в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 06.07.2010 |

Най-голям е интересът сред младите към телевизията, докато радиото напоследък не е толкова популярно сред студентите. Това каза за "Класа“ председателят на УС на асоциация "Младежка медийна мрежа“ Атанас Лозанов, цитирайки изследване на АБРО, направено сред 106-те негови членове (радиостанции и телевизии), поръчано от асоциация "Младежка медийна мрежа“ . Заедно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и община Варна, "Младежка медийна мрежа“ провежда за първи път у нас Асамблея на младежките медийни организации в Европа. Във форума участват не само страни членки, но и държави кандидати, както и страни извън общността като Беларус и Русия.
"Ролята на медиите в борбата с младежката безработица“ е тема на форума, като в рамките на програмата до 8 юли ще бъдат проведени три кръгли маси. Хубавата новина е, че България е в средата в класацията за нива на младежка безработица, като отчита, че младите хора у нас са малко над 10% от общия брой безработни.
Атанас Лозанов обясни, че младежките медийни организации, в които членуват работещи млади журналисти, са най-близо до младежката проблематика. По думите му в 2010-а, която е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, медиите, независимо от това дали са търговски или обществени, трябва да имат по-голяма социална ангажираност.
Сред пътищата за борба с безработицата сред младите според председателя на младежкото сдружение е призоваването на търговските оператори да дадат пример за толерантност, като отворят пазара си за млади медийни специалисти. Примерът за работеща формула е проведената Европейска седмица на електронните медии от АБРО през миналия месец, на която всички медийни партньори поеха ангажимент да осигурят стажове и да наемат на работа победителите в обучението след практическите задачи.
Вторият път според Лозанов е чрез даването безвъзмездно на ефирно време за излъчване на младежка борса, а третият вариант е чрез информационна кампания да се провокират работодателите да ангажират все повече млади хора в сектора.
Асамблеята на младежките медийни организации ще завърши на 8 юли, като освен резолюцията до националните власти и европейските институции, ще бъде направен и призив към управляващите за провеждане на реална младежка политика и сериозно финансиране.

Стр. 15

в. Дневник | Рада ГЕОРГИЕВА | 21.06.2010

Собствеността в печатните медии ще трябва да стане напълно прозрачна – до последното конкретно физическо лице, което притежава акции или дялове. Това ще става, като в началото на всяка година всяко издание публикува кой го притежава и допълнително подава декларация в Министерството на културата* с подробно описание на собствеността.
Това предвиждат промените в Закона за депозиране на печатни и други произведения, подготвян от правителството. С тях се цели по-голяма яснота и публичност кой кой е на пазара. Законопроектът трябва да бъдат внесен в правителството до две седмици.
Изискванията за пълна прозрачност означават, че дори капиталът да се притежава от офшорна компания, издателят ще трябва да посочи кои са нейните действителни собственици (заради начина на регистрация в офшорните зони, тези данни обикновено липсват в българските публични регистри и там са видими само адвокатите, които обслужват дружеството).
Прозрачно бъдеще
"Промените не са големи, но са концептуално важни. Това е крачка, която се надяваме да доведе до промяна на обществените нагласи. Защото, когато читателят чете един материал, той трябва да знае кой стои зад него", смята Деяна Костадинова, съветник в кабинета на премиера Бойко Борисов, която се занимава със законопроекта.
След като той бъде приет, наказанието за липсата на подадена информация ще е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрации, които ще следят налични ли са данните, и ще се събират в полза на общините. А Министерството на културата ще трябва да проверява достоверността на информацията.
При промяна на собствеността в петдневен срок издателят ще е длъжен да я декларира отново в Министерството на културата, което пък да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. Готвените поправки предвиждат дори изискване печатницата и разпространителят да проверяват имат ли изданията информационно каре, в което е посочена фирмата издател, и да носят отговорност за това.
Според Костадинова важно е, че инициативата за разработените промени идва от Съюза на издателите в България. "Информацията от декларациите ще бъде онлайн и така ще бъде публична и достъпна за всички. На този пазар играчите се познават и те самите ще бъдат въвлечени в процеса на саморегулиране, проследявайки кои са действителните собственици", коментира тя.
И закон за всички медии
Работна група към правителството подготвя и нов медиен закон, стана ясно на конференцията "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер" в петък. Идеята е той да съдържа регулации за всички медии. "Цензурата не е основният проблем, а нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната медийна среда", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусията.
Той уточни, че в бъдещия закон трябва да бъдат включени и ограничения за концентрацията на собствеността. Повече детайли за философията на проекта обаче не бяха споделени. Работната група, оглавявана от Георги Лозанов като председател и двама заместник-председатели Хачо Бояджиев (тв режисьор и бивш шеф на БНТ от началото на 90-те) и Радомир Чолаков (юрист на "Вестникарска група България"), е била сформирана в началото на юни, миналата седмица е заседавала за първи път и трябва да представи чернова на закона през есента.
"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както, общо взето, беше през последните 20 години, и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза още Лозанов.
Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите, защото "капиталите са част от посланието". Той предложи на някои капитали да бъде забранено да произвеждат медии, но уточни, че ще трябва да се обмисли как да се случи това.
"Честността в медиите не се дължи само на закони, трябва да се спазват критериите за етика в професията. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт", каза в обръщението си към конференцията посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той заяви, че още по-сериозни са проблемите за медиите извън София, както и че "много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени, но се страхуват да говорят".
Залагането на законови гаранции за прозрачност на медийната собственост и предотвратяване на концентрация са началото. По-трудно ще е изясняването на произхода на капитала, както и невидимите връзки. Темата не беше коментирана на конференцията.
Законно, неморално
Появата на бившата шефка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева, обаче предизвика реплики за разликите между законно и морално. Тя заяви, че "Нова българска медийна група" (НБМГ) е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева".
Темата с произхода на капиталите за покупката на тези медии обаче не беше предизвикана от участниците. Водещият Сашо Диков се опита да репликира "Откъде извади парите", но Кръстева продължи да обяснява, че са създали нов съюз на вестникарите в България и че той също прави проект за публичен каталог на медиите, който трябва да бъде готов до края на юли. Вестниците, които НБМГ издава ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" – бивш "Експрес"), не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.
Придобиването на медии от Кръстева преди време беше обявено като финансирано от Корпоративна търговска банка (банката, която към март 2010 г. управлява почти 50% от парите на най-големите държавни фирми – бел. ред.) и са тези, които преобърнаха редакционната си политика след изборната нощ – от силно анти към силно про Бойко Борисов.

ЦИТАТИ:

На някои капитали трябва да бъде забранено да произвеждат медии
Георги Лозанов, председател на СЕМ
Защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство.
Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България
Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари. Който създава мнения, няма право да бъде анонимен.
Аксел Шиндлер, управител на Вестникарска група България (издател на "Труд" и "24 часа")
***
На кого премиерът е възложил да пише новия медиен закон

Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии
Радомир Чолаков – медиен експерт, юрист на "Вестникарска група България"
Хачо Бояджиев – тв режисьор и бивш генерален директор на БНТ в средата на 90-те години на ХХ век
Деяна Костадинова – съветник към политическия кабинет на премиера
Мария Казанджиева – съветник в дирекция "Правна" в Министерския съвет
Милда Паунова – директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Ивелина Колева – главен юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Божидар Кожухаров – началник сектор "Спътникови комуникации" в дирекция "Съобщения" на транспортното министерство
Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" на Министерството на финансите
Борис Рафаилов – главен експерт в дирекция "Правна" на Комисията за регулиране на съобщенията
Росица Кукушева – страши юрисконсулт в БНР
Кремена Кадиева – главен юрисконсулт в БНТ
Атанас Генов – председател на УС на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори
Никола Тупарев – продуцент, фирмата му Old School прави "Биг Брадър", "Стани богат" и други тв и реалити формати, член на Асоциацията на телевизионните продуценти
Магдалена Георгиева – изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори
Диляна Илиева – адвокат (работила е за "Нова телевизия")

Стр. 6

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16

Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита

ВИЗИТКА:

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.

- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?

- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа. 
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях. 

- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?

- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.

- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?

- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.

- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите? 

- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури. 
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен. 

- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?

- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.

- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи? 

- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента. 

- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.

- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?

- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 2010-06-11 

Младежката седмица на електронните медии събра вчера в зала "Мусала" на хотел "Хилтън" около 60 студенти по медийни специалности от цялата страна.

През следващите 4 дни младите хора ще се учат да правят радио, тв и вестникарски новини и репортажи, както и уебстраници, разказа Атанас Лозанов, председател на управителния съвет на асоциацията "Младежка медийна мрежа", организатор на събитието. То се случва за първи път у нас, безплатно е и ще стане практика. Гриша Камбуров, изпълнителен директор на асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (ABBRO), направил допитване до 160 медии, което показало, че младите специалисти излизат с дипломи от ВУЗ-овете, но без практически умения. Затова младите медийни специалисти ще се учат да пишат новини за радио и тв работилници, ще монтират репортажи и ще правят уебиздания. Оказва се обаче, че работодателите търсят добра професионална подготовка, практически умения, комуникативност, креативна мисъл и излъчване, а не теоретична и неадекватна подготовка, каквато имат кандитатите, обобщи Камбуров. Той направи няколко препоръки към ВУЗ-овете. За да повишат качеството на обучение, университетите трябва да задоволят дефицита от техническо оборудване, да предлагат бакалавърска програма, която да отговаря на европейските стандарти за качество, да увеличат практиката с 50%. Учебните заведения трябва да разработят стратегии за обучение, които да съответстват на нуждите на пазара и преподавателите в страната да поддържат връзки помежду си.
Във вторник всички, минали през обучението, ще получат сертификати. Те ще им бъдат полезни при търсене на работа, категоричен е Лозанов. 4 екипа от общо 20 души, които са се справили най-добре, ще получат и награди.
Най-добре слисаната новина ще бъде публикувана на страниците на в. "24 часа".
Лектори ще бъдат Даниела Петрова – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, Константин Кисимов и Огнян Златев от центъра за развитие на медиите, Христо Калоферов – водещ на новините в "Нова" и колегата му оператор Росен Илиев, както и други журналисти и преподаватели от СУ, УНСС, НБУ.

Стр. 28

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-27

Очаква се администрациите на bTV и PRO BG да минат под една шапка, за да бъдат оптимизирани разходите

Слухове за съкращения и сливане на най-голямата частна телевизия у нас bTV с по-малката PRO BG заливат медийното пространство от известно време.
Поводът е финализирането на сделката за групата на bTV между Central European Media Enterprises (СМЕ) и News Corporation.
Появата на новия играч на пазара породи редица въпроси, свързани с развитието на телевизиите и радиата, обединени в новата група – bTV, нишовите bTV Comedy и bTV Cinema и отдавна закупените от компанията RING BG, PRO BG и няколко радиостанции.

Империя

Все още не е ясно как ще се развие най-новата телевизионна група в България, а и никой от по-големите телевизии, включени в нея, не се наема да прогнозира.
Срещи текат постоянно, тепърва ще се изяснява концепцията, е най-честият отговор от представители на bTV и PRO BG.
От администрацията на PRO BG заявиха, че в момента тече интеграционен процес и ще коментират, когато той приключи. Шефката на новините на bTV Люба Ризова също се въздържа от прогнози в каква посока ще поемат каналите. Представители на СМЕ не бяха открити за коментар по темата до редакционното приключване на броя.
Нормално е при сделка от подобен мащаб да се направят икономии, каза за в. "Пари" Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АББРО). Очакват се промени в мениджмънта на двете основни телевизии, едната от тях ще се качи по-високо, смята той. Изпълнителните директори на bTV и PRO BG обаче най-вероятно ще останат без промяна, прогнозира Камбуров.

Администрация

Оказва се, че администрацията на bTV е по-малка от тази на PRO BG. Колкото и да е неприятно, ще има съкращения по отделите, за да се постигне оптимизация, иначе ще се получи прекалено голяма структура.
Редно е всичко да мине под една шапка, смята Камбуров. Според него ще е интересно да се види какво ще се случи с директорите на различните дирекции.
bTV, която си е утвърдена като първата частна телевизия, ще запази политематичния си ормат, смята изпълнителният директор на АББРО. Според него при наличието на слаба обществена телевизия като БНТ на пазара има глад за такъв вид формати, които предлагат по-голям обем новини и актуални предавания с културна и обществена насоченост.
PRO BG най-вероятно ще стане по-нишов канал, евентуално ще се превърне в женски канал, каквито слухове се носеха от известно време. Пазарът все повече търси нишови канали, а при обявяването на сделката от СМЕ коментираха, че ще заложат именно на този формат – създаването на нишови канали за отделни групи потребители.

Нишови канали

Подобни стъпки планира и MTG, която готви своя спортен канал Nova Sport. Той ще смени музикалната ММ и ще се изправи в директна конкуренция със спортния RING BG, част от мрежата на СМЕ.
Развитието му обаче остава неясно. Факт е, че в групата на bTV до момента нямаха телевизия с подобна насоченост. RING BG притежава правата за излъчване на много първенства и спортни събития. Част от тях може би ще минат към bTV, за да бъдат по-високопродавани, прогнозира Гриша Камбуров.

Тенденция

Наблюдаваната в последно време тенденция на групите да развиват мултиканална стратегия, която се базира на един основен политематичен канал, а всички останали са нишови. Идеята е тематичните канали да се качат на мултиплексите при процеса на цифровизация и по този начин ще попълнят портфолиото на основната програма, обяснява шефът на АББРО.

КОМПАНИЯТА: СМЕ ПРИТЕЖАВА ОБЩО 5 ТВ КАНАЛА У НАС

- Стойността на сделката между News Corporation и Central European Media Enterprises (СМЕ) е 400 млн. USD. Отделно са платени 13 млн. USD оборотен капитал.
- През 2007 2- СМЕ придоби 80% от PRO BG и RingBG 3а 172 млн. USD. Слухове за продажбата на bTV започнаха през 2008 г. Тогава собственикът й News
Corporation обяви, че планира изтеглянето си от Източна Европа. Дружеството придоби и 74% от дела на News Corporation в радиокомпанията "СиДжей", която управлява няколко радиостанции, сред които Classic FM, Jazz FM, N Joy, Melody и Z Rock. Купуването на bTV е част от стратегията ни за развитието на пазара в България, коментираха преди време за в. "Пари" от централата на СМЕ 6 Чехия. В момента компанията присъства в 7 държави.

Стр. 22, 23

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2 

www.darikfinance.bg | 2010-04-12

Рамково споразумение за уреждане на авторските права за излъчваната музика в търговските доставчици на радиоуслуги бе подписано между МУЗИКАУТОР и Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Срокът на споразумението е пет години и чрез него над 90% от музиката в частния радио ефир ще продължи да се излъчва легално. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) всички доставчици на радиоуслуги, които излъчват музика на територията на България, трябва да заплащат отчисления за авторски права към МУЗИКАУТОР – сдружението за колективно управление на авторските права на композитори, аранжори и автори на текст към музика.
“Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя”, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
“До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята д
ейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП”, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.
###
МУЗИКАУТОР е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права. Сдружението е учредено през 1992 г. в София от 104 български композитори и автори. Днес МУЗИКАУТОР представлява над 2000 български творци както и автори от близо 100 страни в света по силата на двустранни договори с 58 чуждестранни авторски дружества.
МУЗИКАУТОР е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM).
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е най – представителната медийна организация у нас, обединяваща 57 радио и телевизионни компании, представляващи 162 лицензирани/регистрирани радио- и телевизионни оператора, сред които трите национални телевизии – бТВ, Нова телевизия и ПРО.БГ, най – големите телевизионни оператори, разпространяващи програмата си по кабелен път, всички големи радиовериги и местни радиооператори.
Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята дейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 2010-04-12 

Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация в рекламата препоръча на списание "Пентхаус" и водка "Оргазъм" да не разпространяват рекламните си послания във вид, който е в разрез с нравствените възгледи, ценности и морални и законови норми.
Препоръката е в отговор на жалби от граждани срещу търговските съобщения на двете марки – външна реклама на списанието и реклама на водката в печатни издания. "След като стана известно, че е възможно подаването на жалба в Националния съвет за саморегулация срещу реклама, която не отговаря на етичните стандарти, започнаха и реакциите на гражданите по различни казуси", уточняват от съвета по саморегулация.
В коментарите си жалбоподателите казват: "Независимо от разбирането, че човешките свободи (в това число свободата на словото) трябва да се зачитат, не мога да скрия погнусата и възмущението си от билборда на списание "Пентхаус". То изобразява "око" според твърдението на заместник-главния му редактор Теодор Михайлов, но недвусмислено търсенето у целевата група възприятие, е за вагина". Второто оплакване гласи следното:"В някои печатни издания неколкократно се публикува реклама на водка "Оргазъм". Същата комуникация фигурира във фирмения сайт на продукта. В нарушение на добрите обществени нрави, формата на бутилката има директен намек за мъжки полов орган и посланието гласи "споделете оргазма".
Според съобщението етичната комисия счита, че има нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Тя е на мнение, че рекламите са "неблагоприлични, тъй като съдържат визуални елементи и вербални послания и внушения, които са в разрез с общоприетите в българското общество морални норми".
В Националния съвет за саморегулация постъпиха жалби относно външна реклама на списание "Пентхаус" и реклама на водка "Оргазъм", разпространявана в печатни издания. Етичната комисия към съвета намери жалбите за основателни по отношение на нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България.
Освен това рекламата е в нарушение на Закона за здравето, който не допуска директната реклама на спиртни напитки.
Етичната комисия е поискала становища от двете засегнати страни – списание "Пентхаус" и "Тера Трейдинг" ООД, които обаче са се въздържали от официална позиция по казуса.
Националният съвет за саморегулация (НСС) е учреден от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциацията на рекламните агенции – България (АРА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). На сайта на Националния съвет по саморегулация (НСС) могат да бъдат видени случаите на неетични и подвеждащи рекламни послания и кампании, по които Етичната комисия към НСС се е произнесла: www.nss-bg.org.

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-03-26

ПРОФОН е сдружение с нестопанска цел, което управлява сродните права (правата на изпълнителя и продуцента) върху звукозаписа.
***
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори е доброволна, независима и неполитическа организация с идеална цел, учредена през 1997 г. и представляваща интересите на радио- и телевизионната индустрия в България. Към април 2007 г. в АБРО членуват 60 компании, които представляват близо 160 лицензирани радио- и телевизионни оператори от цялата страна. АБРО е браншовата организация, която от гледна точка на дружествата за колективно управление на права обединява ползватели, които трябва да плащат отчисления за авторски права.
***
Музикаутор" е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели за колективно управление на авторски права. "Музикаутор" представлява повече от две хиляди български творци, както и авторите от близо 100 страни в света по силата на двустранни договори за взаимно представителство с 58 сродни чуждестранни дружества за колективно управление на права.
***
Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) е сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи български продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Учредена през 1996 п, БАМП представлява и защитава правата и интересите на продуценти и разпространители на звукозаписи и музикални видеопродукти в България.

Стр. 4