сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 09.11.2010

Обществените оператори са във фокуса на нормативния акт

До края на ноември ще бъде готов текстът на новия закон за електронните медии. Това каза председателят на работната група, която пише нормативния акт, доц. Георги Лозанов. Още следващата седмица пък председателят на медийната комисия в парламента Даниела Петрова очаква предварителен доклад за работата на групата.
Според Петрова новият закон ще бъде по-либерален и ще създаде подобри механизми за работата на медиите, особено на обществените. Той ще предвижда и по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на медиите, обясни Лозанов.

За обединението на БНТ и БНР

В момента вървят обсъждания на свършеното от всяка от трите подгрупи, които се занимават с отделни части от закона – реклама, финансиране, функциониране на обществените медии и прочие. В четвъртък се очаква да бъде дискутирана надълго и нашироко съдбата на БНТ и БНР.
Вероятно в новия медиен закон ще бъде заложен механизъм за обединяване на администрацията и мениджмънта на обществените радио и телевизия. Идеята беше лансирана още при първата дискусия по закона в края на юли тази година.
Тогава тя бе защитена от Георги Лозанов, Хачо Бояджиев и Радослав Чолаков, които са част от работната група, занимаваща се с новия медиен закон.

Идеята

Идеята на бившия дългогодишен генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев предвижда двете медии да се обединят в холдинг, но да се запазят редакционната им самостоятелност и юридическа автономност.
И БНТ, и БНР ще се управляват от изпълнителни директори, които ще се назначават от управителното тяло на холдинга. Президентът на цялата структура пък ще се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, гласи предложението на Бояджиев.
Според председателя на работната група Георги Лозанов обединението на двете обществени медии ще бъде свързано и с промяната на начина на финансирането им.
Той предлага вариант, при който държавата субсидира само предавания с обществено значима функция. "Останалата част от програмите на БНТ и БНР трябва да се издържа от реклама, въобще от приходи извън държавния бюджет", казва доц. Лозанов.
"Така БНР и БНТ въпреки двойното си финансиране няма да са нелоялни конкуренти на търговските оператори. Те ще играят с държавата според задачите, които им е поставило обществото, а на рекламния пазар – според правилата, валидни за всички, като няма да може да местят пари от единия джоб в другия", казва още Лозанов.
Според него обаче, за да се стигне до такъв модел на финансиране на обществените радио и телевизия, трябва ясно да се дефинира в закона какво включва обществената им мисия.
В закона е отделено и специално място на цифровизацията. Предвижда се дори да се създаде Съвет по цифровизацията, чиито функции вероятно ще бъдат описани в нормативния акт. Готовият текст съвсем скоро ще бъде качен на сайта на Министерския съвет за обсъждане.

Стр. 23

в. Сега | Наделина Анева | 09.11.2010

Новият медиен закон няма да ограничава права в световната мрежа, уверяват авторите му

Новият медиен закон няма да ограничи свободата в интернет. Това ще е философията на проекта, който от лятото периодически всява смут в гилдията с идеи от рода на обединяването на БНТ и БНР под обща шапка. "Този закон трябва да даде регулация за всички нови медии, но на този етап виждането е интернет да остане остров на свободата. Ще подлежат на контрол само онези аудиовизуални услуги в интернет, които се излъчват и в традиционните медии", обясни шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Това означава, че СЕМ няма да има права за регулация върху сайтове, блогове и социални мрежи, а ще следи само за излъчването на телевизия онлайн. "Много неща от закона още не са изяснени, защото територията е много деликатна", признава обаче Лозанов.
"Не ми се иска законът да влезе в интернет", твърди и друг участник в работната група – юристът Радомир Чолаков. Според него няма проблем и в момента СЕМ да контролира телевизиите, които излъчват в интернет. Друг спорен въпрос е да подлежат ли на регулация мобилните оператори, които разпространяват телевизия по телефона. "Ако зависи от мен, няма да има такава регулация", казва Чолаков. Той е защитник и на друга либерална теза – радиото да остане само на лицензионен режим и да не подлежи на регулация от СЕМ, както е сега. Мотивира се с това, че за радиоразпространението няма евродиректива и специални изисквания.
Пълно затишие цари по скандалното предложение за обединение на БНТ и БНР под обща шапка. Според запознати експертите изчакват да видят как ще заработи държавната телевизия с новото ръководство и тогава ще решават за кардинални промени. Заради това вероятно и законът ще бъде забавен за след Нова година. Шефът на СЕМ обаче е оптимист, че основният проект ще е готов до края на този месец, за да бъде подложен на обществено обсъждане през декември. Всъщност обществено обсъждане вече имаше преди няколко месеца, но то така и не успя да надхвърли общите приказки.
Междувременно СЕМ признава и в отчета си, че новите процеси на медийния пазар нямат необходимата нормативна обезпеченост. "Технологичният скок в резултат на цифровизацията и конвергенцията между традиционните и новите медии вече променят репертоара на комуникацията и водят до разместване на пазара", отчитат медийните надзорници. Финансовата криза е фактор, който води до отказ от добри практики в медиите, пише още в изводите им. От регулатора смятат, че се налага частично прелицензиране на голяма група радиооператори заради разминаване между програмната дейност и параметрите, записани в лицензиите им. На практика това прелицензиране вече започна, обясни Лозанов. То ще засегне предимно големи радиовериги, които изцяло са сменили профила си.

НЕВОЛИ

Финансови тревоги измъчват Съвета за електронни медии, който често печели критики с бездействието си. След държавната телевизия и медийните надзорници се оплакаха, че не могат да изпълняват задълженията си с отпуснатия бюджет. "Невъзможността съветът да погасява всекидневните си задължения за електроенергия, вода, топлоенергия, почистване, поддръжка на интегрираната система за мониторинг, интернет и пр. поставя регулаторния орган в ситуация на институционална криза", твърди Георги Лозанов в отчета си до депутатите за първите 6 месеца на годината. През този период СЕМ е похарчил 637 667 лв., което е 27.68% от утвърдения план. Най-много пари отиват за заплати на персонала и за издръжка. Оказа се обаче, че за разлика от депутатите медийните надзорници не са замразили заплатите си и те продължават да се актуализират на три месеца според данните на НСИ за средната заплата в обществения сектор.
Медийният съвет също е пострадал от повсеместните мерки за икономии в бюджета – средствата за разходи са намалени със 140 000 лв. "Актуализираното месечно разпределение на разходите води до невъзможност за нормалното изпълнение на основните функции на СЕМ", твърди доц. Лозанов. Още в средата на годината съветът е имал 67 743 лв. просрочени задължения. Почти 51 000 от тях са за фактурирани и неизплатени услуги за април, май и юни, а 16 832 лв. са нужни за обезщетения на съкратените 4-ма членове на СЕМ за 143 дни натрупан отпуск.

Стр. 14

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 06.11.2010

Устройство с часовников механизъм тихо цъка в телевизиите. При това медиите доверчиво са предпочели да "избухнат" по един и същ модел – заложили са на предавания с по-голяма от час-два продължителност. И го правят все в един и същи ден от седмицата- неделя. Както се казва, прекрасен уикенд, скъпи зрители, ако искате телевизионният пакет-бомба да избухне в реално време, при това изцяло в дома ви, не използвайте дистанционното. Ако съдбата обаче ви е определила по-дълготраен живот на теле-потребител, то тогава работете с него в ръка, докато не се отървете от протяжните рубрики…
Подобни упътвания за сигурността на аудиторията може скоро да се разпространяват ако не с купуването на телевизори, то поне със сметката за абонамент за кабелната телевизия. Така ще се предотвратят писания по форумите от типа на: "Това предаване е безкрайно дълго и ненужно, а шуробаджанащината на измислените водещи срива имиджа на телевизията". Твърдението е на потребител в ИНТЕРНЕТ, който се е подписал като fionka, а мнението му е по повод неделната "Станция нова" по "Нова телевизия". Всъщност бомбастичните формати са с адрес основно: БНТ и "Нова телевизия". Двата национални тв канала се "гордеят" с два емблематични формата – "В неделя с… " и "Станция Нова". От този тв сезон и двете се конкурират, защото се случват все в неделя, при това всяка неделя. (Миналия тв сезон дълготрайното предаване на "Нова тв" беше в събота, но с днешна дата предпочита неделната публика.) Здравословни ли са този тип заглавия за програмната схема на медиите? А за зрителите? По-удобно ли е няколко рубрики да са омешани като тюрлюгювеч в едно предаване, или е по-практично те да са накъсани в отделни предавания?

В началото бе "В неделя с…"

Мегаломанският порив на БНТ се роди преди две години с баща и водещ – Димитър Цонев. Дългите неделни изяви в ефир на бившия правителствен говорител в кабинета "Сакскобургготски" някак съвпаднаха с времето, когато той беше заместник програмен директор. И то на същата телевизия. Първоначалният бюджет на предаването е бил 169 400 лв., твърди пред електронен сайт Светлана Божилова, бивш член на регулатора НСРТ и кандидат за шеф на БНТ на последния конкурс през лятото. Вярно, че в първия му вариант то беше и по-дълго – 6 часа. Излъчваше се от зала 3 на НДК, за което съответно се плащаше и приятен наем. Но телевизионното изкуство иска жертви,
както се шегуваха тогава служителите на "Сан Стефано" 29. Тоновете изхабено репортерско мастило по вестниците за сбърканата неделна рубрика – бившата директорка на БНТ Уляна Пръмова не забелязваше. Или поне се правеше, че не забелязва. "В неделя с… " даде шанс не само на Димитър Цонев, но й на дъщеря му – точно там тя направи телевизионния си дебют. Поне докато не роди първородния си син. Предаването си течеше с пълна сила, без да се хаби енергия в следенето на рейгингови изследвания, обществени настроения и т.н. Напротив, заместник програмният директор на медията продължи самоотвержено да изпълнява служебния си дълг – да води рубрика, от която ти се иска спешно да емигрираш. Без претенции къде. И за колко.

В един хубав ден

задлъжнялата БНТ реши да спази препоръките на финансовия министър Симеон Дянков и да затегне финансовата дисциплина. Постъпи мъдро, но не-съвсем – намали времетраенето, съответно и бюджета на "В неделя с…". Логично (предимно според нея си) Уляна Пръмова защити мениджърската си политика в едно от последните си публични появи, сравнявайки предаването на Цонев с излъчването на един футболен мач от световните квалификации. Първото струвало 20 000 лв. (за три часа), а второто – 220 000 лева. Стоминутен нов игрален филм пък бил около 12 000 лева. Изскача логичният въпрос – колко рекламодатели събира "В неделя с…"? А мачът от квалификациите? Или пък филмът? Защо БНТ забравя обезщетенията, които трябваше да изплаща на зрителите всяка неделя заради "В неделя с…"? Последното е на майтап, ама майтап-майтап, а във фейсбук се появи група "Не искаме Димитър Цонев на екран и неговото предаване с нашите пари". Във виртуалното движение са се обединили над 300 души.

Въпреки заканите

на Вяра Анкова и екипът й, че ще ревизира съществуването на предаването в ефир, то остана. Както и Димитър Цонев. Само че не пред камерата, а зад нея. Цонев напусна медията майка, но продължава да се изявява като автор и "нещо като сценарист, като продуцент" на едноименната рубрика. По време на третия си сезон тя се обзаведе с нов водещ – Камен Воденичаров. Според писанията по форумите той се приема добре от аудиторията. Очаквало се още вътрешната за телевизията продукция скоро да стане копродукция, а Цонев се надявал да търси всякакви начини да я обновява и да я финансира, така че да съществува още поне десет тв сезона. Не е ясно дали тези амбиции ще я съкратят до предаване с обичайно времетраене до час, час и половина, защото и в най-смелите си издания едва ли ще има какво повече да каже в ефирно време. Ако обаче публиката наистина толкова харесва Камен Во., а БНТ иска да натрупа дивиденти с този свой стар кадър, означава ли, че той задължително трябва да се изявява в "В неделя с…"? В настоящия вариант управата на БНТ не изпълнява първоначалните си обещания от времето, когато щедро и по политически маниер говореше за реформи. Забрави и недоволството сред служителите си заради точно това предаване.
Вместо да го ъпгрейтва, можеше спокойно да го свали, без да експериментира. Или има някои други съображения?

Експериментите продължават

и в най-дългото тв предаване в български ефир – "Станция Нова, наистина Нова". Това е мотото на втория сезон на 8-часовия неделен блок. В магазинното издание обаче са обединени усилията на няколко водещи, шест от които са нови. На всички тях са поверени различни рубрики. Например Люба Кулезич води "Рулетка", а един младеж с неизяснена позиция уж й асистира. Скороговоролнята Нана пък дипли първото у нас съдебно шоу, което разрешава спорове от търговски или битов характер. Продуцент е фирмата "Междинна станция" на Иван Христов и Андрей Арнаудов. До неотдавна и двамата даваха поле за изява на любимите си дами – съответно Вихра и Даниела. След като Андрей се разведе със сръбкинята, мястото й в "Отчаяни съпруги" зае Мая, законното щастие на Крум Савов. Така тя вече си партнира с Вихра, която също вече е законна половинка на Иван. Не е ясно дали в този сезон няма да се измисли и друга рубрика, в която да се намери препитание и за приятелката или приятелките на Арнаудов. Всъщност един от плюсовете на "Станция Нова" е, че качва на борда си все нови и нови пасажери. Повечето са абсолютно непознати за широката аудитория, независимо че имат роднински или други връзки с продуцентите. Важното е, че има разнообразие. Така на първите спирки слязоха журналстки като Диана Найденова и Надя Чалъкова, после изпаднаха Дони (без Нети) и Сашо Дойнов. Дори Боби Турбото, чийто образ бе реставриран специално за "Станция Нова", също отпадна. Подобна бе и съдбата на Супер Бианка, която заживя свой собствен живот, само че в друг проект на "Междинна станция" – "Шоуто на Иван и Андрей". Вторият сезон на магазинното предаване дава шанс на актьори като Стефан Щерев, други моделки, миски и т.н. Има и по един основен гост – т.е. ако сутрин, докато си пиете кафето, слушате мъдростите на гражданина Х, излезете на разходка и се върнете за обед, ще чуете още подробности за битието на гражданина Х. Той няма да ви избяга и следобеда, тъй като ще продължи да си е основен гост в "Станция Нова". И всичко това ще "изпълни" неделните ви осем часа. "И да ми платят, няма да го гледам. Тия, които са го измислили, сигурно са най-големите телеманиаци в света. Не мога да гледам три часа филм.Тия са луди", е написал във форума на предаването си boris 2001. В края на миналия сезон пък друг потребител, някой си qnislav, е постнал следното: "Искам да изразя възмущението си от това, че постоянно каните едни и същи лица в "Нова телевизия". Това са Златка Райкова, другата Златка, Ива Николова журналистката, Руслана, Галена, Николета Лозанова и други. Не ви ли писна все едни и същи да "ни показвате от екрана да си правят пиара? Вземете поканете свежи лица…

Напук на промяната

на лицата обаче това предаване е най-прекият път в дома ви да влезе някоя чалга певица или певач и да се настани удобно на неделния ви диван. Така опитите да се наложат нови рубрики и лица доста се обезсмислят.
Докато БНТ и "Нова телевизия" залагат на дългите неделни предавания, които преповтарят теми от седмицата, като ги гарнират с рубрики за готвене, да речем, Би Ти Ви също има подобни предавания, насочени към мъжката и женската аудитория през уикенда, само че не обединени под една шапка. Ясно е, че дълги проекти като този на "Станция Нова" имат пикови по гледаемост моменти и такива, които не вървят. Похвално е намерението да се оставят тези, които наистина се котират, но всичко това може да се поднесе в далеч по-събрана форма. Иначе заплашват не само да цъкат, но да прецакат и зрителите, че и домакините си. Така "В неделя с… " може да изиграе лоша шега на сегашната управа на БНТ, тъй като наличието му се разминава с обещаното, а раздутата "Станция Нова" просто да изстреля зрителите към друга станция.

Стр. 36

в. Банкер | 30.10.2010

Държавните медии щели да фалират. Ама друг път. Новината в аванс изскочи от тях самите. Причината била в постния бюджет, който правителството се подготвя да им отпусне за 2011 година. Това се разбра по време на тричасово заседание на Комисията по култура, медии и гражданско общество. Медиите, които се издържат с парите на данъкоплатците, и по-специално БНТ, не са доволни. Това състояние обаче е традиционно за всички държавни предприятия в онази част от годината, когато бюджетът е целодневна тема за упражнения. С какво все пак 2011-а ще е по-различна от 2010-а? Нали БНТ се обзаведе с ново ръководство? Ще извади ли то телевизията от финансовия колапс? Ще запази ли БНР водещата си позиция сред радиостанциите? Ами СЕМ? БТА? Как ще оправдаят средствата, които се отклоняват към тях? Ще подобрят ли продукта, с който ни "даряват", или ще го сложат на масата на конкуренцията? А и ще има ли все пак някакво затягане на финансовата дисциплина по тези държавни локации, след като министър Симеон Дянков им го заръча още преди година?
Държавната субсидия за БНТ ще е 60.1 млн. лева. За БНР е предвиден бюджет от 49.065 млн. лв., а за БТА – 4.185 млн. лева. Или за следващата година за медийна свобода ще похарчим общо 113.35 млн. лева. Към тях обаче трябва да се прибавят и 1.24 млн. лв., които ще отидат за издръжката на регулатора СЕМ.
"Ако предложената субсидия се запази и дълговете на БНТ към БТК продължават да бъдат над 18 млн. лв., то БНТ ще обяви фалит през следващата година", заяви генералният й директор Вяра Анкова пред депутатите. Миналата година, по време на аналогичния дебат за 2010-а, тогавашната шефка на държавната телевизия Уляна Пръмова изложи подобни прогнози. Тогава тя обясни, че ако субсидията за медията не бъде увеличена, то тя ще трябва да съкрати часовете програма, които произвежда. "Оставайки единствено на държавна субсидия, както се очертава, тогава самото съществуване на телевизията е под въпрос", категорична бе Пръмова.
За сравнение, ето какво беше разпределението на държавната субсидия за 2010-а: за БНТ – 60.088 млн., т.е. сега има леко завишене от стотина хиляди лева, а към БНР бяха насочени 48.053 млн. лв., като тук "бонусът" за 2011-а е около 1 млн. лева. Субсидията за СЕМ бе занижена спрямо 1.9 млн. лв. за предишната година. Този "вандалски" акт преди 12 месеца предизвика гнева на надзорниците. Тогава те поставиха под съмнение съществуването на регионалните си структури, а съответно и наличието на медийния плурализъм.
За БТА пък числата са същите – и през 2010-а, и през 2011-а – все 4.185 млн. лева. Според заместник генералния директор Борислав Чалъков агенцията ще се справи с предвидения бюджет за 2011-а, но "тези средства изправят БТА пред санитарния минимум". Той разясни още, че на медията са необходими ресурси, за да внедри световната практика – видеосервиз, и да дигитализира архива си, който по думите му бил национална ценност.
Като говорим за държавни медии, БНТ безспорно е фаворитът и синонимът на това словосъчетание. То пък ненадейно препраща към следващото, а именно, че медиите на държавна издръжка са лакоми творения все искат повече и повече. Средства от държавата, естествено. Ако може. Собствените им приходи по традиция са непредвидима величина – например случаят с предфалитното състояние на БНТ, което и в момента е непоклатимо. Оказа се, че местните специалисти са планирали приходите от реклама за 2010-а да бъдат с три – не, с четири пъти поголеми от тези за предишната година. И таман тези приходи да се случат в действителност, то взе, че икономическата криза нахлу и превзе територия след територия. Така големите надежди на "Сан Стефано" 29 се оказаха посипани и по-скоро съсипани. За щастие свръхоптимизмът явно не е заразил и останалите медии, финансирани от данъкоплатците.
Все пак ще бъде похвално, ако т.нар. обществени медии престанат да ни занимават с проблемите си и по-точно да се оплакват, че не им стигат парите. В сегашните условия е ясно, че всички ще ядат не постна, а суперпостна пица. Менюто е еднакво диетично за всички (с изключение на МВР, където бюджетът за 2011-а ще бъде по-сочен от този за 2010 г.). В крайна сметка, като не им стигат субсидиите и не могат да си докарат сами нови, да си сменят мениджмънта. Или пък да се изпосъкратят, защото от три километра си личи, когато на някое събитие идва екип на БНТ – освен шофьора един носи камерата, друг – стойката за камерата, трети осветлението, четвърти държи микрофона, пети не знам какво си… После се оплакват, че заплатите им били кльощави, програмата – хърбаво-смотана, а на всичкото отгоре и рекламодателите, и зрителите непрекъснато се самоотлъчвали. Всичко това е повече от логично, след като телевизията, по неясни все още причини, продължава да се държи, като че ли дебютира на пазара. И не може да се пребори за излъчването на събития, които интересуват "широката" публика. Като например мачовете на националния отбор по футбол. Не че последните спортно-спорни движения
имат някакво национално значение, но все пак е препоръчително да бъдат показани от държавната телевизия. За да имат достъп до тях всички потребители. Вместо това тромавата БНТ допуска да й ги задигат под носа далеч по-млади, но мобилни и пазарно ориентирани тв канали. Това състояние обаче няма как да се промени поне докато специално хората от тази медия не престанат да се държат по начин, по който се държаха и преди 20 и кусур години. А именно, че всички са им длъжни. Всъщност, освен за едни новини, за какво друго да се финансира допълнително БНТ? Ами като не може да се справи, нека да се обедини с БНР, както се обмисля да се случи в новия медиен закон. Така със сигурност задлъжнялата телевизия ще повлече и радиото в своите финансови водевили. Да се готвят и БТА, и СЕМ, ако управляващите заемат унгарския модел за пример (виж карето).
И докато ревизираме миналогодишните заплахи, че заради мижавия бюджет БНТ трябвало да си намали програмното съдържание, нека не забравяме, че СЕМ така и не затвори регионалните си центрове. Следователно бюджетът някак си е стигнал, за да съществуват още тези тъй важни медийни звена.

Стр. 36

в. Класа | 28.10.2010

Субсидията на БНТ за 2011 г. е предвидена да бъде 60 100 000 лева, за БНР – 49 065 000 лева, а за БТА – 4 185 000 лева. Това съобщи Владимир Петров – директор на дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите, на заседанието на парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите, цитиран от БТА. За Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 240 000 лева. Народните представители обсъдиха проекта на бюджета за 2011 г. на Министерството на културата. За 2011 г. субсидията на Министерството на културата е 94,5 милиона лева, като общият й размер е увеличен с 2,2 милиона лева за делегираните бюджети на сценичните изкуства, съобщи министърът на културата Вежди Рашидов. Той заяви, че са необходими 128 милиона лева, за да може секторът на културата да "изкара тежката кризисна година".

Стр. 15

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 21.10.2010

До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове, казва шефът на СЕМ

- Г-н Лозанов, БНТ прогнозира, че до края на годината ще има дълг от 35 млн. лева. Сумата е огромна. Как ще се оправи телевизията според вас?

- Това ще е така само ако новото ръководство не постигне никакъв резултат в преговорите с доставчиците и държавата, ако не включи в програмата предавания, които да повишат рекламните приходи, особено преди Коледа. А то добре знаеше, че поема медията в изключително тежко състояние, което предполага два периода в ускорен ритъм. Първият е аналитичен, който приключи с представянето на доклада. Вторият е героичен и той престои.

- Кой ще й плати дълговете? Възможно ли е БНТ да фалира?

- Не, това е равносилно държавата да фалира. Нейната роля в случая обаче трябва да е пропорционална на усилията на телевизията сама да си плати дълговете. Нека не забравяме, че въпреки всички възможни коментари на "Сан Стефано" е струпан огромен ресурс от хора и техника. Въпросът е само кой как го задвижва…

- Данните са от анализа, който БНТ сама прави за икономическото си състояние. Как СЕМ го прие?

- Съветът го прие с разбиране, защото в него няма увъртания. Картината е нарисувана безмилостно в гамата на черното и сивото въпреки подозренията, че Вяра Анкова, като свързана с предишното ръководство, ще се опита да го пази.

- Веднага след като анализът ви бе представен, вие самият го определихте като обективен, но и безперспективен. Защо?

- Обективен е, защото е "сюита на числата", написан е от тяхната отстранена, безпристрастна гледна точка. А е безперспективен, защото показва, че вината до голяма степен е трагическа, заложена още в модела на обществените медии в България. И защото не води към изход. Много се надявам, че такъв ще се намери във втората му част, която вече няма да четем на хартия, а ще видим на екрана.

- В анализа няма посочени конкретни лица, виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, възможно ли е целият колектив от 1633 души да е виновен за липсата на 35 млн. лева?

- Нужно е да има, разбира се, но това не е в компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на държавните контролни органи, които на базата на доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат проверката.
Друг въпрос е повтарящата се готовност на колектива, щом на "Сан Стефоно" стане горещо, да принесе в жертва шефовете си, за да се съхрани и възпроизведе. В БНР сякаш не е така, заради което кризите там са по-редки или поне по-малко личат.

- Вие сте на мнение, че трябва да се променят програмата и съдържанието на БНТ и тогава ще свършат бедите й. Каква програма си представяте?

- Това е дълга и в някакъв смисъл забранена за мен тема, тъй като СЕМ няма право да се бърка в програмното съдържание на операторите. Мога да кажа само, че виждам възможност за съчетание на по-комуникативни формати като игрите л риалитата с ангажиментите на обществената медия да отразява и поддържа гражданските дебати. В това отношение "Референдум" е само първа, и то плаха, крачка. Несъмнено БНТ трябва да се включи и в производството на български сериали. Така може да се появи адекватен отговор на турските, вместо да се сърдим на хората, че ги гледали, и на телевизиите, че им ги пускали. Но това е дългосрочна перспектива. До Коледа трябват евтини и ефектни програмни ходове.

- На СЕМ стана ли му ясно от анализа защо БНТ е губеща тв? Дали причината не е, че е бюджетно предприятие, а повечето такива сякаш винаги са в преразход?

- Няма съмнение, че държавата трябва да ограничи и преди всичко да отграничи ролята си в БНТ. Най-малкото, за да отговорим на европейските изисквания, е необходима ясно формулирана обществена мисия и финансиране от бюджета само на предаванията, които я реализират пряко. Останалите трябва да се издържат сами от реклама и спонсорство и дори да носят печалба. Чак когато това стане, мъглата около понятието "обществена медия" у нас ще започне да се вдига.

- Въпреки анализа СЕМ изисква в БНТ да влязат контролни институции. Не му ли вярвате? Какво очаквате от външния контрол?

- Не е въпрос на недоверие, а както казах, на компетентности. Анализът добросъвестно засяга видимата част на харчовете. А ако те имат и невидима, каквито подозрения оставя самият той, трябва да се произнесат органите със специализирана за такива случаи методика. УС най-много може да е в ролята на д-р Уот-сън, но не и на Шерлок Холмс.

- Преди доста години разбунихте много духове, след като предложихте БНТ да се приватизира. Още ли сте на същото мнение?

- Не. Тогава имаше опити за скрита приватизация на символни, а и не само на символни ресурси на БНТ в полза на външни продуценти, чужди фирми и пр. И аз настоявах, че ако ще е скрита, по-добре да е откровена, по правила. Предишното ръководство на чело с Уляна Пръмова обаче в осезаема степен прекрати тези опити. А и след края на радио "Нова Европа" или на RE.TV загубих надежда, че заложената в закона благородна възможност за частни обществени медии някога ще се осъществи.

- Медийният пазар у нас е нещо, което никога не е спокойно. Непрекъснато има промени. Как изглежда той в очите на СЕМ?

- Движещи се пясъци и миражи – това е, което се вижда с очите на регулацията. Ето само два примера – единия от аналоговата, другия от цифровата ера. Упоритото развитие на тавтологични музикални формати в радиото за сметка на граждански активното говорене доведе до драстично разминаване между реалната практика и издадени с конкурс програмни лицензни. Това до голяма степен ги обезсилва и ако спешно не се променят, има риск да влезем отново в "пиратски период". В потвърждение на този риск да спомена, че кабелните оператори пък поначало отказват да плащат на дружествата за колективно управление на права.
Ето и какво става със задължителното цифрово разпространение на телевизионните програми (т.нар. мъст кери) – законът даде това право на голям кръг оператори (толкова голям, че чак изненадахме Европейската комисия), но те самите нямат особено желание да се възползват от него. Цифровизацията у нас засега поне се преживява повече като бреме, отколкото като привилегия.
С други думи, нормативните инструменти, с които регулацията е въоръжена в момента, лесно се чупят в ръцете й, особено под тътена на интернет. Достъпът до аудио-визуални услуги, които той предлага, невидимо пренарежда пазара. Някои от големите играчи, като Мърдок или Кириаку, вече си тръгнаха, скоро по билото на мрежата ще слезе следващото поколение лидери в комуникацията.

- Вие сте един от авторите на новия закон за радиото и телевизията. Той кога ще бъде готов?

- До края на ноември ще е готово "скелето" му – формулираните проблеми и предлаганите решения. След това ще започне нов кръг на консултативни и съгласувателни дебати, включително и втора публична дискусия, вече върху конкретен текст. Защото степента на завършеност на един закон, особено в сфера като медийната, е пропорционална на обществения консенсус, който той постига.

- Ще увеличите ли чрез закона рекламното време за БНТ, която се нуждае от приходи?

- Няма полза от този дебат, както върви досега, с поглед, вперен в тавана. След като се формулира обществената мисия на БНТ и се види колко пари държавата трябва да плати за реализирането й, ще стане ясно и какви средства трябва да дойдат от реклама. Сметката е проста – колкото по-големи обществени задачи и държавен бюджет получава БНТ, толкова по-малко реклама трябва да има. И обратното.

- Ще гарантирате ли със закона възможността на българските граждани да гледат общественозначими събития – например мачове на националния отбор? Преди време подобен мач бе пуснат само от една кабелна тв, до която повечето зрители нямат достъп.

- И тук сметката е проста, защото в спортните събития щастливо се пресичат обществена мисия и комерсиални възможности. Те са общественозначими само когато предизвикват голям зрителски интерес. А щом е така, предаването им трябва да носи висок рейтинг и съответно висока печалба. Следователно гаранцията за достъпа до тях много повече е въпрос на добър мениджмънт на БНТ, отколкото на закон.

- След приемането на закона какво ще се случи с цифровизацията? Ще поискате ли отлагането й, както примерно стана в Румъния, тъй като времето не стига?

- Обратно на общото мнение лично аз мисля, че няма обективна пречка да не се справим ако не до началото, то поне до края на 2012 година. Необходимо е само законът така да регулира отношенията между субектите – тези, които произвеждат програми, и тези, които ги разпространяват, че те да се окажат от "една и съща страна на барикадата".

- Рекламата, външните и европейските продукции, интернет – как ще бъдат регулирани?

- Рекламата, както е сега в рекламни блокове, мирише на минало
Конвергирането й с останалото съдържание, продуктовото позициониране ще са изпитанията пред регулацията оттук нататък.
По-точното определение, което дава смисъл на съществуването на външни продуценти, е независими продуценти. Предстои обаче да се дефинира в какво се състои тяхната независимост и как може да бъде гарантирана. Досега те тънат в общата мъгла.
Европейските продукции и в момента намират защита в закона и едва ли е нужно разширяването й. Тук по-скоро СЕМ е на ход – трябва да се направи мониторинг по спазването на квотите. Но и аз да кажа като домакините по време на великденско чистене: Кое по-напред?
За интернет съм убеден, че и той рано или късно ще попадне под единна регулация с другите форми на информационни услуги – глобалната комуникация не търпи асиметрии. Той засега обаче си остава мечтан "остров на свободата" и не бива да се пипа, преди да сме му се нарадвали.

- Предвиждате ли да има СЕМ? Защо е нужен съветът? Какво добро е свършил досега?

- В далечна перспектива с либерализация на регулацията и поемането й от саморегулацията той може би естествено ще отпадне. Но засега е задължителен белег на цивилизованост и европейска принадлежност.
Доброто, което е направил, можем да изчислим само ако си припомним ситуацията преди конституирането му по закон по време на управлението на ОДС: монополно положение на БНТ, кабелни програми, произвеждани по гаражите, и разпространяването им по висящи между блоковете жици, пиратство, превърнато в национален спорт, и т.н.

Стр. 21

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 15.10.2010

Държавната телевизия няма пари да покрие повече от половината си разходи

Ако БНТ беше търговско дружество, в момента то щеше да e в процедура по обявяване в несъстоятелност. Държавната телевизия по ред причини не може да фалира, но въпреки това финансовото й състояние е повече от трагично.

Предупреждаваме ви от самото начало – фактите, които ще видите надолу, могат много да ви ядосат. БНТ, знаете, получава всяка година от нас субсидия чрез бюджета. За тази година държавната телевизия е взела около 60 млн. лв. Това означава, че всеки работещ българин плаща данък БНТ от около 20 лева. Освен това обществената медия продава рекламно време и се разпорежа с парите от него, както намери за добре. Въпреки всички тези приходи обаче държавната телевизия е затънала в дългове, а сметките й са запорирани като обезпечение по заведени в съда искове.

За 2010 г. БНТ очаква дефицит от 35 млн. лв. Бюджетът на държавната телевизия е бил формиран на базата на очаквани, но напълно нереални приходи, реклама почти няма, а 15-те минути, давани по закон, не могат да бъдат запълнени. Това показва анализът на икономическото състояние на държавната телевизия, направен от новото ръководство на медията. Съветът за електронни медии (СЕМ) получи и обсъди документа в началото на седмицата с УС на БНТ.

Огромният дефицит ще бъде достигнат, тъй като най-вероятно планираните приходи – 27.6 млн. лв., няма да бъдат получени от БНТ. При изчисляването на бюджета за тази година предишното ръководството на БНТ е направило доста груб счетоводен трик. След като са сметнали разходите си и са видели, че намалената държавна субсидия не може да ги покрие, управляващите на телевизията просто са планирали толкова приходи от реклама, колкото да балансират бюджета. За 2010 те са записали, че ръстът на привлечените реклами ще е 400%. Това, разбира се, е абсурдно. Реалистичните прогнози на новото ръководство на медията показват, че тази година БНТ ще има близо 10% спад на приходите.

Вместо да прогнозира нереални приходи, за да балансира бюджета си, БНТ на практика е трябвало да намали разходите си с 22%, за да може в края на годината да излезе на нула. Това означава, че медията е трябвало да се преструктурира, да съкрати хора и заплати.

Въпрос на дълг

Най-големият пасив в баланса на телевизията е задължението към БТК за пренос на сигнала, което ще достигне 18 млн. лв. до края на 2010 г., пише в анализа. Дългът се натрупва след решение за спиране на плащането към телекома. Договорът с компанията е от 24 април 2002 г., а парите на БНТ спират през август 2009 г. От БТК АД коментираха пред "Капитал", че към настоящия момент "дълговете на БНТ са около 13.5 млн. лева с лихвите (без ДДС). Все още има запор върху сметка на БНТ. В преговори сме с новото ръководство на телевизията за постигане на разрешение на въпроса, но все още нямаме постигнато споразумение".

В доклада за финансовото състояние на телевизията се уточнява още: "Предложението за неиздължаване е на финансовия директор, като няма решение на управителния съвет." "Капитал" потърси бившия финансов директор Димитър Чапанов за коментар. Той отрече това да е вярно и обясни, че "всъщност казусът БТК е много по-сложен, отколкото изглежда, и в момента тече дело между БНТ и БТК. За всяко плащане в БНТ участват 7-8 души. Нищо в телевизията не може да става без знанието и решението на генералния директор и ръководството на телевизията."

Чапанов обясни, че не е съгласен с много от констатациите и цифрите в доклада. "Когато си подавах оставката, за да може г-жа Анкова да сформира своя екип, аз оставих и "Анализ за икономическата среда и факторите, обуславящи финансовото състояние на БНТ за периода 2005 -2010 г.". В понеделник мисля да изпратя с писмо до СЕМ този анализ, за да може регулатора да се запознае с него и да го сложи на сайта си и да го видят повече хора. Така както е сегашният анализ на новото ръководство на БНТ", уточни Димитър Чапанов.

Един от конкурентите на Анкова за поста генерален директор, юристът Радомир Чолаков, още по време на конкурса определи този финансов дефицит в телевизията като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение [към БТК] лесно може да се трансформира в собственост", каза тогава Чолаков за дълга към БТК.

Какво да се прави?

Според доклада на сегашния генералния директор Вяра Анкова цялото предишно ръководство (от което бе и част самата тя) е знаело реалното състояние на приходите и разходите в телевизията. За да бъде постигнат балансиран бюджет обаче, то е приело "силно завишени, неизпълними параметри за приходите". В края на 2009 г. финансовото министерство предлага разходите за възнаграждения да бъдат намалени с 38.5%. Това не се случва, а БНТ така и не се преструктурира.

От 2007-а досега има плавно увеличаване на заплатите, но и намаляване на служителите на БНТ. Преди три години там са работили 1853 души, сега са 1633-ма. Общо за шестгодишния си мандат Уляна Пръмова твърди, че е освободила 400 души от медията. Сумата, отделена за заплати през 2009 г., е 19.455 млн. лв., която е на второ място като разход в медията. На първо място са тези за издръжка, които са 40.632 млн. лв. за 2009 г. Това включва разноски за външни услуги (разпространение на сигнала), командировки, текущи ремонти, храна, консумативи и др.

"Анализът е обективен и професионален, успокояващ и безперспективен", коментира пред медиите председателят на СЕМ Георги Лозанов, след като се запозна с него. Според него големите скандали, за които се говореше през годините, са обяснени. "Показано е, че нещата са се случвали след взети решения и усещането за разграбване на телевизията е невярно", коментира още Лозанов.

Председателят на СЕМ смята, че ако се върви по този път, кризата ще се задълбочава. "Усеща се безперспективност, защото програмата и нейната гледаемост са подценени в структурата на телевизията. Най-малко пари са отделени за тях, а трябва да е точно обратното", коментира председателят на СЕМ. Според него чрез собствени предавания може да се увеличи обемът на рекламата и да се вдигне цената й, намалена четири пъти през последните две години.

Според анализа предстои Сметната палата и Комисията за финансов надзор да проверят БНТ. СЕМ също ще съдейства това да се случи. Едва тогава ще се види цялостната картина на състоянието на медията. В перото продукции (производство на програма) е предвидено да се вложат близо 50 млн. лв. При приемането на бюджета за 2010 г. разходите за външни и вътрешни предавания и копродукции са намалени с 29% (от предишното ръководство на БНТ) в сравнение с отчета от предходната година.

Когато Уляна Пръмова реши да подаде оставка, преди да е изтекъл мандатът й през септември, с мотива "да дам шанс на новия генерален директор да състави бързо екип и да започне реформите в БНТ, които са належащи", тя предложи и УС прие да бъде сезирана Сметната палата да направи одит на финансовото състояние на държавната телевизия за периода на нейното управление. Одитът трябва да започне през януари следващата година, за да е завършила календарната 2010 г.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи се формира неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Сегашното ръководство на държавната телевизия на няколко пъти заяви, че иска да се премахне ограничението за броя минути на денонощие, в които да се излъчва реклама. Това обаче няма да реши нищо. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко – при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лв. реално са събрани 3.6 млн. лв. (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за съмнителни, тъй като не попадат в процедурите на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лв.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" бившата вече рекламна директорка. Новият директор маркетинг и реклама Петя Стоянова е амбицирана да реализира положителни за БНТ резултати до шест месеца. "БНТ ще предложи ново ценообразуване, съобразено с направените програмни инвестиции, заложените рейтинги и очаквания зрителски интерес", каза Петя Стоянова и добави, че не е нереалистично в следващата една година БНТ да увеличи рекламните си приходи с 20-30%.

И така новото ръководство поема управлението на БНТ при пълен финансов колапс. И това не е задължително лошо. Защото тежката криза може да се окаже неотменимият аргумент за толкова дълго отлаганата реформа в държавната телевизия. Тя очевидно не може да съществува по този начин и за да оцелее, трябва да се преструктурира. Да стане модерна и ефективна медия със смислено съдържание за хората, които я издържат. Другото е хаос, маргинална посредственост и много дългове, които накрая пак ще платят данъкоплатците.

Оригинална публикация

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 15.10.2010

Бившият директор на БНТ Уляна Пръмова и финансовият директор Димитър Чапанов не са успели да се справят с влошеното финансово състояние на телевизията. За да постигнат балансиран бюджет, те са приели силно завишени и неизпълними параметри за приходите за тази година.
Това е един от изводите на икономическия анализ за състоянието на медията, направен от новото ръководство начело с Вяра Анкова. От него става ясно, че БНТ е в много лошо състояние, като новите шефове "трябва да предприемат радикални мерки".
В края на 2009 г. Министерството на финансите е предложило на БНТ да намали разходите за заплати с 38.5% през тази година. Това обаче не се е случило и в телевизията не са направени никакви съкращения или преструктурирания.
"Въпреки одобрените мерки за оптимизиране на разходите и желанието за увеличаване на приходите ефект не е постигнат и БНТ влиза в бюджетната 2010 г. с допълнително влошено финансово здраве", пише в анализа.
Най-чувствително намаляват собствените приходи от реклама и спонсорство, което в одита се обяснява с икономическата криза. Приходната част на бюджета е била увеличена, така че той да изглежда балансиран и без дефицит.
Данните обаче сочат ясна тенденция към непрекъснато намаляване на приходите от реклама и намаляване на единичната цена, на която БНТ продава време. В анализа е записано: "Какво е било допускането, на което е стъпило предишното ръководство, предлагайки приходи от реклама в пъти по-големи от реалните възможности на телевизията?"
Най-голямото утежнение за бюджета на БНТ за тази година са дълговете към БТК – 17 млн. лв. Бившият финансов директор Чапанов е предложил телевизията да спре да ги плаща и това се е случило. Така са се прехвърляли задължения за следващи периоди. Новият директор на телевизията Вяра Анкова не беше открита за коментар как ще се справи с наследения дефицит.

ОДИТЪТ

20 млн. лв. дефицит ще има в БНТ в края на тази година
15 млн. лв. са били планираните годишни приходи от реклама
2 млн. лв. са приходите от реклама за девет месеца
9.5 млн. лв. за техника не са били оползотворени

Стр. 6

в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 01.10.2010 

След три години отсъствие от редиците на БНТ Камен Воденичаров официално се завръща в сградата на "Сан Стефано" 29. Бившият кукувец е новото лице на неделния блок "В неделя с…", чийто досегашен водещ бе Димитър Цонев.
Репортер на "Уикенд" се срещна с Камен Во, за да разбере от него защо се забърква в една от най-скандалните продукции на държавната медия. Ще припомним, че шоуто и неговият създател са подозирани в източване на милиони левове от бюджета на телевизията.

- Защо се връщаш в БНТ?

- Когато има индикации за промяна в тази телевизия, когато започва процес, в който тя да е по-близка до хората, по-модерна, по-различна, нещата стават. За мен това е просто приятно предизвикателство.

-Ти самият вярваш ли, че такава промяна може да се случи?

- Ами ако ние не се опитаме да направим промяната, тя няма и да се случи

- Кога ти предложиха да се върнеш? Как реагира в първия момент?

- В началото на септември ми се обадиха. В първия момент като че ли се усмихнах вътрешно, стана ми приятно. Договорът ми е за една година.

- БНТ те забърква в най-скандалната си вътрешна продукция. Там са сигналите за най-големи нарушения, източване на много пари и същевременно съмнителна художествена стойност…

- Може и нарочно да ме забъркват точно в тази продукция, за да дадат ясен знак на зрителите и цялата гилдия, че имаме идея да вървим към по-добро. Скандалите са били за отминалите два сезона, аз гледам напред към третия.

- Кой е първият ти гост?

- Един много голям музикант, основател на "Щурците". Казва се Петър Цанков.

- Какви промени ще направиш в предаването?

- В продължение на два месеца ще излъчваме от "Найт флайт" (това е клубът на небезизвестния бизнесмен Петно Димитров, приятел на водещата от Нова Ели Гигова – б.а.), ще продължим да каним интересни гости, но ще подреждаме темите по друг начин.

- Защо точно "Найт флайт"?

- Няма скрит знак в това. Просто като звук и осветление обстановката там много прилича на тв студио.

- Защо няма да се излъчва от новия апаратно-студиен комплекс, т.нар. Студио 1?

- Защото то технически още не е готово.

- Запознат ли си със скандалните разкрития около него?

- Не съм запознат в детайли, но знам, че има много пречки за пускането му в експлоатация.

- Като например изхарчените 10 милиона лева от джоба на зрителите данъкоплатци…

- Наистина, назад във времето не знам какво се е случвало… Но понеже това действително са парите на зрителите, ще се опитаме в предаването да обръщаме много повече внимание на техните страсти, желания, болки, съмнения. Да сме много по-близо до тях. И това ще стане, няма начин.

- Митко Цонев продуцент ли остава?

- Остава отговорен редактор, понеже предаването се запазва като вътрешна продукция на БНТ. Няма да е копродукция, както се говори в медийното пространство. Това беше условието на ръководството. Аз ще съм на хонорар, като външен сътрудник.

- Казваш, че условието е било шоуто да остане вътрешна продукция на БНТ. Не смяташ ли, че това може да е лесен начин за замаскиране на всички схеми за източване на бюджета, с които е наясно Митко Цонев? Сега той остава редактор в сянка, слагат теб като водещ, а ръководството покрива "мръсните ризи". Зрителите бързо забравят далаверите и всичко е чисто като сълза.

- Това е една хипотеза. Моята визия е, че наистина това предаване може да стане едно много приятно неделно шоу. Персонално аз през всичките тези години по отношение на далаверите и източването съм дал категоричен знак, че не участвам в подобни неща
Имал съм и телевизия, продадох я и обявих публично цената. Винаги съм смятал, че този бизнес трябва да е на светло и чисто. Когато преговарях за водещ, моето условие беше да бъда наясно с бюджета и всичко, което се случва от тук нататък. Това е като трансферите във футбола, когато идват нови треньори. Какво е било назад, не съм наясно и не искам да коментирам.

- Един брой на шоуто преди време достигаше 100 000 лв.

- Мисля, че това е мит. Не мога да кажа колко ще струва един брой от новия сезон, но те уверявам, че ще е на съвсем реална цена за подобна продукция. Освен това в частните телевизии тя би струвала много повече.

- Защо сигналите за злоупотреба с пари са точно за това предаване, а не за други вътрешни продукции на БНТ?

- Не мога да отговарям за чужди действия, може би трябва да питаш Митко Цонев за това…

- "Станция Нова" ще бъде най-силната ти конкуренция. Притесняваш ли се от Иван и Андрей?

- Не, такава конкуренция дори считам за о’кей. По-скоро те се набъркват в тази ниша, защото виждат, че в събота не им се получават нещата. Знаят, че хората в неделя гледат повече телевизия
Аз си гледам моя отбор и съм сигурен, че тъй като те идват на наша територия, просто ще ги бием.

- Покрай факта, че ще сте конкуренти, чувал ли си се с Иван и Андрей?

- Не съм и няма защо. Те обикновено се обаждат само когато имат нужда от нещо.

- Ще те попитам нещо много далеч от "опосумите" и Митко Цонев. Къде всъщност е куклата Мистър Ку-ку?

- Оригиналната е в офиса на Слави. Само че ние през времето направихме и втора такава, същата. Тя е в офиса на "Шоуто на Канала" при Тончо. Друг е въпросът, че автор и на първата кукла е Ангел Манов
Той и аз сме рязали, лепили, правили сме всичките подробности… Понеже учехме първи курс за куклени актьори, идеята ни беше да направим кукла за водещ.

- Чу ли се със Слави, преди да замине на турне в Америка?

- Не, от началото на лятото не съм се чувал със Слави. За турнето си говорих с Евгени (Маестрото на "Ку-ку бенд" – б.а.). Много е хубаво това, доколкото разбрах ще се получат много готини концерти.

- Бившите ти колеги от "Канапето" Тончо и Марта как приеха завръщането ти в БНТ?

- Поздравиха ме, радват се.

Стр. 22