www.cross.bg I 13.02.2014
/КРОСС/ Дългогодишният журналист Виза Недялкова пред ИА КРОСС
България се срина до стотно място в класацията за свобода на словото на международната организация "Репортери без граница" за 2014 г., публикувана в страницата на организацията в сряда. Страната отбелязва непрекъснат спад през последните осем години (виж графиката), като от 2006 г. досега е отстъпила с цели 66 позиции (13 само за последната година) и затвърждава последното си място в Европейския съюз – на една позиция след Гърция. Новите индекси вече позиционират България в долната половина на класацията, която обхваща 180 държави, а пред нея се нареждат страни като Габон, Монголия, Косово, Доминиканска република, Нигер, Тонга и др.
В доклада си за 2014 година организацията отбелязва, че български репортери са ставали неколкократно жертва на насилие по време на изпълнената с антиправителствени демонстрации и политическо напрежение 2013 година.
Независимите журналисти, особено разследващите репортери, са подложени на тормоз, който понякога приема формата на опожаряване на колите им.
Как се стигна до тук?
С годините падна самото качество на това, което предлагат медиите на хората. Така че има и нещо логично в това, което се случва. Рязкото пожълтяване на българските медии, от една струна, от друга страна – превръщането на журналистиката в PR – в едни случаи черен, в други случаи бял, като цяло замирането на печатните медии и израстването на всички интернет форми – това е първата част. Втората част е, разбира се, употребата на силните медии.
Аз не мисля, че 2013 година, след падането на правителството на ГЕРБ, има някаква рязка промяна в натиска върху медиите, тъй като ние знаем какво беше по времето на Борисов и Цветанов, до степен министър-председателят да се обръща към медиите и да ги пита „Аз оказвам ли натиск върху вас" и главните редактори да отговарят като пионери „Сакън, г-н министър-председателю, ама вие никога никакъв натиск не оказвате върху нас". Спомняте ли си тази ситуация? И тук ние си задаваме въпроса – при положение, че това нещо е спряло, защо България продължава да се свлича надолу , в тази класация на „Репортери без граници". България като пълноправен член на ЕС с всяка изминала година по един или друг начин все пак се изравнява с европейските критерии и абсолютно всички структури, които дългите години на прехода са били с външно финансиране (за развитие на гражданско общество, на демократични институции и т.н.) трябва по някакъв начин да обявят своите спонсори. В България нещата са изключително зле и финансирането трябва да продължи, наблюдението, мониторинга и т.н., тъй като полека-лека просто подобни структури остават без финансиране. На мен ми е много интересно по какви точно критерии е правена тази класация, с какви експерти, с кои медии е говорено, кои са точно тези проблеми, които те отчитат, слагайки ни на стотното място.
Тази констатация на „Репортери без граници" обяснява ли по някакъв начин обявените преди няколко дни резултати от други изследвания, според които българите все повече не вярват на медиите у нас?
Това е един затворен кръг. Тогава, когато абсолютно всеки прехвърля върху друг своите проблеми, нали разбирате накрая как се затваря кръгът. Аз първо твърдя, че качеството на медиите е много ниско. Второ, твърдя, че загасват печатните медии (това не го твърдя само аз). И трето – че наистина професията вече не е журналистика, а PR. Това са нещата.
Но аз не намирам, че със слизането на правителството на ГЕРБ от власт нещата са станали по-зле. Това е все едно да твърдим, че от началото на протестите юни месец в България протестите не са били отразявани от сутрин до вечер по всички медии, че тогава, когато има сто души там, не се казва, че има хиляда души .и т.н.
До каква степен социалните мрежи и блоговете на това хората да вярват на новинарските емисии?
Доверието е ниско не само към медиите, то е ниско изобщо към всички институции и структури, които имат някакво влияние в решенията на управлението. Аз смятам, че това е по-скоро резултат от ниско доверие към институциите, към което са пришити и медиите като обслужващи власт или някакви кръгове.
И другото е, пак казвам – ниското качество на самата професия. Връщам се към началото на разговора – пожълтяването на медиите и превръщането на медиите в PR агенции. Това е PR, това не е журналистика.
Вие лично като зрител, като слушател и като читател, какво искате от медиите и от какво те ви лишават?
Ние научаваме все по-малко неща от медиите. Първо, светът изключително малко присъства в нашите медии. Ние живеем с едно провинциално съзнание, което е изолиран от всичко това, което вълнуваше като големи идеи, дискусии, проблеми в различни региони. Ние гледаме своя път. Някой някъде казва нещо сутринта, после на обяд някой му отговаря, след това следобед се намесва трети, първият отговаря на втория… И накрая вечерта в големите новини по телевизиите се разказва някакъв страхотен скандал, който всъщност не е свързан с никаква промяна във факти или в някаква конкретна ситуация, а просто някъде някой е казал нещо.
Първо, новините не са свързани с нови факти и обстоятелства, а са свързани с нечии приказки, приказки на друг и на трети, и т.н. Второ, ние научаваме твърде малко неща за себе си и за света. Съжалявам, но в какъв смисъл аз мога да се интересувам от това, което те ще ни кажат, когато те говорят като някакви възрастни бабички, които си говорят на пейката. Това са неща, които абсолютно всички знаят и се създава едно чувство, че се повтаря едно и също нещо непрекъснато, тъй като медиите не създават нов хоризонт. Този нов хоризонт включва нови неща, които ти научаваш, нови пътища, по които проблемите биха могли да изглеждат по един или по друг начин.
Оригинална публикация
Предизборната борба започна, но това, което наблюдаваме напоследък, са по-мръсните й форми. Това са скокове на политически тролове, които хвърлят нещо в публичното пространство и после изчезват, като Румен Петков, който това го умее добре. Това звучи като криминален филм. Така коментира по Би Пи Ви политическият пиар експерт Арман Бабикян. 
