www.faktor.bg I 14.02.2014
Предизборната борба започна, но това, което наблюдаваме напоследък, са по-мръсните й форми. Това са скокове на политически тролове, които хвърлят нещо в публичното пространство и после изчезват, като Румен Петков, който това го умее добре. Това звучи като криминален филм. Така коментира по Би Пи Ви политическият пиар експерт Арман Бабикян.
www.24chasa.bg I 13.02.2014
Венелин Петков поема поста Директор „Новини, актуални предавания и спорт” в bTV. Основна част от професионалната си кариера той изгражда в bTV, където постъпва като репортер и водещ още при създаването на телевизията през 2000 г.
„Журналистиката не е професия, а кауза. Винаги съм вярвал в това и съм приемал работата си в bTV Новините по този начин. Новата позиция носи много предизвикателства, които ще посрещна с всичко, на което опитът ми ме е научил. Вярвам, че заедно с екипа от топ професионалисти, които работят в bTV, ще продължим да правим най-добрите новини в българския ефир”, каза Венелин Петков по повод новата позиция.
„Много се радвам, че Венелин прие предизвикателството да поеме поста Директор „Новини, актуални предавания и спорт”. Той е едно от най-емблематичните лица на bTV и има всички качества, за да се справи успешно с новите си отговорности и да затвърди лидерската позиция на bTV”, заяви Павел Станчев, Главен изпълнителен директор на bTV Media Group.
Венелин Петков е автор на множество материали, между които са поредицата „Пътуване в Афганистан” и филма „Трансформация” в bTV Документите, репортажите „Поражения”, „
Чиста вода” в bTV Репортерите и други. Носител е на престижната американска награда за телевизионна журналистика „Пийбоди”.
Венелин Петков е продуцент на bTV Документите от създаването на предаването през 2007.
В него са излъчени документални филми, които разтърсват общественото мнение. Между тях са поредиците „Бетонни градини”, „България – следите на терора”, филмът „Възродените – 20 години по-късно”, а наскоро и поредицата „Македония – последният проект на Коминтерна”.
Венелин Петков е магистър по английска филология от Софийския университет „Свети Климент Охридски”. През 1996 г. печели стипендия на фондация "Фулбрайт" и заминава в САЩ, за да продължи образованието си. Има магистърска степен по телевизионна и радио-журналистика от най-стария факултет по журналистика в света в Университета на щата Мисури-Колумбия. По време на следването си работи в местния филиал на телевизионната верига NBC, а също и във филиала на радиоверигата NPR. След това кандидатства за стаж в CNN, където след това остава на работа като асоцииран продуцент.
www.novinar.bg I 13.02.2014
Българското национално радио отбелязва днес световния ден на радиото – 13 февруари с арт-инсталация, разположена пред НДК. Композицията стилистично обединява ретро радиоапарт и съвремен цифров приемник, като олицетворява идеята за непреходността на най-старата медия.
www.cross.bg I 13.02.2014
/КРОСС/ Дългогодишният журналист Виза Недялкова пред ИА КРОСС
България се срина до стотно място в класацията за свобода на словото на международната организация "Репортери без граница" за 2014 г., публикувана в страницата на организацията в сряда. Страната отбелязва непрекъснат спад през последните осем години (виж графиката), като от 2006 г. досега е отстъпила с цели 66 позиции (13 само за последната година) и затвърждава последното си място в Европейския съюз – на една позиция след Гърция. Новите индекси вече позиционират България в долната половина на класацията, която обхваща 180 държави, а пред нея се нареждат страни като Габон, Монголия, Косово, Доминиканска република, Нигер, Тонга и др.
В доклада си за 2014 година организацията отбелязва, че български репортери са ставали неколкократно жертва на насилие по време на изпълнената с антиправителствени демонстрации и политическо напрежение 2013 година.
Независимите журналисти, особено разследващите репортери, са подложени на тормоз, който понякога приема формата на опожаряване на колите им.
Как се стигна до тук?
С годините падна самото качество на това, което предлагат медиите на хората. Така че има и нещо логично в това, което се случва. Рязкото пожълтяване на българските медии, от една струна, от друга страна – превръщането на журналистиката в PR – в едни случаи черен, в други случаи бял, като цяло замирането на печатните медии и израстването на всички интернет форми – това е първата част. Втората част е, разбира се, употребата на силните медии.
Аз не мисля, че 2013 година, след падането на правителството на ГЕРБ, има някаква рязка промяна в натиска върху медиите, тъй като ние знаем какво беше по времето на Борисов и Цветанов, до степен министър-председателят да се обръща към медиите и да ги пита „Аз оказвам ли натиск върху вас" и главните редактори да отговарят като пионери „Сакън, г-н министър-председателю, ама вие никога никакъв натиск не оказвате върху нас". Спомняте ли си тази ситуация? И тук ние си задаваме въпроса – при положение, че това нещо е спряло, защо България продължава да се свлича надолу , в тази класация на „Репортери без граници". България като пълноправен член на ЕС с всяка изминала година по един или друг начин все пак се изравнява с европейските критерии и абсолютно всички структури, които дългите години на прехода са били с външно финансиране (за развитие на гражданско общество, на демократични институции и т.н.) трябва по някакъв начин да обявят своите спонсори. В България нещата са изключително зле и финансирането трябва да продължи, наблюдението, мониторинга и т.н., тъй като полека-лека просто подобни структури остават без финансиране. На мен ми е много интересно по какви точно критерии е правена тази класация, с какви експерти, с кои медии е говорено, кои са точно тези проблеми, които те отчитат, слагайки ни на стотното място.
Тази констатация на „Репортери без граници" обяснява ли по някакъв начин обявените преди няколко дни резултати от други изследвания, според които българите все повече не вярват на медиите у нас?
Това е един затворен кръг. Тогава, когато абсолютно всеки прехвърля върху друг своите проблеми, нали разбирате накрая как се затваря кръгът. Аз първо твърдя, че качеството на медиите е много ниско. Второ, твърдя, че загасват печатните медии (това не го твърдя само аз). И трето – че наистина професията вече не е журналистика, а PR. Това са нещата.
Но аз не намирам, че със слизането на правителството на ГЕРБ от власт нещата са станали по-зле. Това е все едно да твърдим, че от началото на протестите юни месец в България протестите не са били отразявани от сутрин до вечер по всички медии, че тогава, когато има сто души там, не се казва, че има хиляда души .и т.н.
До каква степен социалните мрежи и блоговете на това хората да вярват на новинарските емисии?
Доверието е ниско не само към медиите, то е ниско изобщо към всички институции и структури, които имат някакво влияние в решенията на управлението. Аз смятам, че това е по-скоро резултат от ниско доверие към институциите, към което са пришити и медиите като обслужващи власт или някакви кръгове.
И другото е, пак казвам – ниското качество на самата професия. Връщам се към началото на разговора – пожълтяването на медиите и превръщането на медиите в PR агенции. Това е PR, това не е журналистика.
Вие лично като зрител, като слушател и като читател, какво искате от медиите и от какво те ви лишават?
Ние научаваме все по-малко неща от медиите. Първо, светът изключително малко присъства в нашите медии. Ние живеем с едно провинциално съзнание, което е изолиран от всичко това, което вълнуваше като големи идеи, дискусии, проблеми в различни региони. Ние гледаме своя път. Някой някъде казва нещо сутринта, после на обяд някой му отговаря, след това следобед се намесва трети, първият отговаря на втория… И накрая вечерта в големите новини по телевизиите се разказва някакъв страхотен скандал, който всъщност не е свързан с никаква промяна във факти или в някаква конкретна ситуация, а просто някъде някой е казал нещо.
Първо, новините не са свързани с нови факти и обстоятелства, а са свързани с нечии приказки, приказки на друг и на трети, и т.н. Второ, ние научаваме твърде малко неща за себе си и за света. Съжалявам, но в какъв смисъл аз мога да се интересувам от това, което те ще ни кажат, когато те говорят като някакви възрастни бабички, които си говорят на пейката. Това са неща, които абсолютно всички знаят и се създава едно чувство, че се повтаря едно и също нещо непрекъснато, тъй като медиите не създават нов хоризонт. Този нов хоризонт включва нови неща, които ти научаваш, нови пътища, по които проблемите биха могли да изглеждат по един или по друг начин.
Корпоративна търговска банка АД подаде сигнал до Етичната комисия за печатни медии към фондация "Национален съюз за журналистическа етика", че вестник "Сега" злоупотребява с доклада на Европейската комисия – EU Anti-Corruption Report и по-конкретно – с ANNEX BULGARIA to the EU Anti-Corruption Report.
www.chronicle.bg I 13.02.2014
Днес, 13 фувруари, се отбелязва Световният ден на радиото. Тази дата е учредена по инициатива на ЮНЕСКО. Главните тържества се провеждат в щаб-квартирата на организацията в Париж. За участие в тях са поканени представители на най-големите радиоорганизации.
Световният ден на радиото е млад празник, учреден от ЮНЕСКО през 2011 година. Датата за провеждането е избрана не случайно – именно на 13 февруари 1946 година за първи в ефир бяха излъчени предавания на „Радио ООН”.
В посланието по случай Световния ден на радиото, Генералния директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова даде специално интервю за Радио FM+, в което отбеляза, че радиото развлича, просвещава и информира почти 95% от жителите на Земята.
Радиото остава най-достъпната медия. То може да се слуша в най-отдалечените кътчета на планетата, с помощта на радиото дори хората, които не могат да четат и пишат, могат да получат достъп до информация. Радиото играе важна свързваща роля при извънредни ситуации: при предупреждения за природни катастрофи и по време на спасителни операции. За ЮНЕСКО Световният ден на радиото е свего рода признание на ползата, която радиото носи на човечеството повече от сто години.
В ЮНЕСКО вярват, че Световният ден на радиото ще обедини всички: и големите радиопредавателни компании, и местните радиостанции и просто любителите на радиото в целия свят.
Списание БИОГРАФ I 13.02.2014
“Евангелието на Апостола” е темата от корицата на 276-страничното издание. Интервюта с Аксиния Джурова, Чавдар Шинов и актьора Илия Добрев са другите хитове в новия том
Васил Левски такъв, какъвто почти не го познаваме – като йеродякон Игнатий, който поставя религиозните ценности на първо място в революционната борба, е темата от корицата на февруарския “Биограф”. Най-голямото българско списание излиза със специален 276-страничен брой броени дни преди годишнината от смъртта на Апостола.
На него са посветени повече от 30 страници от съдържанието. Основният текст е написан от известната журналистка Велислава Дърева. Тя е автор на сценарий за пълнометражен документален филм за Апостола. В добавка към текста, който се публикува ексклузивно в “Биограф”, е голямото интервю на Мариела Балева с историка академик Константин Косев – най-големия наш специалист-историограф по темата.
Списанието публикува и разговор на Цветана Пешунова с актьора Илия Добрев, изпълнител на ролята на Джингиби в култовия някогашен тв сериал “Демонът на империята”.
Но и извън темата от корицата, новият “Биограф” отново впечатлява с разнообразие от очерци и интервюта. Журналистката Елена Кръстева разговаря с изкуствоведа Аксиния Джурова. Писателят Чавдар Шинов, сценарист на някои от най-обичаните български филми, се изповядва пред Мариела Балева. Иван Георгиев отдава почит на емблематичния певец от “Тоника” Гого Найденов, който си отиде на 12 януари.
Големи очерци за актьора Питър О’Тул, треньора Алекс Фъргюсън, руската кинолегенда Евгений Леонов и вечния дипломат на Германия Ханс-Дитрих Геншер допълват палитрата от теми в броя. “Биограф” публикува и откъс от новата книга на Любомир Левчев, есе от Умберто Еко, както и романтичен разказ от известната журналистка Миролюба Бенатова.
България ще си сътрудничи със Северна Корея в областта на науката, образованието, културата, медиите, съобщи правителствената информационна служба.
За такъв случай като на Росен Петров не знам, но ние сме способни да произвеждаме екзотични примери. Така председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира пред БНТ, преминаването на водещият на "Нека говорят" в политиката през ефира на национална медия. "Този случай не е толкова драстичен за нашите практики. Имаше цялостен процес на доближаване на политика и журналистика. По- страшното щеше да е, ако стои в ролята на журналиста, а той се отказа", коментира Лозанов.




