в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение. 

Нова телевизия, Здравей България | 10.08.2011

Водещ: Вчера хакери предупредиха ЮТюб, че скоро ще убият социалната мрежа Фейсбук – една нов вид терористична заплаха за убийство, че вече няма да има социална мрежа Фейсбук. Събрали сме се тук с Арман Бабикян, PR експерт, с Иво Христов, журналист и…
Иво Христов: Потенциални жертви.
Водещ: Потенциални жертви, точно така. И създател на (…) солидарна България. Както и с Венци Мицов, който е музикант… за да си говорим възможно ли е това да се случи действително, какво ще замести Фейсбук, ако вземе, че умре и можем ли изобщо да живеем без Фейсбук според вас? Г-н Бабикян.
Арман Бабикян: А, със сигурност можем да живеем без Фейсбук. Това е доказан факт, защото имаше време, в което нямаше Фейсбук.
Водещ: Е да де, ама сега…
Арман Бабикян: Животът не стартира с него. Нищо, това е все едно да те пребият в градинката на „Кристал” по време на едни събития преди 22 години и да счете човек, че няма градинка, в която да се събират хората. След като имат нужда да споделят някакви неща от живота си…
Водещ: Хората.
Арман Бабикян: …хората, със сигурност ще намерят друга форма да го направят.
Водещ: Значи то се заговори, че примерно Гугъл+ са го организирали това, борба между конкуренти, как мислите?
Венци Мицов: Аз ще се върна малко по-назад. Всъщност още много преди да има Фейсбук, имаше едни такива лексикони в училище, които горе-долу бяха също… и там се пишеха статуси, нали, „Любовта е като копейка, дрънне, звънне и офейка”. Така че това винаги си го има под някаква форма. Дори да предположим, че тези пичове от „Анонимус” хакнат и стане много тежко положението. Може би пичове не трябваше да казвам толкова рано, извинявайте, уважаеми зрители!
Водещ: Не, мисля, че не е много обидна тази…
Венци Мицов: Може би господинът от „Солидарна България”…
Водещ: Та може ли без Фейсбук според теб?
Иво Христов: Без съмнение може, но има сума конкуренти, Туитър…
Водещ: Които ще заемат тази ниша.
Иво Христов: Всъщност проблемът е другаде, че активните ползватели на Фейсбук, те са вече над 600 млн., ако не се лъжа, преформатират съзнанието си. Това го забелязваме всички ние, които сме…
Венци Мицов: Говорим в статуси.
Иво Христов: Говорим от статуси още от ранни зори, свикнал си никога да не си сам…
Водещ: Какво си казахте в статусите сутринта?
Иво Христов: Ами аз, да речем, пуснах статус, че ще съобщя имената на онези, които по моему не могат без Фейсбук, тъй като ги наблюдавам във Фейсбук и да си направят списък. И те се записаха не малко хора там…
Водещ: А що примерно човек не може без Фейсбук? Защо не могат тези хора?
Иво Христов: Стараех се да го обясня. Защото ние се преформатираме, свикваме да мислим в кратки фрази, наречени статуси, свикнали сме на всяко наше почесване да има някаква ответна реакция, което прогонва самотата. В този смисъл такъв човек има нова психология и нова матрица на мислене.
Водещ: И това лошо ли е?
Иво Христов: Аз не твърдя, че е лошо…
Водещ: Не, аз питам, не казвам, че…
Венци Мицов: Това са новите жанрове между другото, което е страхотно, защото така или иначе, ако щеш дори глобално да започнем, в изкуството има една страхотна умора, в смисъл всичко вече е предъвкано, и това ни дава на практика някакъв нов поглед, някакъв нов жанр…
Водещ: Винаги можеш да запишеш парче и да го пуснеш там.
Венци Мицов: Всичко можеш да направиш, включително да си пуснеш голи снимки и да станеш много популярен и какво ли не.
Иво Христов: Т.е. без Фейсбук може, но човекът, който е преминал през Фейсбук е като наркоман, който в някаква степен е зависим и ще ме трябва малко време, за да се дезинтоксикира и да се върнем към друг живот или пък да намери, да смени дрогата.
Водещ: Ето примерно за политиците как ще се отрази това нещо?
Арман Бабикян: По същия начин като при всички останали, просто ще започнат да работят в Туитър или в Гугъл+ или господ знае къде. Аз например нямам Фейсбук, и съвсем целенасочено нямам Фейсбук…
Водещ: Защо?
Арман Бабикян: Вкъщи само аз и котките нямаме Фейсбук…
Водещ: И примерно сядате на вечеря, ти си вечеряш, а останалите хора цъкат.
Арман Бабикян: Често се случва това.
Иво Христов: Малко анатомичен атлас. Ако нямате Фейсбук, изглеждате така, ако имате Фейсбук, изглеждате така…
Арман Бабикян: Не, не съм умрял, защото нямам Фейсбук, а при политиците нещата, особено сега ще станат леко драматични, защото всички са се подготвили да изглеждат като човек от народа, а пък народът според част от тях се намира във Фейсбук…
Водещ: Абе то народът… защото 600 млн., колко са в България потребителите..?
Иво Христов: Над 2 млн.
Водещ: 2 млн. потребители.
Иво Христов: Над 2 млн., и те прогресират дневно с хиляди…
Венци Мицов: Между другото странното е, че според последното преброяване са повече хората с компютри и телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни в апартаментите. Аз такова чувство имам.
Водещ: Да, точно така, над 90% от хората имат телевизори, а всеки 5-и, както пишеше във вестниците се изхожда отвън.
Арман Бабикян: Ето има значи нужда да изхождат повече неща от себе си като мисли хората, отколкото…
Водещ: Добре, защо ти не използваш социалната мрежа за PR кампании в такъв случай, или я използваш?
Арман Бабикян: Аз не съм казал, че не я използвам. Просто аз нямам.
Водещ: За лична употреба.
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Значи само професионално.
Венци Мицов: Той е подмолен човек, не знам дали усещаш.
Арман Бабикян: Нищо подмолно нямам, казвам ти го съвсем открито. Не използвам, просто нямам време за това. Дал съм си сметка колко време на ден ще ми отнема.
Иво Христов: И това ли е най-сериозното оправдание, което имаш, или?
Водещ: Добре, ето какво казват тези Анонимните. Че всъщност във Фейсбук, когато влезе човек, си предоставя данните на най-различни фирми, лични данни за неговия живот, за неговите приятели, за това от какво се интересува, къде пазарува, какво иска да си купи, на най-различни фирми, и те го ползват безплатно това. Това лошо ли е?
Венци Мицов: Аз не мисля, че е лошо по никой начин. Така или иначе спам ще има винаги.
Иво Христов: Мога ли една минутка само, защото темата е сериозна наистина. Във Фейсбук матрицата залага на нарцисизма на всеки един от нас, т.е. ти изграждаш свой профил чрез снимките, които харесваш и селекционираш, чрез вкусовете, които търсиш да афишираш, ти градиш идеален образ на себе си, alter ego, точно така…
Водещ: Обаче се появява някой друг, дето те тагва.
Иво Христов: …сам пишеш доброволно досието си и без съмнение, и фирми, и тайни служби се интересуват от Фейсбук, тъй като Фейсбук стана и революционен инструмент за хоризонтална организация на общности в Северна Африка по време на революцията, сега в Лондон също. В този смисъл има нездрав интерес към Фейсбук. Аз не мисля, че той е създаден с цел да изпомпа тези данни. Не с тази цел е замислен, но неизбежно се появяват като интерес, нездрав интерес към мрежата.
Водещ: А защо да не е здрав? Аз това си мислех, ако аз се интересувам от автомобили и от дрехи, и всеки път ми пускат рекламни послания във Фейсбук за автомобили и за дрехи…
Иво Христов: …политически убеждения и затова си заведен в някое досие, за това, че си писал статус…
Водещ: Е, това вече е по-различно, а за това използва ли се?
Арман Бабикян: Надявам се, че не се използва за това, но със сигурност, Иво е прав, няма как такава база данни да не представлява интерес за тези, на които им се заплаща, за да събират данни, да правят анализи на тяхна база и да си вършат работа, да речем на тема сигурност. Сега, абсурдно е да си говорим, че това не се случва…
Водещ: От какво печели Фейсбук според вас?
Арман Бабикян: Вижте, то я има и обратната логика. Правиш бомбардировач по технологията стелт, след което произвеждаш тефлонови тигани. Така че има и обратна посока.
Венци Мицов: Според мене Фейсбук печелят както печелят и всички уеб сайтове.
Водещ: От какво?
Венци Мицов: От реклама. Влизаш, виждаш еди-какво си, еди-какъв си продукт… Аз примерно, има прозорци с реклами, които постоянно излизат.
Водещ: Ема тях си ги… Примерно ти можеш да си пуснеш да рекламираш нещо. И от това, което си пуснал да рекламираш не печели Фейсбук…
Венци Мицов: И друго, което аз съм чувал, не знам доколко е вярно, че има хора, които купуват цели групи. В смисъл някоя група, която наброява 100 000 души и плаща кеш, след което на цялата тази група, неговият келепир от цялата работа е, че той изпраща покани на всички тези хора да се присъединят към нещо, към някакъв уеб сайт или нещо подобно. Било установено математически, аз не знам, това е малко като вашите пийпълметрични изследвания или като таргет групите, че примерно еди-колко си процента винаги… кълве на подобни, да речем ако купиш 10 000 човека, 10 000 категорично ще клъвнат на това, че им изпращаш покани да се джойнът към нещо… И става като някакъв бизнес.
Иво Христов: Пакетираш някаква общност около някаква кауза или някакъв интерес. И след това ти имаш готовата таргет група, до която разпращаш механично чрез този инструмент информация. Не е необходимо да я издирваш…
Венци Мицов: В крайна сметка какво лошо има, ако искаш да поканиш някакви хора на концерт и търсиш хората, които се интересуват, да речем от рок музика, защото ти правиш рок концерт, намираш сред твоите приятели такива и им пращаш поканите. Ти няма да пратиш на някой, който се интересува от Ивана, защото той няма да отиде.
Водещ: Не, ти пак може да си му пратиш…
Арман Бабикян: По някакъв начин създава илюзията за равенство. Защото всеки е комуникатор. Там няма един водещ пирамидално, който всички са длъжни да гледат, както сме ние в момента в телевизията, а всички останали са длъжни да бъдат само зрители.
Водещ: Не, това го променяме и в телевизията. Зрители се обаждат, тук четем какво мислят във Фейсбук за Фейсбук…
Венци Мицов: Това е едното нещо, което Фейсбук промени, че всички казват, че бъдещето е на крос медията, и това е абсолютно така. Постоянната обратна връзка, свързан и с интернет…
Арман Бабикян: Това е илюзорното чувство за равенство…
Водещ: Защо илюзорно?
Арман Бабикян: …се в връща чрез Фейсбук по някакъв начин, защото всички смятат, че има някаква кауза, да речем, харесвате ли водка, да харесваме, ами дайте да тръгнем сега към зимния дворец. В смисъл, че това абсолютно може да се случи във Фейсбук и в момента. Тръгваме ли за Слънчев бряг, ами да, тръгваме.
Водещ: И всъщност си мерим броя на приятелите много често.
Иво Христов: А има и това, да, разбира се. И авторитетът на приятелите.
Водещ: Авторитетът защо?
Иво Христов: …случая с Бегбеде, на когото съм преводач на български, след като…
Венци Мицов: Ти ли си виновен за..?
Иво Христов: Да, аз съм виновен. След това мнозина други тръгнаха да го издирват, да речем, получи заявки от много българи. И това се случва… Също така ми се е случвало да се поинтересувам от чужди приятели. Но Фейсбук е лаборатория за естествени авторитети. В този смисъл онзи, който владее кратките послания, хумора, закачката постепенно се утвърждава като авторитет. И това е друг тип авторитет, не академичният, не военният с пагони, не е политическият, не е бизнес, ами този, комуникативният.
Водещ: Ти колко време изкарваш във Фейсбук през деня?
Иво Христов: Много, но аз работя паралелно. В смисъл, аз поглеждам какво става във Фейсбук и паралелно с това работя. Тъй като стоя пред компютъра си, ако броим всички часове, които работя, са 5-6 часа.
Водещ: …ще видиш статусите, снимчици..?
Иво Христов: Да. Снимки, не, нямам специален интерес.
Водещ: Ами в такъв случай защо не предпочиташ другата мрежа, Туитър, която е само..?
Иво Христов: Тя ми е напълно безинтересна, практично ориентирана бизнес мрежа.
Венци Мицов: Тя е ориентирана към българския ентъртейнмънт, хора, които работят като сценаристи, да могат някакво кратко такова да го използват…
Водещ: Ето едно друго нещо, което казват тези Анонимните, които ще убиват Фейсбук, е, че изкарваш повече време във Фейсбук и споделяш повече на приятелите си във Фейсбук, отколкото на семейството си.
Иво Христов: Това е дори констатирана психологическа закономерност вече, изследва се.
Водещ: Какви разводи, защо се развеждат хората?
Иво Христов: Поради това, че вместо да общуват, единият от тях е във Фейсбук.
Водещ: Да, даже го имаше…
Арман Бабикян: …А има и друг вариант, Фейсбук просто да са решили да извадят нова версия, нов модерен вариант. И това да е една прекрасна рекламна кампания.
Водещ: Не, всъщност аз това си го свързах с друго, което излезе като послание от създателя на Фейсбук Марк със сложното второ име, Зукърбърк, той казва така, да се намери хакер, който да ни хакне нас, и ще му платим.
Венци Мицов: Ама то винаги така става. Майкрософт, доколкото знам, казах фирма, пардон, извинявайте…
Арман Бабикян: Ние досега все за фирми говорим…
Венци Мицов: …които работят там и са най-яките, са били някакви хакери, които са им хаквали системите там.
Иво Христов: Според закона, внесен от "Атака", трябва да се казва вече малък и мек, защото не може да се използва чуждица. Това казва блогърът Иван Стамбулов.
Водещ: Това нещо беше в блок постнато, така ли, или във Фейсбук?
Иво Христов: Да, да, от блогъра Иван Стамбулов, да му дадем дължимото, той винаги проявява добро чувство за хумор. Има закон на "Атака", който предвижда глоби за чуждици. Но разбира се езикът не се контролира чрез глоби…
Водещ: И българският вариант на Фейсбук, ако се случи, трябва да е книга за лица…
Венци Мицов: Като работихме за телевизията, дойде една мацка и каза, тази вечер имаме един ивент, чиито контент е ентъртейнмънт. И на мене ми дойде малко в повече. Така де, трябва да има някакъв баланс.
Водещ: Добре, идва 5 ноември, след като уточнихме каква е значимостта на Фейсбук за всички хора над 2 млн., аз не знаех, че са чак толкова много потребителите в България, идва 5 ноември, хакерите успяват, закриват го. Опитваш да се логнеш, обаче не става. Какво правим на 6 ноември.
Арман Бабикян: На 6 ноември според мене…
Иво Христов: Ние знаем какво правим на 7 ноември.
Водещ: Будим се в един прекрасен 7 ноември, ОК, и какво правим…
Венци Мицов: Освен това то остават няколко месеца до края на света, така че то все тая.
Водещ: Така или иначе изборите ще са минали вече.
Арман Бабикян: Изборите ще са минали вече и направо ще започне подготовката на следващите, които в зависимост от тези, може да се окажат и много близко. Ще видим.
Водещ: Благодаря ви за този разговор!

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 4.07.2011

Факторът, който партиите ще изчислят най-трудно на предстоящите избори, е степента на откровеност, която трябва да имат към избирателите, казва специалистът по политически пиар Арман Бабикян

Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и ПР. Работил е за повече от 16 изборни кампании.

————
- Г-н Бабикян, кои фактори ще са решаващи за успеха на предстоящите местни и президентски избори?

- Определящите фактори ще са много, но онзи фактор, който най-трудно ще изчислят партиите на предстоящите избори, е степента на откровеност, която трябва да имат към избирателите. Защото отвращението от случващото се надминава критичните норми и за да бъдат откровено приканени хората до урните, ще се изискват особен вид усилия и умения. Иначе обичайните фактори за успех на изборите се наричат пари и влияние. Имам предвид влияние от гледна точка на информационни канали, на определени медии, които подкрепят някого си, ако щете и определен вид специфична информация, която обикновено е във владение на хора, работили в службите или ръководещи службите, какъвто е случаят с Цветан Цветанов. Всички тези оръжия за въздействие са добре познати. Не казвам, че са хубави, а че са известни. Но най-трудното ще бъде това – как партиите да стигнат до тези, които не искат да ги гледат и са се насочили от малките населени места към големите в търсене на решение за живота си. Или тези от големите населени места, които са се насочили към летището.

- Като специалист по политически пиар как ви се струва предизборната стратегия на премиера от последните месеци – срещи с деца, старци и кучета? Една класическа схема в пиара?

- След "лошия човешки материал" и "шибания народ" на Божидар Димитров кучетата си идват съвсем на място. И оформят образа на един човек, който винаги така е мислел. Тъжното в цялата история е, че си мислехме, че кучешкият период на гражданите на тази страна е свършил преди 22 години. Тогава той също беше третиран като маса, население, класа (работническо-селска или Бог знае каква), но със сигурност като тълпа, ръководена от първия и единствения по онова време Тодор Живков. И сега се оказва, че 22 години по-късно гражданите отново са третирани по този начин, този път от охраната на Живков, но все едно -погледът е същият. След всеки подобен гаф започват обясненията. Но когато случаите станат повече от един, е очевидно, че човекът просто трудно удържа естествените си мисли. Не става въпрос за грешка или изкривено тълкуване на думите.

- Това, че е органичен ли кара хората да му прощават всичко?

- Хората отдавна не му прощават всичко. Мина този период. Напоследък те поглеждат по-често към хладилниците, отколкото към телевизора. Може би му прощават повече, отколкото на други представители на ГЕРБ, но това не значи, че му прощават. Все повече хора се убеждават, че симпатичното поведение пред камера все още не е гаранция за добро управление. От гледна точка на пиара, това е важен елемент, но далеч не е всичко. Иначе щяхме да си изберем Ники Кънчев за премиер, който е доста игрив и също ни приканва да станем богати. Хората започват да виждат резултата зад обвивката. Не съм сигурен, че ще прощават дълго.

- При обиколките му из страната виждаме как хората го изпращат с аплодисменти!

- Важното е, че го изпращат. Това с аплодисментите лесно се организира, повярвайте ми. Занимавам се с това и ако поискате, мога веднага да ви организирам аплодисменти.

- За какво е знак това, че 4 месеца преди изборите основните партии още не са посочили кандидатите си за президент? Що за отношение към избирателите е това?

- Партиите са в много деликатната ситуация, защото все пак страната се намира в един постпреходен период и те все още не са налучкали ваксата и не са сигурни какво точно да предложат като образ и политика на избирателите. И безпомощността им се вижда. Тук изключвам гатанките на ГЕРБ, по които гадаем какъв ще е бъдещият кандидат-президент. Искрено се изненадвам на наивността на журналистите, извинявайте, но очевидно се шегуват с тях. Един път им обясниха, че ще бъде или мъж, или жена, после се спряха на мъж, който може и да е министър, но такъв, който ще е изненада за сините. Изключително весели упражнения, които служат единствено за забавление. Някой просто си играе с хората и това е очевидно. Не бива да се възприемат насериозно и всякакви обяснения от типа "99.9 на сто е сигурно, че няма да се кандидатирам". "Шансът да се кандидатирам е 0.001", преведено на езика на Бойко Борисов означава шанс 50:50. Официално решение все още няма или поне никой няма желание официално да обяви, че Борисов ще се кандидатира за този пост.

- Да разбирам ли, че според вас той ще се кандидатира?

- Шансът е 50:50. Публиката се подгрява, медиите тръпнат в догадки какво ли е имал предвид Цветанов, когато е казал еди-какво си.

- Това не е ли традиционен похват на политическия пиар за нагнетяване на напрежение и очакване?

- Има такъв похват, който трябва да предизвика очакване. Но за такъв похват се изисква истинска изненада, която трябва да последва. Аз лично не мога да се сетя с какво точно ГЕРБ може да изненада публиката, освен ако не издигне Зорка Първанова например. Не казвам, че това е невъзможно. Може би пък това да е крайната цел, като виждаме как аршинът в тази партия е екстравагантно двоен. А и отговаря на част от характеристиките, дадени досега. Определено ще бъде голяма изненада за сините, а и ще се окаже, че са имали предвид жена с мъжки характер и много сериозна. След като могат да подкрепят кмета на Варна, който три мандата управлява с червени гласове, какво толкова пречи на ГЕРБ да издигне Зорка Първанова. Това със сигурност ще е изненада, но няма да е почтено към гражданите. Защото гражданинът избирател все пак трябва да има време да разбере какво му се предлага, защо му се предлага и накъде ще го води държавният глава. Истината е, че за това място се търси визионер, който да начертае пътя на страната след прехода. Преходът така или иначе завърши с преминаването на подавляващата част от държавната собственост в частни ръце. Огромна част от външнополитическите цели на страната също бяха изпълнени. Време е за човек, за партия, за политическа общност, която да предложи на нацията голяма национална вътрешнополитическа цел. Предните две – НАТО и ЕС – бяха външнополитически цели, които имаха вътрешно отражение. Ние от доста години се движим като свободен електрон в пространството и партиите не могат да открият тази национална политическа цел, която да обедини търсенето на всички.

- Те дори не изглежда да я търсят.

- Ако не я търсят, това означава, че всички партии ще си отидат. Или поне хората, които в момента ги ръководят. Най-малкото ще се видоизменят сериозно. И тези процеси на ферментация вече започнаха. Нормално е, като минаваш от чакъл на асфалт, да смениш гумите.

- Нещо такова ли се опитва да предложи Меглена Кунева с "гражданската" си кандидатура?

- Вижте, всички кандидатури са граждански. Това изкуствено деление на "граждански" и "партиен" кандидат възникна преди години, когато хората изведнъж решиха, че "партия" е мръсна дума. Сякаш партиите се състоят от марсианци, а не от граждани. Дълбоко не вярвам в тази формула. И не я смятам за почтена. А какво се опитва да предложи г-жа Кунева, предстои да разберем. Всички добре познават превъзходните й административни качества. Сега е дошло време да разберем дали има и политически качества. Което е нещо съвсем различно.

- Предизборният пиар, както знаем, струва пари. Много пари. Очаквате ли нови оригинални формули за финансиране на кампаниите наесен?

- Контрабанда за стотици милиони в една държава няма как да се случи без покровителството на държавата. А държавата – това са управляващите. България открито признава за наличието на проблем с контрабандата на цигари например. Всяка контрабанда търси политическо покровителство. А покровителство се осигурява, когато инвестираш на зелено в избори.

Оригинална публикация 

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

БНТ, Денят започва | 2010-04-06 

Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!  

БНР, Деконструкция | 2010-04-03 | 20:02:50

Водещ: Какво се след неуспешния опит за импийчмънт? Ние сега ще разговаряме с PR-експертите Аня Павлова и Арман Бабикян. Добре дошли.
Аня Павлова: Добър ден.
Арман Бабикян: Добър ден.
Водещ: Какво ще се случи с основните политически играчи след приключването на този сюжет, как мислите? Г-жа Павлова? Lady’s first, да.
Аня Павлова: Мерси. Да, какво ще се случи с политическите субекти – в сфера на гадаене е, общо взето. Ще поживеем и ще видим. Аз смятам, че такива неща като опит за импийчмънт подлежат на анализ по време на подготовка на такова нещо и след развоя на събитията. Това, което виждаме към днешния ден, че безспорно главнокомандващият и президент на Република България г-н Първанов получи едни чудесни публично-пространствени възможности. Смея да твърдя, че в публична комуникация, законът е такъв, че този, който по-дълго е мълчал, след това получава голяма публичност, винаги печели. Ако си дадем труда да сравним присъствието в публичното пространство на премиера Борисов и президента Първанов, мисля, че никой няма съмнение в чия полза отива количественото присъствие. Този път на Първанов беше дадена възможност. Той направи два поредни брифинга, които използва и като обръщение към нацията. Това е голяма възможност и той се възползва от това добре, по мое мнение. Нещо повече, получил възможност, вече всяко негово изречение, всяка негова дума да се третира като политическо послание. Мисля, че когато се случват такива двубои, аз оценявам, че опитът за импийчмънт е ескалация на двубоя между Първанов и Борисов, печелившата позиция в публичното пространство е за г-н Първанов.
Водещ: Значи, опитът да бъде сложен г-н Първанов да кръста всъщност доведе до някакво негово своеобразно възкресение?
Аня Павлова: От гледна точка на публичното пространство, кога толкова активно, напоително и дълбоко се е изказвал президентът и толкова внимание му беше отделено за това?
Водещ: Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Трудно ще кажа нещо различно от Аня, но със сигурност това, което стана, беше една взаимна размяна на услуги, която, като имаме предвид изминалите години, защото аз отказвам да разглеждам този случай изолиран от досегашните взаимоотношения между Борисов като човекът, който регулира действията на ГЕРБ, като основна управляваща сила в страната и присъдружните й организации. Със сигурност не можем да не отбележим, че през всичките тези години номер едно във фен клуба на Първанов винаги е бил Борисов. Имам предвид и добрите взаимоотношения, когато беше главен секретар, добрите взаимоотношения, когато беше кмет, забраните, които раздаваше на своите съпартийци, да говорят за президента, откриването на отсечки от шосета, градинки, шадравана пред президентството, и все едно, да не изброявам нататък, и няколкократните публични изявления на настоящия премиер и бивш кмет, че е хубаво между институциите да има добър диалог, особено когато се отнася до държавния глава, и уважение, за да може това да е от полза за държавата. В този смисъл случката, наречена подготовка и провеждане на опит за дебат и случване на импийчмънт, и т.н., аз отказвам да я разглеждам от юридическа гледна точка първо, защото не съм юрист, и второ, защото всички що-годе грамотни юристи казаха, че това е безумно упражнение от правна гледна точка. По-скоро съм склонен да кажа, че отношенията между Борисов и Първанов в момента приличат на отношенията между Валерия Велева и Ахмед Доган. Те няма да отидат на съд, както и импийчмънта не стигна до Конституционния съд. Това са дългогодишни топли отношения, които в момента се намират в друга фаза на кипеж. Резултатът от това най-вероятно ще бъде връщането на президента на политическата сцена. Нямам предвид институционалната, а тази долу, партийната. Възможността Борисов да избяга от неспособността си да управлява държавата, която става все по-видима ден след ден, имам предвид справянето с кризата, да избяга по посока на президентството като пост и възможността на Първанов да слезе долу, формално, на сцената, за да може да се окаже решаващ фактор в изпълнителната власт на страната.
Водещ: Това възможно ли ви изглежда – едно такова завъртане на виенското колело?
Арман Бабикян: Това в Русия се е случвало вече.
Водещ: Да, но там е малко по-различно все пак.
Арман Бабикян: Със сигурност е по-различно, но винаги се намират безумци, които ще искат да го опитат и в България и както виждате, упражнението върви доста успешно. Може би най-голямата радост за всички в центъра и в дясно от центъра почитатели в България е това, че импийчмънта не мина. Ако той беше минал, най-елементарният резултат от него щеше да бъде запазване на властовата позиция президентство, въпреки че такова нещо няма, в ръцете на г-н Марин, т.е. косвено в ръцете на г-н Първанов и абсолютната възможност г-н Първанов да слезе долу на терена и да играе тази разумна центристка сила, която все пак носи някакъв рейтинг за хората в центъра и в ляво от центъра, особено където са тежко разнебитените орди на БСП. Там няма друг човек с около 30-ина – 40% рейтинг. Дори 10-ина процента да са от институцията му, там няма и човек с 25% рейтинг вече, в ляво. Така че, общо взето, добре че не го освободиха човека, за да си играе на терена.
Водещ: Но тази престрелка, как да я наречем, между г-н президента и г-н премиера, която продължи и с пресконференцията на г-н Първанов, след това с отговора на г-н Борисов, автентична ли е?
Аня Павлова: Аз само бих искала да допълня, относно възможните политически планове на президента на България, забележете, че той не направи никакво усилие да прогнозира каквото и да било за себе си. Тази цялата работа беше свършена от неговите т.нар. опоненти. Те съобщиха, развиха и утвърдиха съзнанието на следващата политическа кариера на г-н Първанов. Освен да им благодари, аз не зная какво той би могъл да им направи. Така че дали е автентичен дебат, за който говорите, диалогът между президента и премиера, да, разбира се, че е автентичен. Те са живи хора, те се показват пред медии, те говорят някакви думи. Това нищо не изкуствено подадено, не е анимационен филм. Това са все реални неща, това са реални хора на постове. Дали са искрени в това, което говорят, може би имате предвид, вече нека бъде на тяхна съвест. Единствено, което аз зная, че премиерът казал, че това не е негов проблем, импийчмънта на президента, но не спира да коментира репликите и идеите на президента.
Водещ: Това, че не е негов проблем, също не звучеше никак искрено, поради простата причина, че няма как в една класическа лидерска партия, каквато е ГЕРБ, да се случва нещо, за което не настоява и самият г-н Борисов.
Аня Павлова: Ами аз може би малко твърде специфично, съгласно работата, която върша, смятам, че предизборната надпревара вече е започнала и хората вече се стараят да очертават своите противници в публичното пространство. Всички забелязахме, че Първанов маркира за такъв Костов, а Бойко Борисов маркира за такъв Първанов. Разбира се, за да бъдеш опонент на президента или президентът да бъде опонент на премиера, това е добре като стартова позиция в следваща предизборна надпревара. Сега, вкарването на г-н Костов вероятно е някакъв тактически ход, който всеки може да го чете както си иска и както смята за необходимо. Фактът си е факт. Напрежение между институции има, това всички го усещат. Лично аз смятам, че напрежение между институции по време на икономическа криза е непозволително разкошество, затова би трябвало всеки да внимава. И затова считам, че в своето публично говорене президентът е по-подготвен, поне изглежда така, защото той е спокоен, уравновесен, призовава към стабилността между институциите, призовава към добруване между институции, говори за икономически проблеми на държава. И най-важното, изглежда спокоен. В ситуация на кризата хората очакват от управляващите или високодлъжностни лица именно внушение за спокойствие.
Водещ: Вие казвате това, че е спокоен. Това безспорно му носи някакъв рейтинг и някакви плюсове, само че мислите ли, че г-н Първанов би имал действително една успешна политическа кариера като лидер или като гуру, или като не знам си какво на някаква мрежа, или структура или нещо от този сорт?
Аня Павлова: В рамките на шегата, /…/ – вероятно има такава възможност.
Арман Бабикян: Правят всичко възможно, помагат му неуморно. Аз това се опитвах да ви кажа, че наистина десният електорат трябва да е благодарен за това, че импийчмънта не мина. Очевидно ГЕРБ и присъдружните организации се опитват непрекъснато да помпат рейтинга на Първанов и го правят много успешно до този момент. Той наистина трябва да им бъде благодарен. И аз ще припомня и още един елемент – спомняте ли си кандидат-президентската кампания? Всички очакваха Борисов да се кандидатира. Ядоха се кайсии, пи се уиски, какво ли не. Накрая той не само не се кандидатира, и всички знаят след какъв разговор, с кого. На всичкото отгоре отиде да рита футбол. Той не отиде дори да пусне бюлетината си за десния кандидат – уважаемия Неделчо Беронов. Всички тези знаци ги изброявам не защото съм злопаметен, а защото нещата имат някаква логическа връзка все пак в нашата политическа история, колкото и много политически сили да дават признаци на въртеливост в кръста. Така ли иначе, има една хронология, която върви и тя ни води точно до този извод, за който Аня каза, че правят чудесна услуга на Георги Първанов и той наистина изглежда не само по-уравновесен. Той казва и това, което хората започват да виждат, а именно, че управляващите са объркани и не знаят как да овладеят кризата, и действат панически. Той го произнася. Когато един политик започва да произнася това, което хората усещат, той добива по втора причина силна позиция. И никой не може да я отнеме на Първанов, защото фактите говорят по-добре от всякакви пропагандни трикове. Когато има криза и къщата гори, а кризата е нещо такова, да се четат речи в парламента от сорта какво не бил казал Първанов преди пет години или какво бил направил преди три е смешно. Това е все едно наистина един дом да гори и съпрузите да водят разговор за това кой е полял цветята миналата година.
Аня Павлова: Честно казано аз, по мое мнение, би било много-много по-разумно вместо да се занимават с характеристиките за Първанов да помислят как, по какъв и в каква форма оттук нататък ще обясняват на хората т.нар. мерки антикризисни. След щастливата прегръдка на тройката, те се съгласиха с тези мерки и те трябват да бъдат отстоявани в парламента. Вероятно ще бъдат отстояни. Но хората имат право, а управляващите са длъжни точка по точка, стъпка по стъпка да обяснят така нещата, че хората да се почувстват наистина спокойни и знаещи какво ще може да им се случи. Пропуснат ли този период, наистина може да стане проблем, за който говори Арман, защото аз не мога да се съглася, че Борисов вече е доказал, че не може да управлява. Не съм специално съгласна с това, защото в действителност изследвания не са правени след множеството случки, които станаха последната седмица, но предишните изследвания показват, че хората смятат иначе. Единственото, което вече е показал г-н Борисов, че не може да гарантира некорупционно управление. Да, това го показа със случката с действащ министър, който беше даден на прокурор именно за корупционни действия. Така че бих препоръчала на това управление грандиозно внимание, особено стратегическо внимание да обърнат на това по какъв начин ще комуиникират с хората. Ако сте чули доста, или средно министъра на финансите, който е особен като говор, особен като публично поведение, и въпреки всичко си направих труда да го послушам. Думи, които той употребява най-често, са фискът, хазна, бюджетът, фискът, хазна, бюджетът. Оттук нататък се опасявам, че той трябва да премине към правилната пропорция – хора, хора, хора. Защото и фискът, и хазна, и бюджетът – това са все инструменти за хората
Водещ: Е, това – за хората, го обяснява г-н Борисов, нали той казва колко са важни едни или други мерки за хората?
Аня Павлова: Да, вероятно. Аз просто казвам, че оттам нататък, когато ще бъдат приети и в парламента мерки антикризисни, хората имат право, управляващите са длъжни да ги обяснят точка по точка, какво означава това конкретно за всеки човек. Защото водородните емисии, това е фючърсна сделка. Аз зная, че тя по никакъв начин няма да се отрази сега на бюджета ми за мен, но искам да зная какво и как ще се случи в този живот. Европейските…
Арман Бабикян: Ама те няма и как да влязат в бюджета, парите от водородните емсии…
Водещ: Да.
Аня Павлова: Да, няма как да влязат, точно така.
Арман Бабикян: … те ще влязат в екоминистерството.
Аня Павлова: Фючърсът е странична сделка. Но аз искам да зная от този списък за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни намерения какво точно как ще засегне всяко семейство и мен в частност.
Водещ: Това е така. Въпросът е оттук нататък, в следващата, да кажем, година и половина-две как ще се структурира политическият живот по простата причина, че ГЕРБ като всяка една партия, която е във властта, ще започне да губи своето очарование за масите и масите ще си потърсят някакъв друг спасител. Могат ли да го открият именно в лицето на Георги Първанов? Питам, защото това не е случай, какъвто беше със Симеон Сакскобургготски, да речем, който дойде изведнъж, от нищото, като че ли, и за три месеца направи тук фурор. Не е същият и случаят като с г-н Борисов, защото да, той действително присъстваше няколко години в българското публично пространство, но все пак няколко години. Г-н Първанов присъства вече 20 години, т.е. той не може да го изиграе онзи ти спасител, който се явява и предлага някакви чудодейни решения или на базата на личната си харизма увлича огромни потоци след себе си.
Арман Бабикян: Абсолютно е вярно това и има два типа развой. Той би могло да изиграе не толкова ненадейно появяващия се спасител, защото той трудно може да бъде ненадеен след 20 години. Но не съм сигурен, че и българите ще търсят такъв тип решения на проблема в дадения случай. Може би ще спрат да делят хората, които искат да ги управляват не леви и десни, а ще се опитат да ги делят на можещи и неможещи, защото кризата изисква това, когато си гладен, а говорим за над 400 хил. гладни в момента. И растат с по 30 хил. месечно. Това са сериозни неща. Те спират да гледат с каква блузчица е облечен този, който се грижи за тях, а гледат кой носи хляба под мишница. Така че нищо чудно хората да започнат да се ориентират към прагматично решение. И не знам дали прагматичното решение е месията, пък бил той и Първанов или пък Сакскобургготски или който и да е, или ако случайно преценят, че Красимир Ангарски е чудесен икономист, примерно, или пък Стефан Софиянски или пък Петър Волгин. Все едно. Ако решат, че този човек е достатъчно компетентен и добре подготвен, за да извади каруцата, нищо чудно да се спрат на това поне временно.
Аня Павлова: Тук съм съгласна с Арман, защото наистина отговорът на вашия въпрос зависи от това до каква степен се задълбочи кризата, в каква степен в безизходица ще изпаднат хората. Наистина, когато ти си в безизходица, тогава за теб става важен онзи, който ти дава вода, когато си жаден, и онзи, който ти дава храна, когато си гладен. И тъй като досега основната теза за стабилността на кабинета „Борисов” и неговото управление беше, че няма адекватна алтернатива на неговото управление,а з се опасявам, че разпръснатата алтернатива е много по-страшно нещо.
Арман Бабикян: Това е много нахално, между другото.
Водещ: Ама това много често се повтаря – за нямането на… Още от времето на Иван Костов. Нали, още тогава той си повтаряше „Няма алтернатива”.
Арман Бабикян: И забелязвате ли, че всеки път се оказва, че има?
Аня Павлова: Ама разпръсната алтернатива е много по-страшна перспектива, разберете.
Арман Бабикян: Нали забелязвате, че всеки път се доказва, че има? В зората на Иван Костов, когато започна този кабинет, се казваше „Поне два мандата”. Ама почти нямаше политолог, който да не го казваше. Два са в кърпа вързани, третият – ще видим. Нещо подобно се оказа и въпиющо мнозинство на Царя след това. О-хо, я вижте колко депутати, тя работата е ясна. Харизмата му е голяма, международните му контакти, от Кувейт потече едни нефт по едно време, биволи от Индия, страшно беше. Оказа се, че не е така. Тази коалиция, която ни управляваше до онзи ден, тройната, спомняте ли си какво мнозинство имаше? Стабилно, неразрушимо. Шест месеца репортерите в зората на този мандат се упражняваха на тема „Какво би съборило тройната коалиция?” и вървяха напоителни анкети по всички медии. Непоклатима история, хилядолетна като Райха на Хитлер. Виждате, че всяко такова заклинание не свършва по начина, по който лицето, което е заявило „Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива.
Водещ: Понеже си говорим за способността или неспособността на настоящите управляващи да управляват, как гледате на едни безспорно изглеждащи, много добре подготвени, поне много добре подготвени за масовия зрител акции, в които бивши министри биват карани да лягат на земята с определени действия, което със сигурност се харесва, обаче, на много групи от хора? Защото хората си казват: „Ето го този, дето сигурно е откраднал стотици милиони евра, и сега е на земята с белезниците. Страхотно управляват”.
Аня Павлова: Аз бих поправила, че е на колене. На земята там някой друг беше, но това не променя факта на това видеоклипче, което се излъчва.
Водещ: Това е поредното от многото, които гледаме.
Аня Павлова: Не, аз съм сигурна, че едно определено министерство вече има филмотека за подобни неща. За мен проблемът е в друго. Аз съм абсолютно убедена в това, което казвам, че когато ти си призован да се бориш срещу нарушителите на закона, нямаш нито грам, нито една идея възможности да бъдеш нарушител на такъв. Разбира се, юристи и прависти ще се произнесат до каква степен и кой има право, временно задържан, че някой е престъпник. Но аз смятам, че когато някой е в нарушение на закона по време на борба срещу нарушител на закона, по някакъв начин се изравнява с нарушителите. И мисля, че това е сериозна грешка, която беше допусната по време на тази акция. Всички искаме върховенство на закона, всички искаме справедливо възмездие и наказание за тези, които престъпват този закон. Но другото също е недопустимо. Аз чух, че министър Цветанов каза, че хората са изнервени и мисля, че тези, които, поели по този път да работят в тази област срещу нарушителите, си направили сметка, че между кръжок по детски рисунки и борба срещу престъпници има разлика. Ами опасявам се, че нямат право да бъдат изнервени.
Арман Бабикян: Ами да отидат на СПА като са изнервени.
Аня Павлова: Вероятно има някакви други техники, но е така. Освен това, ако е посланието, че всеки, който е смятан за престъпник срещу държавната собственост, трябва да бъде повален на колене, в този видеоред ми липсва министър Нанев. Защо липсва тази видеокартинка за него? Значи, трябва да има абсолютно равни отношения към всички, които са подозирани, че нарушават нещо. И, разбира се, на първо място спазване на закона. Разбира се, на първо място спазване на закона. И в чисто човешки план казвам, че който унижава друг, унижава себе си.
Водещ: Видеоматериалите от този вид киноизкуство дали ще продължат?
Арман Бабикян: Ами засега, като слушам министър Цветанов, нямат намерение да спират. Грозното в цялата работа е, че, първо, използват топ срещу врабче. Хората, за които стана дума, ако са откраднали – а дали са ще реши съдът, с го правили с химикал, не с картечница. Така че този тип арести са изключително комични, ако не бяха трагични за нивото на хората, които извършват подобни действия, за да демонстрират радост сред населението. Аз приемам всичко това като един общ стил, който се демонстрира, на раздаване на присъди през медии. Такива опити имаше и към други хора далеч преди ареста на бившия военен министър и далеч преди ареста на председателя на Общинския съвет във Варна, присъди да се раздават през медиите. Принципът е – виновни са всички други, освен нас. Когато земеделските производители се събраха и казаха: „Извинявайте, ама къде са ни парите и ще получаваме ли ние колкото европейските си колеги?”, ни повече ни по-малко министър-председателят казва, че една част от тях са лъжци. Послъгали. Вместо 10 овце – 100. Ама въпросът е друг. Като има лъжци – хвани ги, прати ги там, където им е мястото. Не може да им казваш: „Не ви даваме на всички парите, защото…”. Бъди така добър. Когато на лекарския събор разговаряха с премиера отново по финансови теми, по подразбиране, той започна да им се кара, че те не са спрели с голата си гръд краденето на пари от „Цанков камък” и от „Белене”. „Къде бяхте вие тогава? Защо не ги спряхте? Защо съм аз тук?” Представяте ли си какъв философски, почти Хамлетов въпрос? Логичният въпрос е „Къде беше ти в качеството си на главен секретар”. Нали, логично е на лекаря да му се дават пари, за да лекува, а на главния секретар, за да лови престъпници. Разбирате ли за какъв Гьобелсов тип управление и изпращане на послания говорим? Биват обвинявани цели гилдии и бива демонстирана сила към хора, които очевидно може да са виновни, но може и да не са. Присъдата в обществените очи, обаче, се произнася през начина, по който се демонстрира техния арест и тяхното унижение. Ако утре някое от тези лица се окаже невинен човек, кинематографията на МВР ще произведе ли хвалебствен филм, връщащ достойнството на някои от тези лица?
Водещ: Е тогава ще се каже, че съдът е корумпиран.
Арман Бабикян: Т.е. веднъж заснели те как те арестуват, ти вече в очите на 8 млн. души си виновен, независимо от съда. Нали разбирате за какъв тежък порок на демокрацията става дума?
Водещ: Въпросът е дали това нещо ще има такъв политически ефект, т.е. ще накара хората а харесват повече това управление.
Арман Бабикян: А, да. Със сигурност умират от радост. Със сигурност това са онези кръчми, в които се сяда след 6.30 ч., хората си поръчват по една ракия, телевизорът е горе вдясно над бара, виси на една стойка, и всички са щастливи.
Аня Павлова: Аз знам, че Арман е прав, но аз отказвам да приемам това. В чисто човешки, морален и какъвто искате план не желая да приемам това. Аз няма да приемам, когато в светлия Четвъртък ми се казва: „Разпнахме ги”, ами няма да го приемам, дори по кръчмите по села да се радват на телевизора вдясно.
Арман Бабикян: О, аз също не го приемам. Категорично.
Водещ: Въпросът е, че ако някой вижда че това нещо носи радост на голяма част от електората, той ще продължи да го прави, нали?
Арман Бабикян: Ами утре могат да започнат да прибират миксерите от хората, които имат заплата над 3000 лв., от къщите им. Това също ще носи радост. Нали разбирате? Това е абсурд. По тангентата „Нещо, което носи радост на мнозинството”, т.е. на болшинството, стигаме до болшевизъм.
Аня Павлова: Аз бих казала, че уплашено общество, което е принудено да се радва на чуждо унижение, е общество, принудено да се радва на чуждо унижение. Т.е. нищо стойностно и ценностно от това не може да излезе в дългосрочен план. Това е абсолютно убеждение. И ако бях работила за когото и да било в предстоящи избори, винаги бих посъветвала да се отстъпва от този коридор. Той е непродуктивен. Ти оглеждаш и възпитаваш хора, които се радват на чуждо унижение, искат да бъдат плашени или поне твърдят това. Това не е общество за 21 век, с което ти можеш да построиш нормални европейски отношения с когото и да било.
Водещ: Накрая, понеже утре е Великден, да не забравяме, да завършим с нещо светло за българската политическа сценка. Какво светло можем да кажем за бъдещето на българските политици – на тези, които сега са на върха или се готвят да се качат на този връх?
Аня Павлова: Аз искрено вярвам, че никой не иска никакви катаклизми да се случват в България. Аз искрено вярвам, че хората искат най-сетне стабилност, а не искат да се провали персонално Борисов или който и да било. Те искат наистина един нормален живот. Това, което пожелавам на хората за тези светли празници, наистина да се опитат или да имат възможност да живеят в един нормален, светъл, човешки живот.
Арман Бабикян: Да, наистина си струва нещо хубаво да се каже на хората. Хубавото може би е, че както пролетта и възкресението дават нов живот, може би хубавото е, че все пак се вижда, че напират и млади хора със светещи очи към общественото. Колкото и всички да казват, че политиката е мръсна работа, такива идват. И това си личи най-вече в интернет. В каузата им, в блоговете. И може би това е хубавото, защото те трудно ще бъдат подведени по тези идиотски номера, които им се демонстрират. И всъщност това май е най-хубавото – че идват такива.
Водещ: Много ви благодаря. Аня Павлова и Арман Бабикян.

БНР, От петък до петък | 2010-03-12

Водещ: Депутати-ски-Първанов – с такова заглавие излизат днес колегите от 24 часа. Да обясним за онези, които не следят толкова разправията между г-н президента и управляващата партия ГЕРБ, че иде реч за битка отново за телевизионно време. Казвам отново, защото нали цялата работа почна от едно телевизионно шоу. Та битката беше за ефира на БНТ, намеси се и спорта, Гармиш Партен Кирхен, едно много такова хубаво място. Та така, не знам, може би ще се намери някой талантлив човек, който да направи хубав сценарий за комедия българска. Арман Бабикян, здравейте.
Арман Бабикян: Здравейте.
Водещ: Вчера беше много … е няма да кажа тази дума, която исках да кажа, но беше странно. Парламента премести контрола си заради ските, след това Първанов премести часа на пресконференцията си заради парламента. Всъщност най-пострадал ще бъде един филм за Фидел Кастро по телевизията от 14 часа. Сериозно.
Арман Бабикян: Да. Комично е това и надявам се не очаквате от мен да напиша сценария за тази комедия. Аз мисля, че политиците, за които говорите достатъчно талантливо пишат този сценарий и без да им помагаме и може би ще трябва да се отдадат по-скоро на това – на писане на сценарии за комедии, защото другото очевидно не им се удава толкова добре.
Водещ: Питам се обаче кому беше нужна тази действително свирепа битка за ефира. Сега официално от ГЕРБ, от парламента казаха – ами да, ние се съобразяваме с това, че националната тлевизия трябва да излъчи спортното си предаване, ама някак си изелзе като номер, скроен на президента.
Арман Бабикян: Ами очевидно е номер. Доста плоска лъжа, която няма достатъчно публика, която да се хване на тази лъжа, защото когато има подобни спортни събития и националната телевизия се обръща с молба към парламента, това да припомня не е първия случай с подобни искания, обикновено излъчването на парламентарния контрол се премества на сателитния канал.
Водещ: Така беше и по време на олимпиадата впрочем.
Арман Бабикян: Така беше и по време на олимпиадата и при много други случаи, така че това никога не е водило до разместване на дневния ред на най-важната по конституция институция в България, а именно парламента, който да седне да си мести парламентарния контрол с 2 часа само и само да могат благодарните граждани да наблюдават въшпросите и отговорите в пленарна зала. Очевидно, че идеята е друга. И ако трябва да подходим не комедийно, а сериозно, аз бих я нарекъл битка за левия електорат, защото кой гледа БНТ в 9 или в 9.30 или в 14 часа дори. Това са или хората, които са безработни или хората, които са в пенсионна възраст. Почти всички социолози смятат, че горе долу това е таргет групата на левицата. До каква степен това отговаря на действителността е друг въпрос, но поне се смята, че е така.
Водещ: Добре, тук да кажем, съзираме някакви мотиви на президента Първанов да се изяви точно по този начин. Имам предвид пресконференция, защото в интерес на истината той би могъл съвсем спокойно да използва конституционното си право за обръщение към нацията примерно по националните медии около централните емисии или в парламента, защо не, или пък в президенството, но просто като обръщение, като изявление. Той прави пресконференция.
Арман Бабикян: Той няма драма, за да даде пресконференция. Още повече, че той я беше обявил още преди 2-3 дни, така че обявенаа от него медийно събитие, а именно пресконференция, не е новина за никого. Изненадващ ход беше тази случка с програмата на дневния ред на парламента, за което г-жа Цачева упорито отрича да има някаква връзка с президенското мероприятие, но опитни парламентаристи знаят, че подобни неща са правени и преди. По енеригйната стратегия по времето на Станишев, по времето на Костов се правеха тези номера. Най-вероятно някой от тях е подсказал на неопитните хора от ГЕРБ как се правят тези общо взето номера от квартални вечеринки и за това са постъпили по този начин. Ефекта от това упражнение е доста спорен. Като изключим смеха и подигравките, защото това е доста плоско всичко това, което се разиграва пред очите ни. Да се мести дневен ред, пресконференцията от своя страна също да се мести часа си на излъчване. Но аз бих поставил по-сериозен въпрос, който според мен е съществения, защото тази игра на шикалки днес е безмислена, особено в началото на 21 век, когато човек иска да научи нещо, той има начин да го научи, независимо от играта с часовете. По-сериозния и по-тежкия и по-неприятния въпрос е защо скриха вчера народните представители изявленията на министър Дянков по икономическаа ситуация в страната.
Водещ: Между другото имаше предложение в пленарна зала това да се излъчва. Имам предвид предложение от опозицията, обаче не мина.
Арман Бабикян: Точно така. И мисля, че това беше наистина тежкия, важния въпрос, за който трябваше цялата нация да получи възможност да наблюдава това. Още повече, че прозвуча една уникална вест, отново от устата на финансовия министър, че ние почти излизаме от кризата и общо взето се усеща свежия повей на изхода от икономическата криза. Нещо, което никой друг в страната не усеща, но очевидно той има подобни данни и сведения и мисля, че за всички щеше да е интересно да чуят неговото изявление вчера в пленарна зала.
Водещ: Както и да чуем обяснението защо след като се чувства този пролетен вятър на промяната към по-добро трябва да се вдигат вноски.
Арман Бабикян: Да, много и то много тежки въпроси и мисля, че точно това беше най-висшия обществен интерес по отношение на информирането на публиката. А точно това не се случи. Това излъчване беше отказано от народното представителство, начело с мнозинството от ГЕРБ, разбира се, защото нищо не може да се гласува в тази посока без тяхното желание и бз желанието на г-жа Фидосова, г-жа Цачева. Но ето точно финансовия министър по най-тежкия въпрос насред икономическата криза – не беше излъчено. И ако трябва да се задава някакъв въпрос за употребата или неупотребата на държавните, както обичаме да ги наричаме, обществени медии, мисля че това е тежкия въпрос, а не днешното надиграване кой кога ще се появи от екрана.
Водещ: Всъщност днешния епизод е част от цялата тази буря в бульона на опарин, съжалявам за грубия изказ, и се питам дали с днешната пресконференция президента гони приключване на поне първо действие или по-скоро това е увертюрата към по-съществените случки.
Арман Бабикян: Ами предстои да разберем. Предполагам след час-два всичко това ще стане ясно. Както и да продължи това, това са вече политически ходове, които просто ще получат медиен израз, нищо повече. Но медийното надиграване беше смешно, в интерес на истината. Аз смятам, че президента Първанов ще потърси по-скоро излаз към политическите си тези или поне заявката е такава, по отношение състоянието на нещата в страната, от колкото да се занимава повече с определенията, които е дал или пък е дал да се разберат хора като Симеон Дянков и т.н. Мисля,ч е едва ли ще се занимават повече с това. Но това, което ви казвам вече е само мое предположение. Какво ще се случи ще видим.
Водещ: Всъщност цялата история започна да прилича на един много тегав и бавно влачещ се като действие филм, в който зрителя преспивайки от време на време и поспивайки в кино залата забравя от къде е тръгнала цялата работа. Да не говорим, че покрай всичкото това ещо аз лично имам усещането, че голяма част от обществото стана тотално резистентно към всяка информация, която излиза от институциите. Ако такъв е бил замисъла – браво, успяха.
Арман Бабикян: Да. Може би това е бил замисъла. Но все пак зси мисля, че ссоциалната тегоба над обществото ще държи хората будни и всички тези номера от селски вечеринки наистина няма да минат. Няма как да не ги държи будни при нарастващата безработица, при обедняването, при опитите за увеличаване на социални тежести, при нелепите опити за увеличаване ако щете на облагането на микрофирмите в България, което слава Богу вече сме на път да се отървем …
Водещ: Грешка било.
Арман Бабикян: Да. Та подобни ходове, които следват като градушка през няколко дена, няма как да оставят обществото да заспи или пък да се заблуди и тези, които си правят тези тънки сметки ще сбъркат.
Водещ: Въпроса е, че в тази … как да кажа, гъста каша, няма невинни, както винаги, защото от друга страна президента тръгна да стреля по муха с картечница, имам предвид този сюжет, който беше до такава стпен надут, че в един момент действително излезе от някакви нормални рамки. Аз се опитах да си спомня дали през последните години съм чувала в някаква друга държава за нещо подобно. Разбира се в Италия има безкрайно много такива скандали, разправии, които забавляват публиката, пълнят страниците на жълтите вестници. В съседните ни дръжави сщо има немалко забава, която се поражда от политиците, обаче чак пък такова нещо не се сещам някъде да е станало. Да се тръгне към сваляне на президент, заради… какво беше, всъщност заради едно кимване. То това беше.
Арман Бабикян: Ами спорен е въпроса, дали е кимване, не е ли кИмване, въпроса е какво чувство е останало у хората. Но по-съществения въпрос е с това ли трябва да се занимаваме. Общо взето това, което се опитват да направят е през 3-4 дена да ни поднасят нови водевилни сценарии, с които ние ртябва да се забавляваме, а през това време се случват всички нещастия в икономиката и в социалната сфера и в здравеопазването – всичко това се случва пред очите ни, сигурно вече никой не си спомня, че имаше някаква история с октоподи…
Водещ: Нагли, крокодили, трактори…
Арман Бабикян: … с всякакви драми, които са владели цялата ни държава, а това беше само преди няколко седмици. Забелязвате ли с какъв интензитет се сменят сценариите на филмите, които ни прожектират и опита всъщност всички да живеем в един вечен театър продължава.
Водещ: Добре, обаче почти всички анализатори и коментатори застъпват точно тази теза, че това е безсмислено, че това е смешно, че това е контрапродуктивно, че има много по-сериозни проблеми, разбира се всеки би могъл да открие в тази ситуация белези на политическото, тоест да се екстраполират някакви неща върху по-сериозни размисли за политическото бъдеще на България, но в такъв случай се питам защо продължават двете страни да участват в това. Кому е нужно, след като публиката просто не желае да гледа това.
Арман Бабикян: Всяка една от тези две страни има своята нужда. На въпроса кому е нужно, всяка една от двете страни наистина има своята нужда. Ако президента Първанов има нужда да се преидентифицира като единствен властови център, който служи за коректив на днешното управление, в най-мекия вариант на тази дума, защото би могъл да бъде наречен и алтернатива, може би след около половин или една година и може би това е целенасочено поведение, от другата страна също има изгода от подобен тип водевили по простата причина, че реалната политика не върви. Истината е, че това, което беше обещавано, това, заради което ГЕРБ получи доверието на публиката не се случва. Няма как една дясна партия или поне предстаявяща се за подобна да увеличава осигурителната и данъчните тежести и да твърди, че това е дясна политика, особено в условията накриза. Изключвам всичките останали фактори, които са свързани със световната икономическа криза, но така или иначе заявеното пред публиката само преди 8 месеца не се случва и когато не се случва, то има нужда от заместител. Таак че това е изгодата пък на управляващите. По този начин и двете страни имат сметка да разиграват този театър пред публиката с идеята, че тя няма да се сети за какво всъюност тези хора се намират на тези места и получават заплатите си.
Водещ: Ами да спрем до тук в очакване на както се казва следващото действие. Само да кажа за нашите слушатели, че ако бързат да гледат ските от Гармиш Партен Кирхен да не бързат, още не са почнали. Няма, върви филм на "Дойче Веле". Благодаря, Арман Бабикян. 

Снимка: БНТ

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-04

Водеща: Гледате „Здравей, България”. Ние сме поканили за наши гости двама PR-експерти, с които да си говорим за това какво стана в този спор между президента Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, кой е крив и кой е прав, кой си изпусна нервите и толкова сериозни ли е, колкото реагира всъщност президентът. Да ви припомним случая – в предаването на Иван и Андрей през усмивка на въпрос на Иван и Андрей, не помня кой от двамата зададе въпроса за това дали президентът е млад милиардер, финансовият министър каза: „Не е млад”. Това предизвика много остра реакция. Здравейте. Аз почнах да си говоря.
Нидал Алгафари: Добро утро.
Водеща: Много остра реакция от страна на президента. Призив имаше да си подаде оставката Дянков, ако не докаже твърденията си или намека, който е направил, Дянков пък пусна прессъобщение, в което от финансовото министерство казаха, че нищо не бил казал човекът и ние започнахме да си мислим всъщност какъв беше този театър, на който станахме свидетели, кой преиграва в него.
Нидал Алгафари: Това не е театър от сега. Първо, Дянков не знам защо, беше спрял парите на Президентството, дръпна им парите, после ги върна за един ден. След това президентът излиза с някакви идеи, добри или лоши, но някакви идеи за икономиката на държавата, той казва – това са малоумщини. Третият път излиза и му казва – той е млад милиардер. Има някаква лична закачка на Дянков с…
Водеща: Не, преди това имаше за феодалните старци.
Нидал Алгафари: Тя не е вече толкова лично към президента. Това са трите неща, които са лично към президентската институция. И почвам да се замислям, че това е някакво избиване на някакъв комплекс сигурно, нещо има такова на малкото момченце, което иска да се прави на по-голям, отколкото е. От друга страна, смятам, че пък президентът Първанов това да му обръща внимание не би го направил, ако не беше заради президентската институция, заради стабилността на тази институция. Но да кажеш, че един президент на една държава е милиардер – поне трябва да се опиташ да го докажеш. Хайде, да не е милиардер, милионер, но докажи го и като го докажеш, тогава вече си има някакви стъпки, които…
Водеща: А защо точно срещу президента?
Нидал Алгафари: Е, избиване на комплекс някакъв.
Водеща: Е какво е това? Това не е лична драма.
Нидал Алгафари: Е, тука вече е по-скоро в сферата на съпругата ми, там са в психоанализата, има Фройд сигурно, има някакви неща, които…
Водеща: Мадлен да поканим?
Нидал Алгафари: Да, да, поканете я Мадлен. Най-вероятно тя /…/ разбере какво говори.
Водеща: Честно казано обаче, финансовият министър се наложи като човек, който не си слага катинар на езика, но пък говори изключително ясно.
Арман Бабикян: Ясно говори? Аз ще ви върна малко по-назад.
Нидал Алгафари: Ясно ли?
Водеща: Е, без последния случай.
Арман Бабикян: Ако си спомняте, когато се учредяваше партията ГЕРБ в НДК на един бял диван двама души стояха и т.н., по едно време този, който сега е министър-председател, каза едно изречение, което горе-долу гласеше – за президента забранявам на който и да е в тази зала да говори, за него имам право да говоря само аз. Спомняте ли си?
Водеща: Честно казано не.
Арман Бабикян: Той забрани на всички да говорят на тема президента Първанов, освен на себе си. Очевидно тази забрана е отпаднала някак си или просто Симеон Дянков не е член на ГЕРБ, не съм сигурен вече там кой е член на ГЕРБ и кой не в правителството. Половината, а може би и повече от половината са експерти. Аз бих добавил нещо друго към това, което каза Нидал, ако забелязвате, той ползва и другият вицепремиер за това да казва нещата, които не иска той да каже. Ако Симеон Дянков е получил /…/ да се заяжда с президента, то горе-долу подобна задача има Цветан Цветанов в отношенията си със съдебната власт и разбира се, в ролята на гълъба умиротворител се появява министър-председателят, който казва – хайде, 10 дена няма да се ругаете един друг или пък ще звънна на президента и ще му кажа, че съм наредил на Дянков повече да не говори и той целият е в бяло или пък – оставете ги там да спорят.
Водеща: Добре, но той каза – няма да се намесвам в този спор.
Арман Бабикян: Това ли е ненамеса? Да звъннеш по телефона и да забраниш на вицепремиера си да говори? В смисъл, аз си представям нещо друго като ненамеса. Така или иначе двамата вицепремиери играят ролята на бушони, които вдигат тези скандали, в които Борисов формално не иска да влиза, но реално това са скандали на самия Борисов. Той си е избрал…
Водеща: Тоест негов е проблемът с Президентството, така ли?
Арман Бабикян: Негов е и проблемът със съдебната власт. Просто той държи да е на онази позиция, в която, няма да казвам цялото изречение, защото не е прилично да го правя в ефир, но то завършваше – всички са в еди какво си, накрая само той е в бяло. Той е избрал позицията на това да е само той в бяло, докато тези малоумни спорове са оставени на вицепремиерите. Пък и какво е обидно някой да е милиардер?
Водеща: А каква е…
Арман Бабикян: Някой ще ми обясни ли колко лошо нещо е да си милиардер?
Нидал Алгафари: Обидното в случая е, че по-скоро това е някакъв намек едва ли не за някакъв вид корупция или за нещо, че той, Георги Първанов всички знаем, че откакто е някакъв лидер на БСП, след това президент, не е имал такива финансови…
Арман Бабикян: По едно време му проверяваха спонсорите, да речем.
Нидал Алгафари: Проверяваха всичко, но чак пък нали за милиардерство да се говори? Много тъпа, нелепа шега. Защо направили, тука /…/ да задавам въпроса какво искаш точно с президента да правиш, дали това е нивото на Симеон Дянков да се занимава с президента и по този начин какво ще постигне, общо взето нищо, само ще има да се занимаваме по предаванията, да обикаляме да обясняваме, че този е прав, онзи е крив.
Водеща: А дали в действителност става въпрос, както казвате – за избиване на комплекси или просто човекът обича да говори свободно, когато му се прииска.
Нидал Алгафари: Може да говори свободно, когато отиде в Курило. Там може да говори колкото си иска свободно.
Водеща: Не е точно така.
Нидал Алгафари: Като обикновен гражданин може да говори в кафенета и кръчми колкото си поиска. Ако беше между Георги Първанов и Симеон Дянков нямаше да има никакъв проблем. Георги Първанов просто нямаше да му обърне никакво внимание. Но когато говориш като финансов министър, вицепремиер срещу президента, това вече е друго говорене и там трябва да… Човек мери малко приказките.
Арман Бабикян: Чакай сега, би било тежка обида, ако нашият президент беше жена и да речем той е казал, че президентът не е млад. Тогава разбирам дамата да се беше засегнала. Аз продължавам да не мога да схвана какво обидно има в това някой да е богат.
Нидал Алгафари: В случая не става въпрос в това дали е млад или стар, в милиардер. Намекът…
Арман Бабикян: Спомняте ли си, че малко по-рано, когато ставаше въпрос за данъците на богатите…
Водеща: Да?
Арман Бабикян: Имаше едно крилато изречение от финансовия министър на дясното, подчертавам, правителство или поне декларираното като такова, че когато богатите плачели, значи всичко било наред в държавата, което изключително ме изуми като изказване на финансов министър.
Нидал Алгафари: Десен.
Арман Бабикян: Десен, да. Очевидно има някакъв болшевишки план да се преследват хората с големи къщи, големи коли, тези, които имат милиони и не ги е срам, в същото време маса фирми имат да получават пари от бюджета…
Нидал Алгафари: Ето точно тази теза…
Арман Бабикян: … както всички знаем и не могат да си получат парите от бюджета, но някак си богатите са зли, което, разбира се, радва хората, особено тези…
Водеща: Тоест вие приемате, че президентът е богат.
Нидал Алгафари: Ето това е нещото, което…
Арман Бабикян: Аз не знам дали той не е богат, но за мен това не е обида.
Нидал Алгафари: Не, аз знам, той не е богат.
Арман Бабикян: Вие сте си по-близки.
Нидал Алгафари: Това беше да се лансира…
Водеща: И това е обида.
Нидал Алгафари: … да се лансира такова нещо, че ето вижте, президентът едва ли не е милиардер, богат, хващаш го и го хвърляш някъде, където една тема, която няма как да излезе. Не върви президентът да тръгне изважда декларации – какво имам, какво нямам, правил го е много пъти. Само това, говоренето на Симеон Дянков в момента да хвърли някак си върху съвсем друго, не вече президентската институция и политиката й, а за това, че едва ли не той е… Оправдавай се ти дали си богат или не – тоест имаш ли сестра или нямаш сестра. Тъпо беше. И затова смятам, че е логично това, което го поиска президентът – ако той има някакви доказателства, покажи ги, тогава вече има съвсем други факти към президента, но няма ли ги, ако обичаш – оставка.
Водеща: Тази история как ще се развие според вас?
Нидал Алгафари: Никак.
Водеща От PR-гледна точка?
Арман Бабикян: От PR-гледна точка според мен…
Нидал Алгафари: Тя се изчерпа вече.
Арман Бабикян: … подобни истории ще продължат.
Нидал Алгафари: Не, тя се изчерпа.
Арман Бабикян: Но други.
Водеща: Оставка няма да има?
Арман Бабикян: Разбира се, че няма да има оставка. Ако искат министър-председателят и президентът да се разберат, а те са показвали няколко пъти, че могат да го правят, щяха да се разберат за оставката на Симеон Дянков много простичко и много лесно. Така се разбраха за едно вето на закон между другото, ако си спомняте. Прессъобщението гласеше, че двамата са се разбрали да се наложи вето от президента, как става това нещо не знам, защото това е правомощие на президента и то на закон, който премиерът заяви, че е проспал, когато неговата парламентарна група…
Водеща: Така беше.
Арман Бабикян: Да, което е изключително странно – ти не комуникираш със собствената си парламентарна група, със собствените си съпартийци, но накрая отиваш, разбираш се с Георги Първанов, налагате едно вето и накрая нещата си идват на мястото. Не е толкова сложно и с един вицепремиер.
Водеща: А тези бушони за какво са необходими на човека в бяло?
Арман Бабикян: На човека в бяло бушоните са необходими, за да могат хората да гледат този сериал. Те биха гледали турски сериал, а не новините на Нова телевизия, където се казва броят на безработните. Мисля, че много по-сериозно основание би имал един сериозен президент на една държава, ако поиска оставката на министъра на финансите с проста сметка, която гласи – дължите на бизнеса еди колко си милиона ДДС, еди колко си милиона пари, почти 2 милиарда общо, и довеждате до фалит еди колко си икономически субекта, от което ще останат на улицата еди колко си души. Това е сериозен повод за оставка.
Водеща: И накрая от PR-гледна точка как ви се стори цялото изпълнение?
Нидал Алгафари: А изпълнението, като /…/ – просташка работа.
Арман Бабикян: Средна…
Нидал Алгафари: Това мога да кажа.
Водеща: Не ви хареса?
Нидал Алгафари: Не, то просто е просташко, нелепо е, отвратително е, но успяха да постигнат максимума на това нещо.
Водеща: Сериалът се гледаше?
Нидал Алгафари: Тоест в момента българският народ говори сега – той аджеба милиардер ли е, не е ли милиардер, в Дубай ли са му имотите, в Танзания ли си е купил имоти. Затова смятам, че пък от президентската институция трябва да се опитат да стигнат до края този път наистина – или едното, или другото. Или доказвате, или ще се иска оставка. Тоест това ще бъде един страшен конфликт между тях, който смятам, че президентът не би трябвало да го прощава това.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това участие.
Нидал Алгафари: Благодарим и ние.
Арман Бабикян: Довиждане.

Снимка: БНР