ами, имаше в новата власт в началото една много и даже не бих казал напълно отминала, така рискована тенденция властта да има последната дума в публичния дебат! Да раздава последно правосъдие. Мисля, че властта и министър председателя основно, който е така ключова персона олицетворява много мощно национално властта, започва да се оттегля от тази роля и да усещаме, че това не е в негова полза.
Водещ: Да, благодаря…
Георги Лозанов: Така, че ми се струва, че в тази посока, ще има така някакво движение, в някакъв смисъл, падането на Бареков от екран се превърна в емблема на необходимостта от заявка промяна този процес, тая тенденция.
Водещ: Вероятно, за да не бъде толкова жълта политиката.
Георги Лозанов: Да и за да няма тази иманярност между медии и политика, която тука в един период мина извън всякакви норми.
Водещ: Да. Много ви благодаря за този коментар. Д-ц Георги Лозанов за промените в Закона за радиото и телевизията пред „Клубът на журналистите”.

 

Водещ: Какво се случва в Афганистан и колко от случващото могат да кажат, да покажат журналистите? Добър ден на Венелин Петков от бТВ.
Венелин Петков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Какво може да се каже и покаже от това което се вижда там на живо?
Венелин Петков: Ами може да се каже всичко, може на теория да се покаже всичко. Въпроса е! Кой, как отива и за колко време, колко време стои? Това последно ходене в Афганистан, което беше с министъра, вече бившия министър на отбраната Николай Младенов, беше шестдневно и ходихме от нашата страна, така да се каже на Афганистан. Т.е. от страната в която участват българските военни. Предишното ми ходене в Афганистан, 2007 година беше от другата страна, т.е. от страната на самите афганистанци , което е в много отношения коренно противоположно като изживяване. Така, че наистина зависи от това къде отиваш, как отиваш и за колко време отиваш.
Водещ: Обаче се оказва, че нашето е по-опасно!
Венелин Петков: Ами там навсякъде е опасно. За съжаление последните може би 3-4 години, от както отидох за първи път, констатацията ми е, че там става по-напрегнато, по-опасно, има повече жертви и е много по-рисковано. Аз за първи път отидох там през 2004 година! До сега съм ходил, вече четири пъти.
Водещ: Бавно ли се променят правилата за журналистите или по-бързо?
Венелин Петков: Ами променят се с развитието на обстановката и отново зависи къде отиваш и какво искаш да правиш. Ако отиваш като независими журналист без никакви или почти никакви връзки с военни, включително и с тези от собствената ти страна. Тогава нямаш никакви ограничения, абсолютно никакви ограничения. Единственото ограничение е достъпа до военните бази. Така беше с нас 2007 година, тогава ние бяхме третирани като всички останали с подозрение, едва ли не като врага. Но за сметка на това пък, имаш достъп до самите афганистанци. При такъв тип ходене в Афганистан, такъв тип работа, риска е да бъдеш отвлечен. Което е много тежък риск, много сериозен, защото журналистите и представителите на неправителствени организации последните две-три години се превърнаха в най-желаните мишени. Това са така наречените софт-таргетс, меки мишени, които са невъоръжени, без охрана, без защита, но са граждани на богати особено в сравнение с Афганистан държави, които са готови да платят откуп. Някои държави не прикриват изобщо такъв тип сделки, плащане на откуп за журналисти и свои граждани. Други на повърхността казват „Ние не преговаряме с терористи”, под повърхността преговарят и плащат откуп. И по тази причина опасността в това, в този начин на пътуване е тази, да бъдеш отвлечен. Значи не толкова да бъде убит или да стъпиш на мина, защо ти винаги имаш водачи, които ти казват къде е безопасно и къде е по-добре да не стъпваш. Но опасността от отвличане винаги има, просто това никой не може да ти кажа, кога точно някой ще разбере, че си там и ще те набута в някоя кола и след това с оранжев костюм по „Ал Джазира”. При ходенето с военни до Афганистан или било то военна делегация, или като част от контингент, така нарочният тип „имбедет” в някаква част, било то в българска или друга съюзническа част там. Вече съответно рисковете са съвсем други. Тук малко или много ти ставаш част от военния контингент, особено в очите на околните, местните афганистанци било то най-обикновени граждани или талибани, терористи както щете ги наричайте. Ти вече си част от тези военни и съответно теб те заплашват всички неща, които заплашват и военните там. Като се започне от импровизирани взривни устройства по пътищата, коли бомби, атентатори самоубийци и свърши с хаотичните, но доста зачестили атаки с ракетни снаряди. Каквито се случиха тази седмица няколко вече.
Водещ: Да, ти преживя един такъв. Какво всъщност се случи, за секундите от предупреждението до взрива?
Венелин Петков: А и още, между другото в базите, специално в Кандахар, а и във всички други които съм бил, има сериозно разузнаване, което е свързано със света извън базата и много често почти всеки ден има предупреждение за потенциални атаки. Било то с кола бомба или с такава ракета. Точно в този ден, в който бяхме в неделята, през деня имаше предупреждение за заплаха за такава атака. По какъв начин се получава тази информация, аз няма да коментирам, но имаше предупреждение за такава възможна атаката. Няколко минути преди атаката, един от, едно от момчетата от специалните части, българите ни каза за това, че има така опасност. Буквално беше десетина минути преди да падне ракетата, което по някакъв начин може би ни подготви, мен специално. В един момент се чу една сирена, чу се гласа от високоговорителите „Ракетна атака, ракетна атака” и от този момент нататък, аз не всичко си спомням. Но спомням си как аз бях оставил камерата за зареждане, защото цял ден бях снимал, спомням си как скочих да я взема, което ми коства 2-3 секунди, защото беше в другия край на стаята извадих я от контакта, излетях от стаята и хукнах към най-близкото бомбоубежище което беше може би на 30-40 метра от вратата на спалното помещение. През това време продължаваше да вие сирената и гласа да повтаря “Rocket attack, Rocket attack”. И в момента в който излязох през вратата и хукнах по чакъла навън, чух взрива! Което знаете какво означава, че ако ракетата беше паднала не там където падна, а някъде около мен, просто щях да стана дупки.
Водещ: Но с камера в ръка!
Венелин Петков: С камера в ръка, която тичайки нататък се опитах да включа, но тъй като камерата е доста малка, беше тъмно и аз все пак тичах и това ми беше основния приоритет. Успях да я включа чак като влязох в бомбоубежището и успях да заснема няколко кадъра от него. Даже в първия момента аз грубо се ориентирах къде точно е паднала ракетата, защото видях и дима. И така по груба моя преценка, която се оказа напълно грешка се успокоих и казах „Най-вероятно не е паднала при нашите, най-вероятно има някакви материални щети, но така ми се вижда, като чели някъде около ограда или там където се строи”, защото там в момента страшно много се строи в тази база. Реших, че има някакви поражения по инфраструктурата, защото тръгнаха някакви пожарни и коли с пуснати сирени. В следващия момент тръгнаха и линейки, тогава разбрах всъщност, че има и пострадали. Но все пак и през ум не ми мина, че има пострадали българи, защото реших, че е паднала в страни от там където са настанени нашите войници. После само две минути по-късно ми казаха всъщност, че е паднала точно пред нашите, пред бараките на нашите момчета. И така, това беше накратко.
Водещ: Как при положение, че си от едната страна или си от другата страна като журналист, можем да съберем цялата картина? Всъщност това ли е причината, трудно да се намира решение зад тази точка от света?
Венелин Петков: Ами проблема там е много комплексен и едва ли журналистите са част от неговото решение…
Водещ: …
Венелин Петков: Да. Журналистите са част от, журналистите са тези, които могат да осведомяват хората на запад, в случая България, за това което се случва, за това какви са рисковете, на какви рискове са подложени техните войници, ако говори за тази страна и съответно на какво са подложени гражданите на Афганистан и хората, които живеят в този регион, от другата страна и съответно да анализират и показват причините за цялата ситуация. Но намирането на решение, едва ли е в ръцете на журналистите.
Водещ: Те само могат да го направя само по търсен…!
Венелин Петков: Да, пълната картина може да бъде…
Водещ: Като пъзел, като пъзел е.
Венелин Петков: Да, пълната информационна картина може да получена от човек който следи темата, като зрител и читател и общо взето се опитва да търси разнообразни източници на информация. Да кажем, ако някой иска да гледа какво се случва и от едната и от другата страна, го съветвам да гледа филмите ми за Афганистан от 2007 година и всички неща, които са правени съответно и след това, за Афганистан включително и това което предстои да пуснем утре вечер. Защото те показват съвкупността от…
Водещ: Двете страни!
Венелин Петков: Да, двете страни от един процес, който продължава много дълго време, в който България участва по много начини.
Водещ: Защото е скъпо или защото няма интерес и рейтинг, нашите медии подценяват случващото се по света?! Останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: От 20-на години случващото се по света е малко подценена тема в българските медии, в последните две години се забелязват някои изключения. Традиционно българското любопитство намаля или просто това са скъпи вложения за нашите медии? Така продължаваме коментара с Венелин Петков от бТВ.
Венелин Петков: Здравейте отново и двете тези са верни, първо интереса…
Водещ: И това е като пъзел.
Венелин Петков: Да, първо интереса наистина е намалял, защото вече 20 години след началото на прехода, който и в момента продължава. В един момент всички насочиха поглед навътре към това което ги заобикаля и имат вече от много време насам, възможност по някакъв начин да огласяват мнението си, притесненията, да огласяват проблемите си с помощта на медиите. Докато преди 20 години, това беше невъзможност. Преди 20 години се обръщаше много голямо внимание на така нареченото международно положение, което беше една куха фраза…
Водещ: И беше виновно винаги!
Венелин Петков: И да, това беше винаги виновно. Но сега пък може би отиваме в една друга крайност, в която хората които работят в медиите следвайки този изключителен интерес на своите читатели и зрители към това което се случва в страната им, започват да загърбват международните новини. Като нещо което се случва някъде там и въобще не ни касае. От друга страна има и другата част на проблема. Много от събитията, които се случват в чужбина, дори събитията обвързани с Европейския съюз, членството ни в НАТО, събитията в Афганистан. Те пряко не ни касаят на пръв поглед, защото това се случва отново някъде там. Но всъщност когато се замисли човек, те ни касаят, защото България има участие първо е член на Европейския съюз, член на НАТО, освен това има войници в Афганистан. В момента когато обвържем някаква международна новина с българския ъгъл, когато покажем, че всъщност от това което се е случило в Брюксел или това което се е случило в Лондон. Визирам тука конференцията за Афганистан последната, зависи живота на български граждани, било то военнослужещи или цивилни, които по някакъв начин са свързани с тази новина. И когато ние като журналисти го покажем, тогава нашите зрители веднага успяват да се асоциират с тази международна новина и да разберат какво означава тя за тях,като граждани на България.
Водещ: „Кабу-Кандахар” се казва филма ти. Утре ще го гледаме. Тази връзка има ли я вътре?
Венелин Петков: Тази връзка ще я има, да. Утре в „бТВ Репортерите” в 19:30. Връзката ще я има, ще се опитам да обвържа това което се случва на ниво стратегия в Афганистан, с това което се случи по време на пътуване на нашия вече бивш военен министър Николай Младенов в Кабу и Кандахар. Някои неща не са били показвани ли до сега, дори не са били обяснявани и споменавани никъде. Това което правят нашите военни в Кабу, това което правят нашите военни в Кандахар. То е част от една обща картина, част от една обща нова стратегия, която започва да се изпълнява в момента и която може би дай Боже ще доведе до изтеглянето на международните сили от Афганистан и прибирането на нашите войници в България, в кратки срокове, дай Боже.
Водещ: Всъщност тогава може би ще отпадне едно такова откритие, как българския рейнджър, е колко 20 пъти ли по-евтин от американския?
Венелин Петков: Ами да, тука може да се правят най-различни сметки. Тази сметка специално е публикувана в един вестник днес, това сметка за застраховките. Но освен за застраховките, ние може да си говорим, първо за оборудването. Като се почнат от средствата в тази индивидуална защита и се свърши до въоръжението.
Водещ: И обувките предполагам.
Венелин Петков: Всичко, всичко. Едва напоследък така започна да се вижда, че българските войници получиха по-добри униформи, и бронежилетки и каски. Ако си спомняте първите контингенти, които заминаха за Карбела, за Ирак бяха облечени с дрехи…
Водещ: Помня някакви жилетки, които бяха страшно много…
Венелин Петков: Жилетки, които бяха неадекватни, бяха получили оборудване което въобще не отговаряше на изискванията и в крайна сметка бяха получили пари, с които да си купят нещо от там. Така, че това постепенно се промени и сега вече нещата стоят по друг начин. Но въпреки това, разликата в това с какво патрулират българските войници и с какво патрулират американските, … това ще го покажем утре вечер. Да кажем, българките патрулират с бронирани джипове „Хамър” дарени от американците. Което е осигурява доста добра степен на защита за тези, които са вътре в джипа. Но американците вече постепенно да не патрулират вече с джипове „Хамър”, а съвсем други машини, които са произведени, създадени и замислени изцяло с цел такъв тип мисии. Джиповете „Хамър” са просто едни транспортни машини, които са направени за транспорт. Допълнителната броня която им се слага е нещо което е по принуда, което се прави в последствие. „Хамъра” не е създаден за такива цели.
Водещ: Всъщност чувала съм, че те са доста нестабилни, поне така се оплакваха нашите контингенти!
Венелин Петков: Ами „Хамърите” са си като машина която е създадена за транспорта, а не за бойни патрули. А когато се сложи и допълнителна броня, тя става в пъти по-тежка. При по-висока скорост, съответно вземане на рязък завой „Хамъра” се обръща. И това е нещо нормално, това което фактически причинява, беше причинявало до скоро най-голям брой жертви на американските военни в Ирак. Обръщането на „Хамър” и трудното излизане от него, когато той е с капака на долу. Съответно новите машини, които ги има вече в Афганистан и в Ирак. Те са направени по съвсем друг принцип и са защитени от нещата, които застрашават войниците там. Само, че една такава машина, те са най-различни модификации, най-различни размери, такива странни на пръв поглед машини. Цените започват около милион долара и стигат около 10 млн. долара за една за една, зависимост от модификацията, от размера, от това с каква електроника е натъпкан, какво въоръжение, каква степен на защита. Дали е машина за патрул, дали е машина за медицинска помощ, дали е минно-чистач. Тия неща ще ги покажем утре вечер в „бТВ Репортерите”. Та да се върнем отново на темата. Едно е да патрулираш с дарени „Хамъри”, колкото и да са хубави и бронирани, друго е да патрулираш с една от тези машини „Кайман”, примерно. Те са в общо наименование „М-Рап” това е едно съкращение, устойчиви на мини и на експлозивни устройства, машини. Така не мога да измисля по-кратко наименование. Друго е да патрулираш с тези коли и като цена, и като безопасност. Те са много по-безопасни и много по-скъпи.
Водещ: Разбира се, разбира се, някой би казал, че това е въпрос на финансови възможности. Пък добре хората да видят и да правят тези разлики!
Венелин Петков: Разбира се, да.
Водещ: Защото това сглобява общия пъзел, ние пак стигаме до въпроса, че да получим пълната картина, ние трябва да сглобяваме пъзели!
Венелин Петков: Част по част и всеки който се интересува от тази тема, и особено на хората, които им е работа да се занимава с нея, трябва да я следят.
Водещ: Да но когато надай Боже се случи нещо, веднага изниква въпросът защо? А трябва да имаме отговори!
Венелин Петков: Да, защо имаше ранени когато падна ракетата в Кандахар в неделя през нощта. Ами защото просто тези ракети падат от високо и за да бъдеш защитен от тях, трябва да бъдеш под бронирано укритие или дебел бетон. Всички спални помещения там, не са нито от дебел бетон, нито са бронирани укрития. Те са най-обикновени метални контейнери, направени от тънка ламарина, които напрактика можеш да пробиеш и с нож. А всеки шарпнел паднал от тази ракета, ги прави на решета. Защо всички, това не са само нашите военни, които спят в такива контейнери, всички спят в тия контейнери. Защо спят в такива контейнери, нали. Отговорът е, че тази база в Кандахар се разраства толкова бързо, дори няколко месеца, ако искате, че за тези няколко месеца не могат бъдат построени устойчиви на ракетни атаки жилища. Те в момента се строят. Някои помещения са вече такива, командването например на базата, някои от ключовите центрове са такъв тип построени точно с цел да издържат на всякакви атаки от този тип. По същия начин в Кабу летището, базата която е до летището по същия начин някой от постройките вече са устойчиви. Но въпроса, че за изграждането на такива постройки е нужно време, месеци. А там нещата продължават, там атаки има всеки ден.
Водещ: Как местните се информират за случващото се там?
Венелин Петков: Местните …
Водещ: Там не можем да говорим за журналистика може би, да!
Венелин Петков: В Афганистан има и вестници и телевизии, частни, включително които изглеждат доста добре. Аз не съм с детайли гледал тяхната програма, но имат новини, имате екипи на събитията, изглеждат доста добре телевизиите им специално. Поне две имат със сигурност частни, „ТВ Туло” и „ТВ Ариана”. Имат екипи на места, които веднага отразяват събитията. И голяма част от това което ние получаваме по международния обмен като видео са кадри заснети от афганистански оператори, които са пристигнали веднага там.
Водещ: А самите афганистанци правят ли разлика между техните си журналисти и приходящите?
Венелин Петков: Ами да, правят. Има разлика, 90-та 2007 година, когато ходехме там. Имаше един случай в Херат, в който нали той беше показателен за отношението към техните журналисти и съответно към гостите. Снимахме в една, в спешното отделение на местната болница и в момента в който снимахме там, се получи информация и след това дойде естествено джипа, че са нападнали и са ранили местен муджахидин. Съответно и всички почнаха да го чакат, доляте един джип наблъскан с въоръжени хора, от този джип насичаха тези въоръжени хора викащи „…”, ние с оператора съответно снимахме. И тъй като бяхме от доста време в Афганистан, бяхме брадясали, доста бяхме почернели и т.н. Изобщо…
Водещ: Как сте се слели…
Венелин Петков: Не се отличавахме особено от другите хора там. И един от тези, които бяха въоръжените в джипа, директно хукна към нас, почна да крещи, направо нападна оператора, Любчо Вучков. Тогава нашия преводач се намеси, който беше афганистанец и обясни, че ние не сме местни журналисти, а че сме гости. Това промени нещата, просто от там нататък не ни закачаха. Съответно да продължа случката, въпросния муджахидин не беше ранен, а беше направен на решето с автомат калашников и положението му беше, той беше умрял на място. Бяха го направили, цял пълнител бяха му изпразнили в главата. И беше супер драматично положението. Така, че отношението към техните журналисти е различно от това към гостите естествено, но това не бива по никакъв начин да ни успокоява, защото достатъчно е този който хукна към нас да ни напада, достатъчно е вместо да тръгне към нас, просто да ни гръмне и след това ходи му обяснявай, че не си от…
Водещ: Че си гостенин!
Венелин Петков: Няма значение в случая.
Водещ: Може ли да се говори при това положение за някаква свобода на слово, за някакво, някакви наченки на гражданско общество там?
Венелин Петков: Много е трудно да говорим да се говори на тая тема…
Водещ: Добре, има добре изглеждащи телевизии, които добре изглеждат, имат медии.
Венелин Петков: В Афганистан една от основните грешки на всички хора, които ходят там от запад, независимо дали са журналисти, дали са представители на правителства или неправителствени организации или военни. Според мене, че се опитват да възприемат Афганистан като държава от европейски тип! И с всички обществени нагласи и макар и не функциониращи институции от западен тип, пък като се започне от местна власт и се стигне до Президентство. А всъщност това не е изобщо така. Афганистан е страна в която продължение на векове не успяла да изгради държавност. Благодарение на така наречената велика игра между империите, Руската империя и Великобритания. Тъй като и двете империи са водили една война по между си, индиректна на територията на това което днес е Афганистан. Насъсквали са различните племена едни срещу други, само да не може Русия да стигне до Индия и съответно пък Русия стремейки се да стигне до Индия, се опитва да насъсква племената срещу англичаните. Англия води неуспешни войни там, поне до колкото си спомням. Така, че в един момент благодарение на тази политика на великите сили по 18-ти, 19-ти век Британската и Руската империя, Афганистан за разлика от европейските държави в това време въобще не успява да достигне до държавността. 18-19 век в Европа се формират национални държави, с национални правителства, с всички атрибути на държавността, армии, вътрешна, всякаква власт, национални валути, мерни единици и всичко останало. През това време афганистанците просто се избиват едни други. И в момента идваме 20-21 век, в който в един момент запада решава, че трябва да изгради държавност в Афганистан, което не става за 10 години, не става и за 20, не става и за 50 години. Нали този процес е започнал в средата на 20 век, но той е много бавен и много постепенен. И е много, и е абсурдно ние да мислим за Афганистан с мисълта за западен тип държава. Има съвсем други порядки съвсем други настроения, съвсем други обществени взаимоотношения. Особено като се излезе от големите градове от тип Херат и Кабу, и се отиде в малките общини и малките селца. Там битуват съвсем други порядки, които са племенни, кланови, етнически. Особено след началото на гражданската война, след 79-та година, след влизането на руснаците там, постепенно се започват и междуетнически настроения.
Водещ: До там достигат ли изобщо медиите?
Венелин Петков: Нашите или техните?
Водещ: Ами някои?!
Венелин Петков: Ами предполагам, че достигат. Техните медии…
Водещ: Ама това не е от голямо значение, както става ясно.
Венелин Петков: Просто е трудно, аз западните медии не достигат до там според мен. Аз в България не съм виждал кой знае колко неща, обясняващи всъщност какво се случва в Афганистан.
Водещ: Знаеш ли как ще завърши филма ти, още не е готов де, така да кажем?!
Венелин Петков: Да, да знам как ще завърши, той сценария ми е почти написан и ми е в главата вече. Целта на този филм е да покаже с какво се занимават нашите момчета в Афганистан. И една от целите и основната цел е да направим едно сравнение Кабу-Кандахар, коя е по-опасната мисия. На този въпрос няма еднозначен отговор, защото до сега с когото съм разговарял, всеки казва различно. За някой Кандахар е по-опасно, за други Кабу е по-опасност. Аз искам да покажа какво е по-опасно и защо. И всеки вече който гледа може да си направи изводите.
Водещ: И да сглоби пъзела?!
Венелин Петков: Ами да, надявам се.
Водещ: Благодаря ти много, Венелин Петков от бТВ гост в „Клубът на журналистите”.

Водещ: „България не е люлка на злото”, това заяви вчера съветникът по анти-корупция в ОЛАФ, европейската служба за борба с измамите Волфганг Хетцер по време на семинар организиран от клуб журналисти срещу корупцията. Всъщност днес има и още една добра новина, Гюнтер Ферхойген ни е защитил, че не сме най-корумпираните. Та това ще коментираме сега с колегата Анелия Трошанова. Здравей Анелия.
Анелия Трошанова: Здравей Ирен. Действително вчера съветникът по анти-корупция в ОЛАФ д-р Хетцер каза, че България в никакъв случай не е люлка на злото и още нещо, че корупция има навсякъде и те ще съществува, докато съществува човечеството. Но ролята на нас медиите е да отразяваме обективно, особено на нас журналистите от електронните медии, които имаме невероятните възможности да бъдем партньори на полицията, следствието, прокуратурата, също така и на експертите от ОЛАФ и един прост фактор. Още от 2004 година, между МВР и Клуб журналисти срещу корупция се подписа ако си спомняш едно споразумение за съвместна работа.
Водещ: Да, ние сме го коментирали тук.
Анелия Трошанова: Свързано с тенденцията и борбата с различните корупционни прояви. Така, че аз мисля, че и днес и българските магистрати, представителите на българската полиция, на Агенция Митници, оцениха огромната роля на нас журналистите като едни достойни партньори в борбата с организираната престъпност, трансграничните и прояви и борбата с мафията.
Водещ: Всъщност тази добра новина, можем ли да я коментираме като моркова, това, че не сме люлка на злото?!
Анелия Трошанова: Ами можем да я коментираме и мисля, че и като нещо повече, защото мисля, че експертите от ОЛАФ разбраха, че в България има достатъчно добра политическа воля. Още повече в лицето на новото правителство за борба с престъпността. Освен това факт са и внесените обвинителни актове за делата с измамите с еврофондовете, които са 124 и …25 присъди произнесени. Продължават… например един прост факт! При предното си идване експертите от ОЛАФ бяха изключително критични към това което се случва в България, а сега аз виждам едно друго отношение към България, което ме радва. И мисля, че огромна е ролята и на нас медиите в това отношение.
Водещ: Да, в крайна сметка много критики на ОЛАФ се базираха на писания на български журналисти и изобщо разследвания на български журналисти, които обаче нямаха отклик по отношение на съдебните власти. Сега по какво се различават нещата?
Анелия Трошанова: Ами нещата се различават много, защото журналистите трябва да оценят това, че в съдебната система нищо не се случва с магическа пръчка изведнъж. Просто трябва да има доказателства, за да бъде осъдено едно лице. И трябва време и когато това време, именно като за доказателство съдебната система си върши разкошно работата. А има и още една добра новина, която вчера обаче само за нашата програма, Алесандро Бутиче който е бившият говорител на ОЛАФ, а сега е шеф на група от 20 души Отдел „Разследвания” в ОЛАФ. Каза за едно съществуващо писмо, което италианският премиер Берлускони изпратил до българския премиер в края на миналата година, дали ние сме съгласни да изпратим група от техни експерти, магистрати, които да съдействат на България за борбата, борбата с престъпността и в работата на съдебната система. А в същото това време е изпратено и до комисията, до Еврокомисията, всичко това да бъде финансирано от Брюксел. Сега се очаква развитието на нещата, това е хубавата новина която нито една другите медии не успя да се докопа до нея, а продължението на интервюто с г-н Бутиче за така, препъни камъчетата в работата на българските магистрати и това което можем да вземем от работата на и примера на италианските магистрати в борбата с организираната престъпност, като те през последните години постигнаха много. Всичките босове на италианската мафия са в арестите, в затворите с присъди и по този начин е неутрализиран октопода организирана престъпност. И мисля, че това може да се случи и в България, с волята на правителството, волята на магистратите и волята на нас медиите.
Водещ: И може би е добре да гледаме и не копираме, ами да правим като другите, когато няма достатъчно доказателства, има данъци нали така, това бяха…
Анелия Трошанова: Да разбира се, но защо да не копираме. Ето например една Италия копира от САЩ, това го призна Александро Бутиче, че благодарение на опита на САЩ и това което агентите, които са изпратили американците и информацията се е случило това в Италия. Но в Италия да не забравяме бяха убити двама висши магистрати, което доведе до някакъв развой на събитията. Дай Боже това в България да не се случи и аз мисля, че имаме реалните възможности всички да бъде партньори в борбата с престъпността и мафията в България.
Водещ: Бяха ли респектирани представителите на прокуратурата, на съдебната власт от хората на ОЛАФ, нека така да кажем?!
Анелия Трошанова: Да, да, естествено респектирани от една страна, от друга страна и това което каза Ваньо Танов директора на Агенция Митници, това е постигнато по отношение на борбата с контрабандата и незаконното производство на цигари, с международното сътрудничество с ОЛАФ. ОЛАФ от друга страна пък разбира, че България има професионалисти, които могат добре да си вършат работата. И за това и оценката на експертите от ОЛАФ е такава за България. А между другото от Агенция Митници също така проявиха едно отношение добро към медиите и към Българско национално радио, останахме така с отношението за едно добро сътрудничество в бъдеще, да видим какво се случва в Митниците и да си поговорим повече и за реформата в администрацията на Митниците.
Водещ: А пък по-интересното от това посещение, нашите слушатели ще слушат „Добър ден”, нали така.
Анелия Трошанова: „Добър ден” във вторник, една дата знакова за някои, за други не, 2-ри февруари. А и ще чуете специално за предаването „Добър ден”, интервю с Александро Бутиче, ръководител на Отдел „Разследвания” с д-р Хетцер, съветник анти-корупция и с Волфганг Шмит, който е говорител на германската служба за митнически разследвания и член на комуникационната мрежа на ОЛАФ. Ирен.
Водещ: Анелия Трошанова пред „Клубът на журналистите”. Ето получихте още едно парче от пъзела, който може да сглобявате. Хубав ден е пожеланието от всички ни на Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

Водещ:

Закуска на тревата – Протест срещу отглеждането на генномодифицирани организми
Водещ: ”Франкенщайн в чинията”, „Мотанти атакуват трапезата ни”, това са заглавия от днешния брой на вестник „Стандарт”. Храните мотанти атакуват България, като на запад се чудят как да се спасят от тях. Западната преса сполучливо кръсти храните мотанти „Frankenfood” по аналогия с митичното чудовище, Франкенщайн. Сега в рубриката ни „Училище за родители” в „Закуска на тревата” ще разговаряме с Биляна Манчева. Тя е от инициативния комитет „Родители и граждани в кампания срещу генно модифицираните организми”. Поводът е утрешното гражданско шествие и демонстрация под надслов „За чиста храна, за здрава земя, България свободна от ГМО”. Здравейте г-жо Манчева.
Биляна Манчева: Здравейте, добро утро.
Водещ: Добро утро. Да започнем с това, защо ние като родители трябва да предпазваме децата си, пък и себе си от този Франкенщайн в чинията?
Биляна Манчева: Първо като родителите трябва да се информираме, че това е нещо изключително опасно и веднъж освободено в природата, то няма да си тръгне само, нито дори ако се опитваме да го премахнем, да върнем часовника назад. Ако сега го разрешим, това ще има ефекта на атомното оръжие и даже по-силен, защото няма период на полуразпад. Всички ще бъдем засегнати, рано или късно цялата природа ще бъде променена. Биологичното разнообразие няма да бъде същото. Ако унищожим един елемент от веригата в растителния свят или в животинския, ще нарушим цялостната система, нашите…
Водещ: Имате ли впечатление, имате ли впечатление, че хората са осведомени за какво става въпрос или смятате, че това е нещо твърде в страни от ежедневието?
Биляна Манчева: Моето впечатление е, че хората не са уведомени, както и политиците не са уведомени. Те гласуваха на първо четене с мнозинство закона, който разрешава в България да посеем генетичните чудовища и да се заразим. Хората на улицата не ме разбират, защо аз участвам в тази кампания и за това е нещо опасно. Сравняват го с пестицидите, с мръсния въздух. Няма нищо общо! Мръсния въздух, ако решим можем да го изчистим. Пестицидите ако решим можем да ги самоограничим, можем да мием зеленчуците, да ги изкисваме в хлебна сода и всички такива неща са обратими. Единствено генните модификации са с такъв силен заряд, със закъсняло действие, ще избухне една бомба, която ще направи нещата необратими, необратимо повредени. Ако нашия ген се повреди, няма на света лекарства, които да ни излекуват.
Водещ: Как си обяснявате факта, че основния аргумент по света в защита на ГМО е този, че в ситуация на глобално затопляне и на проблеми с климата, единствения начин да се преборим със световния глад, е именно напредъка в науката и във въвеждането, глобаното въвеждане на ГМО-та?
Биляна Манчева: Това е долна лъжа, че ГМО могат да изхранят някой, те специално за България, ще съсипят нашето земеделие, защото те дават по-малък добив. Те не са създадени да дават по-голям добив, те разоряват фермерите, обвързват ги с едно, едно стерилно производство. Трябва всяка година да си купуваш семена, защото те не се възпроизвеждат, а освен това патента на тези семена ги защитава и ти не можеш да сееш догодина това което събрал от предишната реколта. Ти си задължен да купиш отново семената, отново от същата фирма. А тези семена виреят само с един определен хербицид, който всъщност качва цената си всяка година. Така, че ти и от тук си вързан само с този, само тази фирма да купуваш. Нивата ти не е същата, там ако посъдиш обикновена традиционна царевица, такава от бабите ни, тя няма да расте, защото земята е отровена с хербицида. Там може да расте само генно модифицираната царевица. И освен това продукцията на този земеделец, няма да има кой да я оцени и да я купи, защото това са най-евтините храни, специално европееца не ги предпочита. 80% от европейците не желаят да ядат ГМО, ако имат избор! Така, че ще пострада земеделието, ще пострада цялата икономика, ще пострада туризма, защото България в момента е с голямо биологично разнообразие и западните, богатите чужди туристи предпочитат България зареди красивата природа, уникалната и природа. Ако повредим това, те просто няма да идват. Ако иска земеделието да продаде земята си, тя е обезценена, защото който и да я купи, той не може да съди нищо на нея, освен генно модифицирани култури.
Водещ: Обикновено оправдаваме промените в законодателството с някакъв натиск или изисквания на Европейския съюз?
Биляна Манчева: И тука оправдаваме така промените, обаче лъжата лъсна, защото няма документи с които правителството да удостовери тази задължителна промяна. Навсякъде, дори в мотивите за промени на закона е записано във втория абзац, че има някакво тайнствено писмо, някакви писмени коментари, които ние вече над един месец още преди Коледа сме поискали в писмен вид и ние не можем да получим. В медиите непрекъснато се казваше „Ще ви покажем писмото, още утре ще ви го дадем”. Но ние не сме го видели вече един месец. Така, че това не е вярно, Европа не ни притиска, тя настоява само по-строг регламент на работата на ГМО в контролирани условия. Тя не ни задължава да правим каквото и да било с освобождаване, т.е. в околната среда. Т.е. ние не сме длъжни да сеем ГМО, Европа не ни задължава, нека да не ни заблуждават.
Водещ: В тази публикация в „Стандарт” научавам, че предстои специална работна група от депутати, учени, еколози, земеделци…
Биляна Манчева: Прекъсвам ви, това нещо не се състоя, излъгаха ни, че ще се състои. Нямаше такава работна група, имаше само две заседания на които ние бяхме поканени, на първото и на второто бяхме изслушани и след това последва трето, вчера. От това съм потресена, родители, хора информирайте се, прочетете какво е ГМО, прочетете стенограмата на вчерашното заседание! Ще разберете, че нашите елитни учени искат да продадат България за жълти стотинки, даже вече са я продали! Всички забрани за ГМО отпадат, за да могат те да си разиграват коня, да си садят в цяла България, дори и в „Натура 2000” искат да садят ГМО! Те искат България да бъде генно модифицирана, ние да си загубим най-ценното което имаме, да загубим здравето на децата и на внуците. Те са се продали за 30 сребърника или по-скоро за 30 стотинки!
Водещ: Вие казвате елитни учени, това е доста общо! Какво имате в предвид?
Биляна Манчева: Това е много конкретно, ако представите български генетик работил цял живот генетика на растения, това е равно на научен, малко ум, който се е продал!
Водещ: Казвате вие, Биляна Манчева от инициативния комитет „Родители и граждани в кампания срещу генно модифицираните организми”. Съвсем на края! Утре, къде, кога това шествие?
Биляна Манчева: Утре на обяд в 12 часа пред паметника на Св. Братя Кирил и Методи се събираме в градинката, след това… това е символа на знанието и мъдростта, за това сме избрали за отправна точка. След това минаваме през БНТ, символ на обществената информираност. Това е втората стъпка, за да се предприемат промени в законите. И след това пристигаме при Народното събрание, където трябваше да е последната точка, там трябва да се коват законите след като е имало научно и мъдро взимане на решение, след това общесрвена информираност и чак тогава закони. А в България стана обратното! Тихомълком се прие закон, след това ние направихме обществено достояние проблема и все още не се е появила мъдростта, която да ни накара да вземем мъдрото решение за здравето на нашите деца. заповядайте утре в 12 часа да направим тази малка обиколка, но искам да кажа, че вече аз не смятам, че надслова трябва да бъде „За здрава храна и за здрава земя”, защото нещата придобиха различен отенък. Когато организирахме това шествие се надявахме, че има диалог с управляващите, разбрахме, че отдавана са взели решение. България е продадена и аз съм много миньорно настроена за утрешния ден. Лично аз няма да отида на шествие, аз ще отида на протест.
Водещ: Благодаря ви, Биляна Манчева в рубриката „Училище за родители” в „Закуска на тревата”. 

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-01-29 

 

Актьорът Камен Воденичаров е един от създателите на студентска програма “Ку-ку”, която тази година отбелязва 20 години от появата си на екран. Предаването отдавна не е в ефира на БНТ, но за него и до днес се говори като за една от емблемите на прехода – трибуна, от която Васил Василев- Зуека, Август Попов, Владислав Карамфилов, Слави Трифонов, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и много други, демонстрираха своите виждания за това що е демокрация и свобода на словото. На “Ку-ку “ принадлежи и онова предаване, което “имитира” авария в АЕЦ “Козлодуй”- шега, заради която програмата бе спряна в средата на 90-те, а създателите й съдени.

 

 

Всичко започна с ентусиазъм, хъс и желание за промяна. Усещането, че правим нещо по-сериозно дойде по-късно и от начина, по който шефовете в БНТ се отнасяха с нас, от обратната връзка със зрителите, от разчупването на формата и от въвеждането на страшно много нови изразни средства и щуротии. Започна да ни застига и популярността. Особено след “атомното Ку-ку” всички знаеха за нас и предаването, тогава дойде отговорността и усещането, че имаме някаква мисия.

 

 

Разбира се и страхът продължи по време на самия ефир, и в дните след излъчването. В онези времена, в които имаше само един тв канал и зрителите нямат алтернативен източник на информация, за да проверят дали е вярно или не, беше доста отговорно и много спорехме дали изобщо да го правим.

 

 

С много борба, с отвоюване на онова, което искаш да кажеш, защото цензура наистина имаше.

 

 

Категорично не. “Ку-ку” е емблема на едно друго време, размирно, изпълнено с надежда и очаквания. Тогава се случваха по-лесно нещата – сега не виждам как би се получило. Днес телевизиите са комерсиални, не се интересуват от младите хора и техните проблеми, а от съвършено други неща.

 

 

Да, естествено. “Ку-ку” беше силно начало и помогна на всеки един от нас да се развие в професията си.
До ден днешен ви наричат “Ку-ку”-вци – дали значението обаче вече не се е променило…
Не, гот е – то е нещо като наша запазена марка. (смее се) 

 

Водещ: Народния представител от Синята коалиция Асен Агов и продуцента Нидал Алгафари са добре дошли в Челюсти за спор по темата. Започваме веднага след рекламите, впрочем произведени в България.
Реклами.
Водещ: Позволявам си да започнем с друга тема, г-н Агов. Измихте ли си ръцете сутринта преди да гласувате? Днес беше промото на новата система, как да я кръстим, анти чужди карти.
Асен Агов: Ами тя сработи веднага. За мое голямо учудване нямаше кой знае какво туткане в залата и първото гласуване с новата система протече много гладно. За мен беше учудващо, че толкова без всякакъв фал мина това гласуване.
Водещ: Сега, кои ваши колеги в залата се чувстват унизени от това, че трябва д агласуват като инианци с пръстов отпечатък?
Асен Агов: Ами да ви кажа правото, един мой англиЙски колега, депутат в камарата на общините, попита как гласуваме преди няколко години в нашия парламент. И аз казах – с електронни карти. И той каза – ние не сме толкова честни и за това гласуваме като ставаме от място и вдигаме ръка и казваме – за ли съм или съм против, защото вика не сме толкова честни. След като парламента беше се докарал до положение въпроса за гласуването с чужди карти да бъде един от най-възмутителните за обществото, сега когато този въпрос се реши стува ми се, че онези които чувстват Оронено своето достойнство, аз не съм от тях, защото съм вече пети мандат депутат и сигурно съм допринесъл до това унижение в парламента, тоест поемам абсолютно изцяло отговорността….
Водещ: Гласувал сте с чужда карта, сигурно?
Асен Агов: Сигурно съм гласувал и с чужда карта. Но общо взето аз съм бил по-дълго в опоизиция от колкото вуправление, така че когато си в опозиция не ти се налага много да гласуваш с чужда карта. Както и да е. защото гласа ти не се зачита чак толкова..
Водещ: Е да де, ама сега в опозиция Румен Петков и Румен Овчаров всеки ги засичат с други карти.
Асен Агов: Сега вече не може да се гласува с чужди карти и този въпрос е решен. И аз съм много щастлив, че е решен въпроса по този начин, макар някои да го смятат за унизителен, ако ми позволите една смешна скоба, отивам първия ден на работа сега след …
Водещ: Когато ви вземаха… ?
Асен Агов: Точно така. и ме посреща сътрудник на групата и казва – взеха ли ти отпечатъците? С този въпрос ме посрещнаха в парламента.
Водещ: Вестниците дълго се занимаваха с това, че ще се гласува включително и със среден пръст, това ще е жест към законодателството изобщо.
Асен Агов: Не, това ще е жест към опозицията, защото тя трябва да показва среден пръст, когато не е съгласна.
Водещ: Добре, сега да се върнем на другата тема, заради която сме се събрали и предлагам Нидал пръв да говори. Вчера Коалиция за България категорично скочиха срещу отказ ана управляващите да запишат закона за радио и телевизия1, че ние Дарик радио и другите радиостанции и националните телевизии трябва обезателно да излъчваме една четвърт от програмата си, произведена в България.
Нидал Алгафари: Аз не мога да говоря от името на Коалиция за България, не знам даже и какви са им мотивите за това, което се казва. Но моето мнение за такова нещо, че имат .. в Африка ли не знам къде, едни маймунки, които преди да хапнат Нещо си го слага отзад на дупето да види дали ще излезе. Дали можем първо ние да произвеждаме такова нещо. Едно е да пълним програмите… по-скоро мога д аговоря за телевизия, защото от радиото Нищо не разбирам. Но за телевизии да правим реалитата, да пускаме спортни и други програми – това го можем. Въпроса е да произвеждаме нещо изцяло българско. Дали ще бъде тип сериали, дали ще бъде тип филми, дали ще бъде тип предавания смятам, че не ни е по силите. Просто нямаме капацитета да го направим в момента. И може би трябваше да се тръгне от някакви по-малки проценти, но задължителни и лека полека да се увеличава.
Водещ: Но задължителни.
Нидал Алгафари: Но задължителни, но по-малки проценти.
Водещ: Защо да са задължителни?
Нидал Алгафари: Защото и тези хора трябва да ядат хляб в България. Които са режисьори, продуценти, сценаристи и т.н.
Асен Агов: Аз имам отговор на този въпрсо за продуцентите и за сенаристите и изобщо. Аз също застъпвам тезата, че…
Водещ: И тяхното нахранване по-скоро, нали?
Асен Агов: Не. За това, че трява да им се дадат възможности и ние направихме това, внесохме няколко депутати закон за данъчни облекчения за българските продуценти. 25% данъчни облекчения, които ще освободят средства за продуциране на телевизионни сериали, на филми и т.н. Закона е внесен, вече е факт, качен е на сайта на НС. Аз смятам,ч е това е пътя. Цял свят го прави. Когато изготвяхме проектозакона ние се консултирахме с практиката в други страни и ще видите примерно, че поне 12 щата в САЩ са направили такова нещо, Италия го е направила, Унгария, Чехия и рязко са повишили производството на местните продуценти. Ето това е пътя, според мен, а не със задълкжителни квоти. Задължителната квота, вчера го казах, днеска ще използвам друга метафора. Едно време, аз понеже съм по-голям, си спомням, че за да си купи една жена дезодорант Фа, който беше дефицитна стока в България, слагаха в плика и томче със съчинение на Тодор Живков.
Водещ: Верно ли? Наистина ли?
Асен Агов: Да. Тоест за да можеш да си купиш ти слагаха томче с Тодор Живков. В радиото, националното радио, понеже и там съм работил, имаше задължителна квота за български песни в музикалните програми, в Хоризонт.
Водещ: Те сега плачат между другото българските изпълнители, че към момента няма такова квота и включително Васил Найденов тук е спорил дълго време с мен, че трябва и ние в Дарик радио да б ъдем задължени…
Асен Агов: С Васил сме приятели от много години и с богдана Карадочева и с други, но мога да кажа само, че винаги сме спорили на тая тема. Казвал съм им, че ако те наистина създават продукт, който може да се конкурира, в крайна сметка той е на родния ни език. Една българска песен защо нескопосните текстове, повечето нескопосани текстове на фолка, на поп фолка, на чалгата пробиват и се пеят от хората – защото те се харесват на хората. Следователно не е въпрос на квоти.
Нидал Алгафари: А на пазар.
Асен Агов: А на пазар.
Водещ: Е да де, обаче тука сега ще трябва да преформатираме спора…
Асен Агов: Аз нямам какво да споря, защото съм напълно съгласен с Нидал.
Водещ: Ама не е ли радиото и телевизията, въобще медиите нямат ли ролята и д авъзпитават, защото ако ние приемем, че защото пазара иска това, ние трбяв ада превърнем 100% от програмата, хайде щото говорим и за телевизии, в турски сериали и чалга песни.
Асен Агов: А, сега, искам да кажа, че ти вероятно не си гледала турските сериали.
Водещ: Не.
Асен Агов: Аз ги гледам с много голямо любопитство не защото харесвам сюжета или това, но те са направени изключително майсторски, от киноджийска гледна точка. Занаятчийски. Направени са така, с претенцията ако щеш на сериал като 24 часа, който ти спира дъха, американския сериал, макар да се досещаш, че най-накрая добрия винаги побеждава, но в крайна сметка и това възпитава. Турските сериали се продават в цял свят. Турците са …
Водещ: Те световните медии писаха, че това е турската културна инвазия. Че те правят опит да поевропейчат представата за себе си през това.
Асен Агов: Разбира се има и скандали. Докато бяхме с теб в Израел имаше скандал с турския посланик тъй като израелския Мосад бил показан в негативна светлина в един от тези сериали. Не искам да коментирам турските сериали. Искам да кажа само, че в продължение на 20 години в България настъпиха драматични промени, житейски проблеми, съдби на хора се сринаха. Други хора без да са разчитали някога на съдбата си се издигнаха до висини, които никога не са предполагали, че могат да достигнат в живота си. Това са човешки драми.
Водещ: В смисъл това е хляба за продуцентите да направят нещо.
Асен Агов: Аз не мога да си обясня. Родиха се поколения цели нови. Не мога да си обясня защо никой не написа един сценарий за цялата тази драма. Одеве разказвах на Нидал, когато бях директор на телевизията и си виках група прогресивни тогава писатели с тиражи и прочие и им казах- направете една сага за страданието на българина от 20 век. Покажете едно семейство буржоазно, покажете едно комунистическо семейство, покажете всичкид рами, които България е преживяла. Аз ще финансирам това нещо. Бях решил и щях да намеря пари за такъв сериал. Дори предложение не даде никой, на една страница предложение как може да изглежда една такава сага.
Водещ: Защо, Нидал? Защото е по-лесно да завъртим две момиченца, които да се показвта на телевизора и да дават по-… какви са там, едни реклами, ако познаеш обърнатата поговорка.
Нидал Алгафари: Дай да се върнем още малко назад. Когато настъпи демократичните промени в тази държава се очакваше, че нашите писатели, сценаристи И т.н. ще извадят някъде от чекмеджетата един много таен сценарий, това което са писали и са готови да се произведат. За съжаление не се появи нищо. Сле дкоето, както Каза Асен, много големи имена наши, които в един момент не искам да ги обиждам, но за съжаление така се показаха – по-голямата част от тях станаха коктейлни такива творци, които ходят на коктейла или на приема на президента, на премиера на това, но не произвеждат. Аз също съм бил изпълнителен директор на телевизията и съм си патил от това нещо, защото бях и шеф на бюджетната комисия по финансиране на филмопроизводството. И се опитвах да чета сценарии. Ей богу – нито един. Нито един, на който … даже имахме такова както каза Асен, само че аз по друг начин, тези 5 млн. когато ги имахме да ги инвестирам в един проект. Но дайте да го направим. Какво се оакза – че ние при нас първо старите хиени, които са в кинопроизводството искат по някакъв начин да преживяват. Само че те забравят едно нещо – че изискванията на киното, на сапунения сериал ако щете вече са малко по-различни. Чисто занаятчийски трудно се правят. Сценаристите са ни слаби, в момента ги няма. Много са ни слаби занаятчиите, които трябва да го произведат, като изключвам оператори. Говоря за режисьори, много са ни слаби. Ние нямаме една сцена направена нормална любовна. Ние нямаме една сцена на един най-обикновен бой между двама души, ние нямаме една най-обикновена каскада, която можем да направим. За съжаление не го можем.
Водещ: Да де, обаче сега всички, които ни слушат вероятно надявам се да са прочели за това, че един български филм е номиниран за Оскар. Знаят, за наградите които и в Кан друг български филм. Тоест българските филми очевидно се правят качествено вече, макар да имаше някакъв период на …
Нидал Алгафари: Можем много да спорим на тая тема колко са качествени. Това са сравнени с кой го сравнявам. Има и друго нещо. Единственото… в България имаме една телевизия, която е обществената телевизия или както я наричат, национална и т.н. Там нещо може тя да инвестира да прави. Как да накараш търговска телевизия да инвестира в нещо, което е предварително ясно, че то е непродаваемо.
Водещ: Защо?
Нидал Алгафари: Ами няма на кой да го продаде.
Водещ: Ама защо да е непродаваемо?
Нидал Алгафари: Защото го няма сценариста, няма го режисьора, няма го сюжета, няма го опита. Тоест ние този занаят го нямаме. И по-скоро ако трябваше държавнически (?) трябваше да се тръгне съвсем в началото. Там, където дават такива хора да се обучават.
Водещ: Ами да, защото Нидал това малко знаеш ли как зсвучи? Търсим директор на банка с 5-годишен управленски опит, ако може да е на 32. Няма как тия хора да направят продукжция, която да се гледа, докато не се научат да го правят.
Нидал Алгафари: Има, защото ако се инвестира в тези университети или институти и факултети и т.н., да се инвестира там. Да има възможност тези студенти да се показват. Там да има възможност да се канят тези продуценти от телевизиите да дойдат да им гледат техните курсови работи в първи, втори, трети, четвърти курс. Да почнат да инвестират в тях. това е едно нещо. Но това няма политика. Тука в един момент казваш – ние ще направим 25 или 50. Ами аз мога да искам даже да е 100% защото така за мен ще има пвоече хляб. Но аз какво мога да произведа? Трявбва да събера от някъде тези хора, които ще ми напиша тсценарий. И особено и Асен сигурно и ти си запознат с телевизионното производство, какво значи да направиш един сериал и една сага. Това са 20-30 сценаристи, които сядат и пишат всеки божи ден. от къде да ги намеря тези хора?
Асен Агов: И се снима седмица за седмица.
Нидал Алгафари: Да не кажем, че има някои ден за ден.
Асен Агов: Ден за ден, в един ден може д асе снимат и два епизода.
Нидал Алгафари: Пробваха ли?
Водещ: Е чакайте сега, звучи…
Нидал Алгафари: Пробваха ли? Хотел България пробваха ли? Видяхме го.
Водещ: Да. А Дунав мост … мале Дунав мост какво беше…
Нидал Алгафари: "Забранена любов" в интерес на истината…
Асен Агов: Клиника на третия етаж.
Нидал Алгафари: Имаме някакви опити, лека полека тръгваме.
Водещ: Да де, ама 25% продукция не ознаячава само филми.
Асен Агов: "Забранена любов" в интерес на истината заприличва на продукт. Като казвам, ние не сме някакви взискателни маниаци тука с Нидал двамата, които искаме чудеса от храброст. Но когато направиш задължително това, той зачекна въпроса за търговските телвизии, когато имаш един непродаваем продукт, защото в крайна сметка като направиш един сериал да речем ще го излъчиш в прайм тайма, в централното време, за да можеш да привлечеш реклами, защото това е най-скъпото време за реклама. Ама кой рекламодател …
Водещ: Ще рекламира в Дунав мост.
Асен Агов: Моментално започва да пада зрителския интерес, телевизията губи и от цялата тази работа губят всички, защото утре няма да има телевизията да плати за нова продукция. Така че …
Водещ: Е да де, ама законодателя като работи по закона за радио и телевизия и като си дава сметка за всички тези проблеми и едновременно с това стратегически важното да произвеждаме тия хора, за които Нидал говори, защо не се работи и върху този казус.
Нидал Алгафари: Вече сме в друга тема. Това е извъН тоя закон.
Водещ: Не, изобщо, извън този закон…
Нидал Алгафари: Държавна политика.
Водещ: Е да де, ама тя нали държавната политика зависи и от парламента.
Асен Агов: Ще ти кажа. Аз понеже съм голям привърженик на инициативата, личната инициатива, частната инициатива, изобщо порива човешкия, който създава и генерира в крайна сметка продукта, с който човечеството се движи напред. В едни студиа в България има CDI – computer generated images. Там има двеста деца бългрски, казвам деца на по между 18 и 25 години, абсолютни царе. В момента правят на не знам колко продукции в света правят компютърно генерираната картина. Тези хора в това студио се обучават. Те са на световно равнище, абсолютно на световно равнище. Като ги погледнеш никога няма да кажеш, че тези хора са толкова наистина способни. Някои от решенията им, някои от техните решения са толкова добри, че бият абсолютно всичко останало, което е в света. само че никой не знае аз това. Тоест не е въпроса само до това да има държавна политика, говорим държавнически…
Водещ: Е как да разберем за тия деца? Те си работят, изкарват добри пари, правят качествен продукт.
Асен Агов: Да. Значи може. Има пътища как да стане това. И с нашия закон искаме да помогнем точно на такива продуценти< които започвт наистина да създават някакъв продукт на световно качество. Може да е елемент от създаването на един филм, но той е важен елемент вече при съвременното изкуство, както се прави киното.
Водещ: Защото ако дойдат турските продуценти, аз не им знам и заглавията на тия филми…
Асен Агов: И аз не ги знам разбира се.
Водещ: С тия турски сериали… те ще направят чудесна история българска сигурно, нали?
Нидал Алгафари: Със сигурност, защото са (?). включително сценариите да се пишат, то е занаят. Освен да си талантлив преди всичко е занаят. Ние не го знаем, имаме един, който смятам, че е оглямо име в България поне на тема сценарий, това е ректора на НАТФИЗ сега. Той е например занаятчия, той знае как може да се направи. И трябваше в него да се инвестира и той да почне да подготвя такива кадри, които да почват да правят едни елементарни калъпи. Не очаквам от тях да напишат нещо ала-Толстой или нещо ала- Достоевски. Но да напишат една проста историйка – аз и тя отиваме някъде, целуваме се, обичаме се, идва някой и ме набива. Но да я напишат. Така както се пише…
Водещ: Само на бой…
Нидал Алгафари: Еми има. Освен това има нещо друго. Една такава продукция струва много по-скъпо от колкото да купиш една чужда. Много по-скъпо. И в един момент, пак казвам, това може да стане в националната държавна или в националната обществена телевизия. Но там трябва да се инвестират пак държавните пари, тоест на всички нас данъкоплатците, ние всички да решим, че там ще инвестираме в това.
Водещ: Да де, ама ние даваме едни пари и Евровизиите в последните години са такъв смях, че хората се чувстват отвратително.
Нидал Алгафари: Смяха и друго нещо и Асен го знае. Смяха това нещо, че БНТ получава изключително малка субсидия в сравнение с всички телевизии в Европа…
Водещ: Ние оня ден говорихме на тая тема.
Нидал Алгафари: В сравнение с всички телевизии в Европа, които са обществени, те получават много повече. Аз например съм един от тези, които смятат, че БНТ не трябва да има реклама въобще, да я забранят…
Водещ: Ама държавната телевизия има и реклама, да. Трябваше да дойдете преди три дни отново в студиото, тука беше шеф на Маркетинг и реклама на държавната телевизия и говорихме точно за желанието на държавната телевизия да си увеличи времето за реклама…
Асен Агов: Бих спрял времето за реклама, това е скандално за хората, които печелят от рекламата за телевизията, подчертавам печелят от рекламата за телевизията, но не мога аз да плащам данъци и да ми показват строежите на века, които са Мавзолея и Димитровград. Извинявай много.
Водещ: Архитектурните събития на 20 век, нали?
Асен Агов: Ами да. Големите строежи на България на 20 век. Съжалявам много. В същото време не ми показват лагера Скремена, който също е построен с героичен труд на затворници. Тоест … не съм съгласен да плащам данъци за това. И вчера го казах от трибуната. Не съм съгласен да ми кажат, че една от големите любовни двойки на 20 век е тази на Иван Славков и Людмила Живкова. Това с анеща, които буквално наистина … и я слагат наравно с Лора и Яворов.
Водещ: Да, Яворов и той беше там.
Асен Агов: Извинявай много.
Водещ: Е чакай, последната българска продукция…
Нидал Алгафари: Тука отидохте в друга някаква…
Асен Агов: Казвам, че е субсидията…
Нидал Алгафари: Не го казва БНТ, а го казва един екип от хора, които са го решили и искат да кажат, че националната телевизия ще каже – не, това го махаме и това не може да бъде, тоест да ги вкараме в цензура?
Водещ: Ами прави се нещо… извинявай, като се направи… сега, ти ще направиш ли допитване за личност на 20 век, какво беше, преди 3-4 години, когато Левски беше пръв, втори беше Азис.
Нидал Алгафари: Не, не беше втори, беше 20, извинявай.
Водещ: 20 ли беше?
Нидал Алгафари: 20 беше. Втори беше Петър Дънов.
Водещ: Е, хубаво, и 20. Левски, Азис. Нали се сещаш …
Нидал Алгафари: Какво да се сещам? Българското население и българския народ по този начин направено, в мометна, когато Азис е във върха на славата си беше даже логично да отиде и първи.
Водещ: Ами ето за това телевизията ако си каже – аз възпитавам, ще прави продукции, които да накарат хората да мислят малко по-задълбочено.
Нидал Алгафари: Тази продукция накара многохора да мислят. Защото има например нещо, което пък мене ме е възмутило, че в нощта на стоте първи на България въобще не влезе поп Богомил. Въобще не влезе. А поп Богомил е …
Водещ: Имаше една друга добра инициатива, беше за книгата.
Асен Агов: Да, книгите беше добро.
Водещ: Вазов и Под игото.
Нидал Алгафари: Но това са тежки продукти, скъпо струващи продукти, които например търговска телевизия не би го направила. Просто няма да даде пари. И трябва да има такова нещо. И за това смятам – дайте на БНТ един голям бюджет, който голям бюджет не казвам да сравняваме с Англия или която и да е друга държава. Дайте един нормален, който е примерно 200 млн. лева. Спрете рекламат тотално…
Водещ: Да де, ама може ли там да не работят 3000 човека?
Нидал Алгафари: Не, не може. Към този момент не може да не са. И не са 3000, а са 2000 и нещо.
Водещ: 1900 последно.
Нидал Алгафари: Не е проблема в тези хорица, които там си изкарват някакви заплати. Не е това проблема на телевизията и не това харчи толкова големия бюджет на тая телевизия.
Асен Агов: Много харчи, заплатите хвърлят много…
Водещ: Добре, а като се сетим за БАН, където от субсидията им 80% отиваше за заплати си мисля, че и в БНТ положението е..
Нидал Алгафари: Това са хора, които са работили там 30 години. няма да ги оставиш на улицата.
Водещ: Ама това не е социална служба, Нидал, извинявай, и аз работя 10 години в Дарик радио. Ако това предаване не се слуша Радосвет Радев няма да каже – Ама Диана щото имаш и дете, дай да стоиш тука докато се пенсионираш.
Нидал Алгафари: Там е малко по-сложно…
Асен Агов: Аз съм уволнявал хора от телевизията, това е много мъчителен процес. Казвам ти го просто… много мъчителен процес е. искам да ти кажа, че един болезнено… за мен самия беше много болезнено. Трябваше да го извърша, за да мога да гарантирам субсидията на телевизията. Както и да е.
Водещ: И какво сега, ние приемаме, че няма как това да се харчи пред аудиторията и за това ще пускаме турски сериали, защото в закона не приехме…
Нидал Алгафари: Пак отиваш до харченето. Не до харченето. Първо няма кой да го произведе. Тоест за да се произведе такова нещо може да произведем някакъв много малък процент. Да тръгнем от нещо.
Водещ: Ами дай да пробваме бе Нидал. Това е идеята. Никой не ти казва… ето стана ясно, че тия 25 не влязоха. 50% европейска продукция и то пожелателно, нали ?
Асен Агов: Не 50. 12% е процента с …
Водещ: Не, 50% европейска продукция, като това е пожелателен процент.
Асен Агов: Това е пожелателен процент. Сега искам да ти кажа още нещо. Един детайл, който при вчерашните дебати умишлено се пропускаше. В европейската директива Телевизия без граници, която е валидна за нас, понеже сме членове на ЕС, е казано – може да се определи процент за производтво на оригиналния език на страната и да бъде наложен този процент, включително и търговските телевизии, но той трябва да бъде субсидиран от държавния бюджет. И всъщност тайната мисъл на тези, които внасяха 20-те процента щеше да получат субсидията, която поради европейската субсидия трябва да се даде за…
Водещ: Държавата така или иначе трябва да я даде.
Асен Агов: Да. Тоест пак ние да платим, обаче за продукт с негарантирано качество. И от тази гледна точка аз си мисля, че.. сега няма да навлизам в детайлите на продукцията, но във всички случаи това би била една много порочна практика. Ти представи си в суши бара тука зад ъгъла да наложат 30% мешана скара ала-Балкан турист да бъде задължителна в менюто, за да не се губи националния характер на българската кухня. Защото има суши бар. А ти отиваш да ядеш суши, не отиваш да ядеш мешана скара. Ще отидеш отсреща в другия ресторант, който предлага мешана скара. Така е и с телевизионните и радио програмите. В момента има специализирани програми. Ако обичаш да готвиш гледаш Сиеста, ако обичаш спорт ще гледаш Евроспорт и всичките Диеми, които дават всичките мачове. Ако обичаш класическа музика ще гледаш Mezzo, ако харесваш поп музика ще гледаш МТВ или пък VH1…
Водещ: Да де, ама тука закона за радиото и телевизията не ти казва, щото си си сложил една голяма сателитна чиния, ти можеш да гледаш от сутрин до вечер CNN и Mezzo …
Асен Агов: Не, абонирал съм се за местния кабелен оператор.
Водещ: Без значение. Тука си говорим за това каква програмна схема да имат националните радио телевизионни оператори.
Асен Агов: Аз харесвам една програмна схема, единствената в света. смятам,ч е ако има обществена телевизия, пример за това е BBC. Това е обществената телевизия. И те отново се сблъскват там, следя внимателно, защото дето се казва телевизията ми е изкушение от край време, продължавам да следя какво става. Сега ще трябва да приватизират Channel 4 или Четвърти канал, който беше също обществен и произвеждаше между другото великолепна драматургия. Сега Channel 4 ще го приватизират, защото няма достатъчно пари в хазната при тази криза и ще остане финансирането само за BBC, съответно трите BBC 1, 2, 3. Но обществена служба на една телевизия е тази на BBC. Не съм видял друга обществена телевизия, следил съм ги много, къде разбирам, къде не разбирам, но общо взето си давам сметка, повечето са оцветени в зависимост от управлението. Това е. и аз лично смятам, че реалната обществена телевизия съществува само с наименованието BBC. За 20 години обществената служба на медиите не помогна на хората да се справят със страхотното предизвикателство на свободния живот. Едни хора, които не са живяли свободно. Моето поколение, хора които не са били свободомислещи, които са били по принуда конфронисти в обществото, изведнъж се бяха изправили пред огромното цунами на свободата, на свободния пазар, на избора.
Водещ: Какво трябваше да прави телевизията?
Асен Агов: Тези хора трябваше да им се помогне да схванат как да се държат в едно такова свободно…
Водещ: И аз така мисля, обаче повечето хора не мислят по този начин. Смятат, че телевизията, особено частната, е ентъртейнмънт. Точка. Щом ние искаме да печелим ще гледате концерта на Пайнер в прайм тайм преди Нова година. Нидал? Много мълчи това момче.
Нидал Алгафари: Не че мълча, просто слушам че интересни неща казва Асен. (?) от мултиплексите. Като тръгнат мултиплексите вече съвсем друга (?) излиза. Аз единственото което мога да говоря и се интересувам от това нещо е българската национална, държавена телевизия. Другите са търговски, които нито мога да им налагам, нито трябва да им налагам. Единственото нещо, което може да се налага някаква политка, държавност, то може да бъде там – БНР и БНТ. Ако там искаме нещо да направим… но там трябва д агледаме на тази телевизия не като на една панорама, в която да излезе един политик да говори. Или да не е като едно предаване …
Водещ: Панорама има 8% шеър.
Нидал Алгафари: Ама колкото и да има…
Водещ: Това е 0.2% рейтинг.
Нидал Алгафари: Все още обаче се възприема, че там излизат политиците, говорят и са много доволни от това нещо като излязат от там и говорят. Единственото, което забравят е, че в един момент тази панорама не е достатъчно гледаема даже да стигнат думите им до хората.
Водещ: Да,а з неслучайно казах рейтинга какъв е на тази програма.
Нидал Алгафари: Политиците инвестират в тази телевизия…
Асен Агов: Facebook има доста по-голяма аудитория, само да кажа. Аз го изпитах на гърба си. Включих се във Facebook по време на кампанията и виждам Youtube и Facebook и Twitter имат много по-голяма аудитория, от колкото имат Панорама. Изобщо не ме интересува дали ще се явя в Панорама или няма да се явя. След като мога да споделям и да общувам и да разменям с хора, които са ми опоненти или пък симпатизанти…
Водещ: Да де, ама тука е въпроса на качеството, което получава зрителя, който е и в качество на данъкоплатец в обществената телевизия, нали?
Нидал Алгафари: Точно така, обаче какво налагат? Какво налагат примерно на българската държавна национална обществена телевизия? Има някъде заря, на която ще присъства президента или ще присъства министър-председателя. Като гледаемост това е под нулата.
Водещ: Но трябва да се покаже.
Нидал Алгафари: Но трябва ли да се покаже – трябва да се покаже. Защо трябва да се покаже – защото ще излезе там някой от големите политици на държавата и ще каже нещо, което само той ще си го разбере.
Водещ: Парламентарния контрол е много силно нищо. Това е брилянтен пример.
Нидал Алгафари: За какво е това нещо? И в един момент тази телевизия започва да я използват като изтривалка. Вървят ли по този начин нещата, тая телевизия до къде ще я докара. Не стига това ами и ограничиха до 5 минути реклама при много свит бюджет. Как да работят така?
Водещ: Е, не, тя рекламата си е 6 минути отдавна. Те просто искаха сега д астане два пъти повече.
Нидал Алгафари: Ами искат, защото се надяват, че ще успеят да запълнят с някаква реклама, въпреки че това е много по-сложно. Моето лично мнение, пак казвам, по-добре да няма никаква реклама в тази телевизия. Това е телевизия, която не трябва по никакъв начин да облъчваш с дамски превръзки или с какво трябва да се яде, а да се прокарва политика. Политика не означава само икономиката, ами да прокарваш и културна политика, да прокарваш спортна политика. Но да го правиш. И когато имаш достатъчно пари и вече имаш някакъв добър надзор, дали ще бъде парламента, дали ще бъде някой, как се харчат тия пари, за качеството, което се харчи, тогава вече е друга тема.
Водещ: Добре де, сега може много еротично да прозвучи тая мисъл, но в навечерието на тия парламентарни избори много се говореше за това, че ако не може да се махне Тройната коалиция, по-добре никой да не ходи да … да не гласуваме всички, за да можело да се покаже на политиците… бля бля бля. И тогава се прокрадваха и такива идеи. Защо телевизиите не направят следното – не спрат да произвеждат култура, а започнат всички да правят нещо по-качествено, по-смислено и то ще почне да се гледа.
Асен Агов: Докато има такива екстравагантни идеи да не участваш в избори, защото ето това е …
Водещ: Така ще накажеш политиците …
Асен Агов: Да, ще накажеш по тоя начин политиците…
Водещ: Наказвайки себе си впрочем.
Асен Агов: Самобичуване. По същия начин е и … тогава и телевизиите ще произвеждат същото, докато хората очакват ей такива екстравагантни идеи и им се виждат интересни. За да се върна на темата по законодателството. Със закон може да регулираш това порнографията да се показва след е12 часа, да речем, или кабелните оператори задължително да имат родителски контрл върху…
Водещ: И да има червена точка, когато се налага.
Асен Агов: Така. но със закон да определяш съдържанието, количествата съдържание, да регулираш по този начин медиите, това прилича точно на онова време, о ткоето се освободихме 89-та година.
Водещ: Да де, ама в същия Facebook, в който ти цитираш имаше група и тя беше събрала много, много приятели – да махнем чалга заведенията от центъра на София.
Асен Агов: Ама това също е вид насилие върху съзнанието на хората. Аз не съм някакъв краен либерал…
Нидал Алгафари: Не, във Facebook извинявайте, ама това малко е смешно. Един се е сетил и е написал по този начин. Аз сега ще отида и ще направя това – дайте още 20 заведения в центъра на София да има и ще събера сигурно повече от другите. Това не е критерий, това не може да бъде критерий. Недейте. И това, което каза Асен – да ги регулираме всичките не може. Единственото нещо, което може да прави държавата е с държавната си телевизия. Там може. И там може да изисква, защото е политика,там искаме да имаме 25-50% български сериали и филми. Искате или не искате, държавата вади от джоба си едни пари, дава ги на националната телевизия и казва – ако обичате правете.
Водещ: И тя прави Дунав мост. И какво правят хората?
Нидал Алгафари: Сега, тука вече (?), че не самата тя го произвежда. Пак стигаме до това. Сценаристите, тези които ще пишат, имаме ли ги писателите. И за това като ти казах в самото начало – дайте да тръгнем от някакъв много малък процент, задължителен но малък. Даопитаме.
Водещ: Да може в този малък задължителен процент да се инвестира в писачите и в занаятчиите.
Нидал Алгафари: В писачите, в режисьорите, в занаятчиите. Като видим, че в рамките на 1-2 години това нещо става добре и вече започват да се появяват, длъжни са тогава политиците да кажат – да, ето от 5% го правим на 10%. Увеличаваме субсидията, от 15 правим на 30, увеличаваме субсидията. Но сега да изискваш от националната телевизия 25 или 50% – ами те с какво да го прозиведат?
Асен Агов: Отгоре на всичко, виж какво, програмното бюджетиране, това което ние въведохме за първи път в далечната 1992г., щото това е далечна вече, много далечна година, ние казахме – бюджета върви с програмата. Бюджета не се дава ей така на телевизията, а примерно имаш едно квадратче в програмната схема, представи си я като квадратчета разпреедлена, по часове. В тази графика слагам една програма. И примерно в …
Водещ: За нея трябват еди колко си пари.
Асен Агов: За нея трябват толкова пари или отпускаме толкова пари да бъде произведена. Обявяваш конкурсно начало и казваш – един екип, втори екип, трети екип се явява с идеи с какво да напълним това квадратче. Ето за тези пари. И трябва да решават с колко хора да го правят и как да го правят, на кого да платят, как да платят така, че техния продукт да се продава.
Водещ: И накрая се появява предаването Бразди. Е стига… или Обичам те животно ли беше това на Роси Кирилова?
Асен Агов: Не, между другото…
Нидал Алгафари: Абе ти се смееш, обаче тия предавания не са чак толкова негледаеми.
Асен Агов: Бразди, извинявай, аз ще направя защита на Бразди.
Нидал Алгафари: И аз също.
Водещ: Леле.
Асен Агов: Ще кажа не за друго, а защото в момента българското земеделие с подкрепата, която получава от ЕС и възможностите, които се откриват пред него, трябва да има някакъв източник на информация. Разбира се това са редица сайтове, които се грижат за фермери и т.н….
Водещ: Но и сутринта гледах кампания на МЗХ в няколко обществени телевизии и то по адски разбираем начин обяснено. Това е добре.
Асен Агов: Това е добре. И Бразди изпълнява точно тази роля. Сега, ако сме хора на място ще оставим наистина така, както сме създали толкова добри компютърни аниматори, впрочем ние винаги сме имали и тогава, когато се рисуваше анимацията пак сме имали много добри аниматори, някои от тях и до ден днешен работят в Дисни в Америка. Сигурен съм, че ще се народят и хора, ако създадем нормалните финансови условия за това. Махни рекламата от обществената телевизия, махни рекламата от общественото радио, осигури ги достатъчно добре, като направиш програмно бюджетиране. Задължително.
Водещ: Пак ще има връзкарство, Асене, винаги ще има връзкарство.
Асен Агов: Никой не се е отървал от връзкарството. Искам да ви кажа, че …
Нидал Алгафари: Ти мислиш, че в търговските го няма връзкарството?
Водещ: Има ли го?
Нидал Алгафари: Има го. Навсякъде.
Асен Агов: Навсякъде бе. Аз съм постъпвал на работа в CNN, сключвал съм договор и съм постъпвал на работа в CNN. Ако не беше казала Джейн Фонда и Тед Търнър, че трябва аз да постъпя щях да постъпя на 36-ти. Не че съм имал връзки с тях, но просто ме бяха харесали тогава.
Водещ: Е, ама това не е връзкарство. Тука един човек, който става… това не е връзкарство.
Асен Агов: Мисълта ми е, аз не се хваля с това , защото на другия ден си върнах договора. Защо си го върнах договора.
Водещ: Чакай сега, работеше на Сан Стефано 29.
Асен Агов: Не, защото ми отвориха очите, че всичките мацки, които са на екрана минават през съответната част от апартамента на Тед Търнър.
Водещ: Е, стига де.
Асен Агов: Точно така.
Водещ: Сега говориш и за Ралица, внимавай.
Асен Агов: Не говоря за Ралица, защото Ралица отиде на мойто място просто. Но другите… и значи… такава интригантска атмосфера имаше в CNN, каквато трудно можеш да си пресдтавиш.
Водещ: Нидал, виж какви щуротии говори Асен…
Асен Агов: Ама навсякъде е така, ти какво мислиш.
Нидал Алгафари: Аз не съм бил в апартамента, за да кажа дали е било така или не, вероятно може да е така. но връзкарство ще има винаги. Винаги ще има шуробаджанащина. Ние сме в малко ориента, така че…
Водещ: Ако бяхме малко, ония 5% дето казваш задължитлени, тогава щяхме..
Нидал Алгафари: Винаги ще съществува това нещо да помогнеш на братчето си, да помогнеш на баджанака си. Не може да не го правиш, ще го правиш.
Асен Агов: Отгоре на всичко и братчето и баджанака и всички твои приятели смятат, че ти задължителнО трябва да им помогнеш.
Нидал Алгафари: Да, иначе какъв роднина си.
Асен Агов: Точно така.
Нидал Алгафари: Такъв ни е манталитета, така си го живеем.
Водещ: Сега обаче ще пуснем малко произведена в България продукция под формата на реклами. И след това имаме още десетина минути, не повече.
Реклами.
Водещ: Сега да чуем какво си мислят слушателите и потенциалните зрители. 984983, слагайте слушалки, за да чувате и вие. И без цигари в студиото, Алгафари, ако обичате, защото тука ще тръгне дъжд след малко. Здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Преди 40 години избягах от България и получих политическо убежище в една скандинавска страна горе долу колкото България по население, само защото като причина за моето бягане от политиката е, че в 60% тогава трябваше да свирим съветска и от лагера музика. Това беше достатъчно…
Асен Агов: От лагера звучи добре.
Водещ: От лагера е добре.
Слушател: Бих желал да ви кажа за тази страна, че има две държавни телевизи, изцяло финансирани от държавата, никаква … кралския готвач от Швеция… а, издадох се.
Водещ: Издадохте се, нищо, няма лошо.
Слушател: Добре, кралския готвач правеше винен сос и без да иска обърна бутилката, беше Карловски мистет, обърна бутилката с етикета към камерата и го глобиха жестоко. Такава е забраната за реклама. Завършвам с това. Втория държавен канал цяла нощ предава само образователни програми, популярни, наука, техника, география, каквото пожелаете. Много кръжоци, точно тази дума е там, за снимачни младежки продукции, да не говорим за музика, аз 20 години бях на сцена там между другото, по-малко са надарени от нас, искам да кажа българите, за това и бяхме на сцена, в България я бих, я не, 20 години.
Водещ: Зависи дали ще свирите от лагера, защото и след като падна стената при нас лагера остана.
Слушател: Завършвам с това уточнение. Като не могат да пишат и да четат даже много младежи в България, какви продуценти ще станат? Нека да има и малко образователни в изкуството програми.
Водещ: Да де, обаче тука Нидал ще каже, и то с право, че ако това трябва да бъде изработено, то трябва д абъде направено качествено, за да се гледа, защото иначе великия цензур дистанционното е в ръката на всеки зрител…
Слушател: Извинявайте, г-жо водеща, но малко не ме разбрахте. Много малко време имаме. Мога д ави кажа съвсем подробно защо още от Abba и Europe и рок певците и така нататък, от една такава плюнка ддържава, цял свят ги знае. Ами защото не всичко качествено започваше с нашите там нощни програми. Показват … Europe ги познавам, бяха някакви в кварталното … не бяха на ниво, обаче постепенно като ги покажат малко се издигат. Ако поставим много високо летвата още в началото как ще стане?
Водещ: Разбрахме ви, да чуем другата линия, здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Даниела Павлова от София. Нямам нищо против да има повече български продукции стига да са качествени, на мнението на г-н Нидал съм. Например в предавания като това, което е на Азис на мен лично не ми харесва като качество, не знам дали го спряха или…
Водещ: Спряха го.
Слушател: Да, изобщо не ми харесва. Например едно предаване като една руска телевизия, Акна, много по- би ми харесало от … някакви такива просто, по-интересни.
Водещ: Да, ние много дълго сме си говорили, аз Акна съм го гледала още в Русия майка ми работеше и супер ми харесваше това предаване като и ходех на гости, но в България … те в Русия вече вземат актьори, а в малка България къде ще намерим … впрочем реалити формата на Нова телевизия, онзи за цената на истината, ама там беше с много сериозна награда, хората ходеха и се излагаха.
Асен Агов: Аз бях сега в Украйна за изборите президентските и гледах телевизия…
Водещ: А балотажа кога е?
Асен Агов: Сега на 7-ми. Пак ще ходя, но гледах телевизиите техните. Най-малко гледания канал е обществения канал. Почти някакъв нищожен дял има,,..
Водещ: Като при нас.
Асен Агов: Нищожен дял от пазара, докато другите канали са на изключително равнище. Просто блестяща техника, явно правени със солидна финансова подкрепа, с много добри журналисти, с добри водещи вътре, …
Водещ: Ами ето за Путин, дето се чудеше какво става с тръбите и къде изтича това гориво…
Асен Агов: Казвма само, че Украйна е стрна с 45 млн. население и може да извади своите таланти. Ние също имаме достатъчно таланти, но къде са те? Най-добрите ни таланти се ревизират някъде в Европа или в Америка, защото тука не са създадени условия. Аз не казвам да ги връщаме насила от там, защото печелят доста по-добре от колкото тук…
Водещ: И няма как да ги върнем насила ако не им предложим конкурентни финансови условия.
Асен Агов: точно така. следователно трябва много сериозно да се мисли в тази посока – как да се генерира финансиране така, че да може българския талант да процъфтява тук, да създава тук.
Водещ: Тук сега ако ни слушат и медицински сестри и лекари, миналия ден имаше заглавие, че в Саудитска Арабия дават баснословни бяха, около 15 000 долара месечна заплата на български лекар, та във всеки сектор в България е така, особено като не сме Украйна и нямаме 45 млн.
Асен Агов: В Саудитска Арабия дават 15 000 долара, но не на всеки лекар. Дават на изключително добри лекари 15 000 долара. А нашите са изключително добри лекари, които са отишли там. За саудитска Арабия като говорим да се върнем на една друга тема, коят опреди малко този господин отчете и каза. Саудитска Арабия имат например не знам колко н- броя канал. Които единия е само математика, другия само география, третия… и те ги излъчват сателично, за да могат тези, които са в по-пустинните и няма начин да ходят на училище и няма да стигнат добро образование…
Водещ: Да се учат от телевизора.
Асен Агов: … да се учат. Това също е някаква обществена телевизия. Може да бъде и нашите мултиплекси може и това да правят. Но там седи една държава и плаща.
Нидал Алгафари: Има пари, разбира се.
Водещ: Да де, ама щото тука ако трябва да решим…
Асен Агов: Но всъщност имаме достатъчно пари да можем да го плащаме…
Водещ: Имаме?
Асен Агов: Има, да.
Нидал Алгафари: Има пари.с ега разбира се криза, но…
Водещ: Айде сега, 150 болници остават, вие ще кажете – имаме пари да правим български сериали.
Асен Агов: Това за болниците искам да кажа, че познавам повечето от тези болници,с рещу чието затваряне…
Водещ: Да, вчера коментирахме тая тема и впрочем…
Асен Агов: Примерно болниците в Оряхово е в жалко състояние. Да не даде господ да се разболееш и да легнеш в тази болница, защото има малко пациенти, съответно малко пътеки, съответно малко пари. Лекарите са на най-ниските възможност…
Водещ: Съответно никаква апаратура, съответно… включихме вчера, впрочем не бива да се връщаме на тая тема, много образно разказа кмета на Трън за тяхната болница, как работят от години само по една единствена пътека, тя е пневмония, така наречената настинка казва той, защото до пневмония не се стига, идват при настинка. И са минали през болницатахиляда човека по тази пътека за цялата година, а болницата е похарчила 250 000 лева… абе излиза една пневмония 1000 лева на болницата. Имаме ли време за още един слушател.
Асен Агов: Да. Общо взето говорим за парите, а парите трябва да се харчат умно и да ги инвестираш умно парите.
Водещ: Здравейте. Слушаме ви.
Слушател: Здравейте. Благодаря ви много. Рекламите вашите … Агов ако обичаш малко по-тихо…
Водещ: Той мълчи.
Слушател: Рекламите, темите и т.н. Искам нещо да ви попитам, говорите за продуценти, за сценаристи и т.н. Ние направихме едно време филм за Ботев без Ботев, направихме филм за Под игото, а да ви кажа от Кюстендил се обаждам, разбрах че Под игото пък е написано от Вапцаров, и кажете ми каква истината искате от живота след като в Под игото Иван Вазов пише, че Рада и Огнянов умират във воденицата, а ние го направихме накрая, че умират на бойното поле. Айде кажете ми това какво е? конюнктура ли е, сценариста ли, Вазов е виНовен? Благодаря ви.
Нидал Алгафари: Това може да е по желание на продуцента или по желанието на сценаристите. В такива прозведения в цял свят е възможно да се правят промени.
Водещ: Интерпретации.
Нидал Алгафари: Интерпретации. Така че не може да бъде книгата едно към едно и не винаги се получава да е най-добрия вариант да е едно към еднно. Не можем да се сърдим на някой, че нещо са променили.
Водещ: Аз се сещам, няма да дам пример от българската класическа литература, но се сещам за този филм… където той беше масов убиец…
Нидал Алгафари: Май не се сещаш.
Водещ: Май не се сещам за книгата. С Джак Никълсън филма, защото книгата е много по-добра, но нямаше как по книгата да се направи. Добре де, няма да ме подсетите.
Нидал Алгафари: Хладнокръвно по Труман Капоти?
Водещ: Не, няма да ме подсетите и ттрябва да си тръгваме, защото новинарите идват. Беше ми приятно.